ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ

Обн. L ОВ. бр.232 от 4 Септември 2007г.

Текст на документа в сайта на EUR-Lex


ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,



като взе предвид член 150 от своя Процедурен правилник,


като има предвид, че с оглед на правилното протичане на производствата пред Първоинстанционния съд и за да се улесни уреждането на споровете при най-добри условия и в най-кратки срокове, както и за да се подготвят най-добре устните състезания пред тази юрисдикция, е уместно на представителите и адвокатите на страните да се предоставят практически указания относно начина на представяне на техните писмени становища и на доказателствата, свързани с писмената фаза на производството;


като има предвид, че тези указания възпроизвеждат, изясняват и допълват някои разпоредби от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и трябва да дадат възможност на представителите и адвокатите на страните да се съобразят с условията, при които работи Първоинстанционният съд, свързани по-конкретно с необходимостта от превод и електронното управление на доказателствата по делата;


като има предвид, че по силата на дадените от Първоинстанционния съд Указания за секретаря от 5 юли 2007 г. (ОВ L 232, 4.9.2007г., стр. 1) (наричани по-долу „Указания за секретаря“) на секретаря се възлага да следи приложените към преписката доказателства да отговарят на изискванията, поставени от разпоредбите на Статута на Съда, на Процедурния правилник и на настоящите Практически указания към страните (наричани по-нататък „Практически указания“), и на посочените указания за секретаря, и по-специално да изисква отстраняването на нередовностите в писмените становища и доказателствата, които не съответстват на изискванията, както и ако е необходимо, когато нередовностите не са отстранени, да откаже тяхното приемане, в случай че не отговарят на изискванията на разпоредбите на Статута на Съда или на Процедурния правилник;


като има предвид, че като спазват Практическите указания, адвокатите и представителите на страните имат сигурността, че Първоинстанционният съд е в състояние да разглежда без затруднения представените от тях писмени становища и доказа- телства, както и че за тях – по отношение на положенията, уредени в настоящите указания – няма да се прилага член 90, буква а) от Процедурния правилник;


след консултиране с лицата, представляващи представителите на държавите-членки, институциите, които встъпват в производ- ствата пред Първоинстанционния съд, и Съвета на адвокатурите на Европейския съюз (CCBE),


РЕШИ ДА ПРИЕМЕ НАСТОЯЩИТЕ ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ:




I. ОТНОСНО ПИСМЕНАТА ФАЗА НА ПРОИЗВОДСТВОТО


A. Относно използването на технически средства за комуникация


1. Изпращането на копие от подписания оригинал на материала по делото, предвидено в член 43, параграф 6 от Процедурния правилник, може да се направи:


— или по факс (факс номер: +352 4303-2100),



— или по електронната поща (електронен адрес: @####67108864#mailto:Registry@curia.europa.eu#CFI.Registry@curia.europa.eu)@



2. При изпращане по електронната поща се приема само сканирано копие на подписания оригинал. Изпращането на обикновен компютърен файл или на файл с електронен подпис или с компютърно създадено точно копие на подпис не отговаря на изискванията на член 43, параграф 6 от Процедурния правилник. Кореспонденцията по дело, която постъпва в Първоинстанционния съд под формата на обикновено писмо в електронна форма, не се взема предвид.



Желателно е документите да се сканират с разделителна способност от 300 DPI и да се представят във формат PDF (картини и текст) чрез компютърните програми Acrobat или Readiris 7 Pro.



3. Представянето на доказателство по факс или по елек- тронна поща се взема предвид с оглед на спазването на срок, само ако подписаният оригинал бъде получен в секретариата в срока по член 43, параграф 6 от Процедурния правилник, тоест в десетдневен срок от това представяне. Подписаният оригинал следва да се изпрати незабавно след изпращането на копието, без

в него да се внасят корекции или промени, макар и незначителни. При различие между подписания оригинал и представеното по- рано копие се взема предвид само датата, на която е представен подписаният оригинал.



4. В декларацията на страна, с която тя се съгласява съгласно член 44, параграф 2 от Процедурния правилник връчването по отношение на нея да се извършва по факс или чрез друго техническо средство за комуникация, трябва да се посочи номерът на факса и/или електронният адрес, на който секретариатът може да извършва връчването. Компютърът на адресата трябва да разполага с подходяща програма (напр. Acrobat или Readiris 7 Pro), за да може да визуализира връчените от секретариата документи, които са във формат PDF.



Б. Относно представянето на писмени становища


5. На първата страница на всяко писмено становище се отбелязва следното:


a) наименованието на писменото становище (искова молба или жалба, писмена защита, писмена реплика, писмена дуплика, молба за встъпване, писмено становище при встъпване, възражение за недопустимост, становище относно …, отговори на въпросите и т.н.);



б) номерът на делото (T- .../..), когато той вече е бил съобщен от секретариата;



в) имената на ищеца или жалбоподателя и ответника;



г) името на страната, за която се представя писменото становище.



6. Всеки параграф от писменото становище се номерира.



7. Оригиналният подпис на представителя или на адвоката на заинтересованата страна се полага под текста на писменото становище. Когато има няколко представители, е достатъчно то да се подпише само от един от тях.



8. Писмените становища на страните се представят по начин, който да позволи на Първоинстанционния съд да управлява документите по електронен път, и по-конкретно във връзка със сканирането на документите и разпознаването на различните знаци.


За да бъде това технически възможно, трябва да се спазват следните изисквания:



a) Използва се бяла хартия, без дефекти по нея, формат A4. Текст има само от едната страна на страницата („едностранно“, а не „двустранно“);


б) Страниците на писменото становище и — ако е необходимо— на приложенията, трябва да са свързани с пособия, които лесно могат да бъдат отстранени (да не се слага подвързия или други подшиващи средства като лепило, телбод и т.н.);


в) Текстът е набран на често използван шрифт (като например Times New Roman, Courier или Arial) с големина поне 12 pt за текста и поне 10 pt за бележките под линия, с разредка 1,5 и разстояние от поне 2,5 cm между наборното поле и края на страницата, отгоре, отдолу, отляво и отдясно;


г) Всяка следваща страница на писменото становище се номерира с нарастващ номер в горния десен край.


Когато към писмено становище се представят приложения, номерирането се прави съгласно изискванията, посочени в точка 52 от настоящите практически указания.


9. Адвокатът или представителят на заинтересованата страна прави отбелязване върху всички преписи от материалите, които страните са длъжни да представят по силата на член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник, удостоверяващо верността на преписа с оригинала, и се подписва.


В. Относно дължината на писмените становища


10. Максималният брой страници на писмените становища се определя в зависимост от съответната област и обстоятелствата по делото и е, както следва:


— 50 страници за исковата молба или жалбата и за писмената защита,



— 20 страници за жалбата и за писмения отговор в делата,

свързани с интелектуална собственост,



— 15 страници за жалбата и за писмения отговор,



— 25 страници за писмената реплика и писмената дуплика,


— 20 страници за писменото възражение за недопустимост,

както и за писмените становища по него,



— 20 страници за писменото становище при встъпване и 15

страници за писмените становища по него.


Становища с по-голям обем се допускат само при дела с особено висока степен на фактическа или правна сложност.



Г. Относно структурата и съдържанието на исковата молба или жалбата и на писмената защита/писмения отговор


Г.1. Преки искове или жалби


11. Процедурният правилник съдържа специални разпоредби, които уреждат съдебните спорове, свързани с правото на интелектуална собственост (членове 130—136). Ето защо правилата относно жалбите и писмените отговори, представени

в делата по тези спорове (Г.1.2), са изложени отделно от тези, свързани с исковите молби или жалбите и писмените защити, представени в рамките на всички други съдебни спорове (Г.1.1).



Г.1.1. Искова молба или жалба и писмена защита


Искова молба или жалба


12. Задължителните реквизити на исковата молба или жалбата се съдържат в член 44 от Процедурния правилник.



13. По практически съображения в началото на исковата молба или жалбата трябва да присъстват посочените по-долу данни:



a) името и адресът на ищеца или жалбоподателя;



б) името и качеството на представителя или адвоката на ищеца или жалбоподателя;



в) посочване на страната, срещу която е подадена исковата молба или жалбата;



г) декларациите, посочени в член 44, параграф 2 от Процедурния правилник (съдебен адрес и/или съгласие връчването да се извършва чрез технически средства за комуникация).



14. След уводната част на исковата молба или жалбата следва кратко изложение на спорните обстоятелства.



15. Би било уместно правната аргументация да се структурира

в зависимост от изтъкнатите правни основания. По правило е удачно преди тези основания да бъдат развити, те да бъдат изложени схематично.



16. Исканията в исковата молба или жалбата трябва да бъдат точно определени в началото или края й.





17. Когато се иска отмяна, се прилага копие от оспорения акт.



18. Към исковата молба или жалбата се прилагат, отделно от приложените в подкрепа на иска или жалбата доказателства, документите по член 44, параграф 3 и параграф 5, букви а) и б) от Процедурния правилник.



19. Всяка искова молба или жалба се придружава от резюме на изложените правни основания и основни доводи, за да се улесни изготвянето от секретариата на известието, предвидено в член 24, параграф 6 от Процедурния правилник. Резюмето трябва да е с дължина не повече от две страници.



20. Доказателствата се представят точно и изрично, като ясно указват подлежащите на доказване факти:



— документните доказателства трябва или да препращат към номер от описа на приложенията, или ако ищецът не разполага с документа, да посочват начина, по който той може да бъде получен,



— при използване на свидетелски показания или искания за информация трябва точно да се посочи съответното лице.


21. Ако исковата молба или жалбата е подадена, след като вече е била направена молба за предоставяне на правна помощ, последица от която съгласно член 96, параграф 4 от Процедурния правилник е спирането течението на срока, определен за подаване на иска или жалбата, тази информация трябва да се упомене в исковата молба или жалбата.


Ако исковата молба или жалбата са подадени след съобщаване на определението, постановено по молба за предоставяне на правна помощ, в молбата или жалбата трябва да се посочи и датата, на която определението е било връчено на ищеца или жалбоподателя.



Писмена защита


22. Задължителните реквизити на писмената защита се съдържат в член 46, параграф 1 от Процедурния правилник.



23. По практически съображения, освен номерът на делото и името на ищеца или жалбоподателя, в началото на писмената защита трябва да присъстват и следните данни:


a) името и адресът на ответника;



б) името и качеството на адвоката или представителя на ответника;



в) декларациите по член 44, параграф 2 от Процедурния правилник (посочване на съдебен адрес и/или съгласие връчването да се извършва чрез технически средства за комуникация).


24. Исканията на ответника трябва да бъдат точно определени

в началото или края на писмената защита.


25. По отношение на писмената защита се прилагат точки 15,18 и 20 от настоящите практически указания.



26. Оспорването на факти, твърдени от противната страна, се прави изрично, като конкретно се посочват съответните факти.



Г.1.2. Жалба и писмен отговор ( по делата , свързани с интелектуалната собственост )


Жалба


27. Задължителните реквизити на жалбата се съдържат в член

44 и член 132, параграф 1 от Процедурния правилник.



28. По практически съображения в началото на жалбата трябва да се посочат следните данни:


a) името и адресът на жалбоподателя;


б) името и качеството на адвоката на жалбоподателя;


в) имената на всички страни пред отделението по жалбите, както и посочените от тях адреси с оглед на съобщенията в хода на това производство;



г) декларациите по член 44, параграф 2 от Процедурния правилник (посочване на съдебен адрес и/или съгласие връчването да се извършва чрез технически средства за комуникация).


29. Когато се иска отмяна, се прилага копие от оспорения акт.

Посочва се датата, на която този акт е връчен на жалбоподателя.


30. Точка 10, второ тире и точки 14, 15, 16, 18, 20 и 21 от настоящите практически указания се прилагат спрямо жалбите по делата, свързани с интелектуална собственост.



Писмен отговор


31. Задължителните реквизити на писмения отговор се съдържат в член 46, параграф 1 от Процедурния правилник.


32. Освен номерът на делото и името на жалбоподателя, в началото на писмения отговор трябва да присъстват и следните данни:


a) името и адресът на ответника или на встъпилата страна;


б) името и качеството на представителя на ответника или тези на адвоката на встъпилата страна;


в) декларациите по член 44, параграф 2 от Процедурния правилник (посочване на съдебен адрес и/или съгласие връчването да се извършва чрез технически средства за комуникация).




33. Исканията на ответника или на встъпилата страна трябва

да бъдат точно определени в началото или края на писмения отговор.



34. По отношение на писмения отговор се прилагат точка 10, второ тире и точки 15, 18, 20 и 26 от настоящите Практически указания.



Г.2. Жалби


Жалба


35. Жалбата трябва да съдържа данните, посочени в член 138,

параграф 1 от Процедурния правилник.



36. В началото на жалбата се посочват:



a) името и адресът на жалбоподателя;



б) името и качеството на представителя или адвоката на жалбоподателя;



в) посочване на обжалваното решение на Съда на публичната служба (вид, съдебен състав, дата и номер на дело);



г) посочване на другите страни в производството пред Съда на публичната служба;



д) посочване на датата, на която на жалбоподателя е връчено решението на Съда на публичната служба;



е) декларациите по член 44, параграф 2 от Процедурния правилник (посочване на съдебен адрес в Люксембург и/или съгласие връчването да се извършва чрез технически средства за комуникация).



37. В началото или края на жалбата трябва да присъства текст, в който исканията на жалбоподателя са точно формулирани (член 139, параграф 1 от Процедурния правилник).



38. По принцип не е необходимо да се излагат обстоятествата, предхождащи спора, както и неговият предмет; достатъчно да се посочи решението на Съда на публичната служба.



39. Препоръчва се правните основания да бъдат изложени кратко и схематично в началото на жалбата. Правните доводи би следвало да се изложат в съответствие с изтъкнатите в подкрепа на жалбата правни основания, по-конкретно в съответствие с посочените случаи на неправилно прилагане на правната норма.



40. Към жалбата се прилага препис от обжалваното решение на Съда на публичната служба.



41. Всяка жалба се придружава от резюме на изложените правни основания и основни доводи, за да се улесни изготвянето от секретариата на известието в Официален вестник, предвидено в член 24, параграф 6 от Процедурния правилник. Резюмето трябва да е с дължина не повече от две страници.



42. Заедно с жалбата се представя и документът по член 44, параграф 3 от Процедурния правилник (удостоверение на адвоката, че той може да практикува пред съд на държава-членка или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство), освен когато жалбоподател е институция на Общността или държава-членка, представлявана от представител.


Писмен отговор



43. Писменият отговор трябва да съдържа данните, посочени в член 141, параграф 2 от Процедурния правилник.



44. Освен номерът на делото и името на жалбоподателя, в началото на писмения отговор трябва да се посочат и следните данни:



a) името и адресът на страната, която го представя;



б) името и качеството на представителя или адвоката, който се явява за тази страна;



в) датата, на която жалбата е била връчена на страната;



г) декларациите по член 44, параграф 2 от Процедурния правилник (посочване на съдебен адрес в Люксембург и/или съгласие връчването да се извършва чрез технически средства за комуникация).



45. В началото или края на писмения отговор трябва да присъства текст, в който са точно формулирани исканията на страната, представила това становище (член 142, параграф 1 от Процедурния правилник).



46. Ако с писмения отговор се иска отмяна, изцяло или отчасти, на решението на Съда на публичната служба на основание, което не е изтъкнато в жалбата, е уместно това да се посочи в заглавието на писменото становище („писмен отговор с насрещна жалба“).



47. Доколкото е възможно, правната аргументация трябва да е структурирана в зависимост от изложените от жалбоподателя правни основания и/или тези, които се съдържат в насрещната жалба, когато случаят е такъв.



48. Като се има предвид, че фактическото и правното положение вече са предмет на оспореното решение, те следва да се излагат в писмения отговор само по изключение, доколкото начинът им на представяне в жалбата се оспорва или изисква уточнения. Оспорването трябва да бъде изрично и да конкрети- зира точно съответните правни и фактически елементи.





49. Заедно с писмения отговор трябва да се представи и документът по член 44, параграф 3 от Процедурния правилник (удостоверение на адвоката, че той може да практикува пред съд на държава-членка или пред друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство), освен в случаите, когато институция на Общността или държава- членка е представлявана от представител.



Д. Относно представянето на приложения към писмените становища


50. Към писменото становище се прилагат само доказателства, упоменати в текста на този акт, които служат за доказване или онагледяване на съдържанието му.


51. Представянето на приложения се допуска, при условие че са придружени от опис на приложенията. Той трябва да съдържа, за всяко приложено доказателство:


a) номера на приложението;


б) кратко описание на приложението с указание за неговия характер (напр. „писмо“ с посочване на датата, автора, адресата и броя страници на приложението);


в) посочване на страницата от писменото становище и на параграфа, оправдаващ представянето му, в който е упоменато доказателството.


Номерацията на приложенията трябва да указва писменото становище, към което е приложено доказателството (напр. приложение A.1, A.2, ... за приложенията към исковата молба или жалбата; Б.1, Б.2, ... за писмената защита; В.1, В.2, ... за писмената реплика; Г.1, Г.2, ... за писмената дуплика).


52. Всяка следваща страница на приложените към писмено становище доказателства се номерира с нарастващ номер в горния десен край. Страниците на доказателствата могат да следват номерацията на писменото становище, към което са приложени, или пък да имат отделна номерация. Целта на номерирането е да се гарантира, че чрез преброяването на страниците, когато приложенията се сканират, това действително е направено с всички страници.


53. Когато самите приложения съдържат приложения към тях, те се номерират и представят така, че да се избегне всякаква вероятност от объркване, като при необходимост се използват разделители.


54. Когато се прави позоваване на представен документ, се указва номерът на съответното приложение в описа на приложенията, като освен това във формата по точка 51 по- горе се посочва и писменото становище, с което е представено приложението.




Е. Относно случаите на отстраняване на нередовности в писмените становища


Е.1. Отстраняване на нередовности в исковата молба или жалбата


55. Ако исковата молба или жалбата не отговарят на посочените по-долу изисквания по член 44, параграфи 3—5 от


Процедурния правилник, те не се връчват на ответника и се

определя разумен срок за отстраняване на нередовностите:



a) представяне на удостоверение от адвоката (член 44,

параграф 3 от Процедурния правилник);



б) доказателство за правосубектността на частноправното юридическо лице (член 44, параграф 5, буква a) от Процедурния правилник);



в) пълномощно (член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник);



г) доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били надлежно предоставени от представител, оправомощен за тази цел (член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник);



д) представяне на оспорения акт (когато се иска отмяна) или на доказателството, с което се установява датата, на която е направена поканата за действие (иск за бездействие) (член 21, втора алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 4 от Процедурния правилник).



56. По делата, свързани с интелектуалната собственост, при които се разглежда законосъобразността на решение на отделение по жалбите на СХВП, жалбите, които не отговарят на посочените по-долу условия, предвидени в член 132 от Процедурния правилник, не се връчват на насрещната страна/страните и се определя разумен срок за отстраняване на нередовностите:



a) имената и адресите на страните в производството пред отделението по жалбите (член 132, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник);



б) датата, на която е съобщено решението на отделението по жалбите (член 132, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник);



в) като приложение — оспореното решение (член 132, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник).



57. Ако исковата молба или жалбата не отговарят на посочените по-долу изисквания за форма, връчването се отлага и се определя разумен срок за отстраняване на нередовностите:


a) посочване на адреса на ищеца или жалбоподателя (член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник; точка 13, буква а) от Практическите указания);



б) оригинален подпис на адвоката или представителя, положен под текста на исковата молба или жалбата (точка 7 от Практическите указания);


в) номериране на параграфите (точка 6 от Практическите указания);



г) представяне на приложенията, упоменати в описа (член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник);



д) достатъчно на брой преписи от приложенията, упоменати в описа (член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник);


е) представяне на описа на приложенията (член 43, параграф 4 от Процедурния правилник; точка 51 от Практическите указания);


ж) достатъчно на брой преписи от описа (член 43, параграф 1,втора алинея от Процедурния правилник);


з) опис на приложенията, с посочване на страницата и на параграфа/ите (точка 51, буква в) от Практическите указания);


и) достатъчно на брой преписи от описа на приложенията, с посочване на страницата и на параграфа/ите (член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник);


й) достатъчно на брой преписи от оспорения акт или на доказателството, с което се установява датата, на която е направена поканата за действие (член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник);


к) представяне на копие от договора, в който се съдържа клаузата за подсъдност (член 44, параграф 5а от Проце- дурния правилник);


л) достатъчно на брой копия от договора, в който се съдържа клаузата за подсъдност (член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник);


м) номериране на страниците на исковата молба или жалбата и на приложенията (точка 8, буква г) и точка 52 от Практическите указания);


н) достатъчно на брой заверени преписи от исковата молба или жалбата (по седем за делата, свързани с интелектуална собственост inter partes, и по шест за всички други дела) (член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник);


о) представяне на заверени преписи от исковата молба или жалбата (член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник; точка 9 от Практическите указания).


58. Ако исковата молба или жалбата не отговарят на посочените по-долу изисквания за форма, те се връчват и се определя разумен срок за отстраняване на нередовностите:


a) адрес (посочване на съдебен адрес и/или съгласие връчва- нето да се извършва чрез технически средства за комуни- кация) (член 44, параграф 2 от Процедурния правилник; член 10, параграф 3 от указанията към секретаря; точка 4 и точка 13, буква г) от Практическите указания);


б) удостоверението на всеки допълнителен адвокат (член 44,

параграф 3 от Процедурния правилник);


в) резюме на правните основания и основните доводи (точка

19 от Практическите указания) ;


г) превод на езика на производството, придружаващ доку-

менти, изготвени на език, различен от езика на


производството (член 35, параграф 3, втора алинея от

Процедурния правилник).



Отстраняване на нередовности при искови молби или жалби с по - дълъг текст


59. Когато броят страници на искова молба или жалба надвишава с 40 % максималния брой страници, определен в точка 10 от настоящите Практически указания, тази нередовност трябва да бъде отстранена, освен при указания от председателя в обратен смисъл.



Когато броят страници на искова молба или жалба надвишава с по-малко от 40 % максималния брой страници, определен в точка 10 от настоящите Практически указания, председателят може да даде указание в този смисъл за отстраняване на нередовността.



Когато към ищеца или жалбоподателя е направено искане за отстраняване на нередовности, връчването на исковата молба или жалбата на ответника, чиято нередовност се състои в твърде големия ? обем, се отлага за по-късен момент.



Е.2. Отстраняване на нередовности в други писмени становища


60. Посочените по-горе случаи на отстраняване на нередовности се прилагат и по отношение на писмените становища, различни от исковата молба или жалбата, когато това е необходимо.




Ж. Относно искания за решаване на дела по реда на бързо производство


61. Исковите молби или жалбите, във връзка с които е направено искане за решаване на дело по реда на бързо производство, по правило трябва да са с дължина до 25 страници. Тази искова молба или жалба се представя съгласно указанията, посочени в точки 12—19 по-горе.



62. Искането за решаване на дело от Първоинстанционния съд по реда на бързо производство, представено с отделен акт съгласно член 76а от Процедурния правилник, трябва да съдържа кратка обосновка във връзка с особената спешност на делото и другите съответни обстоятелства. Прилагат се разпоредбите на глави Б и Д, посочени по-горе.



63. Препоръчва се страната, която прави искане за разглеждане на дело по реда на бързо производство, да конкретизира в своето искане правните основания, доводите или частите от съответното писмено становище (искова молба или жалба, или писмена защита), които се представят само в случай че делото не се гледа по реда на това производство. Тази информация, посочена в член 76а, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник, трябва да е точно формулирана в искането и да съдържа и номерата на съответните параграфи.



64. Освен това се препоръчва към искането за разглеждане на дело по реда на бързо производство, съдържащо информацията по предходния параграф, да се приложи съкратен вариант на съответното писмено становище.



Когато се прилага съкратен вариант, той трябва да отговаря на

следните изисквания:



а) съкратеният вариант има същата форма като тази на първоначалния вариант на съответното писмено становище, като заличените в него части се поставят в квадратни скоби, а в полето между тези скоби се отбелязва „пропуснат текст“;



б) параграфите в съкратения вариант следват същата номерация като тази на първоначалния вариант на съответното писмено становище;



в) описът на приложенията към съкратения вариант съдържа, ако последният не препраща към всички приложения от първоначалния вариант на съответното писмено становище, бележката „пропуснат текст“, за да установи всяко от пропуснатите приложения;


г) приложенията към съкратения вариант следват същата номерация като тази на описа на приложенията към първоначалния вариант на съответното писмено становище;



д) приложенията, посочени в описа, който придружава съкратения вариант, се прилагат към последния.



Съкратеният вариант трябва да отговаря на предходните указания, за да е възможно обработването му в най-кратки срокове.



65. Когато Първоинстанционният съд изисква представянето на съкратен вариант на писмено становище на основание на член 76 а, параграф 4 от Процедурния правилник, този вариант трябва да се изготви съобразно предходните указания, освен ако не е указано друго.



66. Ако в искането си ищецът или жалбоподателят не са посочили правните основания, доводите или частите от исковата молба или жалбата, които следва да се разгледат само ако делото не се гледа по реда на бързо производство, ответникът разполага с едномесечен срок за отговор на исковата молба или жалбата.



Ако в искането си ищецът или жалбоподателят са посочили правните основания, доводите или частите от исковата молба или жалбата, които следва да се разгледат само ако делото не се гледа по реда на бързо производство, ответникът разполага с едномесечен срок за отговор на развитите в исковата молба или жалбата правни основания и доводи, като отчита указанията, предоставени с искането за разглеждане на делото по реда на бързо производство.



Ако ищецът или жалбоподателят е приложил съкратен вариант на исковата молба или жалбата към своето искане, ответникът разполага с едномесечен срок за отговор на съдържащите се в този вариант на исковата молба или жалбата правни основания и доводи.



67. Ако Първоинстанционният съд отхвърли искането за гледане по реда на бързо производство преди ответникът да представи писмена защита, едномесечният срок по член 76а, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник за представяне на това писмено становище се продължава с един месец.


Ако Първоинстанционният съд отхвърли искането за гледане по

реда на бързо производство, след като ответникът е представил писмена защита в едномесечния срок по член 76а, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник, на тази страна се предоставя нов срок от един месец, за да може тя да допълни писмената си защита.




З. Относно молби за спиране на изпълнението и други обезпечителни мерки


68. Молбата се представя с отделен акт. За разбирането ? трябва да е достатъчен само нейният текст, без да е необходимо да се правят справки с текста на исковата молба или жалбата в делото по главния спор.


69. В молбите за спиране на изпълнението или за допускане на други обезпечителни мерки в изключително кратка и стегната форма трябва да се изложат предметът на делото, правните и фактически основания, на които се основава главният иск или жалба, обосноваващи тяхната вероятна основателност (fumus boni juris), както и обстоятелствата, установяващи неотлож- ността. В тях се посочва точно исканата мярка/мерки. Прилагат се разпоредбите на глави Б, Г и Д по-горе.


70. Тъй като с молбата за допускане на обезпечение се цели да се даде възможност за преценка на fumus boni juris в рамките на съкратено производство, в нея не трябва да се възпроизвежда целият текст на исковата молба или жалбата в делото по главния спор.


71. За да е възможна бързата обработка на молбите за допускане на обезпечение, по правило те трябва да са с дължина най-много 25 страници, като се отчитат съответната област и обстоятелствата по делото.



И. Относно исканията за поверително третиране


72. При спазване на разпоредбите на член 67, параграф 3, втора и трета алинея от Процедурния правилник, Първоинстан- ционният съд взема предвид само онези доказателства и документи, с които адвокатите и представителите на страните са могли да се запознаят и по които са имали възможност да изразят своите становища (член 67, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник).


73. Всяка страна може обаче да направи искане определени части или елементи от преписката по делото, които имат поверителен или секретен характер:


— да не се изпращат на встъпила страна (член 116, параграф 2

от Процедурния правилник),


— да не се предоставят на разположение на страна по съединено дело (член 50, параграф 2 от Процедурния правилник).



При молба за встъпване


74. Искането на страна, направено съгласно член 116, параграф 2 от Процедурния правилник, някои части или елементи от преписката по делото да не се изпращат на встъпила страна, поради това че имат секретен или поверителен характер, се представя с отделен акт.



75. Исканията за поверително третиране се ограничават до това, което е строго необходимо. Те не могат да имат за предмет целия текст на писмено становище, а само по изключение – цялото приложение към писмено становище. Фактически изпращането на неповерителен вариант на определено доказателство, от което са отстранени някои части, думи или числа, обикновено е възможно и без интересите по делото да се поставят под въпрос. Не се разглеждат искания, които не са достатъчно точно формулирани.



76. В искането за поверително третиране трябва точно да се посочат съответните елементи или части, както и кратка обосновка за секретния или поверителен характер на всеки от тези елементи или части.



77. Към искането за поверително третиране трябва да се приложи неповерителен вариант на съответното писмено стано- вище или доказателство, в което са отстранени елементите или частите, към които препраща искането.



При съединяване на дела


78. Искането на страна, направено съгласно член 50, параграф 2 от Процедурния правилник, някои части или елементи от преписката по делото да не се предоставят на разположение на страна по съединено дело, поради това че имат секретен или поверителен характер, се представя с отделен акт.


79. Точки 75—77 от настоящите Практически указания се прилагат mutatis mutandis по отношение на исканията за поверително третиране, представени при съединяване на дела.


Й. Относно молбите за предоставяне на право на писмена реплика в производствата по обжалване


80. Председателят може по искане, направено в срока по член 143, параграф 1 от Процедурния правилник, съгласно тази разпоредба да разреши подаването на писмена реплика, ако такава е необходима, за да даде възможност на жалбоподателя да защити своята гледна точка или за да подготви решението по жалбата.



81. Дължината на тези молби трябва да бъде, освен в особени случаи, от 2 до 3 страници, като в тях по обобщен начин се указват само конкретните причини, поради които според жалбоподателя е необходимо да се направи писмена реплика. За разбирането им трябва да е достатъчен само техният текст, без да е необходимо да се правят справки с текста на жалбата или на писмения отговор.



К. Относно исканията за провеждане на устни състезания в производствата по обжалване


82. Първоинстанционният съд може да реши да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството, освен ако някоя от страните не представи искане да бъдат изслушани устните й становища в срока по член 146 от Процедурния правилник.



83. В искането трябва да се посочат мотивите, поради които страната желае да бъде изслушана. Тези мотиви трябва да са следствие от конкретна преценка на практическата полза от провеждане на устни състезания за съответната страна, както и да указват елементите от преписката по делото или обосновката, които тази страна възнамерява да развие или да отхвърли по- задълбочено в съдебно заседание. Не е достатъчно да се направи аргументиране от общ характер, с което се посочва важността на делото или на въпросите, които трябва да бъдат решени.



Л. Относно молбите за предоставяне на правна помощ


84. За подаването на молби за предоставяне на правна помощ задължително се използва формуляр. Формулярът е достъпен на интернет страницата на Съда на следния адрес: www.curia.europa.eu.



Той може да бъде получен и при поискване от секретариата на Първоинстанционния съд (тел.: +352 4303-3477) с изпращане на писмо на следния адрес: @####67108864#mailto:Registry@curia.europa.eu#CFI.Registry@curia.europa.eu,@като се посочат името и адреса, или с писмо, адресирано до:


Секретариат на Първоинстанционния съд

Rue du Fort Niedergr?newald

L-2925 Люксембург


85. Не се разглеждат молби за предоставяне на правна помощ, които не са подадени чрез формуляр; ако те са направени по друг начин, секретарят изпраща отговор, с който припомня, че формулярът задължително трябва да бъде използван, и го прилага към отговора си.


86. Оригиналът на молбата за предоставяне на правна помощ трябва да бъде подписан от молителя или от адвоката му.



87. Ако молбата за предоставяне на правна помощ е подадена преди исковата молба или жалбата, тя трябва да се придружава от документацията, която удостоверява, че адвокатът има право да практикува пред съд на държава-членка или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.



88. Използването на формуляра има за цел да предостави на Първоинстанционния съд, съгласно член 95, параграф 2 от Процедурния правилник, необходимата информация, с оглед на вземане на правилно решение по молбата за предоставяне на правна помощ. Става въпрос за:



— данните за материалното положение на молителя


и


— в случай че искът или жалбата все още не са заведени – данните за предмета на посочените иск или жалба, за обстоятелствата в конкретния случай и съответните доводи.


Молителят е длъжен да представи заедно с формуляра и доказателствата в подкрепа на твърденията си.


89. За разбирането на надлежно попълнения формуляр и подкрепящите материали трябва да са достатъчни само тези документи, без да е необходимо да се правят справки с текста на други писма, представени в Първоинстанционния съд от молителя, ако има такива.



90. При запазване на възможността Първоинстанционният съд допълнително да изисква информация или представяне на документи на основание на член 64 от Процедурния правилник, молбата за предоставяне на правна помощ не може да се допълва от последващо представяне на допълнителни части към нея; ако такива са представени, без да са изискани от Първоинстанцион- ния съд, те се връщат. По изключение обаче може да се приемат подадени по-късно подкрепящи материали, с които се цели да се докаже липсата на средства на молителя, като се даде подходящо обяснение за закъснялото им представяне.


91. По силата на член 96, параграф 4 от Процедурния правилник подаването на молба за предоставяне на правна помощ спира течението на срока, предвиден за предявяване на иска или жалбата, с които е свързана молбата, до деня на съобщаване на постановеното определение по молбата, или когато не е определен адвокат, който да представлява заинтересованото лице в производството, в което е постановено това определение – до деня на връчване на определението за назначаване на адвокат, който да представлява молителя.


Спирането произвежда действие от деня на представяне на формуляра или, когато за подаването на молба за предоставяне на правна помощ не е използван формуляр, считано от деня на подаване на тази молба, при условие че формулярът е изпратен обратно в предоставения за тази цел срок, определен с писмото, посочено в точка 85 по-горе. Ако формулярът не е изпратен обратно в определения срок, спирането произвежда действие, считано от деня на подаване на формуляра.


92. Когато формулярът е подаден по факс или по електронна поща, за да бъде взет предвид с оглед спирането на срока за подаване на иск или жалба, подписаният оригинал трябва да бъде получен в секретариата на Първоинстанционния съд най-късно десет дни след това подаване. Когато оригиналът не е представен в този десетдневен срок, спирането на срока за подаване на иск или жалба произвежда действие от деня на представяне на оригинала. Ако има разлика между подписания оригинал и представеното по-рано копие, предвид се взима само подписаният оригинал, а денят, от който срокът за подаване на иск или жалба спира да тече, е денят на подаване на този оригинал.



II. ОТНОСНО УСТНАТА ФАЗА НА ПРОИЗВОДСТВОТО


93. Целта на устната фаза на производството е:


— да се припомнят, когато е необходимо, в много синтезиран вид становищата на страните, като се подчертаят главните правни основания, представени в писмена форма,


— да се изяснят, ако е необходимо, някои доводи, развити в хода на писменото производство, както и да се представят нови доводи, в случай че има такива, основани на обстоятелства, които са настъпили след приключването на писменото производство и поради тази причина не са могли да бъдат включени в направените писмени становища,


— да се дадат отговори на въпроси, зададени от Първоинстанционния съд, ако има такива.


94. Всеки процесуален представител следва сам да прецени, като отчита описаната в предходната точка цел на устната фаза на производството, дали действително е необходимо устно изявление или просто е достатъчно да се направи препратка към писмените становища. Тогава устната фаза на производството може да се съсредоточи върху отговорите на въпросите, поставени от Първоинстанционния съд. Ако процесуалният представител счита за нужно да вземе думата, той винаги има възможността да ограничи своето изложение до определени пунктове или да направи препратка към писмени становища за други.


95. Ако някоя от страните се въздържа от устно изявление, нейното мълчание не може при никакви обстоятелства да се тълкува като равносилно на съгласие с устното изявление на друга страна, ако съответният аргумент вече е бил отхвърлен в писменото производство. Мълчанието не представлява пречка тази страна да направи реплика на устно изявление, направено от другата страна.


96. Понякога Първоинстанционният съд може да счете, че е за предпочитане устната фаза на производството да започне с въпроси на съдиите към представителите на страните. В този случай представителите следва да отчетат този факт, ако желаят впоследствие да направят кратко изказване.


97. С оглед на постигането на яснота и възможност за по- добро разбиране на изказванията от членовете на Първоинстан- ционния съд е за предпочитане по принцип да се говори свободно на базата на бележки, вместо да се чете предварително написан текст. Освен това процесуалните представители се умоляват във възможно най-голяма степен да опростяват представянето на делото. По-добре е да се направят няколко къси фрази, отколкото едно дълго и сложно изречение. От помощ за Първоинстанцион- ния съд би било и ако те структурират изказванията си и изложат възприетия от тях план, преди да започнат да ги развиват.


Ако въпреки това устното изявление е подготвено в писмена форма, е препоръчително с оглед на изготвянето на текста да се вземе предвид фактът, че той трябва да се представи устно и да е възможно най-близък до устно изложение. За улесняване на устния превод представителите и адвокатите се умоляват да изпратят на дирекция „Устни преводи“ предварително по факс (+352 4303-3697) или по електронна поща @####67108864#mailto:interpret@curia#(interpret@curia.@ europa.eu) текста или писмените бележки по изказванията си, ако има такива.


Поверителността на изпратените бележки по изказванията е гарантирана. За да се избегнат недоразумения, трябва да се посочи името на страната. Бележките по изказванията не се прилагат към преписката по делото.


98. На представителите се напомня, че при устните състезания само някои от членовете на Първоинстанционния съд следят устното изявление на езика, на който то се прави; другите членове слушат симултанния превод. На представителите се препоръчва, в интерес на по-доброто протичане на производството и поддър- жането на високо качество на симултанния превод, те да говорят бавно и точно срещу микрофона.


В случай че процесуалните представители възнамеряват да цитират дословно части от определени текстове или документи, по-конкретно части, които не присъстват в преписката по делото, би било от полза те да бъдат указани на устните преводачи преди съдебното заседание. Освен това е уместно на последните да се обърне внимание и за термините, които могат да създадат трудности при превода.


99. Тъй като съдебните зали на Първоинстанционния съд са оборудвани със система за автоматично усилване на звука, представителите се умоляват да натиснат бутона на микрофона и да изчакат индикатора да светне, преди да започнат да своето

изказване. Когато думата има съдия или друго лице, бутонът не трябва да се натиска, за да не се изключи техният микрофон.


100. Продължителността на устните състезания може да варира

в зависимост от сложността на делото или наличието или отсъствието на новонастъпили обстоятелства. Адвокатите и представителите на главните страни се умоляват да ограничат своето изказване до около 15 минути за всяка страна, а встъпилите страни – до 10 минути, освен ако секретариатът не

е указал друго в тази връзка. Това ограничение касае само изказването и не включва времето, необходимо за отговор на зададените въпроси по време на съдебното заседание.


Ако обстоятелствата изискват това, искане за отклонение от обичайно предоставеното време за устно изявление може да бъде направено, когато то е надлежно мотивирано, посочва считаното за необходимо време за изказване и е отправено до секретариата не по-малко от петнадесет дни (или по-късно, при наличие на изключителни обстоятелства, които са надлежно обосновани) преди датата на съдебното заседание. Процесуалните представи- тели ще бъдат уведомени за времето, с което ще разполагат за устно изявление.


101. Когато някоя от страните се представлява от няколко представители, по принцип само двама от тях могат да се изказват, като общото време за изказванията им не трябва да надвишава гореуказаната продължителност. Въпреки това останалите пред- ставители също могат да дават отговори на членовете на Първоинстанционния съд, както и да правят реплики на други представители.


Когато повече страни защитават една и съща теза пред Първоинстанционния съд (ситуация, която може да настъпи по- специално при встъпване или при съединяване на дела), техните представители се приканват да съгласуват своите действия преди съдебното заседание, за да се избегне всякакво повтаряне.


102. Докладът за съдебното заседание се изготвя от съдията- докладчик и представлява обективно обобщение на делото. Той не възпроизвежда всички подробности от доводите на страните, а има за цел да даде възможност те да проверят дали изложените от тях правни основания и доводи са правилно разбрани и от друга страна – да улесни проучването на преписката по делото от другите членове на съдебния състав.


Докладът за съдебното заседание служи само за подготовката на

съдебното заседание.


103. Представителите се умоляват да уведомяват писмено секретариата преди съдебното заседание за допуснати фактически грешки, ако докладът съдържа такива. Аналогично, ако той не отразява правилно същността на доводите на някоя от страните, процесуалните представители могат да предлагат такива измене- ния, каквито те считат за уместни.


Ако представителите направят устни бележки по доклада по време на съдебното заседание, те се отразяват от секретаря или от лицето, което изпълнява тази функция.


104. При цитиране на решение на Съда, на Първоинстанцион- ния съд или на Съда на публичната служба процесуалните представители се умоляват да указват всички препратки, включително имената на страните, както и при необходимост да конкретизират номера на страницата от Сборника, на която се намира съответната част.


105. Първоинстанционният съд приема документи, представени в съдебното заседание, само по изключение и след изслушване на страните в тази връзка.


106. Молбите за използване на технически средства с оглед на определено представяне трябва да бъдат направени своевременно. Условията за използване на тези средства се определят съвместно със секретаря, за да се вземат предвид ограниченията от технически или практически характер, ако има такива.



III. ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА НАСТОЯЩИТЕ ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ


107. Настоящите Практически указания отменят и заместват Практическите указания към страните от 14 март 2002 г. (ОВ L 87, 4.4.2002 г., стр. 48), както и „Указания на Първоин- станционния съд към процесуалните представители на страните относно устното производство“.


108. Настоящите указания се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в деняслед тяхното публикуване.


Съставено в Люксембург на 5 юли 2007 година.


Първоинстанционният съд ще положи всички усилия процесуал- ните представители на страните да получат доклада за съдебното заседание не по-късно от три седмици преди заседанието.



Секретар


E. COULON



Председател


B. VESTERDORF



32007Q0904(02)


Untitled Page