ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 98/59/ЕО от 20 юли 1998 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективното освобождаване от работа


Текст на документа в сайта на EUR-Lex


СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Член 100 от него,


като взе предвид предложението на Комисията,


като взе предвид становището на Европейския парламент 1,


като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет2,


(1) Като има предвид, че за по-голяма яснота и рационалност, Директива 75/129/ЕИО на Съвета от 17 февруари 1975 г., относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективното освобождаване от работа3 , трябва да бъде консолидирана;

(2) като има предвид, че е важно да бъде предоставена по-голяма защита на работниците, в случай на колективното им освобождаване от работа, отчитайки едновременно необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в рамките на Общността;

(3) като има предвид, че въпреки нарастващото сближаване, все още остават различия между действащите в отделните държави-членки разпоредби, свързани с практическото уреждане и процедурите за колективно освобождаване от работа, както и с мерките за смекчаване на последиците от това освобождаване;

(4) като има предвид, че тези различия могат да окажат пряко влияние върху функционирането на вътрешния пазар;

(5) като има предвид, че с резолюция на Съвета от 21 януари 1974 г., относно програмата за социални действия4, се предвижда съставянето на директива за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективното освобождаване от работа;

(6) като има предвид, Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на срещата на Европейския съвет в Страсбург на 9 декември 1989 г. от държавните и правителствени ръководители на 11 държави-членки, inter alia постановява в точка 7, параграф 1, първо изречение и параграф 2; точка 17, параграф 1; и точка 18, трето тире:


" 7. Завършването на вътрешния пазар трябва да доведе до подобряване на условията на живот и труд на работниците в Общността (...).


Подобрението трябва да включва, където е необходимо, развитие на някои аспекти от регламентите в областта на заетостта, като например процедури за колективно освобождаване от работа и процедури при банкрутите.

(...)


17. Информацията, консултациите и участието на работниците трябва да бъдат развивани в подходяща посока, отчитайки действащите практики в отделните държави-членки.

(...)


18. Такава информация, консултации и участие трябва да бъдат въведени своевременно, особено в следните случаи:

(- ...)

(- ...)

- в случай на процедури за колективно освобождаване от работа;


(7) като има предвид, че затова сближаването на законодателството трябва да бъде насърчавано по смисъла на член 117 то Договора;

(8) като има предвид, че за да бъде изчислен броят на предвижданите освобождавания от работа, в дефиницията на колективното освобождаване от работа, по смисъла на настоящата директива, е необходимо други форми на прекратяване на трудовите договори по инициатива на работодателя да бъдат приравнени към колективното освобождаване от работа, в случай че има най-малко 5 подлежащи на освобождаване от работа лица;

(9) като има предвид, че трябва да се предвиди настоящата директива да се отнася по принцип и до колективното освобождаване от работа в случаите, в които дейността на организацията се прекратява в резултат на съдебно решение;

(10) като има предвид, че държавите-членки трябва да имат възможност да постановят работническите представители да имат право да се обръщат към експерти поради техническата сложност на въпросите, които могат да са обект на информация и консултации;

(11) като има предвид, че трябва да бъде гарантирано, че задълженията на работодателите по отношение на информацията, консултациите и уведомлението да се прилагат независимо от това, дали решението за колективно освобождаване от работа идва от работодателя или от организация, която контролира работодателя;

(12) като има предвид, че държавите-членки трябва да осигурят, че представителите на работниците и/или на работници разполагат с административни и/или съдебни процеси, за да могат залегналите в настоящата директива задължения да бъдат изпълнени;

(13) като има предвид, че настоящата директива не трябва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране на директивата, посочени в Приложение I, Част Б,


ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:


РАЗДЕЛ I


Дефиниции и приложно поле


Член 1


1. По смисъла на настоящата директива:


а) "колективно освобождаване от работа" означава освобождаване, извършено от работодателя, по една или повече, несвързани с отделните работници, причини, като според избора на съответната държава-членка, броят на освободените от работа е:

(i) за срок от 30 дни:

- най-малко 10 души в организация, в която нормално работят повече от 20 и по-малко от 100 работника;

- най-малко 10% от броя на работниците в организация, в която нормално работят най-малко 100, но по-малко от 300 работника;

- най-малко 30 души в организация, в която нормално работят 300 или повече работници,

(ii) за срок от 90 дни - най-малко 20 души, независимо от нормалния брой на работниците в съответната организация;


б) "представители на работниците" означава представители на работниците, предвидени в законите или практиката на държавите-членки.


За да бъде изчислен броят на освободените от работа, посочен в първа алинея на буква (а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече несвързани с отделните работници причини се приравнява към освобождаване от работа, в случай, че има най-малко пет случаи на освобождаване.


2. Настоящата директива не се прилага по отношение на:


(а) колективно освобождаване от работа по трудови договори, сключени за ограничен период от време или за конкретни задачи, с изключение на случаите, в които работниците се освобождават от работа преди датата на изтичане на срока или изпълнение на задълженията по такива договори;


б) работници, наети на работа от държавни административни органи или от регулирани от публичното право учреждения (или, в държавите-членки, в които това понятие е непознато - от еквивалентни органи);


в) екипажите на морски плавателни съдове.


РАЗДЕЛ II


Информация и консултации


Член 2


1. Когато работодателят обмисля колективно освобождаване от работа, той започва своевременно консултации с работниците с оглед постигането на споразумение.


2. Консултациите включват поне начини и средства за избягване на колективното освобождаване от работа или намаляване на броя на засегнатите работници, както и смекчаване на евентуалните последици чрез съпътстващи социални мерки, които, inter alia, имат за цел преразпределяне на работниците в организацията или професионална преквалификация на освободените работници.


Държавите-членки могат да предвидят възможност, въз основа на която представителите на работниците могат да се обръщат към услугите на експерти в съответствие с националното законодателство и/или практика.


3. За да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения, по време на консултациите работодателите им осигуряват своевременно:


а) цялата съответна информация и


б) във всеки случай ги уведомяват писмено за:


(i) причините за предстоящите освобождавания;

(ii) броя на категориите работници, които ще бъдат освободени;

(iii) броя и категориите работници, които нормално се наемат на работа;

(iv) срока, в който ще бъдат извършени предвидените освобождавания;

(v) критериите за подбор на работниците, които трябва да бъдат освободени, дотолкова, доколкото националното законодателство и/или практика дава на работодателите право за такива освобождавания;

(vi) метода за изчисляване на всички свързани с уволненията плащания, освен тези, произтичащи от националното законодателство и/или практика.


Работодателят представя на компетентната публична власт копие от елементите писмената комуникация, предвидени в първа алинея, буква б), под-точки (i) до (v).


4. Посочените в параграфи 1, 2 и 3 задължения се прилагат независимо от това, дали решението за колективно освобождаване от работа е било взето от работодателя или от организация, която контролира работодателя.


При разглеждане на твърдения за нарушаване на изискванията за информацията, консултациите и уведомлението, изложени в настоящата директива, не се взимат под внимание никакви оправдания от страна на работодателя, че необходимата информация не му е била предоставена от организацията, която е взела решение за колективните освобождавания.


РАЗДЕЛ III


Процедура за колективно освобождаване от работа


Член 3


1. Работодателите уведомяват писмено компетентната публична власт за обмисляното колективно освобождаване от работа.


Държавите-членки, обаче, могат да постановят, че в случай на планирани колективни освобождавания, които произтичат от прекратяване на дейността на организацията в резултат на съдебно решение, работодателят е задължен да уведоми писмено компетентната публична власт само последният изисква това.


Това уведомление съдържа цялата релевантна информация, относно предвидените колективни освобождавания и консултациите с представителите на работниците, посочени в член 2, и по-точно причините за освобождавания, броя на работниците, които ще бъдат освободени, броя на нормално наетите на работа работници, както и срока, в който ще бъдат извършени освобождаванията.


2. Работодателите изпращат на представителите на работници копие от уведомлението, посочено в параграф 1.


Представителите на работниците могат да изпратят на компетентната публична власт коментарите, които имат.


Член 4


1. Предвидените колективни освобождавания, за които е уведомена компетентната публична власт, се извършват не по-рано от 30 дни от датата на посоченото в член 3, параграф1, уведомление, без да бъдат нарушени разпоредбите, които регулират индивидуалните права по отношение на уведомление за освобождаване.


Държавите-членки могат да предоставят на компетентната публична власт правомощия да намали посочения в предходната алинея срок.


2. Срокът, посочен в параграф 1, се използва от компетентната публична власт за търсене на решения на проблемите, предизвикани от предвидените колективни освобождавания.


3. Когато първоначалният срок, посочен в параграф 1, е по-кратък от 60 дни, държавите-членки могат да предоставят на компетентната публична власт правомощия да продължи първоначалния срок до 60 дни от датата на уведомлението в случаите, в които предизвиканите от предвидените колективни освобождавания проблеми най-вероятно няма да бъдат решени в рамките на първоначалния срок.


Държавите-членки могат да предоставят на компетентната публична власт по-широки правомощия за продължаване на срока.


Работодателят трябва да бъде информиран за продължаването на срока, както и за основанията за това, преди посоченият в параграф 1 срок да е изтекъл.


4. Държавите-членки не са задължени да прилагат настоящия член в случай на колективни освобождавания, които произтичат от прекратяване на дейността на организацията в резултат на съдебно решение.


РАЗДЕЛ IV


Заключителни разпоредби


Член 5


Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците законови, подзаконови или административни разпоредби, или да разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците колективни договори.


Член 6


Държавите-членки осигуряват на разположение на представителите на работниците или на работници съдебните и/или административните процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива.


Член 7


Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, която се регулира от настоящата директива.


Член 8


1. С настоящото се отменят директивите, изброени в Приложение I, Част А, без да се нарушават задълженията на държавите-членки, относно сроковете за тяхното транспониране, посочени в Приложение I, Част Б.


2. Позоваването на отменените директиви ще бъде тълкувано като позоваване на настоящата директива и ще бъде тълкувано според таблицата на съответствията в Приложение II.


Член 9


Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след датата на публикуването й в "Официален вестник" на Европейските общности.


Член 10


Адресати на настоящата директива са държавите-членки.


Съставена в Брюксел на 20 юли 1998 година.


За Съвета


В. Молтерер


Председател



ПРИЛОЖЕНИЕ I


ЧАСТ А


Отменени директиви (посочени в член 8)


Директива на Съвета 75/129/ЕИО и следното й изменение:


Директива на Съвета 92/56/ЕИО.


ЧАСТ Б


Срокове за транспониране в националното законодателство (посочени в член 8)




Директива Срок за
  транспониране
75/129/ЕИО 19 февруари
(ОВ № L 48, 1977 г.
22.02.1975  
г., стр. 29)  
92/56/ЕИО 24 юни 1994 г.
(ОВ № L  
245,  
26.08.1992  
г., стр. 3)  





ПРИЛОЖЕНИЕ II


ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА


Директива Настоящата
75/129/ЕИО директива
Член 1, Член 1,
параграф 1, параграф1,
първи първи
под-параграф, под-параграф,
точка (а), първи точка (а)(i),
абзац, точка 1 първи абзац
   
Член, Член
параграф 1, 1параграф 1,
първи първи
под-параграф, под-параграф,
точка (а), първи точка (а)(i),
абзац, точка 2 втори абзац
   
Член Член
1параграф 1), 1параграф 1,
първи първи
под-параграф, под-параграф,
точка (а), първи точка (а)(ii)
абзац, точка 3  
   
Член Член
1параграф 1), 1параграф 1,
първи първи
под-параграф, под-параграф,
точка (б) точка (б)
   
Член Член
1параграф 1), 1параграф 1,
втори втори
под-параграф под-параграф
   
Член Член
1параграф 2 1параграф 2
   
Член 2 Член 2
   
Член 3 Член 3
   
Член 4 Член 4
   
Член 5 Член 5
   
Член 5 а Член 6
   
Член 6, -
параграф1  
  Член 7
Член 6,  
параграф2 -
   
Член 7 Член 8
   
- Член 9
   
- Член 10
   
- Приложение I
   
- Приложение II
   
-  


_________________________

1 ОВ № C 210, 06.07.1998 г.

2 ОВ № C 158, 26.05.1997 г., стр. 11

3 ОВ № L 48, 22.02.1975 г., стр. 29. директивата, изменена и допълнена от Директива 92/56/ЕИО (ОВ № L 245, 26.08.1992 г., стр. 3).

4 ОВ № С 13, 12.02.1974 г., стр.1


31998l0059 - ЦПР РЕДАКТИРАН


Untitled Page