Признаване на професионалната квалификация на адвокати в страните от Европейския съюз


Адвокатите принадлежат към хората, които упражняват т.нар. "свободни професии", които по дефиницията на ЕС са дейности "които имат изявено интелектуален характер, изискват високо ниво на квалификация и обикновено са предмет на ясна и точна професионална регламентация.


Директива 98/5/ЕС на Европейския парламент и на Съвета влиза в сила на 14 март 2000 г. Тя дава възможност на адвокатите да се установят в дадена държава-членка и да започнат да практикуват право в приемащата държава незабавно просто след доказване, че въпросното лице е вече регистрирано като адвокат в друга държава-членка, без да се налага да полагат тест или да изчакват някакъв адаптационен период. След като ефективно и редовно е практикувал за срок от три години дейност, която е свързана с правото на държавата-членка, включително и с правото на Общността, адвокатът има право да бъде допуснат и до професионалния съюз на приемащата държава-членка и да придобие професионалното наименование на тази държава-членка.


В ЕС под "адвокат" се разбира всяко лице, което е гражданин на държава-членка и има правоспособност да упражнява професионалната си дейност под едно от посочените по-долу професионални звания:


Белгия - Avocat/Advocaat/Rechtsanwalt


Дания - Advokat


Германия - Rechtsanwalt


Гърция


Испания - Abogado/Advocat/Avogado/Abokatu


Франция - Avocat


Ирландия - Barrister/Solicitor


Италия - Avvocato


Люксембург - Avocat


Нидерландия - Advocaat


Австрия - Rechtsanwalt


Португалия - Advogado


Финландия - Asianajaja/Advokat


Швеция - Advokat


Великобритания - Advocate/Barrister/Solicitor


Например, съгласно директивата датски "advokat" може да се установи и да практикува право в Германия като "advokat" и след три години да получи немското професионално наименование "Rechtsanwalt". През 2002 г. Съвета на ЕС решава да разшири действието на Директивата за установяване на адвокати и по отношение на Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, същото се прилага и по отношение на Швейцария на основание на Съглашение между ЕС и Швейцария относно свободното движение на хора.


Адвокат, който желае да практикува в държава-членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на тази държава-членка, след като представи удостоверение, че е вписан от съответния компетентен орган на държавата в която е придобил квалификацията си.


Адвокат, който практикува под професионалното звание придобито в родината си, извършва същите професионални дейности като адвокат, който практикува под съответното професионално звание в приемащата държава-членка, и в частност може да дава съвети по правото на своята държава-членка по произход, по право на ЕС, по международно право или по правото на приемащата държава-членка. Във всички случаи той спазва процесуалните правила, приложими пред националните съдилища.


Някои държави-членки разрешават на тяхна територия само определена категория адвокати да съставят актове, които им дават право на управление на имуществото на починали лица или на учредяване или прехвърляне на реални права върху недвижими имоти. В други държави-членки по закон тези дейности са запазени за други професии извън адвокатската. В тези случаи съответните държави-членки могат да изключат от тези дейности адвокат, който практикува под професионалното звание по произход.


За упражняването на дейностите по представляване или защитаване на клиент пред съда и доколкото правото на приемащата държава-членка запазва такива дейности за адвокати, които практикуват под професионалното звание в тази държава, последната може да изисква адвокатите, които практикуват под професионалното звание по произход, да работят съвместно с адвокат, който има право да практикува пред сезирания съдебен орган и при необходимост ще носи отговорност пред този съдебен орган.


Независимо от правилата на професионалната етика, на които се подчинява в своята държава-членка по произход, адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, спазва същите правила на професионалната етика като адвокатите, които практикуват под професионалното звание в приемащата държава-членка, по отношение на всички дейности, които той упражнява на нейна територия.


Приемащата държава-членка може да изисква адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, да сключи застраховка за професионална отговорност или да се включи в професионален гаранционен фонд в съответствие с правилата, които тази държава определя за упражняваните на нейна територия професионални дейности. Въпреки това адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, се освобождава от това изискване, ако може да докаже, че има застраховка или гаранция според правилата на своята държава-членка по произход, доколкото застраховката или гаранцията са равностойни от гледна точка на условията и покритието. Когато равностойността е само частична, компетентният орган на приемащата държава-членка може да изиска допълнителна застраховка или гаранция за покриване на елементите, които не са покрити от застраховката или от гаранцията, според правилата на държавата-членка по произход.


Адвокат, който е вписан в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, може да практикува в качеството на адвокат на платена служба при друг адвокат, адвокатско сдружение или адвокатска кантора, или държавно или частно предприятие в приемащата държава-членка, доколкото последната допуска това за адвокати, вписани под професионалното звание в тази държава-членка.


В случай на нарушение на професионалните задължения от страна на адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, се прилагат процесуалните правила, наказанията и възможностите за обжалване, предвидени в приемащата държава-членка.


Също така временното или окончателното отнемане на удостоверението за правоспособност от страна на компетентния орган на държавата-членка по произход, автоматично води до временна или окончателна забрана съответният адвокат да практикува в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход.


Процедурата за придобиване на право да се упражнява професията на адвокат под професионалното наименование на приемащата държава, тоест за влизане в адвокатското съсловие на тази държава е подробно регламентирана:


Адвокат, който практикува в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, и има най-малко три години действителна непрекъсната практика в приемащата държава-членка по правото на тази държава, включително и по правото на Общността, може по всяко време да подаде молба за признаване на дипломата си, с оглед да има достъп до адвокатската професия в приемащата държава-членка и да я практикува под професионалното звание, което съответства на тази професия в тази държава-членка.


Заинтересованият адвокат е длъжен да представи на компетентния орган на приемащата държава-членка доказателства за своята действителна непрекъсната практика. ("Действителна непрекъсната практика" е действителното упражняване на дейността, без прекъсване, освен по лични причини). За целта:


- адвокатът представя на компетентния орган на приемащата държава-членка всички необходими данни и документи, в частност за броя и характера на делата, по които е работил;


- компетентният орган на приемащата държава-членка може да извърши проверка на действителния непрекъснат характер на упражняваната дейност и при необходимост може да поиска от адвоката да представи, в устна или писмена форма, пояснения или допълнителни уточнения във връзка с данните и документите


Решението на компетентния орган на приемащата държава-членка за отказ на молбата, в случай че не са представени доказателства, че са изпълнени посочените условия, трябва да е мотивирано и да подлежи на обжалване съгласно вътрешното право.


Untitled Page