Дело C-115/12 P: Жалба, подадена на 5 март 2012 г. от Френската република срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2011 г. по дело T-488/10, Франция/Комисия

Обн. C ОВ. бр.138 от 12 Май 2012г.

2012/C 138/10


Език на производството: френски


Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues и N. Rouam)

Друга страна в производството: Европейска комисия


Искания на жалбоподателя

— изцяло да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2011 г. по дело T-488/10,

— Съдът да се произнесе окончателно по спора, като отмени Решение C(2010) 5229 на Комисията от 28 юли 2010 г. за частично прекратяване на съфинансирането от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) по единния програмен документ по цел № 1 на структурните помощи от Общността в региона на Мартиника във Франция, или да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.


Правни основания и основни доводи

Като първо правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е нарушила член 2, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство 1, когато е квалифицирала като преки субсидии по смисъла на тази разпоредба данъчните облекчения, предоставени на физическите лица — съдружници в събирателните дружества, участвали в поръчката за реконструкция и разширяване на ваканционното селище „Club M?diterran?e — Les Boucaniers“.

По първата част от това правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че данъчните облекчения може да се квалифицират като субсидии по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО.


По втората част от това правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че данъчното облекчение е пряко по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО, доколкото това облекчение е предоставено конкретно във връзка с разглежданата поръчка за строителство, макар че не е предоставено нито на главния изпълнител на строителството, нито на оператора или собственика на въпросния обект.


Като второ правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е изопачил съдържанието на спорното решение и е заменил мотивите на Комисията със свои мотиви. Всъщност според френското правителство Общият съд е изопачил съдържанието на спорното решение с констатацията, че Комисията е взела предвид общото предназначение на ваканционното селище „Club M?diterran?e-Les Boucaniers“, а не естеството на извършените строителни работи, за да определи дали член 2, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО се прилага за поръчката за реконструкция и разширяване на селището.


Като трето правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото с констатацията, че Комисията не е нарушила член 2, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО, когато е квалифицирала поръчката за реконструкция и разширяване на ваканционното селище „Club M?diterran?e-Les Boucaniers“ като поръчка за строителство на съоръжения за възстановяване, отдих и развлечения по смисъла на тази разпоредба.


По първата част от това правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че понятието за съоръжения за възстановяване, отдих и развлечения по член 2, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО трябва да се тълкува в широк смисъл, а не като обхващащо само съоръженията, предназначени за задоволяване на традиционните потребности на местната общественост, тоест колективните потребности на използващите ги лица.

По втората част от това правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че понятието за поръчка за строителство по смисъла на член 2 от Директива 93/37/ЕИО трябва да се тълкува независимо от понятието за обществени поръчки за строителство по смисъла на член 1, буква a) от тази директива и че поради това Комисията не е нарушила член 2, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО с констатацията си, че разглежданата в случая поръчка за строителство попада в приложното поле на тази разпоредба, въпреки че според френското правителство поръчката не е в пряк икономически интерес на възлагащия орган.


_________________________

1 ОВ L 199, стр. 54.


Untitled Page