РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 29 май 2000 година относно засилване на защитата срещу фалшифициране на пари чрез наказателни и други санкции, с оглед пускането в обращение на еврото


Текст на документа в сайта на EUR-Lex


СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,


като взе предвид инициативата на Федерална република Германия1,


като взе предвид становището на Европейския парламент2,


като има предвид, че:


(1) Регламент (ЕО) №974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото3 определя 1 януари 2002 г. за дата на въвеждане на еврото и задължава участващите държави–членки да предвидят подходящи санкции срещу подправянето и фалшификацията на евробанкнотите и евромонетите.

(2) Следва да се вземе предвид съобщението на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейската централна банка от 23 юли 1998 г., озаглавено “Защита на еврото – за борба срещу фалшифицирането на пари”.

(3) Следва да се вземе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 17 ноември 1998 г. относно съобщението на Комисията от 23 юли 1998 г. до Съвета, до Европейския парламент и до Европейската централна банка “Защита на еврото – за борба срещу фалшифицирането на пари”4.

(4) Следва да се вземе предвид препоръката на Европейската централна банка от 7 юли 1998 г. относно приемането на някои мерки за засилването на правната защита на банкнотите и монетите в евро5.

(5) Следва да се вземат предвид разпоредбите на Международната конвенция от 20 април 1929 г. за премахване и преследване фабрикуването на фалшиви парични знаци и Протокола към нея.

(6) Следва да се вземе предвид особеното значение на еврото за Европа и на принципа за недискриминация, обявен в член 5 от Конвенцията от 1929 г., по силата на който е необходимо да се следи за налагането на строги наказателни и други санкции за тежки престъпления като фалшифициране на еврото или на други валути.

(7) Еврото е изложено на риска от подправяне и фалшификация, особено поради значението си в световен мащаб.

(8) Следва да се вземе предвид факта, че вече има доказателства за измами по отношение на еврото.

(9) Следва да се гарантира, че еврото е защитено по съответен начин във всички държави-членки чрез приемане на ефективни наказателни мерки, дори преди пускането в обращение на монетите и банкнотите, определено за 1 януари 2002 г., с цел запазването на необходимата надеждност на новата валута и избягването на тежки икономически последици.

(10) Следва да се вземе предвид Резолюцията на Съвета от 28 май 1999 г. относно засилване на защита чрез наказателни санкции срещу фалшифицирането на пари с оглед пускането в обращение на еврото6 , както и нейните ръководни насоки за създаване на задължителен правен инструмент,


ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:


Член 1


Определения


По смисъла на настоящото рамково решение :


- “Конвенция” означава Международната конвенция от 20 април 1929 г. за премахване и преследване фабрикуването на фалшиви парични знаци , както и Протокола към нея 7,


- “паричен знак” означава книжни пари (включително банкнотите) и металически монети, чието обращение е законово разрешено, включително банкнотите и монетите, номинирани в евро, чието обращение е законово разрешено съгласно Регламент ( ЕО) № 974/98,


- “юридическо лице” означава всяка организация, която притежава този статут по силата на действащото национално законодателство, с изключение на държавите или другите обществени органи, които осъществяват държавната власт, както и международните публични организации.


Член 2


Отношение към Конвенцията


1. Настоящото рамково решение има за цел да допълни разпоредбите на Конвенцията и да улесни прилагането им от държавите-членки, съгласно, посочените по-долу разпоредби.

2. За тази цел държавите-членки, които още не са подписали Конвенцията, се задължават да се присъединят към нея.

3. Произтичащите от Конвенцията задължения остават ненакърнени.


Член 3


Общи състави на престъпления


1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че следните деяния са наказуеми:


а) всички измами, които са свързани с производство или подправяне на пари, независимо от използваните средства за постигане на резултата;


б) пускане на фалшиви парични знаци в обращение с цел измама;


в) вносът, износът, пренасянето, получаването или снабдяването с фалшиви парични знаци с цел пускане в обращение и със знанието, че са фалшиви;


г) производството, получаването, снабдяването или притежаването с цел измама:

- на инструменти, предмети, компютърни програми, и всякакви други средства, които са специално предназначени за производство на фалшиви парични знаци или за подправянето на парични знаци

или

- холограми или други елементи, които служат за защита на паричните знаци срещу фалшификация.


2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че участието или подбуждане към деянията по параграф 1, както и опитът за извършване на деянията по параграф 1, букви от а) до в) са наказуеми.


Член 4


Допълнителни състави на престъпления


Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че деянията по член 3 са наказуеми и когато се отнася за банкноти или монети, за чието производство са използвани законни съоръжения или материали, в нарушение на правата или на условията, по силата на които компетентните органи могат да пускат парите в обращение и без съгласието на тези органи.


Член 5


Неемитирани пари, които са предназначени да бъдат пуснати в обращение


Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че деянията по член 3 и член 4 се наказват, в случай че:


а) те се отнасят до бъдещите банкноти и монети в евро и са извършени преди 1 януари 2002 г.;


б) те се отнасят до банкноти и монети, които въпреки че са предназначени за пускане в обращение, все още не са емитирани и принадлежат към парични знаци, чието обращение е разрешено със закон.


Член 6


Санкции


1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че действията, предвидени в членове 3 - 5 подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции, включително и лишаване от свобода, които могат да доведат до екстрадиция.


2. Престъпленията, свързани с производство или подправяне на пари, които са предвидени в член 3, параграф 1, буква а) се наказват с лишаване от свобода, с максимален размер, който не може да бъде по-малко от осем години.


Член 7


Подсъдност


1. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 2 от настоящия член:

- всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да установи подсъдността си във връзка със предвидените в членове 3 - 5 престъпления, когато нарушението е извършено изцяло или отчасти на нейната територия,

- член 8, член 9, както и член 17 от Конвенцията се прилагат към престъпленията по членове 3 - 5 от настоящото рамково решение.


2. Държавите-членки, които са приели еврото, предприемат съответните мерки, за да гарантират, че фалшифицирането подлежи на преследване по съдебен ред, поне по отношение на еврото, независимо от националността на извършителя на деянието и от мястото, където е било извършено.


3. Когато повече от една държава-членка има правомощия и може да предприеме съдебно преследване за едни и същи деяния, държавите-членки си сътрудничат, за да решат коя от тях преследва извършителя или извършителите на деянието, с цел съсредоточаване на преследването в само в една държава-членка, когато това е възможно.


Член 8


Отговорност на юридическите лица


1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че на юридическите лица може да се търси отговорност за деянията по членове 3 - 5, които са извършени за тяхна сметка от всяко лице, което действа самостоятелно или в качеството си на член на орган на юридическото лице, който има ръководна длъжност в него на основание на:


- представителна власт относно юридическото лице

или

- пълномощие за вземане на решения от името на юридическото лице,

или

- пълномощие да упражнява контрол в юридическото лице,


както и за участието им в извършването на такива наказуеми деяния, в качеството им на съучастници или подбудители за извършване, или при опит за извършване на деяния, които са предвидени в член 3, параграф 1, букви а) и б).


2. Като се изключат случаите по параграф 1, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че на дадено юридическо лице може да се търси отговорност, когато отсъствието на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е позволило извършването на деяния, което е предвидено в членове 3 - 5, в полза на посоченото юридическо лице от негов подчинен.


3. Отговорността на юридическото лице по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателно преследване на физическите лица, които са извършители, подбудители или съучастници в деянията по членове 3 - 5.


Член 9


Санкции за юридическите лица


1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че дадено юридическо лице, което носи отговорност по смисъла на член 8, параграф 1, подлежи на ефективни, съответстващи на престъплението и възпиращи санкции и евентуално на други санкции, по-специално:


а) отнемане на правото на обществени субсидии или помощи;


б) временна или постоянна забрана за извършване на търговска дейност;


в) поставяне под съдебен надзор;


г) съдебна заповед за ликвидация.


2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице, което носи отговорност по смисъла на член 8, параграф 1, може да подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.


Член 10


Териториален обхват


Настоящото рамково решение се прилага по отношение на Гибралтар.


Член 11


Въвеждане в законодателството


1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки в съответствие с настоящото рамково решение до 31 декември 2000 г. по отношение на член 5, буква а) и най-късно до 29 май 2001 г. по отношение на останалите разпоредби.


2. Държавите-членки предоставят на Генералния секретариат на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка в същите срокове, текста на разпоредбите, които привеждат националните им законодателства в съответствие със задълженията, които произтичат от настоящото рамково решение. Въз основа на доклад, които е съставен на основата на тази информация и на писмения отчет на Комисията, Съветът оценява в каква степен държавите-членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение.


Член 12


Влизане в сила


Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейската общност.


Съставено в Брюксел на 29 май 2000 година.



За Съвета:


A. COSTA


Президент




ПРИЛОЖЕНИЕ


ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ


Австрия се позовава на възможността, която й предоставя член 18, параграф 2 от Втория протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ С 221, 19.7.1997 г., стр.11), да не бъде обвързана с член 3 и член 4 от Протокола за срок от пет години, и заявява с настоящата декларация, че през този период ще изпълнява задълженията, които произтичат от член 8 и член 9 от рамковото решение.


_________________________

1 ОВ С 322, 10.11.1999 г.,стр. 6.

2 Становище, дадено на 17 февруари 2000 г. (още непубликувано в Официален вестник).

3 ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1.

4 ОВ С 379, 7.12.1998 г., стр. 39.

5 ОВ С 11, 15.1.1999 г., стр. 13.

6 ОВ С 171, 18.6.1999 г., стр. 1.

7 № 2623, стр.372, Сборник договори на Обществото на народите от 1931 г. Подписани в Женева на 20 април 1929 г.

32000F0383 - редактиран


Untitled Page