Първа Директива на Съвета от 9 март 1968 година за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността

Обн. L ОВ. бр.65 от 14 Март 1968г.

Текст на документа в сайта на EUR-Lex


Актове от българското законодателство, цитиращи текущия документ.


>M1 Директива 2003/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година

>M2 Директива 2006/99/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година L 363 137 20.12.2006


Изменена с

>A1 Акт за присъединяване на Дания, Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

>A2 Акт за присъединяване на Гърция L 291 17 19.11.1979

>A3 Акт за присъединяване на Испания и Португалия L 302 23 15.11.1985

>A4 Акт за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция L 241 21 29.8.1994

>A5 Акт Относно Условията на Присъединяването на Чешката Република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката Република и Промените в Учредителните Договори На Европейския Съюз



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 54, параграф 3, буква ж) от него,

като взе предвид Общата програма за премахване на ограниченията за свободата на установяване1, и по-специално дял VI от нея,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент 2,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет 3,

като има предвид, че координирането, предвидено в член 54, параграф 3, буква ж) и в Общата програма за премахване на ограниченията за свободата на установяване, е неотложно, особено по отношение на дружества с ограничена отговорност, чрез акции или по друг начин, тъй като дейността на тези дружества често се простира отвъд границите на националната територия;

като има предвид, че координирането на националните разпоредби относно оповестяването на информация, действителността на поетите задължения и недействителността на такива дружества има голямо значение, особено за защита на интересите на трети лица;

като има предвид, че в тези области разпоредбите на Общността по отношение на тези дружества трябва да бъдат приети едновременно, тъй като единствените гаранции, които те предлагат на третите лица, са техните активи;

като има предвид, че основните документи на дружеството следва да бъдат оповестявани, за да могат трети лица да установят тяхното съдържание и друга информация във връзка с дружеството, особено данни за лицата, упълномощени да задължават дружеството;

като има предвид, че защитата на третите лица трябва да бъде гарантирана чрез разпоредби, които във възможно най-голяма степен ограничават основанията за недействителност на задълженията, поети от името на дружеството;

като има предвид, че за да се гарантира правната сигурност в отношенията между дружеството и третите лица, както и между съдружниците, е нужно да се ограничат случаите, в които може да се стигне до недействителност, както и обратното действие на обявяването на недействителността, и да бъде установен кратък срок, в който третите лица могат да подадат възражение срещу такова обявяване,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА



Член 1

Мерките за координиране, предписани от настоящата директива, се прилагат относно законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със следните видове дружества:

в Германия:

Die Aktiengesellschaft, die Kommanditgesellschaft auf Aktien, die Gesellschaft mit beschrankter Haftung,

в Белгия:

De naamloze vennootschap / la societe anonyme ,

De commanditaire vennootschap op aandelen / la societe en commandite par actions De personenvenootschap met beperkte aansprakelijkheid / la societe de personnes а responsabilite limitee ;


>M1

— във Франция:

la societe anonyme, la societe en commandite par actions, la societe

a responsabilite limitee, la societe par actions simplifiee;


в Италия:

societa per azioni, societa in accomandita per azioni, societa a responsabilita limitata;


в Люксембург:

la societe anonyme, la societe en commandite par actions, la societe a responsabilite limitee;

>M1

— в Нидерландия:

de naamloze vennootschap, de besloten vennootschap met beperkte

aansprakelijkheid;.

>A1

— в Обединеното кралство:

companies incorporated with limited liability;

— в Ирландия:

companies incorporated with limited liability;

>M1

— в Дания:

aktieselskab, kommanditaktieselskab, anpartsselskab;

>A2

— в Гърция:


>A3

— в Испания:

la sociedad anonima, la sociedad comanditaria por acciones, la sociedad

de responsabilidad limitada;

— в Португалия:

>B

1968L0151 —BG — 01.01.2007 — 004.001— 3

a sociedade anonima de responsabilidade limitada, a sociedade em

comandita por accoes, a sociedade por quotas de responsabilidade

limitada;

>A4

— в Австрия:

die Aktiengesellschaft, die Gesellschaft mit beschrankter Haftung;

>M1

— вФинландия:

yksityinen osakeyhtio/privat aktiebolag, julkinen osakeyhtio/publikt

aktiebolag;

>A4

— в Швеция:

aktiebolag;

>A5

— в Чешката република:

spolecnost s rucenim omezenym, аkciova spolecnost;

— в Естония:

аktsiаselts, osаuhing;

— в Кипър:


— в Латвия:

аkciju sаbiedribа, sаbiedribа аr ierobezotu аtbildibu, komаnditsа-

biedribа;

— в Литва:

аkcine bendrove, uzdаrobi аkcine bendrove;

— в Унгария:

reszvenytarsаsag, korlatolt felelossegu tarsаsag;

— в Малта:

kumpаnijа pubblikаpublic limited liаbility compаny,kumpаnijа

privаtаprivаte limited liаbility compаny;

— в Полша:

spolkа z ogrаniczona odpowiedziаlnoscia, spolkа komаndytowo-

аkcyjnа, spolkа аkcyjnа;

— в Словения:

delniskа druzbа, druzbа z omejeno odgovornostjo, komаnditnа

delniskа druzbа;

— в Словашка република:

аkciova spolocnost, spolocnost s rucenim obmedzenym

>M2

— в България:

акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност,

командитно дружество с акции;

— в Румъния:

societate pe ac?iuni, societate cu raspundere limitata, societate in

comandita pe ac?iuni.



Раздел I

Оповестяване


Член 2

1. Държавите-членки са длъжни да предприемат нужните мерки, за да гарантират задължителното разкриване от дружествата най-малко на следните документи и данни:

а) учредителния акт и устава, ако последният се съдържа в отделен документ;

б) всички изменения на актовете упоменати в буква а), включително всяко удължаване на срока на съществуване на дружеството;

в) след всяко изменение на учредителния акт или устава - пълния текст на акта или на устава с измененията към съответната дата;

г) назначаването, прекратяването на мандата и данни за лицата, които в качеството си на орган, създаден в съответствие със закона, или като членове на такъв орган:

(i) са упълномощени да представляват дружеството при сделките с трети лица и в съдебни и извънсъдебни процедури;

(ii) участвуват в управлението, надзора или контрола на дружеството.

От разкриването трябва да се вижда дали лицата, упълномощени да представляват дружеството, могат да правят това поотделно или да действуват заедно.

д) поне веднъж годишно, размера на записания капитал, когато учредителният акт или уставът предвиждат уставен капитал, освен ако за увеличението на записания капитал е нужно изменение на устава;

>M1

е) счетоводните документи за всяка финансова година, които подлежат на публикуване по силата на Директиви 78/660/ЕИО (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 2003/38/ЕО на Съвета (ОВ L 120, 15.5.2003 г., стр. 22).), 83/349/ЕИО (ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/51/ЕО (ОВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16).), 86/635/ЕИО (ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/51/ЕО на Съвета.) и 91/674/ЕИО (ОВ L 374, 31.12.1991, стр. 7.) на Съвета.

ж) преместването на седалището на дружеството;

з) прекратяването на дружеството;

и) всяко обявяване на недействителността на дружеството от съдилищата;

й) назначаването на ликвидатори, данни за тях и съответните им правомощия, освен ако тези правомощия произтичат изрично и изключително от закона или от устава на дружеството;

к) прекратяването на ликвидацията, а в държавите-членки, където заличаването от регистъра е свързано с правни последици - факта на това заличаване.

2. По смисъла на параграф 1, буква е) besloten naamloze vennootschappen са дружествата, които отговарят на следните условия:

а) не могат да издават акции на приносител;

б) никое лице не може да издава сертификати на приносител за поименни акции по смисъла на член 42, буква в) от нидерландския Търговски закон,

в) акциите им не могат да бъдат котирани на фондова борса;

г) уставът им съдържа клауза, която изисква одобрението на дружеството преди прехвърлянето на акциите на трети лица, освен при прехвърляне в случай на смърт, а ако уставът предвижда това - при прехвърляне на съпруг, отказ или емисия. Прехвърлянията не могат да бъдат бланкетни, а всяко прехвърляне се извършва писмено и собственоръчно, с подпис на прехвърлителя или с нотариален акт;

д) в устава им е посочено, че дружеството е besloten naamloze vennootschappen. Наименованието на дружеството включва думите "besloten naamloze vennootschappen" или инициалите "BNV".


>M1

Член 3

1. Във всяка държава-членка се открива дело в централен регистър, търговски регистър или дружествен регистър за всяко дружество, регистрирано там.

2. Всички документи и подробности, които подлежат на оповестяване в съответствие с член 2, се пазят в делото или се вписват в регистъра; предметът на вписванията в регистъра във всички случаи трябва да се съдържа в делото. До 1 януари 2007 г. държавите-членки трябва да осигурят достъпа по електронен път до всички подлежащи на оповестяване документи и подробности, посочени в член 2, които са подадени от дружествата или от други лица или органи, от които се изисква да подадат или да съдействат при подаването на уведомления. Всички документи и подробности, посочени в член 2, подадени след 1 януари 2007 г., независимо от това дали са на хартиен или електронен носител, се пазят в делото или се вписват в регистъра в електронна форма. За тази цел държавите-членки гарантират конвертирането в електронна форма от регистъра на всички документи и подробности, които са подадени на хартиен носител след 1 януари 2007 г. включително. Не се изисква конвертирането в електронна форма от регистъра на документи и данни, посочени в член 2, които са подадени на хартиен носител до 31 декември 2006 г. Независимо от това държавите-членки са длъжни да гарантират конвертирането на документите и данните при получаването на молба за разкриване по електронен път, подадена в съответствие с правилата, приети в изпълнение на параграф 3.

3. При подаване на молба се предоставя препис от всички или част от документите или данните, посочени в член 2. Считано най- късно от 1 януари 2007 г., молбата може да се подава на хартиен носител или по електронен път, по избор на заявителя. Считано от дата, която трябва да бъде определена от държавата- членка, но не по-късно от 1 януари 2007 г. преписите, посочени в първата алинея, трябва да могат да бъдат получени от регистъра на хартиен носители по електронен път, по избор на заявителя. Това се прилага за всички документи и данни, независимо дали са били подадени преди или след определената дата. Въпреки това държавата-членка може да реши, че всички или някои видове документи и подробности, подадени на хартия преди или на опре- делена датата, но не по-късно от 31 декември 2006 г., няма да могат да бъдат получени от регистъра по електронен път, ако от датата на подаване на документите или данните до датата на подаване на молбата е изтекъл определен период от време. Този период не може да бъде по-кратък от 10 години. Цената на получаване на препис от всички или на част от доку- ментите или подробностите, посочени в член 2, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма, не може да надхвърля административните разноски за преписа. Предоставените преписи на хартиен носител се сертифицират като „верни с оригинала“, освен ако заявителят се откаже от такова сертифициране. Предоставените електронни преписи не се сертифицират като „верни с оригинала“, освен ако заявителят не поиска изрично такова сертифициране.

Държавите-членки предприемат нужните мерки, за да гарантират, че сертифицирането на електронните копия гарантира автентичния им произход и целостта на съдържанието най-малко посредством усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно рамката на Общността за елек- тронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).

4. Оповестяването на документите и подробностите, посочени в параграф 2, се извършва чрез публикуване в държавния вестник, определен за тази цел от държавата-членка, на пълния текст или част от него, или чрез позоваване на документа, представен по делото или вписан в регистъра. Националният вестник, определен за тази цел, може да се издава в електронна форма. Държавите-членки могат да решат да заменят публикуването в националния вестник с друг ефективен механизъм, които позволява най-малко използването на система за достъп до инфор- мацията по хронологичен ред чрез централна електронна платформа.

5. Дружеството може да противопостави документите и данните на трети лица само след оповестяването им в съответствие с параграф 4, освен ако докаже, че те са били известни на третите лица. Въпреки това, по отношение на сделки, сключени преди шестнадесетия ден след оповестяването, документите и подроб- ностите не могат да се противопоставят на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да узнаят за тях.

6. Държавите-членки са длъжни да предприемат необходимите мерки, за да избягват всяко разминаване между това, което е оповестено в съответствие с параграф 4, и това, което е налице в регистъра или в делото. Въпреки това, в случай на разминаване текстът, оповестен в съот- ветствие с параграф 4, не може да се противопостави на трети лица; последните обаче могат да се позовават на него, освен ако дружеството докаже, че те са били запознати с текста, представен по делото или вписан в регистъра.

7. Освен това третите лица винаги могат да се позовават на всички документи и подробности, по отношение на които формал- ностите по оповестяването още не са извършени, освен ако липсата на оповестяване възпрепятства тяхното действие.

8. По смисъла на настоящия член „по електронен път“ означава, че информацията е била първоначално изпратена и получена на мястото по местоназначението ? посредством електронно оборудване за обработване (включително дигитално компресиране) и съхранение на данни и е изцяло изпратена, предадена и получена по определен от държавата-членка жичен, безжичен, оптически или друг електромагнитен път.


Член 3а

1. Документите и подробностите, които трябва да бъдат оповестени съгласно член 2, се изготвят и подават на един от езиците, допустими съгласно езиковите правила, приложими в държавата-членка, където се образува съответното дело, посочено в член 3, параграф 1.

2. Освен задължителното оповестяване, посочено в член 3, държавите-членки са длъжни да допуснат и доброволното оповестяване по реда, посочен в член 3, на посочените в член 2 документи и подробности на всеки от официалните езици на Общността. Държавите-членки могат да предвидят изискване преводите на тези документи и подробности да бъдат сертифицирани. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за улесняване на достъпа на трети лица до доброволно оповестените преводи.

3. Освен задължителното оповестяване, посочено в член 3, и с доброволното оповестяване, предвидено в параграф 2 от настоящия член, държавите-членки могат да допуснат и оповестяването в съответствие с член 3 на съответните документи и данни на всякакъв друг език (езици). Държавите-членки могат да поставят изискване преводите на тези документи и данни да бъдат сертифицирани.

4. В случай на разминаване между документите и данните, оповестени на официалните езици в регистъра, и доброволно оповестения превод, последният не може да се противопостави на трети лица; третите лица обаче могат да се позовават на доброволно оповестения превод, освен ако дружеството докаже, че те са били запознати с текста, подлежащ на задължително оповестяване.



Член 4

Държавите-членки задължително изискват писмата и формулярите за поръчки, независимо дали са на хартиен или друг носител, да съдържат следните данни:

а) информацията, необходима за идентифициране на регистъра, в който се пази делото, упоменато в член 3, заедно с номера на дружеството в този регистър;

б) правната форма на дружеството, местонахождението на неговото регистрирано седалище, а при нужда и факта, че дружеството е в процес на прекратяване. Когато в тези документи се посочва капиталът на дружеството, трябва да се направи позоваване на записания и внесен капитал. Държавите-членки задължително изискват интернет страниците на дружествата да съдържат най-малко данните, упоменати в първия параграф, и когато е приложимо, позоваване на размера на записания и внесен капитал.

Когато в тези документи се посочва капиталът на дружеството, трябва да се направи позоваване на записания и внесен капитал. Държавите-членки задължително изискват интернет страниците на дружествата да съдържат най-малко данните, упоменати в първия параграф, и когато е приложимо, позоваване на размера на записания и внесен капитал.



Член 5

Всяка държава-членка определя лицата, които извършват формалностите във връзка с оповестяването.



Член 6

>M1


Държавите-членки са длъжни да предвидят подходящи санкции в случай на:

а) неоповестяване на счетоводните документи, както се изисква съгласно член 2, параграф 1, буква e);

б) непосочване на задължителните данни, предвидени в член 4, върху търговските документи или на интернет страницата на дружеството.



Раздел II

Действителност на задълженията, поети от дружеството


Член 7

Ако бъдат извършени действия преди едно дружество в процес на учредяване да придобие качеството юридическо лице, и дружеството не поеме задълженията, които произтичат от тези действия, лицата, извършили действията, носят неограничена и солидарна отговорност за тези задължения, освен ако е уговорено друго.


Член 8

Изпълнението на формалностите по разкриването на данните за лицата, които в качеството си на орган на дружеството са упълномощени да го представляват, е пречка за това всяка нередовност при тяхното назначаване да бъде противопоставена на трети лица, освен ако дружеството докаже, че третите лица са знаели за нея.


Член 9

1. Действията, извършени от органите на дружеството, са задължителни за последното, дори и когато тези действия не попадат в предмета на дейност на дружеството, освен ако излизат извън правомощията, които законът предоставя или позволява да бъдат предоставени на тези органи.

Въпреки това, държавите-членки могат да предвидят, че дружеството не е обвързано от действията извън предмета на неговата дейност, ако докаже, че третото лице е знаело, че действието е извън този предмет или с оглед на обстоятелствата не е могло да не знае това.

Оповестяването на устава само по себе си не представлява достатъчно доказателство за тази цел.

2.Ограниченията на правомощията на дружествените органи, които прозтичат от устава или от решение на компетентните органи, никога не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били оповестени.

3. Ако националното законодателство предвижда, че по изключение от юридическите правила, които регулират тази материя, уставът може да установява правомощията да се представлява дружеството на едно лице или на няколко лица, които действат заедно, това право може да предвиди, че подобна разпоредба в устава може да се противопостави на трети лица при условие, че е свързана с общата представителна власт; въпросът дали такава разпоредба в устава може да се противопостави на трети лица се регулира от член 3.

Раздел III

Недействителност на дружеството


Член 10

Във всички държави-членки, законите на които не предвиждат предварителен административен или съдебен контрол към момента на учредяване на дружеството, учредителния акт, уставът на дружеството и всички изменения в тези документи се съставят и сертифицират в надлежната юридическа форма.


Член 11

Законите на държавите-членки могат да не предвиждат недействителност на дружествата само в съответствие със следните разпоредби:

1. Недействителността трябва да бъде обявена с решение на съда;

2. Недействителността може да бъде обявена на едно от следните основания:

а) не е съставен учредителен акт или не са спазени правилата за предварителен контрол или нужните юридически формалности;

б) предметът на дейност на дружеството е неправомерен или противоречи на обществения ред;

в) учредителният акт или статутът не посочват наименованието на дружеството, размера на отделните вноски в капитала, общия размер на записания капитал или предмета на дейност на дружеството;

г) неспазване на разпоредбите на националното право относно минималния размер на капитала, който трябва да бъде внесен;

д) недееспособност на всички учредители;

е) когато броят на учредителите е по-малък от двама в противовес с националното законодателство, което регулира дружеството.

Извън изброените основания за недействителност към дружеството не могат да бъдат прилагани никакви основания за несъществуване, абсолютна недействителност, относителна недействителност или обявяване на недействителност.


Член 12

1. Въпросът дали обявяването на недействителността от съда може да се противопостави на трети лица се регулира от член 3. Когато националното законодателство упълномощи трето лице да оспори решението, то може да стори това в срок от шест месеца от публичното обявяване на решението на съда.

2. Недействителността води до прекратяване на дружеството, така както и доброволното прекратяване.

3. Недействителността сама по себе си не засяга действителността на задълженията, поети от или към дружеството, без това да засяга последиците от прекратяването на дейността на дружеството.

4. Законите на всяка държава-членка могат да съдържат разпоредба относно последиците на недействителността между съдружниците на дружеството.

5. Притежателите на акции от капитала остават длъжни да внесат капитала, който са се съгласили да запишат, но все още не са внесли, доколкото това се изисква от задълженията, поети към кредиторите




Раздел IV

Общи разпоредби


Член 13

В срок от осемнадесет месеца след нотифицирането на настоящата директива държавите-членки въвеждат в действие всички изменения в своите законови, подзаконови или административни разпоредби, необходими да се съобразят с разпоредбите на настоящата директива, и незабавно информират Комисията за това.

Задължението за оповестяване по член 2, параграф 1, буква е) влиза в сила три месеца след нотифицирането на настоящата директива по отношение на naamloze vennootschappen съгласно законодателството на Нидерландия, с изключение на дружествата по сега действуващия член 42, буква в) от нидерланския Търговски закон.

Държавите-членки могат да предвидят, че първоначалното оповестяване на пълния текст на уставите, изменени след учредяването на дружеството, се изисква на по-ранната от следните дати: следващото изменение на устава или 31 декември 1970 година.

Държавите-членки гарантират, че те съобщават на Комисията текста на основните разпоредби на националното законодателство, приети от тях в областта, регулирана от настоящата директива.


Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 март 1968 година.

За Съвета:

Председател

M. COUVE de MURVILLE


_________________________

1 ОВ 2, 15.1.1962 г., стр. 36/62.

2 ОВ 96, 28.5.1966 г., стр. 1519/66.

3 ОВ 194, 27.11.1964 г., стр. 3248/64.




31968L0151


Untitled Page