ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБА ПРЕД EВРОПЕЙСКИЯ ОМБУДСМАН


НОРМАТИВНА ОСНОВА


Чл. 195 от Договора за създаване на Европейската общност

Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно статута и общите условия за упражняване на функциите на омбудсмана


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Европейският омбудсман е орган на ЕС, призван да полага значителни усилия за утвърждаването на добри административни практики в институциите и органите на ЕС.

Неговата дейност има две измерения. От една страна, Европейският омбудсман действа като външен контролен механизъм, като разследва оплаквания от лошо управление и изготвя препоръки за отстраняване на допуснатите нарушения, когато това се налага. От друга страна, Европейският омбудсман оказва подкрепа на институциите и ги подпомага да подобрят работата си, като насочва вниманието им към области, които се нуждаят от усъвършенстване. И в двата случая главна цел е подобряването на услугите, предоставяни на европейските граждани и защитата на техните основни права. Също така и в двата случая Европейският омбудсман се ръководи от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията при осъществяване на функциите си.

Европейският кодекс за добро поведение е основният инструмент, който Европейският омбудсман използва, когато разследва дали са налице случаи на лошо администриране, като по този начин се обляга на разпоредбите му при осъществяване на контролните си функции.

Правото на добро административно обслужване от институциите и органите на ЕС е основно право на гражданите на ЕС, според чл. 41 от Хартата на ЕС за основните права. Ето защо Европейският омбудсман разследва възможните случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Съюза в съответствие с чл. 195 от Договора за създаване на Европейската общност и Статута на омбудсмана. Определението на омбудсмана за лошо администриране от неговия годишен отчет от 1997 г. гласи следното: "лошо управление или "неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията" когато публичен орган не работи (не функционира в съответствие със задължителните правила и принципи) и се изразява в нарушаване на задължителните правила и принципи за функциониране на който и да е публичен орган."

Определението е одобрено от Европейския парламент и Европейската комисия. По силата на тази дефиниция като нарушаване на задължителните правила и принципи на функциониране на администрацията могат да бъдат характеризирани, например: административно нарушение, административно бездействие, злоупотреба с власт, небрежност, незаконни процедури, недобросъвестност, бездействие или некомпетентност, неспазване на предвидени/определени срокове, липса или отказ на информация, неспособност за изпълнение на задълженията, липса на прозрачност и др.

Лошо управление е налице, когато институциите и органите на Съюза са допуснали административни нарушения, несправедливост, дискриминация, злоупотреба с власт, липса на отговор, отказ на достъп до информация, безпричинно забавяне.

Когато е има случай на лошо управление всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз или лице, живеещо в държава-членка, има право да подаде жалба до Европейския омбудсман. Това може да направи пряко или използвайки посредничеството на Европейския парламент. Жалбите са публични, но в някои случаи може да има изискване за поверителност.


ПРОЦЕДУРА


І. Правомощия


Омбудсманът започва разследване, когато бъде сезиран с постъпила жалба, но може да започне проверка и по собствена инициатива.

Въз основа на жалбите омбудсманът извършва разследване. Институциите , чиято дейност може да бъде обект на това разследване са: Европейска комисия, Съвет на ЕС, Европейски парламент, Сметна палата, Икономически и социален комитет, Комитет за регионите, Европейска централна банка, Европейска инвестиционна банка, Европол, Европейска служба за подбор на персонал (EPSO), Европейска служба за борба с измамите (OLAF), така и всички спомагателни органи и децентрализирани агенции на ЕС (например - Европейски център за развитие на професионалното обучение, Европейска агенция за околна среда, Служба за хармонизиране на вътрешния пазар и др.).

Единствено Съдът на Европейските общности, Първоинстанционният съд на Европейските общности и Трибуналът на публичната служба на Европейския съюз в качеството им на правораздавателни органи не попадат под неговата юрисдикция.

Европейският Омбудсман не може да разследва жалби, отправени срещу държавни, регионални и местни органи на властта, дори и когато оплакванията са свързани с въпроси, отнасящи се до ЕС. Примери за такива органи на властта са правителствени служби, държавни агенции и местни съвети. Омбудсманът не е апелативен орган за решения, взети от страна на национални съдилища или омбудсмани. Той не може да разследва жалби, подадени срещу търговски предприятия или частни лица.


ІІ. Заинтересовани лица


Всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз или живеещ в държава-член може да подаде жалба до Европейския омбудсман пряко или чрез член на Европейския парламент. Жалбите са публични, освен ако няма изискване за поверителност.

При постъпване на жалба до омбудсмана, тя се регистрира, а жалбоподателят се писмено за процеса на разглеждане на неговата жалба, съобщават му се името и начини за контакт със служителя, приел жалбата му.


ІІІ. Допустимост на жалбата


Една жалба е допустима за разглеждане от Европейския омбудсман, когато попада в кръга на неговите правомощия. Освен това тя трябва да отговаря на долупосочените критерии за допустимост:

1. Подателят и предметът на жалбата трябва да са посочени (чл. 2, т. 3 от Статута);

2. Омбудсманът не може да участва в дела пред съд или да оспорва силата на съдебни решения (чл. 1, т. 3);

3. Жалбата трябва да бъде подадена в срок от 2 години от датата, на която фактите, описани в нея, са станали известни на жалбоподателя (чл. 2, т. 4);

4. Жалбата трябва да е била предшествана от съответните административни процедури пред заинтересования орган или институция (чл. 2, т. 4);

5. Ако жалбата се отнася до работните взаимоотношения между органите и институциите на Общността и техни служители и длъжностни лица, преди да подаде жалба до омбудсмана, заинтересованото лице трябва да е изчерпало възможностите за предявяване на жалби и искания по вътрешен административен ред (чл. 2, т. 8).


ІV. Ход на процедурата

1. Подаване на жалбата

Жалби могат да се подават с писмо, по факс или чрез електронна поща. Ръководство и формуляр за подаване на жалба се намират на разположение в канцеларията на омбудсмана, като до тях има достъп и на страницата в интернет: http://www.ombudsman.europa.eu/form/bg/form2.htm


В някои случаи е необходимо омбудсманът единствено да информира дадена институция относно подадена срещу нея жалба, за да може тя да реши проблема. Ако случаят не бъде решен задоволително в хода на проверката, омбудсманът прави опит, ако е възможно, да намери приятелско решение, което да коригира случая на лошо управление и да удовлетвори жалбоподателя. Ако опитът за помирение се провали, омбудсманът може да отправи препоръки за решаване на случая. Ако съответната институция не приеме неговите препоръки, той може да изготви специален доклад до Европейския парламент.

Ако омбудсманът не може да извърши проверка по жалбата - например, ако тя се отнася до национални, регионални или местни администрации в държавите членки, той въпреки това ще направи всичко възможно, за да помогне да решите проблема си. Това много често става чрез препращане на случая до член на Европейската мрежа на омбудсманите или чрез съвет да се обърнете към член на Мрежата. Създадена през 1996 г., Мрежата включва всички национални и регионални обмудсмани в държавите-членки на ЕС, в страните-кандидатки за членство в ЕС, в Норвегия и в Исландия, както и комисиите по петиции в ЕС. Тази мрежа (Европейска мрежа на омбудсманите) дава възможност всяка конкретна жалба да бъде прехвърлена на конкретното звено в мрежата (омбудсманът на държавата-членка на жалбоподателя), което е най-подходящо да отговори на нея. Това спомага за опазването на правата на гражданите на ЕС и осигурява възможно най-ефикасното и адекватно разглеждане на жалбите. Улеснената обмяна на информация относно правото на Общността гарантира, че членовете на мрежата са винаги в течение на най-новите изменения в правото на Общността.

Мрежата функционира под формата на:

- писма, чрез които членовете обменят опит и осъвременена практика

- уеб сайт и интернет конференции, позволяващи интерактивни дискусии и обмяна на документи

- семинари, организирани за обогатяване на знанията за правото на Общността и засилване на сътрудничеството


Всяка година Европейският омбудсман прехвърля около 35 % от жалбите, които не са в неговата компетентност (сфера на влияние) на националните омбудсмани или подобните на тях органи в държавите-членки.

Когато жалбата отговаря на всички критерии за разглеждане от омбудсмана, той решава дали има достатъчно основания да започне разследване. Когато в нея се засяга дейността на институция на общността, той най-напред изпраща жалбата и всички приложения към нея на заинтересования орган за мнение и когато то се получи, го изпраща на жалбоподателя. Ако органът или институцията предприемат необходимите действия и сами решат случая по начин, който удовлетворява жалбоподателя, той се прекратява като "решен от институцията". Ако жалбоподателят оттегли жалбата си случаят се прекратява по тази причина. Ако обаче случаят не е решен от институцията и жалбоподателят не е оттеглил жалбата си, омбудсманът продължава своето разследване. Ако в процеса на разследване не се установи неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията, омбудсманът уведомява жалбоподателя и институцията или органа и случаят се прекратява на това основание.

Общо случаите, разглеждани от Европейския омбудсман могат да бъдат отнесени към една от следните групи:

- Случаи, в които не е открито неправилно осъществяване на функции и дейности на администрацията, или жалбата е изтеглена лично от жалбоподателя. В подобни случаи жалбата не се разглежда от омбудсмана.

- Случаи, които могат да бъдат прекратени чрез споразумение между страните, чрез критична бележка, или просто да бъдат разрешени от самата институция.

- Случаи, в които омбудсманът изготвя препоръки към засегнатата институция.


В случай, че по време на разследването си омбудсманът открие факти на неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията, той полага усилия за решаването му чрез споразумение за отстраняване на нарушението, удовлетворяващо жалбоподателя. Ако споразумението се окаже невъзможно, а опитите за сключването му безуспешни, омбудсманът или прекратява случая с критична бележка, или изготвя препоръки до заинтересованата институция или орган.


Критична бележка се издава, когато не е необходима сериозна намеса и по-нататъшни действия на омбудсмана.

При по-сериозните случаи на неправилно осъществяване на функциите и дейността на администрацията или случаите, и когато са необходими последващи действия на омбудсмана (както и в случаите, когато има предположения за това) омбудсманът взема решение и изготвя препоръки към заинтересованата институция или орган. В съответствие с изискванията на чл. 6, т. 3 от Статута на омбудсмана заинтересованата институция или орган са длъжни да изпратят на омбудсмана подробно мнение в срок от три месеца, в което да се посочва дали приемат решението/препоръките и какви мерки ще предприемат за тяхното изпълнение. Ако отговорът не е удовлетворителен, чл. 3, т. 7 от Статута дава право на омбудсмана да изпрати специален доклад до Европейския парламент и до засегнатата институция или орган, като в него могат да бъдат посочени направените препоръки.

Случаите, които изискват изготвяне на препоръки, са породени от:

1. Липса на прозрачност

Най-често препоръки се издават при липса на прозрачност в дейността на различни институции на общността. По своя инициатива омбудсманът е разследвал повече от един случай на липса на прозрачност, а препоръките, изготвени след първото разследване, са предмет и на специален доклад до Европейския парламент, което не се случва често.

2. Липса или отказ за предоставяне на информация


За разлика от случаите на липса на прозрачност, които основно се свързват с публичен достъп до документи на отделни граждани, случаите на липса или отказ от предаване на информация се свързват с публичния достъп до документи, към които проявяват интерес не толкова отделни граждани, колкото гражданите на общността като цяло (например мерките в областта на правосъдието и вътрешните работи, приети от СЕ).

3. Дискриминация

Трета важна група жалби се отнася до наличието на дискриминация. Докато жалбите от първата група - липса на прозрачност, в повечето случаи засягат дейността на Европейския парламент, по-голямата част от жалбите, свързани с дискриминация са насочени към Европейската комисия. Основният проблем, който се посочва, са възрастовите ограничения и процедурите при набиране на персонал в Европейската комисия.

4. Неспазване на срокове

В повечето случаи жалбите не се отнасят само до неспазването на предвидените срокове от дадена институция, а поставят и друг проблем, най-често свързан с дискриминация или липса на прозрачност.


ПРАКТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ


Адресът, на който всяко заинтересовано лице може да подаде жалба до омбудсмана е следният:

The European Ombudsman

1 Avenue du President Robert Schuman

B.P. 403

FR - 67001 Strasbourg Cedex

Tel. +33 (0)3 88 17 23 13

Fax +33 (0)3 88 17 90 62


Това може да се направи и посредством интернет страницата, на която е поместен електронен формуляр за подаване на жалба : http://www.euro-ombudsman.eu.int/form/bg/form2.htm


Untitled Page