РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/947/ПВР НА СЪВЕТА от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация соглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции

Обн. L ОВ. бр.337 от 16 Декември 2008г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31, параграф 1, букви а) и в) и член 34, параграф 2, буква б) от него,


като взе предвид инициативата на Федерална република Германия и на Френската република1,


като взе предвид становището на Европейския парламент2,


като има предвид, че:


(1) Европейският съюз си е поставил за цел да развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Това предполага наличието за разбиране за свобода, сигурност и правосъдие от страна на държавите-членки, което по същество съответства и се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на върховенството на закона.


(2) Целта на полицейското и съдебното сътрудничество в Европейския съюз е да се осигури висока степен на сигурност за всички граждани. Един от крайъгълните камъни за това е принципът за взаимно признаване на съдебни решения, установен в заключенията от заседанието на Европейския съвет в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. и потвърден с Хагската програма от 4 и 5 ноември 2004 г. за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз3. В програмата от мерки от 29 ноември 2000 г., приета с цел прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, Съветът се произнесе в полза на сътрудничество в областта на наказанията с отложено изпълнение и условното предсрочно освобождаване.


(3) Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода с цел изпълнението им в Европейския съюз4, се отнася до взаимното признаване и изпълнение на наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Необходими са допълнителни общи разпоредби, особено в случаите когато по отношение на лице, което няма законно или обичайно място на пребиваване в държавата на осъждането, е постановено наказание без лишаване от свобода, което включва надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции.


(4) Конвенцията на Съвета на Европа от 30 ноември 1964 г. за наблюдение на лицата, осъдени или освободени условно, е ратифицирана само от 12 държави-членки, в някои случаи с множество резерви. Настоящото рамково решение предоставя по-ефективен инструмент, тъйкато се основава на принципа на взаимното признаване и поради участието на всички държави-членки.


(5) Настоящото рамково решение зачита основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално в глава VI от нея. Никоя разпоредба от настоящото рамково решение не следва да се тълкува като забраняваща отказа за признаване на съдебно решение и/или надзор върху пробационна мярка или алтернативна санкция, ако има обективни причини да се счита, че пробационната мярка или алтернативната санкция е наложена с цел наказване на определено лице поради неговия пол, раса, религия, етнически произход, гражданство, език, политически убеждения или сексуална ориентация, или че това лице може да се окаже в неравностойно положение поради някоя от тези причини.


(6) Настоящото рамково решение не следва да бъде пречка държава-членка да приложи своите конституционни норми, свързани със справедливия процес, свободата на сдружаване, свободата на печата, свободата на изразяване в други медии и свободата на религия.


(7) Разпоредбите на настоящото рамково решение следва се прилагат при спазване на правото на гражданите на Съюза да се придвижват и да пребивават свободно на територията на държавите-членки съгласно член 18 от Договора за създаване на Европейската общност.


(8) Целта на взаимното признаване и надзора върху наказания с отложено изпълнение, условни/отложени осъждания, алтернативни санкции и решения за условно освобождаване е да се подобрят възможностите на осъденото лице за приобщаване в обществото, като му се позволи да запази своите семейни, езикови, културни и други връзки, а също и да се подобри следенето за изпълнение на пробационните мерки и алтернативни санкции с оглед на предотвратяване на рецидивизма, като така отдава дължимото внимание на защитата на жертвите и на обществеността.


(9) Съществуват няколко вида пробационни мерки и алтернативни санкции, които са еднакви за държавите-членки и върху които всички държави-членки са принципно склонни да упражняват надзор. Надзорът върху тези видове мерки и санкции следва да бъде със задължителен характер, подлежащ на определени изключения, предвидени в настоящото рамково решение. Държавитечленки могат да декларират, че освен това са склонни да упражняват надзор и върху други видове пробационни мерки и/или други видове алтернативни санкции.


(10) Пробационните мерки и алтернативните санкции, върху които по принцип е задължително да се упражнява надзор, включват, inter alia, предписания, отнасящи се за поведението (като например задължението да се спре консумацията на алкохол), пребиваването (като например задължението да се промени мястото на пребиваване по причини на домашно насилие), образованието и обучението (като например задължението да се премине „курс за безопасно шофиране“), дейностите, свързани със свободното време (като задължение за преустановяване на тренировките или заниманията с определен спорт) и ограниченията или условията във връзка с извършването на професионалната дейност (като например задължението професионалната дейност да се извършва в различна професионална среда; това задължение не включва упражняването на надзор върху спазването на забрана за упражняване на професия или заемане на длъжност, наложени на лицето като част от санкцията).


(11) При целесъобразност може да се използва електронно наблюдение с оглед да се упражнява надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции в съответствие с националното право и процедури.


(12) Държавата-членка, в която съответното лице е осъдено, може да препрати съдебно решение и, когато е приложимо, решение за пробация, на държавата-членка, в която осъденото лице законно и обичайно пребивава, с оглед на признаването му и на надзора върху пробационните мерки или алтернативните санкции, съдържащи се в тези актове.


(13) Решението относно това дали да се препрати съдебното решение, и когато е приложимо, решението за пробация, на друга държава-членка, следва да се взема за всеки отделен случайот компетентния орган на издаващата държава-членка, като се отчитат, inter alia, всички декларации, направени в съответствие с член 5, параграф 4, член 10, параграф 4 и член 14, параграф 3.


(14) Съдебното решение и, когато е приложимо, решението за пробация, могат също така да се изпратят на държавачленка, различна от тази, в която осъденото лице пребивава, ако компетентният орган на тази изпълняваща държава, като вземе предвид всички условия, посочени в съответната декларация, направена от тази държава в съответствие с настоящото рамково решение, даде съгласие за такова изпращане. По-специално съгласие може да се даде с оглед на социална рехабилитация, когато осъденото лице, без да губи правото си на пребиваване, възнамерява да се премести в друга държавачленка, защото е встъпило в трудов договор, в случай че е член на семейство на законно и обичайно пребиваващо в тази държава-членка лице или възнамерява да учи или да премине обучение в тази държава-членка, в съответствие с общностното право.


(15) Държавите-членки следва да прилагат националното си право и процедури при признаването на съдебно решение и, когато е приложимо, на решение за пробация. При условно/отложено осъждане или алтернативна санкция, когато съдебното решение не предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, които следва да се изпълнят в случайна неизпълнение на съответните задължения или предписания, би било възможно при вземане на решение за признаване държавите-членки, направили съответната декларация съгласно настоящото рамково решение, да приемат да упражнят надзор върху съответната пробационна(и) мярка(и) или алтернативна(и) санкция(и) и да не поемат друга отговорност, освен за приемането на последващите решения, свързани с изменение на предвидените във връзка с пробацията или алтернативната санкция задължения или предписания, или с изменение на продължителността на срока на пробацията. Следователно в този случайпризнаването няма други последици, освен да позволи на изпълняващата държава-членка да вземе тези видове последващи решения.


(16) Държава-членка може да откаже да признае съдебно решение, и когато е приложимо, решение за пробация, ако съответното съдебно решение е издадено срещу лице, което не е признато за виновно, както в случая на лице с душевна болест или умствено разстройство, и ако съдебното решение, и когато е приложимо, решението за пробация предвижда провеждането на медицинско/терапевтично лечение, върху което изпълняващата държава съгласно националното си право не може да упражнява надзор по отношение на такива лица.


(17) Основанието за отказ, свързано с териториалността, следва да се прилага само в изключителни случаи и като се цели възможно най-добро сътрудничество съгласно разпоредбите на настоящото рамково решение, като се отчитат неговите цели. Решението за прилагане на това основание за отказ следва да се основава на анализ на всеки отделен случайи на консултации между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава.


(18) Ако пробационните мерки или алтернативните санкции включват полагането на труд в полза на обществото, тогава изпълняващата държава следва да има правото да откаже признаването на съдебното решение, и когато е приложимо, на решението за пробация, ако трудът в полза на обществото би могъл, при нормални условия, да бъде положен за по-малко от шест месеца.


(19) Формулярът на удостоверението е изготвен по начин, че съществените елементи на решението и, когато е приложимо, на решението за пробация са отразени в удостоверението, което следва да бъде преведено на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава. Удостоверението следва да подпомага компетентните органи на изпълняващата държава при вземането на решения съгласно настоящото рамково решение, включително решения за признаване и поемане на отговорност за надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции, решения за адаптиране на пробационни мерки и алтернативни санкции и последващи решения, по-конкретно при неизпълнение на пробационна мярка или алтернативна санкция.


(20) С оглед на принципа на взаимното признаване, на който се основава настоящото рамково решение, издаващата и изпълняващата държава-членка следва да насърчават преките контакти между компетентните си органи при прилагането на настоящото рамково решение.


(21) Всички държави-членки следва да гарантират, че осъдените лица, по отношение на които са взети решения съгласно настоящото рамково решение, имат достъп до набор от законни права и средства за правна защита в съответствие с тяхното национално право, независимо дали компетентните органи, определени да вземат решения съгласно настоящото рамково решение, са съдебни или не.


(22) Всички последващи решения, свързани с наказание с отложено изпълнение, условно/отложено осъждане или алтернативна санкция, които водят до налагане на наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, следва да се вземат от съдебен орган.


(23) Тъйкато всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, личните данни, обработвани при прилагането на настоящото рамково решение, следва да бъдат защитени в съответствие с установените в тази конвенция принципи.


(24) Тъйкато целите на настоящото рамково решение, а именно улесняване на социалната рехабилитация на осъдените лица, подобряване на защитата на пострадалите и обществеността и улесняване на приложението на подходящи пробационни мерки и алтернативни санкции по отношение на нарушители, които не живеят в държавата на осъждането, не могат да бъде постигнати в достатъчна степен от самите държави-членки предвид трансграничното естество на разглежданите случаи, а следователно поради мащаба на действията могат да бъдат постигнати по-успешно в равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност и уреден в член 2, втора алинея от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,


ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:


Член 1


Цели и приложно поле


1. Настоящото рамково решение има за цел да улесни социалната рехабилитация на осъдените лица, да подобри защитата на жертвите и на обществеността и да улесни приложението на съответните пробационни мерки и алтернативни санкции по отношение на нарушителите, които не живеят в държавата на осъждане. С оглед на постигането на тези цели настоящото рамково решение установява правила, съгласно които държава-членка, различна от държавата-членка, в която е осъдено съответното лице, признава съдебни решения и, когато е приложимо, решения за пробация, упражнява надзор върху пробационните мерки, наложени въз основа на съдебно решение или върху алтернативните санкции, предвидени в такова съдебно решение, и взема всички други решения, свързани с това съдебно решение, освен ако в настоящото рамково решение не е предвидено друго.


2. Настоящото рамково решение се прилага единствено за:


а) признаването на съдебни решения, и когато е приложимо, на решения за пробация;


б) прехвърлянето на отговорност относно упражняването на надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции;


в) всякакви други решения, свързани с тези по букви a) и б), както е описано и предвидено в настоящото рамково решение.


3. Настоящото рамково решение не се прилага по отношение на:


а) изпълнението на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, които попадат в приложното поле на Рамково решение 2008/909/ПВР;


б) признаването и изпълнението на финансови санкции и заповеди за конфискация, които попадат в приложното поле на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции5 и Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация6.


4. Настоящото рамково решение не води до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз.


Член 2


Определения


За целите на настоящото рамково решение:


1. „съдебно решение“ означава окончателно решение или разпореждане на съд на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага:


а) наказание лишаване от свобода или всякаква мярка, включваща лишаване от свобода, ако въз основа на това съдебно решение или на последващо решение за пробация е разрешено условно освобождаване;


б) наказание с отложено изпълнение;


в) условно/отложено осъждане;


г) алтернативна санкция;


2. „наказание с отложено изпълнение“ означава наказание лишаване от свобода или всяка мярка, включваща лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, изцяло или частично, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече пробационни мерки. Такива пробационни мерки могат да бъдат предвидени в съдебното решение или определени в отделно решение за пробация, взето от компетентен орган;


3. „условно/отложено осъждане“ означава съдебно решение, при което налагането на наказание е условно отложено чрез налагане на една или повече пробационни мерки, или при което са наложени една или повече пробационни мерки вместо наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода. Такива пробационни мерки могат да бъдат предвидени в самото съдебно решение или да бъдат определени в отделно решение за пробация, взето от компетентен орган;


4. „алтернативна санкция“ означава санкция, различна от наказание лишаване от свобода, мярка, която включва лишаване от свобода, или имуществена санкция, с която се налагат задължение или предписание;


5. „решение за пробация“ означава окончателно съдебно решение или окончателно решение на компетентен орган на издаващата държава, взето въз основа на такова съдебно решение:


а) с което се разрешава условно освобождаване, или б) с което се налагат пробационни мерки;


6. „условно освобождаване“ означава окончателно решение на компетентен орган или произтичащо от националното право, относно предсрочно освобождаване на осъдено лице след изтърпяване на част от наказанието лишаване от свобода или друга мярка, включваща лишаване от свобода, чрез налагане на една или повече пробационни мерки;


7. „пробационни мерки“ означава задължения и предписания, наложени от компетентен орган на физическо лице в съответствие с националното законодателство на издаващата държава, във връзка с наказание с отложено изпълнение, условно/отложено осъждане или условно освобождаване;


8. „издаваща държава“ означава държавата-членка, в която е постановено съдебното решение;


9. „изпълняваща държава“ означава държавата-членка, в която се упражнява надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции вследствие на решение по член 8.


Член 3


Определяне на компетентни органи


1. Всяка държава-членка информира Генералния секретариат на Съвета за това койорган или органи са компетентни, съгласно нейното национално право, да действат съгласно настоящото рамково решение в случаите, когато тази държава-членка е издаващата или изпълняващата държава.


2. Държавите-членки могат да определят несъдебни органи в качеството на компетентни органи във връзка с вземането на решения съгласно настоящото рамково решение, при условие че такива органи са компетентни да вземат решения от сходно естество съгласно националното им право и процедури.


3. Ако решение по член 14, параграф 1, букви б) или в) е прието от компетентен орган, различен от съд, държавите-членки осигуряват възможността това решение да бъде разгледано от съд или от друг независим подобен на съд орган по искане на засегнатото лице.


4. Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп на всички държави-членки и на Комисията до получената информация.


Член 4


Видове пробационни мерки и алтернативни санкции


1. Настоящото рамково решение се прилага към следните пробационни мерки или алтернативни санкции:


а) задължение за осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото си на пребиваване или местоработата си;


б) задължение да не посещава определени населени места, места или определени райони в издаващата или изпълняващата държава;


в) задължение, включващо ограничения относно напускане на територията на изпълняващата държава;


г) предписания, свързани с поведението, пребиваването, образованието или обучението, дейностите за отдих, или съдържащи ограничения или условия във връзка с извършването на професионална дейност;


д) задължение да се отчита в определени часове пред определен орган;


е) задължение да избягва контакти с определени лица;


ж) задължение да избягва контакти с определени предмети, които осъденото лице е използвало или е вероятно да използва с оглед на извършването на престъпление;


з) задължение да обезщети парично вредите, причинени от престъплението, и/или задължение да представи доказателство за изпълнение на подобно задължение;


и) задължение да извършва труд в полза на обществото;


й) задължение да съдейства на пробационен служител или на представител на социална служба, който носи отговорност по отношение на осъдени лица;


к) задължение да се подложи на терапевтично лечение или на лечение за зависимост.


2. При изпълнението на настоящото рамково решение всяка държава-членка нотифицира Генералния секретариат на Съвета за това върху кои пробационни мерки и алтернативни санкции, освен посочените в параграф 1, има готовност да упражнява надзор. Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп на всички държави-членки и на Комисията до получената информация.


Член 5


Критерии за изпращане на съдебно решение и, когато е приложимо, решение за пробация


1. Компетентният орган на издаващата държава може да изпрати съдебното решение, и когато е приложимо, решението за пробация, на компетентния орган на държавата-членка, в която осъденото лице пребивава законно и обичайно, в случаите, когато осъденото лице се е върнало или желае да се върне в тази държава.


2. Компетентният орган на издаващата държава може по искане на осъденото лице да изпрати съдебното решение и, когато е приложимо, решението за пробация на компетентен орган на държава-членка, различна от държавата-членка, в която осъденото лице пребивава законно и обичайно, при условие че последният орган е дал съгласието си за такова изпращане.


3. Когато изпълняват настоящото рамково решение, държавите-членки решават при какви условия техните компетентни органи могат да дават съгласието си за изпращането на съдебни решения, и когато е приложимо, на решения за пробация съгласно параграф 2.


4. Всяка държава-членка декларира пред генералния секретариат на Съвета определените съгласно параграф 3 условия. Държавите-членки могат да променят направената от тях декларация по всяко време. Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп на всички държави-членки и на Комисията до получената информация.


Член 6


Процедура за изпращане на съдебно решение и, когато е приложимо, на решение за пробация


1. Когато в изпълнение на член 5, параграф 1 или 2 компетентният орган на издаващата държава изпраща съдебно решение и, когато е приложимо, решение за пробация на друга държавачленка, тойгарантира, че то е придружено от удостоверение, чийто образец е даден в приложение I.


2. Съдебното решение и, когато е приложимо, решението за пробация, придружени от удостоверението, посочено в параграф 1, се изпращат от компетентния орган на издаващата държава директно на компетентния орган на изпълняващата държава по начин, който позволява писмено документиране, и при условия, даващи възможност на изпълняващата държава да установи истинността на тези документи. Оригиналът на съдебното решение и, когато е приложимо, решението за пробация или техни заверени преписи, както и оригиналът на удостоверението, се изпращат на компетентния орган на изпълняващата държава при искане от негова страна. Всички официални съобщения също се извършват пряко между посочените компетентни органи.


3. Удостоверението, посочено в параграф 1, се подписва и верността на съдържанието му се удостоверява от компетентния орган на издаващата държава.


4. Освен мерките и санкциите, посочени в член 4, параграф 1, удостоверението, посочено в параграф 1 от настоящия член, включва само такива мерки или санкции, които са нотифицирани от изпълняващата държава в съответствие с член 4, параграф 2.


5. Всеки път, когато компетентният орган на издаващата държава изпраща съдебното решение, и когато е приложимо, решението за пробация, придружени от удостоверението, посочено в параграф 1, тойги препраща само на една изпълняваща държава.


6. Ако компетентният орган на изпълняващата държава не е известен на компетентния орган на издаващата държава, последният извършва всички необходими запитвания, включително чрез звената за контакти на Европейската съдебна мрежа, създадена със Съвместно действие 98/428/ПВР7 на Съвета, за да получи информацията от изпълняващата държава.


7. Когато орган на изпълняващата държава получи съдебно решение и, когато е приложимо, решение за пробация, придружени от удостоверението, посочено в параграф 1, без да е компетентен да ги признае и да предприеме необходимите последващи мерки с оглед на надзора върху пробационната мярка или алтернативната санкция, тойги препраща ex officio на компетентния орган и незабавно информира за това компетентния орган на издаващата държава по начин, който позволява писмено документиране.


Член 7


Последици за издаващата държава


1. След като компетентният орган на изпълняващата държава признае изпратеното му съдебно решение, и когато е приложимо, изпратеното му решение за пробация, и информира за това признаване компетентния орган на издаващата държава, последната губи компетентността си както по отношение на надзора върху наложените пробационни мерки или алтернативни санкции, така и по отношение на приемане на последващите мерки, посочени в член 14, параграф 1.


2. Посочената в параграф 1 компетентност се възстановява на издаващата държава:


а) веднага след като компетентният й орган уведоми компетентния орган на изпълняващата държава, че удостоверението, посочено в член 6, параграф 1, е оттеглено съгласно член 9, параграф 4;


б) в случаите, посочени в член 14, параграф 3, във връзка с член 14, параграф 5; и


в) в случаите, посочени в член 20.


Член 8


Решение на изпълняващата държава


1. Компетентният орган на изпълняващата държава признава съдебното решение, и когато е приложимо, решението за пробация, изпратени в съответствие с член 5 и по установената в член 6 процедура, и незабавно предприема всички необходими мерки с цел надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции, освен ако не реши да се позове на едно от основанията за отказ за признаване и надзор, посочени в член 11.


2. Компетентният орган на изпълняващата държава може да отложи решението за признаване на съдебното решение, и когато е приложимо, на решението за пробация, в случайче посоченото в член 6, параграф 1 удостоверение е непълно или очевидно не съответства на съдебното решение, или когато е приложимо, на решението за пробация, до изтичане на разумен срок, определен за допълване или поправка на удостоверението.


Член 9


Адаптиране на пробационните мерки или на алтернативните санкции


1. Ако характерът или продължителността на съответната пробационна мярка или алтернативна санкция, или продължителността на срока на пробацията са несъвместими с правото на изпълняващата държава, компетентният орган на тази държава може да ги адаптира в съответствие с характера и продължителността на пробационните мерки и алтернативните санкции, или в съответствие с продължителността на срока на пробацията, които се прилагат за равностойни деяния съгласно правото на изпълняващата държава. Адаптираната пробационна мярка, алтернативна санкция или продължителност на срока на пробацията съответства, доколкото е възможно, на наложените в издаващата държава.


2. Когато пробационната мярка, алтернативната санкция или срокът на пробацията са били адаптирани, защото продължителността им е превишавала максималната продължителност, предвидена съгласно правото на изпълняващата държава, продължителността на адаптираните пробационна мярка, алтернативна санкция или срок на пробацията не може да бъде по-малка максималната продължителност, предвидена за равностойни деяния съгласно правото на изпълняващата държава.


3. Адаптираните пробационни мерки, алтернативни санкции или срокове на пробацията не могат да бъдат по-строги или по-продължителни от първоначално наложените.


4. След получаване на информация, посочена в член 16, параграф 2 или член 18, параграф 5, компетентният орган на издаващата държава може да реши да оттегли удостоверението, посочено в член 6, параграф 1, ако надзорът в изпълняващата държава все още не е започнал. В такива случаи решението се взема и съобщава в най-кратки срокове, но не по-късно от десет дни след получаване на информацията.


Член 10


Двойна наказуемост


1. Следните престъпления, ако в издаващата държава-членка са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода за максимален срок от не по-малко от три години, и така както са определени в законодателството на издаващата държава, дават основание за признаване на съдебното решение и когато е приложимо, на решението за пробация, и за надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, при условията на настоящото рамково решение и без проверка за евентуална двойна наказуемост на деянието:


— участие в организирана престъпна група,


— тероризъм,


— трафик на хора,


— сексуална експлоатация на деца и детска порнография,


— незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,


— незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,


— корупция,


— измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.8,


— изпиране на имущество, придобито от престъпление,


— подправка на парични знаци, включително евро,


— престъпления, свързани с компютри,


— престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности,


— подпомагане на незаконно влизане и пребиваване,


— убийство, тежка телесна повреда,


— незаконна търговия с човешки органи и тъкани,


— отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници,


— расизъм и ксенофобия,


— организиран или въоръжен грабеж,


— незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,


— мошеничество,


— рекет и изнудване,


— подправка на изделия и пиратство,


— подправка на и търговия с административни документи,


— подправка на платежни инструменти,


— незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа


— незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,


— трафик на противозаконно отнети превозни средства,


— изнасилване,


— палеж,


— престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,


— незаконно отвличане на летателни средства/кораби,


— саботаж.


2. Съветът може с единодушие и след консултации с Европейския парламент при условията, определени в член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, по всяко време да реши да включи в списъка по параграф 1 от настоящия член и други видове престъпления. Въз основа на представения му съгласно член 26, параграф 1 от настоящото рамково решение доклад Съветът преценява дали списъкът следва да бъде разширен или изменен.


3. За деяния, различни от посочените в параграф 1, изпълняващата държава може да постави по отношение на признаването на съдебното решение и, когато е приложимо, на решението за пробация, както и по отношение на надзора върху пробационни мерки и алтернативни санкции условието съдебното решение да се отнася за деяния, които са наказуеми и съгласно нейното право, независимо от елементите на състава или начина, по който са описани.


4. Всяка държава-членка може, при приемането на настоящото рамково решение или по-късно, да заяви с декларация, нотифицирана до генералния секретар на Съвета, че няма да прилага параграф 1. Декларацията може да бъде оттеглена по всяко време. Тези декларации и тяхното оттегляне се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.


Член 11


Основания за отказ от признаване и надзор


1. Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае съдебното решение, или когато е приложимо, решението за пробация, както и да откаже да поеме отговорност за надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции, ако:


а) удостоверението, посочено в член 6, параграф 1, е непълно или има явно несъответствие между него и съдебното решение или решението за пробация, и не е било допълнено или поправено в рамките на определен от компетентния орган на изпълняващата държава разумен срок;


б) не са изпълнени критериите, определени в член 5 параграфи 1 и 2 или член 6, параграф 4;


в) признаването на съдебното решение и поемането на отговорност за надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции би било в противоречие с принципа ne bis in idem;


г) в случаите, посочени в член 10, параграф 3, както и — когато изпълняващата държава е направила декларация по член 10, параграф 4 — в случая, посочен в член 10, параграф 1, съдебното решение се отнася до деяния, което не са наказуеми съгласно правото на изпълняващата държава. Въпреки това във връзка с данъци, такси, мита и валутен обмен изпълнението на съдебното решение или, когато е приложимо, на решението за пробация, не може да бъде отказано с аргумент, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данъци или такси или не съдържа уредба по отношение на данъци или такси, мита или валутен обмен, еднаква с тази на издаващата държава;


д) изпълнението на наказанието е погасено по давност съгласно законодателството на изпълняващата държава и е свързано с деяние, което попада в нейната компетентност съгласно това право;


е) правото на изпълняващата държава предвижда имунитет и това прави невъзможен надзора върху пробационните мерки или алтернативните санкции;


ж) съгласно правото на изпълняващата държава осъденото лице поради възрастта си не може да бъде наказателно отговорно за деянията, по отношение на които е постановено съдебното решение;


з) съдебното решение е постановено задочно, освен когато в удостоверението се посочва, че лицето е било призовано лично или информирано чрез упълномощен представител съгласно националното право на издаващата държава за времето и мястото на производството, довело до постановяването на задочното съдебното решение, или че лицето е съобщило на компетентен орган, че няма да оспорва;


и) съдебното решение, или когато е приложимо, решението за пробация предвижда медицинско/терапевтично лечение, върху което, независимо от разпоредбите на член 9, изпълняващата държава не е в състояние да упражнява надзор в съответствие с нейната правна или здравна система;


й) пробационната мярка или алтернативната санкция е с продължителност, по-малка от 6 месеца; или


к) съдебното решение се отнася за престъпление, което съгласно правото на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло, предимно или основно на нейна територия или на място, приравнено на нейна територия.


2. Всяко решение по параграф 1, буква к), взето по отношение на деяния, извършени отчасти на територията на изпълняващата държава или на място, приравнено на нейна територия, се приема от компетентния орган на изпълняващата държава само при изключителни обстоятелства и с оглед на всеки отделен случай, като се отчитат особените обстоятелства по случая и особено това дали разглежданото поведение е проявено предимно или основно в издаващата държава.


3. В случаите, посочени в параграф 1, букви а), б), в), з), и), й) и к), преди да бъде взето решение за отказ от признаване на съдебното решение, или когато е приложимо, решението за пробация, и от поемане на отговорност за надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции, компетентният орган на изпълняващата държава се свързва по подходящ начин с компетентния орган на издаващата държава и при необходимост отправя искане до последния да му предостави без отлагане цялата необходима допълнителна информация.


4. Когато компетентният орган на изпълняваща държава е решил да се позове на основание за отказ, посочено в параграф 1 от настоящия член, и по-конкретно на основания, посочени в параграф 1, букви г) или к), тойможе, съгласувано с компетентния орган на издаващата държава, да реши независимо от това да упражни надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции, които са наложени с изпратеното му съдебно решение, и когато е приложимо, изпратеното му решение за пробация, без да поема отговорността за вземане на което и да е от решенията, посочени в член 14, параграф 1, букви a), б) и в).


Член 12


Срок


1. Възможно най-бързо и в срок от 60 дни след получаването на съдебното решение, и когато е приложимо, на решението за пробация, придружени от удостоверението, посочено в член 6, параграф 1, компетентният орган на изпълняващата държава решава дали да признае или не съдебното решение и, когато е приложимо, решението за пробация, и дали да поеме отговорност за надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции. Тойнезабавно информира за своето решение компетентния орган на издаващата държава по начин, позволяващ писмено документиране.


2. Когато при изключителни обстоятелства не е възможно компетентният орган на изпълняващата държава да спази срока, предвиден в параграф 1, тойнезабавно информира компетентния орган на издаващата държава по какъвто и да е начин, като посочва причините за забавянето и срокът, който е преценил за необходим за вземането на окончателно решение.


Член 13


Приложимо право


1. Надзорът върху пробационните мерки и алтернативните санкции и тяхното прилагане се уреждат от правото на изпълняващата държава.


2. Компетентният орган на изпълняващата държава може да упражнява надзор върху задължение, посочено в член 4, параграф 1, буква з), като изиска от осъденото лице да представи доказателство за изпълнението на задължението си за обезщетяване на вредите, причинени с деянието.


Член 14


Компетентност за вземане на всички последващи решения и приложимо право


1. Компетентният орган на изпълняващата държава е компетентен да вземе всички последващи решения, свързани с наказание с отложено изпълнение, условно освобождаване, условно/отложено осъждане и алтернативна санкция, по-специално в случайна неизпълнение на пробационна мярка или алтернативна санкция, или ако осъденото лице извърши ново престъпление.


Такива последващи решения включват по-специално:


а) промяна в задълженията или предписанията, включени в пробационната мярка или алтернативната санкция, или промяна в продължителността на срока на пробацията;


б) отмяна на отлагането на изпълнението на съдебното решение или отмяна на решението за условно освобождаване; и


в) налагане на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода, в случайна алтернативна санкция или на условно/отложено осъждане.


2. Правото на изпълняващата държава се прилага за решенията, приемани съгласно параграф 1, както и за всички по-нататъшни последици от съдебното решение, включително, когато и приложимо, изпълнението и, при необходимост, адаптирането на наказанието лишаване от свобода или на мярката, включваща лишаване от свобода.


3. Всяка държава-членка може, в момента на приемане на настоящото рамково решение или по-късно, да декларира, че като изпълняваща държава ще откаже да поеме отговорността по параграф 1, букви б) и в), в случаи или категории случаи, които ще бъдат посочени от тази държава-членка, и по-специално:


а) в случаи, свързани с алтернативна санкция, при които съдебното решение не предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, които следва да се изпълнят в случайна неизпълнение на съответните задължения или предписания;


б) в случаи, свързани с условно/отложено осъждане;


в) в случаи, при които съдебното решение се отнася за деяния, които не са наказуеми съгласно правото на изпълняващата държава, независимо от елементите на състава или от начина, по който е описано.


4. Когато държава-членка се възползва от някоя от посочените в параграф 3 възможности, компетентният орган на изпълняващата държава прехвърля компетентността обратно на компетентния орган на издаващата държава в случайна неизпълнение на пробационна мярка или алтернативна санкция, ако компетентният орган на изпълняващата държава счете, че се налага да бъде взето последващо решение съгласно посоченото в параграф 1, букви б) или в).


5. В случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, не се засяга задължението да се признае съдебното решение, и когато е приложимо, решението за пробация, нито задължението да се предприемат без отлагане всички необходими мерки за упражняване на надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции, посочено в член 8, параграф 1.


6. Посочените в параграф 3 декларации се правят чрез нотификация до Генералния секретариат на Съвета. Такива декларации могат да бъде оттеглени по всяко време. Посочените в настоящия член декларации и тяхното оттегляне се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.


Член 15


Консултации между компетентните органи


Когато и както сметнат за целесъобразно, компетентните органи на издаващата държава и на изпълняващата държава могат да се консултират взаимно с оглед да се улесни гладкото и ефикасно прилагане на настоящото рамково решение.


Член 16


Задължения на участващите органи в случаите, когато изпълняващата държава е компетентна по отношение на последващи решения


1. Компетентният орган на изпълняващата държава уведомява без отлагане компетентния орган на издаващата държава по начин, който позволява писмено документиране, за всички решения относно:


а) промяна на пробационната мярка или алтернативната санкция;


б) отмяна на отлагането на изпълнението на съдебното решение или отмяна на решението за условно освобождаване;


в) изпълнение на наказанието лишаване от свобода или на мярката, включваща лишаване от свобода, поради неизпълнение на пробационна мярка или алтернативна санкция;


г) изтичане на срока на пробационната мярка или алтернативната санкция.


2. По искане на компетентния орган на издаващата държава, компетентният орган на изпълняващата държава го информира относно максималната продължителност на лишаването от свобода, което е предвидено в националното право на изпълняващата държава за деянието, довело до постановяването на решението, и което може да бъде наложено на осъденото лице в случайна нарушение на пробационните мерки или алтернативните санкции. Тази информация се предоставя незабавно след получаването на съдебното решение и, когато е приложимо, на решението за пробация, придружени от удостоверението, посочено в член 6, параграф 1.


3. Компетентният орган на издаващата държава незабавно информира компетентния орган на изпълняващата държава по начин, който позволява писмено документиране, за всякакви обстоятелства или констатации, които по негово мнение биха могли да доведат до приемане на едно или повече от решенията, посочени в параграф 1, букви а), б) или в).


Член 18


Задължения на участващите органи в случаите, когато издаващата държава е компетентна по отношение на последващи решения


1. Ако компетентният орган на издаващата държава има компетентност по отношение на последващите решения по член 14, параграф 1, вследствие прилагането на член 14, параграф 3, компетентният орган на изпълняващата държава го уведомява незабавно за:


а) всяка констатация, която има вероятност да доведе до отмяна на отлагането на изпълнението на съдебното решение или отмяната на решението за условно освобождаване;


б) всяка констатация, която има вероятност да доведе до налагане на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода;


в) всякакви по-нататъшни факти и обстоятелства, които компетентният орган на издаващата държава поиска да бъдат предоставени, и които са от основно значение, доколкото му позволят да вземе последващи решения в съответствие с неговото национално право.


2. Когато държава-членка се е възползвала от възможността по член 11, параграф 4, компетентният й орган информира компетентния орган на издаващата държава в случайна неизпълнение от страна на осъденото лице на пробационна мярка или алтернативна санкция.


3. Съобщаването на констатациите, посочени в параграф 1, букви а) и б) и в параграф 2, се извършва чрез използването на стандартен формуляр, изложен в приложение II. Съобщаването на фактите и обстоятелствата, посочени в параграф 1, буква в), се извършва по всякакъв начин, който позволява писмено документиране, включително, когато е възможно, посредством формуляра, даден в приложение II.


4. Ако съгласно националното право на издаващата държава осъденото лице трябва да бъде изслушано от съда, преди да се вземе решение относно налагане на наказанието, това изискване може да бъде спазено, като се следва mutatis mutandis процедурата, предвидена в инструменти на международното право или правото на Европейския съюз, които предвиждат възможността за използване на видео връзка за изслушване на лица.


5. Компетентният орган на издаващата държава информира без отлагане компетентния орган на изпълняващата държава за всички решения относно:


а) отмяна на отлагането на изпълнението на съдебното решение или отмяна на решението за условно освобождаване;


б) изпълнение на наказанието лишаване от свобода или на мярката, включваща лишаване от свобода, когато такава мярка се предвижда в съдебното решение;


в) налагане на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща лишаване от свобода, когато такава мярка не се предвижда в съдебното решение;


г) изтичане на срока на пробационната мярка или алтернативната санкция.


Член 18


Информация, която във всички случаи се предоставя от изпълняващата държава


Компетентният орган на изпълняващата държава уведомява без отлагане компетентния орган на издаващата държава по начин, който позволява писмено документиране за:


1. предаването на съдебното решение, и когато е приложимо, на решението за пробация, придружени от удостоверението, посочено в член 6, параграф 1, на компетентния орган, отговорен за неговото признаване и за вземане на съответните мерки за надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции съгласно член 6, параграф 7;


2. факта, че е практически невъзможно да се упражни надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции, тъй като след предаването на съдебното решение и, когато е приложимо, на решението за пробация, придружени от удостоверението, посочено в член 6, параграф 1, на изпълняващата държава, осъденото лице не може да бъде открито на територията на изпълняващата държава, като в такъв случай изпълняващата държава не е задължена да упражнява надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции;


3. окончателното решение да бъде признато съдебното решение и, когато е приложимо, решението за пробация, и да бъде поета отговорност за упражняване на надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции;


4. всяко решение да не бъде признато съдебното решение, и когато е приложимо, решението за пробация, и да не се поема отговорност за упражняване на надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции съгласно член 11, заедно с мотивите за решението;


5. всяко решение да бъдат адаптирани пробационните мерки или алтернативните санкции в съответствие с член 9, заедно с мотивите за решението;


6. всяко решение за амнистия или помилване, в резултат на което не се упражнява надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции по причините, посочени в член 19, параграф 1, заедно с, когато е приложимо, мотивите за решението.


Член 19


Амнистия, помилване и възобновяване на производството


1. Както издаващата държава, така и изпълняващата държава могат да вземат решение за амнистия или помилване.


2. Единствено издаващата държава може да се произнася по молбите за възобновяване на производството, довело до постановяване на съдебното решение за налагане на пробационните мерки или алтернативните санкции, подлежащи на надзор съгласно настоящото рамково решение.


Член 20


Граници на компетентността на изпълняващата държава


1. Ако осъденото лице се укрива или вече няма законно и обичайно място на пребиваване в изпълняващата държава, компетентният орган на изпълняващата държава може да прехвърли компетентността по отношение на надзора върху пробационните мерки или алтернативните санкции, както и на всички последващи решения, свързани със съдебното решение, обратно на компетентния орган на издаващата държава.


2. Ако спрямо съответното лице е в ход ново наказателно производство в издаващата държава, компетентният орган на издаващата държава може да поиска от компетентния орган на изпълняващата държава да прехвърли компетентността по отношение на надзора върху пробационните мерки или алтернативните санкции, както и на всички последващи решения, свързани със съдебното решение, обратно на компетентния орган на издаващата държава. В такъв случайкомпетентният орган на изпълняващата държава може да прехвърли компетентността на обратно на компетентния орган на издаващата държава.


3. Когато в резултат на прилагане на настоящия член компетентността бъде прехвърлена обратно на издаващата държава, компетентният орган на тази държава поема отново компетентността. За по-нататъшния надзор върху пробационните мерки или алтернативните санкции, компетентният орган на издаващата държава взема предвид продължителността и степента на изпълнение на пробационните мерки или алтернативните санкции в изпълняващата държава, както и всички решения, приети от изпълняващата държава съгласно член 16, параграф 1.


Член 21


Езици


Посоченото в член 6, параграф 1 удостоверение се превежда на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава. Всяка държава-членка може при приемането на настоящото рамково решение или по-късно, да посочи в декларация, депозирана в Генералния секретариат на Съвета, че ще приема превод на един или повече други официални езици на институциите на Европейския съюз.


Член 22


Разноски


Разноските, свързани с изпълнението на настоящото рамково решение, се поемат от изпълняващата държава, с изключение на разноските, възникнали изключително на територията на издаващата държава.


Член 23


Отношение с други споразумения и договорености


1. Считано от 6 декември 2011 г. настоящото рамково решение заменя, в отношенията между държавите-членки, съответните разпоредби на Конвенцията на Съвета на Европа от 30 ноември 1964 г. за наблюдение на лицата, осъдени или освободени условно.


2. Държавите-членки могат да продължат да прилагат действащите двустранни или многостранни споразумения или договорености и след 6 декември 2008 г., доколкото същите позволяват задълбочаване или разширяване на целите на настоящото рамково решение и способстват за по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите за упражняване на надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции.


3. Държавите-членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или договорености след 6 декември 2008 г., доколкото тези споразумения или договорености позволяват за задълбочаване или разширяване на разпоредбите на настоящото рамково решение и допринасят за понататъшното опростяване или улесняване на процедурите за упражняване на надзор върху пробационни мерки и алтернативни санкции.


4. В срок до 6 март 2009 г. държавите-членки нотифицират Съвета и Комисията за съществуващите споразумения и договорености, посочени в параграф 2, които желаят да продължат да прилагат. Държавите-членки нотифицират Съвета и Комисията и за всяко ново споразумение или договореност съгласно параграф 3, в срок до три месеца след подписването им.


Член 24


Териториално приложение


Настоящото рамково решение се прилага за Гибралтар.


Член 25


Изпълнение


1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение до 6 декември 2011 г.


2. Държавите-членки представят на Генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите,с които транспонират в националното си законодателство произтичащите от настоящото рамково решение задължения.


Член 26


Преглед


1. Преди 6 декември 2014 г. Комисията изготвя доклад въз основа на информацията, получена от държавите-членки съгласно член 25, параграф 2.


2. Въз основа на този доклад Съветът прави оценка на:


а) степента, в която държавите-членки са взели необходимите мерки, за се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение; и


б) прилагането на настоящото рамково решение.


3. Докладът се придружава при необходимост от законодателни предложения.


Член 27


Влизане в сила


Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.


Съставено в Брюксел на 27 ноември 2008 година.


За Съвета

Председател

M. ALLIOT-MARIE


ПРИЛОЖЕНИЕ I








ПРИЛОЖЕНИЕ II




_________________________

1 ОВ C 147, 30.6.2007 г., стр. 1.

2 Становище от 25 октомври 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

3 ОВ C 53, 3.3.2005 г., стр. 1.

4 ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 27.

5 ОВ L 76, 22.3.2005 г., стр. 16.

6 ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 59.

7 ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4.

8 ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49.


2008-L337-12


Untitled Page