ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, Доклад за пречките пред търговията и инвестициите за 2012 г.

Актът е внесен на дата 21.02.2012


COM(2012) 70 final

SWD(2012) 19 final


1. ВЪВЕДЕНИЕ

През 2011 г. Комисията представи на Европейския съвет своя първи Доклад за пречките пред търговията и инвестициите (ДПТИ). Докладът бе публикуван като последващо действие на инициатива по стратегията „Европа 2020“1, която впоследствие беше включена в съобщението на Комисията „Търговия, растеж и световни дела“2. Целта на доклада е „насочване на вниманието [на политическо ниво] върху общите усилия, необходими за определен набор от пречки за достъп до пазара“, които не позволяват на европейските предприятия да изнасят или да инвестират в трети държави. Докладът имаше за цел да привлече вниманието към важността да се противодейства на такива бариери по целенасочен и съгласуван начин, така че европейските предприятия да могат да се възползват от предимствата на световния пазар в съответствие с това, което е договорено с търговските партньори на ЕС на многостранно или двустранно равнище.


Настоящият документ е вторият доклад за пречките пред търговията и инвестициите. В него се съдържа отчет за напредъка, постигнат по 21 пречки, установени в първия доклад, и също така се установяват няколко нови пречки, за които следва да се предприемат съгласувани действия и да се определят политически приоритети както от страна на Комисията, така и от държавите-членки. Както и през 2011 г., в настоящия доклад вниманието е съсредоточено върху пазарните бариери в някои от стратегическите партньори на ЕС, т.е. Китай, Индия, Япония, Меркосур3, Русия и САЩ4.


Акцентът върху някои от стратегическите партньори на ЕС обаче не означава, че няма да се работи по бариерите на други пазари. Напротив, Комисията поддържа активен диалог с по-широка група търговски партньори, включително страни като Виетнам, Индонезия, Украйна и Турция — където европейските предприятия са изправени пред значителен брой бариери — с цел подобряване на условията за достъп до пазара.


Премахването на специфичните търговски бариери продължава да бъде основен елемент на отношенията на ЕС с трети държави и важен компонент на търговската политика на ЕС. Това става все по-актуално в настоящия контекст на продължителна икономическа криза, която има сериозни последствия за много европейски предприятия и граждани в ЕС. В този контекст търговията е основен двигател за стимулиране на икономическия растеж и създаване на работни места5. Същевременно обаче увеличаващият се риск от протекционизъм6 представлява заплаха за отворената търговска система. Ето защо насърчаването и продължаването на либерализацията на търговията във всички многостранни и двустранни форуми е в интерес на ЕС.


Предвид все по-малко вероятното приключване на приключване на програмата за развитие от Доха в близко бъдеще, ЕС пренасочи своята търговска стратегия към двустранните преговори. На 1 юли 2011 г. временно влезе в сила много широкообхватно и амбициозно споразумение за свободна търговия с Южна Корея, което ще предостави значителни икономически ползи за европейските предприятия и потребители. Приключиха двустранните търговски преговори с Централна Америка, както и с Перу и Колумбия. Приключват преговорите с Украйна, в напреднал стадий са преговорите с Канада, Индия и Сингапур, а тези с Малайзия и Меркосур продължават. Започнаха нови преговори за споразумения за свободна търговия с Грузия и Молдова, а с Виетнам, Индонезия, Тайланд, Филипините и Япония се провеждат дискусии с оглед на евентуални преговори. Присъединяването на Русия към СТО открива нови перспективи пред провежданите в момента преговори за ново споразумение. По отношение на САЩ и Китай, ЕС се ангажира в диалози на високо равнище, които са насочени, inter alia, към бариерите за достъп до пазара. Освен това по отношение на Китай, ЕС е в процес на оценка за целесъобразността и осъществимостта на самостоятелно споразумение за инвестиции.


С такава всеобхватна програма на преговори от основно значение е съществуващите ангажименти за пазарен достъп на европейските компании в трети държави да станат необратими, както и да се създаде нов пазарен достъп. Това също така помага за създаването на стабилни и предвидими рамкови условия за бизнес дейности в световен мащаб. Успешното приключване на преговорите обаче е само едната страна на монетата. Другата страна — също толкова важна, е да се гарантира, че възможностите, които се създават чрез преговори, действително се превръщат в реални търговски потоци на място. Твърде често на практика европейските предприятия продължават да бъдат изправени пред значителни бариери за навлизане на чуждестранни пазари. Тези пречки са често под формата на нетарифни бариери, например в областта на техническите наредби и стандарти, утежнени митнически процедури или незадоволително прилагане на правата на интелектуална собственост. От началото на икономическата криза през 2008 г. възникват все повече бариери в области, където дисциплината на международната търговия е все още доста слаба — като например в държавните поръчки и ограниченията на износа.


Търговските преговори и изпълнението трябва да вървят ръка за ръка. Задълбочаването на преговорите неизбежно води до по-голямо внимание върху изпълнението. Това също се подчертава в неотдавнашната резолюция на Европейския парламент7, в която се съдържат ценни насоки за работата на Комисията и държавите-членки относно търговските бариери. Тя отразява нарастващото политическо съзнание, че справянето с пречките пред търговията е от извънредно голямо значение за легитимността и ефективността на търговската политика. В резултат, изпълнението трябва да се стане приоритет, включително на политическо равнище, особено във време на икономическа криза.


Основното послание на този доклад е в съответствие с основната идея на стратегията за достъп до пазара: когато Комисията и държавите-членки застанат зад целенасочени и решителни действия по координиран начин, бариерите в третите държави могат да бъдат премахнати и европейските предприятия могат да получат по-добър достъп до чуждите пазари. Успехът не винаги идва бързо и не винаги е толкова всеобхватен, колкото икономическите оператори биха желали. Но той може да осигури значителни икономически ползи за европейските компании и граждани.


Този втори доклад е структуриран по следния начин: В раздел 2 се представя напредъкът, постигнат по отношение на пречките, установени в последния доклад, и се съдържат варианти за по-нататъшни действия, където напредъкът е все още незадоволителен. Раздел 3 предлага приоритетни действия в бъдеще по отношение на редица нови бариери. Раздел 4 очертава настъпваща тенденция към въвеждане на рестриктивни за търговията политики на индустриализация в някои държави.


2. ПРЕЧКИ, УСТАНОВЕНИ ПРЕЗ 2011 г.: КАКЪВ НАПРЕДЪК БЕ ПОСТИГНАТ?

Докладът за пречките пред търговията и инвестициите (ДПТИ) от 2011 г. установи 21 пречки в шест търговски партньора/региона. Счита се, че тези пречки са от голямо значение за европейския бизнес, като се има предвид потенциалното им икономическо или системно въздействие и стратегическото значение на държавите, в които тези пречки са възникнали. Тези проблеми с достъпа до пазара бяха превърнати в ключови приоритети в двустранните търговски отношения на ЕС със съответните държави. Европейската комисия се старае системно да ги поставя за обсъждане на всички двустранни срещи, включително на най-високо политическо ниво, ако е приложимо (например срещи на високо равнище).


Настоящият раздел съдържа доклад за най-важните действия, извършени относно пречките, както и за напредъка, постигнат през 2011 г. Изчерпателно резюме на всички действия, предприети от Комисията, включително на работно равнище, се съдържа в приложения работен документ на службите. В някои случаи напредъкът се състои в пълното отстраняване на дадена пречка. В други случаи макар да е постигнато известно подобрение, пречката продължава частично да съществува. За някои пречки положението се е влошило в сравнение с миналата година, независимо от предприетите многобройни дейности.


Анализът в настоящия раздел ще бъде направен според тези три категории в зависимост от степента на напредък. За Русия предстоящото присъединяване към СТО има потенциал за решаване на много от отдавна съществуващите проблеми с достъпа до пазара; затова актуалното състояние на пречките в Русия ще бъде анализирано в отделна категория.


2.1 Пречки, при които е постигнат значителен напредък

Значителен напредък бе постигнат с осъществяването на две мерки, засягащи Индия. Първо, успех бе постигнат в премахването на ограниченията върху износа на памук, а именно на суров памук и памучни прежди, които бяха въведени през 2010 г. През август 2011 г. индийското правителство в крайна сметка премахна всички останали количествени ограничения върху суровия памук. Понастоящем не се прилагат никакви ограничения за износа на памук. Ограниченията за износа на памук и продукти от памук бяха много обезпокоителни заради техния натиск върху световните цени във възходяща посока и предизвиканите от тях смущения в сигурността на доставките. Освен това, Индия е един от основните източници на внос в ЕС на продукти от памук: през 2009 г. 23 % от вноса на продуктите, засегнати от ограниченията, идват от Индия. Следователно премахването на тази бариера е от важно икономическо значение за предприятията от ЕС, особено за тези в текстилния сектор. В хода на 2011 г. опасенията на ЕС бяха повдигнати пред индийските власти по много поводи, включително от генералния директор на ГД „Търговия“.


Втората мярка в Индия, по която беше постигнат значителен напредък, засягаше изискванията за лицензиране, въведени през 2010 г. за телекомуникационното оборудване; те бяха в крайна сметка променени, като по-голямата част от обременяващите условия бяха премахнати. Според първоначалните изисквания, въведени през 2009 г. и 2010 г., основаващи се на опасения за сигурността, външните доставчици на телекомуникационно оборудване трябваше да прехвърлят своите технологии през първите три години на договора и да заменят инженерите си с индийски инженери в срок от две години. Освен това някои чувствителни данни трябваше да се съобщят на индийските органи за целите на сигурността. Тези изисквания обаче се отклоняваха значително от установените международни практики. В резултат на опасенията, изразени от различни оператори и държави, в това число и ЕС, Индия накрая премахна строгите правила за сигурност, включително изискванията за задължителен трансфер на технологиите.


Действията, предприети от Комисията през 2011 г., се оказаха много ефективни: въпросът беше повдиган при всяка възможност, включително от председателя Барозу на срещата на върха между ЕС и Индия през декември 2010 г. Постигнатият напредък допринесе за разрешаването на най-важните въпроси за промишлеността на ЕС. Общият пазар на далекосъобщително оборудване в Индия е на стойност около 16,7 млрд. EUR през финансовата година 2010—2011 г. Комисията остава в тясна връзка със съответния отрасъл и ще продължи работата по някои технически въпроси, които са все още отворени.


2.2 Пречки, при които е постигнат известен напредък

Напредък бе постигнат също и по редица други пречки, установени в ДПТИ за 2011 г. Въпреки това проблемите не са все още изцяло разрешени и следователно ще останат в списъка на приоритетите за 2012 г. В някои случаи пречките са от системен характер и присъстват отдавна в двустранните търговски отношения. Следователно подобренията, постигнати през 2011 г., са обещаващи сигнали за това, което би могло да се осъществи през тази година. Комисията ще продължи да поставя за разглеждане тези въпроси на всички форуми, като се основава на добрия напредък, постигнат през 2011 г., и като цели пълно премахване на пречките през 2012 г.


По отношение на Китай непрестанните действия на Комисията дадоха резултат за един от най-сериозните системни въпроси от списъка на двустранните търговски проблеми. Важен напредък бе постигнат по така наречената политика на „местните иновации“, която се основава на принципа за осигуряване на достъп до обществени поръчки само за новаторски продукти, чиято интелектуална собственост е с произход от Китай. След първоначалните положителни сигнали, вече дадени на срещата на Икономическия и търговски диалог на високо равнище през декември 2010 г., през 2011 г. Китай направи конкретни стъпки към освобождаване на обществените поръчки от изискванията за произхода на интелектуалната собственост, напр. чрез отстраняване на всяко споменаване на местни иновации в проекта за Постановление за изпълнение на държавния закон за обществени поръчки и чрез поемане на ангажимент за премахване на задължителните каталози (включително провинциални каталози). Освен това министерството на финансите (МФ) прие известие относно премахването на три национални политики, свързани с местните иновации. Накрая, на срещата на Съвместния комитет за търговия САЩ—Китай през ноември 2011 г. Китай направи допълнителни конкретни стъпки по въпроса за осигуряване на изпълнението на ангажиментите на провинциално равнище.


Комисията признава и приветства значителния напредък, постигнат през 2011 г., като важна стъпка към премахване на дискриминационните разпоредби в такава важна област като обществените поръчки. Комисията ще продължи да извършва мониторинг на последващите ангажименти, поети от китайска страна, така че да се гарантира, че те ще доведат до действителен достъп до китайските пазари за европейските дружества.


Междувременно могат да бъдат съобщени добри новини във връзка с действията на ЕС по отношение на китайските експортни ограничения, налагани върху суровините, в рамките на спора, започнал в СТО през 2009 г. относно девет продукта8. Комитетът на СТО публикува своя доклад през юли 2011 г., в който изясни, че експортните ограничения, прилагани от Китай по отношение на редица суровини, са несъвместими със задълженията на Китай съгласно законодателството на СТО. Комитетът констатира по-специално, че експортните мита на Китай върху суровините са несъвместими със задълженията на Китай съгласно Протокола за присъединяването му към СТО. Експортните квоти, налагани от страна на Китай върху този набор от суровини, бяха счетени за нарушение на общата забрана за въвеждане на количествени ограничения върху износа. Освен това, комитетът констатира, че въпросните мерки не могат да се оправдаят с причини за опазване на околната среда или за недостиг на основен продукт.


Китай обжалва доклада на комитета и на 30 януари 2012 г. Апелативният орган на СТО потвърди, че китайските квоти и експортни мита са незаконосъобразни. В хода на 2011 г. Комисията също така продължи да поставя по-общия въпрос за експортните ограничения на суровини извън конкретния случай в СТО, тъй като тази китайска политика продължава да обхваща много широк диапазон от основни компоненти на суровините, като редкоземните елементи. След публикуването на доклада на Апелативния орган, Комисията ще обмисли как да разгледа случая по-нататък.


С Индия, докато се водят преговори за ССТ, също бе постигнат известен напредък по въпросите на санитарните и фитосанитарните мерки (СФМ), по-конкретно по отношение на говеждия генетичен материал, с перспектива за привеждане в съответствие с международните стандарти. Необходим е обаче допълнителен напредък, за да премахне изцяло блокажът на износа от ЕС. Освен това, в областта на безопасността на храните Индия предостави ad hoc насоки през октомври 2011 г., което ще улесни търговията за няколко селскостопански хранителни продукта на ЕС, изнасяни за Индия. Като цяло обаче Индия все още се нуждае от по-нататъшно привеждане в съответствие с международните стандарти, за да отвори напълно своя пазар за продукти на ЕС. Комисията следователно ще продължи да поставя тези въпроси при провеждането на всички многостранни и двустранни форуми с индийските власти въз основа на положителните постижения на 2011 г.


В Япония, докато текат предварителните дискусии с перспективата за евентуално започване на преговори за ССТ през 2012 г., известен напредък бе постигнат относно медицинските изделия като последващо действие на ангажиментите, поети от Япония на срещата на върха ЕС—Япония през 2009 г. След редовни контакти с Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи процедурите по „предпазарно“ одобрение, прилагани в Япония за медицинските изделия, бяха изяснени и беше постигнато леко подобрение в процедурата за оценяване на съответствието за някои категории медицински изделия (напр. ограничаване на одити „на място“ до медицински изделия от клас IV само на всеки две години). Комисията ще следи изпълнението на този ангажимент и ще продължи с по-нататъшното усъвършенстване и опростяване на японските процедури за оценка на съответствието, за да се гарантира, че те не представляват неоправдана пречка за достъп до пазара за медицински изделия, както и за други продукти.


Напредък беше постигнат с Япония и в областта на държавните поръчки в рамките на преговорите за Споразумение за държавни поръчки, които приключиха успешно през декември 2011 г. Всъщност Япония пое ангажимент спрямо ЕС да прилага клаузата за оперативна безопасност при държавните поръчки в железопътния транспорт по прозрачен и недискриминационен начин. Този ангажимент трябва да доведе до недискреционно използване на клаузата, като по този начин държавните поръчки в сектора на железопътния транспорт ще останат отворени за чуждестранни оператори.


Напредък бе постигнат също и по отношение на законодателството на САЩ за „100 % сканиране“. В резултат на редица действия, включително от Европейската комисия, секретарят на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ обяви, че ще поиска отлагане на влизането в сила на тази мярка, която първоначално беше предвидена за 1 юли 2012 г. Това е една първа стъпка, която се надяваме, че ще доведе до отмяната на това законодателство от Конгреса на САЩ. Това бе следствие от действия, предприети в рамките на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС), а именно през 2010 г. и 2011 г., когато бе обсъждан въпросът за сигурността на търговията. Сътрудничеството за сигурността на веригата за доставки между ЕС и САЩ беше подкрепено от съвместна декларация на секретаря на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ Наполитано и комисарите Шемета, Калас и Малмстрьом на 23 юни 2011 г. Тази декларация осигурява политическа рамка за сътрудничеството между ЕС и САЩ както на двустранна основа, така и в многостранни организации като Световната митническа организация (СМО), Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), Международната морска организация (ММО) и Всемирния пощенски съюз (ВПС). По време на срещата на Трансатлантическия икономически съвет през ноември 2011 г. ЕС и САЩ предприеха последващи мерки по декларацията, като завършиха своята подготвителна работа за взаимното признаване на програми за търговско партньорство, което след като бъде подписано и изпълнено през 2012 г., ще представлява част от алтернатива на процедурата за 100 % сканиране.


Имаше известен напредък, макар и ограничен, по отношение на законодателството „Купувайте американски стоки“ („Buy American“). Срокът на валидност на мерките за стимулиране, въведени по време на финансовата криза през 2009 г.9, в които се съдържат широкообхватни разпоредби във връзка с „Купувайте американски стоки“, изтече през септември 2011 г. и не бе удължен. Независимо от това, тенденцията на законодателни предложения на Конгреса и администрацията на САЩ, съдържащи подобни разпоредби за „Купувайте американски стоки“, продължава в настоящия критичен икономически контекст. Последният пример е предложението, обявено през септември 2011 г. от президента Обама, за т.нар. „Закон за американските работни места“, с което ще се въведе програма за публични разходи в инфраструктурата, обусловена от изискванията на „Купувайте американски стоки“. Перспективите за приемане на тези инициативи остават по-скоро несигурни в момента, като се има предвид настоящият политически контекст в Конгреса на САЩ. Независимо от това, Комисията ще продължи да бъде бдителна по отношение на всяка промяна, която може да доведе до приемането на разпоредби за „Купувайте американски стоки“ в новото законодателство.


2.3 Русия — последици от присъединяването към СТО върху отдавна съществуващите проблеми с достъпа до пазара


Русия приключи 18-годишния процес на присъединяване към СТО и официално ще се присъедини към СТО през 2012 г. Русия следователно ще трябва да изпълнява многостранни правила, които би трябвало да помогнат за решаването на някои отдавна съществуващи двустранни проблеми с достъпа до пазара, като същевременно помагат за предотвратяването на нови мерки, които са в противоречие с на ангажиментите ? към СТО, преди официално да стане член на СТО.


Първо, присъединяването към СТО също така ще реши въпроса с руските инвестиционни мерки, свързани с търговията, в сектора на моторните превозни средства и техните компоненти. В съответствие с договорените условия за присъединяване руската инвестиционна програма ще бъде освободена от правилата на СТО до 1 юли 2018 г., до когато Русия постепенното ще премахне тези мерки. В същото време обаче двустранно споразумение между ЕС и Русия постановява компенсаторен механизъм, който ще бъде задействан, ако износът от ЕС на автомобилни части и компоненти спадне в резултат на прилагането на руските мерки.


Очаква се напредък и в областта на митническите практики. Опасенията, възникнали в контекста на създаването на митническия съюз, бяха частично решени благодарение на тесните контакти между Комисията и руските власти и преходния период при прилагането на новия Митнически кодекс. Като цяло новите митнически практики не доведоха до допълнителни пречки за достъп до пазара, каквито бяха първоначалните опасения. Въпреки това, въпроси, като произволното тълкуване на митническото законодателство от руските органи, продължават да бъдат повод за загриженост. Присъединяването на Русия към СТО се очаква да донесе редица подобрения, тъй като Русия ще бъде задължена да спазва разпоредбите на СТО и споразумения като Споразумението на СТО за митническата оценка, като всичко това ще допринесе за улесняване на търговията. Стартира и работата с оглед на изпълнението на целите на стратегическата рамка за митническо сътрудничество между ЕС и Русия, с цел да се постигне максимално улесняване на търговията, като в същото време се гарантира сигурността и безопасността.


Очаква се също напредък относно правата върху интелектуалната собственост (ПИС), за които двустранният диалог между ЕС и Русия ще продължи да бъде много полезен за справяне с проблемите, свързани с прилагането.


Накрая, следва да се очаква напредък по различните санитарни и фитосанитарни въпроси, тъй като Русия трябва да осигури пълно съответствие с международните стандарти и да ги прилага по недискриминационен начин. Русия следва допълнително да гарантира, че нейните санитарни и фитосанитарни мерки се основават на принципите на прозрачност и научна обосновка и че са пропорционални и недискриминационни. Предприсъединителните дискусии в СТО по санитарните и фитосанитарните въпроси вече допринесоха за това Русия да поеме редица ангажименти и да приеме няколко текста — включително на равнището на митническия съюз с Беларус и Казахстан — с цел подготовка за пълно съответствие на санитарните и фитосанитарните норми с международните стандарти от датата на присъединяване. Други решения или норми са приети или са в процес на подготовка10. Прилагането на тези актове и друго законодателство в съответствие с правилата на СТО/СФС трябва да се следи отблизо, за да се гарантира, че Русия е в пълно съответствие със своите задължения за СФС, когато се присъедини към СТО, по-специално що се отнася до недискриминация и пропорционалност. Успоредно с това, Комисията продължава двустранните дискусии с Русия, както и с партньорите от митническия съюз, относно необходимото допълнително адаптиране на руските правила и тези на митническия съюз към международните норми.


С присъединяването на Русия към СТО се предприема изключително важна крачка към решаване на много от дългогодишните търговски бариери, с които се сблъскват европейските предприятия на руския пазар. Мониторингът на изпълнението на ангажиментите на Русия към СТО въз основа на напредъка по тези бариери ще заеме едно от първите места в дневния ред на ЕС за прилагане през 2012 г. и след това.


2.4 Пречки, по които не беше постигнат напредък през 2011 г.


Въпреки действията, предприети от Европейската комисия през 2011 г., включително отнасяне на някои въпроси на най-високо политическо равнище, относно някои пречки не бе постигнат значителен напредък. Те ще останат в списъка на приоритетите за 2012 г.


Например Китай не е показал напредък по две от пречките, установени в ДПТИ 2011 г. Инвестициите продължават да бъдат ключова област в двустранните отношения с Китай, като се имат предвид многобройните възможности, предлагани от тази държава. Въпреки това продължават да съществуват пречки за инвестициите и положението не се е подобрило през 2011 г. В допълнение към съществуващите скрининг механизми за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), през февруари 2011 г. Китай прие механизъм, който дава възможност за проверка от съображения за национална сигурност на сливания и придобивания, включващи чужди инвеститори (вж. раздел 3). Неговият прекалено широк и неясен обхват породи опасения за нови потенциални пречки в бъдеще за чуждестранните инвеститори в Китай. Този сигнал беше потвърден от дългоочаквания проект за преразглеждане на инвестиционния каталог, издаден от Комисията за национално развитие и реформи през април 2011 г., който не отговори на очакванията относно по-нататъшното отваряне на Китай за чуждестранни инвестиции, например в областта на телекомуникациите, финансовите услуги11, строителството, търговията на дребно, експресната доставка или някои производствени сектори, като автомобилостроенето, по-специално в подсектора на електрическите превозни средства. Комисар Де Гухт повдигна този въпрос по повод на Съвместния комитет през юли 2011 г. и Комисията предостави подробни коментари на китайските власти на техническо ниво. Каталогът беше приет на 24 декември 2011 г. без съществени изменения спрямо представения през април проект.


Комисията продължава да работи активно по цялостните инвестиционни отношения с Китай. След въвеждането през 2010 г. на двустранната работна група за инвестициите между ЕС и Китай се провеждат дискусии за потенциално започване на преговори за споразумение за инвестиции между ЕС и Китай, което следва да включва аспекти на достъпа до пазара, както и най-високите стандарти за защита на инвестициите, и ще включва допълнителни механизми за прозрачност, за да се увеличи правната сигурност за инвеститорите от ЕС в Китай.


В областта на стандартизацията и техническата регламентация китайските бариери в сектора на сигурността на ИКТ, които бяха определени като приоритет (напр. Наредбата на OSCCA12 относно търговското кодиране и многостепенната система на защита (МССЗ)), продължават да предизвикват загриженост. Комисията положи много усилия през 2011 г. чрез поставяне на този въпрос на министерско равнище. По всякакви поводи — и по-конкретно по отношение на преразглеждането на Наредбата OSCCA — китайските власти изтъкваха, че изменената наредба ще се публикува за консултации със заинтересованите страни преди приемането ?, в нея ще бъдат разгледани опасенията на отрасъла и тя ще бъде по-отворена към чужди технологии. Независимо от това, графикът на приемането на новата наредба, което беше предвидено за 2011 г., остава неясен. Междувременно Наредбата OSCCA и МССЗ продължат да бъдат използвани като правно основание за приемането на мерки, свързани с информационната сигурност, като например при 6 стандарта за ИТ оборудване. През 2012 г. Европейската комисия ще продължи да повдига този въпрос при всички поводи и ще продължи да полага усилия да достигне до всички съответни китайски органи, които участват в тази много сложна мрежа от мерки.


Не бе постигнат значителен напредък в Индия за отварянето на някои сектори за чуждестранните инвестиции, като например правните услуги, счетоводството, застрахователното дело, банковото дело и финансовите услуги. Съществуват опасения и във връзка с реформата на пощенския сектор и възможните отрицателни въздействия върху услугите за експресна доставка. Тези въпроси се разглеждат главно в контекста на настоящите преговори за споразумение за свободна търговия. Предложеното законодателство, което понастоящем се обсъжда, ще разреши чуждестранните инвестиции в търговията на дребно и дистрибуцията. От друга страна, инвестициите в продажбата на дребно на множество марки бързо бяха преустановени за неограничен срок поради отрицателна политическа и социална реакция. В Япония беше постигнат ограничен напредък при някои пречки от ДПТИ от 2011 г., въпреки засилването на двустранните дейности в хода на 2011 г. След последната среща на върха между ЕС и Япония през май 2011 г. започна широкообхватна дейност с оглед проучване на обхвата и нивото на амбициозност на бъдещите преговори за ССТ. Тази дейност осигурява полезен форум за обсъждане на специфични бариери с японските власти. Макар да бе постигнат известен напредък относно процедурите за оценка на съответствието на медицинските изделия и държавните поръчки (вж. раздел 2.2.), ситуацията остана непроменена относно финансовите услуги.


Накрая, не беше постигнато подобрение относно пречките, установени през 2011 г. за страните от Меркосур, в които, напротив, се наблюдава продължаване на някои протекционистични тенденции, по-специално по отношение на мерките, прилагани в Аржентина и Бразилия13. За някои от тези бариери (например ограничения в морския транспорт и ограничения на износа на суровини в Аржентина и Бразилия) преговорите за ССТ са основната рамка, в която понастоящем проблемите се обсъждат; следователно такива въпроси ще бъдат приоритет в този контекст. В допълнение Комисията изтъкна тези проблеми пред Аржентина и Бразилия на двустранно равнище и ще продължи да го прави през 2012 г.


В случая на неавтоматичните лицензи за внос в Аржентина системата продължи да съществува и положението не се е подобрило. В действителност през март 2011 г. Аржентина разшири прилагането на неавтоматичните лицензи за внос към списък от 178 нови тарифни позиции14. В резултат, системата за неавтоматично лицензиране сега обхваща 589 тарифни позиции, които засягат 12,3 % от износа на ЕС към Аржентина. Макар че износът от ЕС беше относително по-малко засегнат от тези мерки отколкото износа от други страни като САЩ, Китай или Бразилия, загубата за европейските дружества от прилагането на този лицензионен режим възлиза на 147 млн. USD от януари до септември 2011 г. Комисията повдигна този въпрос с Аржентина по различни поводи както двустранно, така и заедно с голям брой други страни в съответните органи на СТО.


След намеса на Комисията аржентинското правителство показа известна готовност да потърси решения за всеки отделен случай. Това донякъде допринесе за облекчаване на повечето най-тежки случаи за европейските дружества. Проблемът обаче остава много сериозен, по-специално защото Аржентина е накарала дружествата да въведат компенсационни планове за внос/износ, чрез които за всяко внесено песо дружествата трябва да изнасят същата парична сума, което сериозно изкривява бизнес решенията. Предвид сериозността на ситуацията, Комисията проучва всички възможни варианти, включително започване на процедура в СТО за уреждане на спор. Това включва и консултации с другите засегнати държави.


Ситуацията се е влошила и по отношение на достъпа до държавни поръчки в Бразилия. През 2010 г. Бразилия въведе хоризонтален преференциален марж от 25 % в националния закон за обществените поръчки, който беше незабавно приложен за сектора на ИКТ. Въпросът беше повдигнат на няколко пъти в хода на 2011 г., например в Съвместния комитет. Въпреки това, междувременно бразилското правителство обяви, че преференциалните маржове ще се прилагат и за здравеопазването, комуникациите и високотехнологичното оборудване.


Всички пречки, посочени в настоящия раздел, заслужават особено внимание за действия по правоприлагането през 2012 г. Комисията енергично ще работи по тези бариери и ще засили действията си на всички равнища, включително, когато е уместно, на двустранни срещи на високо равнище, чрез преговорите за сключване на ССТ или процедури на решаване на спорове, така че да се осигури по-осезаем напредък до следващия доклад през 2013 г.


3. НОВИ ЗНАЧИТЕЛНИ ПРЕЧКИ В НАШИТЕ ТЪРГОВСКИ ОТНОШЕНИЯ


В допълнение към неразрешените пречки, установени в ДПТИ за 2011 г., редица нови бариери за достъп до пазара, възникнали през 2011 г., заслужават да бъдат включени в списъка на приоритетите за действия по правоприлагането през 2012 г.


Китай предприе важни промени относно инвестициите, също и във връзка с приемането на Дванадесетия петгодишен план, в който са очертани приоритетите за промишленото развитие, които трябва да бъдат постигнати в следващите пет години. В този контекст през февруари 2011 г. Китай прие механизъм за преглед от съображения за националната сигурност на сливания и придобивания с участието на чуждестранни инвеститори, чрез който Китай може да блокира чуждестранни придобивания на основание на съображения за националната сигурност. Изхождайки от текста на мярката и от временния примерен списък на секторите, които потенциално могат да бъдат включени в обхвата на този механизъм, изглежда, че понятието за национална сигурност е твърде широко и би могло да обхване съображения на икономическата политика. Секторите, считани за важни за националната сигурност, включват някои понятия, които излизат извън класическите сектори, свързани с понятието за сигурност, като отбраната или енергетиката, като например включват медицински изделия, пощи, доставки, складиране и търговия на дребно и едро.


Друг обезпокоителен проблем са китайските условия за експортно финансиране и субсидии. Китай използва експортни кредити, които не съответстват на правилата на ОИСР/СТО, за насърчаване на износа на своите национални шампиони в капиталоемките сектори, често свързани с високи технологии. Това поставя все по-сериозни предизвикателства за много големи, глобални конкурентни дружества от ЕС и заплашва сектори, които са важни за икономиката на ЕС не само на пазарите в трети страни, но и в самата Европа. Освен това много отрасли се субсидират по непрозрачен начин, включително чрез дейностите на държавни предприятия и банки, както и чрез предоставяне на субсидирана земя, материали и енергия. Този проблем не е нов. Въпреки това, трябва да се засилят действията за справяне с тези антиконкурентни практики и проблемите трябва системно да се поставят на най-високо равнище с оглед на последствията, които тези практики имат по отношение на възпрепятстване на достъпа до пазара в много сектори, както и на изкривяване на конкуренцията на международните пазари.


Индия е в процес на въвеждане на нова национална производствената политика (НПП), която бе одобрена през октомври 2011 г. от правителството. НПП предстои да бъде одобрена от Парламента. В плана се споменават мерки, целящи развитието на местното производство, като стимули — под формата на данъчни облекчения и държавни субсидии — за разработване на технологии и преференциални покупки от държавни агенции на продукти и технологии, разработени на местно ниво. Освен това, правителството ще обмисли обществените поръчки в определени сектори да включват изискване за наличието на местна добавена стойност в области като оборудване за слънчева енергия, електронен хардуер, икономично транспортно оборудване и основаващи се на ИТ системи за сигурност. Въпреки че НПП е все още на проектен етап, нейните разпоредби вече се прехвърлят в няколко секторни планове. Индийското Министерство на съобщенията и информационните технологии е в процес на финализиране на три отделни, но взаимосвързани национални политики относно електрониката, информационните технологии и телекомуникациите, които през октомври 2011 г. бяха публикувани за коментари от обществеността. Комисията вече е предприела действия, с цел да изрази загрижеността на ЕС: заместник-председателят Крус и комисарят Де Гухт изпратиха писмо до индийските органи на съответното равнище. Освен това, при неотдавнашно посещение в Индия заместник-председателят Крус обсъди въпроса с няколко заинтересовани органи.


Накрая, бяха въведени някои нови мерки в района на Меркосур, като Бразилия беше особено активна през 2011 г. На 15 септември 2011 г. Бразилия увеличи данъка върху промишлените продукти за производителите на автомобили и камиони, които не отговарят на определени условия за местно производство. С цел да се възползват от фискалните облекчения, 65 % от автомобилните компоненти трябва да са произведени в Бразилия; дружествата трябва да инвестират най-малко 0,5 % от своите брутни продажби в научноизследователската и развойна дейност в Бразилия и трябва да извършват редица съществени производствени процеси в Бразилия. Мярката стана приложима от 12 декември 2011 г. и трябва да остане в сила до 31 декември 2012 г. Комисията вече повдигна този въпрос двустранно с Бразилия и в съответните органи на СТО заедно с други засегнати партньори. Тя ще остане в контакт със засегнатите фирми за подходящи последващи действия с цел да се сведат до минимум отрицателните последици за фирмите в ЕС.


Бразилия също затегна своите процедури за внос на текстил и облекло посредством по-строги митнически проверки. Вносът на текстил и облекло вече преминава през сиви и червени митнически процедури. Това означава, че стоките са предмет на физическа проверка и извадките могат да се подложат на лабораторни анализи. В резултат на това срокът за освобождаване на вноса може да достигне 90 дни (+ 90 допълнителни дни, ако е необходимо). Освен това, от митническите органи се изисква по-голям брой сертификати.


Аржентина въведе нови ограничения в презастрахователните услуги. През февруари 2011 г. аржентинският застрахователен регулатор (Superintendencia de Seguros de la Nacion) издаде резолюция за изменение на регулаторната рамка за презастраховането. Сред нейните основни разпоредби е новата регламентация, която разрешава само на националните дружества или местни клонове на чуждестранни дружества да предоставят презастрахователни услуги в страната. Чрез дерогация дружествата могат да поискат освобождаване от това задължение, ако могат да докажат, че степента на риска не може да бъде покрит на местния пазар. През май 2011 г. нова резолюция леко облекчи регулаторната рамка, като даде възможност за трансгранично предоставяне на услуги по презастраховане за рискове над 50 млн. USD и по отношение на услуги по ретроцесия. Независимо от това, други важни ограничения все още са в сила, например не е позволено презастраховането в чужбина на застраховки живот, както и трансферът в чужбина на повече от 40 % от премиите на местни презастрахователи.


4. ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ИНДУСТРИАЛНИ ПОЛИТИКИ, ОГРАНИЧАВАЩИ ТЪРГОВИЯТА В БЪРЗО РАЗВИВАЩИТЕ СЕ ИКОНОМИКИ


От анализа на по-широкия контекст на установените бариери става ясно, че мерките често са част от националните индустриални планове, съдържащи разпоредби, водещи до дискриминация срещу чуждестранните продукти, услуги и инвестиции. Това отразява общата тенденция, появила се през последните две години, особено в бързо развиващите се икономики. Между 2008 и 2009 г. в началото на финансовата и икономическа криза много държави прибягнаха до публична интервенция, за да противодействат на негативните последици върху търсенето. При все това, в редица случаи тези мерки имаха потенциален ефект на нарушаване на търговията. До известна степен тези мерки бяха насочени към защита на секторите, които бяха особено засегнати от намаляването на световното търсене. Като цяло имаше ясна връзка между кризата и въведените мерките, които в действителност трябваше да останат в сила само временно в очакване на възстановяването на икономиката.


При все това, последната вълна от ограничаващи мерки за търговията, най-вече в бързо развиващите се икономики, е от друго естество. Мерките вече не са свързани с кризата, тъй като тези страни се възстановиха успешно от кризата и имат високи равнища на растеж (поне от 2010 г. насам). Вследствие на това, съответните мерки не са с временен характер, а са включени в националните индустриални планове, които са за по-дълги периоди и са насочени към структурна промяна на производството на националните икономики въз основа на потенциалните сравнителни предимства. Несъмнено бързо развиващите се икономики имат право да възприемат индустриални политики за структурна промяна и подобряване на своето производство; въпреки това, тези политики трябва да бъдат солидно основани на принципите на недискриминация и равнопоставеност.


Китай традиционно подкрепя националното индустриално развитие въз основа на дискриминация срещу чуждестранните оператори и нелоялна конкуренция. Това е отразено и в 12-ия петгодишен план, приет през март 2011 г. Планът представлява качествена промяна от това, което се считаше за експанзионистичен модел на развитие, към модел, насочен към промишлена консолидация, енергийна ефективност, увеличаване на производителността и акцент върху качеството, с обща цел подобряване на мястото на Китай по веригата на стойността на производството и постигане на по-устойчив растеж. В допълнение, 12-ият петгодишен план поставя още по-силен акцент върху засилването на сектора на услугите, което сочи по-нататъшна промяна в политиката на Китай.


В този контекст има вероятност Китай да продължи да предоставя подкрепа за избрани „стратегически нови индустрии“ (напр. чиста енергия, електрически автомобили, ИКТ и широколентови услуги, фармацевтична промишленост), включително чрез насочване на инвестициите (често под формата на задължителни изисквания за трансфер на технология) и финансиране. Дванадесетият петгодишен план и разпоредбите на инвестиционния каталог вече са отразени в няколко секторни планове на централно, както и провинциално ниво. По отношение на плановете, установени на централно равнище, наскоро бе публикуван 12-ят петгодишен план за национално научно и технологично развитие, който се основава на принципа за укрепване на независимия капацитет за иновации. Освен това имаше сигнали, че новият план за електрическите автомобили, който се разработва от Министерството на промишлеността и информационните технологии, ще предвижда изисквания за принудителен трансфер на технологии в съвместните предприятия, в които чуждестранните инвеститори държат миноритарен дял. Освен това бяха изразени опасения, че Министерството на промишлеността и информационните технологии ще въведе изискването до 2015 г. всички електрически автомобили, продадени в Китай, да бъдат с китайска марка. Въпреки това, наскоро Китай даде уверения, че не възнамерява да запази мерките, изискващи трансфер на технологии или други изисквания за дружествата с чуждестранни инвестиции да установят национални марки в Китай. В светлината на тези положителни сигнали и положителните стъпки, предприети по въпроса за местните иновации, Комисията насърчава Китай да стимулира иновациите, спазвайки принципи като осигуряването на еднакви правила и защитата на интелектуалната собственост. В същото време обаче субсидиите и експортното финансиране все още играят голяма роля за насърчаване на иновационното индустриално развитие на страната.


Националната производствена политика, въведена неотдавна в Индия, е друг случай на промишлена политика, основана частично на дискриминационни принципи. Този план определя целта на преобразуване на икономическата обстановка и заетостта в Индия чрез увеличаване на дела на производството в БВП от 16 % до 25 % до 2022 г. с акцент върху местното производство. Както е посочено по-горе (раздел 3), планът съчетава елементи на преференции за местните продукти в държавните поръчки и изисквания за местно съдържание в покупките на частни оператори, с данъчни облекчения и държавни субсидии в полза на развитието на местни технологии. Следователно ще бъде от решаващо значение внимателно да се контролира прилагането на националната производствена политика и съответните секторни планове15 по отношение на съвместимостта с международните правила.


Национални планове за индустриализация бяха приети наскоро и в Бразилия и Аржентина. В Бразилия например през август 2011 г. бе приет „Plano Brasil Maior“ като общ план, насочен към насърчаване на индустриалното развитие на страната. Проблеми възникват, доколкото в плана се предвиждат специфични мерки като непряко субсидиране или данъчни облекчения в полза на конкретни производствени сектори (напр. текстил и обувки, мобилни устройства и софтуер и др.). Един от елементите на Plano Maior е прилагане на преференциалния марж от 25 % за държавните поръчки и към сектора на ИКТ, както и възможното му прилагане и в други сектори като здравеопазване, отбрана, комуникации и високотехнологично оборудване.


Търговската политика на Аржентина се характеризира през последните години с преминаване към „управлявана търговия“ и политики на замяна на вноса, включително чрез мерки, засягащи вноса и износа — и неавтоматичните лицензи за внос в Аржентина със сигурност са в основата на тази политика — които представляват краткосрочни решения на по-дълбоки макроикономически проблеми. Части на наскоро въведения „Промишлен стратегически план 2020“ отразяват опита на Аржентина за разработване на по-дългосрочна визия за такива сектори като автомобилостроене, производствено оборудване, обувки, селскостопанска техника, материали за строителството, лекарства, химикали и текстил, но също потвърждават описаните по-горе елементи, ограничаващи вноса. Следователно съществува опасност мерки като неавтоматичното лицензиране на вноса да продължат да съществуват в бъдеще като част от по-широка политика на индустриализация, основана на заместване на вноса.


Освен националните планове за развитие, се приемат индивидуални мерки, които изкривяват търговията, с цел насърчаване на промишленото развитие в много страни. Повечето от мерките, които са посочени като приоритетни в настоящия доклад, в действителност спадат към този модел на индустриализация. Изискванията за местно съдържание, които често са във връзка с инвестициите и държавните поръчки, изглежда са един от най-използваните видове инструменти, изкривяващи търговията, в контекста на индустриализацията. Освен индийската Национална производствена политика и свързаните секторни планове, друга мярка в това отношение е така наречената инициатива за локализиране на автомобилния сектор в Русия, с която чуждестранните инвеститори трябва постепенно да въведат вътрешни прагове на производство, използвайки определен дял местно съдържание. Тази мярка ще бъде премахната постепенно до 2018 г. след присъединяването на Русия към СТО. Сред новите мерки прилагането от Бразилия на данъка за промишлените продукти в автомобилния сектор предполага изисквания за местно производство, за да се ползва 30%-но намаление на данъка.


Изискванията за стандартизация и оценка на съответствието също са често използвани инструменти за насърчаване на промишленото развитие. Подходът на Китай в определянето на стандарти е конкретен пример за това. Въпреки големите амбиции по отношение на промишленото развитие и иновациите, Китай все още има силно вътрешно ориентиран подход към определянето на стандарти и технически изисквания16. Това представлява сериозна бариера за достъп до пазара, като предпазва ефективно местната промишленост от чуждестранна конкуренция. Амбициозните цели в 12-ия петгодишен план Китай да стане световен лидер в производството на определени стоки или в определени сектори ще изискват Китай да промени поведението си и да стане по-интегриран в международната рамка за стандартизация и технически правила. Случаят със сигурността на ИТ в Китай е пример за това как настоящият подход за техническо регламентиране и оценка на съответствието възпрепятства сериозно достъпа до китайския пазар. Въз основа на националните интереси по отношение на сигурността Китай е разработил процедури за оценка на съответствието, които изискват прекомерно тежки изпитвания и процедури, които в повечето случаи трябва да се извършват от националните лаборатории. Освен това, за да се получат нужните сертификати за навлизане на китайския пазар, разкриването на защитената информация и използването на местни технологии са задължителни изисквания.


Същия подход следва Индия в сектора на телекомуникациите, тъй като първоначалното предложение с мерки за сигурност на телекомуникационното оборудване, което впоследствие бе променено, съдържаше изискване за оповестяване на изходните кодове с оглед получаване на сертификациите. Преразгледаното предложение представлява подобрение в резултат на предишни предложения; при все това в него се предвижда задължително изпитване в индийски лаборатории и други обременяващи изисквания за тестване. Освен това, неотдавнашният проект за национална телекомуникационна политика насърчава развитието на национални стандарти, а особено за аспектите на сигурността, проектът прави препратка към разработването на специфични за Индия технически изисквания и стандарти.


Накрая, най-простият начин за защита на местното производство е чрез ограничаване на вноса на конкурентни продукти, както и износа, особено на суровини, с цел да се намалят разходите на вътрешното производството. По отношение на износните ограничения съществува обща тенденция към увеличаването им и всъщност СТО я квалифицира като една от най-тревожните тенденции в търговията през изминалата година.


Примерите, посочени по-горе, свидетелстват за нарастващото значение на мерките, ограничаващи търговията, като елементи на националните политики за индустриализация. Това е повод за сериозно безпокойство, тъй като е вероятно мерките, предприети в контекста на такива планове, да са структурни и да продължат за по-дълъг период от време. Комисията ще наблюдава тези тенденции много внимателно и ще предприеме подходящи действия.


5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Осигуряването на достъп за европейските компании до пазарите на трети държави е централен елемент на външнополитическото измерение на европейската политика за растеж. С провеждането на преговори за ССТ, поддържането на диалог със стратегически партньори във форуми на високо равнище и с енергичното прилагане на правата съгласно многостранни и двустранни споразумения търговската политика на ЕС има важен принос към целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.


Този доклад показва какво може да се постигне с целенасочени действия на различни нива, при необходимост на политическо равнище, за премахването на бариери на пазарите на трети страни. Освен това, съгласуваните действия на Комисията и държавите-членки могат да доведат до съществена промяна. Когато важни икономически интереси са изложени на риск, Комисията и държавите-членки не следва да се колебаят да използват всички налични средства за преследване на интересите на ЕС по един добре координиран начин. В този контекст Европейският съвет призова многократно за подобряване на синергията между Европейския съюз и органите на национално равнище, в съответствие с разпоредбите на Договорите, за засилване на координацията между институционалните участници, за по-добро интегриране на всички съответни инструменти и политики, както и за по-ефективно използване на срещите на върха с трети държави. Комисията и държавите-членки следва да продължат засилването на съответните действия по координиран начин също така чрез укрепване на инструментите на партньорството за достъп до пазара, както и чрез активни последващи действия във връзка с ДПТИ. Освен това, когато партньорите на ЕС не спазват своите международни задължения, ще може да се прибягва до уреждане на спорове и целенасочени ответни мерки, когато е необходимо.


Поуките, извлечени от случаите, представени в настоящия доклад, са ясни: не съществуват лесни решения на много от пречките, на които се натъкват европейските предприятия на пазарите в трети държави. Отстраняване на тези пречки изисква постоянни и съгласувани действия от страна на Комисията и държавите-членки. Тази работа не винаги е видима за обществеността, но има много конкретно и осезаемо въздействие за европейските предприятия и граждани.


_________________________

1 Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж: http://europa.eu/press_room/pdf/complet_en_barroso___007_-_europe_2020_-_en_version.pdf

2 Търговия, растеж и световни дела, COM (2010) 612, 9.11.2010 г. http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2010/november/tradoc_146955.pdf

3 Аржентина и Бразилия.

4 Относно стратегическите партньори като цяло вж.: Заключения на Европейския съвет от 16 септември 2010 г., точка 4: „Стратегическите партньорства на Европейския съюз с ключови участници на световната сцена са полезен инструмент за постигане на европейските цели и интереси. Тези партньорства ще бъдат успешни само ако са двупосочен процес, основан на взаимни интереси и ползи, както и на разбирането, че всички участници имат не само права, но и задължения.“

5 Работен документ на службите на Комисията „Търговията като двигател за просперитета“, придружаващ Съобщение на Комисията „Търговия, растеж и световни дела“.

6 Световна търговска организация, „Преглед на тенденциите в международната търговска система“, 21 ноември 2011 г.; Световна търговска организация, „Доклад за търговските мерки на Г-20 (от май до средата на октомври 2011 г.), 25 октомври 2011 г.; ГД „Търговия“, „Осми доклад за ограничителните мерки за търговията — от октомври 2011 г. до септември 2011 г., октомври 2011 г., http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2011/october/tradoc_148288.pdf

7 Доклад относно пречките пред търговията и инвестициите (2011/2115 (INI)), Комисия по международна търговия към Европейския парламент, докладчик: Robert Sturdy.

8 На 23 юни 2009 г. ЕС и САЩ, последвани от Мексико, поискаха консултации с Китай в СТО по отношение на китайските експортни ограничения върху девет продукта: боксит, кокс, флуорит, силициев карбид, силициев метал, цинк, магнезий, манган, жълт фосфор. По-специално, ЕС поиска консултации за износните мита и квоти на Китай и неговите мерки за администрация на квотите и лицензирането, както и за системата на Китай на минимални износни цени. През декември 2009 г. бе създаден комитет.

9 На 13 февруари 2009 г. Конгресът гласува Американски закон за икономическо възстановяване и реинвестиции за 790 млрд. $ (ARRA), включващ две разпоредби, свързани с „Купувайте американски стоки“, които забраняват средствата, придобити от ARRA: i) да се използват за проект за строителство, реконструкция, поддръжка или ремонт на обществена сграда или строителство, освен ако цялото желязо, стомана и произведени стоки, използвани в проекта, са произведени в Съединените щати, ii) и/или да се използват за възлагане на обществени поръчки от страна на Департамента за вътрешна сигурност за подробен списък от текстилни стоки (напр. дрехи, палатки, памук и естествени влакна и др.), освен ако стоката е произведена, преработена в САЩ.

10 Тези норми биха предоставили гаранции за прозрачност, пропорционалност, недискриминация, еквивалентност, оценка на риска, ветеринарен контрол и сертифициране, вносни и транзитни разрешителни, освен всичко друго.

11 Застраховането например още принадлежи към „ограничената“ категория инвестиции.

12 Служба на държавната администрация за криптография.

13 ГД „Търговия“, Осми доклад за ограничителните мерки за търговията – октомври 2011- септември 2011 г., октомври 2011 г. http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2011/october/tradoc_148288.pdf

14 Разширеният обхват сега включва и някои автомобили и техните части, мотоциклети, велосипеди и части за тях, текстил, металургични продукти и някои електрически продукти.

15 Освен проекта за план на националната телекомуникационна политика (раздел 3), друг план от значение е Националната слънчева мисия Jawaharal Nehru, приета през 2008 г., която явно обвързва инвестициите в някои проекти за развитие на инфраструктура за слънчева енергия с изисквания за местно съдържание, което означава, че някои инсталации за слънчева енергия, използвани от разработчиците на такива проекти, трябва да бъдат произведени в Индия. Освен това, Индия, ще предлага субсидирани тарифи при закупуване на соларна енергия, произведена от проекти на Националната слънчева мисия; въпреки това, разработчиците могат да получат тези субсидирани тарифи, само ако спазват изискванията на плана за местно съдържание. Все пак в областта на възобновяемата енергия Министерството на новата и възобновяемата енергия публикува проект за насоки през септември 2011 г., изискващи доставчиците на генератори за вятърни турбини с капацитет над 15 MW да създават производствени мощности в Индия, като по този начин ефективно се изключват чуждестранните доставчици.

16 Например съществуват ограничения, свързани с участието на дружества с чуждестранни инвестиции в някои сектори, сред които е секторът на ИКТ.


Untitled Page