РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1725/2003 НА КОМИСИЯТА от 29 септември 2003 година относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета


Текст на документа в сайта на EUR-Lex


(Текст от значение за ЕИП)



КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,


като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,


като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти1, и по-специално член 3, параграф 3 от него,


като има предвид, че:


(1) Регламент (ЕО) № 1606/2002 изисква за всяка финансова година, която започва на или след 1 януари 2005 г., публични дружества, регулирани от законодателството на държава-членка, при определени обстоятелства, да подготвят своите консолидирани отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти, както е определено в член 2 от този регламент.


(2) Комисията, след като разгледа съвета на Техническия комитет по счетоводство, заключи, че международните счетоводни стандарти от 14 септември 2002 г., отговарят на критериите за приемане, установени в член 3 от Регламент (ЕО) № 1606/2002.


(3) Комисията разгледа също и текущите проекти за подобрения, които предлагат изменения на много от съществуващите стандарти. Международните счетоводни стандарти, след окончателното одобряване на тези предложения, ще бъдат разгледани за приемане след финализирането им. Съществуването на тези предложени изменения на съществуващите стандарти не оказват влияние върху решението на Комисията да одобри съществуващите стандарти, с изключение на МСС 32 (IAS 32) Финансови инструменти: оповестяване и представяне, МСС 39 (IAS 39) Финансови инструменти: признаване и оценяване и няколко интерпретации, свързани с тези стандарти, ПКР-5 (SIC 5) Класификация на финансовите инструменти - провизии за непредвидимо уреждане, ПКР-16 (SIC 16) Акционерен капитал - обратно придобити инструменти на собствения капитал (съкровищни акции) и ПКР-17 (SIC 17) Собствен капитал - разходи за операции със собствен капитал.


(4) Съществуването на стандарти за високо качество за финансовите инструменти, включително деривативи, е важно за капиталовия пазар на Общността. За МСС 32 (IAS 32) и МСС 39 (IAS 39) , измененията, които понастоящем се разглеждат, могат да бъдат толкова значителни, че да се окаже уместно тези стандарти да не се приемат на този етап. Щом бъде завършен проекта за текущите подобрения и се издадат преработените стандарти, Комисията ще разгледа приоритетно приемането на преработените стандарти във връзка с Регламент (ЕО) № 1606/2002.


(5) Съответно, следва да бъдат приети всички международни счетоводни стандарти от 14 септември 2002 г., с изключение на МСС 32 (IAS 32) , МСС 39 (IAS 39), както и съответните интерпретации.


(6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на счетоводен регулаторен комитет.




ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:


Член 1


Приемат се международните счетоводни стандарти, установени в приложението.


Член 2


Настоящият Регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.


Настоящият Регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.


Съставено в Брюксел на 29 септември 2003 година.



За Комисията:


Frederik BOLKESTEIN


Член на Комисията



ПРИЛОЖЕНИЕ


МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ


МСС 1: Представяне на финансови отчети (преразгледан 1997 г.)


МСС 2: Материални запаси (преразгледан 1993 г.)


МСС 7: Отчети за паричните потоци (преразгледан 1992 г.)


МСС 8: Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика (преразгледан 1993 г.)


МСС 10: Събития след датата на баланса (преразгледан 1999 г.)


МСС 11: Договори за строителство (преразгледан 1993 г.)


МСС 12: Данъци върху дохода (преразгледан 2000 г.)


МСС 14: Отчитане по сектори (преразгледан 1997 г.)


МСС 15: Информация, отразяваща влиянието на промените в цените(преформатиран 1994 г.)


МСС 16: Имоти, заводи и оборудване (преразгледан 1998 г.)


МСС 17: Лизинг (преразгледан 1997 г.)


МСС 18: Приходи (преразгледан 1993 г.)


МСС19: Доходи на наети лица (преразгледан 2002 г.)


МСС 20: Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ (преформатиран 19994 г.)


МСС 21: Ефекти от промените в обменните курсове

(преразгледан 1993 г.)


МСС 22: Бизнес комбинации (преразгледан 1998 г.)


МСС 23: Разходи по заеми (преразгледан 1993 г.)


МСС 24: Оповестяване на свързани лица (преработен 1998 г.)


МСС 26: Счетоводство и отчитане на пенсионните планове (преформатиран 1994 г.)


МСС 27: Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни дружества (преразгледан 2000 г.)


МСС 28: Отчитане на инвестиции в асоциирани предприятия (преразгледан 2000 г.)


МСС 29: Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики (преформатиран 1994 г.)


МСС 30: Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции (преформатиран 1994 г.)


МСС 31: Счетоводно отчитане на дялове в съвместни предприятия (преразгледан 2000 г.)


МСС 33: Доходи на акция (1997 г.)


МСС 34: Междинно финансово отчитане (1998 г.)


МСС 35: Преустановяващи се дейности (1998 г.)


МСС 36: Обезценка на активи (1998 г.)


МСС 37: Провизии, условни задължения и условни активи(1998 г.)


МСС 38: Нематериални активи (1998 г.)


МСС 40: Инвестиционни имоти (2000 г.)


МСС 41: Земеделие (2001 г.)






ПОЯСНЕНИЯ НА ПОСТОЯННИЯ КОМИТЕТ ПО


РАЗЯСНЕНИЯ




ПКР 1: Последователност-различни формули за изчисляване на себестойността на материалните запаси


ПКР 2: Последователност-капитализация на разходи по заеми


ПКР 3: Елиминиране на нереализираните печалби и загуби от операции с асоциирани предприятия


ПКР 6: Разходи за модифициране на съществуващ софтуер


ПКР 7: Въвеждане на евро


ПКР-8: Прилагане на МСС за първи път като основна счетоводна база


ПКР 9: Бизнес комбинации-класификация като придобиване или като обединяване на интереси


ПКР 10: Правителствена помощ-без специална връзка с оперативната дейност


ПКР 11: Валутна обмяна-капитализиране на загубите, възникващи от рязка обезценка на валутата


ПКР 12: Консолидация- предприятия със специална цел


ПКР 13: Съвместно контролирани предприятия-непарични вноски от съдружниците


ПКР-14: Имоти, заводи и оборудване-компенсация за обезценка или загуба на отделни активи


ПКР-15: Опериращ лизинг-стимули


ПКР-18: Последователност-Алтернативни методи


ПКР 19: Отчитане на валута-оценка и представяне на финансови отчети според МСС 21 и МСС 29


ПКР 20: Счетоводен метод на собствен капитал-признаване на загуби


ПКР-21: Данъци върху прихода-възстановяване на преоценени неамортизируеми активи


ПКР 22: Бизнес комбинации-последващи корекции на първоначално отчетените справедливи стойности и репутация


ПКР 23: Имоти, заводи и оборудване-разходи за основен преглед или основен ремонт


ПКР 24: Доходи на акция-финансови инструменти и други договори, които могат да бъдат уреждани с акции


ПКР 25: Данъци върху дохода-промени в данъчния статут на предприятието или неговите акционери


ПКР 27: Оценяване на същността на сделките, включващи юридическа форма на лизинга


ПКР 28: Бизнес комбинации-дата на размяна на справедлива стойност на капиталовите инструменти


ПКР 29: Оповестяване -споразумения за концесионна услуга


ПКР 30: Отчетна валута-преобразуване от измерваща валута в представителна валута


ПКР 31: Приходи-бартерни сделки, включващи рекламни услуги


ПКР 32: Нематериални активи-разходи за Интернет страница


ПКР 33: Консолидация и метод на собствения капитал-потенциални права на глас и разпределение на дялово участие




Забележка: Всички допълнения към тези стандарти и пояснения не се считат като част от тези стандарти и пояснения и следователно не се възпроизвеждат.




Възпроизвеждането им е разрешено в рамките на Европейското икономическо пространство. Всички съществуващи права са запазени извън ЕИП, с изключение на правото на възпроизвеждане за лична употреба или друга честна сделка. Допълнителна информация може да бъде получена в Интернет страницата на IASB (International Accounting Standards Board - Съвет по Международни счетоводни стандарти)www.iasb.org.uk.


МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 1 (ПРЕРАБОТЕН 1997 г.)

Представяне на финансови отчети

Този преработен международен счетоводен стандарт замества МСС 1 Оповестяване на счетоводната политика, МСС 5 Информация, която трябва да бъде оповестена във финансовите отчети и МСС 13, Представяне на текущите активи и текущите пасиви, които стандарти бяха одобрени от Съвета на КМСС, преформатирани през 1994 г.. МСС 1 (преработен 1997 г.) беше одобрен от Съвета на КМСС през юли 1997 г. и влезе в сила за финансовите отчети, отнасящи се за периоди, започващи на или след 1 юли 1998 г..

През м. май 1999 г. МСС 10 (преработен 1999 г.), събития след датата на баланса, изменени параграфи 63, буква B), 64, 65, буква a) и 74, буква б). Промененият текст влиза в сила, когато влезе в сила самият МСС 10 (преработен 1999 г.) - т.е. за годишни финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2000 г..

Следните разяснения на ПКР се отнасят за МСС 1:

-ПКР - 8 Прилагане за първи път на МСС като основна счетоводна база.

-ПКР -18 Последователност - алтернативни методи.

-ПКР - 27 Преценяване на съдържанието (същността) на операциите в правната форма на лизинг.

-ПКР - 29 Оповестяване - споразумения за концесионна услуга.

Въведение

1. Този стандарт ("МСС 1 (преработен 1997 г.)") замества МСС 1 Оповестяване на счетоводна политика, МСС 5 Информация за оповестяване във финансовите отчети и МСС 13 Представяне на текущите активи и текущите пасиви. МСС 1(преработен) е в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 юли 1998 г., но тъй като изискванията на този стандарт са в съответствие с изискванията в съществуващите стандарти, се насърчава по-ранното му прилагане.

2. Стандартът актуализира изискванията в стандартите, които заменя, и е в съответствие с рамката на КМСС Общи положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети. Освен това, той е разработен, за да подобри качеството на финансовите отчети, представени съгласно изискванията на МСС, като:


а) гарантира, че финансовите отчети, които изразяват съответствие с МСС, са в съответствие с всеки приложим стандарт, включително и с всички изисквания за оповестяване;

б) гарантира, че отклоненията от изискванията на МСС са ограничени до изключително редки случаи (примерите за несъответствие ще бъдат под наблюдение и ще бъдат издадени допълнителни насоки, където е необходимо);


в) дава насоки за структурата на финансовите отчети, включително минималните изисквания за всеки предварителен отчет, счетоводните политики и поясненията и илюстриращите допълнения; и


г) установява (на базата на рамката) практическите изисквания за въпроси като същественост, действащо предприятие, избора на счетоводни политики, когато не съществува конкретен стандарт, последователност и представяне на сравнителна информация.

3. За да задоволи нуждите на потребителите за отчети от по-изчерпателна информация за "резултатите от дейността", измерена на по-широка база в сравнение с "печалбата", показана в отчета за доходите, стандартът установява ново изискване за основен финансов отчет, показващ тези печалби и загуби, които не са представени досега в отчета за доходите. Новият отчет може да бъде представен или като "традиционно" равнение на собствения капитал във формат с колони, или като самостоятелен отчет на резултатите от дейността. Съветът на КМСС се съгласи принципно през април 1997 г. да направи преглед на начина, по който резултатите от дейността се оценяват и докладват. Първоначално проектът по- скоро ще обсъжда взаимодействието между отчитането на резултатите от дейността и целите на отчетността, изложени в Общите положения на КМСС. Поради това КМСС ще разработи предложения в тази област.

4. Стандартът се отнася за всички предприятия, представящи отчети в съответствие с МСС, включително банки и застрахователни дружества. Минималните структури са направени така, че да бъдат достатъчно гъвкави, за да се адаптира за използване от всяко предприятие. Банките, например, следва да имат възможност да направят такова представяне, което да отговаря на този стандарт и по- подробни изисквания на МСС 30 оповестявания във финансовите отчети на банки и подобни финансови институции.




СЪДЪРЖАНИЕ


Цел Обхват

Цел на финансовите отчети

Отговорност за финансовите отчети

Компоненти на финансовите отчети

Общи положения

Честно представяне и съответствие с международните счетоводни стандарти

Счетоводна политика

Действащо предприятие

Счетоводство на база на принципа на начисляването

Последователност на представянето

Същественост и обединяване

Структура и съдържание

Въведение

Идентификация на финансовите отчети

Отчетен период

Своевременност

Баланс

Разграничение "текущи/нетекущи"

Текущи активи

Текущи пасиви

Информация, която трябва да бъде представена на лицевата страна на баланса

Информация, която трябва да се представи или на лицевата страна на баланса или в бележки

Отчет за доходите

Информация, която трябва да се представи или на лицевата страна на отчета

Информация, която трябва да се представи или на лицевата страна на отчета за доходите или в бележките

Промяна в собствения капитал

Отчет за паричните потоци

Бележки към финансовата политика

Други оповестявания

Влизане в сила


Стандартите, които са с удебелен курсив следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не са предназначени да бъдат прилагани за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Целта на настоящия стандарт е да определи основата за представяне на финансовите отчети с общо предназначение, с цел да гарантира сравнимост на финансовите отчети на самото предприятие, както с неговите от предходни отчетни периоди, така и с финансовите отчети на други предприятия. За да постигне тази цел, този стандарт определя общите положения за представяне на финансовите отчети, насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети. Признаването, оценката и оповестяването на специфични операции и събития е разгледано в други МСС.

ОБХВАТ

1. Настоящият стандарт следва да се прилага при представянето на всички финансови отчети с общо предназначение, изготвени и представени в съответствие с изискванията на МСС.


2. Финансови отчети с общо предназначение са тези, чиято цел е да отговорят на нуждите на потребители, които не са в положение да изискват отчети, направени с цел да отговорят на техни специфични информационни нужди. Финансовите отчети с общо предназначение включват тези отчети, които са представени отделно или са включени в други публични документи като годишен отчет или проспект. Този стандарт не се прилага за съкратена междинна финансова информация. Този стандарт се отнася с еднаква сила както по отношение финансови отчети на отделни предприятия, така и към консолидирани отчети на група от предприятия. Въпреки това, стандартът не изключва представянето на консолидирани финансови отчети в съответствие с МСС и на финансови отчети на предприятието майка, изготвени според национални изисквания, включени в същия документ, стига базата на изготвянето на всеки от тях да е ясно оповестена в отчета за счетоводните политики.

3. Настоящия стандарт се прилага за всички видове предприятия, включително банки и застрахователни предприятия. Допълнителните изисквания към банки и сходни финансови институции, които са в съответствие с изискванията на настоящия стандарт, са установени в МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции.


4.Настоящия стандарт използва терминология, която е приложима за предприятия със стопанска цел. Предприятията от обществения сектор следователно могат да прилагат изискванията на настоящия стандарт. Предприятията с нестопанска цел, правителствените организации и други предприятия от обществения сектор, които искат да приложат настоящия стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията, използвани за определени статии от финансовите отчети, както и за самите отчети. Такива предприятия могат да представят също и допълнителни компоненти на финансовите отчети.

Цел на финансовите отчети

5. Финансовите отчети са структурирано финансово представяне на финансовото състояние и на операциите, извършени от дадено предприятие. Целта на финансовите отчети с общо предназначение е да предоставят информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за по-широк кръг от потребители при вземането на стопански решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да отговорят на тази цел, финансовите отчети предоставят информация за предприятието относно:

а) активи;

б) пасиви;

в) собствен капитал;

г) приходи и разходи, включително печалби и загуби; и

д) парични потоци.

Тази информация заедно с информацията в бележките към финансовите отчети помага на потребителите да предвиждат бъдещи парични потоци, и по-специално сроковете и сигурността на генерирането на пари и парични еквиваленти.

Отговорност за финансовите отчети

6. Съветът на директорите и/или друг управляващ орган на предприятието е отговорен за изготвянето и представянето на неговите финансови отчети.

Компоненти на финансовите отчети

7. Пълният комплект на финансовите отчети включва следните компоненти:

а) баланс;

6 отчет за доходите;

в) отчет, показващ или:

(i) всички промени в собствения капитал; или

(ii) промени в собствения капитал, породени от капиталови операции, различни от капиталовите операции със собствениците или разпределенията за собствениците;

г) отчет за паричните потоци;

д) счетоводна политика и пояснителни бележки.

8. Предприятията се насърчават да представят освен финансовите си отчети и финансов преглед от ръководството, който описва и обяснява основните характеристики на финансовите резултати от дейността и финансовото състояние на предприятието и принципните несигурност, пред които то се изправя. Такъв отчет може да включва и преглед на:

а) основните фактори и влияния, определящи резултатите от дейността, включително и промените в средата, в която предприятието оперира, възможностите на предприятието да отговори на тези промени и техния ефект, както и инвестиционната политика на предприятието да поддържа и подобрява резултатите от дейността, включително и неговата дивидентна политика;

б) източниците на финансиране на предприятието, политиката на управление и управлението на неговите рискове; и

в) силните страни и ресурсите на предприятието, чиято стойност не са отразени в баланса в съответствие с МСС.

9. Много предприятия представят извън финансовите си отчети допълнителни отчети като доклади по въпроси за околната средата и отчети за добавената стойност, по-специално в отрасли, където факторите на околната среда са значими и когато служителите се считат за важна група потребители. Предприятията се насърчават да представят такива допълнителни отчети, ако управлението вярва, че те ще помогнат на потребителя при вземане на стопански решения.


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Честно представяне и съответствие с международните счетоводните стандарти

10. Финансовите отчети следва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Правилното прилагане на МСС с включването на допълнително оповестяване, когато е необходимо, при почти всички обстоятелства води до постигане на честно представяне във финансовите отчети.

11. Предприятие, чиито финансови отчети са изготвени в съответствие с международните счетоводни стандарти, следва да оповести този факт. Финансовите отчети следва да не се определят и посочват, че са в съответствие с МСС, освен ако те отговарят на всички изисквания на всеки приложим стандарт и всяко приложимо разяснение на Постоянния комитет за разяснения2.

12. Неправилните счетоводни третирания не се изправят нито чрез оповестяване на възприетите счетоводни политики, нито чрез пояснения или обяснителен материал.

13. В изключително редки обстоятелства, когато ръководството прецени, че спазването изискванията на даден стандарт ще бъде подвеждащо и поради това, отклоняването от тези изисквания е необходимо за постигането на честно представяне, предприятието трябва да оповести:

а) че ръководството е стигнало до заключение, че финансовите отчети представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на предприятието;

б) че то е приложило във всички материални аспекти изискванията на действащите МСС, освен че е направило отклонение от даден стандарт, за да постигне честно представяне;

в) стандарта, от който предприятието се е отклонило, същността на отклонението, включително и третирането, което стандартът изисква, причината, поради която това третиране би било подвеждащо при тези обстоятелства, и възприетото третиране;

г) финансовото влияние на отклонението от нетната печалба или загуба, активите, пасивите, собствения капитал и паричните потоци на предприятието, за всеки представен период.

14. За финансовите отчети се казва понякога, че "са основани на" или "съответстват на съществените изисквания на" или "са в съответствие със счетоводните изисквания" на МСС. Често не се дава допълнителна информация въпреки, че е ясно, че съществуват съществени изисквания за оповестяване, ако счетоводните изисквания не са спазени. Такива отчети са подвеждащи, тъй като те заблуждават относно надеждността и разбираемостта на финансовите отчети. С цел да гарантира, че финансовите отчети, които посочват, че са в съответствие с МСС, ще отговарят на стандарта, изискван от потребителите в международен аспект, този стандарт включва общото изискване за това, че финансовите отчети следва да предоставят честно представяне, и насоки за това как честното представяне се постига и по-нататъшни насоки за определяне на изключително редките случаи, когато определено отклонение е необходимо и се допуска.Това изискване също предполага ясно оповестяване на обстоятелствата,довели до отклонение. Съществуването на противоречие с националните изисквания само по себе си не е достатъчно основание, за да оправдае отклонението във финансовите отчети, изготвени съгласно МСС. 15.В почти всички случаи честното представяне се постига чрез съответствие във всички съществени аспекти с приложимите МСС. Честното представяне изисква: а) избор и прилагане на счетоводни политики в съответствие с параграф 20;

б) представяне на информация, включително и на счетоводни политики, по начин, който осигурява уместна, надеждна, сравнима и разбираема информация;

и в) предоставяне на допълнителни оповестявания, когато изискванията на МСС са недостатъчни за потребителите на финансовите отчети да разберат влиянието на конкретни операции или събития върху финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.

16. В изключително редки случаи прилагането на определено специфично изискване на МСС може да доведе до подвеждащи финансови отчети. Такъв е случаят, единствено когато третирането, изисквано от стандарта, е явно неподходящо и по този начин честното представяне не може да бъде постигнато нито чрез прилагането на самия стандарт, нито само чрез допълнително оповестяване. Отклонението от изискванията не е подходящо само поради това, че друго третиране би дало също честно представяне.

17. Когато се преценява дали отклонението от определено специфично изискване на МСС е необходимо, се взема предвид следното:

а) целта на изискването и защо целта не е постигната или не е подходяща при конкретните обстоятелства; и

б) начинът, по който обстоятелствата в предприятието се различават от тези при други предприятия, които следват изискването.

18. Тъй като обстоятелствата, изискващи отклонение, се очаква да са изключително редки, и тъй като необходимостта от неспазване ще бъде въпрос

на сериозно обсъждане и на субективна преценка, важно е потребителите да са наясно, че предприятието не е спазило във всички съществени аспекти международните счетоводни стандарти. Важно е също така потребителите да разполагат с достатъчно информация, която ще им даде възможност да направят преценка на база на своята информираност за това дали отклонението е необходимо и да изчислят корекциите, които ще се изискват да се направят, за да се постигне съответствие с MCC. KMCC ще наблюдава и ще разглежда случаите на неспазване, които са предоставени на неговото знание (от предприятия, техните одитори и регулаторни органи, например), и ще преценява необходимостта от изясняване чрез интерпретиране или изменения на стандартите, когато е уместно, за да гарантира, че отклоненията стават необходими само в изключително редки случаи.

19. Когато, в съответствие със специфичните разпоредби на този стандарт международният счетоводен стандарт е прилаган преди началната му дата за влизане в сила, този факт следва да бъде оповестен.

Счетоводна политика

20. Ръководството на предприятието следва да избере и приложи счетоводна политика, така че финансовите отчети да бъдат в съответствие с всички изисквания на всеки приложим международен счетоводен стандарт и разясненията на Постоянния комитет за разяснения. Там където няма специфично изискване, ръководството следва да разработи политика, за да гарантира, че финансовите отчети предоставят информация, която е:

а) необходима за вземането на решение от потребителите на финансовите отчети; и

б) надеждна в това, че те:

(i) представят достоверно резултатите и финансовото състояние на предприятието;

(ii) отразяват икономическата същност на събития и операции, а не просто тяхната правна форма3;

(iii)са неутрални, което означава, че са безпристрастни;

(iv) са предпазливи;

(v)са пълни във всички съществени аспекти.


21. Счетоводната политика представлява специфичните принципи, бази, конвенции, правила и практики, приети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.

22. При липсата на специфичен МСС и на разяснение на Постоянния комитет за разяснения ръководството на предприятието използва своята собствена преценка при разработване на счетоводна политика за даден обект, която осигурява най- полезната информация на потребителите на финансовите отчети на предприятието. При формирането на тази преценка ръководството взема предвид: а) изискванията и насоките на МСС, които се отнасят за подобни или

свързани въпроси;


б) критериите за определяне, признаване и оценяване на активи, пасиви, приходи и разходи, установени в Общите положения на КМСС; и

в) изявленията на други органи за определяне на стандарти и общоприетата браншова/отраслова практика до степента, до която те са в съответствие с букви а) и б) от настоящия параграф.

Действащо предприятие

23. При изготвянето на финансовите отчети, ръководството следва да направи преценка на способността на предприятието да продължи като действащо предприятие. Финансовите отчети следва да бъдат изготвени на базата на действащото предприятие, освен ако ръководството не възнамерява да ликвидира предприятието или да прекрати търговска дейност или няма друга реалистична алтернатива освен да направи това. Когато при изготвянето на тази оценка, на ръководството са му известни значителни несигурности, свързани със събития или условия, които могат да породят съществено съмнение, че предприятието може да продължи своята дейност като действащо, тези несигурности следва да се оповестят. Когато финансовите отчети не са изготвени на база предположението на действащото предприятие, този факт следва да се оповести заедно с базата, на която са изготвени финансовите отчети, както и причините, поради които предприятието не е разглеждано като действащо.

24. При преценяването дали предположението за действащо предприятие е подходящо, ръководството взема предвид цялата налична информация за предвидимото бъдеще, което следва да бъде поне, но не ограничено до, дванадесет месеца от датата на баланса. Степента на преценката зависи от всеки конкретен случай. Когато предприятието има история на печелившо години наред и има достъп до финансови ресурси, може да се направи заключение, че базата на действащо предприятие е подходяща, без да се налагат подробни анализи. В други случаи ръководството може да има нужда да прецени широк кръг от фактори по отношение на текущата и очаквана рентабилност, схемите за погасяване на дългове и потенциалните заместващи ресурси на финансиране преди да може да получи удовлетворяващи го доказателства, че прилагането на базата на действащо предприятие е подходяща.

Счетоводство на база принципа на начисляването

25. Предприятието следва да изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването.

26. При счетоводство на база принципа на начисляването, операциите и събитията се признават в момента на тяхното възникване (а не когато се получават или плащат пари или парични еквиваленти), като се записват в счетоводните регистри и се отчитат във финансовите отчети за периодите, за който се отнасят. Разходите се признават в отчета за доходите на базата на директната връзка на направените разходи с приходите на конкретни носители на доходи (съпоставяне). Въпреки това, приложението на концепцията на съпоставимост не позволява да се признават статии в баланса, които не отговарят на определението за актив или пасив.

.

Последователност на представянето

2 7. Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети следва да се запазят и през следващите периоди, освен ако:

а) е настъпила значителна промяна в характера на дейността на предприятието или при преглед на представянето във финансовите му отчети е установено, че тази промяна ще доведе до по-подходящо представяне на събития или операции; или

б) е наложена промяна в представянето от МСС или разяснение от Постоянния комитет за разяснения4.

28. Значително придобиване или изваждане от употреба или преглед на представянето на финансовите отчети може да наложат, че финансовите отчети следва да бъдат представени по различен начин. Предприятието трябва да промени представянето на финансовите си отчети само в случай, че променената структура има висока вероятност да продължи да се прилага или ако ползата от алтернативното представяне е явна. Когато са направени такива промени в представянето, предприятието рекласифицира сравнителната информация в съответствие с параграф 38. Промяна в представянето с цел съответствие с националните счетоводни стандарти е позволена само дотолкова, доколкото промененото представяне е в съответствие с изискванията на настоящия стандарт.


Същественост и обединяване

29. Всяка съществена статия следва да се представи отделно във финансовите отчети. Несъществени суми следва да се обединят със суми с подобен характер или функция и не се нуждаят да бъдат представени отделно.

30. Финансовите отчети са резултат от обработката на значителни по обем операции, които са структурирани чрез обединяването им в групи в зависимост от тяхната същност или функция. Последният етап в процеса на обединяване и класифициране е представянето в съкратена и класифицирана информация, която формира статии или на лицевата страна на финансовите отчети или в бележките към тях. Статия, която индивидуално не е съществена, се обединява с други и се представя или на лицевата страна на финансовите отчети, или в бележките. Една статия, която не е достатъчно съществена, за да има основание за самостоятелно представяне на лицевата страна на финансовите отчети, може обаче да бъде достатъчно съществена, и следва да бъде представена отделно в бележките към финансовите отчети.

31. В този смисъл дадена информация е съществена, ако нейното неоповестяване може да окаже влияние върху стопанските решения на потребителите, вземани на база тези на финансови отчети. Съществеността зависи от размера и същността на дадена статия, преценени от гледна точка на случаите, в които тя е пропусната. При решение дали статия или обединени статии са съществени същността и обемът на статията се оценяват заедно. В зависимост от обстоятелствата както същността, така и размерът на статията могат да бъдат определящ фактор. Например отделни активи с една и съща същност и функция се обединяват, дори ако отделните им размери са големи. Въпреки това, големи статии, които са различни по своята същност или функция, се представят отделно.




32. Съществеността предполага, че специфичните изисквания за оповестяване на МСС може да не се спазят, в случай че получената в резултат на това информация е несъществена.

Компенсиране

33. Активи и пасиви следва да не се компенсират, освен когато такова компенсиране се изисква или е разрешено от друг МСС.

34. Приходни и разходни статии могат да се компенсират единствено и само когато:

а) това се изисква или е разрешено от МСС;

б) печалби, загуби и свързани разходи, възникващи от едни и същи или подобни операции или събития, които не са съществени; такива суми следва да се обединят в съответствие с параграф 29.

35. От особена важност е както активите, така и пасивите, а също така и приходите и разходите, когато са съществени, да бъдат отчитани поотделно. Компенсирането в отчета за доходите или в баланса, освен когато то не отразява същността на операцията или събитието, отнема възможността на потребителите да разберат предприетите операции и да оценят бъдещите парични потоци на предприятието. Отчитането на активи, намалени с обезценки, например обезценка от залежалост на стоково-материални запаси, и на съмнителни вземания, не се счита за компенсиране.

36. МСС 18 Приходи определя термина "приход" и изисква той да бъде оценен по справедливата стойност на полученото възмездяване или на вземането, като се вземе предвид размерът на търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от предприятието. В хода на своята ежедневна дейност предприятието предприема и други операции, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива операции се представят, когато представянето им отразява същността на операцията или събитието чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, възникнали от същата операция. Например:

а) печалбите и загубите от освобождаване от нетекущи активи, включително инвестиции и оперативни активи, се отчитат като постъпленията от освобождаването се намаляват с балансовата сума на актива и свързаните с продажбата разходи;

б) разходите, които се възстановяват по силата на договорни отношения с трети страни (например договори за пренаемане), се намаляват от свързаните с тях суми за възстановяване; и в) извънредни статии могат да бъдат представени нетно, намалени със съответните данъци и малцинственото участие, а брутните суми се представят в поясненията.

37. Освен това, печалбите и загубите, възникващи от група подобни операции, се отчитат нетно, например печалби или загуби от операции с чужда валута или печалби или загуби от финансови инструменти, държани за търгуване. Такива печалби или загуби обаче се отчитат отделно, ако техният размер, характер или регулярност са такива, че е необходимо отделно оповестяване според изискванията на МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, основни грешки и промени в счетоводната политика.

Сравнителна информация

38. Сравнителната информация по отношение на предходния период следва да бъде оповестена за цялата цифрова информация във финансовите отчети, освен ако друг международен счетоводен стандарт допуска или изисква друго. Сравнителната информация следва да бъде включена в разказвателен и описателен вид, когато това е релевантно и необходимо за по-доброто разбиране на финансовите отчети за текущия период.

39. В някои случаи разказвателната информация, предвидена във финансовите отчети за предходния/предходните период(и), продължава да бъде актуална и за текущия период. Например, подробностите по съдебен спор, изходът от който е несигурен към последната дата на баланса и все още не е решен, се оповестяват и в текущия период. Потребителите имат полза от информацията, че съществува такава несигурност към датата на баланса, както и за стъпките, които са били предприети през периода, за да се разреши тази несигурност.

40. Когато представянето или класифицирането на статии във финансовите отчети е изменено, сравнителната информация, освен в случаите, когато това е практически невъзможно да се направи, следва също да бъде прекласифицирана, с цел да се гарантира сравнимост спрямо текущия период, като характерът, размерът и причините за прекласифицирането следва да бъдат оповестени. Когато е практически невъзможно да се прекласифицират сравнителните данни, предприятието следва да оповести причината за това и каква е същността на промените, които биха били направени, ако сумите бяха прекласифицирани.


41. При определени обстоятелства може да бъде практически невъзможно прекласифицирането на сравнителна информация, за да се постигане сравнимост с текущия период. Например данните за предходния период (периоди) може да не са били събрани по начин, който позволява прекласификация, и може да не е практически възможно информацията да се пресъздаде наново. При такива обстоятелства същността на корекциите, които биха били направени на сравнителните данни, се оповестява. МСС 8 обработва корекциите, които се изискват по отношение на сравнителната информация след промяна в счетоводната политика, която се прилага ретроспективно.


СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

42. Настоящия стандарт изисква определени оповестявания на лицевата страна на финансовите отчети, както и оповестяване на други статии да бъдат оповестявани или на лицевата страна на финансовите отчети, или в бележките към тях и установява препоръчителни формати, показани като приложение към стандарта, които предприятието би могло да използва по подходящ начин съгласно неговите специфични условия . МСС 7 предлага структура на представяне на отчета за паричните потоци.

43. Настоящия стандарт използва термина "оповестяване" в широкия смисъл на думата, обхващащ както статиите, които се представят на лицевата страна на всеки финансов отчет, така и тези, които се представят в бележките към тях. Оповестяванията, които се изискват от други МСС, се правят в съответствие с

изискванията на тези стандарти. Освен в случаите, когато настоящият или друг стандарт изисква противоположното, такива оповестявания се правят или на лицевата страна на съответния финансов отчет, или в бележките.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

44. Финансовите отчети следва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от останалата информация в същия публикуван документ.

45. Международните счетоводни стандарти се прилагат само за финансовите отчети, но не и за останалата информация, представена в един годишен отчет или друг документ. Поради това е много важно потребителите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МСС, от останалата информация, която може да бъде полезна за потребителите, но не е обект на стандартите.

46. Всеки компонент на финансовите отчети следва да бъде ясно идентифициран. Освен това, следната информация следва да бъде ясно показана и повторена, когато е необходимо за по-доброто разбиране на представената информация:

а)наименование на отчитащото се предприятие или други средства за неговата идентификация;

б)дали финансовите отчети се отнасят за отделно предприятие или за група предприятия;

в)датата на баланса или отчетният период, за който се отнасят финансовите отчети, кое от двете е подходящо с оглед на свързания компонент на финансовите отчети;

г)видът на отчетната валута; и

д)степента на точност, използвана при представянето на числовите показатели във финансовите отчети.

47. Изискванията в параграф 46 обикновено се постигат чрез въвеждането на заглавия на страниците и съкратени заглавия на колоните на всяка страница на финансовите отчети. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например, когато финансовите отчети са представени за четене в електронен формат, може да не се използват отделни страници; в такъв случай горепосочените данни се представят достатъчно често, че да се гарантира правилното разбиране на предоставената информация.

48. Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони от отчетната валута. Това е приемливо дотолкова, доколкото степента на закръгленост при представянето е оповестена и съответно не се губи релевантна информация.

ОТЧЕТЕН ПЕРИОД

49. Финансовите отчети следва да бъдат представяни най-малко веднъж годишно. Когато при извънредни обстоятелства датата на баланса на предприятието се промени и годишните счетоводни отчети са представени за по-дълъг или по-кратък от една година период, предприятието следва да оповести следната информация като допълнение към отчетния период, за който се отнасят счетоводните отчети:

а) причината за използването на отчетен период, различен от една година; и

б) факта, че сравнителните данни за отчета за доходите, промените в собствения капитал, паричните потоци и отнасящите се за тях бележки не са сравними.

50. При изключителни обстоятелства от дадено предприятие може да се изиска или то може да реши да промени датата на своя баланс, например след придобиването му от друго предприятие с различна дата на баланса. В такъв случай е важно потребителите да знаят, че сумите, показани за текущия период, и сравнителните данни не са сравними, както и че причините за промяната на датата на баланса са оповестени.

51. Обикновено финансовите отчети са надлежно изготвени за едногодишен период. Въпреки това, някои предприятия предпочитат да изготвят отчети за период от 52 седмици по практически съображения. Настоящия стандарт не изключва тази практика, тъй като не е вероятно изготвените за такъв период финансови отчети да се различават съществено от тези, които биха били изготвени за едногодишен период.

СВОЕВРЕМЕННОСТ

52. Ако финансовите отчети не бъдат предоставени на потребителите им в разумен срок след датата на баланса, ползата от тях значително намалява. Предприятието следва да бъде в състояние да издаде финансовите си отчети в срок от шест месеца след датата на баланса. Съпътстващите фактори, като сложност на дейността на предприятието, не са достатъчна причина, оправдаваща издаване на отчетите след този срок. В много юрисдикции законодателството и пазарните регулатори определят по-специфични срокове.

Баланс

Разграничение "текущи/нетекущи"

53. Всяко предприятие следва да определи на база същността на дейността си дали да представя или не текущи и нетекущи активи и пасиви като отделно класифицирани на лицевата страна на баланса. Параграфи57 -65 от настоящия стандарт се прилагат, когато се прави такова разграничение. Когато предприятието е избрало да не прави такава класификация, активите и пасивите следва да бъдат представени обичайно по реда на тяхната ликвидност.

54. Независимо от избрания метод на представяне, предприятието следва да оповести за всеки актив или пасив, който комбинира суми, които се очаква да бъдат възстановени или да бъдат уредени както преди, така и след дванадесет месеца от датата на баланса, сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца.

55. Когато предприятие предоставя стоки или услуги в рамките на ясно определим работен цикъл, отделното класифициране на текущи и нетекущи активи и пасиви на лицевата страна на баланса предоставя полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които циркулират за продължителен период като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на предприятието. По този начин се отграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл и задълженията, дължими за уреждане през същия период.


56. Информацията за датите на падеж на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено предприятие. МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне изисква оповестяване на датите на падежа на финансовите активи и финансовите пасиви. Финансовите активи включват търговски и други вземания, а финансовите пасиви включват търговски и други задължения. Информацията за очакваната дата на възстановяване или уреждане на непаричните активи и пасиви като материални запаси и провизии е също полезна, независимо дали активите и пасивитеса класифицирани като текущи или нетекущи. Например предприятието оповестява размера на материалните запаси, чийто оборот се очаква да бъде за период повече от една година от датата на баланса.

Текущи активи

57. Един актив следва да бъде класифициран като текущ, когато:

а) се очаква да бъде реализиран или е държан с цел продажба или употреба в нормалния оперативен цикъл на предприятието;

б) е държан предимно с търговска цел или за кратък срок и се очаква да бъде реализиран в срок в рамките на 12 месеца от датата на баланса; или

в) е актив в пари или парични еквиваленти, за които няма ограничение върху използването им.

Всички други активи следва да бъдат класифицирани като нетекущи.

58. Настоящия стандарт използва термина "нетекущ", в който се включват материалните, нематериалните, оперативните и финансовите активи с дългосрочен характер. Той не забранява използването на алтернативни описания, стига значението им да е ясно.

59. Оперативният цикъл на предприятието е времето между придобиването на материалите, които влизат в процеса на обработка, и тяхното реализиране в пари или инструменти, които лесно биха могли да се превърнат в пари. Текущите активи включват-материални запаси и търговски вземания, които се продават, употребяват и реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието, дори когато не се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца от датата на баланса. Продаваемите ценни книжа се определят като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца от датата на баланса; в противен случай те се определят като нетекущи активи.

ТЕКУЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

60. Един пасив следва да бъде класифициран като текущ, когато:

а) се очаква да бъде уреден в рамките на нормалния оперативен цикъл на дейността на предприятието; или

б) следва да се уреди в рамките на 12 месеца от датата на баланса. Всички други задълженията следва да бъдат класифицирани като нетекущи пасиви.

61. Текущите задължения могат да бъдат категоризирани по подобен начин на текущите активи. Някои текущи задължения, като търговски задължения и

начисления за служители и за други опериращи разходи, представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния цикъл на дейността. Такива оперативни статии се класифицират като текущи пасиви, дори ако следва да бъдат уредени в срок, по-дълъг от 12 месеца от датата на баланса.

62.Други текущи задължения не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но следва да се уредят в срок 12 месеца от датата на баланса. Например текущата част по лихвоносни задължения, банков овърдрафт, дължими дивиденти, данъци върху печалбата и други нетърговски задължения. Лихвоносните задължения, които осигуряват финансирането на оборотния капитал на дългосрочна база и които не следва да бъдат уредени в срок 12 месеца от датата на баланса, са нетекущи задължения.


63.Предприятието следва да продължи да класифицира своите дългосрочни лихвоносни задължения като нетекущи, дори и когато следва да бъдат уредени в срок до 12 месеца от датата на баланса, ако:

а) първоначалният срок за уреждането е бил по-дълъг от 12 месеца;

б) предприятието възнамерява да рефинансира задължението на дългосрочна основа; и

в) намерението е подкрепено със споразумение за рефинансиране или за промяна в схемата на плащанията, сключено преди одобрението за издаването на финансовите отчети.

Размерите на всяко задължение, което се изключва от текущите задължения в съответствие с настоящия параграф, следва да бъде оповестено в бележките към баланса заедно с подкрепящата това представяне информация.

64. Може да се очаква, че някои задължения, които следва да се уредят в рамките на следващия оперативен цикъл, ще бъдат рефинансирани или "прехвърлени", например по усмотрение на предприятието, и поради това няма да използват оборотния капитал на предприятието. Такива задължения се считат за част от дългосрочното финансиране на предприятието и следва да се определят като нетекущи. Въпреки това в случаите, когато рефинансирането не е по усмотрение на предприятието (както би било в случай, че няма споразумение за рефинансиране), то рефинансирането не може да се счита автоматично и задължението се класифицира като текущо, освен ако завършването на споразумението за рефинансиране преди одобряването на издаването на финансовите отчети доказва, че по своята същност задължението е дългосрочно към датата на баланса.

65. Някои заемни споразумения съдържат определени обвързвания, поети от кредитополучателя (условия по договор), в резултат на които задължението става изискуемо при поискване, ако определени условия, свързани с финансовото състояние на кредитополучателя, бъдат нарушени. В такива случаи задълженията се класифицират като нетекущи, само ако:

а) преди одобрението на издаването на финансовите отчети заемодателят се е съгласил да не поиска плащане като последица от нарушаването на условията по договора; и

б) не е вероятно да възникнат нарушения на изискванията по договор в срок 12 месеца от датата на баланса.


Информация, която следва да се представи на лицевата страна на баланса

66. Като минимум лицевата страна на баланса трябва да съдържа статиите, които представят следните суми:

а) имоти, машини, съоръжения и оборудване;

б) нематериални активи;

в) финансови активи (с изключение на сумите, посочени в букви г), е) и ж);

г) инвестиции, осчетоводени по метода на участие в собствения капитал;

д) материални запаси;

е) търговски и други вземания;

ж) пари и парични еквиваленти;

з) търговски и други задължения;

и) данъчни пасиви и активи според изискванията на МСС12 Данъци върху дохода;

к) провизии;

л) нетекущи лихвени задължения;

м) малцинствено участие; и

н) издаден регистриран капитал и резерви.

67. Допълнителни балансови статии, групи и раздели и междинни сборове следва да бъдат представени на лицевата страна на баланса, когато това се изисква от МСС или когато това е необходимо за честното представяне на финансовото състояние на предприятието.

68. Този стандарт не предписва определен ред или формат за представянето на статиите. Параграф 66 предоставя само списък на статиите, които се различават по характер и функция до такава степен, че е уместно да бъдат представени отделно на лицевата страна на баланса. Примерни формати са дадени в приложението към този стандарт. Корекции към посочените статии се извършват при следните обстоятелства:

а) статии се добавят, когато друг МСС изисква отделно представяне на лицевата страна на баланса или когато размерът, характерът или функцията на обекта са такива, че отделното му представяне би допринесло за честното представяне на финансовото състояние на предприятието; и

б) използваните описания и последователността на статиите могат да бъдат променени в зависимост от особеностите на предприятието и неговите операции, за да се осигури информацията, необходима за цялостното разбиране на финансовото състояние на предприятието. Например една банка изменя изброените описания с цел да приложи по- специфичните изисквания в параграфи 18 - 25 от МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции.

69. Статиите, изброени в параграф 66, са широки по обхват и не е необходимо да бъдат ограничавани до обхвата на позициите, които попадат в обхвата на други стандарти. Например статията на нематериалните активи включва репутация и активи, възникващи от разходи за развойна дейност.

70. Преценката за това дали допълнителните статии се представят отделно се основава на оценката на:

а) характера и ликвидността на активите и тяхната същественост, което в

повечето случаи води до отделно представяне на репутацията и активите, възникващи от развойна дейност, парични и непарични активи и текущи и нетекущи активи;

б) тяхната функция в предприятието, която например води до отделното представяне на опериращи и финансови активи, материални запаси, вземания, активи под формата на пари и парични еквиваленти; и

в) сумата, характера и времевите условия на задълженията, които водят до отделно представяне на лихвоносни и нелихвоносни задължения и провизии, класифицирани като текущи и нетекущи, ако това е уместно.

71. Активите и пасивите, които се различават по характер или функция, понякога са предмет на различни бази за оценяване. Например определени класове имоти, машини, съоръжения и оборудване могат да бъдат отчетени по себестойност или преоценена стойност в съответствие с изискванията на МСС16. Използването на различни бази за оценяване на различните класове активи предполага, че те се различават по характер или функция и следователно това следва да бъдат представени в отделни статии.

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДСТАВИ

ИЛИ НА ЛИЦЕВАТА СТРАНА НА БАЛАНСА, ИЛИ В БЕЛЕЖКИТЕ

72. Дадено предприятие следва да оповести или на лицевата страна на баланса, или в бележките към него допълнителни подкласификации на представените балансови статии, класифицирани по начин, подходящ за дейността на предприятието. Всяка статия трябва да има допълнителна подкласификация, когато това е уместно, съгласно нейния характер, като вземанията и задълженията от и към предприятието майка, дъщерни дружества и асоциирани предприятия и с други свързани лица следва да бъдат оповестени отделно.


73. Подробностите, предоставени в допълнителната субкласификация на лицевата страна на баланса или в бележките към него, зависят от изискванията на МСС и от размера, характера и функциите на включените позиции. Факторите, установени в параграф 70, също се използват при определянето на базата за допълнителна субкласификация. Оповестяванията биха могли да варират за всяка статия, например:

а) дълготрайните материални активи се класифицират по групи, както е описано в МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване;

б) вземанията се анализират като вземания от търговски клиенти, други членове на групата, вземания от свързани лица, предплащания и други суми;

в) материалните запаси се класифицират допълнително в съответствие с изискванията на МСС 2 Материални запаси като стоки, суровини и материали, незавършено производство и готова продукция;

г) провизиите се анализират, като се представят отделно провизиите за доходи на наети лица и други статии, групирани по начин, подходящ за дейността на предприятието; и

д) капиталът и резервите се анализират, като се показват отделно различните класове внесен капитал, премиен резерв и други резерви.

74. Предприятието следва да оповести следната информация или на лицевата страна на баланса, или в бележките към него:

а) за всеки клас дялов/акционерен капитал:

(i)броят на оторизираните акции;

(ii)броят на емитираните акции, включително които са напълно платени, и на тези, които са емитирани, но не са платени напълно;

(iii)номинална стойност на една акция или акциите без номинална стойност;

(iv)равнение на броя на държаните от акционерите акции към началото и края на годината;

(v)правата, преференциите и ограниченията, присъщи на съответния клас, включително ограничения при разпределението на дивидентите и обратното плащане на капитала;

(vi)акциите на предприятието, държани от самото предприятие или от дъщерните предприятия или асоциирани предприятия; и

(vii)акции, запазени за издаване под опция или по договори за продажба, включително условията и сумата;

б) описание на характера и целта на всеки резерв в рамките на собствения капитал;

в) сумата на дивидентите, които са предложени или декларирани след датата на баланса, но преди финансовите отчети да са одобрени за издаване; и

г) непризнатият размер на натрупаните преференциални дивиденти, ако има такива.

Предприятие без дялов капитал, като например събирателно дружество, следва да оповести информация, която е еквивалентна на тази, изложена по-горе, като покаже движението за периода на всяка категория капиталови дялове, както и правата, преференциите и ограниченията.

ОТЧЕТ ЗА ДОХОДИТЕ

Информация, която трябва да бъде представена на лицевата страна на отчета за доходите

75. Като минимум лицевата страна на отчета за доходите следва да включва статиите, които представляват следните суми:

а) приходи;

б) резултатите от оперативна дейност;

в) финансови разходи;

г) дял от печалбите и загубите на асоциирани и съвместни предприятия, осчетоводен по метода на участието в собствения капитал;

д) разходи за данъци;

е) печалба или загуба от обичайна дейност;

ж) извънредни статии;

з) малцинствено участие; и

и) нетна печалба или загуба за периода.

Допълнителни статии, групи и раздели и междинни сборове следва да се представят на лицевата страна на отчета за доходите, когато това се изисква от МСС или когато това е необходимо за честното представяне на резултатите от дейността на предприятието.

76. Ефектите от различните дейности, операции и събития в предприятието се различават по стабилност, риск и предсказуемост и оповестяването на елементите на дейността улеснява разбирането на резултатите от тази дейност и оценката на бъдещите резултати. Допълнителни статии се представят на лицевата страна на отчета за доходите и такива описания се използват и промени в поредността на статиите се правят, когато това е необходимо, за да се обяснят елементите на дейността. Факторите, които трябва да се вземат предвид, включват същественост, характер и функция на различните компоненти на приходите и разходите. Например една банка може да промени описанията с цел да приложи по-специфичните изисквания в параграфи 9-17 от МСС 30. Приходите и разходите се компенсират само ако отговарят на критериите, посочени в параграф 34.

Информация, която може да се представи или на лицевата страна на отчета за доходите, или в поясненията

77. Предприятието следва да представи или на лицевата страна на отчета за доходите, или в бележките към него анализ на разходите, използвайки класификация, която се основава или на характера на разходите, или на тяхната функция в рамките на предприятието.

78. Предприятията се насърчават да представят анализа от параграф 77 на лицевата страна на отчета за доходите.

79. Разходните статии се класифицират допълнително с цел да се посочи обхватът на компонентите на финансовата дейност, които могат да се различават по отношение на стабилност, потенциал за печалба или загуба и предвидимост. Тази информация се предоставя по един от възможните два начина.

80. Първият анализ на разходите е познат като метод същност на разходите. Разходите се обобщават в отчета за доходите според съдържанието им (например амортизации, разходи за материали, транспортни разходи, надници и заплати, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване основно в по-малките предприятия, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални групи. Пример за класификация съгласно метода на същността на разходите:

Приходи X

Други оперативни доходи от дейността X

Промени в наличностите на готовата продукция и незавършеното производство X

Суровини, материали и консумативи X

Разходи за персонала X

Разходи за амортизация X

Други опериращи разходи за дейността X

Общо опериращи разходи за дейността (X)

Печалба от оперативна дейност X



81. Промяната в наличностите на готовата продукция и незавършеното производство през периода представят корекция на производствените разходи с цел да се отрази фактът, че или увеличаването на производството е довело до увеличение на запасите от готова продукция и незавършени продукти, или че продажбите са в повече спрямо неговото ниво и това е довело до намаляването на запасите. При някои законодателства увеличението на готовата продукция и незавършеното производство през периода се представят непосредствено след приходите в схемата на посочения анализ. Въпреки това, прилаганото представяне следва да не създава впечатлението, че тези суми представляват приход.

82. Вторият начин на анализ е познат като метод на разходи по функционално предназначение или като метод себестойност на продажбите и групира разходите според тяхната функция като част от себестойността на продажбите, реализацията или административната дейност. Този вид представяне предоставя повече информация на потребителите отколкото класифицирането по същност на разходите, но преразпределянето на разходите по функции винаги има условност и предполага значителна субективна преценка. Пример за класификация по метода на функционалното предназначение на разходите е както следва:

Приходи X
Себестойност на продажбите (X)
Брутна печалба X
Други опериращи приходи от дейността X
Разходи за реализация (X)
Административни разходи (X)
Други опериращи разходи (X)
Печалба от оперираща дейност X

83. Предприятията, които класифицират разходите си по функционално предназначение, следва да оповестяват допълнителна информация за същността на разходите, включително амортизационните разходи и разходите за персонала.

84. Изборът на подход за анализ зависи както от историческите и производствени фактори, така и от вида на организацията. И двата метода предоставят индикация за онези разходи, за които се очаква да варират, директно или индиректно, спрямо нивото на продажбите или производството на предприятието. Тъй като всеки от двата начина на представяне има своите предимства за различните видове предприятия, този стандарт изисква избор на начин, на базата на това кой от тях може да извърши най-честно представяне на елементите на дейността на предприятието. Въпреки това, тъй като информацията за същността на разходите на предприятието е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, допълнителното оповестяване се изисква, когато се използва класификацията със "себестойност на продажбите".

85. Предприятието следва да оповести или на лицевата страна на отчета за доходите, или в бележките към него сумата на дивидентите за акция, декларирани или предложени, за периода, за който се отнасят финансовите отчети.

Изменения в собствения капитал

86. Предприятието следва да представи като отделен компонент на финансовите отчети отчет, показващ:

а) нетната печалба или загуба за периода;

б) всяка статия за приход или разход, печалба или загуба, които са признати директно в собствения капитал, съгласно изискванията на други стандарти, както и общата сума на тези статии; и

в) кумулативния ефект на измененията в счетоводната политика и корекциите на фундаментални грешки съгласно най- разпространеното третиране в МСС 8.

Освен това дадено предприятие следва да представи или в този отчет, или в бележките към него:

г) капиталовите операции със собствениците и разпределението между собствениците;

д) салдото на натрупаната печалба или загуба в началото на периода и към датата на баланса и движенията за периода; и

е) изравняване на балансовата стойност на всеки клас от капитала, премийния резерв и всеки друг резерв в началото и в края на периода, като се оповестява отделно всяко движение.

87. Измененията в собствения капитала на предприятието между датите на два баланса отразява увеличението или намалението в неговите нетни активи или богатството през периода съгласно определени принципи на оценяване, възприети и оповестени във финансовите отчети. Освен промените в резултат от операции със собствениците, като увеличения на капитала и плащане на дивиденти, цялостното изменение в собствения капитал представя всички печалби или загуби, генерирани от дейността на предприятието през периода.

88. МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, основни грешки и промени в счетоводната политика изисква всички статии на приходи и разходи, признати през периода, да бъдат включени в определянето на нетната печалба или загуба за същия период, освен ако друг МСС изисква или позволява друго третиране. Другите МСС изискват печалби и загуби под формата на увеличение или намаление от преоценка и определени разлики от валутни операции да се признават директно като изменения на собствения капитал заедно с капиталовите операции и с разпределенията между собствениците на предприятието. Тъй като при оценката на измененията във финансовото състояние на предприятието между две дати на баланса е важно да се вземат предвид всички печалби и загуби, този стандарт изисква да се обособи отделен компонент на финансовите отчети, който да отразява всички печалби и загуби на предприятието, включително онези, които се признават директно в собствения капитал.

89.Изискванията в параграф 86 могат да се спазят по няколко начина. Подходът, възприет в много правосъдия, следва колонен формат, при който се осъществява равнение на началните и крайните салда за всеки елемент от собствения капитал, включително статиите от буква а) до е). Алтернативна възможност е да се представят като отделен компонент във финансовите отчети само статиите от буква а) до в). При този подход статиите, описани в буква г) до е), се представят в поясненията към финансовите отчети. И двата подхода са илюстрирани в приложението към този стандарт. Независимо от избрания подход параграф 86 изисква междинен сбор на статиите в буква б), за да могат потребителите на отчета да получат представа за общата сума на печалбите и загубите, възникващи от дейността на предприятието през отчетния период.




Отчет за паричните потоци

90. МСС 7 определя изисквания за представянето на паричните потопи и свързаните с тях оповестявания. Според неговите предписания информацията за паричните потоци е полезна за потребителите на финансовите отчети, осигурявайки им база за оценка на способността на предприятието да генерира пари и парични еквиваленти, както и на потребностите на предприятието да оползотвори тези парични потоци.

Бележки към финансовите отчети Структура

91. Бележките към финансовите отчети следва да:

а) представят информация относно базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, избрани и приложени по отношение на съществените операции и събития;

б) оповестяват информацията, изисквана от МСС, която не е представена на друго място във финансовите отчети; и

в) предоставят допълнителна информация, която не е представена на лицевата страна на финансовите отчети, но чието оповестяване е необходимо за честно представяне5.

92. Бележките към финансовите отчети следва да бъдат представени по систематичен начин. Всяка позиция на лицевата страна на баланса, отчета за доходите и отчета за паричните потоци следва да има препращаща референция към съответната информация, представена в бележките.

93. Бележките към финансовите отчети включват наративни описания или по- подробни анализи на сумите, показани на лицевата страна на баланса, отчета за доходите, отчета за паричните потоци и отчета за промените в собствения капитал, както и допълнителна информация, като условни задължения и поети ангажименти. Те включват информацията, която се изисква или чието оповестяване се поощрява от МСС, както и други оповестявания, необходими за постигане на честно представяне.

94. Бележките обикновено се представят в следния ред, който допринася за по- доброто разбиране на финансовите отчети и сравняването им с отчетите на други предприятия:

а) твърдение за съответствие с МСС (виж параграф 11);

б) изложение на базата (базите) за оценяване и приложените счетоводни политики;

в) допълнителна информация за представените на лицевата страна на всеки финансов отчет статии по реда, по който всяка статия и всеки финансов отчет е представен; и

г) други оповестявания, включително:

(i) условни задължения, поети ангажименти и други финансови

оповестявания; и

(ii) нефинансови оповестявания.

95. В някои случаи може да бъде необходимо или желателно редът на представяне на специфични статии да бъде променен в бележките. Например информацията за лихвени проценти и преизчисленият до справедливата стойност може да се комбинира с информацията за падежите на финансови инструменти, въпреки че първите се отнасят до отчета за доходите, а вторите се отнасят до баланса. Независимо от това остава изискването за систематична структура на поясненията, доколкото това е практически възможно.

96. Информацията за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, може да се представи като отделен елемент на финансовите отчети.

Представяне на счетоводната политика

97. Раздела за счетоводната политика към бележките на финансовите отчети следва да описва следното:

а) базата (базите) за оценяване, използвана(и) при изготвянето на финансовите отчети; и

б) всяка специфична счетоводна политика, необходима за правилното разбиране на финансовите отчети.

9 8. Освен специфичните счетоводни политики, използвани във финансовите отчети, важно за потребителите е да знаят използваната база (бази) за оценяване (историческа цена, текуща стойност, реализуема стойност, справедлива стойност или сегашна стойност), тъй като те формират базата, на която се изготвя цялостният комплект финансови отчети. Когато са използвани повече от една оценъчни бази във финансовите отчети, например, когато определени нетекуши активи се преоценяват, необходимо е да са видни отделните категории активи и пасиви, към които е приложена всяка база за оценяване.

99. При вземането на решение дали да се оповести конкретна счетоводна политика ръководството следва да прецени дали оповестяването ще подпомогне потребителите в разбирането на начина, по който операциите и събитията са отразени в отчетените резултати от дейността и финансовото състояние. Счетоводните политики, които едно предприятие може да счете за нужно да оповести, включват, но не се ограничават до следното:

а) признаване на приходите;

б) принципи на консолидация, включително за дъщерни дружества и асоциирани предприятия;

в) бизнес комбинации;

г) съвместни предприятия;

д) признаване и амортизация на дълготрайни материални и нематериални активи;

е) капитализация на разходи по заеми и други разходи;

ж) договори за строителство;

з) инвестиционни имоти;

и) финансови инструменти и инвестиции;

к) лизинг;

л) разходи за научноизследователска и развойна дейност;

м) материални запаси;

н) данъци, включително отсрочени данъци;

о) провизии;

п) разходи, свързани с доходи на наети лица;

р) операции с чуждестранна валута и хеджиране;

с) определение за бизнес и географски сегменти и базата, на която са

разпределени разходите между сегментите;

т) определение за пари и парични еквиваленти;

у) счетоводство при инфлация; и

ф) правителствени дарения.

Други МСС изискват специфично оповестяване на счетоводни политики за много от тези области.

100. Всяко предприятие преценява самостоятелно същността на своите операции и политиките, които потребителят би очаквал да бъдат оповестени за този тип предприятие. Например от всички предприятия от частния сектор би се очаквало да оповестяват счетоводната политика за данъците върху дохода, включително отсрочени данъци и данъчни активи. Когато предприятието има съществени чуждестранни дейности или операции в чужда валута, се очаква то да оповести счетоводните политики за признаване на печалбите и загубите от сделки с чужда валута и хеджирането на тези печалби и загуби. При консолидираните финансови отчети, политиката, използвана за определяне на репутацията и малцинственото участие, се оповестява.

101. Една счетоводна политика може да бъде от съществено значение дори когато сумите, представени за текущия и предходните периоди не са съществени. Освен това е подходящо да се оповести и счетоводната политика, която не е покрита от съществуващите МСС, но е избрана и приложена в съответствие с параграф 20.

Други оповестявания

102. Предприятието следва да оповести следната информация, ако тя не е оповестена никъде другаде в публикуваната информация с финансовите отчети:

а) седалището и правният статут на предприятието, държава на регистрация и адрес на управление (или основно място на дейност, ако е различно от адреса на управление);

б) описание на характера на дейността на предприятието и неговите основни дейности;

в) името на предприятието майка и на крайното предприятие майка от групата; и

г) броят на служителите или към края на периода, или средно за периода.

Влизане в сила

103. Настоящият стандарт влиза в сила за финансови отчети, когато обхващат периоди, започващи на или след 1 юли 1998 г.. По-ранното прилагане се насърчава.

104. Този стандарт заменя МСС 1 Оповестяване на счетоводната политика, МСС 5 Информация, която трябва да бъде оповестена във финансовите отчети и МСС 13 Представяне на текущи активи и текущи пасиви, одобрени от съвета в преформатирана версия през 1994 г..


МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 2 (ПРЕРАБОТЕН 1993 Г.)

Материални запаси

Този преработен МСС заменя Международен счетоводен стандарт 2 Оценка и отчитане на материалните запаси в контекста на системата за историческата цена, одобрен от Съвета през м. октомври 1975 г.. Преработеният стандарт влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периоди, започващи на или след 1 януари 1995 г.. През м. май 1999 г. МСС 10 (преработен 1999) Събития след датата на баланса, измени параграф 28. Измененият текст влезе в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2000 г..През декември 2000 г., МСС 41 Земеделие, измени параграф 1 и добави параграф 16А. Измененият текст влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2003 г..

Едно разяснение на ПКР се отнася за МСС 2:

• ПКР - 1 Последователност - различни формули за изчисляване на себестойността на материалните запаси.




СЪДЪРЖАНИЕ


Цел

Обхват

Дефиниции

Оценка на материалните запаси

Покупна стойност

Разходи за преработка

Други разходи

Стойност на материалните запаси при доставчик на услуги

Себестойност на земеделската продукция, добита от биологични активи

Техники за оценка на себестойността

Формули за определяне на разходите

Допустимо алтернативно третиране

Нетна реализируема стойност

Признаване за разход

Оповестяване

Дата на влизане в сила



Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж: параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Целта на настоящия стандарт е да определи счетоводно третиране на материалните запаси в системата за отчитане по историческата цена. Основен проблем при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Този стандарт дава практическо указание за определянето на тази себестойност и последващото е признаване за разход, включително и всяко намаление на стойността до нетната е реализуема стойност и също така дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността, съгласно които се определят разходите за материални запаси.

Обхват

1. Настоящият стандарт следва да се прилага за финансови отчети, изготвени в съответствие със системата на историческата цена при отчитането на материални запаси, с изключение на:

а) незавършеното производство, възникнало по договори за строителство, включително и пряко свързани с тях договори за предоставяне на преки услуги (виж МСС 11 Договори за строителство);

б) финансови инструменти;

в) материални запаси на производители от областта на земеделието, горското стопанство, полезните изкопаеми и земеделските продукти дотолкова, доколкото те се оценяват по нетна реализуема стойност в съответствие с утвърдената практика в тези отрасли на индустрията; и

г) биологични активи, свързани със земеделска дейност (виж МСС 41 Земеделие).

2. Настоящият стандарт заменя МСС 2 Оценка и представяне на материални запаси в контекста на системата за отчитане по историческата цена, одобрен през 1975 г..

3. Материалните запаси, посочени в параграф 1, буква в), се оценяват по нетна реализуема стойност на определени етапи на производство. Това например става, когато земеделската реколта е вече прибрана, когато е приключил процесът на добиване на полезни изкопаеми и продажбата е осигурена по форуърден договор или правителствена гаранция, или когато има хомогенен пазар и


съществува незначителен риск стоката да не може да бъде продадена. Тези материални запаси не се включват в обхвата на настоящия стандарт.

ДЕФИНИЦИИ

4. В този стандарт се използват следните термини с конкретните им значения:

Материалните запаси са активи:

а) държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност;

б) намиращи се в процес на производството за такава продажба; или

в) под формата на материали или запаси, които се изразходват в производствения процес или при предоставянето на услуги.

Нетната реализуема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.

5. Материалните запаси обхващат закупените и предназначените за продажба стоки, включително стоките, закупени от търговци на дребно и предназначени за продажба, или земя и друга собственост за продажба. Материалните запаси обхващат също така и напълно завършената продукция или продукция, която е в процес на производство в предприятието, и включват и материали и запаси, предназначени да се използват в процеса на производство. В случай на предоставяне на услуги материалните запаси включват разходи за услугите според параграф 16, за които предприятието все още не е признало свързаните с тях приходи (виж МСС 18 Приходи).

Оценка на материалните запаси

6. Материалните запаси следва да се оценяват по по-ниската от себестойността и нетната реализуема стойност.

Себестойност на материалните запаси

7. Себетойността на материалните запаси следва да представлява сумата от всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние.

ПОКУПНА СТОЙНОСТ

8. Разходите по закупуване на материалните запаси съставляват сборът от покупната цена, вносните мита и други данъци (различни от тези, които впоследствие предприятието може да си възстановява от данъчните власти), транспортните разходи и други, които могат директно да се припишат на придобиването на стоките, материалите и услугите. Търговските отстъпки, рабати и други подобни компоненти се приспадат при определяне на покупната стойност.

9. Покупната стойност може да включва валутни разлики, директно отнасящи се до придобиването на материални запаси, фактурирани във валута, в редките случаи, разрешени в допустимото алтернативно счетоводно третиране в МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове. Валутните разлики се ограничават до тези, които са резултат от рязка девалвация или обезценка на една от валутите, срещу което няма практически начини за хеджиране, и отнасящи се до

задълженията, които не могат да бъдат уредени, и които са се появявали при наскоро придобити материални запаси.

РАЗХОДИ ЗА ПРЕРАБОТКАТА

10. Разходите за преработка на материалните запаси включват разходи, директно свързани с произвежданите единици, като например прекия труд. Освен това те включват и систематично начисляване на постоянните и променливите общи разходи, които се правят в процеса на производството. Постоянните общи разходи са тези непреки производствени разходи, които остават сравнително постоянни независимо от обема на производство, като например амортизация и поддръжка на фабрични сгради и оборудване, а така също и разходите за ръководството и администрацията на производството. Променливите общи разходи са тези непреки производствени разходи, които варират пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството, като например непреките материали и непрекия труд.

11. Разпределението на постоянните общи разходи към разходите за преработка се базира на нормалния капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка. Реалното ниво на производство може да бъде използвано, ако то се приближава до нормалния капацитет. Размерът на постоянните общи разходи, начислен за всеки произвеждан продукт, не се увеличава в резултат от нисък обем на производство или когато предприятието е в застой. Неразпределените общи разходи се признават за разходи в периода, в който те възникват. В периоди на необичайно високо производство размерът на постоянните общи разходи, който се начислява за всяка производствена единица, се намалява така, че материалните запаси да не се оценяват над себестойността. Променливите общи разходи се разпределят за всеки произведен продукт на базата на реалното използване на производствените мощности.

12. Производственият процес може да даде като резултат едновременното производство на повече от един продукт. Такъв е случаят например при производството на свързани продукти или, когато се произвежда основен продукт и страничен продукт. Когато разходите за преработката на всеки продукт не са ясно разграничими, те се разпределят между продуктите на рационална и последователна основа. Така например разпределението може да се базира на относителната стойност на продажбите на всеки продукт или на всеки етап от производствения процес, на който продуктите могат да бъдат разграничавани помежду си, или при завършване на производството. Повечето странични продукти по своята природа са несъществени. В такъв случай те обикновено се оценяват с нетната реализуема стойност и тази стойност се приспада от стойността на основния продукт. В резултат на това балансовата стойност на основния продукт не се различава съществено от неговата себестойност.

ДРУГИ РАЗХОДИ

13. Други разходи се включват в себестойността на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им място и състояние. Така например в стойността на материалните запаси може да се окаже уместно да бъдат включени непроизводствени разходи или разходи по проектирането на продукти за конкретни клиенти.

14. Примери за разходи, изключени от себестойността на материалните запаси и признаващи се за разходи за периода, в който те са възникнали:

а) наднормени количества отпадъчни материали, вложеният за тях труд или други производствени разходи;

б) складови разходи, освен в случаите, когато те са необходими за производствения процес, предхождащ един следващ производствен етап;

в) административни разходи, които не са свързани с довеждането на материалните запаси до сегашното им място и състояние; и

г) разходи за продажба.

15. В ограничен брой случаи разходи по ползвани кредити се включват в стойността на материалните запаси. Тези случаи са определени в допустимата алтернативна трактовка на МСС 23 Разходи по заеми.

СЕБЕСТОЙНОСТ НА МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНИ УСЛУГИ

16. Себестойността на материалните запаси при предоставяне на услуги се състои главно от разходите за труд и другите разходи за персонала, зает в предоставянето на услугата, включително служителите, изпълняващи надзорна дейност, и съответната част от общите разходи за тях. Трудът и други разходи, свързани с продажбите и общия административен персонал, не се включват, а се признават за разходи в периода, в който са възникнали.

Себестойност на земеделска продукция, добита от биологични активи

16А.Съгласно МСС 41 Земеделие, материалните запаси, които представляват предимно земеделска продукция, която е добита от биологични активи, се оценяват при първоначалното им признаване по справедлива стойност, намалени с разходите при пункта за продажба към момента на добиването. Това е себестойността на материалните запаси към датата на прилагане на този стандарт.

Техники за оценка на себестойността

17. Техниките за оценка на себестойността на материалните запаси, като например метода на стандартната себестойност за разходите или метода "цени на дребно", могат да бъдат използвани за удобство, ако резултатите се приближават до себестойността. Стандартната себестойност взема предвид нормалните нива на материали и доставки, труда, ефикасността и капацитета. Те се преразглеждат редовно и ако е необходимо, се преизчисляват съобразно новите условия.

Методът "цени на дребно" често се използва в търговията на дребно за оценяването на големи количества материални запаси от бързообръщаеми позиции, които имат еднакви надценки, и за които е неуместно използването на други методи. Стойността на материалните запаси се определя, като продажната цена на запасите се намалява с подходящия процент на брутната надценка. Използваният процент следва да взема предвид запасите, чиито цени са намалени под началната продажна цена. Често за всяка група стоки на дребно се използва един усреднен процент.

Формули за определяне на разходите

19. Разходите за материалните запаси от позиции, които обикновено не са взаимозаменяеми и произведените стоки или извършените услуги са предназначени за конкретни проекти, следва да бъдат определени чрез използването на конкретна идентификация на себестойността на всеки от тях,

20. Конкретна идентификация на себестойността означава, че конкретни разходи се свързват с определени позиции материални запаси. Това е една подходящо третиране на единици, които са предназначени за конкретен проект независимо дали те са били закупени или произведени. Конкретната идентификация за разходите обаче е неуместна при голям брой позиции материални запаси, които обичайно са взаимозаменяеми. В такива случаи методът на определяне на тези единици, които остават в запасите, би могъл да се използва за постигане на преднамерен ефект върху нетните приходи и разходи за даден отчетен период.

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНО ТРЕТИРАНЕ

21. Разходите за материалните запаси, които не се уредени в параграф 19, следва да се определят чрез използването на формулите първа входяща, първа изходяща (FIFO) или средната претеглена стойност.

22. Според формулата FIFO позициите от материалните запаси, които са закупени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите позиции в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни. По формулата за средната претеглена стойност, разходите за всяка позиция се определят от средната претеглена стойност на сходни позиции в началото на периода и стойността на сходни позиции, закупени или произведени през периода. Усредняването може да бъде изчислено на периодична основа или при постъпване на всяка допълнителна доставка в зависимост от условията в предприятието.

ДОПУСТИМО АЛТЕРНАТИВНО ТРЕТИРАНЕ

23. Разходите за материалните запаси, различни от тези в параграф 19, следва да се определя чрез използването на формулата последна входяща, първа изходяща (LIFO6).

24. Същността на формулата LIFO е, че позициите от материални запаси, закупени или произведени последни, се продават първи и следователно позициите, оставащи в запасите в края на периода, са тези, които са закупени или произведени първи.

Нетна реализуема стойност

25. Себестойността на материалните запаси може да не е възстановяема, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели, или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността на материалните запаси може да не бъде възстановяема, ако приблизително определените разходи за завършване или приблизително определените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Практиката на обезценяване на материалните запаси под себестойността им до нетната реализуема стойност е в съответствие с виждането, че активите следва да не се отчитат със стойности, превишаващи очакваните суми от продажба или използване.

26. Материалните запаси се намаляват до нетната реализуема стойност на базата на отделни позиции. Въпреки това, при някои обстоятелства може да бъде подходящо да се групират сходни или свързани позиции. Така например подобен случай може да има при позиции материални запаси, които са свързани с производствената линия на един и същ продукт и имат сходно предназначение и крайна употреба; произведени са и са предлагани в една и съща географска зона и на практика не могат да бъдат оценени отделно от други позиции, участващи в производството на един и същ продукт. Не е уместно да се намаляват материални запаси на основа на класификационни групи например стоки или всички стокови запаси в даден отрасъл или географски район. Доставчиците на услуги обикновено натрупват разходи във връзка с всяка услуга, за която се начислява отделна цена на продажба. Ето защо всяка такава услуга се третира като отделна позиция.

27. Приблизителното оценяване на нетната реализуема стойност се базира на най- сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка според обема на стоковите запаси, който се очаква да бъде реализиран. Тези оценки отчитат колебанията в цените и себестойността, които са в пряка връзка със събития, станали след приключване на периода дотолкова, доколкото тези събития потвърждават условията, съществуващи в края на периода.

28. Приблизителната оценка на нетната реализуема стойност също така следва да отчита какво е предназначението на държаните материални запаси. Като например - нетната реализуема стойност на количеството материални запаси, държани за изпълнение на фирмените договори за продажби или предоставяне на услуги, се базира на договорната цена. Ако договорите за продажба са за по- малко количество от държаните материални запаси, нетната реализуема стойност на превишаването има като база основните цени на продажба. Провизии или условни задължения, които могат да възникнат от фирмените договори за продажба, превишаващи по количество стоковите запаси, и от фирмени договори за покупка, се разглеждат съгласно МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи.

29. Материали и други придобити доставки, държани с оглед да бъдат използвани в производството на материални запаси, не се обезценяват под себестойността им, ако завършените продукти, в които те ще бъдат включени, се очаква да бъдат продадени по тяхната себестойност или над нея. Когато обаче спад на цената на материалите сочи, че себестойността на готовата продукция ще превиши нетната реализуема стойност, материалите се обезценяват до нетна реализуема стойност. При тези условия възможно най-добрата мярка за нетната реализуема стойност на стоковите запаси да е цената, на която могат да се набавят новите материали.

30. Към всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализуема стойност. Когато условията, довели до снижаване на материалните запаси под тяхната себестойност, вече не са налице, възприема се отново предишната стойност на преоценените материали така, че новата балансова сума е по-ниската от себестойността и преразгледаната нетна реализуема стойност. Това се случва, когато например дадена позиция от материалните запаси, която се отчита по нетна реализуема стойност поради спад в цената на продажбите, е все още в наличност в един последващ период и нейната продажна цена се е увеличила.



Признаване за разход

31. Когато материални запаси са продадени, балансовата сума на тези материални запаси следва да бъде призната като разход през периода, през който съответният приход е бил признат. Сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализуема стойност, както и всички загуби от материални запаси следва да се признаят като разходи за периода на обезценката или на възникването на загубите. Сумата на евентуалното обратно възстановяване на стойността на обезценката на материалните запаси, възникнала в резултат на увеличението на нетната реализуема стойност, следва да бъде призната като намаляване на сумата на признатите разходи за материални запаси през периода, през който възстановяването е възникнало.

32. Процесът на признаване за разход на балансовата сума на продадените материални запаси следва да води до съпоставяне на разходите и приходите за периода.

33. Някои материални запаси могат да бъдат отнесени по сметките на други активи, като например материални запаси, които се използват като компонент на създадените от самото предприятие собствени сгради, съоръжения и оборуд ване.Материалните запаси, отнесени към друг актив, се признават за разход в продължение полезния живот на актива.

Оповестяване

34. Финансовите отчети следва да оповестяват:

а) счетоводната политика, приета при оценката на материалните запаси, включително и използваните формули за определяне на разходите;

б) общата балансова сума на материалните запаси и балансовата сума по класификационни групи, подходящи за предприятието;

в) балансовата сума на материалните запаси, отчитани по нетната реализуема стойност;

г) сумата на всяка обратно възстановена обезценка, която е призната за приход за отчетния период в съответствие с параграф 31;

д) обстоятелствата или събитията, довели до възстановяване на обезценката на материални запаси в съответствие с параграф 31; и

е) балансовата сума на материалните запаси, които са дадени в залог за обезпечаване на пасиви.

35. В помощ на потребителите на финансовите отчети е информацията, касаеща балансовите суми по отделни видове материални запаси и границите на промените в тези активи. Общоприети класификационни групи материални запаси са стоките, производствените доставки, материалите, незавършеното производство и готовата продукция. Материалните запаси на предприятия, произвеждащи услуги, могат да бъдат представени просто като незавършено производство.

36. Когато разходите за материални запаси се определят по формулата LIFO в съответствие с допустимото алтернативно третиране на параграф 23, финансовите отчети следва да оповестяват разликата между сумата на материалните запаси, представена в баланса, и една от следните суми:

а) по-ниската сума от сумата, изчислена в съответствие с параграф 21 и нетната реализуема стойност; или

б) по-ниската от текущата себестойност към датата на баланса и нетната реализуема стойност.

37. Финансовите отчети следва да оповестяват или:

а) себестойността на материалните запаси, признати за разход през отчетния период; или

б) опериращите разходи, признати за разходи за отчетния период, които са съответни на приходите, класифицирани според техния характер.

38. Себестойността на материалните запаси, признати за разход за отчетния период, включва разходите, предварително включени при оценката на продадените материални запаси и неразпределените общи разходи, както и стойността на производствените разходи, които са извън нормалните граници. Конкретни обстоятелства за дадено предприятие може също да изискват включването на други разходи, като например разходи за пласмент.

39. Някои предприятия приемат различен формат за отчета си за приходите и разходите, което води до отчитане на различни стойности вместо себестойността на материалните запаси, признати за разход за отчетния период. Според този различен формат предприятието отчита стойностите на разходите за дейността, приложими към приходите за периода, класифицирани според техния характер. В този случай предприятието отчита стойностите, признати като разходи за суровини и консумативи, разходи за труд и други опериращи разходи, заедно със сумата на нетната промяна в материалните запаси за отчетния период.

40. Обезценката до нетната реализуема стойност може да бъде в такъв размер, обхват или характер, че да налага оповестяване според МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

41. Този МСС влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периоди, започващи на или след 1 януари 1995 г..


Международен счетоводен стандарт (МСС) 7 (преработен 1992 г.)


Отчети за паричните потоци

Този преработен международен счетоводен стандарт замества МСС 7 Отчет за измененията на финансовото състояние, одобрен от съвета през октомври 1977 г.. Преработеният стандарт влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периоди, които започват на или след 1 януари 1994 г..



СЪДЪРЖАНИЕ


Цел


Обхват


Ползата от информацията за паричните потоци


Дефиниции


Пари и парични еквиваленти


Представяне на отчета за паричните потоци


Оперативна дейност


Инвестиционна дейност


Финансова дейност


Отчитане на паричните потоци от оперативна дейност


Отчитане на паричните потоци от инвестиционни

и финансови дейности


Отчитане на паричните потоци на нетна база


Парични потоци в чуждестранна валута


Извънредни статии


Лихви и дивиденти


Данъци върху дохода


Инвестиции в дъщерни дружества, асоциирани и смесени предприятия


Придобиване и продажба на дъщерни дружества и други стопански единици


Безпарични сделки


Компоненти на парите и паричните еквиваленти


Други оповестявания


Дата на влизане в сила

Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на "Предговора към международните счетоводни стандарти". Международните счетоводни стандарти не са предназначени да се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Информацията за паричните потоци на едно предприятие е полезна с това, че предоставя на потребителите база за оценка на възможностите на предприятието да генерира пари и парични еквиваленти и потребностите на предприятието да използва тези парични потоци, както и разпределението във времето и сигурността на тяхното създаване.

Целта на настоящия стандарт е да изисква осигуряването на информация за историческите изменения на парите и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, който ги категоризира през отчетния период по оперативни, инвестиционни и финансови дейности.

ОБХВАТ

1. Дадено предприятие следва да изготви отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и следва да представя като неразделна част от счетоводните си отчети за всеки отчетен период, за който са представени финансовите отчети.

2. Настоящия стандарт замества досегашния МСС 7 Отчет на измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г..

3. Потребителите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва парите и паричните еквиваленти. Това винаги е така независимо от характера на дейността на предприятието и независимо от това, дали парите се разглеждат като продукт на предприятието, какъвто може да бъде случаят с дадена финансова институция. Предприятията се нуждаят от пари в значителна степен поради едни и същи причини, колкото и различни да са основните им дейности, генериращи приходи. Предприятията се нуждаят от пари, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Следователно стандартът изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци.

ПОЛЗАТА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

4. Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на потребителите да оценят промените в нетните активи на дадено предприятие, финансовата му структура (включително и неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разполагането на паричните потоци във времето, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности.

5.Информацията за паричните потоци е от полза при извършването на оценката на възможностите на предприятието да генерира пари и парични еквиваленти и дава възможност на потребителите да създават модели за оценяване и сравняване на сегашната стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Също така тя подобрява сравнимостта на отчитането на резултатите от дейността на различните предприятия, защото премахва неблагоприятния ефект от използването на различни счетоводни трактовки на едни и същи сделки и събития.

5. Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Тази информация е полезна и при проверяването на точността на минали оценки на бъдещи парични потоци и при проучването на взаимоотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

ДЕФИНИЦИИ

6. В този стандарт се използват следните термини с посочените им значения:

Пари - пари, налични в брой, и депозити на виждане.

Парични еквиваленти - краткосрочни, високоликвидни инвестиции, които са лесно обращаеми в конкретни парични суми и съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.

Парични потоци - входящите и изходящите потоци от пари и парични еквиваленти.

Оперативни дейности - оперативната дейност на предприятието, създаваща приходи, и други дейности, които не са инвестиционни или финансови дейности.

Инвестиционни дейности - придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в парични еквиваленти.

Финансови дейности са тези дейности, които водят до промени в размера и състава на собствения капитал и заемни средства, получени от предприятието.

ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ

7. Паричните еквиваленти се държат по-скоро за целите на посрещането на краткосрочни парични задължения, а не за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана една инвестиция като паричен еквивалент, тя трябва да бъде лесно обращаема в определена сума пари и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова една инвестиция нормално се категоризира като паричен еквивалент само когато има краткосрочен падеж, като например до три месеца от датата на придобиването. Капиталовите инвестиции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако не са по същество парични еквиваленти, например в случая на привилегировани акции, придобити в рамките на един кратък срок на техния падеж и с посочен срок за погасяване.

8. Заемането от банки по принцип се счита за финансова дейност. Въпреки това, в някои страни банковият овърдрафт, който е платим при поискване, представлява неразделна част от управлението на парите на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като елемент на парите и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобно банково споразумение е салдото по банковата сметка, което често се променя от положителни стойности до овърдрафт.

9. Паричните потоци изключват движенията между статии, които представляват пари или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на парите на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните пари в парични еквиваленти.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

10. Отчетът за паричните потоци следва да представя паричните потоци през отчетния период, групиран по оперативни, инвестиционни и финансови дейности.

11. Дадено предприятие представя паричните си потоци, получени от оперативни, инвестиционни и финансови дейности, по начин, който е най- подходящ за дейността му. Класифицирането по дейности предоставя информация, която дава възможност на потребителите да оценяват влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на парите и паричните му еквиваленти. Тази информация може също така да бъде използвана за оценяване на взаимоотношенията между тези дейности.

12. Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на кредит включва както лихвата, така и главницата, лихвата може да бъде класифицирана като оперативна дейност, а главницата се класифицира като финансова дейност.

Оперативна дейност

13. Размерът на паричните потоци, получени от оперативната дейност, е главен показател за степента, в която дейностите на предприятието са генерирали достатъчно парични потоци за изплащане на задълженията, за поддържане на оперативната способност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за правене на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци заедно с останалата информация е полезна за прогнозирането на бъдещите оперативни потоци.

14. Паричните потоци от оперативната дейност се извличат главно от главните приходоносни дейности на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на нетната печалба или загуба. Като пример за парични потоци от оперативни дейности могат да се посочат:

а) паричните постъпления от продажбата на стоки и услуги;

б) паричните постъпления от лицензни споразумения и авторски права, такси, комисионни и други приходи;

в) паричните плащания на доставчици на стоки и услуги;

г) паричните плащания на и от името на работниците и служителите;

д) паричните посттъпления и паричните плащания на застрахователно предприятие за застрахователни премии и обезщетения, анюитетните суми и други суми по застрахователни полици;

е) паричните плащания или възстановяване на суми, изплатени като подоходни данъци, с изключение на случаите, когато те могат да бъдат конкретно идентифицирани с финансовите и инвестиционните дейности; и

ж) паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели.

Някои сделки, като например продажбата на дадено звено от завода, може да донесат печалба или загуба, която се включва при определянето на нетната печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки, представляват парични потоци от инвестиционни дейности.

15. Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски и търговски цели, като в този случай те се третират като текущи запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

Инвестиционна дейност

16. Отделното оповестяване на паричните потоци, възникващи от инвестиционната дейност, е важно, защото паричните потоци представляват размера на разходите, направени за ресурси, предназначени да генерират бъдещ приход и парични потоци. Като пример за парични потоци, произтичащи от инвестиционни дейности, могат да се посочат:

а) паричните плащания за придобиване на имоти, заводи и оборудване, нематериални и други дългосрочни активи; тези плащания включват плащанията, свързани с капитализираните развойни разходи и сгради, изградени със собствени ресурси, заводи и оборудване;

б) паричните постъпления от продажбата на имоти, заводи и оборудване, нематериални и други дългосрочни активи;

в) паричните плащания за придобиване на капитал или дългови инструменти на други предприятия и лихва от участието в съвместни търговски дружества (различни от плащанията за тези инструменти, които се разглеждат като парични еквиваленти, или тези, които се държат за дилърски или търговски цели);

г) паричните постъпления от продажбата на акции или дългови инструменти на други предприятия и лихва от участието в съвместни предриятия (различни от плащанията за тези инструменти, които се разглеждат като парични еквиваленти, или тези, които се държат за дилърски или търговски цели);

д) паричните аванси и кредити, предоставени на трети страни (които не са аванси и кредити, отпуснати от финансова институция);

е) парични постъпления от повторно изплащане на аванси и кредити, предоставени на трети страни (различни от авансите и кредитите на финансовите институции)

ж) паричните плащания за фючърсни договори, форуърдни договори, опционни договори и суапови договори с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията са класифицирани като финансови дейности; и

з) паричните постъпления от фючърсни договори, форуърдни договори, опционни договори и суапови договори с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията са класифицирани като финансови дейности. Когато даден договор се отчита като хеджиране на определена позиция, паричните потоци от договора се класифицират по същия начин както паричните потоци на позицията, която се хеджира.

Финансова дейност

17. Отделното оповестяване на паричните потоци, произтичащи от финансовата дейност е важно, защото се използва при прогнозирането на сумите от бъдещите парични потоци, които представляват вземания на институциите, които са предоставили капитал на предприятието. Като примери за парични потоци, произтичащи от финансова дейност, може да се посочат:

а) паричните постъпления от емитирането на акции или други капиталови инструменти;

б) изплащането на парични суми на собственици за придобиването или изплащането на акции на предприятието;

в) паричните постъпления от емитиране на необезпечени облигации, заемни средства, кредити, полици, облигации, ипотеки и други краткосрочни или дългосрочни заемни средства;

г) паричните погашения на суми по заемни средства;

д) паричните плащания от страна на даден наемател за намаляването на неизплатени задължения при финансов лизинг.

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ОТ ОПЕРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ

18. Предприятието следва да отчита паричните потоци от оперативната дейност, като използва:

а) прекия метод, при който се отразяват главните категории от брутни парични приходи и брутни парични плащания, или

б) косвения метод, при който нетната печалба или загуба се коригира по отношение на последствията от сделките, извършвани по безналичен начин, на отложените или начислени минали или бъдещи приходи или плащания за оперативната дейност и такива статии от приходите или разходите, свързани с инвестиционни или финансови парични потоци.

19. Предприятията са насърчавани да отчитат паричните потоци от оперативната дейност, като използват прекия метод. Прекият метод предоставя информация, която може да бъде полезна при оценяване на паричните потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните класове брутни парични приходи и брутни парични разходи може да бъде получена:

а) или от счетоводните записи на предприятието;

б) или чрез коригирането на продажбите, отчетната стойност на продажбите (лихвите и други подобни приходи и разходите за изплащане на лихви и други подобни разходи за дадена финансова институция) и други статии от отчета за:

(i)промените на материалните запаси и търговските вземания и задължения по време на отчетния период;

(ii)други безналични статии;

(iii) други статии, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци.

20. При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на нетната печалба или загуба по отношение на ефектите на:

а) промените на материалните запаси и търговските вземания и задължения по време на отчетния период;

б) безналичните статии, като например амортизация, резерви, отложени плащания на данъчни задължения, нереализирани положителни и отрицателни разлики от промените на валутния курс, неразпределена печалба на съдружниците и интереси на малцинствения дял на акционерите;

в) всички други статии, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци.

От друга страна, нетният паричен поток от оперативните дейности може да бъде представен по косвения метод, като се покажат приходите и разходите, представени в отчета за приходите и разходите и промените на материалните запаси и търговските вземания и задължения през отчетния период.

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

ОТ ИНВЕСТИЦИОННИ И ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ

21. Дадено предприятие следва да отчита поотделно главните категории брутни парични постъпления и брутни парични плащания, произтичащи от инвестиционни и финансови дейности, освен до степента, до която паричните потоци, описани в параграфи 22 и 24, се отчитат на нетна база.

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА НЕТНА БАЗА

22. Паричните потоци, произлизащи от следните оперативни, инвестиционни или финансови дейности, следва да се отчитат на нетна база:

а) паричните постъпления и плащания от страна на клиентите, когато паричните потоци отразяват no-скоро дейностите на клиента, отколкото тези на предприятието; и

б) паричните постъпления и плащания за статии, при които обращаемостта е бърза, сумите са големи и падежите са краткосрочни.

23. Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква а), са:

а) приемането и изплащането на безсрочни депозити в банки;

б) фондовете от инвестиционно предприятие, държани за клиенти; и

в) наеми, събирани от името на и плащани на собствениците на имотите. Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква б), са:

а) сумите на главницата за клиенти с кредитни карти;

б) закупуването и продажбата на инвестиции;

в) други краткосрочни заеми, например тези, които имат падеж до три месеца.

24. Паричните потоци, произтичащи от всяка от следните дейности на дадена финансова институция, могат да бъдат отчитани на нетна база: а) паричните постъпления и плащания за приемането и изплащането на депозити с определен падеж;


б) внасянето на депозити и тегленето на депозити от други финансови институции;

в) паричните аванси и кредити, отпускани на клиенти, и погасяване на тези аванси и кредити.

ПАРИЧНИ ПОТОЦИ В ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА

25. Паричните потоци, произтичащи от сделки в чуждестранна валута, следва да се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на предприятието, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на отчетната валута към чуждестранната валута на датата на паричния поток.

26. Паричните потоци на чуждестранното дъщерно дружество следва да се приведат към обменния курс на счетоводната валута към чуждата валута в деня на паричния поток.

27. Парични потоци в чуждестранна валута се отчитат по начин, отговарящ на МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове. Това позволява използването на обменен курс, който дава приблизителна стойност, близка до действителния обменен курс. Например средната претеглена величина на обменния курс за отчетния период може да се използва за отчитане на сделки в чуждестранна валута или за преизчисляванети на паричните потоци на чуждестранното дъщерно дружество. МСС обаче не позволява да се използва обменният курс в деня на баланса при конвертиране на паричните потоци на дъщерно дружество.

28. Нереализираните печалби или загуби, произтичащи от промени в курсовете на чуждестранна валута, не са парични потоци. Въпреки това, влиянието на промените в курсовете на чуждестранна валута върху парите или паричните еквиваленти, държани или дължими в чуждестранна валута, се отчитат в отчета на паричните потоци, за да се изравнят с парите и паричните еквиваленти в началото и в края на периода. Тази сума сега се представя отделно от паричните потоци от основни, инвестиционни и финансови дейности и включва разликите, когато има такива, ако тези парични потоци са отчитани по обменни курсове в края на периода.

ИЗВЪНРЕДНИ СТАТИИ

29. Паричните потоци, отнасящи се към извънредните статии, следва да се класифицират като произтичащи от основни, инвестиционни или финансови дейности в зависимост от случая и да се оповестяват отделно.

30. Паричните потоци, отнасящи се до извънредни статии, се отчитат поотделно като произтичащи от основни, инвестиционни или финансови дейности в отчета за паричните потоци, за да се даде възможност на потребителите да разберат тяхното естество и влиянието им върху настоящите и бъдещите парични потоци на предприятието. Тези оповестявания са в допълнение към оповестяванията за естеството и размера на извънредните статии, изисквани от МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

ЛИХВИ И ДИВИДЕНТИ

31. Паричните потоци от лихви и дивиденти, получени и изплатени, следва да бъдат отчитани поотделно. Всеки следва да се категоризира поотделно по последователен начин от един в друг период като основна, инвестиционна или финансова дейност.

32. Общата сума на лихвата, изплатена през отчетния период, се оповестява в отчета за паричните потоци независимо от това, дали е призната като разход в отчета за приходите и разходите, или е капитализирана в съответствие с разрешения алтернативен подход в МСС 23 Разходи по заеми.

33. Изплатената лихва и получените лихви и дивиденти обикновено се категоризират като парични потоци от оперативната дейност за дадена финансова институция. Въпреки това, не съществува консенсус по категоризацията на тези парични потоци за другите предприятия. Изплатената лихва и получените лихви могат да бъдат категоризирани като парични потоци от оперативната дейност, тъй като те се включват в определянето на нетната печалба и загуба. Като алтернатива изплатената лихва и получените лихви и дивиденти могат да се категоризират като финансови парични потоци и инвестиционни парични потоци, тъй като те представляват разходи за получаването на финансови ресурси или възвръщаемост на инвестициите.

34. Изплатените дивиденти могат да бъдат класифицирани като финансов паричен поток, тъй като те представляват разходи за получаване на финансови ресурси. Като алтернатива изплатените дивиденти могат да се класифицират като компонент на паричните потоци от оперативната дейност, за да се подпомогнат потребителите при определянето на способността на предприятието да изплаща дивиденти от оперативните парични потоци.

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА

35. Паричните потоци, произтичащи от данъци върху дохода, следва да се отчитат поотделно и да се категоризират като парични потоци от оперативната дейност, освен ако не могат да бъдат конкретно определени като инвестиционни и финансови дейности.

36. Данъците върху дохода възникват при сделки, създаващи парични потоци, които се класифицират в отчета за приходите и разходите като основни, инвестиционни или финансови дейности. Докато разходите за данъци могат лесно да се определят като инвестиционни или финансови дейности, паричните потоци, свързани с данъците, често е невъзможно да се определят и могат да възникнат в различен отчетен период от паричните потоци на основната сделка. Затова платените данъци обикновено се класифицират като парични потоци от оперативна дейност. Въпреки това, когато е възможно да се идентифицира данъчният паричен поток с отделна сделка, която създава парични потоци, категоризирани като инвестиционни или финансови дейности, данъчният паричен поток се категоризира според случая като инвестиционна или финансова дейност. Когато данъчните парични потоци са разпределени в повече от една категория дейности, тогава се отразява общата сума платени данъци.

ИНВЕСТИЦИИ В ДЪЩЕРНИ ДРУЖЕСТВА, АСОЦИИРАНИ И СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

37. Когато се осчетоводява инвестиция в асоциирано или дъщерно дружество чрез използване на метода на собствения капитал или себестойностния метод, тогава инвеститорът ограничава своя отчет на паричните потоци само до парични потоци между себе си и получателя на инвестицията, например дивиденти и аванси.

38. Предприятие, което отчита своя дял в смесено контролирано юридическо лице (виж МСС 31 Счетоводно отчитане на дялове в съвместни предприятия), като

използва пропорционална консолидация, то включва в консолидирания си отчет на паричните потоци своя пропорционален дял от паричните потоци на смесено контролирано юридическо лице.


ПРИДОБИВАНЕ И ПРОДАЖБА НА ДЪЩЕРНИ ДРУЖЕСТВА И ДРУГИ СТОПАНСКИ ЕДИНИЦИ

39. Съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиването и разпродажбата на дъщерни дружества или други стопански единици, следва да се представят поотделно и категоризирани като инвестиционни дейности.

40. Предприятието следва да оповести съвкупно във връзка с придобиването или продажбата на дъщерни дружества или други стопански единици през отчетния период всеки от следните елементи:

а) обща покупна или продажна цена;

б) частта от покупната или продажната цена, изплатена в пари или парични еквиваленти;

в) сумата на парите или парични еквиваленти в придобитото или продадено дъщерно дружество или стопанска единица;

г) сумата на активите и пасивите, с изключение на парите и паричните еквиваленти в придобитото или продаденото дъщерно дружество или стопанска единица, обобщена по всяка главна категория.

41. Отделното представяне на влиянието върху паричните потоци на придобиването или продажбата на дъщерни дружества и други стопански единици като статии от едни и същ ред заедно с отделното отразяване на сумите от придобитите или продадени пасиви и активи спомага да се разграничат тези парични потоци от паричните потоци, произтичащи от други оперативни, инвестиционни и финансови дейности.

42. Съвкупната сума на платените или получените пари като покупна или продажна цена се записва в отчета за паричните потоци като нетни придобити или продадени пари или парични еквиваленти.

БЕЗПАРИЧНИ СДЕЛКИ

43. Инвестиционни и финансови операции, които не изискват използването на пари или парични еквиваленти, следва да се изключват от отчета за паричните потоци. Такива операции следва да бъдат оповестени във финансовите отчети по начин, който осигурява изцяло съответната информация за тези инвестиционни и финансови дейности.

44. Много инвестиционни и финансови дейности не оказват пряко влияние върху текущите парични потоци, въпреки че засягат структурата на капитала и активите на предприятието. Изключването на безналични операции от отчета за паричните потоци е в съответствие с целта на отчета за паричните потоци, тъй като тези статии не отразяват паричните потоци през текущия период. По-долу се посочват примери за безналични операции:

а) придобиване на активи чрез пряко приемане на съответните пасиви или чрез финансов лизинг;

б) придобиване на предприятия чрез емитиране на дялов капитал;

в) замяна на дълг срещу собственост.


КОМПОНЕНТИ НА ПАРИТЕ И ПАРИЧНИТЕ ЕКВИВАЛЕНТИ

45. Предприятието следва да оповестява компонентите на парите и на паричните еквиваленти, както и да представя връзката на тези суми в своя отчет за паричните потоци с равностойни статии, посочени в баланса.

46. С оглед на разнообразието в управлението на парите и банковите нормативни уредби в различните части на света и за да се спазва изискването на МСС 1 Представяне на финансови отчети, предприятието оповестява възприетата от него политика при определянето на състава на парите и паричните еквиваленти.

47. Влиянието на всяка промяна в политиката за определяне на компонентите на парите и паричните еквиваленти, например промяна в категоризацията на финансовите инструменти, които преди това не са били считани за част от инвестиционния портфейл на предприятието, се отчита съгласно изискванията на МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

ДРУГИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ

48. Предприятието следва да оповестява заедно с коментар, даван от ръководството, и размера на значителните салда на пари и парични еквиваленти, държани от предприятието, които не са на разположение за ползване от ръководството.

49. Има различни обстоятелства, при които парите и паричните еквиваленти, държани от предприятието, не са на разположение за ползване от страна на групата. Като пример могат да се посочат салдата на парите и парични еквиваленти, в които се прилагат валутен контрол или други правни ограничения, когато салдата не са на разположение за общо ползване от предприятието майка или от други дъщерни дружества.

50. Допълнителната информация може да се окаже съществена за разбирането от страна на потребителя на финансовото състояние и ликвидността на предприятието. Оповестяването на тази информация заедно с един коментар от страна на ръководството е желателно и то може да съдържа следното:

а) сумата на неизтеглените кредитни улеснения, които могат да бъдат налице за бъдещи оперативни дейности и за уреждане на капиталови задължения, като се посочват евентуалните ограничения за ползване на тези улеснения;

б) съвкупната сума на паричните потоци от всяка основна, инвестиционна и финансова дейност, свързани с дяловото участие в смесени търговски дружества, отчитана чрез използването на пропорционална консолидация;

в) съвкупната сума на паричните потоци, която представлява увеличения на оперативния капацитет отделно от тези парични потоци, които са необходими за поддържането на оперативния капацитет; и

г) сумата на паричните потоци, произтичащи от основните, инвестиционните и финансовите дейности от всеки осчетоводяван отрасъл и географски сегмент (виж МСС 14 Отчитане по сектори).

51. Отделното оповестяване на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет и паричните потоци, необходими за поддържането на оперативния капацитет, е от полза за потребителя и му помага да определи дали предприятието инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет. Предприятие, което не инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет, може да ощетява бъдещата рентабилност за сметка на текущата ликвидност и разпределяните суми между собствениците.

52. Отчитането на паричните потоци по сектори дава възможност на потребителите да получат вярна представа за взаимоотношенията между паричните потоци на стопанската дейност като цяло и техните съставни части, както и наличието и динамиката на паричните потоци по сегменти.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

52. Настоящия международен счетоводен стандарт влиза в сила по отношение на финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 1994 г..




МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 8 (ПРЕРАБОТЕН 1993 г.)

Нетна печалба или загуба за периода,

фундаментални грешки и промени

в счетоводната политика

МСС 35 Преустановяващи се дейности заменя параграфи 4 и 19 - 22 от МСС 8. МСС 35 също заменя дефиницията за преустановени дейности в параграф 6 от МСС 8. МСС 35 е в сила за финансови отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 1999 г..

МСС 40 Инвестиционни имоти, измени параграф 44, който сега също е представен в удебелен курсив. МСС е в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г..

Едно разяснение на ПКР се отнася до МСС 8:


-ПКР - 8: Прилагане за първи път на МСС като основна счетоводна база.



СЪДЪРЖАНИЕ


Цел


Обхват


Дефиниции


Нетна печалба или загуба за периода


Нетна печалба или загуба за отчетния период


Извънредни статии


Печалба или загуба от обичайната дейност


Промени в счетоводните приблизителни оценки


Фундаментални грешки


Най-разпространено третиране


Допустим алтернативен подход


Промени в счетоводната политика


Приемане на международен счетоводен стандарт


Други промени в счетоводната политика-най-разпространено третиране


Други промени в счетоводната политика-допустим алтернативен подход


Дата на влизане в сила




Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към МСС. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Целта на настоящия стандарт е да предпише класификацията, оповестяването и счетоводното третиране на определени статии от отчета за доходите, така че всички предприятия да подготвят и представят отчетите си за доходите на една съпоставима база. Това ще подобри сравнимостта им както с финансовите отчети за предходни периоди, така и с финансовите отчети на други предприятия. Съответно този стандарт изисква класификацията и отчитането на извънредните статии и отчитането на определени статии от отчета за доходите от обичайната дейност. Той установява също и счетоводното третиране на промените в счетоводните приблизителни оценки, промените в счетоводната политика и коригирането на фундаменталните грешки.

Обхват

1. Настоящия стандарт следва да се прилага при представянето на печалбата или загубата от обичайната дейност и извънредните статии в отчета за доходите, отчитането в отчета на промените в приблизителните счетоводни оценки, фундаменталните грешки и промените в счетоводната политика.

2. Настоящия стандарт замества МСС 8 Несвойствени статии, статии от минали периоди и промени в счетоводната политика, одобрен през 1977 г..

3. Наред с всичко останало стандартът разглежда отчитането на някои статии от нетната печалба или загуба за отчетния период. Такова отчитане се прави в допълнение на всяко друго отчитане, изисквано по други МСС, включително и Международен счетоводен стандарт МСС 5 Информация, която следва да бъде оповестена във финансовите отчети.

4. (Заличена)

5. Данъчните ефекти на извънредните статии, фундаменталните грешки и промените в счетоводната политика се отчитат и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода. Където МСС 12 се отнася за необичайни статии, това следва да се разбира като извънредни статии, така както са дефинирани в настоящия стандарт.


ДЕФИНИЦИИ

6. В настоящия стандарт се използват следните термини с посоченото им значение:

Извънредни статии са приходите или разходите, които са резултат от събития или операции , които са ясно разграничени от обичайната дейност на предприятието, поради което не се очаква те да се повтарят често или постоянно.

Обичайни дейности са дейностите, които се предприемат от едно предприятие като част от неговия бизнес, и такива свързани дейности, които предприятието предприема за напредъка на, възникват за или произтичат от тези дейности.

Фундаментални грешки са грешките, установени през текущия отчетен период, които са от такова значение, че финансовите отчети за един или повече предходни периоди вече не могат да се считат за достоверни към датата на тяхното издаване.

Счетоводни политики представлява конкретни принципи, бази, конвенции, правила и практики, приети от едно предприятие при изготвянето и представянето на финансовите отчети.

НЕТНА ПЕЧАЛБА ИЛИ ЗАГУБА ЗА ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД

7. Всички признати за периода доходни и разходни статии следва да бъдат включени при определянето на нетната печалба или загуба за периода, освен ако някой МСС не изисква или не позволява друго.

8. Обикновено всички признати за даден период доходни и разходни статии се включват при определянето на нетната печалба или загуба за периода. Това включва извънредните статии и резултатите от промени в счетоводните приблизителни оценки . Могат да съществуват обстоятелства обаче, при които дадени статии могат да се изключат от нетната печалба или загуба за текущия период. Настоящият стандарт разглежда две такива обстоятелства: коригиране на фундаментални грешки и ефекта от промени в счетоводната политика.

9. Други МСС разглеждат статии, които може да отговарят на дефинициите за доходите и разходите, дадени в общите положения, но които обикновено се изключват при определянето на нетната печалба или загуба. Такива примери включват преоценъчен излишък (виж МСС 16 Имоти, заводи и оборудване), печалби и загуби, произтичащи от преизчисляване на финансовите отчети на чужди икономически субекти (виж МСС 21 Ефекти от промените в обмените курсове).

10. Нетната печалба или загуба за отчетния период включва следните елементи, всеки от които следва да бъде оповестен на лицевата страна на отчета за доходите:

а) печалба или загуба от обичайната дейност; и

б) извънредни статии.

Извънредни статии

11. Естеството и размерът на всяка извънредна статия следва да бъдат оповестени отделно.

12. На практика всички доходни и разходни статии, включени при определянето на

нетната печалба или загуба за периода, са резултат от обичайната дейност на предприятието. Ето защо само в редки случаи дадено събитие или сделка водят до извънредна статия.

13. Дали едно събитие или сделка може да се разграничи ясно от обичайната дейност на предприятието се определя по-скоро от естеството на събитието или сделката в сравнение с дейността, извършвана обичайно от предприятието, отколкото от честотата, с която се очаква да възникват такива събития. Ето защо едно събитие или сделка могат да бъда извънредни за едно предприятие, но да не бъдат извънредни за друго предприятие поради разликите между техните обичайни дейности. Например загубите, понесени вследствие на земетресение, могат да се приемат за извънредна статия за много предприятия. Въпреки това исковете от собствениците на застрахователни полици вследствие на земетресение не се определят като извънредни статии при едно застрахователно предприятие, което прави застраховки за такива рискове.

14. Примери за събития и сделки, които обикновено пораждат извънредни статии за повечето предприятия, са:

а) загуба на активи; или

б) земетресение или друго природно бедствие.

15. Отчитането на естеството и сумата на всяка извънредна статия може да се направи на лицевата страна на отчета за доходите, или когато това се оповестява в поясненията към финансовите отчети. Само общата сума на всички извънредни статии се оповестява на лицевата страна на отчета за доходите.

Печалба или загуба от обичайната дейност

16. Когато доходните и разходните статии на доходите и разходите от обичайната дейност са с такива размери, естество или обхват, че тяхното разкриване е важно за обясняване на резултатите от дейността на предприятието за отчетния период, естеството и сумата на такива статии следва да се оповести поотделно.

17. Въпреки че доходните и разходни статии, описани в параграф 16, не са извънредни статии, естеството и размерът на такива статии могат да бъдат от значение за потребителите на финансови отчети при запознаването с финансовото състояние и резултати на предприятието и при изготвянето на прогнози за финансовото състояние и резултати. Оповестяването на такава информация обикновено се прави в бележките към финансовите отчети.

18. Обстоятелствата, които могат да доведат до отделно представяне на доходни и разходни статии съгласно параграф 16 включват:

а) намаляване стойността на материалните запаси до нетната им реализуема стойност, стойността на имотите, машините и съоръженията до възстановимата им стойност, както и обратното възстановяване на такива намаления;

б) преструктурирането на дейността на предприятието и обратното възстановяване на всякакви провизии, направени за разходите по преструктурирането;

в) освобождаване от имотите, машините и съоръженията;

г) освобождаване от дългосрочните инвестиции;

д) прекратени дейности;

е) уреждане на съдебни спорове ; и

ж) други обръщания на провизии .

19.-22. (Заличени - виж МСС 35 Преустановяващи се дейности)

Промени в счетоводните приблизителни оценки

23. В резултат на несигурността, присъща на стопанската дейност, много статии от финансовите отчети не подлежат на прецизна оценка, а само на приблизителна оценка. Процесът на приблизително оценяване е свързан с преценки, основани на последната налична информация. Приблизителни оценки може да се изискват например за лошите вземания, негодност на материалните запаси или срока на годност или очаквания срок на икономическите ползи от амортизируемите активи. Използването на разумни приблизителни стойности представлява основен елемент на изготвянето на финансовите отчети и не намалява тяхната достоверност.

24. Една приблизителна стойност подлежи на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се базира, или в резултат от получена нова информация, допълнително натрупан опит или последващо развитие. По своята същност преразглеждането на приблизителната стойност не води до попадането на коригираната стойност в рамките на дефиницията за извънредна статия или фундаментална грешка.

25. Понякога е трудно да се направи разграничение между промяна в счетоводната политика и промяна на счетоводна приблизителна оценка. При тези случаи промяната се приема като промяна на счетоводна приблизителна оценка, придружена от съответното оповестяване.

26. Ефектът от промяната на счетоводна приблизителна оценка следва да бъде включен при определянето на нетната печалба или загуба за:

а) периода на промяната, ако промяната засяга само този период; или

б) периода на промяната и бъдещи периоди, ако промяната засяга и двата.

27. Една промяна на счетоводна приблизителна оценка може да окаже влияние само върху текущия период или върху текущия период и бъдещи такива. Например приблизителната стойност на размера на лошите вземания засяга само текущия период, поради което се признава незабавно. Въпреки това, промяна в приблизителната оценка на срока на годност или на очаквания модел на потребление на икономическите ползи от един амортизируем актив засята амортизационните разходи както за текущия период, така и за всеки период през останалия срок на годност на актива. И в двата случая ефектът от промяната, свързана с текущия период, се признава като приход или разход за текущия период. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава за бъдещите периоди.

28. Ефектът от промяната на една счетоводна приблизителна оценка следва да се включи в същата класификация ю на отчета за доходите, която е била използвана за приблизителната стойност преди това.

29. За да гарантира съпоставимостта на финансовите отчети за различни периоди, ефектът от промяната на една счетоводна приблизителна оценка по отношение на приблизителните оценки, които са били включени тогава в отчета за доходите от обичайната дейност, се включва в този елемент от нетната печалба или загуба. Ефектът от промяната на една счетоводна приблизителна оценка за приблизителна оценка, която е била включена като извънредна статия, се отчита като извънредна статия.

30. Естеството и размерът на промяната на счетоводната приблизителна оценка , която оказва значителен ефект през текущия отчетен период, или която се очаква да окаже значителен ефект през последващите периоди, следва да бъде оповестена. Ако е практически неизпълнимо да се даде количествено изражение на размера й, този факт следва също да бъде оповестен.

ФУНДАМЕНТАЛНИ ГРЕШКИ

31. През текущия период могат да бъдат открити грешки при изготвянето на финансовите отчети за един или повече отчетни периоди. Грешките могат да възникнат в резултат от математически грешки, грешки при прилагането на счетоводната политика, неправилно тълкуване на факти, измама или пропуск. Коригирането на тези грешки нормално се включва при определянето на нетната печалба и загуба за текущия период.

32. В редки случаи някоя грешка има толкова значителен ефект върху финансовите отчети за един или повече периоди, че тези финансови отчети вече не могат да се приемат за достоверни към датата на тяхното публикуване. Тези грешки се наричат фундаментални грешки. Пример за фундаментална грешка е включването във финансов отчет за предишен период на значителни по размер незавършено производство и вземания, свързани с подправени договори, които не могат да бъдат изпълнени. Коригирането на фундаментални грешки, свързани с предходни периоди, изисква преизчисляване на сравнителната информация или на представянето на проформа информация.

33. Коригирането на фундаменталните грешки може да се разграничи от промените на счетоводните приблизителни оценки. Счетоводните приблизителни оценки по своята същност са преценки, които могат да се нуждаят от преразглеждане, когато стане известна допълнителна информация. Например печалбата или загубата, признати в резултат от непредвидено обстоятелство, което не е могло да бъде надеждно оценено преди това, не представлява коригиране на фундаментална грешка.

Най-разпространено третиране

34. Сумата на корекцията на дадена фундаментална грешка, свързана с предходни периоди, следва да се отчита чрез коригиране на салдото на неразпределената печалба в началото на отчетния период. Сравнителната информация следва да бъде преизчислена, освен ако това е невъзможно.

35. Финансовите отчети, включително и сравнителната информация за предходни периоди, се представят, като че ли фундаменталната грешка е била коригирана през периода, през който е била направена. Ето защо сумата на корекцията, която се отнася за всеки представян период, се включва в нетната печалба и загуба за съответния период. Сумата на корекцията, свързана с периоди, предхождащи тези, включени в сравнителната информация във финансовите отчети, се коригира за сметка на неразпределената печалба в началото на предходния представен период. Всяка друга информация, представена във връзка с предходни периоди като историческо обобщаване на финансови данни, също се преизчислява.

36. Не е задължително преизчисляването на сравнителната информация да води до промени във финансовите отчети, които са били одобрени от акционерите, регистрирани или представени пред регулаторните органи. Националното законодателство обаче може да изисква изменение на такива финансови отчети.

37. Предприятието следва да оповести следното:

а) естеството на фундаменталната грешка;

б) сумата на корекцията за текущия период и за всеки представен предходен период;

в) сумата на корекцията, свързана с периоди, предхождащи тези, включени в сравнителната информация; и

г) факта, че сравнителната информация е била преизчислена или че това е било невъзможно.

Допустим алтернативен подход

38. Сумата на корекцията на фундаменталната грешка следва да се включи при определянето на нетната печалба или загуба за текущия период. Сравнителната информация следва да се представи както е оповестена във финансовите отчети за предходния период. Допълнителната проформа информация, подготвена съгласно параграф 34, следва да се представи, освен ако това е практически неизпълнимо.

39. Корекцията на фундаменталната грешка се включва при определянето на нетната печалба и загуба за текущия период. Въпреки това, допълнителната информация се представя под формата на отделни колони, така че нетната печалба и загуба за текущия период и за всеки друг предходен период да се покаже в такъв вид, сякаш фундаменталната грешка е била коригирана през периода, когато е била направена. Това счетоводно третиране може да се прилага в страни, където се изисква финансовите отчети да включват сравнителна информация, която да бъде в съответствие с финансовите отчети, представени през предходни периоди.

40. Предприятието следва да оповестява следното:

а) естеството на фундаменталната грешка;

б) сумата на корекцията, призната по отношение на нетната печалба и загуба за текущия период; и

в) сумата на корекцията, включена за всеки период, за който е представена проформа информация и размера на корекцията по отношение на периоди, предхождащи тези, включени в проформа информацията. Ако е практически неизпълнимо да се представи проформа информация, този факт следва да бъде оповестен.

ПРОМЕНИ В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА

41. Трябва да се осигури възможност на потребителите да сравняват финансовите отчети на дадено предприятие за по-дълъг период от време, за да могат да установят тенденциите в неговото финансово състояние, дейност и парични потоци. Ето защо за всеки период се прилага една и съща счетоводна политика.

42. Промяна в счетоводната политика следва да се прави само ако се изисква по закон или от орган, регулиращ счетоводните стандарти, или ако промяната ще доведе до по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовите отчети на предприятието.

43. По-подходящо представяне във финансовите отчети на събития или сделки има, когато новата счетоводна политика води до по-съответстваща или достоверна информация относно финансовото състояние, резултатите или паричните потоци на предприятието.

44. Следното не представлява промяна в счетоводната политика:

а) възприемането на счетоводна политика за събития и сделки, които се различават по същество от случилите се преди това събития или сделки; и

б) приемането на нова счетоводна политика за събития и сделки, които не са се случвали преди това или са били незначителни.

Първоначалното възприемане на една политика за отчитане на активи по преоценени суми в съответствие с допустимия алтернативен подход в МСС 16 Имоти, заводи и оборудване или МСС 38 Нематериални активи е промяна в счетоводната политика, но тя се третира като преоценка в съответствие с МСС 16 или МСС 38, а не в съответствие с настоящия стандарт. Ето защо параграфи 49-57 от настоящия стандарт не са приложими за подобни промени в счетоводната политика.

45. Една промяна в счетоводната политика се прилага с обратна сила в съответствие с изискванията на настоящия стандарт. Прилагането с обратна сила води до прилагане на новата счетоводна политика по отношение на събития и сделки по начин, все едно новата счетоводна политика винаги е била прилагана. Ето защо счетоводната политика се прилага по отношение на събития и сделки от датата на произхода на тези статии. Прилагането за бъдещи периоди означава, че новата счетоводна политика се прилага по отношение на събития и сделки, възникващи след датата на промяната. Не се правят никакви корекции по отношение на предходни периоди нито на салдото на неразпределената печалба в началото на отчетния период, нито при отчитането на нетната печалба или загуба за текущия период, защото съществуващите салда не се преизчисляват. Новата счетоводна политика обаче се прилага по отношение на съществуващите салда считано от датата на промяната. Например едно предприятие може да реши да направи промяна в счетоводната си политика относно разходите по заеми и да капитализира тези разходи в съответствие с допустимия алтернативен подход в МСС 23 Разходи по заеми. При бъдещо прилагане новата политика се прилага само по отношение на разходите по заеми, които са направени след датата на промяната на счетоводната политика.

Приемане на Международен счетоводен стандарт

46. Промяната в счетоводната политика, която се прави при приемането на МСС, следва да се оповестява в отчетите в съответствие с конкретните преходни разпоредби, ако има такива, на същия МСС. При липса на преходни разпоредби промяната в счетоводната политика следва да се прилага в съответствие с най-разпространеното третиране съгласно параграфи 49, 52 и 53 или допустимия алтернативен подход съгласно параграфи 54, 56 и 57.

47. Преходните разпоредби на МСС могат да изискват прилагане с обратна сила или бъдещо прилагане на промяната в счетоводната политика.

48. Когато едно предприятие не е приело някой нов МСС, който е бил публикуван от КМСС, но който все още не е влязъл в сила, предприятието се насърчава да

оповести естеството на бъдещата промяна в счетоводната политика и да оцени ефекта от промяната върху неговата нетна печалба или загуба и финансово състояние.

Други промени в счетоводната политика - най-разпространено третиране

49. Една промяна в счетоводната политика следва да се прилага с обратна сила, освен ако сумата на свързаните с това корекции за предходни периоди не може да бъде разумно определена. Всяка корекция вследствие промяната следва да бъде отчетена като корекция на салдото на неразпределената печалба в началото на отчетния период. Сравнителната информация следва да бъде преизчислена, освен ако това е практически неизпълнимо7 .

50. Финансовите отчети, включително и сравнителната информация за предходни периоди, се представят, като че ли винаги е прилагана новата счетоводна политика. Ето защо сравнителната информация се преизчислява, за да отразява новата счетоводна политика. Сумата на корекцията за периоди, предхождащи тези, включени във финансовите отчети, се коригира за сметка на салдото на неразпределената печалба в началото на най-ранния представен период. Всяка друга информация относно предходни периоди, като исторически обобщени финансови данни, също се преизчислява.

51. Не е задължително преизчисляването на сравнителната информация да води до изменение във финансовите отчети, които са били одобрени от акционерите или регистрирани или представени пред регулативните органи. Въпреки това, националното законодателство може да изисква промяната на такива финансови отчети.

52. Промяната в счетоводната политика следва да се прилага без обратна сила, когато сумата на корекцията на салдото на неразпределената печалба в началото на периода, изисквано в параграф 49, не може да бъде основателно определена.

53. Когато дадена промяна в счетоводната политика има съществен ефект върху текущия период или върху някой друг представен предходен период или може да има съществен ефект върху следващите периоди, предприятието следва да оповести следното:

а) причините за промяната;

б) сумата на корекцията за текущия период и за всеки представен период;

в) сумата на корекцията, отнасяща се за периоди, предхождащи тези, включени в сравнителната информация;

г) фактът, че сравнителната информация е била преизчислена, или че това е било практически неизпълнимо.

Други промени в счетоводната политика - допустим алтернативен подход

54. Промяната в счетоводната политика следва да бъде прилагана с обратна сила, освен ако сумата на която и да е корекция вследствие на промяната, която се отнася до предходните периоди, не е определима в разумни граници. Всяка корекция вследствие промяната следва да бъде включена при определянето на нетната печалба и загуба за текущия период. Следва да бъде представена сравнителна информация така, както е била отчетена във финансовите отчети за предходния период. Следва да бъде представена и допълнителна проформа сравнителна информация, изготвена в съответствие с параграф 49, освен ако това е практически неизпълнимо.

55. Корекциите вследствие промяна в счетоводната политика се включват при определянето на печалбата и загубата за отчетния период. Често обаче се представя допълнителна сравнителна информация под формата на отделни колони, за да се покаже нетната печалба или загуба и финансовото състояние за текущия период и за всеки предходен период, представен така, като че ли новата счетоводна политика е била прилагана винаги. Това счетоводно третиране може да се прилага в страни, където финансовите отчети е задължително да включват сравнителна информация, която да се равнява с финансовите отчети, представени за предходни периоди.

56. Промяната в счетоводната политика следва да се прилага без обратна сила, когато сумата, която трябва да се включи в нетната печалба и загуба за текущия период съгласно изискванията на параграф 54, не може да бъде разумно определена.

57. Когато една промяна в счетоводната политика има значителен ефект върху текущия период или върху всеки представен предходен период или може да има значителен ефект върху последващи периоди, предприятието следва да оповести:

а) причините за промяната;

б) сумата на корекцията, призната в нетната печалба и загуба за текущия период; и

в) сумата на корекцията, включена за всеки период, за който се представя проформа информация, и сумата на корекцията, свързана с периоди, предхождащи тези, включени във финансовите отчети. Ако представянето на проформа информация е практически неизпълнимо, този факт следва да се оповести.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

58. Настоящият Международен счетоводен стандарт влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периоди, започващи на и след 1 януари 1995 г..


МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 10 (ПРЕРАБОТЕН 1999 Г.)

СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА БАЛАНСА

Настоящия Международен счетоводен стандарт беше одобрен от Съвета на КМСС през март 1999 г. и влезе в сила за финансовите отчети, които обхващат периоди, започващи на и след 1 януари 2000 г..

ВЪВЕДЕНИЕ

МСС 10 Събития след датата на баланса заменя онези части от МСС 10 Непредвидими обстоятелства и събития, настъпили след датата на баланса, които не са вече заменени от МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Новият стандарт прави следните ограничени промени:

а) нови оповестявания относно датата на официалното утвърждаване на финансовите отчети за издаване;

б) премахване на възможността да се признае задължението за дивиденти, които са обявени, че се отнасят за периода, обхванат от финансовите отчети, и са предложени или декларирани след датата на баланса, но преди финансовите отчети да са официално оторизирани за издаване. Предприятието може да направи изискваното оповестяване на такива дивиденти или на лицевата страна на баланса като отделен елемент на собствения капитал, или в бележките към финансови отчети;

в) потвърждение, че предприятието следва да актуализира оповестяванията, които се отнасят до условия, съществували към датата на баланса, в светлината на всяка нова информация относно тези условия, която то получава след датата на баланса;

г) премахване на изискването да се коригират финансовите отчети, когато събитие след датата на баланса показва, че принципът за действащо предприятие не е спазен за част от предприятието. Съгласно МСС 1 Представяне на финансови отчети принципът за действащо предприятие се прилага за предприятието като цяло;

д) уточнения към примерите за коригиращи и некоригиращи събития; и

е) различни подобрения на проекта.




СЪДЪРЖАНИЕ


Цел


Обхват


Определения


Признаване и оценяване


Коригиращи събития след датата на баланса


Некоригиращи събития след датата на баланса


Дивиденти


Действащо предприятие


Оповестяване


Дата на утвърждаване за издаване


Актуализиране на оповестяванията относно условията към датата на

Баланса


Некоригиращи събития след датата на баланса


Дата на влизане в сила

Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на предговора към "Международните счетоводни стандарти". Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Цел

Целта на настоящия стандарт е да определи:

а) кога едно предприятие следва да коригира финансовите си отчети заради събития след датата на баланса; и

б) оповестяванията, които предприятието следва да направи относно датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване, и относно събитията след датата на баланса.

Стандартът също изисква предприятието да не изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо предприятие, ако събитията след датата на баланса показват, че принципът за действащо предприятие не е спазен.

Обхват

1. Настоящия стандарт следва да бъде прилаган при отчитане и оповестяване на събития след датата на баланса.

ДЕФИНИЦИИ

2. В този стандарт се използват следните термини с посочените им значения:

Събития след датата на баланса са онези събития както благоприятни, така и неблагоприятни, които възникват между датата на баланса и датата, на която финансовите отчети са оторизирани за издаване. Два вида събития могат да бъдат идентифицирани:

а) тези, които предоставят условия, съществували към датата на баланса (коригиращи събития след датата на баланса): и

б) тези, които са показателни за условия, възникнали след датата на баланса (некоригиращи събития след датата на баланса).

3. Процесът по оторизиране на финансовите отчети за издаване ще варира в зависимост от структурата на управление, законовите изисквания и процедурите по изготвянето и приключването на финансовите отчети.

4. В някои случаи от предприятието се изисква да предаде на акционерите финансови отчети на предприятието за одобрение, след като вече финансовите отчети са издадени. В такива случаи финансовите отчети са считат за утвърдени за издаване на датата на първоначалното им издаване, а не на датата, на която акционерите одобряват финансови отчети.


Пример

Управлението на предприятието изготвя проекта за финансови отчети за годината към 31 декември 20x1 г. на 28 февруари 20x2 г. На 18 март 20x2 г. съветът на директорите разглежда финансовите отчети и официално ги утвърждава за издаване. Предприятието обявява своята печалба и друга финансова информация на 19 март 20x2 г. Финансовите отчети са предоставени на разположение на акционерите и други лица на 1 април 20x2 г. Годишното събрание на акционерите одобрява финансовите отчети на 15 май 20x2 г. и одобрените финансови отчети след това са представени пред регулаторния орган на 17 май 20x2 г.

Финансовите отчети са оторизирани за издаване на 18 март 20x2 г. (датата на оторизиране за издаване от съвета на директорите).

5. В някои случаи от ръководството на предприятието се иска да представи финансови отчети пред надзорния съвет (съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство) за одобрение. В такива случаи финансови отчети са утвърдени за издаване, когато ръководството ги утвърждава за представяне пред надзорния съвет.

ПРИМЕР

На 18 март 20x2 г. ръководството на едно предприятие оторизира финансовите отчети за представяне пред надзорния съвет. Надзорният съвет е съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство, и може да включва представители на наетия персонал и други външни интереси. Надзорният съвет одобрява финансовите отчети на 26 март 20x2 г. Финансовите отчети са предоставени на разположение на акционерите и другите лица на 1 април 20x2 г. Годишното събрание на акционерите получава финансовите отчети на 15 май 20x2 г. и финансовите отчети след това са представени пред регулаторния орган на 17 май 20x2 г.

Финансовите отчети са оторизирани за издаване на 18 май 20x2 г. (датата на утвърждаването им за издаване от ръководството пред надзорния съвет).

5. Събития след датата на баланса включват всички събития до датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване, дори ако тези събития възникват след публикуването на обявената печалба и друга финансова информация.


ПРИЗНАВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ


Коригиращи събития след датата на баланса

7. Предприятието следва да коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази коригиращите събития след датата на баланса.

8. Следните събития са примери на коригиращи събития след датата на баланса, които изискват предприятието да коригира сумите, признати във финансовите отчети, или да признае статии, които не са били признати преди:

а) решение след датата на баланса на съдебно дело, което потвърждава, че предприятието вече има съществуващо задължение към датата на баланса и поради това изисква предприятието да коригира вече признатата провизия или да признае провизия вместо просто да оповести условно задължение;

б) получаване на информация след датата на баланса, показваща че даден актив е бил обезценен към датата на баланса или че сумата на предварително

признатата загуба от обезценка на този актив трябва да бъде коригирана; например:

(i)банкрут на клиент, който възниква след датата на баланса, обикновено потвърждава, че към датата на баланса вече е съществувала загуба по сметката за търговските вземания и че предприятието трябва да коригира балансовата сума на сметката за търговските вземания; и

(ii)продажба на материални запаси след датата на баланса може да предостави доказателство относно тяхната нетна реализуема стойност към датата на баланса;

в) установяване след датата на баланса на себестойността на активи, закупени преди датата на баланса, или постъпленията от активи, продадени преди датата на баланса;

г) установяване след датата на баланса на сумата за разпределяне от печалбата или изплащането на бонуси, ако предприятието е имало съществуващо юридическо или конструктивно задължение към датата на баланса да направи такива плащания в резултат на събития преди тази дата (виж МСС 19 Доходи на наети лица); и

д) разкриване на измама или грешки, които показват че финансовите отчети са неверни.

Некоригиращи събития след датата на баланса

9. Предприятието следва да не коригира сумите, признати във финансови отчети, за да отрази некоригиращите събития след датата на баланса.

10 Пример за некоригиращо събитие след датата на баланса е намаляването на пазарната стойност на инвестициите между датата на баланса и датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване. Спадът на пазарната стойност обикновено не се свързва със състоянието на инвестициите към датата на баланса, но отразява обстоятелства, които са възникнали в следващия период. Следователно предприятието не коригира сумите за инвестициите, признати във финансовите отчети. По подобен начин предприятието не осъвременява сумите, оповестени за инвестиции, каквито са на датата на баланса, въпреки че предприятието може да е длъжно да даде допълнителни оповестявания съгласно параграф 20.

Дивиденти

11. Ако дивидентите за притежателите на капиталови инструменти (така, както са определени в МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне) са предложени или декларирани след датата на баланса, предприятието не следва да признава тези дивиденти като задължение към датата на баланса.

12. МСС 1 Представяне на финансови отчети изисква предприятието да оповести сумата на дивидентите, които са били предложени или декларирани след датата на баланса, но преди финансовите отчети да са утвърдени за издаване. МСС 1 позволява предприятието да направи тези оповестявания или:

а) на лицевата страна на баланса като отделен елемент на собствения капитал; или

б) в бележките към финансовите отчети.


Действащо предприятие

13. Дадено предприятието следва да не изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо предприятие, ако ръководството прецени след датата на баланса, че възнамерява да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му или че няма никаква друга реалистична алтернатива, освен да направи това.

14. Влошаването на оперативните резултати и финансовото състояние след датата на баланса може да покаже необходимост да се обмисли дали принципът за действащото предприятие е все още спазен. Ако принципът за действащо предприятие вече не е валиден, ефектът е толкова проникващ, че този стандарт изисква фундаментална промяна на базата на осчетоводяване, а не коригиране на сумите, признати в рамките на първоначалната база на осчетоводяване.

15. МСС 1 Представяне на финансови отчети изисква определени оповестявания, ако:

а) финансовите отчети не са изготвени на принципа на действащо предприятие; или

б) управлението съзнава съществената несигурност, свързани със събития или условия, които могат да породят значително съмнение относно способността на предприятието да продължи като действащо предприятие. Събитията или условията, изискващи оповестяване, може да възникнат след датата на баланса.

ОПОВЕСТЯВАНЕ

Дата на оторизиране за издаване

16. Дадено предприятието следва да оповести датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване и кой е извършил това утвърждаване. Ако собствениците на предприятието или други лица имат правото да изменят финансовите отчети след издаването, предприятието следва да оповести този факт.

17. За потребителите е важно да знаят кога финансовите отчети са били оторизирани за издаване, тъй като финансовите отчети не отразяват събития след тази дата.

Актуализиране на оповестяванията относно условия към датата на баланса

18. Ако предприятието получи информация след датата на баланса относно условия, които са съществували към датата на баланса, предприятието следва да актуализира оповестяванията, които се отнасят до тези условия, в светлината на тази нова информация.

19. В някои случаи предприятието трябва да осъвремени оповестяванията в своите финансови отчети, за да отрази информация, получена след датата на баланса, дори когато информацията не влияе на сумите, които предприятието признава в своите финансови отчети. Един пример за необходимостта да се осъвременят оповестяванията е, когато се появи доказателство след датата на баланса относно условно задължение, което е съществувало на датата на баланса. В допълнение към преценката дали трябва да признае разпоредба съгласно МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи предприятието осъвременява своите оповестявания относно условните задължения в светлината на това доказателство.

Некоригиращи събития след датата на баланса

20. Там където некоригиращите събития след датата на баланса са от такава важност, че неоповестяването би повлияло на способността на потребителите на финансовите отчети да направят правилни преценки и вземат правилни решения, предприятието следва да оповести следната информация за всяка значителна категория на некоригиращото събитие след датата на баланса:

а) естеството на събитието; и

б) оценката на финансовия му ефект или изявление, че такава оценка не може да бъде направена.

21. Следните събития са примери на некоригиращи събития след датата на баланса, които може да са от такава важност, че неоповестяването би повлияло на способността на потребителите на финансовите отчети да направят правилни оценки и решения:

а) важни бизнес комбинации след датата на баланса (МСС 22 Бизнес комбинации изисква специални оповестявания в такива случаи) или извеждане от главно дъщерно дружество;

б) разгласяване на план да се преустанови дейност, извеждане на активи или уреждане на задължения, приписвани на преустановяваните дейности, или влизане в обвързващо споразумение да се продадат такива активи или уредят такива задължения (виж МСС 35 Преустановяващи се дейности);

в) важни покупки или освобождавания на активи или отчуждаване на важни активи от правителството;

г) нарушаване на важен производствен план в резултат на пожар след датата на баланса;

д) разгласяване или започване на изпълнението на важно преструктуриране (виж МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи);

е) важни сделки с обикновени акции и сделки с потенциални обикновени акции след датата на баланса (МСС 33 Доходи на акция насърчава предприятието да оповести описанието на такива сделки, различни от капиталови емисии и разделяне на акции);

ж) необичайно големи промени след датата на баланса в цената на активите или валутните курсове;

з) промени в данъчните ставки или данъчните закони, приети или обявени след датата на баланса, които имат съществен ефект върху текущите и отсрочените данъчни активи и задължения (виж МСС 12 Данъци върху дохода);

и) влизане в значителни ангажименти или условни задължения например чрез

издаване на значителни гаранции; и

й) започване на важен съдебен спор, произлизащ единствено от събития,

възникнали след датата на баланса.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

22. Настоящия Международен счетоводен стандарт влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на и след 1 януари 2000 г.

23. През 1998 г. МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи замени части от МСС 10 Непредвидими обстоятелства и събития, настъпили след датата на баланса, които разглеждат непредвидимите обстоятелства. Настоящия стандарт заменя останалото от този стандарт.



Международен счетоводен стандарт (МСС) 11 (преработен 1993 г.)

ДОГОВОРИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО

Този преработен международен счетоводен стандарт заменя МСС 11 Отчитане на договорите за строителна дейност, одобрен от съвета през март 1979 г.. Преработения стандарт влиза в сила за счетоводните отчети, които обхващат периодите, започващи на или след 1 януари 1995 г.

През май 1999 г., МСС 10 (преработен 1999 г.)Събития след датата на баланса замени параграф 45. Измененият текст влиза в сила, когато МСС 10 (преработен 1999 г.) влезе в сила - т.е. за годишните счетоводни отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2000 г.



СЪДЪРЖАНИЕ


Цел


Обхват


Определения


Комбиниране и сегментиране на договорите за строителство


Приходи по договора


Разходи по договора


Признаване на приходите и разходите по договора


Признаване на очакваните загуби


Промени в предвижданията


Оповестяване


Дата на влизане в сила



Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на предговора към Международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от Предговора).

Цел

Целта на настоящия стандарт е да предостави счетоводна трактовка на приходите и разходите, свързани с договорите за строителна дейност. Поради характера на дейността, изпълнявана по договорите за строителство, обикновено датата, на която започва дейността по договора, и датата на приключването на тази дейност попадат в различни отчетни периоди. Следователно основният въпрос при отчитането на договорите за строителство е отнасянето на приходите и разходите по договора към отчетните периоди, през които се изпълняват строителните работи. Този стандарт използва критериите за признаване, дадени в общите положения за изготвяне и представяне на счетоводните отчети, за да се определи кога приходите и разходите по договора следва да бъдат признати като приход и разход в отчета за приходите и разходите. Той дава също и практически насоки за прилагането на тези критерии.

ОБХВАТ

1. Настоящия стандарт следва да се прилага при отчитането на договорите за строителство в счетоводните отчети на изпълнителите по договорите.

2. Този стандарт заменя МСС 11 Отчитане на договорите за строителна дейност, приет през 1978.

ДЕФИНИЦИИ

3. В настоящия стандарт се използват следните термини с посочените им значения: Договор за строителство е договор, в който е договорено конкретно

строителство на актив или на съвкупност от активи, които са в тясна взаимна връзка или взаимна зависимост по отношение на техния проект, технология и функция, крайна цел или предназначение.

Договор на база на фиксирана цена е договор за строителна дейност, при който договорната страна се съгласява на твърда договорна цена или твърда единична цена на готовия продукт, която в някои случаи е обвързана с клаузи за ескалация на разходите.

Договор на база "разходи плюс" е договор за строителна дейност, при който на договорната страна се възстановяват допустимите или определените по друг начин разходи плюс процент към тези разходи или твърдо възнаграждение.

4. Може да бъде сключен договор за строителна дейност за построяването на един- единствен актив, като например - мост, сграда, язовир, тръбопровод, път, кораб или тунел. Договорът за строителна дейност може да обхваща също и строителство на редица активи, които са в тясна взаимна връзка или взаимна

зависимост по отношение на своя проект, технология и функция или тяхната крайна цел или предназначение. Примери за подобни договори са строителството на рафинерии и други сложни елементи от заводи или оборудване.

5. По смисъла на настоящия стандарт договорите за строителство включват:

а) договори за оказване на услуги, които са пряко свързани със строителството на актива, например тези за услугите, предоставени от ръководителите на обекта и архитектите;

б) договори за разрушаване или възстановяване на активи и рекултивиране на околната среда след унищожаването на активите.

6. Договорите за строителство се формулират по различни начини, които по смисъла на настоящия стандарт се делят на договори на база на твърда цена и на договори на база "разходи плюс". В някои договори за строителна дейност може да има характеристики и на договор на база на твърда цена и на договор на база "разходи плюс", например в случай на договор на база "разходи плюс" при договорена максимална цена. При тези обстоятелства предприемачът трябва да разгледа всичките условия, дадени в параграфи 23 и 24, за да реши кога да признае приходите и разходите по договора.

КОМБИНИРАНЕ И СЕГМЕНТИРАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА СТРОИТЕЛСТВО

7. Обикновено изискванията на настоящия стандарт се прилагат поотделно за всеки строителен договор. Въпреки това, при определени обстоятелства е необходимо стандартът да се прилага по отношение на отделно диференцирани елементи на един договор или по отношение на група договори, третирани заедно, за да се отрази същността на договора или на групата договори.

8. Когато даден договор обхваща няколко актива, строителството на всеки актив следва да бъде третирано като отделен договор за строителство, когато:

а) за всеки актив са били представени отделни предложения;

б) всеки актив е бил предмет на отделни преговори и предприемачът и клиентът са могли да приемат или отхвърлят тази част от договора, която се отнася за всеки актив;

в) могат да бъдат определени разходите и приходите за всеки актив.

9. Група от договори независимо от това дали са с един или няколко клиента следва да бъдат третирани като един договор за строителна дейност, когато:

а) група от договори се договаря като един пакет;

б) договорите са толкова тясно взаимно свързани, че всъщност са част от един проект с общ марж на печалбата;

в) договорите се изпълняват едновременно или в една непрекъсната последователност.

10. Даден договор може да предвижда строителството на допълнителен актив по избор на клиента или може да бъде изменен така, че да включва строителството на допълнителен актив. Строителството на допълнителния актив следва да се третира като отделен договор за строителна дейност, когато:


а) активът значително се различава по отношение на проект, технология или функция от актива или активите, обхванати от първоначалния договор;

б) цената на актива се договаря без връзка с първоначалната договорна цена.



ПРИХОДИ ПО ДОГОВОРА

11. Приходите по договора следва да включват:

а) първоначалната сума от прихода, специфицирана в договора;

б) допълнителните работи, извършени вследствие допълнителни изменения в обема на договорните работи, изплащането на искове и материални стимули:

(i)дотолкова, доколкото е вероятно те ще доведат до реализиране на приходи;

(ii)същите могат да бъдат надеждно измерени.

12. Приходите по договора се измерват по справедливата стойност на полученото или дължимото за вземане заплащане. Измерването на прихода по договора се влияе от много несигурности, които зависят от резултатите от бъдещи събития. Често приблизителните стойности трябва да бъдат преразгледани вследствие на развитието на събитията и разрешаването на несигурностите. Следователно сумата на приходите по договора може да се увеличава или намалява през различните периоди. Например:

а) изпълнителя по договора и клиента могат да се договорят за изменения в обема на работите или по отношение на искове, които увеличават или намаляват приходите по договора през един период, който излиза извън първоначално договорения по договора;

б) сумата на договорените приходи при договор на база на твърда цена може да се увеличи в резултат от клаузите за ескалация на разходите;

в) сумата на приходите по договора може да се намали в резултат от неустойки, произтичащи от закъснение по вина на предприемача при изпълнението на договора;

г) когато при договор на твърда цена се използва твърда цена на единица продукт, приходите по договора се увеличават с увеличение на изпълнените единици от този продукт.

13. Изменението на обема представлява нареждане от страна на клиента за промяна на обема на работата, която трябва да бъде изпълнена по договора. Такова изменение на обема може да доведе до увеличение или намаление на приходите по договора. Примери за изменение са промените в спецификациите или в проекта на актива и промените на времетраенето на договора. Дадено изменение се включва към приходите по договора, когато:

а) има вероятност клиентът ще одобри изменението и сумата на приходите, произтичащи от изменението;

б) сумата на приходите може да бъде надеждно измерена.

14. Рекламация представлява сума, която предприемачът иска да събере от клиента, или от друга страна - като възстановяване на разходи, които не са били включени в договорната цена. Например рекламация може да възникне вследствие забавяне по вина на клиента, грешки в спецификациите или проекта и спорни изменения

в работите по договора. Измерването на сумите на приходите, произтичащи от рекламациите, се характеризира с голяма несигурност и често зависи от резултатите от преговорите. Ето защо рекламациите могат да бъдат включени към приходите по договора само когато:

а) преговорите са достигнали до напреднал етап, на който е вероятно клиентът да приеме рекламацията;

б) сумата, която е вероятно да бъде приета от клиента, може да бъде надеждно измерена.

15. Премийни плащания представляват допълнителни суми, които се изплащат на изпълнителя по договора при постигането или преизпълнението на определени стандарти за изпълнение. Например, даден договор може да позволи премийно плащане на изпълнителя по договора за ранното изпълнение на договора. Премийните плащания се включват в приходите по договора, когато:

а) изпълнението на договора е на достатъчно напреднал етап, на който е вероятно да бъдат постигнати или преизпълнени определените показатели за изпълнението;

б) сумата на премийните плащания може да бъде надеждно изчислена.

РАЗХОДИ ПО ДОГОВОРА

16. Разходите по договора следва да включват:

а) разходи, които пряко са свързани с конкретния договор;

б) разходи, които се отнасят към договорната дейност изобщо и могат да бъдат начислени по договора;

в) такива други разходи, които могат да бъдат конкретно начислени на клиента съгласно условията на договора.

17. Разходите, които се отнасят пряко към конкретен договор, включват:

а) разходи за труд на обекта, включително надзор на обекта;

б) разходи за материали, използвани при строителството;

в) амортизация на заводи и оборудване, използвани по договора;

г) разходи за придвижването на заводите и оборудването и материалите до и от площадката на изпълнението на договора;

д) разходи за наемане на заводи и оборудване;

е) разходи за проектиране и техническа помощ, които пряко са свързани с договора;

ж) приблизителни разходи за работи по извършването на корекции и работи по гаранционната поддръжка, включително и очакваните гаранционни разходи;

з) искове от трети страни.

Тези разходи могат да бъдат намалени с евентуални случайни приходи, които не са включени в приходите по договора, например - приходи от продажбата на излишни материали и извеждането от употреба на оборудването и в края на договора.

18. Разходите, които могат да бъдат отнесени изобщо към дейността по договора и могат да бъдат начислени по конкретни договори, включват:

а) застраховки;

б) разходи за проектиране и техническа помощ, които не са пряко свързани с конкретен договор;

в) общи разходи по строителството.

Подобни разходи се начисляват чрез използването на методи, които са систематични и рационални и се прилагат постоянно за всички разходи с подобни характеристики. Начисляването се базира на нормалното равнище на строителната дейност. Общите разходи за строителството включват такива разходи като тези за обработката и изплащане на заплатите на строителния персонал. Разходите, които могат да бъдат отнесени към договорната дейност изобщо и могат да бъдат начислени по отделни договори, включват също и разходите по кредитите, когато предприемачът възприеме допустимата алтернативно третиране в МСС 23 Разходи по заеми.

19. Разходите, които могат да бъдат конкретно начислени на клиента по условията на договора, могат да включват някои общи административни разходи и разходи за развойна дейност, за които в условията на договора е предвидено реимбурсиране.

20. Разходи, които не могат да бъдат отнесени към договорна дейност или не могат да бъдат причислени към даден договор, се изключват от разходите за този договор за строителна дейност. Подобни разходи включват:

а) общи административни разходи, чието реимбурсиране не е предвидено в договора;

б) разходи по продажби;

в) разходи за научноизследователска и развойна дейност, които в договора не се предвижда да бъдат възстановени;

г) амортизация за заводи и оборудване, които не са били използвани по дадения договор.

21. Разходите по договора включват разходи, които се отнасят към дадения договор за времето от датата на възлагането на договора до окончателното му изпълнение. Въпреки това, разходите, които се отнасят пряко към даден договор, и които са понесени по сключването на договора, също се включват като част от разходите по договора, ако могат да бъдат определени поотделно и надеждно изчислени и е вероятно, че договорът ще бъде сключен. Когато разходите, направени по сключването на договора, се признават за разход за периода, през който са направени, те не се включват в разходите по договора, когато договорът е сключен през следващ период.

ПРИЗНАВАНЕ НА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ ПО ДОГОВОРА

22. Когато резултатът от един договор за строителство може да бъде предвиден надеждно, приходите и разходите, свързани с договора за строителната дейност, следва да бъдат признати за приходи и разходи съответно чрез съпоставяне на етапа на изпълнение на договорната дейност спрямо датата на приключването на баланса. Очакваните загуби по договора за строителната дейност следва незабавно да бъдат признавани като разход в съответствие с параграф 36.

23. В случай на договор на база на фиксирана цена резултатът от договора за строителство може да бъде определен надеждно, ако бъдат изпълнени всички посочени условия:

а) общите приходи по договора могат да бъдат надеждно изчислени;

б) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора;

в) както разходите по договора за неговото изпълнение, така и етапът на изпълнението му могат да бъдат надеждно определени към датата на приключването на баланса;

г) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно изчислени, така че фактическите разходи, направени по договора, да могат да бъда сравнени с предвидените.

24. В случай на договор на база "разходи плюс"резултатът от договора за строителната дейност може да бъде надеждно определен, когато са изпълнени всички посочени условия:

а) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора;

б) разходите, отнасящи се към договора, независимо дали са възстановими или не, могат да бъдат ясно определени и надеждно измерени.

25. Признаването на приходите и разходите чрез отнасяне към етап на завършване на договора често се нарича метод "дял на завършеното строителство". По този метод на приходите по договора съответстват разходите по договора, направени на етапа на завършването, което води до отразяване на приходи, разходи и печалба, които могат да се отнесат към частта от завършената работа. Този метод дава полезна информация за степента на изпълнение на дейността по договора и за резултатите през даден отчетен период.

26. Съгласно метода за процент на завършване приходите по договора се признават като приход в отчета за приходите и разходите през отчетните периоди, когато е била извършена работата. Разходите по договора обикновено се признават за разход в отчета за приходите и разходите през отчетните периоди, когато е извършена работата, към която те се отнасят. Въпреки това, всяко очаквано превишаване на общата сума на разходите по договора спрямо общата сума на приходите по договора незабавно се признава за разход в съответствие с параграф 36.

27. Изпълнителят по договора може да е направил разходи по договора, които да се отнасят за бъдещи дейности по договора. Подобни разходи по договора се признават като актив при условие, че е вероятно те да бъдат възстановени. Подобни разходи представляват сума, дължима от клиента, и често се класифицират като незавършени работи по договора.

28. Резултатът от един договор за строителна дейност може да бъде оценен надеждно само когато е вероятно предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора. Въпреки това, когато се появи несигурност по отношение на възможността за събирането на определена сума, която вече е включена в приходите по договора и вече е призната в отчета за приходите и разходите, несъбираемата сума или сумата, по отношение на която вече не съществува вероятност за възстановяване, се признава по-скоро като разход, а не като корекция на размера на приходите по договора.

29. Обикновено дадено предприятие е в състояние да прави надеждни предвиждания, след като е сключило договор, който установява:

а) приложимите права на всяка от страните по отношение на актива, който ще бъде построен;

б) възнаграждението, което ще бъде получено в замяна;

в)начина и условията на плащането.

Обикновено е необходимо предприятието да има също и вътрешна финансово-

бюджетна и отчетна система. Предприятието преглежда и когато е необходимо

преработва приблизителните данни за приходите и разходите по договора по

време на изпълнението на договора. Необходимостта от подобни актуализации

не означава непременно, че резултатите от договора не могат да бъдат надеждно

предвиждани.

30. Етапът на изпълнение на даден договор може да бъде определен по много начини. Предприятието използва метода, който осигурява надеждно измерване на извършената работа. В зависимост от характера на договора тези методи могат да включват:

а) съотношението на частта от разходите по договора, направени за извършената до момента работа, към предвидените общи разходи по договора;

б) количествените сметки за извършената работа;

в) частта на натуралното изпълнение на работата по договора. Междинните плащания и получените от клиентите аванси често не отразяват извършената работа.

31. Когато етапът на изпълнението на договора се определя чрез съпоставяне с разходите, направени до този момент, в тях се включват само тези разходи, които отразяват извършената работа. Като примери за разходи по договора, които се изключват, могат да бъдат посочени:

а) разходите по договора, които се отнасят за бъдеща дейност по договора, като например разходите за материали, които са доставени на площадката по договора или са заделени за използване по договора, но все още не са монтирани, използвани или вложени по време на изпълнението на договора, освен ако материалите не са били произведени специално за този конкретен договор;

б) плащанията, които авансово са направени на подизпълнителите преди изпълнението на работата по договора за подизпълнение.

32. Когато резултатите от даден договор за строителна дейност не могат да бъдат надеждно предвидени:

а) приходите следва да бъдат признати само дотолкова, доколкото е вероятно направените разходи по договора да бъдат възстановени;

б) разходите по договора следва да бъдат признати за разход за периода, през който са направени.

Дадена очаквана загуба по договора за строителство следва да бъде незабавно призната за разход в съответствие с параграф 36.

33. Често по време на ранните етапи на даден договор резултатите от договора не могат да бъдат надеждно предвидени. Въпреки това, може да бъде вероятно предприятието да си възстанови направените разходи. Затова приходите по договора се признават само дотолкова, доколкото се очаква направените разходи да бъдат възстановими. Тъй като резултатът от договора не може да бъде надеждно предвиден, не се признава печалба. Въпреки че резултатът от договора не може да бъде надеждно предвиден, може да бъде вероятно общата сума на разходите да превишава общата сума на приходите по договора. В такива случаи всяко очаквано превишаване на общата сума на разходите по договора спрямо

общата сума на приходите по договора се признава непосредствено за разход в съответствие с параграф 36.

34. Разходите по договора, за които няма вероятност да бъдат възстановени, се признават непосредствено за разход. Посочените примери за обстоятелства, при които не е вероятно да бъдат възстановени разходите по договора, и при които може да се наложи разходите по договора да бъдат незабавно признати за разход, включват договори:

а) които не са напълно изпълними, т.е. валидността е поставена сериозно под въпрос;

б) чието изпълнение зависи от резултатите от висящо съдебно дело или закон;

в) отнасящи се до имоти, които е вероятно да бъдат конфискувани или отчуждени;

г) при които клиентът не е в състояние да изпълни задълженията си;

д) при които предприемачът не е в състояние да изпълни договора или не може да изпълни други свои задължения по договора.

35. Когато несигурностите, които са представлявали пречка за надеждното предвиждане на резултатите от договора, вече не съществуват, приходите и разходите, свързани с договора за строителство,следва да бъдат признати no-скоро в съответствие с параграф 22, а не в съответствие с параграф 32.

ПРИЗНАВАНЕ НА ОЧАКВАНИТЕ ЗАГУБИ

36. Когато има вероятност общата сума на разходите по договора да превишава общата сума на приходите по договора, очакваните загуби следва да бъдат незабавно признати за разход.

37. Сумата на подобна загуба се определя: независимо от:

а) това дали работата по договора е започнала или не;

б) етапа на изпълнение на дейността по договора; или

в) сумата на очакваните повишения на печалбите по други договори, които не се третират като един договор за строителна дейност в съответствие с параграф 9.


ПРОМЕНИ В ПРЕДВИЖДАНИЯТА


38. Методът процент на завършване се прилага кумулативно за всеки отчетен период по отношение на текущите предвиждания за приходите и разходите по договора. Следователно, ефектът от промяната в предвиждането на приходите или разходите по договора или ефектът от промяната на предвиждането за резултата от даден договор се отразява като промяна на приблизителните счетоводни оценки (виж МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика). Променените приблизителни стойности се използват при определянето на сумата на приходите и разходите, признати в отчета за приходите и разходите за отчетния период, през който е направена промяната, и в следващите отчетни периоди.

ОПОВЕСТЯВАНЕ

39. Дадено предприятието следва да оповести:

а) сумата на приходите по договора, признати като приход през отчетния период;

б) методите, използвани за определяне на приходите по договора, признати през отчетния период;

в) методите, използвани за определяне на етапа на завършеност на договорите в процес на изпълнение.

40. За договорите, които са в процес на изпълнение към датата на приключване на баланса, предприятието следва да оповести поотделно:

а) съвкупната сума на направените разходи и признатите печалби (минус признатите загуби) до момента;

б) сумата на получените аванси;

в) сумата на удръжките.

41. Удръжките представляват суми от междинните фактурирани плащания, които не се изплащат, докато не бъдат изпълнени посочените в договора условия или докато не бъдат отстранени дефектите. Междинните фактурирани плащания представляват фактурирани суми за извършената по договора работа независимо дали са изплатени от клиента. Авансите представляват суми, получени от предприемача преди изпълнението на съответната работа.

42. Дадено предприятието следва да представи:

а) брутната сума, дължима от клиенти за работата по договора, като актив;

б) брутната сума, дължима на клиенти за работа по договора, като задължение.

43. Брутната сума, дължима от клиенти за работа по договора, представлява нетната сума на:

а) направените разходи плюс признатите печалби; минус

б) сумата на признатите загуби и междинните фактурирани суми за плащания

за всички договори, които са в процес на изпълнение, за които направените разходи плюс признатите печалби (минус признатите загуби) превишава сумата на междинните фактурирани суми за плащания.

44. Брутната сума, дължима на клиенти за работа по договора, представлява нетната сума на:

а) направените разходи плюс признатите печалби; минус

б) сумата на признатите загуби и междинните фактурирани суми за плащания

за всички договори, които са в процес на изпълнение, за които сумата на междинните фактурирани суми за плащания превишават сумата на направените разходи плюс признатите печалби (минус признатите загуби).

45. Предприятието оповестява всякакви условни задължения и условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Условни задължения и условни активи могат да възникнат от такива статии, като например - разходи по гаранции, искове, неустойки или евентуални загуби.


ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

46. Настоящия стандарт влиза в сила за счетоводните отчети, обхващащи периоди, започващи на или след 1 януари 1995 г..


МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 12 (ПРЕРАБОТЕН 2000 Г.)

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА

През м. октомври 1996 г. съветът одобри преработения стандарт, МСС 12 (преработен 1996 г.) Данъци върху дохода, който замести МСС 12 (преформатиран 1994 г.) Отчитане на данъците върху дохода. Преработеният стандарт е приложим за финансови отчети за периоди, започващи на или след 1 януари 1998 г..

През м. май 1999 г. МСС 10 (преработен 1999 г.) Събития след датата на баланса внесе промени в параграф 88. Промененият текст влезе в сила за годишни финансови отчети за периоди, започващи на и след 1 януари 2000 г..

През април 2000 параграфи 20, 62, буква a), 64 и приложение А, параграфи А10, А11 и В 8 бяха променени с цел ревизиране на препратките и терминологията в резултат на издаването на МСС 40 Инвестиционни имоти.

През октомври 2000 г. съветът одобри изменения в МСС 12, като добави параграфи 52А, 52Б, 65А, 81 буква (i), 82А, 87А, 87Б,87В и 91 и заличи параграфи 3 и 50. Незначителните корекции уточняват счетоводното третиране на последствията от дивидентите върху данъците върху дохода. Преработеният текст е приложим за годишни финансови отчети, отнасящи се за периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г..

Следните разяснения на ПКР се отнасят за МСС 12:

-ПКР 21 Данъци върху дохода - възстановяване на преоценени неамортизируеми активи; и

-ПКР 25 Данъци върху дохода - промени в данъчния статут на предприятието или на неговите акционери.

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящия стандарт ("МСС 12 (преработен)") заменя МСС 12 Отчитане на данъците върху печалбата (оригиналния МСС 12). МСС 12 (преработен) е в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 1998 г.. Основните различия от оригиналния МСС 12 са, както следва:

1. Оригиналният МСС 12 изисква предприятието да осчетоводява отсрочените данъци, като използва или метода на отсрочване, или пасивния метод, който понякога е известен като метод на задълженията, определени посредством отчета за доходите. МСС 12 (преработен) забранява използването на метода на отсрочване и изисква използването на друг пасивен метод, известен още като балансов метод на определяне на задължението.

Методът на задълженията, определени посредством отчета за доходите, се концентрира върху времевите разлики, докато балансовият метод на определяне на задълженията е фокусиран върху временните разлики. Времеви разлики са разликите между облагаемата печалба и счетоводната печалба, които възникват в един и същ период и се проявяват с обратна сила в един или повече следващи периоди. Временните разлики са разликите между данъчната основа на актива или пасива и неговата балансова сума. Данъчната основа на актива или пасива е стойността, придадена на този актив или пасив за данъчни цели.

Всички времеви разлики са временни разлики. Временните разлики възникват също и при следните обстоятелства, които не пораждат времеви разлики, въпреки че оригиналният МСС 12 ги третираше по същия начин, както и операциите, пораждащи времеви разлики:

а) дъщерни дружества, асоциирани или съвместни предприятия, които не са разпределили напълно печалбата си към предприятието майка или инвеститора;

б) преоценени активи, на които не е направено съответно преизчисление за данъчни цели; и

в) цената на бизнес комбинация, представляваща придобиване, е разпределена върху придобитите разграничими активи и пасиви от гледна точка на техните справедливи стойности, но не е направено съответно преизчисление за данъчни цели.

Освен това съществуват някои временни разлики, които не са времеви, например онези временни разлики, които възникват, когато:

а) непаричните активи и пасиви на чуждестранна дейност, която представлява неразделна част от дейността на отчитащото се предприятие, са преобразувани по исторически валутни курсове;

б) непаричните активи и пасиви са преизчислени съгласно изискванията на МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики; или

в) балансовата сума на един актив или пасив при първоначалното му признаване се различава от първоначалната му данъчна основа.

2. Оригиналният МСС 12 разрешаваше предприятията да признават отсрочените данъци върху активи и пасиви, когато съществуват достатъчно доказателства, че времевите разлики няма да се проявят с обратна сила в продължение на значителен период от време. МСС 12 (преработен) изисква предприятията да признават пасиви по отсрочени данъци или (при определени обстоятелства) активи по отсрочени данъци с някои изключения, които са отбелязани по-долу.

3. Оригиналният МСС 12 изисква:

а) активи по отсрочени данъци, произлизащи от времеви разлики следва да се признават, когато съществува основателно очакване за тяхната реализация; и

б) активи по отсрочени данъци, произлизащи от данъчни загуби следва да се признават като активи само тогава, когато има достатъчно доказателства, че съществуват достатъчни бъдещи облагаеми приходи, срещу които да бъдат реализирани ползите от признатите за данъчни цели загуби; оригиналният МСС 12 допускаше (но не изискваше) предприятието да отсрочи признаването на ползите от признати за данъчни цели загуби до момента на тяхната реализация.

МСС 12 (преработен) изисква активи по отсрочени данъци да следва да се признават, когато е вероятно да има бъдеща облагаема печалба, срещу която да може да се усвои отсроченият данъчен актив. Когато дадено предприятие има история на данъчни загуби, то признава активи по отсрочени данъци само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или съществуват други убедителни доказателства, че ще има достатъчна облагаема печалба.

4. Като изключение от общите изисквания, установенив параграф 2, МСС 12 (преработен) забранява признаването на пасиви по отсрочени данъци и активи по отсрочени данъци, произтичащи от разлики между първоначално признатите

отчетни стойности на дадени активи и пасиви и тяхната първоначална данъчна основа. Тъй като такива обстоятелства не пораждат времеви разлики по силата на оригиналния МСС 12, при тях не възникват активи или пасиви по отсрочени данъци.

5. Оригиналният МСС 12 изискваше дължимите данъци върху неразпределената печалба на дъщерните или асоциираните предприятия да се признава, освен ако съществува основание да се приеме, че тази печалба няма да бъде разпределена или че разпределението й няма да породи данъчно задължение. Въпреки това МСС 12 (преработен) забранява признаването на такива пасиви по отсрочени данъци (както и такива, произтичащи от всички свързани с тях натрупани корекции при преобразуване), в които:

а) предприятието майка, инвеститорът или търговецът е в състояние да контролира времето на проявяването на ефекта от временните разлики; и

б) съществува вероятност временните разлики да не се проявят в предвидимо бъдеще.

Когато в резултат на тази забрана не се признаят никакви пасиви по отсрочени данъци, МСС 12 (преработен) изисква предприятието да оповести общия размер на съответните временни разлики.

6. Оригиналният МСС 12 не препраща изрично към преизчисленията до справедлива стойност, извършвани при бизнес комбинация. Такива преизчисления пораждат временни разлики и МСС 12 (преработен) изисква предприятието да признава произтичащите пасиви по отсрочени данъци или (в зависимост от вероятностния критерий за признаване) активи по отсрочени данъци със съответния ефект при определяне размера на положителната или отрицателната репутация. Въпреки това МСС 12 (преработен) забранява признаването на пасиви по отсрочени данъци, произтичащи от самата положителна репутация (ако амортизацията на положителната репутация не може да бъде приспадана за данъчни цели), и на активите по отсрочени данъци, произтичащи от отрицателна репутация, която се третира като приход за бъдещи периоди.

7. Оригиналният МСС 12 позволяваше, но не изискваше предприятието да признава пасиви по отсрочени данъци във връзка с преоценка на активи. МСС 12 (преработен) изисква предприятието да признава пасиви по отсрочени данъци от преоценка на активи.

8. Данъчните последици от възстановяване на балансовата сума на определени активи или пасиви може да зависи от начина на възстановяване или уреждане, например:

а) в някои държави приходите от нарастване стойността на активи не се облагат с данъци по същата ставка както другите облагаеми приходи; и

б) в някои страни сумата, която се отчислява за данъчни цели при продажбата на актив, е по-голяма от сумата на признатите за данъчни цели амортизации.

Оригиналният МСС 12 не предлага насоки за оценка на активите и пасивите по отсрочени данъци в такива случаи. МСС 12 (преработен) изисква оценката на активите и пасивите по отсрочени данъци да се извършва на база данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква да възстанови или погаси балансовите стойности на своите активи и пасиви.

9. Оригиналният МСС 12 не поставя специално изискване относно това дали

активите и пасивите по отсрочени данъци могат да бъдат дисконтирани. МСС 12 (преработен) забранява дисконтирането на активите и пасивите по отсрочени данъци. Изменение на параграф 39, буква и) от МСС 22 Бизнес комбинации, забранява дисконтирането на активите и пасивите по отсрочени данъци, придобити при бизнес комбинация. В предишния си вид параграф 39, и) на МСС 22 нито забранява, нито изисква дисконтирането на активите и пасивите по отсрочени данъци, придобити при бизнес комбинация.

10. Оригиналният МСС 12 не определя дали дадено предприятие следва да класифицира активи и пасиви по отсрочени данъци като текущи или нетекущи активи и пасиви. МСС 12 (преработен) изисква предприятие, което прави разграничение между активи и пасиви, да класифицира активите и пасивите по отсрочени данъци като текущи активи и пасиви.

11. Според оригиналния МСС 12 дебитните и кредитните салда по отсрочени данъци могат да бъдат компенсирани. МСС 12 (преработен) установява повече забрани по отношение на компенсирането, като се основава най-вече на онези финансови активи и пасиви, засегнати от МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне.

12. Оригиналният МСС 12 изисква да се оповести обяснение на връзката между разходите за данъци и счетоводната печалба, ако тази връзка не може да се обясни с действащите данъчни ставки в държавата, в която предприятието осъществява дейността си. МСС 12 (преработен) изисква това обяснение да бъде представено в един от следните два вида:

а) числово равнение между данъчните разходи (приходи) и резултата от умножаването на счетоводната печалба по приложимите данъчни ставки; или

б) числово равнение между средните ефективна данъчна ставка и приложимата данъчна ставка.

МСС 12 (преработен) също изисква обяснение на измененията на приложимата данъчна ставка (ставки) в сравнение с предходния отчетен период.

13. Новите оповестявания, изисквани от МСС 12 (преработен), включват:

а) за всеки тип временни разлики неоползотворените данъчни загуби и данъчни кредити:

(i)сумата на признатите активи и пасиви по отсрочени данъци; и

(ii)сумата на отложените данъчни приходи или разходи, отчетена в отчета за доходите, ако тя не е очевидна от измененията на сумите в баланса;

б) за преустановяваните дейности данъчните разходи, отнасящи се до:

(i)печалбата или загубата от преустановяването; и

(ii)печалбата или загубата от обичайни дейности при прекъснатата операция; и

в) сумата на активите по отсрочени данъци и естеството на условията, оправдаващи тяхното признаване, когато:

(i)усвояването на активите по отсрочени данъци зависи от това дали бъдещите облагаеми печалби надвишават печалбите, възникнали в резултат на обратния ефект от съществуващите данъчни временни разлики; и

(ii)предприятието е претърпяло загуба в текущия или предходния период под данъчната юрисдикция , към която се отнася активът по отсрочени данъци.



СЪДЪРЖАНИЕ

Цел


Обхват


Дефиниции


Данъчна основа


Признаване на текущи данъчни активи и пасиви


Признаване на пасиви по отсрочени данъци и активи по отсрочени данъци


Облагаеми временни разлики


Бизнес комбинации


Активи, отчетени по справедлива стойност


Положителна репутация


Първоначално признаване на актив или пасив


Неизползвани данъчни загуби и данъчни кредити


Преразглеждане на непризнати активи по отсрочени данъци


Инвестиции в дъщерни дружества, клонове и асоциирани предприятия и дялови участия в съвместни предприятия


Оценяване


Признаване на текущ и отсрочен данък


Отчет за доходите


Статии, кредитирани или дебитирани директно в капитала


Отсрочени данъци, произтичащи от бизнес комбинации


Представяне


Данъчни активи и данъчни пасиви


Данъчен разход


Данъчен разход (приход), отнасящ се до печалба или загуба от обичайна дейност


Разлики от промяната на валутните курсове на отсрочени данъчни активи и пасиви в чуждестранна валута


Оповестяване


Дата на влизане в сила





Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на "Предговора към международните счетоводни стандарти". Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Целта на настоящият стандарт е да предостави предписания за счетоводното третиране на данъците върху дохода. Основният момент при осчетоводяването на данъците върху дохода е как да се отразят текущите и бъдещите данъчни последици за:

а) бъдещо възстановяване (уреждане) на балансовите суми на активите (пасивите), отчетени в баланса на предприятието; и

б) операциите и другите събития през текущия период, които са признати във финансовите отчети на предприятието.

Подразбира се, че при признаването на актив или пасив, отчитащото се предприятие очаква да си възстанови или погаси балансовата сума на този актив или пасив. Ако съществува вероятност това възстановяване или уреждане на балансовата сума да направи бъдещите данъци по-големи (по-малки) отколкото биха били, ако това възстановяване или уреждане би имало данъчни последици, настоящият стандарт изисква предприятието да признае отсрочен данъчен пасив (актив) с някои малки изключения.

Настоящият стандарт изисква да се осчетоводяват данъчните последици от сделки и други събития по същия начин, по който се осчетоводяват самите сделки и събития. По този начин за всички сделки и събития, отразени в отчета за доходите, се посочват също съответните данъчни последици, свързани с тях. За сделки и други събития, признати директно в капитала, всички свързани данъчни последствия се признават също директно в собствения капитал. По същия начин признаването на активи и пасиви по отсрочени данъци при бизнес комбинация засяга размера на положителната или отрицателната репутация, възникваща в резултат на бизнес комбинацията.

Стандартът също така третира признаването на активите по отсрочени данъци, възникващи от неизползвани данъчни загуби или данъчни кредити, представянето на данъците върху дохода във финансовите отчети и оповестяването на информацията, отнасяща се до данъците върху дохода.

ОБХВАТ

1. Настоящият стандарт следва да се прилага при осчетоводяването на данъците върху дохода.

2. По смисъла на настоящия стандарт данъците върху дохода включват всички местни и чуждестранни данъци, които се базират на облагаемите доходи. Данъците върху дохода включват също така данъци при източника, които са платими от дъщерно дружество, асоциирано или съвместно предприятие при разпределението на печалбите на отчитащото се предприятие.

3. (Заличен)

4. Настоящия стандарт не се занимава с методите на осчетоводяване на държавни заеми (виж МСС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ) или инвестиционни данъчни кредити. Въпреки това, настоящия стандарт третира осчетоводяването на временните разлики, които могат да възникнат в резултат на такива заеми или инвестиционни данъчни кредити.

ДЕФИНИЦИИ

5. В настоящия стандарт се използват термините, които имат следните значения:

Счетоводна печалба е нетната печалба или загуба за периода преди

намаляването на разходите за данъци.


Облагаема печалба (данъчна загуба) е печалбата (загубата) за периода,

определена в съответствие с правилата, установени от данъчните власти,

по силата на които се начисляват (възстановяват) данъците.


Данъчен разход (приход) е общата сума, включена в определянето на нетната

печалба или загуба за периода във връзка с текущите и отсрочените данъци.


Текущ данък е сумата на дължимите (възстановимите) данъци върху дохода

във връзка с данъчната печалба (загуба) за периода.


Пасиви по отсрочени данъци са сумите на дължимите данъци върху дохода за

бъдещи периоди във връзка с облагаемите временни разлики.


Активи по отсрочени данъци са сумите на възстановимите данъци върху дохода

за бъдещи периоди по отношение на:


а) приспадаемите временни разлики;


б) преноса на нереализирани данъчни загуби; и


в) преноса на неизползвани данъчни кредити.


Временните разлики са разликите между балансовата сума на един актив или пасив и неговата данъчна основа. Временните разлики могат да бъдат:

а) облагаеми временни разлики - временните разлики, в резултат на които ще възникнат суми, с които ще се увеличи облагаемата печалба (загуба) в бъдещи периоди, когато балансовата сума на актива или пасива бъде възстановена или погасена; или

б) приспадаеми временни разлики - временните разлики, в резултат на които ще възникнат суми, с които да се намали данъчната печалба (загуба) за бъдещи периоди, когато балансовата сума на актива или пасива бъде възстановена или погасена.

Данъчната основа на един актив или пасив представлява стойността на този актив или пасив за данъчни цели.

6. Данъчният разход (приход) включва текущите данъчни разходи (приходи) и отсрочените данъчни разходи (приходи).

Данъчна основа

7. Данъчната основа на един актив представлява сумата, която ще бъде приспадната за данъчни цели срещу икономическите ползи, които ще се влеят в предприятието, когато то си възстанови балансовата сума на актива. В случай че тези икономически ползи не са облагаеми, данъчната основа на актива е равна на неговата балансова сума.

Примери

1. Една машина е придобита за 100 единици. За данъчни цели амортизацията в размер 30 единици е била вече отчислена в текущия и предходните периоди и остатъчната стойност ще продължи да се признава за данъчни цели в бъдещи периоди или посредством амортизациите, или при отписване на актива. Генерираният приход от използването на машината е облагаем, както и всяка евентуална печалба ще бъде облагаема, а всяка загуба - призната за данъчни цели. Данъчната основа на машината е 70 единици.

2. Вземанията по лихви имат отчетна стойност 100 единици. Съответните приходи от лихви ще бъдат обложени с данък на база извършено плащане. Данъчната основа на вземането по лихви е нула.

3. Търговско вземане има отчетна стойност 100 единици. Съответният приход вече е бил включен при изчислението на облагаемата печалба (загуба). Данъчната основа на търговското вземане е 100 единици.

4. Вземания от дивиденти от дъщерно дружество имат отчетна стойност 100 единици. Дивидентите са необлагаеми. По същество цялата отчетна стойност на един актив се приспада срещу получените икономически ползи. Като последствие данъчната основа на вземанията от дивиденти е 100 единици8.

5. Вземане по заем има отчетна стойност 100 единици. Изплащането на заема няма да има данъчни последици. Данъчната основа на заема е 100 единици.

8. Данъчната основа на един пасив е неговата балансова сума, намалена с всички суми, признати за данъчни цели във връзка с това задължение за бъдещи периоди. В случай че приходите са получени предварително, данъчната основа на възникналото в резултат задължение е неговата балансова сума, намалена със сумите от приходите, които няма да бъдат облагаеми в бъдещи периоди.

Примери

1. Текущите пасиви включват начислени разходи с отчетна стойност 100 единици. Свързаните с тях разходи ще бъдат приспаднати за данъчни цели на базата на извършено плащане. Данъчната основа на начислените разходи е нула.

2. Текущите пасиви включват получени авансово приходи от лихви с отчетна стойност 100 единици. Съответно приходите от лихви са били обложени с данъци на база извършено плащане. Данъчната основа на авансово получените приходи от лихви е нула.

3. Текущите пасиви включват начислени разходи с отчетна стойност 100 единици. Съответните разходи вече са били приспаднати за данъчни цели. Данъчната основа на начислените разходи е 100 единици.


4. Текущите пасиви включват начислени глоби и наказателни лихви с отчетна стойност 100 единици. Наказателните лихви не се признават за данъчни цели. Данъчната основа на начислените глоби и наказателни лихви е 100 единици9.

5. Задължение по заем има балансова сума 100 единици. Изплащането на заема няма да има данъчни последици. Данъчната основа на заема е 100 единици.


9. Някои статии имат данъчна основа, но не се признават като активи и пасиви в баланса. Например разходите за изследователска дейност се признават като разходи при определянето на счетоводната печалба за периода, през който са възникнали, но може да не е възможно приспадането им при определянето на облагаемата печалба (загуба) до по-късен във времето период. Разликата между данъчната основа на разходите за изследователска дейност, представляваща сумата, която данъчните власти ще позволят да се приспадне в бъдещи периоди, и балансовата сума "нула" представлява приспадаема временна разлика, водеща до отсрочен данъчен актив.

10. Когато данъчната основа на даден актив или пасив не е непосредствено очевидна, е от полза да се вземе предвид фундаменталния принцип, върху който е основан този стандарт: че едно предприятие следва, с някои малки изключения, да признава пасив (актив) по отсрочени данъци винаги, когато възстановяването или уреждането на балансовата отчетна стойност на актива или пасива би повлияло на размера на бъдещите данъчни задължения в по-голяма степен, отколкото ако това възстановяване или уреждане нямаха данъчни последици. Пример В, представен след параграф 52, илюстрира случаи, в които може да се окаже от полза да се приложи този фундаментален принцип, например - когато данъчната основа на един актив или пасив зависи от очаквания начин на възстановяване или уреждане.

11. При консолидираните финансови отчети временните разлики се определят посредством сравнение на балансовите стойности на активите и пасивите в консолидираните финансови отчети със съответните данъчни основи. Данъчната основа се определя на базата на консолидираната данъчна декларация на законодателствата, съгласно които тази декларация е подадена. При други законодателства данъчната основа се определя на база на данъчната декларация на всяко предприятие от групата.

ПРИЗНАВАНЕ НА ТЕКУЩИ ДАНЪЧНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

12. Текущият данък за текущия и предходни отчетни периоди следва да се признава като задължение до степента, до която не е платен. В случай че вече платеният данък за текущия и предходни периоди надвишава дължимата сума за тези периоди, излишъкът се признава като актив.

13. Ползите, свързани с данъчни загуби, които могат да бъдат пренесени от предходен период, за да покрият текущ данък, следва да се признаят като актив.

14. Когато данъчната загуба се използва за възстановяване на текущ данък за предходен период, предприятието я признава като актив в момента на възникване, тъй като съществува вероятност да възникнат ползи за предприятието и тези ползи могат да бъдат надеждно оценени.

ПРИЗНАВАНЕ НА ПАСИВИ ПО ОТСРОЧЕНИ ДАНЪЦИ И АКТИВИ ПО ОТСРОЧЕНИ ДАНЪЦИ

Облагаеми временни разлики

15. Пасив по отсрочени данъци следва да се признава за всички облагаеми временни разлики, освен в случаите, когато възниква в резултат на:

а) положителна репутация, за която амортизацията не е призната за данъчни цели; или

б) първоначалното признаване на актива или пасива при сделка, която:

(i)не представлява бизнес комбинация; и

(ii)към момента на извършване на сделката не влияе нито върху счетоводната, нито върху данъчната печалба (загуба).

Въпреки това, при временни данъчни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни дружества, клонове и асоциирани предприятия и дялови участия в съвместни предприятия, пасивите по отсрочени данъци следва да се признават в съответствие с параграф 39.

16. При признаването на даден актив се приема, че неговата балансова сума ще бъде възстановена под формата на икономически ползи, които ще бъдат усвоени от предприятието в бъдещи периоди. Когато балансовата сума на актива надвишава неговата данъчна основа, размерът на облагаемите икономически ползи ще предвиди позволения признат размер за данъчни цели. Тази разлика е облагаема временна разлика и задължението да се платят произтичащите от нея данъци върху дохода в бъдещи периоди представлява пасив по отсрочени данъци. При пренасяне на ползите, представляващи балансовата сума на актива, облагаемата временна разлика се проявява с обратен ефект и предприятието ще има облагаема печалба. В такъв случай има вероятност предприятието да се лиши от икономически ползи под формата на данъци. Поради това този стандарт изисква признаването на всички пасиви по отсрочени данъци освен при определени обстоятелства, описани в параграфи 15 и 39.

Пример

Актив, придобит за 150 единици, има балансова сума 100 единици. Натрупаната амортизация за данъчни цели е 90 единици, а данъчната ставка е 25%.

Данъчната основа на актива е 60 единици (150 единици, намалени с натрупаната амортизация от 90 единици). За да се възстанови балансовата сума от 100 единици, предприятието трябва да генерира облагаем доход от 100 единици, но ще може да приспадне за данъчни цели амортизация само за 60 единици. В последствие от това предприятието ще плати данък върху дохода от 10 единици (25% от 40 единици), когато си възстанови балансовата сума от 100 единици и данъчната основа от 60 единици е облагаема временна разлика от 40 единици. Поради това предприятието признава пасив по отсрочени данъци в размер 10 единици (25% от 40 единици), които представляват данъкът върху дохода, който ще бъде платен при напълното амортизиране на балансовата сума на актива.

17. Някои временни разлики възникват, когато приход или разход е включен в счетоводната печалба за един период, но е включен при преобразуването на данъчния резултат за друг период. Такива временни разлики често се описват като времеви разлики. По-долу са дадени примери за временни разлики от този тип, които са облагаеми временни разлики и които поради това имат за резултат пасиви по отсрочени данъци:

а) приходите от лихви се включват в счетоводната печалба пропорционално във времето, но при някои законодателства може да бъдат включени в облагаемата печалба при постъпването на паричното плащане. Данъчната основа на всички признати в баланса вземания във връзка с такива приходи е нула, защото приходите не влияят върху облагаемата печалба, докато не бъдат събрани;

б) амортизацията, използвана при определянето на облагаемата печалба (загуба), може да се различава от използваната при определяне на счетоводната печалба. Временната разлика е разлика между балансовата сума на актива и неговата данъчна основа, която представлява първоначалната стойност на актива, намалена с всички отчисления по актива, позволени от данъчните власти при определяне на облагаемата печалба за текущия и предходни периоди.Облагаема временна разлика възниква и има за последица пасив по отсрочени данъци, когато амортизацията е ускорена (ако данъчната амортизация е за по-дълъг период отколкото счетоводната амортизация, възниква приспадаема временна разлика и резултатът от нея е актив по отсрочени данъци); и

в) разходите за развойна дейност могат да бъдат капитализирани и амортизирани за бъдещи периоди при определяне на счетоводната печалба, но да бъдат данъчно признати при определяне на облагаемата печалба за периода, през който са възникнали. Такива разходи за развойна дейност имат данъчна основа нула, тъй като те вече са били приспаднати от облагаемата печалба; временната разлика представлява разликата между балансовата сума на разходите за развойна дейност и тяхната данъчна основа, която е нула.

18. Временни разлики възникват също, когато:

а) стойността на бизнес комбинация, представляваща придобиване, е разпределена между разграничимите придобити активи и пасиви чрез съотнасяне към справедливите им стойности, но не са извършени съответни преизчисления на резултата за данъчни цели (виж параграф 19);

б) активите са преоценени и не са извършени съответните преизчисления на резултата за данъчни цели (виж параграф 20);

в) при консолидация възниква положителна или отрицателна репутация (виж параграфи 21 и 32);

г) данъчната основа на един актив или пасив при първоначалното му признаване се различава от първоначалната му балансова сума, например когато предприятието получава приходи от необлагаеми правителствени дарения, отнасящи се до активи (виж параграфи 22 и 33); или

д) балансовата сума на инвестициите в дъщерни дружества, клонове и асоциирани предприятия или дялови участията в съвместни предприятия се различава от данъчната основа на инвестициите или участията (виж параграфи 38-45).


Бизнес комбинации

19. При бизнес комбинация, която представлява придобиване, цената на придобиването се разпределя върху придобитите разграничими активи и пасиви на база на справедливата им стойност към датата на извършване на сделката. Временни разлики възникват, когато данъчните основи на придобитите разграничими активи и пасиви не са засегнати от бизнескомбинацията или са засегнати в различна степен. Например когато балансовата сума на един актив бъде увеличена до неговата справедлива стойност, но данъчната му основа остава по цена на придобиване за предходния собственик, възниква облагаема временна разлика, която има за резултат пасив по отсрочени данъци. Този пасив по отсрочени данъци се отразява върху положителната репутация (виж параграф 66).

Активи, отчетени по справедлива стойност

20. Международните счетоводни стандарти позволяват някои активи да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани (виж например МСС 16 Имоти, заводи и оборудване, МСС 38 Нематериални активи, МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и МСС 40 Инвестиционни имоти). Според някои юрисдикции, преоценката или друга промяна в стойността на актив до справедливата му стойност се отразява върху облагаемата печалба (загуба) за текущия период. В резултат на това данъчната основа на актива се преизчислява и не възникват временни разлики. При други законодателства преоценката или друга промяна в стойността на активите не влияе върху облагаемата печалба за периода на преоценката или промяната и като последствие данъчната основа на актива не се преизчислява. Въпреки това бъдещото възстановяване на балансовата сума ще има за резултат облагаем поток от икономически ползи и сумата, която ще се приспада за данъчни цели, ще се различава от сумата на тези икономически ползи. Разликата между балансовата сума на преоценения актив и неговата данъчна основа е временна разлика и поражда пасив или актив по отсрочени данъци. Това е валидно дори когато:

а) предприятието не възнамерява да се освобождава от актива. В такива случаи преоценената балансова сума на актива ще бъде възстановена посредством използването му и така ще се генерира облагаем доход, който надвишава данъчно признатата обезценка за бъдещи периоди; или

б) данъкът върху капиталовия доход се отсрочва, ако постъпленията от освобождаването от актива бъдат инвестирани в сходни активи; в такива случаи данъкът в крайна сметка ще бъде дължим при продажбата или използването на сходния актив.

ПОЛОЖИТЕЛНА РЕПУТАЦИЯ

21. Положителната репутация е превишението на стойността на придобиване над участието на купувача в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви. Много данъчни власти не позволяват положителната репутация да се амортизира като данъчно признат разход при определянето на облагаемата печалба. Още повече при такива законодателства стойността на положителната репутация често не е призната за данъчни цели, когато дъщерно дружество се освобождава от своя основен бизнес. Под такива юрисдикции, положителната репутация има данъчна основа нула. Всяка разлика между

отчетната стойност на положителната репутация и нейната данъчна основа нула представлява облагаема временна разлика. Въпреки това, този стандарт не разрешава признаването на последващия пасив по отсрочени данъци, тъй като положителната репутация е остатъчна величина и признаването на отложения данъчен пасив би увеличило балансовата сума на положителната репутация.

ПЪРВОНАЧАЛНО ПРИЗНАВАНЕ НА АКТИВ ИЛИ ПАСИВ

22. Дадена временна разлика може да възникне при първоначалното признаване на актив или пасив, например ако част или цялата стойност на придобиване не се признава за данъчни цели. Методът на осчетоводяване на такава временна разлика зависи от естеството на сделката, която е довела до първоначалното признаване на актива:

а) при бизнес комбинация предприятието признава всички пасиви или активи по отсрочени данъци и това се отразява върху размера на положителната или отрицателна репутация (виж параграф 19);

б) ако сделката има ефект върху счетоводната или облагаемата печалба, предприятието признава всички пасиви или активи по отсрочени данъци, както и последващите от тях разходи или приходи по отсрочени данъци в отчета за доходите (виж параграф 59);

в) ако сделката не представлява бизнес комбинация и не засяга нито счетоводната, нито облагаемата печалба, предприятието би могло в отсъствието на изключенията, описани в параграфи 15 и 24, да признае възникналия пасив или актив по отсрочени данъци и да коригира балансовата сума на активи със същата стойност.Такива корекции биха направили финансовите отчети по-малко разбираеми. Поради това този стандарт не разрешава предприятието да признава така възникналите пасиви или активи по отсрочени данъци нито при първоначално признаване, нито впоследствие (виж примера). Освен това предприятието следва да не признава и последващите изменения на непризнатите пасиви или активи по отсрочени данъци, тъй като активът е амортизиран.

23. В съответствие с МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне издателят на съставен финансов инструмент (например конвертируеми облигации) класифицира елемента на задължение, съдържащ се във финансовия инструмент като пасив и капиталовия елемент като капитал. Според някои юрисдикции данъчната основа на елемента на задължение при първоначалното му признаване е равна на първоначалната балансова сума на сбора от пасивния и капиталовия елемент. Получената в резултат облагаема временна разлика възниква от първоначалното признаване на капиталовия елемент отделно от елемента на задължение. Поради това изключението, посочено в параграф 15, буква б), не се прилага. Като последствие предприятието признава възникналия пасив по отсрочени данъци. В съответствие с параграф 61 отсроченият данък се начислява директно в балансовата сума на капиталовия елемент. В съответствие с параграф 38 последващите промени в пасива по отсрочени данъци се признават в отчета за доходите като разход (приход) за/по отсрочени данъци.


Пример, илюстриращ параграф 22, буква в)

Предприятие възнамерява да използва актив, който струва 1000 единици през полезния му живот от 5 години, и след това да се освободи от него по остатъчната му стойност от нула единици. Данъчната ставка е 40%. Амортизацията на актива не се признава за данъчни цели. При освобождаването от актива капиталовият доход не би бил облагаем и всяка евентуална капиталова загуба не би била възстановяема.

Тъй като предприятието си възстановява балансовата сума на актива, то ще спечели облагаем доход от 1000 единици и ще плати данък в размер 400 единици. Предприятието не признава последващия пасив по отсрочени данъци от 400 единици, тъй като той произтича от първоначалното признаване на актива.

През следващата година балансовата сума на актива е 800 единици. Като реализира облагаем доход от 800 единици, предприятието ще заплати данък в размер 320 единици. Предприятието не признава пасив по отсрочени данъци в размер 320 единици, защото той произтича от първоначалното признаване на актива.

Приспадаеми временни разлики

24. Един актив по отсрочени данъци следва да се признава за всички приспадаеми временни разлики до степента, до която е вероятно да съществува облагаема печалба, срещу която да могат да се използват приспадаемите временни разлики, освен ако активът по отсрочени данъци произтича от:

а) отрицателна репутация, която се третира като приход за бъдещи периоди в съответствие с МСС 22 Бизнес комбинации; или

б) първоначалното признаване на актив или пасив при сделка, която:

(i) не е бизнескомбинация; и

(ii) към момента на извършване на сделката не е засегната нито счетоводната, нито облагаемата печалба (загуба).

Въпреки това, за приспадаемите временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни дружества, клонове и асоциирани предприятия или участия в съвместни предприятия, активът по отсрочени данъци следва да се признае в съответствие с параграф 44.

25. Приема се, че при признаването на задължение неговата балансова сума ще се уреди в бъдещи периоди посредством изтичане на икономически ползи от предприятието. Когато ресурсите изтичат от предприятието, една част или цялата им стойност може да бъде намалена при определяне на облагаемата печалба за период, следващ периода, през който е признато задължението. В такива случаи съществува временна разлика между балансовата сума на задължението и неговата данъчна основа. Съответно ще възникне актив по отсрочени данъци във връзка с данъците върху дохода, които ще се възстановят през последващи периоди, когато част от задължението ще може да бъде намалено при определяне на облагаемата печалба. По подобен начин, ако балансовата сума на актива е по-малка от неговата данъчна основа, разликата поражда актив по отсрочени данъци, свързан с данъците върху дохода, които могат да бъдат оползотворени в последващи периоди.

Пример

Предприятие признава задължение от 100 единици, свързано с начисление за разходи по гаранции на продукт. За данъчни цели разходите по гаранции на

продукт няма да бъдат данъчно признати, докато предприятието не заплати дължимите искове по гаранции. Данъчната ставка е 25%.

Данъчната основа на задължението е нула (балансова сума от 100 единици, намалена със сумата, която ще бъде призната за данъчни цели във връзка с това задължение в бъдещи периоди). При уреждане на това задължение в размер балансовата му стойност предприятието ще намали бъдещите си данъчни плащания с 25 единици (25% от 100 единици). Разликата между балансовата сума от 100 единици и данъчната основа от нула единици представлява намаляема временна данъчна разлика от 100 единици. В резултат предприятието признава актив по отсрочени данъци от 25 единици (25% от 100 единици) при положение, че съществува вероятност предприятието да реализира достатъчна облагаема печалба в бъдещи периоди, срещу която да може да оползотвори намалените данъчни плащания.

26. Примери за приспадаеми временни разлики, които имат за резултат активи по отсрочени данъци:

а) разходите за пенсионно осигуряване могат да бъдат приспаднати при определяне на счетоводната печалба, тъй като е предоставена услуга на служителите, но се намаляват от облагаемата печалба или тогава, когато предприятието заплаща вноски към фонда или когато пенсионните доходи се заплащат от самото предприятие. Между балансовата сума на задължението и неговата данъчна основа съществува временна разлика; данъчната основа на задължението обикновено е нула. Такава намаляема временна разлика има за резултат актив по отсрочени данъци, тъй като икономическите ползи биха постъпили в предприятието под формата на намаление на облагаемия доход при плащане на пенсионните доходи;

б) разходите за изследователска дейност се признават за разход при определянето на счетоводната печалба за периода, през който са възникнали, но може да не е позволено да се приспадат при определяне на облагаемата печалба (загуба) до по-нататъшен период. Разликата между данъчната основа на разходите за изследователска дейност, представляващи сумата, която данъчните органи позволяват да се отчисли за бъдещи периоди, и балансовата сума от нула единици е приспадаема временна разлика, която има за резултат актив по отсрочени данъци;

в) при бизнескомбинация, която представлява придобиване, цената на придобиване е разпределена върху признатите разграничими активи и пасиви на база тяхната справедлива стойност към датата на сделката. Когато се признава пасив при придобиването му, но свързаните с това разходи не са приспаднати при определяне на облагаемата печалба до по-нататъшен период, възниква приспадаема временна разлика, която има за резултат актив по отсрочени данъци; актив по отсрочени данъци възниква също и когато справедливата стойност на разграничим актив е по-малка от неговата данъчна основа. И в двата случая възникващият актив по отсрочени данъци влияе върху положителната репутация (виж параграф 66); и

г) определени активи могат да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани, без да се извършва съответното преизчисление за данъчни цели (виж параграф 20). Приспадаема временна разлика възниква, ако данъчната основа на един актив надвишава неговата балансова сума.


27. Възстановяването на приспадаемите временни разлики има за резултат приспадания при определянето на облагаемата печалба за бъдещи периоди. Въпреки това, икономическите ползи под формата на намаление на размера на данъчните плащания ще бъдат оползотворени от предприятието само ако то реализира достатъчна по размер облагаема печалба, срещу която да ги приспадне. Поради тази причина, предприятието признава активи по отсрочени данъци само ако съществува вероятност от възникването на облагаема печалба, срещу която могат да се оползотворят приспадаемите временни разлики.

28. Вероятност да съществува облагаема печалба, срещу която да бъдат оползотворени приспадаемите временни разлики, има тогава, когато съществуват достатъчно облагаеми временни разлики във връзка с един и същ данъчен орган и отнасящи се до едно и също данъчно задължено предприятие, които се очаква да бъдат възстановени:

а) през същия период, през който се очаква възстановяването на намаляемата временна разлика; или

б) за периоди, в които данъчната загуба, възникваща от активите по отсрочени данъци, може да бъде пренесена назад или напред.

При такива обстоятелства активът по отсрочени данъци се признава за периода, през който възниква намаляемата временна разлика.

29. Когато няма достатъчно приспадаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчно задължено лице, активът по отсрочени данъци се признава до степента, до която:

а) е вероятно предприятието да реализира достатъчна облагаема печалба, отнасяща се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчно задължено лице за периода на възстановяването на намаляемата временна разлика (или за периоди, в които данъчната загуба, възникваща от актива по отсрочени данъци, да бъде пренесена назад или напред). При оценяването на вероятността да бъде реализирана достатъчна облагаема печалба за бъдещи периоди предприятието игнорира облагаемите суми, произтичащи от приспадаеми временни разлики, които се очаква да възникнат в бъдещи периоди, тъй като активът по отсрочени данъци, възникващ от тези приспадаеми временни разлики, ще изисква сам по себе си достатъчно облагаема печалба за бъдещи периоди, за да бъде оползотворен; или

б) предприятието разполага с възможности за данъчно планиране, които ще му позволят да си създаде данъчна печалба в подходящи периоди.

30. Възможностите за данъчно планиране представляват действия, предприети от страна на предприятието с цел да се създаде или увеличи облагаемият доход през определен период преди изтичането на срока на данъчната загуба или данъчния кредит. Например при някои законодателства облагаемата печалба може да бъде създадена или увеличена:

а) като се избере приходите от лихви да се облагат на база действително получен приход или на база на възникнали вземания;

б) с отлагане на претенциите за приспадане на определени намаления от облагаемата печалба;

в) с продажбата и евентуално последващ лизинг на активи, които са повишили стойността си, но за които данъчната основа не е преизчислена, за да отрази това повишение; и


г) с продажбата на активи, които генерират необлагаем доход (като например при някои законодателства, държавните облигации) с цел да се закупи друга инвестиция, която ще генерира облагаем доход.

Когато данъчното планиране прехвърля облагаемата печалба от по-късен към по-ранен период, оползотворяването на пренесени данъчни загуби или данъчен кредит все още зависи от съществуването на бъдеща облагаема печалба от източници, различни от временните разлики, които ще възникнат в бъдеще.

31. Когато дадено предприятие има история на загуби през последните периоди, то следва да вземе предвид указанията, предвидени в параграфи 35 и 36.

ОТРИЦАТЕЛНА РЕПУТАЦИЯ


32. Настоящия стандарт не позволява признаването на активи по отсрочени данъци, възникнали от приспадаеми временни разлики, свързани с отрицателна репутация, която се третира като приходи за бъдещи периоди в съответствие с МСС 22 Бизнескомбинации, тъй като отрицателната репутация е производна и признаването на актив по отсрочени данъци би увеличило балансовата сума на отрицателната репутация.

Първоначално признаване на актив или пасив

33. Един от случаите, в които при първоначално признаване на актив възниква актив по отсрочени данъци, е, когато необлагаемо държавно дарение, отнасящо се до актив, е приспадното при определянето на балансовата сума на актива, но за данъчни цели не е намален от амортизируемата стойност на актива (с други думи, от неговата данъчна основа); балансовата сума на актива е по-малка от неговата данъчна основа и това поражда приспадаема временна разлика. Правителствените дарения могат също да бъдат отчитани като приходи за бъдещи периоди, като в този случай разликата между прихода за бъдещи периоди и неговата данъчна основа от нула единици ще бъде приспадаема временна разлика. Който и от двата метода на представяне да бъде предпочетен от предприятието, то не следва да признава възникващия актив по отсрочени данъци поради причините, изложени в параграф 22.

Неизползвани данъчни загуби и данъчни кредити

34. Актив по отсрочени данъци следва да се признава за пренасяните напред неизползвани данъчни загуби и кредити до степента, до която е вероятно да има бъдеща облагаема печалба, срещу която могат да се оползотворят неизползваните данъчни загуби и кредити.

35. Критериите за признаване на активи по отсрочени данъци, възникващи в резултат на преноса на неизползвани данъчни загуби и кредити, са същите, както и критериите за признаване на активи по отсрочени данъци, възникващи от приспадаеми временни разлики. Въпреки това съществуването на неизползвани данъчни загуби е важно доказателство, че е възможно да не бъде реализирана бъдеща облагаема печалба. Поради това, когато предприятието има исторически отчетени загуби през последните няколко периода, то признава активите по отсрочени данъци, възникващи от неползвани данъчни загуби или кредити само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или други убедителни доказателства, че ще бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити. При такива обстоятелства параграф 82 изисква оповестяване на размера

на активите по отсрочени данъци и характера на доказателствата в полза на тяхното признаване.

36. Дадено предприятието следва да вземе предвид следните критерии при оценяване на вероятността да реализира достатъчна облагаема печалба, срещу която да оползотвори неползваните данъчни загуби или кредити:

а) дали предприятието има достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до същите данъчни органи и същото данъчно задължено предприятие, които ще имат за резултат облагаеми суми, срещу които да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или кредити преди изтичането на срока им;

б) дали има вероятност предприятието да реализира облагаема печалба, преди да е изтекъл срокът на неизползваните данъчни загуби или кредити;

в) дали неизползваните данъчни загуби са в резултат на определими причини, за които няма голяма вероятност да се проявят отново; и

г) дали предприятието разполага с възможности за данъчно планиране (виж параграф 30), чрез които би могло да създаде облагаема печалба за периода, през който могат да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити.

Доколкото не съществува вероятност да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или кредити, активът по отсрочени данъци не се признава.

Преразглеждане на непризнати активи по отсрочени данъци

37. Към датата на всеки баланс предприятието преразглежда непризнатите активи по отсрочени данъци. Предприятието признава непризнатите в предходния период активи по отсрочени данъци до степента, до която се е появила вероятност да бъде реализирана достатъчна бъдеща облагаема печалба, която да позволи оползотворяването на активите по отсрочени данъци. Например подобрението на условията за търговия може да направи реализацията на достатъчна бъдеща облагаема печалба по-вероятна, за да се удовлетворят критериите за признаване на активите по отсрочени данъци, описани в параграфи 24 или 34. Друг пример е случаят, когато предприятието преоценява активите по отсрочени данъци към датата на извършване на бизнес комбинация или след нея (виж параграфи 67 и 68).

Инвестиции в дъщерни дружества, клонове и асоциирани предприятия и дялови участие в съвместни предприятия

38. Временните разлики възникват, когато балансовата сума на инвестициите в дъщерни дружества, клонове и асоциирани предприятия или дялови участията в съвместни предприятия (например дяловете на предприятието майка или на инвеститора в нетните активи на дъщерното дружество, клона, асоциираното или смесеното предприятие, включително балансовата сума на положителната репутация) става различна от данъчната основа (която обикновено е стойността на придобиване) на инвестицията или участието. Такива разлики могат да възникнат в редица случаи, например:

а) съществуването на неразпределена печалба на дъщерни дружества, клонове, асоциирани или съвместни предприятия; б) промени във валутните курсове, когато предприятието майка и неговите дъщерни предприятия се намират в различни държави; и

в) намаление на балансовата сума на инвестиция в асоциирано предприятие до нейната възстановима стойност.


При консолидираните финансови отчети временните разлики могат да се различават от временните разлики, свързани с инвестицията, във финансовите отчети на предприятието майка, в случай че предприятието майка е отчело инвестицията в своя отделен финансов отчет по стойност на придобиване или по преоценена стойност.

39. Предприятието следва да признае пасив по отсрочени данъци за всички облагаеми временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия или участия в съвместни предприятия, освен в случаите, в които са изпълнени и двете описани по-долу условия:

а) предприятието майка, инвеститорът или търговецът в съвместно предприятие е в състояние да контролира времето на възстановяване на временната разлика; и

б) има вероятност временната разлика да не бъде възстановена в предвидимо бъдеще.

40. Тъй като предприятието майка контролира политиката на разпределяне на дивиденти на своето дъщерно дружество, то е в състояние да контролира времето на възстановяване на временната разлика, свързана с тази инвестицията (включително временните разлики, възникващи не само от неразпределени печалби, но и от курсови разлики). Освен това, в повечето случаи не е практично да се определя размерът на данъците върху дохода, който ще бъде дължим, когато временните разлики бъдат възстановени. Поради тази причина, когато предприятието майка е определило, че тази печалба няма да се разпределя в обозримо бъдеще, предприятието майка не признава пасив по отсрочени данъци. Същите съображения се прилагат и за инвестициите в клонове.

41. Предприятието осчетоводява в своята собствена валута непаричните активи и пасиви на чуждестранни дейности в чужда валута, които са неразделна част от дейността на предприятието (виж МСС 21 Последици от промените в обменните курсове). Когато облагаемата печалба или данъчната загуба на чуждестранните дейности (също така и данъчната основа на съответните непарични активи и пасиви) се определя в чуждестранна валута, разликите във валутните курсове пораждат временни разлики. Тъй като такива временни разлики се отнасят дособствените активи и пасиви на чуждестранната дейност в по-голяма степен, отколкото до инвестицията, направена от предприятието в тази дейност, отчитащото се предприятие признава възникналия в резултат пасив или актив по отсрочени данъци (съгласно параграф 24).Възникналият отсрочен данък се дебитира или кредитира в отчета за доходите (виж параграф 58).

42. Инвеститорът в асоциирано предприятие не контролира предприятието и обикновено не е в състояние да определя политиката на разпределяне на дивиденти. Следователно, при отсъствието на споразумение, изискващо печалбите на асоциираното предприятие да не бъдат разпределяни в предвидимо бъдеще, инвеститорът признава пасив по отсрочени данъци, произтичащ от облагаеми временни разлики, свързани с неговата инвестиция в асоциираното предприятие. В някои случаи инвеститорът може да не е в състояние да определи сумата на данъка, който ще бъде дължим в случай, че си възстанови стойността на своята

инвестиция в асоциираното предприятие, но да може да определи, че тази сума ще бъде равна или ще надвишава определен минимум. В такива случаи пасивът по отсрочени данъци се оценява на този минимум.

43. Уреждането на отношенията между страните в едно смесено предприятие обикновено е свързано с разпределянето на печалбата и начина за вземане на решения по такива въпроси - с единодушие на съдружниците или с определено мнозинство. Когато съдружникът може да контролира разпределението на печалбата и има вероятност тази печалба да не бъде разпределена в предвидимо бъдеще, не се признава пасив по отсрочени данъци.

44. Дадено предприятието следва да признае актив по отсрочени данъци за всички приспадаеми временни разлики, възникващи от инвестиции в дъщерни дружества, клонове или асоциирани предприятия и дялови участия в съвместни предприятия, само доколкото има вероятност:

а) временната разлика да се възстанови в предвидимо бъдеще; и

б) да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да се оползотвори временната разлика.

45. При вземането на решение дали един актив по отсрочени данъци да се признае като намаляема временна разлика, свързана с инвестиции в дъщерни дружества, клонове и асоциирани предприятия и с дялови участия в съвместни предприятия, предприятието взема предвид насоките, установени в параграфи 28 - 31.




ОЦЕНЯВАНЕ

46. Текущите данъчни пасиви (активи) за текущия и предходни периоди следва да се оценяват по сумата, която се очаква да бъде платена (възстановена от) на данъчните органи при прилагане на данъчни ставки (и данъчни закони), действащи към датата на баланса.

47. Активите и пасивите по отсрочени данъци следва да се оценяват по данъчните ставки, които се очаква да бъдат в сила за периода, в който активът се реализира или пасивът се уреди въз основа на данъчните ставки (и данъчното законодателство), действащи към датата на баланса.

48. Текущите активи и пасиви и активите и пасивите по отсрочени данъци обикновено се оценяват, като се ползват данъчни ставки (и на базата на данъчното законодателство), които са в сила. Въпреки това при някои законодателства обявяването на данъчните ставки (и данъчните закони) може да има практически ефекта на действително влизане в сила, като това може да стане няколко месеца след обявяването им. При такива обстоятелства данъчните активи и пасиви се оценяват, като се използват обявените данъчни ставки (и данъчни закони).

49. Когато за различните равнища на облагаем доход се прилагат различни данъчни ставки, активите и пасивите по отсрочени данъци се оценяват, като се използват средните стойности на данъчните ставки, които се очаква да бъдат приложими към облагаемата печалба (данъчната загуба) през периодите, през които се очаква временните разлики да се проявят с обратна сила.

50. (Заличен)

51. Оценяването на пасивите и активите по отсрочени данъци следва да отразява данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква да възстанови или уреди балансовата сума на активите и пасивите към датата на баланса.

52. Под някои юрисдикции, начинът, по който предприятието възстановява (урежда) балансовата сума на един актив (пасив), може да засегне едното или и двете от:

а) данъчната ставка, приложима към момента, в който предприятието ще възстанови (уреди) балансовата сума на актива (пасива); и

б) данъчната основа на актива (пасива).

В такива случаи дадено предприятие оценява пасивите и активите по отсрочени данъци като прилага данъчните ставки и данъчните основи, съответстващи на начина, по който се очаква уреждане или възстановяване.

Пример А

Даден актив има отчетна стойност 100 единици и данъчна основа 60 единици. Ако активът бъде продаден, ще се приложи данъчна ставка 20%, а по отношение на другите доходи ще се приложи данъчна ставка 30%.

Предприятието признава пасив по отсрочени данъци 8 единици (40 единици на 20%), ако очаква да продаде актива, без да го използва повече, и пасив по отсрочени данъци 12 единици (30% от 40 единици), ако очаква да задържи актива и да възстанови отчетната му стойност чрез употреба.

Пример Б

Даден актив със стойност на придобиване 100 единици и отчетна стойност 80 единици е преоценен на 150 единици. Не е извършено съответното преизчисление за данъчни цели. Натрупаната амортизация, призната за данъчни цели, е 30 единици а данъчната ставка е 30%. Ако активът се продаде на цена, по-висока от онази, на която е закупен, натрупаната амортизация, призната за данъчни цели от 30 единици, ще бъде включена в облагаемия доход, но последиците от продажбата няма да бъдат облагаеми.

Данъчната основа на актива е 70 единици и съществува облагаема временна разлика от 80 единици. Ако предприятието очаква да възстанови балансовата сума чрез използване на актива, то трябва да генерира облагаем доход в размер 150 единици, но ще може да възстанови само амортизацията в размер 70 единици. По този начин се формира пасив по отсрочени данъци от 24 единици (30% от 80). Ако предприятието очаква да възстанови балансовата сума посредством продажба на актива веднага за сумата 150 единици, пасивът по отсрочени данъци ще се изчисли, както следва:

       
  Облагаема Данъчна Пасив по
  временна ставка отсрочени
  разлика   данъци
Начислена 30 30% 9
амортизация      
за данъчни      
цели      
Резултат от 50 Нула -
продажба      
Общо 80   9





Бележка: В съответствие с параграф 61 допълнителният отсрочен данък, възникващ в резултат на преоценката, се дебитира директно в капитала.


Пример В

Обстоятелствата са като в пример Б с изключение на това, че активът е продаден на цена, по-висока от цената, на която е закупен, начислената данъчно призната амортизация ще бъде включена в облагаемия доход (при ставка 30%) и постъпленията от продажбата ще се обложат по ставка 40% след отчисляване на преизчислената за инфлация стойност от 110 единици.

Ако предприятието очаква да възстанови балансовата сума чрез използване на актива, то трябва да генерира облагаем доход в размер 150 единици, но ще може да възстанови само амортизацията в размер 70 единици. Hа тази основа има пасив по отсрочени данъци от 24 единици (30% от 80 единици), както в пример Б.

Ако предприятието очаква да възстанови балансовата сума посредством продажба на актива веднага за сумата 150 единици, предприятието ще бъде в състояние да възстанови индексираната стойност от 110 единици. Нетните постъпления от 40 единици ще бъдат обложени със ставка 40%. Освен това начислената амортизация от 30 единици ще бъде включена в облагаемия доход и обложена със ставка 30%. Hа тази база данъчната основа е 80 единици (110 минус 30), има облагаема временна разлика в размер 70 единици и има пасив по отсрочени данъци в размер 25 единици (40% от 40 единици плюс 30% от 30 единици). Ако данъчната основа не е непосредствено очевидна в този пример, може да бъде от полза да се вземе предвид фундаменталният принцип, описан в параграф 10.

Бележка: В съответствие с параграф 61 допълнителният отложен данък, възникващ при преоценката, се дебитира директно в капитала.

52А. Според някои юрисдикции, данъците върху дохода са дължими по по-висока или по-ниска ставка, ако част или цялата нетна или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. При някои други законодателства данъците върху дохода могат да са възстановяеми или дължими, ако част или цялата нетна или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. При тези обстоятелства активите и пасивите по текущи и отсрочени данъци се оценяват по данъчна ставка, приложима към неразпределената печалба.

52Б. При обстоятелствата, описани в параграф 52А, данъчните последици от дивидентите се признават, когато се признава задължение за плащане на дивидент. Данъчният ефект на дивидентите е по-пряко свързан с минали сделки или събития отколкото с разпределения на собственици. Поради това данъчният ефект от дивидентите се признава като чиста печалба или загуба за периода, както се изисква в параграф 58, освен до степента, до която възникват при обстоятелствата, описани в параграф 58, букви а) и б).


ПРИМЕР, ИЛЮСТРИРАЩ ПАРАГРАФИ 52А И 52Б

Този пример разглежда оценяването на активите и пасивите по текущи и отсрочени данъци в предприятие при юрисдикция, при което данъците върху дохода се плащат при по-висока ставка, приложима за неразпределената печалба (50%), и с възстановяване на суми, когато печалбата е разпределена. Данъчната ставка върху разпределена печалба е 35%. Към датата на счетоводния баланс 31 декември 20X1 предприятието не признава задължения за плащане на дивиденти, предложени или декларирани след датата на баланса. В резултат няма признати

96

дивиденти за 20X1 г. Облагаемият доход за 20Х1 г. е 100 000. Нетната облагаема временна разлика за 20X1 г. е 40 000.

Предприятието признава задължения по текущи данъци и разход за текущ данък върху дохода от 50 000 единици. Не е признат актив за сумата, която ще бъде евентуално възстановима в резултат на бъдещи дивиденти. Предприятието признава също така задължение по отсрочени данъци и разход по отсрочени данъци в размер 20 000 единици (40 000 единици на 50 %), представляващи данъците върху дохода, които предприятието ще плати, когато възстанови или плати балансовите стойности на своите активи и пасиви на базата на данъчната ставка, приложима за неразпределената печалба.

В последствие, на 15 март 20X2 г., предприятието признава като задължение дивиденти в размер 10 000 от печалби за минали периоди.

H? 15 март 20X2 г. предприятието признава възстановяването на данъци върху дохода от 1500 единици (15% от дивидентите, признати като задължение) като активи по текущи данъци и като намаление на разходите за текущ данък върху дохода за 20X2 г.

53. Активите и пасивите по отсрочени данъци следва да не се дисконтират.

54. Надеждното определяне на активите и пасиви по отсрочени данъци на база дисконтови методи изисква подробно прогнозиране на времето за дисконтирането на всяка времена разлика. В много случаи изготвянето на такива прогнози е непрактично или е твърде сложно. Следователно, не е подходящо да се изисква дисконтиране на отложени данъчни активи и пасиви. Да се позволи дисконтиране, без да бъде задължително, би означавало да се породят активи и пасиви по отсрочени данъци, които не биха били сравними за отделните предприятия. Поради тази причина този стандарт не изисква нито позволява да се дисконтират активи и пасиви по отсрочени данъци.

55. Временните разлики се определят от гледна точка на балансовата сума на актива или пасива. Това важи, дори когато балансовата сума сама по себе си е определена на база дисконтови методи, например в случай на задължения за пенсионно осигуряване (виж МСС 19 Доходи на наети лица).

56. Балансовата сума на активите по отсрочени данъци следва да се преразглежда към всяка дата на баланса. Дадено предприятие следва да намали балансовата сума на активите по отсрочени данъци до степента, до която вече не е вероятно да бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотвори доходът от част или от всички активи по отсрочени данъци. Всяко такова намаляване следва да се възстанови до степента, до която е станало вероятно да се реализира достатъчна облагаема печалба.

ПРИЗНАВАНЕ НА ТЕКУЩ И ОТСРОЧЕН ДАНЪК

57. Осчетоводяването на текущи и отсрочени данъчни последици от една сделка или от друго събитие съответства на осчетоводяването на самата сделка или събитие. Параграфи 58 - 68 въвеждат настоящия принцип.

Отчет за доходите

58. Текущите и отсрочените данъци следва да се признават като приход или разход и се включват в нетната печалба или загуба за периода освен до

степента, до която възникват от:

а) сделки или събития, които са признати през същия или различен отчетен период директно в капитала (виж параграфи 61-65); или

б) бизнес комбинация, представляваща придобиване (виж параграфи 66-68).

59. Повечето пасиви и активи по отсрочени данъци възникват, когато приходът или разходът се включва в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба за друг период. Произтичащият от това отсрочен данък се признава в отчета за доходите. Например, когато:

а) е получена лихва, лицензионно възнаграждение или дивидент с просрочие и е включен в счетоводната печалба пропорционално на периода, за който се отнася в съответствие с МСС 18 Приходи, но е включен в облагаемата печалба (загуба) на база действително плащане; и

б) разходите за нематериални активи са били капитализирани в съответствие с МСС 38 Нематериални активи и са амортизирани в отчета за доходите, но са приспаднати за данъчни цели при възникването им.

60. Балансовата сума на отсрочените данъчни активи и пасиви може да се промени дори когато няма промяна в свързаните с тях временни разлики. Това може да бъде резултат например от:

а) промени в данъчните ставки или данъчното законодателство;

б) промени в преценката за възстановимостта на отсрочените данъчни активи; или

в) промени в очаквания начин за възстановяване на актива.

Получените в резултат отсрочени данъци се признават в отчета за доходите, освен до степента, до която се отнасят, до статии, дебитирани или кредитирани в капитала (виж параграф 63).

Статии, кредитирани или дебитирани директно в капитала

61. Текущите и отсрочените данъци следва се дебитират или кредитират директно в капитала, когато данъкът се отнася до статии, които са били дебитирани или кредитирани през същия или през различен отчетен период директно в капитала.

62. Международните счетоводни стандарти изискват или позволяват някои суми да се кредитират или дебитират директно в капитала. Примери за такива статии са:

а) промяна в балансовата сума, произтичаща от преоценка на имоти, заводи и оборудване (виж МСС 16 Имоти, заводи и оборудване);

б) преизчисление на началните салда на неразпределената печалба в резултат или на промяна на счетоводните политики, приложена със задна дата, или на коригирана фундаментална грешка (виж МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика);

в) разлики във валутните курсове при преизчислението на финансовите отчети на чуждестранно предприятие (виж МСС 21 Последствия от промените в обменните курсове); и

г) суми, произлизащи от първоначалното признаване на капиталовия компонент на съставен финансов инструмент (виж параграф 23).

63. При изключителни обстоятелства може да бъде трудно да се определи сумата на

текущия и отсрочен данък, отнасящ се до статии, кредитирани или дебитирани директно в капитала. Това може да стане например в следните случаи:

а) ставките на данъка върху дохода са степенувани възходящо или низходящо и не е възможно да се определи ставката, по която ще се обложи конкретният компонент от облагаемата печалба (данъчна загуба);

б) промяна в данъчните ставки или данъчното законодателство засяга отсрочените данъчни активи или пасиви, отнасяща се (като цяло или като част) до статия, която предварително е била дебитирана или кредитирана директно в капитала; или

в) предприятието е определило, че отсрочен данъчен актив следва да се признае или не следва повече да бъде признаван в пълен размер и отсроченият данъчен актив се отнася (като част или като цяло) до статия, предварително дебитирана или кредитирана директно в капитала.

В такива случаи текущият и отсроченият данък, отнасящи се до статии, кредитирани или дебитирани директно в капитала, се основават на разумно пропорционално разпределение на текущите и отсрочените данъци на предприятието според действащото данъчно законодателство или по друг метод, чрез който се постига подходящо разпределение при съответните обстоятелства.

64. МСС 16 Имоти, заводи и оборудване не конкретизира дали предприятието следва да прехвърля всяка година от преоценъчния резерв в неразпределената печалба сума, равна на разликите между амортизацията на преоценен актив и амортизацията на себестойността на същия актив. Ако предприятието извършва такова прехвърляне, прехвърлената сума не трябва да включва съответния отсрочен данък. Подобни съображения се отнасят и до прехвърлянията, извършени при освобождаването от имоти, машини, съоръжения и оборудване.

65. Когато един актив се преоценява за данъчни цели и преоценката му е свързана със счетоводна преоценка от предходен период или с преоценка, която се очаква да се извърши в бъдещ период, данъчните ефекти и от преоценката на актива, и от преизчислението на данъчната основа се кредитират или дебитират директно в капитала за периодите, през които са възникнали. Въпреки това, ако преоценката за данъчни цели не е свързана със счетоводната преоценка от предходен период или с преоценката, която се очаква да бъде извършена в бъдещ период, данъчните ефекти от преизчислението на данъчната основа се признават в отчета за доходите.

65А. Когато предприятието изплаща дивиденти на своите акционери, може да се изисква да се плати част от дивидента на данъчните власти от името на акционерите. При някои законодателства тази сума се определя като данък при източника. Такава сума, платена или дължима на данъчните власти, се дебитира в капитала като част от дивидентите.

Отсрочени данъци, произтичащи от бизнес комбинация

66. Както е обяснено в параграфи 19 и 26, буква в), възможно е да възникнат временни разлики в резултат от бизнес комбинация, представляваща придобиване. В съответствие с МСС 22 Бизнес комбинации предприятието признава всички последващи отсрочени данъчни активи или пасиви (до степента, до която отговарят на критериите, описани в параграф 24) като разграничими активи и пасиви към датата на придобиването. В реултат тези отсрочени данъчни активи и пасиви влияят върху положителната или отрицателната репутация. Въпреки това, в съответствие с параграфи 15, буква а) и 24, буква а) предприятието не признава отсрочените данъчни пасиви, произтичащи от самата положителна репутация (ако амортизацията на положителната репутация не е възстановима за данъчни цели), и отсрочените данъчни активи, произтичащи от необлагаема отрицателна репутация, която е третирана като приходи за бъдещи периоди.

67. Като резултат от бизнес комбинация придобиващото предприятие може да сметне, че съществува вероятност да възстанови своите собствени отсрочени данъчни активи, които не са били признати преди бизнес комбинацията. Например придобиващото предприятие може да е в състояние да оползотвори неползвани данъчни загуби срещу бъдещата облагаема печалба на придобитото предприятие. В такива случаи придобиващото предприятие признава отсрочен данъчен актив и взема това предвид при определянето на положителната или отрицателната репутация, възникваща в резултат на придобиването.

68. Когато придобиващото предприятие не признае отсрочен данъчен актив на придобитото предприятие като разграничим актив към датата на бизнес комбинацията и този отсрочен данъчен актив се признае в последствие в консолидираните финансови отчети на придобиващото предприятие, възникналият приход от отсрочени данъци се признава в отчета за доходите. Освен това придобиващото предприятие:

а) преизчислява брутната балансова сума на положителната репутация и свързаната с нея натрупана амортизация до степента, до която сумите, които биха били записани, в случай че отсроченият данъчен актив би бил признат като разграничим актив към датата на бизнес комбинацията; и

б) признава намалението на нетната балансова сума на положителната репутация като разход.

Въпреки това, придобиващото предприятие не признава отрицателна репутация нито увеличението на отчетната й стойност.

ПРИМЕР

Предприятие придобива дъщерно дружество, което е имало приспадаеми временни разлики в размер 300 единици. Данъчната ставка към датата на придобиването е била 30%. Последващият отсрочен данъчен актив в размер 90 единици не е бил признат като разграничим актив при определяне на положителната репутация в размер 500 единици, произтичаща от придобиването. Положителната репутация се амортизира за 20 години. Две години след придобиването предприятието е оценило, че бъдещата облагаема печалба вероятно ще бъде достатъчна, за да може предприятието да възстанови прихода от всички приспадаеми временни разлики.

Предприятието признава отсрочен данъчен актив в размер 90 единици (30% на 300 единици) и отложен данъчен приход в размер 90 единици в отчета за доходите. Освен това то намалява стойността на положителната репутация с 90 единици и начислената амортизация с 9 единици (за две години). Салдото в размер 81 единици се признава като разход в отчета за доходите. Като последствие стойността на положителната репутация и свързаната с нея амортизация се намаляват до размерите (410 и 41 единици), които биха били записани, ако отсроченият данъчен актив в размер 90 единици е бил признат като разграничим актив към датата на бизнес комбинацията.

Ако данъчната ставка се е увеличила на 40%, предприятието признава отсрочен данъчен актив в размер 120 единици (40% на 300 единици) и приход от отсрочени данъци в размер 120 единици в отчета за доходите. Ако данъчната ставка се е намалила на 20%, предприятието признава отсрочен данъчен актив в размер 60 единици (20% на 300 единици) и отложен данъчен приход в размер 60 единици. И в двата случая предприятието намалява стойността на положителната репутация с 90 единици и начислената амортизация с 9 единици и признава салдо в размер 81 единици като разход в отчета за доходите.

ПРЕДСТАВЯНЕ

Данъчни активи и пасиви

69. Данъчните активи и пасиви следва следва да се представят отделно от останалите активи и пасиви в баланса на предприятието. Отсрочените данъчни активи и пасиви следва да се разграничават от текущите данъчни активи и пасиви.

70. Когато предприятието прави разграничение между текущи и дългосрочни активи и пасиви в счетоводния си отчет, то не следва да класифицира отсрочените данъчни активи (пасиви) като кроткосрочни активи (пасиви).


КОМПЕНСИРАНЕ

71. Предприятието следва да компенсира текущите данъчни активи и пасиви само тогава, когато предприятието:

а) има законно право да компенсира признатите суми; и

б) възнамерява или да уреди в нетен размер, или да реализира актива и да уреди пасива едновременно.

72. Въпреки че текущите активи и пасиви се признават и измерват отделно, в баланса на предприятието те се компенсират в зависимост от критерии, подобни на критериите за финансови инструменти, установени в МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне. Дадено предприятие обикновено има законно основание да отписва текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви, когато те се отнасят до данъци върху дохода, изискващи се от един и същ данъчен орган, и данъчните власти разрешават да се извършва плащане на нетна база.

73. В консолидираните финансови отчети отсрочен данъчен актив на едно предприятие от групата се отписва срещу текущо данъчно задължение на друго предприятие от групата тогава и само тогава, когато засегнатото предприятие има законно право да извършва нетни разплащания и предприятието възнамерява да извърши такова разплащане или да възстанови актив и погаси пасив едновременно.

74. Дадено предприятие следва да компенсира отсрочени данъчни активи и пасиви само тогава, когато:

а) предприятието има законно право да отписва текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви; и

б) отсрочените данъчни активи и пасиви се отнасят до данъци върху дохода, дължими пред един и същ данъчен орган за:

(i) същото данъчно задължено предприятие; или

(ii) различно данъчно задължено предприятие, което възнамерява или да уреди текущи данъчни пасиви и активи на нетна база, или да реализира активи и уреди пасиви едновременно за всеки бъдещ период, през който се очаква да бъдат признати значителни по размер отсрочени данъчни активи или пасиви.

75. За да се избегне нуждата от разработването на подробен времеви график за възстановяването на всяка временна разлика, настоящият стандарт изисква предприятието да компенсира отсрочените данъчни активи срещу отсрочени данъчни пасиви на едно и също предприятие само тогава, когато те се отнасят до данъци върху дохода, дължими пред един и същ данъчен орган и предприятието има законно право да компенсира текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви.

76. В редки случаи, дадено предприятие може да има законно право да приспада, както и намерение да се разплаща на нетна база за някои, но не за всички периоди. При такива редки случаи може да се изисква подробен времеви график, за да се установи надеждно дали отсроченият данъчен актив на едно данъчно задължено предприятие ще породи увеличени данъчни плащания за същия период, за който отложеният данъчен актив на друго данъчно задължено предприятие ще породи намалени данъчни плащания за второто предприятие.

Данъчен разход

Данъчен разход (приход), отнасящ се до печалба или загуба от обичайна дейност


77. Данъчният разход (приход), отнасящ се до печалба или загуба от обичайна дейност, следва да се представи на лицето на отчета за доходите.

Разлики от промяна на валутните курсове на отсрочени данъчни активи и пасиви в чуждестранна валута

78. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове изисква определени курсови разлики да бъдат признати като приход или разход, но не определя къде следва да бъдат представени такива разлики в отчета за доходите. Съответно, когато курсовите разлики при отсрочени данъчни активи и пасиви в чуждестранна валута се признават в отчета за доходите, тези разлики може да се класифицират като разходи (приходи) от отсрочени данъци, ако се прецени, че представянето им ще бъде от полза за потребителите на финансовите отчети.

Оповестяване

79. Основните компоненти на данъчния разход (приход) следва да се оповестяват отделно.

80. Компонентите на данъчния разход (приход) могат да включват:

а) текущ данъчен разход (приход);

б) преизчисления на текущи данъци от предходни периоди, признати през периода;

в) сумата на разхода (прихода) по отсрочени данъци, отнасяща се до възникването и възстановяването на временни разлики;

г) сумата на разхода (прихода), отнасящ се до промени в данъчните ставки или въвеждането на нови данъци;

д) сумата на приходите, възникващи от непризнати данъчни загуби, кредити

или временни разлики за предходен период, използвани, за да се намали разходът по отсрочени данъци;

е) разхода по отсрочени данъци, възникващ в резултат на отписването или възстановяването на предишно отписване на отсрочен данъчен актив в съответствие с параграф 56; и

ж) сумата на данъчния разход (приход), отнасяща се до онези промени в счетоводната политика и фундаментални грешки, които са включени при определянето на нетната печалба или загуба за периода в съответствие с допустимия от МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика алтернативен подход.

81. Следните компоненти следва да се оповестят отделно:

а) общата сума на текущите и отсрочените данъци, отнасящи се до статии, които са кредитирани или дебитирани в капитала;

б) данъчният разход (приход), отнасящ се до извънредни статии, признати през периода;

в) обяснение на връзката между данъчния разход (приход) и счетоводната печалба в едната или и двете от формите:

(i)числово равнение между данъчния разход (приход) и резултата от умножението на сумата на счетоводната печалба по приложимата данъчна ставка(и) с оповестяване също на основата, върху която се изчислява приложимата данъчна ставка(и);

(ii)числово равнение на средната ефективна данъчна ставка с приложимата данъчна ставка с оповестяване също на основата, върху която е изчислена приложимата данъчна ставка;

г) обяснение на промените в приложимата данъчна ставка(и) в сравнение с предходни счетоводни периоди;

д) сумата (и изтичането на срока им, ако има такъв) на приспадаемите временни разлики, неползваните данъчни загуби и кредити, за които не е бил признат отсрочен данъчен актив в баланса;

е) общата сума на временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни предприятия, за които не са били признати отсрочени данъчни пасиви (виж параграф 39);

ж) по отношение на всеки вид временни разлики и всеки вид неползвани данъчни загуби или кредити:

(i)сумата на отсрочените данъчни активи и пасиви, призната в баланса за всеки представен период;

(ii)сумата на прихода или разхода от отсрочени данъци, призната в отчета за доходите, ако същата не става очевидна от промените на сумите, признати в баланса;

з) по отношение на преустановяваните дейности, данъчните разходи, отнасящи се до:

(i)печалбата или загубата при прекъсване; и

(ii)печалбата или загубата от обичайна дейност на преустановяваните дейности за периода заедно със съответните суми за всеки представен период;

и) сумата на последиците от данъците върху дивидентите на акционерите в предприятието върху данъчното облагане, които са предложени или декларирани преди финансовите отчети да бъдат оторизирани за издаване, но не са признати като пасиви във финансовите отчети.

82. Дадено предприятие следва да оповести сумата на отсрочените данъчни активи и естеството на доказателствата в подкрепа на признаването им, когато:

а) усвояването на отсрочени данъчни активи зависи от бъдещата облагаема печалба, надвишаваща приходите от възстановяване на съществуващите облагаеми временни разлики; и

б) предприятието е претърпяло загуба за текущия или предходен период при данъчното законодателство, за което се отнася отложеният данъчен актив.

82А. При обстоятелствата, описани в параграф 52А, дадено предприятие следва да оповести естеството на потенциалните данъчни последици, възникнали в резултат на изплащане на дивиденти на акционерите. В допълнение предприятието следва да оповести сумите на потенциалните данъчни последици, практически определими, и дали има потенциални данъчни последици, които са практически неопределими.

83. Дадено предприятие оповестява характера и сумата на всяка извънредна статия в самия отчет за доходите или в приложенията към финансовите отчети. Когато това оповестяване се прави в приложенията към финансовите отчети, общата сума на извънредните статии се представя в отчета за доходите нетно, намалена с общия размер на съответните данъчни разходи (приходи). Въпреки че потребителите на финансовите отчети може да сметнат за полезно оповестяването на данъчните разходи (приходи), отнасящи се до извънредните статии, понякога е трудно да се разпределят данъчните разходи (приходи) между съответните извънредни статии. При такива обстоятелства данъчните разходи (приходи), отнасящи се до извънредни статии, могат да се оповестяват сумарно.

84. Оповестяванията, изисквани съгласно параграф 81, буква в), дава възможност на потребителите на финансовите отчети да разберат дали връзката между данъчните разходи (приходи) и счетоводната печалба е необичайна и да разберат значимите фактори, които биха могли да имат влияние върху тази връзка в бъдеще. Връзката между данъчните разходи (приходи) и счетоводната печалба може да бъде повлияна от такива фактори като печалба, неподлежаща на облагане с данъци, разходи, непризнати за данъчни цели при определяне на облагаемата печалба (загуба), ефекта от данъчните загуби и ефекта от чуждестранни данъчни ставки.

85. При обяснението на връзката между данъчните разходи (приходи) и счетоводната печалба предприятието използва приложимата данъчна ставка, която предоставя най-полезна информация за потребителите на финансовите отчети. Често най- полезната информация е информацията за местните данъчни ставки в държавата, в която е седалището на предприятието, като тази информация обобщава данъчните ставки, прилагани за националните данъци, и данъчните ставки, прилагани на местно равнище, които се изчисляват подобно на облагаемата печалба (данъчна загуба). Въпреки това, за дадено предприятие, осъществяващо дейност при различни законодателства, може да има повече смисъл да се оповести обобщената информация за местните данъчни ставки поотделно за


юрисдикцията на всяка страна, в която предприятието оперира. Примерът илюстрира как подборът на приложимата данъчна ставка засяга представянето на числовото изравняване.

86. Средната ефективна данъчна ставка представлява данъчният разход (приход), разделен на счетоводната печалба.

87. Често не е практично да се изчислява размерът на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, възникващи от инвестиции в дъщерни дружества, клонове и асоциирани предприятия и дялови участия в съвместни предприятия (виж параграф 39).Следователном настоящият стандарт изисква предприятието да оповести обобщения размер на съответните временни разлики, но не изисква да се оповестяват отсрочените данъчни пасиви. Въпреки това, когато това е оправдано от практическа гледна точка, предприятието трябва да оповести размера на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, тъй като тази информация може да бъде от полза за потребителите на финансовите отчети.

87А. Параграф 82А изисква дадено предприятие да оповести естеството на потенциалните данъчни последици, които ще бъдат породени от изплащането на дивиденти на акционерите. Дадено предприятие оповестява важните характеристики на системата за данъчно облагане на доходите и факторите, които ще окажат влияние върху потенциалния ефект на дивидентите върху данъчното облагане.

87Б. Понякога не е възможно на практика да се изчисли общият ефект на потенциалния данъчен ефект на дивидентите на акционерите. Например в случаите, когато предприятието има голям брой чуждестранни дъщерни дружества. Но дори и при тези обстоятелства някои части от общата сума могат да се определят. Например в една консолидирана група предприятието майка и някои от неговите дъщерни дружества може да са платили данъци върху дохода върху неразпределената печалба в по-голяма степен и да знаят каква е сумата, която трябва да бъде възстановена при плащането на бъдещи дивиденти на акционерите от консолидираната неразпределена печалба. В такива случаи тази възстановяема сума се оповестява. Когато е приложимо, предприятието оповестява също така, че има допълнителни потенциални данъчни последици, които са практически неопределяеми. В отделните финансови отчети на предприятието майка, ако има такива, оповестяването на потенциалните данъчни последици е свързано с неразпределената печалба на предприятието майка.

87В. Дадено предприятие, задължено да направи оповестяванията в параграф 82А, може да е задължено да направи оповестявания за временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни дружества, клонове или асоциирани предприятия или дялови участия в съвместни предприятия. В такива случаи предприятието следва да вземе това предвид при определяне на оповестяванията съгласно параграф 82А. Например, дадено предприятие може да бъде задължено да оповести общата сума на временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, за които не са били признати отсрочени данъчни пасиви (виж параграф 81, буква е)). Ако не е практически възможно да се изчислят сумите от непризнатите пасиви по отложени данъци (виж параграф 87), може да има суми от потенциален данъчен ефект от плащане на дивиденти, практически неопределими, отнасящи се до тези дъщерни дружества.

88. Дадено предприятие оповестява всички свързани с данъци условни задължения и условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Условните задължения и условните активи могат да възникнат например от неразрешени спорове с данъчните власти. По подобен начин, когато промените в данъчните ставки или данъчните закони влязат в сила или бъдат обявени след датата на баланса, предприятието оповестява всички значителни ефекти от тези промени по отношение на неговите активи и пасиви по текущи и отсрочени данъци.

Пример, илюстриращ параграф 85

През 19X2 предприятие има счетоводна печалба по силата на местното законодателство (държава А) в размер 1500 единици (19X1: 2000) и печалба в размер 1500 единици в държава Б (19Х1: 500). Данъчната ставка е 30% за държава А и 20 % за държава Б. В държава А разходите от 100 единици (19X1 :200) не са възстановими за данъчни цели.

Пример, показващ равнението с местната данъчна ставка:

19X1 19X2

Счетоводна печалба 2500 3000

Местна данъчна ставка 30% 750 900

Данъчен ефект от

разходи, непризнати за данъчни цели 60 30

Ефект от по-ниските

данъчни ставки в държава Б (50) (150)

Данъчен разход 760 780

Пример, илюстриращ равнение, извършено чрез обобщаване на ставките за всяко отделно законодателство. Според този метод ефектът от разликите между местните отчитащи се предприятия и данъчни ставки и местните ставки според други законодателства не се представя като отделна статия при равнението. Може да бъде необходимо дадено предприятие да обясни ефекта от значителни промени или в данъчните ставки, или в смесените печалби, реализирани под различни юрисдикции, с цел да обясни промените в данъчните ставки, които е приложило, както това се изисква в параграф 81, буква г).

Счетоводна печалба 2500 3000
Местни данъчни ставки, приложими    
в държавата, в която е реализирана    
печалбата 700 750
Данъчен ефект от разходи,    
непризнати за данъчни цели 60 30
Данъчен разход 760 780


ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

89. Настоящия международен счетоводен стандарт влиза в сила за финансови отчети, обхващащи периоди, започващи на или след 1 януари 1998 г., с изключение на уточненията в параграф 91. Ако едно предприятие прилага този стандарт за финансови отчети за периоди с начало преди 1 януари 1998 г., предприятието следва да оповести, че е приложило стандарта вместо МСС 12 Отчитане на данъците върху печалбата, одобрен през 1979 г,.

90. Настоящият стандарт замества МСС 12 Отчитане на данъците върху печалбата, одобрен през 1979 г..

91. Параграфи 52А, 52Б, 65А, 81 буква и), 82А, 87А, 87Б, 87В и промените в заличаването на параграфи 3 и 50 влизат в сила за годишни финансови отчети10, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г.. Препоръчва се по-ранно прилагане. Ако по-ранното прилагане има отражение върху финансовите отчети, предприятието следва да оповести този факт.





МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 14

(ПРЕРАБОТЕН 1997 Г.)

Отчитане по сектори

Този преработен Международен счетоводен стандарт заменя МСС 14 Отчитане на финансовата информация по сектори, който беше одобрен от съвета в преформатирана версия през 1994 г.. Преработеният стандарт влезе в сила за финансовите отчети за периодите, започващи на и след 1 юли 1998 г..

Параграфи 116 и 117 от МСС 36 Обезценка на активи, установиха определени изисквания за оповестяване при отчитане на загубите от обезценка по сектори.

Въведение

Настоящия стандарт ("МСС 14 (преработен)") заменя МСС 14 Отчитане на финансовата информация по сектори ("първоначалният МСС 14"). МСС 14 (преработен) е в сила за счетоводните периоди, започващи на или след 1 юли 1998. Главните промени от първоначалния МСС 14 са следните:

1. Първоначалният МСС 14 се прилагаше за предприятия, чиито ценни книжа се търгуват публично и други икономически значими предприятия. МСС 14 (преработен) се прилага за предприятия, чиито капиталови ценни книжа или дългови ценни книжа се търгуват публично, включително предприятията в процес на емитиране на капиталови ценни книжа или дългови ценни книжа на пазара на публичните ценни книжа, но не за други икономически значими предприятия.

2. Първоначалният МСС 14 изискваше информацията да бъде отчитана по отраслови и географски сектори. Той даваше само основно указание за идентифициране на отрасловите и географските сектори. Този стандарт предполагаше, че вътрешната организационна структура може да бъде база за определяне на секторите, подлежащи на отчитане, или отчитането по сектори може да изисква преобразуване на информацията. МСС 14 (преработен) изисква информацията да бъде отчитана по бизнес сектори и географски сектори. Той дава по-подробно указание от първоначалния МСС 14 за идентифициране на бизнес секторите и географските сектори. Изисква предприятието да разгледа вътрешната си организационна структура и вътрешната си система на отчитане за целите на идентифициране на тези сектори. Ако вътрешните сектори не са базирани нито върху групи свързани продукти и услуги, нито върху географските области, МСС 14 (преработен) изисква предприятието да разгледа следващото по-ниско ниво на вътрешно секторно разпределение, за да идентифицира секторите, подлежащи на отчитане.

3. Първоначалният МСС 14 изискваше едно и също количество информация да бъде отчитана и по отраслови, и по географски сектори. МСС 14 (преработен) постановява, че една база за разпределяне е основна и другата е второстепенна със значително по-малко информация, изисквана за оповестяване, по отношение на второстепенните сектори.

4. Първоначалният МСС 14 не разглеждаше въпроса, дали секторната информация трябва да бъде изготвена, като се използват счетоводните политики, приети за консолидираните финансови отчети или финансовите отчети на предприятието. МСС 14 (преработен) изисква да бъдат следвани същите счетоводни политики.

5. Първоначалният MCC 14 беше позволил различия в дефиницията на секторния резултат сред предприятията. МСС 14 (преработен) дава по-подробно указание от първоначалния МСС 14, що се отнася до специфични статии на приходите и разходите, които следва да бъдат включени във или изключени от секторните приходи и секторните разходи. Съответно МСС 14 (преработен) предоставя стандартизирана мярка на секторния резултат, но само до степента, до която статиите на приходите и оперативните разходи могат да бъдат пряко приписвани или разумно отнесени към секторите.

6. МСС 14 (преработен) изисква "симетрия" във включването на статиите в секторния резултат и секторните активи. Ако например секторният резултат отразява амортизационни разходи, то амортизираният актив трябва да бъде включен в секторните активи. Първоначалният МСС 14 не разглеждаше този въпрос.

7. Първоначалният МСС не се произнасяше дали секторите, считани за прекалено малки за отделно отчитане, биха могли да бъдат комбинирани с други сектори или изключени от всички сектори, подлежащи на отчитане. МСС 14 (преработен) предвижда, че малки вътрешно отчитани сектори, които не се изисква да бъдат отчитани отделно, могат да бъдат комбинирани едни с други, ако имат значителен брой от факторите, които определят един бизнес сектор или географски сектор, или те могат да бъдат комбинирани с подобен значителен сектор, за който информацията се отчита вътрешно, ако определени условия са налице.

8. Първоначалният МСС 14 не се произнасяше дали географските сектори следва да бъдат основани върху това, къде се намират активите на предприятието (произхода на неговите продажби), или върху това, къде се намират неговите клиенти (местоназначението на неговите продажби). МСС 14 (преработен) поставя изискването, че каквато и да е базата на географските сектори на предприятието отделни позиции от информация трябва да бъдат представени на друга основа, ако е съществено различна.

9. Първоначалният МСС 14 изискваше представянето на четири главни статии за информация и за бизнес секторите, и за географските сектори:

а) продажби или други оперативни приходи, с разграничаване на приходите, получавани от клиенти извън предприятието, и приходи, произлизащи от други сектори;

б) секторен резултат;

в) принадлежащите на сектора активи; и

г) основата на междусекторното ценообразуване.

За основна база на секторното отчитане на предприятието (бизнес сектори или географски сектори) МСС 14 (преработен) изисква същите тези четири статии за информация плюс:

а) секторни пасиви;

б) разходите за имущество, заводи и оборудване и нематериални активи, придобити през периода;

в) разходите за амортизации;

г) непарични разходи, различни от амортизационните;

д) дяла на предприятието в нетната печалба или загуба на асоциирано предприятие, съвместно предприятие или друга инвестиция, отчетена по метода на собствения капитал, ако по същество всички операции на

асоциираното предприятие са в рамките само на този сектор; и размерът на

свързаната инвестиция.

Като второстепенна база за секторно отчитане МСС 14 (преработен) допуска изискването на първоначалния МСС 14 за секторния резултат и го замества с разходите за имущество, заводи и оборудване и нематериални активи, придобити през периода.

10. Първоначалният МСС 14 не казваше дали секторната информация за предходния период, представена за сравнителни цели, следва да бъде преизчислявана за съществени промени в секторната счетоводна политика. МСС 14 (преработен) изисква такова преизчисление, освен ако това е практически невъзможно.

11. МСС 14 (преработен) изисква, в случай че общата сума на приходите от външни клиенти за всички сектори, подлежащи на отчитане, комбинирани заедно, е по- малка от 75% от общата сума на приходите на предприятието, да бъдат идентифицирани допълнителни сектори, подлежащи на отчитане, докато се достигне нивото на 75%.

12. Първоначалният МСС 14 позволяваше при секторната информация да бъде използван различен метод на ценообразуване на междусекторните трансфери от този, който е използван за определяне цената на трансферите. МСС 14 (преработен) изисква междусекторните трансфери да бъдат оценявани на базата, която предприятието е използвало, за да формира цената на трансферите.

13. МСС 14 (преработен) изисква оповестяване на прихода за който и да е сектор, считан за неподлежащ на отчитане, тъй като преобладаващата част от прихода възниква от продажби на други сектори, ако приходът на този сектор от продажби на външни клиенти е 10% или повече от общия приход на предприятието. Първоначалният МСС 14 нямаше такова подобно изискване.


СЪДЪРЖАНИЕ

Цел

Обхват

Дефиниции

Дефиниции от други международни счетоводни стандарти

Дефиниции от други бизнес сектори и географски сектори

Дефиниции на секторен приход, разход, резултат, активи и пасиви

Идентифициране на секторите, подлежащи на отчитане

Основни и второстепенни формати за отчитане по сектори

Бизнес и географски сектори

Подлежащи на отчитане сектори

Секторни счетоводни политики

Оповестяване

Основен отчетен формат

Второстепенна секторна информация

Илюстративни секторни оповестявания

Други въпроси на оповестяването

Дата на влизане в сила


Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на "Предговора към МСС". Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Целта на настоящия стандарт е да установи принципите за отчитане на финансовата информация по сектори относно различните видове продукти и услуги, които предприятието произвежда, и различните географски области, в които то функционира - за да помогне потребителите на финансови отчети:

а) по-добре да разберат дейността на предприятието в изминалия период;

б) по-добре да оценят рисковете и възвръщаемостта; и

в) да направят по-основателни преценки за предприятието като цяло.


Много предприятия предоставят групи от продукти и услуги или функционират

в различни географски области, които са предмет на различаващи се норми на рентабилност, възможности за растеж, бъдещи перспективи и рискове. Информацията за различните видове продукти и услуги на предприятието и неговите дейности в различни географски области - често наричана секторна информация - е свързана с оценяването на рисковете и възвръщаемостта на диверсифицирано или многонационално предприятие, но може да бъде невъзможно тя да се установи от обобщените данни. Следователно секторната информация е широко призната като необходима, за да се посрещнат изискванията на потребителите на финансовите отчети.

ОБХВАТ

1. Настоящият стандарт следва да се прилага в пълния комплект на публикуваните финансови отчети, които са съобразени с МСС.

2. Пълният комплект от финансови отчети включва баланс, отчет за доходите, отчет за паричните потоци, отчет за промените в собствения капитал и бележки, така както са дадени в МСС 1 Представяне на финансови отчети.

3. Настоящият стандарт следва да бъде прилаган от предприятия, чиито капиталови ценни книжа или дългови ценни книжа се търгуват публично, и от предприятия, които са в процес на емитиране на капиталови ценни книжа или дългови ценни книжа на пазарите на публични ценни книжа.

4. Ако дадено предприятие, чиито ценни книжа не се търгуват публично, подготви финансови отчети, които са съобразени с МСС, то това предприятие се насърчава да оповести доброволно финансова информация по сектори.

5. Ако предприятие, чиито ценни книжа не се търгуват публично, избере да оповести доброволно секторна информация във финансови отчети, които са съобразени с МСС, то това предприятие следва да приложи напълно изискванията на настоящия стандарт.

6. Ако отделен финансов отчет съдържа както консолидирани финансови отчети на дадено предприятие, чиито ценни книжа се търгуват публично, така и самостоятелните финансови отчети на предприятието майка или едно или повече дъщерни дружества, секторната информация трябва да бъде представена само на базата на консолидираните финансови отчети. Ако самото дъщерно дружество е предприятие, чиито ценни книжа се търгуват публично, то ще представи секторната информация в негов собствен отделен финансов отчет.

7. По същия начин, ако отделен финансов отчет съдържа както финансови отчети на дадено предприятие, чиито ценни книжа се търгуват публично, така и отделните самостоятелни отчети на определено по метода на собствения капитал асоциирано или смесено предприятие, в което предприятието има финансов интерес, секторната информация трябва да бъде представена само на базата на финансовите отчети на предприятието. Ако определеното по метода на собствения капитал асоциирано или смесено предприятие е самото то предприятие, чиито ценни книжа се търгуват публично, то следва да представи секторната информация в неговия собствен финансов отчет.

ДЕФИНИЦИИ

Дефиниции от другите МСС

8. В настоящия стандарт следните термини се използват със значенията, установени в МСС 7 Отчети за паричните потоци; МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика и МСС 18 Приходи:

Оперативни дейности са основните, създаващи приходи дейности на предприятието и други дейности, които не са инвестиционни или финансови дейности.

Счетоводни политики са точно определени принципи, бази,установени правила и практики, които са възприети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.

Приход е брутният входящ поток от икономически изгоди през периода, възникващи в хода на обичайните дейности на предприятието, когато тези входящи потоци водят до увеличаване на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на участниците в капитала.


Определения на бизнес сектор и географски сектор


9. Термините бизнес сектор и географски сектор се използват в настоящия стандарт със следните значения:


Бизнес сектор е разграничим компонент на дадено предприятие, който е ангажиран в предоставянето на индивидуален продукт или услуга или група свързани продукти или услуги и е предмет на рискове и възвръщаемост, които са различни от тези на други бизнес сектори. Факторите, които следва да бъдат взети под внимание при определяне дали продуктите и услугите са свързани, включват:

а) естеството на продуктите или услугите;

б) естеството на производствените процеси;

в) вида или класа на клиентите на продуктите или услугите;

г) методите, използвани, за да се разпространяват продуктите или предоставят услугите; и

д) ако е приложимо, естеството на регулаторната среда, например банкови, застрахователни или обществени услуги.


Географски сектор е разграничим компонент на дадено предприятие, който е ангажиран в предоставянето на продукти или услуги в рамките на отделна икономическа среда и който е предмет на рискове и възвръщаемост, които са различни от тези на компонентите, функциониращи в други икономически среди. Факторите, които следва да бъдат взети предвид при идентифицирането на географски сектор, включват:

а) сходство на икономическите и политическите условия;

б) връзките между дейностите в различни географски области;

в) сходство на операциите;

г) специфични рискове, свързвани с дейността в дадена област;

д) режим на контрола върху валутната обмяна;

е) прилежащите валутни рискове.

Сектор за отчитане е бизнес сектор или географски сектор, който е идентифициран на базата на посочените дефиниции, за когото се изисква да бъде оповестена секторна информация посредством настоящия стандарт.

10. Факторите в параграф 9 за идентифициране на бизнес и географските сектори не са подредени в специален ред.

11. Отделният бизнес сектор не включва продукти и услуги със съществено различаващи се рискове и възвръщаемост. Доколкото може да има различия по отношение на един или няколко фактора в дефиницията на бизнес сектора, продуктите и услугите, включени в един бизнес сектор, се очаква да бъдат подобни по отношение на повечето фактори.

12. По същия начин географският сектор не включва операции в икономически среди със съществено различаващи се рискове и възвръщаемост. Географският сектор може да бъде отделна страна, група от две или повече страни или регион вътре в една страна.

13. Преобладаващите източници на рискове влияят на това, как повечето предприятия са организирани и ръководени. Следователно, параграф 27 на настоящия стандарт предвижда, че организационната структура и системата на вътрешни финансови отчети на дадено предприятие е базата за идентифициране на секторите. Рисковете и възвръщаемостта на предприятието се повлияват както от географското местоположение на неговите операции (къде се произвеждат продуктите му или къде са разположени дейностите му по предоставяне на услуги), така също и от местоположението на неговите пазари (къде се продават неговите продукти и се оказват услугите). Дефиницията позволява географският сектор да бъде основан на едно от двете:

а) местоположение на производството на предприятието или материалната база за оказване на услуги и други активи; или

б) местоположение на неговите пазари и клиенти.

14. Организационната структура за вътрешни отчети на дадено предприятие обикновено ще предостави доказателство, дали преобладаващият източник на географски рискове е резултат от местоположението на неговите активи (произхода на продажбите му) или от местоположението на неговите клиенти (местоназначението на продажбите му). Следователно предприятието разглежда тази структура, за да определи дали неговите географски сектори трябва да бъдат основани върху местоположението на неговите активи или върху местоположението на неговите клиенти.

15. Определянето на състава на бизнес или географския сектор в някаква степен включва субективна преценка. При извършването на тази преценка ръководството на предприятието взема предвид целта на отчитането на финансовата информация от сектора така, както е изложена в настоящия стандарт, и качествените характеристики на финансовите отчети така, както са идентифицирани в Общите положения на КМСС относно изготвяне и представяне на счетоводни отчети. Тези качествени характеристики включват уместност, надеждност и сравнимост в течение на времето на финансовата информация, която е отчитана относно различните групи продукти и услуги на предприятието и относно неговите операции в отделни географски области, и необходимостта на тази информация за оценка на рисковете и възвръщаемостта на предприятието като цяло.

Дефиниции на секторен приход, разход, резултат, активи и пасиви

16. Следните допълнителни термини се използват в настоящия стандарт със следните уточнени значения:


Секторен приход е приход, отчетен в отчета за доходите на предприятието, който може пряко да се припише на сектора, и съответната част от прихода на предприятието, която може да бъде отнесена на разумна основа към сектора, независимо дали е от продажби на външни клиенти или от сделки с други сектори на същото предприятие. Секторният приход не включва:


а) извънредните статии;

б) приходи от лихви или дивиденти, включително лихви, от предоставени аванси или кредити към други сектори, освен ако секторните операции са основно от финансово естество; или

в) приходи от продажби на инвестиции или приходи от погасяване на дългове, освен ако секторните операции са основно от финансово естество.

Секторният приход включва дела на предприятието в печалбите или загубите на асоциираните предприятия, смесените предприятия или други инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал, само ако тези статии са включени в консолидирания или общия приход на предприятието.

Секторният приход включва дела на съдружника в прихода на съвместно контролирано предприятие, който е отчетен чрез пропорционално консолидиране в съответствие с МСС 31 Счетоводно отчитане на дялове в съвместни предприятия.

Секторен разход е разход, произтичащ от оперативните дейности на даден сектор, който може пряко да се припише на сектора, и съответната част от един разход, която може да бъде отнесена на разумна основа към сектора, включително разходи, свързани с продажби на външни клиенти, и разходи,

свързани със сделки с други сектори на същото предприятие. Секторният разход не включва:

а) извънредните статии;

б) лихви, включително лихви, възникнали по аванси или кредити от други сектори, освен ако секторните операции са основно от финансово естество;

в) загуби от продажби на инвестиции или загуби от погасяване на дългове, освен ако секторните операции са основно от финансово естество;

г) дяла на предприятието в загубите на асоциирани предприятия, смесени предприятия или други инвестиции, отчетени съгласно метода на чистата стойност на капитала;

д) разходи за данъци върху дохода;

е) общите административни разходи, разходите на централно управление и други разходи, които възникват на ниво предприятие и са свързани с предприятието като цяло Въпреки това, понякога се понасят разходи на ниво предприятие от името на някой секто. Такива разходи са секторни разходи, ако те се свързват с оперативните дейности на сектора и могат пряко да бъдат приписани или отнесени към сектора на разумна основа.

Секторният разход включва дяла на съдружника в разходите на съвместно контролирано предприятие, който е отчетен чрез метода на пропорционалната консолидиация в съответствие с МСС 31.

За секторни операции, които са основно от финансов характер, приходите и разходите от и за лихви могат да бъдат отчетени като отделна нетна сума за целите на секторното отчитане, само ако тези статии са изведени като нетни в консолидираните или самостоятелните отчети на предприятието.


Секторен резултат е секторният приход минус секторния разход. Секторният резултат се определя преди каквито и да било преизчисления за малцинственото участие.


Секторни активи са тези оперативни активи, които се използват от сектора в неговите оперативни дейности, и които или пряко се приписват на сектора, или могат да се отнесат към сектора на разумна основа.

Ако даден секторен резултат на даден сектор включва приход от лихви или дивиденти, неговите секторни активи включват съответните вземания, заеми, инвестиции или други генериращи доход активи. Секторните активи не включват активи за данъци върху дохода. Секторните активи включват инвестиции, отчетени съгласно метода на собствения капитал, само ако печалбата или загубата от такива инвестиции е включена в секторния приход. Секторните активи включват дела на съдружника в оперативните активи на съвместно контролирано предприятие, който е отчетен чрез метода на пропорционална консолидация в съответствие с МСС 31.

Секторните активи се определят след изваждане на съответните приспадания, които са отчетени като преки намаления в баланса на предприятието.

Секторни пасиви са тези оперативни пасиви, които произхождат от оперативната дейност на сектора, и които или пряко се приписват на сектора, или могат да се отнесат към сектора на разумна основа.

Ако секторният резултат на един сектор включва разходи за лихви, неговите секторни пасиви включват съответните пасиви за начислените лихви.

Секторните пасиви включват дела на съдружника в пасивите на съвместно контролирано предприятие, който е отчетен чрез метода на пропорционалната консолидация в съответствие с МСС 31. Секторните пасиви не включват пасиви за данъци върху дохода.


Секторни счетоводни политики са счетоводните политики, възприети за изготвяне и представяне на финансовите отчети на консолидирана група или предприятие, както и онези счетоводни политики, които са специфично свързани със секторното отчитане.


17. Дефинициите на секторен приход, секторен разход, секторни активи и секторни пасиви включват сумите от такива статии, които се приписват пряко на сектора, и сумите на такива статии, които могат да бъдат отнесени към сектора на разумна основа. Предприятието разглежда своята вътрешна система на финансово отчитане като отправна точка за идентифициране на онези статии, които могат пряко да бъдат приписани или разумно отнесени към секторите. Т.е. налице е презумпцията, че сумите, които са били идентифицирани със секторите за целите на вътрешното финансово отчитане, могат пряко да се припишат или разумно да се отнесат към секторите за целите на оценката на секторния приход, секторния разход, секторните активи и секторните пасиви от секторите, подлежащи на отчитане.

18. В някои случаи, въпреки това, приход, разход, актив или пасив може да са били отнесени към сектори за целите на вътрешното финансово отчитане на основа, която се разбира от ръководството на предприятието, но би могла да бъде счетена за субективна, спорна или трудна за разбиране от външните потребители на финансовите отчети. Такова отнасяне не би представлявало разумна основа съгласно дефинициите на секторен приход, секторен разход, секторни активи и секторни пасиви в стандарт. Обратно, предприятие може да избере да не разпределя някоя статия от прихода, разхода, актива или пасива за целите на вътрешното финансово отчитане, дори въпреки това, че съществува разумна основа за такова разпределение. Такава статия се разпределя съгласно дефинициите на секторен приход, секторен разход, секторни активи и секторни пасиви в настоящия стандарт.

19. Примери на секторни активи включват текущите активи, които се използват в оперативните дейности на сектора, имуществото, заводите и оборудването, които са предмет на финансов лизинг (МСС 17 Лизинг), и нематериалните активи. Ако отделна статия на амортизацията е включено в секторния разход, тогава съответният актив също се включва в секторните активи. Секторните активи не включват активи, използвани за общи цели за предприятието или централното управление. Секторните активи включват оперативните активи, едновременно използвани от два или повече сектори, ако съществува разумна основа за отнасяне (разпределяне). Секторните активи включват положителната репутация, която може пряко да се припише на сектора, или която може да бъде отнесена към сектора на разумна основа, а секторният


разход включва съответната амортизация на положителната репутация.

20. Примерите на секторни пасиви включват търговски и други задължения, начислени задължения, аванси от клиенти, провизии за продуктови гаранции, и други рекламации, свързани с предоставянето на стоки и услуги. Секторните пасиви не включват получените заеми, пасивите, свързани с активи, които са предмет на финансов лизинг (МСС 17), и други пасиви, които са понесени за финансови, а не за оперативни цели. Ако разход за лихви е включен в секторния резултат, свързаният лихвен пасив се включва в секторните пасиви. Пасивите на сектори, чиито операции не са основно от финансово естество, не включват получените заеми и подобните пасиви, понеже секторният резултат представя една оперативна, а не финансова нетна печалба или загуба. Освен това, тъй като дългът често се поражда на нивото на централното управление на основата на цялото предприятие, то често е невъзможно лихвеният пасив пряко да се припише или разумно отнесе към сектора.

21. Оценяването на секторните активи и пасиви включва преобразуванията на предишните балансови стойности на идентифицируемите секторни активи и пасиви на компания, придобита в бизнес комбинация, която е отчетена като покупка, дори ако тези преобразувания са направени само с цел изготвяне на консолидирани финансови отчети и не са записани нито в отделните финансови отчети на предприятието майка, нито на дъщерното дружество. По същия начин, ако имущество, заводи и оборудване са били преоценени след придобиването в съответствие с алтернативното счетоводно третиране, разрешено от МСС 16, то измерванията на секторните активи отразяват тези преоценки.

22. Някои насоки относно разпределянето на разходите могат да бъдат намерени в други международни счетоводни стандарти. Например параграфи 8 - 16 на МСС 2 Материални запаси предоставят насоки за приписване и отнасяне на разходи към стоково-материалните запаси и параграфи 16 - 21 на МСС 11 Договори за строителство дават указание за приписване и отнасяне на разходи към договорите. Това указание може да бъде полезно при приписване и отнасяне на разходи към сектори.

23. МСС 7 Отчети за паричните потоци дава указание по отношение на това, дали банковите овърдрафти следва да се включат като компонент на парите в брой, или следва да бъдат отчетени като получени заеми.

24. Секторният приход, секторният разход, секторните активи и секторните пасиви се определят преди вътрешногруповите салда и вътрешногруповите сделки да са елиминирани като част от процеса на консолидация, освен до степента, до която такива вътрешногрупови салда и сделки са между предприятия от групата в един отделен сектор.

25. Докато счетоводните политики, използвани при изготвянето и представянето на счетоводните отчети на предприятието като цяло, са също така и фундаменталните секторни счетоводни политики, то секторните счетоводни политики включват в допълнение политики, които специфично се отнасят към отчитането по сектори, като например идентифициране на секторите, метода на ценообразуване на междусекторните трансфери и основата за разпределяне на приходите и разходите по секторите.


ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА СЕКТОРИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ОТЧИТАНЕ

Основни и второстепенни формати за отчитане по сектори

26. Преобладаващият източник и естеството на рисковете и възвръщаемостта на предприятието трябва да определят дали основният формат за отчитане на сектора ще бъде бизнес секторите или географските сектори. Ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието се повлияват преобладаващо от разликите в продуктите и услугите, които то произвежда, неговият основен формат за отчитане на секторна информация трябва да бъдат бизнес секторите с второстепенна географски отчитана информация. По същия начин, ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието се повлияват преобладаващо от факта, че оперира в различни страни или други географски области, неговият основен формат за отчитане на секторна информация следва да бъдат географските сектори с второстепенна информация, отчитана за групите от свързани продукти и услуги.

27. Вътрешната организационна и управленска структура на дадено предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор следва обикновено да бъде основата за идентифициране на преобладаващия източник и естеството на рисковете и различаващите се норми на възвръщаемост, с които се среща предприятието, и следователно за определяне на това кой формат е основен и кой - второстепенен, освен в случаите, предвидени в букви а) и б):

а) ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятие са силно повлияни както от различията в продуктите и услугите, които то предоставя, така и от различията в географските области, в които то оперира като доказано чрез "матричния подход" към управлението на компанията и към вътрешното отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор, то предприятието трябва да използва бизнес секторите като основен формат за секторно отчитане и географските сектори като второстепенен формат за отчитане ; и

б) ако вътрешната организационна и управленска структура на дадено предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор не са основани нито върху индивидуалните продукти и услуги или пък групи от свързани продукти/ услуги, нито върху географията, то директорите и управлението на компанията следва да определят дали рисковете и възвръщаемостта на предприятието са свързани повече с продуктите и услугите или повече с географските области, в които оперира, и като следствие следва да изберат или бизнес секторите, или географските сектори като основен формат за секторно отчитане на предприятието, а другия като второстепенен формат за отчитане.

28. За повечето предприятия преобладаващият източник на рискове и възвръщаемост определя това, как предприятието е организирано и управлявано. Вътрешната организационна и управленска структура на дадено предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане обикновено дава най-доброто доказателство за преобладаващия източник на рискове и възвръщаемост на предприятието за целите на неговото секторно отчитане. Следователно, с изключение на редки обстоятелства, предприятието ще отчита секторната информация в неговите финансови отчети на същата база, на която то я отчита вътрешно пред висшето ръководство. Неговият преобладаващ източник на рискове и възвръщаемост става негов основен формат за секторно отчитане. Неговият второстепенен източник на рискове и възвръщаемост става негов второстепенен формат за секторно отчитане.

29. "Матричното представяне" - и на бизнес секторите, и на географските сектори като основни формати за секторно отчитане с пълни секторни оповестявания върху всяка база - често ще предостави полезна информация, ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието са силно повлияни както от различията в продуктите и услугите, които то произвежда, така и от различията в географските области, в които то оперира. Този стандарт не изисква, но и не забранява "матричното представяне".

30. В някои случаи организацията и вътрешното отчитане на предприятието може да са се развили по линии, които не са свързани нито с разликите във видовете продукти и услуги, които те произвеждат, нито с географските области, в които оперират. Например вътрешното отчитане може да бъде организирано единствено от юридически лица, което има за резултат вътрешни сектори, състоящи се от групи несвързани продукти и услуги. В тези необикновени случаи вътрешно отчитаната секторна информация няма да изпълни целта на този стандарт. Съответно параграф 27, буква б) изисква директорите и ръководството на предприятието да определят дали рисковете и възвръщаемостта на предприятието са повече продуктово зависими или географски зависими и да изберат или бизнес секторите, или географските сектори като основна база на предприятието за секторно отчитане. Целта е да се постигне разумна степен на сравнимост с другите предприятия, да се повиши разбираемостта на получената в резултат информация и да се отговори на изразените потребности на инвеститори, кредитори и други за информация относно рисковете и възвръщаемостта, свързани с продукти/услуги и географски свързани.

Бизнес и географски сектори

31. Бизнес и географски сектори на дадено предприятие за целите на външното отчитане следва да бъдат онези организационни единици, информацията, за които се отчита пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор с цел оценяване на представянето на единицата в изминалия период и вземане на решения относно бъдещото разпределение на ресурси, освен в случаите, предвидени в параграф 32.

32. Ако вътрешната организационна и управленска структура на дадено предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор не са основани нито върху индивидуални продукти и услуги или пък групи от свързани продукти/услуги, нито върху географията, параграф 27, буква б) изисква директорите и ръководството на предприятието да следва да избират или бизнес секторите, или географските сектори като основен формат за секторно отчитане на предприятието, базиран върху техните оценки за това кое отразява основния източник на рисковете и възвръщаемостта на предприятието, а другия като негов второстепенен формат за отчитане. В този случа, директорите и ръководството на предприятието следва да определят неговите бизнес сектори и географски сектори за целите на външното отчитане, като се основават на факторите в дефинициите в параграф 9 на настоящия стандарт, а не на базата на системата на предприятието за вътрешно финансово отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор, в съответствие със следното:

а) ако един или повече от секторите, отчитани вътрешно пред директорите и ръководството, е бизнес сектор или географски сектор, основан на факторите в дефинициите в параграф 9, обаче останалите не са, алинея б) следва да се приложи само към онези вътрешни сектори, които не отговарят на дефинициите в параграф 9 (т. е. Вътрешен сектор, който отговаря на дефиницията, не трябва по-нататък да бъде разделян);

б) за онези сектори, отчитани вътрешно пред директорите и ръководството, които не удовлетворяват дефинициите в параграф 9, ръководството на предприятието следва да разгледа следващото по-ниско ниво на вътрешно секторно разделяне, което отчита информация по линии на продукти и услуги или по географски линии, както е уместно съгласно дефинициите в параграф 9; и

в) ако такъв вътрешно отчитан сектор от по-ниско ниво отговаря на дефиницията на бизнес сектор или географски сектор, основан на факторите в параграф 9, към този сектор следва да бъде приложен критерия от параграфи 34 и 35 за идентифициране на подлежащите на отчитане сектори.

33. Съгласно настоящия стандарт повечето предприятия ще определят техните бизнес и географски сектори като организационни единици, информацията за които се отчита пред съвета на директорите (особено пред членовете на надзорния съвет, ако има такъв) и пред главния изпълнителен директор (висшето лице за вземане на оперативни решения, което в някои случаи може да бъде група от няколко души), с цел оценяване на представянето на всяка единица в изминалия период и вземане на решения за бъдещите разпределения на ресурси. И дори ако предприятието трябва да приложи параграф 32, защото неговите вътрешни сектори не са по продуктови линии/линии на услуги или географски линии, то ще разгледа следващото по-ниско ниво на вътрешно секторно разделяне, което отчита информация по линии на продукти и услуги или географски линии, а не да изгражда сектори единствено за целите на външното отчитане. Този подход за разглеждане на организационната и управленската структура на предприятието и системата му за вътрешно отчитане, за да се идентифицират бизнес и географските сектори на предприятието за целите на външното отчитане, понякога се нарича "управленски подход", а организационните компоненти, за които информацията се отчита вътрешно, понякога се наричат "оперативни сектори".

Подлежащи на отчитане сектори

34. Два или повече вътрешно отчитани бизнес или географски сектори, които са съществено подобни, могат да бъдат комбинирани в отделен бизнес сектор или географски сектор. Два или повече бизнес сектори или географски сектори са съществено подобни само ако:

а) показват сходни дългосрочни финансови резултати; и

б) са подобни във всички фактори в съответната дефиниция в параграф 9.

35. Бизнес сектор или географски сектор следва да бъде идентифициран като подлежащ на отчитане сектор, ако преобладаващата част от неговия приход е създадена от продажби на външни клиенти и:

а) неговият приход от продажби на външни клиенти и от сделки с други сектори е 10% или повече от общия приход, външен и вътрешен, от всички сектори; или

б) неговият секторен резултат, независимо дали печалба или загуба, е 10% или повече от общия резултат на всички сектори в печалбата или комбинирания резултат на всички сектори в загубата, в тази от двете, която е по-голяма в абсолютна сума; или

в) неговите активи са 10% или повече от общите активи на всички сектори.

36. Ако един вътрешно отчитан сектор е под всички прагове на значимост в параграф 35:

а) този сектор може да бъде определен като подлежащ на отчитане сектор независимо от неговия размер;

б) ако не е определен като подлежащ на отчитане сектор, независимо от неговия размер, то този сектор може да бъде комбиниран в един сектор, подлежащ на отделно отчитане, с един или повече подобни вътрешно отчитан(и) сектор(и), които също са под всички прагове на значимост в параграф 35 (два или повече бизнес сектори или географски сектори са подобни, ако имат мнозинството от факторите в съответната дефиниция в параграф 9); и

в) ако този сектор не е отчетен отделно или комбиниран, той трябва да бъде включен като една неразпределена изравняваща статия.

3 7. Ако общият външен приход, който може да се припише на подлежащите на отчитане сектори, представлява по-малко от 75% от общия консолидиран приход или прихода на предприятието, допълнителните сектори следва да бъдат идентифицирани като подлежащи на отчитане, дори ако те не надхвърлят праговете от 10% в параграф 35, докато поне 75% от общия консолидиран приход или прихода на предприятието се включи в подлежащите на отчитане сектори.

38. Десетпроцентовите прагове в настоящия стандарт не са насочени да бъдат указание за определяне значимостта на който и да е аспект на финансовото отчитане, освен за определяне на подлежащите на отчитане бизнес и географски сектори.

39. Чрез ограничаване на подлежащите на отчитане сектори до онези, които получават мнозинството от техния приход от продажби на външни клиенти, този стандарт не изисква различните етапи на вертикално интегрираните операции да бъдат идентифицирани като отделни бизнес сектори. Въпреки това, в някои индустрии текущата практика е дадени вертикално интегрирани дейности да се отчитат като отделни бизнес сектори, дори и те да не генерират значителен приход от външни продажби. Например много международни нефтени компании отчитат техните възходящи дейности (проучване и добиване) и техните възходящи дейности (рафиниране и маркетинг) като отделни бизнес сектори, дори ако повечето или всички от техните възходящи продукти (суровия нефт) се прехвърля вътрешно към дейността по рафиниране.

40. Настоящиуят стандарт насърчава, но не изисква доброволното отчитане на вертикално интегрираните дейности като отделни сектори с подходящо описание, включително оповестяване на базата на ценообразуване на междусекторните трансфери, както се изисква от параграф 75.

41. Ако системата за вътрешно отчитане на дадено предприятие третира вертикално интегрираните дейности като отделни сектори и предприятието не избира да ги отчете външно като бизнес сектори, секторът по продажбите следва да бъде комбиниран в сектор(ите) по покупките при идентифициране на секторите, подлежащи на външно отчитане, освен ако няма никаква разумна основа да се направи това, в който случай секторът по продажбите трябва да бъде включен като неразпределена изравняваща статия.

42. Сектор, идентифициран като подлежащ на отчитане в един непосредствено предхождащ период, понеже той е удовлетворявал съответните прагове от 10%, следва да продължи да бъде подлежащ на отчитане сектор за текущия период, въпреки че нито приходът, нито резултатът, нито активите му вече надхвърлят праговете от 10%, ако ръководството на предприятието преценява, че секторът продължава да е от значение.

43. Ако даден сектор е идентифициран като подлежащ на отчитане в текущия период, понеже удовлетворява съответните прагове от 10%, секторната информация за предходния период, която е представена за сравнителни цели, следва да бъде повторно изложена, за да отрази отскоро подлежащия на отчитане сектор като отделен сектор, дори ако този сектор не е удовлетворявал 10-процентовите прагове в предходния период, освен ако е практически невъзможно да се направи това.

СЕКТОРНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

44. Секторната информация следва да бъде изготвена в съответствие със счетоводните политики, приети за изготвяне и представяне на финансовите отчети на консолидираните групи или предприятието.

45. Налице е презумпцията, че счетоводните политики, които директорите и ръководството на предприятието са избрали да използват при изготвяне на техните консолидирани отчети или финансовите отчети за цялото предприятие, са онези, за които директорите и ръководството вярват, че са най-подходящи за целите на външното отчитане. Тъй като целта на секторната информация е да помогне на потребителите на финансовите отчети по-добре да разберат и да направят по- информирани преценки за предприятието като цяло, този стандарт изисква употребата при изготвянето на секторната информация на счетоводните политики, които директорите и ръководството са избрали. Това не означава обаче

консолидираните счетоводни политики или тези на предприятието да бъдат прилагани към подлежащите на отчитане сектори като че ли секторите са отделни независими отчитащи се предприятия. Подробна калкулация, извършена при прилагането на отделна счетоводна политика на нивото на цялото предприятие, може да бъде отнесена към секторите, ако има разумна база да се направи така. Пенсионните калкулации например често се правят за предприятието като цяло, но обобщените за предприятието цифри могат да бъдат разпределени към секторите на базата на информацията за заплатите и демографската информация за секторите.

46. Настоящият стандарт не забранява оповестяването на допълнителна секторна информация, която е изготвена на друга основа, различна от счетоводните политики, приети за консолидираните отчети или финансовите отчети на предприятието при условие че:

а) информацията се отчита вътрешно пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор с цел да се вземат решения за разпределяне на ресурси към сектора и оценяване на неговото представяне; и

б) базата на оценяване за тази допълнителна информация е ясно описана.

47. Активите, които се използват съвместно от два или повече сектори, следва да бъдат отнесени към секторите, ако и само ако техните съответни приходи и разходи също така са отнесени към тези сектори.

48. Начинът, по който статии на актив, пасив, приход и разход се отнасят към секторите, зависи от такива фактори като естеството на тези статии, дейностите, ръководени от сектора, и сравнителната автономност на този сектор. Не е възможно или подходящо да се уточнява една-единствена база за отнасяне, която следва да бъде приета от всички предприятия. Нито пък е подходящо да се насилва отнасянето на статии на актив, пасив, приход и разход на предприятието, които са свързани съвместно с два или повече сектори, ако единствената база за извършване на тези разпределения е спорна или трудна за разбиране. В същото време дефинициите на секторен приход, секторен разход, секторни активи и секторни пасиви са взаимосвързани и направените в резултат разпределения следва да бъдат последователни. Следователно, съвместно използваните активи се отнасят към секторите, ако и само ако техните съответни приходи и разходи също са отнесени към тези сектори. Например един актив може да бъде включен в активите на сектора, ако и само ако съответната амортизация е удържана при оценяване на секторния резултат.

ОПОВЕСТЯВАНЕ

49. Параграфи 50 - 67 специфицират оповестяванията, изисквани за секторите, подлежащи на отчитане, за основния формат за секторно отчитане на предприятието. Параграфи 68 - 72 уточняват оповестяванията, изисквани за второстепенния формат за отчитане на предприятието. Предприятията се насърчават да представят всички оповестявания за основен сектор, идентифицирани в параграфи 50 - 67 за всеки второстепенен сектор, подлежащ на отчитане, въпреки че параграфи 68 - 72 изискват значително по-малко оповестявания на второстепенна основа. Параграфи 74 - 83 разглеждат още няколко други въпроси на секторното оповестяване. Допълнение Б към настоящия стандарт илюстрира прилагането на тези стандарти за оповестяване.

Основен отчетен формат

50. Изискванията за оповестяване в параграфи 51 - 67 следва да се прилагат за всеки подлежащ на отчитане сектор, базиран върху основния отчетен формат на предприятието.

51. Дадено предприятието следва да оповести секторния приход за всеки подлежащ на отчитане сектор. Секторният приход от продажби на външни клиенти и секторният приход от сделки с други сектори следва да бъдат отчетени поотделно.

52. Дадено предприятие следва да оповести секторния резултат за всеки подлежащ на отчитане сектор.

53. Ако дадено предприятие може да пресметне секторната нетна печалба или загуба или някаква друга мярка на секторната рентабилност, различна от секторния резултат, без спорни разпределения, отчитането на такива суми се насърчава като допълнение на секторния резултат, подходящо описани. Ако тази мярка е изготвена на друга база, различна от счетоводните политики, приети за консолидираните и тези на предприятието финансови отчети, то предприятието ще включи в неговите финансови отчети ясно описание на основата на това оценяване.

54. Пример за мярка на секторното представяне над секторния резултат по отчета за доходите е брутния приход от продажбите. Примери за мерки на секторното представяне под секторния резултат по отчета за доходите са печалбата или загубата от обичайните дейности (независимо дали преди или след подоходните данъци) и нетната печалба или загуба.

55. Дадено предприятие следва да оповести общата балансова стойност на секторните активи за всеки подлежащ на отчитане сектор.

56. Дадено предприятие следва да оповести секторните пасиви за всеки подлежащ на отчитане сектор.

57. Дадено предприятиеследва да оповести общата сума на разходите, понесени през периода, за придобиване на секторни активи, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имущество, заводи и оборудване и нематериални активи) за всеки подлежащ на отчитане сектор. Докато това понякога се обяснява като капиталови нараствания или капитални разходи, оценяването, изисквано от този принцип, следва да бъде на база на начисленото, а не на база платеното.

58. Дадено предприятиеследва да оповести общата сума на разходите, включени в секторния резултат, за амортизиране на секторните активи за периода за всеки подлежащ на отчитане сектор.

59. Дадено предприятие се насърчава, но от него не се изисква да оповести естеството и размера на кои да е статии от секторния приход и секторния разход, които са от такъв размер, естество или обхват, че тяхното оповестяване е уместно, за да обясни представянето на всеки подлежащ на отчитане сектор за периода.

60. МСС 8 изисква, че "когато статии на прихода или разхода в печалбата или загубата от обичайните дейности са от такъв размер, естество или обхват, че тяхното оповестяване е уместно, за да обясни представянето на предприятието

за периода, естеството и размерът на такива статии следва да бъдат оповестени отделно". МСС 8 предлага редица примери, включително намаляване на стойността на стоково-материалните запаси и имотите, машините, съоръженията и оборудването, провизии за преструктуриране, освобождаване от имущество, заводи и оборудване и дългосрочни инвестиции, преустановявани дейности, уреждане на съдебни процеси и възстановяване на провизии. Параграф 59 не е насочен да промени класификацията на кои да е такива статии от прихода или разхода от обичайни към извънредни (както е дефинирано в МСС 8) или да промени оценяването на такива статии. Оповестяването, насърчавано от този параграф, въпреки това, наистина променя нивото, на което се оценява значимостта на такива статии за целите на оповестяването - от нивото на предприятието на нивото на сектора.

61. Дадено предприятие следва да оповести за всеки отделен подлежащ на отчитане сектор общата сума на значителните непарични разходи, различни от амортизациите, за които се изисква отделно оповестяване съгласно параграф 58, които са били включени в секторния разход и следователно са удържани при изчисляване на секторния резултат.

62. МСС 7 изисква предприятието да представи отчет за паричния поток, който поотделно да отчете паричните потоци от оперативните, инвестиционните и финансовите дейности. МСС 7 отбелязва, че оповестяването на информацията за паричните потоци за всеки подлежащ на отчитане отрасъл и географски сектор е уместна, за да се разбере финансовото положение, ликвидността и паричните потоци на предприятието като цяло. МСС 7 насърчава оповестяването на такава информация. настоящият стандарт също насърчава оповестяванията на паричните потоци по сектори, които са насърчавани от МСС 7. Освен това, той насърчава оповестяването на значителни непарични приходи, които са включени в секторния приход и следователно са добавени при изчисляване на секторния резултат.

63. Дадено предприятие, което предоставя насърчаваните от МСС 7 оповестявания на паричните потоци по сектори, не трябва да оповестява и амортизационните разходи съгласно параграф 58 или непаричните разходи съгласно параграф 61.

64. Дадено предприятие следва да оповести за всеки подлежащ на отчитане сектор общата сума на дела на предприятието в нетната печалба или загуба на асоциирани, съвместни предприятия или други инвестиции, отчетени при използване на метода на чистата стойност на капитала, ако по същество всички от тези операции на асоциираните предприятия са в рамките на този отделен сектор.

65. Докато отделната обща сума се оповестява съгласно предходния параграф, то всяко асоциирано предприятие, смесено предприятие или друга инвестиция, отчетена по метода на чистата стойност на капитала, се оценява индивидуално, за да се определи дали неговите операции са по същество всичките в сектора.

66. Ако общата сума на дела на предприятието в нетната печалба или загуба на асоциираните предприятия, смесените предприятия или други инвестиции, отчетени съгласно метода на чистата стойност на капитала, е оповестен от подлежащия на отчитане сектор, общата сума на инвестициите в тези асоциирани и смесени предприятия също така следва да бъде оповестена от подлежащия на отчитане сектор.

67. Дадено предприятие следва да представи изравняване между информацията, оповестена за секторите, подлежащи на отчитане, и общата информация в консолидираните финансови отчети и тези на предприятието. При представяне на изравняването секторният приход следва да бъде изравнен с прихода на предприятието от външни клиенти (включително оповестяване на сумата на прихода на предприятието от външни клиенти, невключен в който и да е секторен приход); секторният резултат следва да бъде изравнен със сравнима мярка на оперативната печалба или загуба, а също и с нетната печалба или загуба; секторните активи следва да бъдат изравнени с активите на предприятието; и секторните пасиви следва да бъдат изравнени с пасивите на предприятието.

Второстепенна секторна информация

68. Параграфи 50 - 67 определят изискванията за оповестяване, които трябва да бъдат прилагани към всеки сектор, подлежащ на отчитане, основан на основния отчетен формат на предприятието. Параграфи 69 - 72 определят изискванията за оповестяване, които трябва да бъдат прилагани към всеки подлежащ на отчитане сектор, основан на второстепенния отчетен формат на предприятието, както следва:

а) ако основният формат на предприятието е бизнес сектори, изискваните оповестявания по второстепенния формат са определени в параграф 69;

б) ако основният формат на дадено предприятие е географски сектори, основани на местоположението на активите (там, където продуктите на предприятието са произвеждани или са разположени операциите по оказване на услугите), изискваните оповестявания по второстепенния формат са определени в параграфи 70 и 71;

в) ако основният формат на предприятието е географски сектори, основани на местоположението на неговите клиенти (там, където продуктите са продавани или услугите оказвани), изискваните оповестявания по второстепенния формат са определени в параграфи 70 и 72.

69. Ако основният формат на дадено предприятие за отчитане на секторна информация е бизнес сектори, то следва също да отчете следната информация:

а) секторния приход от външни клиенти по географска област, основан върху географското местоположение на неговите клиенти, за всеки географски сектор, чийто приход от продажби на външни клиенти е 10 % или повече от общия приход на предприятието от продажби на всички външни клиенти;

б) общата балансова стойност на секторните активи по географско местоположение на активите за всеки географски сектор, чиито секторни активи са 10 % или повече от общите активи на всички географски сектори; и

в) общите разходи, понесени през периода, за придобиване на секторни активи, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имущество, заводи и оборудване, а също и нематериални активи) по географско местоположение на активите, за всеки географски сектор, чиито секторни активи са 10 процента или повече от общите активи на всички географски сектори.

70. Ако основният формат на дадено предприятие за отчитане на секторна информация е географски сектори (независимо дали е основан върху местоположението на активите или местоположението на клиентите), то следва също да отчете следната секторна информация за всеки бизнес сектор, чийто приход от продажби на външни клиенти е 10 % или повече от общия приход на предприятието от продажби на всички външни клиенти или чиито секторни активи са 10% или повече от общите активи на всички бизнес сектори:

а) секторния приход от външни клиенти;

б) общата балансова стойност на секторните активи; или

в) общите разходи, понесени през периода, за придобиване на секторни активи, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период ((имущество, заводи и оборудване, а също и нематериални активи).

71. Ако основният формат на дадено предприятие за отчитане на секторна информация е географски сектори, които са основани на местоположението на активите, и ако местоположението на неговите клиенти е различно от това на активите му, то предприятието следва да отчете също и прихода от продажби на външни клиенти за всеки географски сектор, базиран на клиентите, чийто приход от продажби на външни клиенти е 10% или повече от общия приход на предприятието от продажбите на всички външни клиенти.

72. Ако основният формат на дадено предприятие за отчитане на секторна информация е географски сектори, които са основани на местоположението на клиентите, и ако активите на предприятието са разположени в различни географски области от неговите клиенти, то предприятието следва също да отчете следната секторна информация за всеки базиран на активите географски сектор, чийто приход от продажби на външни клиенти или чиито секторни активи са 10% или повече от съответните консолидирани или общи за предприятието суми:

а) общата балансова стойност на секторните активи по географско местоположение на активите; и

б) общите разходи, понесени през периода, за придобиване на секторни активи, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имущество, заводи и оборудване, а също и нематериални активи) по местоположение на активите.

Илюстративни секторни оповестявания

73. Допълнение Б към настоящия стандарт представя една илюстрация на оповестяванията за основен и второстепенен отчетен формат, който се изисква от настоящия стандарт.

Други въпроси на оповестяването

74. Ако бизнес сектор или географски сектор, информацията за който се отчита пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор, не е подлежащ на отчитане сектор, понеже получава мнозинството от прихода си от продажби на други сектори, но въпреки това неговият приход от продажби на външни клиенти е 10 % или повече от общия приход на предприятието от продажби на външни клиенти, то предприятието

следва да оповести този факт и сумата на прихода от:

а) продажби на външни клиенти;

б) вътрешните продажби на другите сектори.

75. При оценяване и отчитане на секторния приход от сделки с други сектори, междусекторните трансфери следва да бъдат измервани на базата, която предприятието действително използва за ценообразуване на тези трансфери. Основата за формиране цената при междусекторните трансфери и каквито и да са промени в това отношение следва да бъдат оповестени във финансовите отчети.

76. Промените в счетоводните политики, приети за секторно отчитане, които имат съществен ефект върху секторната информация, следва да бъдат оповестени и секторната информация от предходния период, следва да бъде представена за сравнителни цели, следва да бъде повторно изразена, освен ако е практически невъзможно да се направи това. Такова оповестяване следва да включва описание на естеството на промяната, причините за промяната, факта, че сравнителната информация е била повторно изразена, или че това е практически невъзможно да се направи, и финансовия ефект от промяната, ако може разумно да се определи. Ако дадено предприятие промени идентификацията на неговите сектори и не изрази повторно секторната информация за предходния период на новата основа, понеже е практически невъзможно да се направи това, то за целите на сравняването, предприятието следва да отчете секторната информация както за старата, така и за новата основа за разделяне в годината, в която променя идентификацията на своите сектори.

77. Промените в счетоводните политики, приети от предприятието, се третират в МСС 8. МСС 8 изисква да бъдат правени промени в счетоводните политики, само ако са изисквани от статута или от орган, който постановява счетоводни стандарти, или ако промяната ще има за резултат по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовите отчети на предприятието.

78. Промените в счетоводните политики, приети на ниво предприятие, които повлияват секторната информация, се третират в съответствие с МСС 8. Освен ако нов МСС уточни нещо противоположно, МСС 8 изисква промяната в счетоводната политика да бъде прилагана ретроспективно и секторната информация от предходен период да бъде повторно изразена, освен ако е практически невъзможно да се направи това (препоръчително третиране) или кумулативните преобразувания, резултат от промяната, да бъдат включени при определяне на нетната печалба или загуба на предприятието за текущия период (допустимо алтернативно третиране). Ако се следва препоръчителното третиране, секторната информация за предходен период ще бъде повторно изразена. Ако се следва алтернативното кумулативното преобразуване, което е включено при определяне на нетната печалба или загуба на предприятието, се включва в секторния резултат, ако то е оперативна статия, която може да бъде приписана или разумно отнесена към секторите. В последния случай МСС 8 може да изисква отделно оповестяване, ако нейният размер, естество или обхват е такова, че оповестяването е уместно, за да обясни дейността на предприятието за периода.

79. Някои промени в счетоводните политики са специфично свързани със секторното отчитане. Примерите включват промени в идентифицирането на секторите и промени в базата за отнасяне на приходи и разходи към секторите. Такива

промени могат да имат значително въздействие върху отчитаната секторна информация, но няма да променят общата финансова информация, отчитана за предприятието. За да се даде възможност на потребителите да разберат промените и да оценят тенденциите, секторната информация за предходния период, която е включена във финансовите отчети за сравнителни цели, се изразява повторно, ако е практически възможно, за да отрази новата счетоводна политика.

80. Параграф 75 поставя изискването, че за целите на секторното отчитане, междусекторните трансфери следва да бъдат измервани на основата, която е действително използвана от предприятието за ценообразуване на тези трансфери. Ако дадено предприятие смени метода, който действително използва при ценообразуването на междусекторните трансфери, това не е промяна в счетоводната политика, заради която секторната информация за предходния период следва да бъде повторно изразена съгласно параграф 76. Въпреки това, параграф75 изисква оповестяване на промяната.

81. Дадено предприятие следва да посочи вида продукти и услуги, включени във всеки отчитан бизнес сектор, и да посочи съставянето на всеки отчитан географски сектор и основен, и второстепенен, ако не са оповестени по друг начин във финансовите отчети или на друго място във финансовия доклад.

82. За да се оцени въздействието на въпроси като: повишаване на търсенето, промени в цените на входящите ресурси или други фактори на производството и разработване на алтернативни продукти и процеси, върху бизнес сектора, е необходимо да се познават дейностите, обхванати от този сектор. По същия начин, за да се оцени въздействието на промените в икономическата и политическата среда върху рисковете и нормите на възвръщаемост на географски сектор, е важно да се познава състава на този географски сектор.

83. Секторите, отчитани преди, които вече не удовлетворяват количествените прагове, не се отчитат отделно. Те може да не удовлетворяват вече тези прагове, например поради спад в търсенето или промяна в управленската стратегия или защото част от операциите на сектора са били продадени или комбинирани с други сектори. Едно обяснение на причините за това, защо един отчитан преди сектор вече не се отчита, може също да бъде полезно при потвърждаване на очакванията по отношение на влошаващите се пазари и промените в стратегиите на предприятието.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

84. Настоящият МСС влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периодите, започващи на или след 1 юли 1998 г.. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено предприятие прилага настоящия стандарт вместо първоначалния МСС 14 за финансови отчети, обхващащи периодите, които започват преди 1 юли 1998 г., то предприятието следва да оповести този факт. Ако финансовите отчети включват сравнителна информация за периодите преди датата на влизане в сила или по-ранно доброволно приемане на настоящия стандарт, се изисква повторно изразяване на секторните данни, включени там, за да се спазят разпоредбите на настоящия стандарт, освен ако това е практически невъзможно да се направи, в който случай предприятието следва да оповести този факт.


Международен счетоводен стандарт (МСС) 15 (преформатиран 1994 г.)

ИНФОРМАЦИЯ, ОТРАЗЯВАЩА ВЛИЯНИЕТО НА ПРОМЕНИТЕ В ЦЕНИТЕ

Този преформатиран Международен счетоводен стандарт заменя стандарта, одобрен първоначално от съвета през юни 1981 г.. Той е представен в преработения формат, приета за международните счетоводни стандарти след 1991г.. В първоначално одобрения текст не са направени никакви съществени изменения. Някои термини са променени, за да се приведе стандартът в съответствие с практиката на КМСС.


СЪДЪРЖАНИЕ


Изявление на съвета от м.октомври 1989 г.

Обхват

Обяснение

Реагиране на промените в цените

Подход на общата покупателна способност

Подход на текущата стойност

Настоящ статут

Минимално оповестяване

Оповестяване на друга информация

Дата на влизане в сила

ИЗЯВЛЕНИЕ НА СЪВЕТА ОТ М. ОКТОМВРИ 1989 Г.

На заседанието си през м. октомври 1989 г., Съветът на КМСС одобри следното изявление, което трябва да се прибави към МСС 15 Информация, отразяваща влиянието на промените в цените:

"Международният консенсус по въпроса за оповестяването на информация, отразяваща влиянието на промените в цените, който се очакваше при издаването на МСС 15, не са били постигнати. В резултат на това Съветът на КМСС реши, че предприятията не са длъжни да оповестяват информацията, изисквана от МСС 15, за да се счита, че счетоводните им отчети отговарят на международните счетоводни стандарти. Въпреки това, съветът насърчава предприятията да представят такава информация и настоява тези, които представят такава информация, да оповестяват статиите, изисквани от МСС 15."

Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

Обхват

1. Настоящият стандарт следва да се прилага при отчитането на последствията от промените в цените върху измерителите, използвани за определяне на резултатите от дейността и финансовото състояние на предприятието.

2. Настоящият Международен счетоводен стандарт заменя МСС 6 Счетоводни реакции на промените в цените.

3. Настоящият стандарт се прилага за предприятията, чието ниво на приходи, печалба, активи или заетост е значително за икономическата среда, в която те оперират. Когато се представят както счетоводни отчети на предприятието майка, така и консолидирани счетоводни отчети, изискваната от този стандарт информация трябва да се представя само въз основа на консолидираната информация.

4. Информацията, изисквана от настоящия стандарт, не е задължителна за дъщерно дружество, опериращо в страната на своята майка, ако консолидираната на тази основа информация се представя от предприятието майка. За дъщерните дружества, опериращи в страни, различни от страната на предприятието майка, информацията, изисквана от настоящия стандарт, е задължителна само когато е възприета практиката подобна информация да се представя от предприятията с икономическо значение в тази страна.

5. Другите стопански субекти се насърчават да представят информация, отразяваща ефекта от промените в цените, с цел да се насърчава по-информативно счетоводно отчитане.


ОБЯСНЕНИЕ


6. Цените се променят с времето в резултат на различни специфични или общи икономически и социални фактори. Специфичните фактори, като например промените в предлагането и търсенето и промените в технологиите, може да накарат отделни цени да нарастват или спадат значително и независимо една от друга. Освен това общите фактори може да доведат до промяна на общото ниво на цените, а следователно и на общата покупателна способност на парите.

7. В повечето страни счетоводните отчети се изготвят въз основа на историческата стойност, без да се отчитат нито промените в общото ниво на цените, нито промените в конкретните цени на притежаваните активи, освен доколкото тези имоти заводи и оборудване може да са преоценени, или запаси или други текущи активи да са намалени до нетната реализуема стойност. Информацията, изисквана от настоящия стандарт, цели да информира потребителите на счетоводните отчети на едно предприятие за ефекта от промените в цените върху резултатите от дейността му. Въпреки това, счетоводните отчети, независимо дали са изготвени по метода на историческата цена или по метод, отразяващ ефекта от промените в цените, не са предназначени да посочват директно стойността на предприятието като цяло.

РЕАГИРАНЕ НА ПРОМЕНИТЕ В ЦЕНИТЕ

8. Предприятията, за които се прилага настоящия стандарт, следва да представят информация, оповестяваща статиите, установена в параграфи 21 - 23, като използват счетоводен метод, отчитащ влиянието на промените в цените.

9. Финансовата информация, предвидена като ответна реакция на влиянието на промените в цените, се изготвя по няколко начина. Един начин показва финансовата информация от гледна точка на общата покупателна способност. Друг начин показва текущата стойност вместо историческата цена, като се отразяват промените в цените на конкретни активи. Трети начин комбинира характеристики на предишните два метода.

10. Тези ответни реакции се основават на два главни подхода при определянето на дохода. Единият признава дохода като коректив на подържането на общата покупателна способност на собствения капитал на предприятието. Другият признава дохода като поддържане оперативната способност на предприятието и може да включва или да не включва коректив за общото ниво на цените.

Подход на общата покупателна способност

11. Подходът на общата покупателна способност е свързан с преразглеждането на някои или всички балансови статии в счетоводните отчети поради промени в общото ниво на цените. Предложенията по този въпрос подчертават, че промяната на общата покупателна способност променя отчетната единица, но не променя основните измерители. При този подход доходът обикновено отчита ефекта, като се използва подходящ индекс на промените в общото ценово ниво на цените върху амортизацията, стойността на продажбите и нетните парични балансови статии и се отчита като коректив на поддържане на общата покупателна способност на собствения капитал на предприятието.

Подход на текущата стойност

12. Подходът на текущата стойност може да се открие в няколко различни метода. Най-общо те използват възстановителната стойност като основен измерител. Въпреки това, ако възстановителната стойност е по-висока както от нетната реализуема стойност, така и от сегашната стойност, по-високата от нетната реализуема стойност и сегашната стойност обикновено се използва като оценъчна база.

13. Възстановителната стойност на конкретен актив обикновено се получава от текущата цена за придобиването на подобен актив, нов или използван, или с еквивалентна производителност или възможно предназначение. Нетната реализуема стойност обикновено представлява нетната текуща продажна цена на актива. Сегашната стойност представлява текуща оценка на подходящо дисконтиране бъдещи нетни постъпления от актива.

14. Специфични ценови индекси често се използват, за да се определи текущата стойност на балансовите статии, особено ако скоро не е извършвана сделка, засягаща тези балансови статии, липсват списъци на цените или използването на списъци на цените не е възможно.

15. Методите на текущата стойност обикновено изискват да се признае ефектът от промените в цените върху амортизацията и стойността на продажбите за конкретно предприятие. Повечето подобни методи изискват и прилагането на някакъв вид корективи, общото в които е, че признават взаимната връзка между промените в цените и финансирането на дадено предприятие. Както е упоменато в параграфи 16 - 18, съществуват различни становища относно вида на тези корективи.

16. Някои методи на текущата стойност изискват коректив, отразяващ влиянието на промените в цените върху всички нетни парични балансови статии, включително дълготрайните пасиви, които водят до загуба от притежаването на нетни парични активи или до печалба от държането на нетни парични пасиви, когато цените се повишават, и обратното. Други методи ограничават този коректив само за паричните активи и пасиви, включени в оборотния капитал на предприятието. И двата вида корективи признават, че не само непаричните активи, но и паричните балансови статии са важни елементи на оперативната способност на предприятието. Естествена характеристика на методите на текущата стойност, описани по-горе, е, че те признават дохода, след като се запази оперативната способност на предприятието.

17. Друга гледна точка посочва, че не е необходимо да се признава в отчета за приходите и разходите допълнителната възстановителна стойност на активите, доколкото те се финансират с привлечени средства. Методите, които се основават на тази гледна точка, отчитат дохода, след като се запази онази част от оперативната способност на предприятието, която се финансира от акционерите му. Това например може да се постигне, като се намали общата сума на коректива за амортизацията, стойността на продажбите и, ако методът го изисква, паричният оборотен капитал пропорционално на частта, която финансирането с привлечени средства представлява от финансирането общо с привлечени средства и собствен капитал.

18. Някои методи на текущата стойност използват индекс на общото ценово ниво спрямо сумата на акционерните дялове. Този индекс посочва степента, в която собственият капитал на предприятието се запазва от гледна точка на общата

покупателна способност, когато увеличението на възстановителната стойност на активите, създадено през периода, е по-малко от намалението на покупателната способност на акционерните дялове през същия период. Понякога това изчисление само се отбелязва, за да се даде възможност за сравнение между нетните активи от гледна точка на общата покупателна способност и нетните активи от гледна точка на текущата стойност. При други методи, които признават дохода, след като се запази общата покупателна способност на собствения капитал на предприятието, разликата между двете стойности на нетните активи се разглежда като печалба или загуба, натрупваща се в полза на акционерите.

Настоящ статут

19. Макар че понякога финансовата информация се представя в основния счетоводен отчет или като приложение, като се използват различните методи за отразяване на описаните промени в цените, все още не е постигнат международен консенсус по този въпрос. Затова КМСС счита, че са необходими допълнителни експерименти, преди да се обсъди въпросът, дали предприятията да изготвят основните счетоводни отчети, като използват цялостна и единна система за отразяване на промените в цените. Междувременно ще се постигне напредък по този въпрос, ако предприятията, които представят основните счетоводни отчети въз основа на историческата цена, предоставят и допълнителна информация, отразяваща последствията от ценовите промени.

20. Съществуват различни промени относно статиите, които тази информация трябва да включва, вариращи от няколко статии от отчета за приходите и разходите до включването на всички балансови статии от отчетите за приходите и разходите и счетоводните баланси. Желателно е да се постигне международно съгласие относно минималния брой статии, които тази информация трябва да включва.

МИНИМАЛНО ОПОВЕСТЯВАНЕ

21. Статиите, които трябва да бъдат представени, са следните:

а) сумата на коректива или коригираната сума на амортизацията на имотите,заводите и оборудването;

б) сумата на коректива или коригираната сума на стойността на продажбите;

в) корективите, свързани с паричните балансови статии, ефекта от привлечените средства, или акционерните дялове, когато такива корективи са взети под внимание при определянето на дохода по приетия счетоводен метод; и

г) цялостният ефект върху резултатите от корективите, описани в букви а) и б) и ако е необходимо, във в), както и всички други статии, отразяващи влиянието на промените в цените, които се отчитат по приетия счетоводен метод.

22. Когато е възприет метод на текущата стойност, следва да се оповести текущата стойност на имотите, заводите и оборудването и на запасите.

23. Предприятията следва да описват методите, които са приели за изчисляване на информацията, изисквана в параграфи 21 и 22, включително същността на всички използвани индекси.

24. Информацията, изисквана в параграфи 21 - 23,следва да се предостави като допълнителна, освен ако тази информация се представя в основните счетоводни отчети.

25. В повечето страни тази информация е допълнителна към, но не и част от, основните счетоводни отчети. Настоящият стандарт не се прилага за счетоводните и отчетните процедури, които предприятието е задължено да използва при изготвянето на основните си счетоводни отчети, освен ако тези счетоводни отчети се представят на основа, която отразява ефекта от промените в цените.

ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ

26. Предприятията се насърчават да оповестяват допълнителна информация и по- специално описание на значението на информацията при текущото състояние на предприятието. Оповестяването на всички корективи за данъчните провизии или данъчните салда обикновено е от полза.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

27. Настоящия международен счетоводен стандарт заменя МСС 6 Счетоводни реакции на промените в цените и влиза в сила за счетоводните отчети за периодите, започващи на или след 1 януари 1983 г..


МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 16

(ПРЕРАБОТЕН 1998 г.)

Имущество, заводи и оборудване

МСС 16 Отчитане на имущество, заводи и оборудване е одобрен през март 1982 г..

През декември 1993 г., текстът на МСС 16 е преработен като част от проекта по сравнимостта и подобряването на финансовите отчети. Той става МСС 16 Имущество, заводи и оборудване (преработен 1993 г.).

През юли 1997 г., когато МСС 1 Представяне на финансови отчети беше одобрен, параграф 66, буква д) от МСС 16 (преработен 1993 г.) (сега параграф 60, буква д) от настоящия стандарт) беше изменен.

През м. април и м. юли 1998 г. различни параграфи от МСС 16 (преработен 1993 г.) бяха преработени, за да бъдат в съответствие с МСС 22 (преработен 1998 г.) Бизнес комбинации, МСС 36 Обезценка на активи и МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. МСС 16 (преработен през 1998) влиза в сила за годишните финансови отчети за периодите, започващи на или след 1 юли 1999 г.. По-ранното прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага този стандарт за годишните финансови отчети за периоди, започващи преди 1 юли 1999 г., то следва да прилага МСС 22 (преработен 1998 г.), МСС 36 и МСС 37 в същото време.

През април 2000 г. параграф 4 беше заменен от МСС 40 Инвестиционни имоти. МСС 40 влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г..

През м. януари 2001 г. параграф 2 беше изменен с МСС 41 Земеделие. МСС 41 влиза в сила за годишните финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2003 г..

Следните разяснения на ПКР се отнасят до МСС 16:

-ПКР - 14 имущество, заводи и оборудване - компенсация за обезценка или загуба на отделни активи.

-ПКР - 23 имущество, заводи и оборудване - разходи за основен преглед или основен ремонт.


СЪДЪРЖАНИЕ


Цел


Обхват


Определения


Признаване на имущество, заводи и оборудване


Начално оценяване на имущество, заводи и оборудване


Компоненти на себестойността


Размяна на активи


Последващ разход


Оценяване след първоначалното признаване


Допустим алтернативен подход


Преоценки


Амортизация


Преглед на полезния живот


Преглед на метода на амортизация


Възстановяемост на балансовата сума-загуба от обезценка


Бракуване и изваждане от употреба


Оповестяване


Дата на влизане в сила

Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на "Предговора към международните счетоводни стандарти". Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Целта на настоящия стандарт е да определи счетоводното третиране на имуществото, заводите и оборудването. Основните въпроси при осчетоводяването на имуществото, заводите и оборудването са определяне на момента за признаването на активите, определянето на балансовите им суми и амортизационните отчисления, свързани с тях.

Настоящият стандарт изисква всяко отделно имущество, завод и оборудване да се признава за актив, когато отговаря на дефиницията и критериите за признаване на актив, в рамката на общите положения за изготвянето и представянето на финансовите отчети.

ОБХВАТ

1. Настоящият стандарт следва да се прилага при отчитането на имущество, заводи и оборудване, освен когато друг МСС изисква или разрешава различно счетоводно третиране.

2. Настоящия стандарт не се прилага за:

а) биологични активи, свързани със земеделска дейност (виж МСС 41 Земеделие); и

б) права върху минерални находища, проучване и добиване на полезни изкопаеми, нефт, природен газ и подобни невъзстановими ресурси.

Въпреки това, настоящият стандарт се прилага за имущество, заводи и оборудване, използвани за разработване или поддържане на дейности или активи, попадащи под точките 2, букви а) и б), но които могат да бъдат отделени от тези дейности или активи.

3. При някои обстоятелства МСС позволяват, при първоначалното признаване, балансовата сума на имуществото, заводите и оборудването да се определя, като се използва различен подход от предвидения в настоящия стандарт. Например МСС 22 (преработен 1998 г.) Бизнес комбинации изисква имуществото, заводите и оборудването, придобивани при бизнес комбинации, да се оценяват първоначално по справедливата стойност, дори когато тя надвишава себестойността. Въпреки това в подобни случаи всички други аспекти на счетоводното третиране на тези активи, включително амортизацията, се определят от изискванията на настоящия стандарт.

4. За своите инвестиционни имоти предприятието по-скоро прилага МСС 40 Инвестиционно имущество, отколкото настоящия стандарт. Дадено предприятие прилага настоящи стандарт за имущество, което е било изградено или разработено за бъдещо ползуване като инвестиционни имоти. След като изграждането или разработването е завършено, предприятието прилага МСС 40. МСС 40 се прилага също и за съществуващото инвестиционно имущество, което е било преобразувано за продължителна употреба като инвестиционни имущества.

5. Настоящият стандарт не разглежда някои аспекти от прилагането на цялостна система, отразяваща ефекта от промените в цените (виж МСС 15 Информация, отразяваща влиянието на промените в цените и МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики). Въпреки това, предприятията, които прилагат такава система, са задължени да спазват всички аспекти на настоящия стандарт, освен онези, които засягат оценяването на имуществото, заводите и оборудването след първоначалното им признаване.

Дефиниции

6. В настоящия стандарт се използват следните понятия с посочените им значения: Имущество, заводи и оборудване са материални активи, които:

а) се държат от предприятието, за да се използват за производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели;

б) се очаква да бъдат използват през повече от един период. Амортизация е систематичното разпределение на амортизируемата сума на

актива през полезния му живот.

Амортизируема сума е себестойността на актива или друга стойност, заменяща себестойността във финансовите отчети, намалена с остатъчната стойност.

Полезен живот е:

а) срокът, през който един актив се очаква да бъде използван от предприятието; или

б) броят на произведените или подобни единици, които се очаква предприятието да получи от актива.

Себестойност е сумата от заплатените парични средства или парични еквиваленти или справедливата стойност на друго вложение за придобиването на един актив към момента на придобиването или създаването му.


Остатъчна стойност е нетната сума, която предприятието очаква да получи за един актив в края на неговия полезен живот, след като се приспаднат очакваните разходи по изваждането му от употреба.


Справедлива стойност е сумата, за която даден актив може да бъде разменен между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.


Загуба от обезиенка е сумата, с която балансовата сума на актива надвишава неговата възстановяема стойност.


Балансова сума е сумата, с която един актив се признава в баланса, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации, както и натрупаната загуба от обезценка.

ПРИЗНАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ЗАВОДИ И ОБОРУДВАНЕ

7. Всяко отделно имущество, заводи и оборудване следва да се признава за актив, когато:

а) е вероятно предприятието да получи в бъдеще икономически ползи, свързани с актива; и

б) себестойността на актива за предприятието може надеждно да бъде оценена.

8. Имущество, заводи и оборудване често представляват основната част от общите активи на предприятието, поради което са съществени за представянето на финансовото му състояние. Освен това, определянето, дали дадена изразходвана сума представлява актив или разход, може да се отрази съществено върху отчетените резултати от дейността на предприятието.

9. При определянето дали даден актив удовлетворява първия критерий за признаване, предприятието трябва да преценява степента на сигурност на потока от бъдещите икономически ползи въз основа на наличните доказателства в момента на първоначалното признаване. Съществуването на достатъчна сигурност, че предприятието ще има бъдещи икономически ползи, изисква да се потвърди, че предприятието ще извлича материални ползи, свързани с актива, и ще поема съответните рискове. Това потвърждение обикновено е налице само когато рисковете и изгодите са прехвърлени на предприятието. Преди това да стане, сделката за придобиването на актива обикновено може да бъде анулирана без съществени санкции и затова активът не се признава.

10. Вторият критерий за признаване обикновено се удовлетворява лесно, защото сделката за размяна, удостоверяваща покупката на актива, посочва и неговата стойност. В случай на актив, създаден от самото предприятие, надеждно оценяване на себестойността може да се направи от сделките с външни за предприятието страни за придобиването на материали, труд и други средства на производството, използвани в процеса на изграждането.

11. При определяне какво представлява отделно имот, завод или оборудване, се изисква преценка при прилагането на критериите, посочени в дефиницията, към конкретните обстоятелства и конкретните видове предприятия. Може да е целесъобразно да се групират незначителни поотделно активи от рода на матрици, инструменти и критериите да се прилагат за агрегираната стойност. Повечето резервни части и сервизно оборудване обикновено се отчитат като стоково-материални запаси и се признават за разход в момента на консумирането им. Въпреки това, основните резервни части и резервно оборудване се считат за имущество, заводи и оборудване, когато предприятието очаква да ги използва през повече от един период. По същия начин, ако резервните части и сервизното оборудване могат да се използват само във връзка с отделен имущество, завод или оборудване и използването им се очаква да бъде нередовно, те се осчетоводяват като имущество, завод или оборудване и се амортизират за период не по-дълъг от полезния живот на съответния актив.

12. При някои обстоятелства е уместно да се разпределят всички разходи по актива между съставните му компоненти и всеки компонент да се отчита поотделно. Такъв е случаят, когато съставните активи имат различни полезни срокове на живот или по различен начин осигуряват ползи за предприятието,

което налага да се използват различни методи и норми на амортизация. Например един самолет и двигателите му трябва да се разглеждат като отделни амортизируеми активи, ако имат различни срокове на полезен живот.

13. Имущество, заводи и оборудване може да се придобиват по причини за сигурност или за опазване на околната среда. Придобиването на такова имущество, заводи и оборудване, макар и пряко да не увеличава бъдещите икономически ползи от всяко конкретно съществуващо имущество, завод или оборудване, може да е необходимо, за да може предприятието да получава бъдещите икономически ползи от другите си активи. В такива случаи такова придобиване на имущество, заводи и оборудване се признава за актив, доколкото то създава възможност за бъдещи икономически ползи от съответните активи, които предприятието трябва извлече над това, което то би могло да извлече, ако тези активи не бяха придобити. Въпреки това, такива активи се признават само доколкото резултатната балансова сума на такъв актив и свързаните с него активи не надвишава общата възстановяема стойност на този актив и свързаните с него активи. Например един химически производител може да трябва да въведе нови процеси на химическа обработка, за да спазва изискванията за опазване на околната среда при производството и съхранението на опасни химикали; свързаните с това подобрения на машините и съоръженията се признават за актив, доколкото те са възстановими, защото без тях предприятието не може да произвежда и продава химикали.

НАЧАЛНО ОЦЕНЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ЗАВОДИ И ОБОРУДВАНЕ

14. Всяко имущество, заводи или оборудване, който се признава за актив, следва първоначално да бъде оценен по себестойност.

Компоненти на себестойността

15. Себестойността на дадено имущество, завод или оборудване включва покупната цена, включително вносните мита и невъзстановимите данъци върху покупката, както и всички преки разходи за привеждането на актива в работно състояние за предвидената му употреба. Всички търговски отстъпки и възстановени суми се приспадат при изчисляване на покупната цена. Примери за преки разходи са:

а) разходи за подготовката на обекта;

б) разходи за първоначална доставка и обработка;

в) разходи за монтаж;

г) професионални хонорари, например на архитекти и инженери;

д) предполагаемите разходи за демонтаж и отвеждане на актива и възстановяване на терена, до размера на начислената провизия според МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи.

16. Когато плащането за имущество, завод или оборудване се разсрочва след нормалните кредитни срокове, себестойността на актива е еквивалентна на цената в брой, а разликата между тази сума и общата сума на плащанията се признава за лихвен разход през периода на кредита, освен ако тя се капитализира в съответствие с разрешения алтернативен счетоводен метод, предвиден в МСС 23 Разходи по заеми.

17. Административните и другите общи разходи не са компонент на себестойността на имота, машините, съоръженията или оборудването, освен ако са пряко

свързани с придобиването на актива или привеждането на актива в работно състояние. Също така начални и подобни предпроизводствени разходи не представляват част от себестойността на актива, освен ако са необходими за привеждането на актива в работно състояние. Началните оперативни загуби, понесени преди даден актив да достигне планираната производителност, се признават за разход.

18. Себестойността на създаден от самото предприятие актив се определя, като се следват същите принципи както за един придобит актив. Ако предприятието изработва подобни активи за продажба в хода на нормалната си дейност, себестойността на актива обикновено е същата както разходите за производството на актива за продажба (виж МСС 2 Материални запаси). Следователно всяка вътрешна печалба се елиминира при изчисляването на тези стойности. Също така стойността на необичайни количества бракуван материал, труд или други ресурси, използвани за производството на създаден от самото предприятие актив, не се включва в себестойността на актива. МСС 23 Разходи по заеми установява критериите, които трябва да се спазват преди лихвените разходи да бъдат признати за компонент на себестойността на имуществото, заводите и оборудването.

19. Себестойността на актив, държан от наемател по финансов лизингов договор, се определя, като се следват принципите, установен в МСС 17 Лизинг.

20. Балансовата сума на имуществото, заводите и оборудването може да се намалява с отпуснатите правителствени дарения в съответствие с МСС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ.

Размяна на активи

21. Дадено имущество, завод или оборудване може да се придобива в замяна или частична замяна на несходно имущество, завод или оборудване или друг актив. Себестойността на такъв актив се определя по справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички преведени парични средства или парични еквиваленти.

22. Всяко имущество, завод или оборудване може да се придобива в замяна

на подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна справедлива стойност. Всяко имущество, завод или оборудване може също да се продава и в замяна на акционерен дял в сходен актив. И в двата случая, тъй като процесът на получаването на доходи е незавършен, не се признава никаква печалба или загуба за съответната сделка. Вместо това себестойността на новия актив е балансовата сума на отдадения актив. Въпреки това, справедливата стойност на получения актив може да предостави доказателство за обезценка на отдадения актив. При тези обстоятелства стойността на отдадения актив се намалява и тази намалена стойност се приписва за новия актив. Примери за размяна на подобни активи включват размяната на самолети, хотели, ремонтни бази и други недвижими имоти. Ако други активи, например парични средства, бъдат включени като част от разменната сделка, това може да показва, че разменените активи нямат сходни стойности.


ПОСЛЕДВАЩ РАЗХОД


23. Последващите разходи, свързани с отдно имущество, завод и оборудване, които вече са признати, следва да се прибавят към балансовата сума на актива, когато е вероятно предприятието да има икономически ползи над тези от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последващи разходи следва да се признават за разход в периода, през който са направени.

24. Последващият разход по имущество, заводи и оборудване се признава за актив само когато разходът подобрява състоянието на актива над първоначално оценената стандартна ефективност. Примерите на подобрения, които водят до увеличаване на бъдещите икономически ползи, включват:

а) изменение на отделен завод, за да се удължи полезният живот на актива, включително увеличение на производителността;

б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобрение на качеството на продукцията; и

в) въвеждането на нови производствени процеси, които дават възможност за значително съкращение на оценените преди това оперативни разходи.

25. Разходът за ремонти или поддръжка на имущество, заводи и оборудване се извършва за възстановяване или поддръжка на бъдещите икономически ползи, които предприятието може да очаква от първоначално оценената стандартна ефективност на актива. Като такъв разходът обикновено се признава за разход, когато бъде направен. Например стойността на обслужването или на основния ремонт на машини, съоръжения и оборудване обикновено е разход, тъй като възстановява, а не увеличава първоначално оценената стандартна ефективност.

26. Правилното счетоводно третиране на разхода, направен след придобиването на отделен имот, машина, съоръжение или оборудване, зависи от обстоятелствата, които са взети предвид при първоначалното оценяване и признаване на съответното имущество, завод или оборудване и дали последвалият разход е възстановим. Например, когато балансовата сума на отделно имущество, завод или оборудване вече отчита загуба на икономическите ползи, последвалият разход за възстановяване на бъдещите икономически ползи, очаквани от актива, се капитализира, при условие че балансовата сума не надвишава възстановимата стойност на актива. Такъв е случаят, когато покупната цена на актива вече отразява задължението на предприятието да направи разходи в бъдеще, необходими за привеждането на актива в работно състояние. Пример за това е придобиването на сграда, която изисква ремонт. При такива обстоятелства последвалият разход се добавя към балансовата сума на актива, доколкото тя може да бъде възстановена от бъдещото използване на актива.

27. Основните компоненти на някои имущества, заводи или оборудване може да е необходимо да се подменят на редовни интервали. Например една пещ може да изисква преоблицоване, след като е използвана конкретен брой часове, или вътрешността на самолет, като седалки и кухни, трябва да се подменя няколко пъти през живота на корпуса на самолета. Компонентите се осчетоводяват като самостоятелни активи, защото техният полезен живот се различава от този на отделното имущество, завод и оборудване, с които са свързани. Следователно, при условие че са удовлетворени критериите за признаване, посочени в параграф 7, направеният разход за подмяна или

подновяване на компонента се осчетоводява като придобиване на отделен актив, а замененият актив се отписва.

ОЦЕНЯВАНЕ СЛЕД ПЪРВОНАЧАЛНОТО ПРИЗНАВАНЕ

Препоръчителен подход

28. След първоначалното признаване за актив всяко отделно имущество, завод или оборудванеследва да се отчита по себестойността на актива без всички натрупани амортизации, както и натрупаните загуби от обезценка.

Допустим алтернативен подход

29. След първоначалното признаване за актив всеки имот, машина, съоръжение и оборудване трябва да се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката без всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка. Преоценките следва да се правят достатъчно редовно, така че балансовата сума да не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на счетоводния баланс.

Преоценки

30. Справедливата стойност на земя и сгради обикновено е пазарната им стойност. Тази стойност се определя чрез оценка, която обичайно се извършва от професионални квалифицирани оценители.

31. Справедливата стойност на завод и оборудване обикновено е пазарната им стойност, определена чрез оценка. Когато липсват доказателства за пазарната стойност поради специализирания характер на заводите и оборудването и тъй като тези активи рядко се продават, освен като част от продължаващ функционирането си бизнес, те се оценяват по амортизираната им възстановителна стойност.

32. Честотата на преоценките зависи от промените в справедливите стойности на отделните имуществото, заводи и оборудване, които се преоценяват. Когато справедливата стойност на преоценяван актив значително се различава от балансовата му сума, необходима е допълнителна преоценка. Някои имущества, заводи и оборудване може да се влияят от значителни и чести промени в справедливата стойност и това да налага ежегодна преоценка. Такива чести преоценки не са необходими за имущество, заводи и оборудване, чиито справедливи стойности търпят само незначителни промени. За тях преоценката на всеки три или пет години може да е достатъчна.

33. Когато се преоценява отделно имущество, завод и оборудване, цялата натрупана амортизация към датата на преоценката:

а) се преизчислява пропорционално на промяната в брутната балансова сума на актива, така че балансовата сума на актива след преоценката да е равна на преоценената му стойност; този метод се използва често, когато активът се преоценява посредством индекс спрямо амортизираната му възстановителна стойност; или

б) се отписва за сметка на брутната балансова сума на актива, а нетната стойност се преизчислява спрямо преоценената стойност на актива;

например този метод се използва за сгради, които се преоценяват според

пазарната им стойност.

Сумата на корекцията, която е резултат от преизчисляването или отписването на натрупаната амортизация, съставлява част от увеличението или намалението на балансовата сума, което се разглежда в съответствие с параграфи 37 и 38.

34. Когато се преоценява имущество, завод или оборудване, целият клас имущества, заводи и оборудване, към който този актив принадлежи, следва да бъде преоценен.

35. Всеки клас имущество, заводи и оборудване представлява групиране на активи със сходен характер и употреба в дейностите на предприятието. Следват примери на отделните класове:

а) земя;

б) земя и сгради;

в) машини;

г) кораби;

д) самолети;

е) моторни превозни средства;

ж) обзавеждане и оборудване; и

з) офис оборудване.

36. Активите във всеки клас имущество, заводи и оборудване се преоценяват едновременно, за да се избегне селективната преоценка на активи и отчитането на суми във финансовите отчети, които представляват смесица от себестойности и оценки към различни дати. Въпреки това, всеки клас активи може да се преоценява на цикличен принцип, при условие че преоценката на класа активи се извършва за кратък срок и че преоценките се актуализират.

37. Когато балансовата сума на един актив се увеличава в резултат на преоценка, увеличението следва да се отчита в раздела за собствения капитал в статията "Излишък от преоценки". В някои случаи увеличението от преоценка следва да се признава за приход доколкото съответства на намаление от преоценка на същия актив, което преди това е признато за разход.

38. Когато балансовата сума на един актив се намалява в резултат на преоценка, намалението следва да се признава за разход. Въпреки това, намалението от преоценка следва да се отчислява директно от излишъка от преоценки доколкото намалението не надвишава сумата, показана в излишъка от преоценка във връзка със същия този актив.

39. Излишъкът от преоценки, включен в собствения капитал, може да се прехвърля директно към неразпределената печалба, когато преоценката бъде реализирана. Цялата преоценка може да се реализира при бракуване или изваждане от употреба на актива. Въпреки това, част от излишъка може да се реализира при използването на актива от предприятието. В такива случаи сумата на реализирания излишък представлява разликата между амортизацията основан на преоценената балансова сума на актива и амортизацията въз основа на себестойността. Прехвърлянето от преоценка в неразпределената печалба не се извършва през отчета за приходите и разходите.

40. Ефектът върху подоходните данъци, ако има такъв, който е резултат от

преоценката на имущество, заводи и оборудване, се разглежда в МСС 12 Данъци върху дохода.

АМОРТИЗАЦИЯ

41. Амортизируемата сума на имущество, завод или оборудване следва да се разпределя системно през целия полезен живот на актива. Използваният метод на амортизация следва да отразява модела, по който предприятието консумира икономическите ползи от актива. Амортизацията за всеки период следва да се признава за разход, освен ако е включена в балансовата сума на друг актив.

42. Тъй като икономическите ползи, въплътени в един актив, се консумират от предприятието, балансовата сума на актива се намалява, за да отразява тази консумация, обикновено като се начислява разход за амортизация. Амортизационно отчисление се прави дори ако стойността на актива надвишава неговата балансова сума.

43. Предприятието консумира икономическите ползи, въплътени в отделно имущество, завод и оборудване, главно чрез използването на актива. Въпреки това други фактори, например техническото остаряване и износване, докато активът стои неизползван, често водят до намаляване на икономическите ползи, които може да са били очаквани от актива. Следователно всички следващи фактори трябва да се отчитат при определянето на полезния живот на актива:

а) очакваното използване на актива от предприятието; използването се оценява според очаквания капацитет или физическа продукция от актива;

б) очакваното физическо износване и повреждане, което зависи от експлоатационните фактори, например броя на смените, за които активът ще се използва, и програмата на предприятието за ремонт и поддръжка, както и грижите за и поддръжката на актива, докато не е в употреба;

в) техническото остаряване поради промени или усъвършенстване на производството или поради промяна в пазарното търсене на продукта или услугата, получавани от актива; и

г) правни или други подобни ограничения върху използването на актива, например датите, на които изтичат сроковете на съответните лизингови договори.

44. Полезният живот на даден актив се определя от гледна точка на очакваната полезност на актива за предприятието. Политиката по управлението на активите на предприятието може да включва извеждане от употреба на активите след конкретен период от време или след консумирането на определена част от икономическите ползи, въплътени в актива. Следователно полезният живот на актива може да бъде по-кратък от икономическия му живот. Оценката на полезния живот на имущество, завод или оборудване е въпрос на преценка въз основа на опита на предприятието с подобни активи.

45. Земята и сградите са делими активи и за целите на счетоводството се разглеждат отделно, дори когато са придобити заедно. Обикновено земята има неограничен живот и следователно не се амортизира. Сградите имат ограничен живот и следователно са амортизируеми активи. Увеличението на стойността на земята, върху която е построена дадена сграда, не се отразява върху определянето на полезния живот на сградата.

46. Амортизируемата сума на всеки актив се определя след приспадане на

остатъчната стойност на актива. На практика остатъчната стойност на даден актив често е незначителна и затова не е съществена за изчисляването на амортизируемата сума. Когато се прилага препоръчителният подход и остатъчната стойност може да е значителна, остатъчната стойност се оценява към датата на придобиването и впоследствие не се увеличава поради промени в цените. Когато се прилага разрешеният алтернативен подход, се прави нова оценка към датата на всяка последваща преоценка на актива. Оценката се основава на остатъчната стойност, доминираща към датата на оценката на сходни активи, които са достигнали края на полезния си живот и са работили при сходни условия на тези, при които активът ще се използва.

47. Различни методи за амортизация могат да се използват за системното разпределяне на амортизируемата сума на актива през полезния му живот. Тези методи включват линейния метод, метода на снижаващия се остатък и метода на сумата от числата. Линейната амортизация води до отчисляването на една постоянна сума през полезния живот на актива. Методът на снижаващия се остатък води до намаляването на отчисленията през полезния живот на актива. Методът на сумата от числата води до отчисление въз основа на очакваното използване или очакваната продукция от актива. Методът, използван за всеки актив, се избира въз основа на очаквания модел на икономическите ползи и се прилага последователно през отделните периоди, освен ако има промяна в очаквания модел на икономическите ползи от този актив.

48. Амортизационното отчисление за отчетен период обикновено се признава за разход. Въпреки това, при някои обстоятелства икономическите ползи, въплътени в актива, се усвояват от предприятието при производството на други активи, а не при възникването на разход. В този случай амортизационното отчисление съдържа част от себестойността на другия актив и се включва в неговата балансова сума. Например амортизацията на производствени заводи и оборудване се включва в разходите за преработка на стоково- материалните запаси (виж МСС 2 Материални запаси). По същия начин амортизацията на имущество, заводи и оборудване, използвани за развойни дейности, може да бъде включена в стойността на нематериалните активи, както е прието според МСС 38 Нематериални активи.

Преглед на полезния живот

49. Полезният живот на имущество, завод или оборудване следва периодично да се преглежда и ако очакванията се различават значително от предишните оценки, амортизационните отчисления за текущия и бъдещите периоди следва да се коригират.

50. По време на живота на актива може да стане очевидно, че оценката на полезния живот е неточна. Например полезният живот може да бъде удължен с последвали разходи по актива, които подобряват състоянието на актива над първоначално оценената стандартна ефективност. От друга страна, технологичните промени или промените на пазара за съответните продукти могат да намалят полезния живот на актива. В такива случаи полезният живот, а следователно и нормата на амортизация се коригират за текущия и бъдещите периоди.

51. Политиката на предприятието по отношение на ремонтите и поддръжката също може да има влияние върху полезния живот на актива. Политиката може да предизвика удължаване на полезния живот на актива или увеличение на


остатъчната му стойност. Въпреки това, приемането на такава политика не премахва необходимостта от начисляване на амортизацията.

Преглед на метода на амортизация

52. Методът на амортизация, прилаган за имущество, завод и оборудване, следва периодично да се преглежда и ако е настъпила значителна промяна в очаквания модел на икономическите ползи от тези активи, методът следва да се променя, за да отразява променения модел. Когато е необходима такава промяна на метода на амортизация, промяната следва да се осчетоводява като промяна в приблизителна счетоводна оценка, а амортизационните отчисления за текущия и бъдещите периоди трябва да се коригират.

ВЪЗСТАНОВИМОСТ НА БАЛАНСОВАТА СУМА-ЗАГУБА ОТ ОБЕЗЦЕНКА

53. За да определи дали дадено имущество, завод или оборудване са обезценени, предприятието прилага МСС 3 6 Обезценка на активи. Този стандарт пояснява начина, по които предприятието преразглежда балансовата сума на своите активи, и по който определя възстановяемата стойност на актива и кога се признава или реинтегрира на загуба от обезценка11.

54. МСС 22 Бизнес комбинации пояснява как да се процедира със загуба от обезценка, призната преди края на първия годишен отчетен период, започващ след бизнескомбинация, която представлява придобиване.

БРАКУВАНЕ И ИЗВЕЖДАНЕ ОТ УПОТРЕБА

55. Дадено имущество, завод или оборудване следва да се отписва от

счетоводния баланс при продажба или когато активът окончателно бъде изваден от употреба и не се очакват никакви други икономически ползи от това.

56. Печалбите или загубите, произтичащи от бракуването или извеждането от употреба на имущество, завод или оборудване, следва да се определят като разлика между приблизително изчислените нетни постъпления от продажбата и балансовата сума на актива и следва да се признават за приход или разход в отчета за приходите и разходите.

57. Когато имущество, завод или оборудване се разменя за сходен актив при обстоятелствата, описани в параграф 22, себестойността на придобития актив е равна на балансовата сума на отдадения актив и не се отчита никаква печалба или загуба.

58. Сделките за продажба с обратен лизинг се осчетоводяват в съответствие с МСС 17 Лизинг.

59. Имуществото, заводитеи оборудването, които са изведени от активна употреба и се държат за продажба, се отчитат по тяхната балансова сума към датата, на която активът е изведен от активна употреба. Поне в края на всеки отчетен период предприятието проверява активите си за възникнала обезценка според МСС 36 Обезценка на активи и признава съответната загуба от обезценка.

Оповестяване

60. Финансовите отчети следва да оповестяват данни за всеки клас имущество, заводи и оборудване:

а) базите за оценяване, използвани за определяне на брутната балансова сума; когато се използва повече от една база за оценяване ,следва да се оповестява брутната балансова сума по тази база във всяка една категория;

б) използваните методи на амортизация;

в) полезния живот или използваните норми на амортизация;

г) брутната балансова сума и натрупаната амортизация (събрана с натрупаната загуба от обезценка) към началото и края на отчетния период;

д) равнение на балансовата сума към началото и края на отчетния период, като се показват:

(i) увеличенията;

(ii) намаленията;

(iii) придобиванията чрез бизнескомбинации;

(iv) увеличения или намаления през периода, които са резултат от преоценки според параграфи 29,37 и 38 и от загуби от обезценка, които са признати или реинтегрирани директно в собствения капитал според МСС 36 Обезценка на активи (ако има такива);

(v) загуби от обезценка, които са признати в отчета за приходите и разходите през периода според МСС 36 (ако има такива);

(vi) загуби от обезценка, които са реинтегрирани в отчета за приходите и разходите през периода според МСС 36 (ако има такива);

(vii) амортизацията;

(viii) нетните обменни разлики, които възникват от преизчислението на финансовите отчети на чуждестранна стопанска единица; и

(ix) други промени.

Не се изисква сравнителна информация за равнението в буква д).

61. Финансовите отчети следва да оповестяват и:

а) съществуването и сумите на ограниченията върху правото на собственост, както и имущество, заводи и оборудване, заложени като обезпечения по задължения;

б) счетоводната политика по определяне приблизителните разходи за възстановяване на терена на отделни имоти, машини, съоръжения или оборудване;

в) сумата на разходите за сметка на имущество, заводи и оборудване в хода на създаването; и

г) сумата на ангажиментите за придобиването на имущество, заводи и оборудване.

62. Изборът на метода на амортизация и оценката на полезния живот на активите са

въпрос на преценка. Следователно, оповестяването на приетите методи и изчисления полезен живот или норми на амортизация дават на потребителите на финансовите отчети информация, която им позволява да проверяват политиката, избрана от ръководството, и да правят сравнения с други предприятия. По тези причини е необходимо да се оповестява амортизацията, разпределена през отчетния период, както и натрупаната амортизация в края на този период.

63. Дадено предприятие оповестява характера и ефекта от всяка промяна в

приблизителните счетоводни оценки, която има съществен ефект през текущия период, или която се очаква да има съществен ефект през следващите периоди в съответствие с МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика. Такова оповестяване може да се налага поради промени в оценката на:

а) остатъчни стойности;

б) приблизително изчислените разходи за демонтаж и преместване на имоти, машини, съоръжения или оборудване и възстановяване на терена;

в) полезен живот;

г) метод на амортизация.

64. Когато отделно имущество, заводи и оборудване се посочват по преоценени стойности, трябва да се оповести следното:

а) използваната база за преоценка на активите;

б) ефективната дата на преоценката;

в) дали е участвал независим оценител;

г) стойността на всички индекси, използвани за определяне на възстановителната стойност;

д) балансовата сума на всеки клас имоти, машини, съоръжения и оборудване, която би била вписана във финансовите отчети, ако активите се отчитаха според препоръчителния подход в параграф 28;

е) излишъкът от преоценки, посочващ движенията през отчетния период и всички ограничения върху разпределянето на излишъка между акционерите.

65. Дадено предприятието оповестява информация за обезценката на имущество, заводи и оборудване според МСС 36 Обезценка на активи в допълнение към информацията, изисквана в параграфи 60, буква д), (i) и (ii)

66. Потребителите на финансовите отчети желаят по получават и следната информация, свързана с потребностите им:

а) балансовата сума на временно неизползвани имущество, заводи и оборудване;

б) брутната балансова сума на всички напълно амортизирани имущество, заводи и оборудване, които все още са в употреба;

в) балансовата сума на имоти, машини, съоръжения и оборудване, които са извадени от активна употреба и се държат за продажба; и

г) когато се използва препоръчителният подход, справедливата стойност на имуществото, заводите и оборудването, ако тя съществено се различава от балансовата сума.

Следователно, предприятията се насърчават да оповестяват тези стойности.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

67. Настоящият международен счетоводен стандарт влиза в сила за годишните финансови отчети, обхващащи периодите, започващи на или след 1 юли 1999 г.. По-ранното прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага този стандарт за годишните финансови отчети за периоди, започващи преди 1 юли 1999 г., то следва да:

а) оповести този факт; и

б) прилага МСС 22 (преработен през 1998 г.) Бизнес комбинации, МСС 36 Обезценка на активи и МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи в същото време.

68. Настоящият стандарт отменя МСС 16 имущество, заводи и оборудване, одобрен през 1993 г..


МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 17


(ПРЕРАБОТЕН 1997 г.)

Лизинг

Този преработен международен счетоводен стандарт заменя МСС 17 Отчитане на лизинг, одобрен от съвета в променен формат от 1994 г.. Преработеният стандарт влиза в сила за финансови отчети за периоди, започващи на и след 1 януари 1999 г..

През м. април 2000 г. параграфи 1, 19, 24, 45 и 48 бяха изменени и беше включен нов параграф 48А в резултат на МСС 40 Инвестиционни имоти. МСС 40 влиза в сила за годишни финансови отчети за периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г.

През м. януари 2001 параграфи 1, 24 и 48А бяха изменени в резултат на МСС 41 Земеделие. МСС 41 влиза в сила за годишни финансови отчети за периоди, започващи на или след 1 януари 2003 г.

Следните разяснения на ПКР се отнасят до МСС 17:

- ПКР 15 - експлоатационен лизинг - стимули

- ПКР 27 - оценяване същността на сделките по юридическата форма на лизинга.

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият стандарт ("МСС 17 (преработен)") заменя МСС 17 Отчитане на лизинг ("оригиналния МСС 17"). МСС 17 (преработен) влиза в сила за отчетни периоди, започващи на и след 1 януари 1999 г..

Настоящият стандарт въвежда подобрения в оригиналния текст на МСС 17 и го заменя на основата на преразглеждането, проведено в контекста на ограничената му преработка, която установи измененията, считани за съществени за завършването на основното ядро от стандарти, приемливи за целите на трансграничното финансиране и регистрация на фондовите борси. Съветът на КМСС се съгласи да предприеме по-съществена реформа в областта на стандартите за отчитане на лизинга.


Главните изменения в сравнение с оригиналния МСС 17 са, както следва:


1. Оригиналният МСС 17 определи лизинговия договор като споразумение, по силата на който лизингодателят прехвърля своето право на използване на даден актив срещу наем, заплащан от лизингополучателя . МСС 17 (преработен) модифицира дефиницията, като заменя термина "наем" с "плащане или серия от плащания".

2. При поставянето на условието, че класификацията на лизингите следва да се основава на това, до каква степен рисковете и възнагражденията от собствеността върху наетия актив се отнасят към лизингодателя или лизингополучателя, което се оправдава от прилагането на принципа за предимство на съдържанието над формата, оригиналният МСС 17 привеждаше примери за ситуации, показателни за това, че лизинговият договор представлява финансов лизинг. МСС 17 (преработен) възприема употребата на допълнителни показатели, за да се улесни


още повече процесът на класификация.

3. Оригиналният МСС 17 използваше термина "полезен живот" в примерите, посочени по-горе, с цел сравнение със срока на лизинговия договор при процеса на класификация. МСС (преработен) използва термина "икономически живот", отчитайки, че активите могат да бъдат използвани от един или повече потребители.

4. Оригиналният МСС 17 изискваше оповестяване на условния наем, но не засягаше въпроса, дали условните наеми следва да се включват или изключват от изчисляването на минималните лизингови плащания. МСС 17 (преработен) изисква условните наеми да бъдат изключвани от минималните лизингови плащания.

5. Оригиналният МСС 17 не изясняваше въпроса за счетоводното третиране на началните преки разходи, поети от лизингополучателя при договарянето и обезпечаването на лизинговите условия. МСС 17 дава насоки, като изисква разходите, отнасящи се директно към дейностите на лизингополучателя за обезпечаване на финансовия лизинг, да бъдат включвани в размера на наетия актив.

6. Оригиналният МСС 17 осигуряваше свободен избор на метод за разпределяне на финансовия доход от страна на лизингодателя , а именно признаването на доход, базиращ се на модел, който отразява един постоянен периодичен размер на възвръщаемост на базата на:

а) остатъчната нетна инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг; или

б) остатъчната нетна парична инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг.

МСС 17 (преработен) изисква признаването на финансов доход да следва да се основава на отразяването на постоянен периодичен размер на възвръщаемост на базата на един метод, а именно остатъчната нетна инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг.

7. МСС 17 (преработен) препраща към МСС, занимаващ се с обезценка на активи, като осигурява насоки за необходимостта от оценка на вероятността от обезценка на активи. Оригиналният МСС 17 не третираше този въпрос.

8. МСС 17 (преработен) определя подчертано по-високи изсквания за оповестяване както от лизингополучателите, така и от лизингодателите по експлоатационните и финансовите лизинги в сравнение с оповестяваните позиции, изисквани съгласно оригиналния МСС 17.

Новото оповестяване, изисквано от МСС 17 (преработен), включва:

а) общата сума на минималните лизингови плащания, изравнена със сегашните стойности на лизинговите пасиви в три периодични обхвата: не по-късно от една година; по-късно от една година и не по-късно от пет години; по- късно от пет години (изисква се от лизингополучателя);

б) общата брутна инвестиция в лизинговия договор, изравнена с настоящата стойност на минималните лизингови плащания за получаване, в три периодични обхвата: по-късно от една година; по-късно от една година, но не по-късно от пет години; по-късно от пет години (изисква се от лизингодателя);

в) съответните финансови разходи по букви а) и б) по-горе;

г) очакваните бъдещи минимални сублизингови плащания, получени по силата на неотменими сублизингови договори към датата на баланса;

д) натрупаните провизии за несъбираеми минимални лизингови плащания, които имат да се получават, и

е) условни наеми, признати като доход на лизингодателя.

9. Оригиналният МСС 17 включваше допълнения 1-3, които представляваха примери за ситуации, при които принципно лизинговият договор се класифицира като финансов лизинг. Допълненията са изпуснати в МСС 17 (преработен) предвид допълнителните показатели, включени в него за по-нататъшно изясняване на процеса за класифициране на лизингови договори.

10. Отбелязва се, че разпоредбите относно продажбите с обратен лизинг, и по- специално изискванията, относно обратния лизинг, който представлява опериращ лизинг, съдържат правила, които предписват широк кръг от обстоятелства, базиращи се на относителните размери на справедливата стойност, балансовата сума и продажната цена. МСС 17 (преработен) включва приложение като по-нататъшни указания за тълкуване на изискванията.


СЪДЪРЖАНИЕ


Цел


Обхват


Дефиниции


Класификация на лизинга


Лизинг във финансовите отчети на лизингополучателите


Финансови лизинги


Опериращи лизингови договори


Лизинг във финансовите отчети на лизингополучателите


Финансови лизинги


Опериращи лизингови договори


Продажба и сделки с обратен лизинг


Преходни разпоредби


Дата на влизане в сила

Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на предговора към Международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Целта на настоящия стандарт е да определи за лизингополучателите и лизингодателите подходяща политика за отчитане и оповестяване, която да важи по отношение на финансовите и опериращите лизингови договори.

ОБХВАТ

1. Настоящият стандарт следва да се прилага при отчитането на всички лизингови договори с изключение на:

а) лизингови договори за проучване или използване на минерали, петрол, природен газ и други подобни невъзобновими ресурси; и

б) лицензионни договори за продукти като кинофилми, видеозаписи, пиеси, ръкописи, патенти и авторски права.

Въпреки това, настоящия стандарт следва да не се прилага при оценяването от:

а) лизингополучатели на инвестиционни имоти при финансов лизинг (виж МСС 40 Инвестиционни имоти);

б) лизингодатели на инвестиционни имоти при експлоатационен лизинг (виж МСС 40 Инвестиционни имоти);

в) лизингополучатели на биологични активи, държани при финансов лизинг (виж МСС 41 Земеделие); или

г) лизингодатели на биологични активи, отдадени при експлоатационен лизинг (виж МСС 41 Земеделие).

2. Настоящият стандарт важи за договори, прехвърлящи правото на използване на активи, въпреки че има вероятност от изискване на значителни услуги от лизингодателя във връзка с оперирането или експлоатацията на подобни активи. От друга страна, той не важи за споразумения, които представляват договори за услуги, които не прехвърлят право на използване на активи от едната страна по договора на другата.

Дефиниции

3. В настоящия стандарт се използват следните термини с посочените значения: Лизингов договор е споразумение, по силата на което лизингодателят предава

на лизингополучателя срещу еднократно или серия от плащания правото да използва актив за договорен срок.

Финансов лизинг е лизингов договор, който прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди, от собствеността върху актив. В крайна сметка

правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено. Опериращ лизинг е лизингов договор, различен от финансовия лизинг. Неотменим лизинг е лизингов договор, който е отменим само в следните случаи:

а) при настъпването на някаква непредвидима случайност;

б) с разрешението на лизингодателя;

в) ако лизингополучателят сключи нов лизингов договор за същия или равностоен актив със същия лизингодател; или

г) при изплащане от страна на лизингополучателя на такава допълнителна сума, която от самото начало осигурява в голяма степен продължаването на лизинговия договор.

Начало на лизинговия договор е по-ранната от двете дати - на лизинговото споразумение или на ангажирането на страните с основните условия на лизинговия договор.

Срок на лизинговия договор е неотменимият период, за който лизингополучателят се е договорил с лизингодателя да наеме актива, заедно с допълнителните условия, съгласно които лизингополучателят има право да продължи да наема актива, със или без допълнително заплащане, като от самото начало до голяма степен е сигурно, че лизингополучателят ще упражни това право.

Минимални лизингови плащания са плащанията по време на срока на лизинговия договор, които лизингополучателят ще или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услугите и данъците, дължими и възстановими от страна на лизингодателя, както и:

а) по отношение на лизингополучателя - всички суми, гарантирани от лизингополучателя или страна, свързана с лизингополучателя; или

б) по отношение на лизингодателя - всяка остатъчна стойност, гарантирана на лизингодателя от страна на:

(i) лизингополучателя;

(ii) страна, свързана с лизингополучателя;

(iii) независима трета страна, която има финансова възможност да обезпечи тази гаранция.

Въпреки това, ако лизингополучателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата на упражняване на тази опция и която от самото начало на лизинговия договор е сигурно в голяма степен, че ще бъде упражнена, минималните лизингови плащания съставляват минималните плащания, дължими през целия срок на лизинговия договор, и плащането, необходимо за упражняването на тази опция за закупуване.

Справедлива стойност е сумата, за която даден актив може да бъде заменен или даден пасив уреден между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.

Икономически живот е:

а) периодът, в който се очаква даден актив да бъде икономически използваем от едно или повече предприятия; или

б) количеството продукция или сходни единици, които се очаква едно или повече предприятия да придобие от актива.

Полезен живот е приблизително оцененият оставащ период от началото на срока на лизинговия договор, без ограничение в неговата продължителност, в който се очаква икономическите изгоди от актива да бъдат усвоени от предприятието.

Гарантирана остатъчна стойност е:

а) по отношение на лизингополучателя - онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от лизингополучателя или от страна, свързана с лизингополучателя (като размерът на гаранцията е максималната сума, която при всички случаи би могла да бъде платена); и

б) по отношение на лизингодателя - онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от лизингополучателя или от трета страна, несвързана с лизингодателя, която има финансова възможност да изпълни задълженията на гаранцията.

Негарантирана остатъчна стойност е онази част от остатъчната стойност на наетия актив, чиято реализация от страна на лизингодателя не е сигурна или е гарантирана само от страна, свързана с лизингодателя.

Брутна инвестиция в лизингов договор е сборът от минималните лизингови плащания по силата на един финансов лизинг от гледна точка на лизингодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за лизингодателя.

Незаработен финансов доход е разликата между:

а) сбора от минималните лизингови плащания по силата на един финансов лизинг от гледна точка на лизингодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за лизингодателя; и

б) сегашната стойност на буква а) при лихвен процент, посочен в лизинговия договор.

Нетна инвестиция в лизинговия договор е брутната инвестиция в лизинговия

договор, намалена с незаработения финансов доход.

Лихвеният процент, присъщ на лизинговия договор, е дисконтовият процент,

който от самото начало на лизинга образува общата сегашна стойност

на:

а) минималните лизингови плащания; и

б) негарантираната остатъчна стойност, така че да бъде равна на справедливата стойност на наетия актив.

Диференциален лихвен процент по задължението на лизингополучателя е лихвеният процент, който лизингополучателят би трябвало да плаща по подобен лизингов договор, или ако той не може да бъде определен, процентът, който в началото на лизинговия договор лизингополучателят би поел, за да заеме за сходен срок и с подобно обезпечение необходимите средства за закупуване на актива.

Условен наем е онази част от лизинговите плащания, която не е определена като сума, а се основава на друг фактор, с изключение на времето (например процент от продажбите, степен на експлоатация, ценови индекси, пазарни лихвени проценти).

4. Дефиницията на лизинговия договор обхваща също и договори за наемане на актив, които съдържат клауза, даваща на наемателя опция за придобиване на правото на собственост върху актива при изпълнението на договорените условия. Тези договори понякога се наричат договори за покупка на изплащане.

Класификация на лизинговите договори

5. Класификацията на лизинговите договори, възприета в настоящия стандарт, се основава на степента, до която рисковете и изгодите от собствеността на наетия актив се отнасят до лизингодателя или лизингополучателя. Рисковете включват възможните загуби от неизползвани мощности или технологическо остаряване, както и от колебанията в приходите, дължащи се на измененията в икономическите условия. Изгодите могат да бъдат представени от очакваната доходоносна експлоатация през икономическия живот на актива и очакваната печалба от нарастването на стойността или реализирането на остатъчна стойност.

6. Даден лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, ако прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди от собствеността върху актива. Даден лизингов договор се класифицира като експлоатационен лизинг, ако не прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди от собствеността върху актива.

7. Тъй като сделката между лизингодателя и лизингополучателя се основава на лизингов договор, общ и за двете страни, целесъобразно е да се използват съответстващи дефиниции. Прилагането на тези дефиниции към различните условия на двете страни може понякога да доведе до различно класифициране на същия лизингов договор от страна на лизингодателя и лизингополучателя.

8. Дали един лизингов договор е финансов лизинг или експлоатационен лизинг зависи от същността на сделката, а не от формата на договора. Примери за ситуации, при които по принцип лизинговият договор се класифицира като финансов лизинг, са:

а) лизинговият договор прехвърля собствеността върху актива на лизингополучателя към края на срока на лизинговия договор;

б) лизингополучателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена;

в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено;

г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равняват почти изцяло на справедливата стойност на наетия актив; и

д) наетите активи имат специфичен характер, като само лизингополучателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.

9. Показателите за ситуации, които индивидуално или в комбинация също биха могли да доведат до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг, са:

а) ако лизингополучателят може да отмени лизинговия договор, свързаните с отмяната загуби от страна на лизингодателя се покриват от лизингополучателя;

б) печалбите или загубите от колебанията в справедливата стойност на остатъчната стойност остават у лизингополучателя (например под формата на отстъпка в наема, равна на повечето от постъпленията от продажбите в края на лизинговия договор); и

в) лизингополучателят има възможност да продължи лизинговия договор з а нов срок срещу наем, който е значително по-нисък от пазарния наем.

10. Класификацията на лизинговите договори се осъществява в началото на лизинга. Ако по което и да е време лизингополучателят и лизингодателят се договорят за друга промяна в условията на лизинговия договор, освен чрез подновяване на лизинга, по начин, който би довел до различна класификация на лизинговия договор, съгласно критериите, установени в параграфи 5-9, при условие, че промените в условията са били в сила в началото на лизинговия договор, по време на неговия срок преработеното споразумение се счита за нов договор. Промените в оценките (например промени в оценките за икономическата трайност или в остатъчната стойност на наетата собственост) обаче не предизвикват нова класификация на лизинговия договор за счетоводни цели.

11. Лизинговите договори за земя и сгради се класифицират като експлоатационни или финансови лизингови договори по същия начин, както лизинговите договори за други активи. Въпреки това характерна черта на земята е, че тя обикновено има неопределен икономически живот и ако не се очаква правото на собственост да бъде предадено на лизингополучателя до края на срока на лизинговия договор, лизингополучателят не получава значителна част от всички рискове и изгоди от собствеността. Премията, заплащана върху подобен нает имот, представлява предплатени лизингови плащания, които се амортизират през целия срок на лизинговия договор, съгласно осигурения модел за изгодите.

Лизинг във финансовите отчети на лизингополучателите. Финансови лизинги

12. Финансовият лизинг следва да се признава като актив и пасив в баланса на лизингополучателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетата собственост или ако е по- нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания. При изчисляването на сегашната стойност на минималните лизингови плащания дисконтовият фактор е лихвеният процент, заложен в лизинговия договор, ако той практически може да бъде определен; ако не може, използва се диференциалният лихвен процент за задължението на лизингополучателя.

13. Сделките и другите събития се отчитат и представят в съответствие с тяхната същност и финансова реалност, а не само според юридическата им форма. Според юридическата форма на лизинговия договор лизингополучателят не придобива юридическо право на собственост върху наетия актив, но в случая на финансов лизинг според същността и финансовата реалност лизингополучателят придобива икономическите ползи от експлоатацията на наетия актив през по- голямата част от икономическия му живот в замяна на поетото задължение да заплаща за това право сума, приблизително равна на справедливата стойност на актива и съответния финансов разход.

14. Ако такива лизингови сделки не се отразят в баланса на лизингополучателя, икономическите ресурси и нивото на задлъжнялост на предприятието се представят с понижена стойност, като по този начин се изкривяват финансовите

показатели. Затова е целесъобразно финансовият лизинг да бъде вписван в баланса на лизингополучателя както като актив, така и като задължение за извършване на бъдещи лизингови плащания. В началото на лизинговия договор активът и пасивът за бъдещите лизингови плащания се признават в баланса с едни и същи суми.

15. Не е целесъобразно задълженията за наети активи да бъдат представяни във финансовите отчети като намаление на стойността на наетите активи. Ако в баланса текущите активи и пасиви се представят отделно, същата разлика се прави и за пасивите по лизинг.

16. Често възникват първоначални преки разходи във връзка със специфични лизингови дейности при договарянето и обезпечаването на лизинговите договори. Разходите, определени като пряко свързани с дейности, извършени от лизингополучателя по финансовия лизинг, се включват като част от сумата, призната като актив съгласно лизинговия договор.

17. Лизинговите плащания следва да се разпределят между финансовия разход и намалението на неплатеното задължение. Финансовият разход следва да се разпределя по периоди през срока на лизинговия договор, така че да се получи постоянен периодичен лихвен процент по остатъчното салдо на задължението за всеки период.

18. На практика при разпределението на финансовия разход по периоди през срока на лизинговия договор може да се използва някакъв вид приблизителна оценка, за да се улеснят изчисленията.

19. Финансовият лизинг предизвиква амортизационен разход за амортизируемите активи, както и финансов разход за всеки отчетен период. Амортизационната политика по отношение на амортизируемите наети активи трябва да бъде съобразена с тази по отношение на собствените амортизируеми активи, а признатата амортизация трябва да се изчисли на базата, определена в МСС16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване и МСС 38 Нематериални активи. Ако не е сигурно в голяма степен, че лизингополучателят ще придобие собственост до края на срока на лизинговия договор, активът следва да бъде изцяло амортизиран през по-краткия от двата срока - срока на лизинговия договор или полезния живот на актива.

20. Амортизируемата сума на наетия актив се разпределя на системна база за всеки отчетен период по време на очакваното използване в съответствие с амортизационната политика, възприета от лизингополучателя за собствените амортизируеми активи. Ако е сигурно в голяма степен, че лизингополучателят ще придобие собствеността до края на срока на лизинговия договор, периодът на очаквано използване е равен на полезния живот на актива; в противен случай активът се амортизира през по-краткия от двата срока - срока на лизинговия договор или полезния живот на актива.

21. Сумата от амортизационните разходи за актива и финансовия разход за периода обикновено не е равна на лизинговите плащания, дължими за периода, и затова не е правилно дължимите лизингови плащания да бъдат просто признавани като разход в отчета за доходите . Съответно активът и свързаният с него пасив вероятно няма да бъдат с равни суми след началото на лизинговия договор.

22. За да се определи дали наетият актив се е обезценил, т.е. когато очакваните бъдещи икономически ползи от този актив са по-ниски от неговата балансова

сума, предприятието прилага международния счетоводен стандарт, засягащ обезценяването на активи, който определя изискванията за това, как предприятието трябва да преоцени балансовата сума на своите активи, как трябва да определи възстановилата стойност на даден актив и кога трябва да впише или възстанови загуба от обезценка.

23. В допълнение към разпоредбите на МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне лизингополучателите следва да оповестят следното във връзка с финансовите лизинги:

а) по отношение на всеки клас активи - нетната балансова сума към датата на баланса;

б) изравняване между общата стойност на минималните лизингови плащания към датата на баланса и тяхната сегашна стойност; в допълнение предприятието следва да оповести общата сума на минималните лизингови плащания към датата на баланса и тяхната сегашна стойност за всеки от следните периоди:

(i ) не по-късно от една година;

(ii) по-късно от една година и не по-късно от пет години;

(iii) по-късно от пет години;

в) условни наеми, признати като доход за отчетния период;

г) общата сума на очакваните бъдещи минимални сублизингови плащания, получени по силата на неотменими сублизингови договори към датата на баланса;

д) общо описание на значителните лизингови ангажименти на лизингополучателя, включително, но не единствено, следните:

(i) базата, на която се определят условните наемни плащания;

(ii) наличието на опции за подновяване или за закупуване и "пълзящи клаузи" и техните условия; и

(iii) ограничения, наложени от условията на лизинговия договор, например такива за получаване на дивиденти, допълнителни дългове и нови лизингови договори.

24. Освен това по отношение на сумите на активи, наети по силата на финансови лизинги, които се отчитат от лизингополучателя като придобиване на активи, важат изискванията за оповестяване съгласно МСС 16 Имущество, заводи и оборудване, МСС 36 Обезценка на активи, МСС 3 8 Нематериални активи, МСС 40 Инвестиционни имоти и МСС 41 Земеделие.

Експлоатационни лизингови договори

25. Лизинговите плащания по оперативния лизинг следва да се признават като разход в отчета за доходите по прекия линеен метод за целия срок на лизинговия договор, освен ако друга системна база не е представителна за времето, през което потребителят използва изгодите на наетия актив.

26. По отношение на експлоатационните лизинги лизинговите плащания (с изключение на разходите за услуги, например за застраховка и поддръжка) се признават като разход в отчета за доходите по прекия линеен метод, освен ако друга системна база не е представителна за времето, през което потребителят използва изгодите на наетия актив, дори ако плащанията не се извършват на тази база.

27. В допълнение към изискванията на МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне лизингополучателите следва да оповестят следното във връзка с експлоатационните лизингови договори:

а) общата сума на бъдещите минимални лизингови плащания по неотменими експлоатационни лизингови договори за всеки от следните периоди:

(i)не по-късно от една година;

(i) по-късно от една година и не по-късно от пет години;

(ii) по-късно от пет години;

б) общата сума на очакваните бъдещи минимални сублизингови плащания, получени по силата на неотменими сублизингови договори към датата на баланса;

в) лизингови и сублизингови плащания, признати като доход за отчетния период, с отделни суми за минимални лизингови плащания, условни наеми и сублизингови плащания;

г) общо описание на значителните лизингови ангажименти на лизингополучателя, включително, но не единствено, следните:

(i) базата, на която се определят условните наемни плащания;

(ii) наличието на опции за подновяване или опции за закупуване и "пълзящи клаузи" и техните условия; и

(iii) ограничения, наложени от условията на лизинговия договор, например онези за получаване на дивиденти, допълнителни дългове и нови лизингови договори.

Лизинг във финансовите отчети на лизингодателите

Финансови лизинги

28. Лизингодателите следва да признават активите, държани по силата на финансов лизинг, в своите баланси и да ги представят като вземане, чиято сума е равна на нетната инвестиция в лизинговия договор.

29. По силата на финансовия лизинг значителна част от всички рискове и изгоди от собствеността върху актива се прехвърлят от лизингодателя, като така дължимото лизингово плащане се разглежда от лизингодателя като погасяване на главница и финансов доход, който се изплаща на лизингодателя и го компенсира за инвестицията и услугите му.

30. Признаването на финансовия доход трябва да се основава на модел, отразяващ един постоянен периодичен процент на възвръщаемост върху остатъчната нетна инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг.

31. Лизингодателят цели да разпредели финансовия доход през целия срок на лизинговия договор на системна и рационална база. Това разпределяне на дохода/ прихода се основава на модел, отразяващ един постоянен процент на възвръщаемост върху остатъчната нетна инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг. Лизинговите плащания през отчетния период, с изключение на разходите за услуги, се прилагат срещу брутната инвестиция в лизинговия договор, за да се намали както главницата, така и незаработеният финансов доход.

32. Приблизително изчислените негарантирани остатъчни стойности, използвани при изчисляването на брутната инвестиция на лизингодателя в лизингов договор,

периодично се проверяват. Ако е настъпило намаление на приблизително изчислената негарантирана остатъчна стойност, разпределението на дохода/ прихода през срока на лизинга се преразглежда и всяко намаление, свързано с вече начислените суми, се признава незабавно.

33. При договарянето и уреждането на лизингов договор често се правят начални преки разходи, например от комисионни и юридически такси, от страна на лизингодателите. При финансовите лизингови договори тези начални преки разходи се правят за получаването на финансов доход и се признават незабавно като доходи или се разпределят срещу този доход през целия срок на лизинговия договор. Последното може да се постигне, като направените разходи се признаят за разход, а за доход през същия период се признае частта от незаработения финансов доход, равна на началните преки разходи.

34. Лизингодател - производител или търговец - следва да включва печалбата или загубата от продажбата в дохода за отчетния период в съответствие с политиката, възприета от предприятието по отношение на преките продажби. Ако бъдат оферирани изкуствено занижени лихвени проценти, печалбата от продажбата трябва да се сведе до тази, която би се получила, ако се начисляваше търговски лихвен процент. Началните преки разходи трябва да се признават като разход в отчета за доходите в началото на лизинговия договор.

35. Производители или търговци често предлагат на клиентите избор да закупят или наемат актива. Финансовият лизинг за даден актив от даден лизингодател - производител или търговец, образува два вида доход:

а) печалбата или загубата, еквивалентна на печалбата или загубата, получена от пряката продажба на наемания актив по нормални продажни цени, която отразява всеки приложим обем или търговските отстъпки; и

б) финансовия доход за срока на лизинговия договор.

36. Приходът от продажбата, вписан в началото на срока на финансовия лизинг от лизингодателя - производител или търговец, представлява справедливата стойност на актива или ако тя е по-ниска - сегашните стойности на минималните лизингови плащания, начислени на лизингодателя, изчислени при търговски лихвен процент. Себестойността на продажбата в началото на срока на лизинговия договор е себестойността или балансовата сума, ако се различават, на наетата собственост, намалена със сегашната стойност на негарантираната остатъчна стойност. Разликата между прихода от продажбата и себестойността на продажбата е печалбата от продажбата, която се признава в съответствие с политиката, следвана от предприятието по отношение на продажбите.

37. Лизингодателите - производители или търговци - понякога оферират изкуствено занижени лихвени проценти, за да привличат клиенти. Използването на такъв процент би довело до отчитането в момента на продажбата на прекалено голяма част от общия доход от сделката. Ако се оферират изкуствено занижени лихвени проценти, печалбата от продажбата ще се сведе до тази, която би се получила, ако се начисляваше търговски лихвен процент.

38. Началните преки разходи се признават като разход в началото на срока на лизинговия договор, тъй като те са свързани главно със заработването на продажната печалба за производителя или търговеца.

39. В допълнение към разпоредбите на МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне лизингодателите трябва да оповестят следното във връзка с финансовите лизинги:

а) изравняване на общата брутна инвестиция в лизинговия договор към датата на баланса със сегашната стойност на минималните лизингови плащания, за получаване към датата на баланса; в допълнение предприятието трябва да оповести общата сума на брутната инвестиция в лизинговия договор и сегашната стойност на минималните лизингови плащания, за получаване към датата на баланса, за всеки от следните периоди:

(i) не по-късно от една година;

(ii) по-късно от една година и не по-късно от пет години;

(iii) по-късно от пет години;

б) незаработения финансов доход;

в) негарантираните остатъчни стойности, начислени към дохода на лизингодателя от сделката;

г) натрупаната отстъпка за несъбираемите минимални лизингови плащания за получаване;

д) условните наеми, признати като доход; и

е) общо описание на значителните лизингови ангажименти на лизингодателя.

40. Често е полезно като показател за растеж да се оповестява брутната инвестиция, намалена с незаработения доход в новия бизнес, добавена през отчетния период, след изваждането на съответните суми за отменените лизингови договори.

Експлоатационни лизингови договори

41. Лизингодателите следва да представят в своите баланси активите, държани за отдаване по експлоатационни лизингови договори, в съответствие със същността на актива.

42. Наемният доход от експлоатационни лизингови договори следва да се признава като доход по прекия линеен метод за срока на лизинговия договор, освен ако друга системна база отразява по-точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив.

43. Разходите, включително амортизацията, направени за заработването на наемния доход, се признават за разход. Наемният доход (с изключение на извършените услуги от рода на застраховки и поддръжка) се признава за доход по прекия линеен метод за целия срок на лизинговия договор, дори ако постъпленията не са на тази база, освен ако друга системна база отразява по-точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив.

44. Началните преки разходи, направени конкретно за получаването на приходи от експлоатационен лизинг, или се разсрочват и начисляват като доход през целия срок на лизинговия договор, пропорционално на признатия наемен доход, или се признават за разход в отчета за доходите през периода, в който са били направени.

45. Амортизацията на амортизируемите наети активи трябва да се извършва на база, съответстваща на амортизационната политика, възприета от лизингодателя по отношение на подобни активи, а амортизациите трябва

да се изчисляват на базата, посочена в МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване и МСС 38 Нематериални активи.

46. За да се определи дали наетият актив се е обезценил, т.е. когато очакваните бъдещи икономически ползи от този актив са по-ниски от неговата балансова сума, предприятието прилага МСС, третиращ обезценката на активи, който определя изискванията за това, как предприятието трябва да преразгледа балансовата сума на своите активи, как трябва да определи възстановимата стойност на даден актив и кога трябва да впише или възстанови загуба от обезценка.

47. Лизингодателят - производител или търговец - не признава продажна печалба при сключването на експлоатационен лизингов договор, тъй като той не е еквивалентен на продажба.

48. В допълнение към разпоредбите на МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне лизингодателите трябва да оповестят следното във връзка с експлоатационните лизинги:

а) общата сума на бъдещите минимални лизингови плащания по неотменими експлоатационни лизингови договори за всеки от следните периоди:

1) не по-късно от една година;

2) по-късно от една година и не по-късно от пет години;

3) по-късно от пет години;

б) общата сума на условните наеми, признати като доход; и

в) общо описание на значителните лизингови ангажименти на лизингополучателя.

48 А. Освен това изискванията за оповестяване съгласно МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване, МСС 36 Обезценка на активи, МСС 38 Нематериални активи, МСС 40 Инвестиционни имоти и МСС 41 Земеделие се отнасят до активи, отдадени под експлоатационен лизинг.

Продажба с обратен лизинг

49. Сделката за продажба с обратен лизинг е свързана с продажбата на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на доставчика. Лизинговото плащане и продажната цена обикновено са взаимозависими, тъй като се договарят в пакет. Счетоводното третиране на продажба с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор.

50. Ако резултатът от продажба с обратен лизинг е финансов лизинг, всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата сума не трябва да се признава незабавно за доход във финансовите отчети на продавача лизингополучател. Вместо това то трябва да се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.

51. Ако обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя, като активът се явява обезпечение. По тази причина не е целесъобразно превишението на прихода от продажбата над балансовата сума да се разглежда като доход. Такова превишение се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.

52. Ако резултатът от продажба с обратен лизинг е експлоатационен лизинг и е ясно, че сделката се определя според справедливата стойност, всяка

печалба или загуба трябва да се признава незабавно. Ако продажната цена е по-ниска от справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно, освен в случаите, когато загубата се компенсира от бъдещите лизингови плащания под пазарната цена, загубата трябва да се разсрочва и амортизира пропорционално на лизинговите плащания през периода, през който се очаква активът да бъде използван. Ако продажната цена е по-висока от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност трябва да се разсрочва и амортизира през периода, през който се очаква активът да бъде използван.

53. Ако обратният лизинг е експлоатационен лизинг и лизинговите плащания и продажната цена се определят според справедливата стойност, това по същество е обикновена продажба и всяка печалба или загуба се признава незабавно.

54. При експлоатационните лизингови договори, ако справедливата стойност в момента на сделката за продажба с обратен лизинг е по-ниска от балансовата сума на актива, незабавно се признава загуба, равна на разликата между балансовата сума и справедливата стойност.

55. При финансовите лизинги не се налага подобна корекция, освен ако не е настъпила обезценка на стойността, в който случай балансовата сума се намалява до възстановима стойност, в съответствие с МСС, отнасящ се до обезценка на активи.

56. Изискванията за оповестяване спрямо лизингополучателите и лизингодателите важат в еднаква степен за сделките за продажба с обратен лизинг. Изискването за описание на значителните лизингови ангажименти води до оповестяване на уникални и необичайни условия на договора или сделките за продажба с обратен лизинг.

57. Възможно е сделките за продажба с обратен лизинг да отговарят на критериите за отделно оповестяване, определени в МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, т. 16.

Преходни разпоредби

58. Ретроспективното приложение (т.е. - с обратна сила - Б.Р.) на този стандарт се насърчава, но то не е задължително. Ако стандартът не се прилага ретроспективно, салдото на всеки предварително съществуващ финансов лизинг се счита за правилно определено от лизингодателя и след това трябва да се отчита в съответствие с разпоредбите на настоящия стандарт.

Дата на влизане в сила

59. Този стандарт влиза в сила за финансовите отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 1999. Ако предприятието приложи този стандарт за финансови отчети, които обхващат периоди, започващи преди 1 януари 1999, то трябва да оповести факта, че е приложило този стандарт, вместо МСС 17 Отчитане на лизинг, одобрен през 1982.

60. Стандартът заменя МСС 17 Отчитане на лизинг, одобрен през 1982 г.


МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 18

(ПРЕРАБОТЕН 1993 Г.)

Приходи

През 1998 г. МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване допълни параграф 11 от МСС 18 чрез включване на позоваване на МСС 39.

През м. май 1999 г. МСС 10 (преработен 1999) Събития след датата на баланса измени параграф 36. Измененият текст влезе в сила когато МСС 10 (преработен 1999) влезе в сила - т.е. за годишните финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2000 г..

През м. януари 2001 г. МСС41 Земеделие измени параграф 6. МСС 41 влизавсилаза годишните финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2003 г..

Следните разяснения на ПКР се отнасят до МСС 18:

-ПКР 27 Оценяване същността на сделките по юридическата форма на лизинга.

-ПКР 31 Приходи - бартерни сделки, включващи рекламни услуги.



СЪДЪРЖАНИЕ


Цел


Обхват


Дефиниции


Оценяване на приходите


Идентифициране на сделката


Продажба на стоки


Предоставяне на услуги


Лихви и възнаграждения за права и дивиденти


Оповестяване


Дата на влизане в сила

Стандартите, които са с удебелен шрифт, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на настоящия стандарт, както и в контекста на "Предговора към международните счетоводни стандарти". Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж; параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Доходът се дефинира в "Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети" като увеличение на икономическите ползи през счетоводния период под формата на приток или увеличение на активите или намаление на пасивите, което води до увеличение на собствения капитал, различно от увеличенията, свързани с вноските на акционерите. Доход са както приходите, така и печалбите. Приходът е доход, който се създава в хода на обичайната дейност на предприятието и се означава с различни наименования, като продажби, възнаграждения, лихви, дивиденти и възнаграждения за права. Целта на настоящия стандарт е да определи счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и събития.Основният въпрос при отчитането на прихода е да се определи моментът, когато приходът трябва да се признава. Приходът се признава, когато е възможно предприятието да има бъдещи икономически ползи и тези ползи могат да се оценят надеждно. Настоящият стандарт посочва обстоятелствата, при които тези критерии ще се спазват, а следователно и приходът ще се признава. Той дава и практически насоки за прилагането на тези критерии.

ОБХВАТ

1. Настоящият стандарт следва да се прилага при отчитането на приходи, получени от следните сделки и събития:

а) продажба на продукция и стоки;

б) предоставяне на услуги; и

в) използване от други лица на активи на предприятието, което носи лихви, възнаграждения за права и дивиденти.

2. Стандартът заменя МСС 18 Признаване на приходите, приет през 1982.

3. Стоките включват стоките, произведени от предприятието с цел продажба, както и стоките, закупени за препродажба, като например стоки, закупени от търговец на дребно, или земя и друга собственост, държани за препродажба.

4. Предоставянето на услуги обикновено е свързано с изпълнение от страна на предприятието на договорена задача за договорен срок. Услугите могат да бъдат предоставени през един период или през повече от един период. Някои договори за предоставяне на услуги са директно свързани с договори за строителство, например за услуги на проектанти и архитекти. Приходът от тези договори не се разглежда от настоящия стандарт, а се разглежда в съответствие с изискванията за договорите за строителство, посочени в МСС 11 Договори за строителство.

5. Използването от други лица на активи на предприятието създава приход под формата

на:

а) лихви - начисления за използването на парични средства или парични еквиваленти или суми, дължими на предприятието;

б) възнаграждения за права - начисления за използването на дълготрайни активи на предприятието, например патенти, търговски марки, авторски права и програмни продукти; и

в) дивиденти - разпределение на печалбите между акционерите пропорционално на участието им в конкретен клас капитал.

6. Настоящия стандарт не разглежда прихода от:

а) лизингови споразумения (виж МСС 17 Лизинг);

б) дивиденти, получени от инвестиции, които се осчетоводяват по капиталовия метод (виж МСС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия);

в) застрахователни договори на застрахователни предприятия;

г) промени в справедлив ата стойност на финансови активи и финансови пасиви или изваждането им от обращение (виж МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване);

д) промени в стойността на други текущи активи;

е) първоначално признаване и промени в справедливата стойност на биологични активи, свързани със земеделска дейност (виж МСС 41 Земеделие);

ж) първаначално признаване на земеделски продукт (виж МСС 41 Земеделие); и

з) извличането на минерални вещества.

Дефиниции

7. В този стандарт се използват следните термини с посочените значения: Приход е брутният приток от икономически ползи през периода, създаден в

хода на обичайната дейност на предприятието, когато тези притоци водят до увеличения на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на акционерите.

Справедлива стойност е сумата, за която един актив може да се размени или един пасив - уреден, между добре осведомени и желаещи страни в пряка сделка помежду им.

8. Приходите включват само брутните притоци от икономически ползи, получени от и дължими на предприятието за негова сметка. Сумите, събрани от името на трети страни, като данъци върху продажбите, данъци върху стоки и услуги и данъци върху добавената стойност, не са икономически ползи, които предприятието получава, и не водят до увеличение на собствения капитал. Затова те се изключват от приходите. По същия начин при агентско взаимоотношение брутните притоци от икономически ползи включват суми, събрани от името на възложителя, които не водят до увеличение на собствения капитал на предприятието. Сумите, събрани от името на възложителя, не са приходи. В тези случаи приход е комисионното възнаграждение.

Оценяване на приходите

9. Приходът трябва да се оценява по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване плащане или възмездяване12.

10. Сумата на прихода от една сделка обикновено се определя по споразумение

между предприятието и купувача или ползвателя на актива. Той се оценява по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване възмездяване, като се отчита сумата от всички търговски отстъпки и количествени работи, направени от предприятието.

11. В повечето случаи възмездяването е под формата на парични средства или парични еквиваленти и сумата на прихода представлява сумата от получените или подлежащи на получаване парични средства или парични еквиваленти. Все пак, когато притокът от парични средства или парични еквиваленти се забави, справедливата стойност на възмездяването може да е по-малка от номиналната стойност на получените или подлежащи на получаване парични средства. Например предприятието може да осигури на купувача безлихвен кредит или да приеме от купувача запис на заповед, носещ доход под пазарния лихвен процент, като възмездяване за продадените стоки. Когато сделката по същество представлява финансираща операция, справедливата стойност на възмездяването се определя, като се сконтират всички бъдещи постъпления, използвайки условен лихвен процент. Условният лихвен процент е по-ясно определимият от следните два:

а) доминиращия лихвен процент за сходен инструмент на емитент със сходен кредитен рейтинг; или

б) лихвения процент, с който се сконтира номиналната стойност на инструмента спрямо текущата цена на касовите продажби на стоки и услуги.

Разликата между справедливата стойност и номиналната стойност на възмездяването се признава за лихвен приход в съответствие с параграфи 29 и 30 и съгласно МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

12. Когато стоки или услуги се разменят срещу стоки или услуги със сходен характер и стойност, размяната не се разглежда като сделка, която създава приход. Това често се случва със стоки, като масло и мляко, когато доставчиците разменят стокови запаси от различни места, за да задоволят своевременно търсенето на конкретно място. Когато се продават стоки или се предоставят услуги в замяна на несходни стоки или услуги, размяната се разглежда като сделка, която създава приход. Приходът се оценява по справедливата стойност на получените стоки или услуги, коригирана със сумата от всички преведени парични средства или парични еквиваленти. Когато справедливата стойност на получените стоки и услуги не може надеждно да бъде оценена, приходът се оценява по справедливата стойност на предадените стоки и услуги, коригирана със сумата на всички преведени парични средства или парични еквиваленти.

Идентифициране на сделката

13. Критериите за признаване, предвидени в стандарта, обикновено се прилагат отделно за всяка сделка. Въпреки това при някои обстоятелства критериите за признаване трябва да се прилагат за делими компоненти на една сделка, за да се отрази същността на сделката. Например, когато продажната цена на един продукт включва определима сума за последващо гаранционно обслужване, тази сума се забавя и се признава за приход през периода, през който се извършва обслужването. Обратно, критериите за признаване се прилагат за две или повече сделки едновременно, когато те са свързани така, че търговският ефект не може да се установи, без да се отчете цялата поредица от сделки. Например предприятието може да продаде стоки и същевременно да сключи отделно

споразумение за обратно изкупуване на стоките на по-късна дата и така да отмени самостоятелния ефект от сделката. В такъв случай двете сделки се разглеждат заедно.

ПРОДАЖБА НА СТОКИ

14. Приходът от продажбата на стоки следва да се признава, когато са били изпълнени всички следващи условия:

а) предприятието е прехвърлило на купувача значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките;

б) предприятието не запазва продължаващо участие в управлението на стоките, доколкото то обикновено се свързва със собствеността, нито ефективен контрол над продаваните стоки;

в) сумата на прихода може надеждно да бъде оценена;

г) вероятно е икономическите ползи, свързани със сделката, да се получат от предприятието; и

д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат оценени.

15. Преценката, кога предприятието е прехвърлило на купувача значителните рискове и ползи от собствеността, изисква преглед на обстоятелствата на сделката. В повечето случаи прехвърлянето на рисковете и ползите от собствеността съвпада с прехвърлянето на юридическото право на собственост или с предаването във владение на купувача. Такъв е случаят при повечето продажби на дребно. В други случаи прехвърлянето на рисковете и ползите от собствеността става по различно време от това на прехвърлянето на правото на собственост или на предаването във владение.

16. Ако предприятието запазва значителните рискове от собствеността, сделката не е продажба и приходът не се признава. Предприятието може да запази значителен риск от собствеността по няколко начина. Примери на ситуации, при които предприятието може да запази значителните рискове и ползи от собствеността, са:

а) когато предприятието запазва задължение за незадоволително изпълнение, което не е покрито с нормални гаранционни клаузи;

б) когато получаването на прихода от конкретна продажба зависи от получаване на приход за купувача от продажба на стоките, която той от своя страна ще осъществи;

в) когато експедираните стоки подлежат на монтаж, а монтажът представлява съществена част от договора, която все още не е изпълнена от предприятието; и

г) когато купувачът има право да анулира покупката по причина, посочена в договора за покупко-продажба, и предприятието не е сигурно дали ще има някакви постъпления.

17. Ако предприятието запазва само незначителен риск от собствеността, сделката е продажба и приходът се признава. Например един продавач може да запази правото на собственост върху стоките само за да осигури събираемостта на дължимата сума. В такъв случай, ако предприятието е прехвърлило значителните рискове и ползи от собствеността, сделката е продажба и приходът се признава. Друг пример на предприятие, което запазва само незначителен риск от

собствеността, може да е продажба на дребно, при която се предлага връщане на парите, ако купувачът не е доволен. Приходът в подобни случаи се признава в момента на продажбата, при условие че продавачът може надеждно да оцени бъдещите постъпления и признава дължимите постъпления въз основа на миналия опит и други подобни фактори.

18. Приходът се признава само когато е възможно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката. В някои случаи това може да не е възможно преди получаването на постъплението или до отстраняването на някаква неяснота. Например може да не е сигурно дали даден чуждестранен държавен орган ще разреши да се преведе плащането от дадена продажба в чужда страна. Когато разрешението бъде дадено, неяснотата отпада и приходът се признава. Все пак, когато възникне неяснота около събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.

19. Приходите и разходите, свързани с една и съща сделка или друго събитие, се признават едновременно. Този процес обикновено се нарича съпоставимост на приходите и разходите. Разходите, включително гаранциите и други разходи, които ще бъдат направени след експедирането на стоките, обикновено могат да бъдат надеждно оценени, когато другите условия за признаването на прихода са удовлетворени. Все пак приходът не може да бъде признат, когато разходите не могат да бъдат оценени надеждно. При такива обстоятелства, всяко вече получено постъпление за продажбата на стоките се отчита като задължение


ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

20. Когато резултатът от една сделка за предоставяне на услуги може да се оцени надеждно, приходът, свързан със сделката, трябва да се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на баланса. Резултатът от една сделка може да се оцени надеждно, когато са изпълнени всички следващи условия:

а) сумата на прихода може да бъде надеждно оценена ;

б) вероятно предприятието ще има икономически ползи, свързани със сделката;

в) етапа на завършеност на сделката към датата на баланса може надеждно да се оцени; и

г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката може надеждно да бъдат оценени13,14.

21. Признаването на прихода в зависимост от етапа на завършеност на една сделка често се разглежда като процента, получен по метода на завършеност. При този метод приходът се признава през счетоводните периоди, през които са извършени услугите. Признаването на прихода на тази основа осигурява полезна информация за обема на обслужващата дейност и изпълнението през определен период. МСС 11 Договори за строителство също изисква признаването на прихода на тази основа. Изискванията на този стандарт обикновено се прилагат за признаването на прихода и съответните разходи по сделка, свързана с предоставянето на услуги.

22. Приходът се признава само когато е възможно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката. Въпреки това, когато възникне

несигурност около събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума, или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.

23. Всяко предприятие обикновено може да прави надеждни оценки, след като е постигнало договореност с другите страни по сделката за следното:

а) изпълнимите права на всяка от страните по отношение на услугата ще се осигурят и получат от страните;

б) компенсацията, която се разменя; и

в) начина и условията на уреждането.

Обикновено е необходимо и предприятието да има ефективна вътрешна система за финансово бюджетиране и отчитане. Предприятието проверява и ако е необходимо преразглежда оценките на прихода по време на изпълнението на услугата. Нуждата от такова преразглеждане не означава непременно, че резултатът от сделката не може надеждно да бъде оценен.

24. Етапът на завършеност на една сделка може да се определя по различни методи. Всяко предприятие използва метода, който надеждно оценява извършените услуги. В зависимост от характера на сделката методите може да включват:

а) преглед на извършената работа;

б) извършените до момента услуги като процент от общия обем на услугите, които ще бъдат извършени; или

в) частта, която направените до момента разходи представляват от общия обем на предвидените разходи по сделката; само разходите, които отразяват извършените до момента услуги, се включват в направените до момента разходи; само разходите, които отразяват извършените услуги или тези, които ще бъдат извършени, се включват в общия обем на предвидените разходи по сделката.

Междинните и авансови плащания, направени от клиентите, обикновено не отразяват извършените услуги.

25. По практически съображения, когато услугите се извършват с неопределен брой действия за конкретен период от време, приходът се признава по прекия линеен метод за конкретния период, освен ако има доказателства, че друг метод по- добре представя етапа на завършеност. Когато едно конкретно действие е много по-значимо от всички други, признаването на прихода се отлага до извършването на значимото действие.

26. Когато резултатът от сделката за предоставяне на услуги не може надеждно да бъде оценен, приходът трябва да се признава само доколкото признатите разходи са възстановими.

27. През ранните етапи на една сделка често се случва резултатът от сделката да не може надеждно да бъде оценен. Въпреки това възможно е предприятието да възстанови направените по сделката разходи. Следователно приходът се признава само доколкото направените разходи се очаква да бъдат възстановими. Тъй като резултатът от сделката не може надеждно да бъде оценен, не се признава никаква печалба.

28. Когато резултатът от дадена сделка не може надеждно да бъде оценен и не е вероятно направените разходи да бъдат възстановени, приходът не се признава и направените разходи се признават за разход. Когато вече не съществуват

неясноти, поради които резултатът от договора не може надеждно да бъде оценен, приходът се признава в съответствие с параграф 20, а не в съответствие с параграф 26.

Лихви, възнаграждения за права и дивиденти

29. Приходът, създаден от използването от други лица на активи на предприятието, което носи лихви, възнаграждения за права и дивиденти, трябва да се признава, както е посочено в параграф 30, когато:

а) е възможно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката; и

б) сумата на приходите може надеждно да бъде оценена.

30. Приходите трябва да се признават, както следва:

а) лихвата трябва да се признава на пропорционална времева база, която отчита ефективния доход от актива;

б) възнагражденията за права трябва да се признават, като се начисляват според разпоредбите на съответното споразумение; и

в) дивидентите трябва да се признават, когато се установи правото на акционера да получи плащането.

31. Ефективният доход от един актив е лихвеният процент, необходим за дисконтирането на потока от бъдещите парични постъпления, очаквани през живота на актива, до сумата на началната балансова сума на актива. Лихвените приходи включват сумата на амортизацията на дисконта, премията или друга разлика между началната балансова сума на една дългова книга и сумата й на падежа.

32. Когато неплатена лихва се е натрупала преди придобиването на лихвоносна инвестиция, последвалите лихвени постъпления се разпределят между периода преди придобиването и този след придобиването. Само частта след придобиването се признава за приход. Когато дивидентите по капиталови ценни книжа се обявяват от нетния доход преди придобиването, тези дивиденти се приспадат от стойността на ценните книжа. Ако е трудно да се направи такова разпределение, освен на произволна база, дивидентите се признават за приход, освен ако те ясно представляват възстановяване на част от стойността на капиталовите ценни книжа.

33. Възнагражденията за права се начисляват съгласно условията на съответното споразумение и обикновено се признават на тази основа, освен ако с оглед разпоредбите на споразумението е по-подходящо приходът да се признава на друга системна или рационална база.

34. Приходът се признава само когато има вероятност предприятието да получи икономически ползи, свързани със сделката. Все пак, когато възникне неяснота около събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.

ОПОВЕСТЯВАНЕ

35. Всяко предприятие трябва да оповестява:

а) счетоводната политика, приета по отношение на признаването на приходите, включително методите, приети за определяне на етапа на завършеност на сделката за предоставяне на услуги;

б) сумата на всяка важна категория приходи, признати през периода, включително приходи от:

(i) продажбата на стоки;

(ii) предоставянето на услуги;

(iii) лихви;

(iv) възнаграждения за права;

(v) дивиденти; и

в) сумата на прихода, създаден от размяната на стоки или услуги, включен във всяка важна категория приходи.


36. Всяко предприятие оповестява всички условни пасиви условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Условни пасиви и условни активи могат да възникнат от балансови статии, като например гаранционни разходи, глоби или възможни загуби.

Дата на влизане в сила

37. Този стандарт влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периодите, започващи на или след 1 януари 1995 г.



МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ (МСС) 19 (ПРЕРАБОТЕН 2000 Г.)

Доходи на работници и служители

Този преработен Международен счетоводен стандарт заменя МСС 19 Разходи за пенсионно осигуряване, който беше одобрен от борда в преработена версия през 1993 г.. Този преработен стандарт влиза в сила за финансовите отчети, обхващащи периоди, които започват на или след 1 януари 1999 г..

През м. май 1999 МСС 10 (преработен 1999 г.) Събития след датата на баланса измени параграфи 20, буква б), 35, 125, и 141. Измененият текст влезе в сила за годишните финансови отчети, обхващащи периоди, които започват на или след 1 януари 2000 г..

Настоящият стандарт беше изменен през 2000 г. за промяна на определението на активи по плана и да въведе признаването, оценяването и оповестяването на възстановяванията. Тези промени влизат в сила за счетоводните периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г..

Въведение

1. Настоящият стандарт определя начина на осчетоводяване и оповестяването от страна на работодателите на доходите на наетите лица. Той замества МСС 19 Разходи за пенсионно осигуряване, който беше одобрен през 1993 г.. Основните изменения спрямо стария МСС 19 са представени в основанията за заключения (приложение 3, параграф 3), които не са включени в това издание, но могат да бъдат намерени в издадения като отделна брошура МСС 19 през февруари 1998 г.. Стандартът не третира финансовите отчети на плановете за доходи на наетите лица (виж МСС 26 Счетоводство и отчитане на пенсионните планове).

2. Стандартът набелязва пет категории доходи на работници и служители:

а) краткосрочни доходи на работници и служители, такива като надници, заплати и социални осигуровки и надбавки, платен годишен отпуск и платен отпуск по болест, разпределение на печалбата и премии (ако са платими за срок от дванадесет месеца в края на периода) и непарични възнаграждения (такива като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента работници и служители;

б) доходи след напускане на работата - такива като пенсии, други пенсионни доходи, застраховка "Живот" и медицинско обслужване след напускане на работата;

в) други дългосрочни доходи на работници и служители, в т. ч. допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуски за празнични дни, юбилеи или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж, обезщетения за дългосрочна нетрудоспособност (инвалидност) и ако са платими дванадесет или повече месеци след края на периода, разпределение на печалбата, премии и отсрочени обезщетения;

г)доходи при напускане;

д)доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.

3. Стандартът изисква предприятието да признае краткосрочните доходи на наети лица само в случаите, когато наетото лице е положило труд в замяна на същите.

4. Плановете за доходи след напускане на работа се класифицират като планове за дефинирани вноски или като планове за дефинирани доходи. Стандартът дава конкретно предписание за групиране на планове на множество работодатели, държавните планове и плановете с обезпечени доходи.

5. При плановете з а дефинирани вноски предприятието внася фиксирани вноски в отделно предприятие (пенсионен фонд) и не носи законово или конструктивно задължение да заплаща допълнителни такива, ако фондът не разполага с достатъчно активи за изплащането на всички доходи на наетите лица, отнасящи се до техния трудов стаж за текущия и предходни периоди. Стандартът изисква предприятието да признае вноските по плана за дефинирани вноски само в случаите, когато наето лице е положило труд в замяна на тези вноски.

6. Всички други планове за доходи след напускане на работата се дефинират като планове за дефинирани доходи. Те могат да бъдат частично или изцяло финансирани. Стандартът изисква предприятието да:

а) отразява счетоводно не само правните си задължения, но също така и всякакви конструктивни задължения, които могат да възникнат в резултат на практиката на предприятието;

б) определя сегашната стойност на задълженията си за изплащане на дефинирани доходи, както и справедливата стойност на всякакви активи по плана достатъчно редовно, така че сумите, отразени във финансовите отчети, да не се различават съществено от тези, които биха били определени към датата на баланса;

в) прилага кредитния метод на прогнозираните единици за оценяване на своите задължения и разходи;

г) приписва дохода към трудовия стаж съгласно формулата за доходите от плана, освен в случаите, когато трудовият стаж на заетите в по-късните години води до съществено по-високо ниво на доход, отколкото на заетите в по-ранни години;

д) използва непредубедени и взаимно съвместими актюерски разчети относно демографски променливи (такива като текучество и смъртност на наетите лица) и финансови променливи (такива като бъдещо нарастване на заплатите, изменения в медицинските разходи и някои промени в държавните доходи). Финансовите предположения следва да бъдат базирани на пазарните очаквания към датата на баланса за периода, през който задълженията трябва да бъдат уредени;

е) определя дисконтовия процент, имайки предвид пазарния доход към датата на баланса, която носят първокачествени корпоративни облигации (или в страни, където не съществува силно развит пазар на такива облигации - държавните облигации) във валута и срок, съответстващи на валутата и срока на задълженията за доходи след напускане на работата;

ж) приспада справедливата стойност на всички активи по плана от балансовата сума на задълженията; определени права за възстановявания, които не се класифицират като активи по плана, се третират по същия начин, както и активите по плана, освен ако са представени като отделен актив, а не като намаление на задължението;

з) ограничи балансовата сума на даден актив, така че тя да не надвишава нетния сбор на:

(i) всякакви непризнати разходи по минал трудов стаж и актюерски загуби, плюс

(ii) сегашната стойност на всички налични икономически изгоди под формата на допълнително финансиране на плана или бъдещо съкращаване на вноските по плана;

и) признава разходите по минал трудов стаж по линейния способ през средния срок, докато коригираните доходи бъдат установени;

й) признава печалби или загуби, свързани със съкращаването или уреждането на план за дефинирани доходи, когато това съкращение или уреждане възникне; печалбата или загубата следва да обхваща всяко резултатно изменение в сегашната стойност на задължението за изплащане на твърд доход, в справедливата стойност на активите по плана, както и непризнатата част от всякакви свързани с тях актюерски печалби и загуби и разходи по минал трудов стаж;

к) признава определена част от нетните натрупани актюерски печалби или загуби, които надхвърлят по-голямото от:

(i) десет процента от сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи (преди приспадане на активите по плана);

(ii) десет процента от справедливата стойност на който и да е актив по плана.

Частта от актюерските печалби или загуби, която следва да се признае за всеки план за дефинирани доходи, е превишението, което попада извън 10%-овия "коридор" към датата на предходния счетоводен отчет, разделено на средно очаквания оставащ трудов живот на наетите лица, които участват в плана.

Стандартът също така позволява използването на систематични методи за ускорено признаване, при положение че същата тази база се използва както за печалбите, така и за загубите и че базата се прилага последователно от период в период. Такива разрешени методи включват незабавно признаване на всички актюерски печалби и загуби.

7. Стандартът изисква използването на по-опростен метод за осчетоводяването на други дългосрочни доходи на работници и служители, отколкото метода, използван при доходите след напускане на работата: актюерските печалби и загуби, както и разходите за миналия трудов стаж се признават незабавно.

8. Доходите при напускане представляват доходи на работници и служители, платими като резултат от: решението на предприятието да прекрати трудовото правоотношение преди нормалния срок за пенсиониране; или решението на наетото лице за доброволно напускане в замяна на тези доходи. Събитието, което поражда задължението, е по-скоро прекратяването на трудовото правоотношение, отколкото трудовият стаж на наетото лице. Следователно предприятието следва да признава доходите при напускане тогава и само тогава, когато същото явно се е ангажирало със:

а) прекратяване на трудовото правоотношение на един или група работници и служители преди нормалния срок за пенсиониране; или

б) осигуряването на доходи при напускане като резултат от направено предложение с цел поощряване доброволното напускане.

9. Предприятието явно се е ангажирало с прекратяване на трудово правоотношение тогава и само тогава, когато същото разполага с подробен формален план (с точно определено минимално съдържание) за това прекратяване и не съществува реална възможност за оттегляне.

10. В случаите, когато доходите при напускане стават изискуеми след повече от 12 месеца от датата на баланса, те следва да бъдат дисконтирани. В случаите на предложение, направено с цел поощряване на доброволното напускане, оценяването на доходите при напускане следва да се базира на броя работници и служители, за които се очаква да приемат тази оферта.

11. Доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал представляват доходи на работници и служители при които: на заетите или се предоставя правото да придобият капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието (или от предприятието майка), или сумата на задълженията на предприятието към неговите работници и служители зависи от бъдещата цена на капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието. Стандартът изисква определено оповестяване на такива доходи, но не определя точни изисквания относно признаването и оценяването им.

12. Стандартът е в сила за счетоводни периоди, започващи на или след 1 януари 1999 г.. По-ранното му приложение се насърчава. При първоначалното възприемане на стандарта на предприятието се позволява да признае всяко резултатно увеличение на задължението му по повод на доходите след напускане на работата в рамките на период не по-дълъг от 5 години. Ако възприемането на стандарта доведе до намаляване на задълженията, предприятието следва да признае това намаление веднага.

13. Този стандарт беше изменен през 2000 г. за промяна на определението на активи по плана и да въведе признаването, оценяването и оповестяването на възстановяванията. Тези промени влизат сила за счетоводните периоди, започващи на или след 1 януари 2001 г.. По-ранното прилагане се насърчава.





СЪДЪРЖАНИЕ


Цел


Обхват


Дефиниции


Краткосрочни доходи на работници и служители


Признаване и оценяване


Краткосрочни компенсирани отсъствия


Планове за разпределение на печалбата и за изплащане на премии


Оповестяване


Доходи след напускане.Разграничаване между планове за дефинирани

вноски и планове за дефинирани доходи


Планове на множество работодатели


Държавни планове


Застраховани доходи


Доходи след напускане.Планове за дефинирани вноски


Признаване и оценяване


Осчетоводяване на конструктивните задължения


Счетоводен баланс


Отчет за доходите


Признаване и оценка.сегашна стойност на задълженията за изплащане, дефинирани доходи и разходи по текущия трудов стаж


Актюерски метод на оценка


Приписване на доходи за периодите от трудовия стаж


Актюерски разчети


Актюерски разчети.Дисконтов процент


Актюерски разчети. Заплати, доходи и разходи за медицинско обслужване


Актюерски печалби и загуби


Разходи по минал трудов стаж


Признаване и оценяване-активи по плана


Справедлива стойност на активите по плана


Възстановяване


Възвръщаемост на активите на план за доходи на работници и служители


Бизнес комбинации


Съкращаване и уреждане


Разграничаване между текущи и нетекущи активи и задължения


Други дългосрочни доходи на работници и служители


Признаване и оценяване


Оповестяване


Доходи при напускане


Признаване


Оценяване


Оповестяване


Доход под формата на компенсации с акции или дялове от собствения

Капитал


Признаване и оценяване


Оповестяване


Преходни разпоредби


Дата на влизане в сила


Стандартите, които са с удебелен курсив, следва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на" Предговора към МСС". Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).

ЦЕЛ

Целта на настоящия стандарт е да определи осчетоводяването и оповестяването на доходите на работници и служители. Стандартът изисква предприятието да признава:

а) задължение, когато наето лице е работило в замяна на доходи, които са платими в бъдеще;

б) разход, когато предприятието консумира икономическата изгода, възникнала следствие на положения труд от наетото лице срещу доходи за същия.

ОБХВАТ

1. Настоящият стандарт следва да се прилага от работодателите при осчетоводяването на доходите на работници и служители.

2. Настоящият стандарт не третира финансовите отчети на плановете за доходи на наетите лица (виж МСС 26 Счетоводство и отчитане на пенсионните планове).

3. Настоящият стандарт се прилага за всички доходи на работници и служители, включително и тези, които са обезпечени:

а) съгласно формални планове или други официални споразумения между предприятието и отделни служащи, група служащи или техни представители;

б) съгласно законови изисквания или чрез браншови споразумения, съгласно които предприятията са задължени да правят вноски в национални, държавни, браншови или други планове на множество работодатели;

в) според неофициално възприета практика, от която възниква конструктивно задължение; неофициално възприета практика поражда конструктивно задължение, когато предприятието няма реална алтернатива освен да изплати доходи на работници и служители; пример за конструктивно задължение е когато промяна в неофициално възприета практика на предприятието биха причинили неприемлива вреда на взаимоотношенията на същото с неговите работници и служители.

4. Доходите на работници и служители включват:

а) краткосрочни доходи на работници и служители, такива като надници, заплати и социални осигуровки и надбавки, платен годишен отпуск и платен отпуск по болест, разпределение на печалбата и премии (ако са платими за срок от дванадесет месеца в края на периода) и непарични възнаграждения (такива като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента работници и служители;

б) доходи след напускане на такива като пенсии, други пенсионни доходи, застраховка "Живот" и медицинско обслужване след напускане на работата;

в) други дългосрочни доходи на работници и служители, в т.ч. допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж или отпуски за празнични дни, юбилеи или други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж, обезщетения за дългосрочна нетрудоспособност и ако са платими дванадесет или повече месеци след края на периода - разпределение на печалбата, премии и отсрочени обезщетения;

г) доходи при напускане;

д) доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.

Понеже всяка категория, посочена букви а)-д), притежава различна характеристика, този стандарт установява отделни изисквания за всяка от тези категории.

5. Доходите на работници и служители включват доходи, предоставяни за работници и служители или лица на тяхна издръжка, и могат да бъдат уредени посредством плащания (или осигуряване на стоки или услуги) или директно на наетите лица, на техни съпрузи, деца или други лица на тяхна издръжка, или на други трети лица, такива като застрахователни компании.

6. Едно наето лице може да работи в предприятие на пълно работно време, на непълно работно време, да е на постоянна работа или пък на временна или почасова такава. За целите на стандарта в категорията работници и служители се включват и директорите, и останалия ръководен персонал.

ДЕФИНИЦИИ

7.В настоящия стандарт се използват следните термини с посочените значения: Доходи на наети лииа представляват всички форми на възнаграждение,

предоставени от предприятието в замяна на положения от тяхна страна труд.

Краткосрочни доходи на наети лииа представляват тези доходи на работници и служители (други освен доходи при напускане и доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал), които стават напълно изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи след напускане представляват тези доходи на работници и служители (други освен доходи при напускане и доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал), които са платими след приключване на трудовото правоотношение.

Планове за доходи след напускане представляват формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява доходи след напускане за едно или повече работници и служители.

Планове за дефинирани вноски са тези планове за доходи след напускане, при които предприятието внася фиксирани вноски във фонд (пенсионен фонд) и няма да има правно или конструктивно задължение да плаща допълнителни вноски, в случай, че фондът не притежава достатъчно активи за изплащането на всички доходи на работници и служители, свързани с трудовия стаж на същите в текущия и предходни периоди.

Планове за дефинирани доходи са плановете за доходи след напускане,различни от плановете за дефинирани вноски.

Планове на множество работодатели са тези планове за дефинирани вноски (други освен държавните планове) или планове за дефинирани доходи (други освен държавните планове), които:

а) обединяват активите, внесени от различни предприятия, които не са под общ контрол; и

б) използват тези активи за осигуряване на доходи на работници и служители на повече от едно предприятие, базирайки се на факта, че нивата на вноските и доходите са дефинирани, без да се взема предвид самоличността на предприятието, което наема същите тези наети лица.

Други дългосрочни доходи на работници и служители са тези доходи на работници и служители (други освен доходи след напускане, доходи при напускане и доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал), които не са изцяло платими в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който наетите лица са положили труда за тях.

Доходи при напускане са тези доходи на работници и служители, които са платими като резултат от или:

а) решението на предприятието да прекрати трудовото правоотношение на заетия преди нормалния срок за пенсиониране; или

б) решението на наетото лице за доброволно напускане в замяна на тези доходи.

Доходи под формата на компенсации с акиии или дялове от собствения капитал са тези доходи на работници и служители, при които или:

а) на заетите се предоставя правото да придобият капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието (или от неговото предприятие майка); или

б) сумата на задълженията на предприятието към неговите работници и служители зависи от бъдещата цена на капиталови финансови инструменти, емитирани от предприятието.

Планове за доходи под формата на компенсации с акиии или дялове от собствения капитал представляват формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал на едно или повече работници и служители.

Установени доходи на работници и служители са тези доходи, които не са под условието за продължаващо наемане на наетите лица в бъдеще.

Сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи представлява сегашната стойност, без да се приспадат каквито и да са активи по плана, на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждането на задължението, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица в текущия и минали периоди.

Разходите по текущия трудов стаж: представляват увеличението на сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани

доходи, произтичащо от трудовия стаж на работници и служители за текущия период. Нарастване стойността на дохода представлява увеличението на сегашната

стойност, в течение на един период, на задължението за изплащане на

дефинирани доходи, което увеличение възниква, понеже доходите са един

период по-близо до своето уреждане. Активите по плана включват:

а) активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на работници и служители; и

б) квалифициращи застрахователни полици.

Активи, държани от фонд за дългосрочни доходи на наети лииа, са тези активи (други освен непрехвърляемите финансови инструменти, емитирани от отчитащото се предприятие), които:

а) се държат от предприятие (фонд), което е отделно юридическо лице от отчитащото се предприятие и съществува единствено, за да плати или консолидира доходите на работници и служители ; и

б) са налични, за да бъдат използвани само за плащане или консолидиране на доходи на работници и служители, не са достъпни за кредиторите на отчитащото се предприятие (дори при фалит) и не могат да бъдат върнати на отчитащото се предприятие, освен ако:

(i) оставащите във фонда активи са достатъчни за посрещане на всички свързани задължения по доходите на наетите лица по плана или отчитащото се предприятие; или

(ii) ако активите се връщат на отчитащото се предприятие за възстановяване на вече платени доходи на работници и служители.

Застрахователна полица, отговаряща на условията. е застрахователна полица, издадена от застраховател, който не е свързано лице (по смисъла на МСС 24 Оповестяване на свързани лица) с отчитащото се предприятие, ако постъпленията от полицата:

а) могат да бъдат използвани само за плащане или консолидиране на доходите на наетите лица според определения план за доходите;

б) не са достъпни за кредиторите на отчитащото се предприятие (дори при фалит) и не могат да бъдат изплатени на отчитащото се предприятие, освен ако:

(i) постъпленията представляват излишък от активи, които не са необходими, за да може полицата да посрещне всички свързани задължения по доходите на наетите лица; или

(ii) постъпленията бъдат върнати на отчитащото се предприятие за възстановяване на вече платени доходи на работници и служители.


Справедлива стойност представлява сумата, за която един актив може да бъде разменен или едно задължение може да бъде уредено между добре осведомени и желаещи страни в справедлива сделка.

Възвращаемостта на активи по план за доходи на работници и служители представлява лихви, дивиденти или други приходи, извличани от активите по плана, заедно с реализираните и нереализираните печалби или загуби от същите, намалени с всички разходи по управление на плана и всички платими от самия план данъци.

Актюерски печалби и загуби включват:

а) наложените от опита корекции (ефекта от различията между предходни актюерски разчети и събитията, които са се случили в действителност); и

б) ефекта от промените в актюерскитеразчети.

Разходите за минал трудов стаж: представляват увеличението на сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи, произтичащи от трудовия стаж на работници и служители за минали периоди, което увеличение идва като резултат през текущия период вследствие въвеждането на, или промяна в доходите след напускане или други дългосрочни доходи на работници и служители. Разходите за минал трудов стаж: могат да бъдат или положителни (когато доходите биват въвеждани или подобрявани), или отрицателни (когато съществуващите доходи биват редуцирани).

КРАТКОСРОЧНИ ДОХОДИ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

8. Краткосрочните доходи на работници и служители включват такива пера, като:

а) надници, заплати и социални осигуровки;

б) краткосрочни компенсирани отсъствия (такива като платен годишен отпуск и платен отпуск по болест), когато отпуските се очаква да възникнат в рамките на 12 месеца след края на периода, през който наетите лица са положили свързания с тези отпуски труд;

в) разпределение на печалбата и премии, платими в рамките на дванадесет месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези доходи труд; и

г) непарични възнаграждения (такива като медицинско обслужване, жилищно настаняване, автомобили и безплатни или субсидирани стоки или услуги) за заетите в момента работници и служители.

9. Осчетоводяването на краткосрочните доходи на работници и служители обикновено се извършва директно, понеже не са необходими никакви актюерски разчети, за да се оцени задължението или разходът и не съществува възможност за появата на актюерски печалби или загуби. Освен това, задълженията по краткосрочните доходи на работници и служители се оценяват на недисконтирана база.

Признаване и оценяване

ВСИЧКИ КРАТКОСРОЧНИ ДОХОДИ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

9. Когато наето лице е положило труд за дадено предприятие в рамките на един счетоводен период, предприятието следва да признае недисконтираната сума на краткосрочните доходи на наетите лица, които доходи се очаква да бъдат платени в замяна на положения труд:

а) като задължение (начислен разход) след приспадане на всички вече платени суми; ако вече платената сума надвишава недисконтираната сума на доходите, предприятието следва да признае това превишение като актив (предплатен разход, разход за бъдещ период) до степен, до която това авансово плащане ще доведе до например намаление на бъдещи плащания или възстановяване на пари в брой; и

б)като разход, освен ако друг МСС не изисква или позволява включването на доходите в стойността на даден актив (виж например МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имущество, заводи и оборудване).

Параграфи 11, 14 и 17 обясняват как предприятието следва да прилага това изискване спрямо краткосрочните доходи на работници и служители, които са под формата на планове за платени отпуски,разпределение на печалбата и програми за изплащане на премии.

Краткосрочни компенсирани отсъствия

11.Предприятието следва да признава очакваните разходи, свързани с краткосрочните доходи на работници и служители, които са под формата на платени отпуски, съгласно параграф 10, както следва:

а) в случаите на натрупващи се платени отпуски, когато наетите лица полагат труд, който увеличава тяхното право на платени отпуски в бъдеще; и

б) в случаите на ненатрупващи се платени отпуски, когато отпуските възникнат.

12.Предприятието може да обезщети наетите лица з а отпуск по различни причини, в т.ч. ваканция, болест и краткосрочна нетрудоспособност, майчинство или бащинство, участие като съдебен заседател и военен запас. Правото на компенсирана отпуска спада в две категории:

а) натрупващи се; и

б) ненатрупващи се.

13. Натрупващите се платени отпуски са тези, които важат и за напред и могат да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такава отпуска за текущия период не е използвано изпяло. Натрупващите се платени отпуски могат да бъдат установени (с други думи, наетите лица получават право на плащане в брой за неизползваната част от отпуската си при напускане на предприятието) или неустановени (когато наетите лица нямат право на плащане в брой за неизползваната част от отпуската при напускане на предприятието). Когато заетите полагат труд, който увеличава тяхното право за бъдещи платени отпуски, възниква задължение. Това задължение съществува и се признава, дори ако платените отпуски са неустановени, въпреки вероятността, че заетите могат да напуснат, преди да са използвали правото си на неустановена натрупана отпуска, което би повлияло на оценяването на това задължение.

14. Предприятието следва да оценява очакваните разходи по натрупващите се платени отпуски като допълнителната сума, която предприятието очаква да изплати като резултат от неизползваното право на отпуска, която се е натрупала към датата на счетоводния баланс.

15. Методът, специфициран в параграф 14, оценява задължението като сума на допълнителните плащания, които се очаква да възникнат единствено поради факта, че доходите се акумулират. В много случаи на предприятието може да не се налага да прави подробни изчисления, за да пресметне, че няма съществено задължение, свързано с неизползвани платени отпуски. Например задължение по повод на отпуск по болест е вероятно да бъде съществено, ако съществува

формално или неформално споразумение, според което неизползваният платен отпуск по болест може да бъде ползван като платен отпуск.

Пример, поясняващ параграфи 14 и 15

Предприятие има 100 работници и служители, всеки от които има право на 5 работни дни платен отпуск по болест годишно. Неизползваният отпуск може да бъде прехвърлен напред за една календарна година. Отпускът по болест първо се изважда от правото на такъв отпуск за текущата година и после от пренесения от предходната година (по метода LIFO). На 31 декември 20X1 средно неизползваното право на такъв отпуск е два дни на наето лице. Предприятието очаква, базирайки се на минал опит, който се предполага, че ще продължи, че 92 работници и служители ще вземат по не повече от 5 дни платен отпуск по болест през 20X2 и че оставащите 8 работници и служители ще вземат средно по 6,5 дни всеки.

Предприятието очаква, че ще изплати допълнително 12 дни платен отпуск по болест като резултат от неизползваното право на такъв, което се акумулирало към 31 декември 20X1 (по един ден и половина за всяко от 8-те работници и служители). Следователно предприятието признава задължение, равно на 12 дни платен отпуск по болест.

16. Ненатрупващите се платени отпуски не се пренасят в бъдещи периоди: те стават невалидни, ако правото на отпуск за текущия период не бъде използвано изцяло и не дават право на наетите лица на плащане в брой за неизползваната част от отпуската си при напускане на предприятието. Такъв обикновено е случаят при отпуските по болест (в случаите, когато неизползваното право на отпуск по болест в минали периоди не увеличава правото на такъв отпуск за в бъдещи периоди), отпуска по майчинство или бащинство и платените отпуски за участие като съдебен заседател или за военен запас. Предприятието не признава задължение или разход до момента на отпуската, понеже трудовият стаж на наетите лица не увеличава размера на дохода.

Планове за разпределение на печалбата и за изплащане на премии

17. Предприятието следва да признае очакваните разходи по разпределението на печалбата и изплащането на премии съгласно условията на параграф 10 само тогава, когато:

а) за предприятието съществува правно или конструктивно задължение за извършването на такива плащания като резултат от минали събития; и

б) на задължението може да бъде направена надеждна оценка. Настоящо задължение е налице, когато, и само когато, предприятието няма друга алтернатива, освен да извърши плащанията.

18. Съгласно някои планове за разпределение на печалбата наетите лица получават дял от печалбата само ако те останат на работа в предприятието за точно определен срок. Такива планове създават конструктивно задължение, понеже наетите лица полагат труд, който увеличава сумата за изплащане, ако те останат на работа до края на определения период. Измерването на такива конструктивни задължения отразява възможността, че някои от наетите лица може да напуснат, без да получат доходи като част от печалбата.

Пример, поясняващ параграф 18

Планът за разпределение на печалбата изисква предприятието да изплати точно определен процент от своята нетна печалба за годината на наетите лица, които са работили през пялата година. Ако никой от наетите лица не напусне през годината, общият сбор на плащанията по разпределение на печалбата за годината ще бъде 3% от нетната печалба. Предприятието е пресметнало, че текучеството на персонала ще намали плащанията до 2,5% от нетната печалба.

Предприятието признава задължение и разход в размер на 2,5 % от нетната печалба.

19. За предприятието може да не съществува правно задължение да изплаща премии. Въпреки това в някои случаи в предприятието има практика за изплащането на такива премии. В такива случаи за предприятието съществува конструктивно задължение, понеже за предприятието няма реалистична алтернатива, освен да изплати премии. Измерването на конструктивното задължение отразява вероятността някои от наетите лица да напуснат, без да получат премия.

20. Предприятието може да направи надеждни изчисления на своето правно или конструктивно задължение по плана за разпределение на печалбата или изплащането на премии тогава, и само тогава, когато:

а) формалните условия на плана съдържат формула за определяне на размера на дохода;

б) предприятието определя размера на сумата за изплащане, преди финансовите отчети да бъдат оторизирани за публикация; или

в) миналият опит дава ясно показание за размера на конструктивното задължение на предприятието.

21. Задължението по плана за разпределение на печалбата и изплащане на премии е следствие от трудовия стаж на наетите лица, а не от сделка със собствениците на предприятието. Следователно предприятието признава разходите по плана за разпределение на печалбата и изплащане на премии не като разпределение на нетната печалба, а като разход.

22. Ако разпределението на печалбата и изплащането на премии не са изискуеми напълно в рамките на 12 месеца след края на периода, в който заетите са положили свързания с тях труд, тези плащания се считат за други дългосрочни доходи на работници и служители (виж параграфи 126 - 131). Ако разпределението на печалбата и изплащането на премии отговарят на определението за доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал, то предприятието ги третира съгласно изискванията на параграфи 144 - 152.

Оповестяване

23. Въпреки че стандарта не изисква определено оповестяване на краткосрочните доходи на работници и служители, други международни счетоводни стандарти могат да предписват такова. Например, когато това се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица, предприятието оповестява информация относно доходите на работници и служители на ключовия ръководен персонал. МСС 1 Представяне на финансови отчети изисква предприятието да оповести разходите за персонала.


ДОХОДИ СЛЕД НАПУСКАНЕ. РАЗГРАНИЧАВАНЕ МЕЖДУ ПЛАНОВЕ ЗА ДЕФИНИРАНИ ВНОСКИ И ПЛАНОВЕ ЗА ДЕФИНИРАНИ ДОХОДИ

24. Доходите след напускане включват, например:

а)пенсионни доходи, такива като пенсии; и

б) други доходи след напускане, такива като доживотна осигуровка и медицинско обслужване след напускане.

Споразумения, по силата на които предприятието осигурява доходи след напускане, представляват планове за доходи след напускане. Предприятието прилага този стандарт по повод на всички такива споразумения без значение дали те включват или не създаването на отделно юридическо лице, което да получава вноските, и което да изплаща доходите.

25. Плановете за доходи след напускане се класифицират или като планове за дефинирани вноски, или като планове за дефинирани доходи в зависимост от икономическата същност на плана, произхождаща от основните условия и срокове на същата. При планове за дефинирани вноски:

а) правното или конструктивното задължение на предприятието е ограничено до размера, който е уговорен да се внася във фонда; по този начин сумата на доходите след напускане, получена от наетото лице, се определя от размера на вноските, платени от предприятието (и може би също и от заетия) по плана за доходи след напускане или на застрахователна компания, ведно с доходите от инвестициите, дължими за вноските; и

б) като последствие актюерският риск (че доходите ще бъдат по-малко от очакваното) и инвестиционният риск (че инвестираните активи няма да бъдат достатъчни за покриване на предвидените доходи) се носят от наетото лице.

26. Примери за случаи, когато задължението на предприятието не е ограничено до размера, който е уговорен да бъде внасян във фонда, са тези, когато предприятието има правно или конструктивно задължение поради:

а) формула за доходи по плана, който не е свързан единствено с размера на вноските;

б) гаранция или индиректно чрез план, или директно като точно определена възвръщаемост върху вноските; и

в) онези неформални обичаи, които пораждат конструктивно задължение; например конструктивно задължение може да възникне, когато предприятието има традиция да увеличава доходите на бивши работници и служители, за да се компенсира инфлацията, макар че такова правно задължение не съществува.

27. При планове за дефинирани доходи:

а) задължението на предприятието е да осигури уговорените доходи на настоящите и бившите работници и служители; и

б) актюерският риск (че доходите ще костват повече от очакваното) и инвестиционният риск всъщност се носят от предприятието; ако актюерският или инвестиционният опит е по-лош от очакваното, задължението на предприятието може да се увеличи.

28. Параграфи 29 и 42 изясняват разликата между плановете за дефинирани вноски и плановете за дефинирани доходи в контекста на плановете на множество работодатели, държавните планове и със застраховани доходи.


Планове на множество работодатели

29.Предприятието следва да класифицира планове на множество работодатели като план за дефинирани вноски или като план за дефинирани доходи според условията на същата (включително всякакви конструктивни задължения, които са извън официалните условия). Когато един план на множество работодатели е определен като план за дефинирани доходи, предприятието трябва да:

а) отговаря за своя съразмерен дял от задължението за изплащане на дефинирани доходи, активите по плана и разноските, свързани с плана, по същия начин, по който отчита всички други панове за дефинирани доходи;и

б) оповестява информацията, изисквана съгласно параграф 120.

30. Когато не се разполага с достатъчна информация, за да се използва методът за осчетоводяване на дефинирани доходи за осчетоводяването на план на множество работодатели, който е план за дефинирани доходи, предприятието следва да:

а) осчетоводи плана според изискванията на параграфи 44 - 46, както ако това беше план за дефинирани вноски;

б) оповести:

(i) факта, че планът е план за дефинирани доходи; и

(ii) причината, поради която не се разполага с достатъчна информация, която да даде възможност на предприятието да осчетоводи плана като план за дефинирани вноски; и

в) в случай, че излишък или дефицит по плана може да се отрази на размера на бъдещите вноски, да оповести допълнително:

(i) всяка налична информация относно този излишък или дефицит;

(ii) базата, която е използвана за определянето на този излишък или дефицит; и

(iii) въздействието, ако има такова, за предприятието.

31. Пример за план на множество работодатели за дефинирани доходи е този, при който:

а) планът се финансира на база текущи плащания, такива, че:

вноските са установени на ниво, за което се очаква да бъде достатъчно за изплащане на доходите, които стават изискуеми през същия период; и бъдещите доходи, възникнали през текущия период ще бъдат изплащани от бъдещите вноски; и

б) доходите на работници и служители се определят на база продължителността на техния трудов стаж и участващите предприятия не разполагат с реални средства за оттегляне от плана, без да платят вноските, дължими за изработените от наетите лица доходи към датата на оттеглянето; такъв план създава актюерски риск за предприятието: ако крайната стойност на вече заработените доходи към датата на баланса е по-голяма от очакваната, предприятието ще трябва или да увеличи размера на вноските си, или да убеди наетите лица да приемат намаление на доходите. Следователно един такъв план е план за дефинирани доходи.

32. Когато е налице нужната информация относно план на множество работодатели, който е план за дефинирани доходи, предприятието отговаря за своя съразмерен дял от задължението за изплащане на дефинирани доходи, активите по плана и разходите, свързани с доходите след напускане по плана, по начина, по който отговаря за всеки друг план за дефинирани вноски. Обаче в някои случаи предприятието може да не е в състояние да установи своя дял от финансовата позиция и резултати от дейността на плана с достатъчна за счетоводните цели надеждност. Това може да възникне, ако:

а) предприятието няма достъп до информация относно плана, който да удовлетворява изискванията на настоящия стандарт; или

б) планът излага участващите предприятия на актюерски рискове, свързани с настоящите и бившите работници и служители на други предприятия, което резултира в това, че няма последователна и надеждна база за разпределяне на задължението, активите по плана и разходите по отделните предприятия, участващи в плана.

В тези случаи предприятието осчетоводява плана, както ако това беше план за дефинирани вноски и оповестява допълнителната информация, изисквана съгласно параграф 30.

33. Плановете на множество работодатели са отделни от груповите административни планове. Груповите административни планове са просто съвкупност от плановете на един работодател, съчетани така, че да позволят на участващите работодатели да обединят своите активи за целите на инвестицията и да намалят разходите за управление на инвестициите и административните разходи, но правата на отделните работодатели са разделени на база на отделните доходи на техните собствени работници и служители. Груповите административни планове не поставят особени счетоводни проблеми понеже информацията е налична веднага те да бъдат третирани по същия начин като всеки друг единичен план на работодател и понеже такива планове не излагат участващите предприятия на актюерски рискове, свързани с настоящите и бившите работници и служители на други предприятия. Определенията в този стандарт изискват предприятието да класифицира груповите административни планове като планове за дефинирани вноски или като планове за дефинирани доходи в зависимост от условията на плана (включително и всяко конструктивно задължение, което е извън официалните условия).

34. Плановете за дефинирани доходи, които обединяват активите, внесени от различни предприятия под общ контрол, например предприятие майка и нейните дъщерни компании, не са планове на множество работодатели. Следователно предприятието третира всички такива планове като планове за дефинирани доходи.

35. МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи изисква предприятието да признае или да оповести информацията относно някои условни задължения. В контекста на плана на множество работодатели условно задължение може да възникне например при:

а) актюерски загуби, свързани с другите участващи предприятия, понеже всяко предприятие, което участва в плана на множество работодатели, споделя актюерските рискове на всяко от другите участващи предприятия; или

б) всяка отговорност съгласно условията на плана да се финансира всеки дефицит по плана, ако други предприятия прекратят участието си.


Държавни планове

36. Предприятието следва да осчетоводява държавните планове по същия начин като плановете на множество работодатели (виж параграфи 29 и 30).

37. Държавните планове са създадени от законодателството да обхванат всички предприятия (или всички предприятия от дадена категория, например дадена промишленост) и се ръководят от национално или местно правителство или от друга организация (например автономна агенция, създадена за тази цел), която не е обект на контрол или влияние от страна на съставящото финансовия отчет предприятие. Някои планове, създадени от предприятия, обезпечават както задължителни доходи, които заместват доходите, които иначе биха били обхванати от държавен план, така и допълнителни доброволни доходи. Такива планове не са държавни планове.

38. Държавните планове се характеризират по своята същност като планове за дефинирани доходи или планове за дефинирани вноски в зависимост от задължението на предприятието по плана. Много държавни планове набират фондове на база на принципа "плащаш, където и да си": вноските са установени на ниво, за което се очаква да бъде достатъчно за изплащане на необходимите доходи, които стават изискуеми през същия период; бъдещите доходи, заработени през текущия период, ще бъдат изплащани от бъдещите вноски. Въпреки това при повечето държавни планове за предприятието не съществува правно или конструктивно задължение да изплаща тези бъдещи доходи: неговото единствено задължение е да плаща вноските, когато станат дължими, и ако предприятието престане да наема членове на държавния план, за същото няма да съществува задължение да изплаща доходите, заработени от собствените му работници и служители през предходни години. Поради тази причина държавните планове обикновено са планове за дефинирани вноски. Обаче в редките случаи, когато един държавен план представлява план за дефинирани доходи, предприятието прилага изискванията, дадени в параграфи 29 и 30.

Застраховани доходи

39. Предприятието може да плаща застрахователни премии за финансирането на плана за доходи след напускане. Предприятието следва да третира един такъв план като план за дефинирани вноски, освен ако предприятието ще има (или директно, или индиректно чрез плана) правно или конструктивно задължение или да:

а) плаща доходите на наетите лица директно, когато те станат изискуеми; или

б) плаща допълнителни суми, ако застрахователят не изплаща всички бъдещи доходи на работници и служители, свързани с трудовия стаж на същите за текущия и минали периоди.

Ако предприятието се ангажира с такова правно или конструктивно задължение, същото следва да третира плана като план за дефинирани доходи.

40. Доходите, обезпечени от застрахователен договор, не е задължително да имат директна или автоматична връзка със задължението на предприятието за изплащане доходи на наетите лица. Плановете за доходи след напускане, които

включват застрахователни договори, са обект на същото разграничение между счетоводната отчетност и финансиране, както и при другите финансирани планове.

41. Когато предприятието финансира задължение за изплащане на доходи след напускане посредством застрахователна полица, според която предприятието (директно, индиректно чрез плана, посредством механизма за уреждане на бъдещи премии или посредством свързано със застрахователото лице) се ангажира с правно или конструктивно задължение, плащането на премиите не се равнява на споразумение за дефинирани вноски. Следва, че предприятието:

а) отговаря за отговарящата на условията застрахователна полица, която е актив на плана (виж параграф 7); и

б) признава други застрахователни полици като права на възстановяване (ако тези полици отговарят на критериите в параграф 104А).

42. Когато застрахователната (осигурителната) полица е на името на определен участник в плана или на група участници и предприятието няма никакво правно или конструктивно задължение да покрива каквито и да било загуби по полицата, то предприятието няма задължение да изплаща доходи на заетите, а застрахователят носи единствената отговорност за изплащането на тези доходи. Плащането на фиксирани премии съгласно такъв договор представлява по своята същност по-скоро уреждане на задължението за изплащане на доходи на наетите лица, отколкото инвестиция за посрещане на това задължение. Следователно предприятието вече няма актив или задължение. Поради това предприятието третира такива плащания като вноски по плана за дефинирани вноски.


ДОХОДИ СЛЕД НАПУСКАНЕ. ПЛАНОВЕ ЗА ДЕФИНИРАНИ ВНОСКИ

43. Осчетоводяването на плановете за дефинирани вноски се извършва директно, понеже задължението на отчитащото се предприятие за всеки период се определя от размера на сумата, която трябва да се внесе за този период. Следователно не се изискват актюерски разчети за оценяването на задължението или на разхода и не съществува възможност за каквито и да било актюерски печалби или загуби. Освен това задълженията се измерват върху недисконтирана база, освен в случаите, когато същите не са напълно изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд.

Признаване и оценяване

44. Когато наето лице е положило труд към дадено предприятие за определен период, предприятието следва да признае дължимите вноски по плана за дефинирани вноски в замяна на този трудов стаж:

а) като задължение (начислениразходи) след приспадане на всички вече платени вноски; ако размерът на вече платените вноски превишава размера на дължимите вноски за трудовия стаж преди датата на счетоводния баланс, предприятието следва да признае това превишение като актив (предплатен разход), дотолкова, че това авансово изплащане ще доведе до например намаление на бъдещи плащания или възстановяване на пари в брой; и

б) като разход, освен ако друг МСС не изисква или позволява включването на вноските в стойността на даден актив (виж например МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имущество, заводи и оборудване).


45. Когато вноските по плана за дефинирани вноски не са изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който наетите лица са положили свързания с тях труд, тези вноски следва да бъдат дисконтирани, използвайки дисконтовия процент, посочен в параграф 78.

Оповестяване

46. Предприятието следва да оповести сумата, призната като разход по плановете за дефинирани вноски.

47. Когато се изисква от МСС 24 Оповестяване на свързани лица, предприятието оповестява информация относно вноските по планове за дефинирани вноски за ключовия ръководен персонал.

ДОХОДИ СЛЕД НАПУСКАНЕ: ПЛАНОВЕ ЗА ДЕФИНИРАНИ ДОХОДИ

48. Осчетоводяването на плановете за дефинирани доходи е сложно, понеже са необходими актюерски разчети за оценяването на задължението и разхода, и съществува възможност за възникване на актюерски печалби и загуби. Освен това задълженията се измерват на дисконтирана база, понеже е възможно те да бъдат уредени много години след положения за тях труд от страна на наетите лица.

Признаване и оценяване

49. Плановете за дефинирани доходи могат да бъдат нефинансирани или могат да бъдат изцяло или частично финансирани от вноските на предприятието и понякога на неговите работници и служители посредством юридическо лице или фонд, който юридически е отделен от отчитащото се предприятие и от който фонд се изплащат доходите на заетите. Изплащането на финансирани доходи, когато те станат изискуеми, зависи не само от финансовото състояние и резултатите от инвестициите на фонда, но също така и от способността (и намерението) на предприятието да попълни всеки дефицит в активите на фонда. По този начин предприятието всъщност се ангажира с актюерските и инвестиционни рискове, свързани с плана. Следователно признатите разходи по плана за дефинирани доходи не са непременно равни на сумата на дължимите за периода вноски.

50. Счетоводната отчетност на предприятието по повод на плановете за дефинирани доходи включва следните мерки:

а) използване на актюерски техники за изготвяне на надеждна оценка на размера на доходите, които заетите са спечелили в замяна на техния трудов стаж през текущия и предходни периоди; това налага предприятието да определи каква част от доходите се приписват на текущия период и каква част на предходни периоди (виж параграфи 67 - 71) и да направи оценка (актюерски разчети) относно демографските променливи (такива като текучество и смъртност на наетите лица), както и на финансовите променливи (такива като бъдещо нарастване на заплатите и разходите за медицинско обслужване), които ще повлияят върху стойността на доходите (виж параграфи 72-91);

б) дисконтиране на тези доходи, използвайки Кредитния метод на прогнозираните единици с цел определяне на сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, както и на разходите за текущия трудов стаж (виж параграфи 64 - 66);

в) определяне на справедливата стойност на всички активи по плана (виж параграфи 102 -104);

г) определяне на общата сума на актюерските печалби и загуби, както и сумата на тези актюерски печалби и загуби, която следва да бъде призната (виж параграфи 92 - 95);

д) когато планът се въвежда първоначално или е изменен, определяне на резултатните разходи по миналия трудов стаж (виж параграфи 96 -101);

е) когато планът е бил съкратен или уреден, определяне на резултатната печалба или загуба (виж параграфи 109 - 115).

Когато предприятието има повече от един план за дефинирани доходи, същото прилага тези процедури за всеки план поотделно.

51. В някои случаи приблизителните оценки, осреднените величини и компютърните модели могат да осигурят надеждна приблизителност на детайлните изчисления, пояснени в настоящия стандарт.

Осчетоводяване на конструктивните задължения

52. Предприятието следва да осчетоводи не само своето правно задължение съгласно формалните условия на плана за дефинирани доходи, но също така и конструктивното задължение, което възниква вследствие на неформалната практика на предприятието. Неформалната практика поражда конструктивно задължение, когато за предприятието не съществува реалистична алтернатива, освен да изплати доходи на наетите лица. Пример за конструктивно задължение е, когато промяна в неофициалната практика на предприятието би причинила неприемлива вреда на взаимоотношенията на същото с неговите работници и служители.

53. Формалните условия на плана за дефинирани доходи могат да позволяват на предприятието да прекрати своето задължение по плана. Въпреки това обикновено е трудно за предприятието да отмени плана, ако иска да задържи заетите. Следователно, при отсъствие на доказателство за противното, за счетоводното отчитане на доходите след напускане се приема, че предприятието, което текущо обещава такива доходи, ще продължи да ги осигурява на оставащите на работа работници и служители.

Счетоводен баланс

54. Сумата, призната като задължение за изплащане на дефинирани доходи, следва да бъде нетният сбор от следните статии:

а) сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи към датата на счетоводния баланс (виж параграф 64);

б) плюс всички актюерски печалби (намалени с всички актюерски загуби), непризнати поради прилагане разпоредбите на параграфи 92 - 93;

в) минус всички разходи по минал трудов стаж, които още не са признати (виж параграф 96);

г) минус справедливата стойност към датата на счетоводния баланс на активите по плана (ако има такива), от които задълженията ще бъдат уредени директно (виж параграфи 102 -104).

55. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи представлява брутното задължение преди приспадане на справедливата стойност на всички активи по плана.

56. Предприятието следва да определя сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи и справедливата стойност на всички активи по плана с достатъчна регулярност, така че сумите, признати във финансовите отчети, да не се различават съществено от сумите, които ще бъдат определени към датата на счетоводния баланс.

57. Настоящият стандарт насърчава, но не изисква, предприятието да привлече квалифициран актюер при оценяването на всички съществени задължения за доходи след напускане. Поради практически причини предприятието може да изиска от квалифициран актюер да извърши прецизна оценка на задължението преди датата на счетоводния баланс. Въпреки това резултатът от тази оценка се актуализира по повод на всички съществени сделки и други съществени изменения в обстоятелствата (в т.ч. изменения в пазарните цени и лихвените проценти) към датата на счетоводния баланс.

58. Сумата, определена съгласно изискванията на параграф 54, може да бъде отрицателна (актив). Предприятието следва да оцени резултатния актив към по малкото от:

а) сумата, определена съгласно изискванията на параграф 54; и

б) нетния сбор на:

(i)всички непризнати актюерски загуби и разходи по минал трудов стаж (виж параграфи 92, 93 и 96); и

(ii)сегашната стойност на всички икономически изгоди, налични под формата на рефинансиране на плана или намаления в бъдещите вноски по плана; сегашната стойност на тези икономически изгоди трябва да бъде определена с помощта на дисконтов процент, посочен в параграф 78.

58A.Прилагането на параграф 58 следва да не представлява печалба, призната единствено като резултат от актюерска загуба или разход за минали услуги през текущия период, или за загуба, призната единствено за резултат от актюерска печалба през текущия период.Предприятието следва следователно да признае незабавно съгласно параграф 54 следното, доколкото те не възникват когато актива от определените доходи е определен в съответствие с параграф 58, буква б):

а)нетните актюерни загуби за текущия период и разходи за минал стаж за текущия период, доколкото те не превишават всяко намаляване на текущата стойност на икономическите доходи, специфицирани в параграф 58, буква б) (ii). Ако няма промяна или намаляване на текущата стойност на икономическите доходи, всичките нетни актюерски загуби за текущия период следва да бъдат незабавно признати съгласно параграф 54,

б)нетни актюерски печалби за текущия период след отчисляване на разходите за минал стаж за текущия период, доколкото те надвишават всяко увеличение на настоящата стойност на икономическите доходи, специфицирани в параграф 58, буква б) (ii). Ако няма промяна или намаляване на текущата стойност на икономическите доходи, всичките нетни актюерни печалби за текущия период след отчисление на разходите за минал стаж за текущия период следва да бъдат незабавно признати съгласно параграф 54.

58Б. Параграф 58 Б се прилага за дадено предприятие само ако то има, в началото или в края на счетоводния период, излишък15 в планове за дефинирани доходи и не могат, на основата на текущите термини на плана, да възстановят изцяло този излишък чрез възстановявания или намалявания на бъдещи вноски. В такива случаи, разходи за минал стаж и актюерски загуби, които възникват през периода, признаването на които е забавено съгласно параграф 58, буква б) (i). Ако това увеличаване не е компенсирано от еквивалентно намаляване в текущата стойност на икономическите доходи, които са подходящи за признаване съгласно параграф 58, буква б) (i), ще има увеличаване на нетната обща сума, специфицирана от параграф 58, буква б) и следователно призната печалба.Параграф 58А забранява признаването на печалба при тези обстоятелства.Противоположния ефект се появява при актюерните печалби, които възникват през периода, признаването на които е забавено съгласно параграф 54, доколкото актюерските печалби намаляват кумулативната непризната актюерски загуби.Параграф 58А забранява признаването на загуба при тези обстоятелства. За примери за приложението на настоящия параграф, виж допълнение В.

59. Актив може да възникне, когато един план за дефинирани доходи е бил финансиран в повече от необходимото, или в определени случаи, когато се признават актюерски печалби. Предприятието признава актива в такива случаи, защото:

а) предприятието контролира ресурс, който представлява възможността да се използва превишението за получаване на бъдещи ползи;

б) това контролиране е резултат от минали събития (вноски, платени от предприятието, и трудов стаж на заетите); и

в) бъдещи икономически изгоди са налични за предприятието под формата на намаление на бъдещи вноски или възстановяване на пари в брой, директно към предприятието или индиректно към друг план с дефицит.

60. Ограничението в параграф 58, буква б) не отменя отложеното признаване на определени актюерски загуби (виж параграфи 92 и 93) и определени разходи по минал трудов стаж (виж параграф 96). Обаче това ограничение има предимство над преходната опция в параграф 155, буква б). Параграф 120, букви в) и (vi) изисква предприятието да оповести всички непризнати суми като актив, заради ограничението в параграф 58, буква б).

Пример, поясняващ параграф 60

Планът за дефинирани доходи притежава следните характеристики:  
Текуща стойност на задължението 1,1
Справедлива стойност на активите по плана (1 190)
  (90)
Непризнати актюерски загуби (110)
Непризнати разходи по минал трудов стаж (70)
Непризнато увеличение на задължението при  
първоначалното прилагане на стандарта  
съгласно параграф 155, буква б) (50)
Отрицателна сума, определена съгласно параграф 54 (320)
Сегашна стойност на налични бъдещи рефинансирания 90
и намаление на бъдещите вноски  
Ограничението съгласно параграф 58, буква б)  
се изчислява, както следва:  
   
Непризнати актюерски загуби 110
Непризнати разходи по минал трудов стаж 70
Сегашна стойност на налични бъдещи рефинансирания и  
намаление на бъдещите вноски 90
Лимит 270

270 е по-малко от 320. Следователно предприятието признава актив в размер 270 и оповестява, че лимитът е намалил балансовата сума на актива с 40 единици (виж параграф 120, буква в), (vi).


ОТЧЕТ ЗА ДОХОДИТЕ

61. Предприятието следва да признае нетния сбор на следните суми като разход или (в зависимост от ограничението съгласно параграф 58, б) приход, освен в случаите, когато друг МСС изисква или разрешава тяхното включване в стойността на актив:

а) разходи по текущия трудов стаж (виж параграфи 63-91);

б) нарастване на стойността на дохода (виж параграф 82);

в) очакваната възвръщаемост от всички активи на план за доходи на работници и служители (виж параграфи 105-107) и от всякакви права за възстановяване (параграф 104А);

г) актюерските печалби и загуби в случаите, когато те са признати съгласно параграфи 92 и 93;

д) разходите по минал трудов стаж: в случаите, когато параграф 96 изисква предприятието да ги признае; и

е) последствията от всякакви съкращения или уреждания (виж параграфи 109 и110).

62. Други МСС изискват включването на определени разходи за доходи на наети лица в стойността на активите, такива като материални запаси или имоти, машини съоръжения и оборудване (виж МСС 2 Материални запаси и МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване). Всички разходи за доходи след напускане, включени в стойността на такива активи, обхващат подходяща част от компонентите, изброени в параграф 61.

Признаване и измерване:текуща стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи и разходи по текущия трудов стаж

63. Крайната стойност на плана за дефинирани доходи може да бъде повлияна от много променливи, такива като окончателни заплати, текучество и смъртност на заетите, тенденцията в разходите за медицинско обслужване и за финансираните планове, доходите от инвестиции в активи по плана. Крайната стойност на плана е несигурна и тази неопределеност е вероятно да продължи за дълъг период от време. За да се измери сегашната стойност на задълженията за изплащане на доходи след напускане, както и на свързани с тях разходи по текущия трудов стаж, е необходимо да:

а) се приложи актюерски метод на оценка (виж параграфи 64-66);

б) се присвоят доходите по трудовия стаж (виж параграфи 67-71); и

в) се направят актюерски разчети (виж параграфи 72-91).

Актюерски метод на оценка

64. Предприятието следва да използва Кредитния метод на прогнозираните единици за определяне на сегашната стойност на своите задължения за изплащане на дефинирани доходи и свързани с тях разходи по текущия трудов стаж, както и, където е приложим, за разходите за миналия трудов стаж.

65. Кредитният метод на прогнозираните единици (понякога познат като метод на начислените доходи, изчислени на база трудов стаж, или като метод на съотношението доходи/години трудов стаж) разглежда всеки период от трудовия стаж като пораждащ допълнителна единица право на доходи (виж параграфи 67- 71) и измерва всяка такава единица поотделно, за да изгради окончателното задължение (виж параграфи 72-91).

66. Предприятието дисконтира целия размер на задължението за изплащане на доходи след напускане, дори ако част от това задължение е изискуема в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.

Пример, поясняващ параграф 65

Еднократна сума доходи е платима при прекратяване на трудовия стаж и равна на 1% от последната заплата за всяка година от трудовия стаж. Заплатата през година първа е 10 000 и се приема, че нараства със 7% (капитализирано) всяка година. Използваният дисконтов процент е 10% годишно. Следващата таблица показва как задължението се изгражда за едно наето лице, за което се очаква да напусне в края на година 5, при положение, че няма изменения в актюерските разчети. За опростяване този пример игнорира допълнителните корекции, необходими за отразяването на вероятността, че наетото лице може да напусне предприятието на по-ранна или по-късна дата.


Забележки:

1.Началното задължение представлява текущата стойност на доходите, приписани

на предходни години.

2. Разходите по текущия трудов стаж: представляват сегашната стойност на доходите, приписани за текущата година.

3. Крайното задължение представлява текущата стойност на доходите, приписани на предходни и текущата година.

Приписване на доходи за периодите от трудовия стаж

67. При определяне на сегашната стойност на своето задължение за изплащане на дефинирани доходи и свързаните с него разходи по текущия трудов стаж и, където е приложимо, разходите за миналия трудов стаж предприятието следва да припише доходите по трудовия стаж съгласно формулата за доходите на плана. Обаче, ако трудовият стаж на наетото лице в по-късните години ще доведе до съществено по-високо ниво на доходи, отколкото трудовият стаж в по-ранните години, то предприятието следва да припише доходите по линеен метод от:

а) датата, откогато трудовият стаж на наетото лице най-напред води до доходи съгласно плана (без значение дали доходите са зависими от по-нататъшния трудов стаж); до

б) датата, откогато по-нататъшният трудов стаж: на наетото лице няма да води до съществен размер на по-нататъшните доходи съгласно плана, различен от по-нататъшното повишаване на заплатите.

68. Кредитният метод на прогнозираните единици изисква предприятието да припише доход на текущия период (с цел определянето на разходите по текущия трудов стаж) и на текущия и предходни периоди (с цел определянето на сегашната стойност на задълженията за изплащане на дефинирани доходи). Предприятието приписва доход за периодите, през които възниква задължението за осигуряване на доходи след напускане. Това задължение възниква при полагането на труд от страна на наетите лица в замяна на доходи след напускане, които предприятието очаква да изплати през бъдещи отчетни периоди. Актюерските техники позволяват на предприятието да оцени това задължение с достатъчна надеждност за доказване правото си да признае задължение.

Примери, поясняващи параграф 68

1. План за дефинирани вноски осигурява брутна сума от 100 единици, платими при пенсиониране за всяка година прослужен трудов стаж.

Доход от 100 единици се приписва за всяка година. Разходите по текущия трудов стаж; е сегашната стойност на 100. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е равна на сегашната стойност на 100, умножена по броя на годините прослужен трудов стаж; до датата на счетоводния баланс.

Ако доходът е платим веднага, когато наетото лице напуска предприятието, разходите по текущия трудов стаж; и сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи отразяват датата, на която наетото лице се очаква да напусне. По този начин, поради ефекта на дисконтирането, те са по-малки от сумите, които ще бъдат определени, ако наетото лице напусне на датата на счетоводния баланс.

2. План осигурява месечна пенсия в размер 0,2% от последната заплата за всяка

година прослужен трудов стаж. Пенсията е платима след навършване на 65-годишна възраст.

Доход, равен на сегашната стойност, към очакваната дата на пенсиониране, на месечна пенсия в размер 0,2% от предвижданата последна заплата и платим от предвижданата дата на пенсиониране до предвижданата дата на смърт, се приписва на всяка година от трудовия стаж;. Разходите по текущия трудов стаж; е сегашната стойност на този доход. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е равна на сегашната стойност на месечните изплащания на пенсия в размер 0,2% от последната заплата, умножени по броя на годините на трудовия стаж; до датата на счетоводния баланс. Разходите по текущия трудов стаж; и сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи биват дисконтирани, понеже изплащането на пенсия започва при навършване на възраст 65 години.

69. Трудовият стаж на наетите лица поражда задължение съгласно плана за дефинирани доходи, дори ако доходите са зависими от продължаващото наемане в бъдеще (с други думи, те не са установени). Трудовият стаж на наетите лица преди датата на установяването поражда конструктивно задължение, понеже на датата на всеки следващ счетоводен баланс размерът на бъдещия трудов стаж, който наетото лице ще трябва да отработи, преди да получи право на доходи, се намалява. При оценяването на своето задължение за изплащане на дефинирани доходи предприятието отчита вероятността, че някои от заетите може да не отговарят на изискванията за установяване. Подобно, въпреки че дадени доходи след напускане, например доходи след напускане за медицинско обслужване, стават платими само ако точно определено събитие се случи, когато наетото


лице не е вече на служба, се създава задължение, когато наетото лице полага трудов стаж, който ще му осигури право на доходи, ако даденото събитие се случи. Вероятността, че даденото събитие ще се случи, влияе на оценяването на задължението, но не определя дали задължението съществува.

Примери, поясняващи параграф 69

1. План изплаща доход от 100 единици за всяка година прослужен трудов стаж. Доходите стават установени след 10 години трудов стаж.

Доход от 100 единици се приписва всяка година. През всяка от първите 10 години, разходите по текущия трудов стаж; и сегашната стойност на задължението отразяват вероятността, че някой от заетите може да не изпълни 10 години трудов стаж.

2. План изплаща доход от 100 единици за всяка година прослужен трудов стаж, без да се включва трудовият стаж преди навършване на 25-годишна възраст. Доходите стават установени незабавно.

Не се приписват никакви доходи за трудовия стаж; преди 25-годишна възраст, понеже трудовият стаж; преди тази възраст не води до доходи (условни или безусловни). Доход от 100 единици се приписва всяка следваща година.

70. Задължението се увеличава до датата, когато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице няма да доведе до съществено изменение на по-нататъшните доходи. Следователно всички доходи се приписват на периодите, свършващи на или преди тази дата. Доходите се присвояват на отделни счетоводни периоди съгласно формулата за доходи по плана. Обаче, ако трудовият стаж на наетото лице в по-късни години води до съществено по-високо ниво на доход отколкото трудовият му стаж в по-ранните години, предприятието присвоява доходите по линеен способ до датата, когато по-нататъшният трудов стаж на наетото лице не води до съществено изменение на по-нататъшните доходи. Това е така, защото трудовият стаж на наетото лице през целия период ще доведе на края до доходи на по-високо ниво.

Примери, поясняващи параграф 70

1. План изплаща брутна сума на доход в размер 1000 единици, които стават установени след 10 години трудов стаж. Планът не осигурява по-нататъшни доходи за следващите години на трудовия стаж.

Доход от 100 единици (1000 делено на 10) се приписва всяка година от първите десет. Разходите по текущия трудов стаж: през всяка от първите десет години отразява вероятността, че наетото лице може да не изпълни десетте години трудов стаж;. За следващите години не се приписват доходи.

2. План изплаща брутна сума като пенсионно възнаграждение в размер 2000 единици на всички работници и служители, които са все още на служба на 55-годишна възраст, след като са положили 20-годишен трудов стаж, или които са все още на служба на 65-годишна възраст независимо от продължителността на техния трудов стаж. За наетите лица, които идват на служба преди 35-годишна възраст, трудовият стаж: първо води до доходи съгласно плана на възраст 35 години (наето лице може да напусне на възраст 30 години и да се върне на 33-годишна възраст, без това да се отрази на размера или измерването на времето за доходи). Тези доходи са зависими от по-нататъшния трудов стаж;. Също така трудовият стаж; след 55-годишна възраст не води до съществено изменение в по-нататъшните доходи. За тези работници и служители предприятието приписва доход в размер на 100 единици (2 000 делено на 20) на всяка година от 35 до 55 годишна възраст.

За работниците и служителите, които идват на служба между 35 и 45 годишна възраст, трудовият стаж; над 20 години няма да доведе до съществено изменение на по-нататъшните доходи. За тези работници и служители предприятието приписва доход в размер 100 единици (2000 делено на 20) на всяка година от първите двадесет.

За работници и служители, което постъпва на служба на 55-годишна възраст, трудовият стаж; над 10 години няма да доведе до съществено изменение на понататъшните доходи. За това наето лице предприятието приписва доход в размер 200 единици (2000 делено на 10) на всяка година от първите десет. За всички работници и служители разохдите по текущия трудов стаж; и сегашната стойност на задължението отразяват вероятността, че наетото лице може да не набере необходимия трудов стаж.

3. Програма за медицинско обслужване след напускане възстановява 40% от разходите на наетото лице за медицинско обслужване след напускане, ако то напусне след повече от 10 и по-малко от 20 години трудов стаж, и 50% от тези разходи, ако наетото лице напусне след 20 или повече години трудов стаж. Съгласно формулата за доходи по плана предприятието приписва 4% от сегашната стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване (40% делено на 10) на всяка от първите 10 години и 1% (10% делено на 10) на всяка от следващите 10 години. Разходите по текущия трудов стаж; през всяка година отразява вероятността, че наетото лице може да не набере необходимия трудов стаж;, за да спечели част или всички доходи. За наети лица, за които се очаква да напуснат в рамките на 10 години, не се приписват доходи.

4. Програма за медицинско обслужване след напускане възстановява 10% от разходите на наетото лице за медицинско обслужване след напускане, ако то напусне след повече от 10 и по-малко от 20 години трудов стаж, и 50% от тези разходи, ако наетото лице напусне след 20 или повече години трудов стаж. Трудовият стаж в по-късните години води до съществено по-високо ниво на доходите, отколкото през по-ранните години. Следователно за работници и служители, за които се очаква да напуснат след 20 или повече години, предприятието приписва доходи по линеен способ съгласно параграф 68. Трудовият стаж; над 20 години не води до съществено изменение на по-нататъшните доходи. Следователно доходът приписан на всяка от първите 20 години, е равен на 2,5% от сегашната стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване (50% делено на 20).

За работници и служители, за които се очаква да напуснат между 10 и 20 години, доходът, приписан всяка от първите десет години, е равен на 1% от сегашната стойност на очакваните разходи за медицинско обслужване. За тези работници и служители не се приписва доход за трудовия стаж: между края на 10-ата година и предвижданата дата на напускане.

За работници и служители, за които се очаква да напуснат в рамките на 10 години, не се присвояват доходи.

71. Когато размерът на дохода е постоянен процент от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж, бъдещото повишение на заплатата ще се отрази на размера на необходимата сума за уреждане на задължението, което съществува по повод на трудовия стаж преди датата на счетоводния баланс, но не създава допълнително задължение. Следователно:

а) за целите на параграф 67, буква б) повишението на заплатата не води до допълнителни доходи, въпреки че размерът на доходите зависи от последната заплата; и

б) размерът на дохода, приписан за всеки период, е постоянен процент от заплатата, към която е свързан този доход.

Пример, поясняващ параграф 71

Работниците и служителите имат право на доход в размер 3% от последната заплата за всяка година прослужен трудов стаж преди 55 годишна възраст. Доход в размер 3% от предвижданата последна заплата се приписва всяка година до 55 годишна възраст. Това е датата, когато по-нататъшният трудов стаж; на наетото лице не води до съществено изменение на понататъшните доходи по плана. Не се приписват доходи за трудовия стаж; след тази дата.

Актюерски разчети

72. Актюерските разчети следва да бъдат непредубедени и взаимно съвместими.

73. Актюерските разчети представляват за предприятието най-добрата приблизителна оценка на променливите, които определят крайната стойност на обезпечаването на план за доходи след напускане. Актюерските разчети обхващат:

а) демографски предположения относно бъдещите характеристики на настоящите и бившите работници и служители (и лицата на тяхна издръжка), които отговарят на изискванията за получаване на доходи; демографските предположения третират такива въпроси като:

(i) смъртност както по време наемния договор, така и след това;

темп на текучеството на заетите, нетрудоспособност и преждевременно пенсиониране;

(ii)процент на членовете по плана с лица на тяхна издръжка, които ще отговарят на изискванията за получаване на доходи; и

(iii) размер на исковете по плановете за медицинско обслужване; и

б) финансови предположения, третиращи такива въпроси като:

(i) дисконтов процент (виж параграфи 78 - 82);

(ii) нива на бъдещи заплати и доходи (виж параграфи 83 - 87);

(iii) в случаите на доходи под формата на медицинско обслужване - разходите за бъдещо медицинско обслужване, в т.ч., където е съществено, стойността на администрирането на исковете и изплащането на доходите (виж параграфи 88 - 91); и

(iv) предвижданата норма на възвръщаемост от активите по плана за доходи на работници и служители (виж параграфи 105 - 107).

74. Актюерските разчети са непредубедени, ако те не са нито непредпазливи, нито прекалено консервативни.

75. Актюерските разчети са взаимно съвместими, ако те отразяват икономическите зависимости между факторите, такива като инфлация, темп на повишаване на заплатите, възвръщаемост от активите по плана за доходи на работници и служители и дисконтовия процент. Например всички разчети, които са зависими от определено ниво на инфлация (такива като предположения относно лихвените равнища, както и нарастването на заплатите и доходите), във всеки даден бъдещ период допускат едно и също ниво на инфлация за този период.

76. Предприятието определя дисконтовия процент и другите финансови предположения в номинално изражение, освен когато приблизителните оценки в реално изражение (коригирани с инфлацията) са по-надеждни, например в условията на свръхинфлационна икономика (виж МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики), или когато доходите са индексно обвързани и съществува развит пазар на индексно обвързани облигации в същата валута и със същия срок.

77. Финансовите предположения следва да бъдат базирани на пазарните очаквания към датата на счетоводния баланс за периода, през който задълженията трябва да бъдат уредени.

Актюерски разчети: дисконтов процент

78. Коефициентът, използван за дисконтиране на задълженията за изплащане на доходи след напускане (както финансирани, така и нефинансирани), следва да бъде определен в съответствие с пазарните доходи (печалби) към датата на счетоводния баланс, които носят първокачествени корпоративни облигации. В страни, където не съществува силно развит пазар на такива облигации, следва да се използва пазарният доход към датата на счетоводния баланс на правителствени облигации. Валутата и срокът на корпоративните или правителствените облигации трябва да съответства на валутата и предвиждания срок на задълженията за изплащане на доходи след напускане.

79. Нормата на дисконтиране е актюерско предположение, което оказва съществен ефект. Дисконтовият процент отразява стойността на парите във времето, но не и актюерския или инвестиционен риск. Освен това дисконтовият процент не отразява специфичния за предприятието кредитен риск, породен от кредиторите на същото, нито пък риска, че бъдещата действителност може да се различава от актюерските разчети.

80. Коефициентът на дисконтиране следва да отразява предполагаемия момент на изплащане на доходите. В практиката предприятието често постига това посредством прилагането на единичен среднопретеглен дисконтов процент, който отразява този момент, размера на изплащаните доходи и валутата, в която тези доходи ще бъдат платени.

81. В някои случаи може да няма развит пазар на облигации с достатъчно дългосрочен падеж, който да съвпада с предвиждания падеж на всички плащания на доходи. В такива случаи предприятието използва текущите пазарни норми на доходност с подходящ срок на падеж, за да дисконтира плащанията, които са с по-кратък срок, и пресмята коефициента на дисконтиране на плащанията с по-дългосрочен

падеж посредством екстраполиране на текущите пазарни норми по кривата на доходите. Общата сума на сегашната стойност на задължение за изплащане на дефинирани доходи навярно няма да бъде особено чувствителна към дисконтовия процент, приложен върху частта от доходите, които са платими след датата на най-дългосрочния падеж на наличните на пазара корпоративни или правителствени облигации.

82. Нарастването на дохода се изчислява, като се умножи коефициентът на дисконтиране, определен в началото на периода, по сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи през целия този период и като се вземат предвид всички съществени изменения на задължението. Сегашната стойност на задължението ще се различава от задължението, признато в счетоводния баланс, понеже задължението е признато след приспадането на справедливата стойност на всички активи по плана и понеже някои актюерски печалби и загуби, както и някои разходи по минал трудов стаж не са признати веднага. (Допълнение А илюстрира изчисляването на нарастването на дохода.)

Актюерски разчети: заплати, доходи и разходи за медицинско обс