БРЮКСЕЛСКА КОНВЕНЦИЯ ОТ 27 СЕПТЕМВРИ 1968 ОТНОСНО ПОДВЕДОМСТВЕНОСТТА И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ГРАЖДАНСКОТО И ТЪРГОВСКОТО ПРАВО

Обн. L ОВ. бр.299 от 31 Декември 1972г.

Дял първи.


ПРИЛОЖНО ПОЛЕ


Член 1


Тази конвенция се прилага при граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. По-конкретно, тя не обхваща делата, свързани с държавни приходи, митнически или административни въпроси.

Тази конвенция не се прилага по отношение на:

1. гражданското състояние или дееспособността на физическите лица, имуществените права произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

2. банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, съдебни и извън съдебни конкордати и аналогични производства;

3. обществено осигуряване;

4. арбитраж.


Дял втори.


ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ


Раздел I.


Общи положения


Член 2

При условията на тази конвенция, искове срещу лицата с местожителство в една договаряща държава се предявяват пред съдилищата на тази държава, независимо от тяхното гражданство.

Лицата, които не са граждани на държавата, в която имат местожителство, се подчиняват на правилата за подсъдността, приложими по отношение на гражданите на тази държава.


Член 3


Искове срещу лица с местожителство в една договаряща страна могат да се предявяват пред съдилищата на друга договаряща държава само в съответствие с правилата на раздели 2 до 6 от този дял.

По-конкретно, спрямо тях не се прилагат следните разпоредби:

- в Белгия: чл. 15 от Гражданския кодекс (Code civil - Burgerlijk Wetboek) и чл. 638 от Кодекса на съдопроизводството (Code judiciaire - Gerechtelijk Wetboek),

- в Дания: чл. 246, ал. 2 и 3 от Закона за гражданското съдопроизводство (Lov от rettens pleje),

- във федерална република Германия: чл. 23 от Гражданския процесуален кодекс (Zivilproceliordnung),

- в Гърция: чл. 40 от Гражданския процесуален кодекс,

- във Франция: чл. 14 и 15 от Гражданския кодекс (Code civil),

- в Ирландия: правилата, които позволяват подсъдността да се определи чрез връчване на документа за образуване на производството на ответника при временното му пребиваване в Ирландия,

- в Италия: чл. 2 и чл. 4, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (Codice di procedura civile),

- в Люксембург: чл. 14 и 15 от Гражданския кодекс (Code civil),

- в Холандия: чл. 126, ал. 3 и чл. 127 от Гражданския процесуален кодекс (Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering),

- в Австрия: чл. 99 от Закона за компетентността на съдилищата (Jurisdictionsnorm),

- в Португалия: чл. 65, ал. 1, "с", чл. 65, ал. 2 и чл. 65А, "с" от Гражданския процесуален кодекс (Codigo de Processo Civil) и чл. 11 от Кодекса на производството по трудови спорове (Codigo de Processo de Trabalho),

- във Финлaндия: второто, третото и четвъртото изречение от чл. 1 на глава 10 от Кодекса на съдопроизводството (oikeudenkaymisskari / rattegangsbalken),

- в Швеция: първото изречение от чл. 3 на глава 10 от Съдопроизводствения кодекс (Rattegangsbalken),

- във Великобритания: правилата, които позволяват подсъдността да се определи чрез:

а) връчването на ответника на документа за образуване на производството при временното му пребиваване във Великобритания; или

b) съществуването във Великобритания на имущество, което принадлежи на ответника, или

с) задържането от ищеца на имущество, намиращо се във Великобритания.


Член 4


Ако ответникът няма местожителство в никоя договаряща държава, компетентността на съдилищата на всяка договаряща държава се определя от законодателството на тази държава в съответствие с разпоредбите на чл. 16.

Всяко лице с местожителство в една договаряща държава, независимо от гражданството си, може да се възползува срещу такъв ответник от правилата за подсъдността, които са в сила там, и по-специално посочените във втория параграф на чл. 3, по същия начин, както гражданите на тази държава.


Раздел II.

Особена подведомственост


Член 5


Срещу лице с местожителство в една договаряща държава може да бъде предявен иск в друга договаряща държава:

1. при дела, свързани с договор - в съдилищата по местоизпълнението на съответното задължение; по въпроси, свързани с индивидуални трудови договори, това е мястото, където работникът или служителят обикновено извършва работата си; когато работника или служителя не извършва обикновено работата си в една и съща страна, към работодателят може също така да бъде предявен иск пред съдилищата, по местонахождението или пред тези където е било местонахождението на предприятието което е наело този работник или служител;

2. при дела, свързани с издръжка - в съдилищата по местожителството на кредитора по издръжката, или на мястото, където той обикновено пребивава, а ако делото е свързано с производство относно гражданско състояние - в съда, който според своето право е компетентен да разглежда такива дела, освен ако тази компетентност се определя единствено от гражданството на една от страните;

3. при дела, свързани с непозволено увреждане, деликт или квази-деликт - в съдилищата на мястото, където е настъпило вредоносното събитие;

4. по отношение на граждански иск за вреди или реституция вследствие на деяние, което води до наказателно производство - в съда, сезиран с това производство, доколкото този съд според своето национално право е компетентен да разглежда граждански искове;

5. по отношение на спор, породен от дейността на клон, представителство или друга форма на установяване - в съдилищата на мястото, където се намира клонът, представителството или другата форма на установяване;

6. в качеството му на учредител, доверител или бенефициер на доверителен фонд, създаден по силата на закона или чрез писмен акт, или създаден устно и доказан с писмени доказателства - в съдилищата на договарящата държава, в която се намира седалището на фонда;

7. по отношение на спор относно изплащането на възнаграждение, изискано във връзка със спасяването на товар или навло - в съдилищата, в обсега на чиято компетентност въпросният товар или навло:

а) са задържани, за да се обезпечи това плащане; или

b) е трябвало да бъдат задържани, но е дадена гаранция или друго обезпечение;

Тази разпоредба се прилага единствено при условие, че се твърди, че ответникът има права върху товара или навлото, или е имал такива права по време на спасяването.


Член 6


Срещу същият този ответник може, също така, да бъде предявен иск:

1. когато той е единият от няколко ответници - в съдилищата по местожителството на всеки от тях;

2. като трето лице по дело за гаранция или във всяко друго производство с участието на трети лица - в съда, сезиран с първоначалното дело, освен ако това дело е заведено единствено с цел това лице да бъде отклонено от подсъдността на съда, който би бил компетентен при неговото дело;

3. по насрещен иск, основан върху същия договор или факти, върху които се опира и първоначалният иск - в съда, пред който е заведен първоначалният иск;

4. при дела, свързани с договор, ако искът може да бъде съединен с първоначалния иск срещу същия ответник по въпроси, свързани с вещни права върху недвижим имот - в съда на договарящата държава, в която се намира имотът.


Член 6 А


Когато по силата на тази конвенция съд на договаряща държава е компетентен по дела за отговорност, свързана с експлоатацията на кораб, този съд или всеки друг съд, който го замества за тази цел според вътрешното право на тази държава, е компетентен и по искове за ограничаване на тази отговорност.


Раздел III.

Подведомственост по дела в областта на застраховането


Член 7


Подведомствеността по дела, свързани със застраховано, се определя от този раздел, без да се засяга действието на чл. 4 и чл. 5, т. 5.


Член 8


Срещу застраховател с местожителство в договаряща държава може да бъде предявен иск:

1. в съдилищата на държавата по неговото местожителство; или

2. в друга договаряща държава - в съдилищата по местожителството на притежателя на полицата; или

3. ако той е съзастраховател - в съдилищата на договарящата държава, в която е заведено дело срещу главния застраховател.

Застраховател, който няма местожителство в никоя договаряща държава, но има клон, представителство или друга форма на установяване в договаряща държава, се смята за имащ местожителство в тази държава при спорове, свързани с дейността на клона, представителството или формата на установяване.


Член 9


Наред с това, при застраховка на отговорност или застраховка на недвижим имот, срещу застрахователя може да бъде предявен иск и в съдилищата по мястото, където е настъпило вредоносното събитие. Това важи и когато движимият или недвижимият имот са обхванати от една застрахователна полица и са неблагоприятно засегнати от едно и също събитие.


Член 10


При застраховка на отговорност застрахователят може да встъпи или да бъде привлечен в делото, заведено от увреденото лице срещу застрахования, ако законът на съда позволява това.

Разпоредбите на чл.чл. 7, 8 и 9 се прилагат при искове, предявени от увреденото лице пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени.

Ако законът, който регулира преките искове, предвижда, че притежателят на полицата или застрахованият могат да встъпят или да бъдат привлечени като страна в производството, същият съд е компетентен и по отношение на тях.


Член 11


Без да се засяга действието на третия параграф на чл. 10, застрахователят може да заведе дело само в съдилищата на договарящата държава, в която се намира местожителството на ответника, независимо от това дали той е притежател на полицата, застрахован или бенефициер.


Разпоредбите на този раздел не засягат правото да се предяви насрещен иск в съда, в който е предявен първоначалният иск в съответствие с този раздел.


Член 12


Отклонение от разпоредбите на този раздел се допуска само чрез споразумение за определяне на подсъдността:

1. сключено след възникването на спора; или

2. позволяващо на притежателя на полицата, на застрахования или на бенефициера да заведат дело в съдилища, различни от посочените в този раздел: или

3. което е сключено между притежател на полица и застраховател, когато при сключването на договора и двете страни имат местожителство или обикновено пребивават в една и съща договаряща държава, и което има за последица предоставяне на компетентност на съдилищата на тази държава дори и ако вредоносното събитие е настъпило в чужбина, при условие, че такова споразумение не противоречи на правото на държавата; или

4. сключено с притежател на полица, който няма местожителство в никоя договаряща държава, освен ако застраховката е задължителна или е свързана с недвижим имот в някоя договаряща държава; или

5. свързано с договор за застраховка, доколкото урежда един или повече от рисковете, изброени в чл. 12 А.


Член 12 А


Рисковете, посочени в чл. 12, т. 5, са следните:

1. всяко погиване или увреждане на:

а) морски кораби, съоръжения, разположени на разстояние от брега или в открито море, или въздухоплавателни средства, които произтичат от рискове, свързани с използуването им за търговски цели;

b) транзитни стоки, с изключение на багаж на пътници, когато транзитът се състои или включва превоз с такива кораби или въздухоплавателни средства:

2. всяка отговорност, с изключение на отговорността за телесна повреда на пътници или за погиване или увреждане на техния багаж:

а) която произтича от използуването или експлоатацията на корабите, съоръженията или въздухоплавателните средства, посочени в т. 1, "а" по-горе, доколкото правото на договарящата държава, в която са вписани въздухоплавателните средства, не забранява споразумения за подсъдността по отношение застраховането срещу такива рискове;

b) за погиване или увреждане, причинени от транзитните стоки, посочени в т. 1, "b" по-горе:

3. всяка финансова загуба, свързана с използуването или експлоатацията на корабите, съоръженията или въздухоплавателните средства, посочени в т. 1, "а" по-горе, по-конкретно погиването на товара или наетото превозно средство;

4. всеки риск или право, свързани с някой от посочените в т. 1 до 3 по-горе.

Раздел IV.

Подведомственост при потребителски договори


Член 13


При дела по договори, сключени от едно лице за цел, която може да се смята за попадаща извън неговата професионална дейност, по-нататък наричано "потребител", подведомствеността се определя от този раздел, без да се засягат разпоредбите на чл. 4 и чл. 5, т. 5, ако става дума за:

1. договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски; или

2. договор за заем, който подлежи на изплащане на части или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки; или

3. всеки друг договор за доставка на движими корпорални предмети или за предоставяне на услуги, ако:

а) в държавата по местожителството на потребителя сключването на договора е предшествувано от конкретна покана, отправена до него, или от реклама;

b) потребителят е предприел в тази държава нужните стъпки за сключването на договора.

Когато потребител сключи договор с лице, което няма местожителство в никоя договаряща държава, но има клон, представителство или друга форма на установяване в една от договарящите държави, при всички спорове които произтичат от дейността на клона, представителството или формата на установяване, смята се, че това лице има местожителство в тази държава.


Този раздел не се прилага по отношение на договорите за превоз.


Член 14


Потребител може да заведе дело срещу другата страна по договора в съдилищата на договарящата държава по местожителството на тази страна или в съдилищата на договарящата страна по собственото си местожителство.

Другата страна по договора може да заведе дело срещу потребител само в съдилищата на договарящата държава по местожителството на потребителя.

Тези разпоредби не засягат правото да се предяви насрещен иск в съда, в който е предявен първоначалният иск в съответствие с този раздел.


Член 15


Отклонение от разпоредбите на този раздел се допуска само чрез споразумение:

1. сключено след възникването на спора; или

2. позволяващо на потребителя да заведе дело в съдилища, различни от посочените в този раздел; или

3. сключено от потребителя и другата страна по договора, като при сключването на договора и двете страни имат местожителство или обикновено пребивават в една и съща договаряща държава, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава, при условие, че такова споразумение не противоречи на правото на тази държава.


Раздел V.

Изключителна компетентност


Член 16


Следните съдилища имат изключителна компетентност, независимо от местожителството:

1. а) в производства с предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот - съдилищата на договарящата държава, в която се намира имотът;

b) въпреки това, в производства с предмет договор за наем на недвижим имот, сключен с цел временно ползуване с максимален срок от шест последователни месеца, са компетентни и съдилищата на договарящата държава по местожителството на ответника при условие, че собственикът и наемателят са физически лица и имат местожителство в същата договаряща държава;

2. в производства с предмет действителността на учредяването, недействителността или прекратяването на дружества или други юридически лица, или сдружения на физически или юридически лица, или решения на техни органи - съдилищата на договарящата държава по седалището на дружеството, юридическото лице или сдружението;

3. в производства с предмет действителността на вписвания в публични регистри - съдилищата на договарящата държава, в която се води регистърът;

4. в производства, свързани с регистрацията или действителността на патенти, търговски марки, образци или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани - съдилищата на договарящата държава, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за извършени в съответствие с международна конвенция;

5. в производства, свързани с изпълнението на съдебни решения - съдилищата на договарящата държава, в която съдебното решение е изпълнено или предстои да бъде изпълнено.


Раздел VI.

Пророгация на компетентността


Член 17


Ако една или повече от страните имат местожителство в договаряща държава и се споразумеят, че съд на договаряща държава или съдилищата на такава държава са компетентни да уредят всеки спор, които е възникнал или може да възникне във връзка с конкретно правоотношение, този съд или съдилища имат изключителна компетентност. Споразумението за определяне на подсъдността се сключва:

а) писмено или за него се съставят писмени доказателства, или

b) във форма, която съответствува на практиката, установена между страните, или

с) в международната търговия - във форма в съответствие с практиката, която страните познават или е трябвало да познават и която в тази търговска дейност е широко известна и редовно се съблюдава от страните по договори от вида, за които става дума в съответната търговска дейност.

Когато такова споразумение се сключва между страни, никоя от които няма местожителство в договаряща държава, съдилищата на другите договарящи държави не са компетентни по техните спорове, освен ако избраният съд или съдилища са се отказали от компетентност.

Съдът или съдилищата на една договаряща държава, на които е предоставена компетентност чрез акт за доверителен фонд, имат изключителна компетентност по всяко дело, заведено срещу учредител, доверител или бенефициер, ако става дума за отношенията между тези лица или техните права или задължения във връзка с доверителния фонд.

Споразуменията за подведомственост както и сходни споразумения фигуриращи в акт за доверителен фонд, нямат правно действие, ако противоречат на разпоредбите на чл. 12 или чл. 15, или ако съдилищата, чиято компетентност те трябва да изключат, имат изключителна компетентност по силата на чл. 16.

Ако едно споразумение за определяне на подсъдност е сключено в полза само на една от страните, тази страна запазва правото да заведе дело във всеки друг съд, компетентен по силата на тази конвенция.

При дела, свързани с индивидуални трудови договори, споразумението за определяне на подсъдност има правно действие само ако е сключено след възникването на спора или ако работника или служителя се позовава на него за да сезира различни съдилища от този по местоживеенето на ответника или от този посочен в член 5 точка 1.


Член 18


Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на тази конвенция, компетентен е онзи съд на договаряща държава, пред които се яви ответникът. Това правило не се прилага, ако явяването се извършва единствено с цел да се оспори компетентността или ако друг съд има изключителна компетентност по силата на чл. 16.


Раздел VII.

Проверка на подведомствеността и допустимост


Член 19


Когато съд на една договаряща държава е сезиран с иск, по начало свързан с дело, по което съдилищата на друга договаряща държава имат изключителна компетентност по силата на чл. 16, той е длъжен служебно да прогласи, че не е компетентен.


Член 20


Когато срещу ответник с местожителство в една договаряща държава бъде предявен иск в съд на друга договаряща държава и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на тази конвенция.

Съдът спира производството, освен ако бъде доказано, че ответникът е имал възможност да получи документа за образуването на това производство или равностоен документ в достатъчен срок, които му позволява да организира защитата си, или че са били предприети всички необходими стъпки за тази цел.

Разпоредбите на предходния параграф се заменят от разпоредбите на чл. 15 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. относно връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, ако документът за образуване на производството или известие за него е трябвало да бъдат изпратени в чужбина в съответствие с тази конвенция.


Раздел VIII.

Висящи процеси и свързани искове



Член 21


Когато пред съдилищата на различни договарящи държави бъдат заведени дела с един и същ предмет и между същите страни, всички съдилища с изключение на първия сезиран съд спират производството служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.

След като компетентността на първия сезиран съд бъде установена, всеки друг съд освен него е длъжен да се откаже от компетентност в полза на първия сезиран съд.



Член 22


Когато пред съдилищата на различни договарящи държави бъдат заведени свързани дела, всеки съд с изключение на първия сезиран съд може да спре висящото пред него производство, докато делата се гледат от първата инстанция.

По молба на една от страните, съд, различен от първия сезиран съд, също може да се откаже от компетентност, ако законодателството на този съд позволява съединяването на свързаните дела и първият сезиран съд е компетентен и по двете дела.

Делата се смятат за свързани по смисъла на този член , когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.


Член 23


Когато делата спадат към изключителната компетентност на няколко съдилища, всеки съд, с изключение на първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд.



Раздел IX.

Временни и защитни мерки


Член 24


До съдилищата на една договаряща държава може да бъде подадена молба за временни или защитни мерки, които съществуват съгласно законодателството на тази държава дори и ако според тази конвенция съдилищата на друга договаряща държава са компетентни да разгледат делото по същество.


Дял трети.


ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ



Член 25


По смисъла на тази конвенция "съдебно решение" означава всяко решение, постановено от съд или правораздавателен орган на договаряща държава, независимо от названието на решението, включително декрет, разпореждане, решение или изпълнителен лист, както и произнасянето по разноските от длъжностно лице на съда.


Раздел I.

Признаванe


Член 26

Съдебно решение, постановено в една договаряща държава, се признава в другите договарящи държави, без за това да е необходима никаква специална процедура.

Всяко заинтересовано лице, което поставя признаването на съдебно решение като основен предмет на спор, може да подаде в съответствие с процедурите, предвидени в раздел 2 и 3 от този дял, молба за решение, с което се признава съдебното решение.

Ако изходът на делото в съд на договаряща държава зависи от произнасянето по инцидентно възникнал въпрос за признавано, този съд е компетентен по този въпрос.


Член 27


Съдебното решение не се признава:

1. ако признаването противоречи на обществения ред в държавата, в която се иска признаването;

2. ако то е постановено в отсъствие на страната, когато на ответника не е надлежно връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си;

3. ако решението противоречи на съдебно решение по спор между същите страни в държавата, в която се иска признаването;

4. ако за постановяване на решението съдът на държавата по произхода е решил преюдициален въпрос относно гражданското състояние или дееспособността на физически лица, имуществени права произтичащи от брачно правоотношение, завещания или наследяване, по начин, който противоречи на правило на международното частно право на държавата, в която се иска признаването, освен ако при прилагане на правилата на международното частно право на тази държава би се стигнало до същия резултат;

5. ако решението противоречи на предходно решение, постановено в недоговаряща държава по спор със същия предмет и между същите страни, при условие, че по-късното решение отговаря на изискванията за признавано в държавата, към която е отправена молбата.


Член 28


Наред с това, съдебното решение не се признава, ако противоречи на разпоредбите на раздели 3, 4 и 5 от дял II, както и в случаите по чл. 59.

Когато изследва основанията на компетентността по предходните параграфи, съдът или органът, до който е подадена молбата, е обвързан от фактическите констатации, на основата на който съдът на държавата по произхода е определил своята компетентност.

Без да се вреди на разпоредбите на първия параграф, компетентността на съда на държавата по произхода не може да се преразглежда; критерият за обществен ред, предвиден в чл. 27, пар. 1, не може да се прилага по отношение на компетентността.


Член 29


Чуждестранното съдебно решение при никакви обстоятелства не може да се обсъжда по същество.


Член 30


Съд на договаряща държава, от който се иска признаване на съдебно решение, постановено в друга договаряща държава, може да спре производството, ако срещу решението е подадена обикновена жалба.

Съд на договаряща държава, от който се иска признаване на решение, постановено в Ирландия или Великобритания, може да спре производството, ако изпълнението в държавата по произхода е спряно поради обжалване.


Раздел II.

Изпълнение


Член 31


Решение, постановено в една договаряща държава и подлежащо на изпълнение в нея, се изпълнява във всяка друга договаряща държава когато бъде обявено за подлежащо на изпълнение там по молба на всяко заинтересовано лице.

Във Великобритания обаче, такова решение се изпълнява в Англия и Уелс, в Шотландия или в Северна Ирландия, когато е вписано за изпълнение в съответната част на Великобритания по молба на всяко заинтересувано лице.


Член 32


1. Молбата се подава:

- в Белгия: до tribunal de premiere instance или rechtbank van eertste aanleg,

- в Дания: до by ret,

- Във федерална република Германия: до председателя на отделение в Landgericht,

- в Гърция: до

- в Испания: до Juzgado de Primera Instancia,

- във Франция: до председателя на tribunal de grande instance,

- в Ирландия: до High Court,

- в Италия: до corte d'appello,

- в Люксембург: до председателя на tribunal d'arrondissement,

- в Холандия: до председателя на arrondissementsrechtbank,

- в Австрия: до Bezirksgericht,

- в Португалия: до Tribunal Judical de Circulo,

- във Финландия: до karajaoikeus/tingsratt,

- в Швеция: до Svea hovratt,

- във Великобритания:

а) в Англия и Уелс: до High Court of Justice, а при решения за издръжка - до Magistrates' Court след предавано от държавния секретар;

b) в Шотландия: до Court of Session, а при решения за издръжка - до Sheriff Court след предавано от държавния секретар;

с) в Северна Ирландия: до High Court of Justice, а при решения за издръжка - до Magistrates' Court след предавано от държавния секретар.

2. Компетентността на местните съдилища се определя според местожителството на лицето, срещу което се иска изпълнението. Ако то няма местожителство в държавата, в която се иска изпълнението, компетентността се определя според мястото на изпълнението.


Член 33


Производството по молбата се урежда от правото на държавата, в която се иска изпълнението.

Молителят трябва да посочи съдебен адрес в съдебния район на съда, до който е подадена молбата. Ако обаче правото на държавата, в която се иска изпълнението, не предвижда посочване на такъв адрес, молителят назначава процесуален представител.

Към молбата се прилагат документите, посочени в чл. 46 и чл. 47.


Член 34


Съдът, до който е подадена молбата, се произнася в кратък срок; през тази фаза лицето, срещу което се иска изпълнение, няма право да представя никакви писмени документи по молбата.

Молбата може да бъде отхвърлена само на някое от основанията, посочени в чл. 27 и 28.

Чуждестранното съдебно решение при никакви обстоятелства не може да се обсъжда по същество.


Член 35


Компетентният служител на съда незабавно уведомява молителя за решението, постановено по молбата, в съответствие с процедурата съгласно законодателството на държавата, в която се иска изпълнението.


Член 36


Ако изпълнението бъде допуснато, лицето, срещу което се иска изпълнението, може да обжалва решението в едномесечен срок от връчването му.

Ако това лице има местожителство в договаряща държава, различна от държавата, в която е постановено решението за допускане на изпълнението, срокът за обжалване е два месеца и започва да тече от датата на неговото връчване, лично на самото лице или в жилището му. Не се допуска удължаване на срока във връзка с разстояние.


Член 37


1. Жалбата срещу решение, с което се допуска изпълнение, се подава в съответствие с процесуалните правила за състезателните производства:

- в Белгия: до tribunal de premiere instance или rechtbank van eertste aanleg,

- в Дания: до landsret,

- във федерална република Германия: до Oberlandsgericht,

- в Гърция: до

- в Испания: до Audiencia Provincial,

- във Франция: до cour d'appel,

- в Ирландия: до High Court,

- в Италия: до corted'appello,

- в Люксембург: до Cour superieure de justice, който заседава като апелативен съд по граждански дела,

- в Холандия: до arrondissementsrechtbank,

- в Австрия: до Bezirksgerict,

- в Португалия: до Tribunal da Relaсao,

- във Финландия: до hovioikeus / hovratt,

- в Швеция: до Svea hovratt,

- във Великобритания:

а) в Англия и Уелс: до High Court of Justice, а при решения за издръжка - до Magistrates' Court:

b) в Шотландия: до Court of Session, а при решения за издръжка - до Sheriff Court;

с) в Северна Ирландия: до High Court of Justice, а при решения за издръжка -до Magistrates' Court.

2. Решението, постановено по жалбата, може да бъде атакувано само:

- в Белгия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург и Холандия - чрез касационна жалба,

- в Дания - чрез жалба до hojesteret, с разрешение на министъра на правосъдието,

- във федерална република Германия - чрез Rechtsbeschwerde,

- в Ирландия - чрез жалба по правните пунктове до Върховния съд,

- в Австрия: в случай на жалба - чрез Revisionsrekurs, а при производство за противопоставяне - чрез Berufung с възможност за Revision,

- в Португалия - чрез жалба по правните пунктове,

- във Финландия - чрез жалба до korkein oikeus / hogsta domstolen,

- в Швеция - чрез жалба до hogsta domstolen,

- във Великобритания - чрез единствена по-нататъшна жалба по правните пунктове.


Член 38


Съдът, до който е подадена жалба по чл. 37, пар. 1, може да спре производството по искане на жалбоподателя, ако срещу решението е подадена обикновена жалба в страната по произхода или ако срокът за такова обжалване още не е изтекъл; в последния случай съдът може да определи срок, в който да бъде подадена жалбата.

Когато решението е било постановено в Ирландия или Великобритания, всяка форма на обжалване, която съществува в страната по произхода, се смята за обикновена жалба по смисъла на първия параграф.

Съдът може да постави изпълнението и в зависимост от даването на обезпечение, определено от него.


Член 39


По време на, определен за обжалване в съответствие с чл. 36 и до произнасянето по жалбата не могат да се предприемат никакви мерки на изпълнение с изключение на защитни мерки спрямо имуществото на лицето, срещу което се иска изпълнение.

Решението, с което се допуска изпълнението, е свързано с право да се пристъпи към всички подобни защитни мерки.


Член 40


1. Ако молбата за изпълнение бъде отхвърлена, молителят може да обжалва:

- в Белгия: до cour d'appel или hot van beroep,

- в Дaния : до landsгet,

- във федерална република Германия: до Oberlandsgericht,

- в Гърция: до

- в Испания: до Audiencia Provincial,

- във Франция: до cour d'appel,

- в Ирландия: до High Court,

- в Италия: до corte d'appeto,

- в Люксембург: до Cour superieure de justice, който заседава като апелативен съд по граждански дела,

- в Холандия: до gerechtshof,

- в Австрия: до Bezirksgericht'

- в Португалия: до Tribunal da Rela^ao,

- във Финландия: до hovioikeus / hovratt,

- в Швеция: до Svea hovratt,

- във Великобритания:

а) в Англия и Уелс: до High Court of Justice, а при решения за издръжка - до Magistrates' Court;

b) в Шотландия: до Court of Session, а при решения за издръжка - до Sheriff Court;

с) в Северна Ирландия: до High Court of Justice, а при решения за издръжка -до Magistrates' Court.

2. Лицето, срещу което се иска изпълнение, се призовава пред апелативния съд. Ако то не се яви, разпоредбите на втория и третия параграф на чл. 20 се прилагат дори и ако лицето няма местожителство в никоя от договарящите държави.


Член 41


Решение, произнесено по жалба според чл. 40, може да бъде атакувано само:

- в Белгия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург и в Холандия -чрез касационна жалба,

- в Дания - чрез жалба до hojesteret, с разрешение на министъра на правосъдието,

- във федерална република Германия - чрез Rechtsbeschwerde,

- в Ирландия - чрез жалба по правните пунктове до Върховния съд,

- в Австрия: в случай на жалба - чрез Revisionsrekurs,

- в Португалия - чрез жалба по правните пунктове,

- във Финландия - чрез жалба до korkein oikeus / hogsta domstolen,

- в Швеция - чрез жалба до hogsta domstolen,

- във Великобритания - чрез единствена по-нататъшна жалба по правните пунктове.


Член 42


Когато чуждестранно съдебно решение е постановено по няколко дела и не може да се допусне изпълнение за всички тях, съдът допуска изпълнението за един или няколко от тях.

Молителят може да поиска частично изпълнение на решението.


Член 43

Чуждестранно съдебно решение, с което се постановява периодично плащане във вид на глоба за неизпълнение, подлежи на изпълнение в държавата, в която се иска изпълнението, само ако размерът на сумите е окончателно определен от съдилищата на държавата по произхода.


Член 44


Молител, който в държавата по произхода се е ползувал от пълна или частична правна помощ или освобождаване от разноските, има право да се ползува в производствата по чл.чл. 32 до 35 от най-благоприятната правна помощ или от най-високата степен на освобождаване от разноските, предвидена по правото на държавата, към която се е обърнал.

Независимо от това, молител, който иска изпълнение на решение постановено от административен орган в Дания по отношение на акт за издръжка, може да претендира предимствата по предходния параграф в държавата, към която се е обърнал, ако представи удостоверение съответно от датското министерство на правосъдието, че отговаря на икономическите изисквания за получаване на пълна или частична правна помощ или за освобождаване от разноските.


Член 45


От никое лице, което подава молба за изпълнение в една договаряща държава на съдебно решение, постановено в друга договаряща държава, не може да се иска обезпечение, удостоверение или депозит, независимо от тяхното название, поради това, че лицето е чуждестранен гражданин или няма местожителство, или не пребивава в държавата, в която се иска изпълнението.



Раздел III.


Общи разпоредби


Член 46


Лицето, което иска признавано или подава молба за изпълнение на съдебно решение, представя:

1. препис от решението, който отговаря на условията за удостоверяване на неговата автентичност;

2. при решение, постановено в отсъствието на страната - оригинала или заверен препис от документа, който удостоверява, че документът за образуване на производството или равностоен документ е бил връчен на страната, която не е присъствувала на делото.


Член 47


Лицето, което подава молба за изпълнение, представя също:

1. документи които удостоверяват, че решението подлежи на изпълнение и е било връчено според правото на държавата по произхода;

2. при нужда - документ, които удостоверява, че молителят получава правна помощ в държавата по произхода.


Член 48


Ако документите по чл. 46, т. 2 и чл. 47, т. 2 не бъдат представени, съдът може да определи срок за представянето им, да приеме равностойни документи или ако сметне, че разполага с достатъчно информация, да се откаже от представянето им.

Ако съдът поиска това, представя се превод на документите; преводът се заверява от лице, квалифицирано да направи това в една от договарящите държави.


Член 49


За документите, посочени в чл. 46 и 47 или във втория параграф на чл. 48, както и за документите за назначаване на процесуален представител не се изисква легализация или друга подобна формалност.


Дял четвърти.

АBТЕНТИЧНИ ДОКУМЕНТИ И СЪДЕБНИ СПОГОДБИ


Член 50


Документ, които е официално съставен или вписан като официален документ и подлежи на изпълнение в една от договарящите държави, се обявява за подлежащ на изпълнение в друга договаряща държава в съответствие с процедурата по чл. 31 и следващите. Молбата може да бъде отхвърлена само ако изпълнението на документа противоречи на обществения ред в държавата, към която се е обърнало лицето.

Представеният документ трябва да отговаря на изискванията за установяване на неговата автентичност в държавата по произхода.

Разпоредбите на дял III, раздел 3 се прилагат съответно.


Член 51


Спогодба, която е одобрена от съд в хода на производството и подлежи на изпълнение в държавата, в която е сключена, подлежи на изпълнение в държавата, към която се е обърнало лицето, при същите условия както официалните документи.


Дял пети.


ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ


Член 52


Съдът прилага вътрешното право, за да определи дали едно лице има местожителство в договарящата държава, чиито съдилища са сезирани с определено дело.

Ако лицето няма местожителство в държавата, чиито съдилища са сезирани с делото, за да определи дали местожителството на лицето се намира в друга договаряща държава, съдът прилага правото на тази държава.


Член 53


Седалището на едно дружество или друго юридическо лице, или сдружение на физически или юридически лица, се смята за негово местожителство по смисъла на тази конвенция. За да определи седалището, съдът прилага правилата на международното частно право.

За да определи дали един доверителен фонд се намира в договарящата държава, чиито съдилища са сезирани с делото, съдът прилага правилата на международното частно право.


Дял шести.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ


Член 54


Разпоредбите на тази конвенция се прилагат само по отношение на съдебни производства, които са образувани и по отношение на документи, официално съставени или вписани като официални документи след влизането им в сила за държавата по произхода, а когато се иска признаване или допускане на изпълнението на съдебно решение или на официален документ - за държавата, до която е отправена молбата.

Независимо от това, съдебни решения, постановени след датата на влизане в сила на тази конвенция между държавата по произхода и държавата до която е отправена молбата по производства образувани преди тази дата, се признават и изпълняват в съответствие с разпоредбите на дял III, ако подведомствеността е определена по правила, които съответствуват на предвидените в дял II на тази конвенция или в конвенция, която е сключена между държавата по произхода и държавата, до която е отправена молбата, и е била в сила при образуването на производството.

Ако страните по спор свързан с договор са се споразумели писмено, преди 1 юни 1988 за Ирландия или преди 1 януари 1987 за Великобритания, че договорът ще бъде регулиран от правото на Ирландия или на част от Великобритания, съдилищата на Ирландия или на тази част от Великобритания запазват правото да упражнят компетентността си по отношение на спора.


Член 54 А


В тригодишен срок считано от 1 ноември 1986 за Дания и от 1 юни 1988 за Ирландия подведомствеността по дела в областта на морското право се определя съответно в тези държави не само според разпоредбите на дял II, а и според разпоредбите на параграф 1 до 6 по-долу. Независимо от това, при влизането в сила за една от тези държави на Международната конвенция за задържането на морски кораби, подписана в Брюксел на 10 май 1952 г., действието на тези разпоредби се прекратява по отношение на тази държава.

1. Иск срещу лице, което има местожителство в договаряща държава, може да бъде предявен в съдилищата на една от изброените по-горе държави по дело в областта на морското право, ако корабът, с които е свързана претенцията, или друг кораб, притежаван от това лице, е задържан чрез съдебно производство на територията на последната държава за обезпечаване на иска, или е могъл да бъде задържан там, но е дадена гаранция или друго обезпечение и:

а) ищецът има местожителство в последната държава; или

b) претенцията е възникнала в последната държава; или

с) претенцията засяга рейс, по време на които е извършено или е могло да бъде извършено задържане ; или

d) претенцията произтича от сблъсък или от вреди, причинени от кораб на друг кораб или на стоки или лица на борда на някой от двата кораба поради извършването или неизвършването на маневра, или поради неспазването на правилата; или

е) претенцията е свързана със спасяване; или

f) претенцията е свързана с ипотека върху задържания кораб.

2. Ищецът може да задържи конкретния кораб, с който е свързана морскоправната претенция, или всеки друг кораб, собственост на лицето, което е било притежател на конкретния кораб при възникването на морскоправната претенция. Въпреки това, по отношение на морскоправните претенции по пар. 5, "о", "р" или "q" на този член може да бъде задържан само конкретният кораб, с който е свързана морскоправната претенция.

3. Корабите се смятат за собственост на едни и същи притежатели, когато всички дялове в тях са притежание едно и също лице или лица.

4. Когато корабът е отдаден под наем без капитана и екипажа, и само наемателят носи отговорност при морскоправни претенции, свързани с този кораб, ищецът може да задържи този кораб или всеки друг кораб, собственост на наемателя, но във връзка с това вземане не може да бъде задържан никой друг кораб, собственост на притежателя. Същото важи и в случаите, когато лице, различно от притежателя, носи отговорност за морскоправни претенции, свързани с този кораб.

5. Изразът "морскоправно вземане" означава вземане, което произтича от едно или повече от следните събития:

а) вреди, причинени на кораб при сблъскване или по друг начин;

b) смърт или телесна повреда, причинени от кораб или настъпили във връзка с експлоатацията на кораб;

с) спасяване;

d) споразумение, свързано с използуването или наемането на кораб чрез договор за наем или по друг начин;

е) споразумение, свързано с превоза на стоки в кораб чрез договор за наем или по друг начин;

f) погиване или увреждане на стоките, пренасяни в кораб, включително на багажа;

g) обща авария;

h) договор за заем, обезпечен чрез ипотека върху кораба или товара;

i) влачене;

j) пилотаж;

k) стоки или материали, доставени на кораба за неговата експлоатация или поддръжка;

1) изграждане, поправка или оборудване на кораб, или пристанищни такси;

m)възнаграждения на капитана, началствуващия състав или корабната команда;

n) плащания на капитана, включително плащания, извършени от изпращачи, наематели или агенти от името на кораба или неговия притежател;

о) спорове относно титула или правото на собственост върху кораб;

р) спорове между съпритежатели на кораб относно правото на собственост, владението или доходите от този кораб;

q) ипотекиране на кораб.

6. В Дания изразът "задържане" при морскоправните претенции по пар. 5,"о" и "р" от този член включва "forbud", когато това е единствената процедура, допустима по такава претенция според чл.чл. 646-653 от Закона за гражданското съдопроизводство (lov от rettens pleje).


Дял седми.

ОТНОШЕНИЕ С ДРУГИ КОНВЕНЦИИ


Член 55


Без да се вреди на разпоредбите на член 54, пар. 2 и чл. 56, тази конвенция замества за държавите-страни по нея, следните конвенции, сключени между две или повече от тези страни:

- Конвенция между Белгия и Франция за подведомствеността, силата и изпълнението на съдебните решения, арбитражните сентенции и официалните актове подписана в Париж на 8 юли 1899;

- Конвенция между Белгия и Холандия за териториална подведомственост за фалит както и за силата и изпълнението на съдебните решения, арбитражните сентенции и официалните актове подписана в Брюксел на 28 март 1925;

- Конвенция между Франция и Италия относно изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското права подписана в Рим на 3 юни 1930;

- Конвенция между Великобритания и Франция относно взаимното изпълнение на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право, придружена от протокол, подписана в Париж 18 януари 1934;

- Конвенция между Великобритания и Белгия относно взаимното изпълнение на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право, придружена от протокол, подписана в Брюксел на 2 май 1934;

- Конвенция между Германия и Италия относно признаването и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право, подписана в Рим на 9 март 1936;

- Конвенция между кралство Белгия и Австрия относно взаимното признаване и изпълнение на съдебните решения и официалните актове в областта на задълженията за издръжка, подписана във Виена на 25 октомври 1957;

- Конвенция между Федерална Република Германия и Кралство Белгия относно взаимното признаване и изпълнение на съдебните решения, арбитражните сентенции и официалните актове в областта на гражданското и търговското право, подписана в Бон на 30 юни 1958;

- Конвенция между Кралство Холандия и Република Италия относно признаването и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право, подписана в Рим на 17 април 1959;

- Конвенция между федерална република Германия и Австрия за взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения, спогодби и официални документи по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 6 юни 1959 г.,

- Конвенция между Кралство Белгия и Австрия за взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения, арбитражни решения и официални документи по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 16 юни 1959 г.,

- Конвенция между Великобритания и Австрия, с която се предвижда взаимно признаване и изпълнение на решения по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 14 юли 1961 г., с Протокол за изменение и допълнение, подписан в Лондон на 6 март 1970 г.,

- Конвенция между Кралство Гърция и Федерална Република Германия относно взаимното признаване и изпълнение на съдебните решения, сделките и официалните актове в областта на гражданското и търговското право подписана в Атина на 4 ноември 1961;

- Конвенция между Кралство Белгия и Република Италия относно признаването и изпълнението на съдебни решения и други документи имащи изпълнителна сила в областта на гражданското и търговското право, подписана в Рим на 6 април 1962;

- Конвенция между Кралство Холандия и Федерална Република Германия относно взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения и други документи имащи изпълнителна сила в областта на гражданското и търговското право, подписана в Хага на 30 август 1962;

- Конвенция между Кралство Холандия и Австрия за взаимното признаване и изпълнението на решения и официални документи по граждански и търговски дела, подписана в Хага на 6 февруари 1963 г.;

- Конвенция между Великобритания и Република Италия относно взаимното признаване и изпълнение на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право подписана в Рим на 7 февруари 1964, придружена от протокол подписан в Рим на 14 юли 1970;

- Конвенция между Франция и Австрия за признаването и изпълнението на съдебни решения и официални документи, подписана във Виена на 15 юли 1966 г.,

- Конвенция между Великобритания и Кралство Холандия относно взаимното признаване и изпълнение на съдебните решения в областта на гражданското право подписана в Хага на 17 ноември 1967;

- Конвенция между Испания и Франция относно признаването и изпълнението на съдебните решения и арбитражните сентенции в областта на гражданското и търговското право подписана в Париж на 28 май 1969;

- Конвенция между Люксембург и Австрия за признаването и изпълнението на съдебни решения и официални документи по граждански и търговски дела, подписана в Люксембург на 29 юли 1971 г.,

- Конвенция между Италия и Австрия за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, на съдебни спогодби и официални документи, подписана в Рим на 16 ноември 1971 г.,

- Конвенция между Испания и Италия в областта на съдебното съдействие и признаването и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право подписана в Мадрид на 22 май 1973;

- Конвенция между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, подписана в Копенхаген на 11 октомври 1977 г.;

- Конвенция между Австрия и Швеция за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, подписана в Стокхолм на 16 септември 1982 г.,

- Конвенция между Испания и Федерална Република Германия за взаимно признаване и изпълнение на съдебни сделки и решения както и на официални актове имащи изпълнителна сила в областта на гражданското и търговското право подписана в Бон на 14 ноември 1983;

- Конвенция между Австрия и Испания за признаването и изпълнението на съдебни решения, спогодби и подлежащи на изпълнение официални документи по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 17 февруари 1984 г.,

- Конвенция между Финландия и Австрия за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, подписана във Виена на 17 ноември 1986 година.

и, доколкото е в сила:

- Договорът между Белгия, Холандия и Люксембург относно подведомствеността в областта на фалита, на силата и изпълнението на съдебните решения, арбитражните сентенции и официалните актове, подписан в Брюксел на 24 ноември 1961.


Член 56


Договорът и конвенциите, посочени в чл. 55, запазват действието си по дела, по отношение на които настоящата конвенция не се прилага.

Те запазват действието си по отношение на съдебни решения, които са постановени и документи, които са официално съставени или вписани като официални документи преди датата на влизане в сила на настоящата конвенция.


Член 57


1. Настоящата конвенция не накърнява конвенциите по които договарящите държави са или ще бъдат страни и които, в специфични области, уреждат подведомствеността, признаването или изпълнението на решенията.

1. С оглед осигуряването на нейното единно тълкуване, параграф 1 се прилага по следния начин:

а) настоящата конвенция не пречи някой съд на договаряща държава, която е страна по конвенция отнасяща се до някоя специфична област, да се признае за компетентен по отношение на такава конвенция, дори ако ответника има местожителство на територията на договаряща държава която не е страна по такава конвенция. Сезираният съд прилага, във всички случаи, член 20 от настоящата конвенция;

b. решенията постановени в една договаряща държава от съд който се е признал за компетентен по отношение на конвенция засягаща специфична област се признават и изпълняват в другите договарящи държави съгласно настоящата конвенция.

Ако конвенция относно специфична област по която страни са държавата по произхода и държавата която е отправила молбата предвижда условия за признаване и изпълнение на съдебни решения, прилагат се тези условия. Във всеки случай, разпоредбите на настоящата конвенция относно процедурите за признаване и изпълнение на съдебните решения могат да бъдат приложени.

3. Настоящата конвенция не пречи на прилагането на разпоредбите които, в специфични области, уреждат подведомствеността, признаването и изпълнението на решенията и които се или ще се съдържат в актовете на институциите на Европейските общности или в хармонизираните в изпълнение на тези актове национални законодателства.


Член 58


До момента в който конвенцията относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право, подписана в Лугано на 16 септември 1988 възпроизведе своите правни ефекти по отношение на Франция и на Конфедерация Швейцария, разпоредбите на настоящата конвенция не вредят на правата на швейцарските поданици признати от конвенция между Франция и Конфедерация Швейцария относно подведомтсвеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското право, подписана в Париж на 15 юни 1869.


Член 59


Настоящата конвенция не е пречка за това една договаряща държава да поеме, чрез конвенция за признаването и изпълнението на съдебни решения, задължение към трета държава да не признава съдебните решения, постановени в други договарящи държави срещу ответници, които имат местожителство или постоянно пребивават в третата държава, ако в случаите по чл. 4 съдебното решение се основава единствено на компетентността, определена във втория параграф на чл. 3.

Въпреки това, една договаряща държава не може да поеме задължение към трета държава да не признава съдебно решение, постановено в друга договаряща държава от съд, чиято компетентност се определя от съществуването в тази държава на имот, който принадлежи на ответника, или от задържането от ищеца на имот, който се намира там:

1. ако предявеният иск е за установяване или прогласяване на права на собственост или владение спрямо този имот, насочен е към получаване на право на разпореждане с него или произтича от друг спор, свързан с този имот, или

2. ако имотът съставлява обезпечение за задължение, което е предмет на спора.


Дял осми.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Член 60


отменен


Член 61


Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана от подписалите я държави. Ратификационните грамоти се депозират при генералния секретар на Съвета на Европейските общности.


Член 62


Настоящата конвенция влиза в сила на първия ден от третия месец след депозирането на ратификационната грамота от страна на подписалата конвенцията държава която последна е извършила тази формалност.


Член 63


Договарящите държави приемат, че всяка държава която стане член на Европейската икономическа общност ще има задължението да приеме настоящата конвенция да бъде взета за основа за преговорите необходими, в отношенията между договарящите държави и тази държава, за привеждането в действие на член 220 последния параграф от договора учредяващ Европейската общност.


Член 64


Генералния секретар на Съвета на Европейските общности нотифицира на подписалите държави:

a. депозирането на всяка ратификационна грамота;

b. датите на влизане в сила на настоящата конвенция;

c. /.../

d. получените декларации съгласно член IV на протокола;

e. съобщенията направени съгласно член VI от протокола;


Член 65


Протокола който е приложен към настоящата конвенция, по взаимно съгласие на договарящите страни, е неразделна нейна част.


Член 66

Настоящата конвенция е сключена за неопределен срок.


Член 67

Всяка договаряща държава може да поиска преразглеждането на настоящата конвенция. В такъв случай, от страна на председателя на Съвета на Европейските общности се свиква конференция по преразглеждането.


Член 68


Настоящата конвенция, съставена в един единствен екземпляр на немски, френски, италиански и холандски език, като всички текстове са еднакво официални, е депозирана в архивите на Генералния секретар на Съвета на Европейските общности. Генералния секретар предава заверен препис на всяко от правителствата на подписалите държави.



В доказателство за което, долуподписаните упълномощени представители положиха своите подписи под настоящата конвенция.

Съставено в Брюксел на двадесет и седмия ден от месец септември хиляда деветстотин шестдесет и осма година.

За Негово Величество Краля на Белгия,

Пиер ХАРМЕЛ

За Президента на Федерална република Германия,

Вили БРАНД

За Президента на Френската република,

Мишел ДЕБРЕ

За Президента на Италианската република,

Джузепе МЕДИЧИ

За Негово Височество Великия Херцог на Люксембург,

Пиер ГРЕГОАР

За Нейно Величество Кралицата на Нидерландия,

Дж.М.А.Х. ЛУНС



Untitled Page