РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 28 май 2001 година относно борбата с измамата и подправянето на платежните средства, различни от парите в брой


Текст на документа в сайта на EUR-Lex


СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


като взе предвид договора за Европейския съюз, и по-специално член 34, параграф 2, буква б) от него,


като взе предвид инициативата на Комисията1,


като взе предвид становището на Европейския парламент2,


като има предвид, че :


(1) извършителите на измами и подправки, засягащи платежните средства различни от парите в брой действат често на международно равнище.


(2) работата, осъществена от различните международни организации (Съвет на Европа, Група на осемте, ОИСР, Интерпол и ООН), е значителна, но е необходимо да бъде допълнена от действия на Европейския съюз.


(3) Съветът счита, че тежестта и нарастващото значение на някои форми на измама, които засягат платежните средства, различни от парите в брой, правят наложително намирането на всеобхватни решения. Препоръка №18 от Плана за действие за борба с организираната престъпност3, одобрена от Европейския съвет в Амстердам, на 16 и 17 юни 1997 год., и точка 46 от Плана за действие на Съвета и на Комисията относно най-подходящите способи за привеждане в действие на разпоредбите на договора от Амстердам относно установяването на пространство на свобода, сигурност и правов ред4, одобрена от Европейския съвет във Виена на 11 и 12 декември 1998 год., изискват действия в тази насока.


(4) като се има предвид, че целите на настоящото рамково решение, а именно да се гарантира, че измамите и подправянето на платежни средства различни от парите в брой, са признати за правонарушения, преследвани от наказателното право и са предмет на ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции във всички държави - членки, не могат да бъдат осъществени достатъчно добре от държавите - членки, като се има предвид международния обхват на тези престъпления и могат, поради това, да бъдат по-добре осъществени на ниво на ЕС. Съюзът може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалността, както е установен в този член, настоящото рамково решение не надхвърля това, което е необходимо, за постигане на тези цели.


(5) настоящото рамково решение следва да допринесе, наред с другите инструменти, вече одобрени от Съвета и посочени по-долу, за борбата с измамите и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой: Съвместното действие 98/428/ПВР относно създаването на Европейска съдебна мрежа5; Съвместното действие 98/733/ПВР, относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държавите-членки на Европейския съюз6; Съвместното действие 98/699/ПВР относно изпирането на пари установяването, разкриването , замразяването, изземването или конфискацията на оръдията или на приходите от престъплението7, както и решението на Съвета от 29 април 1999 год. разширяващо мандата на Европол по отношение на борбата с производството на подправени парични знаци и на подправени платежни средства8.


(6) Комисията представи на Съвета на 1 юли 1998 г. едно съобщение, озаглавено “Рамка за действие за борба с измамите и подправката на платежни средства, различни от парите в брой”, в което се препоръчва политика на Съюза, която да обхваща едновременно превантивните и репресивните аспекти на проблема.


(7) съобщението съдържа проект за съвместно действие, който представлява съставна част от този всеобхватен метод и който е отправната точка за настоящото рамково решение.


(8) необходимо е да бъдат описани различните действия, свързани с измамата и с подправянето на платежни средства, различни от парите в брой, които трябва да бъдат криминализирани, за да се обхванат всички дейности, които заедно съставляват в това отношение заплахата от организираната престъпност.


(9) необходимо е тези действия да бъдат обявени за престъпления във всички държави - членки, като за физическите и юридическите лица, които са извършители или са отговорни за такива престъпления да бъдат предвидени ефективни, съответстващи на тежестта на престъплението и имащи превантивно действие санкции.


(10) чрез осигуряването на наказателно-правна защита преди всичко на платежните инструменти, снабдени със специална форма на защита срещу имитация или злоупотреба, целта е да се насърчат стопанските субекти да предвидят тази защита за платежните инструменти, които те издават и следователно да добавят елемент на превенция към този инструмент.


(11) необходимо е държавите-членки да си оказват взаимно едно възможно най-широко съдействие и да се допитват взаимно, когато едно и също престъпление попада под юрисдикцията на няколко от тях,


ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:


Член 1


Определения


По смисъла на настоящото рамково решение :


а) под “платежно средство” се разбира : всеки материален платежен инструмент, различен от официалната валута (банкноти или монети), който дава възможност, на своя титуляр или ползвател, поради особеното си естество, самостоятелно или в съчетание с друг (платежен) инструмент, да извърши паричен превод или превод на парична сума, например кредитните карти, картите еврочек, другите карти, издавани от финансовите институции, пътническите чекове, еврочековете, другите чекове или менителници и който е защитен срещу имитация или подправяне, например чрез оформяне , кодиране или подпис.


б) под “юридическо лице” се разбира всяка структура, която има този статут по силата на приложимото национално право, с изключение на държавите или другите държавни органи при изпълнението на техните публичноправни функции и на международните организации на публичното право.


Член 2


Правонарушения, свързани с платежните инструменти


Всяка държава - членка взема необходимите мерки, за да криминализира умишленото извършване на следните деяния, поне по отношение на кредитните карти, картите еврочек, другите карти, издавани от финансовите институции, пътническите чекове, еврочековете, другите чекове и менителниците :


а) кражбата или придобиването по друг незаконен начин на един платежен инструмент ;


б) подправката или фалшифицирането на платежен инструмент с цел незаконното му използване;


в) получаването, придобиването, транспортирането, продажбата или прехвърлянето на трето лице или държането на откраднат или придобит по незаконен начин, или на подправен или фалшив платежен инструмент, за да бъде използван с цел измама;


г) използването с цел измама на откраднат, придобит незаконно, фалшив или подправен платежен инструмент.


Член 3


Правонарушения, свързани с използването на информационните технологии


Всяка държава - членка взима необходимите мерки, за да криминализира умишленото извършване на следните деяния :


извършване или разпореждане да бъде извършен паричен превод или превод на парична сума и причиняване по този начин на незаконно лишаване на трето лице от правото на собственост, с цел набавяне на незаконна имотна облага за лицето, което извършва правонарушението или на една трета страна, чрез незаконно :


- въвеждане, изменение, изтриване или укриване на електронни данни, по-специално на данни за идентификация, или


- затрудняване действието на програмен продукт или на електронна информационна система.


Член 4


Правонарушения, свързани със специално приспособеното оборудване


Всяка държава - членка взима необходимите мерки, за да криминализира умишленото извършване на следните деяния :


производството, получаването, придобиването, продажбата или прехвърлянето на трето лице или незаконното държане с цел измама :


- на инструменти, елементи, програмни продукти или всякакви други средства, специално приспособени за извършване на правонарушенията, посочени в член 2, буква б),


- на програмни продукти, чрез които се цели извършването на нарушенията, посочени в член 3.


Член 5


Съучастие, подбудителство и опит


Всяка държава - членка взима необходимите мерки, за да бъдат съучастието или подбудителството към посочените в член 2, 3 и 4 престъпления и опитът да бъдат извършени деянията, посочени в член 2, букви а), б) и г), както и в член 3 , наказуеми.


Член 6


Наказания


Всяка държава - членка взима необходимите мерки, за да гарантира, че деянията, посочени в разпоредбите от член 2 до член 5 се наказват с ефективни, съответни на тежестта на нарушението и имащи превантивно действие наказателни санкции, предвиждащи, поне за тежките случаи, наказание лишаване от свобода, което може да бъде основание за екстрадиране.


Член 7


Отговорност на юридическите лица


1. Всяка държава - членка взима необходимите мерки, за да може да бъде търсена отговорност на юридическите лица за действията, посочени в член 2, букви б), в) и г), както и в член 3 и член 4, извършени в полза на всяко лице, действащо самостоятелно, или в качеството си на член на орган на юридическото лице, който упражнява управителна власт в него, на следните основания :


- представителна власт на юридическото лице, или


- пълномощие за взимане на решения от името на юридическото лице, или


- пълномощие да се упражнява контрол вътре в юридическото лице,


както и участието в извършването на това нарушение в качеството на съучастник или подбудител.


2. Независимо от случаите, предвидени в параграф 1, всяка държава-членка взима необходимите мерки, за да може едно юридическо лице да носи отговорност, когато поради липса на наблюдение или на контрол от страна на едно от лицата, посочени в параграф 1, е направило възможно извършването на действията посочени в член 2, букви б), в) и г), както и в член 3 и член 4, в полза на това юридическо лице от едно подчинено на него лице.


3. Отговорността на юридическото лице, по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателното преследване по отношение на физическите лица, които са извършители, подбудители или съучастници в деянията, посочени в член 2, букви б), в) и г), както и в член 3 и член 4.


Член 8


Санкции срещу юридическите лица


1. Всяка държава - членка взима необходимите мерки, за да гарантира, че едно юридическо лице, което е наказателно отговорно по силата на член 7, параграф 1, е наказуемо с ефективни, съответстващи на тежестта на нарушението и имащи превантивно действие санкции, които включват наказателни и ненаказателни глоби и евентуално други санкции, и по-специално :


а) мерки за отнемане правото на ползване от обществени блага или помощи ;


б) мерки на временна или постоянна забрана за упражняване на търговска дейност ;


в) поставяне под съдебен контрол ;


г) съдебнo решение за ликвидация.


2. Всяка държава - членка взима необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице, носещо отговорност съгласно член 7, параграф 2, подлежи на наказване с ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции или мерки.


Член 9


Подсъдност


1. Всяка държава - членка взима необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция по отношение на нарушенията, посочени в членове 2, 3, 4 и 5, когато нарушението е било извършено :


а) изцяло или отчасти на нейна територия ; или


б) от един от нейните граждани, при условие, че правото на тази държава - членка може да предвижда съответните действия да бъдат също наказуеми и в страната, където са били извършени ;

или


в) в полза на юридическо лице, чието седалище се намира на територията на тази държава - членка.


2. При спазване на разпоредбите на член 10, всяка държава - членка може да реши, че няма да прилага или че ще прилага само в определени случаи или при определени условия, правилото за подсъдност, установено


- в параграф 1, буква б),


- в параграф 1, буква в).


3. Ето защо държавите - членки съобщават на Генералния секретариат на Съвета за тяхното решение да прилагат или да не прилагат параграф 2, като посочват, когато са налице условията за това, специфичните случаи или условия, при които тяхното решение се прилага.


Член 10


Екстрадиране и преследване


1. а) Всяка държава-членка, която въз основа на своето национално право, не екстрадира своите граждани, взима необходимите мерки за да установи своята юрисдикция, по отношение на нарушенията, посочени в член 2, 3, 4 и 5, когато те са извършени от нейни граждани извън нейната територия.


б) Всяка държава - членка, за един от гражданите на която се предполага, че е извършил в друга държава - членка нарушение, предполагащо едно от действията, посочени в член 2, 3, 4 и 5 и, която не екстрадира това лице в тази друга държава - членка единствен поради неговото гражданство, предава на своите собствени компетентни органи случая, за да предприемат, при необходимост, такова преследване. За да бъде дадена възможност за осъществяване на това преследване, досиетата, сведенията и доказателствата, свързани с извършеното нарушение, се предават в съответствие с процедурите, предвидени в член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 год. На държавата – членка, която е отправила искането, се съобщава за започнатото преследване и за резултата от него.


2. По смисъла на настоящия член, понятието “гражданин” на една държава - членка, се тълкува в съответствие с всяка декларация, направена от тази държава - членка съобразно с член 6, параграф 1, букви б) и в) от Европейската конвенция за екстрадиция.


Член 11


Сътрудничество между държавите - членки


1. Съгласно приложимите конвенции, двустранни или многостранни споразумения или други договорености, държавите - членки си сътрудничат взаимно във възможно най-голяма степен при процедурите, отнасящи се до нарушенията, посочени в настоящото рамково решение.


2. Когато няколко държави - членки са компетентни по отношение на нарушенията предвидени в настоящото рамково решение, те провеждат съвместни консултации с оглед съгласуване на техните действия и осигуряване ефективността на преследванията.


Член 12


Обмен на информация


1. Държавите - членки посочват определени места за оперативни контакти или могат да използват съществуващите оперативни структури за обмен на информация и за други контакти между държавите - членки за прилагане на настоящото рамково решение.


2. Всяка държава - членка информира Генералния секретариат на Съвета и Комисията относно своята служба или служби, за контакт в съответствие с параграф 1. Генералният секретариат съобщава тези пунктове за контакти на другите държави - членки.


Член 13


Териториални предели на приложение


Настоящото рамково решение се прилага по отношение на Гибралтар.


Член 14


Прилагане


1. Държавите-членки приемат необходимите мерки за прилагането на разпоредбите на настоящото рамково решение преди 2 юни 2003 г.


2. Държавите-членки предоставят на Генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите от тяхното национално законодателство, които транспонират задълженията, наложени от настоящото рамково решение. Въз основа на доклада с тези сведения и писмен доклад изготвен от Комисията. Съветът проверява преди 2 септември 2003 г. степента на съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение в отделните държави-членки.


Член 15


Влизане в сила


Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.


Съставено в Брюксел на 28 май 2001 година.



За Съвета:


Председател


T. BODSTR?M


_________________________

1 ОВ С 376 Е 28. 12. 1999 г., стр. 20.

2 ОВ С 121 24. 4. 2001 г., стр. 105.

3 ОВ С 251 15. 8. 1997 г., стр. 1.

4 ОВС 19 23. 1. 1999 г., стр. 1.

5 ОВ L 191, 7. 7. 1998 г., стр. 4.

6 ОВ L 351, 29. 12. 1998 г., стр. 1.

7 ОВ L 333, 9. 12. 1998 г., стр. 1.

8 ОВ С 149, 28. 5. 1999 г., стр. 16.

32001F0413- редактиран- ЦПР


Untitled Page