450-МА ПЛЕНАРНА СЕСИЯ, ПРОВЕДЕНА НА 14 И 15 ЯНУАРИ 2009 - Становище на Европейския икономически и социален комитет относно "Социално и екологично измерение на вътрешния пазар"

Обн. C ОВ. бр.182 от 4 Август 2009г.

Докладчик: г-н Andrzej ADAMCZYK

На 17 януари 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:

"Социално и екологично измерение на вътрешния пазар".

Специализирана секция "Единен пазар, производство и потребление", на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 януари 2009 г. (докладчик: г-н Andrzej ADAMCZYK).

На 450-ата си пленарна сесия, проведена на 14 януари 2009 г. (заседание от 14 януари 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 94 гласа "за", 29 гласа "против" и 15 гласа "въздържал се".


1. Заключения

1.1 Въпреки че не е цел сам по себе си, вътрешният пазар е инструмент, допринасящ за растящото благоденствие на гражданите на ЕС, като увеличава техния просперитет, достъпа им до стоки и услуги и подобрява качеството и сигурността на работните им места, дава им възможността да пътуват, живеят, работят и учат навсякъде в ЕС.

1.2 Този напредък е свързан с по-големите възможности, които вътрешният пазар осигурява както за предприятията - благодарение на разширяването на пазара на стоки, услуги и на свободата на инвестициите, така и за работниците, предоставяйки им безпрецедентната възможност да търсят работа в която и да е държава от ЕС по техен избор.

1.3 Ако Европа иска да остане конкурентоспособна в дългосрочен план, вътрешният пазар трябва да осигури устойчив и дългосрочен растеж, което включва и отчитане на екологичните аспекти. Затова новите стандарти, правила, продукти и идеи трябва да вземат под внимание това важно предизвикателство, въпреки че то неизбежно може да доведе до напрежение в някои промишлени отрасли, особено като се има предвид, че всичко това има смисъл, единствено ако европейската икономика получи шанс да оцелее, т.е. ако не пострада краткосрочната конкурентоспособност.

1.4 Крайната цел е да се подобри значително функционирането на вътрешния пазар в условията на социална пазарна икономика, т.е. да се осигурят равни възможности за всички заинтересовани страни и да им се гарантира, че те извършват дейност в една и съща правна среда. Това е жизненоважно, за да се създадат условия за лоялна конкуренция, да се създадат повече и по-качествени работни места, като социалното и екологичното измерение се интегрират във вътрешния пазар, за да се засили европейската конкурентоспособност.

1.5 В подхода си за задълбочаване на вътрешния пазар европейските институции трябва да имат предвид законните интереси на предприятията и нуждата от зачитане на основните социални права, признати от законодателството на ЕС, международните трудови стандарти и законодателството на отделните държави- членки, включително правото на колективно трудово договаряне.

1.6 За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо отстраняването на някои неясноти, свързани с прилагането на законодателството на ЕС. Ясната и предвидима правна рамка е предпоставка за по-нататъшно развитие и задълбочаване на вътрешния пазар.

1.7 По-конкретно, противоречията, произтичащи от неотдавнашните решения на Съда на Европейските общности, свързани с правното тълкуване на Директивата относно командироването на работници, като че ли легитимират искането за преразглеждане на директивата или за сключване на допълнително споразумение между социалните партньори.

1.8 В това отношение мрежата SOLVIT би могла да играе важна роля като посредник между институциите и обществото, но тя страда от крайно недостатъчно финансиране и остър недостиг на персонал и е необходимо преосмисляне на нейната роля и действия.

2. Въведение

2.1 Въпреки че е все още в процес на изграждане, вътрешният пазар вече е довел до редица видими ползи за гражданите на ЕС и представлява основното постижение на процеса на европейска интеграция1 . Постепенното отваряне на пазарите и премахване на бариерите обаче породи редица трудности и проблеми, които трябва да бъдат разрешени, за да се осигури подкрепа за по-нататъшното задълбочаване на вътрешния пазар.

2.2 Не бива да се забравя, че развитието на вътрешния пазар не е самоцел, а по-скоро средство за повишаване на стандарта на живот на хората в Европейския съюз и за увеличаване на техния просперитет, на достъпа им до стоки и услуги и за подобряване на качеството и сигурността на работните им места, като им предоставя възможност да пътуват, живеят и работят свободно навсякъде в рамките на ЕС2. Тези ползи са неразривно свързани с нарасналата свобода за извършване на предприемаческа дейност, напр. чрез разширяването на пазара на стоки и услуги и свободата на инвестициите.

2.3 Постепенното премахване на бариерите в области, непосредствено свързани с четирите свободи, може да доведе до проблеми и напрежение в сфери, в които все още съществуват значителни разлики между отделните държави; това важи в особена степен за въпроси като заплащане, социална сигурност, трудовото право и правата на социалните партньори. Това напрежение може да бъде и до известна степен е премахнато чрез допълнителни разпоредби, имащи за цел:

- да внесат яснота по отношение на правното объркване, произтичащо от прилагането на разпоредбите в различните държави;

- да се борят срещу социалния дъмпинг и нелоялната конкуренция;

- да осигурят защита на правата на потребителите3;

- да осигурят ефективен достъп до европейския вътрешен пазар на производителите и доставчиците на стоки и услуги;

- да гарантират достъпността на всички стоки и услуги, особено услугите от общ интерес, чрез политики, предназначени за всички4;

- да насърчават активните политики с цел осигуряване на равенство между половете и борба с всички видове дискриминация.

2.4 За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, е необходимо да се отстранят различните неясноти около прилагането на законодателството на ЕС. Абсолютно неприемливо е по въпроси, които са от ключово значение за тях, социалните партньори да са задължени да се обръщат към Съда на Европейските общности, чиито решения понякога не срещат пълно разбиране или са източник на противоречия.

2.5 В този контекст трябва да се оцени като положителен фактът, че Комисията реши да покани социалните партньори и държавите-членки да дискутират въпросите, повдигнати от приетите неотдавна решения на Съда, и организира форум, на който бе обсъдено как да бъдат зачитани социалните права в контекста на нарастващата мобилност на работната сила5.

3. Вътрешен пазар: ползи и предизвикателства

3.1 Вътрешният пазар е донесъл много ползи. Това са ползи за предприятията, за работниците и за обществото като цяло, което се възползва от успешното функциониране на вътрешния пазар в редица области. Неоспоримите постижения на вътрешния пазар включват увеличаването на просперитета, свързан с нарастването на БВП, свободата на пътуване, престой, работа или обучение в която и да е държава от ЕС, значително по-широкия достъп до висококачествени стоки и услуги (често на по-ниски цени), който е свързан с по-добрия достъп на производители, търговски оператори и доставчици на услуги до вътрешния пазар и, не на последно място, разширяването на правата на потребителите, които сега обхващат цялата територия на ЕС, независимо от страната, в която е направена покупката.

3.2 Ограниченията на свободното движение на хора, наложени от редица държави-членки под формата на "преходни периоди", продължават да водят до противоречия, въпреки ограниченото им времетраене. Все пак трябва да се отбележи, че защитата на пазара на труда се оказа по-трудна от очакваното в държавите, които прилагат преходни периоди; също така, масовата емиграция на квалифицирани работници, които търсят работа, представлява истински проблем за техните страни на произход.

3.3 Все пак ЕИСК смята6 , че интеграцията на трудовия пазар е най-добрата защита срещу социалното изключване. Комисията трябва да работи заедно със социалните партньори, за да използва по-добре потенциала на европейската работна сила в нашите бързо развиващи се общества. Взаимното признаване на квалификациите е проблем, който все още се нуждае от решение7.

3.4 За предприятията ползите включват достъп до голям пазар с население от почти 500 милиона, улесняване на трансграничната търговия и на процедурите за създаване на предприятия, по-широко прилагане на европейските стандарти и етикетиране, както и подобрено трансгранично сътрудничество и трансфер на технологии. Друга полза е лесният достъп до капиталовите пазари, макар че функционирането на финансовите услуги все още се нуждае от подобряване. Всички тези постижения на вътрешния пазар, независимо дали се отнасят до предприятията или непосредствено до обществото, са свързани с определени социални последствия и предизвикателства.

3.5 Макар да изглежда очевидно, че въвеждането на вътрешния пазар доведе до безпрецедентен икономически растеж, който оказа положителен ефект и върху общественото социално благоденствие, все още много се спори дали степента на отвореност на пазара и обхватът на регулацията в отделните области са желателни и приемливи от социална гледна точка. Противоречията, свързани с неотдавнашните решения на Съда на Европейските общности (Viking8 , Laval9 , Ruffert10 , Комисията срещу Люксембург11), предишният дебат относно директивата за услугите, както и проблемите, свързани с отварянето на пазарите на труда, социалния дъмпинг, нелоялната конкуренция и ефекта на вътрешния пазар върху функционирането на европейския социален модел, със сигурност се нуждаят от анализ и може би от решения за ново законодателство или съвместно регулиране.

3.6 Вътрешният пазар доведе до понижаване на цените на много продукти, което е добре както за потребителите, така и за конкурентоспособността на европейската икономика. Все пак това намаление на цените често се осъществява с цената на уволняване на работници, в резултат на преструктуриране на предприятия или прехвърляне на работните места другаде. Затова от социална гледна точка е необходимо да се намери компромис между интересите на потребителите (ниски цени) и интересите на работниците, т.е. сигурност на работното място, стандарти по отношение на заетостта и условията на труд и заплащане.

3.7 Икономическият растеж в резултат от вътрешния пазар допринесе и за създаването на нови работни места. Това би било много положително явление, ако не беше фактът, че тези работни места често са ниско платени поради нуждата от запазване на конкурентоспособността.

3.8 В този контекст трябва да се подчертае, че Европа е постигнала високата си конкурентоспособност преди всичко чрез инвестиции в нови технологии, обучение и образование на работниците, подобряване на организацията на труда, по-здравословни и по-безопасни условия на работното място, както и активно насърчаване на социалния диалог и партньорството. Но тъй като работниците също са потребители, увеличаването на конкурентоспособността на икономиката чрез ограничаване на разходите за труд всъщност може да доведе до понижаване на покупателната способност или с други думи до по-ниско потребление и намален растеж.

3.9 Частичното отваряне на пазара на труда за икономически мигранти поставя редица специфични проблеми. Някои държави- членки не успяха ефективно да включат икономическите мигранти в колективните си трудови договори и/или други правила, правни разпоредби или практики и в резултат на това се създаде заплаха за местните трудови стандарти и се разшири неформалната икономика. Това води до влошаване на условията на труд и компрометиране на социалния диалог, което от своя страна е причина за социален дъмпинг и нелоялна конкуренция; както синдикатите, така и организациите на работодателите трябва се противопоставят твърдо на този тип практики.

3.10 Определени практики на предприятия, които наемат командировани работници, бяха окачествени като социален дъмпинг и нелоялна конкуренция. Освен това, в решенията си по делата Viking, Laval, Ruffert и Комисията срещу Люксембург, Съдът на Европейските общности постанови, че тези практики са законни и в съответствие с Директивата относно командироването на работници, което предизвика сериозни разногласия, по-специално с оглед на това, че решенията очевидно противоречаха на заявената цел на директивата. Насърчаването на трансграничното предлагане на услуги изисква лоялна конкуренция и гарантиране на правата на работниците. Затова изглежда, че за гарантирането на равни възможности, лоялна конкуренция и зачитане на правата на работниците ще бъдат необходими нови законодателни инициативи и допълнителни преговори между социалните партньори, особено по въпроса за командированите работници.

3.11 Все пак, преди да бъдат изготвени новите регламенти, Комитетът12 смята, че има спешна нужда от мерки за гарантиране на правилното прилагане на Директива 96/71/ЕО, особено като се има предвид, че целите й не са напълно постигнати дори и 10 години след нейното влизане в сила.

3.12 Отделен остава въпросът за отварянето на пазара на услуги и проблемите, свързани с услугите от общ интерес, които, наред с другото, са обхванати от неотдавна приетата директива за услугите. Тази директива е в процес на въвеждане и затова ефектът й все още не може да бъде оценен. Все пак е ясно, че социалното измерение на основните услуги далеч надхвърля въпросите за работниците и социалния диалог и е свързано също така с гарантирането на всеобщ достъп до тези услуги13.

3.13 В контекста на неотдавнашните увеличения на цените в Европа въпросът за достъпа до услугите от общ интерес е тясно свързан с въпроса за достъпността на цените, особено що се отнася до енергията. Проблемът за енергийните доставки обаче трябва да се разглежда не само във връзка с неотдавнашните и вероятно и бъдещите увеличения на цените, но също така като се отчитат и екологичните аспекти на потреблението на енергия.

4. Влияние на неотдавнашните решения върху вътрешния пазар

4.1 За да функционира правилно вътрешният пазар, са необходими ясни правила. По-нататъшната му интеграция ще зависи много от степента, до която може да се намери приемлив баланс между икономическото, социалното и екологичното му измерение, в рамките на ясна и предвидима правна рамка.

4.2 Някои неотдавнашни решения на Съда на Европейските общности предизвикаха противоречия сред индустриалните среди в Европа. За повторното установяване на толкова нужната обща база за обществено доверие са необходими ясни решения на проблемите, които все още предизвикват противоречия.

4.2.1 В делото Viking Международната федерация на транспортните работници (ITF) и Финландският съюз на моряците заплашват със стачни действия по повод на плановете на Viking Line да прехвърли един от финландските кораби да плава под флага на Естония и да замести екипажа с по-евтина работна ръка от тази страна. Съдът отсъжда, че в този случай заплахата със стачка, с цел работодателят да бъде принуден да сключи колективно споразумение, би могла да ограничи свободата на установяване.

4.2.2 Делото Laval се отнася до латвийско предприятие, което командирова работници в Швеция по реда и условията на латвийското законодателство, чиито изисквания са много по-ниски от тези на колективно договорените условия в Швеция. Шведските синдикати отговарят с колективни действия и блокада на доставките за строителния обект в гр. Vaxholm. Съдът прие, че в случаите, когато се прилага Директивата относно командироването на работници, е незаконно синдикатите да организират колективни действия с искания за ред и условия, надхвърлящи задължителните правила за минимална защита, предвидени в директивата.

4.2.3 В делото Ruffert германско предприятие печели обществена поръчка, възложена от провинция Долна Саксония за извършване на строителни работи в затвор. Германското предприятие възлага работата на подизпълнител - полско предприятие, което плаща на работниците едва 47 % от минималната ставка, определена в регионалното секторно колективно споразумение. Поради това провинция Долна Саксония анулира сключения договор, но според Съда на ЕО местният закон, задължаващ обществените възложители на строителни работи да спазват колективните споразумения, е несъвместим с Директивата относно командироването на работници, освен ако споразумението не бъде определено като задължително за всички страни.

4.2.4 В делото Люксембург Съдът на ЕО подкрепи жалбата на Комисията, като реши, че Люксембург е стигнал твърде далеч в прилагането на Директивата относно командироването на работници по отношение на изискванията, които са в сила в страната за предприятия с местна собственост, като например за максимални периоди на работа и минимални периоди на почивка, автоматична индексация на заплатите и спазване на колективните споразумения.

4.3 Решенията по горепосочените дела породиха и опасения във връзка с тълкуването на Директивата на ЕС относно командироването на работници от Съда на Европейските общности. Тези дела доведоха до големи разногласия и са считани от много заинтересовани страни за насърчаващи дъмпинга на трудовите възнаграждения. В тези дела чуждестранни компании са заобиколили колективните споразумения, правните разпоредби или практики и действащите правила в страната, в която извършват дейност, в ущърб на местните предприятия и за сметка на работниците.

4.4 Вътрешният пазар трябва да бъде източник на правна сигурност, а не на неяснота. Затова е от съществено значение да се постигне съгласие по принципите, които трябва да се преразгледат в съответствие както с буквата на закона, така и с неговото тълкуване и да се намери ясен общ подход.

5. Механизми и инструменти за подобряване на функционирането на вътрешния пазар

5.1 Функционирането на вътрешния пазар постепенно беше допълнено от редица механизми, които подобриха действието му. Тези механизми могат да бъдат полезни за оценяване на начините за подобряване на включването както на социалното, така и на екологичното измерение във вътрешния пазар.

5.2 В последните години, в контекста на неотдавнашните процеси на разширяване, бяха възобновени разискванията относно хармонизацията и взаимното признаване. Съществува широк консенсус, че хармонизацията трябва да се насочи към това, което е наистина необходимо, и че не е реалистично да се цели твърде голяма хармонизация в един Европейски съюз с 27 държави. От друга страна, взаимното признаване е доста пренебрегвано, въпреки че е един от стълбовете на вътрешния пазар. Хармонизацията би могла да бъде полезна за изграждането на европейския социален модел, но все пак социалното измерение до голяма степен е все още в рамките на компетентността на 27-те държави членки, в повечето случаи с пълната подкрепа на социалните партньори и в съответствие с принципа на субсидиарност. Въпреки това хармонизацията би могла да бъде полезна в областта на околната среда за създаване на правила за продуктите и процесите, в съответствие

с амбициозните цели, които си е поставил ЕС.

5.3 В това отношение мрежата SOLVIT би могла да бъде от огромно значение като посредник между институциите и обществото. Сред нейните задачи са информирането, предоставянето на консултации и разглеждането на въпроси, свързани с вътрешния пазар, които засягат предприятията, потребителите, работниците т.н. в държавите-членки. Мрежата съдържа голямо количество данни и експертни знания. Но като цяло тя страда от крайно недостатъчно финансиране и остър недостиг на персонал и е необходимо преосмисляне на нейната роля и действия.

5.4 "Новият подход" постави законодателните органи в ЕС на заден план, тъй като те определят само основните изисквания и делегират техническите аспекти на органите по стандартизация. Въпреки че този подход едва ли би могъл да се приложи за социалното измерение, възможно е той да има - и всъщност има - голямо значение в областта на околната среда (стандарти за качество и т.н. - подходът би бил полезен за Комисията при актуализирането на редица важни области).

5.5 Принципът на страна на произход все още е спорен въпрос, за което свидетелства и фактът, че потребителските организации не са удовлетворени от него. Той гласи, че когато действие или услуга се извършват в една държава, но се получават в друга, приложимият закон е законът на страната, в която се извършват действието или услугата. Целта на този принцип е да се стимулира свободното движение на стоки и услуги и да се насърчи трансграничната конкуренция. При все това той беше отхвърлен по време на разискванията относно Директивата за услугите, тъй като всъщност би изисквал държавите да прилагат различни правни режими към дружества и лица в зависимост от тяхната страна на произход.

5.6 Процесът Lamfalussy беше добър пример за това как общоевропейските регулаторни въпроси могат да бъдат подобрени, тъй като даде по-последователно тълкуване и осигури по-опростено сближаване на националните практики и традиции по специфични регулаторни въпроси. Освен примера с финансовите услуги, процесът Lamfalussy е еталон за създаването на система, която гарантира качество и яснота. Остава да се определи дали той може да осигури по-ефективен механизъм за законодателство в други области и по-специално в областта на околната среда.

5.7 В контекста на свободното движение на стоки клаузата "Монти" гласи, че директивата не трябва да бъде тълкувана като засягаща по какъвто и да било начин упражняването на основните права, произтичащи от ЕС, включително правото на синдикални действия. Неотдавнашните решения на Съда на Европейските общности поставиха под въпрос валидността на клаузата "Монти" и е важно да се изясни какви са нейните ограничения и какво ги налага.


6. По-добра рамка за включване на околната среда във вътрешния пазар

6.1 Както енергетиката, така и околната среда се превърнаха в основни приоритети за правителствата и гражданите в Европа и ще останат такива в обозримото бъдеще. За жалост, опазването на околната среда често се счита за бреме за пазара и се свързва с нови негативни условия, които неминуемо се отразяват върху конкурентоспособността на предприятията.

6.2 Все пак днес съществува широк консенсус, че един от най-ефективните начини за гарантиране на бъдещата конкурентоспособност на Европа е постигането на значителен напредък в развитието на идеи, продукти и стандарти, отговарящи на едно от най-важните предизвикателства, пред които е изправено човечеството днес, тоест нужно е развитието на вътрешен пазар наистина да взема под внимание екологичното измерение като основна част от тази цел. Това обаче не се отразява на факта, че новите разпоредби в тази област могат неизбежно да доведат до напрежение в определени промишлени отрасли, особено като се има предвид, че и краткосрочната конкурентоспособност остава от първостепенно значение.

6.3 Договорът от Амстердам затвърди идеята, че интеграцията на екологичното измерение в други политики е ключът към насърчаване на устойчивото развитие. Европейската комисия проучи начини за подобряване на синергията между единния пазар и въпросите на околната среда чрез включване на екологичното измерение в мерки като обществени поръчки, ефективна оценка на въздействието, стандартизация, финансова отчетност или чрез използването на икономически инструменти като данъци, свързани с околната среда, и т.н. Освен това Комисията проучи нови сектори и проблеми, които могат да изискват мерки за хармонизация.

6.4 Досега, предвид големия брой сектори и практики, свързани с измеренията за екологичност и устойчиво развитие, включването на загрижеността за околната среда в единния пазар не беше ясно очертан въпрос. Този аспект оказва влияние върху важни области на политиката, като енергетиката и транспорта, докато въпроси, които първоначално се ограничаваха до свободното движение на стоки, бяха разширени върху други области. Затова и предвид важното място, което заема околната среда в настоящия политически дневен ред, би било необходимо да се постигне много по-голям напредък в онези специфични области, където са възможни подобрения, и да се определи кои инструменти на вътрешния пазар биха били най-подходящи за постигането на тези цели.


7. Заключителни бележки

7.1 Вътрешният пазар е в процес на изграждане. Крайната цел е да се изгради вътрешен пазар, в който не съществуват бариери. Завършен вътрешен пазар означава, че всички заинтересовани лица имат равнопоставен достъп до всеки национален пазар. Накрая, равнопоставен достъп до пазарите на всяка държава-членка означава също така, че предприятията, работниците и доставчиците на услуги действат в една и съща правна среда, като по този начин се гарантира равнопоставеност и се избягва нелоялната конкуренция в рамките на Европейския съюз и каквото и да било нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар като цяло.

7.2 Според едно от становищата на Комитета14 успехът на вътрешния пазар е споделена отговорност на Европейския съюз и държавите-членки, които трябва все повече да се ангажират с него. Трябва да се подчертае и ролята, която имат социалните партньори в неговото изграждане и прилагане.

7.3 Настоящият дебат за границите на европейската интеграция, както и неотдавнашната дискусия относно Директивата за услугите, показват колко е трудно да се съчетаят принципите на вътрешния пазар и нуждата от високи социални стандарти, социална закрила, работещи и достъпни обществени услуги и лоялна конкуренция. Дискусиите относно вътрешния пазар трябва да акцентират главно върху формулирането на отговор на тези легитимни въпроси. Отговаряйки на тези въпроси, европейските институции следва да отчитат както законните интереси на предприятията, така и факта, че икономическите свободи трябва да бъдат обект на регулация, за да се гарантира, че упражняването им не нарушава основни социални права, признати от законодателството на ЕС, международните трудови стандарти и законите на отделните държави-членки, включително правото на преговори и правото да се сключват и прилагат колективни трудови договори.

7.4 В неотдавнашното съобщение на Комисията относно обновената социална програма15 още веднъж се заявява неотменният ангажимент на Европа за хармонично развити, сплотени и приобщаващи общества, които осигуряват зачитането на основните права в условията на добре функционираща пазарна икономика. Комисията също така декларира своя ангажимент да гарантира, че няма противоречие между основните свободи в Договора и защитата на основните права.

7.5 Функционирането на вътрешния пазар съгласно разпоредбите на Договора от Лисабон все още подлежи на оценка; първата оценка на ЕИСК на текста на Договора показва обаче, че вътрешният пазар, макар и да не търпи промени на основната си структура, изглежда се дефинира в една по-социална перспектива.



Брюксел, 14 януари 2009 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следните части от становището бяха отхвърлени в полза на изменение, одобрено на пленарната сесия, но получиха минимум една четвърт от подадените гласове:

1.4 Крайната цел е да се премахнат всички пречки за функционирането на вътрешния пазар, т.е. да се осигурят равни възможности за всички заинтересовани страни и да им се гарантира, че те извършват дейност в една и съща правна среда. Това е жизненоважно, за да се създадат условия за лоялна конкуренция за всички и за да се увеличи конкурентоспособността на икономиката на ЕС.


       
Резултати от гласуването: За: 79 Против: 46 Въздържали се:11
       


Следното изменение, което получи повече от една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено при гласуването:

Параграф 4.3 се заличава. Изложение на мотивите

ЕИСК няма компетенции да подкопава решения на Съда на ЕО. Това би представлявало опасен прецедент, увреждащ нашия авторитет.


       
Резултати от гласуването: За: 44 Против: 78 Въздържали се:14
       


_________________________

1 COM(2007) 724 окончателен.

2 ОВ C 93, 27.4.2007 г., стр. 25.

3 ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 14.

4 ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 14.

5 COM(2008) 412 окончателен

6 ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 15.

7 ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 100.

8 ОВ C 51, 23.2.2008 г., дело C-438/05

9 ОВ C 51, 23.2.2008 г., дело C-341/05.

10 ОВ C 128, 24.5.2008 г., дело C-346/06.

11 ОВ C 209, 15.8.2008 г., дело C-319/06.

12 ОВ C 151, 17.6.2008 г., стр. 45.

13 ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 80.

14 ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 15.

15 COM(2008) 412 окончателен.


2009-C182-01


Untitled Page