Съединени дела C-71/11 и C-99/11: Решение на Съда (голям състав) от 5 септември 2012 г. (преюдициални запитвания от Bundesverwaltungsgericht - Германия) - Bundesrepublik Deutschland/Y (C-71/11), Z (C-99/11) (Директива 2004/83/ЕО - Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила - Член 2, буква в) - Качество на "бежанец" - Член 9, параграф 1 - Понятие за актове на преследване - Член 10, параграф 1, буква б) - Вероизповеданието като основание за преследване - Връзка между това основание за преследване и актовете на преследване - Пакистански граждани, членуващи в религиозната общност "Ахмадия" - Действия на пакистанските власти, недопускащи правото на публично изповядване на религията - Достатъчно сериозни действия, пораждащи у заинтересуваното лице основателни опасения от преследване по причина на неговото вероизповедание - Оценяване на фактите и обстоятелствата на лично основание - Член 4)

Обн. C ОВ. бр.331 от 27 Октомври 2012г.

2012/C 331/08


Език на производството: немски 1


Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht


Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundesrepublik Deutschland

Ответници: Y (C-71/11), Z (C-99/11)

в присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht, Bundesbeauftragter fur Asylangelegenheiten beim Bundesamt fur Migration und Fluchtlinge


Предмет

Преюдициални запитвания - Bundesverwaltungsgericht - Тълкуване на член 2, буква в) и на член 9, параграф 1, буква a) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52) - Условия, за да се разглежда определено лице като бежанец - Достатъчна тежест на акта на преследване - Действия на пакистанските органи, с които се цели да се ограничи дейността на религиозната общност Ахмадия (Ahmadiyya)


Диспозитив


1. Член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че:


- не всяко посегателство над свободата на религия, което нарушава член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да съставлява "акт на преследване" по смисъла на посочената разпоредба от Директивата,


- наличието на такъв акт на преследване може да се дължи на посегателство над външното проявление на тази свобода и


- за да преценят дали посегателство над правото на свобода на религията, което нарушава член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да съставлява "акт на преследване", компетентните органи трябва да проверят с оглед на личното положение на заинтересуваното лице дали поради упражняването на тази свобода в страната си на произход то е изложено на реален риск, по-специално да бъде преследвано или подложено на нечовешко или унизително третиране или наказание от страна на някой от субектите по член 6 от Директива 2004/83.


2. Член 2, буква в) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че опасението на молителя от преследване е основателно, след като предвид личното му положение компетентните органи приемат, че е обосновано да се счита, че след завръщането си в страната на произход то ще извършва религиозни действия, които го излагат на реален риск от преследване. При оценката на молбата за получаване на статут на бежанец на лично основание посочените органи не следва да очакват от молителя да се откаже от своите религиозни действия.


_________________________

1 ОВ C 130, 30.4.2011 г. ОВ C 173, 11.6.2011 г.


Untitled Page