ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО Отговори на държавите-членки по годишния доклад на Сметната палата за 2010 Година COM(2012) 80 final SWD(2012) 24 final

Актът е внесен на дата 27.02.2012



1. ОБХВАТ НА ДОКЛАДА


Във Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз, в член 143, параграф 6 се посочва, че след като Сметната палата (Палатата) предаде годишния доклад, Комисията информира веднага съответните държави-членки за подробностите от този доклад, които се отнасят до управлението на средствата, за които те отговарят съгласно приложимите правила. Държавите-членки следва да отговорят на Комисията в срок от шестдесет дни, а Комисията предава на Сметната палата, Европейския парламент и Съвета резюме на отговорите преди 28 февруари1 следващата година.


След публикуването на 10 ноември 2011 г. на годишния доклад на Палатата за бюджетната 2010 година, Комисията надлежно информира държавите-членки за подробностите от доклада. Тази информация беше представена под формата на писмо и три въпросника (представени като приложения), които държавите-членки трябваше да попълнят: приложение I представляваше въпросник във връзка с точките в доклада, отнасящи се до отделните държави-членки, приложение II представляваше въпросник за констатациите от одита, които се отнасят за всяка отделна държава-членка, и приложение III, което беше въпросник за общите констатации, свързани с политиките и програмите в рамките на споделеното управление.


Този доклад е анализ на отговорите на държавите-членки и е придружен от работен документ на службите на Комисията (РДСК), който включва отговорите на държавите-членки на приложение I и приложение III.


2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКЛАДА И КОНСТАТАЦИИТЕ В DAS ЗА 2010 Г.


2.1 ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКЛАДА НА ПАЛАТАТА ЗА 2010 Г.


В своя доклад за 2010 г. Палатата направи допълнителни промени при представянето. Първо, бяха извършени промени в групите политики и съответните глави и бе въведена също нова глава относно въпросите, свързани с показателите за изпълнение (глава 8), в която е отразено важното значение на икономичността, ефикасността и ефективността на разходите на ЕС.


Второ, Палатата допълнително изтъкна препоръките, като докладва подробно относно последващите действия, свързани със своите предишни препоръки за всяка група политики. На последно място, резултатите от проверката на операциите бяха докладвани с още по-голяма яснота, а Палатата представи вероятният процент на грешки за всяка група политики, както и за бюджета като цяло.


Относно процента на грешки, в своята методология за одит по отношение на DAS за 2010 г. Палатата представи ясно определение на използваната терминология:


„MLE (най-вероятният процент грешки) е среднопретеглената стойност на процента грешки, открит в извадката. Като използва отново стандартни статистически техники, Палатата извършва оценка с ниво на увереност от 95 % на интервала грешки, който засяга популацията за всяка специфична оценка (и за разходите като цяло). Става въпрос за интервала между долната (LEL) и горната граница (UEL) на процента грешки2.“


Таблица 1 по-долу предоставя подробна информация за MLE, LEL и UEL по глави за DAS за 2010 г.



Източник: Доклад на ЕСП за 2010 г., таблица 1. 2 обобщение на констатациите относно редовността на операциите, стр.18


2.2 КОНСТАТАЦИИ В DAS ЗА 2010 Г. ЗА ГРУПАТА ПОЛИТИКИ


По отношение на DAS за 2010 г., Палатата констатира, че отчетите дават вярна представа за финансовото състояние на Европейския съюз, за резултатите от неговата дейност и паричните потоци и че те не са засегнати от съществени грешки. По отношение на областта на политика „Приходи“ (глава 2), Палатата отбеляза също, че операциите не са засегнати от съществени грешки и че системите за контрол са ефективни. Поетите задължения във всички групи политики също не са засегнати от съществени грешки3. Палатата заключи, че плащанията за областта на политика „Администрация и други разходи“ (глава 7) като цяло не са засегнати от съществени грешки и че системите са били ефективни по отношение на осигуряването на редовността на плащанията.


По отношение на „Вътрешни политики и научни изследвания“ (глава 6), както и „Външна помощ, развитие и разширяване (глава 5), в извършения от Палатата одит се посочва, че двете области на политиката като цяло не са засегнати от съществени грешки и че системите за контрол са били частично ефективни по отношение на осигуряването на редовността на плащанията. Относно глава 6, Палатата отбеляза, че междинните и окончателните плащания за рамковите програми за научни изследвания обаче са засегнати от съществени грешки. В глава 5 също така междинните и крайните плащания са засегнати от съществени грешки4.


В глава „Сближаване, енергетика и транспорт“ (глава 4) и глава „Земеделие и природни ресурси“ (глава 3), Палатата заключи, че плащанията са засегнати от съществени грешки, въпреки че в случая на областта на политика „Земеделие и природни ресурси“ директните плащания към земеделските производители, обхванати от системата ИСАК5, не са засегнати от съществени грешки. И за двете области на политиката системите са били частично ефективни6.


Като цяло, както се вижда от графиката на Палатата по-долу, през последните пет години тенденцията за най-вероятен процент грешки за бюджета като цяло е била постоянно в посока надолу. Въпреки това за 2010 г. напредъкът в редица области не е компенсирал умерения растеж в областта на политиката „Сближаване“, което следователно води до леко цялостно увеличаване по отношение на бюджета като цяло7.



Източник: Доклад на ЕСП за 2010 г. — Графика 1.1 — Изменение на оценката на Палатата относно най-вероятния процент грешки за одитираната популация от плащания (2006—2010 г.)


3. НАПРАВЕНИ ПОДОБРЕНИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ПРИ СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ – „ПРИХОДИ“ И „ЗЕМЕДЕЛИЕ И ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ“.


Както е посочено във въведението, в допълнение към писмото Комисията надлежно предостави на всяка държава-членка три приложения: приложение I представляваше въпросник във връзка с точките в доклада, отнасящи се до отделните държави-членки, приложение II — въпросник във връзка с одитните констатации, отнасящи се до отделните държави-членки, и приложение III — въпросник във връзка с общите констатации относно споделеното управление за DAS за 2010 г. Относно приложения I и II държавите-членки бяха приканени при необходимост да посочат подробна информация за предприетите действия за коригиране на грешките, както и за графика, съдържанието и очаквания резултат.


В този раздел от доклада се прави анализ на отговорите, дадени от държавите-членки на приложение I и приложение II, а също и на въпрос 1 в приложение III, който се отнася до областта на политика „Земеделие и природни ресурси“ (глава 3).


Като цяло всички отговори от държавите-членки бяха получени в рамките на планирания график, и въпреки че качеството се различаваше значително в различните държави-членки, в някои случаи отговорите бяха на много високо ниво. В отговорите си тази година като цяло почти всички държави-членки докладваха и описваха инициативи за подобрения, които вече са предприети или предстоят да бъдат предприети в бъдеще. Те също така поеха ангажимент да гарантират добро финансово управление8. Държавите-членки отчитат своята отговорност за подобряване на управлението на средствата на ЕС. Бяха отправени предложения относно провеждането на процедурата за освобождаване от отговорност, като се предлагаше, например, възможност да бъде обменена изчерпателна информация за най-добри практики на равнището на държавите-членки9.


3.1 ПРИХОДИ


В своите отговори на специфичните констатации на Палатата в областта на политиката „Приходи“ (глава 2) държавите-членки посочиха, че са предприели корективни действия, когато е било необходимо. Така например, Палатата идентифицира някои слабости в процедурите и системите, имащи отражение върху записаните в сметки Б суми в три държави — Обединеното кралство, Италия и Нидерландия10. Обединеното кралство посочи, че неговите органи са приели констатациите на Палатата и че всяка конкретна констатация е била разгледана, а Палатата е била съответно информирана. Органите на Обединеното кралство заявяват освен това, че са коригирали баланса по сметките Б и са установили нови процедури и насоки, за да предотвратят повторението на грешки11.


По отношение на собствените ресурси от ДДС, според доклада на Палатата: „продължават да са в сила поддържани от дълго време резерви, но изоставането се наваксва12“. Към 31/12/2010 г. са съществували 152 резерви за всички държави-членки в сравнение с 167 преди една година.


Седемнадесет държави-членки са обобщили с различна степен на подробности действията, които те и Комисията са предприели, за да бъдат оттеглени резервите. Осем от тези държави-членки13 (Кипър, Финландия, Австрия, Чешката република, Полша, Испания, Литва и Латвия) отбелязаха, че в резултат от действията, извършвани от 2010 г. насам, поне една резерва е била оттеглена за тях. Дания, Малта, Полша, Литва, Италия, Гърция, Франция и Финландия очакваха оттеглянето на допълни резерви, в резултат на инспекциите през 2011 г. или на тези, предвидени за 2012 г.


3.2 ЗЕМЕДЕЛИЕ И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ


В областта на политиката „Земеделие и природни ресурси“ (глава 3) Палатата подчерта слабостите и отчете констатациите относно системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП)14 — база данни, в която се записват всички земеделски площи (референтни парцели) на дадена държава членка, включително възможното използване на ортофотоснимки. В Испания (Кастилия Ла Манча и Екстремадура), Гърция и Румъния Палатата констатира случаи на постоянна пасищна земя, регистрирана в СИЗП като 100 % допустима, въпреки че е била само частично допустима.


И в трите случая съответните държави-членки са предоставили отговори. Испания докладва, че понастоящем съществува план за действие, за да се подобри актуализирането на СИЗП—ГИС, включително и нова методология за установяване на коефициент на допустимост на пасищната земя15. Гърция посочи, че съществуват мерки, за да се гарантира, че единствено постоянна пасищна земя е била допустима за плащания16. В отговор на констатациите и оценките на Палатата, Румъния отговори, че е изпълнила плана за действие относно качеството на СИЗП. Освен това тя заяви, че APIA — агенцията за земеделски плащания и интервенции — понастоящем гарантира, че неземеделските парцели не са включени в референтните парцели на СИЗП и установените отделни случаи са резултат от грешки при интерпретацията на снимките. Според APIA „когато плащанията са извършени неправомерно, те са възстановени съгласно действащата процедура17“.


В пет държави членки — България, Нидерландия, Гърция, Румъния и Испания — Палатата е установила специфични слабости при актуализирането на информацията в СИЗП18. Четири от петте упоменати от Палатата държави докладваха, че актуализирането на базата данни е било неразделна част от тяхната програма по поддръжка, като Гърция и Румъния представиха редовни годишни актуализации19. В отговор на въпрос в приложение III от въпросника относно предприетите инициативи за подобряване на системите за управление и контрол на земеделските разходи, особено в областта на развитие на селските райони, други държави-членки подчертаха факта, че подобренията в СИЗП са продължили да бъдат приоритет. От 22 държави, отговорили на въпроса, 13 изложиха конкретни примери за предприетите инициативи за подобрения на СИЗП. Тези държави са Ирландия, Италия, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург и Полша.


В допълнение към подобренията в СИЗП в някои държави-членки, повечето от тях отговориха, че са предприели инициативи през последната година за по-нататъшно подобряване на системите за управление и контрол на земеделските разходи и за засилване на ефективността на извършените проверки, особено в областта на развитието на селските райони. Тези подобрения включват развитието и укрепването на различни информационни системи в много държави. Словения например посочи, че управляващият орган по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007—2013 г. е разработил пилотен проект за електронно подаване на заявления „e-PRP“ за мярка 121 — „Модернизация на земеделските стопанства през 2010 г.“, насочена към по-голяма гъвкавост и повишаване на ефективността при управлението на заявленията. Сега кандидатите правят по-малко грешки при изготвянето на своите заявления по електронен път и следователно по-малко време се изразходва за извършване на административни проверки, което от своя страна намалява натовареността на разплащателната агенция, като същевременно се гарантира ефективен контрол20. Латвия докладва също за усъвършенстването на информационните системи. Така например в рамките на информационната система на програмата за развитие на селските райони бе създаден ценови каталог с цел да се помогне при сравняването и оценката на посочените в заявленията за проекта цени.


4. НАПРАВЕНИ ПОДОБРЕНИЯ ОТ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ ПРИ СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ — „СБЛИЖАВАНЕ, ЕНЕРГЕТИКА И ТРАНСПОРТ“


4.1 ПОДОБРЕНИ НАСОКИ И ОБУЧЕНИЕ


Приложение III на въпросника съдържа предимно въпроси относно политиката на сближаване, енергетиката и транспорта (глава 4) и този подраздел на доклада съдържа подробен анализ на отговорите на държавите-членки по тези въпроси.


Палатата отбеляза в доклада си за областта на политика „Сближаване, енергетика и транспорт“, че държавите-членки са могли да открият и коригират поне някои от грешките (преди декларирането на разходите пред Комисията) за 58 % от операциите, засегнати от грешки21. В приложение ІІІ държавите-членки бяха помолени да изразят своето мнение по тази констатация. Почти всички държави-членки изразиха своето мнение и 63 % от държавите-членки отговориха, че най-ефективното средство за предотвратяване на появата на нередности са били подобрените насоки за бенефициерите. Други средства за подобрение включваха подобрени документни проверки и увеличен брой проверки на място. Допълнителни предложения, направени от държавите-членки, включваха опростяване и изясняване на правилата и нормативната уредба, както на национално равнище, така и на равнище ЕС (вж. раздел 4.1 относно опростяването — за допълнителен анализ на опростяването, предложено от държавите-членки). Таблицата по-долу предоставя подробна информация за броя на държавите-членки, които избират един или друг вариант. Някои държави-членки избраха повече от един отговор и по-голямата част предпочетоха комбинация от а) подобрени насоки за бенефициерите и б) подобрени документни проверки.



В2 — Сближаване, енергетика и транспорт
В главата „Сближаване“ Палатата счита, че държавите членки Брой % от
са разполагали с достатъчна информация, за да открият и държави-членки държавите-членки
коригират поне част от грешките (преди да декларират    
разходите пред Комисията) при 58 % от операциите, засегнати    
от грешки.    
Какво според вас може да се направи за подобряване на    
ситуацията?    
а) да се подобрят насоките за бенефициерите, за да се 18 67%
предотврати появата на нередности    
б) да се подобрят документните проверки на декларациите за 15 56%
направени разходи, подадени от бенефициерите    
в) да се увеличи броят на проверките на място на операциите 11 41%
преди декларирането    
г) други предложения 7 26%
     


В главата „Сближаване“ Палатата установи също така, че изцяло недопустими за финансиране проекти и недопустими разходи са представлявали съответно 35 % и 33 % от вероятния процент грешки за тази глава. Освен това, Палатата отбеляза също така, че е имало сериозни нарушения при спазването на европейските и националните правила за възлагане на обществени поръчки и че тези нарушения представляват 22 % от вероятния процент грешки22.


Държавите-членки посочиха програмите за обучение като най-добрият начин за справяне с тези основни проблеми. В случаите на изцяло недопустими за финансиране проекти, 78 % от държавите-членки заявиха, че е било необходимо повече обучение за персонала от националните/регионалните/управляващите и междинните органи, а 56 % от тях подчертаха необходимостта от целево обучение.


В своя отговор Ирландия изтъкна важността на въпроса, като заяви, че най-ефикасният начин за извличане на полза от тези програми за обучение ще бъде да се гарантира, че те са били: „целеви/адаптирани на различните нива в областта на финансовото управление и контрол и че те са допълнени от редовни опреснителни курсове23“. Освен това, Германия подчерта предизвикателствата, свързани с въпроса за обучението, като заяви, че „включването на всички области за обучение и насоки, при които са възможни нарушения, може да създаде съществени затруднения24“.


По подобен начин, по отношение на недопустимите разходи, мнозинството от държавите-членки (78 %) посочиха като решение насоките и обучението на ниво бенефициери. По отношение на възлагането на обществените поръчки, още по-голям брой държави (81 %) избраха обучението на персонала на националните/регионалните/управляващите и междинните органи като най-ефективното средство за подобряване на ситуацията.


Латвия и Франция заявиха, че понастоящем са предприели инициативи за допълване на предоставеното вече обучение.


В своя отговор Латвия заяви, че: „институциите, които участват в управлението на средствата от ЕС работят със Службата за възлагане на обществени поръчки и държавната хазна, с цел да се организира редовно обучение за бенефициерите относно въпроси, свързани с възлагането на обществени поръчки. От 2012 г. насам свързаните с възлагането на обществените поръчки предварителни проверки ще бъдат извършвани, освен от Службата за възлагане на обществени поръчки, и от отговорна институция/институция за сътрудничество, с което ще се намалят/предотвратят нарушенията в областта на възлагането на обществени поръчки25“.


Франция предложи от първото тримесечие на 2012 г. програмите за обучение със специфична тематика (напр. допустимост и разходи) да бъдат организирани от Министерството на вътрешните работи на Франция. Тези програми за обучение ще бъдат достъпни за персонала от националните и регионалните управляващи органи26.


В главата „Сближаване“ Палатата също така подчертава редица слабости при одитните органи в държавите-членки27.


Държавите-членки показаха ясно предпочитание към две мерки за подобряване 1) използването на подробни контролни листове, които обхващат всички рискове по отношение на редовността на разходите и 2) специфичните насоки от страна на Комисията относно обхвата на проверките и обхвата на одитните проверки, които трябва да бъдат извършвани, както и отчитането на констатациите. Само 7 % от държавите-членки изразиха положително мнение относно използването на стандартна методология за подбор на извадки и преструктуриране на обучението за одитните органи.


Освен мерките, предложени във въпросника (приложение III), държавите-членки представиха и някои допълнителни мнения по този въпрос. Някои държави-членки изразиха загриженост по отношение на функционирането на одитните органи. В своя отговор, например, Германия подчерта „стриктните изисквания“ за одитните органи, но заяви, че същевременно съществуват някои области на несигурност, като например: съставянето на извадки за малки популации. Германските власти заключават, че:


„Комисията по-конкретно следва да работи в партньорство (с одитните органи) и да разглежда по-подробно конкретния опит на одитните органи от гледна точка на практиката и контекста28“.


Литовските власти посочиха като недостатък за техните одитни институции свързания с персонала проблем и заявиха, че това, което се изисква, е „подобряване на нивото на квалификация на одитната институция и прилагане на съответни мерки, за да се гарантира по-малко текучество на персонала29“.


Франция обаче потвърди, че слабостите при нейните одитни органи не са били проблем30.


4.2 ОПРОСТЯВАНЕ


По отношение на опростяването, значителен брой държави-членки вече са предприели инициативи, насочени към опростяване на прилагането на програмите на ЕС, по време на настоящия програмен период (2007—2013 г.). Естония и Португалия признаха важността на опростяването в контекста на Европейския социален фонд (ЕСФ). Естония посочи, че „дванадесет различни ставки за възстановяване на разходи от ЕСФ въз основа на стандартизирани единични цени са въведени в Естония31“. Португалия също така подчерта, че „информационната система на ЕСФ (SIIFSE) е била ключов инструмент за извършеното опростяване в Португалия през настоящия програмен период32“.


Повечето държави-членки (общо 20) заявиха, че правилата на ЕС предоставят по-голям потенциал за опростяването, отколкото националните правила. Независимо от това, значителен брой (общо 11) изразиха съгласие, че съществува и потенциал за опростяване на националните правила. Също така, както са посочили в отговорите си и както е илюстрирано от следващата графика, повечето държави-членки ще използват поне минимално фиксираните ставки и еднократните суми.



Предизвикателствата, свързани с опростяването, бяха изложени в отговорите на някои държави-членки. Така например, Ирландия посочи, че:


„Основна част от всяко опростяване за управлението и бенефициерите е да се позволи гъвкавост, където е възможно. Следователно, всички предложения за опростяване на правилата от страна на Комисията следва да имат изборен, а не задължителен характер. Въпреки това, на равнище държава-членка се изисква баланс, тъй като един по-гъвкав подход за конкретните операции може да представлява опростяване за бенефициерите, но по всяка вероятност няма да бъде опростяване за управлението, защото ще е необходим повече персонал за съблюдаване на тези правила, отколкото за общите национални правила33“.


5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Резултатите от годишния доклад на Палатата за 2010 г. обнадеждаващо показват, че най-вероятният процент грешки като цяло за всички разходи на ЕС е под 4 %. Резултатите са изключително добри при политиките, управлявани пряко от Комисията. Областите на политика като „Изследвания и други вътрешни политики“, „Външна помощ, развитие и разширяване“, както и „Административни и други разходи“ показват непрекъснато подобрение. В областта на политиката „Земеделие и природни ресурси“ ситуацията остава относително стабилна, като нивото на грешки се приближава до прага на същественост от 2 %. В областта на политика „Сближаване, енергетика и транспорт“ е важно да се подчертае, че процентът грешки все още беше по-нисък от процентите за DAS за 2006—2008 г. Това показва, че системите за управление и контрол в областта на политиката, въпреки че са все още частично ефективни, работят по-ефективно през настоящия програмен период в сравнение с предходния период.


Отговорите на държавите-членки на доклада показват, че е налице нарастваща тенденция към подобрение при управлението на фондовете на ЕС. Те отбелязаха няколко предприети инициативи и също така се ангажираха с още повече подобрения. Опростяване и обучението на всички равнища продължат да бъдат главни приоритети. Освен това, някои държави-членки предоставиха някои допълнителни предложения с оглед гарантирането на ефикасно управление на средствата на ЕС и на по-прозрачна процедура за освобождаване от отговорност.


_________________________

1 ОВ L 390, 30.12.2006 г. — член 143, параграф 6 от Финансовия регламент.

2 Приложение 1.1, част 2.13

3 Доклад на ЕСП за 2010 г. 1.11, стр. 17

4 Доклад на ЕСП за 2010 г., 5.35, стр. 149, както и 6,48, стр. 183.

5 Интегрирана система за администриране и контрол.

6 Доклад на ЕСП за 2010 г., 1.13, стр. 17.

7 Доклад на ЕСП за 2010 г., 1 1.15—1.16, стр. 19.

8 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, част Б, стр.89.

9 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, част Б, стр. 90.

10 Работен документ на службите на Комисията, стр. 6.

11 Работен документ на службите на Комисията, стр. 6 — 7.

12 Доклад на ЕСП за 2010 г., 2.22, стр. 49.

13 Работен документ на службите на Комисията, стр. 11 — 21.

14 Комисията отбелязва, че по-голямата част от количествено измеримите грешки, открити от Палатата, са относително малки във финансово изражение и включват предимно малки разлики в повторното измерване на парцелите, извършено от Палатата (доклад на ЕСП за 2010 г., 3.19, стр.78).

15 Работен документ на службите на Комисията, стр. 31.

16 Работен документ на службите на Комисията, стр. 31 — 32.

17 Работен документ на службите на Комисията, стр. 29.

18 Доклад на ЕСП за 2010 г., 3.32, стр. 84.

19 Работен документ на службите на Комисията, стр. 31—32.

20 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр. 83—84.

21 Доклад на ЕСП за 2010 г., глава 4.25, стр. 109.

22 Доклад на ЕСП за 2010 г., глава 4.20, 4.29, 4.26, стр.107—109.

23 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр.70—71.

24 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр. 65—66.

25 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр.71—72.

26 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр. 65.

27 Доклад на ЕСП, 4.38 , стр. 115.

28 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр.65—66.

29 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр. 76—77.

30 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр. 65.

31 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр. 64.

32 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр. 79—81.

33 Работен документ на службите на Комисията, приложение III, стр.70—71.


Untitled Page