ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ ИЛИ ДОГОВОР ОТ МААСТРИХТ (ДОГОВОР ЗА ЕС)


Договорът е подписан в Маастрихт, Холандия на 7 февруари 1992 г. и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Той съдържа седем части. Част I урежда Европейския съюз, очертава неговите цели, създаването на икономически и валутен съюз, в основата на който са единна валута, обща външна политика и политика на сигурност, което включва и евентуално разработване на обща отбранителна политика, въвеждане на гражданство на Съюза, сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, поддържането и развитието на достиженията на правото на ЕО (acquis communautaire) и спазване на принципа на субсидиарността. Договорът също така "институционализира" Европейския съвет, който следва да осигурява необходимия тласък и да определя основните политически насоки на дейностите на Общността и определя, че за да бъде една държава член на Общността, нейното правителство следва да е основано на принципите на демокрацията, тъй като основните права се считат за основни принципи на общностното право. Части II, III и IV съдържат измененията на трите Европейски договора. Основните нововъведения са както следва:

Икономическа политика. Eвропейският съвет определя ясни насоки на икономическата политика и наблюдава и оценява икономическото развитие на държавите-членки (= процедура за многостранен надзор), както и възможностите за финансова помощ. Сериозният дефицит в държавните бюджети трябва да се избягва и Съвета може да прави препоръки в тази връзка и да налага глоби в случай, че тези препоръки не са приложени на практика. Икономическата политика е подробно анализирана по-долу в Глава 24 "Икономически и валутен съюз".

Валутна политика. Първостепенната цел е поддържането на ценова стабилност, което е и основната задача на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Целите следва да бъдат постигнати на три етапа. Осъществяването на първия етап започва на 1 юли 1990 г. и приключва на 31 декември 1993 г. Той осигурява сходство и съгласуваност на икономическата политика, провеждана от различните държави-членки. Осъществяването на втория етап, което започва на 1 януари 1994 г., цели създаването на Европейския валутен институт (ЕВИ), чиято задача е укрепване на сътрудничеството между централните банки и на съгласуваността на валутната политика, провеждана от различните държави-членки, наблюдение и контрол на функционирането на Европейската валутна система (ЕВС), улесняването на използването на европейската валутна единица (ECU) и т.н.

Осъществяването на третия етап, което започва на 1 януари 1999 г., цели утвърждаването на еврото, което замества европейската валутна единица (ECU), първо като валута сама по себе си и след това като единна валута на държавите-членки. Валутната политика е подробно анализирана по-долу в Глава 20 "Икономически и валутен съюз". Новите сфери на дейност на Общността са: образование, култура, обществено здраве, защита на потребителите и транс-европейски мрежи (виж Глава V по-долу). Договора за ЕС предвижда и "процедура за съгласувано вземане на решения" между Парламента и Съвета и увеличаване на случаите, в които решенията на Съвета се вземат с квалифицирано мнозинство. (Виж Част II по-долу). Накрая, Договорът за ЕС съдържа разпоредби относно общата външна политика и политиката на сигурност, както и относно полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на правораздаването по наказателно-правни въпроси27. Тези две нови сфери на действие не са включени в Договора за ЕС, но са част от Европейската общност.


_________________________

27 Виж например Рамковата декларация на Съвета от 15 март 2001 г. относно положението на жертвите в наказателния процес.


Untitled Page