ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно усилията на държавите членки през 2010 г. за постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов /* COM/2012/0368 final */

Актът е внесен на дата 06.07.2012


1. ВЪВЕДЕНИЕ

Всяка държава членка е задължена да предаде на Комисията до 1 май всяка година доклад за дейността си през предходната година за постигане на устойчив баланс между капацитета на флота и наличните възможности за риболов. Въз основа на тези доклади и данните от регистъра на риболовния флот на ЕС Комисията състави обобщение за 2010 г., което представи на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и на Комитета по рибарство и аквакултури. Настоящият доклад на Комисията сега представя това обобщение на докладите от държавите членки заедно с техническо приложение и становищата на горепосочените комитети до Съвета и до Европейския парламент.

За съжаление значението на тези доклади за оценка на капацитета в държавите членки все още е ограничено. Сметната палата е стигнала до заключението, че правилата, по които държавите членки докладват, са неподходящи и неясни и счита, че това е една от причините за непълното и незадоволително докладване от страна на повечето държави членки и поради това не е възможно да се формират заключения относно риболовния свръхкапацитет. Комисията споделя тези заключения и в очакване на реформата на общата политика в областта на рибарството ще продължи работата с НТИКР и държавите членки за по-нататъшно развитие на съществуващите насоки на службите на Комисията относно капацитета, за да се осигури по-голяма яснота по отношение на изискваната информация и структурата за докладване.


2. ОБОБЩЕНИЕ НА ДОКЛАДИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

Резюметата, които следват, се основават на докладите, представени от държавите членки1. В тях се обобщава собствената оценка на държавите членки на баланса между размера на техния флот и отпуснатите за него средства. Комисията предложи държавите членки да използват насоките на службите на Комисията за оценка на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов, изготвени въз основа на съветите на НТИКР. При споменаването им по-нататък те са наричани "насоките".

2.1. Белгия

В доклада насоките бяха приложени по отношение на два сегмента на бим траулерите. Средната стойност на биологичния показател както за писията, така и за морския език, беше приемлива. Използването на капацитета беше между 80 % и 90 %. Възвращаемостта на инвестициите2 през 2009 г. има отрицателни стойности, но това може да се дължи на новия метод на изчисление. Броят на лицата със ЗПРВ3 продължава да намалява, докато възнагражденията леко са се подобрили за сегмента 24-40 m и намаляват в сегмента 12-24 m.

През 2010 г. два плавателни съда бяха частично изведени от експлоатация. Основното постижение през годината бе изпълнението на програма за инвестиции на борда по линия на Европейския фонд за рибарство, включително инвестиции на борда за подобряване на енергийната ефективност.

2.2. България

Насоките бяха приложени в доклада. България стига до заключението, че риболовните запаси и флотът изглежда са в балансирано състояние. За съдове с дължина под 12 m България желае да подобри баланса чрез мерки за бракуване и модернизация. През 2010 г. капацитетът на българския риболовен флот е нараснал с 3,0 % като тонаж и с 5,1 % като мощност. Броят на плавателните съдове се е увеличил със 134 (6,1 %). В сравнение с 2009 г. броят на риболовните дни през 2010 г. също се е увеличил в резултат на решението на администрацията да замени бездействащите съдове, за да се даде възможност на собствениците на нови плавателни съдове. През 2010 г. общо 1 311 плавателни съда (56 % от всички съдове) са били бездействащи.

2.3. Дания

Насоките бяха приложени за 11 сегмента на флота. Анализът показва, че ситуацията е стабилна и няма значителен дългосрочен физически свръхкапацитет. Когато обаче се включат пасивните съдове, възниква свръхкапацитет в сегментите на малките съдове. Икономическите показатели показват повишаване на свръхкапацитета в икономически план. Прехвърлянето на квоти е довело до намаляване на броя на търговските плавателни съдове.

През 2010 г. капацитетът на датския риболовен флот бе намален с 9,5 % като БТ, 9,4 % като kW и 3,1 % по отношение на броя на плавателните съдове. Основното намаление се наблюдава в сегмента на съдовете с дължина 12-24 m. Към флота се прилага планът за възстановяване на треската в Северно и Балтийско море. В периода 2009-2010 г. риболовното усилие в Северно море е било доста стабилно, а в Балтийско море е намаляло с 16 %.

2.4. Германия

В доклада се коментира баланс, основан на качествен биологичен подход, и не се достига до официално заключение относно състоянието. Не е направена оценка на показателите за баланса. Качественият подход предполага, че флотовете като цяло са в балансирано състояние с възможностите за риболов, но не се посочва допустимото и приложеното усилие. Към 31.12.2010 г. в регистъра на флота е имало 1 674 плавателни съда, 67 219 т БТ и 158 385 kW. През годината е отразено нетно намаление от 93 съда. По-голямата част от намалението е постигнато чрез изваждане на плавателни съдове от дребномащабни крайбрежни флоти. Капацитетите на сегмента на пасивните риболовни съоръжения с дължина над 12 m и сегмента на бим траулерите (списъци I и II) бяха намалени най-вече поради лошото състояние на запасите от херинга.

2.5. Естония

Насоките бяха приложени в доклада. Използването на капацитета на плаващите в Балтийско море траулери е ниско, въпреки че се е увеличило от 60 % на 70 %, докато броят на участващите плавателни съдове е намалял. Използването на капацитета на плавателните съдове за открито море има приемлива стойност. Възвращаемостта на инвестициите е положителна за плаващите в Балтийско море траулери и за плавателните съдове в открито море, но е отрицателна за дребномащабни съдове (тези с дължина под 12 метра). Съгласно Морския институт на Естония капацитетът на сегмента на плаващите в Балтийско море траулери и на плавателните съдове за открито море е под оптималния капацитет. И в двата случая това се отнася само за действащата флота.

През 2010 г. капацитетът на сегмента на плаващите в Балтийско море траулери е намалял с 10 % като kW и с 2 % като БТ - пет плавателни съда са извадени от флота с държавни помощи. Капацитетът на сегмента на плавателните съдове за открито море се е увеличил със 7 %.

2.6. Гърция

В доклада не е включено изчислението на показателите, предложени в насоките. Не беше възможно да се представят технически и биологични показатели в доклада, тъй като националната програма за събиране на данни за рибарството не бе проведена. От данните за улова и риболовното усилие, събрани по други програми, в доклада обаче се достига до извода, че риболовната дейност и състоянието на биологичните запаси не бележат промяна в сравнение с предходната година. През 2010 г. няма риболовни кораби, които да са извадени от флота с държавни помощи. Плавателните съдове, извадени от флота, са преди всичко дребномащабни съдове за крайбрежен риболов. През 2010 г. риболовният флот е намалял със 100 плавателни съда (0,6 %), а неговият риболовен капацитет е намалял с 0,08 % като kW, но е нараснал с 0,1 % като БТ.

2.7. Испания

Насоките бяха приложени частично за някои сегменти на флота поради затруднения във връзка с наличието на данни и разнообразния характер на испанския флот. Единственият използван показател бе уловът за единица усилие4. Докладът не съдържа заключения относно баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. В доклада се предоставя описание на различни сегменти на флота и специални разрешителни за риболов, които съставят испанския флот, категоризирани чрез сферата им на действие, използваните риболовни съоръжения и целевите видове.

Между 2009 г. и 2010 г. капацитетът на флота беше намален с 274 плавателни съда (2,46 %), с 5,6 % по отношение на тонажа и с 4,5 % по отношение на мощността. Въпреки това връзката между намаляването на капацитета и плановете за приспособяване на риболовното усилие, които засягат испанската флота, не бе доказана в достатъчна степен .

2.8. Франция

Насоките не бяха приложени във френския доклад; вместо това Франция предпочете да прилага четири алтернативни показателя. Въз основа на тенденцията в развитието на капацитета на флота и размера на квотата, в доклада се стига до заключението, че по-голямата част от риболовните дейности във Франция показват баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Капацитетът на континенталния флот на Франция продължава да намалява и в периода между 31 декември 2006 г. и 31 декември 2010 г. беше намален с приблизително 20 % по отношение на мощността и броя на плавателните съдове. През същия период флотът за открито море, регистриран в най-отдалечените райони на Франция, беше намален с 10 %, докато дребномащабните флоти в тези райони са увеличили размера си с 30 %. В доклада се предоставя списък на всички специални режими за разрешителни за риболов и основните видове, за които са въведени квота или ограничения на усилието, но връзката между тези режими и намаляването на риболовния капацитет не е доказана в достатъчна степен.

2.9. Ирландия

Насоките не бяха приложени в ирландския доклад и в него не бе включена оценка на баланса между капацитета на флота и възможностите за риболов. Флотът е разделен на пет сегмента. Най-важните от тях са пелагичният сегмент, състоящ се от 23 пелагични траулера, и поливалентният сегмент, който съставлява по-голямата част от флота. В доклада се посочва, че много от целевите запаси са извън безопасните биологични граници, което се вижда от намаляването на квотите и разтоварванията на суша. Към ирландския флот се прилага схемата за намаляване на риболовното усилие, приета съгласно приложение II към Регламента за общия допустим улов (ОДУ) и квотите и на режима за Западните води, но за администрацията е било трудно да оцени въздействието на схемите за намаляване на усилието върху капацитета на флота.

2.10. Италия

Насоките бяха приложени в италианския доклад. Показателите бяха изчислени въз основа на данните за 2010 г. Единственият използван биологичен показател е уловът за единица усилие. Неговата стойност през 2010 г. бележи леко намаление в сравнение с тази през 2009 г., което се дължи главно на сегмента на траулерите, но от друга страна се наблюдава подобрение по отношение на дребномащабните съдове, сейнерите и корабите с хрилни мрежи. Използването на капацитета бе намалено в сравнение с 2009 г. Средната цифра за целия флот е само 54 %, въпреки че траулерите, бим траулерите и сейнерите имат стойности над 70 %. По отношение на по-големите траулери и сейнери икономическите показатели имат отрицателни стойности. Като цяло през 2010 г. балансът между флота и възможностите за риболов се е влошил.

През 2010 г. капацитетът на италианския флот беше намален с приблизително 4 % както по отношение на тонажа, така и 3,2 % по отношение на мощността, докато броят на плавателните съдове е намалял само с 0,5 %.

2.11. Кипър

Насоките бяха приложени в доклада. По отношение на дънните траулери има показатели за свръхкапацитет. Техният улов за единица усилие и приходи са намалели и въпреки че са напълно използвани, към дънните траулери се прилагат продължителни периоди за забрана на риболова. По отношение на дребномащабния флот сравнително стабилният улов за единица усилие в комбинация с ниската степен на използване и намаляването на приходите предполага излишък от капацитет. Въпреки че сегментът на флота за поливалентните пасивни риболовни съоръжения (дължина между 12-24 m) не се използва пълноценно, се наблюдава повишаване на улова за единица усилие и на приходите; изваждането на плавателни съдове съгласно схемата за адаптиране на флота предполага, че от 2010 г. капацитетът може би ще бъде в баланс с възможностите за риболов.

В периода 2009-2010 г. риболовният флот беше намален с 21,4 % като БТ, 11,4 % като kW и 13,4 % като брой на съдовете. Изпълнението на многогодишния план за възстановяване на запасите от червен тон през 2010 г. доведе до намаляване на флота от кораби с парагади, за които този вид е целеви, с 44 % като БТ и 58 % като kW.

2.12. Латвия

Насоките бяха приложени в доклада. Изчислените биологични показатели предполагат, че нивата на риболова са устойчиви или близки до устойчивите. Икономическият показател (CR/BER5) показва доходна дейност за всички сегменти през 2009 г., а социалните показатели илюстрират икономическото значение на сектора на рибарството за населението. Използването на капацитета е слабо - по-малко от 70 % за всички сегменти, но това не се смята за белег на структурен дисбаланс. На тази основа в доклада се прави заключение, че последващо намаление на капацитета на флота би довело до по-добър баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов.

През 2010 г. капацитетът на флота е намалял с 424 т БТ (1,0 %), с 1 002 kW (1,6 %) и с 8 плавателни съда (1,0 %).

2.13. Литва

Насоките не бяха приложени в доклада и в него не бе включена оценка на баланса между капацитета на флота и възможностите за риболов. Литва заявява, че до постигането на такъв баланс риболовният флот трябва да поддържа достатъчен общ капацитет, за да може да използва предоставените му квоти. За дребномащабни плавателни съдове използването на квотата е било относително ниско.

През 2010 г. капацитетът на риболовния флот на Литва беше намален с 3 325 т БТ (6,75 %), с 1 990 kW (3,53 %) и с 22 плавателни съда (11,4 %), като по-голямата част от този капацитет представлява флотът за далечно плаване. Риболовният флот на Литва бе намален преди влизането в сила на многогодишния план за управление на треската в Балтийско море и следователно този план не оказва никакво въздействие върху намаляването на флота.

2.14. Малта

Насоките бяха приложени в доклада. В него се стига до заключението, че състоянието на експлоатираните от малтийския риболовен флот ресурси е такова, че не се налага намаляване на риболовния капацитет. Техническият показател сочи ниско използване на флота, като се използва по-малко от половината от настоящия малтийски флот. Флотът от траулери има висока стойност на биологичния показател. В доклада се отбелязва, че цялостното значение на този резултат е малко поради липсата на достатъчно налични данни за извършването на аналитична оценка на запасите. По отношение на социалния индикатор през 2009 г. за стабилен се счита само един сегмент.

През 2010 г. 8 риболовни съда са преустановили риболовната си дейност чрез схема за подпомагане на окончателното преустановяване. За малтийския флот не са прилагани схеми за подпомагане на приспособяването на риболовното усилие.

2.15. Нидерландия

Насоките бяха приложени за сегментите на бим траулерите и хладилните пелагични траулери. Стойността на техническия показател е нараснала значително за сектора на бим траулерите - от 0,67 през 2009 г. до 0,89 през 2010 г. Ако се изчислява теоретичният максимален брой дни, стойността би била 0,7, което показва свръхкапацитет на флота, тъй като квотата за улов може да бъде изпълнена с по-малко плавателни съдове. Биологичните показатели все още са по-големи от 1, но се очаква да се подобрят през 2011 г.

През 2009 г. в сектора на плоските риби бяха постигнати по-добри икономически резултати поради ниските цени на петрола. По отношение на пелагичния флот показателят за брутната добавена стойност показва силен спад в резултат на високите цени на горивата, намалената квота и понижението на цените на рибата.

През 2010 г. броят на плавателните съдове се е увеличил с 1,8 %, но капацитетът е намалял с 2 % като kW и с 5 % като БТ.

2.16. Полша

Насоките бяха приложени в доклада. В него се стига до извода, че равнището на риболовния капацитет е в безопасни граници за плавателни съдове с дължина под 10 метра и за такива с дължина между 12 и 18 метра, използващи дънни тралове. По отношение на други сегменти съществува риск от небалансиран риболовен капацитет. В подзони 22-24 смъртността от риболов при тези запаси през 2008 г. е по-висока от целевата смъртност. Нито един от сегментите на флота не е постигнал добри резултати по отношение на използваните показатели за икономически капацитет. За повечето сегменти на кораби, с изключение на сегмента на пелагичните кораби, заплатите са под средното равнище на възнаграждение в националната икономика. Добавената стойност, генерирана от риболовната промишленост в Балтийско море през 2008 г., е възлизала на 5,3 ‰ от БВП.

През 2010 г., 18 съда бяха изведени от експлоатация с държавни помощи, което доведе до трайно намаляване на риболовния капацитет на полския флот с 1 528 т БТ и 4 379 kW.

2.17. Португалия

Насоките бяха приложени в доклада, в който се стига до извода, че флотът може да работи по устойчив начин както от биологична, така и от икономическа гледна точка. Показателите показват слабо използване на капацитета при дребномащабния флот и ниска рентабилност за траулерите с дължина над 24 m. Съотношението между улова и биомасата бе използвано като биологичен показател за два вида - сардини и хек.

През 2010 г. общият капацитет на флота е намалял с 2,4 % и с 2 % съответно като тонаж и мощност. Капацитетът на сегмента на крайбрежните траулери е намалял с повече от 8 %, докато в Мадейра е имало увеличение на капацитета. Португалия е въвела седем схеми за подпомагане на приспособяването на риболовното усилие, в резултат на което през 2010 г. 35 плавателни съда са преустановили риболовната си дейност с държавни помощи.

2.18. Румъния

Насоките не бяха приложени в румънския доклад, въпреки че бяха предоставени икономически данни. От 522 плавателни съда в регистъра на флота през 2010 г. само 380 са били активни. Уловът на трицона (28,4 тона) остава далеч под отпуснатата квота (12 750 тона), а флотът е стар и в лошо техническо състояние. Поради това в доклада се прави заключение, че няма дисбаланс между капацитета и запасите от риба. Освен това забраната да се използва дънно тралиране е в подкрепа на становището, че от биологична гледна точка флотът осъществява дейността си по устойчив начин.

През 2010 г. капацитетът на флота бе намален с 35,4 %, изразено в БТ. Румъния е регистрирала 46 плавателни съда (396 т БТ и 2 979 kW) въз основа на административно решение, взето преди присъединяването, а 9 плавателни съда са извадени от флота с държавни помощи с общ капацитет от 565 т БТ и 1 500 kW. Румъния желае да поддържа минимално равнище на риболовния си флот ("minimum vitalis"), което се оценява на 12-13 модерни риболовни съда.

2.19. Словения

Насоките бяха използвани в доклада. Уловът за единица усилие за хамсия показва низходяща тенденция, докато при улова за единица усилие за сардини се наблюдава възходяща тенденция. Отрицателната тенденция по отношение на улова за единица усилие за по-голямата част от целевите видове е доказана за риболовни кораби, използващи хрилни мрежи и дънни тралове.

Свръхкапацитетът на словенския риболовен флот е ясно видим от техническия показател със стойност под 70 %. Освен това анализът разкрива, че риболовното усилие по отношение на хрилните мрежи, тройните мрежи и дънните тралове е твърде голямо.

През 2010 г. нямаше промени в словенския риболовен флот. Словения възнамерява да приложи мерки за ограничаване на риболовното усилие, възможността да се намали броя на плавателните съдове чрез предоставяне на държавна помощ за бракуване и възможността за временно или постоянно изваждане от риболовния флот.

2.20. Финландия

Насоките не са използвани в доклада, но в него се прави заключението, че флотът може да се оцени като приемливо балансиран с възможностите за риболов. Използването на квотите за всички видове, с изключение на тези за трицона и треска, е сравнително ниско. За плавателни съдове над 12 метра не е позволено увеличение на капацитета, тъй като пелагичният риболов може да се оцени като напълно експлоатиран.

През 2010 г. имаше слабо увеличение на общия капацитет на флота от 143 т БТ и 440 kW. Това увеличение е регистрирано в дребномащабния крайбрежен риболов, докато в същото време капацитетът на флота от пелагични траулери намалява. През 2010 г. усилието се е увеличило с 8,8 % в сравнение с 2009 г., като по-голямата част от това увеличение е при пелагичния риболов.

2.21. Швеция

Насоките бяха приложени в доклада. Показателите разкриват свръхкапацитет в няколко сегмента на флота. Брутната добавена стойност показва, че риболовът има принос към икономиката, въпреки че се счита за нисък по отношение на заетост на пълно работно време или на плавателен съд. Смъртността от риболов е все още твърде висока в три от сегментите. Използването на капацитета варира между 30 % и 72 % (изчислен за kW на ден). По отношение на флота се прилага план за възстановяване на запасите от атлантическа треска в Скагерак, Категат и Северно море. Капацитетът бе намален с 1 426 т БТ и 6 284 kW в резултат на схема за бракуване, насочена към засегнатите от тези мерки дънни траулери.

Като цяло капацитетът е намалял с 3,6 % по отношение на плавателните съдове, с 12,4 % като БТ и с 7,8 % като kW. Системата за вписване и отписване, схемата за бракуване и прехвърляемите квоти за риболов за пелагичния риболов са изиграли роля при приспособяването на риболовния капацитет.

2.22. Обединеното кралство

Обединеното кралство не е представило своя доклад.


3. СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИБОЛОВНИЯ КАПАЦИТЕТ

Всички държави членки се съобразяват с тези правила, включително и със специфичните ограничения за флотовете, регистрирани в най-отдалечените райони. Следва да се отбележи обаче, че таваните за капацитета вече нямат ограничителна функция и така в момента не допринасят за целите на намаляване на свръхкапацитета. Като цяло риболовният капацитет на флота на ЕС беше 12 % под таваните за риболовния капацитет за тонаж и 9 % под таваните за мощността, като тези маржове варират от 2 % до 63 % (таблици 1 и 2 от техническото приложение към настоящия доклад).

Според регистъра на риболовния флот на ЕС към 31 декември 2010 г. риболовният флот на ЕС се състои от 78 831 съда с общ риболовен капацитет от 1 674 320 т БТ и 6 058 017 kW. През 2010 г. броят на съдовете е намалял с 0,96 %, като тонажът и мощността са намаляли съответно с 3,8 % и 2,5 %. Тези цифри включват съдовете, регистрирани в най-отдалечените райони. Това ограничено намаляване на капацитета едва ли е достатъчно, за да се компенсира приблизително изчисленият технически напредък от 3 % годишно.

За осемгодишния период между 2003 г. и 2010 г. приблизително 338 000 т БТ и 1058 000 kW бяха извадени от флота на ЕС (включително най-отдалечените райони) с държавни помощи, от които 32 672 т БТ и 87 645 kW са извадени през 2010 г.


4. ОБОБЩЕНИЕ НА ДОКЛАДИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

От двадесет и двете засегнати държави членки бяха избрани петнайсет, които да предоставят цялостно мнение относно баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. Обединеното кралство не предостави своя доклад за флота.

Осем от тези петнайсет държави членки са получили от НТИКР оценка за качество, равна на две или повече от две точки (от възможни три), седем държави членки имат оценка за качество, равна на или по-ниска от една и половина точки. Само четири държави членки са получили максимален резултат от три точки.

Този резултат означава, че въпреки че все повече държави членки прилагат изцяло или частично насоките на службите на Комисията и предоставят докладите си в рамките на определения краен срок, все още има нужда от подобрения, за да се постигне качеството, необходимо за изготвяне на изчерпателен преглед на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов.

В някои случаи желанието за постигане на баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов не е подкрепено от какъвто и да било показател за капацитет от насоките или негов заместител. Необходима е още много работа, за да бъдат по-добре обосновани оценките, направени въз основа на резултатите от показателите.

За да бъдат в състояние да наблюдават баланса, на държавите членки настоятелно се препоръчва да използват насоките на службите на Комисията и да предоставят обосновани заключения за състоянието на този баланс. В доклада от пленарното заседание от ноември 2011 г. НТИКР стига до заключението, че балансът или дисбалансът сам по себе си не може да се измерва или да му се придава количествена стойност предвид сложността на факторите, които се вземат под внимание (биологични, икономически и социални). Следователно описателните оценки на качеството по отношение на степента на баланса или дисбаланса между капацитета на флота и възможностите за риболов са полезни, когато се основават на доказателства.

В допълнение към надеждните данни, знанието и опитът на държавата членка относно състоянието на собствените ? флотове са от особена важност и позволяват на дадена държава членка да представи отговорен и добре подкрепен анализ на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов.

Независимо от това държавите членки продължават да се сблъскват с проблеми при прилагане на насоките. Сметната палата стигна до заключението, че правилата, по които държавите членки докладват за усилията си за постигане на баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов, са неподходящи и неясни. Сметната палата отбелязва, че това е една от причините за непълното и незадоволително докладване от страна на повечето държави членки, поради което не е възможно да се формират заключения относно риболовния свръхкапацитет. Все още най-проблематични са биологичните показатели. Процентите на смъртност от риболов или на улов спрямо биомасата са с ограничено приложение поради сложността им или липсата на данни. Комисията ще работи с НТИКР и държавите членки за по-нататъшно развитие на съществуващите насоки на службите на Комисията за държавите членки относно начина на оценяване на свръхкапацитета и въвеждането на образци за отчитане, изготвени от НТИКР, за осигуряване на по-голяма яснота относно изискваната информация и структурата за докладване.

Оценката на НТИКР бе обобщена по следния начин:

Като цяло отново има съществени разлики между степента на завършеност и качеството на докладите на държавите членки за 2010 г., но е налице допълнително общо подобрение в завършеността и качеството в сравнение с докладите за 2009 г. Показателите за баланса бяха представени като цяло чрез по-висок стандарт в сравнение с докладите за 2009 г.

Заслужава да се отбележат следните основни моменти:

Забелязва се известно допълнително подобрение като цяло в предоставянето на задължителните елементи от докладите на държавите членки в сравнение с докладите за 2009 г.

Пет държави членки (Кипър, Малта, Португалия, Словения и Швеция) са получили максимален брой точки за включването на задължителните елементи в сравнение със само две държави членки за докладите им за 2009 г. въпреки по-строгата преценка относно включването на задължителните елементи за тази година.

Задължителният елемент, представен от най-малко на брой държави членки, отново е елемент 1.г.ii, план за подобрение на системата за управление на флота, който бе представен само от осем държави членки.

През 2010 г. 15 държави членки бяха определени да предоставят едно общо становище за това дали техният флот е в състояние на баланс или не с възможностите за риболов (в сравнение с 13 в докладите за 2009 г. и 7 в докладите за 2008 г.).

По отношение на оценката за качество най-голямо подобрение се наблюдава при Швеция, която се е придвижила от 16,5 точки за доклада си за 2009 г. до 30 от възможни 33 точки за доклада си за 2010 г.

В таблица 1 е представено табло с резултатите на НТИКР за включване на необходимите елементи в докладите на държавите членки.



В Задължителен елемент на Макс. BE BG CY DK EE FI FR DE EL IE IT LV LT MT NL PL PT RO SI ES SE
  доклада брой                                          
    точки                                          
1A i) Описание на флота 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2
  ii) Връзка с риболовните 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3
  дейности                                            
  iii) Развитие на флота 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 0 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3
i) Обявяване на схеми за 2 2 2 2 2 2 2 2 0 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2
  намаляване на усилието                                            
  ii) Въздействие на схемите за 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3 3
  намаляване на усилието върху                                            
  капацитета                                            
Описание на спазването на 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2
  режима за вписване и                                            
  отписване и референтните                                            
  равнища                                            
i) Резюме на слабостите и 1 0 1 1 1 0 1 0 1 0 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 0 1
  предимствата на системата за                                            
  управление на флота                                            
  ii) План за подобрение на 2 0 2 2 0 0 0 0 0 2 0 0 0 0 2 0 2 2 0 2 0 2
  системата за управление на                                            
  флота                                            
  iii) Информация за общото 1 0 1 1 1 1 1 1 0 0 0 1 1 0 1 1 1 1 1 1 1 1
  равнище на съгласуване с                                            
  политическите инструменти на                                            
  флота                                            
Информация за промените в 1 1 0 1 1 0 1 0 1 1 0 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
  административните процедури,                                            
  засягащи управлението на                                            
  флота                                            
2 Доклад от 10 или по-малко 1 1 1 1 1 1 1 0 1 1 1 0 1 1 1 1 1 1 1 1 0 1
  страници?                                            
O Общо: В доклада оценява ли 3 3 3 3 3 0 3 3 3 3 0 3 0 0 3 3 0 3 3 3 0 3
  се балансът между капацитет и                                            
  възможност?                                            
Общи резултати: 24 20 23 24 22 17 22 19 19 22 14 21 19 18 24 22 21 24 22 24 17 24
                                             


Таблица 1: Резултати на държавите членки по отношение на включването на задължителни елементи в годишните доклади Таблица 1: Резултати на държавите членки по отношение на качеството на задължителните елементи в годишните доклади


5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Капацитетът на флотовете остава една от главните пречки за постигане на устойчиви риболовни дейности и е един от елементите, които Комисията предлага да бъдат разгледани в рамките на предложената реформа на общата политика в областта на рибарството.

Формулярът с данни за 2010 г. показва, че намалените равнища на капацитета през 2010 г. - с 3,6 % в тонажа и с 2 % в мощността, са в съответствие с тези от предходните години, въпреки че изглежда показват леко ускорение в приспособяването на капацитета по отношение на тонажа.

Размерът на капацитета, изведен от експлоатация с държавни помощи през 2010 г., бе намален в сравнение с 2009 г. и бе съсредоточен в няколко държави членки. Испания, Италия и Франция отчитат приблизително 80 % от общия тонаж. Този тонаж, изведен от експлоатация с държавни помощи, представлява приблизително 50 % от намалението на нетния тонаж през годината.

Слабост в системата за управление, посочена в датския доклад, е трудността да се провери дали мощността на двигателите е декларирана правилно. Това не е специфичен за Дания проблем, а засяга и други държави членки.

Данните за намаляване на флота в номинално изражение за пореден път ни дават много малко информация по отношение на истинския проблем, свързан със свръхкапацитета: невъзможността фиксираните параметри (като БТ и kW) да следват техническия напредък заедно с трудностите, свързани с измерването на мощността на двигателите на практика, почти обезсмисля формалното спазване на ограниченията на капацитета.

От годишния икономически доклад за 2009 г. е видно, че голям брой риболовни кораби, повечето от които малки по размер, не извършват риболовна дейност. Въпреки че бездействието на плавателните съдове може да се дължи на различни технически, икономически и социални причини, комбинация от ниски равнища на активност, прекомерен натиск на риболова по отношение на някои запаси и слаби икономически резултати показва, че излишъкът от капацитет продължава да бъде една от главните пречки за постигане на устойчив риболов. Необходим е последователен подход за това как да се отразява капацитетът на бездействащите плавателни съдове при извършване на оценка на свръхкапацитета, тъй като това може да доведе до различно заключение относно наличието на свръхкапацитет. Тъй като много бездействащи съдове са повече или по-малко в състояние на "готовност за риболов", те следва да бъдат взети предвид, за да се добие цялостна представа за свръхкапацитета.

За да могат да оцелеят, някои сегменти на флота зависят от наличието на субсидии. Силната зависимост от субсидии с цел да се даде възможност за постигане на добри икономически и социални резултати е друг показател за възможен икономически свръхкапацитет.

Няколко държави членки в докладите си са стигнали до извода, че намаленият капацитет би допринесъл за подобряване на биологичната и икономическата устойчивост на определени риболовни дейности. Отговорността за намаляването на риболовния капацитет, независимо дали със или без използването на публични фондове, с цел да се постигне баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов, се носи от съответните държави членки. Приспособяването на капацитета зависи не само от мерките, предприети от администрациите на държавите членки, но също така от готовността на сектора за намаляване на риболовния капацитет. При настоящия темп на намаляване на капацитета, който се компенсира поне отчасти от технологичния напредък, премахването на свръхкапацитета в краткосрочен план ще бъде трудно, ако не бъдат направени промени в сегашната политика. Тези наблюдения поставят въпроса за необходимостта от и ефективността на публично финансирани намаления на капацитета. В доклада си Сметната палата стига до заключението, че прилаганите понастоящем мерки са се оказали неуспешни и че трябва или да бъде възприет нов подход за справяне с проблема, или да се подобри изпълнението на съществуващите мерки.

Въпреки използването на по-добре дефинирани показатели, настоящите ограничения на капацитета се оказват неефективни за справяне със свръхкапацитета. Комисията разглежда недостатъците на сегашната система в предложенията си за реформа за нова обща политика в областта на рибарството.


_________________________

1 Тези доклади са публикувани на уебсайта на Комисията.

2 Възвращаемост на инвестициите

3 Заетост на пълно работно време

4 Уловът за единица усилие

5 Текущи приходи, разделени на приходите от продажби в равновесната точка.


Untitled Page