Дело C-131/12: Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Nacional (Испания) на 9 март 2012 г. — Google Spain, S.L., Google, Inc./Agencia de Protecci?n de Datos (AEPD), Mario Costeja Gonz?lez

Обн. C ОВ. бр.165 от 9 Юни 2012г.

2012/C 165/18


Език на производството: испански


Запитваща юрисдикция


Audiencia Nacional


Страни в главното производство


Жалбоподатели: Google Spain, S.L. и Google, Inc


Ответници: Agencia de Protecci?n de Datos (AEPD) и Mario Costeja Gonz?lez



Преюдициални въпроси


1. С оглед на териториалното приложение на Директива 95/46/ЕО1 и следователно с оглед на испанското законодателство в областта на защитата на данните:


1.1. Трябва ли да се счита, че съществува „клон“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от Директива 95/46/ЕО при наличието на една или повече от следните хипотези:


— когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка офис или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства на търсачката, е насочена към гражданите на тази държава,


или


— когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договор за реклама със същото предприятие


или


— когато офисът или дъщерното дружество, установен в държава членка, предава на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз, заявленията и молбите, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на данните, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа?


1.2. Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че е налице „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“


— когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка офис или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства на търсачката, е насочена към гражданите на тази държава,


или


— когато използва името на домейна на държава членка и насочва търсенето и резултатите в зависимост от езика на тази държава членка?


1.3. Може ли да се счита, че временното съхраняване на индексираната от търсачките в интернет информация представлява оборудване по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Директива 95/46/ЕО? При утвърдителен отговор на този въпрос, може ли да се приеме, че този критерий за привръзка се прилага, когато предприятието отказва да разкрие мястото, където съхранява тези данни, изтъквайки съображения, свързани с конкуренцията?


1.4. Независимо от отговорите на предходните въпроси и по- конкретно в случай, че Съдът на Европейския съюз приеме, че не са приложими предвидените в член 4 от директивата критерии за привръзка, трябва ли да се приложи Директива 95/46/ЕО за защитата на данните с оглед на член 8 от Хартата на основните права, в държавата членка, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по- ефикасна защита на правата на гражданите на Европейския съюз?


2. Що се отнася до дейността на търсачките като доставчик на съдържание във връзка с Директива 95/46/ЕО за защита на данните:


2.1. Трябва ли да се счита, че дейността на предприятието „Google“ в качеството му на доставчик на съдържание като търсачка в интернет, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в мрежата от трети лица информация, автоматичното ? индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ? на разположение на потребителите на интернет в определен ред, представлява дейността, обхваната от понятието за „обработване“, посочено в член 2, буква б) от Директива 95/46/ЕО, когато тази информация съдържа лични данни на трети лица?


2.2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос и отново във връзка с гореописаната дейност, трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че предприятието, което управлява търсачката „Google“, е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на уеб страниците, които тази търсачка индексира?


2.3. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли националният орган за контрол на данните (в случая Agencia Espa?ola de Protecci?n de Datos), който защитава правата по член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива 95/46/ЕО, да изисква пряко от търсачката на предприятието „Google“ да оттегли от своите каталози публикувана от трети лица информация, без да се обърне предварително или едновременно с това към притежателя на уеб страницата, на която е поместена тази информация?


2.4. При утвърдителен отговор на този последен въпрос, изключва ли се задължението на търсачките за защита на тези права, ако информацията, съдържаща лични данни, е била публикувана правомерно от трети лица и е запазена на уеб страницата, от която произхожда?


3. Относно обхвата на правото на заличаване и/или правото на възражение във връзка с правото на забрава възниква следния въпрос:


3.1. Трябва ли да се счита, че правата на изтриване и блокиране на данните, предвидени в член 12, буква б) и правото на възражение, предвидено в член 14, буква а) от Директива 95/46/ЕО, предполагат, че заинтересованото лице може да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уеб страници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица?


_________________________

1 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).


Untitled Page