РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2187/2005 НА СЪВЕТА от 21 декември 2005 година за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98

Обн. L ОВ. бр.349 от 31 Декември 2005г.

Текст на документа в сайта на EUR-Lex


(ОВ L 349, 31.12.2005 г., стр. 1)


Изменен с Официален вестник


?M1 Регламент (ЕО) № 809/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията 1, като взе предвид становището на Европейския парламент 2 като има предвид, че:

(1) В съответствие с членове 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опаз- ването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството3 Съветът приема, вземайки предвид дадените научни, технически и икономически съвети, нужните мерки от Съюза да гарантира такава експлоатация на живите морските ресурси, че да се създадат устойчиви иконо- мически, социални и свързани с морската околна среда условия. В тази връзка Съветът може да приеме мерки, които да намалят смъртността на рибните ресурси при риболов и неблагоприятното въздействие на риболовните дейности върху околната среда.

(2) Присъединяването на Общността към Конвенцията за риболов и опазване на живите морски ресурси в Балтийско море и прилежащите зони, както е поправката според протокола от Конференцията на представителите на страните участнички в Конвенцията (наричана по-нататък „Конвенцията от Гданск“), бе одобрено с Решение 83/414/ЕИО4.

(3) От своето създаване с Конвенцията от Гданск Междуна- родната комисия по риболова при Балтийско море (МКРБМ) е приела пакет от мерки за запазването и упра- влението на рибните ресурси в Балтийско море. Тя уведоми договарящите страни за някои изисквания, за да могат те да установят нужните технически мерки.

(4) За Общността е уместно да въведе в сила такива изисквания. Тъй като, обаче, (МКРБМ) може би ще бъде заместена от двустранно сътрудничество с Руската федерация, правилата на Общността не е нужно стриктно да следват приетите изисквания, а по-скоро следва да се търсят начини да се изгражда пълна и последователна система от технически мерки, която да се основава на съществуващите закони за водите, за които има възможност за опростяване в случаи където съществуващата система от правила е ненужно обре- менена с детайли и/или не може да бъде оправдано използвана за запазването на ресурсите.

(5) Регламент (ЕО) № 88/98 5 установи определени технически мерки за опазването на рибните ресурси във водите на Балтийско море, проливите Белти и Оресунд.

(6) Прилагането на Регламент (ЕО) № 88/98 доведе до установя- ването на някои недостатъци в него, които доведоха до проблеми при неговото прилагане и изпълнение и които следва да бъдат коригирани особено при дефинирането на определени видове риба, както и нужният процент на рибен улов в зависимост от различните видове размери на окото на мрежите, също географските зони, когато се използват различни риболовни уреди.

(7) Начинът на изчисление на процентите при целевите видове риба, както и други видове риба следва да бъде определен.

(8) Минималният размер на всеки рибен вид следва да бъде определен, като се отчита изборът на размер на окото на мрежата на риболовния уред, който може да бъде използван за дадения вид.

(9) Научна информация установява, че когато се ловят морски змиорки с тралове има страничен улов към основния, състоящ се от млада риба треска. Риболовът на змиорки с подвижни риболовни уреди поради тази причина следва да бъде забранен.

(10) Заливът на Рига е уникална и чувствителна морска екосистема, която изисква специални мерки, за да се гарантира продължителна експлоатация на ресурсите му и да се намали отрицателния ефект от риболовните дейности. Поради това член 21 от Акта за присъединяване от 2003 г. предвижда Съветът да измени Регламент (ЕО) № 88/98 преди датата на въвеждане в действие с оглед на това да се приемат нужните мерки за запазване на видовете в залива на Рига.

(11) С цел да се контролира риболовната дейност, достъпът до залива на Рига следва да е обект на специални разрешителни за риболов, както е в Регламент (ЕО) № 1627/94 от 27 юни 1994 г. за установяване на общите разпоредби за специалните разрешителни за риболов6.

(12) Научна информация посочва, че за риба треска риболовните уреди, спуснати на вода без отвор за разкритие и при нормална ромбоидна плетка на мрежата, нейната торба и удълженията отзад са по-малко способни на селекция, отколкото при разкритие тип BACOMA или пък където плетката на мрежата на торбата и удълженията са обърнати на 90°. С тази цел не е уместно да се допуска в границите на водите под отговорността на Общността, както и за съдове собственост на Общността, използването на риболовни средства, спуснати на вода от кораба, които нямат разкритие тип BACOMA или на които мрежата на торбата и удълженията и не са обърнати на 90°, когато обектът на риболов е риба треска.

(13) Регламент (ЕО) № 1434/98 7 установи условия, при които риби от вида на херинга могат да бъдат вадени с промишлени цели, различни от директна консумация от човека.

(14) С цел улесняване сложните правила на Регламент (ЕО) № 1434/98 условията, които са съответни за условията на Балтийско море, следва да бъдат заменени от общите условия за смесени улови в регламента. Регламент (ЕО) № 1434/98 следва да бъде съответно изменен.

(15) Мерките, необходими за изпълнение на настоящия регламент, следва да са в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията8.

(16) Поправките на приложение I и към допълнения 1 и 2 към приложение II към настоящия регламент също следва да са в съответствие с Решение 1999/468/ЕО.

(17) Поради броя и важността на измененията, които следва да се извършат в правилата на Регламент (ЕО) № 88/98, той следва да бъде отменен и заменен с нов текст,


ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:


ГЛАВА I


ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ


Член 1


Предмет и приложно поле

Настоящият регламент постановява техническите мерки за опазване при улов и разтоварване на рибни ресурси в морските води под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки и разпо- ложени в географските местонахождения специфицирани в приложение I.


Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а) „подвижно оборудване“ означава всяко риболовно средство, което изисква при улова на риба активно преместване на рибо- ловните средства, включително средства, теглени от кораба, и обграждащи средства;

i) „трал“ е подвижно риболовно средство, теглено от един или повече риболовни кораби и състоящо се от мрежа, която има тяло с конусовидна или пирамидална форма (тяло на трала), затворена в своя край от торба на мрежата;

ii) „олекотен бим трал“ означава риболовно средство с тралова мрежа, отворена хоризонтално посредством стоманена или дървена тръбна рамка, наречена бимс, и мрежи, снабдени с вериги, влачени по дъното, верижни покрития или верижни плъзгачи – цялото съоръжение се провлачва по дъното от риболовния кораб; iii) „датски гриб“ (датски сейнер) означава риболовно средство, което обгражда рибата и бива провлачвано от кораба, упра- влявано от рибарският съд чрез две дълги въжета- грибни въжета, проектирани така, че да довеждат големи количества риба към отвора на гриба. Това риболовно средство се състои от мрежа, която е подобна на тази на дънния трал по вид и размер, състои се от две големи крила, тяло и торба на мрежата;

iv) „драги“ означава риболовно средство, което е мрежа или метален кош, монтирани на рамки с различни форми и размер, долната част на които има стъргало (сито), което понякога може да е със зъбци;

v) „гъргър“ е ограждаща риболовна мрежа, която се състои от мрежа, чието дъно е теглено или посредством затягащо въже на гъргъра, което минава през определен брой халки заедно с граундроупа, като така позволява мрежата да бъде свивана и затваряна;

б) „неподвижно оборудване“ означава кое да е риболовно средство, което при риболовна операция не изисква движение и включва хрилни мрежи, заплитащи мрежи, тройни мрежи, мрежи-капани, парагади, кюпове и даляни. Мрежите могат да се състоят от една или повече отделни мрежи, които са стъкмени с горни, дънни и свързващи въжета и могат да бъдат оборудвани с котвени, плаващи и навигационни механизми;

i) „хрилни мрежи“ и „оплитащи мрежи“ означават риболовни средства, съставени от отделни мрежи, които се държат във водата вертикално посредством поплавъци и тежести. Те улавят живи морски ресурси чрез оплитане или улавяне в мрежа;

ii) „тройна мрежа“ е риболовно средство, което е изработено от две или повече мрежи, които се пускат заедно на едно носово въже и се държат вертикално във водата чрез поплавъци или тежести;

iii) „парагади“ е определен брой свързани въдици, които са или положени на дъното, или плават по течението, всяка от които носи кукички със заложена стръв;

в) „кука“ е извита, заострена в края стоманена форма, обикновено имаща шип;

г) „време на потапяне“ е периодът от първото спускане на мрежите във водата до момента, в който те са напълно прибрани на борда на риболовния кораб;

д) „мрежи с квадратна плетка“ означава конструкция на мрежа, при която двата набора на успоредните линии, формиращи се от прътите на плетката, са така поставени, че единият набор е успореден на дългата ос на мрежата, другият е под прави ъгли спрямо тази ос;

е) „торба на мрежата“ означава последните 8 метра от трала, които имат или цилиндрична форма, тоест еднаква обиколка във всяка част, или заострена форма; ж) „укрепваща торба“ означава мрежа оформена цилиндрично, изцяло обгръщаща торбата на мрежата и която може да бъде закрепвана към нея на интервали от време;

з) „задно въже“ означава най-задното въже, прикрепено към торбата на мрежата, измервано, когато мрежите са опъвани по дължина;

и) „подемно въже“ е въже, което опасва обиколката на торбата на мрежата или укрепващата торба, ако има такава, и прикрепено посредством примки или халки;

й) „опасващо въже“ е въже, което опасва обиколката на торбата на мрежата или укрепващата торба и което е прикрепено към тях;

к) „чепаре“ е мрежа, пристегната вътре в подвижна мрежа по такъв начин, че позволява на улова да преминава от предната към задната част на мрежата, но ограничава въможността и да се връща обратно;

л) „поплавък на торбата“ означава плаваща единица, прикрепена към торбата на мрежата;

м) „въже на поплавъка“ е въжето, свързващо поплавъка на торбата към тази част на риболовното средство, която е маркирана;

н) „удължение“ се нарича онази част на трала, която не се стеснява и има цилиндрична форма, тоест има същата обиколка като торбата на трала, прикрепена или продължение на тази торба;

?M1

о) „плаваща мрежа“ всяка хрилна мрежа, която се държи на повърхността на морето или на известно разстояние под тази повърхност с помощта на плаващи механизми и която плава по течението свободно или с кораба, към който може да е прикрепена. Тя може да бъде снабдена с механизми за стабили- зиране на мрежата или ограничаване на отклонението ?.


ГЛАВА II


МРЕЖИ И УСЛОВИЯ ЗА ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ


РАЗДЕЛ I


Видове, които са обект на риболов


Член 3

Видове, които са обект на риболов и минимален размер на плетката на мрежите


1. За всеки от подучастъците, изброени в приложение I, допустимите размери на плетката на мрежите за всеки отделен рибен вид е, както е дефинирано в приложение II, когато се извършва риболов с тралове, датски сейнери и подобни средства, и както е дефинирано в приложение III, когато се лови риба с хрилни мрежи, оплитащи мрежи и тройни мрежи. Никоя част от средствата или мрежите не може да има размер на плетката по-малък от най- малкия размер при всеки вид мрежи според размера им.

2. Минималният процент от видовете за риболов сред живите морски ресурси, уловени на борда на кораба за всеки географско подучастък и всеки вид мрежа според размера, е указано в приложение II и приложение III.

3. По време на всяко пътуване с цел риболов, когато на борда има драги, задържането и улова на борда на какво да е количество живи морски ресурси е забранено освен ако поне 85 % от живото тегло не се състои от мекотели и/или Furcellaria lumbricalis.

4. Използването, в рамките на подучастъка, на хрилни мрежи и оплитащи мрежи, които имат размер на плетката по-малък от указания в приложение III, е забранено.

5. Използването, в рамките на подучастъка, на тройни мрежи с размер на плетката в тази част на мрежата, където плетката е с най- голям размер, неотговарящи на никоя от категориите, указани в приложение III, освен ако размерът на плетката в частта на мрежата, имаща най-малък размер, е по-малък от 16 mm е забранено. Ако размерът на плетката при мрежи с по-малка плетка е под 16 mm, всички мрежи с размер над 16 mm отговарят на категориите, указани в приложение III.

6. За всяко пътуване с цел риболов разтоварване на риба е забранено, когато уловът е според подучастъците, изброени в приложение I, и когато е задържан на борда, не съответства с условията, указани в приложение II и приложение III.


Член 4


Изчисление на процента на видовете риба за улов

1. Процентът на видовете за улов, както са посочени в приложение II и приложение III, се изчислява като пропорцията на живо тегло на всички видове, изброени в приложение II и приложение III, които също са задържани на борда след разто- варване или сортиране.

2. Процентът на видовете за улов и други видове се получава от събирането на всички количества от задържаните на борда опре- делени видове риба и други видове, изброени в приложение II и III.

3. Количествата от видове, изброени в приложения II и III, които са били претоварени от риболовен кораб, се вземат предвид, когато се изчислява процентът на определените за съответния кораб видове.

4. Процентите на видовете за риболов могат да бъдат изчислени въз основа на един или повече уловени представители на дадените видове.


РАЗДЕЛ II

Подвижно оборудване


Член 5


Устройство на риболовните средства


1. Никое средство няма да бъде използвано, ако възпрепятства или по друг начин намалява размера на мрежата при торбата.

2. Чрез дерогация от параграф 1 е позволено да се прикрепя към външната долна половина на торбата на подвижната мрежа всякакъв вид платно, мрежа или друг материал, който би имал за цел да предотврати или намали носенето. Такива материали се прикрепват само към предните или страничните краища на торбата.

3. Чрез дерогация от параграф 1, когато се лови риба с тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на плетката по- малък от 90 mm, е позволено да се прикачват към външната страна на торбата укрепващи торби. Размера на плетката на торбата е поне два пъти по-голям от този на опашката и в никой случай по- малък от 80 mm. Укрепваща торба може да се прикрепя за следните части:

а) в предния ? край;

б) в задния ? край; или в) по окръжността между задната и предната част. Укрепващата торба може да бъде стягана:

а) по окръжността на торбата и удължението на мрежата около един ред от дупки на мрежата или

б) надлъжно по един ред дупки на мрежата.

4. Чрез дерогация от параграф 1 е позволено:

а) използването на подвижни риболовни средства, еднопосочна мрежа или чепаре. Чепарето може да бъде прикрепено или вътре в торбата, или пред нея. Условията, определящи мини- малния размер на плетката в приложение II, не се отнасят до чепарета. Разстоянието от точката на прикрепяне в предната част до задната част на торбата на мрежата е поне три пъти дължината на чепарето;

б) да се прикрепя към външната страна на опашката сензор, който да определя размера на улова;

в) да се използват опасващи въжета и подемни въжета, прикрепени към външната страна на торбата на мрежата, когато се използват тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на плетката по-малък от 90 mm;

г) да се използва едно подемно въже прикрепено към външната страна на торбата на мрежата, когато се използват тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на плетката 90 mm или над 90 mm;

д) да се прикрепят плувки на двата странични канта на мрежата на торбата;

е) да се използва задно, стягащо въже прикрепено отвън на торбата. Разстоянието между задното стягащо въже и въжето на торбата е еквивалентно на или по-малко от 50 cm.


Член 6

Специфични забранени конструкции

Използването на следните се забранява:

а) всяка торба на трал, при която броя на мрежи с еднакъв размер около обиколката на торбата се увеличава от предния към задния край;

б) всяко удължение, при което обиколката в някоя точка е по- малка от обиколката на най-предния край на торбата към която удължението е закрепено;

в) всяка торба с размер на плетката, равен или по-голям от 32 mm при мрежи, чиито плетки не са ромбоидни или правоъгълни;

г) всеки трал, датски сейнер или подобно средство с размер на отвора, равен или по-голям от 90 mm, имащ повече от 100 отворени ромбоидни отвора и по-малко от 40 отворени ромбоидни отвора при каква да е обиколка на накрайника, с изключение на свързващите части или ръбовете на мрежата;

д) всеки трал, датски сейнер или подобно средство с размер на плетката, равен или по-голям от 90 mm имащ повече от 100 отворени ромбоидни отвора и по-малко от 40 отворени ромбоидни отвора при каква да е обиколка на торбата, с изключение на свързващите части или ръбовете на мрежата;

е) всяка торба, където дължината на горната половина не е прибли- зително равна на дължината на опънатата и долна половина.


Член 7

Избор на риболов на треска с трал

Комисията, въз основа на информацията получена от Научния, Техническия и Икономическия комитет за риболов, представя не по-късно от септември 2007 г. оценка на избора на подвижни средства утвърдени като подходящи за риболов на треска.



РАЗДЕЛ III


Неподвижно оборудване


Член 8


Размери и време на потапяне


1. Там, където имаме риболов с хрилни мрежи, оплитащи мрежи или тройни мрежи, използването на повече от 9 km мрежи за кораби с габаритна дължина до 12 m и 21 km мрежи за кораби с габаритна дължина повече от 12 m се забранява.

2. Времето за потапяне на мрежите, определено в параграф 1, не надвишава 48 часа. 3. Чрез дерогация от параграф 2 времето на потапяне на мрежите, определено в параграф 1, когато се лови риба под ледена покривка, не е ограничено.


Член 9

Ограничения на плаващи мрежи

1. От 1 януари 2008 г. се забранява на всеки кораб да носи на борда или да използва за риболов плаващи мрежи.

2. През 2006 г. и 2007 г. кораб може да държи на кораба си или да използва за риболов плаващи мрежи само ако има разрешение за това от компетентните органи на държавата-членка на флага.

3. През 2006 г. и 2007 г. максималният брой кораби, които могат да имат разрешение от държава-членка да носят на борда или да използват за риболов плаващи мрежи, не надвишават 40 % и 20 % съответно от риболовните кораби, които са използвали плаващи мрежи през периода от 2001 до 2003 г.

4. Чрез дерогация от параграф 3 в подучастъци от 25 до 32 максималния брой на корабите, които могат да получат разрешение от държава-членка да имат плаващи мрежи на борда или да ги използват за риболов, не надвишават 40 % от риболовните кораби, които са използвали плаващи мрежи през периода от 2001 до 2003 г.

5. Държавите-членки съобщават на Комисията до 30 април всяка година списъка на корабите, имащи разрешение да извършват риболовни дейности с плаващи мрежи.


Член 10

Условия, приложими за използването на плаващи мрежи

1. Капитан на риболовен кораб, използващ плаващи мрежи, води корабен дневник, в който ежедневно записва следната информация:

а) цялата дължина на мрежите на борда на кораба;

б) цялата дължина на мрежите, използвани за всяка риболовна операция;

в) количеството, датата и координатите на допълнителен (нежелан) улов на китообразни.

2. Всички риболовни кораби, които използват плаващи мрежи, съхраняват на борда разрешителното, посочено в член 9, параграф 2.


РАЗДЕЛ IV

Общи разпоредби за оборудването и неговото използване


Член 11

Определяне на размера на отворите и дебелината на кордата Прилага се Регламент (ЕО) № 129/2003 на Комисията от 24 януари 2003 г. за създаване на подробни правила за определяне на размера на отворите и дебелината на кордата на рибарските мрежи9



Член 12

Спазване на приложимите проценти за улова

1. Количествата живи морски ресурси, уловени в излишък на позволените проценти, специфицирани в приложения II и III, не могат да бъдат вадени, а се връщат обратно в морето преди всяко изваждане.

2. Независимо от параграф 1, когато и да е по време на риболовно пътуване кораб напуска някоя от групите от подуча- стъците, изброени в приложения II и III, минималният процент от определените видове за улов, както е в приложения II и III, уловени и задържани на борда от тази географска зона, трябва да бъдат постигнат в рамките на два часа.


Член 13

Условия за използване на риболовните средства

1. Риболовните средства, чието използване е забранено в опре- делена географска зона или по време на определен период, се подреждат настрани, така че да не са готови за използване в забра- нените зони или по време на забранен период. Резервните средства се подреждат отделно и по такъв начин, че да не са готови за използване.

2. Риболовните средства няма да се считат готови за използване ако:

а) в случаи на тралове, датски сейнери и подобни с изключение на двойни тралове:

i) тралните дъски са вързани на вътрешната или външната страна на фалшборда или на галса,

ii) тралните въжета или вързала са освободени от тралните дъски или тежестите му;

б) в случаи на двойни тралове тежестите при крилата са разкачени и подредени на друго място; в) когато имаме парагади, хрилни мрежи, оплитащи мрежи и тройни мрежи:

i) мрежите са подредени под увързано покритие; ii) въдиците и куките се съхраняват в затворени кутии;

г) когато имаме гъргъри, главното или дънното метално въже е освободено от гъргъра.

3. Чрез дерогация от параграф 1, когато е използвано риболовно средство, за което треската (Gadus morhua) е дефинирана като целеви вид в съответствие с приложения II и III, никакъв друг тип средства не се съхраняват на борда на кораба.


ГЛАВА III

МИНИМАЛЕН РАЗМЕР НА РИБАТА ЗА РАЗТОВАРВАНЕ

Член 14

Измерване на рибата

1. Счита се, че рибата няма изисквания размер, ако е по-малка от минималния размер, определен в приложение IV относно подхо- дящите видове и подходящите географски зони.

2. Размерът на рибата се взема от върха на носа, със затворена уста, до края на опашната перка.


Член 15

Задържане на борда на по-малък размер риба

1. Риба с по-малки от указаните размери не трябва да бъде задържана на борда, нито да бъде трансбордирана, вадена, транс- портирана, съхранявана, продавана, излагана или предлагана за продажба, а се връща незабавно обратно в морето.

2. Параграф 1 не се прилага за риба, различна от онази, опре- делена в приложение II като вид за риболов с размер на плетка на мрежите „по-малък от 16 mm“ или „16 до 31 mm“, уловена с тралове, датски сейнери или подобни средства с размер на плетката по-малък от 32 mm, или с гъргъри, в случай че тази риба не е сортирана и продавана, излагана или предлагана за продаване за консумация от човека.


ГЛАВА IV

ОГРАНИЧЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОПРЕДЕЛЕНИ ЗОНИ, ТИПОВЕ РИБОЛОВ ИЛИ ЖИВИ МОРСКИ РЕСУРСИ


Член 16


Забранени райони

Забранено е през годината да се лови риба с какво да е подвижно оборудване в географски зони затворени от последователно свързани ромбоидни линии със следните координати, които ще бъдат измервани според координатна система

WGS84: 1. 54°23? север, 14°35? изток 2. 54°21? север, 14°40? изток 3. 54°17? север, 14°33? изток 4. 54°07? север, 14°25? изток 5. 54°10? север, 14°21? изток 6. 54°14? север, 14°25? изток 7. 54°17? север, 14°17? изток 8. 54°24? север, 14°11? изток 9. 54°27? север, 14°25? изток 10. 54°23? север, 14°35? изток


Член 17

Ограничения в риболова на сьомга и морска пъстърва

1. Задържането на борда на сьомга (Salmo salar) или морска пъстърва (Salmo trutta) се забранява:

а) от 1 юни до 15 септември във водите от подучастъци от 22 до 31;

б) от 15 юни до 30 септември във водите от подучастък 32.

2. Забранените зони по време на закрит сезон надвишават 4 морски мили, измерено от основните граници.

3. Чрез дерогация от параграф 1 задържането на сьомга (Salmo salar) на борда или морска пъстърва (Salmo trutta), уловени с даляни, е разрешено.


Член 18

Ограничения при риболов на змиорка Задържането на борда на змиорки уловени с някое от подвижните риболовни средства е забранено през годината. Член 19 Ограничения за разтоварването на смесен улов

1. Смесеният улов се разтоварва само в пристанища и места за разтоварване, където е в действие програма за разтоварване на образци рибни видове, посочени в параграф 2. 2. Държавите-членки гарантират, че правилната програма за разтоварване на екземпляри, която да позволява ефективен контрол на смесен улов, е наистина в действие.


ГЛАВА V

МЕРКИ, СПЕЦИФИЧНИ ЗА ЗАЛИВА НА РИГА


Член 20

Специални разрешителни за риболов

1. За да се извършва риболов в подгрупа 28-1, корабите трябва да притежават специално разрешително за риболов в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1627/94.

2. Държавите-членки гарантират, че корабите, за които се отнася специалното разрешително за риболов по параграф 1, е издадено и включено в списък, съдържащ техните имена и вътрешен регистра- ционен номер, които са били оповестени чрез Интернет, в уебсайт, адресът на който ще бъде предоставен на Комисията и държавите- членки от всяка държава-членка.

3. Корабите, включени в този списък, трябва да отговарят на следните условия: а) пълната мощност на двигателя (kW) на корабите от списъка не надвишава наблюдаваната за всяка държава-членка през годините 2000-2001 в подучастък 28-1; и

б) мощността на двигателя на кораба не надвишава 221 киловата по което и да е време.


Член 21

Смяна на двигатели или кораби

1. Всеки отделен кораб, включен в списъка, изискван според член 20, параграф 2, може да бъде заменен от друг кораб или кораби, в случай че:

а) такава замяна не води до увеличаване на общата мощност на двигателя, както е в член 20, параграф 3, буква а), в заинтере- сованата държава-членка, и

б) мощността на всеки двигател на заменен кораб да не надвишава 221 kW по което и да е време.

2. Двигателите на всеки отделен кораб, включен в списъка, както е в член 20, параграф 2, могат да бъдат заменени, при условие че:

а) замяната на двигателя не води до мощност на двигателя надви- шаваща 221 kW по кое да е време, и

б) мощността на заменения двигател не е такава, че замяната да е довела до общо увеличаване на мощността, както е посочено в член 20, параграф 3, буква а) за заинтересованата държава- членка.


Член 22

Забрана за използване на тралове

В подучастък 28-1 риболовът с трал е забранен във води с дълбочина по-малка от 20 m.


ГЛАВА VI

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Член 23

Забранени риболовни средства и практики

1. Уловът на живи морски ресурси с методи, включващи използ- ването на експлозиви, отровни или зашеметяващи субстанции, ток или всякакъв вид военни снаряди, е забранено.

2. Продажбата, излагането или предлагането за продажба на живи морски ресурси уловени с методите, посочени в параграф 1, е забранено.


Член 24

Научноизследователска работа

1. Настоящият регламент не се прилага за риболовни операции, провеждани единствено с научноизследователска цел, при условие че:

а) риболовните дейности се извършват с разрешението и под упра- влението на заинтересована държава-членка или държави- членки;

б) държава-членка или държави-членки, в чиито води се провежда такава дейност, се информират предварително за риболовните дейности; и

в) корабът, извършващ такива риболовни операции, има на борда си пълномощно, издадено от държавата-членка, под чийто флаг плава.

2. Независимо от параграф 1, живите морски ресурси, уловени с целите по параграф 1, не могат да бъдат продавани, съхранявани, излагани или предлагани за продажба, освен ако:

а) отговарят на минималните размери за разтоварване, изброени в приложение IV, и за ресурси, за които риболовните възможности са определени, такива възможности да не са израз- ходвани, или

б) са продадени директно за цели, различни от консумация от човека.


Член 25

Изкуствено възстановяване или заселване

Настоящият регламент не се прилага за операции, провеждани единствено с цел изкуствено възстановяване или заселване на живи морски ресурси, които се провеждат с разрешението на и под контрола на заинтересовани държава-членка или държави- членки. Там, където изкуственото възстановяване или заселване на живи морски ресурси се извършва във водите на друга държава- членка или държави-членки, всички заинтересовани държави- членки се уведомяват предварително.


Член 26


Мерки, предприемани от държави-членки, приложими единствено към кораби, плаващи под техен флаг

1. Държавите-членки могат, с цел опазване и управление на ресурсите или за да намалят ефекта от риболова върху морската екосистема, да предприемат технически мерки за намаляване на риболовните възможности, които:

а) допълват мерките, предвидени в общностната уредба в областта на рибарството; или

б) надвишават минималните изисквания, предвидени в общностната уредба в областта на рибарството.

2. Мерките, посочени в параграф 1, се прилагат единствено за рибари от заинтересованата държава-членка и са в съответствие с общностното право.

3. Заинтересованата държава-членка уведомява незабавно за такива мерки останалите държави-членки и Комисията.

4. Държавите-членки предоставят на Комисията, при поискване от нейна страна, цялата нужна информация за оценяване дали мерките отговарят на условията, заложени в параграф 1.

5. Ако Комисията заключи, че мерките не съответстват на условията, заложени в параграф 1, тя приема решение, изискващо държава-членка да оттегли или измени мерките си.


Член 27

Научна оценка на типовете оборудване


До 1 януари 2008 г. Комисията гарантира, че научната оценка на въздействието от използването на определени хрилни мрежи, тройни мрежи и оплитащи мрежи върху китообразните видове е извършена и заключенията са представени пред Европейския парламент и Съвета. ГЛАВА VII ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Член 28

Подробни правила за прилагане

Подробни правила за прилагането на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.


Член 29

Изменения на приложенията

Изменения на приложение I и на допълнения 1 и 2 към приложение II се приемат в съответствие с процедурата по член 30, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.


Член 30

Изменения на Регламент (ЕО) № 1434/98


Регламент (ЕО) № 1434/98 се изменя, както следва: 1. Член 1, параграф 2 се заличава. 2. Член 2, параграфи 2 и 3 се заличават. 3. Член 3, параграф 1 се изменя, както следва: „1. Улови на херинга, направени: — в региони 1 и 2 с провлачени мрежи с минимален размер на плетката, равен или по-голям от 32 mm, или — в регион 3 с провлачени мрежи с минимален размер на плетката, равен или по-голям от 40 mm, или — в регион 1, 2 и 3 с каквито и да е риболовни средства, различни от провлачени мрежи, не се вадят за цели, различни от директна консумация от човека, освен ако не са първо предложени за продажба за директна консумация от човека и не успеят да намерят купувач.“ 4. Член 3, параграф 2 се заменя със следното: „2. Но всеки улов на херинга уловен с какво да е риболовно средство в условия определени от член 2 може да бъде изваден с цел различна от директна консумация от човека.“


Член 31

Отмяна Регламент (ЕО) № 88/98 се отменя.

Позоваванията на Регламент (ЕО) № 88/98 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата за съот- ветствие в приложение V.

Член 32


Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публику- ването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2006 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Подучастъците на географските райони, посочени в член 1, измервани според координатната система WGS84

Подучастък 22

Водите, оградени от линията дръпната от нос Hasen?re (56°09? север, 10°44? изток) на източния бряг на полуостров Jutland до нос Gniben (56°01? север, 11°18? изток) на западния бряг на Zealand; после по протежение на западния бряг на Zealand до нос разположен на дължина 12°00? изток; оттам право към остров Falster; после по протежението на източния бряг на остров Falster към Gedser Odde (54°34? север078 ж, 11°58? изток); после право на изток към дължина 12°00? изток; после право на юг към германския бряг; после в югозападна посока по дължината на германския бряг и източния бряг на полуостров Jutland до точката за потегляне. Подучастък 23 Водите, оградени от линията дръпната от нос Gilbjerg (56°08? север, 12°18? изток) на северния бряг на Zealand до Kullen (56°18? север, 12°28? изток) на брега на Швеция; после в южна посока по протежение на брега на Швеция до фара Falsterbo (55°23? север, 12°50? изток); после през южния вход към протока към фара Stevns (55°19? север, 12°28? изток) по брега на Zealand; после в северна посока по източния бряг на Zealand до точката за потегляне. Подучастък 24 Водите, оградени от линията дръпната от фара Stevns (55°19? север, 12°28? изток) по източния бряг на Zealand през южния вход към протока към фара Falsterbo (55°23? север, 12°50? изток) по брега на Швеция; после по южния бряг на Швеция до фара Sandhammaren (55°24? север, 14°12? изток); оттам към фара Hammerodde (55°18? север, 14°47? изток) по северния бряг на Bornholm; после по западния и южния бряг на Bornholm до нос разположен на дължина 15°00? източно; оттам направо на юг към брега на Полша; после в западна посока по бреговете на Полша и Германия към нос разположен на дължина 12°00?изток; после направо на север към нос разположен на ширина 54°34? север и дължина 12°00? изток; после направо на запад към Gedser Odde (54°34?север, 11°58? изток); оттам по източния и северния бряг на остров Falster към нос разположен на дължина 12°00? изток; оттам направо на север към южния бряг на Zealand; после в западна и северна посока по бреговата линия на Zealand до точката за отпътуване. Подучастък 25 Водите, оградени от линията дръпната от нос на източния бряг на Швеция на ширина 56°30? север и продължаваща право на изток към западния бряг на остров ?land; после след като мине на юг от остров ?land към нос на източния бряг разположен на ширина 56°30?север, право на изток към дължина 18°00? изток; после направо на юг към брега на Полша; после в западна посока по бреговата ивица на Полша към нос разположен на дължина 15°00? изток; после направо на север към остров Bornholm; после по южния и северния бряг на Bornholm към фара Hammerodde (55° 18? север, 14°47? изток); после към фара Sandhammaren (55°24?север, 14°12? изток) на южния бряг на Швеция; после в южна посока по източния бряг на Швеция до точката за отпътуване. Подучастък 26 Водите, оградени от линията дръпната от нос на ширина 56°30? север и на дължина 18°00? изток и продължаваща право на изток към западния бряг на Латвия; после в южна посока по линията на бреговете на Латвия, Русия и Полша към нос на полския бряг разположен на дължина 18°00? изток; после направо на север до точката за отпътуване. Подучастък 27 Водите, оградени от линията дръпната от нос на основната суша на Швеция на изток разположен на ширина 59°41? север и дължина 19°00? изток и продължаваща право на юг към северния бряг на остров Gotland; после в южна посока по западния бряг на Gotland към нос разположен на ширина 57°00? север; после направо на запад на дължина 18°00? изток; после направо на юг към ширина 56°30? север; после направо на запад към източния бряг на остров ?land; после след като се мине на юг от остров ?land, към нос на неговия западен бряг разположен на ширина 56°30? север; после направо на запад към брега на Швеция; после в северна посока по източния бряг на Швеция до точката за отпътуване. Подучастък 28-1 Водите, оградени на запад от линията дръпната от 57° 34, 1234? север, 21° 42, 9574? изток 57° 57, 4760? север, 21° 58, 2789? изток, после на юг към най-южния нос на полуострова S?rve и после на североизток по протежение на източния бряг на остров Saaremaa; и на север с линията теглена от 58° 30, 0? север, 23°13, 2? изток до 58° 30, 0? север, 23°41, 1? изток. Подучастък 28-2 Водите, оградени на запад от линията дръпната от нос разположен на ширина 58°30? север и дължина 19°00? изток и продължаващи право на изток към западния бряг на остров Saaremaa; после на юг по западния бряг на Saaremaa до ширина 57° 57, 4760? север и дължина 21° 58, 2789? изток; после на юг към нос разположен на ширина 57° 34, 1234? север и дължина 21° 42, 9574? изток; после следвайки латвийския бряг на юг към нос разположен на ширина 56°30? север; после право на запад към дължина 18°00? изток; после право на север към ширина 57°00? север; после право на изток към западния бряг на остров Gotland; после в северна посока към нос на северния бряг на остров Gotland, разположен на дължина 19°00? изток; после право на север до точката за потегляне. Подучастък 29 Водите, оградени от линията дръпната от нос на брега на източната главна суша на Швеция разположен на ширина 60°30? север и продължавайки право на изток към брега на основната суша на Финландия; после в южна посока по западния и южния бряг на Финландия към нос на южния бряг на основната суша, разположен на дължина 23°00? изток; после право на юг към ширина 59°00? север; после право на изток към брега на основната суша на Естония; после в южна посока по западния бряг на Естония към нос разположен на ширина 58°30? север; после направо на запад към източния бряг на остров Saaremaa, към нос на неговия западен бряг разположен на ширина 58°30? север; после право на запад към дължина 19°00? изток; после право на север към нос на брега на източната суша на Швеция разположен на ширина 59°41? север; после в северна посока по източния бряг на Швеция до точката за потегляне. Подучастък 30 Водите, оградени от линията теглена от нос на източния бряг на Швеция разположен на ширина 63°30? север и продължавайки право на изток към брега на основната суша на Финландия; после в южна посока по брега на Финландия към нос разположен на ширина 60°30? север; после право на запад към брега на основната суша на Швеция; после в северна посока по източния бряг на Швеция до точката за отпътуване. Подучастък 31 Водите, оградени от линията теглена от нос на източния бряг на Швеция разположен на ширина 63°30? север и продължавайки след като се мине северно от Ботнически залив към нос на западния бряг на основната суша на Финландия разположен на ширина 63°30? север; после право на запад към точката за потегляне. Подучастък 32 Водите, оградени от линията дръпната от нос на южния бряг на Финландия разположен на дължина 23°00? изток и продължавайки след като се мине източно от залива на Финландия към нос на западния бряг на Естония разположен на ширина 59°00? север; после право на запад на дължина 23° 00? изток; после право на север към точката за потегляне.




ПРИЛОЖЕНИЕ II


Тралове, датски сейнери и подобни средства: видове размери на плетката, видове за улов и изискван процент на улова


Видове за улов Видове размер на плетката (mm)      
  < 16 16 ? и < 32 16 ? и < 105 32 ? и < 90 32 ? и < 105 ? 90 (3) ? 105 (2) (3)
  Групи на подучастъците          
  22-32 22-27 28-32 22-23 24-27 22-23 22-32
  Минимални проценти на видовете за улов      
  90 (1) 90 (1) (5) 90 (1) 90 (1)(4)   90 100
Пясъчница (Ammodytidae) * * * * * * *
Трицона (Sprattus sprattus)   * * * * * *
Херинга (Clupea harengus)     * * * * *
Морски език (Solea vulgaris)           * *
Морска писия (Pleuronectes platessa)           * *
Мерлуза (Merlangius merlangus)           * *
Средиземноморски калкан (Scophthalmus rhombus)           * *
Писия (Limanda limanda)           * *
Пъстро попче (Platichthys flesus)           * *
Малоуста писия (Microstomus kitt)           * *
Калкан (Psetta maxima)           * *
Треска (Gadus morhua)             *


(1) Уловът, задържан на борда, се състои от не повече от 3 % треска живо тегло.

(2) Уловът, задържан на борда, се състои от до 45 % херинга живо тегло.

(3) Уловът, задържан на борда, се състои от до 40 % меджид живо тегло.

(4) Използването на олекотен бим трал не се разрешава.

(5) Разрешават се само тралове, датски сейнери и подобни средства с Bacoma тип разкритие или с T90 торба и удължение с размер

на плетката и спецификации, както е определено в допълнения I и II.



Допълнение 1

Спецификации за горен прозорец на торбата на мрежата тип BACOMA

1. Описание

а) Идентификация на прозорец

i) прозорецът е правоъгълна част от мрежата на торбата. Има само един прозорец.

б) Размер на торбата, удължението и задния край на трала

i) торбата се състои от два панела, свързани заедно от опасващи ивици (ръбове), по една от всяка страна, с еднакви дължини.

ii) минималният размер на плетката на мрежи с ромбоидни отвори е 105 mm. Материалът за мрежите е полиетиленови нишки с дебелина на единична нишка не повече от 6 mm или с дебелина на двойна нишка, която да е не повече от 4 mm.

iii) използването на торби и удължения, които са изработени само от единични нишки за мрежа и имат само една опасваща ивица се забраняват.

iv) броят на отворените дупки при мрежи с ромбоидна плетка, с изключение на дупките около опасващата ивица, във всяка точка на обиколката, на всяко удължение не е по-малко или повече от максималния брой отвори на мрежата по обиколката на предния край на торбата (фигура 1).

в) Разположение на прозореца

i) прозорецът се вмъква в горната яка на торбата (фигура 2)

ii) прозорецът заема не повече място от 4 дупки на стягащото въже на мрежата, включително ръчно подсиленият ред от дупки през които въжето на торбата е промушено (фигури 3 или 4).

г) Размер на прозореца

i) ширината на прозореца, изразена в брой пръти на мрежата, е равна на броя ромбоидни дупки в горната яка, разделени на две. Ако е нужно ще се позволи да поддържа най- много 20 % от броя на ромбоидните дупки в горната яка, разделени по-равно от двете страни на панела с прозореца (фигура 4).

ii) размерът на прозореца е най-малко 3, 5 m.

iii) чрез дерогация от предходната подточка, дължината на прозореца ще бъде поне 4 m, ако има прикрепен сензор към прозореца за измерване на обема уловена риба.

д) Мрежа при прозореца

i) дупките на плетката на мрежата имат минимален размер от 110 mm. Дупките са правоъгълни, тоест всички четири страни на мрежата на отвора са с пръти.

ii) мрежата е монтирана така че прътите да минават успоредно и перпендикулярно спрямо дължината на торбата. Мрежата ще е без възли, оплетена от единична връв или мрежа с подобни, доказани качества за подбор (при улова (. Мрежа без възли означава мрежа, която е съставена от плетка с дупки с четири страни, на които ъглите са оформени чрез преплитане на вървите на две съседни страни на плетката.

iii) диаметърът на отделна връв е поне 5 mm.

е) Други спецификации

i) спецификациите по монтирането са определени на фигури 3 и 4

ii) дължината на подемното въже не е по-малка от: 1. 4 m за торба с обиколка между 100 и 89 ромбоидни дупки измерени пред прозореца; 2. 3,5 m за торба с обиколка между 88 и 75 ромбоидни дупки измерени пред прозореца и; 3. 3 m за торба с обиколка между по-малка от 75 ромбоидни дупки измерени пред прозореца.

iii) задното въже не опасва прозорец тип BACOMA. Изработено е от въже в диаметър не повече от 20 mm и да е поне 2 m дълго.

iv) поплавъкът на торбата има сферична форма и да е с максимален диаметър от 40 cm. Връзва чрез въжето за поплавъка към въжето на торбата.

v) чепарето не трябва да се припокрива с прозорец тип BACOMA.


2. Условия за ремонт на панели на мрежи с правоъгълна плетка

а) Общи условия

i) използването на правоъгълна плетка с прозорец тип BACOMA, която има 10 % или повече поправени дупки се забранява.

ii) правоъгълни плетки на мрежи, които са били повредени, се поправят според предписания метод.

iii) ремонтирана мрежа е всяка мрежа, чиито отвори са намалени поради ремонт на повредена плетка или заради свързването на две части от дупка на правоъгълна плетка без възли.

б) Метод за ремонт на повредени дупки в прозорец тип BACOMA.





i) Почистете дупката.

ii) Пребройте дупките, които трябва да бъдат заменени с ремонт.

Пригответе парче, като използвате оплетена единична връв без възли, която да е от същия материал, диаметър и издръжливост като този на мрежата, която се нуждае от закърпване.

iii) Парчето не е по-голямо повече от две дупки във всяка посока извън почистената дупка, за да предостави достатъчно мрежа, с която да се припокрият краищата на ремонтираното парче.

iv) Поставете парчето върху дупката и го вържете към съществуващата мрежа, като използвате оплетени върви, както е показано на илюстрацията.

v) Уверете се, че сте увързали пресичащите се върви на мрежата.

vi) Продължете да увързвате около дупката така че да имате поне два реда увързване около кърпеното място.

vii) Ремонтираната дупка прилича на горната илюстрация, когато е завършена.



Фигура 1


Тралните средства могат да бъдат разделени на три отделни групи според своята форма и функция. Тялото на трала винаги е част със заострена форма. Удължението е част, която не е заострена, обикновено изработена от една или две мрежи. Торбата също е част, която няма заострена форма,

често изработена от двойна връв, за да има по-голяма устойчивост при тежък улов. Частта, намираща се под подемното въже, е наричана подемна торба.



Фигура 2

А Удължение

Б Торба

В Прозорец, панел с квадратна плетка

1 Горна яка, с максимално 50 отворени ромбоидни дупки на плетката

2 Долна яка, с максимално 50 отворени ромбоидни дупки на плетката

3 Ръбове на мрежата

4 Опасващо съединяване или увързване

5 Подемно въже

6 Задно въже

7 Торба

8 Разстояние на прозореца от въжето на торбата

9 Въже на поплавъка

10 Поплавък на торбата



Фигура 3

МОНТИРАНЕ НА ПАНЕЛ С ПРОЗОРЕЦ

А 110 m панел с квадратна плетка (25 пръта)

Б Свързване на панел с квадратна плетка с ръбовете на мрежата

В Свързване на панел с квадратна плетка към мрежа с ромбоидна плетка, с изключение на ограждащите пръти на прозореца от двете страни. Две ромбоидни дупки/един прът за квадратна плетка

Г 105 mm ромбоидна плетка на мрежа (максимално 50 дупки на плетката)

Д Разстояние на панела на прозореца от въжето на торбата. Прозорецът завършва на не повече от 4 дупки от въжето на торбата включително и ръчно подсиления ред от дупки, през които въжето е промушено

Е Един ред от ръчно подсилени дупки за въжето на торбата





Фигура 4

МОНТИРАНЕ НА ПАНЕЛА НА ПРОЗОРЕЦА НА МРЕЖАТА

А 110 mm панел от правоъгълна мрежа (20 пръта)

Б Свързване на панел с квадратна плетка с ръбовете на мрежата

В Свързване на панел с квадратна плетка към мрежа с ромбоидна плетка, с изключение на ограждащите пръти на отвора от двете страни. Две ромбоидни дупки/един прът за квадратна плетка

Г 105 mm ромбоидна плетка на мрежа (максимално 50 дупки на плетката)

Д Разстояние на панела на прозореца от въжето на торбата. Прозорецът завършва на не повече от 4 дупки (от плетката)от въжето на торбата, включително и ръчно подсиления ред от дупки, през които въжето е промушено

Е Един ред от ръчно подсилени дупки за въжето на торбата

Ж Максимално 10 % от двете страни на открити дупки D




Допълнение 2

СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ТРАЛА

а) Дефиниции

1. Т 90 Тралове са определяни като тралове, Датски сейнери и подобни средства, които имат торба и удължение изработени от мрежа с ромбоидна плетка с възли, обърната на 90o, така че главната посока на вървите на мрежата да е успоредна на посоката на провлачване.

2. Посоката на вървите на мрежата при стандартна мрежа с ромбоидна плетка с възли (А) и при мрежа обърната на 90o (Б) е илюстрирана на фигура 1 по-долу.


Фигура 1


б) Размер





б) Размер на плетката и мерки

Размерът на плетката е поне 110 mm. Чрез дерогация от член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 129/2003 размерът на плетката при торбата и удължението се измерват перпендикулярно на надлъжната ос на риболовното средство.

в) Дебелина на вървите на мрежата

Материалът, от който е изработена нишката на мрежата при торбата, е от полиетиленови нишки с дебелина на единична връв не по-голяма от 6 mm, или на двойна нишка дебелина не по-голяма от 4 mm съответно.

Това условие да не се прилага за най-задния ред дупки на торбата ако тя е снабдена с въже.

г) Конструкция

1. Торбата и удължението от обърнати на 90o плетки са изработени от два панела с еднакви размери, с еднакъв брой дупки на ширина и дължина с посока на плетката, както е описана по горе с преплетени два странични ръба. Всеки панел е изработен с неизтърващи възли и по такъв начин, че плетката да остава напълно отворена винаги, когато се използва.

2. Броят на отворените дупки при всяка обиколка остава постоянен в предната част на удължението до най-задната част на торбата.

3. На мястото на закрепне на торбата или на удължението към заострената част на трала, броя на дупките в обиколката на торбата или удължението съставлява 50 % от последния ред дупки при заострената част на трала.

4. Торба и удължение са илюстрирани в фигура 2 по долу.

д) Обиколка

Броят на дупките при всякаква обиколка на торбата и удължението с изключение на присъединени части и ръбове не е повече от 50.

е) Закрепване на опасващи части

Предният край на панелите съставящи торбата и удължението са снабдени с подсилена редица от полуплетка. Задният край на панела на торбата е снабден с пълен ред от подсилена плетка, която да може да направлява въжето на торбата.

ж) Подемно въже

Дължината на подемното въже е не по-малка от 3,5 m.

з) Поплавък на торбата

Поплавъкът на торбата е със сферична форма и има максимален диаметър 40 cm. Прикрепен е с въже към въжето на торбата.



Фигура 2



ПРИЛОЖЕНИЕ III

Хрилни мрежи, оплитащи мрежи и тройни мрежи: видове размер на плетката и видове риба определени за улов


Видове риба определени за улов Видове размер на плетката (mm)    
  16 ? и < 110 32 ? и < 110 90 ? и < 156 (2) 110 ? и < 156 ? 157
  Групи подучастъци      
  28-32 22-27 22-23 22-32  
  Минимален процент на видовете за улов  
  90 (1)   90   100
Копърка (Sprattus sprattus) * * * * *
Херинга (Clupea harengus) * * * * *
Морски език (Solea vulgaris)     * * *
Морска писия (Pleuronectes platessa)     * * *
Меджид (Merlangius merlangus)     * * *
Средиземноморски калкан (Scophthalmus rhombus)     * * *
Мерлуза (Limanda limanda)     * * *
Пъстро попче (Platichthys flesus)     * * *
Малоуста писия (Microstomus kitt)     * * *
Калкан (Psetta maxima)     * * *
Треска (Gadus morhua)       * *
Сьомга (Salmo salar)         *


(1) Уловът, задържан на борда, се състои от не повече от 3 % треска живо тегло.

(2) Такъв размер на дупките на плетката ще бъде разрешен до 30 юни 2006 г.




ПРИЛОЖЕНИЕ IV


Минимални размери на риба за разтоварване



Видове Географски район Минимален размер
Треска (Gadus morhua) Подучастъци 22-32 38 cm
Пъстро попче (Platichthys flesus) Подучастъци 22-25 23 cm
  Подучастъци 26-28 21 cm
  Подучастъци 29-32, южно от 59°30' север
Морска писия (Pleuronectes platessa) Подучастъци 22-32 25 cm
Калкан (Psetta maxima) Подучастъци 22-32 30 cm
Средиземноморски калкан (Scophthalmus rhombus) Подучастъци 22-32 30 cm
Змиорка (Anguilla anguilla) Подучастъци 22-32 35 cm
Сьомга (Salmo salar) Подучастъци 22-30 и 32 60 cm
  Подучастъци 31 50 cm
Морска пъстърва (Salmo trutta) Подучастъци 22-25 и 29-32 40 cm
  Подучастъци 26-28 50 cm


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствията



Регламент (ЕО) № 88/98 на Съвета Настоящият регламент
Член 1 Член 1
Член 2 -
Член 3, параграф 1 и параграф 2 Член 14
Член 3, параграф 3 Член 15, параграф 1
Член 3, параграф 4 -
Член 3, параграф 5 -
Член 4 -
Член 5, параграф 1 и параграф 3 Член 3
Член 5, параграф 2 -
Член 6 Член 11
Член 7 Член 5
Член 8, параграф 1 Член 13, параграф 1
Член 8, параграф 2 Член 13, параграф 2
Член 8, параграф 3 Член 16
Член 8, параграф 4 Член 13, параграф 3
Член 8а Член 9
Член 8б Член 10
Член 9, параграф 1 Член 17
Член 9, параграф 2 Член 8, параграф 1
Член 10, параграф 1 -
Член 10, параграф 2 Член 23, параграф 1
Член 10, параграф 3 -
Член 10, параграф 4 -
Член 11 Член 24
Член 12 Член 25
Член 13 Член 26
Член 14 Член 28
Член 15 Член 31
Член 16 Член 32
Приложение I Приложение I
Приложение II -
Приложение III Приложение IV
Приложение IV Приложения II и III
Приложение V Допълнение 1 към приложение II
Приложение VI Приложение V


_________________________


Untitled Page