Директива на Съвета от 26 май 1986 година относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея

Обн. L ОВ. бр.186 от 8 Юли 1986г.

Текст на документа в сайта на EUR-Lex


86/298/ЕИО


Изменена с

>M1 Директива на Съвета от 21 декември 1989 година

>M2 Директива 2000/19/ЕО на Комисията от 13 април 2000 година

>M3 Директива 2005/67/ЕО на Комисията от 18 октомври 2005 година

>M4 Директива 2006/96/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година


Изменена с

>A1 Акт за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция

>A2 Акт относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, република кипър, република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта,

Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз


СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,


като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,


като взе предвид предложението на Комисията [1],


като взе предвид становището на Европейския парламент [2],


като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3],


като има предвид, че Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни трактори за селско или горско стопанство [4], последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия, постановява че необходимите разпоредби за прилагане на процедурата за типово одобрение на ЕИО по отношение на отделните части или характеристики на тракторите ще бъдат уточнени в специални директиви; като има предвид, че разпоредбите относно защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите са определени с Директиви 77/536/ЕИО [5] и 79/622/ЕИО [6], последно изменени с Акта за присъединяване на Испания и Португалия; като има предвид, че тези две директиви третират съответно процедурите за динамично и статично изпитване — всяка от които за момента може да се прилага от производителите — и се отнасят за стандартни трактори, т.е. трактори с максимален пътен просвет 1000 mm, с фиксирана или регулируема колея на една от водещите оси, не по-малка от 1150 mm и тегло между 1,5 и 4,5 тона за тракторите, които са предмет на директивата за "динамично изпитване", и не по-малко от 800 килограма за тракторите, които са предмет на директивата за "статично изпитване";


като има предвид, че тракторите, които са предмет на настоящата директива, имат максимален пътен просвет 600 mm, минимална колея на двете оси по-тясна от 1150 mm и маса по-голяма от 600 килограма; като има предвид, че защитните конструкции при преобръщане на тракторите, които се използват за специфични дейности, могат да бъдат обект на специфично изискване или изисквания, различни от предвидените в Директиви 77/536/ЕИО и 79/622/ЕИО;


като има предвид, че техническите изисквания, които такива трактори с "тясна колея" трябва да удовлетворяват съгласно националните законодателства, наред с другото се отнасят и за защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите; като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или вместо на съществуващите при тях правила, по-специално за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета, да се въведе за всички типове трактори;


като има предвид, че настоящата директива обхваща задно монтираните защитни конструкции при преобръщане от типа арка, рама или кабина със защитена зона, чиято горна граница се намира на 900 mm над еталонната точка на седалката, с оглед осигуряване на достатъчно голямо свободно пространство за предпазване на водача; като има предвид, че по отношение на защитните конструкции с две разположени в пространството пред водача колони ще се приеме друга специална директива;


като има предвид, че наличието на хармонизирана процедура за типово одобрение за компонент по отношение на защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите предоставя на всяка държава-членка възможност да проверява съответствието с общите изисквания за конструкция и изпитване и да информира останалите държави-членки за констатациите чрез изпращане на копия от сертификатите за типово одобрение за компонент, които са изготвени за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора; като има предвид, че нанасянето на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички конструкции, които са изработени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези конструкции в останалите държави-членки; като има предвид, че на по-късен етап ще се определят общи изисквания за останалите елементи и характеристики на защитните конструкции при преобръщане, по-специално за устройствата за предотвратяване на многократно търкаляне при преобръщане на трактора и за предпазване на превозваните в трактора лица;


като има предвид, че основното предназначение на хармонизираните изисквания е да се гарантира безопасността по пътищата и по време на работа из цялата територия на Общността; като има предвид, че поради тази причина е необходимо да се въведе задължение тракторите, които са предмет на настоящата директива, да са оборудвани със защитни конструкции при преобръщане;


като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно тези трактори предполага взаимно признаване от държавите-членки на извършваните от всяка от тях проверки въз основа на общи изисквания,


ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:


Член 1


Настоящата директива се прилага за определените в член 1 от Директива 74/150/ЕИО трактори, които притежават следните характеристики:


- пътен просвет не повече от 600 mm, измерен под най-ниските точки от предната или задната ос, като се предвижда допуск за диференциала,


>M1 — фиксирана или регулируема минимална колесна ширина, по-малка от 1 150 mm при осите, които са оборудвани с най-широките гуми; тъй като оста, която е оборудвана с най-широките гуми се приема, че е регулирана на максимална ширина от 1 150 mm, другата ос трябва да може да се регулира по такъв начин, така че проекцията на външните ръбове на най-тесните гуми да не надвишава тази на външните ръбове на гумите, поставени върхуоста с най-широките гуми.

Когато и двете оси са оборудвани с колела и гуми с еднакъв размер, фиксираната или регулируемата ширина на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 mm,


- маса, по-голяма от 600 килограма и съответстваща на теглото на трактора без товар, съгласно определението в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО, включително защитната конструкция при преобръщане, монтирана в съответствие с настоящата директива, и гумите с най-големия препоръчван от производителя размер.


Член 2


1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и нейното закрепване към трактора, ако същите удовлетворяват изискванията по отношение на изработката и на изпитванията, съдържащи се в приложения I—IV.


2. Държавата-членка, издала типово одобрение на ЕИО за компонент, предприема необходимите мерки за контрол, доколкото това е необходимо, и ако се налага, в сътрудничество с компетентните органи в останалите държави-членки, върху съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.


Член 3


За всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, одобрени в съответствие с член 2, държавите-членки предоставят на производителя на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съответстващ на показания в приложение VI образец.


Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване между защитните конструкции при преобръщане, които са били типово одобрени като компоненти по смисъла на член 2, и други устройства.


Член 4


1. Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесен знакcj за типово одобрение на ЕИО за компонент.


2. Независимо от това дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане с нанесен върху тях знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, ако същите показват системно несъответствие с одобрения тип.


Въпросната държава-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва мотивите за решението си.


Член 5


В срок до един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение на ЕИО за компонент, образец на който се съдържа образец в приложение VII, съставени по отношение на всеки тип защитни конструкции при преобръщане, които държавите-членки одобряват или отказват да одобрят.


Член 6


1. Ако държавата-членка, издала типово одобрение на ЕИО за компонент, констатира че някои от защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, с нанесен върху тях един и същ знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, за да осигури привеждането на произвежданите модели в съответствие с одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат при необходимост, когато е налице сериозно и повтарящо се несъответствие, да прераснат в отнемане на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Посочените органи предприемат същите мерки, ако бъдат информирани от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие с одобрения тип.


2. В срок от един месец компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент и основанията за всяка подобна мярка.


Член 7


Всяко решение за отказ да се издаде или отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент по отношение на защитни конструкции срещу преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, или за забрана за пускане на пазара или в употреба, съдържа подробно изложение на мотивите, върху които то се основава. Това решение се нотифицира на заинтересованата страна, като се указват същевременно и за средствата за правна защита, с които тя разполага по силата на действащото законодателство в държавите-членки и за сроковете, в които тези средства за правна защита може да упражнят.


Член 8


Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за трактор на основания за защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, ако върху същите е нанесен знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако са спазени изискванията на приложение VIII.


Член 9


Никоя държава-членка не може да отказва или забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в употреба или употребата на трактори на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако са спазени определените в приложение VIII изисквания.


Член 10


Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да определят — при надлежно съответствие с Договора — изисквания, които те считат за необходими, за да се гарантира защитата на работниците при употреба на въпросните трактори, при условие че това не означава промяна на защитните конструкции при преобръщане по непредвиден в настоящата директива начин.


Член 11


1. Във връзка с типовото одобрение на ЕИО всеки трактор, за който се отнасят разпоредбите на член 1, трябва да е оборудван със защитна конструкция при преобръщане.


2. Когато защитната конструкция не е от типа с две монтирани в пространството пред седалката на водача колони, посочената в параграф 1 конструкция трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I до IV към настоящата директива или към Директиви 77/536/ЕИО или 79/622/ЕИО.


Член 12


Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложенията към настоящата директива в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 74/150/ЕИО.


Член 13


В срок до осемнадесет месеца от датата на нотифицирането на настоящата директива Съветът, по предложение на Комисията, въз основа на разпоредбите на Договора, приема директива за допълнение на настоящата директива с разпоредби за въвеждане на допълнителни изпитвания на удар в процедурата за динамично изпитване.


Член 14


1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок до двадесет и четири месеца от датата на нотифицирането ? [7]. Те незабавно информират Комисията за това.


2. Държавите-членки съобщават Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.


Член 15


Адресати на настоящата директива са държавите-членки.



Съставено в Брюксел на 26 май 1986 година.


За Съвета


Председател


G. Braks



СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА


ПРИЛОЖЕНИЕ I


ПРИЛОЖЕНИЕ II


ПРИЛОЖЕНИЕ III


А. Динамични изпитвания


Б. Статични изпитвания


ПРИЛОЖЕНИЕ IV


ПРИЛОЖЕНИЕ V


ПРИЛОЖЕНИЕ VI


ПРИЛОЖЕНИЕ VII


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII


ПРИЛОЖЕНИЕ IX




ПРИЛОЖЕНИЕ I


УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ


>M3

1. Прилагат се дефинициите и изискванията по код 7, точка 1 от Решение C(2005) 1 на ОИСР от 29 март 2005 г., с изключение на точка 1.1..


2. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ


2.1. Всяка защитна конструкция и нейното закрепване към трактора трябва се проектират и изработват, така че да изпълняват основното си предназначение, посочено в точка 1.1 по-горе.


2.2. Това условие се счита за изпълнено, ако са удовлетворени изискванията от приложение II и III.


3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ


3.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на закрепването ? към трактора се подава от производителя на трактора или от производителя на защитната конструкция, или техни упълномощени представители.


3.2. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и следните данни:


- общ чертеж за разположение — или в обозначен върху чертежа мащаб, или с посочване на основните размери на защитната конструкция. На този чертеж подробно трябва да са посочени монтажните компоненти,


- снимки със страничен изглед и изглед отзад, отразяващи монтажните компоненти,


- кратко описание на защитната конструкция, включително типа на конструкцията, данни за монтирането ? върху трактора и при необходимост данни за обшивката, начините за достъп и евакуация, данни за вътрешната облицовка и характеристики за предотвратяване на многократно преобръщане и данни за отоплението и вентилацията,


- данни за материалите, които са използвани за изработката на конструктивните елементи, включително закрепващите скоби и фиксиращите болтове (виж приложение V).


3.3. На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за типово одобрение на ЕИО за компонент, се предоставя трактор, който е представителен за типа трактори, за който е предназначена подлежащата на типово одобрение защитна конструкция. Защитната конструкция трябва да е монтирана на трактора.


3.4. Притежателят на типово одобрение на ЕИО за компонент може да поиска разширение на обхвата му, който да включва на други типове трактори. Компетентният орган, който е издал първоначалното типово одобрение на ЕИО за компонент, разрешава разширение на обхвата му, ако одобрената защитна конструкция и типът/овете трактори, за който/които е заявено включване в разширения обхват на типовото одобрение, отговарят на следните условия:


- масата на трактора без баластра, съгласно определението в точка 1.4 от приложение II, не надвишава с повече от 5 % използваната при изпитванията еталонна маса,


- междуосието или инерционният момент по отношение на оста на задните колела не са по-големи от еталонното междуосие или еталонния инерционен момент,


- начинът за закрепване и точките на закрепване към трактора са идентични,


- всички компоненти, като калници и капак над двигателя, които могат да осигуряват опора за защитната конструкция, са с идентични якостни качества и идентично местоположение спрямо защитната конструкция,


- критичните размери и местоположението на седалката и воланът за управление на защитната конструкция и местоположението спрямо защитната конструкция на точките, които се считат за високоякостни и които се вземат под внимание с цел извършване на проверка дали свободната зона около водача е защитена, са такива, че свободната зоната около водача продължава да бъде защитена от конструкцията, след като последната е претърпяла деформация вследствие на различните изпитвания.


4. МАРКИРОВКИ


4.1. Върху всяка защитна конструкция, която съответства на одобрения тип, се обозначава със следните маркировки:


4.1.1. Търговска марка или наименование.


4.1.2. Знак за типово одобрение на ЕИО в съответствие с образеца в приложение VI.


4.1.3. Сериен номер на защитната конструкция.


4.1.4. Марка и тип/ове трактор/и, за който/които е предназначена защитната конструкция


4.2. Всички тези данни трябва да бъдат нанесени върху малка табела.


4.3. Тези маркировки трябва да са видими, четливи и незаличими.



ПРИЛОЖЕНИЕ II

>M3

Технически изисквания


Техническите изисквания за типово одобрение на ЕО на предпазни конструкции със задно окачване при преобръщане за теснолинейни, колесни селскостопански или горски трактори са онези, посочени в код 7, точка 3 от Решение C(2005) 1 на ОИСР от 29 март 2005 г., с изключение на точки 3.1.4 (доклади за тестове), 3.4 (малки модификации), 3.5 (етикетиране) и 3.6 (представяне на устройствата за закрепване на предпазни колани).


>M2


ПРИЛОЖЕНИЕ III


ИЗПИТВАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА


А. Динамични изпитвания


1. ИЗПИТВАНИЯ НА УДАР И СМАЧКВАНЕ


1.1. Удар в задната част


1.1.1. Тракторът се разполага по такъв начин спрямо махалообразния товар, че товарът да удари защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са под ъгъл спрямо вертикалната равнина, равен на mt/100 при максимум 20°, освен ако в хода на деформацията в точката на контакта защитната конструкция образува по-голям ъгъл спрямо вертикалното направление. В този случай челната равнина на удара на махалото се регулира с помощта на допълнителна опора, така че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават под определения по-горе ъгъл.


Регулира се височината на окачване на махалото и се извършва необходимото, за да се предотврати въртене на махалото около точката на контакт.


Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност при задно преобръщане на трактора, обикновено това е горният край. Положението на центъра на тежестта на махалото трябва да бъде на една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция.


Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на удар върху нея, без това да е свързано с каквото и да е укрепване на конструкцията.


1.1.2. Тракторът се привързва към земната повърхност с помощта на четири метални въжета, по едно във всеки от краищата на двете оси, разположени както е показано на фигура 5 от приложение IV. Предната и задната точка на закрепване са разположени на такова разстояние, че металните въжета да образуват ъгъл, по-малък от 30° със земната повърхност. Освен това задните точки на привързване трябва да са така разположени, че точката на сходимост на двете метални въжета да бъде монтирана във вертикалната равнина, в която се движи центърът на тежестта на махалото.


Металните въжета трябва да са така натегнати, че гумите да претърпяват деформациите, посочени в точка 6.2 от приложение II A.


При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя пред и плътно до задните колела, след което се фиксира към земната повърхност.


1.1.3. Ако тракторът е съчленен тип, точката на съчленяване трябва да се подпира и от дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 mm, който е здраво прикрепен към земната повърхност.


1.1.4. Махалообразният товар се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над височината на центъра на тежестта в момента на удара да се получава по една от следните две формули:


H = 2,165 ? 10


m


L


or H = 5,73 ? 10


I.


След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.


1.2. Удар в предната част


1.2.1. Тракторът се разполага по такъв начин спрямо махалообразния товар, че товарът да удари защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са под ъгъл спрямо вертикалната равнина, равен на mt/100 при максимум 20°, освен ако в хода на деформацията в точката на контакт защитната конструкция не образува по-голям ъгъл спрямо вертикалното направление. В този случай челната равнина на удара на махалото се регулира с помощта на допълнителна опора, така че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават под определения по-горе ъгъл.


Регулира се височината на окачване на махалото и се извършва необходимото, за да се предотврати въртене на махалото около точката на контакт.


Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на движещия се напред трактор, обикновено това е горният край. Положението на центъра на тежестта на махалото трябва да бъде на една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция.


Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на удар върху нея, без това да е свързано с каквото и да е укрепване на конструкцията.


1.2.2. Тракторът се привързва към земната повърхност с помощта на четири метални въжета, по едно във всеки от краищата на двете оси, разположени както е показано на фигура 6 от приложение IV. Предната и задната точка на закрепване са разположени на такова разстояние, че металните въжета да образуват ъгъл, по-малък от 30° със земната повърхност. Освен това задните точки на привързване трябва да бъдат разположени така, че точката на сходимост на двете метални въжета да бъде монтирана във вертикалната равнина, в която се движи центърът на тежестта на махалото.


Металните въжета трябва да бъдат натегнати така, че гумите да претърпяват деформациите, посочени в точка 6.2 от приложение II A.


При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя пред и плътно до задните колела, след което се фиксира към земната повърхност.


1.2.3. Ако тракторът е съчленен тип, точката на съчленяване трябва да се подпира и от дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 mm, който е здраво прикрепен към земната повърхност.


1.2.4. Махалообразният товар се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над височината на центъра на тежестта в момента на удара да се получава по една от следните две формули, която се избира в зависимост от еталонната маса на подложените на изпитване трактори:


Н = 25 + 0,07 mt за трактори с еталонна маса по-малко от 2000 килограма


Н = 125 + 0,02 mt за трактори с еталонна маса повече от 2000 килограма.


След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.


1.3. Удар отстрани


1.3.1. Тракторът се разполага по такъв начин спрямо махалообразния товар, че товарът да удари защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са вертикални, освен ако в хода на деформацията в точката на контакта защитната конструкция не образува по-голям ъгъл спрямо вертикалното направление. В този случай челната равнина на удара на товара се регулира с помощта на допълнителна опора, така че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават вертикални при удара.


Регулира се височината на окачване на товара и се извършва необходимото, за да се предотврати въртене на товара около точката на контакта.


Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на трактора, обикновено това е горният край. Освен ако не е сигурно, че друга част от този край първа би се ударила в земната повърхност, точката на удара трябва да бъде в равнината, която е под прав ъгъл спрямо равнината на симетрия и минава на 200 mm пред еталонната точка на седалката, при което седалката е установена в средно положение на надлъжното си регулиране.


1.3.2. Колелата на трактора откъм страната, върху която се нанася удара, се привързват към земната повърхност с метални въжета, прекарани върху съответните краища на предната и задната ос. Металните въжета се натягат, така че откъм страната, в която се нанася ударът, да се получат стойностите за деформация на гумите, които са посочени в точка 6.2 от приложение II A.


При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя върху земната повърхност, плътно подпираща гумите откъм страната, срещуположна на страната, в която се нанася ударът, след което същата се фиксира към земната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или два клина, ако външните повърхности на предната и задната гума не лежат в една и съща вертикална равнина.


След това подпората се разполага така, както е показано на фигура 7 от приложение IV, като джантата на колелото, което се намира откъм противоположната страна на удара, се фиксира в плътно опряно в колелото положение, след което подпората се фиксира в основата.


Дължината на подпората се избира така, че да образува ъгъл 30 ± 3° със земната повърхност, когато е монтирана така, че да подпира джантата. Освен това дължината ? трябва да бъде по възможност между 20 и 25 пъти по-голяма от дебелината ?, а ширината — между два и три пъти по-голяма от дебелината ?. В двата си края подпората трябва да бъде оформена така, както е подробно показано на фигура 7 от приложение IV.


1.3.3. Ако тракторът е съчленен тип, точката на съчленяване трябва да се подпира и с дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 mm, който е странично подпрян с приспособление, аналогично на предвиденото приспособление за подпиране на задното колело в точка 1.3.2. След това точката на съчленяване се прикрепва здраво към земната повърхност.


1.3.4. Махалообразният товар се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над височината на центъра на тежестта в момента на удара да се получава по една от следните две формули, които се избират в зависимост от еталонната маса на подложените на изпитванията трактори:


Н = 25 + 0,20 mt за трактори с еталонна маса по-малко от 2000 килограма


Н = 125 + 0,15 mt за трактори с еталонна маса повече от 2000 килограма.


След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.


1.4. Смачкване отзад


Гредата се разполага върху задния/те най-горен/ни конструктивен/ни елемент/и, при което получената от силите на смачкване сила се намира в равнината на симетрия на трактора.


Прилага се сила Fv = 20 mt.


Ако задната част на покривната конструкция на защитната конструкция не може да устои на пълното смачкващо усилие, прилагането на усилието продължава, докато покривната конструкция се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с онази част от задната част на трактора, която е в състояние да удържи масата на превозното средство в случай на преобръщане.


След това усилието се премахва и тракторът или натоварването се преконфигурират, така че гредата да бъде над онази точка от защитната конструкция, която би поддържала трактора в случай на пълно преобръщане.


След това се прилага сила Fv.


Силата се прилага в продължение на най-малко пет секунди след прекратяване на визуално установимата деформация.


1.5. Смачкване отпред


Гредата се разполага върху предния/те най-горен/ни конструктивен/ни елемент/и, при което получената от силите на смачкване сила се намира в равнината на симетрия на трактора.


Прилага се сила Fv = 20 mt.


Когато предната част на покривната конструкция на защитната конструкция не може да устои на пълната смачкваща сила, прилагането на силата продължава, докато покривната конструкция се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с онази част от предната част на трактора, която е в състояние да удържи масата на превозното средство в случай на преобръщане.


След това усилието се премахва и тракторът или натоварването се преконфигурират, така че гредата да бъде над онази точка от защитната конструкция, която ще поддържа трактора в случай на пълно преобръщане.


След това се прилага сила Fv.


Силата се прилага в продължение на най-малко пет секунди след прекратяване на визуално установимата деформация.


1.6. Допълнителни изпитвания


Ако в хода на изпитването за определяне на устойчивостта на смачкване се появят пукнатини или разкъсвания, които могат да се считат за съществени, веднага след изпитването, в рамките на което е била констатирана появата на пукнатините и разкъсванията, се провежда второ аналогично изпитване за определяне на устойчивостта на смачкване при големина на силата 1,2 Fv.


2. ЗАЩИТЕНА ЗОНА


2.1. Защитената зона е показана на фигури 1, 2а, 2б, 2в, 2г и 2д от приложение IV.


Зоната се определя чрез "вертикална еталонна равнина", която обикновено е надлъжна за трактора и минава през еталонната точка на седалката и средата на волана за управление. При удара равнината трябва да може да се измества хоризонтално заедно със седалката и волана за управление, но да остава перпендикулярна спрямо подовата повърхност на трактора или защитната конструкция, ако последната е подвижно монтирана.


2.2. Зоната се ограничава от следните равнини, при положение че тракторът е разположен върху хоризонтална повърхност и воланът за управление е регулируем, а положението му е регулирано за нормално седящо положение на водача.


2.2.1. Хоризонтална равнина — А1B1B2A2 — 900 мм над еталонната точка на седалката.


2.2.2. Наклонена равнина — H1H2G2G1 — перпендикулярна на вертикалната еталонна равнина и включваща точка на 900 m непосредствено над еталонната точка на седалката и крайната задна точка от облегалката на седалката.


2.2.3. Цилиндрична повърхност — A1A2H2H1 — която е перпендикулярна на еталонната равнина, има радиус 120 mm и е допирателна спрямо равнините, определени в точки 2.2.1 и 2.2.2 по-горе.


2.2.4. Цилиндрична повърхност — B1C1C2B2 — перпендикулярна на еталонната равнина, с радиус 900 mm и продължаваща с 400 mm определената в точка 2.2.1 по-горе равнина, спрямо която е допирателна, следвайки хоризонтална линия на 150 mm пред еталонната точка на седалката.


2.2.5. Наклонена равнина — C1D1D2C2 — перпендикулярна на еталонната равнина, продължаваща определената в точка 2.2.4 по-горе равнина и минаваща през точка на 40 mm от външния ръб на волана за управление.


2.2.6. Вертикална равнина — D1K1E1E2K2D2 — перпендикулярна на еталонната равнина и минаваща на 40 mm пред другия ръб на волана за управление.


2.2.7. Хоризонтална равнина — E1F1P1N1N2P2F2E2 — минаваща през еталонната точка на седалката.


2.2.8. Криволинейна повърхност — G1L1M1N1M2L2G2 — перпендикулярна на еталонната равнина и в контакт със задната част на облегалката на седалката.


2.2.9. Две вертикални равнини — K1I1F1E1 и K2I2F2E2 — успоредни на еталонната равнина, на 250 mm от двете страни на тази равнина и с горно ограничение 300 mm над хоризонталната равнина, минаваща през еталонната точка на седалката.


2.2.10. Две наклонени и успоредни равнини — A1B1C1D1K1I1L1G1H1 и A2B2C2D2K2I2L2G2H2 — които започват от горния край на определените в точка 2.2.9 по-горе равнини и се присъединяват към хоризонталната определена в точка 2.2.1 по-горе равнина на най-малко 100 mm от еталонната равнина откъм страната на нанасянето на удара.


2.2.11. Две вертикални равнини — Q1P1N1M1 и Q2P2N2M2 — успоредни на еталонната равнина, на 200 mm от двете страни на тази равнина и с горно ограничение 300 mm над хоризонталната равнина, минаваща през еталонната точка на седалката.


2.2.12. Две части — I1Q1P1F1 и I2Q2P2F2 — от вертикалната равнина, перпендикулярна на еталонната равнина и минаваща на 350 mm пред еталонната точка на седалката.


2.2.13. Две части — I1Q1M1L1 и I2Q2M2L2 — от хоризонталната равнина, минаваща на 300 mm над еталонната точка на седалката.


2.3. Положение на седалката и еталонна точка на седалката


2.3.1. Еталонна точка на седалката


2.3.1.1. Еталонната точка се определя с помощта на системата, илюстрирана на фигури 3 и 3б от приложение IV. Системата се състои от панел за седалката и два панела за облегалката на седалката. Долният панел от комплекта за облегалката е съчленена в седалищната зона (А) и зоната на кръста (В), при което точката на съчленяване (В) може да се регулира по височина.


2.3.1.2. Еталонната точка се определя като точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат допирателната равнина на долния панел и хоризонталната равнина. Хоризонталната равнина пресича долната повърхност на панела за седалката на 150 mm напред по гореспоменатата тангента.


2.3.1.3. Системата се разполага върху седалката. След това върху системата се прилага сила 550 N в точка на 50 mm пред точката на съчленяване (А), като двете дъски за облегалката трябва да бъдат притиснати леко тангенциално към облегалката.


2.3.1.4. Ако не е възможно да се определят категорични тангенти по отношение на всеки от участъците на облегалката (над и под лумбалната зона), трябва да се извърши следното:


2.3.1.4.1. Когато не може да се определи категорична тангента по отношение на долния участък, долната част от дъските за облегалката се притиска вертикално спрямо облегалката.


2.3.1.4.2. Когато не може да се определи категорична тангента по отношение на горния участък, точката на съчленяване (В) се фиксира на височина 230 mm над долната повърхност на панела за седалката, при което панелът за облегалката става перпендикулярен на панела за седалката. След това двата панела за облегалката се притискат леко към облегалката.


2.3.2. Положение и регулиране на седалката за определяне положението на еталонната точка на седалката


2.3.2.1. Ако положението на седалката е регулируемо, тя трябва да се установи в задно и крайно горно положение.


2.3.2.2. Ако наклонът на облегалката и седалката е регулируем, последните се регулират, така че еталонната точка да се намира в своето задно и крайно горно положение.


2.3.2.3. Ако седалката е оборудвана с окачване, последното трябва да се блокира в средното положение от хода си, освен ако това не противоречи на ясно посочените инструкции на производителя на седалките.


3. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ


3.1. Счупвания и пукнатини


След всяко измерване всички конструктивни елементи, съединения и скрепителни системи се подлагат на визуален оглед за наличие на счупвания или пукнатини, като не се вземат под внимание малките пукнатини в частите с второстепенно значение.


Не се вземат под внимание разкъсванията, причинени от ръбовете на махалообразния товар.


3.2. Защитена зона


3.2.1. В рамките на изпитването се извършва оглед, за да се установи дали има части от защитната конструкция, които са проникнали в определената в точка 2 от настоящото приложение защитена зона около седалката на водача.


3.2.2. Освен това се извършва оглед, за да се установи дали има части от защитената зона, които са излезли извън осигурения от конструкцията защитен обхват. В тази връзка се счита, че защитената зона е извън осигурения от защитната конструкция при преобръщане обхват, ако има части от нея, които са влезли в контакт с плоска земна повърхност, в случай че тракторът се е преобърнал в посоката, от която е дошъл ударът. За тази цел се допуска, че размерите на предните и задните гуми и величината на колеята са най-малките по спецификация на производителя.


3.3. Еластична деформация (при удар отстрани)


Еластичната деформация се измерва на 900 mm над еталонната точка на седалката във вертикалната равнина, минаваща през точката на удара. За целите на това измерване се използва уредът, показан на фигура 9 от приложение IV.


3.4. Постоянна деформация


Величината на постоянната деформация на защитната конструкция се регистрира след последното изпитване на смачкване. За тази цел преди началото на изпитването се отбелязва положението на основните конструктивни елементи на защитната конструкция спрямо еталонната точка на седалката.


Б. Статични изпитвания


1. ИЗПИТВАНИЯ НА НАТОВАРВАНЕ И СМАЧКВАНЕ


1.1. Натоварване в задната част


1.1.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.


Точката на прилагане на натоварването представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на задно преобръщане на трактора; обикновено това е горният край. Вертикалната равнина, в която лежи прилаганото натоварване, се намира на разстояние една трета от външната ширина на горната част на конструкцията от равнината на симетрия.


Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на натоварване върху нея, без това да е свързано с каквото и да е укрепване на конструкцията.


1.1.2. Определеният в точка 1.3.1 от приложение II агрегат се привързва към земната повърхност, както е описано в точка 3 от приложение II Б.


1.1.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко


E


= 2,165 ? 10


m


L


or E


= 0,574 ? I.


1.2. Натоварване в предната част


1.2.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.


Точката на прилагане на натоварването представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на движещия се напред трактор, т.е. обикновено това е горният край. Точката на натоварване трябва да е на разстояние една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция.


Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на натоварване върху нея, без това да е свързано с каквото и да е укрепване на конструкцията.


1.2.2. Определеният в точка 1.3.1 от приложение II агрегат се привързва към земната повърхност, както е описано в точка 3 от приложение II Б.


1.2.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко


E


= 500 + 0,5 m


.


1.3. Натоварване отстрани


1.3.1. Страничният натиск се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на равнината на симетрия на трактора и минаваща на 200 mm пред еталонната точка на седалката, при което седалката се намира в средното положение от хода на надлъжното си регулиране.


Точката на прилагане на натоварването представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане, обикновено това е горният край.


1.3.2. Определеният в точка 1.3.1 от приложение II агрегат се привързва към земната повърхност, както е описано в точка 3 от приложение II Б.


1.3.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко


E


= 1,75 m


1.4. Смачкване отзад


Всички условия са идентични на посочените в точка 1.4 от приложение III A.


1.5. Смачкване отпред


Всички условия са идентични на посочените в точка 1.5 от приложение III A.


1.6. Изпитване с претоварване


1.6.1. Ако силата намалява с повече от 3 % в рамките на последните 5 % от деформацията, достигната при поглъщането на необходимата енергия от конструкцията (виж фигура 10б от приложение IV), се провежда изпитване с претоварване.


1.6.2. Изпитването с претоварване предвижда постепенно увеличаване на хоризонталното натоварване при стъпка 5 % от първоначалната необходима енергия до максимум 20 % от добавената енергия (виж фигура 10в от приложение IV).


1.6.2.1. Резултатите от изпитването с претоварване са удовлетворителни, ако след всяко увеличаване съответно с 5 %, 10 % и 15 % на необходимата енергия, силата намалява с по-малко от 3 % при стъпка 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.


1.6.2.2. Резултатите от изпитването с претоварване са удовлетворителни, ако след като конструкцията е погълнала 20 % от добавената енергия, силата е по-голяма от 0,8 Fmax.


1.6.2.3. По време на изпитването с претоварване се допускат допълнителни пукнатини или разкъсвания и/или нарушаване на защитата, или липса на защита в зоната около водача в резултат на еластична деформация. След снемането на натоварването обаче конструкцията не трябва да прониква в зоната около водача, която трябва да е напълно защитена.


1.7. Изпитване на смачкване


Ако в хода на изпитването на смачкване се появят пукнатини или разкъсвания, които могат да се считат за съществени, веднага след изпитването, в рамките на което е била констатирана появата на пукнатините и разкъсванията, се провежда второ аналогично изпитване на смачкване при големина на силата 1,2 Fv.


2. ЗАЩИТЕНА ЗОНА


Защитената зона съответства на защитената зона, описана в точка 2 от приложение III A по-горе, с тази разлика, че в последния ред от точка 2.2.10 думата "удар" се заменя с думата "натоварване".


3. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ


3.1. Счупвания и пукнатини


След всяко измерване всички конструктивни елементи, съединения и скрепителни системи се подлагат на визуален оглед за наличие на счупвания или пукнатини, като не се вземат под внимание малките пукнатини в частите с второстепенно значение.


3.2. Защитена зона


3.2.1. В рамките на всяко изпитване се извършва оглед, за да се установи дали има части от защитната конструкция, които да са проникнали в защитената зона, определена в точка 2 по-горе.


3.2.2. Освен това се извършва оглед, за да се установи дали има части от защитената зона, които да са излезли извън осигурения от конструкцията защитен обхват. В тази връзка се счита, че защитената зона е извън осигурения от защитната конструкция при преобръщане обхват, ако има части от нея, които са влезли в контакт с плоска земна повърхност, в случай че тракторът се е преобърнал в посоката, от която е дошъл ударът. За тази цел се допуска, че размерите на предните и задните гуми и величината на колеята са най-малките по спецификация на производителя.


3.3. Еластична деформация (при натиск отстрани)


Еластичната деформация се измерва на 900 mm над еталонната точка във вертикалната равнина, минаваща през точката на натоварване. За целите на това измерване се използва уредът, показан на фигура 9 от приложение IV.


3.4. Постоянна деформация


Величината на постоянната деформация на защитната конструкция се регистрира след края на изпитванията. За тази цел преди началото на изпитванията се отбелязва положението на основните конструктивни елементи на защитната конструкция спрямо еталонната точка на седалката.



ПРИЛОЖЕНИЕ IV


ФИГУРИ




19860526


ПРИЛОЖЕНИЕ V


ОБРАЗЕЦ


ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ НА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ (ЗАДНО МОНТИРАНА АРКА, РАМА ИЛИ КАБИНА) ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА, КАКТО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЗАКРЕПВАНЕТО ? КЪМ ТРАКТОРА




ПРИЛОЖЕНИЕ VI


МАРКИРАНЕ


Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент се състои от:


>M2

— правоъгълник, във вътрешната част на който е поставена буквата „е“, последван от отличителния номер на държавата-членка, която е издала официалното типово одобрение:


1 за Германия,

2 за Франция,

3 за Италия,

4 за Нидерландия,

5 за Швеция,

6 за Белгия,


>A2 7 за Унгария, 8 за Чешката република, ? 9 за Испания, 11 за Обединеното кралство, 12 за Австрия, 13 за Люксембург, 17 за Финландия, 18 за Дания, ?M4 19 за Румъния, ? ?A2 20 за Полша, ?21 за Португалия, 23 за Гърция, 24 за Ирландия, ?A2 26 за Словения, 27 за Словашката република, 29 за Естония, 32 за Латвия, ?M4 34 за България, ? 36 за Литва M, ?,


- номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент, който е еднакъв с номера на сертификата за типово одобрение на ЕИО за компонент, издаден по отношение на якостните качества на типа на защитната конструкция и нейното закрепване към трактора, поместен под и в близост до правоъгълника,


- буквите V или SV, в зависимост от това дали е било проведено динамично (V) или статично (SV) изпитване, последвани от цифрата 1, която указва, че става дума за защитна конструкция по смисъла на настоящата директива.



Образец за знак за типово одобрение на ЕИО за компонентПоказаната по-горе защитна конструкция, върху която е нанесен знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент, е конструкция от прътов тип с две предно разположени колони, която е била подложена на динамично изпитване, предназначена е за трактор с тясна колея (V1) и е получила типово одобрение на ЕИО за компонент във Франция (е2) под номер 431.



ПРИЛОЖЕНИЕ VII


ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ



ПРИЛОЖЕНИЕ VIII


УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО


1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или неговия упълномощен представител.


2. На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за типово одобрение се предоставя трактор, който е представителен за подлежащия на одобрение тип трактори, на който са монтирани надлежно одобрената защитна конструкция и нейното закрепване.


3. Техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за типовото одобрение проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактори, за който е заявено типово одобрение. По-специално техническата служба трябва да удостовери дали е издадено типово одобрение за компонент за закрепването на защитната конструкция.


4. Притежателят на типовото одобрение на ЕИО може да поиска разширение на неговия обхват с включване на други типове защитни конструкции.


5. Компетентните органи разрешават въпросното разширение на обхвата на типовото одобрение при следните условия:


5.1. Новият тип защитна конструкция и нейното закрепване към трактора трябва да са получили типово одобрение на ЕИО за компонент.


5.2. Новият тип защитна конструкция трябва да бъде проектиран с оглед на нейното монтиране на типа трактори, за който е заявено разширение на обхвата на типовото одобрение на ЕИО.


5.3. Закрепването на защитната конструкция към трактора трябва да съответства на типа, който е бил подложен на изпитване при издаване на типовото одобрение на ЕИО за компонент.


6. Към сертификата за типово одобрение на ЕИО се прилага сертификат, чийто образец е показан в приложение X, за всяко издадено или отказано типово одобрение или всяко разширение на обхвата на типово одобрение.


7. Ако заявлението за типово одобрение на ЕИО за тип трактори е подадено едновременно със заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент за тип защитна конструкция, предназначен за монтиране на типа трактори, за който е заявено типовото одобрение, не се извършват посочените в точка 2 и 3 проверки.



ПРИЛОЖЕНИЕ IX



_________________________


1 ОВ C 123, 9.5.1983 г., стр. 1.



2 ОВ C 307, 14.11.1983 г., стр. 103.



3 ОВ C 286, 24.10.1983 г., стр. 2.



4 ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.



5 ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 1.



6 ОВ L 179, 17.7.1979 г., стр. 1.


7 Настоящата директива бе нотифицирана на държавите-членки на 2 юни 1986 г.


Untitled Page