Жалба, подадена на 29 май 2008 г. от Massimo Giannini срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав) от 12 март 2008 г. по дело T-100/04 (Massimo Giannini/Комисия) - Дело C-231/08 P

Обн. C ОВ. бр.223 от 30 Август 2008г.

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Massimo Giannini (представители: адв. L. Levi и

адв. C. Ronzi, avocates)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските

Общности

Искания на жалбоподателя

- да се отмени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 12 март 2008 г. по дело T-100/04,

- вследствие на това, да се постанови решение, с което да бъдат уважени исканията на жалбоподателя пред първата инстанция, т.е. -

- отмяната на решението на конкурсната комисия за конкурс COM/A/9/01 да не включи името на жалбоподателя в списъка с успешно издържалите този конкурс, решение, за което жалбоподателят е уведомен с писмо от 11 юни 2003 г., както и, доколкото е необходимо, отмяната на решението, с което се отхвърля направеното от жалбоподателя искане за преразглеждане,,решение, за което той е уведомен с писмо от 8 юли 2003 г., и отмяната на решението за отхвърляне на жалбата на жалбо- подателя, решение, за което той е уведомен с писмо от 2 декември 2003 г.,

- присъждането на обезщетение за материалните вреди, чийто размер е определен, от една страна, на разликата между обезщетението за безработица, получено след края на договора като срочно нает служител и заплатата на длъжностно лице от кариерата A 7/4 и, от друга страна

- след периода на безработица - на размера на възнаграждението на лице от степен A 7/5, и за претърпените нематериални вреди, които са оценени на 1 EUR,

- да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски, направени пред първата инстанция и при обжалването.

Правни основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква по същество три главни правни основания в подкрепа на жалбата си. С първото си правно основание жалбоподателят упреква най-напред Първоинстанционния съд, че е нарушил неговото право на справедлив съдебен процес и по-конкретно, правото на съдебен процес в разумен срок. Действително, от датата на завеждане на делото пред Първоинстанционния съд до постановяването на обжалваното съдебно решение са изтекли четири години. Според жалбоподателя обаче никакво изключително обстоятелство не оправдавало в дадения случай подобна продължителност. Преписката по това дело не било нито особено обемна, нито сложна от правна гледна точка, а производството било от голямо значение за жалбоподателя. С второто си правно основание жалбоподателят по-нататък изтъква, че Първоинстанционният съд е нарушил членове 4, 27 и 29 от Правилника за длъжностните лица и не е зачел както понятието за интерес на службата, така и задължението за полагане на дължимата грижа, което имат общностните институции по отношение на техните служители и длъжностни лица. Според жалбоподателя Първоинстанционният съд не разграничил в това отношение постъпването в общностната публична служба, чрез общ конкурс, с който се цели да се състави списък на успешно издържалите във връзка с бъдещи назначения, от продължаването на кариерата на лицата, които вече са назначени посредством предвидените в правилника механизми, премествания и повишения.

С третото си правно основание жалбоподателят накрая се позовава на неспазване от Първоинстанционния съд на задължението за мотивиране на съдебните решения и на принципите на недопускане на дискриминация и за зачитане на правото на защита, както и изопачаване на доказателствата, представени на неговата преценка. Последното правно основание се подразделя на три части.

С първата част от третото правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е нарушил както принципа на недопускане на дискриминация, така и задължението си за мотивиране и правилата за събиране на доказателства, като е приел, че това, че определени кандидати на конкурса са запознати с документа, върху който е основан писменият изпит, не довеждало до нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и като не е изискал от ответника да представи конкретните доказателства за липсата на дискриминация, свързана с това обстоятелство.

С втората част от същото правно основание жалбоподателят претендира, че има нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и изопачаване на доказателствата, представени на преценката на Първоинстанционния съд, доколкото последният бил преценил, че съставът на конкурсната комисия е бил достатъчно стабилен, за да гарантира сравняването и обективното оценяване на кандидатите, докато съдържащите се в преписката документи показвали, обратно, липсата на достатъчна стабилност в съставянето на тази конкурсна комисия и че редица съществени фактически данни не били представени на Първоинстанционния съд от ответника.

Накрая, с третата част от това правно основание жалбоподателят изтъква ново нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на правилата за събиране на доказателства, както и накърняване на правото на защита, свързани с направените от Първоинстанционния съд изводи относно безпристрастността на членовете на конкурсната комисия.


2008-C223-34


Untitled Page