ЕВРОПЕЙСКИ ДИРЕКТИВИ ОТНОСНО ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ


НОРМАТИВНА ОСНОВА


Шеста директива от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО) относно хармонизиране на законодателствата на държавите - членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност

Разработката съдържа:

Характеристика

Основни процедури на Шеста директива от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО)

Основни процедури на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Още от съображенията на Първа директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите - членки относно данъка върху оборота, е видно, че следва да се отдели сериозно внимание на хармонизацията на законодателствата относно данъка върху оборота с цел да се установи общ пазар с ненарушена конкуренция, който има характеристики, подобни на тези на вътрешен пазар, като се премахнат различията в данъчното облагане, които могат да нарушат конкуренцията и да възпрепятстват търговията

Установяването на обща система на ДДС е осъществено с Втора директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите - членки относно данъка върху оборота - структура и подробни правила за прилагането на общата система на данъка върху добавената стойност. Принципът на общата система на ДДС се състои в облагане до етапа на търговията на дребно на стоките и услугите с общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, независимо от броя на сделките, които са извършени в процеса на производството и разпространението преди етапа, на който се начислява данъкът. При всяка сделка обаче ДДС е изискуем само след приспадане на размера на ДДС, начислен пряко върху стойността на различните съставни елементи на цената на стоките и услугите.


Основните правила са уредени в Шеста директива 77/388/ЕИО, която служи за основа при формиране на националните законодателства в областта на данъка върху добавената стойност.

Шеста директива е изменяна и допълвана в течение на годините. За да се осигури представянето на разпоредбите по ясен и рационален начин, съответстващ на принципа за по-добро регулиране, е преработена структурата и текста на директивата, въпреки че по принцип това не е довело до съществени промени в съществуващото законодателство. Новата директива 2006/112/ЕО относно общата система за данъка върху добавената стойност е приета на 28 ноември 2006 г.

Съветът на европейските общности приема подобни директиви воден от основната цел за действително премахване на ограниченията върху движението на лица, стоки, услуги и капитали и интегриране на националните стопанства - като отчита необходимостта от премахване на данъчното облагане на вноса и освобождаване от данъци върху износа в търговския обмен между държавите - членки; като има предвид, че следва да се гарантира, че общата система от данък върху добавената стойност трябва да е неутрална по отношение на произхода на стоките и услугите; като приема за крайна цел да бъде изграден общ пазар, даващ възможност за лоялна конкуренция и наподобяващ същински вътрешен пазар.

Независимо, че директивите за разлика от регламентите нямат пряко действие върху законодателството на страните - членки, те са основополагащи при разработване на националното законодателство на всяка от страните, поради основното им предназначение - да съдействат на хармонизацията на законодателствата на страните - членки относно общата система на данъка върху добавената стойност. Нещо повече - решенията на Европейския съд, които имат за предмет тълкуването на разпоредбите на европейските директиви в светлината на конкретни съдебни спорове в страните - членки са с пряко действие.

Основни процедури на Шеста директива от 17 май 1977 г (77/388/ЕИО)

Основните характеристики на ДДС, съгласно Шеста директива са:

- общо прилагане на ДДС за сделките, които имат за предмет стоки или услуги;

- определяне на неговия размер пропорционално на цената, получена от данъчнозадълженото лице като насрещна престация за стоките и услугите, които то предоставя;

- начисляване на този данък на всеки етап от процеса на производство и разпространение, включително на етапа на продажбата на дребно, независимо от броя на сделките, които са извършени преди това;

- сумите, платени на предходни етапи от процеса на производство и разпространение, се приспадат от ДДС, който се дължи от данъчнозадълженото лице, така че този данък се начислява на определен етап само върху добавената стойност в този етап и крайната тежест на горепосочения данък се поема в крайна сметка от потребителя


Използваните процедури от Шеста директива изясняват:

- терминът "данъчнозадължено лице", така че държавите - членки да могат да включат в обхвата му и лицата, които инцидентно извършват някои сделки;

- терминът "облагаема доставка", който често е пораждал затруднения;

- определят мястото на извършване на облагаеми доставки, което е било предмет на спорове, засягащи юрисдикцията на държави - членки, и в частност що се отнася до доставката на стоки с монтаж, както и до доставката на услуги;

- понятията за данъчно събитие и изискуемост на данъка, които трябва да бъдат хармонизирани като условие за едновременното влизане в сила във всички държави-членки на общностната данъчна ставка и на последващите нейни изменения;

- определянето на данъчната основа, така че прилагането на общностната данъчна ставка към облагаемите сделки да води до сравними резултати във всички държави - членки;

- предполагат данъчните ставки, прилагани от държавите - членки, да бъдат такива, че да позволяват нормалното приспадане на данъка, приложен на предходния етап;

- предлагат общ списък на освободените доставки, така че собствените средства на Общностите да могат да бъдат събирани по еднакъв начин във всички държави - членки;

- правилата за приспадане на данъка;

- посочва лицата - платци на данъка, в частност за услугите, доставяни от лица, които са се установили в други страни;

- определят, че държавите - членки следва да бъдат в състояние да запазят своите специални режими, приложими към малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед постигането на по-нататъшна хармонизация.


Основни процедури на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.

Процедурите в новата директива, която е приета на 28 ноември 2006 г. се базират на следните основни положения:

- вътреобщностните сделки, извършвани от данъчнозадължени лица, различни от данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, трябва да бъдат облагани в държавата - членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава - членка;

- вътреобщностните придобивания над определена стойност, извършвани от лица, извършващи освободени доставки, или от данъчно незадължени юридически лица, определени вътреобщностни дистанционни продажби и доставката на нови превозни средства на физически лица или на данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, или данъчно незадължени органи също трябва да бъдат облагани в държавата - членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава - членка, доколкото такива сделки, при отсъствието на специални разпоредби, би било вероятно да причинят значително нарушаване на конкуренцията между държавите - членки;

- за да се повиши недискриминационния характер на данъка, терминът "данъчнозадължено лице" трябва да се определя по такъв начин, че държавите - членки да могат да го използват така, че да обхване лица, които инцидентно извършват определени сделки;

- с оглед на улесняването на вътреобщностната търговия в работата по движимото материално имущество трябва да се установяват данъчни мерки, приложими за такива сделки, когато се извършват от клиент, който е идентифициран за целите на ДДС в държава - членка, различна от тази, в която сделката се извършва физически;

- транспортна операция в рамките на територията на дадена държава - членка следва да се третира като вътреобщностен превоз на стоки, когато е пряко свързана с транспортна операция, извършвана между държави - членки, за да се опростят не само принципите и мерките за облагане на тези услуги за вътрешен превоз, но също и правилата, приложими за тези спомагателни услуги и за услугите, предоставяни от посредници, които вземат участие в предоставянето на различните услуги;

- макар че мястото на изпълнение на доставка на услуги по принцип се определя като мястото, където доставчикът е установил за свое място на стопанска дейност, то трябва да бъде определено като такова в държавата - членка на клиента, в случая на доставянето на определени услуги между данъчнозадължени лица, където разходът за услугите е включен в цената на стоките;

- изяснено е мястото на облагането на определени сделки, изпълнявани на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници в рамките на Общността;

- за да се избегне двойното облагане или необлагането, и за да се изгради истински вътрешен пазар, свободен от пречки, свързани с режима на ДДС, мястото на доставка на газ чрез системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, преди стоките да достигнат до крайната фаза на потребление, се определят като мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност. Доставката на електроенергия и газ на крайната фаза, от търговци и дистрибутори на крайния клиент, се облага на мястото, където клиентът действително използва и консумира стоките;

- в случая на отдаване под наем на движимо материално имущество прилагането на общото правило, че доставките на услуги се облагат в държавата - членка, в която доставчикът се е установил, може да доведе до значително нарушаване на конкуренцията, ако наемодателят и наемателят са установени в различни държави - членки и данъчните ставки в тези държави са различни. Затова мястото на доставка на такава услуга трябва да е мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова, мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене. По отношение обаче на отдаването под наем на превозно средство е уместно по причини, свързани с контрола, да се прилага стриктно общото правило и по този начин да се счита за място на доставка мястото, където доставчикът е установил своята стопанска дейност;

- всички далекосъобщителни услуги, консумирани в рамките на Общността, трябва да се облагат, за да се предотврати нарушаването на конкуренцията в тази област. За тази цел далекосъобщителните услуги доставяни на данъчнозадължени лица, установени в Общността или на клиенти, установени в трети държави, следва по принцип да бъдат облагани на мястото, където е установен клиентът на услугите. За да се осигури еднакво облагане на далекосъобщителните услуги, които се доставят от данъчнозадължени лица, установени на трети територии или в трети държави за данъчно незадължени лица, установени в Общността и които се използват и ползват ефективно в Общността, държавите - членки трябва при все това да предвидят мястото на доставка да бъде в рамките на Общността;

- също за да се предотврати нарушаването на конкуренцията, услугите за радио и телевизионно предаване и услугите, доставяни по електронен път, предоставяни от трети територии или трети страни на лица, установени в Общността, или от Общността на клиенти, установени на трети територии или в трети държави, следва да се облагат в мястото на установяване на клиента;

- за да се предотврати загубата на данъчни приходи чрез използването на свързани страни за получаване на данъчни изгоди, при конкретни ограничени обстоятелства следва да бъде възможно за държавите-членки да се намесят по отношение на данъчната основа на доставката на стоки или услуги и вътреобщностното придобиване на стоки;

- методите за прилагане на ДДС за определени доставки и вътреобщностни придобивания на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, следва да бъдат приведени в съответствие с процедурите и задълженията във връзка със задължението за деклариране в случай на експедиция на такива продукти за друга държава - членка, изложени в Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти;

- правилата, управляващи приспаданията, следва да бъдат хармонизирани в степента, в която засягат действителните събирани суми. Частта, подлежаща на приспадане, следва да се изчислява по еднакъв начин във всичките държави-членки;

- схемата, която позволява корекцията на приспаданите суми за дълготрайни активи по време на живота на актива в зависимост от неговото действително използване, следва да бъде приложима за определени услуги с характер на дълготрайни активи;

- държавите - членки следва да могат в конкретни случаи да определят получателя на доставките на стоки или услуги като лицето - платец на ДДС. Това трябва да помогне на държавите - членки при опростяването на правилата и борбата с неплащането и избягването на данъци в определени сектори и за определени видове сделки;

- държавите - членки следва да бъдат напълно свободни да определят лицето - платец на ДДС по вноса;

- при условията, предвидени от тях, държавите - членки следва да позволят някои извлечения и декларации да бъдат правени с електронни средства и могат да изискват да бъдат използвани електронни средства;

- за да се улесни спазването на фискалните задължения от операторите, предоставящи услуги доставяни по електронен път, които нито са установени, нито се изисква да бъдат идентифицирани за целите на ДДС в рамките на Общността, следва да бъде създадена специална схема. По тази схема следва да бъде възможно за всеки оператор, доставящ такива услуги посредством електронни средства на данъчно незадължени лица в рамките на Общността, ако той не е идентифициран по друг начин за целите на ДДС в рамките на Общността, да избере идентификация в една държава - членка.


Untitled Page