Дело C-145/12 P: Жалба, подадена на 26 март 2012 г. от Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft mbH срещу Определение на Общия съд (пети състав) от 9 януари 2012 г. по дело T-407/09, Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft mbH/Европейска комисия

Обн. C ОВ. бр.138 от 12 Май 2012г.

2012/C 138/15


Език на производството: немски


Страни

Жалбоподател: Neubrandenburger Wohnungsgesellschaft mbH (представители: M. N??ez-M?ller, Rechtsanwalt; J. Dammann de Chapto, Rechtsanw?ltin)

Други страни в производството: Европейска комисия, Bavaria Immobilien Beteiligungsgesellschaft mbH & Co. Objekte Neubrandenburg KG, Bavaria Immobilien Trading GmbH & Co. Immobilien Leasing Objekt Neubrandenburg KG


Искания на жалбоподателя:

Жалбоподателят иска от Общия съд:

— да отмени изцяло обжалваното определение,

— да се произнесе окончателно по делото и да отмени Решение на Комисията от 29 юли 2009 г. (D/53320), при всички случаи обаче да се произнесе окончателно относно допустимостта на жалбата по дело T-407/09,

При условията на евентуалност:

— да приеме, че в нарушение на задълженията си по член 108 ДФЕС и по Регламент (ЕО) № 659/1999 Комисията не е започнала официалната процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС,

— да осъди Комисията и подпомагащите я страни да платят съдебните разноски както за производството по обжалване, така и тези в първоинстанционното производство по дело T-407/09.


Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Определение на Общия съд от 9 януари 2012 г. по дело T-407/09, с което този съд отхвърля като недопустима жалбата на жалбоподателя за отмяна на решението на Комисията, за което се твърди, че се съдържа в писмо от 29 юли 2009 г., в което се обявява, че някои от сключените от жалбоподателя договори за продажба на жилища в рамките на приватизацията на обществени жилища в Neubrandenburg не попадат в рамките на член 87, параграф 1 ЕО, и на основание на бездействие на Комисията по смисъла на член 232, параграф 1 ЕО, тъй като тя не е взела становище по тези договори съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


Жалбоподателят основава жалбата си по същество на четири правни основания.

На първо място, обжалваното определение било в нарушение на член 263, параграф 4 ДФЕС, тъй като Общият съд е изходил погрешно от обстоятелството, че писмото на Комисията от 29 юли 2009 г. не е решение, което може да се обжалва по смисъла на тази разпоредба. Общият съд тълкувал писмото само с оглед на текста му. В съответствие с развитите в постоянната практика на Съда принципи обаче Общият съд е трябвало да вземе предвид съществото на писмото, преследваната с него от Комисията цел и контекстът, в който писмото е изготвено.

На второ място, обжалваното определение било в нарушение на предвидения в правото на Съюза принцип за гарантиране на ефективна правна защита. Общият съд бил обосновал необжалваемостта на писмото на Комисията от 29 юли 2009 г. по същество с обстоятелството, че Комисията е определила като „предварителна“ съдържащата се в писмото преценка от гледна точка на правото в областта на държавни помощи. Ако Комисията можеше да превърне окончателна правна преценка в мярка без правни последици единствено като определи с думи своята преценка като „предварителна“, то приемането на обжалваемо решение би зависело от нейната свободна преценка. Тогава вече не би била възможна ефективната защита на конкретните права по съдебен ред.

На трето място, обжалваното определение било в нарушение и на член 265 ДФЕС, тъй като Общият съд, от една страна, отхвърлял обжалваемостта на писмото от 29 юли 2009 г., но от друга страна, погрешно не приемал и наличието на условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие. По този начин жалбоподателят бил лишен от всички възможности за правна защита.

На последно място в много отношения определението страдало от липса на мотиви и поради това с него се нарушавало задължението за мотивиране по член 81 от Процедурния правилник на Общия съд.


Untitled Page