ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛАТЕН ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ НА ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕС


НОРМАТИВНА ОСНОВА


Закон за данък върху добавената стойност - чл. 81;

Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността;

Наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността;

Наредба № Н-12 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността;

Директива 2006/112/ЕИО;

Директива 79/1072/ЕИО ;

Директива 86/560/ЕИО.


Характеристика


В европейското законодателство предвидените условия и ред за възстановяване на платен данък добавена стойност на лица, които не са установени на територията на Общността се различават в зависимост от това дали получателят на стоките и услугите е установен в ЕО или извън нея, като съответно хипотезите са уредени в две различни директиви.

В националното ни законодателство възстановяването на данък добавена стойност е уредено също така в различни нормативни документи, в зависимост от това, къде е установено лицето.


Възстановяване на платен данък добавена стойност в България


Законодателят е предвидил възможност да се възстанови платения данък на : данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка - за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната; лица, които не са установени на територията на Общността, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава - на реципрочен принцип; данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък - след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид. Виж: "Процедури за възстановяване на платен данък добавена стойност на лица , неустановени на територията на страната"

Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка се определят с :

- Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността;

- Наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността;

- Наредба № Н-12 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността.

Възстановяване на платен данък добавена стойност съгласно европейските директиви

Съгласно чл. 170 на Директива 2006/112/ЕИО,всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на чл. 1 от Директива 79/1072/ЕИО и чл. 1 от Директива 86/560/ЕИО не са установени в държавата - членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за целите на следното:

а) сделки, посочени в член 169 от Директивата;

б) сделки, за които данъкът е платим единствено от клиента в съответствие с членове 194 - 197 или чл. 199 от Директивата.

И така, приложимата директива е Директива 79/1072/ЕИО, когато ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата-членка, в която купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, но които са установени в друга държава - членка. Данъчнозадължените лица посочени в чл. 1 от Директива 79/1072/ЕИО също за целите на прилагането на тази директива се считат за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава - членка, когато в държавата - членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194 - 197 или член 199 като платец на ДДС.

Приложимата директива е Директива 86/560/ЕИО, когато ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица ДДС, които не са установени на територията на Общността Данъчнозадължените лица, посочени в чл. 1 от Директива 86/560/ЕИО, също за целите на прилагането на тази директива се считат за данъчнозадължени лица, които не са установени в Общността, когато в държавата - членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194 - 197 или член 199 като платец на ДДС.

Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО не се прилагат за доставката на стоки, която е или може да бъде освободена в съответствие с член 138 на Директива 2006/112/ЕИО.


Съдебна практика в ЕО

Да разгледаме Решение на Съда от 28 юни 2007 г. по дело С-73806. Обстоятелствата относно това къде е установено данъчнозадълженото лице се удостоверяват с Удостоверение по образец от съответната администрация. При този съдебен спор се поставят изключително интересни въпроси - има ли това удостоверение обвързващ характер или създава ли то необорима презумпция, че предприятието е установено в държавата, която го е издала и как точно да се тълкува мястото на стопанска дейност. Без да разглеждаме в подробности решението, ще отбележим, че Съдът счита, че независимо че държавата - членка на възстановяване е фактически и правно обвързана от съдържащите се в удостоверението сведения, администрацията има право да се опита да установи чрез проверка действителното съществуване от икономическа гледна точка на установяването (в този смисъл е и Решение от 20.02.97 г. по дело СО 260/95). Принципът е, че правните субекти не могат чрез злоупотреба или измама да се позовават на общностни норми (Решение от 03.03.05 г. по дело СО 32/03, Решение от 21.02.06 г. по дело СО 255/02). Ако установи, че посоченият в удостоверението статут на данъчнозадълженото лице не съответства на мястото на стопанска дейност, администрацията има право да откаже възстановяване, като по този начин не се засяга правото на лицето на съдебна защита (Решение от 12.09.06 г. по дело СО 196/04). В разглежданото решение Съдът постановява, че фиктивното установяване не може да се квалифицира като място на стопанска дейност и дефинира мястото на стопанска дейност като мястото, където се приемат съществените решения във връзка с общото ръководство на дружеството и се изпълняват функциите, свързани с неговото централно управление.

Решение на Европейския съд от 15 март 2007 г., разглежда случай, при който получателят притежава фактура, в която доставчикът му е начислил погрешно данък и този данък е недължимо платен. Въпросът, който се задава е може ли това лице да претендира за възстановяване на недължимо платения данък. Съдът е определил, че този данък не подлежи на възстановяване по силата на чл. 2 и 5 от Директива 79/1072/ЕИО. С изключение на случаите, изрично предвидени в чл. 21, §1 от Директива 77/388/ЕИО, единствено доставчикът се разглежда като лице - платец на данък добавена стойност от данъчните органи на държавата - членка по мястото на доставка. Получателят на услугите може да предяви само граждански иск срещу този доставчик за връщане на недължимо платеното. Интерес представлява обстоятелството, че съгласно това решение на съда, за случаите, когато възстановяването на данък добавена стойност би станало невъзможно или изключително трудно, държавите - членки трябва да предвидят необходимите средства, позволяващи на споменатия получател да си върне недължимо фактурирания данък.


Untitled Page