ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ Доклад относно междинната оценка на програмата „Еразмус Мундус“ II (2009 — 2013 г.)

Актът е внесен на дата 19.09.2012


/* COM/2012/0515 final */


1. ВЪВЕДЕНИЕ

Междинната оценка на програмата „Еразмус Мундус“ ІІ (ЕМ) беше инициирана от Европейската комисия в съответствие с изискванията на Решение 1298/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г.1, с което се създава „Еразмус Мундус“. Целта на настоящата оценка е да определи доколко уместна е програмата и каква е нейната резултатност, устойчивост и ефективност, като обърне специално внимание на новите елементи, въведени през нейния етап ІІ. Оценката обхваща и трите действия (действие 1, действие 2 и действие 3) през периода на изпълнение 2009 — 2011 г.

Оценката беше ръководена от управителен комитет, съставен от служители на генерални дирекции на Европейската комисия („Образование и култура“; „Развитие и сътрудничество – Europe Aid“ и „Разширяване“), Европейската служба за външна дейност и Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, всички от които участват в програмата ЕМ. Пълният текст на оценката е не разположение на адрес: http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/evalreports/index_en.htm

Настоящият доклад за междинната оценка се представя в съответствие с член 13 от Решението за ЕМ. Докладът стъпва върху констатациите на междинната оценка на ЕМ ІІ по отношение на постигнатите резултати и качествените аспекти в изпълнението на програмата. В доклада е представена позицията на Комисията по основните заключения и препоръки на междинната оценка. Заключенията и препоръките са изготвени въз основа на мащабни проучвания и интервюта с участници в ЕМ и ключови за програмата заинтересовани страни.


2. КОНТЕКСТ НА ВЪНШНАТА ОЦЕНКА

Целта на програмата ЕМ ІІ (2009 — 2013 г.) е да повишава качеството на европейското висше образование, да спомага за намирането на по-добри възможности за професионална реализация на студентите и чрез международно сътрудничество да насърчава диалога и разбирателството между народите и културите, както и в съответствие с целите на външната политика на ЕС да допринася за устойчивото развитие на трети държави в сферата на висшето образование.

ЕМ разполага с бюджет в размер над 950 млн. EUR, като приблизително 494 млн. EUR са заделени за действия 1 и 3 и се отпускат от бюджета на ЕС за образование, а 460 млн. EUR се предоставят за действие 2 и се набират от няколко различни финансиращи инструмента.

Програмата е организирана по следния начин: EM II 2009 — 2013 г. се изпълнява чрез следните действия:

– Действие 1: Съвместни висококачествени програми „Еразмус Мундус“ на ниво магистър и доктор, включително стипендии за участие в тях;

– Действие 2: Партньорства „Еразмус Мундус“ между европейски висши учебни заведения и висши учебни заведения от трети държави, включително стипендии за мобилност за всички академични степени. Това действие замества предишния Прозорец за външно сътрудничество;

– Действие 3: Популяризиране на европейското висше образование чрез проекти, които повишават привлекателността на Европа като образователна дестинация и център за високи постижения на световно ниво.

Нови елементи в ЕМ ІІ: През етап ІІ периметърът на програмата ЕМ беше разширен, като в него бяха включени следните ключови нови измерения:

– Разширяване на съвместните програми до степен доктор;

– Стипендии за европейски студенти;

– Включване на Прозореца за външно сътрудничество в програмата ЕМ като действие 2 и разширяване на периметъра му;

– Допускане на висши учебни заведения от трети държави за участие в съвместните програми на ЕМ.


3. ВЪНШНА ОЦЕНКА

3.1. Параметри на оценката

След отправена покана за участие в обществена поръчка2 за провеждане на оценката беше избран Public Policy and Management Institute (PPMI). Междинната оценка обхвана периода 2009 — 2011 г., по време на който в хода на изпълнението на програмата са отправени няколко покани за подаване на предложения.

Междинната оценка се съсредоточи върху това да даде отговори на въпросите, отнасящи се до уместността на програмата и ползата от нея, нейната резултатност, ефективност и устойчивост и нейната европейска добавена стойност.

По отношение на всеки един от въпросите за оценка междинната оценка формулира конкретни препоръки по какъв начин логиката, целите, организацията, изпълнението и резултатите могат да бъдат допълнително подобрени от гледна точка на Комисията, бенефициерите и потенциалните кандидати.

3.2. Методология

Прилаганата методология почива на набор от 45 въпроса за оценка, заедно с подвъпроси/оперативни въпроси. С оглед на въпросите са определени изрични индикатори и критерии за преценка.

3.3. Констатации на оценителя

3.3.1. Нови елементи в ЕМ ІІ:

- Съвместни докторски програми на ЕМ:

Съвместните магистърски и докторски програми, финансирани по действие 1, са произвели значителна добавена стойност, като са способствали за успешното представяне на завършилите ги при търсене на работа и/или нови изследователски назначения. Международният опит и междукултурните компетенции могат да се считат за най-ценните активи, които отличават студентите по ЕМ от останалите. Включването на сътрудничеството на докторантско и следдокторантско ниво в ЕМ ІІ е един от най-успешните нови елементи на етап ІІ и привлича за участие многобройни престижни учебни заведения.

- Ново действие 2 по ЕМ

Включването на действие 2 със специални цели, отнасящи се до сътрудничеството с трети държави, е осъществено при организация на програмата, която отчита потенциалното противоречие между устойчивото развитие на третите държави (действие 2) и насърчаването на високите постижения (действие 1). Благодарение на това ЕМ ІІ е разработена така, че да се предотвратява „изтичането на мозъци“. В новото действие се включват две направления: едно за развиващите се страни (направление 1) и едно за индустриализираните (направление 2).

Интервютата с институционалните бенефициери и с тези, които са бенефициери в лично качество, както и проучванията по конкретни случаи показват, че целите за сътрудничество и високи постижения по-скоро се допълват, отколкото си противоречат. Бенефициерите от трети държави ценят широкото положително въздействие, което сътрудничеството оказва върху капацитета на висшите училища в техните държави. Заинтересованите страни от трети държави подчертават обаче необходимостта от по-реципрочни взаимоотношения между висшите училища от ЕС и тези от трети държави.

- Стипендии за студенти от Европейския съюз

Като цяло новият етап на програмата ЕМ има добавена стойност за студентите от ЕС при търсенето на работа или следващи научноизследователски назначения (по-рано това се отнасяше само до студентите от трети страни). Международният опит и междукултурните компетенции са важни активи на ЕМ, които понастоящем се предлагат и на студентите от ЕС.

В рамките на действие 1 обаче безвъзмездните средства за европейски студенти могат да се смятат за най-малко успешния от новите елементи на програмата (стойността на безвъзмездните средства категория Б за студенти от ЕС не е достатъчно висока, за да привлича интереса на студентите). Освен това пролича, че за привличането на европейските студенти от основно значение е наличието на адекватна информация.

Привличането на европейските студенти към мобилността по действие 2 също поставя предизвикателства. Интервюираните представители на партньорските институции по направление 2 на действие 2 (индустриализирани държави) са твърдо убедени, че мобилността от и към индустриализирани трети държави следва да продължи да бъде част от бъдещите програми ЕМ, защото е в подкрепа на високите постижения и предлага отлични възможности за изграждане на контакти с висши училища от големи икономики от цял свят.

- Допускане на висши учебни заведения от трети държави за участие в действие 1 на програмата като пълноправни партньори

Този нов елемент предлага възможност на висшите училища от трети държави като част от консорциуми да участват в програми с трансевропейска структура.

Пречка пред сътрудничеството между висшите училища от ЕС и тези извън него са разнородните национални системи във висшето образование. Участието на неевропейски висши училища в програмата ЕМ се затруднява от нормативната уредба, проблеми на управлението, ограничените ресурси и специфични особености в различни учебни предмети. Неевропейските висши училища и техните партньори от ЕС са се сблъсквали с пречки, произтичащи от разликите в националните системи, от административни въпроси, координация на консорциумите, издаване на съвместни дипломи, разлики в цената на образованието при различните членове на консорциума. Като цяло всяко предизвикателство е било преодолявано само за себе си; занапред обаче ще са необходими по-системни мерки, насочени към всички предизвикателства.

Институционалните бенефициери от ЕМ ІІ споделят задоволството си от въздействието, което програмата е имала за укрепването на международните връзки между европейските учебни заведения и тези от трети държави. Примерите ясно показват капацитета на програмата като средство за интернационализацията на системите за висше образование на участващите държави (увеличаване на възможностите за международно междуинституционално сътрудничество).

3.3.2. Други общи констатации

Чрез междинната оценка беше събрана допълнителна информация за крайните цели на бенефициерите по ЕМ ІІ:

– Бенефициерите по действие 1 са на мнение, че основната цел на техните одобрени проекти са високите постижения в преподавателската и научноизследователската работа.

– Бенефициерите по действие 2, направление 1 акцентират върху сътрудничеството, мобилността и изграждането на капацитет.

– Заинтересованите страни, които участват в действие 2, направление 2 смятат, че високите академични постижения са в основата на мотивацията на участващите учебни заведения.

Програмата ЕМ е допринесла за засилване на конкурентното предимство на Европа във висшето образование, като е помогнала на системите на висшето образование в рамките на съвместните програми да се представят с един по-хомогенен образ.

Целите на ЕМ ІІ са в съответствие с инициативите в политиките на ЕС и с неговите политически приоритети. В бъдеще обаче ЕМ ІІ би могла да засили още акцента, който поставя върху пригодността за заетост на младите хора, на която се набляга в „Европа 2020“. Програмата предоставя на завършващите висши училища ценни умения за постигане на професионална реализация, но реално пригодността им за заетост продължава да бъде различна в различните региони и дисциплини.

3.3.3. Уместност

Целите на ЕМ ІІ продължават да се отличават със силната си уместност, макар нуждите на целевите групи и на заинтересованите страни да се различават значително. И съвместните програми (действие 1), и мобилността (действие 2) допринасят за насърчаване на високите постижения, създаването на капацитет и изграждането на международно сътрудничество.

Бенефициерите от трети държави подчертават потенциала на програмата да допринася за изграждането на капацитет у висшите училища в техните държави. Продължава да съществува опасността от третите държави да изтичат мозъци, но заинтересованите страни от трети държави посочват също така, че елементът на развитие може да бъде подсилен, ако се гарантират по-балансирани и реципрочни отношения между участниците от ЕС и тези от трети държави.

EM II е тясно свързана и се допълва от други програми на ЕС, а именно: „Учене през целия живот“, „Темпус“, „Алфа“, „Edulink“ и „Мария Кюри“.

3.3.4. Резултатност

Въпреки приноса на програмата към стратегическите политики на ЕС въздействието ? върху процеса от Болоня е нееднозначно и различно в различните страни. В някои трети държави приносът е особено значим, особено в съседните държави, и най-вече в сферата на законодателството, необходимо за признаването на съвместните степени и механизмите за признаване на кредити. Признава се обаче, че по тези въпроси следва да се положат допълнителни усилия в ЕС и в третите държави.

Като цяло програмата има значителен принос за укрепването на международната ориентация на участващите висши училища, но този процес следва да се разглежда в контекста на едно по-широко международно сътрудничество и при него следва да се отчита различното положение, в което се намират висшите училища. Програмата се възприема като „мека“ инициатива, чрез която да се промени отношението и възгледите на разработващите политиките и на заинтересованите страни. В някои случаи участниците в ЕМ ІІ вече имаха дълготрайни ангажименти за международно сътрудничество.

Като цяло когато става дума за възникналите трудности, в хода на оценката бяха идентифицирани три групи трудности във връзка с мобилността: 1) пречки, произтичащи от разликите в националните системи на висшето образование; 2) пречки, произтичащи от организацията на програмата; 3) пречки, произтичащи от административната тежест и съфинансирането (консорциумите по EM по правило възлагат централизираната администрация и централизираното управление на своите координиращи институции. Тези институции се стремят да обезпечат административна и финансова ефективност, като част от това е и набелязването на възможни източници на съфинансиране).

3.3.5. Устойчивост

Участващите висши училища по принцип са силно интернационализирани и имат служители, които отговарят за управлението на международните проекти, но почти половината бенефициери съобщават за недостиг на човешки ресурси за справяне с работата по съвместните проекти по ЕМ. Участващите висши училища като цяло са подготвени за оттеглянето на финансирането от ЕС, но се надяват, че това ще стане постепенно.

Знакът на ЕМ е дал възможност на висшите училища, които имат отлични постижения в своята област, но нямат международен престиж, да си осигурят достъп до външно финансиране, а курсовете им да бъдат признавани по-лесно. Възможността тези, които в миналото са били бенефициери, да използват знака и след края на периода на финансиране би повишила устойчивостта на техните курсове.

Популяризирането на програмата и използването на резултатите биха подобрили устойчивостта на проектите по ЕМ. Асоциацията на абсолвентите на ЕМ (ЕМА) има особено силна мотивация и работи активно за популяризирането на програмата и изграждането на идентичността на абсолвентите на ЕМ. Техните информационни дейности преминават предимно под формата на популяризиране на програмата, а не на Европа като образователна дестинация.

3.3.6. Ефективност

Програмата се изпълнява ефективно. От оценката проличава следното по отношение на ефективността на програмата:

- повечето от планираните по програмата крайни продукти трябва да бъдат завършени до 2013 г., като разходите за тях ще бъдат по-ниски от първоначално очакваните.

- Разходите за крайните продукти на програмата са аналогични и дори по-ниски от тези за други подобни схеми за отпускане на стипендии. Като цяло анализът сочи, че постигането на същите резултати с по-малко финансиране не е било проблем, защото програмата се е изпълнявала ефективно като бюджет и произведени продукти.

- През втория етап на ЕМ са въведени съответните административни инструменти, например изчисляване на направени разходи на база еднократни суми. Въпреки че броят на отчетите за дейността е намален в хода на изпълнението на програмата, бенефициерите окачествяват участието си в ЕМ като натоварващо.

3.3.7. Управление на програмата: организация и структура

Бенефициерите на програмата дават положителна оценка на подготовката и изпълнението на проектите по ЕМ, с изключение на големия обем административна работа. Според бенефициерите има възможност за още повече опростяване (напр. при отчетите за дейността), включително заместване на подхода всяка година да се кандидатства наново.

Мониторингът и оценяването на проектите е предимно в количествен аспект. В бъдеще за по-добра оценка на качеството на съвместните програми и участието на експертите от различните области може да се използва и потенциалът на проекта за оценка на качеството на ЕМ (EMQA).

Бенефициерите са доволни от услугите на Изпълнителната агенция (EACEA), информацията и насоките от националните структури, националните бюра на програма „Темпус“ и делегациите на ЕС. Въпреки ефективното действие на механизмите за подбор на проекти ниският процент на успеваемост за някои действия и направления намалява доверието, което целевите групи имат в прозрачния подбор на проектите.

Разделението между генералните дирекции на отговорностите във връзка с изпълнението на действия 1 и 2, както и липсата на един-единствен комитет, който да отговаря за цялата програма, не са в ползва на изграждането на синергии между действията от програмата. Слабостите в стратегическата координация обаче до известна степен се компенсират от добрата съгласуваност на оперативно равнище — за администрирането на всички действия отговаря един отдел на Изпълнителната агенция (EACEA — Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура).

Необходимо е да бъде сформиран комитет (с представители на EAC, DEVCO и други генерални дирекции и служби на Европейската комисия), който да управлява програмата, която ще действа след 2013 г.


4. ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ НА ВЪНШНАТА ОЦЕНКА

Общи препоръки

4.1. Уместност: общи препоръки

Според препоръките на общата оценка уместността може да бъде повишена, ако се възприемат по-балансирани цели на програмата и бъдат засилени връзките между ЕМ и други програми на ЕС в сферата на висшето образование.

4.2. Резултатност: общи препоръки

Препоръките, които се отправят в оценката с оглед повишаване на резултатността, са във връзка със следните основни въпроси: пригодност за заетост; баланс в програмата между целите за високи постижения, изграждане на капацитет и участници от различни географски области; привличане на работодателите; помощ при получаването на визи; описване на добрите практики.

Във връзка с пригодността за заетост дейностите на програмата могат да бъдат по-отворени към международната мобилност и сътрудничество в сферата на професионалното образование, предоставяно от висшите училища за подготовка на висококвалифицирани специалисти.

Запазване и укрепване на баланса между целите за високи постижения, изграждане на капацитет и участници от различни географски области. За да се осигури една балансирана мобилност следва да бъдат предоставени стимули за включването на по-широк кръг от висши училища от държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки по програмата, както и за укрепването на техния капацитет.

Добрите практики за привличането на работодателите следва да бъдат насърчавани; необходими са и дейности за привличане на интереса в държавите кандидатки и в тези, които са потенциални кандидатки.

Тъй като главните пречки са свързани с административни въпроси, от значение е ГД EAC да продължи да подпомага дейността на Европейската комисия във връзка с улесняване издаването на визи за бенефициерите на европейските програми за мобилност, която в момента се реализира чрез издаването на указания.

Добрите практики следва да се налагат като стандартни за кандидатите и бенефициерите.

4.3. Устойчивост: общи препоръки

Постигането на устойчивост предизвиква обща загриженост у бенефициерите по ЕМ. Препоръките относно устойчивостта касаят по-доброто използване на ограниченото финансиране от ЕС. Споделянето на добри практики и наличието на програма, която е интегрирана в по-голяма степен, също могат да бъдат от полза.

Въпреки че съществува опасност от зависимост от финансирането на ЕС, вярно е също така, че за да се кандидатства за финансиране от други инструменти, е необходимо академичните мрежи да бъдат разширени и задълбочени, което ще спомогне за развитието на курсове и партньорства с високо качество.

Важно е добрите практики да бъдат споделяни, за да могат партньорите да укрепят своите механизми за признаване и да спестят средствата, необходими за тяхното изграждане.

4.4. Ефикасност: общи препоръки

В съответствие с препоръките на междинната оценка ефективността на програмата може да бъде повишена, ако финансовите средства за отделните действия бъдат обвързани с ясно формулирани цели на политиките, които отчитат надлежно специалните потребности на различните региони по света, когато се определят приоритетите по предметни области, нивото, на което се работи — бакалаври, магистри, докторанти, дали се използва мобилност на образователните степени или на кредитите и др.; подобряване на мониторинга и оценяването на бъдещи проекти; оптимизиране популяризирането на програмата.

Да се преосмисли балансът между различните действия и техните направления в програмата, която ще се изпълнява след 2013 г., заедно с ясно формулирани цели на политиките с цел възможно най-голямо увеличаване на шансовете за успех.

Подобряване на мониторинга и оценката на бъдещите проекти чрез по-добро балансиране на количествените и качествените оценки и чрез привличане на експерти в областта при мониторинговите посещения и в оценката на проектите. Продължаване на проекта за оценка на качеството на ЕМ и по-доброто му обвързване с мониторинга на проектите.

Оптимизиране популяризирането на програмата при различните действия в рамките на програмата, която ще се изпълнява след 2013 г., като същевременно се запази сегашната институционална рамка, в която участват Изпълнителната агенция, националните структури и делегациите на ЕС.


5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА КОМИСИЯТА

Комисията споделя общото становище на оценителя, че програмата ЕМ ІІ предоставя мащабна подкрепа и дава значим принос за процеса на интернационализация на европейското пространство за висше образование.

Програмата продължава да бъде много уместна по отношение насърчаването на високите постижения, международното сътрудничество, мобилността и изграждането на академичен капацитет. По време на първата половина на програмата ЕМ (2009—2011 г.) тя показа резултатност при укрепването на стратегията за международна ориентация на участващите висши училища, като същевременно предостави устойчивост на стратегически инициативи за израждане на контакти. От междинната оценка на ЕМ проличава, че това е програма, която се изпълнява ефективно и чието съотношение между разходите и ползите е много добро.

От трите действия на програмата висшите училища, студентите и учените от държавите от ЕС и от трети държави са получили отлични резултати. Действие 1 е допринесло за подобряване на високите постижения в преподаването и ученето и е оказало подкрепа на международните контакти.

Партньорствата по действие 2 на ЕМ ІІ са били уместно средство в подкрепа на международното сътрудничество в сферата на висшето образование и по доста ефективен начин са включвали висши училища от трети държави като членове на международни партньорства в подкрепа на академичната мобилност.

Действие 3 на ЕМ ІІ е постигнало резултати по отношение на съгласуваността и устойчивостта на цялата програма.

Във структурата на ЕМ ІІ са включени 4 нови елемента, с които се цели да се преодолеят някои недостатъци и слабости, констатирани през предходния етап (2004 – 2008 г.). Въпреки че при новите елементи са нужни още подобрения, резултатът като цяло е много положителен, особено по отношение на включването на новото действие 2, по-активното участие на партньори от трети държави в консорциуми и стипендии, предлагани на студенти от Европейския съюз.

Комисията отбелязва констатациите на настоящата оценка за още подобрения, които биха могли да бъдат направени през втората половина на програмата и след това.

Комисията приветства по-специално препоръка 4.1 за постигане на по-голяма уместност чрез укрепване на връзките между ЕМ и други програми на ЕС в сферата на висшето образование. Тази препоръка в много голяма степен отговаря на предпочетения вариант от оценката на въздействието във връзка с международното измерение на действията във висшето образование на бъдещата интегрирана програма за 2014 — 2020 г. При този вариант (въз основа на който Комисията изготви своето предложение за бъдещата интегрирана програма „Еразъм за всички“ за образованието, младежта и спорта) се цели чрез концентрация и оптимизирана архитектура да се постигнат по-подчертани цели и въздействие. Използването на този вариант при разработването на бъдещата интегрирана програма следва да създаде необходимите връзки с вътрешни програми (между „Еразъм“ и „Еразмус Мундус“) и между външни и вътрешни политики и програми в сферата на висшето образование („Еразмус Мундус“, „Темпус“, „ „Edulink“, „Алфа“, „Атлантида“ и др.). Очаква се също така да бъдат засилени връзките между мобилността и партньорствата (включително изграждане на капацитет и мерки в подкрепа на политиките) и да бъде оказана подкрепа за повишаване като цяло на качеството и уместността на висшето образование, подобряване на връзките между политиките и програмите, помощ за университетите по отношение на стратегиите им за интернационализация и в модернизацията на висшето образование в страни извън ЕС, заедно с развитие на техния човешки капитал.

Комисията е съгласна също така с препоръка 4.2 за повишаване на резултатността на програмата посредством намиране на по-добър баланс между високи постижения и изграждане на капацитет (по-специално връзка между отпуснатите финансови средства за всяко действие и ясно формулирани цели, отразяващи нуждите на различните региони по света); по-нататъшно привличане на работодателите; съдействие за подобряване — доколкото е възможно — на издаването на визи.

По препоръка 4.3 Комисията вече подкрепя (и ще продължи да подкрепя) устойчивостта чрез различни инициативи като създаването на марката „Еразмус Мундус“ и клъстер, в който са събрани всички най-добри практики на „Еразмус Мундус“ по отношение на устойчивостта.

По отношение на препоръка 4.4 Комисията приема становището, че има необходимост от подобряване на мониторинга и оценката на проектите и оптимизиране на популяризацията на програмата (с оглед подобряване на сегашната институционална рамка, в която участват Изпълнителната агенция, националните структури и делегациите на ЕС). Това ще стане в рамките на бъдещата интегрирана програма, като се използват инструментите, изработени през сегашния ? етап, по-специално в рамките на проекта за оценка на качеството на ЕМ.


_________________________

1 ОВ 340, 19.12.2008 г., стр. 83.

2 Покана за участие в ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка в рамките на рамков договор с няколко изпълнители EAC/50/2009 за оценка, подкрепа във връзка с оценката и оценка на въздействието.


Untitled Page