81-ВА ПЛЕНАРНА СЕСИЯ, ПРОВЕДЕНА ОТ 5 ДО 7 ОКТОМВРИ 2009 Г. - Становище на Комитета на регионите относно „Стратегия на ЕС за Дунавското пространство“ - (2010/C 79/01)

Обн. C ОВ. бр.79 от 27 Март 2010г.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ:


— приветства факта, че на 18 и 19 юни 2009 г. Европейският съвет поиска от Комисията да представи до края на 2010 г. стратегия на ЕС за Дунавското пространство;


— обръща внимание върху това, че една стратегия на ЕС за Дунавското пространство има за цел да донесе повече благоденствие, сигурност и мир за неговите граждани;


— отбелязва, че Дунавското пространство се състои както от страните по течението на река Дунав, така и от държавите във водосборния басейн на река Дунав; освен това посочва, че Дунавското пространство включва държави-членки на ЕС, страни кандидатки за членство в ЕС, потенциални страни кандидатки и държави, които участват в европейската политика на съседство;


— смята, че регионалните и местните власти, както и организациите, отговарящи за регионалното развитие, са незаменими партньори в една стратегия за река Дунав. Те дават значителен принос за успешното изготвяне на концепцията на Европейската комисия за териториалното сближаване и трансграничното сътрудничество. Заинтересованите участници от сферите на икономиката, науката, културата и опазването на околната среда, както и обществените институции изпълняват важна роля в този процес;


— смята, че стратегическите политики като транспорт, опазване на околната среда и енергийна сигурност, икономика, сигурност, образование и култура, заетост, здравеопазване и социални въпроси са централни в една стратегия на ЕС за Дунавското пространство;


— установява, че за да се използва пълният му икономически, социален, екологичен и културен потенциал, Дунавското пространство следва да се разглежда само като един транснационален район, подпомаган от ЕС.


Докладчик: проф. д-р Wolfgang Reinhart (DE/ЕНП), министър по федерални и европейски въпроси на федерална провинция Баден-Вюртемберг


I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ


КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ:


1. изразява задоволство, че на пленарното заседание на Комитета на регионите на 8 октомври 2008 г. в Брюксел Европейската комисия обяви, че ще бъде изработена специална стратегия на ЕС за Дунавското пространство по подобие на вече съществуващата стратегия за региона на Балтийско море1;


2. приветства факта, че на 18 и 19 юни 2009 г. Европейският съвет поиска от Комисията да представи до края на 2010 г. стратегия на ЕС за Дунавското пространство;


3. приветства създаването на 27 ноември 2008 г. в Комитета на регионите на междурегионална група „Дунавско пространство“ и подкрепя нейната работа;


4. приветства вниманието, което отдава на Дунавското пространство Европейският парламент и усилията в него също да се сформира група, включваща представители на всички политически групи2;


5. обръща внимание върху това, че една стратегия на ЕС за Дунавското пространство има за цел да донесе повече благоденствие, сигурност и мир за неговите граждани. Това е от полза за целия Европейски съюз, включително за местните и регионалните власти;


6. установява, че в Европейския съюз, който вече наброява 27 държави-членки, макрорегионите играят все по-голяма роля особено в рамките на концепцията за териториалното сближаване на ЕС;


7. отбелязва, че Дунавското пространство се състои както от страните по течението на река Дунав, така и от държавите във водосборния басейн на река Дунав; освен това посочва, че Дунавското пространство включва държави-членки на ЕС, страни кандидатки за членство в ЕС, потенциални страни кандидатки и държави, които участват в европейската политика на съседство;


8. подчертава европейската перспектива на Дунавското пространство; едновременно с това изтъква външното измерение на Дунавското пространство и подчертава, че Дунавското пространство може да стане пример за осъществяването на сътрудничеството с трети страни;


9. обръща внимание върху дълбоките политически, икономически и социални реформи, които се осъществиха в Дунавското пространство след падането на Желязната завеса, поради което Европейската комисия включи тази промяна като тема в работната си програма за 2009 г.3 и в Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка „Пет години след разширяването на ЕС — постижения и предизвикателства на икономиката“4;


10. отбелязва подкрепящото въздействие на Дунавското пространство на европейско равнище, по-нататъшното укрепване на демокрацията и на принципите на правовата държава в този регион и подкрепя в частност онези страни от Дунавското пространство, които не са държави-членки на Европейския съюз, в по-нататъшния им път на демократично развитие;


11. отдава основно значение на сътрудничествата на регионално и местно равнище при прилагането на европейските принципи на субсидиарност, близост до гражданите и партньорство, както и на отговорното управление в трети страни и обръща внимание върху добавената стойност на регионалното и местното сътрудничество в Дунавското пространство за бъдещото присъединяване на страни кандидатки и потенциални страни кандидатки в Европейския съюз;


12. потвърждава традиционната културна и историческа свързаност на цялото Дунавско пространство и подчертава приноса на регионалните и местните власти особено в тази област;


13. взема предвид съществуващите международни, национални, регионални и местни сътрудничества, мрежи и институции, които извършват дейност във и за Дунавското пространство и обръща внимание, че техният опит и знания следва да се прилагат в диалога с европейските институции;


14. подкрепя Европейската комисия в усилията да установи ефективни и всеобхватни връзки със съседните държави и съобразени със специфичните условия политически и икономически връзки с отделните региони и партньори;


15. подчертава особеното значение, ролята и отговорността на Дунавското пространство, което се състои от държави-членки на ЕС, страни кандидатки за членство в ЕС, потенциални страни кандидатки и държави, които участват в европейската политика на съседство. Това пространство представлява важна пресечна точка между програмите на Европейския съюз в рамките на политиката на сближаване, мерките за страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки, както и програмите, изготвени за страни, участващи в европейската политика на съседство;


16. подчертава политическата роля на Комитета на регионите в стратегическата рамка, която служи за обвързване на европейската политика за съседство на Европейската комисия със стратегия на ЕС за Дунавското пространство. В Комитета на регионите са известни потребностите по места, затова последиците от подобни мерки и програми там могат да бъдат много добре оценени;


17. подчертава важността на това в рамките на европейската политика на сближаване Дунавският макрорегион да получи признание в същата степен, в която са признати регионите на Балтийско и Черно море, и изтъква ролята му за бъдещото регионално развитие в ЕС и съседните страни;


18. смята по-специално, че концепцията за съдържанието на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море може да служи за пример на Дунавското пространство. И двата макрорегиона насърчават интеграцията на бивши комунистически страни в Европейския съюз и сътрудничеството с трети страни. И двата представляват преплитане между вътрешните стратегии на ЕС с форми на сътрудничество със страни извън Европейския съюз. В този смисъл би било полезно да се направи препратка към опита на най-отдалечените региони в прилагането на европейската политика на съседство съвместно със заобикалящите ги трети страни.


II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ


КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ


Стратегия на ЕС за Дунавското пространство


19. разглежда искането на Европейския съвет до Комисията да представи до края на 2010 г. стратегия на ЕС за Дунавското пространство като признание на значението на Дунавското пространство за бъдещото развитие на Европа и за отношенията на ЕС със съседните му държави; приканва Комисията да включи регионалните и местните власти и институции в изготвянето на стратегията на ЕС; при прилагането й да зачита правомощията на държавите-членки и на регионалните и местните власти и вътрешното разпределение на техните отговорности, както и да използва съществуващите институции, задълженията за докладване и процесите на мониторинг;


20. смята, че регионалните и местните власти, както и организациите, отговарящи за регионалното развитие са незаменими партньори в една стратегия за река Дунав. Те предоставят значителен принос за успешното изготвяне на концепцията на Европейската комисия за териториалното сближаване и трансграничното сътрудничество. Заинтересованите страни от сферите на икономиката, науката, културата и опазването на околната среда, както и обществените институции изпълняват важна роля в този процес;


21. обръща внимание върху това, че на регионалните и местните власти, както и на агенциите и организациите за регионално развитие, които поради своята близост до гражданите познават много добре потребностите и очакванията им, се полага централна роля в планирането, прилагането и по-нататъшното развитие на стратегия на ЕС за Дунавското пространство, която беше обявена от Европейската комисия;


22. подчертава значението на развитието на Дунавското пространство като важен елемент за успешна европейска интеграция на страните, регионите, общините, както и на гражданите от този район и подкрепя Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия в усилията им да продължат този процес на интеграция;


23. подкрепя замяната на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа с регионална мрежа за сътрудничество (Съвет за регионално сътрудничество, СРС), която работи в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Този регионален подход отговаря на особените потребности и изисквания на Дунавското пространство;


Стратегически политики


24. смята, че стратегическите политики като транспорт, опазване на околната среда и енергийна сигурност, икономика, сигурност, образование и култура, заетост, здравеопазване и социални въпроси са централни в една стратегия на ЕС за Дунавското пространство;


25. подчертава големите териториални различия в икономическата ефективност в Дунавското пространство и разглежда неговото включване сред акцентите на дейността на Европейската комисия за 2010 г. и възприемането му като една единна зона като предпоставка за по-нататъшна интеграция и икономическо развитие на този регион;


Транспорт


26. призовава Европейската комисия в съответствие със стратегията на ЕС за устойчиво развитие да оцени особената роля на река Дунав като перспективен общоевропейски транспортен и воден път, който може в решаваща степен да разтовари останалите европейски транспортни маршрути. Развитието на инфраструктурата – както по вода, така и по суша – помага на целия регион да се възползва от ролята си на свързващ елемент между Запада и Изтока, както и между Севера и Юга, и преди всичко да подобри собствената си конкурентоспособност;


27. предлага бърза реализация на инфраструктурните проекти ТЕМ-Т, тъй като те дават устойчив принос за по-доброто свързване на Дунавското пространство със съществуващите европейски транспортни коридори и на дунавските държави помежду им; във връзка с това призовава заинтересованите местни и регионални власти да предложат решения също и на съществуващите отдавна проблеми и затруднения и да ги приложат в духа на устойчивото развитие;


28. подчертава, че транспортът и опазването на околната среда не бива взаимно да се изключват, а, напротив, трябва да вървят ръка за ръка; изтъква, че най-висшата цел следва да бъде устойчивото развитие на Дунавското пространство, както прилагането на основните принципи, залегнали в „Съвместната декларация относно вътрешноводния транспорт и защитата на околната среда в басейна на река Дунав“ на Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД) и на Международната комисия за басейна на река Сава (МКБРС);


Опазване на околната среда и енергийна сигурност


29. отбелязва, че трансграничното сътрудничество е абсолютно необходимо в сферите на екологията, съвместната борба срещу последиците от изменението на климата и предпазването от наводнения;


30. отдава съществена роля на страните от Дунавското пространство за енергийната сигурност и подчертава също ролята на река Дунав, която като естествен, възобновяем енергиен източник представлява ценен потенциал за производството на водна енергия; използването на този потенциал следва да се насърчава особено тогава, когато могат да бъдат съчетани екология и икономика;


31. във връзка с това обръща внимание върху Конвенциите, като тази за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав (Конвенция за опазване на река Дунав5), която влезе в сила през 1998 г. и с която беше създадена Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД), както и върху Рамковата конвенция за опазване и устойчиво развитие на Карпатите (Конвенция за Карпатите). „Съвместната декларация за водещите принципи за развитие на вътрешното корабоплаване и опазването на околната среда в басейна на река Дунав“6 е вече добър пример за това сътрудничество;


32. призовава държавите-членки и местните и регионалните власти от Дунавското пространство, както и организациите, отговарящи за регионалното развитие, да участват в насърчаваните от Европейската комисия програми за околната среда като например програмата LIFE+ (възстановяване на реките и крайречните системи), програмите за европейско териториално сътрудничество (ЕТС), както и програмата „Интелигентна енергия — Европа“ (ИЕЕ), за да поощряват проекти за работа в мрежа в областта на местната енергетика между местните власти в района;


33. обръща внимание върху това, че мерките за прилагане на Рамковата директива за водите следва да допринасят и за устойчивото опазване на рибните запаси. Рибните запаси на системата на река Дунав са много разнообразни, включват много ендемични видове риби и затова се нуждаят от особена защита;


34. подчертава значението на устойчиви концепции на общността в областта на туризма. Например при прилагането на конвенциите от Еспоо7, Орхус8 и Берн9 страните от Дунавското пространство могат да си сътрудничат в по-голяма степен. Примерът за велосипедната пътека по река Дунав онагледява ползата за всички заинтересовани от такова сътрудничество;


35. по-специално смята, че обменът на опит на местните и регионалните власти, както и на организациите, отговарящи за регионалното развитие в тази област е полезен за цялостното развитие на Дунавското пространство. Чрез своите специални умения и познаването на местните условия те гарантират разумно прилагане на общите концепции. Междуправителствените споразумения и сътрудничества, които много държави и региони от Дунавското пространство поддържат помежду си, показват възможността за изграждането на целенасочени сътрудничества;


Икономика


36. отбелязва, че река Дунав следва да се разглежда и като вектор за по-нататъшното икономическо развитие на областта. Това се отнася например за свързването на водни и сухоземни пътища, както и на пристанища и икономически центрове в региона;


37. изтъква значението на трансгранични проекти, които спомагат за преодоляване на икономическата изолация на гранични региони и могат да допринесат за увеличаване на конкурентоспособността и стабилността им;


38. установява, че регионите и общините следва да имат централна роля в предоставянето на подкрепа за осъществяването на контакти на равнище малки и средни предприятия;


39. отдава централно значение въобще на засиленото подпомагане на трансгранични и транснационални проекти, включително и на неправителствени организации, действащи лица от икономическата и социалната сфера, както и на регионалните и местните власти. При това трябва да се осигури оползотворяване на взаимодействията между трансграничните, транснационалните и междурегионалните програми за териториално сътрудничество (цел 3) и цел 1 и цел 2. По този начин страните, регионите и общините от Дунавското пространство, които са извън Европейския съюз, могат да се доближат още повече до него и най-вече на хората по места могат да се предават ценностите на Европейския съюз като демокрация и принципите на правовата държава; с оглед на устойчивото икономическо развитие на Дунавския регион отдава особено значение на засиленото сътрудничество в областите технологично развитие и изследвания, основаващо се върху наличен потенциал (човешки ресурси, инфраструктура);


40. призовава компетентните национални власти в страните от Дунавското пространство да предприемат подходящи мерки, които да позволят участието на местни и регионални власти в бъдещи ЕГТС, в съответствие с Регламент (ЕО) 1082/2006;


Сигурност


41. припомня, че по река Дунав се извършва значително движение, което в бъдеще ще се увеличава още повече и затова подчертава значението на мерки за повишаване на безопасността на движението;


42. във връзка с това обръща внимание върху Белградската конвенция10, която урежда навигацията по река Дунав;


43. призовава страните по течението на река Дунав да продължат да се борят срещу всички форми на трансгранична престъпност, особено срещу организираната престъпност, търговията с наркотици, нелегалната миграция и трафика на хора;


44. подчертава значението на безопасността за околната среда като важен елемент в областта на сигурността, по-специално що се отнася до превенцията на трансграничното екологично замърсяване и предпазването от наводнения;


Образование и култура


45. потвърждава ролята на регионалните и местните власти в насърчаването на междукултурния диалог. Чрез своето често пъти хетерогенно население градовете и регионите са особено подходящи да подкрепят посредством прекия си опит диалога между културите и религиите;


46. обръща внимание върху свързващата функция на регионалната културна дейност със страните и районите на произход в държавите по река Дунав за сближаването в Европа;


47. отбелязва значението на разширяването на партньорствата между градовете, като напр. мрежата DonauHanse®. Те са важна инициатива за реализиране на европейския девиз „Единство в многообразието“ чрез прякото участие на гражданите в Европейския съюз. Диалогът допринася не само за премахване на междукултурни предразсъдъци, но изгражда и рамката за икономическо и социално сътрудничество и устойчиво развитие и по този начин насърчава осъществяването на целите на Лисабонската стратегия;


48. отбелязва, че институции като Европейската дунавска академия, университетът Andr?ssy Gyula в Будапеща или Институтът за Дунавското пространство и Централна Европа (IDM) могат да играят важна роля като обединяват наличния потенциал и включват нови целеви групи;


Заетост, здравеопазване и социални въпроси


49. по повод Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.) и Европейската година на доброволчеството (2011 г.) отбелязва, че социалното развитие на Дунавското пространство трябва безусловно да следва икономическото развитие, за да се затвърди в обществото убедеността в предимствата на Европейския съюз за всички граждани;


50. благодари на всички действащи лица, които осъществяват обмен на опит с правителствени и неправителствени организации от Дунавското пространство с цел ускоряване на развитието на социалната и здравната сфера, и ги приканва да продължат тази подкрепа на всички равнища;


Единен район на подпомагане от ЕС


51. установява, че развитието на конкурентоспособни и перспективни региони играе все по-важна роля в процеса на глобализация и с оглед на прилагането на целите на Лисабонската стратегия;


52. отбелязва, че през настоящия програмен период 2007-2013 г. Дунавското пространство се разделя на два — отчасти припокриващи се — транснационални района на подпомагане от ЕС: Централна Европа и Югоизточна Европа. Разделянето на някога общия Централен и Югоизточен район на подпомагане между Балтийско и Егейско море (CADSES) може да създаде особено в Дунавското пространство ситуация, която в дългосрочен план да се отрази отрицателно върху териториалното, социалното и икономическото сближаване. Поради особеното географско и културно-историческо значение на Дунавското пространство особено за сближаването между Източна и Западна Европа Дунавското пространство придобива дори особено политическо и стратегическо териториално измерение. Това измерение би могло да се вземе най-добре предвид в един самостоятелен район на сътрудничество с оглед на геополитическото му значение;


53. установява, че поради това и за да се използва пълният му икономически, социален, екологичен и културен потенциал, Дунавското пространство следва да се разглежда само като един транснационален район, подпомаган от ЕС. Определянето на това пространство като единен район на подпомагане от ЕС би довел до следното:


— възможностите на района да могат да се използват ефективно по-специално в стратегическите политики като инфраструктура, водни пътища, предпазване от наводнения, енергия и енергийна сигурност, устойчива икономика и екологична политика;


— целият икономически потенциал да може да се използва пълноценно и по устойчив начин;


— съвместната дейност и сътрудничеството да могат и занапред да се стимулират на национално, регионално и местно равнище;


— Дунавското пространство да може да се разглежда като общо културно, природно и историческо наследство на цяла Европа;


54. приканва европейските институции през следващия програмен период да разглеждат Дунавското пространство като единен транснационален район на подпомагане от ЕС. Инструментите ИПП и Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) са гъвкави мерки за цялостното интегриране на страните кандидатки, потенциалните страни кандидатки, както и на трети страни в целия район на подпомагане. По-нататъшното развитие на това подпомагане е от полза за кохерентното развитие на Дунавското пространство. Във връзка с това се предлага да се проучи дали отговорностите на Комисията за инструментите за подпомагане ЕФРР, ИПП и ЕИСП за програмите за ЕТС могат да се обединят и да се поемат изцяло от едно единствено звено на Комисията.


Брюксел, 7 октомври 2009 г.


Председател

на Комитета на регионите

Luc VAN DEN BRANDE


_________________________

1 „Данута Хюбнер призовава за европейска стратегия за река Дунав“, IP/08/1461.

2 Писмена декларация от Victor Bostinaru и Daciana Octavia Srbu относно създаването на работна група за подготовка и прилагане на Стратегия относно Дунав, PE422.681v01-00, внесена на 23 март 2009 г.

3 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Законодателна и работна програма на Комисията за 2009 г. — Да действаме сега за една по-добра Европа“, СОМ (2008) 712 окончателен.

4 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка „Пет години след разширяването на ЕС — постижения и предизвикателства на икономиката“, СОМ (2009) 79 окончателен.

5 Конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав, сключена в София на 29 юни 1994 г.

6 http://www.icpdr.org/icpdr-pages/navigation_and_ecology_process.htm.

7 Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в транс­граничен контекст, сключена в Еспоо на 25 февруари 1991 г.

8 Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, сключена в Орхус на 25 юни 1998 г.

9 Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, сключена в Берн на 19 септември 1979 г.

10 Конвенция за режима на корабоплаването по река Дунав, сключена в Белград на 18 август 1948 г.


2010-C079-01


Untitled Page