Сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храните


Опакованите храни трябва да отговарят на задължителните хармонизирани стандарти въведени в страните – членки на ЕС. Детайлите, които трябва да присъстват на всяка опаковка, са името, под което се разпространява и продава стоката, списък на съставките и количеството, в което се съдържат в съответния продукт, потенциалните алергени, срок на годност и условия за съхранение.

Етикетирането, представянето и рекламата на хранителния продукт не бива да въвеждат в заблуждение крайният потребител относно основните характеристики на продукта и ефектите от неговата консумация.


Етикетът на хранителните стоки трябва да включва следната информация:


1. Наименованието, под което артикулът се продава

Поради липсата на общностни разпоредби относно търговските наименования на храните, търговското наименование е наименованието, предвидено в законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приложими в държавата-членка, в която продуктът се продава на крайния потребител или на заведенията за обществено хранене.

Ако такава уредба липсва и в нормативните актове на дадена държава-членка, то търговското наименование на хранителния продукт се състои от обичайното наименование в държавата-членка, в която се продава на крайния потребител или на заведенията за обществено хранене, или от описанието на хранителния продукт и ако е необходимо, на неговата употреба. Описанието на продукта и указанията за неговата употреба трябва да са достатъчно ясни, за да не въвеждат в заблуждение купувача относно неговото естество, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, източник или произход, начин на получаване или производство.

Търговското наименование включва или се придружава от данни за физическото състояние на храната или за специфичната обработка, през която тя е преминала (например на прах, изсушена чрез замразяване, дълбоко замразена, концентрирана, пушена), винаги, когато пропускането на такава информация може да предизвика объркване в съзнанието на купувача.


2. Списъкът на съставките включва всички съставки на храната, изброени в низходящ ред според количественото им съдържание към момента на тяхното използване при производството на храната.

Съставките не е нужно да бъдат посочвани в следните случаи:


- пресни плодове и зеленчуци, включително картофи, които не са белени, нарязани или обработени по подобен начин,


- газирана вода, описанието на която посочва, че е газирана,


- оцет, получен на базата на ферментация само от една изходна суровина и ако не е добавяна друга съставка;


- сирене,


- масло,


- ферментирало мляко и сметана, ако не е добавяна друга съставка, освен млечни продукти, ензими и култури от микроорганизми, необходими за производството, или сол, необходима за производството на сирене, с изключение на свежо сирене и преработено сирене;


Директива 2003/89 ЕС относно алергените

Целта на тази Директива е да се предостави на потребителите, особено на тези страдащи от алергии или непоносимост към определени храни, възможно най-изчерпателната информация за състава на хранителния продукт чрез подробно изброяване на съставките, включени в неговото съдържание.

Директивата слага край на “правилото на 25%” (за съставка, която на свой ред съдържа две или повече вещества и която съставлява по-малко от 25% от крайния продукт, посочването на изграждащите я вещества не е задължително) и въвежда списък с алергените, които трябва да се посочват върху етикетите на храните, както и върху тези на алкохолните напитки. Също така Директивата забранява определени съставки да бъдат вписвани в категорията “ алергени ”, като списък с тези съставки е включен в отделен анекс.

Директива 2001/101 ЕС за храните съдържащи месо

Директивата определя случаите, в които категорията “месо” може да се използва при етикетирането на храни, които съдържат месо в себе си. С цел да се определя месното съдържание на продуктите по еднакъв начин, трябва да се установят максимални граници за съдържанието на мазнини и съединителна тъкан в продукти, които могат да бъдат обозначени с наименованието на категорията “месо”.


Директива 87/250 за алкохолните напитки


Тази Директива създава задължението да се посочват алкохолните градуси върху етикетите на някои алкохолни напитки предназначени за продажба на крайния потребител. Тя също така посочва допустимите отклонения при посочване на силата на алкохолната напитка в градуси.



Директива 1999/10 за подсладителите


Тази Директива предвижда, че по отношение на подсладителите задължението количеството на съставките да се посочва на етикета на хранителните продукти не се прилага, когато обозначенията “с подсладител(и)” или “със захар(и) и подсладител(и)” присъстват на етикета на съответния продукт. Директивата установява специални правила за обозначаването на съставките в тези случаи


3. Датата на минимална трайност на храната (срок на годност)

Това е датата до която храната запазва своите специфични свойства при правилно съхранение. Тя трябва да включва ден, месец и година, освен в случаите когато хранителния продукт е със срок на годност до 3 месеца (денят и месецът ще са достатъчни), до 18 месеца (месецът и годината ще са достатъчни), над 18 месеца (годината ще е достатъчна).


Срокът на годност не е нужно да се посочва в следните случаи:


- пресни плодове и зеленчуци,


- вина и напитки, съдържащи 10% и повече алкохол,


- безалкохолни напитки,

- плодови сокове и алкохолни напитки в отделни бутилки от повече от пет литра, предназначени за заведения за обществено хранене,


- тестени или сладкарски изделия, които според естеството на съдържанието си обикновено се консумират до 24 часа от производството им,


- оцет,


- готварска сол,


- захар в твърдо състояние,


- захарни изделия, състоящи се почти единствено от ароматизирани и/или оцветени захари,


- дъвки и подобни дъвчащи продукти,


- отделни порции сладолед.


За храните, които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и поради това е вероятно след кратък период от време да представляват непосредствена опасност за здравето на човека, датата на минимална трайност се заменя с крайна дата за консумация.



Задължителни правила за етикетирането на бързо развалящи се хранителни продукти


Задължително се посочват:

- крайна дата за консумация

- специални правила за съхранение и употреба


- име / фирмено име и адрес на територията на Общността на производителя, packager или разпространителя на хранителния продукт. Когато продуктът е масло и то е произведено на територията на държава-членка е достатъчно е само да се посочи производителя, packager или продавача


- място на производство, в случаите когато липсата на тази информация може да въведе потребителя в заблуждение


- инструкции за употреба, когато това е наложително, за да се осигури правилната консумация на хранителния продукт


- обозначаване на алкохолното съдържание в напитки, съдържащи повече от 1,2 % градуса алкохол


Етикетирането на храни за продажба на крайния потребител трябва да се извършва на лесно разбираем език, което обикновено означава официалния език на страната, в която хранителния продукт ще се разпространява. Въпреки това термини и изрази на чужди езици, които са лесно разбираеми за купувача са допустими.


По отношение на храните, които обикновено се продават на бройка, държавите-членки могат да не изискват задължителното обозначаване на нетното количество, с уговорката, че отвън ясно може да се види и лесно да се преброи броят на предметите, или ако това не е възможно, да се посочи на етикета.


Проекти за актове, хармонизиращи законодателството на страните от ЕС относно хранителните продукти и тяхното съдържание.

Хранителни добавки


Европейският парламент и Съветът обмислят приемането на акт, с който да се хармонизира законодателството на държавите-членки на Общността относно разрешените хранителни добавки, включително оцветители и подсладители. С този акт също така ще се уреди обща процедура за оценяването и разрешаването на хранителни добавки. Ще бъдат тествани всички добавки, които са вече одобрени за използване, както и всички нови добавки и Европейският орган за контрол върху безопасността на храните ще се произнася относно тяхната безопасност. За да бъде одобрена за използване нова добавка или за да се поднови разрешението за използване на вече одобрена такава, проучването трябва да е установило, че тя е безопасна, необходима за създаването на хранителния продукт, от полза за потребителя, както и че последният не е бил заблуден относно нейната употреба в състава на съответния хранителен продукт. Бъдещият нормативен акт на Европейският парламент и Съвета ще отмени всички действащи разпоредби регулиращи хранителните добавки.


Овкусители

Овкусителите и някои хранителни съставки с овкусяващи свойства ще подлежат на цялостна регламентация с акт на Европейският парламент и Съветът. С бъдещият акт ще се ограничи употребата при етикетиране на думата “естествени” до субстанции получени директно от животни или растения и ще се премахне употребата й за овкусители, които са идентични с природните овкусители, което би могло да заблуди потребителите.


Хранителни ензими


Хранителният ензим е продукт, който се получава чрез извличането му от растения и животни или на базата на ферментационен процес от микроорганизми, и който се добавя към дадена храна за да подпомогне технологичната й обработка.

От една страна върху храните съдържащи ензими под формата на хранителни добавки трябва да е отбелязано специфичното име на ензима, както и точното му предназначение (например стабилизатор).

От друга страна, храни съдържащи ензими трябва да ги упоменат върху опаковката си, само ако са добавени заради технологичната обработка на храната.

Уреждането на тази материя също предстои да се извърши с акт на Европейския парламент и Съветът.


Untitled Page