СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ В ГРАНИЦИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ


НОРМАТИВНА ОСНОВА:


1. Договор за създаване на Европейската общност от 25 март 1957, изменен с Амстердамския договор от 2 октомври 1997 в сила от 1 май 1999 г.);

2. Договор за европейски съюз (1992);

3. Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността;

4. Директива 2004/38/ЕО на европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите - членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68.

5. Решение на Европейския съд (втори състав) от 18 януари 2007 г. по дело C-332/05.


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Свободното движение на работници и служители в границите на Европейската общност е залегнало като основен принцип в ЕС, изрично записан в Договора за създаване на Европейската общност.

Съгласно чл. 39 от Договора за създаване на ЕО се осигурява свободното движение на работници в рамките на Общността. Свободното движение на работна сила е важно условие за осъществяване на глобалната задача на Общността - чрез установяването на Общ пазар, на Икономически и паричен съюз и чрез осъществяването на общи политики и на съвместни действия, да поощрява в цялата Общност хармонично, балансирано и устойчиво развитие на икономическите дейности, висока степен на заетост и на социална закрила, равенство между мъжете и жените, устойчив и неинфлационен растеж, висока степен на конкурентноспособност и сближаване на икономическите показатели, висока степен на защита и подобряване на качеството на околната среда, повишаване на жизнения стандарт и на качеството на живот, икономическо и социално единство и солидарност между държавите - членки.


ПРОЦЕДУРА


І. Субекти на процедурата.

1. Работници, служители и самонаети лица, които работят и/или живеят на територията на повече от една държава - членка на Европейската общност и членовете на техните семейства.

2. Европейската общност в лицето на държавите - членки на ЕО.

3. Европейски парламент, Съвет, Комисия, Съд, Сметна палата, Икономическия и социален комитет, Комитет за регионите (упражнява само консултативни функции).


ІІ. Какви дейности извършва Европейската общност, за да реализира свободата на движение на работна сила в рамките на Общността.

Свободното движение на работници означава, че всеки гражданин на Съюза може да:

- да търси работа в друга държава - членка на ЕС;

- да работи в друга държава - членка на ЕС;

- да пребивава в друга държава - членка, докато е нает на работа;

- да бъде придружен от семейството си;

- да остане в държавата - членка, в която е работил;

- да ползва в еднаква степен както гражданите на държавата - домакин, достъпа до наемане на работа, условията на работа и всички други привилегии, които биха улеснили интегрирането на новото работно място.

Дейността на Общността, касаеща свободното движение на хора включва:

- премахването между държавите - членки на митата и количествените ограничения върху вноса и износа на стоки, както и на всички други мерки, които имат равностоен ефект;

- обща търговска политика;

- вътрешен пазар, характеризиращ се с отмяната между държавите - членки на пречките за свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали;

- мерки относно влизането и движението на лица;

- обща политика в областта на земеделието и рибарството;

- обща политика в областта на транспорта;

- система, която да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар;

- сближаване на националните законодателства до степента, необходима за функционирането на общия пазар;

- насърчаването на координацията между политиките за заетост на държавите - членки с цел укрепването на тяхната ефикасност посредством изработването на координирана стратегия за заетост

- политика в социалната област, включваща Европейски социален фонд;

- укрепване на икономическото и социално сближаване;

- политика в областта на околната среда;

- укрепването на конкурентоспособността на промишлеността на Общността;

- насърчаване на изследването и технологичното развитие;

- насърчаването на създаването и развитието на трансевропейските мрежи;

- съдействие за постигането на високо ниво на здравеопазване;

- съдействие в областите на образованието и професионалната квалификация и за разцвета на културата в държавите - членки;

- политика в областта на сътрудничеството за развитие;

- асоцииране на отвъдморските страни и територии, с оглед увеличаване на търговията и насърчаване на съвместното икономическо и социално развитие;

- съдействие за засилване защитата на потребителите;

- мерки в областта на енергетиката, гражданската защита и туризма.

Във всички посочени дейности Общността полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените.

Според чл. 39 от Договора за създаване на Европейската общност свободата на движение налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите - членки що се отнася до наемането на работа, възнаграждението и другите условия на труд.

Свободата на движение включва и правото, при спазване на ограниченията, основаващи се на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве:

- да се приемат действително направени предложения за наемане на работа;

- на свободно движение в рамките на територията на държавите - членки за тази цел;

- на пребиваване временно в държава - членка с цел наемане на работа там, в съответствие с разпоредбите, уреждащи наемането на работа на гражданите от тази държава, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби;

- на оставане на територията на държава - членка след наемане на работа в тази държава, при условията, които се предвиждат в регламенти за приложение, съставени от Комисията.

Тези правила не се прилагат по отношение на назначаването на работа в публичната администрация.


ІІІ. Условия и мерки за свободното движение на работници и служители в рамките на Европейската общност.

Европейският съвет след консултация с Икономическия и социален комитет, приема с директиви и регламенти, необходимите мерки с оглед осъществяване на свободното движение на работници посредством:

- осигуряването на тясно сътрудничество между националните служби по заетостта;

- систематично и постепенно премахване на онези административни процедури и практики, както и сроковете за получаване на достъп до налични работни места, които произтичат от националното законодателство или от споразумения, сключени преди това между държави - членки, чието запазване представлява пречка за либерализацията на движението на работници;

- систематично и прогресивно премахване на всички срокове за получаване на достъп и други ограничения, съдържащи се в националното законодателство или в споразумения, сключени преди това между държавите - членки, налагащи на работниците от други държави - членки условия при свободния избор на работа, които се различават от предвидените за работниците от съответната държава;

- създаването на подходящ механизъм за свързване на страните при предлагането и търсенето на работа, и улесняване постигането на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда по такъв начин, че да се избегнат сериозни заплахи за жизнения стандарт и нивото на заетостта в различните територии и отрасли.

Държавите - членки в рамките на съвместна програма насърчават обмена на млади работници.

Съветът приема такива мерки в областта на социалното осигуряване, които са необходими за гарантиране на свободно движение на работниците; за тази цел той създава условия, за да осигури на работниците мигранти и на лицата на тяхна издръжка:

- сумиране на всички периоди, които се зачитат по различните национални законодателства, за придобиване и запазване на правото на обезщетение и за изчисляване на размера на обезщетението;

- изплащане на обезщетенията на лицата, постоянно пребиваващи на териториите на държавите - членки.

Съветът действа с единодушие на всички етапи на процедурата.


ІV. Необходими документи за свободното движение на работници и служители в Европейската общност.

Гражданството на Съюза следва да бъде основният статус на гражданите на държавите - членки, когато те упражняват правото си на свободно движение и пребиваване.

Без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт и членовете на техните семейства, които не са граждани на държава - членка и които притежават валиден паспорт, имат правото да напускат територията на държава - членка, за да пътуват/влизат до друга държава - членка. По отношение на тези лица, не следва да се изисква изходна или входна виза или да се налага друго равностойно задължение.

В съответствие със своето законодателство държавите - членки издават и подновяват на своите граждани карта за самоличност или паспорт, удостоверяващ националността им.

Паспортът следва да е валиден поне за всички държави - членки и за страните, през които притежателят на паспорта трябва да премине, когато пътува между държавите - членки. В случаите, когато законодателството на държавата - членка не предвижда да се издават карти за самоличност, срокът на валидност на всички паспорти е не по-малък от пет години от момента на издаването или подновяването им.

От членовете на семейството, които не са граждани на държава - членка, се изисква само да притежават входна виза в съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001 или в съответствие с националното законодателство, когато това е необходимо. За целите на настоящата директива притежаването на валидната карта за пребиваване, освобождава тези членове на семейството от изискването за виза. Държавите - членки осигуряват на такива лица всички необходими улеснения за получаване на необходимите визи. Тези визи се издават безплатно, в най-кратък срок и въз основа на ускорена процедура.

Правото на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава - членка, се доказва чрез издаването на документ, наричан "Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза", не по-късно от шест месеца от датата на внасяне на молбата. Удостоверение за това, че лицето е подало молба за карта за пребиваване се издава незабавно.

Картата за пребиваване, е валидна за срок от пет години от датата на издаване или за планирания срок на пребиваване на гражданина на Съюза, ако този срок е по-кратък от пет години.

Гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава - членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт. Това важи и за членове на семейството, притежаващи валиден паспорт, които не са граждани на държава - членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза.

Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава - членка за срок, по-дълъг от три месеца, при определени условия, които ще разгледаме в отделна процедура.


V. Обжалване.

Всеки гражданин на държава - членка на Европейската общност в случай, че са нарушени правата му за свободно движение в рамките на Общността, може да заведе дело пред Европейския съд за възстановяване или реализиране на правата му и евентуално обезщетение срещу държавата - нарушител.


Untitled Page