74-ТА ПЛЕНАРНА СЕСИЯ 9-10 АПРИЛ 2008 Г. Становище по собствена инициатива на Комитета на регионите „Да реформираме бюджета, да променим Европа“ (2008/C 172/01)

Обн. C ОВ. бр.172 от 5 Юли 2008г.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ


— смята, че е наложително да се поддържа една силна политическа рамка, обезпечена с достатъчно средства в краткосрочен и дългосрочен план, за да се изразява колективната воля чрез общите политики;

— смята, че бъдещият бюджет на Общността трябва да се състави въз основа на определените в Договора от Лисабон правомощия и принципа на субсидиарност и да отразява разширената правна база на Договора и отхвърля предположението за съществуваща конкуренция между създадените по-рано политики, от една страна, и новите области на европейска дейност или новите политики, породени от новите глобални предизвикателства, от друга страна;

— призовава развитието на бюджета да се разглежда в съответствие с нарастващия темп на интеграция, като се предвидят действия на Общността от експериментален характер и приканва за решително разграничаване от съществуващата тенденция, свързана с размера на европейския бюджет;

— изисква целта за използване на пълния потенциал на многостепенното управление да заеме централно място в стратегията за реформа на европейския бюджет и припомня, че проектирането, програмирането, съвместното финансиране и осъществяването на европейските политики могат да спечелят значително от приноса на регионалните и местни власти;

— изразява особена загриженост, че евентуалната повторна национализация на финансираните от Европейския съюз политики, може единствено да доведе до недостатъчни и неефективни и несъгласувани реакции на ниво Европейски съюз или до загуба на ефекта на лоста на общностните интервенции;

— отново изразява мнението си, че една стабилна многогодишна финансова рамка, която да обхваща значително по-дълъг от 5 години период, е необходимо условие за гарантиране на ефикасността на действието на Европейския съюз и поради това предлага да се удължи програмният период на 10 години, като се предостави пълният размер на финансирането само за първите 5 години и като се преразпределят сумите от резерва, например в размер на 25 %, за новите нужди в контекста на истинска ревизия в средата на периода; това решение ще позволи да се осигури съгласуваност с европейския демократичен график;

— смята, че новата система за финансиране на бюджета на Общността трябва да се основава на прозрачност и на собствени ресурси, които да гарантират равнопоставеност и солидарност, стабилност, видимост, яснота, точност и простота и в максимална степен не трябва да предвижда изключения.


Докладчици: Michel DELEBARRE — кмет на гр. Дюнкерк (FR/ПЕС)

Luc VAN DEN BRANDE — член на фламандския парламент (BE/ЕНП)


Отправен документ


SEC(2007) 1188 окончателен — Съобщение на Комисията „Да реформираме бюджета, да променим Европа“ — „Документ за обществено допитване с оглед на прегледа на бюджета през 2008/2009 г.“


Политически препоръки


КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ


Да реформираме бюджета на Общността, да направим Европа по-силна


1. смята, че за да отговори в максимална степен на очакванията на европейците, реформата на европейския бюджет трябва да послужи преди всичко за засилване на демократичния пакт на доверие, което свързва гражданите и Европейския съюз, като едновременно с това поднови партньорството между институциите, отговарящи за политиките на различните териториални нива;


2. припомня, че Европейският съюз се стреми да представлява световен модел на благополучие и сближаване, в който европейският политически замисъл се съчетава със запазването на идентичността, насърчаването на участието и демокрацията на местно и регионално ниво;


3. е убеден, че добавената стойност на Европейския съюз се състои в мира, закрилата и стабилността, които гарантира на своите граждани; във възможността, която предлага на европейците да развиват в пълна степен личния си потенциал отвъд националните граници и на европейско ниво при изграждането на европейско съзнание и солидарност между граждани от различна националност и култура чрез насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, при създаването на пространство, което позволява на европейците да търгуват помежду си в рамките на единен пазар и при прилагането на общи подходи за посрещане на предизвикателствата на 21-ви век;


4. счита, че предизвикателството на прегледа на бюджета се състои именно в постигането на положителното развитие на този икономически и социален модел, като се предотврати разпадането на неговите основи и се извлече в още по-голяма степен полза от териториалното богатство на Европа и от нейното многообразие — по-специално културно, в интерес на сближаването й;


5. смята, че е наложително да се поддържа силна политическа рамка, обезпечена с достатъчно средства в краткосрочен и дългосрочен план, за да се изразява колективната воля, насочена към осъществяването на набелязаните цели;


6. припомня цялата стойност на бюджета на Общността, която, основана на принципите на солидарност, на стабилност на многогодишната си финансова рамка и на условията, свързани с ползите от него, представлява елемент от съществено значение за осигуряване на ефективността и непрекъснатостта във времето и пространството на действието на целия Европейския съюз;


7. е убеден, че многогодишната финансова рамка на европейския бюджет гарантира дългосрочна стратегическа приемственост на основните насоки на европейската политика и сигурност на инвестициите на местно ниво;


8. в тази връзка заявява отново подкрепата си за новия Договор, който представлява напредък в процеса на европейската интеграция, със засилването, актуализирането, а дори и предопределянето на политики, които вече са в центъра на изграждането на ЕС, и с включването на други важни политики сред политиките на Общността;


9. смята, че бъдещият бюджет на Общността трябва да се състави въз основа на определените в Договора от Лисабон правомощия и принципа на субсидиарност и да отразява, доколкото е необходимо, разширената правна база на Договора и отхвърля предположението за съществуваща конкуренция между създадените по-рано политики, чиито цели са все още актуални, от една страна, и новите области на европейска дейност или новите политики, породени от новите глобални предизвикателства, от друга страна;


10. призовава развитието на бюджета да се разглежда също така и в съответствие с нарастващия темп на интеграция въз основа на изпълнението на мерки, насърчаващи социалното, икономическото и териториалното сближаване;


11. поради това желае бъдещият европейски бюджет да е в състояние да обхване действията на Общността от експериментален характер;


12. е твърдо убеден в необходимостта от приемането на обща концепция за интервенциите и публичните финанси в общия контекст на бюджетните ограничения на европейско и национално ниво, както и на ниво местни и регионални власти. Целесъобразно е да се предвидят методи на финансиране, различни от самите субсидии, включително прилагането на данъчни мерки, както и да се отчитат приносите на другите финансови партньори като Европейската инвестиционна банка;


13. смята, че целта на реформата на европейския бюджет е ясна: да се предоставят на Европейския съюз финансови инструменти, които да отговарят на неговите политически, икономически, социални и териториални задачи и перспективи, определени в договорите, както и проста и прозрачна система, чрез която гражданите ясно разбират европейската добавена стойност;


14. смята, че Европа трябва да се възползва от тази възможност, за да се превърне в по-обединена политическа структура, към която нашите съграждани ще бъдат горди, че принадлежат и която ще им вдъхва доверие в бъдещето и в отношенията им с останалата част от света.


КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ


Регионалните и местни власти — партньори за промяна на Европа по места


15. подчертава факта, че новият договор представлява значителен напредък в постигането на европейско многостепенно управление, с разширяването на принципа на субсидиарност до местното и регионалното ниво и включването на териториалното измерение на сближаването. Тази перспектива засилва връзката между Европейския съюз и неговите граждани и позволява да се осъществи напредък в зачитането на идентичността и многообразието;


16. подчертава, че партньорството между европейските институции, държавите-членки и местните и регионални власти представлява на практика модел на управление, който е по-подходящ за нашата епоха, в която възможностите и предизвикателствата често са на местно ниво, докато последиците от тях се разпространяват в по-голям мащаб;


17. припомня, че проектирането, програмирането, съвместното финансиране и осъществяването на европейските политики могат да спечелят значително от приноса на регионалните и местни власти и по-конкретно от техния транснационален, междуинституционален и междусекторен опит;


18. поради това, призовава за реалистичен бюджет, който да позволи да се преследват големите европейски цели в съответствие със специфичните потребности, обусловени от различните териториални дадености;


19. в тази връзка насочва вниманието върху факта, че местните и регионални власти придобиват все повече правомощия или отговорности, които са от съществено значение за намесата им в най-засегнатите от големите предизвикателства на Европа сектори, в резултат на една по-обща тенденция за прехвърляне на отговорности и правомощия или на децентрализация в редица държави-членки;


20. отбелязва освен това, че регионите и градовете са се превърнали в първостепенни фактори на публичните финанси, върху които европейският бюджет може да упражнява значителен ефект на лоста както в количествено, така и в качествено отношение. През 2004 г. те контролираха повече от 60 % от общия размер на публичните инвестиции в разширена Европа;


21. споделя констатацията на Европейската комисия, съдържаща се в нейния Четвърти доклад за икономическото и социално сближаване, че в множество държави-членки местните или регионални власти отговарят в по-голяма степен за публичните инвестиции, отколкото централното правителство. Те също притежават правомощия по отношение на инвестициите в образованието, жилищата, научноизследователската и развойна дейност, транспорта, инфраструктурите за колективно ползване и опазването на околната среда. Тази тенденция се засили през последните десет години;


22. отбелязва, че предвид необходимостта от интегрирано и гъвкаво осъществяване на европейските политики, регионалните и местни власти могат да приложат договорените на европейско ниво стратегически ориентации чрез конкретни действия, като работят съвместно с европейските и национални институции;


23. посочва, че често регионите и градовете трябва да осигуряват съгласуваност между различните национални и европейски политики, като комбинират съответните секторни политики в регионален и градски мащаб;


24. подчертава необходимостта да се изпълни целта за социално, икономическо и териториално сближаване, като се отделят необходимите финансови средства, въз основа на принципите на солидарност, интеграция и многостепенно управление и на териториално сътрудничество, вече приложени в Европа и като се черпи от вече натрупания опит в областта на разширеното институционално партньорство;


25. смята, че новата цел на Договора, свързана с териториалното сближаване, дава допълнителен импулс за проектирането и осъществяването на всички политики на Европейския съюз на териториална основа. Той ни подтиква, от една страна да оценим многообразието на нашите региони и, от друга — да търсим решения, за да намалим различията, които продължават да съществуват на отделни нива на управление в Европейския съюз;


26. изисква целта за използване на пълния потенциал на многостепенното управление и приноса на регионалните и местни власти да заеме централно място в стратегията за реформа на европейския бюджет.


КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ


Ефект на лоста на бюджета на Общността


27. смята, че Европейският съюз като разширена и същевременно в процес на разширяване общност и като основен фактор на световната сцена понастоящем преминава през период на дълбоки социално-икономически промени и че той трябва също да посрещне значими екологични, демографски, технологични предизвикателства и такива, свързани със сигурността;


28. констатира, че предвид тези промени и предизвикателства държавите-членки не винаги са в състояние самостоятелно да реагират адекватно;


29. отбелязва, че в по-голямата част от секторите „отвореният метод на координация“ все още не е доказал своята ефективност за отстраняване на тези недостатъци, дори когато се използва като допълнителен метод;


30. припомня, че общите или общностните политики и „общностният метод“ представляват резултатното средство за постигането на колективна политическа цел;


31. изразява особена загриженост от факта, че евентуалната частична или пълна повторна национализация на финансираните от Европейския съюз политики може единствено да доведе до недостатъчни, неефективни и несъгласувани реакции на ниво Европейски съюз или дори до забавяне на връзката между извършващите се глобални промени и разпокъсаните действия по места;


32. освен това привлича вниманието върху факта, че повторната национализация на общностните политики би довела до загуба на ефекта на лоста, създаван от финансовата интервенция на Европейския съюз, като се умножават благоприятните ефекти от финансирането на осъществяваните конкретни действия;


33. припомня, че в крайна сметка повторната национализация би затруднила координираното развитие на трансграничните действия;


34. отново посочва, че ефектът на лоста на финансовата интервенция на Европейския съюз далеч надхвърля финансовата мултипликация, за която обикновено се осигуряват средства чрез публично съвместно финансиране. Ефектът на лоста от оперативна и финансова гледна точка също се изразява в улесняването на установяването на публично-частни партньорства;


35. подчертава освен това, че лостът на общностното финансиране поддържа стратегическата насока на другите, осъществявани на местно ниво, политики на публични инвестиции. Той допринася за чувствителното повишаване на капацитета за програмиране и управление на публичните администрации и частните оператори и представлява важен елемент на процеса на интеграция на Общността и на неговото възприемане от гражданите ни;


36. призовава за оценка на добавената стойност, при която да се вземат под внимание различните нива на управление — европейско, национално и регионално и местно,


37. припомня, че добавената стойност на европейската финансова интервенция може също да се създава от действия, които не се разглеждат непременно като актуални или приоритетни на национално или субнационално ниво, като например трансграничното сътрудничество;


38. смята, че добавената стойност е тясно свързана с прилагането на принципа на допълняемост, съгласно който интервенцията на Общността не трябва да бъде претекст за прекратяване на финансирането на национално ниво. Пример в това отношение е политиката на сближаване;


39. накрая приканва да се оцени общият стимулиращ характер на една интервенция на бюджета на Общността, която, като насърчава най-изоставащите страни или региони да настигнат останалите и да се модернизират, създава ползи за цялата европейска социално-икономическа система.


КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ


Бюджет, който да отразява ценностите на Европа, да отговаря на големите предизвикателства и да гарантира териториално сближаване


40. признава, че Европа следва да се изправи пред големи предизвикателства, като сближаването и конкурентоспособността в условията на иновации, подобряване на качеството и на нивото на човешките ресурси и на заетостта, изменението на климата, модернизацията на нашия енергиен модел, демографския дисбаланс и миграционния натиск, сигурността в света и на европейския континент;


41. въпреки това подчертава, че мисията на Европейския съюз не може да се свежда до реакцията на нови предизвикателства, а трябва да преследва своята цел за постигане на интеграция;


42. смята, че от съществено значение е Европейският съюз да продължи да работи за окончателното изграждане на вътрешния пазар в духа на устойчивото развитие, справедливостта и включването, като се възползва в по-голяма степен от териториалното богатство и културното многообразие на Европа;


43. за да популяризира ценностите си и да постигне политическите си цели, призовава Европейският съюз да работи за повишаване на демокрацията на политическия живот в Европейския съюз, като стимулира развитието на местната и регионална автономност, както и на гражданското общество;


44. отбелязва, че новите предизвикателства в тяхната цялост изискват от една страна да се контролира глобализацията, а от друга — да се осигури териториалното сближаване във вътрешността на Европейския съюз и по неговите граници;


45. подчертава факта, че освен социално-икономическите различия, местните и регионални власти в Европа трябва и да се изправят пред същите предизвикателства, като се отчитат специфичните форми, чрез които се проявяват в различните територии;


46. признава, че в този процес, който следва непременно да се основава на система на многостепенно управление, местните и регионални власти могат да намерят също възможности за разработване на неизползвания им потенциал;


47. смята, че новата бюджетна рамка на Общността трябва да може да осигури:


a. най-слабо развитите европейски региони, както и специфичните териториални единици с трайни неблагоприятни географски условия да могат да затвърдят пътя си на конвергенция, като подобри конкурентоспособността им и гарантира по-балансирано икономическо, социално и териториално развитие на целия Европейски съюз;


б. Когато един регион престане да отговаря на условията за предоставяне на помощ, трябва обаче да се предвидят подходящи и справедливи преходни правила, за да не се поставят отново под въпрос постигнатите благодарение на политиката на сближаване успехи. Едновременно с това би трябвало да се гарантира равнопоставеността в европейски мащаб на съответните страни и засегнатите региони, независимо от това, в кои държави-членки се намират;


в. Тези региони трябва и занапред да получават целева подкрепа за развитието на компетенциите им, особено в областта на иновациите, тъй като те вече и днес имат важен принос за конкурентоспособността на ЕС в един глобализиран свят;


г. приоритет на европейска политика за устойчив регионален растеж и устойчива регионална конкурентоспособност, в която участват всички региони. Чрез такава политика всички местни и регионални власти могат да намерят стратегически насоки и достатъчни финансови средства за осъществяване на иновационните инвестиции, необходими за насърчаване адаптирането на техните общини към структурните промени в икономиката, обществото и технологиите, както и да се използват специфичните условия и потенциал на техните територии в глобален контекст и по-специално на системата на МСП и клъстерите, като гръбнак на европейската икономика;


д. установяването на политика, основана на солидарност, за да се гарантират равните възможности на всички граждани по отношение на достъпа до инфраструктури и услуги, свързани с образование, професионална квалификация, както и за да се гарантира на всички талантливи хора възможността да се възползват от най-големите изследователски постижения. Необходимо е местните и регионални, националните и европейски власти да могат да обединяват усилията си, за да улеснят срещата на местно ниво на представители на академичните, научните и деловите среди, както и за да се насърчи свързването им в мрежа на европейско и глобално ниво;


е. свободата на движение, която се основава на проект за европейска интеграция, да намери нов импулс чрез увеличаване на инвестициите в транспортните трансевропейски мрежи. Политиката следва да насърчава устойчивите видове транспорт, връзките между отделните транспортни системи, както и една взаимосвързана трансевропейска железопътна мрежа, чрез която могат да се намалят емисиите от въглероден двуокис и да се намали времето за транспорт и разходите както за пътниците, така и за стоките. Следва да се насърчава също така и развитието на устойчив морски транспорт;


ж. всички европейски територии да са еднакво добре подготвени, за да отговорят на изменението на климата, като разполагат със средства за предотвратяване на причините и за адаптиране към последиците от изменението, особено за най-засегнатите хора и икономически участници. Необходимо е да се инвестира в модели за устойчиво развитие, които отчитат в максимална степен както възможностите, така и ограниченията на местно ниво;


з. Европейският съюз да разполага с енергийна общностна политика, която да е основана на солидарността между държавите-членки, сигурността на доставките, устойчивостта на моделите за производство, транспорта и потреблението и да съблюдава свободата на държавите-членки да избират енергийните си източници. На местно и регионално ниво са най-добрите възможности за осигуряване на иновации и дълбоки промени в поведението на потребителите;


и. управлението на миграционните потоци да получи европейски отговор, като се използват вече изпитани на местно и регионално нива решения. Необходимо е тези, които в ежедневието са изправени пред решаване на спешни проблеми на местно ниво, да могат да разчитат на европейска солидарност и сътрудничество;


й. да бъде призната ключовата роля на местните и регионални власти при прилагането на механизми за адаптиране към последиците от демографските промени;


к. Европа да може да разчита на съвременно, конкурентоспособно, диверсифицирано, устойчиво селско стопанство, което да гарантира безопасност и преференция на европейските храни и което да поддържа присъствието си в световната търговия, без да се пренебрегва понятието за преференция на Общността. На селското стопанство следва да му се предостави необходимата подкрепа, за да се превърне в инструмент, който да повиши качеството на живота ни, да запази това на идните поколения и да даде своя принос в борбата срещу затоплянето на климата, в запазването на околната среда, на биоразнообразието и на качеството на нашия ландшафт;


л. Европа да може да продължи политиката си на съседство и да осъществява проекти съвместно с по-далечни партньори. На практика е необходимо външните отношения на Европейския съюз да могат да разчитат във все по-голяма степен на приноса от осъществяваното от местните и регионални власти трансгранично и децентрализирано сътрудничество; ударението следва да се постави върху трансграничното сътрудничество предвид неговото значение като средство за укрепване на мира, за идентифициране и определяне на общите цели и ценности, и за насърчаване на териториалното сближаване.


КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ


Реагиращ, ефикасен, ефективен и прозрачен бюджет


48. смята, че Договорът от Лисабон предоставя на Европейския съюз по-ефективен метод за вземане на решения, свързани с определяне структурата на бюджета;


49. посочва отново, че една стабилна многогодишна финансова рамка, която да обхваща значително по-дълъг от 5 години период, е необходимо условие за гарантиране на ефикасността на действието на Европейския съюз и за да позволи на различните участници да планират дългосрочно инвестициите си и успешно да осъществят проектите за териториално развитие;


50. поради това предлага да се удължи програмният период на многогодишната финансова рамка на 10 години, без да се разпределят веднага всички средства. За да се осигури съгласуваност с графика за изборите за европейските институции, напредък в тази посока би могло да бъде разделянето на периода на две: може да се предостави пълният размер на сумите за първите 5 години и след това да се направи ревизия в средата на периода, за да се преразпределят сумите от резерва, например 25 %, за нови разходи, с цел да се започнат нови инициативи или да се засилят тези политики, които се нуждаят най-много от средства;


51. смята, че гъвкавостта предлага ефективни начини за максимизиране на влиянието на разходите на Общността и е полезна за адаптирането към евентуалните промени в условията, но и че съдържа риска, ако не се управлява правилно, да отвори пътя на една Европа с различни скорости;


52. смята, че целевите механизми, като тези, експериментирани за политиката на сближаване за периода 2007-2013 г., могат да улеснят по-добрата координация на главните политически цели чрез различни бюджетни редове;


53. изисква бъдещият бюджет на Общността да включва процент, който да е предназначен за подкрепа на експериментирането, и който да е различен от целевите ресурси за мерки от общ характер;


54. призовава за изясняване на механизмите за контрол и при необходимост, за по-пряко и ефикасно прилагане на санкции;


55. отново посочва необходимостта от прилагането на практика на принципа на партньорство, както по време на планирането, така и по време на изпълнението на бюджета на Общността;


56. припомня, че Европейската комисия лансира и разви идеята за тристранните договори и споразумения относно целите; припомня предложението си за преразглеждане на тези инструменти и на ясната база на резултатите, получени от експерименталната фаза, инициирана от Европейската комисия относно тристранните споразумения, предлага въвеждането на Европейски териториални пактове;


57. подчертава факта, че е невъзможно да се осъществи реално партньорство без финансовото участие на всяка страна по споразумението; предлага обсъждането на въпроса за финансирането на Европейските териториални пактове да се фокусира върху възможното взаимодействие (и добавената стойност, която то може да създаде), от една страна на европейско ниво, където са налице бюджетни редове в съответните области и Структурните фондове, а от друга страна — за местните, регионални и национални нива, където са предоставени съответните бюджетни редове; и това без да се създава допълнителен финансов инструмент за регионалната политика на Общността, нито да се търсят допълнителни финансови средства за тази цел;


58. смята, че европейският бюджет следва да се стреми към по-голяма прозрачност, като се укрепи партньорството по места и се положат повече усилия за комуникация на местно и регионално ниво, и на европейско ниво.


КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ


Нова система за финансиране на бюджета на Общността


59. споделя концепцията, че Европа следва да преориентира рамката си за политическо действие и финансовите ресурси, като поставя цели за достатъчно дълъг период, между 2020 г. И 2030 г.;


60. отбелязва, че договореният таван на собствените ресурси понастоящем е определен на 1,24 % от брутния национален доход на Европейския съюз;


61. отбелязва, че бюджетът на Европейския съюз:


a. значително намалява през целия предходен и настоящ програмен период;

б. ще доведе в края на програмния период 2007-2013 г. до спадане под 1 % от брутния национален доход на Европейския съюз;

62. изразява съжаление, че продължава да се увеличава разликата между действително предоставените средства на бюджета и договорения таван на собствените ресурси;


63. привлича вниманието върху факта, че изчисляването на „справедливата тежест“ постепенно е хванала държавите-членки в капана на логика, която е твърде отдалечена от европейския идеал и интересите на гражданите;


64. отхвърля засилването на тези нагласи от името на представителите на местните и регионални власти, които са основните двигатели на създаването на национално богатство и които в редица случаи са също преки институционални участници в изготвянето на данъчните системи на национално ниво;


65. смята, че един качествен скок в системата на финансиране на бюджета на Общността е станал наложителен, за да се даде възможност на различните заинтересовани институции да споделят ориентираната към бъдещето концепция на същия този бюджет;


66. смята, че новата система за финансиране на бюджета на Общността трябва да се основава на прозрачност и на собствени ресурси, които да гарантират равнопоставеност и солидарност, стабилност, откритост, яснота, точност и простота;


67. изисква от институциите с бюджетни правомощия да изготвят и да използват нова формула за финансиране, която да допуска възможно най-малко изключения и която да е насочена към постигането на поставените цели във връзка с насърчаването на икономическия и социален модел;


68. обявява, че възнамерява да продължи да участва активно в разискванията и в европейския дебат за реформата на бюджета, по-конкретно във връзка с разглеждането на предложението на Европейската комисия за преразглеждане;


69. смята, че реформата на бюджета на Общността и на неговите източници на финансиране трябва да се придружава от силна и прозрачна комуникационна политика, насочена към широката общественост и към най-заинтересованите институционални и социалноикономически участници. По този начин гражданите ще бъдат по-добре осведомени за начина, по който се използват техните пари, което би ги доближило до отговорните за управлението на програмите и проектите на Общността институции, Комитетът е готов да участва с другите институции в тази демократична дейност.


Брюксел, 9 април 2008 г.


Председател

на Комитета на регионите

Luc VAN DEN BRANDE


C2008-172-01


Untitled Page