ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА в съответствие с член 18 от Директива 2003/48/EО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания

Актът е внесен на дата 02.03.2012


SWD(2012) 16 final


1. ВЪВЕДЕНИЕ


Член 18 от Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания („Директивата за спестяванията“ или „Директивата“) 1 гласи: „Комисията докладва на Съвета на всеки три години за изпълнението на настоящата директива. На базата на тези доклади Комисията, когато е уместно, предлага на Съвета необходимите изменения на директивата, за да се гарантира по-ефективното данъчно облагане на доходите от спестявания и да се избегнат нежелателните нарушения в областта на конкуренцията.“

Докладът за първия преглед 2 беше подготвен през 2008 г. („Докладът от 2008 г.“)3 и обхващаше транспонирането и прилагането на Директивата, обобщаваше икономическата оценка4 и препоръките на Комисията за необходимостта от промяна. Промените, счетени за необходими в доклада от 2008 г., бяха свързани предимно с уточняването на някои проблеми на тълкуванието и със запълването на някои пропуски. В тази връзка на 13 ноември 2008 г. Комисията прие предложение за изменение на Директивата („Предложението“)5 с оглед запълването на някои пропуски и по-ефикасното предотвратяване на укриването на данъци.

Докладът за този втори преглед обхваща основно ефективността и икономическата оценка на Директивата. Основните изводи, направени в документа, а именно широкото използване на офшорни юрисдикции за посреднически структури и разрастването на ключови пазари, които предлагат продукти, съпоставими с вземанията по дългове, допълнително подсилват аргументите за разширяването на обхвата на Директивата и съответните споразумения, сключени съгласно член 17 от Директивата. Тези изводи са в съответствие и с политическите ангажименти, поети от Г20 за насърчаване на спазването на международните стандарти за обмена на данъчна и финансова информация и за използването на всички налични мерки за противодействие на данъчните убежища и юрисдикциите, които отказват да сътрудничат и да се съобразяват с тези стандарти.

Работният документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, дава по-подробна информация по изложените по-долу проблеми.


2. ТРАНСПОНИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВАТА


В първия преглед Комисията направи извода, че всички държави-членки са транспонирали Директивата6 и от определените дати (1 юли 2005 г., а за България и Румъния — 1 януари 2007 г.) се изпълняват съответните нормативни актове за прилагане. Комисията откри процедури за нарушения срещу отделни държави-членки по конкретни аспекти на техните правила за прилагане, които бяха закрити едва след като бе потвърдено привеждането на правилата в съответствие с Директивата. Понастоящем няма открити процедури за нарушения.

На заседанието на Съвета по икономическите и финансовите въпроси на 7 декември 2010 г. Комисията се ангажира до средата на 2011 г. да представи ad-hoc доклад за правилното и ефективно прилагане на Директивата от държавите-членки. Въз основа на получените отговори на анкетата, изпратена до всички държави-членки, службите на Комисията съставиха доклад (SEC 2011 (775) окончателен7), който беше представен на Съвета на 14 юни 2011 г.

В анализа на отговорите на държавите-членки се посочва, че някои от разпоредбите на Директивата са били изтълкувани по различен начин от държавите-членки. Някои от посочените рискове от различното тълкуване бяха отбелязани и в доклада от 2008 г. В този контекст основните проблеми биха могли да бъдат отстранени чрез съответните нови правила, съдържащи се в Предложението.


3. ДЕЙСТВИЕ НА ДИРЕКТИВАТА


Действието на Директивата беше оценено посредством въпросник, изпратен до данъчните администрации на държавите-членки, относно използването на данните, обменяни по силата на Директивата. Освен това Комисията разгледа статистическите данни, предоставени по силата на Директивата, и поръча проучване, за да се оценят административните тежести за икономическите оператори, произтичащи от Директивата. Основните изводи от анализа са представени по-долу.


3.1. Въпросникът относно използването на данни

На експертите от групата за административно сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане (групата ACDT)8 беше изпратен въпросник относно използването от данъчните администрации на техните държави на данните, получени от други държави-членки. Въпросникът разглежда следните въпроси: използване на данните за данъчни проверки; качество на данните, получени от други държави-членки; влияние на Директивата върху спазването на правилата от данъкоплатците.

Най-добри практики

Държавите-членки, които направиха оценка, докладваха за положителни резултати по отношение на спазването на правилата. В прегледа обаче се очертават няколко области, в които държавите-членки биха могли да подобрят използването на обменяната информация:

* интегриране на базата данни по Директивата за спестяванията в националната данъчна база данни;

* усъвършенстване на управлението на риска и по-автоматизиран процес на съпоставяне на данните;

* хармонизиране на разпространяването на данни между централната данъчна администрация и местните служби за събиране на данни.

Качество на данните

Държавите-членки подчертават, че качеството на получаваните данни се е повишило благодарение на структурирания формат и общите правила за процедурите, по които се отчитат данните. В сравнение с обмена на информация по двустранни договори качеството на получаваните по правилата на Директивата данни е значително по-високо.

Въпреки това обаче качеството на получаваните данни продължава да бъде проблем за много държави-членки. Към настоящия момент около половината от държавите-членки са потвърдили, че извършват проверки на съдържанието на получената информация от агентите по плащанията преди препращане към получаващите държави-членки.

Като се има предвид значението на повишаването на качеството, всички държави-членки следва да обмислят възможността за извършване на системни проверки на качеството на изпращаната информация. Освен това държавите-членки се насърчават да използват система за проверка онлайн, която е в процес на разработване от Комисията във връзка с данъчния идентификационен номер (TIN), за да откриват правилно търсения данъкоплатец.


3.2. Статистически данни във връзка с Директивата

Тъй като Директивата се прилага едва от 1 юли 2005 г., липсата на данни ограничи обхвата на този пръв преглед. На заседание на Съвета на 12 май 2008 г. държавите-членки постигнаха договореност за статистическите данни9, които да бъдат предоставяни на Комисията във връзка с оценката на ефективността и ефикасността на Директивата.

В периода след първия преглед бяха изведени дефиниции и бяха определени формати на данните, което доведе до по-добър и по-навременен обмен на информация между държавите-членки. Най-много информация са обменили държавите-членки, които са по-големи или които имат големи финансови центрове. Най-много информация е била обменена през 2007 г., като отчетените трансакции са възлизали на 38,9 млрд. EUR (за 2009 г.10 — 9,9 млрд. EUR). Включването на брутните приходи в данните може да доведе до различна база за сравнение, а ако този елемент бъде изключен, отчитаните суми са по-стабилни (доходите от лихви през 2009 г. са възлизали на 2,3 млрд. EUR (за 2007 г. — 3,6 млрд. EUR). Приходите от удържания при източника данък, докладвани от всички държави-членки по силата на Директивата или други споразумения за спестявания, са се понижили от 700,9 млн. EUR през 2008 г. до 495,9 млн. EUR през 2009 г. И намаляването на обменяната информация, и понижаването на сумата на удържаните данъци може отчасти да бъдат обяснени с финансовата криза през последното тримесечие на 2008 г., която доведе до значителен спад в лихвените проценти по депозитите на домакинствата през 2009 г.

Отличителна характеристика на данните е голямото разнообразие на обменяната между държавите-членки информация през разглеждания период. Симулация, направена въз основа на данни от ЕЦБ за трансграничните депозити (вж. раздел 4 от настоящия доклад), потвърждава, че за някои държави-членки сумите на лихвените плащания, отчетени за класическите лихвени доходи, са били по-ниски от предварителната референтна стойност за трансграничните депозити и лихвените равнища. Освен това отговорите на държавите-членки на ad-hoc доклада (вж. раздел 2 от настоящия доклад) показват, че повечето държави-членки разчитат основно на правилното прилагане на техните указания от агентите по плащанията за точното определяне на съответния доход за деклариране, въпреки че съществуват разпоредби за извършване на проверки и за налагане на санкции при неспазване на Директивата.

С оглед решаването на проблема с огромното разнообразие на обменяната информация за различните данъчни години, държавите-членки следва да разгледат възможността за използване на проверки на пълнотата на предоставяните данни от агентите по плащанията, включително следното: i) създаване на централен регистър от всяка държава-членка, в който да бъдат вписвани агентите по плащанията, установени в нейната юрисдикция, за да се проверява дали данните са предоставяни своевременно; ii) анализ на променливостта в подаваните от агентите по плащанията данни, по-специално на декларираните суми и броя на бенефициерите; iii) сътрудничество между държавите-членки с цел укрепване на процедурите за проверки спрямо агентите по плащанията, включително системите и вътрешните указания за контрол на агентите по плащанията; и iv) разработване на референтни показатели и съпоставка с други източници на информация, например национални статистически служби, относно декларирането на трансграничните депозити.


3.3. Оценка на първоначалните и текущите разходи по прилагането на Директивата

В проучване за оценяване на административната тежест на действащата Директива за икономическите оператори беше направен изводът, че те вече разполагат с информация за повечето задължения по деклариране съгласно действащата Директива благодарение на законодателството срещу изпирането на пари11, националното законодателство или вътрешни бизнес практики. Нито един от респодентите обаче не е посочил, че би събирал информация по член 4, параграф 2 (разпоредбите за агента по плащанията при получаване), освен ако това се изисква от Директивата.

По-голямата част от стъпките по отчитането по Директивата са смятани от агентите по плащанията за обичайни разходи и следователно съответната административна тежест не изглежда прекомерна.


4. ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА


В рамките на настоящия преглед беше направена икономическа оценка с цел анализ на развитието на ключови пазари в ЕС и извън него за продукти за спестявания по отношение на значението на съответните пазари и географската структура на съвкупността от техните клиенти. Бяха използвани банкови данни от Банката за международни плащания (БМП), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Швейцарската национална банка (ШНБ). Данните от ЕЦБ бяха също така използвани и за симулация на обхвата на потенциалната база за обмен на информация или за удържане.

Освен това с цел анализ на развитието на тези пазари през последните години, бяха използвани различни данни за съответните конкретни пазари — 1) облигации и акции (от Координираното проучване на портфейлните инвестиции, направено от МВФ), 2) дългови и капиталови продукти и деривативи като цяло (от Евростат), 3) структурирани продукти за търговия на дребно (от Avery), 4) предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) — предимно от Европейската асоциация за управление на фондове и активи (EFAMA) и 5) застрахователни продукти (предимно от проучване на Europe Economics ).

За целите на настоящия доклад съкращението ПКИПЦК се използва за обозначаване на предприятия или субекти, които са получили разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО12 (предишна Директива 85/611/ЕИО)13. Обозначенията „различни от ПКИПЦК“ и „фондове, различни от ПКИПЦК“ се отнасят до всички останали фондове или схеми за колективно инвестиране.

Основните изводи от оценката са изложени по-долу.

ДАННИ ОТ БМП

Международните статистически данни за местно банкиране на Банката за международни плащания (БМП) включват тримесечни данни за активите и пасивите на местните банки и клоновете на чуждестранни банки, разположени в 43 наблюдавани страни, разпределени на двустранна основа в зависимост от страната на техните чуждестранни партньори. Позициите се следят бруто и на неконсолидирана онова в млн. щатски долари.

Повечето от големите офшорни финансови центрове не се съгласиха да разкрият двустранните си позиции посредством БМП. Публично достъпната информация на БМП, включително на двустранна основа14, обаче позволи да бъде извършен анализ на офшорните притежавани активи в юрисдикции във и извън мрежата на споразуменията за спестяванията.

Публично достъпните данни на БМП показват, че сумата на чуждестранните небанкови депозити на Каймановите острови през 2011 г. е втората по големина сред наблюдаваните от БМП страни и е съпоставима с тази в САЩ. Резултатите по страни на партньорите показаха, че значителен дял от небанковите депозити в държавите-членки и в юрисдикциите в рамките на мрежата на споразуменията за спестяванията се държи от клиенти, установени в офшорни юрисдикции (средно 35 % за държавите-членки и за юрисдикциите от мрежата на споразуменията за спестяванията за периода 2000 г.—2010 г.; за юрисдикциите, които са в рамките на мрежата на споразуменията за спестяванията, този дял достига 65 % през 2007 г.15).

Значението на офшорните центрове за влагане на депозити и като място за установяване или управление на небанкови структури на притежатели на депозити показва, че прилагането на разпоредби за контрол и за агенти по плащанията при получаване e оправдано и необходимо както с оглед на Директивата, така и с оглед на споразуменията за спестявания.


ДАННИ ОТ EЦБ


Симулация на обхвата

Данните, предоставени от ЕЦБ, се основават на балансовата статистика на ПФИ16. Финансовите институции във всяка държава-членка докладват на ЕЦБ ежемесечно относно депозитите, държани в еврозоната от домакинства, чиито членове не са местни лица. Сумите са отчетени общо за еврозоната без подробна разбивка по отделни държави-членки. Данните са представени в зависимост от секторите на притежателите на депозити (включително подробна разбивка за домакинствата), разпределени въз основа на седем различни срокове до падежа. Данните бяха подбрани като най-добрите налични за провеждане на симулация, за да се прецени дали обменяната информация (или удържаният данък) по Директивата обхваща задоволително съответната потенциална данъчна основа.

При използване на референтна стойност от 70 % за прогнозния обхват на средните стойности за данъчните години в периода 2006 г. — 2009 г., седем държави-членки са под тази референтна стойност, а 4 други държави са под 100 %. 16 държави-членки надхвърлят 100 %17.

Резултатите от симулацията допълнително подчертават необходимостта държавите-членки да извършват системни проверки на пълнотата на предоставяните данни от техните агенти по плащанията, както се препоръчва в раздел 3.2.

Изменение на трансграничните депозити от домакинства в еврозоната

Данните на ЕЦБ бяха също анализирани, за да се оцени развитието на трансграничните депозити. Депозитите с всякакви срокове, включително овърнайт депозити, които обичайно са с ниска лихва, са възлизали на 164 млрд. EUR през 2003 г., а през октомври 2008 г. са достигнали 247 млрд. EUR (увеличение с 50 % за разглеждания период).

Депозитите с договорен срок са се понижили от 72 млрд. EUR през януари 2003 г. до 60 млрд. EUR през ноември 2005 г. — с 15 % за периода и понижение с 0,52 % на месечна база. Не е такъв случаят с депозитите без договорен срок (напр. овърнайт депозитите). По-ясното разграничаване на тенденциите за депозитите с договорен срок в еврозоната и в държавите-членки извън еврозоната показва, че низходящата тенденция до ноември 2005 г. се е дължала предимно на държави-членки от еврозоната (-38,84 % за периода и понижение с 1,51 % на месечна база). През следващите три години от ноември 2005 г. до ноември 2008 г. двете категории показват почти хармонизирано повишение на трансграничните депозити от 60 млрд. EUR до 81 млрд. EUR (увеличение съответно с 25 % за еврозоната и с 30 % за държавите извън еврозоната).


След 2008 г. депозитите с договорен срок в държавите от еврозоната отбелязаха най-силен спад (от 41 млрд. EUR през ноември 2008 г. до 21 млрд. EUR през март 2010 г.) основно под влияние на финансовата криза.

Тенденциите при трансграничните депозити на домакинства от еврозоната в други държави-членки сочеха към повишение в периода преди финансовата криза. Увеличението беше основно под влияние на депозитите без договорен срок (напр. овърнайт депозитите с много ниски лихвени проценти), докато депозитите с договорен срок (напр. срочните спестовни сметки с по-високи лихвени проценти) в държавите от еврозоната намаляваха до ноември 2005 г., но след това се повишиха по подобие на депозитите извън еврозоната.

ДАННИ ОТ ШНБ

Швейцарската национална банка (ШНБ) издава годишния алманах „Банките в Швейцария“, в който се представят подробни статистически данни въз основа на финансовите отчети на швейцарските банки. По-специално, изданието съдържа подробна информация, разпределена по географски признак и/или клиенти: i) „Географско разпределение на активите и пасивите в счетоводния баланс“; ii) „Фидуциарни операции – по страни“; и iii) „Притежавани ценни книжа в банкови попечителски сметки, разпределени по местожителство на притежателя на попечителската сметка, категория ценни книжа и икономически сектор“.

Обработката на данните от ШНБ показва, че голяма част от клиентите се намират в офшорни юрисдикции във или извън мрежата на споразуменията за спестяванията18. Това потвърждава спешната нужда (вж. също така горния раздел, посветен на данните от БМП) да бъдат разгледани случаите, при които посреднически структури в офшорни юрисдикции участват в плащането на доход от спестявания от юрисдикции в рамките на мрежата на споразуменията за спестяванията и по-специално Споразумението между ЕС и Швейцария за данъчно облагане на спестяванията.

ДАННИ ОТ КООРДИНИРАНОТО ПРОУЧВАНЕ НА ПОРТФЕЙЛНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ, НАПРАВЕНО ОТ МВФ

МВФ и неговото Координирано проучване на портфейлните инвестиции (CPIS) показват трансграничните инвестиционни позиции (по пазарни цени в края на годината) на инвеститори, които са местни лица в 74 държави участнички (държава на инвеститора), разгледани по съответната държава на инвестицията (държава на издателя). Данните принципно са обобщени в зависимост от местонахождението на длъжника (издателя на дълговите или капиталовите инструменти) и кредитора (инвеститора), което не отразява задължително отношението между агента по плащанията и бенефициера, което има централна роля съгласно предвиденото в Директивата.

От данните на CPIS могат да бъдат направени два основни извода, които дават подробни разбивки по сектори:

Въвеждането на Директивата не е накарало индивидуалните инвеститори да се отдръпнат от вложенията в ценни книжа, емитирани в държавите-членки, и по-специално в онези, които обменят информация. Напротив, в повечето от наблюдаваните държави-членки индивидуалните инвеститори са увеличили своите инвестиции в ценни книжа в държавите-членки, особено в онези, които обменят информация. Също така

люксембургските инвестиционни фондове бележат значително повишение на дела си в трансграничните капиталови инвестиции на домакинствата от ЕС.

ДАННИ НА ЕВРОСТАТ

Доходи

Беше направено сравнение между получените от домакинствата доходи за всички икономически сектори по всички елементи на дохода във и извън обхвата на Директивата, за да се установи дали е имало заместване на продукти. Данните показаха, че за периода 2000—2009 г. доходите от лихви, получени от домакинствата в ЕС като процент от доходите от собственост19, са били сравнително стабилни до 2008 г., след което са се понижили рязко през 2009 г. поради ниските лихвени проценти по вземанията по дългове след финансовата криза — тенденция, която е валидна за цялата икономика.

Въз основа на данните на Евростат за дохода може да се направи изводът, че не се наблюдава ясна промяна на източника на доходите от спестявания към продукти, които са извън обхвата на Директивата20.

Активи

Анализът на дълговите активи, притежавани от домакинствата, показват, че тези активи са били относително стабилни в периода 2000—2009 г. спрямо притежаваните от домакинствата капиталови инструменти, който е намалял почти наполовина за същия период, което може да отразява по-голямата склонност към избягване на риск от страна на инвеститорите и/или общ спад в стойността на акциите. Заслужава да се отбележи голямото увеличение на финансовите деривативи, държани от домакинствата (1,05 % от общите активи на домакинствата през 1999 г. и 18,03 % през 2009 г.).

По-широкото използване на финансови деривативи би било основание за разширяването на обхвата на Директивата, за да може тя да обхване структурираните финансови продукти, при които базата на актива е еквивалентна на вземанията.

СТРУКТУРИРАНИ ПРОДУКТИ НА ДРЕБНО

Комисията използва базата данни на Avery за структурираните продукти за търговия на дребно, която съдържа подробни данни за 34 пазара и над 2 млн. структурирани продукта, разпространени по целия свят. По оценки към януари 2005 г. базата данни е включвала около 90 % от структурираните продукти за търговия на дребно, емитирани в Европа. Основното ограничение е че базата данни е разработена за маркетинговите нужди на клиентите и не прави разликата между вътрешни инвестиции и трансгранични инвестиции, която е необходима за нуждите на Директивата. Но независимо от липсата на изрични данни за трансграничния елемент, значението на този продуктов пазар се подчертава от неговия размер — понастоящем сумата на неизплатените суми по продажби на обхванатите пазари от ЕС възлиза на 767,3 млрд. EUR. Този продуктов пазар като цяло се разви бързо (средногодишно увеличение с над 30 %), като делът на продукти с характеристики на капиталова защита е висок (преобладаващи сред новите продукти на пазара, що се отнася до обема — с дял от 60-70 %) и с характеристики, основаващи се на лихвения процент (делът на класа активи с лихвени проценти се повиши от 3,2 % през 2001 г. до почти 30 % през 2007 г.).

Установеното значение на пазара на структурирани продукти и по-специално на продукти, подобни на вземания по дългове, както и развитието на някои европейски пазари, които служат предимно на чуждестранни инвеститори на дребно, оправдават и подкрепят разширяването на обхвата на Директивата и споразуменията за спестяванията, за да се включат съответните структурирани продукти.

Данни за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)21

Що се отнася до заменяемостта, данните, предоставени от EFAMA22, показват спад в облигационните фондове като процент от общия брой на ПКИПЦК (31 % през 2002 г. и 23 % през 2010 г.) и увеличение на инвестициите в ПКИПЦК от други категории фондове, за които е по-вероятно да бъдат извън обхвата на Директива 2003/48/ЕО поради състава на техните активи. Също така за същия период се отчита пренасочване към фондове, различни от ПКИПЦК (от 22 % през 2002 г. до 25 % през 2010 г.)

Увеличаването на фондовете, различни от ПКИПЦК, макар и не непременно продиктувано от стратегиите за избягване на данъчно облагане, оправдава елементите, съдържащи се в Предложението, които имат за цел да установят равностойно третиране на ПКИПЦК и фондовете, различни от ПКИПЦК, които са със сходен състав на активите.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРОДУКТИ

И официалните данни, и практиката сочат, че е уместно включването на животозастрахователните продукти с инвестиционен елемент в обхвата на Предложението. В доклада PRIPS23 на Europe Economics беше подчертано значението на застраховките „живот“, свързани с инвестиционен фонд, като процент от животозастрахователния пазар в ЕС, включително държавите-членки, които активно развиват трансгранично животозастраховане с инвеститори на дребно в ЕС.

Развитието на големи трансгранични пазари за животозастрахователни продукти, свързани с инвестиционен фонд (смятани за канал на разпространение за ПКИПЦК) оправдава елемента в Предложението, според който обхватът на Директивата ще бъде разширен, за да бъдат включени обезщетенията от застрахователни продукти съпоставими с вземания по дългове.


5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Държавите-членки като цяло изразиха своето задоволство от получаваните данни по Директивата с оглед подсигуряване спазването от страна на данъкоплатците на изискванията за деклариране на доходите от лихви. За разглеждания период държавите-членки отбелязват ясно повишение на качеството на получаваната информация, което те обясняват със структурирания формат и общите правила за процедурите, по които се отчитат данните. Освен това прегледът показа как държавите-членки могат по-добре да използват данните и подчерта необходимостта от по-нататъшно подобряване на точността и пълнотата на обменяната информация.

Икономическият анализ показа, че е необходимо спешно актуализиране на Директивата и съответните споразумения за спестяванията по отношение на включените в обхвата им продукти, сделки и икономически оператори, за да бъдат ограничени съществуващите в момента възможности за заобикаляне на правилата, включително възможностите за „триъгълни операции“, които включват юрисдикции във и извън обхвата на споразуменията за спестяванията. Необходимо е постигането на консенсус по Предложението и приемането на мандат за преговори за еквивалентни подобрения на тези споразумения, за да се насърчи прозрачността и доброто управление в данъчната област, както в ЕС, така и извън него.


_________________________

1 http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2003:157:0038:0048:en:PDF


2 http://ec.europa.eu/taxation_customs/taxation/personal_tax/savings_tax/savings_directive_review/index

en.htm

3 Доклад COM/2008/0552 http://eurlex.europa.eu/Result.do?T1=V5&T2=2008&T3=552&RechType=RECH_naturel&Submit=Search

4 Подробно представена в Работен документ на службите на Комисията относно икономическа оценка на последиците от Директива 2003/48/ЕО на Съвета въз основа на достъпните данни, Брюксел, 15.9.2008 г. SEC(2008) 2420 http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/personal_tax/savings_tax/savings_directive_review/sec%282008%292420.pdf

5 Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2003/48/EО относно данъчното облагане на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, Брюксел 13.11.2008 г., COM(2008) 727 окончателен, http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/personal_tax/savings_tax/savings_directive_review/com%282008%29727_en.pdf

6 http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:72003L0048:EN:NOT#FIELD_BE

7 http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/personal_tax/savings_tax/implemen tation/sec(2011)775_en.pdf

8 Експертна група на Комисията, състояща се от национални експерти: административно сътрудничество в прякото данъчно облагане

9 http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/08/st09/st09467.en08.pdf

10 Швеция не представи данни на Комисията относно обеменяната информация с други държави-членки за всички данъчни години. Ирландия имаше технически проблеми с предоставянето на информация за 2009 г.

11 Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (Текст от значение за ЕИП).

12 Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.

13 Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)) (ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3).

14 Всички държави-членки, Швейцария и Гърнзи се съгласиха да разкрият двустранните си позиции спрямо всички насрещни държави, т.е. държавите на техните притежатели на депозити.

15 Има основания да се допусне, че небанковият сектор в тези юрисдикции не се състои предимно от промишлени предприятия или физически лица, а от посреднически структури.

16 ПФИ: парично-финансови институции

17 Резултатите със стойност над 100 % са нормални, тъй като определението за дохода от лихви в Директивата е по-широко от обхвата на депозитите в данните от ЕЦБ.

18 Например фидуциарни задължения към (предимно небанкови) структури в Западните Индии (за целите на ШНБ и БМП тук се включват Ангила, Антигуа и Барбуда, Британски Вирджински острови, Монтсерат и Сейнт Кристофър/Сент Китс и Невис) и Панама (съответно с дялове от 16 % и 9 %) се нареждат на първо и второ място по дял на фидуциарните задължения.

19 Доход от собственост: доходи от активи.

20 Следва да се отбележи сериозното ограничение на данните на Евростат, а именно, че в тях не се прави разлика между национални и трансгранични доходи, поради което могат да бъдат правени само най-общи изводи.

21 За използваното определение, вж. стр.6 по-горе.

22 EFAMA: European Fund and Asset Management Association (Европейската асоциация за управление на фондове и активи)

23 Проучване за разходите и ползите от потенциални промени в правилата за разпространение на застрахователни инвестиционни продукти и други пакети инвестиционни продукти на дребно, извън обхвата на Директивата за пазарите на финансови инструменти. http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2010/prips/costs_benefits_study_en.pdf


Untitled Page