Дело C-112/12: Преюдициално запитване, отправено от Kuria (Унгария) на 1 март 2012 г. — Franklin Templeton Investment Funds Societe d’Investissement a Capital Variable/Nemzeti Ado- es V?mhivatal Kiemelt Ugyek es Adozok Ado Foigazgatosiga

Обн. C ОВ. бр.157 от 2 Юни 2012г.

2012/C 157/03


Език на производството: унгарски


Запитваща юрисдикция


Kuria


Страни в главното производство


Жалбоподател: Franklin Templeton Investment Funds Societe d’Investissement a Capital Variable


Ответник: Nemzeti Ado- es V?mhivatal Kiemelt ?gyek es

Adozok Ado Foigazgatos?ga


Преюдициални въпроси


1. Разпоредбите на Договора за ЕО относно принципа на свободно установяване (член 49 член 49 ДФЕС), принципа на равно третиране (член 54 ДФЕС) и принципа на свободно движение на капитали (член 56 ДФЕС) допускат ли осво­ бождаване от данък върху дивидентите, което унгарската правна уредба предоставя в полза на установен в Унгария получател на дивиденти


а) при условие, че получателят на дивиденти, който не е местно лице, е освободен от данък върху дивидентите единствено ако отговаря на определени законови изиск­ вания, а именно: в момента на разпределяне (изплащане) на дивидентите неговото участие (а когато става дума за акции — частта от неговите поименни акции) в дружествения капитал на дружеството, което е местно лице, да е в размер най-малко 20 % за период поне от две последователни години, предвид обстоятелството, че когато участието в размер на най-малко 20 % е налице в продължение на по-малко от две последователни години, разпределящото дивидентите дружество не е длъжно да удържа данък върху дивидентите, и дружеството, което получава дивидентите, а в случай на безналично плащане — дружеството, което разпределя дивидентите, не е длъжно да плати посочения данък при подаване на данъчната си декларация, ако друго лице или лицето, което разпределя дивидентите, е гарантирало пращането на данъка


б) и когато получателят на дивидентите, който не е местно лице, не отговаря на изискванията за освобождаване от данъка съгласно националната правна уредба, т.е. когато в момента на разпределяне (изплащане) на дивидентите неговото участие (а ако става дума за акции — частта от неговите поименни акции) в капитала на дружеството, което е местно лице, е под изискуемия законов минимум от 20 % или когато посоченият процент участие не е бил налице в продължение поне на две последователни години, или пък когато участието от 20 % е било налице за по-малко от две последователни години, ако плащането на данъка не е гарантирано от трето лице или от лицето, което разпределя дивидентите?


2. Щеше ли отговорът на въпрос 1, буква б) да бъде различен, т.е. върху него би ли повлияло и евентуално в каква степен обстоятелството, че:


а) докато получателят на дивиденти, който е местно лице, е освободен от данък върху дивидентите в съответствие с унгарската правна уредба, данъчната тежест на полу­ чателя на дивиденти, който не е местно лице, зависи от това дали следва да се приложи Директива [90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки] или Спогодбата [между Великото херцогство Люксембург и Република Унгария за избягване на двойното данъчно облагане в областта на данъците върху доходите и данъците върху имуществото, подписана на 15 януари 1990 г. в Будапеща],


б) докато получателят на дивиденти, който е местно лице, е освободен от данък върху дивидентите в съответствие с унгарската правна уредба, в зависимост от разпоредбите на националното право на държавата по регистрацията на получателя на дивиденти, който не е местно лице, последният може или да приспадне посочения данък от дължимия от него данък в държавата по регистрацията или в крайна сметка трябва да понесе данъчната тежест на данъка върху дивидентите?


3. Може ли националната данъчна администрация да се позове на член 65 ДФЕС, параграф 1 (предишен член 58 ЕО, параграф 1) и на предишния член 220 ЕО, за да избегне служебното прилагане на общностното право?


Untitled Page