Национална процедура на Нидерландия за отпускане на ограничени права за въздушен трафик

Обн. C ОВ. бр.213 от 12 Септември 2007г.

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 847/2004 на Европейския парламент и на Съвета за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите-членки и трети страни, Европейската комисия публикува следната национална процедура относно разпределението на правата за въздушен трафик между отговарящите на условията въздушни превозвачи на Общността, когато тези права са ограничени по силата на споразумения за въздухоплавателни услуги с трети държави.



"Ministerie van Verkeer en Waterstaat

Luchtvaart


Меморандум относно политиката за лицензирането на маршрути


(с оглед на измененията, внесени с декрета от 7 май 2007 г. (VENW/DGTL-2007/7827))



Datum

20 augustus 2004


Ons kenmerk

DGL/04.U01454



Въведение


Решението на Съда на Европейските общоности по така наречените дела "Открито небе" от 5 ноември 2002 г. (1) показа, че ако европейски въздушен превозвач желае да установи седалището си в Нидерландия, трябва да му бъде дадена възможност по равноправен и прозачен начин да упражни правата си в съответствие

с нидерландските двустранни договори в областта на въздухоплаването. Този аспект е разработен в регламента за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите-членки и трети страни (ЕО № 847/2004). В този контекст, ГД "Транспорт и въздухоплаване" (Directoraat- Generaal Transport en Luchtvaart, DGTL) е решила да приведе политиката по лицензирането на маршрути и нейното приалагане в съотвествие с тези развития в областта на европейското законодателство, а също така с оглед на прозрачността, да разработи в настоящия меморандум необходимите за постигането на тези цели изменения.


Освен методологията, която се използва за издаването на лицензии за маршрути, ще бъде променен и форматът на самата лицензия. Например, лицензията за маршрут ще бъде съставена по такъв начин, че по принцип да позволява на всеки въздушен превозвач от Общността, установен в Нидерландия, да може извършва транспортни услуги до всяка точка на света. За да може да бъде използван конкретен маршрут обаче, той трябва да бъде включен в одобрен от министъра и изготвен в съответствие с лицензията списък от маршрути, които ще бъдат обслужвани на практика.


ГД "Транспорт и въздухоплаване" също подкрепя спазването на настоящата методология, доколкото това е възможно и когато това не води до противоречие с регламентите на ЕС. С оглед на това, клаузите, отнасящи се до собствеността и контрола, базирани на национален принцип, ще бъдат приведени в съответствие с изискванията на член 43 ЕО (местонахождение на бизнеса) съгласно решението на Съда на европейските общности по договорите "Открито небе" със САЩ.


Преди да даде съгласието си, ГД "Транспорт и въздухоплаване", в случай на ограничен брой права за кацане, определя по прозрачен и равноправен начин на кои въздушни превозвачи ще бъде дадено разрешение да летят по дадени маршрути. При извършването на това, ГД "Транспорт и въздухоплаване" ще се базира на съществуващата политика, разработена в меморандума относно лицензирането на маршрути от 1994 г., а така също и на новите допълнения, които се внасят с настоящия меморандум относно политиката за лицензи- рането на маршрути. Методът на оценка ще се ръководи и основава на процедурите по Закона за общото административно право (Algemene Wet Bestuursrecht, Awb).



Приложно поле


Всеки въздушен превозвач от Общността, който желае да обслужва маршрути от, до и през трети държави от Нидерландия, за да може да защитава правото си да упражнява двустранните права, които нидерландското правителство е придобило, трябва първо да установи седалището си в Нидерландия и да кандидатства за лицензия за маршрут, а ако не се касае за редовни полети, да кандидатства за лицензия за чартър.


Валидността на лицензията за маршрута зависи от това дали въздушният превозвач притежава, и ще продължи да притежава, валиден оперативен лиценз съгласно член 16а от Закона за въздухоплаването (Luchtvaartwet).


(1) Дела C-466/98, C-467/98, C-468/98, C-469/98, C-471/98, C-472/98, C-475/98, C-476/98.




Издаването на оперативния лиценз и неговата валидност винаги зависят от това дали компанията притежава свидетелство за авиационен оператор (AОС), в което са конкретизирани дейностите по оперативния лиценз (член 9, Регламент (ЕИО) № 2407/92). Полетите трябва се извършват в съответствие с издаденото свидетелство

за авиационен оператор.


Ако въздушен превозвач, който притежава нидерландска лицензия за маршрут, е прекратил статута си на превозвач от Общността, установен в Нидерландия, министърът може да реши да оттегли тази лицензия.


Издаването на лицензия за маршрут не означава, че неговият притежател е освободен от изискването да съблюдава изискванията, които му се налагат от други разпоредби, като например правила, изготвени от властите на трети държави, към които операторът извършва полети или пък наличността на слотове.


Правна рамка


Национална правна рамка


Лицензията за маршрут или разрешителното за чартър се издават на базата на член 16b от Закона за въздухоплаването, в който се дава възможност да бъде издадена лицензия, както това е посочено в член 16, без да тя да бъде съобразена с изискванията на член 16а относно оперативния лиценз. Това дава основание на властите да постановят настоящото правило относно политиката по лицензиране.


Лицензията може да бъде издадена за период от максимум пет години. Оценката, която се прави преди издаването на лицензията, се извършва в съответствие с настоящия меморандум с оглед на изменението на политиката за лицензирането на маршурти и на Меморандума за политиката за лицензиране. В случай,че настоящият меморандум се отклонява от Меморандума за политиката за лицензиране, тогава Меморандумът за политиката за лицензиране ще има предимство. Освен това, когато се касае за чартърни полети, се прилага Декретът за полети извън редовното разписание (BOL [Besluit ongeregeld luchtvervoer], Декрет от 2 май 1975 г./Бюлетин с актове и декрети 1975, 227), а когато се касае за туристически пакетни услуги се прилага Декретът за ваканционните пакети [Besluit IT-reizen] (Регламент от 5 февруари 1981 г./№ LV/L 20478/Нидерландска админи- страция за гражданско въздухоплаване [Rijksluchtvaartdienst]/Държавен вестник 1981, 33).


В допълнение към изискванията на Декрета за ваканционни пакетни услуги и в съотвествие с член 7 на Декрета за полети извън редовното разписание, с Декрета за превоз и други видове полети [Besluit Vrachten overige vluchten] (Регламент от 5 февруари 1981 г./№ LV/L 20477, Нидерландска администрация за гражданско въздухоплаване [Rijksluchtvaartdienst]/Държавен вестник 1981, 33), Декрета, съдържащ разпоредби за транспорт по въздух на групи с предварителна резервация [Beschikking ABC-vluchten] (Декрет от 11 юни 1979 г./№ LV/L 22952/Държавен вестник 1979, 131) и с Декрета за транспортиране на частни групи [Beschikking vervoer besloten groepen] (Регламент от 29 юли 1975 г./№ POL/L 23676/Държавен вестник 1975, 150) са въведени допълнителни правила за транспорт извън редовното разписание.


Европейска правна рамка


На 5 ноември 2002 г. Съдът на европейските общности произнесе решението си по делата, заведени от Комисията относно договорите "Открито небе" със САЩ (2). Европейският съд е на мнение, че в определени области Общността има изключителна компетентност. Освен това, Европейският съд постанови, че клаузите, отнасящи

се до националната собственост и контрол в споразуменията в областта на въздухоплаването съставляват нарушение на правото на установяване съгласно член 43 от Договора за ЕО. Както Съдът, така и Комисията (3) призоваха държавите-членки да прекратят това нарушаване на ДЕО.


В светлината на решенията на Европейския съд и съгласно член 10 от Договора за ЕО, Нидерландия следва да предприеме подходящи мерки, за да гарантира спазване на задълженията, произтичащи от Договора или от дейнсостите на институциите на Общността. В следствие на решението на Съда, Комисията определи задълже- нията в областта на правата, касаещи въздушния трафик в "Съобщение на Комисията за отношенията на Общността с трети държави в сферата на въздушния транспорт" (COM(2003) 94), а след това бе приет и Регламентът за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите-членки и трети държави (ЕО № 847/2004). По-конкретно член 5 от този регламент засяга политиката за лицензиране на маршрути.


Видове лицензии за разпределение на маршрутите


Освобождаване от изискването за лицензия за разпределяне на маршрути


На базата на Регламент (ЕИО) № 2408/92 (4) относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността, въздушните превозвачи, които притежават оперативен лиценз, издаден от една от държавите-членки имат право да извършват полети в рамките на ЕО. За извършването на полети по определени маршрути в някои държави-членки може да се изисква получаването на разрешение от съответната държава-членка.



(2) Виж бележка под линия 1.

(3) "Съобщение на Комисията относно последиците от решенията на Апелативния съд от 5 ноември 2002 г. по отношение на Европейската политика в областта на въздухоплаването" (СОМ(2002) 649).

(4) Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността да вътрешните въздушни трасета на Общността (ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 33).




В Нидерландия, обаче, разрешителното се дава автоматично, без административни процедури, с изключение на случаите, когато се докладва директно на летището или на звеното за ръководство на въздушното движение в момента, в който полетът ще бъде извършен в действителност. От 1 април 1997 г. Регламентът позволява на въздушни превозвачи от Общността да извършват полети от и до летища на територията на една държава-членка (cabotage). Извършването на полети извън ЕО подлежи на издаване на лицензия за маршрут или на разрешително за чартър.


Лицензия за маршрут


Маршрутите извън територията на Европейската общност са в по-голямата си част предмет на двустранни спогодби. Всяка двустранна спогодба има специфичен характер. В зависимост от разнообразни политически и икономически фактори, като например пазарната позиция на въздушния превозвач в страната, с която се сключва споразумението, правата, които се дават, са с отворен или рестриктивен характер. Следователно издаването и оценката на лицензиите за маршрут се отнася само за полети в рамките на Европейския съюз.


Най-либералното споразумение в областта на въздухоплаването засега е споразумението "Открито небе" със САЩ. При подобен отворен режим, на няколко нидерландски въздушни превозвача е разрешено да летят от която и да е точка в Нидерландия до която и да е точка в страната, участваща в споразумението, като също така те имат и правото да минават през която и да е междинна точка и да извършват полети от крайната дестинация нататък. При този доста либерален режим не съществуват ограничения относно честотата на извършване на полетите. При тези обостоятелства издаването на лицензия за маршрут, по който ще се извършват пътнически и карго полети, а така също и на разрешителни за чартър, ще си извършва почти автоматично.


Ако двустранното споразумение е от рестриктивен тип, то тогава в него се определя конкретно, освен всичко друго, броят на въздушните превозвачи, имащи право да извършват редовни полети по определени маршрути, а така също и честотата на полетите. В някои случаи третата държава, с оглед на договореностите в рамките на споразумението, изисква също и регистриране на тарифите. Тези тарифи могат да подлежат на получаване на съгласие от въпросната трета държава.


И при отворените, и при рестриктивните споразумения във въздухоплаването обикновено се изисква въздушните превозвачи, които се обект на споразумението, да бъдат предимно нидерландска собственост и под ефективен нидерландски контрол. Споразуменията във въздухоплаването касаят главно редовните полети. Поради тази причина нидерландското правителство е включило изискването за нидераландска собственост и контрол при издаването на лицензии за маршрути по отношение на редовните полети Това изискване, касаещо нидерландската собственост и контрол ще бъде преобразувано в изискване въздушният превозвач, на който се издава лицензия за маршрут, да бъде превозвач от Общността, установен в Нидерландия. Чартърните полети и еднократните полети обикновено се разглеждат извън рамките на споразуменията във въздухоплаването, като всеки отделен случай се разглежда поотделно в контекста на двустранните отношения. За тази цел се издава разрешително за чартър.


Разрешително за чартър


Както вече бе споменато, една голяма част от чартърните полети и еднократни полети са извън рамките на двустранния режим. Полетите извън Европа са урегулирани чрез режим за чартърните полети и се прилага Регламент (ЕИО) № 2408/92. По принцип, когато се касае за чартърни полети, не се прави разлика между нидерландските въздушни превозвачи и другите превозвачи при условие, че нидерландските превозвачи се ползват от еднакъв достъп за целите на извършването на чартърни полети в държвата, в която е установен въздушният превозвач, който не е нидерландски.


Следователно проблемът с националната принадлежност играе по-малка роля, когато става въпрос за извършване на чартърни полети. При все това, процедурата и за тези полети трябва бъде прозрачна и да не води до дискриминация. Разрешителното за чартър може да бъде дадено за извършване на чартърни и еднократни полети чрез подаване на молба, като то се издава за извършването на известен брой чартърни полети за конкретен период. При разглеждането на молбата се спазват същите принципи, както когато се разглеждат молбите за лицензии за маршрут. Процедурата по консултиране и взимане на решение е също така идентична. Освен това се прилагат указанията и процедурите за даване на разрешение съгласно Декрета за полети извън редовното разписание (BOL [Besluit ongeregeld luchtvervoer], Декрет от 2 май 1975 г./Бюлетин с актове и декрети 1975, 227), а така също и допълнителните правила, които се основават на него (например когато се касае за туристически пакетни услуги се прилага Декретът за ваканционните пакети [Besluit IT-reizen] (Регламент от 5 февруари 1981 г./№ LV/L 20478/Нидерландска администрация за гражданско въздухоплаване [Rijksluchtvaartdienst]/Държавен вестник 1981, 33)).


С оглед на факта, че по отношение на политиката за лицензиране, се придава особено значение на укрепването на мрежата от редовни въздушни връзки, въпросът дали извършването на даден чартърен полет ще има отражение върху икономическата основа на дадена редовна въздухоплавателна услуга, като по този начин бъде засегната и политиката в областта на въздухоплаването, ще играе важна роля при вземането на решение за издаване на разрешително за чартърни полети. Ако даден чартърен въздушен превозвач възнамерява да извършва редовни полети, то той ще бъде задължен да предприеме необходимите стъпки за съответното изменение на оперативния си лиценз и на свидетелството си за авиационен оператор, като спазва съществуващите за тази цел процедури съгласно Регламент (ЕИО) № 2407/92 и JAROPS.




Лицензия за маршрут


Преговори в областта на въздухоплавателната политика


При воденето на преговори в областта на въздухоплавателната политика интересите на националните превозвачи играят значителна роля. Съвременната практика показва, че често преговорите за права, касаещи въздушния трафик, се водят с оглед на нови възможности, представляващи интерес за един или няколко въздушни превозвачи. Предварително се обръща внимание на въпроса дали молбата, подадена от даден въздушен превозвач, отговаря на принципите на Меморандума за политиката за лицензиране и дали въпросният превозвач отговаря на всички изисквания. Нещо повече, правят се консултации с други заинтересовани страни, като им се дава възможност да присъстват на преговорите. Ако крайният резултат от преговорите е такъв, че само ограничен брой въздушни превозвачи могат да бъдат определени като годни да се възползват от правата за трафика, то в съотвествие с принципите на Меморандума за политиката за лицензиране се изпраща заповед за определяне до съответния двустранен партньор по дипломатически канали. Настоящите заповеди за определяне и определените маршрути трябва да бъдат спазвани, като се съблюдават разпоредбите и ограниченията, наложени от лицензията за маршрута.


В резултат на решението на Съда на европейските общности, интересите на въздушните превозвачи от Общността, установени в Нидерландия, също следва да бъдат взети предвид. Процедурата през интервенционния период от датата на преговорите до момента на сключване на споразумението следва да бъде прозрачна и равноправна и за въздушните превозвачи от Общността, които не са национален превозвач.



Процедура


Въздушните превозвачи от Общността, установени в Нидерландия, трябва да представят молба от свое име, за да могат да упражнят правата, които са придобили или да използват маршрутите, които вече не се използват от друг въздушен превозвач и са свободни. Ако въздушен превозвач подаде молба за лицензия за маршрут в писмен вид, ГД "Транспорт и въздухоплаване" първо проверява дали въздухоплавателните връзки, касаещи въпросия маршрут, предоставят възможност за одобряването на тази молба.


Обработката на молбата за лицензия за маршрут подлежни на обичайните процедурни разпоредби по глава 3, 4 и 6 на Закона за общото административно право [Algemene wet bestuursrecht, Awb]. В съотвествие с тези разпоредби, решението се взима по принцип в рамките на достатъчен срок от 8 седмици след получаването на молбата. В съотвествие с тези разпоредби, на кандидастващият, например се дава възможността да допълни молбата си, когато това е необходимо. Кандидастващият също така ще бъде изслушан, ако молбата му е отхвърлена напълно или частично. Съгласно Закона за общото административно право, на заинтересованите трети страни също се дава възможността да бъдат изслушани, ако се очаква, че те могат да изразят възражения относно удовлетворяването на молбата. След като решението бъде взето, различните заинтересовани страни също могат да обжалват решението.


При новата система, лицензията за маршрут е валидна за период от 5 години. За разлика от използваните в миналото системи, по новата система не се предвиждат отделни крайни срокове, свързани с маршрутите. Маршрутите, които ще бъдат използвани и свързаният с тях брой полети се включват в определен от министъра списък от маршрути, които на практика се използват. Списъкът, който се изготвя в съотвествие с лицензията, се прилага за целия период, през който лицензията е в сила. Списъкът може да бъде изменян в съответствие с разпоредбите и ограниченията, наложени съгласно лицензията за маршрут. Например, списъкът може

да бъде изменян в съответствие с член 3 от лицензията за маршрут, в случай че позволеният метод за упражняване на наличните права е продължен. На министъра също ще бъде позволено да изменя списъка, ако се окаже, че получилият лиценза оператор не е успял да извърши полети по дадения маршрут, за който е получил разрешение в съответствие с лицензията за маршрут за период от една година или повече (принцип - "или ползваш, или губиш").



"Или ползваш, или губиш"


Разпоредбите на члена от лицензията за маршрут, които определят възможността маршрутите, които не са били използвани за период от повече от една година, да бъдат оттеглени, остават в пълна сила и се прилагат активно с оглед на потенциалното нарастване на броя на молбите в тези райони, където броят на правата, които се разпределят, е ограничен. С цел преминаване към този по-активен метод, бе взето решение, че възможността за оттегляне на маршрути ще се използва не по-рано от една година от датата на издаване на измененото решение, главно поради факта, че тази разпоредба не е била използвана през последните години.


Ако след изтичането на периода от една година след даването на разрешение за извършване на полети по определени маршрути се установи, че даден въздушен превозвач е извършил по-малко от 80 % от разрешения брой полети за тази година, министърът може да оттегли разрешението за въпросния маршрут чрез изваждане

на маршрута от списъка с маршрути, които действително се използавт. Това се извършва като се съблюдават принципите, които са описани по-долу.



За маршрутите, които са определени със заповед през настоящата година в съответствие с лицензията за маршрут, получилият лицензията може да извършва полети само по маршрутите в рамките на получените права, както това е определено в въздухоплавателните споразумения на 22 август 2004 г.


В случаите, когато се касае за определените маршурити, разрешеният брой полети ще бъде зададен в административна система, която ще се ползва за целите на оценката. За тази цел, след консултации с въздушните превозвачи от Общността, установени в Нидерландия, ще бъде изготвен списък, в който освен всичко друго се заявява и честота на полетите по съответно разпределените маршрути.


Ако даден въздушен превозвач е единственият превозвач, определен чрез въздухоплавателното споразумение и други превозвачи не могат да бъдат определени (единично определяне), може да бъде оттеглено разрешението за всички полети по дадения маршрут. Ако няколко въздушни превозвача са били определени или могат да бъдат определени (многократно определяне), ще се разглежда възможността за оттегляне на разрешението по отношение на неизползваната част от разпределените полети. Обаче в случай, че ограниченото възползване от маршрутите не съответства на целите, свързани с изложените по-долу принципи на политиката, с които е съобразено разпределянето на ограничените права за трафик, оттеглянето и преразпределянето на всички разпределени полети може също да бъде разгледано като възможност при ситуация на многократно разпределяне.


Министърът няма да оттегля дадено разрешение, ако въздушният превозвач е в състояние да демонстрира, че невъзможността да извърши всички разрешени полети е в резултат на особени обстоятелства, които не е могат да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки. Тук могат да бъдат включени както ситуации

от рода на терористичен акт или епидемия от САРС, така и необходими ограничения от съображения, свързани с тактически преговори или други проблеми, касаещи въздухоплавателната политика. Могат да бъдат включени и ситуации, при които извършването на полети в рамките на режима код-шеър е строго ограничено

по силата на рестриктивни споразумения.


По отношение на преразпределянето на маршрути, които са били оттеглени, всички въздушни превозвачи от Общността, установени в Нидерландия, в това число и въздушният превозвач, на когото първоначално е било разрешено да ползва тези маршрути до момента на тяхното оттегляне, отговарят на изискванията за участие в процедурата по разпределяне. За тази цел, въздушните превозвачи трябва достатъчно рано да заяват своя интерес към извършването на полети по даден маршрут като подадат молба в писмен вид (не по-късно от 3 месеца от началото на сезона, през който въздушният превозвач желае да започне извършването на полети в случай, че дадените маршрути/честота на полети са на разположение.) На базата на молбата и с оглед на наличността на права, ГД "Транспорт и въздухоплаване" взема решение, като съблюдава приложимите адми- нистративни разпоредби.


Министърът може да реши, обаче, да не оттегли даден маршрут дори когато не са били извършени всички разрешени полети, ако например въздушният превозвач, получил разрешението, уведоми навреме, че ще увеличи броя на полетите, които ще извърши през идната година, за да може да се възползва от правото да извърши всички разрешени полети, и ако няма друг въздушен превозвач, изразил интерес към извършването на тези полети.



Принципи на политиката


Принципите, които ГД "Транспорт и въздухоплаване" използва при преценката дали молбата за упражняване на права за трафик ще бъде удовлетворена, са отчасти включени в Меморандума за политиката за лицензиране, а също така и в общата политика на Минстерство на транспорта, публичните проекти и управление

на водните ресурси [Verkeer en Waterstaat], и в бюджета в съответствие с бюджетната методология "Van Beleidsbegroting Tot Beleidsverantwoording" (VBTB, "От бюджет до отчет") (5). За да се гарантира яснота, прин- ципите на политката са отново изложени накратко по-долу. ГД "Транспорт и въздухоплаване" разглежда всяка молба с оглед на нейния принос и в съответствие с принципите на политиката, съобразявайки се с последствията за политиката на решението на Съда на европейските общности, което е цитирано по-долу. Понеже въздухоплавателните споразумения варират в голяма степен, тежестта на отделните принципи също варира.



Въздухоплавателна политика


Една от основните цели на общата политика на Минстерството на транспорта, публичните проекти и управлението на водните ресурси е "да гарантира ефективната работа на въздухоплавателната система чрез своя принос към изграждането и стабилността на един добре функциониращ авиационен пазар" (6). В този контекст, Нидерландия допринася за изграждането на отворен и свободен пазар на транспортни услуги. Целта на договарянето на авиационни споразумения следователно трябва да се състои в това тези споразумения да бъдат колкото се може по-отворени. Нещо повече, за да се постигне тази цел, трябва да се вземат предвид някои тактически съображения в областта на въздухоплавателната политика, когато се водят преговори относно правата за трафик и тяхното разпределение.


(5) Глава XII на националния бюджет за 2003 г., Долна камара, сесия за 2002-2003 г., 28 600 XII, № 2.

(6) Виж бележка под линия 5, член 11.




С оглед на заявеното по-горе в настоящия меморандум по отношение на разпоредбите относно националността, ГД "Транспорт и въздухоплаване", след консултация със своите двустранни партньори, ще се стреми да измени клаузите в различните въздухоплавателни споразумения по такъв начин, че и други въздушни превозвачи от Общността да могат да се възползват от правата за трафик, получени в рамките на съответните национални процедури, при условие, че тези превозвачи са установени в Нидерландия. В случай, че съответният партньор, имащ отношение към въздухоплавателната политика, се придържа към клаузата за националност,

то тогава за всеки отделен случай ще се наложи да се разгледат възможностите как да се реагира и какви ще бъдат последиците за правата за трафик и съответните решения, касаещи дадените маршрути.


Методът на работа следва да бъде изменен за целите на бъдещи преговори в областта на въздухоплавателната политика, за да може процедурата да бъде прозрачна и да се гарантира равен достъп до получените права. Това следва да извършва при пълно съблюдаване на разпоредбите на Регламента за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите-членки и трети страни (ЕО № 847/2004) (7). Преговорите ще се водят от името на всички въздушни превозвачи от Общноостта, след което, при приключване на преговорите, всички въздушни превозвачи от Общността, установени в Нидерла- ндия, ще бъдат нотифицирани и тогава те могат да подават молби за упражняване на придобитите права.


По отношение на превоза на карго, ГД "Транспорт и въздухоплаване" ще направи всичко възможно за устано- вяване на отделен карго-режим със своя двустранен партьор, за да гарантира възможно най-ефективно представлваяне на интересите на въздушните превозвачи. При положение, че не е възможно договаряне на отделен карго-режим, ГД "Транспорт и въздухоплаване", въз основа на принципите в настоящия меморандум и на тези от Меморандума за политиката за лицензиране, ще прецени за всеки отделен случай как придобитите права да бъдат разпределени между пътническите и карго-превозвачите.


Процесът, който се извършва между датата на преговорите по отношение на въздухоплавателната политика и датата, от която придобитите права се упражняват, се съобразява с изискванията на приложимите национални и европейски правила и съответната съдебна практика. По отношение на режима код-шеър по принцип ще бъде необходимо правителството да определи само въздушния превозвач, който ще извършва полетите от, до и през Нидерландия. Някои страни налагат изискването превозвачът, който продава билети за полета при код-шеър, също да бъде определен във въздухоплавателното споразумение, а понякога се изисква и лицензия

за извършване на полети. В случай на единично определяне, това би могло да означава, че няма да има възможност да бъде определен друг въздушен превозвач от Общността, установен в Нидерландия. При много- кратно определяне, това би могло да означава, че броят на полетите, извършвани от името на превозвача, продаващ билети за тях в режим код-шеър, може да доведе до ограничаване на останалия брой полети в рамките на въздухоплавателното споразумение. При подобни случаи, по молба на превозвача, продаващ билети в режим код-шеър, ще бъде разгледана възможността дали това може да даде основание на министъра да издаде заповед за определяне и/или разрешение в съответствие с лицензията за маршрута.


Що се отнася да полетите, извършвани в режим код-шеър, за които вече е получено разрешение съобразно различни въздухоплавателни споразумения, въздушните превозвачи ще запазят правата си, като същевременно съблюдават условията и допълнителните договорености, наложени от лицензията за маршрута.


Ако даден въздушен превозвач, получил разрешение да извършва полети по определени маршрути, възнаме- рява да престане да извършва тези полети пряко и да прехвърли това право чрез код-шеър, то от този превозвач ще се изисква да увеодоми ГД "Транспорт и въздухоплаване" за това свое намерение. Ако е необходимо да се водят преговори, касаещи въздухоплавателната политика, за да може да се извърши горепосочената промяна във вида на услугата или за целите на нови полети в режим код-шеър, и тези преговори доведат до промени в пакета от права, ГД "Транспорт и въздухоплаване" ще преразгледа начина, по който са разпределени правата като спазва принципите на политиката.



Качество на маршрутната мрежа


Както е заявено в Меморандума за политиката за лицензиране, въздействието върху мрежата от въздушни връзки от, до и през Нидерландия играе важна роля при вземането на решение дали да се разреши на един въздушен превозвач да извършва полети по маршрут извън Европейската общност. Например, в меморандума

се предлага да не се дава разрешение на въздушни превозвачи да извършват редовни полети по маршрути в случаите, когато това би засегнало основните маршрути по глобалната мрежа от полети, излитащи от Нидерландия. Този принцип би могъл да послужи при прилагането на политиката, касаеща укрепването на мрежата

от въздушни връзки през Нидерландия. В контекста на VBTB 2002-2006, целта на политиката може да бъде обобщена по следния начин: "подържане и укрепване на въздушните връзки между Нидерландия и глобалната въздухоплавателна мрежа в рамките на отворения и конкурентен международен пазар на транспортни

услуги" (8). С оглед на това, целта е летище "Schiphol" да продължава да бъде едно от водещите европейски летища по направление север-запад по отношение на качеството на неговата мрежа.


(7) Виж също и "Съобщение на Комисията за отношенията на Общността с трети държави в областта на въздушния транспорт" (СОМ(2003) 94).

(8) Виж бележка под линия 5, член 11 от националния бюджет за Министерство на транспорта, публичните проекти и управление на водните ресурси.




Преценката за това дали се допринася достатъчно за качеството на мрежата от маршрути ще се извършва с оглед на броя на пристигащите и заминаващите пътници от една страна, както и с оглед на броя на прекачващите се пътници (9), от друга. В случаите, когато става дума за пристигащи и заминаващи пътници, се касае за "качеството на достъпа" до Нидерландия по въздух (в този случай летище "Schiphol"). В случаите, когато става дума за пътници, прекачващи се на друг полет, това засяга също така "качеството на връзката", за да се продължи с друг полет през Нидерландия (в този случай летище "Schiphol").

Критериите за оценка за качеството на мрежата от маршрути обръщат особено внимание на вида и качеството на предлаганата въздухоплавателна услуга. ГД "Транспорт и въздухоплаване" базира това на следната информация:

- описание на въздухоплавателната услуга (например, желаният маршрут),

- честотата на полетите и предлагания капацитет,

- вид и конфигурация на въздухоплавателното средство,

- директни полети или полети с прекачване,

- начало на извършване на услугата,

- продължителност на услугата,

- вид на услугата (превоз на пътници, карго, др.),

- достъпност на услугата за клиентите,

- извършване на връзки,

- степен на конкуренция по маршрута.


Безопасност


Основна цел на политиката на ГДТВ е "да насърчава безопасността на транспорта в областта на въздухоплаването" (10). С оглед на това, от въздушния превозвач се изисква да притежава валидно свидетелство за авиационен оператор (АОС). Той може да извършва полети само в рамките на наложените от неговото свидетел- ство ограничения и при спазване на приложимите национални и международни изисквания за безопасност.


Дали изискуемият във връзка с лицензията за маршрут и разрешението за чартър оперативен лиценз ще бъде издаден или считан за валиден винаги ще зависи от това дали въздушният превозвач притежава свидетелство за авиационен оператор, в което са включени дейностите по този лиценз (член 9, Регламент (ЕИО) № 2407/92).


Околна среда


Основният принцип в политиката, касаещ околната среда се сътои в това "да се реализира и поддържа устойчивото развитие на въздухоплаването" (11). Техническите характеристики, касаещи шумовото замърсяване и емисиите, на въздухоплавателното средство, което ще се използва за извършване на полети по даден маршрут, също могат да играят определена роля.


Местонахождение


Съгласно разпоредбите на член 43 от Договора за ЕО е забранено налагането както на ограничения върху свободата на установяване на гражданите (или компаниите, вж. Член 48 ДЕО), така и ограничения, свързани с установяването на агенции, клонове или филиали от страна на гражданите на държава-членка.


Член 43 дава правото на гражданите/компаниите в дадена държава-членка да извършват дейности в друга държава-членка в съответствие с националното законодателство, което важи за всички граждани в страната, в която гражданинът/компанията е установен. Съдът на европейските общности е на мнение, че всеки въздушен превозвач, установен в дадена държава-членка, следва да бъде третиран по същия начин както националните превозвачи в тази дъражва-членка. Изискването за национална собственост и контрол, което е част от въздухо- плавателните споразумения, съставлява нарушение на правото на установяване.


Общото правило и съдебната практика на Апелационния съд показват, че европейските изисквания по отношение на правото на установяване се свеждат до действителното и ефективно извършване на дейности в областта на въздухоплаването в дългосрочен план, поради което юридическият статут на компанията не може

да бъде считан за решаващ. Това е заявено и в съображение 10 от "Регламента за преговорите и прилагането на споразуменията относно въздухоплавателните услуги между държавите-членки и трети страни" (EИО № 2407/92).



(9) Когато в текста пише "пристигащи и заминаващи пътници", това също се отнася и за "превозвачи, които внасят или изнасят карго". Когато в текста пише "пътници, прекачващи се на друг полет", това също се отнася и за "превозвачи, които прехвърлят транзитирани стоки".

(10) Виж бележка под линия 5, член 9 от националания бюджет за Министерство на транспорта, публичните проекти и управление на водните ресурси.

(11) Виж бележка под линия 5, член 12 от националания бюджет за Министерство на транспорта, публичните проекти и управление на водните ресурси.




Ако въздушен превозвач от Общността желае да упражни правата си за извършване на въздушен транспорт, придобити с посредничеството на Нидерландия в рамките на двустранни преговори, ГД "Транспорт и въздухоплаване" ще провери дали той в действителност е установен в Нидерландия. Критериите, произтичащи от съдебната практика на Съда на европейските общности и касаещи фактическото интегриране в националната икономика и постоянното присъствие в Нидералндия, ще играят основна роля. Освен това, въздушен превозвач от Общността, който регистрира седалището си в Нидерландия, трябва да спазва нидерландските разпоредби, които се прилагат към нидерландските въздушни превозвачи, в това число и изискването за притежаване на разрешително съгласно членове 16, 16а и 16b от Закона за въздухоплаването, който е базиран предимно на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2407/92.


Обикновено въздушни превозвачи от ЕС, идващи от друга държава-членка, не подлежат на ограничения, наложени от изскването за АОС, тъй като първоначалният лиценз, издаден от държавата-членка, от която идват, трябва да бъде признат на базата на хармонизираните принципи на Регламент (ЕИО) № 2407/92. По отношение на това следва да се има предвид, че настоящите изисквания за безопасност не са напълно хармонизирани. Междувременно това може да даде основание за съобразяване на изискванията за безопасност с националното законодателство (12). Член 16а, параграф 4 предоставя отправни точки за подобни действия, като определя, че министърът може да отнеме лицензия, която попада в обхвата на Регламент (ЕИО)

№ 2407/92, в резултат на извършване на полети, които са в разрез с изискванията, наложени от този закон или поради неспазване на изискванията, свързани с лицензията.


В цитираното по-горе съображение 10 е определено, че превозвач със седалища в няколко държави-членки е длъжен да съблюдава изискванията, произтичащи от националното законодателство, при положение, че то е в съотвествие с европейското право. Следователно, освен разпоредбите на Закона за въздухоплаването, националните разпоредби, например в областта на трудовото законадетлество и законодателството за защита на потребителите, също са приложими при условие, че това става по равноправен начин.


Собственост и контрол


Съдът на европейските общности заключи, че всяка разпоредба по отношение на националността в рамките на въздухоплавателните споразумения, която гласи, че не всички въздушни превозвачи от Общността, установени в дадена страна, имат достъп до придобитите права за трафик, съставлява нарушение на правото за установяване.


Изискването, наложено по силата на лицензията за маршрут, за това мажоритарната собственост и действителният контрол над превозвача да са и да останат в нидерландски ръце, ще бъде заместено. Въз основа на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2407/92 (13), изискването ще бъде формулирано по такъв начин,

че въздушният превозвач трябва да бъде превозвач от Общността, установен в Нидерландия. Въз основа на Регламент (ЕИО) № 2407/92, въдушният превозвач от Общността трябва понастоящем да отговаря на изискването да бъде превозвач, чийто мажоритарен дял и действителен контрол е в ръцете на една или няколко

държави-членки на ЕС и/или граждани на държавите-членки. В съответствие с гореспоменатия регламент, статутът на превозвач от Общността може да бъде доказан чрез оперативен лиценз. Следователно от превозвачите ще се изисква да притежават оперативен лиценз съгласно Регламент (ЕИО) № 2407/92.


De staatssecretaris van Verkeer en Waterstaat, namens deze,

de waarnemend directeur-generaal Luchtvaart,

J. Tammenoms Bakker"



(12) Виж изявленията относно външните отношения, направени на Съвета по транспорт от 5 юни 2003 г.

(13) Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи (ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1).




C213/2007/19


Untitled Page