Дело C-129/11: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 14 март 2011 година — „Провадинвест“ ООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“

Обн. C ОВ. бр.145 от 14 Май 2011г.

2011/C 145/25


Език на производството: български


Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна


Страни в главното производство

Жалбоподател: „Провадинвест“ ООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“


Преюдициални въпроси

1. Следва ли чл. 80, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО 1 на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че при доставка между свързани лица, когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена, данъчната основа е пазарната стойност на операцията единствено в случаите, когато доставчикът или получателят няма право на пълно приспадане на данъчен кредит за закупуването/създаването на стоките, предмет на доставката.


2. Следва ли чл. 80, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че когато доставчикът е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на последваща доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл. 173-177 от директивата и доставката не подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2, 379 параграф 2 или членове 380 — 390 от директивата, то държавата членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.


3. Следва ли чл. 80, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че когато получателят е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл. 173-177 от директивата, то държавата членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.


4. В чл. 80, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност изчерпателно ли са изброени хипотезите, представляващи условия, при наличието на които държавата членка може да вземе мерки данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на операцията.


5. Допустима ли е национална правна уредба като тази на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за обстоятелства различни от изброените в чл. 80, ал. 1, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.


6. В случай като процесния, разпоредбата на чл. 80, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд.


_________________________

1 OB L 347, стр. 1BG


Untitled Page