РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 27 януари 2003 година относно защита на околната среда чрез наказателното право


СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по специално член 29, член 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,


като взе предвид инициативата на Кралство Дания 1,


като взе предвид становището на Европейския парламент2 ,


като има предвид, че:


(1) Съюзът е загрижен от увеличаването на престъпленията срещу околната среда и ефекта от тях, който все повече надхвърля границите на държавите, в които престъпленията се извършват.


(2) Тези престъпления представляват заплаха за околната среда и затова изискват твърд отговор.


(3) Престъпленията срещу природата са проблем, пред който се изправят държавите-членки заедно, затова трябва да се предприеме съгласувано действие за защита на природата посредством нормите на наказателното право3.


(4) Европейската комисия е изпратила през март 2001 г. предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, която да се отнася до закрилата на околната среда чрез наказателното право4, която да се основана на член 175, параграф 1 от Договора за създаването на Европейската общност.


(5) Съветът смята за подходящо да включи някои от материалните разпоредби, съдържащи се в предлаганата директива в настоящето рамково решение, и по-специално тези, които определят кое поведение представлява престъпление по смисъла на националното законодателство на държавите-членки.


(6) Европейският парламент представи своето становище за предложената директива на 9 април 2002 г. Европейската комисия внесе през октомври 2002 г. изменено предложение за директива, по силата на член 250, параграф 2 от Договора за създаването на Европейската общност. Съветът не смята за необходимо да измени настоящото рамково решение на тази основание.


(7) Съветът разгледа това предложение, но стигна до заключението, че мнозинството, което се изисква за приемането му от Съвета, няма да се постигне. Това мнозинство счита, че предложението надхвърля правомощията, които са предоставени на Общността от Договора за създаването на Европейската общност и че целите му могат да се постигнат посредством приемането на рамково решение на основание на раздел VІ от Договора за Европейски съюз. Съветът също счита, че настоящето рамково решение, на основание на член 34 от Договора за Европейски съюз, е правилният акт за налагане на държавите-членки на задължението да предвидят наказателноправни санкции. Измененото предложение, което е внесено от Комисията, нямаше характера, който да позволи на Съвета да измени своята позиция в това отношение.


(8) Не само физическите, но и юридическите лица трябва да носят отговорност за извършването на престъпленията срещу околната среда.


(9) Държавите-членки трябва да създадат широкообхватна съдебна компетентност по отношение на тези престъпления по такъв начин, че физическите и юридическите лица да не могат да избегнат преследването по силата на простия факт, че престъплението не е извършено на тяхна територия.


(10) На 4 ноември 1998 г. Съветът на Европа прие Конвенция за защита на околната среда чрез наказателното право, която е взета предвид в разпоредбите на настоящия акт,



ПРИЕ ТОВА РАМКОВО РЕШЕНИЕ:


Член 1


Определения



За целите на настоящото рамково решение:


а) "неправомерно" означава нарушаване на закона, на административен акт или решение, което е прието от компетентните органи, включително тези със сила на задължителни разпоредби на правото на Общността, които са насочени към закрила на околната среда;

б) "вода" означава всички видове почвени и повърхностни води, включително водата на езерата, реките, океаните и моретата;


в) "юридическо лице" означава всеки правен субект, който има такова правно положение по силата на приложимото право, освен държавните или другите публични органи, които действат при упражняване на своите суверенни права и публичните международни организации.


Член 2


Умишлени престъпления


Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за инкриминирането в своето национално законодателство на:


а) изхвърляне, отделяне или въвеждане на количество вещества или йонизираща радиация във въздуха, почвата или водата, което причинява смърт или тежки увреждания на лице;


б) неправомерно изхвърляне, отделяне или въвеждане на количество вещества или йонизираща радиация във въздуха, почвата или водата, което причинява или може да причини тяхното продължително или основно нарушаване, или смърт, или тежко увреждане на лице, или значително увреди защитени обекти, имущество, животни или растения;


в) неправомерно разпореждане, третиране, складиране, превозване, износ или внос на отпадъци, включително на опасни отпадъци, което причинява или може да причини смърт или тежко увреждане на лице, или значителна вреда на качеството на въздуха, почвата, водата, животните или растенията;


г) неправомерно управление на завод, в който се извършва опасна дейност, и която извън завода причинява или може да причини смърт или тежко увреждане на лице, или значително да увреди качеството на въздуха, почвата, водата, животните или растенията;


д) неправомерно производство, третиране, складиране, използване, превозване, износ или внос на ядрени материали или техните опасни радиоактивни вещества, които причиняват или могат да причинят смърт или сериозно нараняване на лице, или значително увреждане на качеството на въздуха, почвата, водата, животните или растенията;


е) неправомерно притежание, взимане, повреждане, убиване или търговия с видове от защитена дива фауна или флора или части от тях, най-малкото когато са заплашени от изчезване, по смисъла на определението за това в националното законодателство;


ж) неправомерна търговия с вещества, обедняващи озоновия слой;


когато тези деяния са извършени умишлено.


Член 3


Престъпления по непредпазливост


Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за инкриминирането по националното право на деяния по член 2, които са извършени по непредпазливост, или най-малкото при груба небрежност.


Член 4


Извършителство и подбудителство


Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че участието в или подбуждането към поведението, споменато в член 2, се наказва.


Член 5


Наказания



1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че деянията по член 2 и 3 са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, които включват, най-малкото в тежките случаи, лишаване от свобода, които могат да дадат право на екстрадиция.


2. Наказанията по параграф 1 могат да се придружават от други мерки или санкции, особено с отнемането на качеството на физическото лице да упражнява дейност, за която се изисква официално разрешение или одобрение, или от учредяване, управление или ръководене на компания или фондация, когато фактите, които са довели до неговото или нейното осъждане, разкриват очевидния риск, че същия вид наказуема дейност може да бъде продължена.


Член 6


Отговорност на юридическите лица



1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки да гарантира, че юридическите лица могат да бъдат привличани към отговорност за деянията по член 2 и 3, които са извършени за тяхна сметка от лице, което действа самостоятелно или като част от органите на юридическото лице, което заема ръководна длъжност в юридическото лице, на основание на:


а) право да представлява юридическото лице, или


б) право да взема решения от името на юридическото лице, или


в) право да упражнява контрол над юридическото лице, както и за участие като помагачи и подбудители в извършването на деянията по член 2.


2. Извън случаите по параграф 1, всяка държава-членка предприема необходимите мерки да гарантира, че юридическото лице може да носи отговорност, когато не е осъществявано наблюдение или контрол от лицата по параграф 1, което е довело до извършването на деянията по член 2 и 3 за сметка на това юридическо лице от лицето, под чиято власт то се е намирало.


Отговорността на юридическите лица по смисъла на параграф 1 и 2 не изключва наказателното преследване срещу физическите лица, които са извършители, подбудители или помагачи на деянията по член 2 и 3.


Член 7


Санкции за юридическите лица



Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица, които носят отговорност по смисъла на член 6, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които включват глоби от наказателноправен или ненаказателноправен характер, както и могат да включват други санкции като:


а) прекратяване на правото на обществени придобивки и помощи;


б) временно или постоянно отнемане на правото за осъществяване на индустриални или търговски дейности;


г) поставяне под съдебно наблюдение;


д) съдебна заповед за ликвидация;


е) задължение за приемане на особени мерки, за да бъдат избегнати последиците от деяние, аналогично с деянието, което обосновава наказателната отговорност.


Член 8


Подсъдност



1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за установяването на своята наказателна подсъдност по отношение на престъпленията по член 2 и 3, когато престъплението е било извършено:


а) напълно или частично на нейната територия, дори ако последиците от престъплението са настъпили изцяло другаде;


б) на борда на кораб или на самолет, които е регистриран на нейна територия или лети под нейния флаг;


в) в полза на юридически лица, с регистриран офис на нейна територия;


г) от някой от нейните граждани, ако престъплението е наказуемо по наказателното право, там където е извършено или мястото, на което е извършено, не попада под каквато и да е било съдебна подсъдност.


2. При спазване на условията на член 9, всяка държава-членка може да реши, че няма да прилага, или че ще прилага само в особени случаи или обстоятелства, правилото на подсъдност, която е предвидено в:


а) параграф 1, буква в);


б) параграф 1, буква г);


Член 9


Екстрадиция и наказателно преследване



1. а) Всяка държава-членка, която по силата на своето законодателство все още не екстрадира своите собствени граждани, предприема необходимите мерки за установяването на своята компетентност за престъпленията по член 2 и 3, когато са извършени извън нейната територия.


б) Всяка държава-членка, когато някой от нейните граждани е обвинен в извършването в друга държава-членка на престъпленията по член 2 и 3, и все още не е екстрадирала това лице в тази друга държава-членка единствено на основание неговата националност, предоставя случая на своите компетентни органи за целите на наказателното преследване. За да може да се осъществи наказателното преследване, данните, информацията и доказателствата, които са свързани с престъплението, се предоставят в съответствие с процедурите по член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за екстрадицията. Молещата страна се уведомява за започнатото производство и неговия изход.


2. За целите на този член, понятието гражданин на държава-членка се определя в съответствие с декларацията, направена от тази държава, по смисъла на член 6, парграф 1, букви б) и в) от Европейската конвенция за екстрадицията от 13 декември 1957 г.


Член 10


Прилагане



1. Държавите-членки приемат необходимите мерки да се съобразят с разпоредбите на това рамково решение преди 27 януари 2005 г.


2. Преди 27 април 2005 г. държавите-членки предоставят на Генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, с което транспонират в своето национално право задълженията, които са им наложени от това рамково решение. Въз основа на тази информация и на писмения доклад от Комисията, Съветът, не по-късно от 27 януари 2006 г., проверява степента, в която държавите-членки са предприели мерките, които са необходими за съобразяването с това рамково решение.


Член 11


Териториално приложение


Настоящото рамково решение се прилага в Гибралтар.


Член 12


Влизане в сила


Настоящото рамково решение влиза в сила от датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.


Изготвено в Брюксел на 27 януари 2003 година.


За Съвета:

Председател

G.PAPANDREOU



ПРИЛОЖЕНИЕ


Съветът отбелязва, че Австрия възнамерява да се съобрази с член 2, букви е) и ж) дотолкова, доколкото се касае до маловажни случаи и с член 3, чрез предвиждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в административно-наказателното право.


_________________________

1 OВ C 39, 11.2.2000 г., стр. 4.

2 Становище, дадено на 7 юли 2000 г. (OВ C 121, 24.4.2001 г., стр. 494) и на 9 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

3 Виж настоящото приложение.

4 OВ C 180 E, 26.6.2001 г., стр. 238.


32003F0080- редактиран


Untitled Page