Дело C-136/12: Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 13 март 2012 г. — Consiglio Nazionale dei Geologi/Autorita Garante della Concorrenza e del Mercato

Обн. C ОВ. бр.151 от 26 Май 2012г.

2012/C 151/36


Език на производството: италиански


Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato


Страни в главното производство

Жалбоподател: Consiglio Nazionale dei Geologi [Национален съвет на геолозите]

Ответник: Autorit? Garante della Concorrenza e del Mercato [Орган за защита на конкуренцията и пазара]


Преюдициални въпроси

I. 1. Препятства ли национална процесуална уредба, която предвижда система от пресекателни процесуални основания — например срокове за обжалване, излагане на конкретни основания, забрана за промяна на исканията в хода на производството, забрана за съда да променя исканията на страните — прилагането на член 267, трета алинея ДФЕС във връзка със задължението на последната съдебна инстанция да отправи преюдициално запитване по повдигнат от страна по делото въпрос относно тълкуването на общностното право;


2. Препятства ли правото на националния съд да отсее относимостта на въпроса и да прецени яснотата на общностната норма прилагането на член 267, трета алинея ДФЕС във връзка със задължението на последната съдебна инстанция да отправи преюдициално запитване по повдигнат от страна по делото въпрос относно тълкуването на общностното право;


3. В съответствие ли е с принципа за разумна продължителност на производството, утвърден и в общностното право, тълкуването на член 267, трета алинея ДФЕС в смисъл, че налага на последната национална съдебна инстанция безусловно задължение да отправи преюдициално запитване по повдигнат от страна по делото въпрос относно тълкуването на общностното право;


4. При наличието на какви фактически и правни обстоятелства неизпълнението на член 267, трета алинея ДФЕС от страна на националния съд представлява „явно нарушение на общностното право“ и възможно ли е това понятие да има различен обхват и значение за целите на специалния иск срещу държавата по Закон № 117 от 13 април 1988 г. за „обезщетяване на вредите, причинени при упражняване на правораздавателни функции и гражданската отговорност на магистратите“ и на общия иск срещу държавата за нарушение на общностното право.


II. Ако Съдът на Европейския съюз приеме тезата за „отслабен“ контрол […], която изключва прилагането на националните процесуални правила относно необходимостта от посочване на конкретни основания за обжалване, преюдициалното запитване относно общностното право трябва да се отправи до Съда на Европейския съюз точно както е формулирано и изложено [по-долу] от жалбоподателя [по главното производство].


1. „[…] следва да се отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на член 101 от Договора (предишен член 81) във връзка с изложените по-долу законодателна уредба и етични правила от значение по делото, уреждащи професията геолог, както и институционалните функции и правилата за дейността на Consiglio Nazionale dei Geologi, за да се провери съответствието им и законосъобразността им с оглед на европейската правна уредба (посочения член 101) в областта на конкуренцията. […]


Член 9 от Закон № 112/1963, и по-специално буква ж) от него, предвижда, че „Националният съвет на сдружението изпълнява следните задължения, наред с възложените му по силата на други закони: а) следи за спазването на нормативната уредба, уреждаща професията, и на всички други разпоредби от значение за нея; б) отговаря за съдържанието на специалния регистър и списък и извършва вписвания и заличавания; в) контролира професионалната правоспособност и предприема действия за санкциониране на неправомерното упражняване на професията; г) приема правила за дисциплината; д) при поискване осигурява определянето и плащането на възнагражденията; е) осигурява управлението на имуществото, обслужващо Националния съвет, и изготвя годишен бюджет и финансов отчет; ж) определя с решение, което се одобрява от Министъра на правосъдието, в строго необходимите за покриване на разноските за функциониране на Националния съвет граници размера на годишната вноска на вписаните в специалния регистър или списък лица, както и размера на таксата за вписване в регистъра или списъка, на таксата за издаване на удостоверения и становища относно определянето и събирането на възнагражденията“.


Член 14, параграф 1 от Закон № 616/1966 предвижда, че „на лице, вписано в специалния регистър или списък, което уронва достойнството или престижа на професията, в съответствие с тежестта на деянието се налага една от следните дисциплинарни санкции: 1) мъмрене; 2) временно лишаване от право на упражняване на професията за срок до една година; 3) заличаване“.


Член 17 от Закон № 616/1966 предвижда, че „съсловната тарифа на възнагражденията и обезщетенията, както и критериите за възстановяване на разноските, се определят със съвместна наредба на Ministro per la Grazia e Giustizia [министър по помилванията и правосъдието] (бел. ред.: понастоящем министър на правосъдието) и Ministro per l’Industria e per il Commercio [министър на промишлеността и търговията] (бел. ред.: понастоящем министър по производствените дейности) по предложение на Consiglio Nazionale dei Geologi“.


Член 6 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „професионалните услуги“, предвижда, че „ефикасността и ефективността на услугите основно се определя от: присъщите технически трудности; обхвата на поетите отговорности; оригиналния характер на поръчката; наличието на предходни технически разрешения, имащи отношение към случая; значението на техническите елементи, които са предмет на разглеждане; значението на подлежащите на съгласуване технически елементи; оригиналността на решението; отделеното време и степента на ангажираност; възможностите за взаимодействие с клиентите и останалите субекти, включително предприятия, имащи отношение към предоставяне на услугата; стойността на проекта“.


Член 7 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „Престижа на професията“, предвижда, че „престижът на представителите на професията се гради основно върху: съобразяване на професионалните услуги с изискванията и върху тяхната изчерпателност; способност за поемане на отговорност, наличие на необходимите технически и професионални качества и оборудване; наличие и навременно използване на съвременен инструментариум; ефикасна служебна организация и професионализъм на екипа; внимание, проявено към изискванията на участниците в процеса на работа; наличие на средства и структури за постоянно професионално усъвършенстване, включително на сътрудниците и служителите; способност за своевременна и ефикасна комуникация с клиентите, с частни и публични лица и институции, и с широката общественост“.


Член 17 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „Тарифните параметри“, предвижда, че „при определяне на професионалното възнаграждение геологът спазва изискванията на Законодателен декрет № 223/2006, преобразуван в Закон № 248/2006; принципа на адекватност съгласно член 2233, параграф 2 от Codice Civile [Граждански кодекс], както и всички действащи във връзка с това разпоредби. Съсловната тарифа, одобрена с наредба на министъра от 18 ноември 1971 г., съответно изменена и допълнена, и тарифата за обществените поръчки, одобрена с наредба на министъра от 4 април 2001 г., в частта, приложима за геолозите, съдържат обективни насоки в техническо и професионално отношение при преценката, планирането и определянето на възнагражденията между страните“. По този въпрос по-специално Съдът следва да се произнесе дали е в разрез с член 101 от Договора посочването на Законодателен декрет № 223/2006 в неговата цялост — с помощта на бройно- хронологичната система, единствената в исторически план легитимна система както на национално, така и на общностно равнище — като задължително приложима законодателна норма, което със сигурност не оказва дори минимално въздействие върху възможността за запознаване и върху задължителния характер на правната норма.


Член 18 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „Предявяването за плащане“, предвижда, че „в рамките на действащата нормативна уредба, като израз на гаранция за качеството на услугите, геологът, упражняващ професионална дейност в съответните форми — индивидуално, като търговец или в съдружие, трябва винаги да определя припадащото му се възнаграждение, като съобразява мащабите и трудността на заданието, престижа на професията, необходимите технически познания и ангажираност. Отчитайки принципите на конкуренцията в професионално отношение, Сдружението следи за спазването на тези изисквания“.

Член 19 от Nuovo Codice Deontologico от 19 декември 2006 г. (решение № 143/2006), изменен с решение № 65 от 24 март 2010 г., който урежда „Обществените поръчки“, предвижда, че „в процедурите за възлагане на обществени поръчки, при които публичният орган законосъобразно не прилага съсловната тарифа като критерий за определяне на възнаграждението, геологът все пак е задължен в офертата си да съобрази мащабите и трудността на заданието, престижа на професията, необходимите технически познания и ангажираност“.

По отношение на:

— Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), което има за цел „улесняване или развитие на икономическата дейност на членовете му“, предвижда в шестото си съображение, че разпоредбите — бел. ред. съдържащи се в него — не са пречка за прилагането на юридически правила и/или етични кодекси на национално равнище относно условията на извършване на търговска и професионална дейност;

— Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно „признаването на професионалните квалификации“ предвижда в съображение 43, че „[н]астоящата директива обхваща, доколкото те са регламентирани, също и свободните професии, които, съгласно директивата, са професиите, упражнявани въз основа на съответни професионални квалификации в лично, отговорно и професионално независимо качество от лица, предоставящи интелектуални и концептуални услуги в интерес на клиента и обществото. Упражняването на професията може да е предмет в държавите членки, в съответствие с Договора, на специални нормативни ограничения, основани на националното законодателство и на задължителни разпоредби, приети автономно в тези рамки, от компетентните представителни професионални органи, които ограничения гарантират и развиват техния професионализъм, качеството на услугите и поверителността на отношенията с клиента“.


Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно „услугите на вътрешния пазар“, известна като „директивата за услугите“, предвижда в съображение 115, че „[к]одексите за поведение на нивото на Общността са предназначени да въведат минимални стандарти на поведение и да допълнят правните изисквания на държавите членки. Те не лишават държавите членки от възможността, в съответствие с правото на Общността, да предприемат по- строги правни мерки или националните професионални организации да предвидят по-сериозна защита в своите национални кодекси за поведение“.

Накрая, Съдът на Европейския съюз следва да се произнесе относно съвместимостта с член 101 от Договора на разграничението от правна и организационно-устройствена гледна точка, провеждано между професионалните и търговските предприятия, както и между професионалната и търговската конкуренция“.


2. „a) Забранява и/или препятства ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма позоваването на достойнството и престижа на професионалиста — в случая на геолога — като съображения при определяне на професионалното възнаграждение;

б) Позоваването на съображенията за професионален престиж и достойнство поражда ли ограничаващо професионалната конкуренция действие по смисъла на член 101 ДФЕС или на друга европейска норма;

в) Възможно ли е на основание член 101 ДФЕС или друга европейска норма да се приеме, че се насърчават прояви, ограничаващи конкуренцията, посредством изискванията за достойнство и престиж, възприети като съображения при определяне на възнаграждението на професионалиста, когато бъдат разгледани във връзка с тарифите, за които изрично се определя, че е възможна дерогация на предвидените в тях минимални възнаграждения с оглед на изричното и формално напомняне в член 17 от Nuovo Codice Deontologico dei Geologi на нормативните разпоредби, предоставящи такава възможност за дерогация (Законодателен декрет № 223/2006, преобразуван в Закон № 248/2006);

г) Забранява ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма позоваването на съсловната тарифа, приета за геолозите с нормативен акт, а именно със съвместна наредба на министъра на правосъдието и министъра на производствените дейности, като следва да се подчертае, че е възможна дерогация от предвидените в нея минимални възнаграждения, тъй като Законодателен декрет № 223/2006, посочен в член 17 от Nuovo Codice Deontologico, съществува изрично напомняне, че тя само дава насоки в техническо и професионално отношение при определяне на възнагражденията;

д) Забранява ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма съответствието на мащабите на услугите, изискванията за достойнство и престиж, определени и в членове 6 и 7 от Nuovo Codice Deontologico dei geologi, с изискванията относно професионалното възнаграждение, предвидени в член 2233, параграф 2 от Codice Civile, съгласно който „във всички случаи размерът на (бел. ред. професионалното) възнаграждение трябва да бъде съобразен със значимостта на работата и с престижа на професията“;

е) Възможно ли е следователно съгласно член 101 ДФЕС да се приеме, че позоваването на член 2233, параграф 2 от Codice Civile е законосъобразно и не поражда ограничаващи конкуренцията последици;

ж) В областта на правото на конкуренцията установява ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма правно равенство на професионалните сдружения, в случая на геолозите, съгласно уредбата, приета от държавата за осъществяването на институционални цели, с картелите и концентрациите на търговски предприятия, които се основават на антиконкурентни споразумения;

з) Може ли на основание член 101 ДФЕС или друга европейска норма да се приравни задължителната, установена по закон вноска за членовете на сдружението за осъществяването на неговите функции и на институционални цели, с дейността по доставката на стоки и услуги и стопанската печалба, съответно осъществявани и получавани чрез прилагането на антиконкурентни действия от страна на търговски предприятия при условията на концентрация;

и) Обосновава ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма прилагането на санкции в настоящия случай;

й) Легитимира ли член 101 ДФЕС или друга европейска норма задължителното облагане на постъпленията от вноски в сдружението, които са задължителни по закон, като тези вноски се приравняват на печалбата и приходите, получавани по силата на антиконкурентно търговско-икономическо споразумение.

[…]“.


III. 1. При условията на евентуалност, в случай че Съдът разреши въпросите по тълкуването на член 267, трета алинея ДФЕС в смисъл, че националните процесуални норми не пораждат действие и е налице задължение националната юрисдикция да предприеме действия служебно в помощ на страните, както и че повдигнатият от жалбоподателя преюдициален въпрос бъде разрешен в смисъл, че запитването на страните е твърде общо, се поставя преюдициалният въпрос дали общностната правна уредба на конкуренцията и професиите, и по- специално посочените във въпроса на жалбоподателя общностни разпоредби допускат приемането на етични кодекси на професиите, в които размерът на възнаграждението се определя в зависимост от достойнството и престижа на професията, качеството и количеството на свършената работа, в резултат от което възнагражденията, които са под минималните по тарифите (и следователно са в съответствие с изискванията в областта на конкуренцията) биха могли да се санкционират дисциплинарно поради нарушение на етичните правила;


2. При условията на евентуалност, в случай че Съдът разреши въпросите по тълкуването на член 267, трета алинея ДФЕС в смисъл, че националните процесуални норми не пораждат действие и е налице задължение националната юрисдикция да предприеме действия служебно в помощ на страните, както и че повдигнатият от жалбоподателя преюдициален въпрос бъде разрешен в смисъл, че запитването на страните е твърде общо, се поставя преюдициалният въпрос дали може общностното право в областта на конкуренцията, и по-специално уредбата, която забранява ограничителните споразумения, да се тълкуват в смисъл, че ограничителното споразумение може да приеме формата на етични правила, приети от професионални сдружения, когато при посочване на престижа и достойнството на професията, както и на качеството и количеството на свършената работа като параметри за количествено определяне на възнаграждението на професионалиста, тези правила водят до изключване на възможността за дерогация на минималните възнаграждения съгласно тарифите и така пораждат действие, ограничаващо конкуренцията, дължащо се на посочената липса на възможност за дерогиране;


3. При условията на евентуалност, в случай че Съдът разреши въпросите по тълкуването на член 267, трета алинея ДФЕС в смисъл, че националните процесуални норми не пораждат действие и е налице задължение националната юрисдикция да предприеме действия служебно в помощ на страните, както и че повдигнатият от жалбоподателя преюдициален въпрос бъде разрешен в смисъл, че запитването на страните е твърде общо, се поставя преюдициалният въпрос дали, след като националното право въвежда правила за защита на конкуренцията, които са по-строги от общностните, като по- специално предвижда възможността за дерогиране на минималните възнаграждения по съсловните тарифи, а общностното право изглежда все още позволява при определени условия да не се допуска дерогация от минималните възнаграждения, установени от тарифите, и в резултат от това действията на професионално сдружение, с които то не допуска възможност за дерогиране на минималните възнаграждения, установени от тарифите, представляват от гледна точка на националното право ограничаващо конкуренцията споразумение, макар и от гледна точка на общностното право това да не е така, общностното право в областта на конкуренцията, и по-специално общностната правна уредба на ограничаващите конкуренцията споразумения допускат на основание на националната, а не на общностната правна уредба да се приеме санкционирането на определено поведение като ограничително споразумение, ако и когато националните правила за защита на конкуренцията се окажат по-строги от общностните.


Untitled Page