РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1261/2010 НА КОМИСИЯТА от 22 декември 2010 година за налагане на временно изравнително мито върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия

Обн. L ОВ. бр.343 от 29 Декември 2010г.

Текст на документа в сайта на EUR-Lex


>C1

Поправка, ОВ L 023, 27.1.2011, 53 (1261/2010)


ЕВРОПЕЙСКАТA КОМИСИЯ,


като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,


като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност1 (наричан по-долу „основният регламент“), и по-специално член 12 от него,


след консултация с Консултативния комитет,


като има предвид, че:


1. ПРОЦЕДУРА


1.1. Образуване на производство


(1) На 1 април 2010 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз2 (наричано по-долу „известие за образуване на производство“), Комисията оповести образуването на антисубсидийно производство (наричано по-долу „антисубсидийното производство“) по отношение на вноса в Съюза на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия (наричана по-долу „Индия“ или „разглежданата държава“).


(2) В същия ден с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз3 (наричано по-долу „известие за откриване“), Комисията оповести откриването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Съюза на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия и започна отделно разследване (наричано по- долу „антидъмпинговата процедура“).


(3) Антисубсидийното производство бе образувано след подаването на жалба на 15 февруари 2010 г. от Евро­ пейската федерация на производителите на желязо и стомана (Eurofer) (наричана по-долу „жалбоподателят“) от името на производители, които съставляват съществен дял — в настоящия случай над 25 % — от цялото произ­ водство на Съюза на някои пръти от неръждаеми стомани. Жалбата съдържаше prima facie доказателства за субси­ диране на посочения продукт и за съществена вреда, произтичаща от субсидирането, които бяха сметнати за достатъчно основание за започването на разследване.


(4) Преди образуването на производството и в съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент Комисията уведоми правителството на Индия (наричано по-долу „ПИ“), че е получила надлежно документирана жалба, в която се твърди, че субсидираният внос на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия е причинил съществена вреда на индустрията на Съюза. ПИ беше поканено на консултации с цел да се изясни ситуацията по отношение на съдържанието на жалбата и да се постигне взаимноприемливо решение. В настоящия случай не бе намерено взаимноприемливо решение.


1.2. Страни, засегнати от производството


(5) Комисията официално извести за образуването на произ­ водството подалите жалбата производители от Съюза, другите известни ? производители от Съюза, производи­ телите износители, вносителите, ползвателите, за които е известно, че са засегнати от него, както и индийските органи. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в известието за образуване на производство.


(6) На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че има конкретни причини, поради които следва да бъдат изслушани, бе дадена такава възможност.


1.2.1. Подбор на представителна извадка за производители износители в Индия


(7) С оглед на големия брой производители износители в Индия в известието за образуване на производство беше предвидено да се подбере представителна извадка за определяне на наличието на субсидиране в съответствие с член 27 от основния регламент.


(8) С цел да се даде възможност на Комисията да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако това е така — да подбере такава, от производителите износители в Индия беше поискано да се представят в срок от 15 дни, считано от датата на започване на разследването, и да предоставят основна информация за износа и продажбите си на вътрешния пазар, за конкретните си дейности, свързани с производството на разглеждания продукт, и за имената и дейностите на всички свързани дружества, участващи в производството и/или продажбата на разглеждания продукт през периода 1 април 2009 г.—31 март 2010 г.


(9) Със съответните индийски органи също бяха проведени консултации във връзка с подбора на представителната извадка.


(10) Общо 22 производители износители, включително групи от свързани дружества в Индия, представиха поисканата информация и изразиха съгласие да бъдат включени в извадката в рамките на срока, определен в известието за образуване на производство. Двадесет от тези съдействащи дружества или групи съобщиха, че е осъществяван износ на разглеждания продукт за Съюза по време на разследвания период. Така че подборът на извадката бе направен въз основа на информацията, представена от тези 20 производители износители или групи от произ­ водители износители.


(11) Производителите износители, които не се представиха в рамките на гореупоменатия срок или не представиха поисканата информация навреме, бяха счетени за неоказващи съдействие на разследването. Сравнението между данните за вноса, с които разполага Евростат, и обема на износа на разглеждания продукт за Съюза, докладван за разследвания период от 20-те съдействащи дружества или групи, които са осъществявали износ на разглеждания продукт за Съюза по време на разследвания период, сочи, че съдействието от страна на индийските производители износители е било на много високо ниво.


1.2.2. Подбор на представителната извадка на съдействащите дружества в Индия


(12) В съответствие с член 27 от основния регламент Комисията подбра извадка въз основа на най-големия представителен обем на износа на разглеждания продукт за Съюза, разследването на който би могло да се осъществи по приемлив начин в рамките на наличното време. Подбраната извадка се състоеше от две отделни дружества и една група от дружества, състояща се от четири свързани дружества, представляващи заедно повече от 63 % от общия обем на износа на разглеждания продукт за Съюза.


1.2.3. Индивидуално разглеждане на дружествата, невключени в извадката


(13) Един производител износител, който не бе включен в извадката, тъй като не отговаряше на критериите, уста­ новени в член 27, параграф 1 от основния регламент, поиска определяне на индивидуален марж на субсидиране съгласно член 27, параграф 3 от основния регламент и отговори на въпросника.


(14) Както е посочено в съображение 12, извадката беше огра­ ничена до приемлив брой дружества, които да могат да бъдат разследвани в рамките на наличното време. Дружествата, проучени в рамките на разследването за субсидиране, са изброени в съображение 22 по-долу. С оглед на броя предвидени контролни посещения в обектите на тези дружества беше преценено, че индиви­ дуалното разглеждане би обременило прекомерно разследването и би попречило на своевременното му приключване.


(15) Поради това бе направено временното заключение, че искането за индивидуално разглеждане не може да бъде удовлетворено.


1.2.4. Представителна извадка на производителите от Съюза


(16) С оглед на големия брой производители от Съюза в известието за образуване на производство беше пред­ видено да се подбере представителна извадка в съот­ ветствие с член 27 от основния регламент, с цел определяне на вредата.


(17) С изключение на осемте жалбоподатели други производители не се представиха и не предоставиха, както е посочено в известието за образуване на производство, основна информация за своите дейности, свързани с разглеждания продукт през разследвания период. От тези осем дружества бе подбрана извадка от четири дружества въз основа на представителността на обема на техните продажби, различните видове техни продукти и местоположението им в Съюза. Проведени бяха консултации с жалбоподателя и засегнатите произ­ водители относно подбора на извадката.


(18) Производството на четиримата включени в извадката производители от Съюза съставляваше 62 % от общото производство на индустрията на Съюза през разследвания период.


1.2.5. Представителна извадка на вносители


(19) С оглед на големия брой идентифицирани въз основа на жалбата вносители в известието за образуване на произ­ водство беше предвидено да се подбере извадка на вноси­ телите в съответствие с член 27 от основния регламент. Четирима вносители представиха поисканата информация и изразиха съгласие да бъдат включени в извадката в рамките на срока, определен в известието за образуване на производство. Поради малкия брой представили се вносители бе решено да не се подбира извадка.


(20) Комисията изпрати въпросници до всички страни, за които бе известно, че са засегнати, и до всички други дружества, които се представиха в рамките на срока, определен в известието за образуване на производство. Така че бяха изпратени въпросници на ПИ, на вклю­ чените в извадката производители износители в Индия, на включените в извадката производители в Съюза, на четиримата вносители в Съюза, които се представиха в рамките на процеса по подбор на извадката, и на всички ползватели, за които бе известно, че са засегнати от разследването.


(21) Бяха получени отговори от ПИ, от включените в извадката производители износители, от производителя износител, който поиска индивидуално разглеждане, от включените в извадката производители от Съюза и от един вносител. Не бяха получени отговори на въпросника нито от ползватели, нито от някоя друга заинтересована страна по производството. Освен това основната част от произ­ водителите от Съюза представиха поисканите общи данни за целите на анализа на вредата.


(22) Комисията проучи и провери цялата представена от заин­ тересованите страни информация, счетена за необходима за целите на временното определяне на субсидирането, вредата от него и интереса на Съюза. Бяха проведени контролни посещения в сградите на ПИ в Делхи, на правителството на Махаращра в Мумбай, на регионалния офис на ПИ в Мумбай и на следните страни:


П р о и з в о д и т е л и в С ъ ю з а


— Aceros Inoxidables Olarra SA, Испания и свързаните с него търговски дружества


— Rodaciai SPA, Италия и свързаните с него търговски дружества


— Roldan SA, Испания и свързаните с него търговски дружества


— Ugitech France SA, Франция и свързаните с него търговски дружества


П р о и з в о д и т е л и и з н о с и т е л и в И н д и я


— Viraj Profiles Vpl. Ltd., Thane, Махаращра


— Chandan Steel Ltd., Мумбай, Махаращра


Група Venus:


— Venus Wire Industries Pvt. Ltd, Мумбай, Махаращра


— Precision Metals, Мумбай, Махаращра


— Hindustan Inox Ltd., Мумбай, Махаращра


— Sieves Manufacturer India Pvt. Ltd., Мумбай, Махаращра


1.3. Разследван период


(23) Разследването относно субсидирането и вредата обхвана периода от 1 април 2009 г. до 31 март 2010 г. (наричан по-долу „разследваният период“ или „РП“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 2007 г. до края на разследвания период (наричан по-долу „разглеж­ даният период“).


2. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И ПОДОБЕН ПРОДУКТ


2.1. Разглеждан продукт


(24) Разглежданият продукт е пръти от неръждаеми стомани, само получени или завършени чрез студена обработка, различни от пръти с кръгло напречно сечение с диаметър 80 mm или повече, с произход от Индия (наричан по-долу „разглежданият продукт“), понастоящем класиран в кодове по КН 7222 20 21, 7222 20 29, 7222 20 31, 7222 20 39, 7222 20 81 и 7222 20 89.


2.2. Подобен продукт


(25) Разследването показа, че продуктите, произвеждани и продавани на вътрешния пазар на Индия, които са предмет на настоящото разследване, имат еднакви основни физически, химически и технически характе­ ристики и приложения като продуктите, изнасяни от тази държава за пазара на Съюза. Също така продуктите, произвеждани от индустрията на Съюза и продавани на пазара на Съюза, имат еднакви основни физически, химически и технически характеристики и приложения като продуктите, изнасяни за Съюза от разглежданата държава. Поради тази причина те временно се считат за подобни по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.


3. СУБСИДИРАНЕ


3.1. Въведение


(26) Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, и на отговорите на въпросника на Комисията бяха разследвани посочените по-долу схеми, за които се пред­ полага, че обхващат предоставянето на субсидии:


а) схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения;


б) схема на предварителни разрешения;


в) схема за насърчаване на износа чрез внос на средства за производство


г) схема за експортно ориентирани единици;


д) схема за експортно кредитиране.


(27) Схемите, посочени в букви а)—г) по-горе, се основават на Закона за (развитие и регулиране на) външната търговия от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), в сила от 7 август 1992 г. (наричан по-долу „Закон за външната търговия“). Съгласно Закона за външната търговия ПИ има право да издава уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документите „Политиката за външната търговия“ (ПВТ), издавани на всеки пет години и редовно актуализирани от Министерството на търговията. Два от документите относно политиката за външната търговия (ПВТ) са от значение за РП при настоящото разследване, а по-специално FT-policy 04-09 (ПВТ 04- 09) и FT-policy 09-14 (ПВТ 09-14). Освен това ПИ определя процедурите, уреждащи действието на двата документа ПВТ 04-09 и ПВТ 09-14, в „Наръчник на процедурите (НП), том I“ (съответно НП I 04-09 и НП I 09-14). Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.


(28) Схемата за експортно кредитиране, посочена в буква д) по-горе, се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (по-долу наричана „РБИ“) да дава нареждания на търговските банки в областта на експортното кредитиране.


3.2. Схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения (Duty Entitlement Passbook Scheme, DEPBS)


а) Правно основание


(29) Подробното описание на DEPBS се съдържа в глава 4.3 от документи ПВТ 04-09 и ПВТ 09-14, както и в глава 4 от НП I 04-09 и НП I 09-14.


б) Условия за участие


(30) Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в тази схема.


в) Практическо осъществяване на DEPBS


(31) Износител, който има право да се ползва от тази схема, може да подаде молба за отпускане на кредити по DEPBS, които се изчисляват като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. Размерът на кредитите по DEPBS е установен от индийските органи за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те се определят на основата на стандартните норми за вложените материали в крайния продукт (наричани по-долу „SIONs“), като се взема предвид пред­ полагаемото съдържание на суровини от внос в продукта, предназначен за износ, и въздействието на митото при такъв предполагаем внос, независимо от това дали вносните мита са били действително платени.


(32) За да може да участва в схемата, дружеството трябва да има износна дейност. Към момента на сделката за износ износителят трябва да подаде декларация до индийските органи, в която да посочи, че осъществява износ по DEPBS. За да бъдат изнесени стоките, по време на проце­ дурата по експедиране индийските митнически органи издават товарителница за износ. В този документ се посочва, inter alia, размерът на кредита по DEPBS, който може да бъде предоставен за тази сделка за износ. Към този момент износителят знае каква точно полза ще получи. След издаването на товарителница за износ от митническите органи ПИ няма правомощия при отпус­ кането на кредит по DEPBS.

(33) Бе установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти кредитите по DЕРВЅ могат да бъдат заведени с натрупване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ. Такива кредити могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви стоки, с изключение на средства за производство и на стоки, по отношение на вноса на които съществуват ограничения. Стоките, внасяни срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин. Кредитите по DEPBS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 12 месеца от датата на отпускане.

(34) Заявки за кредити по DEPBS се попълват по електронен път и могат да обхващат неограничен брой сделки за износ. Де факто не съществува строго определен краен срок за подаване на заявления за кредити по DEPBS. Използваната за управление на DEPBS електронна система не изключва автоматично сделки за износ след изтичане на крайния срок за подаване на заявления, посочен в глава 4.47 от НП I 04-09 и 09-14. Освен това, както ясно е предвидено в глава 9.3 от НП I 04- 09 и 09-14, заявленията, получени след изтичане на крайния срок за подаване на заявления, винаги могат да бъдат разгледани, като им се наложи минимална нака­ зателна такса (например 10 % от отпуснатия размер).

(35) Бе установено, че две от дружествата от извадката, Chandan Steel и дружествата от групата Venus, са използвали тази схема през РП. г) Заключения относно DEPBS

(36) В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по DEPBS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като кредитът евентуално може да бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това с кредитите по DEPBS се облагодетелства износителят, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(37) Освен това DEPBS правно зависи от извършването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(38) Тази схема не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстано­ вяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, тъй като не отговаря на правилата, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. По-специално износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е извършено прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право да участва в DEPBS независимо от това дали изобщо внася някакви суровини. За да се възползва от схемата, износителят е достатъчно само да изнесе стоки, без да доказва внос на някакви суровини. По този начин дори износители, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се възползват от DEPBS. д) Изчисляване на размера на субсидията

(39) В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, бе изчислен от гледна точка на ползата за получателя, за която бе установено, че е налице през РП. В това отношение бе прието, че ползата е предоставена на получателя към момента, в който се осъществява сделка за износ по тази схема. В този момент ПИ се задължава да се откаже от събиране на мита, което представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат това­ рителница за износ, в която, inter alia, е посочена сумата на кредита по DEPBS, който следва да се предостави за тази сделка за износ, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не. Предвид горното се счита за целесъобразно оценката на ползата, получена в рамките на DEPBS, да се извършва чрез сумиране на кредитите, получени за всички сделки за износ, осъществени по тази схема през РП.

(40) При отправени основателни искания таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати от кредитите, в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, така че да се получи размерът на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия бе разпределен върху целия оборот от износа през РП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа, а не се отпуска във връзка с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества.

(41) Ставката на субсидията, установена по отношение на тази схема за засегнатите дружества през РП, възлиза на 1,5 %—3,4 %.

3.3. Схема на предварителни разрешения (Advance Authorisation Scheme, AAS)

а) Правно основание

(42) Подробното описание на схемата се съдържа в параграфи 4.1.1—4.1.14 от документи ПВТ 04-09 и ПВТ 2009- 2014, както и в глави 4.1—4.30 от НП I 2004-2009 и НП I 2009-2014.

б) Условия за участие

(43) AAS се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в съображение 44 по-долу. Тези подсхеми се различават, inter alia, по обхвата на допусканите до участие лица. Производителите износители и търговците износители „обвързани с“ производители доставчици се допускат до участие в подсхемата на AAS за физически износ и в подсхемата на AAS за годишни потребности. Производи­ телите износители, които правят доставки за крайния износител, се допускат до участие в AAS за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с „планиран износ“ (deemed export), посочени в параграф 8.2 от документ ПВТ 2004-2009 като доставчици на експортно ориентирана единица (наричана по-долу „ЕОЕ“), могат да участват в подсхемата на AAS за планиран износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители имат право на участие по отношение на ползите от „планирания износ“ по подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ (наричана по-долу „ARO“) и „насрещен вътрешен акредитив“.


в) Практическо осъществяване


(44) Разрешение по AAS може да бъде издадено за:


i) Ф и з и ч е с к и и з н о с: Това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на суровини за произ­ водството на конкретен краен продукт, предназначен за износ. „Физически“ в този контекст означава, че продуктът, предназначен за износ, трябва да напусне територията на Индия. Разрешението за внос и задължението за износ, включително видът на продукта, предназначен за износ, са посочени в лиценза.


ii) Г о д и ш н и п о т р е б н о с т и: Това разрешение не е свързано с конкретен продукт, предназначен за износ, а с по-широкообхватна продуктова група (например химически и свързани с тях продукти). В рамките на определени граници, определени от предходните му експортни резултати, титулярят на лиценза може да внася безмитно всякакви суровини, предназначени за производството на който и да е от артикулите, попадащи в такава продуктова група. Той може да изнася всякакви крайни продукти, включени в продуктовата група, за която се използва освободен от мито материал.


iii) М е ж д и н н и д о с т а в к и: Тази подсхема обхваща случаите, при които двама производители възна­ меряват да произвеждат един-единствен продукт, предназначен за износ, и да си поделят произ­ водствения процес. Производителят износител, който произвежда междинния продукт, може да внася безмитно суровини и да получи за тази цел разрешение по AAS за междинни доставки. Крайният износител завършва процеса на произ­ водство и е задължен да изнесе готовия продукт.


iv) П л а н и р а н и з н о с: Тази подсхема позволява главният изпълнител да внася безмитно суровини, които са нужни за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „планиран износ“ на кате­ гориите от клиенти, посочени в параграф 8.2, букви б)—е), ж), и) и й) от ПВТ 04-09. Според ПИ плани­ раният износ се отнася за онези сделки, при които доставените стоки не напускат държавата. Няколко категории доставки са считани за планиран износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, т.е. представляват доставка на стоки на ЕОЕ или на дружество, разположено в специална икономическа зона (СИЗ).


v) П р е д в а р и т е л н о н а р е ж д а н е з а о с в о б о ж д а в а н е ( „ A R O “ ): Титулярят на разрешение по AAS, който възнамерява да доставя суровини от местни източници, вместо пряк внос, има възможност да използва ARO. В такива случаи предварителните разрешения се потвърждават като ARO и се прехвърлят на местния доставчик при доставката на посочените в тях артикули. Чрез прехвърлянето на ARO местният доставчик получава правото да ползва предимствата от „планирания износ“, както е посочено в параграф


8.3 от ПВТ 04-09 (т.е. AAS за междинни доставки/ планиран износ, възстановяване при планиран износ и възстановяване на крайни акцизи). Чрез механизма на ARO се възстановяват данъци и мита на доставчика, вместо те да се възстановяват на крайния износител, под формата на възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни, така и за вносни суровини.


vi) Н а с р е щ е н в ъ т р е ш е н а к р е д и т и в: Тази подсхема също обхваща местните доставки на титуляр на предварително разрешение. Титулярят на такова предварително разрешение може да се обърне към банка за откриване на вътрешен акредитив в полза на местен доставчик. Банката ще обяви разрешението за валидно по отношение на прекия внос само що се отнася до стойността и обема на артикулите, които са осигурени чрез местни доставки вместо от внос. Местният доставчик има право да се ползва от предимствата от планирания износ, както е посочено в параграф 8.3 от ПВТ 04-09 (т.е. AAS за междинни доставки/ планиран износ, възстановяване при планиран износ и възстановяване на крайни акцизи).


(45) Две дружества са получили отстъпки по AAS във връзка с разглеждания продукт през РП. Тези дружества са използвали една от подсхемите, т.е. AAS за физически износ. Следователно не е необходимо да се установи дали останалите неизползвани подсхеми подлежат на изравнителни мерки.


(46) За целите на извършването на проверки от страна на индийските органи титулярят на предварително разрешение е правно задължен да води „вярна и точна отчетност за потреблението и използването на безмитни вносни стоки/стоки от вътрешния пазар“ в определен формат (глави 4.26 и 4.30 и допълнение 23 към НП I 04-09 и НП I 09-14), т.е. регистър на действителното потребление. Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удос­ товеряващ, че препоръчителните регистри и съответните записи са били проверени и информацията, представена съгласно допълнение 23, е вярна и точна във всяко едно отношение.


(47) По отношение на подсхемата, използвана през РП от засег­ натите дружества, т.е. физически износ, разрешението за внос и задължението за износ са фиксирани от ПИ по отношение на обема и стойността и са документирани в разрешението. Освен това към момента на вноса и износа съответните сделки трябва да бъдат отбелязвани от прави­ телствени служители върху разрешението. Обемът на вноса, разрешен по AAS, се определя от ПИ въз основа на SIONs, които съществуват за повечето продукти, вклю­ чително за разглеждания продукт.


(48) Внасяните суровини не могат да се прехвърлят и трябва да се използват за производството на крайния продукт, презназначен за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предписания срок след изда­ ването на лиценза (24 месеца с възможност за две удъл­ жавания от по шест месеца).


(49) При разследването бе установено, че изискванията за проверка, определени от индийските органи, или не се спазват, или не са изпробвани на практика.


(50) Едно от разследваните дружества не е изградило система, с която да бъде проверено кои суровини са били потре­ бявани при производството на изнасяния продукт и в какви размери, както се изисква от ПВТ (допълнение 23) и в съответствие с приложение II, раздел II, точка 4 от основния регламент. Всъщност нямаше никакви записи относно действителното потребление. Промените в управ­ лението по отношение на ПВТ 2004—2009, влезли в сила през есента на 2005 г. (задължително изпращане на регистъра на потреблението до индийските органи в контекста на процедурата по изкупуването), до момента не са прилагани в случая на това дружество. Така де факто прилагането на тази разпоредба не бе възможно да се провери на този етап.


(51) Що се отнася до другото дружество, то е водило някакъв регистър на производството и потреблението. Обаче регистърът на потреблението през РП не беше наличен и следователно не бе възможно да се проверят inter alia записите относно потреблението, за да се установи кои суровини са били употребявани при производството на изнасяния продукт и в какви размери, както се изисква според ПВТ (допълнение 23). Що се отнася до изиск­ ванията за проверка, посочени в съображение 46 по- горе, нямаше водени от дружеството записи за това как е извършено това удостоверяване. Не съществуваше план на одита, нито друг съпътстващ материал за проведения одит (например доклад за одита), не съществуваше запис на информация за използваната методология и необхо­ димите специфични изисквания за такава щателна дейност, за която се изисква подробно познаване от техническа гледна точка на производствения процес. В обобщение счита се, че разследваният износител не е в състояние да докаже, че са спазени съответните разпоредби от ПВТ.


г) Заключение относно AAS


(52) Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие от страна на ПИ, като по този начин е реализирана полза за разследваните износители. (53) Освен това физическият износ по AAS несъмнено правно зависи от извършването на износа и следователно се разглежда като специфичен и подлежащ на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да получава ползи от тези схеми.

(54) Подсхемата, използвана в настоящия случай, не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на правилата, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за замес­ тители) към основния регламент. ПИ не е приложило ефективно система за проверка или процедура, с която да се потвърди дали и в какви размери се потребяват суровини при производството на изнасяния продукт (приложение II, раздел II, точка 4 от основния регламент и, в случай на схеми за възстановяване за замес­ тители, приложение III, раздел II, точка 2 от основния регламент). Също така се счита, че SIONs за разглеждания продукт не са били достатъчно точни и че те сами по себе си не могат да представляват система на проверка на действителното потребление, тъй като естеството на тези стандартни норми не дава възможност на ПИ да провери с достатъчна точност какво количество суровини са упот­ ребени за производството на изнасяния продукт. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка въз основа на действително вложените суровини, макар и по принцип това да се изисква, когато не е налице прилагана ефективно система за проверка (приложение II, раздел II, точка 5 и приложение III, раздел II, точка 3 от основния регламент).

(55) Тази подсхема следователно подлежи на изравнителни мерки. д) Изчисляване на размера на субсидията

(56) Поради липсата на системи за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита за заместители, подлежащата на изравнителни мерки полза е опроща­ ването на всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на влаганите в продукта суровини. В това отношение следва да се отбележи, че в основния регламент се предвиждат не само изравнителни мерки, които да компенсират прекомерното опрощаване на мита. Съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) от основния регламент преко­ мерното опрощаване на мита може да бъде предмет на изравнителни мерки, само при условие че са спазени условията на приложения II и III от основния регламент. В настоящия случай обаче тези условия не са изпълнени. Следователно ако не бъде доказано, че е проведен адекватен процес по мониторинг, горното изключение за схемите за възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителните мерки спрямо сумата на неплатените мита (приходи, от които правител­ ството се е отказало), а не спрямо предполагаемо прекомерно опрощаване. Както е посочено в приложение II, раздел II и приложение III, раздел II от основния регламент, тежестта за изчисляването на такова прекомерно опрощаване не пада върху разследващия орган. Напротив, съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент разследващият орган трябва само да установи наличието на достатъчно доказа­ телства, които да опровергаят целесъобразността на заявена система за проверка.

(57) Размерът на субсидията за дружествата, които са използвали AAS, бе изчислен въз основа на вносните мита, от които правителството се е отказало (основно мито и специално допълнително мито) върху материалите, внесени по подсхемата през РП (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент таксите, чието плащане е било необходимо за получа­ ването на субсидията, бяха приспаднати от размера на субсидията, когато бе направено обосновано искане за това. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе разпределен върху оборота от износа на разглеждания продукт през РП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа, а не се отпуска във връзка с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества.

(58) Ставката на субсидията, установена по отношение на тази схема за засегнатите дружества през РП, възлиза съответно на 0,8 % и 1,5 %.

3.4. Схема за насърчаване на износа чрез внос на средства за производство (Export Promotion Capital Goods Scheme, EPCGS)

(59) По време на разследването бе установено, че две от дружествата или групите от дружества от извадката са използвали тази схема през РП. Въпреки това бе уста­ новено, че получените ползи са били незначителни. Поради това бе счетено, че не е необходимо извършването на по-нататъшна оценка на необходимостта от прилагане на изравнителни мерки по отношение на този режим в рамките на настоящото разследване.

3.5. Схема за експортно ориентирани единици (Export Oriented Units Scheme, EOUS)

(60) Бе установено, че едно от дружествата от извадката е било със статут на ЕОЕ и че е получавало субсидии през РП.

а) Правно основание

(61) Подробното описание на схемата за ЕОЕ се съдържа в глава 6 от документи ПВТ 04-09 и ПВТ 09-14, както и в глава 6 от НП I 04-09 и НП I 09-14. Б

) Условия за участие

(62) С изключение на чисто търговските дружества, всички предприятия, които по принцип са поели задължение за износ на цялото си производство на стоки или услуги, могат да бъдат учредени в рамките на схемата EOUS. Предприятията в индустриалния сектор трябва да изпълнят условието за минимален инвестиционен праг в дълготрайни активи, за да могат да участват в EOUS.

в) Практическо осъществяване

(63) Експортно ориентираните единици могат да бъдат разпо­ ложени и установени навсякъде в Индия.

(64) Искането за предоставяне на статут на ЕОЕ трябва да включва подробности за следващите пет години относно, inter alia, планираните производствени количества, приблизителната стойност на износа, нуждите от внос и нуждите от местни стоки. При одобрение на заявлението от страна на органите дружеството то бива уведомявано за свързаните с това одобрение ред и условия. Съгласието дружеството да бъде признато за участващо в EOUS е валидно за срок от пет години. То може да бъде подно­ вявано за допълнителни периоди.

(65) Ключово задължение на ЕОЕ, както е посочено в документи ПВТ 2004-2009 и ПВТ 2009-2014, е пости­ гането на нетни външнотърговски (НВТ) приходи, т.е. за даден референтен период (5 години) общата стойност на износа трябва да е по-висока от общата стойност на внесените стоки. (66) Експортно ориентираните единици имат право на следните отстъпки: i) освобождаване от вносни мита върху всички видове необходими или свързани с изработката, произ­ водството и преработката стоки (включително средства за производство, суровини и консумативи); ii) освобождаване от акциз върху стоки, набавени от местни източници; iii) възстановяване на централния данък върху продажбите, заплащан при закупуване на стоки на местния пазар; iv) възможност за продажба на част от продукцията на вътрешния пазар на цена до 50 % от стойността FOB на износа, ако са налице положителни НВТ приходи след плащането на преференциалните мита, по- специално на акциза върху готовата продукция; v) частично възстановяване на платен данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании; vi) освобождаване от обичайно дължимия данък върху печалбите, реализирани при експортни продажби в съответствие с раздел 10Б от Закона за данъка върху доходите, за десетгодишен период, считано от започ­ ването на дейността.

(67) Единиците, чиято дейност попада в рамките на тези схеми, са поставени под надзора на митническите служители.

(68) Те са правно задължени да водят точна отчетност за целия внос, за потреблението и използването на всички вносни материали и за осъществения износ съгласно съответния параграф от НР I 2009-2014. Тези документи следва да се предават периодично на компетентните индийски органи чрез тримесечни или годишни доклади за постигнатия напредък.

(69) Въпреки това „в нито един момент [ЕОЕ] не е длъжна да свързва всяка внесена партида със своя износ, прехвърляния към други единици, продажби на вътрешния пазар (в т. нар. вътрешна тарифна зона) или стокови наличности“, както е посочено в съответния раздел от НП I 2009-2014.

(70) Продажбите на вътрешния пазар се експедират и регис­ трират на основата на самоудостоверяване. Процесът на експедиране на експортните партиди на дадена ЕОЕ се наблюдава от митнически/акцизен служител.

(71) В настоящия случай EOUS е използвана от един от съдей­ стващите износители от извадката. Този съдействащ износител е използвал схемата, за да внася суровини, консумативи и средства за производство без вносни мита, да си набавя стоки на вътрешния пазар без акцизи, да си възстановява данъка върху продажбите и да продава част от производството си на вътрешния пазар. По този начин той е извлякъл всички ползи, изброени в съображение 66 по-горе, подточки i)—vi). Въпреки това по отношение на освобождаването от данъка върху доходите в съответствие с раздел 10Б от Закона за данъка върху доходите, при разследването бе установено, че от 1 април 2010 г. дружеството няма право да ползва това освобождаване. Поради това разпо­ редбите за освобождаване от данък върху доходите на ЕОЕ не бяха разглеждани допълнително в контекста на настоящото разследване. г) Заключения относно EOUS

(72) Освобождаването на ЕОЕ от три вида вносни мита („основно мито“, „допълнително мито за финансиране на образованието“ и „данък за финансиране на висшето и средното образование“) и възстановяването на данъка върху продажбите представляват финансово участие на ПИ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Правителството се отказва от приходи, които биха били дължими, ако не съществуваше тази схема, като по този начин предоставя на ЕОЕ ползи по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент, като подобрява нейната ликвидност, понеже тя не е задължена да плаща обичайно дължимите мита и ? се възстановява данъкът върху продажбите.

(73) Същевременно освобождаването от акциз и от неговия еквивалент под формата на вносно мито не води до отказване от приходи, които при други обстоятелства са дължими. Акцизите и допълнителните мита, ако бъдат платени, могат да се използват като кредит за собствени бъдещи задължения за плащане на мита (т.нар. механизъм на централизиран ДДС — CENVAT), който представлява система, сравнима с ДДС, и дава възможност на индийските дружества да приспадат данъците върху покупките от дължимите данъци върху продажбите. Сле- дователно тези мита не са окончателни. Посредством кредита по „CENVAT“ окончателно мито се налага един­ ствено върху добавената стойност, но не и върху суро­ вините. (74) По този начин освобождаването от основното мито, допълнителното мито за финансиране на образованието, данъка за финансиране на висшето и средното обра- зование и възстановяването на централния данък върху продажбите представляват субсидии по смисъла на член 3 от основния регламент. Те зависят правно от извършването на износа и следователно се считат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Целта за осъществяване на износ от страна на ЕОЕ, както е посочено в глава 6.1 от документ ПВТ 2009-2014, е conditio sine qua non за възползване от насърчителните мерки. д) Изчисляване на размера на субсидията

(75) По този начин през РП ползата, подлежащата на израв­ нителни мерки, е опрощаването на вносните мита, на основното мито, на допълнителното мито за финансиране на образованието и на данъка за финансиране на висшето и средното образование, обикновено дължими при внос, а така също и възстановяването на централния данък върху продажбите.

i) О с в о б о ж д а в а н е о т в н о с н и м и т а ( о с н о в н о м и т о , д о п ъ л н и т е л н о м и т о з а ф и н а н с и р а н е н а о б р а з о в а н и е т о и д а н ъ к з а ф и н а н с и р а н е н а в и с ш е т о и с р е д н о т о о б р а з о в а н и е ) и в ъ з с т а н о ­ в я в а н е н а ц е н т р а л н и я д а н ъ к в ъ р х у п р о д а ж б и т е н а с у р о в и н и и к о н с у ­ м а т и в и

(76) Размерът на субсидията за износителите, които пред­ ставляват ЕОЕ, бе изчислен въз основа на вносните мита, от които правителството се е отказало (основно мито, допълнително мито за финансиране на образованието и данък за финансиране на висшето и средното обра- зование), върху материалите, внесени за ЕОЕ като цяло, и на възстановения данък върху продажбите през РП. Таксите, чието плащане е било необходимо за получа­ ването на субсидията, бяха приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, за да се стигне до размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе разпределен върху съответния оборот от износа, натрупан през РП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа, а не се отпуска във връзка с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. По този начин маржът на субсидията, получен за засегнатото дружество в рамките на EOUS, възлиза на 4,3 %.

ii) О с в о б о ж д а в а н е о т в н о с н и м и т а ( о с н о в н о м и т о , д о п ъ л н и т е л н о м и т о з а ф и н а н с и р а н е н а о б р а з о в а н и е т о и д а н ъ к з а ф и н а н с и р а н е н а в и с ш е т о и с р е д н о т о о б р а з о в а н и е ) в ъ р х у с р е д с т в а т а з а п р о и з в о д с т в о (77) Средствата за производство не се влагат физически в готовите стоки. В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент ползата за засегнатото дружество бе изчислена въз основа на размера на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени за период, който съответства на периода на нормална амортизация на подобни средства за производство в едно от разследваните дружества. Така изчисленият размер, който се отнася към РП, бе коригиран с доба­ вянето на лихвите за този период, за да се отрази стой­ ността на ползата през това време и по този начин да се установи пълният размер на ползата от тази схема за получателя. В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент този размер на субсидията бе разпределен върху съответния оборот от износа, натрупан през РП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа, а не се отпуска във връзка с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. Така полу­ ченият марж на субсидията за засегнатото дружество бе незначителен.

3.6. Схема за експортно кредитиране (ECS)

а) Правно основание

(78) Схемата е описана подробно в ръководен циркулярен документ DBOD № DIR.(Exp).BC 01/04.02.02/2007-08 (Експортен кредит в рупии/чужда валута) и в ръководен циркулярен документ DBOD № DIR.(Exp).BC 09/04.02.02/2008-09 (Експортен кредит в рупии/чужда валута) на Резервната банка на Индия („РБИ“), адресирани до всички търговски банки в Индия.

б) Условия за участие

(79) В тази схема могат да участват производители износители и търговци износители.

в) Практическо осъществяване

(80) В рамките на тази схема РБИ определя задължителни максимални прагове на лихвените проценти, приложими спрямо експортните кредити както в индийски рупии, така и в чужда валута, които търговските банки могат да налагат на износителя. ECS се състои от две подсхеми, ECS преди ескпедиране (пакетен кредит), която покрива кредитите, предоставени на даден износител за финансиране на покупката, преработването, производството, опаковането и/или спедицията на стоките преди износа, и ECS след експедирането, по която се предоставят заеми на оборотен капитал с цел финансиране на вземанията по износа. РБИ също така нарежда на банките да насочат известна част от нетния си банков кредит за експортно финансиране.

(81) От ръководните циркулярни документи на РБИ става ясно, че износителите могат да получат експортни кредити с преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти по обикновените търговски кредити (наричани по-долу „кешови кредити“), които се определят единствено в зависимост от пазарните условия. Разликата в лихвените проценти може да бъде по-малка при дружества с добър кредитен рейтинг. Всъщност дружествата с висок рейтинг могат да бъдат в състояние да получат експортни кредити и кешови кредити при еднакви условия.

(82) Бе установено, че едно от дружествата е използвало тази схема през РП. г) Заключение за ECS

(83) Преференциалните лихвени проценти по кредит по ECS, определени в посочените в съображение 78 ръководни циркулярни документи на РБИ, могат да намалят разходите по лихвите на даден износител в сравнение с разходите по кредита, които изцяло се определят от пазарните условия, и в този случай на този износител се предоставя полза по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент. Експортното финансиране не е per se по-сигурно от вътрешното финансиране. Всъщност то обикновено се възприема като по-рисковано и степента на обезпечаване, която се изисква за определен кредит, неза­ висимо от предмета на финансиране, е чисто търговско решение на дадена търговска банка. Разликите в лихвените проценти при различните банки са резултат от методологията на РБИ за определяне на максимални размери на лихвите по заемите за всяка търговска банка поотделно.

(84) Въпреки факта, че търговските банки отпускат преферен­ циални кредити по схемата ECS, получената полза пред­ ставлява финансово участие от страна на правителството по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. В този контекст следва да се отбележи, че нито в член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, нито в Спора- зумението за субсидиите и изравнителните мерки се изисква поемане от страна на публичните сметки, тоест възстановяване на средствата на търговските банки от страна на ПИ, за да бъде установено наличието на субсидия, а само нареждане от страна на правителството за изпълняване на функциите, посочени в член 3, параграф 1, буква а), подточки i), ii) или iii) от основния регламент. РБИ е публичноправен орган и сле- дователно отговаря на определението за „правителство“, както е посочено в член 2, буква б) от основния регламент. Тя е 100 % държавна собственост, обслужва целите на държавната политика, например паричната политика, а ръководството ? се назначава от ПИ. РБИ дава нареждания на частноправните субекти по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, тъй като търговските банки са обвързани с условията, които тя налага, inter alia, по отношение на максималните стойности на лихвените проценти по експортните кредити, определени в ръко­ водните циркулярни документи на РБИ и в разпоредбите на РБИ, съгласно които търговските банки трябва да насочват известна част от нетния си банков кредит за експортно финансиране. Това нареждане задължава търговските банки да изпълняват функциите, посочени в член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, в конкретния случай — да предоставят заеми под формата на преференциално експортно финансиране. Такова пряко прехвърляне на средства под формата на заеми, отпускани при определени условия, обикновено е в правомощията на правителството и на практика реално не се различава от обичайната практика на правителствата по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. Тази субсидия се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти са налични само във връзка с финансирането на експортните сделки и следователно зависят от извършването на износа в съот­ ветствие с член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. д) Изчисляване на размера на субсидията

(85) Размерът на субсидията бе изчислен въз основа на разликата между платените лихви за използваните експортни кредити през РП и сумата, която би била платима за обикновени търговски кредити, използвани от засегнатото дружество. Този размер на субсидията (числител) бе разпределен върху общия оборот от износа през РП като подходящ знаменател в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидията зависи от извършването на износа, а не се отпуска във връзка с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества.

(86) Ставката на субсидията, установена по отношение на тази схема за дружествата през РП, възлиза на 0,4 %.


3.7. Размер на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки


(87) Въз основа на констатациите, обобщени в таблицата по- долу, бе установено, че общият размер на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, изразен ad valorem, е в диапазона от 3,3 % до 4,3 %.


СХЕМА? DEPBS (*) AAS (*) ЕОE (*) ECS (*) Общо
ДРУЖЕСТВО          
Chandan Steel          
Ltd. 1,5 % 1,5 %   0,4 % 3,4 %
Група Venus 2,6 %—        
3,4 % 0 %—        
0,8 %     3,3 % (**)    
Viraj Profiles          
Vpl. Ltd.     4,3 %   4,3 %

(*) Отбелязаните със звездичка субсидии са експортни субсидии. (**) Среднопретеглена стойност за групата.


(88) В съответствие с член 15, параграф 3 от основния регламент маржът на субсидията за съдействащите дружества, които не са включени в извадката, изчислен на базата на среднопретегления марж на субсидията, установен за съдействащите дружества, които са включени в извадката, възлиза на 4,0 %.


(89) По отношение на всички други износители в Индия Комисията първо определи нивото на съдействие. Като бе посочено в съображение 10 по-горе, сравнението между данните за вноса, с които разполага Евростат, и обема на износа на разглеждания продукт за Съюза, докладван за разследвания период от съдействащите дружества или групи, които са осъществявали износ на разглеждания продукт за Съюза през разследвания период, сочи, че съдействието от страна на индийските производители износители е било на много високо ниво, а по-специално възлиза на 100 %. Като се има предвид високото ниво на съдействие, ставката на субсидията за всички несъдействащи дружества е определена спрямо нивото за дружеството с най-висока индивидуална ставка, тоест 4,3 %.


4. ИНДУСТРИЯ НА СЪЮЗА


4.1. Производство на Съюза


(90) За установяване на обема на производството на Съюза бе използвано производството на следните производители от Съюза:


— осем производители, от името на които бе подадена жалбата,


— четирима производители, които подпомогнаха производството,


— дванадесет други посочени в жалбата производители от Съюза, които нито са жалбоподатели, нито подпо­ магаха производството, но и не се противопоставиха на настоящото разследване.


(91) Следователно за целите на анализа на вредата като цяло производството на Съюза се състои от тези 24 дружества.


4.2. Представителна извадка на производители от Съюза


(92) Като бе посочено в съображение 17 по-горе, от произ­ водителите, които се представиха на Комисията и пре- доставиха, както е посочено в известието за образуване на производство, основна информация за своите дейности, свързани с разглеждания продукт по време на разследвания период, бе подбрана извадка от четири дружества.


(93) Производството на тези четирима включени в извадката производители от Съюза съставляваше 62 % от общото производство на индустрията на Съюза през РП.


5. ВРЕДА


5.1. Предварителни бележки


(94) Вредата бе оценена въз основа на тенденциите, регис­ трирани на нивото на общата индустрия на Съюза, по отношение на производството, производствения капацитет, степента на използване на капацитета, продажбите, пазарния дял и растежа, и на тенденциите, регистрирани на нивото на включените в извадката производители от Съюза, по отношение на цените, заетостта, производител­ ността, рентабилността, паричния поток, способността за привличане на капитал и инвестиции, стоковите наличности, възвръщаемостта на инвестициите и заплатите.


5.2. Потребление на Съюза


(95) Потреблението на Съюза бе установено въз основа на обемите на продажбите на включената в извадката индустрия на Съюза, на данните за продажбите на другите производители от Съюза, представени от жалбоподателя, на данните за обема на вноса на пазара на Съюза, получени от Евростат за периода 2007—2009 г., и на отговорите на въпросите за извадката по отношение на РП.


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Потребление на Съюза (в тонове) 315 143 285 548 186 198 202 019
Индекс (2007 г. = 100) 100 91 59 64


(96) През разглеждания период потреблението е намаляло с

36 %. От 2007 г. до 2009 г. потреблението е намаляло

с 41 %, но в периода между 2009 г. и РП се е увеличило леко с 5 процентни пункта.


(97) Икономическият спад е допринесъл за намаляването на потреблението от 2008 г., по време на която ползвателите на разглеждания продукт като автомобилната промиш­ леност, производителите на битови уреди, химическата промишленост и строителният отрасъл са се сблъскали със сериозен спад в търсенето на техните продукти. През втората половина на РП положението на пазара е започнало леко да се подобрява, което е довело до леко повишение на търсенето на разглеждания продукт в сравнение с първата половина на РП.


5.3. Внос в Съюза от разглежданата държава


5.3.1. Обем и пазарен дял на разглеждания внос


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Внос от Индия (в тонове) 32 754 31 962 18 759 23 792
Индекс (2007 г. = 100) 100 98 57 73
Пазарен дял на вноса 10,39 % 11,19 % 10,07 % 11,78 %
Индекс (2007 г. = 100) 100 108 97 113


(98) Въз основа на данните на Евростат за периода

2007—2009 г. и отговорите на въпросите за извадката по отношение на РП може да се заключи, че вносът на разглеждания продукт от Индия е следвал низходящата тенденция на потреблението на ЕС и е намалял с 27 % през разглеждания период. Най-големият спад е отбелязан между 2008 г. и 2009 г., когато вносът е намалял с 41 процентни пункта. След това вносът се е увеличил с 16 процентни пункта между 2009 г. и РП.


(99) Тъй като този спад е по-нисък от спада в потреблението на Съюза, пазарният дял на индийските производители леко е нараснал от 10,39 % през 2007 г. на 11,78 % през РП.


5.3.2. Цени на вноса и подбиване на цената


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Средна цена на вноса от Индия (EUR/тон) 3 504 2 908 2 138 1 971
Индекс (2007 г. = 100) 100 83 61 56


(100) Средната цена на вноса на разглеждания продукт от Индия е намаляла с 44 %, като най-голямото намаление е през 2008 г. и 2009 г., когато цените са спаднали с 22 процентни пункта. Въпреки че този спад е следвал тенденцията на намаляване на цените на суровините, трябва да се отбележи, че през разглеждания период средната цена на вноса за единица продукция от Индия е била значително по-ниска от средните продажни цени за единица продукция на индустрията на Съюза, което като резултат е довело до силен натиск върху продажните цени на Съюза.


(101) Сравнението за РП между цените франко завода на вклю­ чената в извадката индустрия на Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза и цените CIF на границата на Съюза на производителите износители в Индия, надлежно коригирани с разходите за разтоварване и митническо оформяне, показа наличието на подбиване на цените в обхвата от 16,7 % до 18,2 %.


5.4. Икономическо състояние на индустрията на Съюза


(102) Съгласно член 8, параграф 4 от основния регламент разглеждането на въздействието на субсидирания внос от Индия върху индустрията на Съюза включваше анализ на всички икономически фактори, които имат отношение към състоянието на индустрията от 2007 г. до РП.


5.4.1. Данни, отнасящи се до индустрията на Съюза като цяло


а) П р о и з в о д с т в о , п р о и з в о д с т в е н к а п а ц и т е т и и з п о л з в а н е н а к а п а ц и т е т а


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Обем на производството (в тонове) 296 576 262 882 159 397 170 557
Индекс (2007 г. = 100) 100 89 54 58
Производствен капацитет (в тонове) 478 174 491 016 486 755 476 764
Индекс (2007 г. = 100) 100 103 102 100
Използване на капацитета 62 % 54 % 33 % 36 %
Индекс (2007 г. = 100) 100 86 53 58


(103) Между 2007 г. и РП общото производство на индустрията на Съюза е намаляло с 42 %, докато производственият капацитет е останал стабилен, което е довело до намаляване на степента на използване на капацитета с 26 процентни пункта. Спадът на производството е бил по-голям отколкото спадът на потреблението на Съюза, което е намаляло с 36 % през разглеждания период.


б) О б е м н а п р о д а ж б и т е , п а з а р е н д я л


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Продажби на ЕС (в тонове) 255 300 230 344 154 602 164 191
Индекс (2007 г. = 100) 100 90 61 64
Пазарен дял (в % от потреблението на Съюза) 81 % 81 % 83 % 81 %
Индекс (2007 г. = 100) 100 100 102 100


(104) Обемът на продажбите на индустрията на Съюза на подобния продукт, когато той се продава на първия независим клиент на пазара на Съюза, е намалял с 36 % през разглеждания период, като най-голямото намаление е в периода между 2008 г. и 2009 г., когато продажбите са спаднали с 29 процентни пункта. След това продажбите леко са се увеличили с 3 процентни пункта между 2009 г. и РП.


(105) През разглеждания период пазарният дял на индустрията на Съюза е останал стабилен на ниво от около 81 %.


в) Р а с т е ж


(106) Тъй като и потреблението на Съюза, и обемът на продажбите на индустрията н Съюза са намалели с 36 % през разглеждания период, пазарният дял на индустрията на Съюза е останал стабилен на ниво 81 %.


г) Р а з м е р н а д е й с т в и т е л н и я м а р ж н а с у б с и д и я т а


(107) Като се имат предвид обемът, пазарният дял и цените на субсидирания внос от Индия, влиянието на действи­ телните маржове на субсидията върху индустрията на Съюза не може да се смята за незначително.


5.4.2. Данни, свързани с включените в извадката производители от Съюза


а) С т о к о в и н а л и ч н о с т и


(108) Индустрията на Съюза произвежда предимно по поръчка, така че стоковите наличности не могат да бъдат считани като значим показател за вредата. Тенденциите при стоковите наличности са представени с информативна цел. Стойностите по-долу се отнасят само до включените в извадката дружества и представляват обема на стоковите наличности в края на всеки период.


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Стокови наличности в края на периода (в тонове) 25 315 27 736 24 032 19 730
Индекс (2007 г. = 100) 100 110 95 78


(109) Обемът на стоковите наличности е намалял с 22 % през разглеждания период, но като процент от производството те са нараснали с 16 % до 19,5 %.


б) С р е д н и п р о д а ж н и ц е н и з а е д и н и ц а п р о д у к ц и я н а п а з а р а н а С ъ ю з а и п р о и з в о д с т в е н и р а з х о д и


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Средна продажна цена на индустрията на Съюза (EUR) 4 478 3 615 2 507 2 521
Индекс (2007 г. = 100) 100 81 56 56
Производствени разходи за единица продукция 4 003 3 408 2 900 2 773
Индекс (2007 г. = 100) 100 85 72 69


(110) Средните продажни цени за единица продукция на вклю­ чената в извадката индустрия на Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза са намалели с 44 % между 2007 г. и РП, като най-голямото намаление е отбелязано в периода между 2008 г. и 2009 г., когато цените са спаднали с 25 процентни пункта. Част от това намаление обаче се е дължало на спада на производст­ вените разходи за единица от разглеждания продукт, които са намалели с 31 % през разглеждания период. Спадът на производствените разходи е предизвикан най- вече от намалението на цените на суровините. Това намаление е било леко променено от увеличението на дела на постоянните разходи за единица продукция поради по-ниската степен на използване на капацитета.


в) З а е т о с т , п р о и з в о д и т е л н о с т и р а з х о д и з а т р у д


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Брой на заетите лица 1 044 1 007 947 885
Индекс 100 97 91 85
Производителност (тона/заето лице) 149 141 97 115
Индекс 100 94 65 77
Средни разходи за труд на заето лице 47 686 48 062 47 131 49 972
Индекс 100 101 99 105


(111) Поради свиването на дейностите на индустрията на Съюза, числеността на заетите лица е намаляла с 15 % през разглеждания период.


(112) Средните разходи за труд на заето лице са отбелязали леко повишение с 5 % през разглеждания период. Това се счита за естествено увеличение и е по-ниско от темпа на инфлацията за разглеждания период. Освен това следва да бъде отбелязано, че разходите за труд не представляват значителна част от общите разходи за производството на пръти от неръждаеми стомани.


г) Р е н т а б и л н о с т , п а р и ч е н п о т о к , и н в е с т и ц и и , в ъ з в р ъ щ а е м о с т н а и н в е с ­ т и ц и и т е и с п о с о б н о с т з а п р и в л и ч а н е н а к а п и т а л и


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Рентабилност на продажбите на ЕС (% от нетните продажби) 9,5 % 3,5 % – 12,8 % – 7,9 %
Индекс 100 37 – 135 – 83
Паричен поток (в EUR) 44 464 193 13 280 433 – 12 678 708 – 3 063 190
Индекс 100 30 – 29 – 7
Инвестиции (в хил. EUR) 18 085 847 15 714 829 4 341 909 4 198 607
Индекс (2007 г. = 100) 100 87 24 23
Възвръщаемост на инвестициите 101 % 25 % – 50 % – 33 %
Индекс (2007 г. = 100) 100 25 – 49 – 32


(113) Рентабилността на индустрията на Съюза бе установена чрез изразяване на нетната печалба (преди облагане с данъци) от продажбите на подобния продукт като процент от оборота от тези продажби. През разглеждания период рентабилността е спаднала значително и се е превърнала от печалба от над 9 % през 2007 г. в загуба от почти 8 % през РП. Най-големият спад на печалбите е бил наблюдаван между 2008 г. и 2009 г., тоест с над 16 процентни пункта.


(114) Нетният паричен поток, генериран от подобния продукт, е намалял със 107 % в периода от 2007 г. до РП.


(115) Размерът на годишните инвестиции в производството на подобния продукт е намалял със 77 % през разглеждания период.


(116) Възвръщаемостта на инвестициите, изразена като процентното отношение между печалбата и нетната балансова стойност на инвестициите, е последвала нега­ тивната тенденция на рентабилността и е отбелязала намаление със 134 процентни пункта.


(117) Няма данни, че индустрията е понесла вреда от нама­ лената способност за привличане на капитали през разглеждания период.


5.5. Заключение относно вредата


(118) През разглеждания период по почти всички показатели за вредата, понесена от индустрията на Съюза, е отбелязано отрицателно развитие.


(119) Потреблението на Съюза е намаляло с 36 %, обемът на продажбите на индустрията на Съюза е спаднал с 36 %, а използването на капацитета — с 42 %. Продажните цени за единица продукция на включените в извадката произ­ водители от Съюза са намалели с 44 % до ниво, което е по-ниско от разходите. Те са следвали намалението на цените на индийските вносители, за да поддържат определен обем на продажбите и производството, така че да покриват постоянните разходи.


(120) Рентабилността се е превърнала от печалба от 9,5 % през 2007 г. в загуба от почти 8 % през РП. Инвестициите, паричният поток и възвръщаемостта на инвестициите също са следвали негативната тенденция, като през разглеждания период са намалели съответно със 77 %, 107 % и 246 процентни пункта.


(121) Само един показател, по-специално пазарният дял на индустрията на Съюза, е останал стабилен на ниво от 81 %.


(122) Предвид гореизложеното се прави заключението, че индустрията на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 8, параграф 5 от основния Регламент.


6. ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА


6.1. Въведение


(123) В съответствие с член 8, параграф 5 и член 8, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи въпроса дали субсидираният внос от Индия е причинил вреда на индус­ трията на Съюза в степен, достатъчна за класифицирането ? като съществена. Проучени бяха и други известни фактори, различни от субсидирания внос, които същев­ ременно биха могли да нанесат вреда на индустрията на Съюза, за да се гарантира, че възможната вреда, причинена от тези други фактори, не се приписва на субсидирания внос.


6.2. Въздействие на субсидирания внос


(124) Намаляването на цените на вноса с 44 % през разглеждания период, както и установените през РП високи маржове на подбиване на цените в диапазона от 16,7 % до 18,2 % съвпадат с влошаването на икономи­ ческото състояние на индустрията на Съюза.


(125) Предвид нивото на субсидиране на съдействащите изно­ сители и ниското ниво на цените на субсидирания внос, които значително са подбивали цените на индустрията на Съюза, присъствието им на пазара на Съюза е изиграло важна роля за по-нататъшното задълбочаване на отрица­ телната тенденция по отношение на продажните цени на пазара на Съюза. Съществената вреда, понесена от индус­ трията на Съюза, най-ясно се вижда в ниското ниво на продажните цени и понесените от индустрията огромни финансови загуби.


(126) Средните цени на вноса от Индия са намалели значително, принуждавайки индустрията на Съюза да намалява цените си, за да поддържа определен оборот, но за сметка на водещи до загуба цени, с цел покриване поне на постоянните разходи. В резултат на това финан­ совото състояние на индустрията на Съюза се е влошило рязко от 2008 г. нататък.


(127) Въз основа на горепосоченото бе направено временното заключение, че субсидираният внос от Индия, който през РП значително е подбивал цените на индустрията на Съюза, е изиграл решаваща роля за понесената вреда от индустрията на Съюза, която се отразява в нейното лошо финансово състояние и във влошаването на повечето показатели за вредата.


6.3. Въздействие на други фактори


(128) Другите фактори, които бяха разгледани във връзка с причинно-следствената връзка, са икономическата криза, развитието на потреблението на ЕС, производствените разходи, вноса от други трети държави и равнището на износа на включената в извадката индустрия на Съюза.


6.3.1. Икономическата криза, развитието на потреблението на ЕС и производствените разходи


(129) Икономическият спад е допринесъл за свиването на потреблението и за натиска върху цените. Ниското ниво на търсене на някои пръти от неръждаеми стомани е довело до свиване на производството на индустрията на Съюза и е допринесло отчасти за спада на продажните цени.


(130) При нормални икономически условия и липса на силен натиск върху цените от страна на субсидирания внос индустрията на Съюза е могла да има някои трудности при справяне с намаляването на потреблението и послед­ ващото увеличаване на постоянните производствени разходи, предизвикани от ниската степен на използване на капацитета, с което се е сблъскала в периода между 2007 г. и РП. Субсидираният внос обаче е засилил ефекта от икономическия спад и е направил невъзможно да се продава на цени, равни на себестойността или над нея в периода между 2009 г. и РП.


(131) Въз основа на гореизложеното изглежда, че намалението на търсенето в ЕС, свързано с икономическата криза, с която се е сблъскал секторът, е допринесло за вредата, понесена от индустрията на Съюза. Смята се обаче, че то не прекъсва причинно-следствената връзка, която бе установена по отношение на индийския субсидиран внос на ниски цени.


6.3.2. Внос от други трети държави


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Внос от други трети държави (в тонове) 27 089 23 242 12 837 14 036
Индекс 100 86 47 52
Пазарен дял на други трети държави 8,60 % 8,14 % 6,89 % 6,95 %
Индекс 100 95 80 81
Средна цена на вноса 4 820 4 487 3 756 3 501
Индекс 100 93 78 73


(132) Съгласно данните от Евростат обемът на вноса в Съюза на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от трети държави, които не са засегнати от настоящото разследване, е намалял с 48 % през разглеждания период. Съответният пазарен дял на другите трети държави е намалял с 19 %.


(133) Средните цени на този внос са били по-високи от цените на индийските производители износители и от цените на индустрията на Съюза. Следователно временно бе счетено, че вносът от други трети държави не е допринесъл за вредата, понесена от индустрията на Съюза.


6.3.3. Равнище на износа на включената в извадката индустрия на Съюза


  2007 г. 2008 г. 2009 г. РП
Експортни продажби (в тонове) 10 850 9 158 5 440 6 299
Индекс 100 84 50 58
Продажна цена за единица продукция (в EUR) 4 452 3 728 2 495 2 388
Индекс 100 84 56 54


(134) През разглеждания период обемът на експортните продажби на включената в извадката индустрия на Съюза е намалял с 42 %, а продажната цена за единица продукция — с 46 %. Въпреки че този износ е съставлявал само 6 % от общите ? продажби през РП, не може да се изключи възможността тези резултати да са оказали отрицателно въздействие върху индустрията на Съюза. При все това се смята, че предвид малкия обем на вноса това въздействие не е достатъчно, за да прекъсне причинно-следствената връзка между субсидирания внос и установената вреда.


6.4. Заключение относно причинно-следствената връзка


(135) Разследването показа, че другите известни фактори, като например вносът от други трети държави, износът на индустрията на Съюза и намаляването на потреблението не са били основна причина за вредата, понесена от индустрията на Съюза.


(136) Съвпадението във времето между субсидирания внос от Индия и установеното подбиване на цените, от една страна, и влошаването на състоянието на индустрията на Съюза, от друга страна, води до заключението, че субси­ дираният внос е нанесъл съществена вреда на индустрията на Съюза по смисъла на член 8, параграф 5 от основния регламент.


7. ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА


7.1. Общи съображения


(137) В съответствие с член 31 от основния регламент бе проучено дали въпреки временното заключение за вредоносно субсидиране съществуват неопровержими доводи да се направи заключението, че не е в интерес на Съюза да се приемат мерки в този конкретен случай. Бяха разгледани ефектът от евентуални мерки върху всички засегнати от настоящото производство страни, а също и последиците, ако не бъдат предприети мерки.


7.2. Интерес на индустрията на Съюза


(138) Индустрията на Съюза понася отрицателните последици от вредоносния субсидиран внос на разглеждания продукт от Индия. Припомня се също, че по повечето иконо­ мически показатели на индустрията на Съюза е отбе­ лязано отрицателно развитие през разглеждания период. Като се има предвид характерът на вредата (тоест значителни загуби), по-нататъшното и значително влошаване на ситуацията на индустрията на Съюза изглежда неизбежно в случай на непредприемане на мерки.


(139) Очаква се налагането на мерки да предотврати по-ната­ тъшните изкривявания и да възстанови лоялната конку­ ренция на пазара.


(140) В случай че не бъдат наложени мерки, цените ще продължат да бъдат по-ниски от разходите и печалбите на производителите от Съюза ще се влошат още повече. Това положение би станало неудържимо в средносрочен и дългосрочен план. С оглед на понесените загуби и високото ниво на инвестиции в производството може да се очаква, че повечето производители от Съюза няма да бъдат в състояние да възвърнат своите инвестиции, в

случай че не бъдат наложени мерки.


(141) Освен това като се има предвид, че индустрията на Съюза се състои от средни и големи предприятия, разпределени

в рамките на целия Съюз, налагането на изравнителни мерки ще подпомогне запазването на заетостта в съот­ ветните региони.


(142) Поради това бе направено временното заключение, че налагането на изравнителни мита ще бъде в интерес на индустрията на Съюза.


7.3. Интереси на вносителите


(143) Всички известни на Комисията вносители бяха приканени да се представят и да предоставят основна информация за своите дейности, свързани с разглеждания продукт. Четирима вносители отговориха по време на процеса по подбор на извадката. Изпратени бяха въпросници и на четиримата, като бе получен отговор само от един вносител. На по-късен етап от разследването е предвидено извършването на контролно посещение в обектите на вносителя, разположен в Германия.


(144) Ако бъдат наложени изравнителни мита, не може да се изключи намаляване на нивото на вноса с произход от разглежданата държава, като това би повлияло на иконо­ мическото състояние на вносителите. Ефектът върху вносителите от увеличаването на цените на вноса на разглеждания продукт обаче би следвало да доведе един­ ствено до възстановяване на конкуренцията на пазара на Съюза, а не следва да възпрепятства вносителите да продават разглеждания продукт. Освен това ниският дял на производствените разходи за разглеждания продукт от общите разходи на крайните ползватели следва да улесни вносителите да прехвърлят на своите клиенти всяко увеличение на цената. Въз основа на това бе направено временното заключение, че налагането на изравнителни мита няма вероятност да окаже сериозен отрицателен ефект върху състоянието на вносителите в Съюза.


7.4. Интерес на ползвателите


(145) Бяха изпратени въпросници на всички страни, посочени в жалбата като ползватели. Не бе получен отговор от нито едно от двадесет и двете дружества.


(146) Припомня се, че разглежданият продукт се използва в широк спектър от приложения, включително в автомо­ билната промишленост, в производството на битови уреди, на медицински и лабораторни инструменти и т.н.

В рамките на настоящото производство обаче ползва­ телите представляват междинни дружества, които произ­ веждат и доставят елементите за горепосочените приложения. С оглед на това се очаква тази ползватели да бъдат в състояние да прехвърлят цялото или почти цялото увеличение на цените, възникнало в резултат от налагането на изравнителни мита, на крайните ползватели, като се има предвид, че за последните въздей­

ствието от тези мерки ще бъде незначително.


(147) Поради това бе направено временното заключение, че въздействието върху разходите на ползвателите от нала­ гането на изравнителни мита не би било значително.


7.5. Заключение относно интереса на Съюза


(148) С оглед на горепосоченото се прави временното заключение, че не съществуват неопровержими доводи против налагането на изравнителни мита върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия.


8. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВРЕМЕННИ ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ


8.1. Степен на отстраняване на вредата


(149) Предвид направените заключения по отношение на субси­ дирането, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни изравнителни мерки, за да се предотврати причиняването на допълнителна вреда за индустрията на Съюза от субси­ дирания внос.


(150) С цел определяне на нивото на тези мерки бяха взети под внимание установените маржове на субсидията и размерът на митото, необходим за отстраняване на вредата, понесена от индустрията на Съюза, без да се надвишава установеният марж на субсидията.


(151) При изчисляване на размера на митото, необходимо за отстраняване на последиците от вредоносното субси­ диране, бе счетено, че всички мерки следва да предоставят възможност на индустрията на Съюза да покрива своите производствени разходи и да реализира печалба преди облагане с данъци, каквато с основание може да се очаква да бъде реализирана при продажбата на подобния продукт в Съюза от предприятие в този отрасъл при нормални условия на конкуренция, т.е. при отсъствие на субсидиран внос. Смята се, че печалбата, която би могла да бъде постигната при отсъствието на субсидиран внос, следва да се основава на средния марж на печалбата преди облагане с данъци на включените в извадката производители от Съюза през 2007 г. Това е последната година преди РП, през която индустрията на Съюза е била в състояние да постигне нормален марж на печалба. Поради това бе сметнато, че марж на печалбата в размер на 9,5 % от оборота би могъл да се счита за приемлив минимум, който индустрията на Съюза би могла да очаква да реализира при отсъствието на вредоносно субсидиране.


(152) На тази основа бе изчислена цена на подобния продукт, непричиняваща вреда за индустрията на Съюза. Тази цена бе получена чрез прибавяне на гореспоменатия марж на печалбата в размер на 9,5 % към производствените разходи.


(153) След това необходимото увеличение на цената бе определено на основата на сравнение между среднопретег­ лената цена на вноса на съдействащите производители износители в Индия, установена при изчисляването на подбиването на цената (вж. съображение 101), и непри­ чиняващата вреда цена на продуктите, продавани от индустрията на Съюза на пазара на Съюза през РП. Всички разлики, произтичащи от това сравнение, след това бяха изразени като процент от средната обща стойност CIF на вноса.


8.2. Временни мерки


(154) С оглед на гореизложеното се счита, че в съответствие с член 12, параграф 1 от основния регламент спрямо вноса

с произход от Индия следва да бъдат наложени временни изравнителни мерки на равнището на по-ниския марж (на субсидията или на вредата), в съответствие с правилото за по-ниското мито.


(155) Въз основа на гореизложеното изравнителните митнически ставки са установени чрез сравнение на маржовете на отстраняване на вредата и маржовете на субсидията. Вследствие на това предложените ставки на изравни­ телното мито са, както следва:


Дружество Марж на субсидията Марж на вредата Ставка на временното израв­ нително мито
Chandan Steel Ltd. 3,4 % 28,6 % 3,4 %
Група Venus 3,3 % 45,9 % 3,3 %
Viraj Profiles Vpl. Ltd. 4,3 % 51,5 % 4,3 %
Съдействащи дружества, невключени в извадката 4,0 % 44,4 % 4,0 %
Всички други дружества 4,3 % 51,5 % 4,3 %


(156) Ставките на изравнителните мита за отделните дружества, посочени в настоящия регламент, бяха определени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Ето защо те отразяват положението, установено по време на разследването по отношение на тези дружества. Така тези митнически ставки (за разлика от митото, което се прилага в национален мащаб за „всички други дружества“) са приложими изключително за вноса на продукти с произход от Индия, които са произведени от съответните дружества, т.е. от посочените конкретни правни субекти. Внасяните продукти, произведени от което и да е друго дружество, което не е конкретно посочено в постанови­ телната част на настоящия регламент, включително и от субекти, свързани с конкретно посочените, не могат да се ползват от тези ставки и подлежат на обмитяване по ставката, приложима за „всички други дружества“.


(157) Всяко искане за прилагане на тези индивидуални за всяко дружество ставки на изравнителното мито (например след промяна на наименованието на субекта или след създаване на нови производствени или търговски структури) следва да се изпраща до Комисията (1) заедно с цялата съответна информация, по-специално относно всяка промяна в дейностите на дружеството, свързани с производството, продажбите на местния пазар и за износ, свързани например с промяната на наименованието или с промяната в структурите за производство и продажби. При необходимост регламентът ще бъде съответно изменян посредством обновяване на списъка на дружествата, които се ползват от индивидуални митнически ставки.


(1) European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, 1049 Brussels, Belgium.


9. РАЗГЛАСЯВАНЕ


(158) Направените по-горе временни констатации ще бъдат съобщени на всички заинтересовани страни, които ще бъдат поканени да изложат становището си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани. Техните коментари ще бъдат анализирани и взети под внимание, когато това е обосновано, преди да бъдат направени окон­ чателните заключения. Освен това следва да се отбележи, че направените за целите на настоящия регламент констатации във връзка с налагането на изравнителните мита са временни и е възможно да бъдат преразгледани при изготвянето на окончателните констатации,


ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:


Член 1


1. Налага се временно изравнително мито върху вноса на пръти от неръждаеми стомани, само получени или завършени чрез студена обработка, различни от пръти с кръгло напречно сечение с диаметър 80 mm или повече, понастоящем класирани в кодове по КН 7222 20 21, 7222 20 29, 7222 20 31, 7222 20 39, 7222 20 81 и 7222 20 89, с произход от Индия.


2. Ставката на временното изравнително мито, приложима към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване на продуктите, описани в параграф 1 и произвеждани от посо­ чените по-долу дружества, е както следва:


Дружество Мито (%) Допълнителен код по TARIC
Chandan Steel Ltd., Мумбай, Махаращра 3,4 AXXX
Venus Wire Industries Pvt. Ltd, Мумбай, Махаращра 3,3 AXXX
Precision Metals, Мумбай, Махаращра 3,3 AXXX
Hindustan Inox Ltd., Мумбай, Махаращра 3,3 AXXX
Sieves Manufacturer India Pvt. Ltd., Мумбай, Махаращра 3,3 AXXX
Viraj Profiles Vpl. Ltd., Тхане, Махаращра 4,3 AXXX
Дружества, изброени в приложението 4,0 AXXX
Всички други дружества 4,3 AXXX


3. Допускането на посочения в параграф 1 продукт за свободно обращение в Съюза става след представянето на обез­ печение, равностойно на сумата на временното мито.


4. Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.


Член 2


1. Без да се засяга член 30 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета, в срок от един месец от датата на влизане в сила на настоящия регламент заинтересованите страни могат да поискат разгласяване на основните факти и съображения, въз основа на които е приет настоящият регламент, да представят становищата си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани от Комисията.


2. В съответствие с член 31, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета засегнатите страни могат да представят коментари относно прилагането на настоящия регламент в срок от един месец от датата на неговото влизане в сила.


Член 3


Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.


Член 1 от настоящия регламент се прилага за период от четири месеца.


Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.


Съставено в Брюксел на 22 декември 2010 година.


За Комисията

Председател

Jos? Manuel BARROSO


Съдействащи индийски производители износители, които не са включени в представителната извадка


>C1

Допълнителен код по ТАРИК B005


Наименование на дружеството Град
Ambica Steel Ltd. Ню Делхи
Bhansali Bright Bars Pvt. Ltd. Нави Мумбай
Chase Bright Steel Ltd. Нави Мумбай
D.H. Exports Pvt. Ltd. Мумбай
Facor Steels Ltd. Нагпур
Global smelters Ltd. Канпур
Indian Steel Works Ltd. Нави Мумбай
Jyoti Steel Industries Ltd. Мумбай
Laxcon Steels Ltd. Ахмадабад
Meltroll Engineering Pvt. Ltd. Мумбай
Mukand Ltd. Тхане
Nevatia Steel & Alloys Pvt. Ltd. Мумбай
Panchmahal Steel Ltd. Калол
Raajratna Metal Industries Ltd. Ахмадабад
Rimjhim Ispat Ltd. Канпур
Sindia Steels Ltd. Мумбай
SKM Steels Ltd. Мумбай
Parekh Bright Bars Pvt. Ltd. Тхане
Shah Alloys Ltd. Гандинагар


_________________________

1 ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.

2 ОВ C 87, 1.4.2010 г., стр. 17.

3 ОВ C 87 A, 1.4.2010 г., стр. 1.


Untitled Page