РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/841/ПВР НА СЪВЕТА от 24 октомври 2008 година относно борбата с организираната престъпност

Обн. L ОВ. бр.300 от 11 Ноември 2008г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


като взе предвид Договора за създаване на Европейския съюз, и по-специално член 29, член 31, параграф 1, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,


като взе предвид предложението на Комисията,


като взе предвид становището на Европейския парламент1,


като има предвид че:


(1) Целта на програмата от Хага е да се подобри общата способност на Съюза и на държавите-членки за целите на, наред сдруги неща, борбата странснационалната организирана престъпност. Тази цел трябва да бъде преследвана по-специално чрез сближаване на законодателството. Необходимо е по-тясно сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз, за да се противодейства на опасностите и на разпространението на престъпни организации и за да се отговори реално на очакванията на гражданите и на изискванията на държавите-членки. В това отношение в точка 14 от заключенията на Европейския съвет в Брюксел, проведен на 4 и 5 ноември 2004 г., се посочва, че гражданите на Европа очакват Европейският съюз, едновременно сгарантирането на основните свободи и права, да предприема по-ефективен, комбиниран подход към трансгранични проблеми като организираната престъпност.


(2) В своето съобщение от 29 март 2004 г. относно предприемането на мерки за борба стероризма и други форми на тежка престъпност Комисията посочи, че е необходимо наличните средства за борба с организираната престъпност в ЕС да бъдат засилени и се ангажира да изготви рамково решение, което да замести Съвместно действие 98/733/ПВР от 21 декември 1998 г. относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държавите-членки на Европейския съюз2.


(3) В точка 3.3.2 от програмата от Хага се посочва, че сближаването на материалното наказателно право обслужва целта за улесняване на взаимното признаване на съдебни решения и актове и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и касае области на особено тежка престъпност с трансгранични измерения, както и че трябва да се даде приоритет на областите на престъпна дейност, които са конкретно посочени в Договорите. Следователно в държавитечленки следва да се установи по-близко определение за престъпления, свързани с участие в престъпни организации. В този смисъл настоящото рамково решение следва да обхване престъпления, чието извършване е характерно за престъпните организации. Нещо повече, то следва да предвиди налагането на наказания, съответстващи на тежестта на тези престъпления, на физически и юридически лица, които са извършили тези престъпления или са отговорни за извършването им.


(4) Задълженията, произтичащи от член 2, буква а), не следва да засягат свободата на държавите-членки да класифицират други групи лица като престъпни организации, например групи, чиято цел не е финансова или друг вид материална печалба.


(5) Задълженията, произтичащи от член 2, буква а), не следва да засягат свободата на държавите-членки да тълкуват понятието „престъпни дейности“ като включващо извършването на физически действия.


(6) Европейският съюз следва да се опре на значителната работа, извършена от международни организации, поспециално Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност („Конвенцията от Палермо“), сключена от името на Европейската общност с Решение 2004/579/ЕО на Съвета3.


(7) Тъй като целите на настоящото рамково решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавитечленки и следователно, предвид мащаба на действията, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, така както е приложен счлен 2, втора алинея от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.


(8) Настоящото рамково решение спазва основните права и принципи, признати в Хартата за основните права на Европейския съюз, по-специално членове 6 и 49 от нея. Нищо в настоящото рамково решение не цели накърняването или ограничаването на националните правила, свързани с основните права и свободи, като правото на справедлив съдебен процес, правото на стачка, свободата на събранията и на сдружаването, свободата на печата и на словото, включително правото на всеки да създава и да се присъединява към профсъюзи с оглед защитата на неговите интереси и свързаното с това право на демонстрации.


(9) Следователно Съвместно действие 98/733/ПВР следва да бъде отменено,


ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:


Член 1


Определения


По смисъла на настоящото рамково решение:


1. „престъпна организация“ означава структурирано сдружение, което е установено във времето, на повече от две лица, действащи съгласувано с цел извършването на престъпления, които се наказват с лишаване от свобода или с мярка за задържане с максимална продължителност най-малко четири години или по-тежко наказание, за да придобие пряко или косвено финансова или друга материална облага;


2. „структурирано сдружение“ означава сдружение, което не е създадено случайно за непосредственото извършване на престъпление и което не изисква формално разпределение на ролите на своите членове, продължителност на членството или развита структура.


Член 2


Престъпления, свързани с участието в престъпна организация


Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че един или и двата вида поведение, свързани с престъпни организации, се смятат за престъпления:


а) поведението на всяко лице, което преднамерено и като съзнава целта и общата дейност на престъпната организация или намерението да се извършат въпросните престъпления, участва активно в престъпната дейност на организацията, включително чрез предоставянето на информация или материални средства, набирането на нови членове и всякакви форми на финансиране на дейността й, като знае, че това участие ще допринесе за осъществяването на престъпните дейности на организацията;


б) поведението на всяко лице, изразяващо се в сговарянето с едно или повече лица за извършване на дейност, която, ако бъде осъществена, би била равнозначна на извършване на престъпления, посочени в член 1, дори ако това лице не участва пряко в осъществяването на дейността.


Член 3


Наказания


1. Всяка от държавите-членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че:


а) престъплението, посочено в член 2, буква а), се наказва с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко между две и пет години; или


б) престъплението, посочено в член 2, буква б), се наказва с лишаване от свобода със същата максимална продължителност като престъплението, извършването на което се цели със сговарянето, или слишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко между две и пет години.


2. Всяка от държавите-членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че извършването на престъпленията по член 2, както е определено от тази държава-членка, в рамките на престъпна организация може да се смята като утежняващо отговорността обстоятелство.


Член 4


Особени обстоятелства


Всяка от държавите-членки може да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че наказанията, посочени в член 3, могат да бъдат намалени или че на нарушителя може да не бъде наложено наказание, ако той например:


а) се откаже от престъпната дейност; и


б) предостави на административните или съдебните органи информация, която при други условия те не биха могли да получат, като им помага да:


i) предотвратят, прекратят или ограничат последиците от престъплението;


ii) идентифицират или да подведат под отговорност другите нарушители;


iii) открият доказателства;


iv) лишат престъпната организация от незаконни средства или от приходите от престъпната й дейност; или


v) предотвратят извършването на други престъпления, посочени в член 2.


Член 5


Отговорност на юридическите лица


1. Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в член 2, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на едно от следните:


а) пълномощие да представлява юридическото лице;


б) правомощие да взема решения от името на юридическото лице;


в) правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.


2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извърш­ ването от негово подчинено лице на някое от престъпленията, посочени в член 2, в полза на това юридическо лице.


3. Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 не засяга образуването на наказателни производства срещу физически лица, които са извършители или съучастници на престъпления, посочени в член 2.


4. За целите на настоящото рамково решение юридическо лице означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, сизключение на държавите или органите на публична власт при упражняването на държавната власт, както и на публичните международни организации.


Член 6


Наказания за юридически лица


1. Всяка от държавите-членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 5, параграф 1, подлежат на наказания, които са ефективни, пропорционални и възпиращи, които включва глоби по наказателното право и друг вид глоби и може да включват други наказания, като например:


а) лишаване от правото да се ползват от държавно подпомагане или помощи;


б) временно или постоянно лишаване от правото на упражняване на търговска дейност;


в) поставяне под съдебен надзор;


г) съдебна ликвидация;


д) временно или постоянно затваряне на предприятия, използвани за извършването на престъплението.


2. Всяка от държавите-членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 5, параграф 2, се наказват с наказания или мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи.


Член 7


Компетентност и координация при наказателното преследване


1. Всяка от държавите-членки гарантира, че в нейната компетентност попадат най-малко случаите на извършване на престъпленията, посочени в член 2:


а) изцяло или частично на нейната територия, независимо от това къде е установена или къде извършва престъпната си дейност престъпната организация;


б) от страна на неин гражданин; или


в) в полза на юридическо лице, установено на територията на тази държава-членка.


Дадена държава-членка може да реши, че няма да прилага или че ще прилага само при специални случаи или обстоятелства правилата за компетентност, посочени в букви б) и в), когато престъпленията, посочени в член 2, са извършени извън нейната територия.


2. В случаите, когато престъпление, посочено в член 2, попада в компетентността на повече от една държава-членка и когато всяка от засегнатите държави може законосъобразно да започне наказателно преследване на основание на едни и същи факти, засегнатите държави-членки си сътрудничат, за да решат коя от тях ще проведе наказателното преследване срещу нарушителите сцел, ако е възможно, производството да се централизира в една държава-членка. С оглед на това държавитечленки могат да се обърнат към Евроюст или друг орган или механизъм, създаден в рамките на Европейския съюз, за да се улеснят сътрудничеството между съдебните им органи и координацията на действията им. Отчитат се по-специално следните фактори:


а) държавата-членка, на чиято територия са извършени деянията;


б) държавата-членка, чийто гражданин е или в която пребивава извършителят;


в) държавата-членка на произход на пострадалите;


г) държавата-членка, на чиято територия е открит извършителят.


3. Държава-членка, която съгласно законодателството си не екстрадира или не предава свои граждани, взема необходимите мерки, за да предвиди своята компетентност в случаите и, когато е целесъобразно, да проведе наказателно преследване по отношение на престъплението, посочено в член 2, когато е извършено от неин гражданин извън нейната територия.


4. Настоящият член не изключва упражняването на компетентността по наказателноправни въпроси, предвидена от държавата-членка в съответствие с националното й законодателство.


Член 8


Липса на изискване за съобщение или обвинение от страна на пострадалите


Държавите-членки гарантират, че разследванията или наказателното преследване на престъпленията, посочени в член 2, не зависят от съобщение или обвинение от страна на лице, което е предмет на престъплението, най-малкото ако деянията са извършени на територията на държавата-членка.


Член 9


Отмяна на съществуващи разпоредби


Отменя се Съвместно действие 98/733/ПВР.


Позоваването на участие в престъпна организация по смисъла на Съвместно действие 98/733/ПВР в мерки, предприети съгласно дял VI от Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, се смятат за позовавания на участие в престъпна организация по смисъла на настоящото рамково решение.


Член 10


Прилагане и доклади


1. Държавите-членки предприемат в срок до 11 май 2010 г. необходимите мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение.


2. В срок до 11 май 2010 г. държавите-членки изпращат до генералния секретариат на Съвета и до Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в националното им законодателство задълженията, наложени им съгласно настоящото рамково решение. В срок до 11 ноември 2012 г., въз основа на доклад, изготвен при отчитане на тази информация, както и въз основа на писмен доклад от Комисията Съветът оценява степента, в която държавите-членки са се съобразили с разпоредбите на настоящото рамково решение.


Член 11


Териториално приложение


Настоящото рамково решение се прилага за Гибралтар.


Член 12


Влизане в сила


Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.


Съставено в Люксембургна 24 октомври 2008 година.


За Съвета

Председател

M. ALLIOT-MARIE


_________________________

1 Становище, прието след незадължителна консултация (все още непубликувано в Официален вестник).

2 ОВ L 351, 29.12.1998 г., стр. 1.

3 ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 69.


2008-L300-07


Untitled Page