Жалба, подадена на 22 май 2008 г. от Philippe Guigard срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 11 мaрт 2008 г. по дело T-301/05, Guigard/Комисия - Дело C-214/08 P

Обн. C ОВ. бр.223 от 30 Август 2008г.

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Philippe Guigard (представители: адв. S. Rodrigues и адв. C. Bernard-Glanz, avocats) Друга страна в производството: Комисия на Европейските

Общности

Искания на жалбоподателя

- Да се обяви жалбата за допустима,

- да се отмени решението, постановено от Първоинстанционния съд на Европейските общности на 11 март 2008 г. по дело T-301/05,

- да се уважат исканията за отмяна и за обезщетение, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство,

- да се осъди ответникът в първата инстанция да заплати всички съдебни разноски, свързани с първоинстанционното производство и производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи. Жалбоподателят излага главно три правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото правно основание, което се състои от две части, жалбоподателят на първо място изтъква, че Първоинстанционният съд тълкува неправилно Четвъртата конвенция от Ломе1. От една страна грешката се изразявала в това, че според Първоинстанционния съд националният разпоредител, на основание член 313, параграф 2, буква к) от Конвенцията от Ломе, следва да вземе решение относно наемането на консултанти и експерти за техническо съдействие, без да държи сметка за правото на бюджетен контрол и на управление на средства, признато на Комисията съгласно посочената конвенция, и за задължението на последната институция да предостави на националния разпоредител техническо съдействие при воденето на преговорите за сключването на договорите.

От друга страна грешката, допусната от Първоинстанционния съд, се изразявала в това, че според същия искането на националния разпоредител до Комисията с оглед на одобряването на решението за подновяване на трудовия договор на жалбоподателя трябва да съдържа изрично препращане към член 314 от Конвенцията от Ломе, за да започне да тече посоченият в тази разпоредба 30-дневен срок, въпреки че подобно изискване по никакъв начин не произтича от тази разпоредба. Според жалбоподателя Първоинстанционният съд следователно трябвало да установи, ако бе тълкувал правилно упоменатата по-горе разпоредба, че Комисията не е спазила посочения срок. С второто правно основание жалбоподателят поддържа на следващо място, че мотивите на обжалваното решение съдържат очевидно противоречие, тъй като, що се отнася до правното основание, изведено от нарушение на член 317, буква a) от Конвенцията от Ломе, Първоинстанционният съд приел от една страна, че това правно основание е предявено след изтичането на предвидения срок, и от друга страна, че по същество се смесва с правното основание, изведено от нарушение на член 313, параграф 2, буква к) от същата конвенция. Според жалбоподателя едно и също правно основание не може да бъде едновременно отхвърлено като недопустимо и като неоснователно. С третото правно основание жалбоподателят на последно място твърди, че Първоинстанционният съд нарушил правото му на защита, тъй като, от една страна, не взел предвид всички доводи, изложени от него в съдебното заседание, и от друга страна, не се съобразил с обхвата на посоченото от него правно основание, изведено от нарушаването на принципите за полагане на грижа,__ на добра администрация и на зачитане на оправданите правни очаквания.


_________________________

1 Четвърта конвенция, сключена между държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейската икономическа общност, подписано в Ломе на 15 декември 1989 г. (одобрена с Решение 91/400/ЕОВС, ЕИО на Съвета и Комисията от 25 февруари 1991 година относно сключването на Четвъртата конвенция АКТБ-ЕИО, ОВ L 229, стр. 1), ревизирана със споразумението, подписано в Мавриций на 4 ноември 1995 г. (ОВ 1998 г., L 156, стр. 3).


2008-C223-31


Untitled Page