ОСВОБОДЕНИ ОТ ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ДОСТАВКИ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДИРЕКТИВИ


НОРМАТИВНА ОСНОВА


Закон за данък върху добавената стойност - чл. 38 - 50;

Правилник за прилагане на ЗДДС - чл. 41 - 43;

Директива 2006/112/ЕО - чл. 131 - 166;

Шеста директива 77/388/ЕИО



Характеристика


Освободени от облагане с данък добавена стойност са доставките, посочени в глава четвърта на ЗДДС , както и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната би била освободена.

Директивата, която регламентира основните принципи на европейското право относно данъка върху добавената стойност е Директива 2006/112/ЕО, която замени Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1077 г. (Шеста директива). В нея освобождаването от данък върху добавената стойност се разглежда в членове от 131 до 166.

Възможността една доставка да бъде освободена от облагане с данък добавена стойност води до опити за различно тълкуване на доставките. Затова ще разгледаме някои случаи от европейската практика в това отношение.


Определяне на освободените доставки в ЗДДС


Новият ЗДДС определя като освободени следните доставки:

1. Доставки, свързани със здравеопазване;

2. Доставки, свързани със социални грижи и осигуряване;

3. Доставки, свързани с образование, спорт или физическо възпитание;

4. Доставки, свързани с култура;

5. Доставки, свързани с вероизповедания;

6. Доставки с нестопански характер;

7. Доставки, свързани със земя и сгради;

8. Доставки на финансови услуги;

9. Доставки на застрахователни услуги;

10. Хазарт;

11. Доставки на пощенски марки и пощенски услуги;

12. Доставки на стоки или услуги, за които не е ползван данъчен кредит.

Виж: "Освободени доставки и придобивания в ЗДДС".

Ще припомним само, че от освободени, в сравнение със стария ЗДДС, стават облагаеми следните доставки:

- правните услуги;

- доставките на битови, производствени или строителни отпадъци от черни и цветни метали, както и доставки на услуги по добив, обработка или преработка на такива отпадъци;

- предоставянето на хлебно или фуражно зърно като заплащане в натура или на част от нея, както и обработването на земя, собственост на членовете на кооперация, от кооперацията;

- доставките на стоки и услуги във връзка с приватизация на обекти по чл. 1, ал. 2 от ЗПСК.

При стария режим доставките с място на изпълнение извън територията на страната (с изключение на износа) се третираха като освободени доставки. В новия закон доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени в рамките на икономическата дейност на лицето вече не са освободени, но за тях няма да се начислява данък. (чл. 25, ал. 5, т. 2). Неависимо от това, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 ако тези доставки биха били облагаеми на територията на страната те ще се третират като облагаеми за целите на правото на данъчен кредит. Това означава, че за стоките и услугите, използвани за осъществяването на такива доставки ще възниква право на приспадане на данъчен кредит.


Определяне на освободените доставки в европейските директиви


Независимо, че директивите обвързват държавите - членки единствено по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като оставят на националните органи избора на формата и средствата, съдебната практика в ЕС показва, че във всички случаи когато разпоредбите на една директива са достатъчно точни и в определения срок не са взети мерки по прилагането им, е възможно позоваване на тези разпоредби срещу всяка национална разпоредба, която им противоречи. В този смисъл са решения на Съда: Решение от 10.09.2002 г. по дело СО141/00, Решение от 20.05.03 г. по дело СО465/00 и други.

В практиката на европейския съд се приема, че стопански субекти, извършващи една и съща дейност (по точно сходни услуги, които са конкурентни по своя характер) не могат да бъдат третирани различно в държавите - членки по отношение на облагането с данък добавена стойност. В този смисъл са Решение от 16.09.2004 г. по дело СО382/03, Решение от 08.12.05 г. по дело СО280/04 и други.

Когато директивата дава възможност на държавите-членки да определят понятия според вътрешното си право, същите следва да бъдат така определени, че да се избегнат различия при прилагане режима на ДДС. В този смисъл са Решение от 03.03.2005 г. по дело СО428/02, Решение от 26.05.05 г. по дело IО4427, Решение от 04.05.2006 г. по дело СО169/04, Решение от 14.12.06 г. по дело СО401/05 и други.

Както отбелязахме по-горе в Директива 2006/112/ЕО, която замени Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1077 г. (Шеста директива освобождаването от данък върху добавената стойност се разглежда в членове от 131 до 166.


Решения на Съда, свързани с освободени доставки


1. Решение на Съда от 28.06.2007 г. по дело С-363-05, относно разпоредба на Шеста директива, съгласно която държавите - членки, освобождават от облагане с ДДС "управлението на специалните инвестиционни фондове, съгласно определенията, дадени от държавите - членки".


Разглежданите въпроси са: включва ли понятието "взаимен фонд" инвестиционните фондове с фиксиран капитал; ограничава ли се правото на държавите - членки да дефинират понятието, само до определяне на това, кои фондове съответстват на дефиницията в директивата и накрая - има ли разпоредбата на директивата непосредствено действие.

Съдът поддържа становището на ищеца, че инвестиционните фондове с фиксиран капитал се включват в понятието и не приема становището на Обединеното кралство (ответната страна), че разпоредбата няма непосредствено действие, тъй като изисква допълнително транспониране от държавите - членки.

В крайна сметка, съдът постановява, че разпоредбата има непосредствено действие, в този смисъл, че данъчнозадълженото лице може да се позовава на нея пред националната юрисдикция, за да възрази срещу прилагането на националната правна уредба, която не съответства на тази разпоредба.


2. Решение на съда на 25 октомври 2007 г. по дело С-174/06 г. Интересното в това решение е , че:

- се отнася до разпоредба от директивата, която няма аналог в нашето законодателство;

- определя доставката, предмет на спора, като освободена въз основа на тази разпоредба.


Става въпрос за член 13, Б, буква б на Шеста директива (аналогичния в Директива 2006/112/ЕО е чл. 135, т. 1, буква л). Той гласи: "Без да се засягат други общностни разпоредби, държавите - членки, при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:


б) отдаването под наем или аренда на недвижимо имущество, с изключение на:

- настаняването съгласно законовите определения на държавите - членки в хотелиерския сектор или в сектори с подобна функция, включително настаняването във ваканционни лагери или на площадки, благоустроени за ползване като къмпинги;

- отдаването под наем на помещения и площадки за паркиране на превозни средства;

- отдаването под наем на неподвижно монтирани машини и оборудване;

- отдаването под наем на сейфове.


Съдът уточнява, че отдаването под наем на недвижимо имущество по смисъла на член 13, Б, буква б) от Шеста директива по същество се състои в предоставянето от наемодателя на наемателя, за уговорен срок и срещу възнаграждение, на правото да заема недвижимото имущество като собственик и да отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право

В делото по производството става въпрос за правоотношение, при което едно дружество получава право на настаняване и право на ползване, включително на изключително ползване, на участъци от крайбрежната ивица, а именно на крайбрежно хранилище, предназначено за складиране, производство и опаковане на минерални масла, за определен срок и срещу възнаграждение в размер, значително по-малък от стойността на имуществото.

Решението на съда е , че правоотношение като разглежданото спада към понятието "отдаване под наем на недвижимо имущество" по смисъла на споменатия член , което е освободена доставка по смисъла на Директивата.


3. Решение на Съда от 19 април 2007 г. относно искане от германска фирма до Европейския съд за тълкуване на член 13, част Б, буква г, точка 2 от Шестата директива 77/388/ЕИО, според който освободена доставка е " договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства, както и управлението на кредитните гаранции от страна на кредитора" (аналогичната разпоредба в новата Директива 2006/112/ЕО е чл. 135, §1 букви б - е). В случая става въпрос за поемане на задължение за извършване на обновителни работи върху недвижим имот. Съдът (трети състав) е определил, че понятието "поемане на задължения" изключва от приложното поле на тази разпоредба задължения, различни от финансови, като задължението за извършване на обновителни работи върху недвижим имот.


Untitled Page