ДИРЕКТИВА 2002/21/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)

Обн. L ОВ. бр.108 от 24 Април 2002г.

Текст на документа в сайта на EUR-Lex


(ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33)


Изменена със:


>M1 Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 година


>M2 Регламент (ЕО) № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година


>M3 Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

СЪЮЗ,


като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него, като взеха предвид предложението на Комисията 1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет 2,

в съответствие с процедурата, определена в член 251 от Договора 3,

като имат предвид, че:

(1) Действащата регулаторна рамка за далекосъобщенията се оказа ефективна за създаване на условия за действителна конкуренция в далекосъобщителния сектор по време на прехода от монопол към пълна свобода на конкуренцията.

(2) На 10 ноември 1999 г. Комисията внесе съобщение в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Към нова рамка за електронната съобщителна инфраструктура и свързаните с нея услуги — преглед на комуникациите за 1999 г.“ В посоченото съобщение Комисията прави преглед на съществуващата регулаторна рамка за далекосъобщенията в съответствие със своето задължение съгласно член 8 от Директива 90/387/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 г. относно създаването на вътрешен пазар на далекосъобщителни услуги чрез прилагането на свободно предоставяне на мрежи 4. Комисията поставя също на обществено обсъждане редица политически предложения за нова регулаторна рамка на електронната съобщителна инфраструктура и свързаните с нея услуги.

(3) На 26 април 2000 г. Комисията внесе съобщение в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно резултатите от общественото допитване на прегледа на съобщителния сектор за 1999 г. и насоки за нова регулаторна рамка. В съобщението са обобщени резултатите от общественото допитване и са формулирани някои основни насоки за изготвянето на нова рамка за електронна съобщителна инфраструктура и свързаните с нея услуги.

(4) Европейският съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. изтъкна потенциала за растеж, за конкурентноспособност и заетост на прехода към основаваща се на познанието икономика за постигането. По-специално, той подчерта значението на достъпа до евтина съобщителна инфраструктура от световно равнище и до широка гама от съобщителни услуги за стопанските субекти и гражданите на Европа.

(5) Конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии налага необходимостта всички преносни мрежи и услуги следва да бъдат обхванати от единна регулаторна рамка. Тази регулаторна рамка включва настоящата директива и от следните четири Специфични директиви: Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешението)5;

Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа)6Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) 7, Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно обработката на лични данни и защитата на личната неприкосновеност в далекосъобщителния сектор 8 (посочени по-долу като „Специфични директиви“). Необходимо е да бъде отделено регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Настоящата рамка следователно не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи съобщителни услуги, като например масово разпространяваното съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество, и следователно не засяга мерките, предприемани на ниво на Общността или на национално ниво по отношение на такива услуги в съответствие със законодателството на общността, с цел да стимулира културното и езиковото многообразие и да гарантира медийния плурализъм.

Съдържанието на телевизионните програми е обхванато от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно съгласуването на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки относно извършването на телевизионна дейност 9. Разделянето на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието не накърнява отчитането на връзките, които съществуват помежду им, и по-специално, с оглед да се гарантира медийния плурализъм, културното многообразие и защитата на потребителите.

(6) Аудиовизуалната политика и регулирането на съдържанието се провеждат с оглед на цели от общ интерес като свободата на словото, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и на непълнолетните. Съобщението на Комисията „Принципи и насоки на аудио визуалната политика на Общността в цифровата ера“, както и заключенията на Съвета от 6 юни 2000 г., приветстващи това съобщение, формулират основните действия, които се предприемат от Общността за осъществяване на нейната аудиовизуална политика.

(7) Разпоредбите на настоящата директива и на Специфичните директиви не засягат възможността отделните държави- членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират защитата на основните си интереси по сигурността, да опазват обществения ред и обществената сигурност и да позволяват разследването, разкриването и преследването на криминални престъпления, включително и чрез създаването от страна на националните регулиращи органи на определени и пропорционални задължения, приложими спрямо доставчиците на електронни съобщителни услуги.

(8) Настоящата директива не обхваща оборудването в обхвата на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие 10 но обхваща потребителската техника, използвана за цифрова телевизия. Важно е регулаторните органи да насърчават мрежовите оператори и производителите на крайни устройства да си сътрудничат с оглед улесняване на достъпа на потребители с увреждания до електронни съобщителни услуги.

(9) Услугите на информационното общество се обхващат от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално електронната търговия във вътрешния пазар 11.

(10) Определението „услуга на информационното общество“ в член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставянето на информация в областта на техническите стандарти и правила на услугите на информационното общество 12, се отнася за широк спектър от стопански дейности, които се извършват онлайн. Повечето от тези дейности не попадат в обхвата на действие на настоящата директива, защото те не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали на електронни съобщителни мрежи. Гласовата телефония и услугите за пренос по електронна поща са предмет на настоящата директива. Едно и също предприятие, например доставчик на интернет услуга, може да предлага както електронни съобщителни услуги, достъп до Интернет, така и услуги, които не се обхващат от настоящата директива, като осигуряване на поддържано в мрежата съдържание.

(11) В съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции, държавите-членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен орган или органи с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения. Това изискване за независимост не накърнява институционалната автономност и конституционните задължения на държавите-членки или на принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите-членки, регламентиращи системата от имуществени права, установени в член 295 от договора. Националните регулаторни властиследва да притежават всички необходими източници, като персонал, опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.

(12) Всяка страна, обект на решение от национален регулаторен орган, следва да има правото да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни. Този орган може да бъде и съд. Освен това, всяко предприятие, което смята, че неговата кандидатура за предоставяне на права за инсталиране на съоръжения, не е била разгледана в съответствие с принципите, установени в настоящата директива, следва да има правото да обжалва такива решения. Тази процедура по обжалване не засяга разделението на компетенциите в рамките на националната съдебна система и на правата на юридическите или физическите лица според националното законодателство.

(13) Националните регулаторни власти е необходимо да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи. Такава информация може също да бъде събирана и от името на Комисията, за да ? позволи да изпълнява задълженията си според законодателството на Общността. Исканията за информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерно бреме върху предприятията. Информацията, събирана от националните регулаторнивласти, следва да бъде достъпна за обществото с изключение на случаите, когато е поверителна в съответствие с националните правила за обществен достъп до информацията, и при условията на националното законодателство и правото на Общността за търговската тайна.

(14) Информация, считана за поверителна от национален регулаторен орган в съответствие с националните правила и правилата на Общността за търговската тайна, може да бъде обменяна единствено с Комисията и други национални регулаторни властив случаите, когато такъв обмен е строго необходим за прилагане на разпоредбите на настоящата директива или на Специфичните директиви. Обменяната информация следва да бъде ограничена до онова, което е пропорционално на посочената цел.

(15) Важно е националните регулаторни властида се консултират с всички заинтересовани страни по предлаганите решения и да взимат предвид техните бележки преди взимането на окончателно решение. С оглед да гарантират, че решенията на национално ниво не противоречат на целите на единния пазар или на други цели от договора, националните регулаторни властиследва също така да уведомяват Комисията и другите национални регулаторни властиза определени проекторешения, за да могат те да ги коментират. Уместно е националните регулаторни властида се консултират със заинтересованите страни по всички проектомерки, които засягат търговията между държавите-членки. Случаите, за които се прилагат процедурите, посочени в членове 6 и 7, са определени в настоящата директива и в Специфичните директиви. Комисията следва да може, след консултация с Комитета за регулиране на съобщенията, да изиска от националния регулаторен орган да оттегли проектомярка, когато тя засяга определение на релевантни пазари или определянето или не на предприятия със значителна значение на пазара, и когато такива решения биха поставили бариера пред единния пазар или биха били несъвместими със законодателството на Общността, и по-специално с политическите цели, които националните регулаторни властиследва да преследват. Тази процедура не накърнява прилагането на процедурата за нотификация, предвидена в Директива 98/34/ЕО, и прерогативите на Комисията съгласно договора по отношение на нарушенията в законодателството на Общността.

(16) Националните регулаторни властиследва да имат хармонизиран набор от цели и принципи, на които да се опират, а когато е необходимо, следва да координират своите действия с регулаторните органи на други държави-членки при изпълнение на задълженията си според настоящата регулаторна рамка.

(17) Дейностите на националните регулаторни власти, установени с настоящата директива и със Специфичните директиви, допринасят за изпълнението на по-широка политика в областта на културата, заетостта, околната среда, социалната кохезия и териториалното устройство.

(18) Изискването към държавите-членки да гарантират, че националните регулаторни власти отчитат в максимална степен желанието да направи регулирането технически неутрално, това означава, че то нито налага, нито дискриминира в полза на определен тип технология, не изключва предприемането на пропорционални стъпки за насърчаване на някои специфични услуги, когато това е оправдано, например цифровата телевизия като средство за увеличаване на ефикасността на спектъра.

(19) Радиочестотите са основен ресурс за основаващите се на радио електронни съобщителни услуги и, доколкото се отнасят до такива услуги, те следва да бъдат отпускани и предоставяни от националните регулаторни власти съгласно набор от хармонизирани цели и принципи, регламентиращи тяхната дейност, както и съгласно обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, отчитащи демократичните, обществени, езикови и културни интереси, свързани с използването на честотата. Важно е отпускането и предоставянето на радиочестотите да се управлява по възможно най- ефективния начин. Прехвърлянето на радиочестоти може да бъде ефективен начин за увеличаване на ефективното използване на спектъра, доколкото има осигурени достатъчно гаранции за опазване на обществения интерес, и по- специално необходимостта да бъде гарантирана прозрачност и регулаторен надзор на такива прехвърляния. Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката в Европейската общността в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър)13 установява рамка за хармонизиране на радиочестотите, а действията, предприети съгласно настоящата директива, следва да са насочени към улесняване на работата съгласно това решение.

(20) Достъпът до номерационни ресурси на основата на прозрачни, обективни и недискриминационни критерии е от съществено значение за конкуренцията между предприятията в сектора на електронните съобщения. Всички елементи от националните номерационни планове следва да бъдат управлявани от националните регулаторни власти, включително точковите кодове, използвани за адресиране в мрежата. Когато е необходимо хармонизиране на номерационните ресурси в Общността за подкрепа на развитието на паневропейски услуги, Комисията може да предприеме мерки за техническа реализация въз основа на изпълнителните си правомощия. Когато това е целесъобразно за гарантиране на пълна глобална интероперативност на услугите, държавите-членки следва да координират националните си позиции в съответствие с договора в рамките на международните организации и форуми, вземащи решения относно номерирането. Разпоредбите на настоящата директива не установяват никакви нови сфери на отговорност за националните регулаторни властив областта на именуването и адресирането в Интернет.

(21) Държавите-членки могат да използват, inter alia, процедури за състезателен или сравнителен подбор при предоставянето на радиочестоти, както и на номера с изключителна икономическа стойност. При прилагането на такива схеми, националните регулаторни власти следва да отчитат разпоредбите на член 8.

(22) Следва да бъде осигурено, че процедурите за предоставянето на права за инсталиране на съоръжения, които са своевременни, недискриминационни и прозрачни, съществуват с цел да се гарантират условията за честна и ефективна конкуренция. Настоящата директива не засяга националните разпоредби, регламентиращи износа или ползването на собствеността, нормалното упражняване на правата на собственост, нормалното използване на обществената собственост или принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите-членки, регламентиращи системата на собствеността.

(23) Съвместното използване на съоръженията може да бъде благотворно за селищното устройство, общественото здравеопазване или по екологични причини и следва да бъде насърчавано от националните регулаторни власти на основата на доброволни споразумения. В случаите, когато предприятията са лишени от достъп до приложими алтернативи, задължителното съвместно използване на съоръжения или на имущество може да се окаже подходящо. Това включва, inter alia: съвместното разполагане и използване на проводи, сгради, пилони, антени или системи от антени. Задължителното съвместно използване на съоръжения или собственост следва да бъде налагано на предприятията само след цялостно обществено допитване.

(24) Когато, по екологични причини, от мобилни оператори се изисква да използват съвместно кули или пилони, такова задължително съвместно ползване може да доведе до намаляване нивата на максималната излъчвана мощност, разрешени на всеки оператор, поради причини, свързани с общественото здраве, и това на свой ред може да наложи на операторите да инсталират повече предавателни станции, за да гарантират национално покритие.

(25) Съществува необходимост от поемане на ex ante задължения в някои случаи с цел да гарантира развитието на конкурентен пазар. Определението за значително влияние на пазара в Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. относно взаимното свързване в далекосъобщенията с цел осигуряването на универсалната услуга и интероперативността посредством прилагането на принципите на предоставяне на отворени далекосъобщителни мрежи (ONP) 14, се оказва ефективно в началните етапи на отварянето на пазара като праг за определянето на задълженията ex ante, но сега има нужда да бъде адаптиран, за да съответства на по-сложни и динамични пазари. По тази причина определението, използвано в настоящата директива, е равностойно на понятието за господство както е определено от съдебната практика на Съда и на Първоинстанционния съд на Европейските общности.

(26) За две или повече предприятия може да бъде установено, че имат съвместно доминиращо положение, не само когато между тях съществуват структурни или други връзки, но и когато структурата на съответния пазар води до координирани резултати, това означава, че насърчава паралелно или съгласувано антиконкурентно поведение на пазара.

(27) Съществено е, че ex ante регулаторни задължения следва да бъдат налагани само, когато не съществува ефективна конкуренция, т. е. на пазари, където има едно или повече предприятия със значително влияние на пазара, и където средствата в националното законодателство и правото на Общността за конкуренцията не са в състояние да решат проблема. Необходимо е следователно Комисията да състави насоки на ниво на Общността за националните регулаторни власти в съответствие с принципите на правото на конкуренцията, които да бъдат следвани при оценката за наличието на ефективна конкуренция на даден пазар и при оценката на значителна пазарна сила. Националните регулаторни власти следва да анализират дали даден продукт или услуга е ефективно конкурентен в дадена географска зона, която може да бъде част или цялата територия на въпросната държава-членка или съседни части от териториите на разглеждани заедно държави-членки. Анализ за наличието на ефективна конкуренция следва да включва анализ на това дали пазарът е конкурентен в перспектива и следователно дали липсата на ефикасна конкуренция е трайна.

Тези насоки трябва да включват и въпроса за нововъзникващите пазари, където фактически пазарният лидер е вероятно да има значителен дял на пазара, но следва да не бъде обект на неуместни задължения. Комисията следва да преразглежда тези насоки редовно, за да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващ се пазар. Националните регулаторни власти е необходимо да си сътрудничат помежду си, когато съответния пазар е транснационален.

(28) При определянето на това дали дадено предприятие има значително влияние на пазара, националните регулаторни власти следва да действат в съответствие със законодателството на Общността и да вземат предвид, до максимална степен, насоките на Комисията.

(29) Общността и държавите-членки са поели ангажименти по отношение на стандартите и регулаторната рамка на далекосъобщителните мрежи и услуги в Световната търговска организация.

(30) Стандартизацията следва да остане предимно движен от пазара процес. Въпреки това, възможно е все още да има случаи, в които е подходящо да се изисква спазването на специфични стандарти на ниво на Общността, за гарантиране на интероперативността на единния пазар. На национално ниво държавите-членки са предмет на разпоредбите на Директива 98/34/ЕО. В Директива 95/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно използването на стандарти за излъчването на телевизионни сигнали15 не е предоставена никаква специфична цифрова система за телевизионно предаване или изискване за услуга. Чрез Групата за цифрово видеоразпръскване, участниците на европейския пазар са развили фамилия системи за телевизионно излъчване, които са стандартизирани от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) и са станали препоръки на Международния далекосъобщителен съюз (ITU-R). Всяко решение за задължително въвеждане на такива стандарти следва да бъде взето след подробно обществено допитване. Процедурите по стандартизация съгласно настоящата директива не накърняват разпоредбите на Директива 1999/5/ЕО, Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до електрически съоръжение, предназначени за използване при някои ограничения на напрежението 16 и на Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост 17.

(31) Интероперативността на цифровите интерактивни телевизионни услуги и усъвършенстваното цифрово телевизионно оборудване на потребителско равнище, следва да бъдат насърчавани, с цел да се осигури свободен поток от информация, медиен плурализъм и културно многообразие. Желателно е потребителите да могат да приемат, независимо от начина на предаване, всички цифрови интерактивни телевизионни услуги, като взема предвид технологичната неутралност, бъдещият технологичен прогрес, необходимостта от поощряване поддържането на цифровата телевизия и състоянието на конкуренцията на пазарите за цифрови телевизионни услуги. Операторите на платформи за цифрова интерактивна телевизия следва да се стремят да въвеждат отворен интерфейси за приложни програми (API), който да е в съответствие със стандартите или спецификациите, приети от Европейска организация по стандартизация. Преминаването от съществуващ API към нов отворен API следва да бъде насърчавано и организирано например посредством Меморандуми за разбирателство между всички заинтересовани участници на пазара. Отворените API улесняват интероперативността, т. е. преносимостта на интерактивно съдържание между механизми за доставка и пълна функционалност на това съдържание на усъвършенствани цифрови телевизионни устройства. Въпреки това, необходимостта да не се затруднява функционирането на приемателни устройства и това те да бъдат защитени от злонамерени посегателства като например от вируси.

(32) В случай на спор между предприятия в една и съща държава- членка в област, обхваната от настоящата директива или от Специфични директиви, например що се отнася до задължения за достъп и взаимно свързване или до начина за пренос на списъци на абонати, потърпевшата страна, която е водила добронамерени преговори, но не е успяла да сключи споразумение, следва да може да отнесе спора за разрешаване от националния регулаторен орган. Националните регулаторни власти трябва да са в състояние да наложат решение на страните. Намесата на национален регулиращ орган в разрешаването на спор между предприятия, осигуряващи електронни съобщителни мрежи или услуги в държава-членка, следва да бъде насочена към гарантиране на спазване на задължения, произтичащи от настоящата директива или от Специфичните директиви.

(33) Наред с правото на обезщетение, предоставено от националното законодателство или от законодателството на Общността, е необходимо да бъде дадена възможност за откриване на опростена процедура по молба на която и да било от страните по спора за разрешаване на презгранични спорове, които са извън компетенциите на отделен национален регулаторен орган.

(34) Единен Комитет следва да замени „Комитета ONP“, създаден с член 9 от Директива 90/387/ЕИО, и Комитет по лицензионния договор, създаден с член 14 от Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 г. относно общата рамка на генералните разрешителни и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги 18.

(35) Националните регулаторни власти и националните власти по защита на конкуренцията следва да си осигуряват взаимно информацията, необходима за прилагането на разпоредбите на настоящата директива и на Специфичните директиви, за да могат пълноценно да си сътрудничат. С оглед опазването на разменяната информация, получаващият я орган следва да гарантира същото ниво на поверителност, каквото е имала информацията при предоставящия орган.

(36) Комисията е отбелязала намерението си да създаде Група на европейските регулатори за електронни съобщителни мрежи и услуги, която би представлявала подходящ механизъм за насърчаване на сътрудничеството и координацията на националните регулаторни власти, с цел да бъде стимулирано развитието на вътрешния пазар на електронни съобщителни мрежи и услуги, и за да бъде постигнато последователно прилагане във всички държави-членки на разпоредбите, на настоящата директива и на Специфичните директиви, особено в областите, където националното законодателство, прилагащо законодателството на Общността дава на националните регулаторни власти значителни права за свобода на преценка при прилагането на съответните правила.

(37) От националните регулаторни власти следва да се изисква да си сътрудничат помежду си и с Комисията по прозрачен начин, за да осигурят последователно прилагане във всички държави-членки на разпоредбите на настоящата директива и на Специфичните директиви. Това сътрудничество би могло да се осъществява, inter alia, и в рамките на Комитета по регулиране на съобщенията или в рамките на група, включваща европейски регулатори. Държавите-членки следва да решат кои органи са националните регулаторни власти за целите на настоящата директива и на Специфичните директиви.

(38) Мерките, които могат за засегнат търговията между държавите-членки, са онези мерки, които могат да имат пряко или непряко, действително или потенциално влияние върху формата на търговия между държавите-членки, по начин, по който това би могло да създаде бариера пред единния пазар. В тях се включват мерки, които имат значително влияние върху оператори или потребители в други държави-членки, които включват, inter alia, мерки, които се отнасят за цените за потребители в други държави-членки; мерки, които засягат възможността на едно предприятие, създадено в друга държава-членка, да предостави електронни съобщителни услуги, и по- специално мерки, които засягат възможността да се предлагат транснационални услуги; и мерки, които засягат структурата на пазара или достъпа до него, като по този начин водят до последствия за предприятия в други държави-членки.

(39) Разпоредбите на настоящата директива следва да бъдат преразглеждани периодично, и по-специално що се отнася до определянето на необходимостта от изменение с оглед на променящите се технологични или пазарни условия.

(40) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. което определя процедурите за упражняване на изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията 19.

(41) Тъй като целите на предложеното действие, а именно постигането на хармонизирана рамка за регулирането на електронни съобщителни услуги, електронни съобщителни мрежи, свързаните с тях съоръжения и услуги, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат, поради мащаба и резултатите от действието, да бъдат по-добре постигнати на ниво на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на правомощията за определяне на допълнителни данъци, предвидени в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е определено в този член, настоящата директива не надхвърля рамките на необходимо за постигането на тези цели.

(42) Някои директиви и решения в тази област следва да бъдат отменени.

(43) Комисията следва да наблюдава прехода от съществуващата рамка към новата рамка и по-специално, тя може в подходящ момент да внесе предложение за отменяне на Регламент (ЕО) № 2887/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно отделен достъп до локалната електрическа верига20,


ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ОБХВАТ, ЦЕЛИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ


Член 1


Обхват и цел


>M3 1. Настоящата директива установява хармонизирана рамка за регулирането на електронните съобщителни услуги, електронните съобщителни мрежи, прилежащите към тях съоръжения и услуги и някои аспекти на крайното оборудване за улесняване на достъпа за ползватели с увреждания. Тя установява задачите на националните регулаторни органи и установява съвкупност от процедури за осигуряване на хармонизирано прилагане на регулаторната рамка в цялата Общност. ?B 2. Настоящата директива, както и Специфичните директиви, не засягат задълженията, наложени от националното законодателство в съответствие със законодателството на Общността или от законодателството на Общността по отношение на услугите, предоставяни с помощта на електронни съобщителни мрежи и услуги. 3. Настоящата директива, както и Специфичните директиви не засягат мерките, предприети на национално ниво или на ниво на Общността в съответствие със законодателството на Общността, за постигане на цели от общ интерес, и по-специално свързани с регулирането на съдържанието и аудиовизуалната политика.

>M3

3а. Мерките, вземани от държавите-членки по отношение на достъпа на крайните ползватели до или ползването от тях на услуги и приложения чрез електронни съобщителни мрежи, зачитат основните права и свободи на физическите лица, гарантирани в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и в общите принципи на правото на Общността. Всички тези мерки, свързани с достъпа на крайните ползватели или с ползването от тях на услуги и приложения посредством електронни съобщителни мрежи, които водят до ограничаване на основните права и свободи, може да бъдат налагани единствено ако са целесъобразни, пропорционални и необходими в едно демократично общество, и тяхното прилагане подлежи на подходяща процедурна защита в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с общите принципи на правото на Общността, включително ефективна съдебна защита и справедлив процес. Съответно, тези мерки може да бъдат вземани единствено при надлежно спазване на принципа за презумпцията за невинност и правото на неприкосновеност на личния живот. Гарантира се предварителна, справедлива и безпристрастна процедура, включително правото на изслушване на засегнатото лице или лица, при зачитане на необходимостта от подходящи условия и процедурни правила в надлежно обосновани спешни случаи в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Гарантира се правото на ефективен и своевременен съдебен контрол. ?B 4. Настоящата директива и Специфичните директиви не накърняват разпоредбите на Директива 1999/5/ЕО.

>M2 5. Настоящата директива и Специалните директиви не засягат специалните мерки, приети за регулиране на международен роуминг в обществени мобилни съобщителни мрежи в Общността.


>B


Член 2


Определения

За целите на настоящата директива:

>M3

а) „електронна съобщителна мрежа“ означава преносни системи и, когато е приложимо, комутационно или маршрутизиращо оборудване и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват преноса на сигнали посредством проводници, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутиране на канали и пакети, включително Интернет) и мобилни наземни мрежи, електропроводни системи, доколкото са използвани за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, кабелни телевизионни мрежи, независимо от типа на пренасяната информация;

б) „транснационални пазари“ означава пазари, установени в съответствие с член 15, параграф 4, обхващащи Общността или съществена част от нея, разположени в повече от една държава-членка; >B

в) „електронна съобщителна услуга“ означава услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане, която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и предавателни услуги в мрежи, използвани за разпръскване, но изключват услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством

>M3 електронни съобщителни мрежи и услуги; тя не включва услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от Директива 98/34/ЕО, които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи;

>M3

г) „обществена съобщителна мрежа“ означава електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или главно за предоставяне на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, които поддържат пренос на информация между крайни точки на мрежата;

га) „крайна точка на мрежата (КТМ)“ означава физическата точка, където абонатът получава достъп до обществена съобщителна мрежа; когато мрежите предполагат комутиране или маршрутизация, КТМ се идентифицира чрез специфичен мрежов адрес, който може да е свързан с номера или името на абоната;

д) „прилежащи съоръжения“ означава прилежащите услуги, физическа инфраструктура и други съоръжения или елементи, свързани с електронна съобщителна мрежа и/или електронна съобщителна услуга, които правят възможно и/или поддържат предоставянето на услуги посредством тази мрежа и/или услуга или имат потенциал да извършват това, и включват inter alia сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, мачти, люкове и кутии;

да) „прилежащи услуги“ означава услугите, прилежащи към електронна съобщителна мрежа и/или електронна съобщителна услуга, които правят възможно и/или поддържат предоставянето на услуги посредством тази мрежа и/или услуга или имат потенциал да извършват това, и включват inter alia транслиране на номера или системи, осъществяващи еквивалентни функции, системи за условен достъп и електронни програмни указатели, както и други услуги като идентифициране, определяне на местоположение и наличие; >B

е) „система за условен достъп“ означава всяка техническа мярка и/или режим, посредством които достъпът до защитена радио или телевизионна услуга в разбираема форма е направен условен след абонамент или друга форма на предварително индивидуално разрешение;

ж) „национална регулаторна власт“ означава власта или властите, натоварени от държава-членка с някоя от регулаторните задачи, посочени в настоящата директива и в Специфичните директиви;

з) „ползвател“ означава правно образувание или физическо лице, което ползва или търси обществено достъпна електронна съобщителна услуга;

и) „потребител“ означава всяко физическо лице, което ползва или търси обществено достъпна електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност или професия;

й) „универсална услуга“ означава минимален набор от услуги, определени в Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), с определено качество, които са достъпни за всички ползватели, независимо от географското им разположение и с оглед на специфичните национални условия на достъпна цена; к) „абонат“ означава всяко физическо лице или правно образование, което е страна по договор с доставчик на обществено достъпни електронни съобщителни услуги за доставка на такива услуги;


>M3

л) „Специални директиви“ означава Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение), Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) 21);

>B

м) „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ означава създаването, оперирането, контрола или осигуряването на достъп до такава мрежа; н) „краен потребител“ означава ползвател, който не предоставя обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги;

о) „усъвършенствано цифрово телевизионно устройство“ означава всеки декодер, предназначени за свързване към телевизионни приемници или интегрирани цифрови телевизионни апарати, предназначени да приемат цифрови интерактивни телевизионни услуги;

п) „интерфейс за приложни програми(API)“ означава соуфтуерните интерефейси между различните приложения, предоставяни от разпръсквателите или доставчиците на услуги, и ресурсите в усъвършенстваните цифрови телевизионни устройства за цифрови телевизионни и радиоуслуги;

>M3

р) „, разпределяне на спектър“ означава определяне на дадена честотна лента за използване от един или повече видове радиосъобщителни служби, когато е целесъобразно, при определени условия;

с) „вредни смущения“ означава смущения, които застрашават функционирането на радионавигационна служба или друга служба за безопасност или по друг начин сериозно увреждат, затрудняват или многократно прекъсват дейността на радиосъобщителна служба, която функционира в съответствие с приложимите разпоредби на международното, общностното или националното законодателство;

т) „повикване“ означава връзка, установена посредством обществено достъпна електронна съобщителна услуга, позволяваща двустранна гласова комуникация.


>B

ГЛАВА II

НАЦИОНАЛНИ РЕГУЛАТОРНИ ВЛАСТИ


Член 3

Национални регулаторни власти


1. Държавите-членки гарантират, че всяка задача, възложена на националните регулаторни власти съгласно настоящата директива и Специфичните директиви, се осъществява от компетентен орган.

2. Държавите-членки гарантират независимостта на националните регулаторни власти, като осигуряват те да бъдат правно отделени и функционално независими от всички организации, предоставящи електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Държавите-членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, доставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват ефективно структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.


>M3

3. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и без забавяне. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи.

3а. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 4 и 5, националните регулаторни органи, отговарящи за регулиране на пазара ex ante или за разрешаването на спорове между предприятията съгласно членове 20 и 21 от настоящата директива, действат независимо и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на тези задачи, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Общността. Това не пречи на упражняването на надзор съгласно националното конституционно право. Единствено апелативни органи, създадени в съответствие с член 4, имат правомощия да спрат действието или да отменят решения на националните регулаторни органи. Държавите-членки гарантират, че ръководителят на национален регулаторен орган или, където е приложимо, членовете на колективния орган, изпълняващ тази функция в рамките на национален регулаторен орган, посочен в първа алинея, или техни заместници могат да бъдат освободени от длъжност, само ако вече не отговарят на условията, необходими за изпълнение на служебните задължения, установени предварително в националното законодателство. Решението за освобождаване от длъжност на ръководителя на съответния национален регулаторен орган или, където е приложимо, на членовете на колективния орган, изпълняващ тази функция, се оповестява в момента на освобождаване от длъжност. Освободеният от длъжност ръководител на националния регулаторен орган или, където е приложимо, членовете на колективния орган, изпълняващ тази функция, получават изложение на мотивите и имат право да изискат неговото публикуване, когато иначе това няма да се извърши, при което то се публикува. Държавите-членки гарантират, че посочените в първа алинея национални регулаторни органи имат отделни годишни бюджети. Бюджетите се оповестяват публично. Държавите-членки също така гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с адекватно финансиране и човешки ресурси, така че да могат да участват активно и да допринасят в работата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) 22.

3б. Държавите-членки гарантират, че целите на ОЕРЕС за насърчаване на по-добра координация и последователност в областта на регулирането се подкрепят активно от съответните национални регулаторни органи. 3в. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи отчитат в максимална степен приетите от ОЕРЕС становища и общи позиции, когато приемат своите собствени решения за съответните национални пазари.

4. Държавите-членки публикуват задачите, които се възлагат на националните регулаторни власти, в лесно достъпна форма, особено що се отнася до задачи, които са възложени на повече от един орган. Държавите-членки осигуряват, по целесъобразност, консултация и сътрудничество между тези органи и между тях и националните органи, на които е поверено прилагането на правото за защита на конкуренцията, и националните органи, на които е поверено прилагането на правото за защита на потребителите, по въпроси от взаимен интерес. Когато повече от един орган е компетентен по тези въпроси, държавите-членки осигуряват, че съответните задачи на всеки орган са публикувани в лесно достъпна форма.

5. Националните регулаторни власти и националните органи за защита на конкуренцията си предоставят взаимно необходимата информация за прилагането на разпоредбите на настоящата директива и на Специфичните директиви. По отношение на обменяната информация, получаващият орган гарантира, същата степен на поверителност, каквато е тя при предоставящия орган. 6. Държавите-членки нотифицират Комисията за всички задачи, възложени на националните регулиращи органи съгласно настоящата директива и на Специфичните директиви, както и произтичащите от тях отговорности.


Член 4


Право на обжалване


>M3 1. Държавите-членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, чрез които всеки ползвател или предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, засегнато от решение на национален регулаторен орган, да има правото да обжалва решението пред апелативен орган, независим от страните по спора. Този орган, който може да бъде и съд, разполага с подходящ експертен потенциал, за да може ефективно да изпълнява функциите си. Държавите-членки гарантират, че същността на спора е надлежно отчетена и действа ефективен механизъм за обжалване. До приключване на обжалването, решението на националния регулаторен орган остава в сила, освен ако не са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство.

>B

2. Когато апелативният орган, посочен в параграф 1 не е от съдебен характер, неговото решение винаги се придружава с писмени мотиви. Освен това, в такъв случай, неговото решение трябва да подлежи на преглед от съд или трибунал по смисъла на член 234 от Договора.


>M3

3. Държавите-членки събират информация относно основния предмет на жалбите, броя на жалбите, продължителността на процедурите по обжалване и броя на решенията за прилагане на временни мерки. Държавите-членки предоставят тази информация на Комисията и ОЕРЕС, ако последните отправят мотивирано искане за това.


Член 5

Предоставяне на информация


>M3

1. Държавите-членки гарантират, че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, предоставят цялата информация, включително финансова информация, необходима на националните регулаторни органи, за да гарантират съответствие с разпоредбите на настоящата директива и на Специалните директиви или на решенията, взети в съответствие с настоящата директива и Специалните директиви. По-специално, националните регулаторни органи имат правомощията да изискат от тези предприятия да предоставят информация относно бъдещо развитие на мрежите или услугите, което може да окаже въздействие върху услугите на едро, предоставяни от тях на конкуренти. От предприятия със значителна пазарна сила на пазарите на едро може също да се изисква да предоставят счетоводни данни относно пазарите на дребно, свързани с тези пазари на едро. Предприятията предоставят такава информация незабавно при поискване и в съответствие със сроковете и в степента на подробност, изисквани от националния регулаторен орган. Информацията, изисквана от националния регулаторен орган, е пропорционална на изпълнението на посочената задача. Националният регулаторен орган мотивира искането си за информация и обработва информацията в съответствие с параграф 3.

>B

2. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни власти предоставят на Комисията, след мотивирано искане от нейна страна, необходимата за нея информация, за да изпълнява задачите си съгласно договора. Информацията, изисквана от Комисията, е пропорционална на изпълнението на тези задачи. Когато предоставената информация се отнася за информация, предварително предоставена от предприятия по искане на националния регулаторна власт, тези предприятия се информират за това. Доколкото е необходимо и освен ако органът, предоставящ информацията не е поискал изрично и мотивирано противното, Комисията дава достъп до предоставената информацията на друга такава власт в друга държава-членка. При условията на параграф 3 държавите-членки гарантират, че информацията, предоставена на едан национална регулаторна власт, може да бъде достъпна и за друг такъв орган в същата или друга държава-членка, след мотивирано искане, когато това е необходимо за да може органът да изпълнява задълженията си съгласно законодателството на Общността.

3. Когато информацията се смята за поверителна от национален регулаторен орган в съответствие с правилата на Общността и с националните правила за търговската тайна, Комисията и заинтересованите национални регулаторни власти гарантират такава поверителност.

4. Държавите-членки гарантират, че действайки в съответствие с националните правила за обществения достъп до информация и при спазване на националните правила и правилата на Общността за търговската тайна, националните регулаторни власти публикуват такава информация, която би допринесла за отворен и конкурентен пазар.

5. Националните регулаторни власти публикуват реда и условията за обществен достъп до информация, както е посочено в параграф 4, включително процедурите за получаване на такъв достъп.


Член 6


Механизъм за консултация и прозрачност С изключение на случаите по член 7, параграф 9 или членове 20 или 21, държавите-членки гарантират, че когато националните регулаторни органи възнамеряват да предприемат мерки в съответствие с настоящата директива или Специалните директиви или когато възнамеряват да предвидят ограничения в съответствие с член 9, параграфи 3 и 4, които имат значително влияние върху съответния пазар, те дават на заинтересованите страни възможността да направят бележки по проекта за мярка в рамките на разумен срок. Националните регулаторни органи публикуват своите национални процедури за консултации. Държавите-членки гарантират създаването на единен информационен пункт, чрез който може да бъде получен достъп до всички текущи консултации. Резултатите от процедурата за консултации се правят публично достъпни от националния регулаторен орган, с изключение на случаите на поверителна информация в съответствие с общностното и националното право относно търговската тайна.


Член 7

Консолидиране на вътрешния пазар на електронни съобщения

1. В изпълнение на задачите си по настоящата директива и Специалните директиви, националните регулаторни органи в максимална степен отчитат целите, посочени в член 8, включително доколкото те се отнасят до функционирането на вътрешния пазар.

2. Националните регулаторни органи допринасят за развитието на вътрешния пазар като работят помежду си и с Комисията и ОЕРЕС по прозрачен начин, за да бъде осигурено последователното прилагане във всички държави-членки на разпоредбите на настоящата директива и на Специалните директиви. За тази цел те по-специално работят с Комисията и ОЕРЕС за установяване на видовете инструменти и корективни мерки, които са най- подходящи за конкретни видове ситуации на пазара.

3. Освен ако не е предвидено друго в препоръките и/или насоките, приети съгласно член 7б при приключване на консултацията, посочена в член 6, когато националният регулаторен орган възнамерява да предприеме дадена мярка, която:

а) попада в обхвата на членове 15 или 16 от настоящата директива, или членове 5 или 8 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), и

б) би засегнала търговията между държавите-членки, той осигурява достъп до този проект за мярка едновременно на Комисията, ОЕРЕС и на националните регулаторни органи в други държави-членки, заедно с мотивите, на които се основава мярката, в съответствие с член 5, параграф 3 и информира Комисията, ОЕРЕС и другите национални регулаторни органи за това. Националните регулаторни органи, ОЕРЕС и Комисията може да отправят бележки до въпросния национален регулаторен орган само в рамките на един месец. Едномесечният срок не може да бъде удължаван.

4. Когато мярката, предвидена в параграф 3, цели:

а) да определи съответен пазар, различен от тези, определени в препоръката в съответствие с член 15, параграф 1; или

б) да бъде взето решение за това дали да се определи дадено предприятие като притежаващо, отделно или съвместно с други, значителна пазарна сила съгласно член 16, параграфи 3, 4 или 5;

и това би засегнало търговията между държавите-членки, и Комисията посочи на националния регулаторен орган, че тя счита, че проектът за мярка би създал бариера пред единния пазар или ако Комисията има сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с правото на Общността, и по-специално с целите, посочени в член 8, проектът за мярка не се приема в допълнителен срок от два месеца. Този срок не може да бъде удължаван. В този случай Комисията информира други национални регулаторни органи относно резервите си.

5. В рамките на срока от два месеца, посочен в параграф 4, Комисията може а) да вземе решение, с което да изиска от съответния национален регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, и/или б) да вземе решение за оттегляне на резервите си във връзка с проект за мярка по параграф 4. Преди вземане на решение Комисията отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС. Решението се придружава от подробен и обективен анализ на причините, поради които Комисията смята, че проектът за мярка следва да не бъде приет, заедно с конкретни предложения за изменение на проекта за мярка.

6. Когато Комисията е приела решение в съответствие с параграф 5, с което се изисква от националния регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, националният регулаторен орган изменя или оттегля проекта за мярка в рамките на шест месеца от датата на решението на Комисията. Когато проектът за мярка бъде изменен, националният регулаторен орган провежда консултация с обществеността в съответствие с процедурите, посочени в член 6, и отново нотифицира Комисията за изменения проект за мярка в съответствие с разпоредбите на параграф 3.

7. Въпросният национален регулаторен орган отчита в максимална степен бележките на другите национални регулаторни органи, ОЕРЕС и Комисията и може, с изключение на случаите, по параграф 4 и параграф 5, буква а) да приеме проекта за мярка, и в случай че го направи, съобщава на Комисията за това.

8. Националният регулаторен орган съобщава на Комисията и на ОЕРЕС всички окончателни мерки, приети по член 7, параграф 3, букви а) и б).

9. При изключителни обстоятелства, когато национален регулаторен орган смята, че е налице неотложна необходимост от действие с цел да опази конкуренцията и да защити интересите на ползвателите, чрез дерогация от процедурата, установена в параграфи 3 и 4, той може незабавно да приеме пропорционални и временни мерки. Националният орган незабавно съобщава на Комисията, на другия национален регулаторен орган и на ОЕРЕС тези мерки, придружени с подробни мотиви. Решението на националния регулаторен орган да определи такива мерки за постоянни или да продължи срока на тяхното действие е предмет на разпоредбите на параграфи 3 и 4.


Член 7а


Процедура за последователното прилагане на мерки

1. Когато планирана мярка, попадаща в приложното поле на член 7, параграф 3, има за цел налагането, изменението или оттеглянето на задължение на оператор при прилагане на член 16 във връзка счлен 5 и членове 9— 13 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), и член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), Комисията може, в рамките на едномесечния срок, предвиден в член 7, параграф 3 от настоящата директива, да нотифицира съответните национални регулаторни органи и ОЕРЕС за своите мотиви да счита, че проектът за мярка би създал бариера за единния пазар, или за своите сериозни съмнения относно съвместимостта й с правото на Общността. В този случай, проектът за мярка не се приема в продължение на още три месеца след уведомлението на Комисията. При липсата на такава нотификация, съответният национален регулаторен орган може да приеме проекта за мярка, като отчита в максимална степен забележките, направени от Комисията, ОЕРЕС или от всеки друг национален регулаторен орган.

2. В рамките на тримесечния срок по параграф 1, Комисията, ОЕРЕС и съответният национален регулаторен орган си сътрудничат тясно за установяване на най-подходящата и ефективна мярка в светлината на целите, заложени в член 8, като същевременно отдават дължимото внимание на мненията на участниците на пазара и необходимостта да се осигури развитието на последователна регулаторна практика.

3. В рамките на шест седмици от началото на тримесечния срок, посочен в параграф 1, ОЕРЕС, с мнозинство от своите членове, издава становище относно нотификацията на Комисията, посочена в параграф 1, като указва дали счита, че проектът за мярка следва да се измени или оттегли и, по целесъобразност, предоставя конкретни предложения в тази насока. Това становище е мотивирано и се оповестява публично.

4. Ако в своето становище ОЕРЕС споделя сериозните съмнения на Комисията, той си сътрудничи тясно със съответния национален регулаторен орган, за да определи най-подходящата и ефективна мярка. Преди края на тримесечния срок, посочен в параграф 1, националният регулаторен орган може да:

а) измени или оттегли своя проект за мярка, като отчита в максимална степен нотификацията от Комисията по параграф 1 и становището и съвета на ОЕРЕС;

б) поддържа проекта за мярка.


5. Когато ОЕРЕС не споделя сериозните съмнения на Комисията или не издаде становище, или националният регулаторен орган измени или поддържа проекта за мярка съгласно параграф 4, Комисията може, в рамките на един месец от изтичането на тримесечния срок, посочен в параграф 1, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, ако има такова, да:

а) издаде препоръка, която изисква от съответния национален регулаторен орган да измени или оттегли проекта за мярка, с конкретни предложения в тази насока и с предоставяне на мотиви, обосноваващи нейната препоръка, по-конкретно когато ОЕРЕС не споделя сериозните съмнения на Комисията;

б) вземе решение да оттегли своите резерви, изложени в съответствие с параграф 1.


6. В рамките на един месец от издаването на препоръката на Комисията в съответствие с параграф 5, буква а) или от оттеглянето на нейните резерви в съответствие с параграф 5, буква б), съответният национален регулаторен орган съобщава на Комисията и на ОЕРЕС приетата окончателна мярка. Този срок може да бъде удължен, за да позволи на националния регулаторен орган да предприеме консултации с обществеността в съответствие с член 6.


7. Когато националният регулаторен орган реши да не измени или да не оттегли проекта за мярка въз основа на препоръката, издадена по параграф 5, буква а), той предоставя мотивирана обосновка.


8. Националният регулаторен орган може да оттегли предложения проект за мярка на всеки етап от процедурата.


Член 7б


Разпоредби за изпълнение


1. След консултации с обществеността и с националните регулаторни органи и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията може да приеме препоръки и/или насоки във връзка с член 7, които да определят формата, съдържанието и степента на подробност при предоставяне на нотификациите, изисквани в съответствие с член 7, параграф 3, обстоятелствата, при които няма да се изискват нотификации, както и изчисляването на сроковете.

2. Мерките, посочени в параграф 1, се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2.


>B

ГЛАВА III


ЗАДАЧИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ РЕГУЛАТОРНИ ВЛАСТИ


Член 8


Цели на политиката и регулаторни принципи 1. Държавите-членки гарантират, че при изпълнение на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и Специфични директиви, националните регулаторни власти да предприемат всички разумни мерки, насочени към постигането на целите, посочени в параграфи 2, 3 и 4. Такива мерки са пропорционални на тези цели.

>M3 Освен ако не е предвидено друго в член 9 относно радиочестотите, държавите-членки отчитат в максимална степен, че е желателно регулирането да бъде технологично неутрално и гарантират, че при изпълнението на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и Специалните директиви, и по-специално онези, насочени към постигане на ефективна конкуренция, националните регулаторни органи действат по същия начин. >B Националните регулаторни власти могат да допринасят в рамките на своите компетенции за гарантирането на прилагането на политика, насочена към насърчаването на културното и езиково многообразие, както и на медийния плурализъм.

2. Националните регулаторни власти насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги чрез, inter alia:

>M3

а) гарантиране, че ползвателите, включително ползвателите с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специфични социални потребности, извличат максимална полза що се отнася до избора, цената и качеството;

>M3

б) гарантиране, че няма нарушаване или ограничаване на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, включително при преноса на съдържание;

__________ >B


г) насърчаване на ефективното използване и гарантиране на ефективно управление на радиочестотите и номерационните ресурси.


3. Националните регулаторни власти допринасят за развитието на вътрешния пазар чрез inter alia:

а) отстраняване на останалите препятствия пред предоставянето на електронни съобщителни мрежи, свързани съоръжения и услуги, и електронни съобщителни услуги на европейско равнище;

б) насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи и оперативната съвместимост на паневропейските услуги и възможностите за връзка между всички крайни устройства;

>M3 __________

г) взаимно сътрудничество, сътрудничество с Комисията и ОЕРЕС, така че да бъде гарантирано развитието на последователна регулаторна практика и последователното прилагане на настоящата директива и на Специалните директиви. >B

4. Националните регулаторни власти насърчават интересите на гражданите на Европейския съюз чрез, inter alia:

а) гарантиране на достъп за всички граждани до универсална услуга, посочена в Директива 2002/22/ЕО (Директивата за универсалната услуга);

б) гарантиране на високо равнище на защита за потребителите в техните отношения с доставчиците, и по-специално посредством гарантиране на опростени и евтини процедури за разрешаване на спорове пред орган, независим от страните по спора;

в) допринасяне за гарантирането на висока степен на защита на личните данни и неприкосновеността;

г) насърчаване на предоставянето на ясна информация, и по- специално що се отнася до изискванията за прозрачност на тарифите и условията за използване на обществено достъпни електронни съобщителни услуги;

>M3

д) грижа за потребностите на специфични социални групи, и по- специално на ползвателите с увреждания, възрастните ползватели и тези със специфични социални потребности;

>B

е) гарантиране на поддържането на целостта и сигурността на обществените съобщителни мрежи;


>M3

ж) насърчаване на способността на крайните ползватели за достъп и разпространение на информация или използване на приложения и услуги по техен избор.

5. За постигането на целите на политиката, посочени в параграфи 2, 3 и 4, националните регулаторни органи прилагат обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални регулаторни принципи чрез inter alia:

>M3

а) насърчаване на регулаторна предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в подходящи срокове за преглед;

б) гарантиране, че при наличие на сходни обстоятелства, няма дискриминация в третирането на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги;

в) защита на конкуренцията в полза на потребителите и при необходимост насърчаване на конкуренция, основана на инфраструктура;

г) насърчаване на ефикасни инвестиции и иновации в нова и подобрена инфраструктура, включително чрез гарантиране на това, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита по подходящ начин риска, поет от инвестиращите предприятия, и като позволява различни споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп, с цел диверсификация на инвестиционния риск, като същевременно се гарантира запазване на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за недискриминация;

д) надлежно отчитане на разнообразието от условия, свързани с конкуренцията и потребителите, които съществуват в различните географски райони в държава-членка;

е) налагане на ex ante регулаторни задължения само тогава, когато липсва ефективна и устойчива конкуренция, както и незабавно облекчаване или отмяна на тези задължения, когато това условие е изпълнено.


Член 8а

Стратегическо планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния спектър

1. Държавите-членки си сътрудничат помежду си и с Комисията при стратегическото планиране, координиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в Европейската общност. За тази цел те отчитат inter alia икономическите аспекти, аспекти, свързани с безопасността, здравето, обществения интерес, свободата на изразяване, културни, научни, социални и технически аспекти на политиките на ЕС, както и разнородните интереси на групите от ползватели на радиочестотния спектър с оглед оптимизирането на използването на радиочестотния спектър и избягването на вредни смущения.

2. Като си сътрудничат помежду си и с Комисията, държавите- членки насърчават координацията на подходите в Европейската общност, свързани с политиката за радиочестотния спектър, и, ако е необходимо, хармонизираните условия във връзка с наличността и ефикасното използване на радиочестотния спектър, необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения.

3. Като отчита в максимална степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), създадена с Решение 2002/622/ЕО на Комисията от 26 юли 2002 г. за създаване на Група за политиката в областта на радиочестотния спектър 23, Комисията може да представя законодателни предложения на Европейския парламент и Съвета за създаването на многогодишни програми за политиката в областта на радиочестотния спектър. Такива програми установяват политическите насоки и цели за стратегическото планиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и на Специалните директиви.

>M3

4. Когато това е необходимо за осигуряването на ефективната координация на интересите на Европейската общност в международните организации, компетентни по въпросите на радиочестотния спектър, Комисията, като отчита в максимална степен становището на RSPG, може да предложи общи цели на политиката на Европейския парламент и на Съвета.


Член 9

Управление на радиочестотите за електронни съобщителни услуги

1. Като отдават необходимото внимание на факта, че радиочестотите са обществено благо, което има важна социална, културна и икономическа стойност, държавите-членки гарантират ефективното управление на радиочестотите за електронни съобщителни услуги на тяхна територия в съответствие с членове 8 и 8а.

Те гарантират, че разпределянето на спектъра, използван за електронни съобщителни услуги и издаването на общи разрешения или индивидуални права на ползване на такива радиочестоти от компетентните национални органи се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии. При прилагането на настоящия член, държавите-членки спазват съответните международни споразумения, включително Радиорегламента на ITU, и могат да вземат предвид съображения, свързани с обществения ред.

2. Държавите-членки насърчават хармонизирането на използването на радиочестоти навсякъде в Общността, в съответствие с необходимостта за гарантиране на ефективно и ефикасно използване на честотите и като се стремят да създадат ползи за потребителите като икономии от мащаба и оперативна съвместимост на услугите. За тази цел, те действат в съответствие с член 8а и с Решение № 676/2002/ЕО (Решение за радиочестотния спектър).

3. Освен ако не е предвидено друго във втората алинея, държавите-членки гарантират, че всички видове технологии, използвани за електронни съобщителни услуги, могат да се използват в радиочестотните ленти, обявени за достъпни за електронни съобщителни услуги в техния национален план за разпределение на честотите и в съответствие с правото на Общността. Въпреки това държавите-членки може да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете технологии за достъп до радиомрежи и безжичен достъп, използвани за електронни съобщителни услуги, когато това е необходимо за:

а) избягване на вредни смущения,

б) защита на общественото здраве от въздействието на електромагнитните полета,

в) гарантиране на техническото качество на услугата,

г) гарантиране на максимално съвместно използване на радиочестоти,

д) защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър, или е) гарантиране на изпълнението на цел от общ интерес в съответствие с параграф 4.

4. Освен ако не е предвидено друго във втора алинея, държавите-членки гарантират, че всички електронни съобщителни услуги може да се предоставят в радиочестотните ленти, обявени за достъпни за електронни съобщителни услуги в техния национален >M3 план за разпределение на честотите в съответствие с правото на Общността. Въпреки това държавите-членки може да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете електронни съобщителни услуги, които да се предоставят, включително, когато е необходимо, да бъде изпълнено изискване по Радиорегламента на ITU. Мерки, които изискват една електронна съобщителна услуга да бъде предоставяна в специфична честотна лента, достъпна за електронни съобщителни услуги, са обосновани с оглед постигането на цели от общ интерес, които са определени от държавите-членки в съответствие с правото на Общността, като посочените по-долу, без да се ограничават до тях:

а) безопасността на живота,

б) насърчаване на социално, регионално или териториално сближаване,

в) избягване на неефикасно използване на радиочестоти, или

г) насърчаване на културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, например чрез предоставяне на радио- и телевизионни разпръсквателни услуги. Мярка, която забранява предоставянето на други електронни съобщителни услуги в специфична честотна лента, може да се предвиди само ако е обоснована от необходимостта да се защитят услуги, свързани с безопасността на живота.

Държавите-членки може също така по изключение да разширят обхвата на мярката, за да изпълнят други цели от общ интерес, както са определени от държавите- членки в съответствие с правото на Общността.

5. Държавите-членки редовно преразглеждат необходимостта от ограниченията, посочени в параграфи 3 и 4, и оповестяват резултатите от това преразглеждане.

6. Параграфи 3 и 4 се прилагат за разпределянето на спектъра, използван за електронни съобщителни услуги, издаването на общи разрешения и индивидуалните права на ползване на радиочестоти след 25 май 2011 г. Разпределянето на спектъра, общите разрешения и индивидуалните права на ползване, които са съществували към 25 май 2011 г., са предмет на условията в член 9а.

7. Без да се засягат разпоредбите на Специалните директиви и като се вземат предвид съответните национални условия, държавите-членки може да установят правила за предотвратяване на презапасяването с радиочестотен спектър, по-специално чрез определяне на строги крайни срокове за ефективно упражняване на правата на ползване от притежателя на правата и чрез налагане на санкции, включително финансови, или отнемането на правата на ползване в случай на неспазване на крайните срокове. Тези правила се установяват и прилагат по пропорционален, недискриминационен и прозрачен начин.


Член 9а


Преглед на ограниченията на съществуващи права


1. За период от пет години, започващ от 25 май 2011 г., държавите-членки може да позволят притежателите на права на ползване на радиочестоти, предоставени преди тази дата и валидни за срок най-малко пет години след същата дата, да подадат заявление до компетентния национален орган за преразглеждане на ограниченията на техните права в съответствие с член 9, параграфи 3 и 4.

>M3 Преди да приеме своето решение, компетентният национален орган уведомява притежателя на права за преразглеждането на ограниченията, като посочва обхвата на правото след преразглеждането, и дава разумен срок на притежателя на права да оттегли заявлението. Ако притежателят на права оттегли заявлението си, правото остава непроменено до изтичане на неговата валидност или до края на петгодишния период, в зависимост от това коя дата настъпи по- рано.

2. След изтичане на петгодишния период, посочен в параграф 1, държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че член 9, параграфи 3 и 4 се прилагат за всички останали общи разрешения или индивидуални права на ползване и разпределяния на радиочестотен спектър, използвани за електронни съобщителни услуги, които са съществували към 25 май 2011 г.

3. При прилагането на настоящия член държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да насърчават лоялната конкуренция.

4. Мерките, приети в приложение на настоящия член, не представляват предоставяне на права на ползване и следователно не подлежат на съответните разпоредби на член 5, параграф 2 от Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение).


Член 9б


Прехвърляне или отдаване под наем на индивидуални права на ползване на радиочестоти 1. Държавите-членки гарантират възможност за предприятията за прехвърляне или отдаване под наем на други предприятия, в съответствие с условията, свързани с правата на ползване на радиочестоти, и в съответствие с националните процедури, на индивидуални права на ползване на радиочестоти в лентите, за които това е предвидено в мерките за прилагане, приети съгласно параграф 3.

В други ленти, държавите-членки могат да предвидят също така прехвърляне или отдаване под наем от едни предприятия на други на индивидуални права на ползване на радиочестоти в съответствие с националните процедури. Условията, с които са обвързани индивидуалните права на ползване на радиочестоти, продължават да се прилагат след прехвърлянето или отдаването под наем, освен ако е предвидено друго от компетентния национален орган. Държавите-членки може също да определят, че разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат, когато първоначално предприятието е получило безплатно индивидуалното право да използва радиочестоти. 2. Държавите-членки гарантират, че намерението на едно предприятие да прехвърли права на ползване на радиочестоти, както и действителното им прехвърляне, се съобщават в съответствие с националните процедури на компетентния национален орган, отговарящ за предоставянето на индивидуални права на ползване, и се оповестяват публично. Когато използването на радиочестотите е хармонизирано посредством прилагането на Решение № 676/2002/ЕО (Решение за радиочестотния спектър) или други мерки на Общността, съответното прехвърляне спазва това хармонизирано използване.

3. Комисията може да приеме подходящи мерки за изпълнение, за да определи честотните ленти, за които права на ползване на радиочестоти може да бъдат прехвърляни или отдавани под наем

>M3 между предприятия. Тези мерки не обхващат честоти, които се използват за разпръскване на радио- и телевизионен сигнал. Тези технически мерки за изпълнение, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ?, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3.

>B


Член 10

Номериране, именуване и адресиране

>M3

1. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи контролират предоставянето на права на ползване на всички национални номерационни ресурси и управлението на националните номерационни планове. Държавите-членки гарантират, че за всички обществено достъпни електронни съобщителни услуги са осигурени адекватни номера и номерационни обхвати. Националните регулаторни органи създават обективни, прозрачни и недискриминационни процедури за предоставянето на права на ползване на националните номерационни ресурси.

2. Националните регулаторни органи гарантират, че националните номерационни планове и процедури се прилагат по начин, който предоставя равнопоставено отношение към всички доставчици на обществено достъпни електронни съобщителни услуги. По-специално, държавите-членки гарантират, че предприятие, на което е предоставено правото на ползване на обхват от номера, не дискриминира други доставчици на електронни съобщителни услуги по отношение на поредиците от номера, използвани за даване на достъп до техните услуги.

>B

3. Държавите-членки гарантират, че националните номерационни планове и всички техни последващи допълнения и изменения, са публикувани, с изключение единствено на случаите, попадащи в рамките на ограниченията, наложени от съображения за национална сигурност.


>M3

4. Държавите-членки поддържат хармонизирането на специални номера или номерационни обхвати в рамките на Общността, когато това едновременно насърчава функционирането на вътрешния пазар и развитието на паневропейските услуги. Комисията може да вземе подходящи технически мерки за изпълнение във връзка с това. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването й, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3.

>B

5. Когато това е целесъобразно с цел гарантирането на пълна глобална оперативна съвместимост на услугите държавите-членки координират своите позиции в международните организации и форуми, в които се вземат решения по въпроси, свързани с номерирането, именуването и адресирането на електронни съобщителни мрежи и услуги.

>M3


Член 11


Право на преминаване

1. Държавите-членки гарантират, че когато компетентен орган разглежда:

— заявление за предоставяне на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен или частен имот от страна на предприятие, което има разрешение за доставка на обществени съобщителни мрежи, или

— заявление за предоставянето на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен имот от страна на предприятие, което има разрешение за доставка на съобщителни мрежи освен обществените, компетентнта власт:

>M3 — действа въз основа на прости, ефикасни, прозрачни и обществено достъпни процедури, прилагани без дискриминация и забавяне, и при всички случаи взема решение в рамките на шест месеца от подаване на заявлението, освен в случаи на отчуждаване, и >B

— следва принципите на прозрачност и недискриминация при даването такива права под условие. Горепосочените процедури могат да се различават в зависимост от това дали подателят на молбата предоставя обществени съобщителни мрежи или не.

>M3

2. Държавите-членки гарантират, че когато държавните или местни органи запазват собственост или контрол върху предприятия, опериращи с обществени електронни съобщителни мрежи и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, е налице ефективно структурно разделение между звеното, отговорно за предоставяне на правата, посочени в параграф 1, и дейностите, свързани със собствеността или контрола. >B

3. Държавите-членки гарантират, че ефективни механизми, съществуват, за да могат предприятията да обжалват решения по предоставянето на права за инсталиране на съоръжения пред орган, независим от страните по спора.

>M3


Член 12


Съвместно разполагане и използване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения за доставчици на електронни съобщителни мрежи


1. Когато предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи, има право съгласно националното законодателство, да инсталира съоръжения върху, над или под обществен или частен имот, или може да се възползва от процедура за отчуждаване или ползване на имот, националните регулаторни органи, като се съобразяват напълно с принципа на пропорционалност, са в състояние да налагат съвместно използване на тези съоръжения или имоти, включително inter alia сгради или подстъпи към сгради, електрически инсталации на сгради, мачти, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, люкове, кутии.

2. Държавите-членки може да налагат съвместното използване на съоръжения или имоти (включително съвместното им физическо разполагане) на притежателите на правата, посочени в параграф 1, или предприемането на мерки за улесняване координацията на благоустройствените мероприятия с цел защита на околната среда, общественото здраве, обществената сигурност или за изпълнение на целите на териториалното и селищното устройство и само след подходящ период на обществено обсъждане, по време на който на всички заинтересовани страни се дава възможност да изразят своите становища. Такива уредби на съвместно използване или координиране могат да включват правила за пропорционално разпределение на разходите за съвместното използване на съоръжението или имота.

3. Държавите-членки гарантират, че националните органи, след съответен период на консултации с обществеността, през който всички заинтересовани страни са получили възможността да изразят мненията си, също имат правомощия да налагат задължения за съвместно ползване на кабели вътре в сградите или до първата точка на концентрация или разпределителна точка, когато тя е извън сградата, на носителите на правата, посочени в параграф 1, и/или на собственика на такива кабели, когато това е оправдано поради това, че дублирането на такава инфраструктура би било икономически неефикасно или физически неприложимо. Такива режими на съвместно ползване или координиране могат да включват правила за пропорционално разпределение на разходите за съвместното използване на съоръжението или имуществото — при необходимост с корекция за рискове.

4. Държавите-членки гарантират, че компетентните национални органи може да изискват от предприятията да предоставят необходимата информация по искане на компетентните органи, която да позволи на тези органи, съвместно с националните регулаторни органи, да бъдат в състояние да изготвят подробен опис на естеството, наличността и географското разположение на съоръженията, посочени в параграф 1, и да предоставят този опис на заинтересованите страни.

5. Мерките, предприети от национален регулаторен орган в съответствие с настоящия член, са обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални. Когато е подходящо, тези мерки се прилагат в координация с местните органи.


>B


Член 13


Водене на отделно счетоводство и финансови отчети

1. Държавите-членки изискват от предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или общественодостъпни електронни съобщителни услуги, които имат специални или изключителни права за предоставянето на услуги в други сектори в същата или в друга държава-членка:

а) да водят отделно счетоводство за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, както би било изисквано, ако тези дейности са извършвани от правно независими предприятия, за да бъдат установени всички разходно-приходни елементи и базата, на която са калкулирани, с подробно описание на методите за разпределение по дейности, отнасящи се към техните дейности, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, включително разбивката по позиции дълготрайните активи и структурните разходи; или

б) да са структурно разделени за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги.

>M3 Държавите-членки могат да предпочетат да не прилагат изискванията, посочени в първа алинея за предприятия, чийто годишен оборот от дейности, свързани с електронни съобщителни мрежи или услуги в държавите-членки, е по-малък от 50 млн. EUR.

2. Когато предприятия, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, не подлежат на изискванията на дружественото право и не отговарят на критериите за малки и средни предприятия по счетоводните правила съгласно законодателството на Общността, техните финансови отчети се съставят и подлагат на независима проверка и са публикувани. Проверката се извършва в съответствие с националните правила и правилата на Общността. Това изискване се прилага също за отделните счетоводства, изисквани съгласно параграф 1, буква а).


>M3


ГЛАВА IIIА


СИГУРНОСТ И ЦЯЛОСТ НА МРЕЖИ И УСЛУГИ


Член 13а

Сигурност и цялост

1. Държавите-членки гарантират, че предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, предприемат подходящи технически и организационни мерки за подходящо управление на рисковете за сигурността на мрежите и услугите. Като се вземат предвид най-модерните постижения, тези мерки осигуряват ниво на сигурност, съответстващо на съществуващия риск. По-специално се предприемат мерки за предотвратяване и свеждане до минимум на въздействието от инциденти, свързани със сигурността, върху ползватели и взаимосвързани мрежи.

2. Държавите-членки гарантират, че предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи, предприемат всички подходящи стъпки, за да гарантират целостта на своите мрежи и по този начин да осигурят непрекъснато предоставяне на услуги по тези мрежи.

3. Държавите-членки гарантират, че предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, уведомяват компетентния национален регулаторен орган за всеки пробив в сигурността или загуба на целостта, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите. Когато е уместно, съответният национален регулаторен орган информира националните регулаторни органи в други държави- членки и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA). Съответният национален регулаторен орган може да информира обществеността или да изиска от предприятията да го направят, ако прецени, че е от обществен интерес пробивът да се оповести. Веднъж годишно съответният национален регулаторен орган представя на Комисията и на ENISA обобщен доклад относно получените уведомления и предприетите действия в съответствие с настоящия параграф. 4. Комисията, като отчита в максимална степен становището на ENISA, може да приеме подходящи технически мерки за изпълнение с оглед хармонизиране на мерките, посочени в параграфи 1, 2 и 3, включително мерки, които определят обстоятелствата, формата и процедурите, приложими към изискванията за >B уведомление. Тези технически мерки за изпълнение се основават в максимална възможна степен на европейските и международни стандарти и не възпират държавите-членки да приемат допълнителни изисквания за постигане на поставените в параграфи 1 и 2 цели. Тези мерки за изпълнение, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването й, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3.


Член 13б

Прилагане и изпълнение


1. Държавите-членки гарантират, че с цел прилагане на член 13а компетентните национални регулаторни органи имат правомощия да издават задължителни указания, включително за сроковете за изпълнение, за предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги.

2. Държавите-членки гарантират, че компетентните национални регулаторни органи имат правомощия да изискват от предприятия, предоставящи обществени съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги:

а) да предоставят информация, необходима за оценяване на сигурността и/или целостта на техните услуги и мрежи, включително документирани политики за сигурност; и

б) да се подложат на одит на сигурността, извършван от квалифициран независим орган или от компетентен национален орган, и да предоставят резултатите от одита на националния регулаторен орган. Разходите за одита се заплащат от предприятието. 3. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с всички правомощия, необходими за разследване на случаи на неспазване, както и на въздействието им върху сигурността и целостта на мрежите. 4. Настоящите разпоредби не засягат член 3 от настоящата директива.


>B

ГЛАВА IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ


Член 14


Предприятия със значителна пазарна сила

1. Когато Специфичните директиви изискват националните регулаторни власти да определят дали операторите имат значително влияние на пазара в съответствие с процедурата, посочена в член 16, се прилагат параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2. Счита се, че предприятие притежава значително влияние на пазара, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т. е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезателна степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка – потребителите. По-специално, когато преценяват дали две или повече предприятия са в съвместно господстващо положение на пазара, националните

>M3 регулаторни власти действат в съответствие със законодателството на Общността и отчитат в максимална степен насоките за пазарен анализ и оценка на значителнатапазарна сила, публикувани от Комисията съгласно член 15. Критериите, прилагани при такава оценка, са установени в приложение II.

>M3

3. Когато дадено предприятие притежава значителна пазарна сила на специфичен пазар (първи пазар), то може също така да се определи за притежаващо значителна пазарна сила и на друг тясно свързан пазар (втори пазар), когато връзките между двата пазара са такива, че позволяват пазарната сила, упражнявана върху първия пазар, да бъде съответно пренесена на втория пазар, като с това се увеличава пазарната сила на предприятието. Поради това, съгласно членове 9, 10, 11 и 13 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа) може да се прилагат корективни мерки, целящи предотвратяване на подобно пренасяне върху втория пазар, а когато тези корективни мерки не са достатъчни, може да се прилагат корективни мерки съгласно член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга).

>B


Член 15


>M3

Процедура за установяването и определянето на пазари

1. След консултации с обществеността, включително и с националните регулаторни органи, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията приема Препоръка относно съответните пазари на продукти и услуги (Препоръката) в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2. Препоръката установява пазарите на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, чиито характеристики могат да бъдат такива, че да оправдаят налагането на регулаторните задължения, определени в Специалните директиви, без да се засягат пазарите, които могат да бъдат определени в специфични случаи съгласно правото за защита на конкуренцията. Комисията определя пазарите в съответствие с принципите на правото за защита на конкуренцията. >B Комисията прави редовен преглед на препоръката.

2. Комисията публикува, най-късно до датата, на която влиза в сила настоящата директива, насоки за анализ на пазара и оценката на значителната пазарна сила (наричани по-нататък „насоките“), които са в съответствие с принципите на правото за защита на конкуренцията.

>M3

3. Националните регулаторни органи, отчитайки максимално препоръката и насоките, определят съответни пазари, отговарящи на националните условия, и по-специално съответни географски пазари на тяхна територия, в съответствие с принципите на правото за защита на конкуренцията. Националните регулаторни органи спазват процедурите, посочени в членове 6 и 7, преди да определят пазарите, които се различават от онези, определени в препоръката.

4. След консултация, включително и с националните регулаторни органи, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията може да приеме решение за установяване на транснационални пазари, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3.

>B


Член 16


Процедура за анализ на пазара

>M3


1. Националните регулаторни органи извършват анализ на съответните пазари, като отчитат установените в препоръката пазари и се съобразяват в максимална степен с насоките. Държавите-членки гарантират, че този анализ се провежда, при необходимост, в сътрудничество с националните органи за защита на конкуренцията.

2. Когато от национален регулаторен орган се изисква съгласно параграф 3 или 4 от настоящия член, съгласно член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), или съгласно член 8 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), да определи дали да наложи, запази, измени или отмени задължения на предприятия, той определя въз основа на направения от него пазарен анализ, посочен в параграф 1 от настоящия член, дали съответният пазар е ефективно конкурентен. >B

3. Когато национална регулаторна власт заключи, че пазарът е ефективно конкурентен, той не налага или поддържа нито едно от специфичните регулаторни задължения, посочени в параграф 2 от настоящия член. В случаи, когато специфични за сектора регулаторни задължения вече са налице, органът отменя тези задължения, наложени на предприятия в рамките на същия този релевантен пазар. Страните, засегнати от такава отмяна на задължения, получават подходящо предизвестие.

>M3

4. Когато национален регулаторен орган определи, че съответен пазар не е ефективно конкурентен, той идентифицира предприятията, притежаващи отделно или съвместно с други значителна пазарна сила на този пазар в съответствие с член 14 и националният регулаторен орган налага на такива предприятия подходящи специфични регулаторни задължения, посочени в параграф 2 от настоящия член или запазва, или изменя такива задължения, когато те вече съществуват.

5. За транснационални пазари, установени в решението, посочено в член 15, параграф 4, съответните национални регулаторни органи провеждат съвместно пазарния анализ, отчитайки в максимална степен насоките, и вземат съгласувано решение относно налагането, запазването, изменението или отмяната на регулаторни задължения, посочени в параграф 2 от настоящия член.

6. Мерките, взети в съответствие с разпоредбите на параграфи 3 и 4 са предмет на процедурите, посочени в членове 6 и 7. Националните регулаторни органи извършват анализ на съответния пазар и изпращат нотификация относно съответния проект за мярка съгласно член 7:

а) в рамките на три години от приемането на предходна мярка за същия пазар. По изключение обаче този период може да се удължи с до три допълнителни години, когато националният регулаторен орган е нотифицирал Комисията с обосновано предложение за удължаване и Комисията в рамките на един месец не е възразила срещу него;

б) в рамките на две години от приемането на преработена препоръка за съответните пазари за пазари, които по-рано не са били предмет на нотификация пред Комисията; или >B

в) в рамките на две години от тяхното присъединяване — за държави-членки, които наскоро са се присъединили към Съюза. 7. Когато национален регулаторен орган не приключи своя анализ на съответен пазар, установен в препоръката, в рамките на срока, определен в параграф 6, ОЕРЕС оказва, при отправено искане, помощ на този национален регулаторен орган за приключване на анализа на специфичния пазар и на специфичните задължения, които следва да бъдат наложени. Като използва тази помощ съответният национален регулаторен орган уведомява в срок от шест месеца Комисията относно проекта за мярка съгласно член 7.

>B


Член 17


Стандартизация

1. Комисията, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 22, параграф 2, съставя и публикува в Официален вестник на Европейските общности списък на

>M3 незадължителните стандарти ? и/или спецификациите, които да служат като основа за насърчаване на хармонизираното предоставяне на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани с тях съоръжения и услуги. Когато е необходимо, Комисията може, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 22, параграф 2, и след консултация с Комитета, създаден с Директива 98/34/ЕО, да поиска стандартите да бъдат съставени от европейските организации по стандартите (Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC), Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI)).

2. Държавите-членки насърчават използването на стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, за предоставянето на услуги, технически интерфейси и/или мрежови функции, доколкото е строго необходимо за гарантиране на оперативна съвместимост на услугите и за повишаване свободата на избор за ползвателите. Докато стандартите и/или спецификациите не са публикувани в съответствие с параграф 1, държавите-членки насърчават въвеждането на стандарти и/или спецификации, приети от Европейските организации по стандартите.

>M3 При отсъствието на такива стандарти и/или спецификации, държавите-членки насърчават въвеждането на международните стандарти или препоръките, приети от Международния съюз по далекосъобщенията (ITU), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), Международната организация по стандартизация (ISO) и Международната електротехническа комисия (IEC).

>B Доколкото съществуват международни стандарти, държавите- членки насърчават европейските организации по стандартите да ги използват или да използват съответни части от тях като основа за стандартите, които те разработват, с изключение на случаите, когато такива международни стандарти или съответни части от тях биха били неефикасни.

3. Ако стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, не са адекватно въведени, така че не може да бъде осигурена интероперативността на услугите в една или повече държави- членки, въвеждането на такива стандарти и/или спецификации може да бъде задължително по процедурата, установена в параграф 4, доколкото е строго необходимо за гарантиране на такава оперативна съвместимост и за подобряване на свободата на избор за ползвателите.

>M3

4. Когато Комисията възнамерява да направи въвеждането на някои стандарти и/или спецификации задължително, тя публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз и приканва всички заинтересовани страни да представят своите становища. Комисията взема подходящи мерки за изпълнение и определя въвеждането на съответните стандарти за задължително, като ги посочва като задължителни стандарти в списъка със стандарти и/или спецификации, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

5. Когато Комисията счита, че стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, вече не допринасят за предоставянето на хармонизирани електронни съобщителни услуги, или че те вече не отговарят на потребностите на потребителите, или възпрепятстват технологичното развитие, тя ги изважда от списъка на стандартите и/или спецификациите, посочен в параграф 1, като действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2. >B

6. Когато Комисията счита, че стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 4, вече не допринасят за предоставянето на хармонизирани електронни съобщителни услуги, или че те вече не отговарят на потребностите на потребителите, или спъват технологичното развитие, тя,

>M3 тя предприема подходящите мерки за изпълнение и изважда тези стандарти и/или спецификации от списъка на стандартите и/или спецификациите, посочен в параграф 1.

>M3

6а. Мерките за изпълнение, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването й, посочени в параграфи 4 и 6, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3.

>B

7. Настоящият член не се прилага за никое от съществените изисквания, спецификации за интерфейсни или хармонизирани стандарти, за които се прилагат разпоредбите на Директива 1999/5/ЕО.


Член 18


Интероперативност на цифровите интерактивни телевизионни услуги


1. С цел да насърчи свободния информационен поток, медийният плурализъм и културното многообразие, държавите- членки стимулират, в съответствие с разпоредбите на член 17, параграф 2:

а) доставчиците на цифрови интерактивни телевизионни услуги за обществено разпространение в Общността върху цифрови интерактивни телевизионни платформи независимо от начина на излъчване, да използват отворен интерфейс за приложни програми (API);

б) доставчиците на всички усъвършенствани цифрови телевизионни устройства, въведени за предоставянето на цифрови интерактивни телевизионни услуги върху интерактивни цифрови телевизионни платформи, да спазват отворения API в съответствие с минималните изисквания на съответните стандарти или спецификации;


в) доставчиците на цифрови телевизионни услуги и оборудване да си сътрудничат при предоставяне на оперативно съвместими телевизионни услуги за крайни ползватели с увреждания.

>B

2. Без да засяга член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), държавите-членки насърчават собствениците на API да обезпечават при справедливи, разумни и недискриминационни условия, и срещу подходящо възнаграждение цялата необходима информация, за да могат доставчиците на цифрови интерактивни телевизионни услуги да доставят всички услуги, поддържани от API, в напълно функционална форма.


>M3


Член 19


Процедури по хармонизация

1. Без да се засяга член 9 от настоящата директива и членове 6 и 8 от Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение), когато Комисията стигне до заключението, че различия в прилагането от страна на националните регулаторни органи на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и в Специалните директиви, може да създадат бариера за вътрешния пазар, Комисията може, като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, да приеме препоръка или решение за хармонизираното прилагане на разпоредбите от настоящата директива и Специалните директиви с оглед подпомагане постигането на целите, определени в член 8.

2. Когато Комисията представя препоръка съгласно параграф 1, тя действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи отчитат в максимална степен тези препоръки при изпълнение на своите задачи. Когато национален регулаторен орган предпочете да не следва дадена препоръка, той уведомява Комисията, като мотивира своята позиция.

3. Решенията, приети съгласно параграф 1, може да включват единствено идентифицирането на хармонизиран или координиран подход с цел намиране на решение на следните въпроси:

а) несъгласуваното прилагане на общи регулаторни подходи от националните регулаторни органи във връзка с регулирането на пазарите на електронни съобщения при прилагане на членове 15 и 16, когато това създава бариера за вътрешния пазар. Тези решения не се позовават на специфични нотификации, издадени от националните регулаторни органи съгласно член 7а; В подобен случай Комисията предлага проекторешение единствено: — след най-малко две години от приемането на препоръка на Комисията, която урежда същия въпрос; и — като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС във връзка с въпроса за приемане на такова решение, което се представя от ОЕРЕС в срок от три месеца след искането на Комисията;

б) въпроси, свързани с номериране, номерационни блокове, преносимост на номера и идентификатори, системи за превод на номера и адреси и достъп до спешни услуги „112“.

4. Решението, посочено в параграф 1, предназначено да измени несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ?, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3.

5. ОЕРЕС може по своя инициатива да консултира Комисията по въпроса дали дадена мярка следва да бъде приета съгласно параграф 1.


>B


Член 20


Решаване на спорове между предприятия

>M3

1. В случай на спор, възникващ във връзка със съществуващи задължения съгласно настоящата директива или Специалните директиви, между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги в дадена държава-членка, или между такива предприятия и други предприятия в държавата-членка, които се ползват от задължения за достъп и/или взаимосвързаност, произтичащи от настоящата директива или от Специалните директиви, съответният национален регулаторен орган, по искане на някоя от страните и без да се засягат разпоредбите на параграф 2, издава задължително решение за разрешаване на спора във възможно най-кратък срок, който не може да бъде по- дълъг от четири месеца, освен при изключителни обстоятелства. Съответните държави-членки изискват всички страни да съдействат изцяло на националния регулаторен орган.

>B

2. Държавите-членки могат да приемат разпоредба, съгласно която националните регулаторни власти отказват да разрешават спор чрез задължително решение, когато действат други механизми, включително посредничество, които биха спомогнали по-добре за разрешаването на спора своевременно в съответствие с разпоредбите на член 8. Националната регулаторна власт информира страните незабавно.

Ако в срок от четири месеца спорът не е разрешен и ако спорът не е бил отнесен до съда от страната, търсеща защита, националната регулаторна власт издава по молба на една от страните задължително решение за разрешаване на спора във възможно най-кратък срок, не по-дълъг от четири месеца.

3. При разрешаването на спор, националната регулаторна власт взема решения, насочени към постигането на целите, предвидени в член 8. Всички задължения, наложени на дадено предприятие от националната регулаторна власт при разрешаването на спор, съответстват на разпоредбите на настоящата директива или на Специфичните директиви.

4. Решението на националната регулаторна власт се прави публично достояние, като се вземат предвид изискванията за опазване на търговската тайна. На заинтересованите страни се дава цялото изложение за мотивите за решението. 5. Процедурата, посочена в параграфи 1, 3 и 4, не препятства която и да било от страните да започне съдебно производство.

>M3


Член 21


Разрешаване на презгранични спорове 1. В случай на презграничен спор, възникнал в рамките на настоящата директива или на Специалните директиви, когато спорът е от компетентността на национални регулаторни органи >M3 от повече от една държава-членка, се прилагат разпоредбите, предвидени в параграфи 2, 3 и 4.

2. Всяка страна може да отнесе спора до съответните национални регулаторни органи. Компетентните национални регулаторни органи съгласуват своите усилия и имат правото да се консултират с ОЕРЕС с цел да постигнат последователно разрешаване на спора в съответствие с целите, посочени в член 8. Всички задължения, наложени на предприятие от национални регулаторни органи при разрешаването на спор, са съобразени с настоящата директива и със Специалните директиви. Всеки национален регулаторен орган, който е компетентен по такъв спор, може да отправи искане към ОЕРЕС да приеме становище относно действието, което следва да се предприеме в съответствие с разпоредбите на Рамковата директива и/или Специалните директиви за разрешаване на спора. Когато такова искане е отправено към ОЕРЕС, всеки национален регулаторен орган, компетентен в даден аспект на спора, изчаква становището на ОЕРЕС преди да предприеме действие за разрешаване на спора, без да се изключва възможността при необходимост националните регулаторни органи да предприемат спешни мерки. Всички задължения, наложени на предприятие от национален регулаторен орган при разрешаването на спор, спазват разпоредбите на настоящата директива или на Специалните директиви и отчитат в максимална степен становището, прието от ОЕРЕС.

3. Държавите-членки може да предвидят разпоредба, съгласно която компетентните национални регулаторни органи съвместно отказват да разрешат спор, когато съществуват други механизми, включително медиация, които биха допринесли по-добре за своевременното разрешаване на спора в съответствие с разпоредбите на член 8.

Те уведомяват страните незабавно. Ако в срок от четири месеца спорът не е разрешен и когато спорът не е бил отнесен в съда от страната, търсеща защита, и ако някоя от страните поиска това, националните регулаторни органи координират своите усилия за разрешаване на спора в съответствие с разпоредбите на член 8 и като отчитат в максимална степен всяко становище, прието от ОЕРЕС.

4. Процедурата, посочена в параграф 2, не препятства която и да е от страните да предяви иск пред съда. Член 21а Санкции Държавите-членки установяват правилата за санкции, приложими спрямо нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и Специалните директиви, и вземат всички необходими мерки за гарантиране, че те се прилагат. Предвидените санкции трябва да са подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират тези разпоредби на Комисията до 25 май 2011 г. и следва незабавно да съобщават за всички последващи изменения, които ги засягат.


>B


Член 22


Комитет


1. Комисията се подпомага от Комитет („Комитет за регулиране на съобщенията“).

>M3

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО във връзка с член 8 от него.

>M3

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазване на разпоредбите на член 8 от него.


>B


Член 23


Обмен на информация


1. Комисията предоставя цялата съответна информация на Комитета за регулиране на съобщенията относно резултата от редовните консултации с представители на операторите на мрежи, доставчиците на услуги, ползвателите, потребителите, производителите и синдикатите, както и трети страни и международни организации.

2. Комитетът за регулиране на съобщенията, като отчита политиката на Общността в областта на електронните съобщения, поощрява обмена на информация между държавите-членки и между държавите-членки и Комисията относно състоянието и развитието на регулаторните дейности по отношение на електронните съобщителни мрежи и услуги.


Член 24

Публикуване на информацията

1. Държавите-членки гарантират, че актуалната информация, отнасяща се до прилагането на настоящата директива и на Специфичните директиви, е обществено достъпна по начин, който гарантира на всички заинтересовани страни лесен достъп до тази информация. Те публикуват известие в съответните национални държавни вестници, описващи начина и мястото на публикуване на информацията. Първото такова известие се публикува преди датата на прилагане, посочена в член 28, параграф 1, втора алинея, а в последствие известие се публикува при настъпване на промяна в съдържащата се информация.

2. Държавите-членки изпращат до Комисията копия на всички такива известия при публикуването им. Комисията разпределя информацията на Комитета за регулиране на съобщенията по предназначение.


Член 25


Процедури за преглед


1. Комисията периодично преглежда функционирането на настоящата директива и докладва пред Европейския парламент и Съвета, при пръв удобен случай не по-късно от три години след датата на прилагане, посочена в член 28, параграф 1, втора алинея.

За тази цел, Комисията може да изисква информация от държавите- членки, която се предоставя без необосновано закъснение.

>B

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Член 26


Отменяне

От датата на прилагане, посочена в член 28, параграф 1, втора алинея, се отменят следните директиви и решения:

— Директива 90/387/ЕИО,

— Решение 91/396/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно въвеждането на единен европейски номер за спешни обаждания 24,

— Директива 92/44/ЕИО на Съвета от 5 юни 1992 г. относно прилагането на доставката на отворени мрежи за наетите линии25,

— Решение 92/264/ЕИО на Съвета от 11 май 1992 г. относно въвеждането на стандартни международни телефонни кодове за достъп в Общността 26,

— Директива 95/47/ЕО,

— Директива 97/13/ЕО,

— Директива 97/33/ЕО,

Директива 98/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 1998 г. относно прилагането на доставката на отворени далекосъобщителни мрежи (ONP) за гласовата телефония и за универсалната далекосъобщителна услуга в условията на конкуренция27


>M3 __________ >B


Член 28


Транспониране

1. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови и подзаконови и и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 24 юли 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези мерки считано от 25 юли 2003 г.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или те са придружени от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, и всички последващи изменения на тези разпоредби.


Член 29


Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.


Член 30


Адресати


Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

>M3 __________ >B


ПРИЛОЖЕНИЕ II


Критерии, прилагани от националните регулаторни органи при оценката за съвместно господстващо положение в съответствие с член 14, параграф 2, втора алинея.


За две или повече предприятия може да бъде установено, че са в съвместно господстващо положение по смисъла на член 14, ако дори при отсъствието на структурни или други връзки между тях те оперират в пазар, който се характеризира с липса на ефективна конкуренция и в който никое отделно предприятие не притежава значителна пазарна сила. В съответствие с приложимото право на Общността и със съдебната практика на Съда на Европейските общности относно съвместното господстващо положение, това е вероятно да възникне, когато пазарът се отличава с концентрация и редица съответни характеристики, от които следните може да се считат за най-значими в областта на електронните съобщения:

— ниска еластичност на търсенето,

— подобни пазарни дялове,

— сериозни законодателни и икономически пречки за навлизане на пазара,

— вертикална интеграция с колективен отказ за доставяне,

— липса на компенсираща покупателна способност,

— липса на потенциална конкуренция. Горепосоченият списък е примерен и неизчерпателен, а критериите не са кумулативни. Списъкът е по-скоро предназначен за илюстрация на видовете доказателства, които могат да бъдат приведени в подкрепа на твърденията, засягащи наличието на съвместно господстващо положение.


>M3


_________________________

1 ОВ C 365 E, 19.12.2000 г., стр. 198 и ОВ C 270 E, 25.9.2001 г., стр. 199.

2 ОВ C 123, 25.4.2001 г., стр. 56.

3 Становище на Европейския парламент от 1 март 2001 г. (ОВ C 277, 1.10.2001, стр. 91), Обща позиция на Съвета от 17 септември 2001 г. (ОВ C 337, 30.11.2001 г., стр. 34) и Решение на Европейския парламент от 12 декември 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 14 февруари 2002 г.

4 ОВ L 192, 24.7.1990 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 97/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 295, 29.10.1997, стр. 23).


5 ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21.

6 ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7.


7 ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51.

8 ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 1.

9 ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23. Директива , изменена с Директива на Европейския парламент и на Съвета 97/36/ЕО (ОВ L 202, 30.7.1997 г.,

стр. 60).

10 ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.

11 ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.


12 OJ L 204 , 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, изменена с Директива 98/48/ЕО (ОВ L 217, 5.8.1998 г., стр. 18).

13 ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 1.

14 ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 1.


15 ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 51.

16 ОВ L 77, 26.3.1973 г., стр. 29.

17 ОВ L 139, 23.5.1989 г., стр. 19.

18 ОВ L 117, 7.5.1997 г., стр.15.

19 ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

20 ОВ L 336, 30.12.2000 г., стр. 4

21 ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

22 Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от

25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба.

23 ОВ L 198, 27.7.2002 г., стр. 49.;

24 ОВ L 217, 6.8.1991 г., стр. 31.

25 ОВ L 165, 19.6.1992 г., стр. 27. Директива, изменена с Решение 98/80/ЕО на Комисията (ОВ L 14, 20.01.1998 г., стр. 27).

26 ОВ L 137, 20.5.1992 г., стр. 21.

27 ОВ L 101, 1.4.1998 г., стр. 24.


Untitled Page