Публикация на заявление по член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер - (2008/C 244/10)

Обн. C ОВ. бр.244 от 25 Септември 2008г.

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета1. Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.


ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ХРАНИ С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР (ХТСХ)


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 509/2006 НА СЪВЕТА


„OLEJ RYDZOWY“


EО №: PL-STG-007-0049-28.12.2006


1. Име и адрес на заявителя


Име на групата или организацията: „SemCo” S.G.N.i P. Krystyna Just,

Instytut Wlokien Naturalnych — Tlocznia Oleju,

Krzysztof Galkowski — Zaklad Wytlaczania Oleju i Wyrob Kitu, Zaklad Doswiadczalno-Dydaktyczny Uprawy Roli i Roslin w Gorzyniu

Адрес: Smilowo 16

PL-64-500 Szamotuly

Тел. (48-61) 292 04 02; (48-60) 313 75 17

E-mail: @####67108864#mailto:info@semco.pl#info@semco.pl@


2. Държава-членка или трета страна


Полша


3. Спецификация на продукта


3.1. Наименование за регистрация:


„Olej rydzowy“


3.2. Посочете дали наименованието: е специфично само по себе си изразява специфичния характер на селскостопанския или хранителен продукт


„Olej rydzowy“ (масло от ленак посевен, познато също като масло от камелина) се произвежда от растението Camelina sativa, т.е. камелина или ленак посевен: полското наименование е „lnianka siewna“, като традиционно се нарича също „rydz“, „rydzyk“, „ry?yk“ или по-рядко „lennica“.


В някои региони на Полша се използва само традиционното наименование на това растение — „rydz“, което се дължи на наситения ръждив цвят на семената му. Цветът е подобен на този на гъбата Lactarius deliciosus (рижика), която на полски се нарича „rydz“ и се среща из цялата страна. Именно поради ръждивия цвят на семената на камелина произвежданото от тях масло се нарича „olej rydzowy“.


3.3. Заявление за регистрация със или без запазване на наименованието съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006:


Регистрация със запазване на наименованието


Регистрация без запазване на наименованието


3.4. Вид продукт:


Клас 1.5 — Масла и мазнини (масло, маргарин, растителни мазнини и др.)


3.5. Описание на селскостопанския или хранителен продукт, носещ наименованието, упоменато в точка 3.1:


„Olej rydzowy“ е бистра, прозрачна маслена течност с малко количество утайка на дъното и с ръждив цвят. В зависимост от това дали се използва зимният или пролетният сорт на растението (Camelina sativa, Camelina silvestris) цветът на маслото варира от златист до червеникавокафяв. Цветът се влияе също от температурата, при която се нагряват семената. „Olej rydzowy“ има характерен вкус на лук и горчица и е със силен и наситен аромат.


„Olej rydzowy“ притежава следните физикохимични свойства:


— киселинно число — не повече от 6 mg KOH/g,


— пероксидна стойност, милиеквиваленти (mval) активен кислород на kg — не повече от 6,


— йодно число: 140-160,


— температура на замръзване: между – 15 °C и – 18 °C.


„Olej rydzowy“ може да се съхранява дълго, за разлика от масла с подобен състав и съотношение на наситените и ненаситените мастни киселини. Това се дължи на високото съдържание на естествени антиоксиданти от групата на токоферолите (витамин Е), приблизително 550-1 100 mg/kg масло.


Съдържанието на наситените киселини е ниско, 10-11 %, докато ненаситените киселини са около 90 %, от които 36 % мононенаситени и между 50 и 60 % полиненаситени.


3.6. Описание на метода на производство на селскостопанския или хранителен продукт, носещ наименованието, упоменато в точка 3.1:


Етап 1


Добиване на семената :


Семената се добиват чрез култивиране на пролетна или зимна камелина. В зависимост от вида растението се засява през есента или през пролетта.


Реколта от растенията се прибира само веднъж, когато семената узреят.


Етап 2


Сушене и пречистване на семената :


Семената се изсушават в рамките на 6 часа след прибирането им. Те трябва да се сушат, докато се достигне ниво на влагата 7-12 %.


Този етап е следван от пречистване на семената до над 98 %.


Етап 3


Подготовка за пресоване :


Първата подготвителна стъпка е отслояване на люспи (смилане) на семената с гладка ролка.


Етап 4


Подготовка на семената :


Отслоените на люспи семена се нагряват до 38 °C в казан с водна риза или с нагрята бяла ламарина.


Етап 5


Пресоване :


За да се получи масло с желаните физикохимични свойства, пресоването трябва да се извършва само в преси, които не повишават температурата на смлените семена над допустимите 38 °C.


Етап 6


Пречистване на маслото :


Маслото се пречиства чрез утаяване — процес на отлагане на по-тежките фузелови масла на дъното на съда при стайна температура в продължение на 7-10 дни, след който горният слой на маслото е годен за консумация.


Маслото не се рафинира.


Етап 7


Съхранение на маслото :


Маслото се съхранява на сухо място, което не е изложено на слънчева светлина, при максимална температура 20 °C и минимална температура 4 °C. Правилното съхранение има значение за качеството на маслото.


Забранена практика:


За запазване на специфичния характер на маслото от камелина по време на производството не се разрешава:


— нагряване на семената до температура, надвишаваща 38 °C,


— използване на преси за масло, които значително повишават температурата на кашата над определената температура от 38 °C,


— повишаване на налягането над 300 атмосфери по време на пресоването.


3.7. Специфичен характер на селскостопанския или хранителния продукт:


Специфичният характер на маслото от камелина се дължи на неговите основни характеристики, а именно:


— изключителен вкус и аромат,


— цвят,


— физикохимичен състав,


— възможност за дълго съхранение.


Вкус и аромат :


Маслото се различава от други продукти от този вид по специфичния, отличителен привкус на лук и горчица, както и по приятния, умерено силен изчистен аромат.


Цвят :


Маслото от камелина има ръждив цвят.


Физикохимичен състав :


Маслото от камелина е много специфично главно поради своята хранителна стойност и богатия си химичен състав. То съдържа редица компоненти, необходими в диететиката, и по-специално полинена- ситени мастни киселини (ПНМК).


Съдържанието на тези киселини в маслото от камелина е между 50 и 60 %, при омега 3 киселини между 35 и 40 %, а при омега 6 между 15 и 20 %. Тези характеристики правят маслото от камелина един от най-богатите познати растителни източници на омега 3 киселини.


Възможност за дълго съхранение :


Независимо от високото си киселинно съдържание маслото от камелина е трайно и годно за консумация в продължение на шест месеца след датата на производство, при условие че се спазват препоръките за съхранение. Дългият срок на годност е възможен благодарение на антиоксидантите от групата на токоферолите (витамин E), приблизително 550-1 100 mg/kg масло), съдържащи се в маслото. Това е още една характеристика, която потвърждава специфичния характер на този продукт.


3.8. Традиционен характер на селскостопанския или хранителен продукт:


Традиционна суровина :


Основният материал за производството на масло от камелина е растението камелина (или ленак посевен), спадащо към семейство кръстоцветни (Cruciferae) от рода Camelina, което включва редица видове. Два вида камелина се използват за производство на масло: пролетен вид (Camelina sativa) и зимен вид (Camelina silvestris). Растението камелина е с височина от 30 до 100 cm и цветът му е с формата на жълто-бял грозд. Плодът на камелина представлява крушовидна шушулка (3-7 mm), която бързо се вдървява и втвърдява и съдържа около 10 семена с ръждив или ръждиво-жълт цвят с дължина около 0,6 до 2,6 mm. Растението може да се отглежда върху по-леки и песъчливи почви.


Растението произхожда от Близкия изток. Както сочат проучванията на историята на отглеждане на растението и на получаването на масло от него чрез пресоване, семена от растението са намерени при разкопки на територията на Полша в Strzegom Slski, датиращи от бронзовата епоха, или отпреди 3 000 години. Тази информация е потвърдена в статия на професор F. Dembiski от 1966 г., озаглавена „Rosliny oleiste“ (маслодайни растения). В своите трудове за растението камелина професор Marian Nowi?ski, ботаник, подчертава откриването на семена на растението на археологически обекти, разкриващи дейностите на праславянските народи от Лужишката култура, както и в областта Biskupin — селище от осми век пр.н.е., което е най-известният археологически резерват в Централна Европа.


Големият брой популярни полски наименования на това растение, а именно: rydz, rydzyk, ry?yk, lennica, потвърждават още веднъж факта, че семената на камелина са се използвали в продължение на много векове (вж. „Szczegolowa uprawa roslin“ — „Растениевъдството в детайли“, колективен труд от 1956 г. под редакцията на професор Anatol Listkowski).


Съществува една известна поговорка „lepszy rydz ni? nic“ [Бел. прев.: това е полското съответствие на поговорката „По-добре една птичка в ръката, отколкото много в небето“], повтаряна често и днес, според която е по-добре да разполагаш с нещо реално, както тази така разпространена камелина („rydz“), отколкото с нищо. Тази поговорка потвърждава също огромната популярност на растението сред хората.


Популярността на това растение се дължи още на неговата непретенциозност по отношение на почвата и на краткия му вегетационен период — от 70 до 100 дни.


Според професор Tadeusz Zaj?c до деветнадесети век посевният ленак, който се е отглеждал предимно върху по-лоши почви, е бил много популярно маслодайно растение и семената му са се използвали за „масло от посевен ленак“ (статия от периодичното издание Magazyn Farmerski, юли 2006 г.).


Широкото разпространение на камелината ни дава основание да предполагаме, че пресоването на масло

е било познато на славянските племена, населявали територията на днешна Полша, от незапомнени времена. Хората по тези земи са консумирали „масло от камелина“ в продължение на векове, въпреки че химичният му състав не е бил известен.



Традиционен метод :


Традицията на пресоване на масло от семена на камелина води началото си от далечното минало. Археологически разкрития показват, че обитателите на областта Biskupin са познавали процеса на пресоване на масло от семена на камелина. Освен семена на камелина археолозите са открили на обекта и останки от уреди за пресоване на масло.


Други разкрития на археолозите потвърждават, че масло от семена на камелина е било пресовано и след периода на Лужишката култура, тъй като територията на Полша е била населявана от славянски племена.


В книгата си „Olejarnia dworska z XVII wieku“ („Маслобойните в именията през XVII век“) H. Samsonowicz описва подробно феодалните и селски маслобойни от онова време и тогавашните машини за пресоване на масло, като преси с клинове, както и метода за забиване на клиновете. В книгата се споменава и фактът, че маслото от семена на камелина е било известно сред полското дворянство (шляхта). Още едно потвърждение на тази информация е изложбата към Музея на селското стопанство в Szreniawa, в която са представени машини и уреди, използвани за пресоване на масло във феодалните имения в Полша.


В своята книга „Tradycyjne olejarstwo w Polsce“ („Традиционно производство на масло в Полша“) H. Olsza?ski пише, че с развитието на техническата мисъл през деветнадесети век традиционните уреди за смилане на семена за масло, като ръчни мелници, хавани или преси с клинове, са заменени с нагревателни системи с бъркалки, уреди с по няколко ролки за отслояване на семената на люспи и лостови преси, а по-късно с хидравлични преси, задвижвани от механизъм с колело, въртяно от хора, после от парна машина, от двигател, а още по-късно от електромотор. Машини от този вид се използват и до днес, като основният начин за получаване на масло — неповишаване на температурата на смлените семена над 38 °C — не се е променил.


Тази характеристика потвърждава традиционния характер на маслото от камелина не само поради непроменения производствен процес, но и защото свидетелства за съвършенството на този процес.


3.9. Минимални изисквания и процедури относно проверките на специфичния характер:


Проверките, предвидени за продукта с традиционно специфичен характер „масло от камелина“, засягат по-специално следното:

— качеството на суровината, използвана за производството, т.е.:

— проверка на степента на чистота на семената,

— проверка на процеса на смилане, нагряване и пресоване на семената,

— качеството на готовия продукт, т.е.:

— характерния вкус на лук и горчица,

— приятния изчистен аромат,

— бистротата на течността със златист до кафеникав цвят, с малко количество утайка на дъното.


Проверките се извършват най-малко веднъж годишно.


4. Служби или органи, контролиращи съответствието с продуктовата спецификация


4.1. Име и адрес:


Име: Glowny Inspektorat Jakosci Handlowej Artykulow Rolno-Spo?ywczych

Адрес: ul. Wspolna 30

PL-00-930 Warszawa

Тел. (48-22) 623 29 01

Факс (48-22) 623 20 99

E-mail: —

Държавен орган Публична агенция


4.2. Специализирани дейности на службите или органите:


Посоченият по-горе орган отговаря за цялостния контрол на съответствието с продуктовата спецификация.


_________________________

1 ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 1


2008-C244-10


Untitled Page