Директива 97/68/EO на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 година за сближаване законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника

Обн. L ОВ. бр.59 от 27 Февруари 1998г.

Изменена с


>M1 Директива 2001/63/ЕO на Комисията от 17 август 2001 година

>M2 Директива 2002/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 година

>M3 Директива 2004/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година

>M4 Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година

>M5 Регламент (ЕО) № 596/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година


Изменена с

>A1 Акт относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 100а от него,


като взеха предвид предложението на Комисията1,


като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет 2,


в съответствие с процедурата, установена в член 189б от Договора3, в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 11 ноември 1997 г.,


(1) като имат предвид, че програмата на Общността за политика и действие във връзка с околната среда и устойчивото развитие 4 признава като основен принципа, че всички лица трябва да бъдат ефективно защитени от признати рискове за здравето от замърсяването на въздуха и че това налага по-специално контрол над емисиите от азотен диоксид (NO2), прахови частици — черен дим и други замърсители като въглероден оксид (CO); като имат предвид, че за предотвратяване образуването на тропосферен озон (O3) и свързаното с това въздействие върху здравето и околната среда, трябва да бъдат ограничени емисиите на прекурсорите на азотни оксиди (NOx) и въглеводороди (HC); като имат предвид, че се налага ограничаване inter alia на емисиите от NOx и HC поради въздействието върху околната среда при подкисляване;


(2) като имат предвид, че Общността подписа Протокол от април 1992 г. на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации за намаляване на летливите органични съединения и се присъедини към Протокола от декември 1993 г. за намаляване на азотните оксиди, и двата свързани с Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на големи разстояния от 1979 г., одобрена през юли 1982 г.;


(3) като имат предвид, че целта за ограничаване нивото на емисии от замърсители от двигатели в извънпътна подвижна техника и за изграждане и функциониране на вътрешния пазар за двигатели и машини не може да бъде постигната в пълна степен от отделните държави-членки, и че тази цел може да се постигне чрез сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките срещу замърсяването на въздуха от двигатели, инсталирани в извънпътна подвижна техника;


(4) като имат предвид, че последните проучвания, направени от Комисията, показват, че емисиите от двигатели на извънпътна подвижна техника представляват значителна част от общите антропогенни емисии на някои вредни за атмосферата замърсители; като имат предвид, че разреда двигатели със самозапалване, които ще се регулират от настоящата директива, причинява значително замърсяване на въздуха от азотни оксиди и прахови частици, по специално в сравнение с това от автомобилния сектор;


(5) като имат предвид, че емисиите от извънпътна подвижна техника, функционираща на земя, оборудвана с двигатели със самозапалване и по- специално емисиите от азотни оксиди и прахови частици, представляват първостепенна причина за безпокойство в тази област; като имат предвид, че тези източници трябва да се регулират най-напред; като имат предвид, че впоследствие е подходящо да се разшири обхватът на настоящата директива, като се включи контролът, базиран на тестове над емисии от други двигатели на извънпътна подвижна техника, включително преносими генераторни агрегати, и по-специално бензинови двигатели; като имат предвид, че значително намаляване на емисиите от въглероден оксид и въглеводород може да се постигне чрез предвиденото разширяване на обхвата на настоящата директива чрез включване на бензиновите двигатели;


(6) като имат предвид, че трябва да бъде въведено, колкото е възможно по-скоро, общностно законодателство за контрол над емисиите от двигатели на земеделски и горски трактори, което да осигурява ниво на защита на околната среда, еднакво с това, установено съгласно настоящата директива и със стандарти и изисквания, които са в пълно съответствие с нея;


(7) като имат предвид, че по отношение процедурите за удостоверяване този подход на типово одобрение, взет като метод, използван в Европа, е издържал изпитванията на времето при одобрение на пътни превозни средства и техните съставни части; като имат предвид, че като нов елемент бе въведено одобрението на базов двигател за сметка на цяла фамилия двигатели, конструирани чрез използване на сходни елементи и въз основа на сходни конструктивни принципи;


(8) като имат предвид, че двигателите, произведени в съответствие с изискванията на настоящата директива, трябва съответно да бъдат маркирани и обявени пред упълномощения орган; като има предвид, че, за да се ограничат административните тежести, не се предвижда уместния при по-високи изисквания пряк контрол от упълномощения орган за датите на производство на двигателите; като имат предвид, че тази свобода задължава производителите да улеснят упълномощения орган при подготовка на проверката и да направят достъпна, на равни интервали от време, информацията за производственото планиране; като имат предвид, че пълното съответствие със съобщението, направено съгласно тази процедура, не е задължително, но че високото ниво на съответствие би улеснило планирането на оценката от упълномощените органи за типово одобрение и би допринесло за повишаване доверието в отношенията между производителите и упълномощените органи;


(9) като имат предвид, че издадените одобрения в съответствие с Директива 88/77/ЕИО5 и с Правило 49, серия 02 на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации, изброени в приложение IV, допълнение II към Директива 92/53/ЕИО6, се признават като еднакви на тези, които се изискват от настоящата директива на първия ? етап;


(10) като имат предвид, че за двигателите, които са в съответствие с изискванията на настоящата директива и попадат в нейния обхват, трябва да се издаде разрешение за пускане на пазара в държавите-членки; като имат предвид, че тези двигатели не трябва да бъдат обект на други национални емисионни изисквания; като имат предвид, че държавите-членки, издаващи одобрения, ще предприемат необходимите мерки за контрол;


(11) като имат предвид, че при новите методики на изпитване и граничните стойности е нужно да се обърне внимание на специфичните модели на употреба на тези видове двигатели;


(12) като имат предвид, че е подходящо да се въведат тези нови стандарти съгласно доказания принцип за двуетапния подход;


(13) като имат предвид, че за двигателите с по-голяма мощност постигането на значително намаляване на емисиите изглежда по-лесно, тъй като могат да се използват съществуващите технологии, развити за двигателите на пътни превозни средства; като имат предвид, че, като се отчита предвиденото колебливо прилагане на тези изисквания, започвайки с най-високата от трите групи мощности за етап I; като има предвид, че този принцип се спазва и при етап II, с изключение за новата четвърта група мощности, които не се включват в етап I;


(14) като имат предвид, че този сектор на извънпътна подвижна техника, който се урежда с настоящата директива, е най-важния освен селскостопанските трактори и че, сравнено с емисиите от автомобилни превозни средства, може да се очаква значително ограничаване на емисиите след прилагането на директивата; като имат предвид, че, главно поради добрата работна характеристика на дизеловите двигатели по отношение емисиите от въглеводород и въглероден оксид, границата за подобряване на цялото изхвърлено количество е много малка;


(15) като имат предвид, че, за да се регулират случаите на извънредни технически или икономически обстоятелства, се въвежда процедура, която може да освободи производителите от задълженията, произтичащи от тази директива;


(16) като имат предвид, че, за да се "осигури съответствие на продукцията", след като е предоставено одобрение за двигател, производителят е задължен да изпълнява съответните разпореждания; като имат предвид, че, в случай на открито несъответствие, разпоредбите постановяват процедура за информиране на упълномощения орган, корективни действия и процедура за сътрудничество, която да позволи определянето на възможните разлики в становищата между държавите-членки по отношение съответствието на дадените одобрения за двигатели;


(17) като имат предвид, че тази директива не засяга правата на държавите-членки при изпълняване изискванията, осигуряващи защита на работниците при използване на подвижни извънпътна техника;


(18) като имат предвид, че техническите разпоредби в някои приложения от тази директива трябва да бъдат допълнени и, ако е необходимо, да бъдат адаптирани към техническия прогрес съгласно процедурата на Комитета;


(19) като имат предвид, че разпоредбите следва да се съставят така, че да осигуряват тестване на двигателите в съответствие с правилата на добрата лабораторна практика;


(20) като има предвид, че има нужда от насърчаване на световния пазар в този сектор чрез хармонизиране на нормите за емисии в Общността с тези, които се прилагат или планират в трети страни;


(21) като имат предвид, че следователно е необходимо да се предвиди възможност за преразглеждане на ситуацията на базата на наличностите и икономическите възможности за нови технологии и да се вземе предвид постигнатия прогрес при прилагането на втория етап;


(22) като имат предвид, че според споразумение modus vivendi между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно изпълнителните мерките за актовете, приети съгласно процедурата, залегнала в член 189б от Договора, на 20.12.1994 г. 7 беше постигнато съгласие,


ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:


Член 1


Цели


Настоящата директива цели сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на нормите за допустими емисии и процедурите за типово одобрение на двигатели, предназначени за инсталиране в извънпътна подвижна техника. Тя ще допринесе за гладкото функциониране на вътрешния пазар, осигурявайки междувременно необходимата степен на защита на човешкото здраве и околната среда.


Член 2


Определения


За целите на настоящата директива:


- извънпътна подвижна техника е всяка подвижна техника, преносимо производствено оборудване или превозно средство с или без каросерия, независимо от това дали е предназначено за превоз на стоки или хора по пътищата, с инсталиран двигател с вътрешно горене, както е посочено в приложение I, раздел 1,


- типово одобрение е процедурата, при която държава-членка удостоверява, че тип двигател с вътрешно горене или фамилия двигатели отговарят на съответните технически изисквания на тази директива относно нивата на емисиите от газообразни замърсяващи вещества и прахообразни частици на двигателя (двигателите),


- тип двигател са двигатели, които не се различават по съществените си характеристики, посочени в приложение II, допълнение 1,


- фамилия двигатели е група от двигатели, установена от производителя, които на базата на конструкцията им се очаква да имат подобни характеристики на емисиите и които съответстват на изискванията на тази директива,


- базов двигател е двигател от една фамилия двигатели, избран в съответствие с изискванията, посочени в раздели 6 и 7 от приложение I,


- мощност на двигателя е полезната (ефективната) мощност, определена в раздел 2.4 от приложение I,


- дата на производство на двигателя е тази дата, на която е извършен крайният контрол на двигателя след излизането му от производствената линия. На този етап двигателят е годен за доставяне или складиране,


>M2

— пускане на пазара: действие, с което се предоставя на пазара за първи път, срещу заплащане или безплатно, даден двигател, с цел неговото продаване и/или неговото използване в Общността,


- производител е лице или орган, който е отговорен спрямо упълномощения орган по отношение на всички аспекти от процеса на типово одобрение и осигуряването на съответствието на продукцията с одобрения тип. Не е необходимо лицето или органът да бъде пряко свързан с всички етапи на производството на двигателя,


- орган, издаващ одобрение, е компетентната власт(и) на държава-членка; същият е отговорен за всички аспекти за одобрението на типа на двигател или фамилия двигатели, за издаване и отнемане на сертификатите за одобрение, за службата като контактна точка с органите на другите държави-членки, които издават, както и за проверка на съответствието на условията на производство,


- техническа служба e орган(и) или организация(и), определени като изпитателни лаборатории за провеждане на тестове и проверки от името на упълномощения орган на държавата-членка. Тази функция може да се изпълнява и от самия орган, издаващ одобрение,


- информационен документ е документът, посочен в приложение II и предписващ информацията, която трябва да се представи от подателя на заявление за типово одобрение,


- техническа документация е папката или досието с данни, чертежи, фотографии и други, чието прилагане се предписва от списъка с данни и които се предоставят от заявителя на техническата служба или упълномощения орган,


- техническо досие е съвкупността от техническата документация и всякакви протоколи или други документи, които техническата служба или упълномощеният орган са приложили към техническата документация при изпълнение на функциите си,


- списък на съдържанието на техническото досие е документ, в който е посочено съдържанието на техническото досие, подходящо номерирано или означено по друг начин, за да се идентифицират ясно всички страници.


M2

— резервен двигател: нов двигател, който е предназначен да замени двигател на дадено устройство и е доставен единствено с тази цел,

— преносим двигател: двигател, който отговаря най-малко на едно от следните изисквания:

а) двигателят трябва да се използва в дадено устройство, което се носи от оператор по време изпълнение на работата, за която е създадено;

б) двигателят трябва да се използва в устройство, което може да работи в различни положения, например в обърнато положение или в странично положение, за да изпълнява функциите, за които е създадено;

в) двигателят трябва да се използва в дадено устройство, чието общо тегло (устройството + двигателя) без работните течности не надвишава 20 kg и което притежава най-малко една от следните характеристики: i) операторът трябва да държи или да носи устройството по време на извършваната/ите от него работна/и операция/и; ii) операторът трябва да държи или да управлява устройството по време на неговата/ите работни операции; iii) двигателят трябва да бъде използван в генератор или помпа,

— непреносим двигател: двигател, който не отговаря на опреде- лението за преносим двигател,

— преносим двигател с професионално предназначение, работещ в различни положения: преносим двигател, който отговаря на изискванията, определени в точки а) и б) за определението „преносим двигател“, и за който производителят е дал гаранция на даден компетентен орган, извършващ типово одобрение, че характеристиките на газовите емисии от категория 3 (както е посочено в приложение IV, допълнение 4, точка 2.1) ще бъдат устойчиви за определен период от време,

— период на устойчивост на характеристиките на газовите емисии: посочения брой часове в приложение IV, допълнение 4, използван за определяне на коефициентите за влошаване,

— фамилия двигатели, произвеждани в малки серии: фамилия двигатели с принудително запалване, чието общо производство не надвишава 5 000 броя годишно,

— производител на малки серии двигатели с принудително запалване: производител, чието общо производство не надвишава 25 000 броя годишно, >M3

— кораб за вътрешно корабоплаване означава кораб, пред- назначен за използване по вътрешните водни пътища, с дължина равна или по-голяма от 20 метра и обем, равен или по-голям от 100 кубични метра (m3) съгласно формулата, дефи- нирана в приложение I, раздел 2, точка 2.8а, или влекач или тласкач, конструиран да влачи, тласка или премества борд до борд кораби от 20 или повече метра. Тази дефиниция не включва:

— корабите, предназначени за превоз на пътници, превозващи най-много 12 души в повече от екипажа, >M2 яхти, с дължина по-малка от 24 метра (така, както са дефи- нирани в член 1, параграф 2 на Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 1994 за сближаването на законовите, подзаконови и админи- стративни разпоредби на държавите-членки относно яхтите (1),

— служебни кораби на контролните органи,

— пожарни служебни кораби,

— военни кораби,

— риболовни кораби, записани в регистъра на общността за риболовните плавателни съдове,

— морски плавателни съдове, включително морски влекачи и тласкачи, движещи се или престояващи в крайбрежни води или намиращи се временно във вътрешни води, доколкото са снабдени с валидно свидетелство за плаване или за сигурност, дефинирано в приложение I, раздел 2, точка 2.8б),

— производител на съоръжение (оборудване) с произход (ПСП) означава производител на даден тип подвижна извънпътна машина,

— гъвкав механизъм означава процедурата, позволяваща на произ- водител на машини да пуска на пазара, през периода между два последователни етапа на гранични стойности, ограничен брой двигатели, предназначени за подвижни извънпътни машини, спазващи само граничните стойности на емисия от предния етап.


Член 3


Заявление за типово одобрение


1. Заявлението за типово одобрение на даден двигател или фамилия двигатели се подава от производителя до органа на държавата-членка, който издава типово одобрение. Заявлението се придружава от техническа документация, чието съдържание е дадено в списъка данни в приложение II. Двигател, който отговаря на типовите характеристики описани в приложение II, допълнение 1, се предоставя на техническата служба, отговорна за воденето на тестовете за одобрение.


2. В случаите на заявление за типово одобрение на фамилия двигатели, ако органът, издаващ одобрението, определи, че относно избрания базов двигател предоставеното заявление не представя напълно групата двигатели, описани в приложение II, допълнение 2, се осигурява друг такъв и, ако е необходимо, допълнителен базов двигател по параграф 1, който се определя от органа, издаващ одобрението.


3. Не може да се подава заявление за тип или фамилия двигатели в повече от една държава-членка. За всеки тип или фамилия двигатели се подава отделно заявление за типово одобрение.


Член 4


Процедура за типово одобрение


1. Държавата-членка, получила заявление, предоставя типово одобрение на всички типове или фамилии двигатели, които са в съответствие с детайлните изисквания в техническата документация и отговарят на изискванията на настоящата директива.


2. Държавата-членка попълва всички приложими раздели на сертификата за типово одобрение по образеца, даден в >M2 приложение VII ? за всеки тип двигател или фамилия двигатели, които одобрява и съставя или проверява съдържанието на индекса към техническото досие. Сертификатите за типово одобрение се номерират в съответствие с метода, посочен в >M2 приложение VIII. Попълненият сертификат за типово одобрение и приложенията към него се изпращат на заявителя. >M5

Комисията изменя приложение VIII. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 2. ?


3. Когато двигателят, който подлежи на одобрение, изпълнява своите функции или проявява специфичните си особености само в съчетание с други части от извънпътна подвижна техника и поради тази причина съответствието с едно или повече от изискванията по тази директива може да се провери, само когато двигателят оперира, действително или симулирано, във връзка с другите машинни части, обхватът на одобрението на типа двигател трябва да бъде съответно ограничен. Сертификатът за типово одобрение за тип или фамилия двигатели следователно включва всяко ограничаване на неговото използване и определя всички условия за монтаж.


4. Органът на всяка държава-членка, издаващ одобрение:


а) месечно изпраща на издаващите типово одобрение органи на другите държави-членки списък (с подробностите от >M2 приложение IX ?) на издадени от тях през месеца сертификати за типово одобрение на двигател или фамилия двигатели, отказите за издаване или отнемането на такъв сертификат;


б) при искане от издаващ одобрение орган на друга държава-членка изпраща веднага:


- копие от всеки издаден или отказан сертификат за типово одобрение на двигател или фамилия двигатели с или без техническо досие за всеки тип или фамилия двигатели или за оттеглено такова, и/или


- списък на двигатели, произведени в съответствие с дадени типови одобрения, както е посочено в член 6, параграф 3, и съдържащ подробностите по >M2 приложение X ?, и/или


- копие от декларацията, описана в член 6, параграф 4.


5. Органът на всяка държава-членка, издаващ одобрението, веднъж в годината или като допълнение към полученото заявление изпраща на Комисията копие от таблицата по >M2 приложение XI ? относно одобрените двигатели след последното уведомление.


>M3

6. Двигателите с компресионно запалване, предназначени за употреби, различни от придвижване на локомотиви, мотриси и кораби от вътрешното корабоплаване, могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, в съответствие с процедурата, предвидена в приложение XIII, като допълнение на параграфи 1 до 5.


Член 5


Изменения на одобрения


1. Държавата-членка, издала типово одобрение, взема необходимите мерки, които да гарантират, че ще бъде информирана за всяка промяна в детайлите, посочени в техническото досие.


2. Заявлението за изменение или продължаване на типово одобрение се подава единствено до издаващия одобрения орган на държавата-членка, издала първоначалното типово одобрение.


3. Ако подробностите във въпросното техническо досие са променени, органът на държавата-членка, който издава одобрението:


- издава ревизираната(ите) страница(и) от техническото досие, отбелязвайки всяка от тях, за да се различат ясно направените промени, и датата на второто издаване. Когато се издават ревизирани страници към списъка на съдържанието на техническото досие (който е приложен към сертификата за типово одобрение) също се изменя, като се отбелязват последните дати на ревизираните страници, и


- издава ревизиран сертификат за типово одобрение (означен с допълнителен номер), ако някаква информация от него (включително и приложенията към него) се е променила или ако стандартите по тази директива са се изменили към датата на издаване на одобрението на типа. В ревизираното типово одобрение се посочват причините за промяната и датата на преиздаване.


Ако органът на въпросната държава-членка, който издава одобрението, счита, че изменението на въпросното техническото досие оправдава нови тестове или проверки, се уведомява производителят и споменатите по-горе документи се издават само след провеждане на успешни тестове или проверки.


Член 6


Съответствие


1. Производителят поставя върху всяка произведена единица, която е в съответствие с одобрения тип, предвидените за целта означения в раздел 3 от приложение I, включително номера на типово одобрение.


2. Когато сертификатът за типово одобрение, в съответствие с член 4, параграф 3, включва ограничителни условия за употреба, производителят предоставя с всяка произведена единица и подробна информация за тях и отбелязва всички условия за монтаж. Когато една серия от типови двигатели е доставка за един производител, достатъчно е не по-късно от датата на доставка на първия двигател той да си осигури един списък с данни, който допълнително да изброява съответните идентификационни номера.


3. Производителят изпраща на издаващия одобрения орган списък със серията идентификационни номера за всеки тип двигатели, произведени в съответствие с изискванията на настоящата директива, от последния направен отчет или когато изискванията на тази директива са били приложими за първи път в срок от 45 дни след края на всяка календарна година; веднага, когато след датата на подаване на заявление се изменят изискванията на директивата и веднага, след като издаващ одобрения орган, определи допълнителна дата. Когато не е ясно от кодовата система на двигателя, този списък трябва да определи съотношенията на идентификационните номера със съответните типове или фамилии двигатели и номерата на издадените одобрения за типа. В допълнение, този списък трябва да съдържа подробна информация в случай на спиране на производството на одобрения тип или фамилия двигатели. Когато не се изисква периодично изпращане на информация до упълномощения орган, производителят трябва да поддържа тази информация за период от минимум 20 години.


4. Производителят в срок от 45 дни след края на всяка календарна година и на датата на подаване на заявлението, посочена в член 9, изпраща на издаващия одобрението орган декларация, която определя в детайли неговия бъдещ производствен план — типовете и групите двигатели заедно със съответните идентификационни кодове за тези двигатели, които той възнамерява да произведе.


>M3

5. Двигателите с компресионно запалване, пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, са етикетирани в съответствие с приложение XIII.


Член 7


Приемане на еквивалентни одобрения


1. Европейският парламент и Съветът, по предложение на Комисията, могат да признаят еквивалентност между условията и разпоредбите за типово одобрение на двигатели, установени в тази директива и разпоредбите от международни актове или актове с трети страни, в рамките на двустранни или многостранни споразумения между Общността и трети страни.


>M2

2. Държавите-членки приемат като съответстващи на настоящата директива, изброените в приложение XII типови одобрения, както и съответните знаци за одобрение, ако има такива.


>M3


Член 7а


Кораби от вътрешното корабоплаване


1. По-долните разпоредби се прилагат за двигатели, предназначени за монтиране в кораби от вътрешното корабоплаване. Параграфи 2 и 3 не се прилагат докато еквивалентността между изискванията, установени в настоящата директива и тези, установени в рамките на конвенцията от Манхайм за корабоплаването по Рейн, не се признае от Централната комисия за корабоплаване по Рейн (от тук нататък означена като ЦККР) и Комисията не е информирана за това.

2. До 30 юни 2007 г., държавите-членки не могат да откажат пускането на пазара на двигатели, отговарящи на условията, установени от ЦККР етап I, чиито гранични стойности на емисия са установени в приложение XIV.

3. От 1 юли 2007 г. и до влизане в сила на допълнителна група от гранични стойности, които ще са в резултат на други изменения на настоящата директива, държавите-членки не могат да откажат пускането на пазара на двигатели, отговарящи на условията, установени от ЦККР етап II, чиито гранични стойности на емисия са установени в приложение XV.

>M5

4. Комисията адаптира приложение VII, за да включи в него допълнителна и специфична информация, която може да е необходима по отношение на сертификата за одобряване на типа на двигатели, предназначени да бъдат монтирани в кораби от вътрешното корабоплаване. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 2.

>M3

5. За целите на настоящата директива, що се отнася до корабите от вътрешното корабоплаване, всеки спомагателен двигател с мощност над 560 kW подлежи на същите изисквания като корабните двигатели с вътрешно горене.

>B


Член 8


>M3


Пускане на пазара


1. Държавите-членки не могат да отказват пускането на пазара на двигатели, монтирани или не в машините, щом като последните отговарят на изискванията на настоящата директива.

>B

2. Държавите-членки разрешават регистрацията или пускането на пазара единствено на нови двигатели, отговарящи на изискванията на настоящата директива, независимо дали са вече инсталирани или не на извънпътна техника.

>M3

2а. държавите-членки не издават сертификата на общността за кораби от вътрешното корабоплаване, установен с Директива 82/714/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1982 установяваща техническите изисквания за корабите от вътрешното корабоплаване (1), на плавателни съдове, чиито двигатели не отговарят на изискванията на настоящата Директива.



3. Органът, издаващ одобрение, взема необходимите мерки по отношение на това, с типовото одобрението да се регистрира и контролира идентификационния номер на двигателите, произведени в съответствие с изискванията на тази директива, ако е необходимо в сътрудничество с издаващи одобрение органи на други държави-членки.


4. Допълнителен контрол на идентификационните номера може да се извършва едновременно с контрола за съответствие на производството по член 11.


5. Относно контрола на идентификационните номера, производителят или неговите разпространители, установени в Общността, при поискване, веднага предоставят на издаващия одобрението орган цялата необходима информация за техните купувачи заедно с идентификационните номера на двигателите, отчетени като произведени в съответствие с член 6, параграф 3. Когато двигателите са продадени на производител на извънпътна техника, не се изисква по-нататъшна информация.


6. Ако по искане на издаващия одобрение орган, производителят не е в състояние да изпълнява посочените в член 6 изисквания във връзка с параграф 5 от настоящия член, даденото одобрение на съответния тип или фамилия двигатели от настоящата директива може да бъде отнето. В този случай процедурата по предоставяне на информацията може да се осъществи по член 12, параграф 4.


Член 9


>M2

График — Двигатели с компресионно запалване


1. ИЗДАВАНЕ НА ТИПОВИ ОДОБРЕНИЯ


Считано от 30 юни 1998 година държавите-членки, в случаите когато съответният двигател отговаря на изискванията на Директивата, не могат да отказват издаване типово одобрение или на документа по >M2 приложение VII ?, а така също не могат да налагат никакви други изисквания за типово одобрение по отношение емисиите във въздуха от замърсяване от извънпътната подвижна техника, в която е инсталиран двигателя по отношение нормирането на газообразните и прахообразните вещества.


2. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЕТАП I


(ДВИГАТЕЛИ КАТЕГОРИИ А/В/С)


Държавите-членки отказват издаване на типово одобрение за тип или фамилия двигатели или на документа по >M2 приложение VII ? и издаването на всякакви други одобрения на типа за извънпътна подвижна техника с инсталиран двигател:


След 30 юни 1998 г. за двигатели с мощност:


—А: 130 kW ? P ? 560 kW,


—B: 75 kW ? P < 130 kW,


—C: 37 kW ? P < 75 kW,


ако двигателят не покрива изискванията на настоящата директива и когато емисиите от газообразни и прахообразни замърсители от двигателя не отговарят на изискванията за емисионни стойности, посочени в таблицата на >M2 приложение I, точка 4.1.2.1 ?.


3. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЕТАП II


(ДВИГАТЕЛИ ОТ КАТЕГОРИИ D,E,F,G)


>M3

Държавите-членки отказват да извършват типово одобрение на даден тип или дадена фамилия двигатели и да издават документа, описан в приложение VII и отказват да извършват всяко друго типово одобрение на подвижните извънпътни машини, в които е монтиран още не пуснат на пазара двигател.



—D: след 31 декември 1999 г. за двигатели с мощност 18 kW ? P< 37 kW,


—E: след 31 декември 2000 г. за двигатели с мощност 130 kW ? P ? 560 kW,


—F: след 31 декември 2001 г. за двигатели с мощност 75 kW ? P < 130 kW,


—G: след 31 декември 2002 г. за двигатели с мощност 37 kW ? P < 75 kW,


ако двигателят не покрива изискванията на настоящата директива и когато емисиите от газообразни и прахообразни замърсители от двигателя не отговарят на изискванията за емисионни стойности, посочени в таблицата на >M2 приложение I, точка 4.1.2.3 ?.


>M3

3а. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ В ЕТАП III (КАТЕГОРИИ ДВИГАТЕЛИ H, I, J и K)


Държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII и отказват да извършват всяко друго одобрение на типа на подвижните извънпътни машини, в които е монтиран още не пуснат на пазара двигател:

— H: след 30 юни 2005 г., за двигателите

— различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 130 kW ? P ? 560 kW,

— I: след 31 декември 2005 г., за двигателите

— различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 75 kW ? P < 130 kW,

— J: след 31 декември 2006 г., за двигателите

— различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 37 kW ? P < 75 kW,

— K: след 31 декември 2005 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 19 kW ? P < 37 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.4.



3б. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ПОСТОЯННА СКОРОСТ В ЕТАП III A (КАТЕГОРИИ ДВИГАТЕЛИ H,I, J и K)


държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII и отказват да извършват всяко друго одобрение на типа на подвижните извънпътни машини, в които е монтиран още не пуснат на пазара двигател:

— двигатели с постоянна скорост от категория H: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 130 kW ? P < 560 kW,

— двигатели с постоянна скорост от категория I: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 75 kW ? P < 130 kW,

— двигатели с постоянна скорост от категория J: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност от: 37 kW ? P < 75 kW, — двигатели с постоянна скорост от категория K: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 19 kW ? P < 37 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.4.

3в. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ В ЕТАП III В (КАТЕГОРИИ ДВИГАТЕЛИ L,M, N и P) държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII и отказват да извършват всяко друго одобрение на типа на подвижните извънпътни машини, в които е монтиран още не пуснат на пазара двигател:

— L: след 31 декември 2009 г., за двигателите

— различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 130 kW ? P ? 560 kW,

— M: след 31 декември 2010 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 75 kW ? P < 130 kW, >M3

— N: след 31 декември 2010 г., за двигателите – различни от двигателите с постоянна скорост – с мощност от: 56 kW ? P < 75 kW, — P: след 31 декември 2011 г., за двигателите — различни от двигателите с постоянна скорост — с мощност от: 37 kW ? P < 56 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.5.


3г. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА КОРАБНИ ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ КОРАБИТЕ ОТ ВЪТРЕШНОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, В ЕТАП III A (КАТЕГОРИЯ ДВИГАТЕЛИ V)


държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII и отказват да извършват всяко друго одобрение на типа на подвижните извънпътни машини, в които е монтиран още не пуснат на пазара двигател:

— Q: след 31 декември 2012 г., за двигателите

— различни от двигателите с постоянна скорост

— с мощност от: 130 kW ? P ? 560 kW,

— R: след 30 септември 2013 г., за двигателите

— различни от двигателите с постоянна скорост

— с мощност от: 56 kW ? P < 130 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.6.


3д. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА КОРАБНИ ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ КОРАБИТЕ ОТ ВЪТРЕШНОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, В ЕТАП III A (КАТЕГОРИЯ ДВИГАТЕЛИ V)

държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII:

— V1:1: след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност равна или по-голяма от 37 kW и обем по-малък от 0,9 литра за цилиндър,

— V1:2: след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем равен или по- голям от 0,9 литра, но по-малък от 1,2 литра за цилиндър,

— V1:3: след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем равен или по- голям от 1,2 литра, но по-малък от 2,5 литра за цилиндър, и с мощност от: 37 kW ? P < 75 kW,

— V1:4: след 31 декември 2006 г., за двигателите с обем равен или по-голям от 2,5 литра, но по-малък от 5 литра за цилиндър,

— V2: след 31 декември 2007 г., за двигателите с обем равен или по-голям от 5 литра за цилиндър, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.4.


>M3


3е. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ МОТРИСИТЕ, В ЕТАП III A


държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII:

— RC A: след 30 юни 2005 г., за двигателите с мощност по-голяма от 130 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.4.



3ж. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ МОТРИСИТЕ, В ЕТАП III B


държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII:

— RC B: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност по- голяма от 130 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.5.


3з. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ЛОКОМОТИВИТЕ, В ЕТАП III A


държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII:

— RL A: след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност от 130 kW ? P ? 560 kW,

— RH A: след 31 декември 2007 г., за двигателите с мощност от 560 kW < Р, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.4. Разпоредбите от настоящия параграф не се прилагат за въпросните типове или фамилии от двигатели, когато даден договор за покупка на двигател е сключен преди 20 май 2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-късно две години след датата, определена за въпросната категория локомотиви.


3и. ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ЛОКОМОТИВИТЕ, В ЕТАП III B


Държавите-членки отказват да извършват одобрението на типа на следните типове или фамилии двигатели и да издават документа, описан в приложение VII:

— R B: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност по-голяма от 130 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точка 4.1.2.5. Разпоредбите от настоящия параграф не се прилагат за въпросните типове или >M3 фамилии от двигатели, когато договорът за покупка на двигател е сключен преди 20 май 2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-много две години след датата, определена за съответната категория локомотиви.


4. >M3 ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И ДАТИ НА ПРОИЗВОДСТВО НА ДВИГАТЕЛИТЕ <

След долупосочените дати, с изключение за техниката и двигателите за износ за трети страни, държавите-членки разрешават регистрация >M2 пускането на пазара на двигатели ?, независимо дали са или не са вече инсталиране на извънпътната техника, само ако отговарят на изискванията на настоящата директива и ако двигателят е одобрен в съответствие с една от категориите, определени в параграфи 2 и 3.


Етап 1


- категория А: 31 декември 1998 г.


- категория В: 31 декември 1998 г.


- категория С: 31 март 1999 г.


Етап 2


- категория D: 31 декември 2000 г.


- категория Е: 31 декември 2001 г.


- категория F: 31 декември 2002 г.


- категория G: 31 декември 2003 г.



>M3

4а. Без да се накърняват член 7а и член 9, параграфи 3ж и 3з и като се прави изключение за машините и двигателите, пред- назначени за износ в трети страни, държавите-членки разрешават пускането на пазара на двигатели, вече монтирани или не в машините, след посочените по-долу дати, само ако са в съответствие с изискванията на настоящата директива и ако въпросният двигател е приет в съответствие с една от категориите, посочени в параграфи 2 и 3.


Етап III A двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост

— категория H: 31 декември 2005 г.

— категория I: 31 декември 2006 г.

— категория J: 31 декември 2007 г.

— категория K: 31 декември 2006 г.

Етап III A двигатели за кораби от вътрешното корабоплаване

— категория V1:1: 31 декември 2006 г.

— категория V1:2: 31 декември 2006 г.

— категория V1:3: 31 декември 2006 г.

— категория V1:4: 31 декември 2008 г.

— категория V2: 31 декември 2008г.

Етап III A двигатели с постоянна скорост

>M3


— категория H: 31 декември 2010 г.

— категория I: 31 декември 2010 г.

— категория J:31 декември 2011 г.

— категория K: 31 декември 2010 г.

Етап III A двигатели за мотриси

— категория RC A: 31 декември 2005 г.

Етап III A двигатели за локомотиви

— категория RL A: 31 декември 2006 г.

— категория RH A: 31 декември 2008 г.

Етап III B двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост

— категория L: 31 декември 2010 г.

— категория M: 31 декември 2011 г.

— категория N: 31 декември 2011 г.

— категория P: 31 декември 2012 г.

Етап III B двигатели за мотриси

— категория RC B: 31 декември 2011 г.

Етап III B двигатели за локомотиви

— категория R B: 31 декември 2011 г.

Етап IV двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост

— категория Q: 31 декември 2013 г.

— категория R: 30 септември 2014 г.

За всяка категория спазването на горепосочените изисквания се отлага с две години в случая на двигатели, чиято дата на производство предшества посочената дата.

Даденото разрешение за един етап от гранични стойности на емисия изтича на задължителната дата на влизане в сила на следващия етап от гранични стойности.

4б. Означение за предварително спазване на изискванията на етапи IIIA, IIIB и IV За типовете или фамилии от двигатели, спазващи граничните стойности, посочени в таблицата от приложение I, точки 4.1.2.4, 4.1.2.5 и 4.1.2.6 преди сроковете, посочени в параграф 4 на настоящия член, държавите-членки разрешават прилагането на специален етикет или означение, показващи предварителното спазване на граничните стойности преди срока.

>M2


Член 9а



График — Двигатели с принудително запалване


1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО КЛАСОВЕ


За целите на настоящата директива двигателите с принудително запалване се разпределят в следните класове.

Главен клас S: малолитражни двигатели с нетна мощност ? 19 kW

Главен клас S се разделя на две категории:

Н: двигатели, предназначени за преносими устройства

N: двигатели, предназначени за непреносими устройства



Клас/категория Работен обем (в cm3)

Преносими двигатели

Клас SH:1 < 20

Клас SH:2 ? 20 < 50

Клас SH:3 ? 50

Непреносими двигатели

Клас SN:1 < 66

Клас SN:2 ? 66 < 100

Клас SN:3 ? 100 < 225

Клас SN:4 ? 225


2. ИЗДАВАНЕ НА ТИПОВИ ОДОБРЕНИЯ

След 11 август 2004 г. държавите-членки нямат право да отказват да предоставят типово одобрение на даден тип или фамилия двигатели с принудително запалване или да отказват издаването на посочения в приложение VII документ, нито да налагат други изисквания за типово одобрение, свързани с изпусканите замър- сяващи емисии от мобилните устройства, непредназначени за движение по път, оборудвани с двигател, ако този двигател отговаря на изискванията на настоящата директива относно изпу- сканите замърсяващи газови емисии.

3. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ЕТАП I

Държавите-членки отказват извършване на типово одобрение на даден тип двигател или фамилия двигатели и издаването на посо- чените в приложение VII документи и отказват да предоставят всяко друго типово одобрение на мобилните устройства, непред- назначени за движение по път, оборудвани с двигател след 11 август 2004 г., ако въпросният/те двигател/и не отговаря/т на изискванията на настоящата директива и ако неговите/техните замърсяващи газови емисии не отговарят на посочените пределни стойности, указани в таблицата в приложение I, точка 4.2.2.1.


4. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ЕТАП II

Държавите-членки отказват да предоставят типово одобрение на даден тип двигател или фамилия двигатели и издаването на посо- чените в приложение VII документи, и отказват да предоставят всяко друго типово одобрение на мобилните устройства, непредназначени за движение по път, които са оборудвани с двигател:


след 1 август 2004 г. за двигателите от класове SN:1 и SN:2,

след 1 август 2006 г. за двигателите от клас SN:4,

след 1 август 2007 г. за двигателите от класове ЅН:1, ЅН:2, и SN:3,

след 1 август 2008 г. за двигателите от клас ЅН:3,


ако тези двигатели не отговарят на изискванията на настоящата директива и ако изпусканите от тях замърсяващи газови емисии не съответстват на посочените пределни стойности в таблицата в приложение I, точка 4.2.2.2.


5. ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА: ДАТИ НА ПРОИЗВОДСТВО НА ДВИГАТЕЛИТЕ


Шест месеца след посочените дати в параграф 3 и 4 за съответните категории двигатели, с изключение на машините и двигателите, предназначени за износ в трети страни, държавите-членки >M2 разрешават пускането на пазара на двигатели, независимо дали те са вече монтирани или не на машини, единствено, ако те отговарят на изискванията на настоящата директива.


6. ОБОЗНАЧАВАНЕ В СЛУЧАЙ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА, ПРЕДИ СРОКОВЕТЕ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ЕТАП II


Държавите-членки разрешават обозначаването и специалната маркировка на типове или фамилии двигатели, които отговарят на допустимите стойности, указани в таблицата в приложение I, точка 4.2.2.2, преди датите, посочени в точка 4 на настоящия член, за да укажат, че съответното устройство отговаря на изиск- ваните допустими стойности преди предвидените срокове.


7. ДЕРОГАЦИИ


Следните машини се освобождават от спазване на сроковете за прилагане на максималните стойности на емисиите, определени за етап II, за период от три години, след влизането в сила на тези максимални стойности. През тези три години се прилагат опре- делени за етап I максимални стойности на газовите емисиите за:

— преносими моторни резачки: преносими устройства, предназначени за рязане на дърва с верижен трион, които изискват да се държат с две ръце, и са с работен обем на цилиндъра над 45 cm3, съгласно стандарт EN ISO 11681-1,

— машини, оборудвани с дръжка в горния край (като например пробивни машини и преносими режещи машини, предназначени за използване при поддръжка на дървета): преносими устройства, оборудвани с дръжка в горния край, предназначени за пробиване на отвори или рязане на дърво с верижен трион (съгласно стандарт ISO 11681-2),

— преносима машина за разчистване на храсти с двигател с вътрешно горене (храсторез): преносимо оборудване с ротативна метална или пластмасова работна повърхност, предназначено за премахване на плевели, храсти, малки дръвчета и друга подобна растителност. То трябва да бъде проектирано в съответствие със стандарт ISO 11806, за да работи в различни положения, например хоризонтално или в обърнато положение и да има работен обем на двигателя над 40 cm3,

— преносими резачки за подрязване на жив плет: преносими устройства, проектирани за рязане на жив плет и храсти с помощта на една или няколко режещи повърхности, движещи се възвратно-постъпателно съгласно стандарт EN 774,

— преносими циркулярни триони, работещи с двигател с вътрешно горене: преносими устройства, проектирани за рязане на твърди материали, като камък, асфалт, бетон или стомана с помощта на ротативна метална режеща повърхност и оборудвани с двигатели с работен обем надвишаващ 50 cm3, съгласно стандарт EN 1454,

— непреносими двигатели от клас SN:3 с хоризонтална ос: единствено за непреносимите двигатели от клас SN:3 с хори- зонтална ос на задвижване и произвеждащи енергия, равна или по-малка от 2,5 kW, използвани главно за определени промишлени цели, включително в мотокултиватори, косачки с цилиндрови двигатели, разрохквачи за зелени площи и генератори.

8. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СРОК НА ПРИЛАГАНЕ

Въпреки това, за всяка от категориите държавите-членки могат да отсрочат до две години посочените в параграфи 3, 4 и 5 дати по >M2 отношение на двигателите, чиито дати на производство предхождат тези дати.


Член 10


Освобождаване и алтернативни процедури


M3

1. Изискванията, предвидени в член 8, параграфи 1 и 2, в член 9, параграф 4 и член 9a, параграф 5, не се прилагат за: — двигатели, предназначени за военните сили,

— двигатели, освободени в съответствие с параграфи 1а и 2,

— двигатели, използвани в машини, основно предназначени за пускане във вода и изваждане на спасителни кораби, — двигатели, използвани в машини, предназначени главно за пускане и изваждане на кораби, пуснати във вода от брега. 1а. Без да се накърняват член 7а и член 9, параграфи 3ж и 3з, резервните двигатели, с изключение на двигателите на мотрисите, локомотивите и корабите от вътрешното корабоплаване, трябва да бъдат в съответствие с граничните стойности, които е трябвало да спазва сменения двигател по време на пускането си на пазара.

Означението „РЕЗЕРВЕН ДВИГАТЕЛ“ се намира на етикет, поставен върху двигателя или се добавя в упътването за употреба.


2. Всяка държава-членка може, по искане на производителя, в сроковете за пускане на пазара по член 9, параграф 4, да освобождава от издаване на типово одобрение последните от дадена серия двигатели, които са още на склад, или складирана извънпътна подвижна техника по отношение на техните двигатели и които са в съответствие със следните условия:


- преди влизането в сила на сроковете, производителят да е подал заявление до упълномощения орган на тази държава-членка, която е одобрила съответните тип или фамилии двигатели,


- заявлението на производителя трябва да включва списъка по в член 6, параграф 3 на тези нови двигатели, които не са пуснати на пазара в срок; в случай на двигатели, попадащи в обхвата на настоящата директива за първи път, производителят подава заявлението до органа за типово одобрение на тази държава-членка, където са складирани двигателите,


- заявлението посочва техническите и/или икономически причини, на които се основава,


- двигателите трябва да съответстват на типа или групата, за които типовото одобрение не е вече валидно или които преди са нямали типово одобрение, но които са били произведени според сроковете,


- по време на сроковете за пускане на пазара, двигателите трябва да са физически складирани в Общността,


- максимума нови двигатели от един или няколко типа, пуснати на пазара във всяка държава-членка от подалия заявлението за това освобождаване, не трябва да надвишава 10 % от новите двигатели от всички типове, пуснати на пазара на тази държава-членка през предходната година,


- ако заявлението е прието от държавата-членка, последната трябва в едномесечен срок да изпрати на издаващия одобрения орган на другата държава-членка подробностите и причината за разрешеното освобождаване на производителя,


- държавата-членка, разрешила изключение съгласно този член, отговаря за това, производителят да се съобразява с всички съответни задължения,


- органът, издаващ одобрението, издава за всеки от въпросните двигатели сертификат за съответствие със специално вписване. Когато е приложимо, се използва утвърден документ за всички идентификационни номера на въпросните двигатели,


- всяка година държавата-членка изпраща на Комисията списък с разрешените изключения, посочвайки причините.


Този избор се ограничава с 12-месечен период от датата, на която двигателят за първи път е бил обект на срок за пускане на пазара.


>M2

3. Изискванията на член 9а, параграфи 4 и 5, влизат в сила с три години по-късно за производителите на двигатели, произведени в малки серии.

4. Изискванията на член 9а, параграфи 4 и 5, се заменят със съответните изисквания, определени за етап I за цялата фамилия двигатели, произведени в малки серии до 25 000 единици максимум, при положение че всяка от тези фамилии има различен работен обем на двигателя. >M3

5. Двигателите могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на даден „гъвкав механизъм“ в съответствие с разпоредбите от приложение XIII.

6. Параграф 2 не се прилага за корабни двигатели с вътрешно горене, предназначени за кораби от вътрешното корабоплаване.

7. Държавите-членки разрешават пускането на пазара на двигатели, отговарящи на дефинициите от приложение I, Ai) и Aii), в рамките на гъвкавия механизъм в съответствие с разпо- редбите от приложение XIII.


Член 11


Съответствие на производствените механизми


1. Държавата-членка, издаваща типово одобрение, в съответствие с разпоредбите от раздел 5 от приложение I, проверява и, ако е необходимо, сътрудничи с издаващ одобрение орган от друга държава-членка дали са предприети необходимите мерки да се осигури ефективен контрол за съответствие на продукцията преди издаване на сертификата за типово одобрение.


2. Държавата-членка, издала сертификатът за типово одобрение, в съответствие с разпоредбите от раздел 5 от приложение I, проверява и, ако е необходимо, сътрудничи с издаващ одобрение орган от друга държава-членка дали мерките от параграф 1 са ефикасни и дали всеки произведен двигател, означен със съответния номер, съответства на описанието в издадения сертификат за типово одобрение и на приложенията към настоящата директива.


Член 12


Несъответствие с одобрения тип или фамилия двигатели


1. Липсва съответствие с одобрения тип или фамилия двигатели, когато е констатирано съществуване на отклонение от задължителните елементи на издадените сертификати/или техническото досие и когато тези отклонения не са разрешени по член 5, параграф 3 от държавата-членка, издала типовото одобрение.


2. Ако държавата-членка, издала одобрението, констатира, че тези двигатели, съпроводени със сертификата за съответствие и носещи знак за одобрение, не съответстват на одобрения тип или фамилия, се вземат необходимите мерки, за да се осигури, че при ново производство двигателите ще отговарят на одобрения тип или фамилия. Издаващият одобрение орган на тази държава-членка съветва органите на другите държави-членки за мерките, които могат да стигнат до отнемане на одобрението на типа, когато е необходимо.


3. Ако държава-членка докаже, че двигателят, носещ съответния номер, не съответства на одобрения тип или група, тя може да иска от държавата-членка, която е издала такова одобрение, да провери дали двигателят в производство съответства на одобрения тип или фамилия. Това трябва да се осъществи в шестмесечен срок от датата на искането.


4. Издаващите одобрения органи се уведомяват взаимно в едномесечен срок за всяко отнемане на типово одобрение и причините за подобна мярка.


5. Ако държавата-членка, издала разрешението, оспори съобщената ? липса на съответствие, заинтересованата държава-членка полага усилия за уреждане на спора. Комисията се уведомява, и, когато е необходимо, провежда необходимите консултации, за да се постигне споразумение.


Член 13


Изисквания за защита на работника


Разпоредбите на настоящата директива не засягат залегналите в Договора права на държавите-членки да установяват такива изисквания, които се считат за необходими, за да гарантират, че работниците са защитени, когато използват извънпътната техника, при условие че не се засяга пускането на пазара на въпросните двигатели.


>M5


Член 14


Комисията приема измененията, които са необходими за привеждане на приложенията в съответствие с техническия прогрес, с изключение на изискванията, посочени в приложение I, раздел 1, точки от 2.1 до 2.8 и раздел 4. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 2.


Член 14а

Комисията разглежда евентуалните технически трудности, които могат да възникнат при спазването на изискванията, фиксирани за етап II, при някои видове експлоатация на двигателите, по- специално при мобилните устройства, оборудвани с двигатели от класове SH:2 и SH:3.

Ако прегледът на Комисията покаже, че по технически причини някои мобилни устройства, и по-специално оборудваните с преносими двигатели с професионално предназ- начение и работещи в различни положения, не могат да отговорят на тези изисквания в установените срокове, тя представя към 31 декември 2003 г. доклад, придружен от съответни предложения, които предвиждат за тези устройства удъл- жаване на срока, посочен в член 9а, параграф 7, и/или други режими на отменяне на прилагането за срок от максимум пет години, освен ако са налице извънредни обстоятелства. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ?, се приемат в съот- ветствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 2. >M2


Член 15


Комитет за привеждане в съответствие с техническия прогрес

1. Комисията се подпомага в своята работа от Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите относно отстраняването на пречките пред търговския обмен в областта на моторните превозни средства (наречен по-долу „комитет“). >M5

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.


Член 16


Издаващи одобрения органи и технически служби


Държавите-членки съобщават на Комисията и другите държави-членки имената и адресите на издаващите одобрения органи и техническите служби, отговорни за целите на настоящата директива. Обявените служби трябва да отговарят на изискванията на член 14 от Директива 92/53/ЕИО.


Член 17


Транспониране в националното законодателство


1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 юни 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това.


Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.


2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.


Член 18


Влизане в сила


Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след публикуването ? в Официален вестник на Европейските общности.


Член 19


По-нататъшно ограничаване на нормите за допустими емисии


Европейският парламент и Съветът до края на 2000 г. решават по предложение на Комисията, което се представя преди края на 1999 г., по-нататъшно намаление на нормите за допустими емисии, като вземат предвид световното наличие на техники за контролиране на емисиите на замърсяване на въздуха от двигатели със самозапалване и състоянието на качеството на въздуха.


Член 20


Адресати


Адресати на настоящата директива са държавите-членки.



Списък на приложенията


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложно поле, определения, символи и съкращения, маркировка на двигателите, предписания и изпитвания, разпоредби относно контрола на съответствието на производството, параметри, определящи фамилията двигатели, избор на представителен образец на двигателя


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Информационни документи

допълнение 1 Основни характеристики на двигателя (представителния образец)

допълнение 2 Основни характеристики на фамилията двигатели

допълнение 3 Основни характеристики на типа двигател в съответната фамилия


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Процедура на изпитване за двигатели с компресионно запалване

>M3

допълнение 1 Методи за измерване и вземане на проби

допълнение 2 Метод на калибриране (NRSC, NRTC

>M2

допълнение 3 >M3 Оценка и изчисление на данните ?

>M3

допълнение 4 Програмиране на динамометъра за изпитване

NRTC

допълнение 5 Изисквания за устойчивост

>M2

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Процедура на изпитване за двигатели с принудително запалване

допълнение 1 Методи за измерване и за вземане на проби

допълнение 2 Еталониране на инструментите за анализ

допълнение 3 Оценка и изчисление на данните

допълнение 4 Коефициенти на влошаване

ПРИЛОЖЕНИЕ V >M3 Технически характеристики на еталонното гориво за използване при изпитванията за

одобрение и проверка на съответствието на производството

Еталонно гориво за двигателите с компресионно запалване, използвани в подвижни извънпътни машини, одобрени за етапи i и ii и за двигателите, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване ?

>M3

ПРИЛОЖЕНИЕ VI Системи за анализ и вземане на проби

>M2

ПРИЛОЖЕНИЕ VII Сертификат за типово одобрение

>M3

допълнение 1 Резултати от изпитванията за мотори с компре-

сионно запалване

Резултати от изпитванията

>M2


допълнение 2

Резултати от изпитванията на двигателите с принудително запалване


>M2



ПРИЛОЖЕНИЕ I


ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ, СИМВОЛИ И СЪКРАЩЕНИЯ, МАРКИРОВКА НА ДВИГАТЕЛИТЕ, ПРЕДПИСАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ, РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОНТРОЛА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО, ПАРАМЕТРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ФАМИЛИЯТА ДВИГАТЕЛИ, ИЗБОР НА ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ОБРАЗЕЦ НА ДВИГАТЕЛЯ


1. ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ


Настоящата директива се прилага към двигателите, предназначени да бъдат монтирани на мобилни устройства, непредназначени за движение по път.


Тя не се прилага към двигателите, предназначени за задвижването на:


- превозните средства, предмет на Директива 70/156/ЕИО [1] и от Директива 92/61/ЕИО [2],


- селскостопанските трактори, предмет на Директива 74/150/ЕИО [3].


Освен това, за да влязат в обсега на настоящата директива, двигателите трябва да бъдат монтирани на устройства, които отговарят на следните специфични изисквания:


A. да са предназначени или да могат да бъдат използвани за придвижване по земя, път или извън пътищата, и да са оборудвани с двигател с компресионно запалване, имащ нетна мощност, каквато е определена в точка 2.4, надвишаваща 18 kW, но която е по-ниска или равна на 560 kW [4], и който работи по-скоро с непостоянна скорост, отколкото с една постоянна скорост.


Устройствата, чиито двигатели се покриват от това определение, включват също така и следното оборудване:


- сондажни кладенци за промишлено използване, компресори и т. н.,


- строително оборудване, и по-специално колесни товарещи устройства, булдозери, гъсенични трактори, товарачни машини с гъсенични вериги, товарачно-транспортни машини, камиони с висока проходимост, хидравлични екскаватори и т. н.,


- селскостопански машини, машини за разрохкване на почвата,


- оборудване, използвано в лесовъдството,


- самоходни селскостопански машини (с изключение на тракторите, така както са определени по-горе),


- оборудване за товаро-разтоварни дейности,


- вилкови подемни платформи,


- оборудване за поддържане на пътищата (самоходни грейдери, валяци, асфалтополагащи машини),


- снегорини,


- летищно оборудване за наземно обслужване на въздухоплавателни средства,


- автомобилни стълби,


- самоходни кранове.


Настоящата директива не се прилага към:


Б. корабите


В. железопътните локомотиви


Г. летателните апарати


Д. електрогенераторните агрегати


2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ, СИМВОЛИ И СЪКРАЩЕНИЯ


За целите на настоящата директива:


2.1. под "двигател с компресионно запалване" се има предвид двигател, който работи на принципа на запалване чрез компресия (например дизелов двигател);


2.2. под "замърсяващи газове" се имат предвид въглеродния окис, въглеводородите (изразени в еквивалент C1:H1.85) и азотните окиси, като последните се изразяват в еквивалент на азотен двуокис (NO2);


2.3. под "замърсяващи частици" се има предвид всяка субстанция, уловена върху определена филтрираща материя, след разреждане с чист филтриран въздух на отработените газове на двигател с компресионно запалване, така че температурата да не надвишава 325 K (52 °С);


2.4. под "нетна мощност" се има предвид мощността в "kW ЕИО", измерена на изпитателния стенд, в края на коляновия вал или на орган, изпълняващ същата функция, в съответствие с метода на Икономическата комисия за Европа за измерване на мощността на двигателите с вътрешно горене, използвани в пътните превозни средства съгласно дефиницията на Директива 80/1269/ЕИО [5], като разликата е, че мощността на вентилатора на охладителната система на двигателя не се взема под внимание [6], и като се спазват изискванията на настоящата директива относно условията на провеждане на изпитването и използваното референтно гориво;


2.5. под "номинален режим" се има предвид максималният режим на пълно натоварване, позволяван от регулатора и указан от производителя;


2.6. под "степен на натоварване" се има предвид съотношението между максималния наличен въртящ момент, използван при определен режим на работа на двигателя;


2.7. под "режим на максимален въртящ момент" се има предвид режимът на двигателя, при който двигателят развива максимален въртящ момент, така както е указано от производителя;


2.8. под "междинен режим" се има предвид режимът на двигателя, който отговаря на едно от следните условия:


- за двигателите, които са създадени да работят в диапазон от режими според крива на въртящ момент при пълно натоварване, междинният режим трябва да бъде обявявеният от производителя максимален въртящ момент, ако той е в границите от 60 % до 75 % от номиналния режим,


- ако режимът на максимален въртящ момент е по-нисък от 60 % от номиналния режим, междинният режим трябва да бъде равен на 60 % от номиналния режим,


- ако режимът на максимален въртящ момент е по-висок от 75 % от номиналния режим, междинният режим трябва да бъде равен на 75 % от номиналния режим.


2.9. Символи и съкращения


2.9.1. Символи, свързани с параметрите на изпитването


Символ | Мерна единица | Обяснение |


AP | m2 | Напречно сечение на изокинетичната сонда за вземане на проби |


AT | m2 | Напречно сечение на тръбата за отвеждане на отработените газове |


aver | | Изравнени средни стойности за: |


m3/h | —обемния дебит |


kg/h | —тегловния дебит |


C1 | — | Въглеводород изразен във въглероден еквивалент 1 |


conc | Ppm Vol % | Концентрация (със суфикса на елемента, който е в основата на наименованието) |


concc | Ppm Vol % | Естествена коригирана концентрация |


concd | Ppm Vol % | Концентрация на първичния въздух |


DF | — | Коефициент на разреждане |


fa | — | Лабораторен атмосферен коефициент |


FFH | — | Специфичен коефициент на горивото, използван за изчисляване на концентрациите във влажна среда, въз основа на концентрациите в суха среда (съотношение водород/въглерод) |


GAIRW | kg/h | Тегловен дебит на входящия въздух (при наличие на кондензируеми фракции) |


GAIRD | kg/h | Тегловен дебит на входящия въздух (при отсъствие на кондензируеми фракции) |


GDILW | kg/h | Тегловен дебит на първичния въздух (при наличие на кондензируеми фракции) |


GEDFW | kg/h | Еквивалент на тегловния дебит на отработените газове (при наличие на кондензируеми фракции) |


GEXHW | kg/h | Тегловен дебит на отработените газове (при наличие на кондензируеми фракции) |


GFUEL | kg/h | Тегловен дебит на горивото |


GTOTW | kg/h | Тегловен дебит на разредените отработени газове (при наличие на кондензируеми фракции) |


HREF | g/kg | Референтна стойност на абсолютната влажност, равна на 10,71 g/kg, и използвана за изчисляване на коефициентите за корекция на влажността за NOx и частиците |


Ha | g/kg | Абсолютна влажност на входящия въздух |


Hd | g/kg | Абсолютна влажност на първичния въздух |


i | — | Индекс, указващ един от начините на провеждане на изпитването |


KH | — | Коефициент за корекция на влажността при емисиите от NOx |


Kp | — | Коефициент за корекция на влажността при частиците |


KW,a | — | Коефициент за корекция на входящия въздух (преминаване от среда с отсъствие на кондензируеми фракции към среда с наличие на кондензируеми фракции) |


KW,d | — | Коефициент за корекция на първичния въздух (преминаване от среда с отсъствие на кондензируеми фракции към среда с наличие на кондензируеми фракции) |


KW,e | — | Коефициент за корекция на разредените отработени газове (преминаване от среда с отсъствие на кондензируеми фракции към среда с наличие на кондензируеми фракции) |


KW,r | — | Коефициент за корекция на брутните отработени газове (преминаване от среда с отсъствие на кондензируеми фракции към среда с наличие на кондензируеми фракции) |


L | % | Процент от максималния въртящ момент при скоростта на извършване на изпитването |


mass | g/h | Индекс, указващ тегловния дебит на емисиите |


MDIL | kg | Маса на пробата от първичния въздух, преминала през филтъра за частици |


MSAM | kg | Маса на пробата от разредените отработени газове, преминала през филтъра за частици |


Md | mg | Маса на пробата от частици от събрания първичен въздух |


Mf | mg | Маса на събраната проба от частици |


Pa | kPa | Налягане на насищане на парата на постъпващия в двигателя въздух (ISO 3046 Psy = изпитване PSY, налягане, равно на това на околната среда) |


pB | kPa | Общо барометрично налягане (ISO 3046: Px = местоположение PX, общо налягане на околната среда Py = изпитване PY, общо налягане на околната среда) |


pd | kPa | Налягане на насищане на парата на първичния въздух |


ps | kPa | Атмосферно налягане (при отсъствие на кондензируеми фракции) |


P | kW | Спирачно усилие, некоригирано |


PAE | kW | Обща обявена мощност, която се абсорбира от аксесоарите, предвидени за изпитването, но които не се изискват от разпоредбите на точка 2.4 от настоящото приложение |


PM | kW | Максимална мощност, измерена по време на изпитателния режим при условията на изпитването (приложение VI, допълнение 1) |


Pm | kW | Мощност, измерена при различните начини на провеждане на изпитването |


q | — | Коефициент на разреждане |


r | — | Съотношение между напречните сечения на изокинетичната сонда и тръбата за отвеждане на отработените газове |


Ra | % | Относителна влажност на входящия въздух |


Rd | % | Относителна влажност на първичния въздух |


Rf | — | Коефициент на реакция на FID |


S | kW | Регулировка на динамометъра |


Ta | K | Абсолютна температура на входящия въздух |


TD | K | Абсолютна температура на точката на образуване на роса |


Tref | K | Еталонна температура (на въздуха, използван за горенето - 298 K) |


VAIRD | m3/h | Обемен дебит на входящия въздух (при отсъствие на кондензируеми фракции) |


VAIRW | m3/h | Обемен дебит на входящия въздух (при наличие на кондензируеми фракции) |


VDIL | m3 | Обем на пробата от първичния въздух, преминала през филтъра за частици |


VDILW | m3/h | Обемен дебит на първичния въздух (при наличие на кондензируеми фракции) |


VEDFW | m3/h | Еквивалент на обемния дебит на разредените отработени газове (при наличие на кондензируеми фракции) |


VEXHD | m3/h | Обемен дебит на отработените газове (при отсъствие на кондензируеми фракции) |


VEXHW | m3/h | Обемен дебит на отработените газове (при наличие на кондензируеми фракции) |


VSAM | m3 | Обем на пробата, преминала през филтъра за частици |


VTOTW | m3/h | Обемен дебит на разредените отработени газове (при наличие на кондензируеми фракции) |


WF | — | Тегловен коефициент |


WFE | — | Ефективен тегловен коефициент |


2.9.2. Символи на химическите вещества


CO | Въглероден оксид (окис) |


CO2 | Въглероден диоксид (двуокис) |


HC | Въглеводороди |


NOx | Азотни окиси |


NO | Азотeн оксид |


NO2 | Азотeн диоксид |


O2 | Кислород |


C2H6 | Етан |


PT | Частици |


DOP | Диоктилфталат |


CH4 | Метан |


C3H8 | Пропан |


H2O | Вода |


PTFE | Политетрафлуороетилен |


2.9.3. Съкращения


FID | Детектор на йонизиране на пламък |


HFID | Загрят детектор на йонизиране на пламък |


NDIR | Анализатор от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър |


CLD | Детектор с химическа луминесценция |


HLCD | Загрят детектор с химическа луминесценция |


PDP | Нагнетателна помпа |


CFV | Тръба на Вентури с критичен поток |


3. МАРКИРОВКА НА ДВИГАТЕЛИТЕ


3.1. На всеки двигател, одобрен в качеството му на техническо устройство, трябва да бъдат отбелязани:


3.1.1. марката или името на производителя на двигателя;


3.1.2. типа и при необходимост фамилията двигатели, както и индивидуален идентификационен номер на двигателя;


3.1.3. номерът на типово одобрение ЕО, така както е определен в приложение VII.


3.2. Маркировките трябва да съществуват в продължение на целия полезен живот на двигателя и да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. В случай на използване на етикети или табелки, те трябва да са поставени по такъв начин, че прикрепването им да остава стабилно през целия срок на полезен живот на двигателя, и да не могат да се премахват, без това да предизвика тяхното повреждане или унищожаване.


3.3. Маркировките трябва да бъдат поставяни върху компонент от двигателя, който е необходим за нормалната му работа и който по принцип не се заменя по време на живота на двигателя.


3.3.1. Тези маркировки трябва да бъдат поставени така, че да бъдат лесно видими от всяко лице със среден ръст след пълното монтиране на двигателя с всички допълнителни части, необходими за неговото функциониране.


3.3.2. Всеки двигател трябва да бъде снабден с допълнителна демонтируема табелка от устойчив материал, на която са нанесени всички данни, посочени в точка 3.1, която при необходимост трябва да бъде поставена така, че маркировките, визирани в точка 3.1, да бъдат ясно видими за всяко лице със среден ръст и леснодостъпни след инсталирането на двигателя на устройството.


3.4. Класифицирането на двигателите според идентификационните номера трябва да бъде от вид, който да позволява еднозначното определяне на последователността на производството им.


3.5. Преди напускането на производствената линия на двигателите трябва да са поставени всички изисквани маркировки.


3.6. Точното местоположение на маркировките на двигателя се посочва в приложение VI, част 1.


4. ПРЕДПИСАНИЯ И ТЕСТОВИ ИЗПИТВАНИЯ


4.1. Общи положения


Компонентите, които могат за окажат влияние върху емисиите от замърсяващи газове и частици, трябва да бъдат проектирани, конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на експлоатация двигателят да продължава да отговаря на предписанията на настоящата директива, въпреки вибрациите, на които може да бъде подложен.


Техническите мерки, които производителят взема, трябва да бъдат такива, че посочените емисии да бъдат реално ограничавани, съгласно настоящата директива, по време на нормалната продължителност на живота на двигателя и при нормални условия на експлоатация Тези предписания се считат за изпълнени, ако са изпълнени разпоредбите на точки 4.2.1, 4.2.3 и 5.3.2.1.


В случай на използване на каталитичен конвертор и/или на филтър за частици, производителят трябва да докаже посредством тестове за издръжливост във времето, които той може да изпълни самостоятелно съгласно добрите инженерни практики, както и посредством съответните архиви, че въпросните устройства за вторична преработка могат да функционират правилно по време на целия живот на двигателя. Архивните данни трябва да бъдат получени съгласно разпоредбите на точка 5.2, и по-специално на точка 5.2.3. На клиента трябва да бъде дадена съответна гаранция. Разрешава се систематичното заменяне на устройството след определен период на функциониране на двигателя. Всяко регулиране, поправяне, демонтиране, почистване или замяна на компоненти или системи, които са част от двигателя, извършвано периодично, за да се предотврати нарушение на доброто функциониране на двигателя, породено от устройствата за вторична преработка, може да се извършва, единствено ако е технологично необходимо за осигуряване на доброто функциониране на системата за ограничаване на емисиите. Също така предписанията относно календарния график за поддръжка трябва да бъдат посочени вкнижката с упътването за употреба, да са предвидени в горепосочените разпоредби относно гаранцията и да бъдат одобрени преди издаване на одобрението. Извлечението от книжката с упътването за поддръжка или за замяна на устройствата за преработване на газовете и гаранционните условия трябва да бъде включено в информационния документ, фигуриращ в приложение II на настоящата директива.


4.2. Предписания относно замърсяващите емисии


Емисиите от замърсяващи газове и частици, изпускани от двигателя, който е подложен на техническите изпитвания, трябва да се измерват по описаните методи в приложение V.


Други системи или анализатори могат да бъдат одобрени, ако те дават равностойни резултати на тези, които се получават с помощта на следните еталонни системи:


- за брутните емисии от отработени газове, системата, която е изобразена на фигура 2 от приложение V,


- за разредените емисии от отработени газове от система за разреждане към главния кръг, системата, изобразена на фигура 3 от приложение V,


- за емисиите от частици, системата за разреждане към главния кръг, оборудвана или с отделен филтър за всеки режим, или с един общ филтър, изобразен на фигура 13 от приложение V.


Определянето на еквивалентността на системите трябва да се основава на изследване за корелация на цикъл от седем изпитвания между разглежданата система и една или няколко от еталонните системи, визирани по-долу.


Приема се, че съществува еквивалентност, когато усреднените стойности на резултатите от емисиите, изхвърлени по време на един изпитателен цикъл, се намират в диапазон от ± 5 %. Цикълът, който трябва да се използва, е посочен в точка 3.6.1 от приложение III.


За да може в директивата да бъде въведена нова система, определянето на еквивалентността трябва да се основава на изчислението на повторяемостта и възпроизводимостта, описано в стандарт ISO 5725.


4.2.1. Емисиите от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, на етап I не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:


Нетна мощност (P) (kW) | Маса на въглеродния оксид (CO) (g/kWh) | Маса на въглеводородите (HC) (g/kWh) | Маса на азотните оксиди (NOx) (g/kWh) | Маса на частиците (PT) (g/kWh) |


130 ? P ? 560 | 5,0 | 1,3 | 9,2 | 0,54 |


75 ? P < 130 | 5,0 | 1,3 | 9,2 | 0,70 |


37 ? P < 75 | 6,5 | 1,3 | 9,2 | 0,85 |


4.2.2. Стойностите на емисиите, указани в точка 4.2.1, са пределни стойности "на изхода на двигателя"; те се определят преди устройствата за вторична обработка на отработените газове.


4.2.3. Емисиите от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, на етап II, не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:


Нетна мощност (P) (kW) | Маса на въглеродния оксид (CO) (g/kWh) | Маса на въглеводородите (HC) (g/kWh) | Маса на азотните оксиди (NOx) (g/kWh) | Маса на частиците (PT) (g/kWh) |


130 ? P ? 560 | 3,5 | 1,0 | 6,0 | 0,2 |


75 ? P < 130 | 5,0 | 1,9 | 6,0 | 0,3 |


37 ? P < 75 | 5,0 | 1,3 | 7,0 | 0,4 |


18 ? P < 37 | 5,5 | 1,5 | 8,0 | 0,8 |


4.2.4. Когато определена фамилия двигатели, така както е определена в раздел 6 във връзка с приложение II, допълнение 2, покрива повече от един диапазон от мощност, стойностите, прилагани спрямо емисиите на представителния образец на двигателя (типово одобрение) и на всички типове двигатели, които са част от същата фамилия (COP — съответствие на производството), трябва да отговарят на най-строгите изисквания относно най-високия диапазон от мощност. Лицето, подало искане за одобрение, може свободно да избере да ограничи определението за фамилиите двигатели до единни диапазони от мощност и да поиска извършване на сертифициране съгласно този избор.


4.3. Инсталиране на мобилни устройства


Инсталирането на двигателя на мобилно устройство трябва да съответства на ограниченията, определени в приложното поле на типовото одобрение. Освен това то трябва да отговаря на следните характеристики относно одобрението на двигателя:


4.3.1. входящото разреждане не трябва да надвишава указаното за одобрения двигател и съответно посочено в приложение II, допълнение 1 или 3;


4.3.2. противоналягането в системата за отвеждане на отработените газове не трябва да надвишава указаното за одобрения двигател и съответно посочено в приложение II, допълнение 1 или 3.


5. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО КОНТРОЛА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТЕНИТЕ МЕХАНИЗМИ


5.1. За да се провери съществуването на разпоредби и процедури, които са в състояние да осигурят ефикасен контрол на съответствието на производството преди да бъде издадено одобрението, компетентният орган относно одобрението трябва също така да приеме придържането на производителя към хармонизирания стандарт EN 29002 (обсегът на който покрива въпросните двигатели) или към еквивалентен стандарт за одобрение, който отговаря на предвидените предписания. Производителят е длъжен да предостави подробна информация относно това придържане и да се ангажира да информира органа, който е компетентен относно одобрението, за всяко ревизиране на валидността или обсега му. За да се провери дали условията, посочени в точка 4.2 продължават да бъдат спазвани, се извършват съответни контролни проверки на производството.


5.2. Притежателят на одобрението е задължен:


5.2.1. да следи за съществуването на процедури за ефикасен контрол на качеството на продукцията;


5.2.2. да има достъп до оборудването, необходимо за извършване на контрол на съответствието на всеки одобрен тип;


5.2.3. да следи за вписването на данните от резултатите от изпитванията и за съхраняването на приложените документи, които трябва да бъдат на разположение за период, който се определя с компетентния орган;


5.2.4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване, с цел контролиране и осигуряване на постоянство в характеристиките на двигателя, като взема предвид допустимите отклонения при индустриалния тип производство;


5.2.5. да се увери, че всяко пробовземане от двигатели или компоненти, които показват несъответствие спрямо съответния тип изпитване, да бъде последвано от ново пробовземане и от провеждане на ново изпитване. Трябва да се вземат всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на производството.


5.3. Компетентните власти, които са издали одобрението, могат да проверяват във всеки момент методите за контрол на съответствието, прилагани спрямо всяка една производствена единица.


5.3.1. По време на всяка инспекция регистрите относно изпитванията и контрола на производството трябва да бъдат предоставяни на инспектора.


5.3.2. Когато нивото на качество изглежда недостатъчно или има необходимост от проверка на валидността на данните, представени съгласно точка 4.2, се прилага следната процедура:


5.3.2.1. избира се един двигател от серията и се подлага на изпитването, описано в приложение III. Получените по този начин емисии от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, не трябва да надвишават стойностите, посочени в таблицата на точка 4.2.1, като се вземат предвид предписанията съответно от точка 4.2.2 или от таблицата в точка 4.2.3.


5.3.2.2. x


?) на получените от пробата резултати. Производството на серията се приема за съответстващо, ако е спазено следното условие:


където:


L: е пределната стойност, определена в точки 4.2.1 или 4.2.3 за всеки от измерваните замърсители;


k: е статистически коефициент, който зависи от n и се дава в следната таблица:


n | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |


k | 0,973 | 0,613 | 0,489 | 0,421 | 0,376 | 0,342 | 0,317 | 0,296 | 0,279 |


n | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |


k | 0,265 | 0,253 | 0,242 | 0,233 | 0,224 | 0,216 | 0,210 | 0,203 | 0,198 |


k =


0,860n


5.3.3. Компетентният орган относно одобрението или техническата служба, натоварена с контрола на съответствието на производството, трябва да извършва изпитванията върху двигатели, които са частично или напълно разработени, съгласно указанията на производителя.


5.3.4. Нормалната честота на инспекциите, одобрени от компетентния орган, трябва да бъде веднъж годишно. Ако не се спазват предписанията на точка 5.3.2, компетентният орган трябва да следи да бъдат взети всички необходими мерки, за да може съответствието на производството да бъде възстановено във възможно най-кратък срок.


6. ПАРАМЕТРИ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ФАМИЛИЯ ДВИГАТЕЛИ


Фамилията двигатели може да бъде определена от базовите конструктивни параметри, които трябва да бъдат общи за всички двигатели, принадлежащи на една и съща фамилия. В някои случаи е възможно взаимодействие на параметрите. Тези обстоятелства трябва също така да бъдат взети под внимание, за да се гарантира, че единствено двигателите, притежаващи подобни характеристики по отношение на емисиите от отработени газове, принадлежат към определена фамилия двигатели.


За да бъдат считани като принадлежащи към една и съща фамилия, двигателите трябва да притежават следните общи базови параметри, посочени в долния списък:


6.1. Горивен цикъл:


- двутактов


- четиритактов


6.2. Охладително работно тяло:


- въздух


- вода


- масло


6.3. Работен обем:


- работният обем на двигателите не се различава с повече от 15 %


- брой на цилиндрите на двигателите, оборудвани с устройства за вторична обработка на отработените газове


6.4. Метод на всмукване на въздуха:


- двигател с атмосферно пълнене (атмосферен двигател)


- двигател с принудително пълнене


6.5. Тип горивна камера:


- камера за предварително горене


- турбулентна камера


- отворена горивна камера


6.6. Конфигурация, размер и брой на клапаните и на всмукателните и изпускателните отвори в горивните камери:


- глава на цилиндъра


- стена на цилиндъра


- картер на двигателя


6.7. Система за захранване с гориво:


- инжектор-помпа


- помпа, включена в контура


- разпределителна помпа


- общ компонент


- инжектор на отделен компонент


6.8. Други:


- повторна циркулация на отработените газове


- впръскване на вода/водна емулсия


- впръскване на въздух


- системи за охлаждане при натоварване


6.9. Обработване на отработените газове:


- окислителен катализатор


- редуциращ катализатор


- термичен реактор


- филтър за частици


7. ИЗБОР НА ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ОБРАЗЕЦ НА ДВИГАТЕЛЯ


7.1. Представителният образец на двигателя от фамилията трябва да бъде избран, като за първи критерий се приема максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при обявения режим на максимален въртящ момент. Когато два или повече двигателя не могат да бъдат определени по този метод, представителният образец трябва да бъде избран по втори критерий, който представлява максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при номиналния режим на работа. В някои случаи компетентният орган, натоварен с одобрението, може да реши, че подлагането на изпитване на втори двигател е най-добрият начин да се определи екземпляра с най-високо ниво на емисии. По този начин въпросният орган може да избере допълнителен двигател за извършване на изпитвания, като се позовава на характеристики, които сочат, че той е в състояние да покаже най-високото ниво на емисии от двигателите от тази фамилия.


7.2. Ако двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите от отработени газове, е необходимо те също да бъдат определени и да се вземат под внимание при избора на представителния образец на двигателя.


[1] ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 93/81/EИО (ОВ L 264, 23.10.1993 г., стр. 49).


[2] ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.


[3] ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 88/297/EИО (ОВ L 126, 20.5.1988 г., стр. 52).


[4] Одобрение, издадено по силата на Регламент № 49 на Икономическата комисия за Европа, серия от изменения 02, серия от поправки 1/2, се приема за еквивалентна на одобрение, издадено съгласно Директива 88/77/ЕИО (приложение IV, раздел II от Директива 92/53/ЕИО).


[5] ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 46. Директива, последно изменена с Директива 89/491/EИО (ОВ L 238, 15.8.1989 г., стр. 43).


[6] Това означава, че противно на изискванията, определени в приложение I, точка 5.1.1.1 на Директива 80/1269/ЕИО, вентилаторът на охладителната система на двигателя не трябва да бъде инсталиран по време на изпитването за проверка на нетната мощност на двигателя; в случай че производителят извърши изпитването с монтиран вентилатор на двигателя, мощността, която е абсорбирана от вентилатора, трябва да бъде добавена към така измерената мощност.


[7] St2 = ? x – x?2n – 1, където x е един от резултатите, получени от пробата n.





ПРИЛОЖЕНИЕ II


ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ No…


относно типовото одобрение и мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите от замърсяващи газове и частици, изпускани от двигателите с вътрешно горене, използвани в мобилните устройства, непредназначени за движение по път


(Директива 97/68/ЕО, последно изменена с Директива …/…/ЕО)



Допълнение 1





Допълнение 2





ПРИЛОЖЕНИЕ III


ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ


1. ВЪВЕДЕНИЕ


1.1. Настоящото приложение описва метода, който се прилага за измерване на замърсяващите газовите емисии и емисии от частици на двигателите, които се подлагат на изпитване.


1.2. Изпитването се провежда с двигател, който е монтиран върху изпитвателен стенд и с свързан с динамометър.


2. УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО


2.1. Общи предписания


Всички обеми и обемни дебити трябва да отговарят на температура от 273 K (0 °C) и на налягане от 101,3 kPa.


2.2. Условия за тестово изпитване на двигател


2.2.1. Измерват се абсолютната температура Ta на въздуха на входа на двигателя, изразена в Келвин, и атмосферното налягане в суха среда ps, измерено в kPa, а параметърът fа се определя по следния метод:


Двигатели с естествено всмукване и двигатели с механично турбозахранване:


7


Двигатели с турбокомпресор със или без охлаждане на входящия въздух:





2.2.2. Валидност на изпитването


За да бъде призната валидността на изпитването, параметърът fa трябва да бъде в следните граници:




2.2.3. Двигатели с охлаждане на въздуха на турбозахранването


Температурата на работното тяло на охлаждането и на въздуха на турбозахранването трябва да бъдат записани.


2.3. Система за всмукване на въздух в двигателя


Двигателят, който се подлага на изпитване, трябва да бъде снабден със система за всмукване на въздух, чиито параметри са ограничени в зависимост от горната граница, посочена от производителя, при наличие на нов въздушен филтър и работа на двигателя при нормални условия, както те са посочени от производителя, така че да се получи максимален дебит на въздух.


Може да се използва система за изпитване в работно помещение, при положение че тя пресъздава нормалните условия на работа на двигателя.


2.4. Система за отвеждане на отработените газове на двигателя


Двигателят, който се подлага на изпитване, трябва да бъде снабден със система за отвеждане на отработените газове, при която противоналягането на газовете е регулирано на горната граница, посочена от производителя за двигател, работещ при нормални условия, така че да се постигне обявената максимална мощност.


2.5. Охладителна система


Системата за охлаждане на двигателя трябва да бъде в състояние да поддържа двигателя при нормалните работни температури, предписани от производителя.


2.6. Смазочно масло


Характеристиките на използваното смазочно масло за изпитването трябва да бъдат вписани и представени заедно с резултатите от тестовото изпитване.


2.7. Гориво, използвано за тестовото изпитване


Необходимо е да се използва еталонното гориво, посочено в приложение IV.


Цетановото число и съдържанието на сяра в еталонното гориво, използвано за изпитването, са посочени в приложение VI, допълнение 1, съответно в точки 1.1.1 и 1.1.2.


Температурата на горивото на входа на помпата за впръскване на гориво трябва да бъде в границите 306—316 K (33—43 °C).


2.8. Определяне на регулировките на динамометъра


Регулировките на входящия фланец и на противоналягането в тръбата за отвеждане на отработените газове се настройват в горните граници, посочени от производителя, в съответствие с точки 2.3 и 2.4.


Максималните стойности на въртящия момент при указаните изпитателни режими се определят експериментално, за да може да се изчислят стойностите на въртящия момент за различните режими на изпитването. За двигатели, които не са създадени да работят в един диапазон от режими според крива на въртящ момент на пълно натоварване, максималният въртящ момент в изпитателните режими се обявява от производителя.


Регулировката на двигателя за всеки от режимите на изпитване се изчислява с помощта на следната формула:


стойността на РАЕ може да се провери от техническия орган, натоварен с типовото одобрение.


3. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО


3.1. Подготовка на филтрите за вземане на проби


Не по-малко от един час преди изпитването всеки филтър (двойка филтри) се поставя в затворена чашка на Петри, без тя да се запечатва, и се поставя в теглителната камера, с цел стабилизиране на филтъра. В края на времето за стабилизиране всеки филтър (двойка филтри) се претегля и теглото му в празно състояние се записва. След това филтърът (двойката филтри) се поставя в затворена чашка на Петри или филтъродържач до момента на провеждане на изпитването. Ако филтърът (двойката филтри) не се използва през следващите осем часа след изваждането му от теглителната камера, той трябва да се претегли отново, преди да се използва.


3.2. Монтиране на измервателното оборудване


Апаратурата и сондите за вземане на проби трябва да се инсталират в съответствие с предписанията. Когато се използва система за разреждане на отработените газове към главния кръг, системата трябва да бъде свързана към края на тръбата за отвеждане на отработените газове.


3.3. Задействане на системата за разреждане на газовете и на двигателя


Системата за разреждане на газовете и двигателят трябва да бъдат задействани и подгряти, докато всички температури и налягания се стабилизират при пълно натоварване и при номинален режим (точка 3.6.2).


3.4. Регулиране на коефициента на разреждане


Системата за вземане на проби от частиците трябва да бъде пусната в ход и да бъде оборудвана с дериватна система за прилагане на метода с общ филтър (опционална за метода с няколко филтъра). Фоновата концентрация на частиците в първичния въздух може да се измери, като първичния въздух се изпрати да премине през филтрите за частици. Ако се използва филтриран първичен въздух, може да се извърши само едно измерване преди или след изпитването. Ако първичният въздух не е филтриран, трябва да се извършат най-малко три измервания — в началото, в края и към средата на цикъла, след което се изчисляват получените средни стойности.


Температурата на първичния въздух на входа на филтъра не трябва да надвишава 325 K (52 °C) при всеки от режимите. Общият коефициент на разреждане не трябва да е по-малък от четири.


При метода с използване на общ филтър тегловният дебит на пробата, преминаващ през филтъра, трябва да представлява постоянно съотношение от тегловния дебит на отработените газове за системите за разреждане към главния кръг при всички режими. Това тегловно съотношение трябва да бъде поддържано с отклонение от ± 5 %, освен през първите десет секунди на всеки режим за системите, които не са снабдени с дериватно устройство.При дериватните системи за разреждане тегловния дебит на пробата, преминаващ през филтъра, трябва да бъде поддържан с отклонение от ± 5 %, освен през първите десет секунди на всеки режим за системите, които не са снабдени с дериватно устройство.


При системите, които измерват концентрациите на CO2 или на NOx, съдържанието на CO2 или на NOx в първичния въздух трябва да бъде измерено в началото и в края на всяко изпитване. Отклонението между фоновите концентрации на CO2 или на NOx в първичния въздух преди и след изпитването, не трябва да надвишава съответно 100 милионни части (ppm) за първата или 5 милионни части (рpm) за втората.


Когато се използва система за анализ на разредените отработени газове, въпросните фонови концентрации се определят чрез прекарване на първичния въздух през филтър с торбички през цялото времетраене на изпитването.


Непрекъснатото измерване на фоновата концентрация (без филтър с торбички) може да се извърши най-малко три пъти — в началото, в края и към средата на цикъла, след което се изчисляват получените средни стойности. Ако производителите поискат, може да не се проведе измерване на фоновата концентрация.


3.5. Контрол на анализаторите


Анализаторите на емисиите се нулират и еталонират.


3.6. Изпитателен цикъл


3.6.1. Спецификация A на оборудването, съгласно разпоредбите на приложение I, част 1


3.6.1.1. Цикълът от следващите осем режима [1] се проследява с динамометър, монтиран върху двигателя, който се изпитва:


Режим номер | Режим на двигателя | Степен на натоварване (%) | Тегловен коефициент |


1 | Номинален | 100 | 0,15 |


2 | Номинален | 75 | 0,15 |


3 | Номинален | 50 | 0,15 |


4 | Номинален | 10 | 0,1 |


5 | Междинен | 100 | 0,1 |


6 | Междинен | 75 | 0,1 |


7 | Междинен | 50 | 0,1 |


8 | Свободен ход | — | 0,15 |


3.6.2. Привеждане на двигателя до работна температура


Двигателят и системата трябва да бъдат приведени до работна температура при максималните стойности на скоростта и на въртящия момент, за да се стабилизират параметрите на двигателя съгласно препоръките на производителя.


Забележка: Фазата на предварително подгряване трябва също да позволи отстраняване влиянието на отлагания в системата за отвеждане на отработените газове, останали от предишно изпитване. Също така се предвижда и фаза на стабилизиране между моментите на извършане на изпитвания, с цел да се сведе до минимум влиянието, които те биха могли да окажат един на друг.


3.6.3. Провеждане на изпитването


Започва изпълнението на изпитването. То трябва да се проведе при спазване поредността на режимите, така както е посочено по-горе за изпитателния цикъл.


По време на всеки изпитателен режим след началната преходна фаза, параметрите на указания изпитателен режим се поддържат в границите от ± 1 % от номиналния режим или от ± 3 min-1, като се взема предвид най-голямото от тези отклонения, освен когато двигателят работи на свободен ход, като в този случай трябва да се спазват предписаните от производителя допустими стойности. Указаният въртящ момент трябва да бъде поддържан така, че средната стойност на извършените измервания през времето на периода да не надвишава границата от ± 2 % от максималния въртящ момент по време на изпитателния режим.


Най-малко 10 минути са необходими за всяка точка на измерване. Ако при изпитването на двигател е необходимо по-дълго времетраене за вземане на проби, за да се събере достатъчна маса от частици на измервателния филтър, продължителността на този изпитателен режим може да бъде продължена според нуждите.


Времетраенето на режима трябва да бъде записанo и докладванo.


Концентрациите на емисиите от отработени газове трябва да се измерят и запишат през трите последни минути на режима.


Вземането на проби от частиците и измерването на газовите емисии не трябва да започват преди определеното от производителя стабилизиране на двигателя да завърши и те трябва да приключват едновременно.


Температурата на горивото трябва да бъде измерена на входа на помпата за впръскване на гориво или в зависимост от инструкциите на производителя, а мястото на извършване на това измерване трябва да бъде записано.


3.6.4. Данни, постъпващи от анализаторите


Данните, който постъпват от анализаторите, се записват с помощта на записващо лентово устройство или се измерват с помощта на еквивалентна система за обработване на данни, а отработените газове трябва да преминават през анализаторите най-малко през последните три минути на всеки изпитателен режим. Ако филтрите с торбички за вземане на проби са използвани за измерване на разредените CO и CO2 (виж допълнение 1, точка 1.4.4), е необходимо да се вземе проба през последните три минути на всеки изпитателен режим, след това тя да се анализира, а резултатите от анализа да се запишат.


3.6.5. Вземане на проби от частиците


Вземането на проби от частиците може да се извърши, като се използва метода с общ филтър или метода с няколко филтъра (допълнение 1, точка 1.5). Тъй като резултатите могат да показват малки различия в зависимост от методите, то заедно с резултатите трябва да се укаже кой от тях се използва.


При метода с общ филтър по време на пробовземането трябва да се държи сметка за тегловните коефициенти, които трябва да се използват по време на процедурата по извършване на изпитателния цикъл, като съответно се регулира дебита на пробата или времето за нейното вземане.


Вземането на проба трябва да се извърши възможно най-късно по време на всеки от изпитателните режими. Времетраенето на вземането на пробa при всеки режим трябва да бъде най-малко 20 секунди при прилагане на метода с общ филтър и най-малко 60 секунди при прилагане на метода с няколко филтъра. При системите, които не са снабдени с дериватно устройство, времетраенето на пробовземането при всеки режим трябва да бъде най-малко 60 секунди при прилагане на метода с общ филтър и метода с няколко филтъра.


3.6.6. Параметри на двигателя


Режимът и натоварването на двигателя, температурата на входящия въздух, разходът на гориво и дебитът на въздуха или отработените газове трябва да се измерват за всеки изпитателен режим след стабилизирането на двигателя.


Ако не е възможно да се измери дебитът на отработените газове или разхода на въздух, използван за горенето, и на гориво, тези параметри могат да бъдат изчислени чрез използване на метода на въглеродния и кислородния баланс (виж допълнение 1, точка 1.2.3).



Всички други данни, които са необходими за изчисляването, трябва да бъдат записани (виж допълнение 3, точки 1.1 и 1.2).


3.7. Повторна проверка на анализаторите


След изпитването за измерване на емисиите за извършване на повторна проверка на анализаторите се използва един и същ газ за нулиране и за еталониране. Изпитването се счита за редовно, ако разликата в получените резултати между двете измервания е по-малка от 2 %.


[1] Идентично на цикъл C1 от проект за стандарт ISO 8178-4.





Допълнение 1


1. МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ


Газовете и частиците, изпускани от изпитвания двигател, трябва да се измерват по описаните в приложение V методи. Тези методи определят системите за анализ, които се препоръчват за измерването на газовите емисии (точка 1.1), и методите, препоръчвани за разреждане и вземане на проби от частиците (точка 1.2).


1.1. Спецификация на динамометъра


Използва се динамометричен стенд за двигатели, чиито характеристики са достатъчни за изпълнение на предписания в приложение III, точка 3.6.1 изпитателен цикъл. Измервателните уреди на въртящия момент и на скоростта трябва да позволяват измерване на спирачната мощност в посочените граници. Възможно е да се наложи извършването на допълнителни изчисления.


Точността на тези измервателни инструменти трябва да бъде такава, че да не допуска надвишаване на максимално допустимите отклонения, посочени в точка 1.3.


1.2. Дебит на отработените газове


Дебитът на отработените газове се определя по един от методите, указани в точки от 1.2.1 до 1.2.4.


1.2.1. Метод на пряко измерване


Пряко измерване на дебита на отработените газове с помощта на разходомер с тръба на Вентури или на еквивалентна измервателна система (за повече подробности виж стандарт ISO 5167).


Забележка: Прякото измерване на дебита на отработените газове е деликатна задача. Необходимо е да се вземат мерки, за да се избегнат грешките при измерването, които биха довели до грешки при определяне на стойностите на емисията.


1.2.2. Метод за измерване на дебита на въздуха и на горивото


Измерване на дебита на въздуха и на дебита на горивото.


Използва се разходомер за въздух и за гориво с точност, съответстваща на определената в точка 1.3.


Дебитът на отработените газове се изчислява както следва:


(при изпускана маса във влажно състояние)


или:


(при изпускан обем в сухо състояние)


или:


(при изпускан обем във влажно състояние)


1.2.3. Метод на въглеродния баланс


Изчисляване на изпусканата маса в зависимост от разхода на гориво и концентрациите на отработени газове, по метода на въглеродния баланс (виж приложение III, допълнение 3).


1.2.4. Общ дебит на разредените отработени газове


Ако се използва система за разреждане към главния кръг, общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW, VTOTW) трябва да бъде измерен с помощта на система PDP или CFV — приложение V, точка 1.2.1.2, точността на която трябва да съответства на разпоредбите на приложение III, допълнение 2, точка 2.2.


1.3. Прецизност на измерване


Еталонирането на всички измервателни инструменти трябва да се извършва съгласно националните (международните) стандарти и да съответства на следните предписания:


Номер | Параметър | Допустимо отклонение (отклонения ± въз основа на максималните стойности на двигателите) | Допустимо отклонение (отклонения ± въз основа на стандарта ISO 3046) | Честота на еталониране (месеца) |


1 | Режим на работа на двигателя | 2 % | 2 % | 3 |


2 | Въртящ момент | 2 % | 2 % | 3 |


3 | Мощност | 2 % [1] | 3 % | не се прилага |


4 | Разход на гориво | 2 % [1] | 3 % | 6 |


5 | Специфичен разход на гориво | не се прилага | 3 % | не се прилага |


6 | Разход на въздух | 2 % [1] | 5 % | 6 |


7 | Дебит на отработените газове | 4 % [1] | не се прилага | 6 |


8 | Температура на охладителната течност | 2 K | 2 K | 3 |


9 | Температура на смазочния продукт | 2 K | 2 K | 3 |


10 | Налягане на отработените газове | 5 % от максимума | 5 % | 3 |


11 | Входящо разреждане | 5 % от максимума | 5 % | 3 |


12 | Температура на отработените газове | 15 K | 15 K | 3 |


13 | Температура на входящия въздух (въздух, използван за горенето) | 2 K | 2 K | 3 |


14 | Атмосферно налягане | 0,5 % от констатираната стойност | 0,5 % | 3 |


15 | Влажност (относителна) на входящия въздух | 3 % | не се прилага | 1 |


16 | Температура на горивото | 2 K | 5 K | 3 |


17 | Температура на тунелите за разреждане | 1,5 K | не се прилага | 3 |


18 | Влажност на първичния въздух | 3 % | не се прилага | 1 |


19 | Дебит на разредените отработени газове | 2 % от констатираната стойност | не се прилага | 24 (частичен дебит) (пълен дебит) [2] |


1.4. Определяне на газовите компоненти


1.4.1. Общи изисквания относно анализаторите


Анализаторите трябва да притежават измервателен диапазон, който да съответства на точността, изисквана за измерване на концентрациите на компонентите на отработените газове (точка 1.4.1.1). Препоръчително е анализаторите да се използват по такъв начин, че измерваната концентрация да бъде в рамките от 15 % до 100 % от пълната измервателна скала.


Концентрации, по-ниски от 15 % от пълната скала, също се приемат за допустими, ако стойността на пълната скала е 155 ppm (или ppm C) или по-ниска, или ако се използват системи за отчитане на показанията (компютри, устройства за записване на данни), които показват с достатъчна точност и разделителна способност стойности, по-ниски от 15 % от пълната скала. В този случай трябва да се извършат допълнителни еталонирания, за да се гарантира точността на кривите на еталониране (приложение III, допълнение 2, точка 1.5.5.2).


Оборудването също така трябва да има степен на електромагнитна съвместимост (CEM), която да е в състояние да намали до минимум допълнителните грешки.


1.4.1.1. Грешка при измерването


Общата грешка при измерване, включително кръстосаната чувствителност към други газове (виж приложение III, допълнение 2, точка 1.9), не трябва да надвишава ± 5 % от измерената стойност или 3,5 % от пълната скала, като се приема най-ниската от двете стойности. За концентрации, които са по-ниски от 100 милионни части (ppm), грешката при измерване не трябва да надвишава ± 4 милионни части (ppm).


1.4.1.2. Повторяемост


Резултатите при повторяемостта, която се определя като представляваща 2,5 пъти типовото отклонение при 10 последователни измервания на даден газ, използван за еталониране, не трябва да се отклоняват с повече от ± 1 % от концентрацията при пълната скала за всеки използван диапазон над 155 милионни части (ppm) (или ppm C) или ± 2 % от всеки използван диапазон под 155 милионни части (ppm) (или ppm C).


1.4.1.3. Фонов шум


Реакцията между два съседни пика на анализатора при газове, използвани за нулиране и еталониране, по време на който и да е 10-секунден период, не трябва да надвишава 2 % от пълната скала при всички използвани диапазони.


1.4.1.4. Отклонение от нулата


Отклонението от нулата по време на период от един час трябва да бъде по-ниско от 2 % от пълната скала при най-ниския използван диапазон. Нулевото показание се определя като средната реакция, включително фоновия шум, на газ, използван за нулиране, по време на интервал от 30 секунди.


1.4.1.5. Отклонение при еталониране


Отклонението на стойността на еталониране по време на период от един час трябва да бъде по-ниско от 2 % от пълната скала при най-ниския използван диапазон. Еталонирането се определя като разликата между реакцията при еталониране и реакцията при положение нула. Реакцията при еталониране се определя като средната реакция, включително фоновия шум, на газ, използван за еталониране, по време на интервал от 30 секунди.


1.4.2. Изсушаване на газовете


Опционалното устройство, използвано за изсушаване на газовете, трябва да има минимално влияние върху концентрацията на измерваните газове. Химическите изсушители не могат да бъдат използвани в качеството си на метод за елиминиране на водата от пробата.


1.4.3. Анализатори


Точки от 1.4.3.1 до 1.4.3.5 от настоящото допълнение описват принципите на измерване, които трябва да се прилагат. В приложение V се дава детайлизирано описание на измервателните системи.


Газовете, които ще се измерват, трябва да бъдат анализирани с помощта на описаните по-долу устройства. Използването на линеаризационни контури се разрешава при нелинейни анализатори.


1.4.3.1. Анализ на въглеродния оксид (CO)


Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (Non-Dispersive InfraRed или NDIR).


1.4.3.2. Анализ на въглеродния диоксид (CO2)


Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (Non-Dispersive InfraRed или NDIR).


1.4.3.3. Анализ на въглеводородите (HC)


Анализаторът на въглеводородите трябва да бъде от вида загрят детектор на йонизиране на пламък (Heated Flame Ionisation Detector или HFIГ) и да бъде оборудван със загряти детектор, клапани, тръбопроводи и т. н., така че газовете да се поддържат при температура от 463 К (190 °C) ±10 K.


1.4.3.4. Анализ на азотните оксиди (NOx)


Анализаторът на азотните оксиди трябва да бъде от вида детектор с химическа луминесценция (ChemiLuminescent Detector или CLГ) или загрят детектор с химическа луминесценция (Heated ChemiLuminescent Detector или HCLГ), оборудван с NO2/NO конвертор, ако измерването се извършва при условия на отсъствие на кондензируеми фракции. Ако измерването се извършва при условия на наличие на кондензируеми фракции, трябва да се използва устройство HCLD, оборудвано с конвертор, който се поддържа при температура, надвишаваща 333 K (60 °C), при положение че резултатът от проверката за редуциращото въздействие на водата е задоволителен (виж приложение III, допълнение 2, точка 1.9.2.2).


1.4.4. Вземане на проби от газовите емисии


Сондите за вземане на проби от газовите емисии трябва да бъдат поставени на разстояние не по-малко от 0,5 м или 3 пъти диаметъра на тръбопровода за отвеждане на отработените газове, като се приема по-голямата от двете стойности, доколкото е възможно преди изхода на системата за отвеждане на отработените газове и достатъчно близо до двигателя, за да се гарантира минимална температура на отработените газове от 343 K (70 °C) в мястото на поставяне на сондата.


При двигател с няколко цилиндъра, оборудван с изпускателен колектор с разклонения, входът на сондата трябва да се намира достатъчно назад в колектора, за да се гарантира, че пробата ще бъде представителна за средните стойности на емисиите от отработени газове за всички цилиндри. При двигатели с няколко цилиндъра, които имат отделни групи от колектори като при двигател с V-образно разположение на цилиндрите, се позволява да се взема проба във всяка отделна група и да се изчислява една средна стойност за емисиите от отработени газове. Могат също така да се прилагат и други методи, чиято еквивалентност с горепосочените методи е доказана. Общият тегловен дебит на отработените газове на двигателя трябва да служи за измерване на емисиите от отработени газове.


Ако върху състава на отработените газове оказва влияние някаква система за вторично обработване на отработените газове, пробата от отработени газове трябва да бъде взета преди това устройство за изпитванията от етап I и след това устройство за изпитванията от етап II. Ако за определяне на частиците се използва система за разреждане към главния кръг, е възможно също така да се определят газовите емисии в разредените отработени газове. Сондите за вземане на проби трябва да бъдат в близост до сондата за вземане на проби от частиците (PSP) в тунела за разреждане (DT) (приложение V, точка 1.2.1.2 за DT и точка 1.2.2 за PSP). Съдържанието на CO и на CO2 може също така да се определи чрез вземане на проби чрез улавящи торбички, а след това се измерва концентрацията в торбичката за пробите.


1.5. Определяне на частиците


Определянето на количеството на частиците налага използването на система за разреждане. Разреждането може да бъде получено посредством дериватна система за разреждане или система за разреждане към главния кръг. Дебитът на системата за разреждане трябва да бъде достатъчно висок, за да елиминира напълно кондензирането на вода в системите за разреждане и за вземане на проби и да поддържа температурата на разредените отработени газове по-ниска или равна на 325 K (52 °C) непосредствено преди филтродържачите. Премахването на влагата на първичния въздух, преди той да проникне в системата, се разрешава, ако влажността на въздуха е висока. Ако околната температура е по-ниска от 293 K (20 °C), се препоръчва предварителното подгряване на първичния въздух над горната температурна граница от 303 K (30 °C). Въпреки това температурата на първичния въздух не трябва да надвишава 325 K (52 °C) преди вкарването на отработените газове в тунела за разреждане.


В дериватна система за разреждане сондата за вземане на проби от частиците трябва да бъде монтирана в близост до и преди сондата за вземане на проби от газовете, съгласно указанията в точка 4.4 и в приложение V, точка 1.2.1.1, фигури от 4 до 12 EP и SP.


Дериватната система за разреждане трябва да бъде разработена по такъв начин, че да може да разделя потока отработени газове на две фракции, като по-малката се разрежда с въздух и след това се използва са измерване на частиците. Следователно е важно съотношението на разреждане да бъде изчислено много прецизно. Могат да се прилагат различни методи на разделяне, като в този случай избраният тип на разделяне определя в голяма степен използвания материал и методите за вземане на проби (приложение V, точка 1.2.1.1).


За определяне на масата на частиците са необходими система за вземане на проби, филтри за улавянето им, микротеглилка и камера за измерване на теглото с контрол на температурата и влажността.


За извършване на вземане на проби от частиците могат да се прилагат два метода:


- при метода с общ филтър се използва двойка филтри (виж точка 1.5.1.3 от настоящото допълнение) за всички режими на изпитателния цикъл. Трябва да се внимава с времетраенето и дебитите при пробовземането по време на този етап от изпитването. Въпреки това за този изпитателен цикъл е необходима само една двойка филтри,


- при метода с няколко филтъра се използва по една двойка филтри (виж точка 1.5.1.3 от настоящото допълнение) за всеки от режимите на изпитателния цикъл. Този метод позволява използването на по-гъвкави методи на пробовземане, но налага използването на по-голям брой филтри.


1.5.1. Филтри за вземане на проби от частиците


1.5.1.1. Спецификация на филтрите


Изпитванията за типово одобрение налагат използването на филтри от фибростъкло, покрити с флуоровъглеводород, или филтри с флуоровъглеродни мембрани. За специални приложения могат да се използват различни материали. Всички типове филтри трябва да притежават коефициент на задържане на DOP (диоктилфталати) с размер 0,3 µm не по-нисък от 95 % при номинална скорост на газа между 35 и 80 cm/s. За извършване на изпитвания за съответствие между няколко лаборатории или между даден производител и компетентните власти, извършващи одобрението, трябва да се използват филтри с идентично качество.


1.5.1.2. Размери на филтрите


Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър от 47 mm (диаметър на полезната площ (петното): 37 mm). Могат също така да се използват и филтри с по-голям диаметър (точка 1.5.1.5).


1.5.1.3. Първичен и вторичен филтър


Пробите от разредените отработени газове се събират по време на изпитването от двойка инсталирани един след друг филтри (един първичен и един вторичен филтър). Вторичният филтър не трябва да се намира на повече от 100 mm след първичния филтър и не трябва да бъде в контакт с него. Филтрите могат да се теглят поотделно или заедно, като страните с полезната им площ (петната) се поставят една срещу друга.


1.5.1.4. Номинална скорост при преминаване през филтъра


Трябва да се достигне номинална скорост от 35 до 80 cm/s на газовете при преминаването им през филтъра. Загубата на налягане между началото и края на изпитването не може да нарасне с повече от 25 kPa.


1.5.1.5. Тегло на веществото във филтъра


Препоръчва се минимално количество във филтъра от 0,5 mg за повърхност на петното от 1075 mm2 при метода с общ филтър. Стойностите относно най-разпространените размери филтри, фигурират в таблицата по-долу:


Диаметър на филтъра (mm) | Препоръчителен диаметър на петното (mm) | Препоръчително минимално количество във филтъра (mg) |


47 | 37 | 0,5 |


70 | 60 | 1,3 |


90 | 80 | 2,3 |


110 | 100 | 3,6 |


При метода с няколко филтъра препоръчваното минимално количество за съвкупността от всички филтри е равно на произведението от указаната по-горе съответна стойност по квадратния корен на общия брой на изпитателните режими.


1.5.2. Спецификации на теглителната камера и аналитичната теглилка


1.5.2.1. Състояние на теглителната камера


В камерата (или помещението), в които филтрите за частици се привеждат до необходимата температура и се теглят, трябва да бъде поддържана температура от 295 K (22 °C) ±3 K по време на цялото времетраене на привеждането до необходимата температура и претеглянето на всички филтри. Влажността трябва да бъде поддържана на точката на образуване на роса от 282,5 K (9,5 °C) ±3 K и относителната влажност на 45 % ± 8 %.


1.5.2.2. Теглене на еталонните филтри


В камерата (или помещението) не трябва да има никакъв примес (например прах), който би могъл да се отложи по повърхността на филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Допускат се различия в спецификациите на теглителната камера, указани в точка 1.5.2.1, при положение че те не траят по-дълго от 30 минути. Теглителната камера трябва да отговаря на упоменатите изисквания преди влизането на персонала в нея. Не по-малко от 2 неизползвани еталонни филтъра или двойки от еталонни филтри трябва да бъдат претеглени до 4 часа след тегленето на филтрите (или двойките от филтри) за вземане на проби, като за предпочитане е тези операции да се извършат едновременно. Те трябва да имат еднакви размери и да бъдат изработени от същите материали като филтрите за вземане на проби.


Ако средното тегло на еталонните филтри (или двойките от еталонни филтри) варира между тегленията с повече от ± 5 % (или с повече от ± 7,5 % за двойката от филтри) спрямо препоръчаното за филтрите минимално тегло на уловеното вещество (точка 1.5.1.5), всички филтри за вземане на проби се изхвърлят и изпитването за измерване на емисиите се провежда отново.


Ако критериите за стабилизираност на теглителната камера, определени в точка 1.5.2.1 не са спазени, но ако тегленията на еталонния филтър (или на двойката от филтри) отговарят на горепосочените критерии, производителят на двигателя има възможност да приеме теглото на филтрите за вземане на проби или да анулира изпитванията, да извърши промени в системата за контрол на теглителната камера и да започне отново провеждането на изпитването.


1.5.2.3. Аналитична теглилка


Аналитичната теглилка, използвана за определяне на теглото на всички филтри, трябва да притежава точност (стандартно отклонение) от 20 µg и разделителна способност от 10 µg (една цифра = 10 µg). Когато филтрите имат диаметър по-малък от 70 mm, точността и разделителната способност трябва съответно да бъдат равни на 2 µg и 1 µg.


1.5.2.4. Елиминиране на влиянието на статичното електричество


За да се елиминира влиянието на статичното електричество, филтрите трябва да бъдат неутрализирани преди тегленето, например чрез неутрализатор с полоний или посредством устройство със същия ефект.


1.5.3. Допълнителни изисквания относно измерването на частиците


Всички елементи на системата за разреждане и на системата за вземане на проби от тръбата за отвеждане на отработените газове до филтродържача, които са в контакт с брутните и разредените отработени газове, трябва да бъдaт разработени по такъв начин, че да минимизират отлаганията или промяната на частиците. Всички те трябва да бъдат изработени от електропроводими материали, които не реагират с елементите, съставящи отработените газове, и да бъдат заземени, за да се избегнат електростатичните смущения.


[1] Изчисленията на емисиите от отработени газове, които са описани в настоящата директива, в някои случай се основават на различни методи на измерване и/или изчисление. Поради малкия допустим толеранс при изчисляване на емисиите на отработени газове, стойностите, които се приемат за някои параметри, използвани в съответните уравнения, трябва да бъдат по-ниски от допустимия толеранс, посочен в стандарт ISO 3046-3.


[2] Системите към главния кръг – нагнетателната помпа CVS или тръбата на Вентури с критичен поток се еталонират след първоначалното им монтиране, след извършване на значителни дейности по поддръжка или според необходимостта, когато това се налага за проверката на системата CVS, описана в приложение V.



Допълнение 2


1. ЕТАЛОНИРАНЕ НА ИНСТРУМЕНТИТЕ ЗА АНАЛИЗ


1.1. Въведение


Всеки анализатор трябва да бъде еталониран толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от настоящия стандарт. Тази точка описва метода за еталониране, който се прилага спрямо анализаторите, описани в допълнение 1, точка 1.4.3.


1.2. Газ за еталониране


Необходимо е да се спазва времетраенето на съхранение на всички еталониращи газове.


Указаната от производителя крайна дата на използване на еталониращите газове трябва да бъде вписана в протокола.


1.2.1. Чисти газове


Изискваната чистота за газовете се определя от указаните по-долу гранични стойности на примесите. Трябва да се използват следните газове:


- пречистен азот


(примеси ? 1 ppm C, ? 1 ppm CO, ? 400 ppm CO2, ? 0,1 ppm NO)


- пречистен кислород


(чистота > 99,5 обемни % O2)


- смес водород—хелий


(40 ± 2 % водород, останалото хелий)


(примеси ? 1 ppm C, ? 400 ppm CO),


- Пречистен синтетичен въдух


(примеси ? 1 ppm C, ? 1 ppm CO, ? 400 ppm CO2, ? 0,1 ppm NO),


(съдържание на кислород между 18 и 21 обемни %)


1.2.2. Газ за еталониране


Използват се газови смеси със следния химически състав:


- C3H8 и синтетичен пречистен въздух (виж точка 1.2.1)


- СО и пречистен азот


- NO и пречистен азот (количеството на NO2, съдържащо се в този еталониращ газ, не трябва да надвишава 5 % от съдържанието на NO)


- О2 и пречистен азот


- СО2 и пречистен азот


- CH4 и пречистен синтетичен въздух


- C2H6 и пречистен синтетичен въздух


Забележка: Допустими са и други комбинации от газове, ако съставящите ги газове не реагират едни с други.


Реалната концентрация на даден газ за еталониране трябва да съответства на номиналната стойност с толеранс от ± 2 %. Всички концентрации на еталониращите газове трябва да бъдат указани в обемно съотношение (обемни проценти или милионни (ppm) обемни части).


Газовете, използвани за еталониране, могат също така да се получат с помощта на смесител-дозатор (газов сепаратор) чрез разреждане с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесителя трябва да позволява определянето на концентрацията на разредените еталониращи газове в рамките на ± 2 %.


1.3. Режим на използване на анализаторите и на системата за вземане на проби


Режимът на работа на анализаторите трябва да отговаря на инструкциите за задействане и за работа, дадени от производителя на уреда. Минималните изисквания, указани в точки от 1.4 до 1.9, трябва също така да бъдат спазвани.


1.4. Изпитване за херметичност


Трябва да се извърши едно изпитване за херметичност на системата. За тази цел сондата се откача от системата за отвеждане на отработените газове и краят ? се запушва. Помпата на анализатора се пуска в движение. След период на начално стабилизиране всички разходомери трябва да показват нула. В противен случай трябва да се проверят тръбопроводите за вземане на проби и аномалията да бъде отстранена. Максимално допустимият процент на изпускане в частта, в която се създава вакуум, е от порядъка на 0,5 % от дебита по време на използване на проверяваната част на системата. Дебитите на анализатора и на дериватната система могат да се използват за определяне на дебита по време на работа.


Друг метод се състои в добавянето на промяна на концентрацията на входа на тръбопровода за вземане на проба, като се заменя газът за нулиране с газ за еталониране.


Ако след достатъчен интервал от време измерената стойност показва концентрация, която е по-ниска от въведената първоначално, това означава, че има проблеми с еталонирането или с утечки в системата.


1.5. Процедура по еталониране


1.5.1. Цялото устройство


Цялото устройство трябва да се еталонира и кривите на еталониране се проверяват чрез сравнение с еталонни газове. Трябва да се използват същите дебити на газа, както по време на вземането на проби от отработените газове.


1.5.2. Време на подгряване


Времето за подгряване трябва да съответства на препоръките на прозводителя. Ако липсват указания, се препоръчва да се съблюдава минимално време от два часа за привеждане на анализаторите до работна температура.


1.5.3. Анализатори NDIR и HFID


При необходимост анализаторът NDIR трябва да бъде регулиран и горивният пламък на анализатора HFID трябва да бъде оптимизиран (точка 1.8.1).


1.5.4. Еталониране


Всеки нормално използван диапазон трябва да бъде еталониран.


С помощта на пречистен синтетичен въздух (или азот) анализаторите на CO, на CO2, на NOx, на HC и на O2 трябва да бъдат нулирани.


В анализаторите се въвеждат съответните еталониращи газове, след това се записват стойностите и се начертава кривата на еталониране съгласно точка 1.5.6.


Проверява се отново регулировката на нулевото положение и при необходимост процедурата по еталониране се извършва отново.


1.5.5. Начертаване на кривата на еталониране


1.5.5.1. Основни принципи


Кривата на еталониране на анализатора се начертава като свързва поне 5 точки на еталониране (с изключение на 0), разстоянието между които е разпределено възможно най-равномерно. Максималната номинална концентрация трябва да бъде равна или по-висока от 90 % от пълната измервателна скала.


Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати. Ако степента на резултантния многочлен е по-висока от 3, броят на точките на еталониране (включително и нулата) трябва да бъде най-малко равен на тази степен на многочлена плюс 2.


Кривата на еталониране не трябва да се отклонява с повече от ± 2 % от номиналната стойност на всяка точка на еталониране, и с повече от ± 1 % от пълната скала при нулево положение.


Кривата и точките на еталониране позволяват да се провери точното извършване на еталонирането. Трябва да се отбележат различните характерни параметри на анализатора, а по-специално:


- измервателният диапазон,


- чувствителността,


- датата на еталонирането.


1.5.5.2. Еталониране при под 15 % от пълната скала


Кривата на еталониране на анализатора се начертава, като свързва поне 10 точки на еталониране (с изключение на 0), разстоянието между които е разпределено така че 50 % от точките на еталониране да бъдат разположени по-ниско от 10 % от пълната скала.


Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати.


Кривата на еталониране не трябва да се отклонява с повече от ± 4 % от номиналната стойност на всяка точка на еталониране, и с повече от ± 1 % от пълната скала при нулево положение.


1.5.5.3. Други методи


Ако може да се докаже, че друго оборудване (например компютър, електронен превключвател на диапазони и т. н.) може да постигне еквивалентна степен на точност, то също може да бъде използвано.


1.6. Проверка на еталонирането


Всички нормално използвани диапазони трябва да бъдат проверени преди всеки анализ съгласно описаната по-долу процедура.


Еталонирането се проверява с помощта на газ за нулиране и газ за еталониране, чиято номинална стойност надвишава 80 % от пълната скала на измервателния диапазон.


Ако за разглежданите две точки отчетената стойност не се отклонява от обявената референтна стойност с повече от ± 4 % от пълната скала, регулировъчните параметри могат да бъдат променени. Ако случаят не е такъв, се начертава нова крива на еталониране съгласно точка 1.5.4.


1.7. Изпитване за ефективността на конвертора за NOx


Ефективността на конвертора, използван за превръщане на NO2 в NO се тества по начина, указан в точки от 1.7.1 до 1.7.8 (фигура 1).


1.7.1. Изпитвателна инсталация


С изпитвателната инсталация, показана на фигура 1 (виж също така допълнение 1, точка 1.4.3.5), и описаната по-долу процедура може да се провери ефективността на конверторите с помощта на озонатор.


Фигура 1


Схема на конвертор за NO2




1.7.2. Еталониране


Детекторите CLD и HCLD се еталонират съгласно спецификациите на производителя в най-често използвания диапазон с помощта на газ за нулиране и на газ за еталониране (последният трябва да има съдържание на NO, което да отговаря на около 80 % от измервателния диапазон и концентрацията на NO2 в газовата смес трябва да бъде по-ниска от 5 % от концентрацията на NO). Анализаторът на NOx трябва да бъде поставен в режим NO, така че газът за еталониране да не преминава през конвертора. Отчетената концентрация трябва да се запише.


1.7.3. Изчисления


Ефективността на конвертора за NOx се изчислява както следва:


Ефективността




а = концентрация на NOx съгласно точка 1.7.6


b = концентрация на NOx съгласно точка 1.7.7


c = концентрация на NO съгласно точка 1.7.4


d = концентрация на NO съгласно точка 1.7.5


1.7.4. Добавяне на кислород


Добавя се непрекъснато кислород или въздух за нулиране към газовия поток посредством Т-образна връзка, докато отчетената концентрация стане по-ниска с около 20 % от концентрацията за еталониране, указана в точка 1.7.2 (анализаторът е поставен в режим NO).



Отчетената концентрация "с" трябва да бъде записана. Озонаторът остава дезактивиран по време на цялата процедура.


1.7.5. Активиране на озонатора


След това озонаторът се активира, за да създаде достатъчен обем от озон, за да намали концентрацията на NO до около 20 % (минимум 10 %) от концентрацията за еталониране, указана в точка 1.7.2. Отчетената стойност на концентрацията "d" се записва (анализаторът е в режим NO).


1.7.6. Режим NOx


След това анализаторът на NO се превключва в режим NOx, така че газовата смес (съставена от NO, от NO2, от O2 и от N2) да преминава през конвертора. Отчетената концентрация "а" трябва да бъде записана (анализаторът е в режим NOx).


1.7.7. Дезактивиране на озонатора


След това озонаторът се дезактивира. Газовата смес, указана в точка 1.7.6, преминава през конвертора и достига до детектора. Отчетената концентрация "b" трябва да бъде записана (анализаторът е в режим NOx).


1.7.8. Режим на анализиране на NO


След превключване в режим NO и след като озонаторът е дезактивиран, се спира също така притокът на кислород или на синтетичен въздух. Отчетената от анализатора стойност на NOx не трябва да се различава с повече от ± 5 % от стойността, измерена съгласно точка 1.7.2 (анализаторът е в режим NO).


1.7.9. Интервал на провеждане на изпитванията


Ефективността на конвертора трябва да бъде тествана преди всяко еталониране на анализатора за NOx.


1.7.10. Изискван рандеман (коефициент на полезно действие)


Ефективността на конвертора не трябва да бъде по-ниска от 90 %, но се препоръчва настоятелно тя да надвишава 95 %.


Забележка: Ако анализаторът е регулиран да работи на най-често използвания диапазон и озонаторът не позволява да се постигне намаляването от 80 % до 20 % съгласно точка 1.7.5, е необходимо да се използва най-високият диапазон, който е в състояние да отчете това намаляване.


1.8. Регулировка на FID


1.8.1. Оптимизиране на реагирането на детектора


Детекторът HFID трябва да се регулира според указанията на производителя на апаратурата. За да се оптимизира реагирането на детектора в най-често използвания измервателен диапазон, трябва да се използва газ за еталониране, съдържащ пропан и въздух.


Сред регулиране дебита на горивото и на въздуха според препоръките на производителя в анализатора се вкарва газ за еталониране 350 ± 75 ppm C. Реагирането на определен дебит на горивото се определя въз основа на разликата между реакцията на газа за еталониране и на газа за нулиране. Дебитът на горивото се регулира постъпково над и под предписаната от производителя стойност. Записва се реагирането на газа за еталониране и на газа за нулиране при тези дебити на горивото. Начертава се крива на двете реакции и дебитът на горивото се регулира в зависимост от най-високата част на кривата.


1.8.2. Коефициенти на реагиране на въглеводородите


Анализаторът се еталонира, като се използва пропан с въздух или с пречистен синтетичен въздух, съгласно точка 1.5.


Коефициентите на реагиране трябва да се определят при пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба. Коефициентът на реагиране (Rf) на определен тип въглеводороди представлява отношението на стойността C1, отчетена от FID, и на газовата концентрация в бутилката, която се изразява в ppm C1.


Концентрацията на изпитвания газ трябва да бъде достатъчна, за да предизвика реакция, равна на около 80 % от пълната скала. Концентрацията трябва да се знае с точност от ± 2 % по отношение на определен гравиметричен еталон, изразен в обемни части. Освен това газовата бутилка трябва да бъде предварително поддържана в продължение на 24 часа при температура от 298 K (25 °C) ±5 К.


Изпитвателните газове, които трябва да се използват, и препоръчителните диапазони на коефициентите на реагиране са следните:


—метан и пречистен синтетичен въздух: | 1,00 ? Rf ? 1,15 |


—пропилен и пречистен синтетичен въздух: | 0,90 ? Rf ? 1,10 |


—толуен и пречистен синтетичен въздух: | 0,90 ? Rf ? 1,10 |


спрямо коефициент на реагиране (Rf) от 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух.


1.8.3. Контрол на интерференцията с кислорода


Контролът на интерференцията с кислорода трябва да се извършва при пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба.


Коефициентът на реагиране се определя и трябва да бъде определян съгласно разпоредбите на точка 1.8.2. Изпитвателният газ, който трябва да се използва, и препоръчителния диапазон на коефициентите на реагиране са следните:


- пропан и азот: 0,95 ? Rf ? 1,05


спрямо коефициент на реагиране (Rf) от 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух.


Концентрацията на кислород във въздуха на горелката на FID не трябва да надвишава ± 1 mole % от концентрацията на кислород във въздуха на горелката, прилагана по време на последния контрол на интерференцията с кислорода. Ако разликата е по-голяма, интерференцията с кислорода трябва да бъде проконтролирана и, при необходимост, анализаторът трябва да бъде регулиран.


1.9. Ефекти от интерференция с анализаторите NDIR и CLD


Газове, присъстващи в отработените газове и които са различни от анализирания газ, могат да повлияят на отчитаните стойности по няколко начина. В инструментите NDIR се наблюдава положителна интерференция, когато газът, който е причина за интерференцията, предизвиква същия ефект като измервания газ, но в по-ниска степен от него. Отрицателна интерференция се наблюдава в инструментите NDIR, когато газът, който е причина за интерференцията, разширява диапазона на абсорбция на измервания газ и в инструментите CLD, когато газът, който е причина за интерференцията, предизвиква затихване на излъчването. Контролът на интерференцията, указан в точки 1.9.1 и 1.9.2, трябва да се извършва преди пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба.


1.9.1. Контрол на интерференцията на анализатора на CO


Водата и CO2 могат да повлияят на работата на анализатора на CO. Поради това газ за еталониране, съдържащ CO2 с концентрация от 80 % до 100 % от пълната скала на максималния измервателен диапазон, използван по време на изпитванията, се пречиства чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, като показанието на анализатора се записва. Стойността на показанието не трябва да надвишава 1 % от пълната скала за диапазоните, които са равни или надвишават 300 ppm, или 3 ppm за диапазоните, по-ниски от 300 ppm.


1.9.2. Контрол на редуциращия ефект в анализатора на NOx


Двата газа, имащи отношение към анализаторите CLD (и HCLГ) са CO2 и водната пара. Степените на редуциращия ефект, причиняван от тези газове, са пропорционални на техните концентрации, и това налага да се прибягва до изпитвания за определяне на редуциращия ефект при очакваните максимални концентрации по време на изпитванията.


1.9.2.1. Контрол на редуциращия ефект в анализатора на CO2


През анализатора NDIR се пропуска газ за еталониране на CO2 с концентрация от 80 % до 100 % от пълната скала на максималния диапазон, който се използва при изпитването, и се записва измерената стойност на CO2 (A). След това газът се разрежда до около 50 % с газ за еталониране на NO и се пропуска през NDIR и през (H)CLD, след което се записват измерените стойности на CO2 и на NO (съответно В и C). Пропускането на CO2 се прекъсва, за да може единствено газът за еталониране на NO да преминава през анализатора (H)CLD, след което се записва измерената стойност за NO (D).


Редуциращият ефект се изчислява както следва:


% редуциращ ефект в анализатора на CO



и той не трябва да надвишава 3 % от пълната скала


където:


А : концентрацията на неразреден CO2, която е измерена в % с помощта на NDIR


B : концентрацията на разреден CO2, която е измерена в % с помощта на NDIR


C : концентрацията на разреден NO, която е измерена в ppm с помощта на CLD


D : концентрацията на неразреден NO, която е измерена в ppm с помощта на CLD


1.9.2.2. Контрол на редуциращия ефект на водата


Това контролиране се прилага единствено при измерванията на концентрацията на газовете, в които има наличие на кондензируеми фракции. При изчисляването на редуциращия ефект на водата трябва да се взема предвид разреждането на газа за еталониране на NO във водната пара, както и съотоношението на концентрацията на водната пара в сместа по отношение на очакваната по време на изпитването. Газ за еталониране на NO с концентрация от 80 % до 100 % от пълната скала на нормално използвания диапазон, се пропуска през (H)CLD и измерената стойност за NO се записва като D. След това NO трябва да се пречисти чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, и се пропуска през анализатора (H)CLD, като измерената стойност за NO се записва като C. Абсолютното работно налягане на анализатора и температурата на водата трябва да се определят и се записват съответно като стойности Е и F. Налягането на насищане на парата в сместа, което съответства на температурата (F) на водата от устройството за промиване на газа, се определя и записва като стойност G. Концентрацията на водната пара (в %) в сместа се изчислява както следва:


H = 100 ?


и се записва като стойност H. Очакваната концентрация на разредения (с водна пара) газ за еталониране на NO се изчислява както следва:


De = D ?


H


100


и се записва като стойност De. В отработените газове на дизелов двигател максималната концентрация на водната пара в тях (в %), която се очаква по време на изпитванията, се определя, както следва въз основа на концентрацията на неразредения газ за еталониране на СO2 (стойност A, измерена, както е указано в точка 1.9.2.1), като се предполага атомно съотношение H/C на горивото, равно на 1,8 към 1:


и се записва като стойност Hm.


Редуциращият ефект на водата се изчислява, както следва:


% редуциращ ефект на H


O = 100 ?


?


и той не трябва да надвишава 3 % от пълната скала


където:


De = предвидената концентрация на разредения NO (в ppm)


C = концентрацията на разредения NO (в ppm)


Hm = максимална концентрация на водната пара (в %)


H = реалната концентрация на водната пара (в %).


Забележка: Необходимо е газът за еталониране на NO да съдържа минимална концентрация на NO2 за целите на този контрол, тъй като при изчисляването на редуциращите ефекти не е взета под внимание абсорбцията на NO2 във водата.


1.10. Периодичност на еталонирането


Анализаторите трябва да се еталонират съгласно точка 1.5 не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или след всяка поправка или промяна на системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.


2. ЕТАЛОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЧАСТИЦИТЕ


2.1. Въведение


Всеки компонент трябва да бъде еталониран толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от настоящия стандарт. Тази точка описва метода за еталониране, който трябва да се прилага спрямо компонентите, указани в приложение III, допълнение 1, точка 1.5, и в приложение V.


2.2. Дебит


Газомерите или разходомерите се еталонират съгласно националните и/или международните стандарти.


Максималната грешка на измерваната стойност трябва да не е по-висока от ± 2 % от отчетеното показание.


Ако дебитът на газа е определен чрез диференциално измерване на потока, максималната грешка при разликата трябва да бъде такава, че точността на GEDF да бъде от порядъка на ± 4 % (виж също приложение V, точка 1.2.1.1 EGA). Той може да бъде изчислен чрез вземане на средната квадратична стойност на грешките на всеки инструмент.


2.3. Контрол на степента на разреждане


При използване на системи за вземане на проби от частици без анализатор на отработените газове EGA (приложение V, точка 1.2.1.1) се проверява степента на разреждане при всяко монтиране на нов двигател, докато двигателят работи, използвайки концентрациите на CO2 или NOx в брутните и разредените отработени газове.


Измерената степен на разреждане трябва да бъде ± 10 % от степента на разреждане, изчислена въз основа на измерването на концентрацията на CO2 или NOx.


2.4. Проверка на условията за отвеждане на газовете чрез дериватна система


Диапазонът от скорости на отработените газове и колебанията на налягането се проверяват и регулират при необходимост съгласно изискванията на приложение V, точка 1.2.1.1, EP.


2.5. Периодичност на еталонирането


Инструментите за измерване на дебита се еталонират не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или всеки път, когато е извършена промяна в системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.




Допълнение 3


1. ОЦЕНКА И ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ


1.1. Оценка на данните относно газовите емисии


За да се оценят газовите емисии, се вземат средните стойности от диаграмата през последните 60 секунди на всеки режим и се определят средните концентрации (conc) на HC, на CO, на NOx и на CO2, ако се използва метода на въглеродния баланс, постигнати по време на всеки режим, въз основа на записаните средни стойности от диаграмите и съответните данни от еталонирането. Може да се използва друг тип записване, ако той гарантира получаването на еквивалентни данни.


Средните фонови концентрации (concd) могат да се определят въз основа на регистрираните стойности на първичния въздух, който се съдържа в торбичките, или въз основа на стойностите на фоновата концентрация, записани без прекъсване (без вземане на проба в торбички) и съответните данни от еталонирането.


1.2. Емисии на частици


За да се извърши оценка на емисиите от частици, общите маси (MSAM,i) или общите обеми (VSAM,i) на пробите, преминаващи през филтрите, трябва да бъдат записани за всеки от изпитателните режими.


Филтрите трябва да бъдат поставени в теглителната камера и да се приведат до съответната температура в продължение на не по-малко от два часа, но не повече от 80 часа, и след това да бъдат претеглени. Брутното тегло на филтрите трябва да бъде записано и теглото им при празно състояние да се приспадне (виж приложение III, точка 3.1). Масата на частиците (Mf при метода с общ филтър, Mf,i при метода с няколко филтъра) представлява сумата от масите на частиците, отложени върху първичния и вторичния филтри.


Ако трябва да се извърши корекция на фоновите стойности, масата (MDIL) или обемът (VDIL) на първичния въздух, преминаващ през филтрите, и масата на частиците (Md) трябва да бъдат записани. Ако се извърши повече от едно измерване, коефициентът Md/MDIL или Md/VDIL трябва за бъде изчислен за всяко отделно измерване, като приема средната стойност.


1.3. Изчисляване на газовите емисии


Окончателните резултати от изпитванията се получават чрез извършване на следните операции.


1.3.1. Определяне на дебита на отработените газове


Тегловният дебит на отработените газове (GEXHW, VEXHW или VEXHD) се определя за всеки от режимите съгласно предписанията на приложение III, допълнение 1, точки от 1.2.1 до 1.2.3.


Ако се използва система за разреждане към главния кръг, общият тегловен дебит на разредените отработени газове (GTOTW, VTOTW) се определя за всеки от режимите съгласно предписанията на приложение III, допълнение 1, точка 1.2.4.


1.3.2. Коригиране за преминаване от сухо към влажно състояние


Ако се прилагат стойностите GEXHW, VEXHW, GTOTW или VTOTW, измерената концентрация се конвертира при условия на наличие на кондензируеми фракции по следната формула, ако тя вече не е измерена при условия на наличие на кондензируеми фракции:


>M2


Таблица 2: непреносими двигатели — емисии на HC + NOx и на CO — коефициенти на влошаване, определени предварително, за да бъдат взети под внимание от производителите на малки серии двигатели


Клас на двигателите

Двигатели със странично

разположени клапани

Двигатели с горни клапани

Двигатели с устройство за вторична преработка


HC + NOx CO HC + NOx CO на газовете

SH:1 2,1 1,1 1,5 1,1 коефициентът на влошаване (DF)

(КВ) трябва да се изчисли с помощта на формулата, посочена в точка

1.3.1

SH:2 2,1 1,1 1,5 1,1

SH:3 2,1 1,1 1,5 1,1

SN:4 1,6 1,1 1,4 1,1

1.3.1. Формула за изчисляване на коефициентите на влошаване за двигателите с устройство за вторична преработка на газовете:


DF ј ЅрNE _ EDFЮ–рCC _ FЮ_=рNE–CCЮ

където:

DF = коефициент на влошаване

NE = нива на емисиите при нови двигатели преди катали-

затора (в g/kWh)

EDF = коефициент на влошаване при двигателите без ката-

лизатор, такъв какъвто е посочен в таблица 1

CC = количество, конвертирано в час нула в g/kWh

F = 0,8 за HC и 0,0 за NOx за всички класове двигатели

F = 0,8 за CO за всички класове двигатели

1.4. Производителите според случая избират един предварително определен коефициент на влошаване DF, или го изчисляват за всеки регламентиран замърсител, за всички фамилии двигатели, изпитвани през етап II. Тези коефициенти на влошаване DF се използват при изпитванията за типово одобрение и при изпитванията на поточните производствени линии.

1.4.1. За двигателите, при които не се използват предварително определени коефициенти на влошаване (DF), фигуриращи в таблици 1 или 2 на настоящата точка, DF се определят по следния начин:

1.4.1.1. Най-малко върху един изпитван двигател, представляващ избраната конфигурация, и за който се смята, че има най- голяма възможност да надвиши нормите за емисии на HC + NOx (или при необходимост на FEL), и който е произведен, за да бъде представителен за произведените двигатели, се прилага цялата процедура за изпитване относно емисиите, описана в настоящата директива, след съответния брой часове на работа, необходим за стабилизиране на емисиите.

1.4.1.2. Ако се подлагат на изпитване няколко двигателя, се отчита средноаритметичната стойност на резултатите и тя се закръгля до същия брой числа след запетаята, като фигуриращите в прилаганата норма, но с едно допълнително значещо число.

1.4.1.3. Тези изпитвания относно емисиите се повтарят след остаряването на двигателя. Процедурата по стареенето трябва да бъде предвидена, за да позволи на производителя да предвиди правилно влошаването на работните характеристики на емисиите, което се очаква в периода на устойчивост на параметрите на двигателя, като в същото време държи сметка за типа на износване и за други фактори на влошаване, които са очаквани при типичните условия на експлоатация, които биха могли да се отразят на качествените показатели на емисиите. Ако се подлагат на изпитване няколко двигателя, се отчита средноаритметичната стойност на резултатите и тя се закръгля до същия брой числа след >M2 запетаята, като фигуриращите в прилаганата норма, но с едно допълнително значещо число.


1.4.1.4. В края на периода на устойчивост записаните емисии (при необходимост – средните стойности на емисиите) се делят за всеки регламентиран замърсител на стабилизираните емисии (при необходимост — средните стойности на емисиите) и резултатът се закръгля до две значещи цифри. Числото, което се получава като резултат от тази операция, представлява коефициента на влошаване КВ (DF), освен ако то е под 1,00, тогава се приема, че КВ (DF) е 1,0.

1.4.1.5. По избор на производителя могат да бъдат програмирани допълнителни точки на изпитване между точката на изпитване на стабилизираните емисии и изпитванията, които се извършват в края на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите. Ако се програмират междинни изпитвания, точките на изпитване трябва да бъдат равномерно разпределени в периода на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ) (PDCE) (около два часа), а една от тези точки на изпитване трябва да се намира в средата на този период (ПУХЕ) (PDCE) (около два часа).

а всеки замърсител HC + NOx и CO се начертава права линия между точките с данни, като се има предвид, че началните изпитвания се провеждат в час нула, и като се прилага метода на най-малките квадрати. Коефициентът на влошаване се изчислява като се разделят записаните емисии в края на периода на устойчивост на емисиите, записани в час нула.

1.4.1.6. Коефициентите на влошаване могат да включат други фамилии, различни от тези на чиято база те са били изчислени, при условие че производителят докаже убедително на компетентния национален орган по одобрението и преди типовото одобрение, че логично може да се очаква въпросните фамилии двигатели да бъдат с аналогични характеристики по отношение на влошаването на характеристиките на емисиите, в зависимост от модела и използваната технология.

По-долу следва неизчерпателен списък на групирания в зави- симост от модела и използваната технология:

— класически двутактови двигатели без система за вторична обработка на отработените газове,

— класически двутактови двигатели с керамичен катализатор от един и същ активен материал и един и същ пълнител, и с един и същ брой клетки на см2,

— класически двутактови двигатели с метален катализатор от един и същ активен материал и един и същ пълнител, и с един и същ брой клетки на см2,

— двутактови двигатели, оборудвани със система за слоесто прочистване,

— четиритактови двигатели с катализатор (като определения по-горе), които използват една и съща технология на разположение на клапаните и идентична смазочна система,

— четиритактови двигатели без катализатор, които използват една и съща технология на разположение на клапаните и идентична смазочна система.


2. ПЕРИОДИ НА УСТОЙЧИВОСТ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ЕМИСИИТЕ ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ ВЪВ ФАЗА II


2.1. Производителят обявява категорията на устойчивост на характе- ристиките на газовете (ПУХЕ) (PDCE), приложима за всяка фамилия двигатели по време на типовото одобрение. Това е кате- горията, която се приближава най-много до предвидената продъл- жителност на полезен живот на оборудването, върху което двигателят трябва да бъде монтиран, според производителя на двигателя. Производителят съхранява съответните данни, които обосновават избора на категорията на (ПУХЕ) (PDCE) за всяка фамилия двигатели. Тези данни са съобщават при поискване на компетентния техническия орган, отговарящ за типовото одобрение.


2.1.1. За преносимите двигатели: производителят избира дадена категория на (ПУХЕ) (PDCE) в таблица 1.

Таблица 1: категории на устойчивост на характеристиките на емисиите за преносимите двигатели (в часове)

Категория 1 2 3

Клас SH:1 50 125 300

Клас SH:2 50 125 300

Клас SH:3 50 125 300

2.1.2. За непреносимите двигатели: производителят избира дадена категория на (ПУХЕ) (PDCE) в таблица 2.

Таблица 2: категории на устойчивост на характеристиките на емисиите за непреносимите двигатели (в часове)


Категория 1 2 3

Клас SN:1 50 125 300

Клас SN:2 125 250 500

Клас SN:3 125 250 500

Клас SN:4 250 500 1 000


2.1.3. Производителят трябва да докаже убедително пред компетентния техническия орган, отговарящ за типовото одобрение, че обявената продължителност на полезен живот е реална. Данните, които служат за обосноваване от страна на производителя на избора на категория на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ) (PDCE) за дадена фамилия двигатели, може да включва следното (без този списък да се смята за изчерпателен):

— проучвания за продължителността на живот на оборудването, върху което се монтират въпросните двигатели,

— технически оценки на двигатели, остарели при нормална експлоатация, с цел установяване на момента, когато техни- ческите показатели на двигателите се влошават до положение, при което тяхната полезност и/или надеждност е нарушена дотолкова, че се налага извършване на основен преглед или подмяна,

— гаранционни карти и гаранционни периоди,

— документи с търговски характер, които се отнасят до продължителността на живот на двигателите,

— доклади за повредите, настъпили при потребителите,

— технически оценки на устойчивостта, в часове, на специфични технологии на двигателите, на материали за двигатели или на модели на двигатели.


ПРИЛОЖЕНИЕ >M2 V


ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕТАЛОННОТО ГОРИВО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПРИ ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ И ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО ЕТАЛОННО ГОРИВО ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПОДВИЖНИ ИЗВЪНПЪТНИ МАШИНИ, ОДОБРЕНИ ЗА ЕТАПИ I И II И ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЗАДВИЖВАНЕ НА КОРАБИ ОТ ВЪТРЕШНОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.



Забележка: Основните характеристики относно функционирането на двигателя и относно емисиите от отработени газове са в получер шрифт.


Бележка 1: Ако е необходимо да се изчисли топлинният коефициент на полезно действие на двигател или превозно средство, топлопроизводителната способност на горивото може да бъде получена чрез следната формула.


Специфична енергия




където:


d = е плътността, измерена при 288 K (15 °C)


х = е тегловното съотношение на водата (%/100)


у = е тегловното съотношение на пепелта (%/100)


s = е тегловното съотношение на сярата (%/100).


Бележка 2: Посочените в спецификациите стойности са "реални стойности". При установяването на пределните стойности се прилагаха изискванията на стандарта ASTM D 3244 "Defining a basis for petroleum produce quality disputes", и при определянето на максимална стойност бе взета под внимание минимална разлика от 2R по отношение на нулевата стойност; при определянето на максимална и на минимална стойност минималната разлика между тези стойности е 4R (R = въпроизводимост).


Въпреки това измерване, което е необходимо за статистически нужди, производителят на определено гориво трябва да се стреми към нулева стойност, когато максималната изисквана стойност е 2R, и да се стреми към средната стойност, когато са посочени максимални и минимални граници. При необходимост от проверка на спазването на спецификациите, трябва да се прилагат изискванията на стандарт ASTM D 3244.


Бележка 3: Указаните стойности съответстват на общите количества на изпаренията (% възстановени и % загуби).


Бележка 4: Указаният интервал за цетановото число не отговаря на минимума от 4 R. Въпреки това в случай на спор между доставчика и потребителя могат да се прилагат изискванията на стандарт ASTM D 3244, при положение че бъде извършен достатъчен брой измервания, за да се получи необходимата точност, като за предпочитане е извършването на еднократно определяне.


Бележка 5: Въпреки че стабилността на окисление се контролира, е вероятно продължителността на живот на продукта да бъде ограничена. Препоръчва се да се поиска съвет от доставчика по отношение на условията за съхраняване и продължителността на живот на продукта.


Бележка 6: Това гориво може да бъде произвеждано само от преки или крекирани дестилати; позволява се извършването на десулфуризация. То не трябва да съдържа метални присадки или подобрители на цетановото число.


Бележка 7: Приемат се и по-ниски стойности, като в този случай трябва да бъде указано цетановото число на използваното референтно гориво.


Бележка 8: Приемат се и по-високи стойности, като в този случай трябва да бъде указано цетановото число на използваното референтно гориво.


Бележка 9: Тези стойности трябва да бъдат постоянно преразглеждани в зависимост от тенденциите на пазара. За целите на първоначалното одобение на двигател без вторична обработка на отработените газове по искане на заявителя се допуска минимално съдържание на сяра от 0,050 тегловни %, като в този случай измереното ниво на частиците трябва да бъде коригирано към по-високи стойности до указаната номинална средна стойност за съдържанието на сяра в горивото (0,150 тегловни %) по следната формула:



За целите на съответствието на производството съгласно точка 5.3.2 на

приложение I условията трябва да бъдат изпълнени с еталонно гориво със

съдържание на сяра, съответстващо на минималното/максималното ниво от

0,1/0,2 тегловни %.



Бележка 10: Приемат се и по-високи стойности до 855 kg/m; в този случай трябва да бъде указана

плътността на използваното референтно гориво. За целите на съответствието на

производството съгласно точка 5.3.2 на приложение I условията трябва да

бъдат изпълнени с еталонно гориво със съдържание на сяра, съответстващо на

минималното/максималното ниво от 835/845 kg/m3.

Бележка 11: Всички свойства на горивото и пределните стойности ще трябва да бъдат

преразглеждани в зависимост от тенденциите на пазара.

Бележка 12: Ще се замени от стандарт EN/ISO 6245 след влизането му в сила.



ЕТАЛОННО ГОРИВО ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ С КОМПРЕСИОННО

ЗАПАЛВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПОДВИЖНИ ИЗВЪНПЪТНИ

МАШИНИ, ОДОБРЕНИ ЗА ЕТАП III А

Параметър

Мерна

единица

Гранични стойности (1)

Метод на изпитване

Минимум Максимум

Цетаново число (2) 52 54,0 EN-ISO 5165

Плътност при 15°С kg/m3 833 837 EN-ISO 3675

Дестилация:

Температура, при която се дестилират 50 % от фракционния състав

°С 245 — EN-ISO 3405

Температура, при която се дестилират 95 % от фракционния състав

°С 345 350 EN-ISO 3405

— крайна температура на кипене

°С — 370 EN-ISO 3405

Пламна температура °С 55 — EN 22719

TLF (CFPP) °С — - 5 EN 116

Вискозитет при 40 °С mm2/s 2,5 3,5 EN-ISO 3104

Полициклични ароматни въглеводороди

% m/m 3,0 6,0 IP 391

Съдържание на сяра (3) mg/kg — 300 ASTM D 5453

Корозия на медна пластинка

— клас 1 EN-ISO 2160

Коксов остатък по Конрадсон (на 10 %-ия

остатък при дестилация)

% m/m — 0,2 EN-ISO 10370

Съдържание на пепел (пепелност)

% m/m — 0,01 EN-ISO 6245

Съдържание на вода % m/m — 0,05 EN-ISO 12937

Число на неутрализация (силна киселина)

mg KOH/g — 0,02 ASTM D 974

Устойчивост на окисление (4)

Mg/ml — 0,025 EN-ISO 12205

(1) Дадените в спецификациите стойности са „действителни стойности“. При определянето на техните гранични стойности са приложени предписанията на стандарт ISO 4259 „Петролни продукти - определяне и прилагане на доверителни стойности, отнасящи се до методите на изпитване“. При определянето на дадена минимална стойност се взема предвид минималната разлика 2R спрямо нулевата стойност; при определянето на максимална и минимална стойност, минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост).

Въпреки този критерий, необходим по технически причини, производителят на горивото трябва да се стреми да постигне нулева стойност там, където е договорена максимална стойност 2R, а там, където са дадени долна и горни граници - да постигне средната стойност. Ако има съмнения дали дадено гориво отговаря на предписаните изисквания, се прилагат предписанията на стандарт ISO 4259.

(2) Диапазонът на цетановото число не отговаря на изискването за минимален диапазон от 4R. При спорни ситуации между доставчици и потребители на горивото за достигане до решение може да се приложат предписанията на стандарт ISO 4259, като за постигане на необходимата прецизност се дава предпочитание на многократни измервания пред единично измерване.

(3) Докладва се действителното съдържание на сяра в използваното за изпитвания от тип I гориво.

(4) Въпреки, че устойчивостта срещу окисляване се контролира, продължителността на съхранение вероятно е ограничена. Що се отнася до условията и продължителността на съхранение, се препоръчва да се потърси мнението на доставчика.


>M3




ЕТАЛОННО ГОРИВО ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПОДВИЖНИ ИЗВЪНПЪТНИ МАШИНИ, ОДОБРЕНИ ЗА ЕТАПИ III B И IV


Параметър

Мерна

единица

Гранични стойности (1)

Метод на изпитване

Минимум Максимум

Цетаново число (2) 54 EN-ISO 5165

Плътност при 15°С kg/m3 833 837 EN-ISO 3675

Дестилация:

Температура, при която

се дестилират 50 % от

фракционния състав

°С 245 — EN-ISO 3405

Температура, при която

се дестилират 95 % от

фракционния състав

°С 345 350 EN-ISO 3405

— Крайна температура

на кипене

°С - 370 EN-ISO 3405

Пламна температура °С 55 — EN 22719

TLF (CFPP) °С — - 5 EN 116

Вискозитет при 40°С mm2/s 2,3 3,3 EN-ISO 3104

Полициклични ароматни

въглеводороди

% m/m 3,0 6,0 IP 391

Съдържание на сяра (3) mg/kg — 10 ASTM D 5453

Корозия на медна

пластинка

— Клас 1 EN-ISO 2160

Коксов остатък по

Конрадсон (на 10 %-ия

остатък при дестилация)

% m/m — 0,2 EN-ISO 10370

Съдържание на пепел

(пепелност)

% m/m — 0,01 EN-ISO 6245

Съдържание на вода % m/m — 0,02 EN-ISO 12937

Число на неутрализация

(силна киселина)

mg KOH/g — 0,02 ASTM D 974

Устойчивост на

окисление (4)

mg/ml — 0,025 EN-ISO 12205

Смазваща способност

(метод HFRR: диаметър

на белега на износване

при 60 °C)

>M — 400 CEC F-06-A-96

EMAG забранени

(1) Дадените в спецификациите стойности са „действителни стойности“. При определянето на

техните гранични стойности са приложени предписанията на стандарт ISO 4259

„Петролни продукти — определяне и прилагане на доверителни стойности, отнасящи се

до методите на изпитване“. При определянето на дадена минимална стойност се взема

предвид минималната разлика 2R спрямо нулевата стойност; при определянето на

максимална и минимална стойност, минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост).

Въпреки този критерий, необходим по технически причини, производителят на горивото

трябва да се стреми да постигне нулева стойност там, където е договорена максимална

стойност 2R, а там, където са дадени долна и горни граници - да постигне средната

стойност. Ако има съмнения дали дадено гориво отговаря на предписаните изисквания,

се прилагат предписанията на стандарт ISO 4259.

(2) Диапазонът на цетановото число не отговаря на изискването за минимален диапазон от

4R. При спорни ситуации между доставчици и потребители на горивото за достигане до

решение може да се приложат предписанията на стандарт ISO 4259, като за постигане на

необходимата прецизност се дава предпочитание на многократни измервания пред

единично измерване.

(3) Докладва се действителното съдържание на сяра в използваното за изпитвания от тип I

гориво.

(4) Въпреки, че устойчивостта срещу окисляване се контролира, продължителността на

съхранение вероятно е ограничена. Що се отнася до условията и продължителността на

съхранение, се препоръчва да се потърси мнението на доставчика.

>M3





МОБИЛНИ УСТРОЙСТВА, НЕПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО

ПЪТ, ЕТАЛОННО ГОРИВО ЗА ДВИГАТЕЛИТЕ С ПРИНУДИТЕЛНО

ЗАПАЛВАНЕ

Забележка: Горивото за двутактовите двигатели представлява смес от

смазочно масло и бензин, със специфицирани по-долу показатели. Съотно-

шението на сместа гориво/масло трябва да отговаря на предписаното съот-

ношение от производителя, както е посочено в приложение IV, точка 2.7.

Параметър

Единица

мярка

Гранични стойности (1)

Метод на

изпитване

Обна-

родване

Минимум Максимум

Октаново число по

изследователски

метод, (RON)

95,0 — EN 25164 1993

Октаново число, по

моторен метод,

(MON)

85,0 — EN 25163 1993

Обемна маса при

15 °C

kg/m3 748 762 ISO 3675 1995

Налягане на парата

по метода на Reid

(налягане на наси-

тените пари)

kPa 56,0 60,0 EN 12 1993

Дестилация —

Начална точка на

кипене

°C 24 40 EN-ISO 3405 1988

— Изпарение при

100 °C

vol. % 49,0 57,0 EN-ISO 3405 1988

— Изпарение при

150 °C

vol. % 81,0 87,0 EN-ISO 3405 1988

— Крайна точка на

кипене

°C 190 215 EN-ISO 3405 1988

Отпадни продукти % — 2 EN-ISO 3405 1988

Състав на въглево-

дороди:

— —

— Олефини vol. % — 10 ASTM D 1319 1995

— Ароматни

съединения

vol. % 28,0 40,0 ASTM D 1319 1995

— Бензен vol. % — 1,0 EN 12177 1998

— Наситени

съединения

vol. % — Допъл-

нително

ASTM D 1319 1995

Съотношение

въглерод/водород

Съот-

ношени-

е

Съот-

ношени___________-

е

Устойчивост на окис-

ляване (2)

min 480 — EN-ISO 7536 1996

Съдържание на

кислород

маса % — 2,3 EN 1601 1997

Фактически смоли mg/ml — 0,04 EN-ISO 6246 1997

Съдържание на сяра mg/kg — 100 EN-ISO 14596 1998

Корозия на медна

пластина при 50 °C

— 1 EN-ISO 2160 1995

Съдържание на олово g/l — 0,005 EN 237 1996


Параметър

Единица

мярка

Гранични стойности (1)

Метод на

изпитване

Обна-

родване

Минимум Максимум

Съдържание на

фосфор

g/l — 0,0013 ASTM D 3231 1994

Бележка 1: Посочените в спецификацията стойности са „фактически стойности“. За устано-

вяване на техните пределни стойности, са приложени условията на стандарт ISO

4259, „Петролни продукти — Определяне и приложение на достоверни стойности,

свързани с изпитвателните методи“. За фиксирането на минимална стойност, се

взема под внимание минималната разлика от 2R над нулата; за фиксирането на

минимална и минимална стойност, минималната разлика е от 4R

(R = възпроизводимост на измерванията). Въпреки тези определения, които са

необходими за статистически нужди, доставчикът на горива трябва да се стреми

към нулева стойност, когато максималната изисквана стойност е 2R, и да се стреми

към средната стойност, когато са посочени максималните и минималните граници.

В случай, когато трябва да се изясни въпросът за съответствието на определено

гориво спрямо изискванията на спецификациите, се прилагат условията на

стандарта ISO 4259.

Бележка 2: Горивото може да съдържа окислителни инхибитори и инхибитори на метална

катализа, който се използват обикновено за стабилизиране на бензинови маги-

страли в рафинериите, но добавките от типа на детергенти/дисперсанти и

разтворими масла не са разрешени.



ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СИСТЕМИ ЗА АНАЛИЗ И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ


1. СИСТЕМИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ГАЗОВЕ И ЧАСТИЦИ


Номер на /фигурата/Описани

2. Система за анализ на необработени отработени газове

3. Система за анализ на разредени отработени газове

4. Частичен поток, изокинетичен поток, настройка чрез всмукващ вентилатор, вземане на проба от част от потока

5. Частичен поток, изокинетичен поток, настройка чрез нагнетателен вентилатор, вземане на проба от част от потока

6. Частичен поток, измерване на СО2 или на NОХ, вземане на проба от част от потока

7. Частичен поток, измерване на СО2 и въглероден баланс, вземане на проба от целия поток

8. Частичен поток, единична тръба на Вентури и измерване на концентрациите, вземане на проба от част от потока

9. Частичен поток, двойна тръба на Вентури или двойна дюза и измерване на концентрациите, вземане на проба от част от потока

10. Частичен поток, многотръбно разделяне и измерване на концентрациите, вземане на проба от част от потока

11. Частичен поток, регулиране на дебита, вземане на проба от целия поток

12. Частичен поток, регулиране на дебита, вземане на проба от част от потока

13. Пълен поток, обемна помпа или тръба на Вентури с критичен поток, вземане на проба от част от потока

14. Система за вземане на проба от частици

15. Система с разреждане на целия поток


1.1. Определяне на газовите емисии

Подробни описания на препоръчваните системи за вземане на проби и за анализ се съдържат в точка 1.1.1, както и във фигури 2 и 3. Равностойни резултати могат да се постигнат при различни конфигурации и за това не е необходимо точното съот- ветствие с тези схеми. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи.

Други компоненти, които не са необходими за запазване на точността на някои системи могат да бъдат премахнати, при условие, че това решение се основава на добра техническа преценка.

1.1.1. СО, СО 2, НС, NОX- компоненти на отработените газове Системата за анализ, използвана за определяне на газовите компоненти на брутните или разредените отработени газове включва следните елементи: Системата за анализ, използвана за определянето на газоо- бразните компоненти в необработени или в разредени отработени газове, съдържа следните елементи: — HFID анализатор за измерване на въглеводородите;


>M3


— NDIR анализатори за измерването на въглероден оксид и въглероден диоксид;

— HCLD или еквивалентен детектор за измерване на азотните оксиди. При необработените отработени газове (виж фигура 2) пробата за определяне на всички компоненти може да бъде взета с една сонда за вземане на проби или с две намиращи се близо една до друга сонди за вземане на проби и вътрешно да се раздели към различните анализатори. Трябва да се внимава нито една от компонентите на отработените газове (включително вода и сярна киселина) да не кондензира в аналитичната система. При разредените отработени газове (фигура 3) пробата за опре- деляне на въглеводородите не трябва да се взема със същата сонда, като тази, използвана за определяне на другите компоненти. Трябва да се внимава нито една от компонентите на отработените газове (включително вода и сярна киселина) да не кондензира в аналитичната система.



Фигура 2


Схема на системата за анализ на необработени отработени газове за определяне на СО, NОx и НС




Описание — фигури 2 и 3


Общо указание:


Всички компоненти, през които преминава газовата проба, трябва да се поддържат при посочената за съответната система темпе- ратура.

— Сонда SP1 за вземане на проби от необработени отработени газове (само фигура 2) Препоръчва се статична сонда от неръждаема стомана, със затворен край и много отвори. Вътрешният й диаметър не трябва да бъде по-голям от вътрешния диаметър на тръбо- провода за вземане на проби. Дебелината на стената на сондата не трябва да бъде по-голяма от 1 mm. Тя трябва да има поне три отвора в три различни радиално разположени равнини, чиито размери позволяват да се вземат проби с приблизително еднакъв обем. Сондата трябва да заема минимум 80 % от диаметъра на изпускателната тръба. — Сонда SP2 за анализ на въглеводороди (НС) в разредени отра- ботени газове (само фигура 3) Сондата трябва:

— да представлява (по определение) първите 254 mm до 762 mm от тръбопровода за вземане на проби от въглеводороди (HSL3);

— да има минимален вътрешен диаметър 5 mm;

— да е монтирана в тунела за разреждане DT (точка 1.2.1.2) в точка, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени (т.е. на разстояние, равно на 10 пъти диаметъра на тунела след точката, в която отработените газове постъпват в тунела за разреждане);

— да е поставена на достатъчно разстояние (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични смущения или завихряния;

— да се загрява така, че температурата на газовия поток на изхода на сондата да достигне 463 К (190 °С) ± 10 К.

— Сонда SP3 за анализ на СО, СО2 и NОX от разредени отработени газове (само фигура 3) Сондата трябва: — да се намира в същата равнина като SP2;

— да е достатъчно отдалечена (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аероди- намични смущения или завихряния;

— да се изолира и загрява по цялата си дължина така, че най- ниската температура да бъде 328 К (55 °С), за да се избегне образуването на водна кондензация.

— Нагреваем тръбопровод за вземане на проби HSL1 Тръбопроводът служи за отвеждане на газови проби от една сонда до разпределителната (разпределителните) точка (и) и анализатора на въглеводороди. Тръбопроводът за вземане на проби трябва:

— да има минимален вътрешен диаметър 5 mm и максимален 13,5 mm;

— да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуо- ретилен);

— да поддържа температура на стената от 463 К (190 °С) ± 10 К, ако температурата на отработените газове при сондата за вземане на проби е по-малка или равна на 463 К (190 °С); температурата се измерва във всеки неза- висимо контролиран участък на нагряване, да поддържа температура на стената от 453 К (180 °С) ± 10 К, ако температурата на отработените газове при сондата за вземане на проби е по-голяма от 463 К (190 °С);

— да поддържа температура на газовете от 463 К (190 °С) ± 10 К непосредствено преди загрявания филтър (F2) и детектора HFID.

— Нагреваем тръбопровод HSL2 за вземане на проби от NОx Тръбопроводът за вземане на проби трябва:

— да поддържа температура на стената от 328 до 473 К (от 55 до 200 °С) до конвертора при използване на охладител, а ако няма охладител - до анализатора;

— да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуо- ретилен). Тъй като тръбопроводът трябва да бъде загряван само за пред- отвратяване на кондензацията на вода и сярна киселина, температурата му ще зависи от съдържанието на сяра в горивото.

— Тръбопровод SL за вземане на проби от СО (СO2) Тръбопроводът трябва да бъде от неръждаема стомана или РТFЕ. Той може да бъде или да не бъде загряван.

— ВК: торбичка за вземане на проби за определяне на фоновата концентрация (незадължителна, само фигура 3) За измерване на фоновите концентрации.

— ВG: торбичка за вземане на проби (незадължителна, само фигура 3, за СО и СO2) За измерване на концентрациите на пробите.

— Нагреваем предварителен филтър (незадължителен) F1: Температурата му трябва да бъде същата като на тръбо- провода HSL1.

— Нагреваем филтър F2 Този филтър служи за отстраняване на всички твърди частици от газовата проба, преди тя да достигне в анализатора. Темпе- ратурата му трябва да бъде същата като на тръбопровода HSL1. Филтърът трябва да се сменя при необходимост.

— Нагреваема помпа за вземане на проби Р Помпата се загрява до температурата на тръбопровода HSL1.

— НС Нагреваем пламъчно-йонизационен детектор (HFID) за опре- деляне на въглеводороди. Температурата му трябва да бъде поддържана в границите от 453 до 473 К (180 до 200 °С).

— СО, СО2 NDIR-анализатори за определяне на въглероден оксид и въглероден диоксид.

— NО2 (Н)CLD-детектор за определяне на азотни оксиди. При използване на HCLD-детектор, температурата му трябва да бъде поддържана в границите от 328 до 473 К (55 до 200 °С).

— Конвертор С Конверторът се използва за каталитична редукция на NO2 до NO преди анализа с CLD или HCLD.

— Охладителна баня В Служи за охлаждане и кондензиране на водата, съдържаща се в пробата от отработени газове. Банята се поддържа при температура от 273 до 277 К (0 °до 4 °С) посредством лед или охлаждаща система. Този апарат не е задължителен, ако анализаторът не се влияе от водна пара, както е определено в приложение III, допълнение 2, точки 1.9.1 и 1.9.2. Използването на химически сушители за отстраняване на вода от пробата не е разрешено.

— Температурни сензори Т1, Т2, Т3 служат за отчитане на температурата на газовия поток.

— Температурен сензор Т4 служи за отчитане на температура на NO2 - NO конвертора.

— Температурен сензор Т5 За отчитане на температурата на охладителя на банята.

— Манометри G1, G2, G3 За измерване на налягането в тръбопроводите за вземане на проби.

— Регулатори на налягане R1, R2 За регулиране съответно на налягането на въздуха и на горивото (Н °) за HFID.

— Регулатори на налягане R3, R4, R5 За регулиране на налягането в тръбопроводите за вземане на проби и на потока към анализаторите.

— Дебитомери FL1, FL2, FL3 За измерване на дебита на газовата проба, преминал през байпаса.

— Дебитомери FL4 до FL7 (незадължително) За отчитане на дебита през анализаторите.

— Превключващи кранове V1 до V6 Подходящи кранове за подвеждане на взетата пробата, на газа за регулиране на чувствителността или на нулиращия газ, по избор, в анализатора.

— Магнитни вентили V7, V8 За обхождане (байпас) на NO2 - NO конвертора.

— Иглен вентил V9 За изравняване на дебита на NO2 - NO конвертора и байпаса.

— Иглени вентили V10, V11 За регулиране на дебита към анализаторите.

— Изпускателни кранове V12, V13 За изпускане на кондензата от охладителя на баня В.

— Превключващ кран вентил V14 За избор на торбичка ВК или торбичка BG.


1.2. Определяне на частиците


Точки 1.2.1 и 1.2.2 и фигури от 4 до 15 съдържат подробни описания на препоръчваните системи за разреждане и вземане на проби. Имайки предвид, че с различни конфигурации могат да се постигнат еднакви резултати, не е необходимо стриктното придържане към тези схеми. Могат да бъдат използвани допъл- нителни компоненти, като апарати, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да бъде получена допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. Други компоненти, които не са необходими за запазване на точността на някои системи могат да бъдат премахнати, при условие, че това решение се основава на добра техническа преценка.

1.2.1. Система за разреждане

1.2.1.1. С и с т ема с р а з р е ж д а н е н а ч а с т о т п о т о к а ( ф и г у р и о т 4 д о 1 2 ) 8


Посочената система за разреждане се базира на разреждането на част от обема отработени газове. Разделянето на обема отра- ботени газове и последващият процес на разреждане могат да бъдат осъществени с различни видове системи за разреждане. За последващото събиране на частици през системата за вземане на проби от частици (точка 1.2.2, фигура 14) може да се пропусне пълния обем от разредени отработени газове или само една част от него. Първият метод се обозначава като система с вземане на проба от целия поток, вторият - като система с вземане на проба от част от потока. Пресмятането на степента на разреждане зависи от използваната система. Препоръчват се следните системи:

— Изокинетични системи (фигури 4 и 5) При тези системи подведеният в свързващата преносна тръба поток от газове отговаря по скорост и/или налягане на пълния поток от отработени газове, което изисква потокът от отра- ботени газове на нивото на сондата за вземане на проби да бъде без смущения и равномерен. Това обикновено се постига чрез използването на резонатор и на тръба с права подвеждаща част, която е насочена срещу потока в мястото на вземане на проба. Впоследствие коефициентът на разделяне се изчислява въз основа на лесно измервани стойности като например диаметрите на тръбите. Трябва да се има предвид, че изокинетичният метод се използва само за изравняване на характеристиките на потока, а не за изравняване на разпреде- лението на частиците по размери. По правило, последното не е необходимо, тъй като частиците са достатъчно малки за да следват линията на течението на флуидите.

— Системи с регулиране на дебитите и измерване на концен- трациите (фигури от 6 до 10) При тези системи пробата се взема от целия поток отработени газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените отработени газове. Степента на разреждане се определя въз основа на концентрациите на индикаторни газове, като СО2 или NОx, които вече се съдържат в отработените газове на двигателя. Концентрациите в разредените отработени газове и в разреждащия въздух се измерват, а концентрацията в необработените отработени газове може да бъде измерена директно или да бъде пресметната, при известен състав на горивото, чрез дебита на горивото и уравнението на въглеродния баланс. Системите могат да се регулират чрез пресметнатата степен на разреждане (фигури 6 и 7) или на базата на дебита към преходната тръба (фигури 8, 9 и 10).

— Системи с регулиране и измерване на дебита (фигури 11 и 12) При тези системи пробата се взема от целия поток отработени газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените газове. Степента на разреждане се определя въз основа на разликата между двата дебита. Този метод изисква прецизно калибриране на дебитомерите един спрямо друг, защото относителната големина на двата дебита при по-големи съотношения на разреждане може да доведе до значителни грешки. Регули- рането на дебита се извършва много лесно, като дебитът на разредените отработени газове се поддържа постоянен, а дебитът на разреждащия въздух се променя при необходимост.



За да се реализират предимствата на системите с разреждане на част от потока, трябва да се избягват проблемите, свързани със загуби на частици в свързващия преносен тръбопровод, да се внимава да се получи представителна проба от отрабо- тените газове на двигателя и да се определи коефициента на разделяне. При описаните системи тези основни фактори са взети под

внимание.


Фигура 4


Система с разреждане на част от потока с изокинетична сонда и вземане на проба от част от потока(регулиране с всмукващ вентилатор SB)




С помощта на изокинетичната сонда за вземане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия преносен тръбо- провод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработените газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Този сигнал се подава на дебитния регулатор FC1, който управлява всмукващия вентилатор SB така, че на върха на сондата да се поддържа нулева разлика в налягането. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP са равни, а дебитът през ISP и ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Коефициентът на разделяне се определя от площта на напречните сеченията на EP и ISP. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и коефициента на разделяне.


Фигура 5


Система с разреждане на част от потока с изокинетична сонда и вземане на проба от част от потока (регулиране с нагнетателен вентилатор PB)





С помощта на изокинетичната сонда за взимане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия преносен тръбо- провод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработените газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Този сигнал се предава на дебитния регулатор FC1, който управлява нагнетателния вентилатор така, че на върха на сондата се поддържа нулева разлика в налягането. Това се постига като се взема малка част от разреждащия въздух, чийто дебит вече е бил измерен с дебитомера FM1 и с помощта на пневматична бленда се подвежда в ТТ. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP се изравняват, а дебитът през ISP и ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Коефициента на разделяне се определя от площта на сеченията EP и ISP. Разреждащият въздух се засмуква през DT чрез всмукващия вентилатор SB и дебитът се измерва посредством FM1 на входа на DT. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и коефициента на разделяне.


Фигура 6


Система с разреждане на част от потока с измерване на концентрациите на СО2 или NОX и вземане на проба от част от потока



Необработените отработени газове се подвеждат от изпуска- телната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОX) се измерват в необработените и разредени отработени газове, както и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Тези сигнали са предават на дебитния регулатор FC2, който управлява или нагнетяващия вентилатор РВ, или всмукващия вентилатор SB, така, че в DT се поддържа желаното разделяне и разреждане на отработените газове. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове в необработените отработени газове, в разредените отработени газове и в разреждащия въздух.


Фигура 7


Система с разреждане на част от потока с измерване на концентрациите на СО2, баланс по въглерода и вземане на проба от целия поток



Необработени отработени газове се подвеждат от изпуска- телната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на СО2 се измерват в разре- дените отработени газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Сигналите за СО2 и GFUEL (масов дебит на горивото) се предават или на дебитния регулатор FC2, или на дебитния регулатор FC3 на системата за вземане на проби от частици (фигура 14). FC2 управлява нагнетателния вентилатор SB, а FC3 системата за вземане на проби от частици (фигура 14); така те регулират дебитите на вход и изход на системата и осигуряват в DT желаната степен на разделяне и разреждане на отработените газове. Степента на разреждане се пресмята при използване на метода на баланс по въглерода въз основа на СО2-концен- трациите и на GFUEL.



Фигура 8


Система с разреждане на част от потока с единична тръба на Вентури, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока



Под действието на отрицателното налягане (подналягането), което създава тръбата на Вентури VN в DT, необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Дебитът на газовете през ТТ зависи от обмена на сили (импулси) в зоната на тръбата на Вентури и следователно се влияе от абсолютната температура на газовете на изхода на ТТ. От това следва, че разделянето на отработените газове при определен дебит в тунела не може да бъде постоянно, а степента на разреждане при малко натоварване е малко по- ниска, отколкото при голямо натоварване. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОX) се измерват в необрабо- тените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA; степента на разреждане се изчислява на базата на така измерените стойности.



Фигура 9


Система с разреждане на част от потока с двойна тръба на Вентури, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока




Необработените отработени газове се подвеждат от изпуска- телната тръба ЕР към тунела за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP, свързващия преносен тръбопровод ТТ и делителите на потока, състоящи се от набор бленди или тръби на Вентури. Първият делител на потока (FD1) се намира в ЕР, а вторият (FD2) - в ТТ. Необходими са два допълнителни вентила за регулиране на налягането (РСV1 и РСV2), за да може чрез регулиране на противоналягането в ЕР и на наля- гането в DT да се поддържа постоянно разделяне на отрабо- тените газове. РСV1 се намира след SP в ЕР, а РСV2 - между нагнетателния вентилатор РВ и тунела DT. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОX) се измерват в необрабо- тените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух, с помощта на един или повече анализатори EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат да бъдат използвани за регулиране на РСV1 и РСV2 с цел получаване на прецизно регулиране на разде- лянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове.


Фигура 10


Система с разреждане на част от потока с многотръбно разделяне, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока




Необработените отработени газове се подвеждат от изпуска- телната тръба ЕР към тунела за разреждане DT чрез свързващия преносен тръбопровод ТТ и делителя на потока FD3, който се състои от набор от тръби с еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), монтирани в ЕР. Отработените газове, протичащи през една от тези тръби, се подвеждат към DT, а протичащите през другите тръби отработени газове се подвеждат към овлажнителна камера DC. Следователно, разделянето на отработените газове се определя от общия брой на тръбите. Постоянното управление на разделянето изисква нулева разлика в наля- гането между DC и изхода на ТТ, като налягането се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Разлика в налягането, равна на нула, се постига, когато в DT на изхода на ТТ се подаде чист въздух. Концентрациите на индика- торните газове (СО2 или NОX) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат също така да бъдат използвани за регулиране на дебита на подаване на въздух за получаване на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове.


Фигура 11


Система с разреждане на част от потока с регулиране на дебита и вземане на проба от целия поток



От изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ необработените отработени газове се подвеждат към тунела за разреждане DT. Общият дебит през тунела се регулира с регулатора на дебит FC3 и помпата за вземане на проби на системата за вземане на проби от частици (фигура 16).

Дебитът на разреждащия въздух се регулира с дебитния регулатор FC2, който за постигане на желаното разделяне на отработените газове може да ползва като управляващи сигнали GEXH, GAIR или GFUEL. Дебитът на взетата проба в DT e разликата от пълния дебит и дебита на разреждащия въздух. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1, а общият дебит - с дебитомера FM3 на системата за вземане на проби от частици (фигура 14). Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.



Фигура 12


Система с разреждане на част от потока с регулиране на дебита и вземане на проба от част от потока




От изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ необработените отработени газове се подвеждат към тунела за разреждане DT. Разделянето на отработените газове и дебитът в DT се регулират от дебитния регулатор FC2, който настройва, съответно дебита (или честотата на въртене) на нагнетателния вентилатор РВ и на всмукателния вентилатор SB. Това е възможно, тъй като взетата проба със системата за вземане на проби от частици се връща в DT. GEXH, GAIR или GFUEL могат да се ползват като управляващи сигнали за FC2. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1, а общият дебит - с дебитомера FM2. Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.


Описание

— фигури 4 до 12

— Изпускателна тръба EP Изпускателната тръба може да бъде изолирана. За нама- ляване на топлинната инертност на изпускателната тръба се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра ? да бъде по-малко или равно на 0,015.Използването на гъвкави участъци трябва да бъде ограничено до отношение на дължината към диаметъра по-малко или равно на 12. Колената трябва да бъдат ограничени до минимум, за да се намалят натрупванията от инертност. Ако системата включва стендов шумозаглушител, той също може да бъде изолиран. При изокинетична система, изпускателната тръба не трябва да има колена, огъвания и резки изменения на диаметъра на разстояние, равно на най-малко на шест диаметъра на тръбата преди и три диаметъра на тръбата след върха на сондата. Скоростта на газовете в областта на вземането на проба трябва да бъде по-висока от 10 m/s освен в случаите, когато двигателят работи на празен ход. Средноаритметичната стойност на колебанията в налягането на отработените газове не трябва да превишават ± 500 Ра. Всеки опит за намаляване на коле- банията на налягането, освен използването на ходова изпу- скателна система (включваща шумозаглушител и устройство за добълнително обработване на отработените газове), не трябва да променя работата на двигателя и да води до отлагане на частици. При системи без изокинетична сонда се препоръчва използването на права тръба, която трябва има дължина, равна на шест нейни диаметъра преди и три нейни диаметъра след върха на сондата.


— Сонда за вземане на проби SP (фигури от 6 до 12)

Вътрешният диаметър трябва да бъде най-малко 4 mm. Минималното отношение на диаметъра на изпускателната тръба към този на сондата трябва да бъде четири. Сондата трябва да бъде отворена тръба, която да е насочена срещу посоката на протичане на потока и монтирана по осевата линия на изпускателната тръба или трябва да бъде съставена от много отвори - както е описано за SP1 в точка 1.1.1.

— Изокинетична сонда за вземане на проби ISP (фигури 4 и 5) Изокинетичната сонда за вземане на проби трябва да бъде насочена срещу потока от отработени газове по осевата линия на изпускателната тръба в точка, в която са изпълнени условията за потока, описани в раздел ЕР. Тя трябва да бъде така проектирана, че да осигурява пропор- ционално вземане на проба от необработени отработени газове. Вътрешният диаметър трябва да бъде най-малко 12 mm. Необходима е система за регулиране на изокинетично разделяне на отработените газове, което да се постигне чрез поддържане на нулева разлика в налягането между ЕР и ESP. При тези условия скоростите на отработените газове в ЕР и в ISP са еднакви, а масовият дебит през ISP е константна част от общия дебита на отработените газове. ISP трябва да бъде включена към диференциален датчик за налягане. Нулевата разликата в налягането между ЕР и ISP се получава чрез промяна на скоростта на нагнетителния вентилатор или чрез регулатор на дебита.

— Делители на потока FD1 и FD2 (фигура 9) Набор от тръби на Вентури или бленди се монтират съответно в изпускателната тръба ЕР и в свързващия тръбопровод ТТ, за да се осигури пропорционално вземане на проби от необработени отработени газове. Система за регулиране на налягането, състояща се от два вентила РСV1 и РСV2 се използва за пропорционално разделяне, което се осъществява посредством регулиране на наляганията в ЕР и DT.

— Делител на потока FD3 (фигура 10) Набор от тръби (тръбен пакет) се монтира в изпуска- телната тръба ЕР, за да се гарантира пропорционално вземане на проби от необработени отработени газове. Една от тези тръби подвежда отработените газове към разреждащия тунел DT, а отработените газове от другите тръби влизат в овлажнителна камера DC. Тръбите трябва да имат еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), следователно разделянето на отрабо- тените газове зависи от общия брой на тръбите. Необходима е регулираща система, за да може да се осъществи пропорционално разделяне чрез поддържане на нулева разлика в налягането между изхода на тръбния пакет в DC и изхода на ТТ. При тези условия скоростите на отработени газове в ЕР и FD3 са пропорционални, а дебитът в ТТ е константна част от общия дебит на отра- ботените газове. Двете точки трябва да са свързани към диференциален датчик за налягането DPT. Нулева разликата в налягането се получава с помощта на регу- латора на дебита FC1.

— Анализатор на отработени газове EGA (фигури 6 до 10) Могат да се използват анализатори на СО2 или NОX (при метода на баланс по въглерода само СО2-анализатори). Анализаторите трябва да бъдат калибрирани, както анали- заторите за измерването на газообразните емисии. За опре- деляне на разликите в концентрациите могат да се използват един или повече анализатори. Точноста на измерващите системи трябва да бъде такава, че точността на GEDFW,i или VEDFW,i да е в интервала ± 4 %.

— Свързващ преносен тръбопровод ТТ (фигури 4 до 12) Свързващият преносен тръбопровод за отвеждане на пробата от частици трябва:

— да е максимално къс и да не е по-дълъг от 5 m,

— да има диаметър, който е равен или по-голям от диаметъра на сондата, но не по-голям от 25 mm,

— да има изход по осевата линия на разреждащия тунел, насочен по посоката на протичане на потока. Тръбопроводи с дължина до един метър трябва да бъдат изолирани с материал, чиято максимална топлопрово- димост е 0,05 W/(m.K), като дебелината на изолационния слой трябва да съответства на диаметъра на сондата. Тръбопровод с дължина, по-голяма от един метър, трябва да бъде изолиран и загрят до минимална температура на стената 523 К (250 °С). Необходимите температури на стената на свързващия тръбопровод могат също така да се определят чрез стан- дартни изчисления на топлопренасянето.

— Диференциален датчик за налягане DPT (фигури 4, 5 и 10) Диференциалният датчик за налягане трябва да бъде с максимален обхват ±500 Ра.

— Регулатор на дебита FC1 (фигури 4, 5 и 10) При изокинетичните системи (фигури 4 и 5) регулаторът на дебита е необходим за поддържане на нулева разлика в налягането между ЕР и ISP. Нулирането се извършва чрез: а) регулиране на скоростта или дебита на всмукващия вентилатор (SB) и поддържане постоянна скоростта на нагнетателния вентилатор (РВ) при всеки един от етапите (фигура 4) или б) чрез настройване на всмукващия вентилатор (SB) на постоянен масов дебит на разредените отработени газове и регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор (РВ), чрез което се регулира дебитът на пробата от отработени газове в края на свързващия преносен тръбопровод (ТТ) (фигура 5). При използване на система с регулиране на налягането, остатъчната грешка в контролната верига не трябва да превишава ± 3 Ра. Средноаритметичните колебания на налягането в тунела за разреждане не трябва да превишават ± 250 Ра. При многотръбни системи (фигура 10) регулаторът на дебита е необходим, за да се раздели пропорционално потокът от отработили газове и за да се поддържа нулева разлика в налягането между изпускателния отвор на многотръбната група и изхода на ТТ. Настройването може да се осъществи, чрез регулиране на дебита на нагне- тявания въздух в DT, на изхода на ТТ.

— Вентили за регулиране на налягането РСV1 и РСV2 (фигура 9) Необходими са два вентила за регулиране на налягането за системата с двойна тръба на Вентури/двойна бленда, за да може чрез регулиране на противоналягането на ЕР и на налягането на DT да се осъществи пропорционално разделяне на потока. Вентилите трябва да се намират в ЕР след SP и между РВ и DT.

— овлажнителна камера DC (фигура 10) На изхода на тръбния пакет трябва да бъде монтирана овлажнителна камера, за да се намалят максимално коле- банията на налягането в изпускателната тръба ЕР.

— Тръба на Вентури VN (фигура 8)

В тунела за разреждане DT се монтира тръба на Вентури, за да създава отрицателно налягане (подналягане) в областта на изхода на свързващия преносен тръбопровод ТТ. Дебитът на газовете в ТТ се определя от обмена на сили (импулси) в тръбата на Вентури и по принцип е пропорционален на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, така че се постига постоянна степен на разреждане. Тъй като обмена на сили (импулси) се влияе от темпера- турата на изхода на ТТ и от разликата в налягането между ЕР и DT, действителната степен на разреждане е малко по- ниска при малко натоварване, отколкото при голямо нато- варване.

— регулатор на дебита FC2 (фигури 6, 7, 11 и 12; незадъл- жителен) За регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ или на всмукващия вентилатор SB може да се използва регулатор на дебита. Той може да се управлява от сигнала за дебита на отработените газове или на горивото, или от диференциалния сигнал за СО2 или NОX. FC2 регулира директно въздушния поток, ако се ползва подаване на сгъстен въздух (фигура 11).

— Дебитомер FM1 (фигури 6, 7, 11 и 12) Газомер или уред за измерване на дебита на разреждащия въздух. FM1 не е задължителен, ако нагнетателния вентилатор РВ е калибриран за измерване на дебита.

— Дебитомер FM2 (фигура 12) Газомер или уред за измерване дебита на разредени отра- ботени газове. FM2 не е задължителен, ако всмукващият вентилатор SB е калибриран за измерване на дебита.

— Нагнетателен вентилатор РВ (фигури 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 12) За регулиране на дебита на разреждащия въздух РВ може да се свърже към дебитните регулатори FC1 и FC2. РВ не е необходим, когато се използва дроселен вентил. Ако РВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разреждащия въздух.

— Всмукващ вентилатор SB (фигури 4, 5, 6, 9, 10 и 12) Само за системи с вземане на проба от част от потока. Ако ЅВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разредените отработени газове.

— Филтър за разреждащия въздух DAF (фигури 4 до 12) Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се очисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25 °С) ± 5К. По искане от производителя, в съответствие с добрата инженерна практика, се взема проба от разреждащия въздух за определяне на фоновите концентрации на частици, които концентрации след това могат да се извадят от измерените в разредените отработени газове стойности.

— Сонда за вземане на проби от частици PSP (фигури 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12) Сондата представлява предната част на тръбопровода за пренос на частици РТТ и:


— трябва да бъде насочена срещу потока на място, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. по осевата линия на разреждащия тунел DT на системите за разреждане, на разстояние прибли- зително равно на 10 диаметъра на тунела, след точката, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

— трябва да има вътрешен диаметър най-малко 12 mm;

— може да бъде загрявана до максимална температура на стената 325 К (52 °С) чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух, при условие, че температурата на въздуха преди постъп- ването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

— може да бъде изолирана.

— Разреждащ тунел DT (фигури 4 до 12) Разреждащият тунел:


— трябва да бъде с такава дължина, че да осигурява пълно смесване на отработените газове с разреждащия въздух при турбулентни условия на протичане;

— трябва да бъде от неръждаема стомана със:

— отношение на дебелина към диаметър максимум 0,025 за разреждащи тунели с вътрешен диаметър над 75 mm;

— стени, чиято номинална дебелина е не по-малка от 1,5 mm за разреждащи тунели с вътрешен диаметър, по-малък или равен на 75 mm;

— трябва да бъде с минимален диаметър 75 mm за система с вземане на проба от част от потока;

— трябва по възможност да бъде с минимален диаметър 25 mm за система с вземане на проба от целия поток.

— може да бъде загряван до максимална температура на стената 325 К (52 °С) чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух, при условие, че температурата на въздуха преди постъп- ването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С).

— може да бъде изолиран. Отработените газове от двигателя трябва да бъдат смесени напълно с разреждащия въздух. При системи за вземане на проби от част от потока, качеството на смесване се проверява след пускането им, с помощта на СО2 профил на тунела при работещ двигател (най-малко четири еднакво отдалечени точки на измерване). Ако е необходимо, може да бъде използвана смесителна бленда. Бележка: Ако околната температурата в близост до разреждащия тунел DT е по-малка от 293 К (20 °С), трябва да бъдат взети мерки за избягване на загубите на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва загряване и/или изолация на тунела в рамките на горепосочените гранични стойности. При по-голямо натоварване на двигателя тунелът може да се охлажда с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, при условие, че температурата на охлаждащата течност е не по-малка от 293 К (20 °С).

— Топлообменник НЕ (фигури 9 и 10) Топлообменникът трябва да бъде с достатъчен капацитет за поддържане на температурата на вход на всмукващия вентилатор SB в рамките на ± 11 К от наблюдаваната при изпитването средноаритметичната експлоатационна темпе- ратура.

1.2.1.2. С и с т е м а с р а з р е ж д а н е н а ц е л и я п о т о к ( ф и г у р а 1 3 ) Работата на тази система се базира на разреждането на целия поток отработени газове, по метода на вземане на проби с постоянен обем (CVS). Трябва да бъде измерен общият обем на сместа от отработени газове и разреждащ въздух. Може да се използва PDP, CFV или SSV-система. За последващото събиране на частици, проба от разредените отработени газове се подвежда през системата за вземане на проби от частици (точка 1.2.2, фигури 14 и 15). Ако това се извършва директно, става дума за единично разреждане. Ако пробата се разрежда отново във втори разреждащ тунел, се говори за двойно разреждане. Двойното разреждане е полезно, когато изискванията относно температурата, с която се обтича филтърът не могат да бъдат спазени при единично разреждане. Въпреки, че методът на двойно разреждане пред- ставлява по принцип разреждаща система, той се описва в точка 1.2.2, фигура 15, като модификация на система за вземане на проби от частици, тъй като притежава повечето типични съставни части на система за вземане на проби от частици. Газообразните емисии могат да бъдат определени също и в разреждащия тунел на системата с разреждане на целия поток. Ето защо сондите за вземане на проби на газообразни компоненти са изобразени на фигура 13, но не са показани в описанието. Съответните изисквания са представени в точка 1.1.1.


Описание (фигура 13)

— Изпускателна тръба ЕР Дължината на изпускателната тръба от изхода на изпуска- телния колектор за отработените газове на двигателя, на турбокомпресора или на устройството за допълнителна обработка до разреждащия тунел не трябва да превишава 10 m. Ако дължината на системата е по-голяма от 4 m, цялата част над 4 m, трябва да бъде термоизолирана, с изключение на монтирания в изпускателната система димомер, ако има такъв. Дебелината на изолацията трябва да бъде минимум 25 mm Топлопроводимостта на изолационния материал, измерена при 673 К (400 °С), трябва да е максимум 0,1 W/m.K. За да се намали топлинната инертност на изпускателната тръба, се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра й да е по-малко или равно на 0,015. Използването на гъвкави участъци трябва да се ограничи до отношение на дължина към диаметър, по-малко или равно на 12.


Фигура 13


Система за разреждане към главния кръг



Целият обем необработени отработени газове се смесва с въздуха за разреждане в разреждащия тунел DT. Дебитът на разредените отработени газове се измерва с обемна помпа PDP, с тръба на Вентури с критичен поток CFV или с дозвукова тръба на Вентури SSV. За пропорционално вземане на проби от частици или за определяне на дебита може да се използва топлообменник НЕ или система за електронно изравняване на дебита EFC. Тъй като определянето на масата от частици се базира на целия обем на разредените отработени газове, не е необходимо да се изчислява степента на разреждане.

— Обемна помпа PDP Тази помпа измерва общия дебит на разредените отработени газове от броя на оборотите на помпата и отместването й. Противоналягането на изпускателната система не трябва изкуствено да се намалява от PDP или от всму- кателната система на разреждащия въздух. Статичното налягане на отработените газове, измерено с CVS- системата, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVS при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Температура на газовата смес, непосредствено преди PDP, трябва да бъде поддържана в границите на ± 6 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва израв- няване на дебита. Изравняване на дебита може да се използва само, когато температурата на входа на PDP не превишава 323 К (50 °С).

— Тръба на Вентури с критичен поток CFV CFV измерва общия дебит на разредените отработени газове в условия на дроселиране (критичен поток). Статичното противоналягане на отработените газове, измерено с работеща CVF-система, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVF, при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес, непосредствено преди CFV, трябва да се поддържа в рамките на ±11 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна темпе- ратура, когато не се използва изравняване на дебита.

— Дозвукова тръба на Вентури SSV Дозвуковата тръба на Вентури SSV измерва общия дебит на разредените отработени газове в зависимост от наля- гането и температурата на входа, както и в зависимост от намалението на налягането между входа и дюзата (шийката) на SSV.

Статичното противоналягане на отрабо- тените газове, измерено с работеща SSV-система, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към SSV, при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Темпера- турата на газовата смес, непосредствено преди SSV, трябва да се поддържа в рамките на ±11 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна темпе- ратура, когато не се използва изравняване на дебита.

— Топлообменник НЕ (не е задължителен, ако се използва система EFC) Капацитета на топлообменника трябва да бъде достатъчен, за да се поддържа температурата в диапазона на гореспо- менатите гранични стойности.

— Система за електронно изравняване на дебита EFC (не е задължителна, ако се използва НЕ) Ако температурата на входа на PDP или на CFV-системата не се поддържа в горепосочените граници, се изисква система за електронно изравняване на дебита, с цел непре- къснато измерване на дебита и регулиране на пропорцио- налното вземане на проби в системата за вземане на проби от частици. За тази цел, сигналите на непрекъснато измервания дебит се използват за да коригират дебита на пробата, преминаваща през филтъра за частици на системата за вземане на проби (фигури 14 и 15). >M3

Разреждащ тунел DT Разреждащият тунел:


— трябва да има достатъчно малък диаметър, за да създава турбулентен поток (Рейнолдсово число по-голямо от 4 000), и да е с достатъчна дължина, за да се смесват изцяло отработените газове с разреждащия въздух. Може също да бъде използвана смесителна бленда;

— трябва да има диаметър най-малко 75 mm;

— може да бъде изолиран. Отработените газове от двигателя трябва да бъдат насочени по посока на потока до мястото, където навлизат в разреждащия тунел, след което да бъдат добре смесени. При единично разреждане проба от разреждащия тунел се подвежда в системата за вземане на проби от частици (точка 1.2.2, фигура 14). Дебитът на PDP или капацитетът на CFV или на SSV) трябва да бъде достатъчен за поддържане на температура на разредените отработени газове по-малка или равна на 325 К (52 °С), непосред- ствено преди първия филтър за частици. При двойно разреждане една проба от разреждащия тунел се подвежда за по-нататъшно разреждане във втория тунел и след това се подвежда през филтрите за вземане на проби (точка 1.2.2, фигура 15). Дебитът на PDP или капацитетът на CFV или на SSV) трябва да бъде достатъчен за поддържане на температурата на разредените отработени газове в областта за вземане на проби, в DT, по-малка или равна на 464 К (191 °С). Вторичната разреждаща система трябва да осигурява достатъчен обем от вторичен разреждащ въздух, за да може двойно разреденият поток от отработени газове да поддържа температура по-малка или равна на 325 К (52 °С), непосредствено преди първия филтър за частици.

— Филтър за разреждащия въздух DAF Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се пречисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25 °С) ±5 К. По заявка на производителя, според добрата инженерна практика, се взема проба от разреждащия въздух за определяне на фоновата концентрация на частици, която концентрация може да се извади после от измерените стойности в разре- дените отработени газове.

— Сонда за взимане на проби от частици PSP Сондата представлява предната част на тръбопровода за пренос на частици РТТ и:

— трябва да бъде насочена срещу потока в място, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT на системите за разреждане, приблизително на разстояние равно на 10 диаметъра на тунела след мястото, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

— трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;

— може да бъде загрявана чрез директно затопляне или предварително загряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха, преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел, не надхвърля 325 К (52 °С);

— може да бъде изолирана.

1.2.2. Система за вземане на проби от частици (фигура 14 и 15) Системата за вземане на проби от частици служи за събиране на частици с помощта на един или повече филтри. В случай на система с разреждане на част от потока с вземане на проба от целия поток, при която общият обем от разредени газове се провежда през филтъра, разреждащата система (точка 1.2.1.1, фигури 7 и 11) и системата за вземане на проби обикновено образуват едно цяло. В случай на система с разреждане на част от потока или на целия поток с вземане на проба от част от потока, при която само една част от разредените отра- ботени газове се провежда през филтрите, разреждащата система (точка 1.2.1.1, фигури 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12, както и точка 1.2.1.2, фигура 13) и системата за вземане на проби обикновено са две отделни системи. В настоящата директива, системата с двойно разреждане DDS (фигура 15) на системата с разреждане на целия поток се приема за модификация на типичната система за вземане на проби от частици, показана на фигура 14. Системата с двойно разреждане включва всички важни съставни части на системата за вземане на проби от частици, като например държателите за филтри и помпата за вземане на проба и допълнително определени разреждащи функции като захранване с разреждащ въздух и тунел за вторично разреждане. За да се избегне въздействието върху управляващите контури, се препоръчва помпата за вземане на проби да работи по време на целия процес на изпитване. При еднофилтърния метод трябва да се използва една байпас-система за преми- наване на пробата през филтрите за вземане на проби в желаните моменти. Смущенията от превключване на управля- ващите контури трябва да бъдат намалени до минимум.


Описание (фигури 14 и 15)

— Сонда за вземане на проби от частици PSP (фигури 14 и 15) Сондата за вземане на проби от частици, показана на фигурите, е предната част на свързващия тръбопровод за пренос на пробата за частици РТТ. Сондата:

— трябва да бъде насочена срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на тунела на системите за разреждане (точка 1.2.1), приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела след точката, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

— трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;


— може да бъде загрявана чрез директно затопляне или предварително загряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

— може да бъде изолирана.



Фигура 14


Система за вземане на проби от частиците



Проба от разредените отработени газове се взема от тунела за разреждане DT на система с разреждане на част или на целия поток; след това тя преминава през сондата за вземане на проби от частици PST и свързващия тръбопровод за пренос на пробата от частици РТТ с помощта на помпата за вземане на проба частици. Пробата преминава през държателите за

филтри FH, които съдържат филтрите за вземане на проби от частици. Дебитът на пробата се регулира с дебитния регулатор FC3. При използване на система за електронно изравняване на дебита EFC (фигура 13), дебитът на разредените отработени газове служи за управляващ сигнал за FC3.


Фигура 15


Система за разреждане (единствено при система към главния кръг)



Пробата от разредените отработени газове се пренася от разреждащия тунел DT на системата за разреждане на целия поток, чрез сондата за вземане на проби от частици PSP и свързващия тръбопровод за пренос на за частици РТТ, до вторичния разреждащ тунел SDT, където се разрежда още веднъж. След това пробата преминава през държателите за филтри FH, съдържащи филтрите за взимане на проби от частици. Обикновено дебитът на разреждащия въздух е постоянен, докато дебитът от пробите се регулира с дебитния регулатор FC3. Ако се използва система за израв- няване на потока EFC (фигура 13), общият обем на разре- дените отработени газове служи за управляващ сигнал за FC3.

— Свързващ тръбопровод за пренос на пробата от частици РТТ (фигури 14 и 15) Свързващият тръбопровод за пренос на частици трябва да не е по-дълъг от 1 020 mm и да бъде с най-малката възможна дължина. >M3

Тези размери се отнасят:

— за частта от входа на сондата до филтърния държател при система с разреждане на част от потока, с вземане на проби от част от потока и при система с единично разреждане на целия поток,

— за частта от края на разреждащия тунел до филтърния държател - при система с разреждане на част от потока, с вземане на проба от целия поток,

— за частта от върха на сондата до вторичния разреждащ тунел при система с двойно разреждане на целия поток. Свързващият тръбопровод за пренос:

— може да бъде загряван чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

— може да бъде изолиран.

— Тунел за вторично разреждане SDТ (фигура 15) Тунелът за вторично разреждане трябва да има минимален диаметър 75 mm и да е с такава дължина, че двойно разре- дената проба да остава в него най-малко 0,25 секунди. Държателят на основния филтър FH не трябва да се намира на разстояние, по-голямо от 300 mm, от изхода на тунела за вторично разреждане. Тунелът за вторично разреждане:

— може да бъде загряван чрез директно загряване или предварително загряване на въздуха за разреждане до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

— може да бъде изолиран.

— Държател(и) за филтри FH (фигури 14 и 15) За основния и вторичния филтри може да се ползват или един-единствен корпус, или отделни корпуси. Трябва да са изпълнени изискванията на приложение III, допълнение 1, точка 1.5.1.3. Държателя(ите) за филтри:

— могат да бъдат загрявани чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената от най-много 325 К (52 °С), при условие, че температурата на въздуха не надхвърля 325 К (52 °С);

— могат да бъдат изолирани.

— Помпа за вземане на проби Р (фигури 14 и 15) Помпата за вземане на проби трябва да се намира на такова разстояние от тунела, че температурата на постъпващите газове да бъде постоянна (± 3 К), ако не се използва корекция на дебита чрез FC3.

— Помпа за разреждащ въздух DР (фигура 15) (само за система с двойно разреждане на целия поток) Помпата за разреждащ въздух трябва да бъде така разпо- ложена, че въздуха за вторично разреждане да се подава с температура 298 К (25 °С) ± 5 К.

— Регулатор на дебита FC3 (фигури 14 и 15) При отсъствие на други начини, за компенсиране на коле- банията на температурата и противоналягането на дебита на пробата от частици, трябва да бъде използван регулатор >M3 1 на дебита. При използването на система за изравняване на дебита EFC (фигура 13) дебитният регулатор е задъл- жителен.

— Дебитомер FM3 (фигури 14 и 15) (дебит на пробата от частици) Газомерът или дебитомерът трябва да са на такова разстояние от помпата за вземане на проби, че темпера- турата на постъпващия газ да остане постоянна (±3 К), ако не се осъществява корекция на дебита посредством FC3.

— Дебитомер FM4 (фигура 15) (за разреждащ въздух, при система с двойно разреждане на целия поток) Газомерът или дебитомерът трябва да са разположени така, че температурата на постъпващите газове да остане постоянна 298 К (25 °С) ± 5 К.

— сферичен вентил ВV (допълнителен) Диаметърът на сферичния вентил не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на тръбата за вземане на проби, а времето за неговото включване трябва да е по-малко от 0,5 секунди. Бележка: ко околната температура в близост до PSP, PTT, SDT и FH е по-ниска от 293 К (20 °С), трябва да бъдат взети мерки за избягване на загуби на частици по хладните стени на тези детайли. Ето защо се препоръчва тези детайли да се загряват и/или изолират в рамките на посо- чените в съответните описания гранични стойности. Освен това се препоръчва да не се допуска намаляването на температурата на обтичането на филтъра под 293 К (20 °С). При по-големи натоварвания на двигателя горепосочените части може да се охлаждат с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащата течност не е по- ниска от 293 К (20 °С).


ПРИЛОЖЕНИЕ VI


ПРИЛОЖЕНИЕ >M2 VII <




Допълнение 1


РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА ЗА МОТОРИ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

1. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНЕ NRSC (1):

1.1.

Еталонно гориво, използвано за изпитванията:

1.1.1. Цетаново число: ...................................................................................................................................…

1.1.2. Сярно съдържание: ...............................................................................................................................

1.1.3. Плътност: ..............................................................................................................................................…

1.2. Смазочно масло:

1.2.1. Марка(и): ...............................................................................................................................................…

1.2.2. Тип(ове): (Когато маслото е прибавено към горивото, трябва да се посочи процентната част на

маслото в сместа.)

1.3. Задвижвано от двигателя оборудване (при необходимост)

1.3.1. Изброяване и отличителни характеристики: ....................................................................................…

1.3.2. Консумирана мощност при посочените честоти на въртене на двигателя (по данни на произво-

дителя):

1.4. Характеристики на двигателя

1.4.1. Честоти на въртене на двигателя:

Празен ход: .................................................................................… об/min

Междинна честота на въртене: ................................................… об/min

Номинална честота на въртене: ...............................................… об/min

1.4.2. Мощност на двигателя (2)

>M3


(1) В случай на няколко представителни двигателя, да бъде попълнено за всеки един

от тях.

(2) Некоригирана мощност, измерена в съответствие с предписанията на допълнение I,

точка 2.4.

1.5. Нива на емисиите

1.5.1. Настройки на динамометъра (kW)

1.5.2. Резултати за емисиите при изпитване NRSC:

CO: ...............................................................................................… g/kWh

HC: ...............................................................................................… g/kWh

NOx: ..............................................................................................… g/kWh

NMHC + NOx: ............................................................................… g/kWh

Частици: .......................................................................................… g/kWh

1.5.3. Система за вземане на проби, използвана при изпитване NRSC:

1.5.3.1. Газообразни емисии (1): ...............................................................…

1.5.3.2. Частици: .........................................................................................…

1.5.3.2.1. Метод (2): еднофилтърен/многофилтърен

2. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНЕ NRТC (1)

2.1. Резултати за емисиите при изпитване NRТC:

CO: ...............................................................................................… g/kWh

HC: ...............................................................................................… g/kWh

NOx: ..............................................................................................… g/kWh

Частици: .......................................................................................… g/kWh

NMHC + NOx: ............................................................................… g/kWh

2.2. Система за вземане на проби, използвана при изпитване NRSC:

>M3

1997L0068 —BG

— 07.08.2009 —006.001 —232

(1) Да се посочат цифрите, дефинирани в допълнение VI, точка 1.

(2) Ненужното се зачерква.

Газообразни емисии: ..........................................................................................................................…

Частици: ..............................................................................................................................................…

Метод: еднофилтърен/многофилтърен



Допълнение 2


РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНЯТА ЗА ДВИГАТЕЛИ С ПРИНУДИТЕЛНО ЗАПАЛВАНЕ


1. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНЕТО/ИЗПИТВАНЯТА (1):

1.1. Еталонно гориво, използвано при изпитванията

1.1.1. Октаново число

1.1.2. Посочва се процентното съдържание на маслото в сместа, ако маслото и горивото са

смесени, както е например при двутактовите двигатели

1.1.3. Обемна маса на бензина за четиритактовите двигатели или на сместа бензин/масло за

двутактовите двигатели

1.2. Смазочен продукт

1.2.1. Марка(и)

1.2.2. Тип(ове)

1.3. Оборудване, задвижвано от двигателя (при необходимост)

1.3.1. Изброяване и отличителни символи

1.3.2. Консумирана мощност при режимите, определени за двигателя (в съответствие с

указанията на производителя)

Оборудване

Поглъщана мощност PAE (kW) при различните изпи-

твателни режими на двигателя (*) като се взема под

внимание допълнение 3 на настоящото приложение

Междинен режим (ако се

прилага такъв)

Номинален режим

Total

(*) Не трябва да надвишава 10 % от измерената мощност по време на изпитванията.

1.4. Параметри на двигателя

1.4.1. Режими на работа на двигателя

Работа на свободен ход: min-1

Междинен режим: min-1

Номинален режим: min-1

1.4.2. Мощност на двигателя (2)

Условие

Регулиране на мощността (kW) при различните режими

на двигателя

Междинен режим (ако се

прилага такъв)

Номинален режим

Максимална мощност, измерена

по време на изпитванията (PM)

(kW) (a)

Обща поглъщана мощност от

устройствата, задвижвани от

двигателя, съгласно точка 1.3.2

на настоящото допълнение или

съгласно точка 2.8 на

приложение III (РАЕ) (kW) (б)

Нетна мощност на двигателя,

съгласно точка 2.4 на

приложение I, (kW) (в)

в = a + б

>M2


(1) В случай когато има няколко базови двигателя, тези информации трябва да бъдат посочени за всеки

един от тях.

(2) Некоригирана мощност на двигателя, измерена съгласно разпоредбите в приложение I, точка 2.4.

точка 1.5 се изменя, както следва:

1.5. Нива на емисиите

1.5.1. Регулировки на динамометъра в [kW]

Степен на натоварване

Регулиране на динамометъра (kW) при различните

режими на двигателя

Междинен режим (ако се

прилага такъв)

Номинален режим

10 % (ако се прилага)

25 % (ако се прилага)

50 %

75 %

100 %

1.5.2. Получени резултати за емисиите по време на изпитвателния цикъл:

CO: g/kWh

HC: g/kWh

NOx: g/kWh.


ОБОРУДВАНЕ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА, КОИТО СЕ МОНТИРАТ ПРИ ИЗПИТВАНЕТО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МОЩНОСТТА НА ДВИГАТЕЛЯ


Номер Оборудване и допълнителни устройства

Да се инсталира при изпитването за опре-

деляне на емисиите


1 Система за всмукване

Всмукателни колектори Да, серийно оборудване

Извод за рециклиране на газовете от

картера

Да, серийно оборудване

Устройства за управление на системите

с двоен всмукателен колектор

Да, серийно оборудване

Разходомер за въздух Да, серийно оборудване

Тръби за подаване на въздух Да (a)

Въздушен филтър Да (a)

Шумозаглушител за всмукателната

система

Да (a)

Ограничител на скорост Да (a)

2 Устройство за подгряване на всмука-

телния колектор чрез индукция

Да, серийно оборудване. Да се постави

по възможност при най-благоприятните

условия

3 Система за отвеждане на отработените

газове

Филтър на отработените газове Да, серийно оборудване

Изпускателен колектор Да, серийно оборудване

Тръбопроводи Да (b)

Шумозаглушител Да (b)

Тръбопровод за отвеждане на отрабо-

тените газове

Да (b)

Устройство за забавяне на отрабо-

тените газове

Не (c)

Устройство за турбозахранване Да, серийно оборудване

4 Горивоподаваща помпа Да, серийно оборудване (d)

5 Оборудване за карбурация

Карбуратор Да, серийно оборудване

Система за електронно регулиране,

разходомер на въздух, и т.н.

Да, серийно оборудване

Спомагателни устройства за газови

двигатели

Редукционен клапан (детандер) Да, серийно оборудване

Изпарител Да, серийно оборудване

Смесител Да, серийно оборудване


Номер Оборудване и допълнителни устройства

Да се инсталира при изпитването за опре-

деляне на емисиите

6 Оборудване за впръскване на гориво

(бензин и дизел)

Филтър за предварително пречистване Да, серийно оборудване или оборудване

на стенда

Филтър Да, серийно оборудване или оборудване

на стенда

Помпа Да, серийно оборудване

Тръбопровод високо налягане Да, серийно оборудване

Инжектор Да, серийно оборудване

Въздушна клапа Да, серийно ______________оборудване (c)

Система за електронно регулиране,

разходомер на въздух, и т.н.

Да, серийно оборудване

Регулатор/система за управление Да, серийно оборудване

Автоматичен ограничител при пълно

натоварване на зъбно-гребенната

предавка в зависимост от атмос-

ферните условия

Да, серийно оборудване

7 Оборудване за охлаждане чрез течност

Радиатор Не

Вентилатор Не

Обтекател на вентилатора Не

Водна помпа Да, серийно оборудване (f)

Термостат Да, серийно оборудване (g)

8 Въздушно охлаждане

Обтекател Не (h)

Вентилатор или нагнетател Не (h)

Устройство за регулиране на темпера-

турата

Не

9 Електрическо оборудване

Генератор Да, серийно оборудване (i)

Електрозапалителна дистрибуторна

система

Да, серийно оборудване

Бобина или бобини Да, серийно оборудване

Окабеляване Да, серийно оборудване

Свещи Да, серийно оборудване

Система за електронно регулиране,

включително система за детектиране

на чукане/закъснение в запалването

Да, серийно оборудване


Номер Оборудване и допълнителни устройства

Да се инсталира при изпитването за опре-

деляне на емисиите

10 Устройство за турбозахранване

Компресор, задвижван директно от

двигателя и/или от отработените газове

Да, серийно оборудване

Междинен охладител Да, серийно оборудване или оборудване

на стенда (j) (k)

Помпа за охладителната течност или

вентилатор (задвижвани от двигателя)

Не (h)

Устройство за регулиране на дебита на

охладителна течност

Да, серийно оборудване

11 Спомагателен вентилатор на изпитва-

телния стенд

Да, при необходимост

12 Устройство против замърсяване Да, серийно оборудване (l)

13 Оборудване за потегляне Оборудване на стенда

14 Маслена помпа за смазване Да, серийно оборудване

(a) Пълната всмукателна система, предвидена за разглежданото приложение, трябва да се използва:ако

има опасност от значително влияние върху мощността на двигателя,

при двигатели с принудително запалване с атмосферно засмукване,

ако производителят го поиска.

В останалите случаи може да се използва еквивалентна система, и трябва да се провери, че входящото

налягане не се различава с повече от 100 Ра от най-високата пределна стойност, определена от

производителя при работа с чист въздушен филтър.

(b) Пълната система за отвеждане на отработените газове трябва да се инсталира както е предвидено за

разглежданото приложение:

ако има опасност от значително влияние върху мощността на двигателя,

при двигатели с принудително запалване с атмосферно засмукване,

ако производителят го поиска.

В останалите случаи може да се монтира еквивалентна система, при условие че измереното

атмосферно налягане не се отклонява с повече от 1 000 Ра от най-високата пределна стойност, опре-

делена от производителя.

(c) Ако съществува вградено към двигателя устройство за забавяне на отвеждането на отработените

газове, клапата на забавящото устройство се фиксира в напълно отворено положение.

(d) При необходимост захранващото налягане на горивото може да бъде регулирано, с цел да се

възпроизведе съществуващото налягане в разглежданото приложение (по-специално когато се

използва система с връщане на част от горивото).

(e) Клапата за всмукване на въздуха е клапата за управление на пневматичния регулатор на инжек-

ционната помпа. Регулаторът или инжекционната система могат да съдържат други устройства,

които да са в състояние да повлияват върху качеството на впръскваното гориво.

(f) Циркулацията на охладителната течност трябва да се осъществява единствено от водната помпа на

двигателя. Охлаждането на течността може да се осъществява чрез външен кръг, по такъв начин, че

загубата на налягане в този кръг и входящото налягане на водната помпа да бъдат почти на 100

процента равни на тези на охладителната система на двигателя.

(g) Термостатът може да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

(h) Ако нагнетателят или вентилаторът на охлаждането не са свалени за изпитването, мощността, която

поглъщат, се прибавя към резултатите, освен в случай, когато вентилаторите на охлаждането на

двигателите с въздушно охлаждане са монтирани директно върху коляновия вал. Мощността на

вентилатора или на нагнетателя се определя при режимите, използвани при изпитването, или чрез

извършване на изчисление въз основа на стандартните характеристики, или чрез извършването на

практически изпитвания.

(i) Минимална мощност на генератора: генераторът трябва да доставя само необходимата електрическа

мощност за захранването на необходимите спомагателните устройства за работата на двигателя. Ако е

необходимо свързване към акумулатор, той трябва да бъде в добро техническо състояние и да е

напълно зареден.

(j) Двигателите с турбозахранване с междинно охлаждане трябва да преминават изпитване с устройствата

за охлаждане на турбозахранването, независимо дали те работят с въздух или течност. Ако произ-

водителят предпочита, въздушният охладител може да бъде заместен от инсталация, монтирана на

изпитвателния стенд. Във всички случаи измерването на мощността при всеки режим трябва да се

извършва при спадането на максималното налягане и спадането на минималната температура на

въздуха на турбозахранването, засмукван в охладителя на изпитвателния стенд, така както те са

специфицирани от производителя.

(k) Те могат да включват например системи за преработка на отработените газове, каталитичен

конвертор, термичен реактор, вторично впръскване на въздух и противоизпарителна система за

горивото.

(l) Енергията, която е необходима за електрическо стартиране или друга система за стартиране, трябва да

бъде доставена от стенда.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII


СИСТЕМА ЗА НОМЕРИРАНЕ НА СЕРТИФИКАТИТЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ


(виж член 4, параграф 2)


1. Номерът на одобрението трябва да се състои от пет части, разделени от символа "*".


Част 1 1 за Германия


2 за Франция


3 за Италия


4 за Холандия


5 за Швеция


6 за Белгия


9 за Испания


11 за Великобритания


12 за Австрия


13 за Люксембург


17 за Финландия


18 за Дания


21 за Португалия


23 за Гърция


IRL за Ирландия


Част 2 от номера на настоящата директива. В случай, когато настоящата директива съдържа различни дати за влизане в сила и различни технически стандарти, е необходимо прибавяне на две букви от азбуката. Тези букви указват различните дати на влизане в сила на етапите и приложенията на двигателя на различни типове мобилни устройства, въз основа на които е издадено одобрението. Първата буква е определена в член 9. Втората е определена в първата част на приложение I и се отнася до режима на изпитване, определен в приложение III, точка 3.6.


Част 3 от номера на последната директива, внасяща изменения и допълнения в директивата относно одобрението. При необходимост се прибавят две допълнителни букви от азбуката, в зависимост от условията, описани в точка 2, дори ако поради новите параметри трябва да бъде променена само една от буквите. Ако не се налага никаква промяна на тези букви, те се изпускат.


Част 4 от четирицифрения пореден номер (който при необходимост започва с нули), който идентифицира номера на базовото одобрение. Последователността започва от 0001.


Част 5 от пореден номер от две цифри (който при необходимост започва с нули), който идентифицира разширението на одобрението. Последователността започва от 01 за всеки номер на базово одобрение.


2. Пример за трето одобрение (понастоящем без разширение), което съответства на дата на влизане в сила А (първи етап, най-висок диапазон от мощност) и на приложението на двигателя при мобилни устройства тип А, издадено от Великобритания:


e 11*98/…AA*00/000XX*0003*00


3. Пример за второ разширение на четвърто одобрение, което съответства на дата на влизане в сила Е (втори етап, среден диапазон от мощност) за същия тип устройства (А), издадено от Германия:


e 1*01/…EA*00/000XX*0004*02





ПРИЛОЖЕНИЕ IX



ПРИЛОЖЕНИЕ X







ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ПРИЗНАВАНЕ НА ДРУГИ НАЧИНИ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ


1. Сертификатите за типово одобрение, описани по-долу, и при необхо- димост съответните маркировки за одобрение, се признават за екви- валентни на извършено одобрение по смисъла на настоящата директива за двигателите от категории A, B и C, така като те са определени в член 9, точка 2:

1.1. сертификатите за одобрение, издадени съгласно Директива 2000/25/ЕО;

1.2. сертификатите за одобрение, издадени съгласно Директива 88/77/ЕИО, които отговарят на предписанията, предвидени за етапи A или B по смисъла на член 2 и приложение I, точка 6.2.1 от Директива 88/77/ЕИО, чието изменение е извършено с Директива 91/542/ЕИО, или от серията изменения и поправки I/2 на Регламент 49.02 на Икономическата комисия за Европа на ООН;

1.3. сертификатите за одобрение, издадени съгласно Регламент № 96 на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации. 2. За двигателите от категории D, E, F и G (етап II), така както те са определени в член 9, параграф 3, описаните по-долу сертификати за типово одобрение и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на настоящата директива:

2.1. сертификатите за одобрение (етап II), издадени съгласно Директива 2000/25/ЕО;

2.2. сертификатите за одобрение, издадени съгласно Директива 88/77/ЕИО, чието изменение и допълнение е извършено от Директива 99/96/ЕО, които съответстват на един от етапите A, B1, B2 или C, предвидени в член 2 и в точка 6.2.1 на приложение I;

2.3. серията от изменения и допълнения на Регламент № 49.03 на Иконо- мическата комисия за Европа на Обединените нации;

2.4. сертификатите за одобрение (етап B), издадени съгласно Регламент № 96 на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации, параграф 5.2.1, в серията изменения 01 на този регламент. >M3

3. За категории двигатели H, I и J (етап IIIA) и категории двигатели K, L и M (етап IIIB), така като са дефинирани в член 9, параграф 3, следните типови одобрения и, при необходимост, съответните означения за одобрение се считат за еквивалентни на одобрение, дадено в съответствие с настоящата директива.

3.1. Типовите одобрения, издадени въз основа на изискванията на директива 88/77/ЕИО, изменена от директива 1999/96/ЕО, които съответстват на граничните стойности, посочени за етапи В1, В2 или С, както е предвидено в член 2 и в точка 6.2.1. на приложение I от посочената директива.

3.2. Типовите одобрения, издадени въз основа на изискванията на регламент ЕИО-ОН № 49, серия от поправки 03, на двигатели, които са в съответствие с етапи В1, В2 или С, предвидени в параграф 5.2.


ПРИЛОЖЕНИЕ XIII


РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ДВИГАТЕЛИ, ПУСНАТИ НА ПАЗАРА В РАМКИТЕ НА ДАДЕН „ГЪВКАВ МЕХАНИЗЪМ“


По молба на даден производител на съоръжения (оборудване) и при получено разрешение от компетентен орган за одобрение, даден произ- водител на двигатели може да пусне на пазара, през периода между два последователни етапа на гранични стойности, ограничен брой двигатели, отговарящи единствено на граничните стойности за емисия на предишния етап, в съответствие със следните разпоредби.

1. ПОСТЪПКИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ДВИГАТЕЛИ И НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ (ОБОРУДВАНЕ)

1.1. Производителят на съоръжения (оборудване), желаещ да използва даден гъвкав механизъм моли за разрешение от компетентен орган за одобрение да закупи от доставчиците си на двигатели, през периода между две фази на емисии, количеството от двигатели, посочено в точки 1.2 и 1.3, които не отговарят на граничните стойности на емисия към момента, а отговарят на тези от предходния етап.

1.2. Броят двигатели, пуснат на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, не трябва да превишава, за всяка категория двигатели, 20 % от годишните продажби на производителя на съоръжения (оборудване), отнасящи се до оборудвания, съдържащи двигатели от въпросната категория (определени като средната стойност от последните 5 години на продажба на пазара на европейската общност). Ако производителя на съоръжения (оборудване) продава съоръжения (оборудване) в европейската общност по-малко от 5 години, средната стойност се изчислява на базата на периода, през който производителят на съоръжения (оборудване) е продавал съоръжения (оборудване) в европейската общност.

1.3. Като допълнителен вариант на точка 1.2., производителя на съоръжения (оборудване) може да поиска разрешение за своите доставчици на двигатели за пускане на пазара на определен брой двигатели в рамките на гъвкавия механизъм. Броят двигатели от всяка категория не може да превишава следните стойности:



Категория двигатели Брой двигатели

19—37 kW 200

37—75 kW 150

75—130 kW 100

130—560 kW 50

1.4. В молбата си към компетентния орган за одобрение, производителят на съоръжения (оборудване) включва следната информация: а) мостра на етикетите, които да се поставят върху всяка подвижна извънпътна машина, в която ще бъде монтиран двигател пуснат на пазара в рамките на гъвкавия механизъм. Етикетите съдържат следния текст: „МАШИНА №…(пореден номер) върху ….(общ брой машини в съответния обхват на мощност) С ДВИГАТЕЛ №…В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ (Директива 97/68/ЕО) №…“;

б) мостра на допълнителен етикет, който да се постави върху двигателя и съдържащ текста от точка 2.2 на настоящето приложение.


1.5. Производителят на съоръжения (оборудване) уведомява компе- тентните органи за одобрение на всяка от държавите-членки за прибягването до гъвкавия механизъм.

1.6. Производителят на съоръжения (оборудване) предоставя на компетентния орган за одобрение всяка информация, свързана с прилагането на гъвкавия механизъм, която този орган желае да получи и която е необходима за вземането на решение.

1.7. На всеки шест месеца производителят на съоръжения (оборудване) представя на компетентните органи за одобрение на всяка от >M3 държавите членки доклад за прилагането на използвания от него гъвкав механизъм. Докладът съдържа сумарните данни относно броят двигатели и подвижни извънпътни машини, пуснати на пазара в рамките на гъвкавия механизъм, серийните номера на двигателите и подвижните извънпътни машини и държавите-членки, където подвижните извънпътни машини са пуснати на пазара. Тази процедура продължава докато се прилага гъвкавият механизъм.


2. ПОСТЪПКИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ДВИГАТЕЛИ

2.1. Даден производител на двигатели може да пусне на пазара двигатели в рамките на гъвкав механизъм, одобрен в съответствие с точка 1 на настоящето приложение.

2.2. Производителят на двигатели слага на тези двигатели етикет със следния текст: „Двигател, пуснат на пазара в рамките на гъвкав механизъм“.

3. ПОСТЪПКИ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН ПО ОДОБРЕНИЕ

3.1. Компетентният орган по одобрение оценява съдържанието на молбата за прилагане на гъвкавия механизъм и приложените документи. Той информира в последствие производителя на съоръжения (оборудване) за своето решение да разреши или не прилагането на гъвкавия механизъм.


ПРИЛОЖЕНИЕ XIV


ЦККР фаза I (1)


PN (kW) CO(g/kWh) HC(g/kWh) NOx(g/kWh) PT(g/kWh)
37 ? PN < 75 6,5 1,3 9,2 0,85
75 ? PN < 130 5,0 1,3 9,2 0,70
P ? 130 5,0 1,3 n ? 2 800 tr/min = 9,2 500 ? n < 2 800 tr/min = 45 ? n(-0,2) 0,54

>M3



ПРИЛОЖЕНИЕ XV


ЦККР фаза II (1)



PN (kW) CO(g/kWh) HC(g/kWh) NOx(g/kWh) PT(g/kWh)
18 ? PN < 37 5,5 1,5 8,0 0,8  
37 ? PN < 75 5,0 1,3 7,0 0,4  
75 ? PN < 130 5,0 1,0 6,0 0,3  
130 ? PN < 560 3,5 1,0 6,0 0,2  
PN ? 560 3,5 1,0 n ? 3 150 min-1 = 6,0 343 ? n < 3 150 min-1 = 45 n(-0,2)-3 n < 343 min-1 = 11,0 0,2


_________________________


1 ОВ C 328, 7.12.1995 г., стр. 1.

2 ОВ C 153, 28.3.1996 г., стр. 2.

3 Становище на Европейския парламент от 25.10.1995 г. (ОВ C 308, 20.11.1995 г., стр. 29), Обща позиция на Съвета от 20.1.1997 г. (ОВ C 123, 21.4.1997 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 13 май 1997 г. (ОВ C 167, 2.7.1997 г., стр. 22). Решение на Съвета от 4 декември 1997 г. и Решение на Европейския парламент от 16.12.1997 г.

4 Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 1 февруари 1993 г. (ОВ C 138, 17.5.1993 г., стр. 1).

5 Директива 88/77/EИО oт 3 декември 1987 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисията на газови замърсители от дизеловите двигатели, предназначени за употреба в превозни средства (ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 33). Директива, последно изменена с Директива 96/1/EО (ОВ L 40, 17.2.1996 г., стр. 1).

6 Директива 92/53/EИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за изменение на Директива 70/156/EИО за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 1).

7 ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 1.

8 Фигурите от 4 до 12 показват различни типове системи с разреждане на част от потока, които по принцип могат да бъдат използване за изпитването в стационарен (стабилизиран) режим (NRSC). При все това по причина на много строгите огра- ничения на изпитванията в преходен режим, само системите с разреждане на част от потока (фигури от 4 до 12), задоволяващи всички изисквания, посочени в „Системи с разреждане на част от потока“ на допълнение III, приложение 1, точка 2.4, се приемат за изпитването в преходен режим (NRTC).


Untitled Page