КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА АЛПИТЕ (АЛПИЙСКА КОНВЕНЦИЯ)


ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,


ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,


ИТАЛИЯНСКАТА РЕПУБЛИКА,


РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ,


КНЯЖЕСТВО ЛИХТЕНЩАЙН,


РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,


ШВЕЙЦАРСКАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ


и


ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,



КАТО ОСЪЗНАВАТ, че Алпите са една от най-големите запазени природни области в Европа, която със своята изключително уникална и разнообразна естествена среда, култура и история представлява икономическо, културно, възстановително и жизнено пространство в сърцето на Европа, ползвано от много голям брой народи и страни,


КАТО ПРИЗНАВАТ, че Алпите представляват жизненото и икономическото пространство за местното население, а също така са жизнено важни за извън алпийските региони, например като място на важни транспортни пътища,


КАТО ПРИЗНАВАТ факта, че Алпите представляват необходимо жизнено пространство и убежище за много защитени видове растения и животни,


КАТО ОСЪЗНАВАТ значителните различия, които съществуват между националните правни системи, природните условия, разпределението на населението, селското и горското стопанство, състоянието и развитието на икономиката, обема на трафика и естеството и интензивността на туризма,


КАТО ОСЪЗНАВАТ, че непрекъснато нарастващите въздействия, причинявани от хората, все повече застрашават алпийския регион и неговите екологични функции, и че вредата е или непоправима или може да се коригира с големи усилия, със значителни разходи и, като правило, за голям период от време,


УБЕДЕНИ в необходимостта от съгласуваност между икономическите интереси и екологичните изисквания,


КАТО СЛЕДВАТ резултатите от първата Алпийска конференция на министрите по околната среда, проведена в Berchtesgaden от 9 до 11 октомври 1989 г.,


СЕ ДОГОВОРИХА ЗА СЛЕДНОТО:


Член 1


Обхват


1. Предмет на Конвенцията е алпийският регион, описан в приложението.


2. При депозирането на документите си за ратификация, приемане или одобрение или по всяко време след това всяка договаряща се страна може да разшири приложението на настоящата конвенция до допълнителни части от националната си територия, като направи декларация пред депозитаря, Република Австрия, при условие че това е необходимо за прилагането на разпоредбите на Конвенцията.


3. Всяка декларация, направена съгласно параграф 2, може да бъде оттеглена по отношение на всяка определена в нея национална територия с нотификация, адресирана до депозитаря. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаването от депозитаря на тази нотификация.


Член 2


Общи задължения


1. Договарящите се страни следват цялостна политика за запазването и защитата на Алпите като прилагат принципите на превенция, заплащане от замърсителя (принципът “замърсителят плаща”) и сътрудничество, след внимателното съобразяване с интересите на всички алпийски държави, техните алпийски региони и Европейската икономическа общност, както и чрез разумното и устойчиво използване на ресурси. Трансграничното сътрудничество в алпийския регион се засилва и разширява както по отношение на територията, така и по отношение на броя на защитените обекти.


2. С оглед постигането на назованата в параграф 1 цел, договарящите се страни вземат подходящи мерки, по-специално в следните области:


a) население и култура – целта е да се зачита, съхранява и насърчава културната и социалната независимост на местното население и да се гарантира основата за неговия жизнен стандарт, по-специално екологично разумното установяване и икономическото развитие, както и да се насърчава взаимното разбиране и сътрудничество между алпийските и извън алпийските населения;


б) регионално планиране – целта е да се осигури икономическото и рационално използване на земята и разумното, хармонично развитие на целия регион, по-специално като се поставя акцент върху природните заплахи, предотвратяване недостатъчното и свръх използването на земя и запазването или възстановяването на природната среда чрез подробно изясняване и оценка на изискванията за използване на земя, далновидно цялостно планиране и координация на взетите мерки;


в) превенция на замърсяването на въздуха – целта е драстичното намаляване на емисията на замърсители и проблемите на замърсяването в алпийския регион, заедно с доставянето на вредни вещества с произход извън региона, до ниво, което не е вредно за хората, животните и растенията;


г) запазване на почвите – целта е да се намалят количествените и качествените вреди върху почвата, по-специално чрез прилагането на методи на селското и горското стопанство, които не нарушават почвата, чрез минимум взаимодействие с почвата и земята, контрол върху ерозията и ограничаване на уплътняването на почвата;


д) управление на водите – целта е да се съхранят или да се възстановят чисти водни системи, по-специално чрез поддържането на чистотата на езерата и реките, чрез прилагането на естествени хидравлични инженерингови техники и чрез използването на водната енергия, което служи на интересите както на местното население, така и на околната среда;


е) запазване на природата и на селските райони – целта е да се защитят, съхранят и, когато е необходимо, да се възстановят естествената околна среда и селските райони, така че екосистемите да могат да функционират, животинските и растителните видове, включително тяхната естествена среда, да се съхранят, способността на природата за регенерация и устойчиво възпроизвеждане да се поддържа, както и да се запази трайно многообразието, уникалността и красотата на природата и на селските райони като цяло;


ж) планинско земеделие – целта е в интерес на обществото да се поддържа традиционната обработка на земята от хората и да се закриля и насърчава системата на земеделие, която е подходяща за местните условия и е съвместима по отношение на околната среда, вземайки предвид по-малко благоприятните икономически условия;


з) планински гори – целта е да се съхрани, засили и да се възстанови ролята на горите, по-специално тяхната защитна роля, чрез подобряване устойчивостта на горските екосистеми, главно чрез прилагането на естествени техники на горското стопанство и предотвратяването на всяко използване, което е вредно за горите, вземайки предвид по-малко благоприятните икономически условия в алпийския регион;


и) туризъм и възстановяване – целта е чрез ограничаване на дейностите, които са вредни за околната среда, туризмът и възстановителните дейности да се хармонизират посредством екологични и социални изисквания, по-специално с помощта на зони за отдих;


й) транспорт – целта е да се намалят обемът и опасностите от извън алпийския и трансалпийския трафик до ниво, което не е вредно за хората, животните и растенията и тяхната естествена среда, чрез прехвърлянето на по-голямата част от трафика, по-специално товарния трафик, към железниците, особено посредством осигуряването на подходяща инфраструктура и стимули, които са в съответствие с пазарните принципи, без дискриминация на основата на националността;


к) енергия – целта е да се въведат методи за производството, дистрибуцията и използването на енергията, които запазват селските райони и са екологично съвместими, както и да се насърчат мерките за пестене на енергия;


л) управление на отпадъците – целта е да се разработи система за събиране, използване и унищожаване на отпадъците, която е в съответствие със специфичните топографски, геоложки и климатични изисквания на алпийския регион, като се обръща особено внимание върху избягването на отпадъците.


3. Договарящите се страни се съгласяват за протоколи, които определят подробностите за прилагането на настоящата конвенция.


Член 3


Изследвания и системен мониторинг


В определените в член 2 области, договарящите се страни се съгласяват да:


a) си сътрудничат при извършването на изследователски дейности и научни оценки;


б) разработват общи или допълващи се програми за системен мониторинг;


в) хармонизират дейностите по изследванията, мониторинга и свързаното с тях получаване на данни.


Член 4


Правно, научно, икономическо и техническо сътрудничество


1. Договарящите се страни улесняват и насърчават обмена на правна, научна, икономическа и техническа информация, която има отношение към настоящата конвенция.


2. Договарящите се страни се информират взаимно за планираните правни или икономически мерки, които се очаква да имат конкретно въздействие върху алпийския регион или части от него, с цел трансграничните и регионалните изисквания да бъдат съобразени във възможно най-голяма степен.


3. Договарящите се страни си сътрудничат с международни правителствени и неправителствени организации, когато е необходимо, с цел осигуряване ефективното прилагане на Конвенцията и протоколите, по които те са договаряща се страна.


4. Договарящите се страни гарантират, че обществото бива периодично информирано по подходящ начин за резултатите от изследванията, мониторинга и предприетите действия.


5. Задълженията на договарящите се страни по силата на настоящата конвенция по отношение на предоставянето на информация следва да са в съответствие с националното законодателство в областта на поверителността. Информацията, която е определена като поверителна, се третира като такава.


Член 5


Конференция на договарящите се страни


1. Провеждат се регулярни срещи на Конференцията на договарящите се страни, с цел обсъждане на общите интереси и сътрудничеството между договарящите се страни.


Първата среща на Алпийската конференция се свиква най-късно след една година от влизането в сила на настоящата конвенция от договаряща се страна, която се определя по споразумение.


2. Впоследствие, редовните срещи на Конференцията се свикват обичайно на всеки две години от договарящата се страна, която е председател. Председателството и мястото се променя след всяка редовна среща на Конференцията. Те се определят от Алпийската конференция.


3. Договарящата се страна, която е председател, предлага дневния ред за срещата на Конференцията. Всяка договаряща се страна има правото да включва други въпроси в дневния ред.


4. Договарящите се страни предоставят на Конференцията информация за мерките, които те са взели при прилагането на Конвенцията и протоколите, по които са договаряща се страна, в съответствие с националното право в областта на поверителността.


5. Организацията на обединените нации, техните специализирани звена, Съветът на Европа и всички европейски страни могат да вземат участие в срещите на Конференцията като наблюдатели. Същото се прилага към трансграничните асоциации на алпийските териториални органи. В допълнение, съответните международни неправителствени организации могат да бъдат приемани в Конференцията като наблюдатели.


6. Извънредните срещи на Конференцията се свикват с консенсус, или ако между две редовни срещи е отправено писмено искане до председателстващата договаряща се страна от една трета от договарящите се страни.


Член 6


Функции на Конференцията


Конференцията проучва на срещите си изпълнението на Конвенцията и протоколите, заедно с приложенията, и по-специално изпълнява следните функции:


a) приема изменения към Конвенцията по процедурата, определена в член 10;


б) приема протоколи и техните приложения, както и измененията към тях, по определената в член 11 процедура;


в) приема свой процедурен правилник;


г) взема необходимите финансови решения;


д) одобрява създаването на работни групи, които се считат за необходими за прилагането на Конвенцията;


е) взема под внимание, оценки на научна информация;


ж) взема решения, или препоръчва мерки за постигането на целите, определени в членове 3 и 4, определя естеството, предмета и датата на предаването на информацията, която следва да бъде предоставена в съответствие с член 5, параграф 4, както и взема под внимание тази информация, заедно с докладите, които се предоставят от работните групи;


з) отговаря за осъществяването на важните функции на секретариата.


Член 7


Вземане на решения в рамките на Конференцията


1. Конференцията взема единодушно решенията си, освен ако не е определено друго по-долу. Ако всички усилия за постигане на единодушие по отношение на функциите, назовани в член 6, букви в), е) и ж), не са постигнали целта си и председателят изрично установи този факт, решението се взема с мнозинство от три-четвърти от договарящите се страни, които присъстват и гласуват на срещата.


2. Всяка договаряща се страна има право на глас по време на Конференцията. В рамките на областите си на компетентност, Европейската общност упражнява правото си да гласува с брой гласове, който е равен на броя на нейните държави-членки, които са договарящи се страни по настоящата конвенция; Европейската икономическа общност не упражнява правото си на глас в случаите, в които държавите-членки упражняват правата си.


Член 8


Постоянен комитет


1. Към Конференцията се създава като изпълнителен орган постоянен комитет, който се състои от делегати на договарящите се страни.


2. Държавите страни по Конвенцията, които все още не са я ратифицирали, имат статут на наблюдатели по време на заседанията на Постоянния комитет. В допълнение този статут може да бъде даден на всяка алпийска държава, която все още не е ратифицирала настоящата конвенция, при поискване.


3. Постоянният комитет приема свой процедурен правилник.


4. В допълнение, на заседанията си Постоянният комитет взема решение относно процедурите за всяко участие на представители на правителствени и/или неправителствени организации.


5. Договарящата се страна, която председателства Конференцията, назначава председателя на Постоянния комитет.


6. Постоянният комитет изпълнява по-специално следните функции:


a) анализира предоставената от договарящите се страни информация в съответствие с член 5, параграф 4 и докладва на Алпийската конференция;


б) събира и оценява документи, които имат отношение към прилагането на Конвенцията и протоколите, заедно с приложенията, и ги предоставя на Конференцията за проучване в съответствие с член 6;


в) информира Алпийската конференция за прилагането на решенията на Конференцията;


г) подготвя програми за срещи на Конференцията и може да предлага точки за дневния ред, както и други мерки, които се отнасят до прилагането на Конвенцията и нейните протоколи;


д) назначава работни групи, които да формулират протоколи и препоръки в съответствие с член 6, буква e) и координира техните дейности;


е) проучва и хармонизира съдържанието на проекти на протоколи от обща гледна точка и ги предлага на Конференцията;


ж) предлага на Конференцията мерки и препоръки за постигане на целите, съдържащи се в Конвенцията и нейните протоколи.


7. Вземането на решения в рамките на Постоянния комитет се извършва в съответствие с установените в член 7 разпоредби.


Член 9


Секретариат


Конференцията може да вземе решение с единодушие за създаването на постоянен секретариат.


Член 10


Изменения към Конвенцията


Която и да е договаряща се страна може да представя пред председателстващата Конференцията договаряща се страна предложения за изменения към настоящата конвенция. Тези предложения се предоставят от председателстващата Конференцията договаряща се страна на договарящите се страни и на държавите страни по Конвенцията поне шест месеца преди срещата на Конференцията, на която те следва да бъдат разгледани. Измененията на Конвенцията влизат в сила в съответствие с член 12, параграфи 2, 3 и 4.


Член 11


Протоколи и изменения към тях


1. Проекти на протоколи по смисъла на член 2, параграф 3 се предоставят от договарящата се страна, която председателства Конференцията, на договарящите се страни и на държавите страни по Конвенцията поне шест месеца преди срещата на Конференцията, на която те следва да бъдат разгледани.


2. Протоколите, приети от Конференцията, се подписват на срещите на Конференцията или впоследствие при депозитаря. Те са приложими за тези договарящи се страни, които са ги ратифицирали, приели или одобрили. За да влезе протоколът в сила, са необходими най-малкото три ратификации, приемания или одобрения. Съответните документи се депозират при депозитаря - Република Австрия.


3. Доколкото не е предвидено друго в протокола, влизането в сила и денонсирането на даден протокол се регулира от членове 10, 13 и 14.


4. В случаите на изменения към протоколите, параграф 1 - 3 се прилагат mutatis mutandis.


Член 12


Подписване и ратификация


1. Настоящата конвенция е открита за подписване от 7 ноември 1991 г. в Република Австрия като депозитар.


2. Конвенцията е предмет на ратификация, приемане или одобрение. Документите за ратификацията, приемането или одобрението се депозират при депозитаря.


3. Конвенцията влиза в сила три месеца след датата, на която три държави са изразили съгласието си да се обвържат с нея в съответствие с разпоредбите на параграф 2.


4. В случай, когато която и да е държава страна по Конвенцията е изразява впоследствие съгласието си да се обвърже с Конвенцията в съответствие с разпоредбите на параграф 2, Конвенцията влиза в сила три месеца след датата на депозиране на документите за ратификацията, приемането или одобрението.


Член 13


Денонсиране


1. Всяка от договарящите се страни може по всяко време да денонсира настоящата конвенция чрез нотификация, адресирана до депозитаря.


2. Това денонсиране влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване от депозитаря на нотификацията.


Член 14


Нотификации


Депозитарът нотифицира всяка от договарящите се страни и държавите страни по Конвенцията за:


a) всяко подписване;


б) депозирането на документ за ратификация, приемане или одобрение;


в) всяка дата на влизане в сила на Конвенцията в съответствие с член 12;


г) всяка декларация, направена в съответствие с член 1, параграфи 2 и 3;


д) всяка направена съгласно член 13 нотификация, както и датата, на която денонсирането влиза в сила.



В ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЗА КОЕТО долуподписаните упълномощени представители подписаха настоящата конвенция.



Съставено в Залцбург на 7 ноември 1991 г., на немски, френски, италиански и словенски езици, като всички текстове са еднакво автентични; оригиналният текст се депозира в австрийските държавни архиви. Депозитарът изпраща заверено копие на всяка от държавите страни по Конвенцията.


21996A0312(01) – ЦПР – редактиран


Untitled Page