Дело C-103/12: Жалба, подадена на 28 февруари 2012 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

Обн. C ОВ. бр.157 от 2 Юни 2012г.

2012/C 157/02


Език на производството: френски


Страни


Жалбоподател: Европейски парламент (представители: L.G. Knudsen, I. D?ez Parra и I. Liukkonen)


Ответник: Съвет на Европейския съюз


Искания на жалбоподателя


— да се отмени Решение на Съвета от 16 декември 2011 година за одобряване от името на Европейския съюз на декларация относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана 1;


— да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.


Правни основания и основни доводи


С жалбата си Европейският парламент иска отмяна на Решението на Съвета от 16 декември 2011 година за одобряване от името на Европейския съюз на декларация относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона към брега на Френска Гвиана. Европейският парламент оспорва избраното правно осно­ вание. Главното му твърдение е, че член 43, параграф 3 във връзка с член 218, параграф 6, точка б) ДФЕС не може да е правилно правно основание, тъй като разглежданият акт е равносилен на международно споразумение за достъп до водите на Съюза за извършване на риболовна дейност от трета държава. Поради това според него актът е трябвало да се приеме на основание член 43, параграф 2 и член 218, параграф 6, точка a) ДФЕС, тоест след одобрение от Парламента.


При условията на евентуалност Парламентът твърди, че като е използвал процедурата, предвидена в член 218, параграф 6, буква б) ДФЕС, Съветът е тълкувал погрешно буква a) от същия параграф. Дори и да се предположело, че член 43, параграф 3 ДФЕС може да представлява подходящо правно основание за вътрешен акт на Съюза със съдържание като на обжалваното решение — твърдение, което Парламентът оспорвал, това не променяло обстоятелството, че за целите на сключването на международни договорености от ЕС за цялата обща политика в областта на рибарството процедурата била една и съща. Поради това всяко споразумение в тази област представ­ лявало „споразумени[е] в области, за които се прилага […] обик­ новена законодателна процедура“ по смисъла на член 218, параграф 6, буква a) ДФЕС. В този смисъл актът трябвало да се приеме в съответствие с процедурата за одобрение, предвидена в посочената буква а).


_________________________

1 ОВ L 6, 2012 г., стр. 8.


Untitled Page