ПРАВИЛА ЗА ДОСТЪП ДО ТРУДОВА ДЕЙНОСТ НА ГРАЖДАНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В РАМКИТЕ НА ОБЩНОСТТА


НОРМАТИВНА ОСНОВА


Договор за създаване на Европейската общност от 25 март 1957, изменен с Амстердамския договор от 2 октомври 1997 в сила от 1 май 1999 г.;

Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността;

Кодекс на труда


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Всеки гражданин на държава - членка на ЕС и всеки работодател, осъществяващ дейност на територията на държава - членка, могат да разменят своите заявления и предложения за работа и могат да сключват и изпълняват трудови договори в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни разпоредби без каквато и да е дискриминация в резултат на това. За осъществяване на това основно право европейското право гарантира свободното движение на работници, служители и самонаети лица и членовете на техните семейства в рамките на общността.


ПРОЦЕДУРА


І. Субекти на процедурата:

1. Работници и самонаети лица, граждани на държавите - членки на ЕС, които работят на територията на една или повече от една държави - членки.

2. Европейското бюро за координация

3. Еврокомисията

4. Технически комитет към Европейския съюз

5. Специализираните служби по заетостта на държавите - членки на ЕС.


ІІ. Общи правила за упражняване на трудова дейност в държави - членки на Европейския съюз от граждани на ЕС.


1. Правилото за достъп до заетост

Според чл. 1 от Регламент 1612/68 г. всеки гражданин на държава - членка, независимо от мястото му на пребиваване, има право на достъп до дейност като наето лице и да извършва тази дейност на територията на друга държава-членка в съответствие със законовите, подзаконови и административни разпоредби, уреждащи заетостта на гражданите на тази държава. Той има право, да получава достъп до свободни работни места на територията на друга държава - членка със същото предимство като гражданите на тази държава.

Всеки гражданин на държава - членка и всеки работодател, осъществяващ дейност на територията на държава - членка, могат да разменят своите заявления и предложения за работа и могат да сключват и изпълняват трудови договори в съответствие с действащите законови, подзаконови и административни разпоредби без каквато и да е дискриминация в резултат на това.

Законовите, подзаконови и административни разпоредби или административна практика на държава - членка не се прилагат:

- когато ограничават заявленията и предложенията за работа или правото на чуждите граждани да бъдат наемани и да осъществяват работа, или да им поставят условия, които не прилагат към своите граждани, или

- когато, макар и да се прилагат независимо от гражданството, тяхната изключителна или основна цел или резултат е да не допускат граждани на друга държава - членка до предложената работа.

Това правило не се прилага към условия, свързани с езикови знания, изисквани поради характера на длъжността, която трябва да бъде заета.

Законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите - членки, които ограничават по брой или процент наемането на чужди граждани в което и да е предприятие, отрасъл на дейност или регион, или на национално равнище, не се прилагат по отношение на гражданите на други държави - членки.

Когато в държава - членка предоставянето на каквито и да са предимства за предприятия се обуславя от наемането на работа на минимален процент работници - местни граждани, гражданите на друга държава - членка се смятат за работници - местни граждани съгласно разпоредбите на Директивата на Съвета от 15 октомври 1963 г.

Гражданин на държава - членка, който търси работа на територията на друга държава - членка, получава същата помощ от службите по заетостта в тази държава, както местните граждани, търсещи работа.

Ангажирането и набирането на гражданин на една държава - членка на длъжност в друга държава - членка не зависи от медицински, квалификационни или други критерии, които са дискриминационни по причини на гражданство в сравнение с тези, прилагани към граждани на друга държава - членка, желаещи да осъществяват същата дейност.

Независимо от това, гражданин, който има лично предложение от работодател в държава - членка, различна от тази, чийто гражданин е, може да бъде подложен на квалификационен тест, ако работодателят изрично изисква това, когато прави своето предложение за работа.


2. Равно третиране с местните работници.

Работник, който е гражданин на държава - членка:

- не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава - членка различно от работниците - нейни граждани по отношение на условията за заетост, и в частност, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен - на възстановяването или новото наемане на работа;

- има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците - местни граждани.

- предоставя му се достъп до обучение в професионални училища и центрове за преквалификация по силата на същото право и при същите условия, както работниците - местни граждани.

Клауза на колективно или индивидуално споразумение или друг колективен регламент относно достъпа до заетост, заетост, трудовото възнаграждение и други условия на труда или уволнението е нищожна, ако установява или позволява дискриминационни условия относно работниците - граждани на други държави - членки.


ІІІ. Необходими документи.

- валиден паспорт или лична карта

- за срокове на пребиваване по-дълги от три месеца приемащата държава - членка може да изиска от гражданина на Съюза да се регистрира при съответните власти.

Забележка: Крайният срок за регистриране не може да бъде по-малък от три месеца от датата на пристигането. Веднага се издава удостоверение за актуална регистрация, съдържащо името и адреса на регистриращото се лице и датата на регистрация. Неспазването на изискването за регистрация може да доведе до налагане спрямо въпросното лице на съразмерни и недискриминационни санкции. За да се издаде удостоверение за регистрация, държавите - членки могат само да изискват за гражданите на Съюза, които упражняват трудова дейност като наети или самонаети лица, да представят валидна карта за самоличност или паспорт, потвърждение за наемане на лицето от страна на работодателя или удостоверение за трудова заетост, или доказателство, че те са самостоятелно заети лица.

- за оптимална себереализация предвид работата, която ще извършва на територията на държавата - членка, лицето е добре да носи със себе си и всички документи, удостоверяващи професионалната му квалификация и трудов опит в дадената област. Добре е те да бъдат преведени на съответния официален език и съобразени с вътрешното законодателство на държавата, в която ще упражнява трудовата дейност. Комисията внася в Съвета предложения за премахване на ограниченията в достъпа до заетост на работници граждани на държави - членки, ако липсата на взаимно признаване на дипломи, удостоверения или друго доказателство за официално призната квалификация може да попречи на свободното движение на работниците.


ІV. Вътрешен ход на процедурата.


1. Съвместни действия на държавите - членки

Държавите - членки или Комисията предизвикват или съвместно предприемат проучване на заетостта или безработицата, каквото те смятат за необходимо за осигуряване на свободното движение на работниците в Общността. Централните служби по заетостта на държавите - членки си сътрудничат тясно помежду си и с Комисията с цел да действат съвместно при компенсирането на предложенията и заявленията за работа в Общността и свързаното с това настаняване на работниците на работа.

За тази цел държавите - членки създават специализирани служби, на които се възлага да организират работата в горепосочените области и да сътрудничат помежду си и с отделите на Комисията. Държавите - членки уведомяват Комисията за всяка промяна в осъществяването на такива услуги; Комисията публикува подробности за информация в Официалния вестник на Европейските общности.

Държавите - членки изпращат на Комисията информация за проблемите, които възникват във връзка със свободното движение и заетост на работници, а също така и подробности за състоянието и развитието на заетостта по региони и по отрасли на дейност. В сътрудничество с Техническия комитет Комисията определя начина, по който се съставя информацията и периодите, в които тя се предоставя. За оценка на състоянието на своите пазари на труда държавите - членки използват еднакви критерии, установени от Комисията в съответствие с резултатите от работата на Техническия комитет, извършена съгласно проучване на техническо равнище хармонизирането на критериите, по които държавите - членки оценяват състоянието на своите пазари на труда след получаване на Становището на Консултативния комитет.

В съответствие с процедурата, установена от Комисията съгласувано с Техническия комитет, специализираната служба на всяка държава - членка изпраща на специализираните служби на другите държави - членки и на Европейското бюро за координация информацията за условията на живот и труд и за състоянието на пазара на труда, която би могла да ориентира работници от другите държави - членки. Тази информация редовно се актуализира. Специализираните служби на другите държави - членки осигуряват широка публичност на тази информация чрез разпространяването й сред съответните служби по заетостта и чрез всички подходящи средства за общуване, за да се осведомяват съответните работници.


2. Как се осъществява компенсирането на предложенията и заявленията за работа.

Най-малко веднъж месечно специализираната служба на всяка държава - членка изпраща на специализираните служби на другите държави - членки и на Европейското бюро за координация сведение, показващо по професии и региони:

- незаетите работни места или тези, които е малко вероятно да бъдат заети от работната сила от националния пазар на труда;

- кандидатите за работа, които са заявили, че са действително готови и в състояние да приемат работа в друга страна. Специализираната служба на всяка държава - членка препраща тази информация до съответните служби и агенции по заетостта.

Посочените сведения се разпространяват по унифицирана система, създадена от Европейското бюро за координация съгласувано с Техническия комитет.

Всяко свободно работно място, обявено на службите по заетостта на държава - членка, което не може да бъде заето от националния пазар на труда и което, може да бъде предмет на компенсиране в рамките на Общността, се обявява на компетентните служби по заетостта на тази държава - членка, която е заявила, че има на разположение работна сила със същата професия.

Тези служби препращат на службите на първата държава - членка данните за подходящи кандидатури.

В срок от 18 дни от получаване на съобщението за свободното работно място от службите на втората държава - членка тези кандидатури се предоставят на работодателите със същите предимства, каквито са предоставени на работниците - местни граждани спрямо гражданите на държави, които не са членки на Общността. По време на посочения по-горе период свободни работни места се съобщават на държавите, които не са членки, само ако държавата - членка, която има такива свободни работни места, смята, че за професиите, съответстващи на тези свободни работни места, няма на разположение достатъчно работници, които са граждани на държавите - членки. Тази преференция не се прилага за свободни работни места, предлагани на работници - граждани на държави, които не са членки, когато:

Такова предложение е направено за конкретен работник и е от специално естество поради:

- изискването за специална квалификация или поверителен характер на предложената длъжност, или предишни професионални връзки;

- съществуването на семейни връзки или между работодателя и искания работник, или между последния и работник, който е бил зает на редовна работа за най-малко една година в предприятието.

Тези свободни работни места са за набиране на еднородни групи от сезонни работници, поне на един конкретен член от които е било предложено свободно работно място;

Тези свободни работни места се предлагат от работодателите на работници, пребиваващи в региони от която и да е страна на границата между една държава - членка и държава, която не е членка;

Свободни работни места се предлагат изрично на работници от държави, които не са членки по причини, свързани с нормалното функциониране на предприятието, ако службите по заетостта, след като са се намесили с цел осигуряване заетост на работници - местни граждани или работници от други държави - членки на Общността, смятат, че тези причини са основателни.

Доколкото организацията на службите по заетостта на държава - членка и способите за настаняване на работа позволяват това регионалните служби по заетостта на държавите - членки въз основа на сведенията, според които се предприема съответно действие, направо посредничат и компенсират предложенията и заявленията за работа; създават преки връзки за компенсиране при:

- свободни работни места, предложени на конкретен работник;

- индивидуални заявления за наемане на работа, изпратени или до конкретна служба по заетостта или до работодател, извършващ своята дейност в района на такава служба;

- когато посредническите дейности се отнасят до сезонни работници, които трябва да бъдат настанени възможно най-бързо;

Службите, които териториално отговарят за граничните райони на две или повече държави - членки, редовно обменят данни за свободни работни места и кандидатурите за работа от своя район и действайки в съответствие с договореностите си с другите служби по заетостта в своите страни, пряко посредничат при настаняването на работа.

Официалните служби по заетостта, специализирани по определени професии или особени категории лица, си сътрудничат пряко една с друга.


3. Мерки за регулиране равновесието на пазара на труда


Два пъти годишно, въз основа на доклад от Комисията, съставен по предоставена от държавите - членки информация, последните и Комисията анализират съвместно:

- резултатите от дейностите на Общността, свързани с посредничество и компенсиране на предложения и заявления за работа;

- броя на настанените граждани на държави, които не са членки;

- предвидимото развитие на състоянието на пазара на труда и доколкото е възможно - на движението на работна сила в Общността.

Държавите - членки разглеждат съвместно с Комисията всички възможности за даване на предимство на граждани на държавите - членки при заемането на свободни работни места, за да се постигне равновесие между свободните работни места и кандидатурите за наемане на работа в Общността. Те предприемат всички необходими за тази цел мерки.

Когато държава - членка търпи или предвижда сътресения на своя пазар на труда, които могат сериозно да застрашат жизнения стандарт или равнището на заетост в даден регион или професия, тази държава уведомява Комисията и другите държави - членки за това и им съобщава всички подробности.

Държавите - членки и Комисията предприемат всички подходящи мерки, за да информират работниците от Общността да не кандидатстват за работа в този регион или професия.

Държавата - членка може да поиска от Комисията да заяви, че за да се нормализира положението в този регион или професия, действието на механизма за компенсиране, описан по-горе, ще бъде частично или напълно спряно.

Комисията приема решение за спирането и за неговата продължителност не по-късно от две седмици от получаване на такова искане. Всяка държава - членка в срок от две седмици може да поиска от Съвета да отмени или измени такова решение. Съветът предприема действия по такива молби в срок от две седмици.


ПРАКТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ


В резултат от извършване на процедурата се реализира основното право на упражняване на труд при условията на свободното движение на работната сила в границите на Европейската общност.


Untitled Page