РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 28 ноември 2002 година за укрепване на наказателноправната рамка за противодействие на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой


СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


на основание договора за Европейския съюз и по-специално неговия член 29, член 31, буква д), и член 34, параграф 2, буква б),



на основание инициативата на Република Франция (1),


на основание становището на Европейския парламент (2),


отчитайки следното:


(1) Една от целите на Европейския съюз е да гарантира на гражданите си високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като изработи общо действие между държавите-членки в полицейското, съдебно и наказателно сътрудничество.

(2) В тази рамка е необходимо да се противодейства на помощта за незаконната имиграция, не само когато става въпрос за незаконно преминаване на границата, но и когато тя подхранва мрежи за експлоатация на човешки същества.

(3) За тази цел е от съществено значение да се постигне сближаване на съществуващите правни норми, по-специално точното определение на разглежданото престъпление и изключенията, предмет на Директива 2002/90/ЕС на Съвета от 28 ноември 2002 за определяне на подпомагане на незаконното влизане, транзит и престой (3), и, от друга страна, минимум правила в областта на санкциите, отговорностите на юридическите лица и подсъдността, които са обект на настоящото рамково решение.

(4) Съществено е да не се ограничават възможните действия само до физическите лица и да се предвидят мерки за отговорността на юридическите лица.

(5) Настоящото рамково решение допълва други инструменти за борба срещу незаконната имиграция, незаконната заетост, търговията с хора и сексуалната експлоатация на децата.

(6) По отношение на Исландия и Норвегия настоящата директива представлява доразвитие на разпоредбите на достиженията на правото на ЕС от Шенген, по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за присъединяване на тези държави към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото на ЕС от Шенген (4), в областта, посочена в член 1, буква Е на Решение 1999/437/ЕС на Съвета (5) относно някои правила за прилагането на това Споразумение.

(7) Обединеното кралство участва в настоящата директива съгласно член 5 на Протокола за интегриране на достиженията на правото на ЕС от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и съгласно член 8, параграф 2 на Решение 2000/365/ЕС на Съвета от 29 май 2000 относно искане на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото на ЕС от Шенген (6).

(8) Ирландия участва в настоящата директива съгласно член 5 на Протокола за интегриране на достиженията на правото на ЕС от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и съгласно член 6, параграф 2 на Решение 2002/192/ЕС на Съвета от 28 февруари 2002, по отношение искането на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото на ЕС от Шенген (7).



ПРИЕ НАСТОЯЩЕТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:


Член 1


Наказания


1. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че престъпленията, посочени в членове 1 и 2 на Директива 2002/90/ЕО ще подлежат на ефективни, съответстващи и възпиращи наказания, които могат да бъдат основание за екстрадиция.

2. При необходимост наказанията, посочени в параграф 1 могат да се придружават от следните мерки:

- конфискация на превозното средство, с което е извършено престъплението,

- забрана да се упражнява лично или чрез поставено лице професионалната дейност, при изпълнение на която е било извършено престъплението,

- експулсиране.


3. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че престъпленията, посочени в членове 1, параграф 1, буква а) и в подходяща степен, член 2, буква а), на Директива 2002/90/ЕО, когато са извършени с цел печалба, ще подлежат на наказания с лишаване от свобода до осем години, когато са извършени при следните условия:

- престъплението е извършено в рамките на престъпна организация, така както е определена в Съвместно действие 98/733/ ПВР (8),

- извършването на престъплението е застрашило живота на лицата, обект на престъплението.


4. Ако е необходимо за запазване равновесието на наказателния режим на държавата-членка, действията посочени в параграф 3, може да подлежат на присъди с лишаване от свобода до шест години, при условие, че това е максималната най-строга присъда за други подобни тежки престъпления.


Член 2


Отговорност на юридическите лица


1. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица ще носят отговорност за престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, когато са извършени за тяхна сметка от лице, действащо от свое име или в качеството си на член на техен ръководен орган, ако е налице едно от следните условия:


- лицето представлява юридическото лице, или


- има правото да взима решения от името на юридическото лице, или


- има контролни функции в рамките на юридическото лице.


2. Освен случаите по параграф 1, всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че дадено юридическо лице ще носи отговорност, когато поради липса на надзор или контрол от страна на лицата, посочени в параграф 1, е допуснало лице под негова юрисдикция да извърши престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, за сметка на въпросното юридическо лице.

3. Отговорността на юридическото лице по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателни преследвания срещу физическите лица, извършители, подбудители или съучастници на престъпленията, посочени в параграф 1.


Член 3


Санкции срещу юридическите лица



1. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че дадено юридическо лице, отговорно по смисъла на член 2, параграф 1, ще подлежи на ефективни, съответстващи и възпиращи наказания, включващи наказателни или ненаказателни глоби и евентуално други санкции като:


а) мерки за прекратяване на достъп до обществени облаги или обществени помощи;


б) мерки за временна или постоянна забрана за извършване на търговска дейност;


в) поставяне под съдебно наблюдение;


г) съдебна мярка за разтурване.


2. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че всяко юридическо лице, отговорно по смисъла на член 2, параграф 2, ще подлежи на ефективни, съответстващи и възпиращи наказания или мерки.


Член 4


Подсъдност


1. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да определи подсъдността на престъпленията по член 1, параграф 1, които са извършени:


а) изцяло или отчасти на нейна територия, или

б) от неин гражданин, или

в) за сметка на юридическо лице на нейна територия.


2. Като се вземе предвид член 5, всяка държава-членка може да реши, че няма да прилага, или ще прилага само при специфични случаи и условия, правилото за подсъдност, посочено в:


- параграф 1, буква б)

- параграф 1, буква в)


3. Всяка държава-членка уведомява писмено генералния секретариат на Съвета за решението си как ще прилага параграф 2, като посочва при нужда специфичните условия или обстоятелства, при които ще прилага решението си.


Член 5


Екстрадиция и наказателно преследване


1. а) Всяка държава-членка, която по силата на своето национално законодателство не екстрадира свои граждани, ще предприеме необходимите мерки, за да определи подсъдността на престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, когато са извършени от нейни граждани извън нейна територия.


б) Всяка държава-членка, чийто гражданин е заподозрян в извършване в друга държава-членка на престъпление, посочено в член 1, параграф 1, която не екстрадира това лице в тази друга държава-членка с единствен мотив неговата националност, предава делото на своите компетентни органи, за да започнат те преследване, ако е необходимо. За да се извърши това преследване, досиетата, информацията и документите, имащи отношение към извършеното престъпление, се предават съгласно процедурите, посочени в член 6, параграф 2 на Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957. Молещата държава-членка е уведомена за започналото преследване и за резултатите от него.


2. За целите на този член, понятието "гражданин" на държава-членка следва да се тълкува съгласно декларация на тази държава-членка, направена в съответствие с член 6, параграф 1, точки б) и в) на европейската конвенция за екстрадиция, при нужда изменена със съответните декларации към конвенцията за екстрадиция между държавите-членки на Европейския съюз (9).


Член 6


Международно бежанско право


Настоящото рамково решение се прилага без да накърнява защитата на бежанците и на лицата, които търсят убежище, съгласно международните актове за бежанците или други международни инструменти относно правата на човека, при спазването на международните задължения на държавите-членки по силата на членове 31 и 22 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951, изменена с Протокола от Ню Йорк от 1967.


Член 7


Обмен на информация между държавите-членки


1. Ако някоя държава-членка е уведомена за престъпление, посочено в член 1, параграф 1, което представлява престъпление според законодателството на друга държава-членка за влизане или престой на чужденци, тя уведомява за това въпросната държава-членка.

2. Всяка държава-членка, която прецени, че е нарушено нейното законодателство за влизане или престой на чужденци, и поиска от друга държава-членка да започне преследване на престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, трябва да уточни чрез официален доклад или с удостоверение, издадено от компетентните органи, кои законодателни разпоредби на нейно вътрешно право са били нарушени.


Член 8


Териториално прилагане


Настоящото рамково решение се прилага и по отношение на Гибралтар.


Член 9


Прилагане


1. Държавите-членки приемат необходимите мерки за изпълнението на това рамково решение, най-късно до 5 декември 2004.

2. До тази дата държавите-членки уведомяват Генералния секретариат на Съвета и Комисията за текста на разпоредбите, които транспонират в тяхното национално право задълженията, които им налага настоящото рамково решение. Въз основа на тази информация Комисията ще изготви доклад, на базата на този доклад Съветът ще провери, най-късно до 5 юни 2005, в каква степен държавите-членки са се съобразили с разпоредбите на настоящото рамково решение.


Член 10


Отмяна


Разпоредбите на член 27, параграфи 2 и 3, от Шенгенската конвенция от 1990 се отменят от 5 декември 2004. Ако някоя държава-членка изпълни настоящото рамково решение съгласно член 9, параграф 1, преди тази дата, въпросните разпоредби престават да се прилагат по отношение на тази държава-членка от датата на изпълнението.


Член 11


Влизане в сила


Настоящото рамково решение влиза в сила при публикуването му в Официалния вестник.


Съставено в Брюксел на 28 ноември 2002


За Съвета

Председател

B.HAARDER


_________________________

1 ОВ C 253 от 4.9.2000, стр. 6.

2 ОВ C 276 от 1.10.2001, стр. 244.

3 вж. стр. 17 на този Официален вестник.

4 ОВ L 176 от 10.7.1999, стр. 36.

5 ОВ L 176 от 10.7.1999, стр. 31.

6 ОВ L 131 от 1.6.2000, стр. 43.

7 ОВ L 64 от 7.3.2002, стр. 20.

8 ОВ L 351 от 29.12.1998, стр. 1.

9 ОВ C 313 от 23.10.1996, стр. 12.


32002F0946- редактиран


Untitled Page