СЪД НА ЕО, ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД И ОСОБЕНИ ЮРИСДИКЦИИ


Задачите на двете съдилища на Общността1, Съдът на ЕО ("Съдът") и Първоинстанционния съд "всеки в рамките на своята юрисдикция"2, е да гарантират, че при тълкуването и прилагането на Договора "се спазва законността"3. Договорът от Ница добавя, че "в Първоинстанционния съд4 могат да се сформират особени юрисдикции за упражняване на правораздавателната компетентност предвидена в този Договор в различни области"5.

Както посочва Съдът, Общността се "основава на върховенството на закона, доколкото нито държавите-членки, нито институциите могат да избягнат преглед за законосъобразност на мерките, които приемат, за съответствието им на основния учредителен документ - Договора. Договорът създава Съда като правораздавателен орган, който да гарантира, че както държавите-членки, така и институциите на Общността спазват закона. "6 Същото се отнася mutatis mutandis и за физическите и юридическите лица, които са адресати на правото на Общността.

Горният цитат от едно решение на Съда съдържа няколко основни елемента. На първо място е изявлението, че Общността се "основава на върховенството на закона", с други думи законът има приоритет над всякакви други съображения. Това основно правило не винаги е съвсем точно спазвано от държавите-членки и в това се състои конкретната задача на съдилищата - да осигуряват приложението на правото.

От тук произтича и необходимостта съдиите да бъдат изцяло независими7, още повече и поради факта, че както вече бе отбелязано по-горе, Съветът действа като междуправителствена конференция, в която всеки член се бори за интересите на собствената си държава, парламентът все още не притежава всички правомощия, които са необходими за упражняването на ефективен демократичен контрол и Комисията, която освен своята непреодолима административна задача трябва също и да изпълнява политически функции и е принудена да приема компромиси при въвеждането и изпълнението на законодателството на Общността от държавите-членки.

Вторият важен елемент в изявлението на Съда е позоваването на Договора като "основен учредителен документ". Договорът наистина трябва да бъде разглеждан като конституцията на Общността т.е. като основния правен текст, от който произтичат всички останали правила. Това е изразено чрез основния принцип, че "всяка институция трябва да действа в границите на правомощията, предоставени є от Договора"8. С други думи, Договорът е единствения източник на правото и дейностите на Общността.

Накрая се прави напомняне, че последната дума с оглед законосъобразността на всички актове на Общността принадлежи на съдилищата. Това означава, че каквото и да решават институциите, каквото и да правят физическите и юридическите лица, в крайна сметка всички те са обект на контрол от съдилищата.

Задачата на съдилищата се усложнява от факта, че правото на Общността е основно социално и икономическо право, което по същността си е еволюционно и създава непрекъсната необходимост от адаптиране. Този факт е най-добре отразен от формулата, която Съдът често използва: "на настоящия етап на развитие на правото на Общността"9. Наистина много малко от 314-те разпоредби на Договора са разписани в подробности и с голяма прецизност, повечето от тях очертават основни правила и процедури за тяхното въвеждане и изпълнение. Поради тази причина, когато от съдилищата се иска произнасяне относно това какво е състоянието на правото на Общността в дадена област, първото, което те разглеждат и с оглед на което формират решението си, са целите на Общността. Може да се каже, че съществуващите правила са определени и нови се формулират чрез телеологическо тълкуване. Наистина, задачата на съдилищата е не само да тълкуват, но и да формулират правото при липса на изрични разпоредби.

Това разбира се не е характерно за съдилищата на Общността, тъй като "където има съдилища правото се разраства в ръцете на съдиите"10, но е особено вярно и характерно за Общността.

Въпреки че съдилищата могат да се произнасят само когато са сезирани, през годините те са създали впечатляваща система от правила и принципи, които са от първостепенно значение за оформянето на правото на Общността. Това е направено главно с решения относно тълкуването на Договора и актовете на Общността по искане на националните съдии. Когато националните съдии се сблъскват с въпроси, които се отнасят до значението на правилата на Общността, които са приложими в случаи, които са висящи пред тях, те могат да се обърнат със запитване към Съда. Това показва колко важна е ролята на националните съдии при изпълнението, тълкуването и развитието на правото на Общността.


_________________________

1 EC Art.220, както е изменен с Договора от Ница.

2 EC Art. 220,1.

3 Ibidem.

4 Nice, Art.2,26: .при условията, предвидени в Art.225a..

5 Nice, Art.2,32, по силата на който Art. 225a се въвежда в Договора за ЕО. Тази разпоредба предвижда, че Съветът като действа с единодушие, по предложение на Комисията и след консултации с Парламента и Съда или по искане на Съда и след консултации с Парламента и Комисията, може да създаде особени юрисдикции. Първият е създаден през 2004 г.: Трибунал за държавни служители на Европейския Съюз (Бел. пр. . на английски .Тhe European Union Civil Service Tribunal. )(CST), [2004] O.J. L333/7.

6 Case 294/83, Les Verts v Parliament, [1986] E.C.R. 1357 at 1365; [1987] 2 C.M.L.R. 343. Виж също EU Art.6(1): .Съюзът се основава на .... върховенството на закона., тази разпоредба е въведена с Договора от Амстердам.

7 Виж EC Art.223,1: .Съдиите и генералните адвокати се избират измежду лицата, чиято независимост е извън съмнение..... Преди поемане на служебните си задължения .всеки съдия, в открито заседание, полага клетва да изпълнява служебните си задължения безпристрастно и добросъвестно и да пази поверителността на съдебните прения. (Statute, Art.2.).

8 EC Art.7(1).

9 Виж напр. Case 27/80, Fietje, [1980] E.C.R. 3839 at 3853(8); [1981] 3 C.M.L.R. 722.

10 Schwarzenberger, International Law, p. 24.


Untitled Page