ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, ПОДПИСАН В РИМ НА 25 МАРТ 1957


Изм. от Единния европейски акт, Договора за създаване на Европейски съюз и Договора за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция


[РЕДАКЦИЯ ПРЕДИ ИЗМЕНЕНИЯТА ОТ АМСТЕРДАМСКИЯ ДОГОВОР ОТ 2 ОКТОМВРИ 1997]



НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ,

НЕЙНО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО

ВЕЛИКАТА XЕРЦОГИНЯ НА ЛЮКСЕМБУРГ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА XОЛАНДИЯ


Твърдо решени да положат основите на един все по-тесен съюз между народите на Европа,

Решени да осигурят икономически и социален прогрес на своите страни, като посредством общи действия премахнат бариерите, които разделят Европа,

Като определят за основна цел на техните усилия постоянното усъвършенстване на условията за живот и труд на техните народи,

Като признават, че премахването на съществуващите пречки изисква съгласувано действие за да се гарантира стабилно развитие, балансиран търговски обмен и лоялна конкуренция,

Загрижени да укрепват единството на техните икономики и да осигуряват тяхното хармонично развитие посредством намаляването на различията, съществуващи между различните региони и изостаналостта на по-слабо развитите области,

Като желаят да допринесат посредством обща търговска политика за постепенното премахване на ограниченията в международната търговия,

Като имат намерение да потвърдят солидарността, която свързва Европа и отвъдморските страни и като желаят да осигурят развитието на техния просперитет, в съответствие с принципите на Устава на ООН,

Решени, чрез създаването на тези условия, да укрепят запазването на мира и свободата и обръщайки се с призив към другите народи в Европа, които споделят техния идеал, да се присъединят към техните усилия,

Решиха да създадат Европейската общност и за тази цел определиха като техни пълномощни представители:

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ:

Господин Пол Анри СПААК, Министър на външните работи,

Барон Ж. Ш. СНОЙ И Д' ОПЮР,

Генерален секретар на Министерството на икономиката,

ръководител на белгийската делегация

по време на Междуправителствената конференция;


ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ:

Доктор Конрад АДЕНАУЕР, Федерален Канцлер,

Професор доктор Валтер XАЛЩАЙН,

Държавен секретар на федералното външно министерство;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА:

Господин Кристиан ПИНО, Министър на външните работи,

Господин Морис ФОР, Заместник държавен секретар

на външните работи;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ:

Господин Антонио СЕНИ, Председател на Министерския съвет,

Професор Гаетано МАРТИНО, Министър на външните работи;

НЕЙНО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО

ВЕЛИКАТА XЕРЦОГИНЯ НА ЛЮКСЕМБУРГ:

Господин Йозеф БЕX, Председател на Министерския съвет,

Министър на външните работи,

Господин Ламбер ШО, посланик,

ръководител на делегацията на Люксембург,

на Междуправителствената конференция;

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА XОЛАНДИЯ:

Господин Йозеф ЛУНС, Министър на външните работи,

Господин И. Линтхорст XОМАН, ръководител на делегацията

на Xоландия на Междуправителствената конференция;

КОИТО, след като размениха своите пълномощия, установени за валидни и съставени в надлежна форма се съгласиха на следното.


Част първа.
ПРИНЦИПИ

Член 1

С настоящия договор Високо договарящите се страни създават помежду си ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ.


Член 2

Общността има за своя задача, посредством създаването на общ пазар, на икономически и валутен съюз и посредством осъществяването на общи насоки в политиката или дейности, посочени в членове 3 и 3-А, да насърчава в рамките на Общността хармоничното, балансирано и трайно развитие на икономическите дейности, трайния и неинфлационен растеж запазващ околната среда, високата степен на сближаване на резултатите от икономическата активност, високо ниво на заетост и на социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и на качеството на живота, икономическото и социално сближаване, както и солидарността между държавите-членки.


Член 3

1. С оглед на целите, посочени в член 2, дейностите на Общността включват, така както е предвидено в настоящия договор и в съответствие с графика, предвиден в него:

а) премахване между държавите-членки на митата и количествените ограничения върху вноса и износа на стоки, както и на всички други мерки, които имат еквивалентен ефект;

b) обща търговска политика;

с) вътрешен пазар, характеризиращ се с отмяната между държавите-членки на пречките за свободното движение на стоките, лицата, услугите и капиталите;

d) мерки, отнасящи се до влизането и движението на лица във вътрешния пазар, така както е предвидено в член 100 С;

е) обща политика в областта на селското стопанство и на риболова;

f) обща политика в областта на транспорта;

g) режим, който да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар;

h) сближаване на законодателствата на държавите-членки до необходимата за функционирането на общия пазар степен;

i) политика в социалната област, включваща и Европейски социален фонд;

j) укрепване на икономическото и социалното единство;

k) политика в областта на околната среда;

l) укрепване на конкурентноспособността на индустрията на Общността;

m) подпомагане на научните изследвания и технологичното развитие;

n) насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи;

o) съдействие за постигането на високо ниво на здравеопазване;

p) съдействие в областите на образованието и професионалната квалификация и за pазцвета на културата в държавите-членки;

q) политика в областта на сътрудничеството с цел развитие;

r) асоцииране на отвъдморски страни и територии, с оглед да бъде увеличена търговията и да се насърчава съвместно икономическото и социалното развитие;

s) съдействие за подобряване закрилата на потребителя;

t) мерки в областта на енергетиката, гражданската защита и туризма.


Член 3-а

1. С оглед на целите, посочени в член 2, дейностите на държавите-членки и на Общността ще включват, така както е предвидено в настоящия договор и в съответствие с включения в него график, установяването на икономическа политика, която се основава на тясно координиране на икономическата политика на държавите-членки на вътрешния пазар и на определянето на общи цели, и осъществявана в съответствие с принципа за открита пазарна икономика при свободна конкуренция.

2. Едновременно с изложеното по-горе, при условията на настоящия договор и в съответствие с предвидените в него график и процедури, тези дейности обхващат и едно неотменяемо фиксиране на обменните курсове, което води до установяването на единна валута, ЕКЮ, както и до определянето и осъществяването на единна валутна политика и политика на обменните курсове, като основна цел и на двете е да поддържат стабилността на цените и, без да се засяга осъществяването на тази цел, да се поддържат общите икономически насоки в политиката в Общността, в съответствие с принципа за откритата пазарна икономика при свободна конкуренция.

3. Тези дейности на държавите-членки и Общността включват съобразяването със следните ръководни принципи: стабилни цени, стабилни обществени финанси и валутни условия и стабилен платежен баланс.


Член 3 b

Общността действува в рамките на компетенциите, предоставени й от настоящия договор и с оглед на целите, предвидени в него.

В областите, които не влизат в нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия в съответствие с принципа на субзидиарността, само ако и доколкото целите на предвижданото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки, и поради тази причина, предвид обхвата и ефекта от предвижданото действие, могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността.

Действията на Общността не ще надхвърлят необходимото за постигане на целите на настоящия договор.


Член 4

1. Задачите, възложени на Общността, се осъществяват от следните институции:

- ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ,

- СЪВЕТ,

- КОМИСИЯ,

- СЪД,

- СМЕТНА ПАЛАТА.

Всяка от институциите действува в рамките на задачите, поверени й от настоящия договор.

2. Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и Комитет за регионите, който упражнява само консултативни функции.


Член 4-а

В съответствие с процедурите, предвидени в настоящия договор, се създава Европейска система на централните банки (по-долу посочвана като "ЕСЦБ") и Европейска централна банка (по-долу посочвана като "ЕЦБ"); те действуват в рамките на правомощията, предоставени им от настоящия договор и от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ (наричан по-долу "Устав на ЕСЦБ"), включен като приложение към настоящия договор.


Член 4 b

Създава се Европейска инвестиционна банка, която действува в рамките на компетенциите, поверени й от настоящия договор и от включения като приложение към него Устав.


Член 5

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, било общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящия договор или от актове на институциите на Общността. Те съдействуват за постигането на задачите на Общността.

Те се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите в настоящия договор.


Член 6

В областта, в която се прилага настоящия договор и без да се нарушават специфичните разпоредби съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация на основание на националността.

Съветът, като се произнася в съответствие с процедурата, предвидена в член 189-С, може да приеме правила, предназначени да забранят такава дискриминация.


Член 7

1. Общият пазар се създава постепенно през време на преходен период от дванадесет години.

Този преходен период се разделя на три етапа, всеки от по четири години, като продължителността на всеки етап може да бъде променяна в съответствие с разпоредбите, предвидени по-долу.

2. За всеки етап се определят действията, които трябва да бъдат едновременно започнати и осъществени.

3. Преходът от първи към втори етап зависи от констатацията, че специално предвидените в настоящия договор цели за първия етап са били фактически постигнати, и че, съобразно предвидените в настоящия договор процедури и изключения, задълженията са били изпълнени.

Тази констатация трябва да бъда направена в края на четвъртата година от Съвета, който се произнася с единодушие, въз основа на доклад на Комисията. Все пак, държава-членка не може да попречи на постигането на единодушие при гласуването, като се позовава на неизпълнението на нейни собствени задължения. При липса на единодушие, първият етап автоматически се удължава с още една година.

В края на петата година, Съветът прави своята констатация при същите условия. Ако не бъде постигнато единодушие първият етап автоматично се удължава с още една година.

В края на шестата година, Съветът прави своята констатация като се произнася с квалифицирано мнозинство, въз основа на доклад на Комисията.

4. В рамките на един месец от така споменатото последно гласуване, всяка държава-членка, която е била при гласуването сред малцинството, или ако изискуемото мнозинство не е било постигнато, всяка държава-членка има право да поиска от Съвета да определи арбитражна инстанция, чието решение е обвързващо за всички държави-членки и институции на Общността. Тази арбитражна инстанция се състои от трима членове, назначени от Съвета, който се произнася с единодушие, по предложение на Комисията.

Ако Съветът не назначи членове на арбитражната инстанция в едномесечен срок от поканата да стори това, те се назначават от Съда, в рамките на последващ едномесечен срок.

Арбитражната инстанция избира сама свой Председател.

Тя се произнася в шестмесечен срок от датата на предвиденото в последния абзац на алинея 3 гласуване в Съвета.

5. Вторият и третият етап не могат да бъдат съкращавани или продължавани, освен с решение на Съвета, който се произнася с единодушие, по предложение на Комисията.

6. Разпоредбите на предходните алинеи не могат да имат като ефект продължителността на преходния период да бъде повече от петнадесет години от датата на влизането в сила на настоящия договор.

7. При спазване на предвидените в настоящия договор изключения, изтичането на преходния период представлява най-късната възможна дата, на която всички съдържащи се в него разпоредби трябва да влязат в сила и всички необходими за създаването на общ пазар мерки трябва да бъдат приложени.


Член 7-а

Общността приема мерки с цел постепенното създаване на вътрешен пазар в срок до 31 декември 1992 година, в съответствие с разпоредбите на този член и на членове 7-b и 7-c и 28, 57 алинея 2, и членове 59, 70, алинея 1 и членове 84, 99, 100А и 100В, без да се накърняват останалите разпоредби от настоящия договор.

Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор.


Член 7 b

Комисията докладва на Съвета преди 31 декември 1988 година и преди 31 декември 1990 относно постигнатия напредък при създаването на вътрешния пазар в определения в член 7-а срок.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, определя насоките и условията, необходими за осигуряването на равномерен напредък в съответните отрасли.


Член 7-с

Когато изработва своите предложения за осъществяването на целите, предвидени в член 7-а, Комисията взема предвид степента на усилията, които някои икономики, показващи различия в своето развитие, трябва да осъществят през времето на срока за създаване на вътрешния пазар, като тя може да предложи съответстващи разпоредби.

Ако тези разпоредби приемат формата на изключения, те могат да бъдат само временни и трябва да предизвикват възможно най-малко затруднения при функционирането на общия пазар.


Част втора.
ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА

Член 8

1. Създава се гражданство на Съюза.

Всяко лице, което е гражданин на държава-членка, е гражданин на Съюза.

2. Гражданите на Съюза имат правата, предоставени им от настоящия договор, и изпълняват задълженията, наложени им от него.


Член 8-а

1. Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в договора и приетите във връзка с неговото осъществяване разпоредби.

2. Съветът може да приема разпоредби с оглед да улесни упражняването на предвидените в алинея 1 права; освен ако е предвидено друго в настоящия договор, той се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като е взел становището на Европейския парламент.


Член 8-b

1. Всеки гражданин на Съюза, живеещ в държава-членка на която не е гражданин, има право да гласува и да се кандидатира в местни избори в държава-членка, на територията на която живее, при същите условия, както и гражданите на тази държава. Това право се осъществява, в съответствие с подробни разпоредби, които се приемат, преди 31 декември 1993, от Съвета с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент; тези разпоредби могат да предвиждат и изключения, когато причината за тях са специфични за някоя държава-членка проблеми.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 138, алинея 3, както и разпоредбите по прилагането му, всеки гражданин на Съюза, който живее в държава-членка, чийто гражданин не е, има правото да гласува и да се кандидатира в изборите за Европейски парламент в държавата-членка, където живее, при същите условия, както и гражданите на тази държава. Това право се осъществява, в съответствие с подробни разпоредби, които се приемат, преди 31 декември 1993, от Съвета с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент; тези разпоредби могат да предвиждат и изключения, когато причината за тях са специфични за някоя държава-членка проблеми.


Член 8-с

Всеки гражданин на Съюза, намиращ се на територията на трета държава, в която държавата-членка, чийто гражданин е той няма представителство, има право, при същите условия, както гражданите на тази държава, на закрила от дипломатическите и консулските представителства на всяка една държава-членка. Преди 31 декември 1993, държавите-членки установяват помежду си необходимите правила и започват необходимите международни преговори по осигуряването на тази закрила.


Член 8-d

Всеки гражданин на Съюза има право да отправя петиция до Европейския парламент, в съответствие с член 138 D.

Всеки гражданин на Съюза има право да се обръща към Омбудсман, чиято длъжност е създадена в съответствие с член 138 E.


Член 8-e

Комисията докладва на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет преди 31 декември 1993, а после на всеки три години, относно прилагането на разпоредбите от тази част. Този доклад отчита развитието на Съюза.

На тази основа, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия договор, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, може да приеме разпоредби за допълване на правата, предвидени в тази част, които да препоръча за приемане от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.


Част трета.
НАСОКИ В ПОЛИТИКАТА НА ОБЩНОСТТА

Дял първи.
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ

Член 9

1. Общността се основава на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки, и който включва забрана за митата върху вноса и износа между държавите-членки и за всички такси с еквивалентен ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни.

2. Разпоредбите на глава първа, раздел първи и на глава 2 от този дял се прилагат по отношение на стоките, произхождащи от държавите-членки и на стоките, произхождащи от трети страни, които са в свободна търговия в държавите-членки.


Член 10

1. Като намиращи се в свободна търговия в държава-членка се разглеждат стоките, произхождащи от трета страна, за които формалностите по вноса са били изпълнени и всички имащи еквивалентен ефект изискуеми мита или такси са били събрани в тази държава-членка, и ако те не са се ползували от цялостно или частично освобождаване от такива мита или такси.

2. Комисията, преди края на първата година от влизането в сила на настоящия договор, определя методите на административно сътрудничество, които следва да бъдат възприети с оглед на прилагането на член 9, алинея 2, като взема предвид необходимостта от намаляване, доколкото това е възможно, на свързаните с търговията формалности.

Преди края на първата година от влизането в сила на настоящия договор, Комисията приема разпоредбите, приложими при търговията между държавите-членки по отношение на произхождащи от друга държава-членка стоки, при производството на които са използувани продукти, които държавата-членка осъществяваща износа не е обложила със съответните мита или такси с еквивалентен ефект, или които са ползуват от цялостно или частично освобождаване от тези мита или такси.

При приемането на тези разпоредби, Комисията взема предвид разпоредбите за премахване на митата в рамките на Общността и за постепенното въвеждане на общата митническа тарифа.


Член 11

Държавите-членки приемат всички необходими мерки, които да дадат възможност на правителствата да осъществяват в рамките на предвидените срокове задълженията си по отношение на митата, които произтичат от настоящия договор.


Глава първа.
МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ

Раздел I.
ПРЕМАXВАНЕ НА МИТАТА МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ -ЧЛЕНКИ

Член 12

Държавите-членки се въздържат от въвеждането по между си на нови мита върху вноса и износа или на такси с еквивалентен ефект, както и от увеличаването на тези, които вече се прилагат в търговията помежду им.


Член 13

1. Митата върху вноса, които са в сила между държавите-членки, постепенно се премахват от тях през време на преходния период, в съответствие с членове 14 и 15.

2. Таксите върху вноса с еквивалентен на митата ефект, които са в сила между държавите-членки, постепенно се премахват от тях през време на преходния период. Комисията определя графика за това премахване посредством директива. Тя се ръководи от правилата, съдържащи се в член 14, алинея 2 и 3 и от директивите, приети от Съвета в съответствие със споменатата алинея 2.


Член 14

1. За всеки продукт, основното мито, по отношение на което се осъществяват последващите намаления, е прилаганото към 1 януари 1957 година мито.

2. Графика за тези намаления се определя както следва:

а) през първия етап първото намаление се прави една година след датата, на която настоящия договор влезе в сила; второто намаление, осемнадесет месеца по-късно; третото намаление, в края на четвъртата година от датата на влизане в сила на настоящия договор;

b) през втория етап първото намаление се прави осемнадесет месеца след като този етап е започнал; второто намаление, осемнадесет месеца по-късно; третото намаление, една година по-късно;

с) всички останали намаления се правят през третия етап; Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, определя графика за това посредством директиви.

3. При първото намаление, държавите-членки въвеждат помежду си мито върху всеки продукт, което е равно на основното мито, намалено с 10%;

При всяко следващо намаление, всяка държава-членка намалява своите мита като цяло по такъв начин, че да намали своите постъпления от митнически сборове с 10%, така както те са определени в алинея 4, и да намали размера на митото върху всеки продукт с поне 5% от размера на основното мито.

Все пак, за стоки, чието мито все още надхвърля 30%, всяко намаление следва да бъде равно на поне 10% от основното мито.

4. Общите постъпления от митнически сборове на всяка държава-членка се изчисляват посредством умножаването на стойността на нейния внос от другите държави-членки през 1956 година по размера на основните мита.

5. Всички специфични проблеми, произтичащи от прилагането на алинеи от 1 до 4, се уреждат посредством директиви, приети от Съвета с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията.

6. Държавите-членки докладват на Комисията за начина, по който са били приложени предходните разпоредби относно намаляването на митата. Те се стараят да осъществят намаляването на митата върху всеки продукт, както следва:

- в края на първия етап - с поне 25% от размера на основното мито;

- в края на втория етап - с поне 50% от размера на основното мито.

Ако Комисията установи, че съществува риск целите, предвидени в член 13, и процентите, предвидени в тази алинея, да не могат да бъдат постигнати, тя отправя необходимите препоръки до държавите-членки.

7. Разпоредбите на този член могат да бъдат изменени от Съвета, който се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент.


Член 15

1. Независимо от разпоредбите на член 14, всяка държава-членка може, през преходния период, да спре изцяло или отчасти събирането на митата, прилагани по отношение на внесените от други държави-членки стоки. Тя информира другите държави-членки и Комисията за това.

2. Държавите-членки обявяват своята готовност да намалят митата по отношение на други държави-членки по-бързо, отколкото това е предвидено в член 14, ако тяхната обща икономическа ситуация и ситуацията в засегнатите икономически сектори им позволява това.

За тази цел, Комисията отправя препоръки до заинтересованите държави-членки.


Член 16

Държавите-членки премахват помежду си митата върху износа и таксите с еквивалентен ефект най-късно до края на първия етап.


Член 17

1. Разпоредбите на членове от 9 до 15, алинея 1, се прилагат и по отношение на митата с фискален характер. Тези мита не се вземат предвид за целите на пресмятането било на общите постъпления от митническите сборове, било на намаляването на митата като цяло, в съответствие с разпоредбите на член 14, алинеи 3 и 4.

При всяко намаляване, тези мита се намаляват с не по-малко от 10% от размера на основното мито. Държавите-членки могат да намаляват тези мита по-бързо от предвидения в член 14 график.

2. Преди края на първата година от влизането в сила на настоящия договор, държавите-членки информират Комисията за прилаганите от тях мита с фискален характер.

3. Държавите-членки запазват правото си да заменят тези мита със съобразен с разпоредбите на член 95 вътрешен данък.

4. Ако Комисията установи, че замяната на някое мито с фискален характер е свързана със сериозни трудности за държавата-членка, тя разрешава на тази държава да запази митото при условие, че ще го премахне не по-късно от шест години след влизането в сила на настоящия договор. Такова разрешение се иска преди края на първата година от датата на влизането в сила на договора.


Раздел II.
СЪЗДАВАНЕ НА ОБЩА МИТНИЧЕСКА ТАРИФА

Член 18

Държавите-членки декларират своята готовност да допринесат за развитието на международната търговия и за намаляването на пречките за търговския обмен, посредством сключването на споразумения, които на базата на реципрочност и взаимни отстъпки ще намалят митата под общото ниво, което те самите биха възприели в резултат на създаването на митнически съюз помежду им.


Член 19

1. В съответствие с предвидените по-долу условия и граници, митата от общата митническа тарифа трябва да бъдат на нивото на средноаритметичния размер на митата, прилагани в четирите митнически територии, обхванати в Общността.

2. Митата, които трябва да бъдат взети като основа за пресмятането на това средно аритметично число, са онези, които се събират от държавите-членки към 1 януари 1957 година.

Все пак, що се отнася до митническата тарифа в Италия, митото което се взема предвид е онова, което не включва временното 10%-ово намаление. Освен това, по отношение на позициите, спрямо които тарифата в Италия съдържа договорено мито, това мито се замества с митото, така както то е определено по-горе, при условие че не го превишава с повече от 10%. Когато договореното мито превишава споменатото по-горе мито с повече от 10%, така съществуващото мито, увеличено с 10%, се взема като основа за изчисляването на средния аритметичен размер.

Що се отнася до тарифните позиции от списък А, митата, посочени в този списък се заместват с прилаганите за изчисляването на средноаритметичния размер мита.

3. Митата от общата митническа тарифа не могат да превишават:

а) 3% за стоките, включени в тарифните позиции на списък B;

b) 10% за стоките, включени в тарифните позиции на списък C;

с) 15% за стоките, включени в тарифните позиции на списък D;

d) 25% за стоките, включени в тарифните позиции на списък E; когато по отношение на тези стоки тарифата на държавите от Бенелюкс съдържа мито, което не превишава 3%, това мито за целите на пресмятането на средното аритметично се увеличава на 12%.

4. Списък F предвижда митата, които се прилагат по отношение на стоките, включени в него.

5. Списъците на визираните в тарифните позиции стоки, посочени в този член и в член 20, са посочени в Приложение I към настоящия договор.


Член 20

Митата, прилагани по отношение на стоките от списък G, се определят посредством преговори между държавите-членки. Всяка държава-членка има право да прибави към този списък още стоки, на стойност в границите на 2% от цялостната стойност на нейния внос от трети страни през 1956 година.

Комисията предприема всички необходими стъпки, за да осигури тези преговори да започнат преди края на втората година от влизането в сила на настоящия договор и да приключат до края на първия етап.

В случай, че за някои стоки не може да бъде постигнато споразумение в рамките на тези срокове, Съветът, като се произнася по предложение на Комисията, с единодушие до края на втория етап и с квалифицирано мнозинство след това, определя митата от общата митническа тарифа.


Член 21

1. Техническите трудности, които могат да възникнат при прилагането на членове 19 и 20, се преодоляват в рамките на две години от влизането в сила на настоящия договор, посредством директиви, приети от Съвета с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията.

2. Преди края на първия етап или най-късно при определянето на митата, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, взема решение за необходими промени в интерес на вътрешната съвместимост на общата митническа тарифа в резултат от прилагането на предвидените в член 19 и 20 правила, като взема предвид в частност степента на обработка на различните стоки, по отношение на които тя се прилага.


Член 22

В рамките на две години от влизането в сила на настоящия договор, Комисията определя степента, в която митата от фискален характер, посочени в член 17, алинея 2, трябва да бъдат вземани предвид при изчисляването на предвидения в член 19, алинея 1, средноаритметичен размер. Комисията взема предвид защитния характер, който биха могли да имат тези мита.

В рамките на шест месеца от това определяне, всяка държава-членка може да поиска предвидената в член 20 процедура да бъде приложена по отношение на съответния продукт, без да има възможност да й бъде противопоставен предвиденият в този член процентен праг.


Член 23

1. С оглед постепенното въвеждане на общата митническа тарифа, държавите-членки изменят митническите тарифи, приложими по отношение на трети държава, както следва:

а) в случая на тарифните позиции, при които практически прилаганите мита към 1 януари 1957 година не се различават с повече от 15%, било в посока нагоре или надолу в сравнение с митата от общата митническа тарифа, митата от тази тарифа трябва да започнат да се прилагат в края на четвъртата година от влизането в сила на настоящия договор;

b) във всеки друг случай всяка държава-членка прилага към същата дата мито, което намалява с 30% разликата между практически приложеното мито към 1 януари 1957 година и митото от общата митническа тарифа;

с) в края на втория етап тази разлика трябва да бъда съкратена с още 30%;

d) по отношение на тарифните позиции, за които в края на първия етап в общата митническа тарифа няма все още да има определени мита, всяка държава-членка прилага, в рамките на шест месеца след като Съвета се е произнесъл в съответствие с член 20, митата които произтичат от прилагането на съдържащите се в настоящата алинея правила.

2. Когато държава-членка е получила разрешение в съответствие с член 17, алинея 4, тя е освободена, за предвидения от разрешението период, от прилагането на предходните разпоредби по отношение на тарифните позиции, за които то се отнася. След изтичането на срока на това разрешение, заинтересованата държава-членка прилага онова мито, което би се получило при прилагането на разпоредите, съдържащи се в алинея 1.

3. Общата митническа тарифа се прилага в своята цялост най-късно от края на преходния период.


Член 24

Държавите-членки са свободни да изменят митата си по-бързо, отколкото това е предвидено в член 23, с оглед те да бъдат съобразени с общата митническа тарифа.


Член 25

1. Ако Комисията установи, че производството в държавите-членки на съответни стоки, съдържащи се в Списъци B, C и D е недостатъчно за да задоволи търсенето в някоя от държавите-членки, и че това предлагане зависи традиционно, в значителна степен, от вноса от трети страни, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, предоставя на заинтересованата държава-членка тарифни квоти при намален размер на митата или безмитно.

Тези квоти не могат да превишават границите, над които би могъл да се породи риск от трансфер на дейности във вреда на държавите-членки.

2. По отношение на стоките от Списък F и от Списък G, за които размерите на митата са определени в съответствие с предвидената в алинея трета на член 20 процедура, по искане на тази държава-членка, Комисията й предоставя тарифни квоти при намален размер на митото или безмитно, ако промените в източниците на доставка или недостигът при доставките в Общността са такива, че водят до вредни последици за преработващите индустрии на държава-членка.

Тези квоти не могат да превишават границите, над които би могъл да се породи риск от трансфер на дейности във вреда на държавите-членки.

3. По отношение на посочените в Приложение II от настоящия договор стоки, Комисията може да разреши на всяка държава-членка да спре изцяло или отчасти събирането на митата, които се прилагат, или да предостави на тази държава-членка тарифни квоти при намален размер на митото или безмитно, при условие, че от това не могат да произтекат смущения на пазара на съответните стоки.

4. Комисията периодично проверява тарифните квоти, предоставени въз основа на този член.


Член 26

Комисията може да разреши на всяка държава-членка, която среща специфични трудности, да отложи понижаването или повишаването на митата, предвидено в член 23, по отношение на определени позиции от нейната тарифа.

Това разрешение може да бъде дадено само за ограничен срок и по отношение на тарифни позиции, които общо за тази държава-членка представляват не повече от 5% от стойността на вноса й от трети страни в течение на последната година, за която има статистически данни.


Член 27

Преди края на първия етап, държавите-членки, доколкото това е необходимо, предприемат мерки за сближаване на предвидените в техните законови, подзаконови и административни актове разпоредби в областта на митническия режим. За тази цел, Комисията отправя всички необходими препоръки до държавите-членки.


Член 28

Всяка автономна промяна или суспендиране на митата от общата митническа тарифа се решава от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията.


Член 29

При осъществяване на задачите, възложени й в съответствие с този раздел, Комисията се ръководи от:

а) необходимостта да се стимулира търговия между държавите-членки и трети страни;

b) подобряването на условията за конкуренция, доколкото то води до подобряване на конкурентноспособността на предприятията;

с) изискванията на Общността относно доставката на суровини и полуфабрикати, като в същото време взема мерки да предотврати изопачаването на условията за конкуренция между държавите-членки по отношение на готовите изделия;

d) необходимостта да се избягнат сериозни смущения в икономиките на държавите-членки и да се осигури рационалното развитие на производството и разширяването на потреблението в Общността.


Глава втора.
ЗАБРАНА ЗА КОЛИЧЕСТВЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 30

Количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи еквивалентен ефект са забранени между държавите-членки, без да се засягат разпоредбите по-долу.


Член 31

Държавите-членки се въздържат от въвеждането помежду им на нови количествени ограничения или на мерки с еквивалентен ефект.

Все пак, това задължение се отнася само до степента на либерализация, която е постигната в съответствие с решенията на Съвета на Организацията за европейско икономическо сътрудничество от 14 януари 1955 година. Държавите-членки нотифицират на Комисията, не по-късно от шест месеца от влизането в сила на настоящия договор, списъци на либерализираните от тях стоки в съответствие с тези решения. Така нотифицираните списъци се затвърждават между държавите-членки.


Член 32

В търговията по между си, държавите-членки се въздържат от въвеждането на по-ограничителни квоти и мерки с еквивалентен ефект, отколкото съществуващите такива към датата на влизането в сила на настоящия договор.

Тези квоти трябва да бъдат премахнати най-късно в края на преходния период. През този период те се премахват постепенно, в съответствие с последващите разпоредби.


Член 33

1. Една година след влизането в сила на настоящия договор, всяка държава-членка превръща всички двустранни квоти по отношение на други държави-членки в глобални квоти, отворени без дискриминация за всички държави-членки.

В същото време, държавите-членки увеличават съвкупността от създадените по този начин глобални квоти, с оглед да постигнат увеличение с не по-малко от 20% на тяхната обща стойност в сравнение с предходната година. Все пак, глобалната квота за всеки продукт се увеличава с не по-малко от 10%.

Всяка година квотите се увеличават в съответствие със същите правила и при същите съотношения, както и през предходната година.

Четвъртото увеличение се осъществява в края на четвъртата година от влизането в сила на настоящия договор; петото, една година след започването на втория етап.

2. Когато по отношение на продукт, търговията с който не е била либерализирана, глобалната квота не е достигнала 3% от националното производство на съответната държава, не по-късно от една година от влизането в сила на настоящия договор се въвежда квота равна на не по-малко от 3% от това национално производство. Тази квота се увеличава на 4% в края на втората година и на 5% в края на третата. След това заинтересованата държава-членка увеличава квотата с не по-малко от 15% всяка година.

Когато няма никакво национално производство, Комисията взема решение за създаването на подходяща квота.

3. В края на десетата година всяка квота трябва да бъде равна на не по-малко от 20% от националното производство.

4. Ако Комисията установи посредством решение, че в продължение на две последователни години вносът на дадена стока е под нивото на отпуснатата квота, тази глобална квота не може да бъде взета предвид при пресмятането на цялостната стойност на глобалните квоти. В този случай, държавата-членка е длъжна да премахне квотните ограничения върху съответния продукт.

5. В случай на квоти, представляващи повече от 20% от националното производство на съответния продукт, Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, да намали предвидения в алинея 1 минимален процент от 10%. Тази промяна не засяга задължението да се увеличава цялостния размер на глобалните квоти с 20% всяка година.

6. Държавите-членки, които са изпълнили по-бързо задълженията си относно степента на либерализация съгласно решенията на Съвета на Организацията за европейско икономическо сътрудничество от 14 януари 1955 година, имат право при пресмятането на цялостното годишно увеличение с 20%, предвидено в алинея 1, да вземат предвид стойността на вноса, либерализиран чрез автономни действия. Тези изчисления се внасят в Комисията за предварително одобрение.

7. Комисията приема директиви, предвиждащи процедура и график, в съответствие с който държавите-членки са длъжни да премахнат помежду си всякакви мерки, които имат еквивалентен на квоти ефект, съществуващи в деня на влизането в сила на настоящия договор.

8. Ако Комисията установи, че прилагането на разпоредбите на този член, и в частност на разпоредбите относно процентите, прави невъзможно предвиденото в алинея втора на член 32 постепенно премахване на квотите, Съветът, по предложение на Комисията може, като се произнася с единодушие през време на първия етап и с квалифицирано мнозинство след това, да измени процедурата, предвидена в този член и в частност да увеличи определените проценти.


Член 34

1. Количествените ограничения върху износа и всички мерки с еквивалентен ефект са забранени между държавите-членки.

2. Държавите-членки премахват най-късно в края на първия етап всички количествени ограничения върху износа и всички други мерки с еквивалентен ефект, които съществуват при влизането в сила на настоящия договор.


Член 35

Държавите-членки обявяват своята готовност да премахнат по отношение на другите държави-членки количествените ограничения върху вноса и износа по-бързо, отколкото това е предвидено в предходните членове, ако тяхната обща икономическа ситуация и ситуацията в засегнатите икономически сектори им позволява това.

За тази цел Комисията отправя препоръки до заинтересованите държави-членки.


Член 36

Разпоредбите на членове 30 до 34 включително не изключват забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображения за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност, за закрила на живота и здравето на хората, животните или растенията, за закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологична стойност или за закрила на индустриалната и търговската собственост. Все пак, тези забрани или ограничения не могат да представляват средство за необоснована дискриминация или прикрито ограничение върху търговията между държавите-членки.


Член 37

1. Държавите-членки осъществяват постепенно адаптиране на съществуващи държавни монополи с търговски характер, за да се гарантира, че след края на преходния период няма да съществува дискриминация между гражданите на държавите-членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват.

Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на всяка институция, посредством която държава-членка де юре или де факто, пряко или непряко контролира, определя или чувствително влияе на вноса или износа между държавите-членки. Тези разпоредби се прилагат по подобен начин и спрямо правата на монопол, които държавата е делегирала на други институции.

2. Държавите-членки се въздържат от въвеждането на всякакви нови мерки, които противоречат на принципите, предвидени в алинея 1, или които ограничават обхвата на текстове, регулиращи премахването на митата и количествените ограничения между държавите-членки.

3. Графикът на посочените в алинея 1 мерки се съгласува с премахването на количествените ограничения върху същите стоки, така както това е предвидено в членове от 30 до 34 включително.

Ако някой продукт се намира в обхвата на държавен монопол с търговски характер само в една или няколко държави-членки, Комисията може да разреши на другите държави-членки да приложат защитни мерки, чиито условия и подробности определя тя, докато не се осъществи предвиденото в алинея 1 адаптиране;

4. В случай на монопол с търговски характер съдържащ разпоредби, предназначени да улеснят търгуването или валоризацията на селскостопански продукти, следва, при прилагането на правилата на този член, да бъдат осигурени еквивалентни гаранции, касаещи заетостта и жизнения стандарт на заинтересованите производители, като се вземе предвид графика на възможното адаптиране и на необходимата специализация.

5. От друга страна, задълженията са обвързващи за държавите-членки само доколкото са съвместими със съществуващите международни споразумения.

6. От началото на първия етап, Комисията отправя препоръки, отнасящи се до начина и графика, в съответствие с който предвиденото в този член адаптиране трябва да бъде осъществено.


Дял втори.
СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Член 38

1. Общият пазар се разпростира върху селското стопанство и търговията със селскостопански продукти. Под "селскостопански продукти" се разбира продукти от почвата, на животновъдството, риболова, както и продукти след първоначална обработка, пряко свързани с тези продукти.

2. Освен когато е предвидено друго в членове от 39 до 46 включително, предвидените за създаването на общия пазар правила се прилагат и по отношение на селскостопанските продукти.

3. Продуктите, обхванати от разпоредбите на членове от 39 до 46 включително, са посочени в Приложение II към настоящия договор. Все пак, в рамките на две години от влизането в сила на настоящия договор, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, решава кои продукти следва да бъдат добавени към този списък.

4. Функционирането и развитието на общия пазар за селскостопански продукти трябва да бъдат съпроводени със създаване на обща селскостопанска политика на държавите-членки.


Член 39

1. Целите на общата селскостопанска политика са:

а) да се увеличава селскостопанската производителност, чрез развитието на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство и максималното използуване на производствените фактори, и в частност на работната сила;

b) по този начин да се осигури справедлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, и в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата осъществяващи такава дейност;

с) да се стабилизират пазарите;

d) да се гарантира сигурността на снабдяването;

е) да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени.

2. При изработването на общата селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане се взема предвид:

а) специфичният характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и от структурните и естествени неравенства между различните селскостопански райони;

b) необходимост да се извършват постепенно подходящи промени;

с) факта, че в държавите-членки селското стопанство представлява сектор, тясно свързан с икономиката като цяло.


Член 40

1. Държавите-членки развиват постепенно общата селскостопанска политика през преходния период и започват да я прилагат най-късно в края на този период.

2. С оглед да бъдат постигнати предвидените в член 39 цели, се създава обща организация на селскостопанските пазари.

Тази организация приема една от следните форми, в зависимост от съответния продукт:

а) общи правила за конкуренция;

b) задължителна координация на организираните по различен начин национални пазари;

с) организация на европейски пазар.

3. Общата организация, създадена в съответствие с алинея 2, може да обхваща всички мерки, необходими за постигането на целите, предвидени в член 39, в частност регулирането на цените, помощите за производство и продажба на различни продукти, схемите за съхраняване и тези при отлагане на доставките, както и общи механизми за стабилизиране на вноса или износа.

Общата организация следва да се ограничава само до осъществяването на предвидените в член 39 цели и изключва дискриминацията между производители или потребители в Общността.

Една евентуална обща ценова политика трябва да се основава на общи критерии и единни методи за изчисление.

4. С оглед да се даде възможност на посочената в алинея 2 обща организация да осъществи целите си, могат да бъдат създадени един или повече фондове за насочване и за гарантиране на селскостопанското производство.


Член 41

За да се даде възможност за осъществяването на целите, предвидени в член 39, в рамките на общата селскостопанска политика могат да бъдат предвидени разпоредби относно мерки като:

а) ефективно координиране на усилията в областта на професионалната квалификация, на научноизследователската дейност и на разпространението на селскостопански знания, което може да включва съвместното финансиране на проекти или институции;

b) съвместни действия за поощряване на потреблението на определени продукти.


Член 42

Разпоредбите на главата, отнасяща се до правилата за конкуренция, се прилагат по отношение на производството и търговията със селскостопански продукти единствено доколкото това е решено от Съвета в рамките на разпоредбите и в съответствие с предвидената в член 43, алинеи 2 и 3 процедура, като се вземат предвид посочените в член 49 цели.

Съветът може в частност да разреши предоставянето на помощи:

а) за закрила на предприятия, изпаднали в затруднение поради структурни или природни фактори;

b) в рамките на програмите за икономическо развитие.


Член 43

1. С оглед да бъдат разработени водещите насоки на общата селскостопанска политика Комисията свиква, веднага след като настоящия договор влезе в сила, конференция на държавите-членки, с оглед да бъде направено сравнение на техните насоки в селскостопанската политиката, в частност посредством изработването на баланс на техните ресурси и нужди.

2. След като вземе предвид работата на предвидената в алинея 1 конференция и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, в рамките на две години от влизането в сила на настоящия договор, Комисията внася предложения за изработването и прилагането на обща селскостопанска политика, включително за замяна на националните организации с една от формите на обща организация, предвидена в член 40, алинея 2, както и за прилагането на мерките, посочени в този дял.

Тези предложения отчитат взаимозависимостта между споменатите в този дял селскостопански проблеми.

Съветът, като се произнася с единодушие през първите две години и с квалифицирано мнозинство след това, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема регламенти, директиви или взема решения, като не се изключва и възможността да отправя препоръки.

3. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство и в съответствие с алинея 2, да замени националните пазарни организации с форма на обща организация, предвидена в член 40, алинея 2 ако:

а) общата организация предлага на държавите-членки, които се противопоставят на тези мерки и които имат своя собствена организация за съответното производство, еквивалентни гаранции за заетостта и жизнения стандарт на засегнатите производители, като се вземат предвид възможните адаптации и специализацията, която ще бъде необходима с течение на времето;

b) тази организация осигурява условия за търговия в рамките на Общността аналогични с онези, които съществуват на националния пазар.

4. Ако се създаде обща организация за някои суровини, преди да е била създадена обща организация за съответните преработени продукти, тези суровини, които са предназначени за производство на преработени продукти за износ в трети страни, могат да бъдат внасяни и от страни извън Общността.


Член 44

1. Доколкото постепенното премахване на митата и количествените ограничения между държавите-членки е в състояние да доведе до цени, които биха могли да застрашат постигането на предвидените в член 39 цели, всяка държава-членка през време на преходния период има право да прилага по отношение на определени продукти, по недискриминационен начин и в замяна на квотите, и до степен, която не затруднява предвиденото в член 45, алинея 2, разширяване на търговския обмен, система на минимални цени под които вносът може да бъде:

- или временно спрян или намален,

- или позволен, под условие, че ще бъде извършван на цена по-висока от минималната за съответния продукт.

В последния случай, минималните цени не включват митата.

2. Минималните цени не трябва да предизвикват нито намаляването на обема на съществуващата между държавите-членки търговия след като настоящия договор е влязъл в сила, нито да представляват пречка за прогресивното разширяване на тази търговия. Минималните цени не трябва да бъдат прилагани по такъв начин, че да създават пречки за развитието на естествените предпочитания между държавите-членки.

3. Веднага след влизането в сила на настоящия договор, Съветът, по предложение на Комисията, определя обективните критерии за създаването на системата на минимални цени и за определянето на тези цени.

Критериите в частност трябва да отчитат националните производствени разходи в държавата-членка, където се прилага минималната цена, позицията на различните предприятия във връзка с тези производствени разходи, както и необходимостта да се съдействува за последователното усъвършенстване на селскостопанската практика и за осъществяването на необходимите адаптации и специализация в рамките на общия пазар.

Комисията предлага, също така, процедура за преразглеждане на тези критерии, с оглед да се взема предвид техническия прогрес и да се създаде възможност за неговото ускоряване, както и за последователното сближаване на цените в рамките на общия пазар.

Тези критерии и процедурата за тяхното преразглеждане се определят от Съвета с единодушие през първите три години от влизането в сила на настоящия договор.

4. До момента, в който решението на Съвета започне да действува, държавите-членки имат право да определят минимални цени, при условие, че информират предварително за това Комисията и другите държави-членки, така че те да са в състояние да представят съображенията си.

След като Съветът е взел своето решение, държавите-членки определят минималните цени въз основа на критериите, определени така, както бе споменато по-горе.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да изменя всички приети от държавите-членки решения, които не са съобразени с определените по-горе критерии.

5. След началото на третия етап и ако се окаже невъзможно да се определят споменатите обективни критерии за някои продукти, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да изменя минималните цени, прилагани по отношение на тези продукти.

6. В края на преходния период се съставя таблица на минималните цени, които все още са приложими. Съветът, по предложение на Комисията и с мнозинство от девет гласа, разпределени в съответствие с параграф първи на член 148, алинея 2, определя режима, който следва да бъда приложен в рамките на общата селскостопанска политика.


Член 45

1. Докато националните пазарни организации бъдат заменени с една от формите на обща организация посочени в член 40, алинея 2, за продуктите по отношение на които някои държави-членки:

- са предприели мерки, предназначени да гарантират пазари на националните производители за техните продукти, и

- имат нужда от внос,

развитието на търговския обмен се продължава посредством сключването на дългосрочни споразумения или договори между държавите-членки износителки и държавите-членки вносителки.

Тези споразумения или договори трябва да бъдат насочени към постепенното премахване на дискриминацията при прилагането на тези мерки спрямо различните производители в Общността.

Тези споразумения или договори се сключват през първия етап; взема се предвид принципа на реципрочност.

2. Що се отнася до количествата, тези споразумения или договори се основават на средния обем на търговията между държавите-членки за съответните продукти през последните три години преди влизането в сила на настоящия договор и предвиждат увеличаването на този обем в рамките на съществуващите нужди, като се взема предвид традиционния търговски поток.

Що се отнася до цените, тези споразумения или договори дават възможност на производителите да продават уговорените количества по цени, които трябва да бъдат постепенно сближени с цените, заплащани на националните производители на вътрешния пазар в държавата купувач.

Това сближаване трябва да се осъществява колкото е възможно по-редовно и трябва да бъде завършено най-късно в края на преходния период.

Цените се договарят между заинтересованите страни в рамките на директивите, приети от Комисията с оглед прилагането на двата предходни абзаца.

Ако първият етап бъде продължен, тези споразумения или договори продължават да се изпълняват в съответствие с условията, които са били прилагани в края на четвъртата година след влизането в сила на настоящия договор, като задълженията за увеличаване на количествата и за сближаване на цените се суспендират до преминаването към втория етап.

Държавите-членки се възползуват от всяка възможност, която имат в съответствие със своето законодателство, в частност по отношение на политиката на вноса, за да осъществят сключването и изпълнението на тези договори или споразумения.

3. Доколкото държавите-членки се нуждаят от суровини за производството на стоки за износ извън Общността при конкуренция със стоки от трети страни, споменатите по-горе споразумения или договори не могат да представляват пречка за вноса на суровини за тази цел от трети страни. Все пак, тази разпоредба не се прилага ако Съветът единодушно е решил да отпусне необходимите плащания за компенсиране на по-високата цена в сравнение с цената на доставка закупени на световния пазар същи стоки, която се заплаща за внасяни с тази цел стоки въз основа на тези споразумения или договори.


Член 46

Когато в някоя държава-членка стоката е обхваната от национална пазарна организация или от вътрешни разпоредби с еквивалентен ефект, като по този начин засягат конкурентната позиция на същото производство в друга държава-членка, тогава от страна на държавите-членки се прилагат компенсаторни такси по отношение на вноса на тази стока от държавата-членка, в която съществуват тази организация или тези разпоредби, освен ако тази държава прилага компенсаторни такси върху износа.

Комисията определя размера на тези такси съобразно необходимата степен на възстановяване на равновесието; тя, също така, има право да разреши и други мерки, чиито условия и подробности е длъжна да определи.


Член 47

Що се отнася до функциите, които Икономическия и социален комитет следва да осъществява съгласно настоящия дял, селскостопанският отдел има за задача да бъде на разположение на Комисията с оглед да подготвя заседанията на Комитета съгласно разпоредбите на членове 197 и 198.


Дял трети.
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ЛИЦА, УСЛУГИ И КАПИТАЛИ

Глава първа.
РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

Член 48

1. Най-късно до изтичане на преходния период, в рамките на Общността е осигурено свободното движение на работниците и служителите.

2. Тази свобода на движение налага премахването на всякаква дискриминация между работниците и служителите от държавите-членки относно националността, що се отнася до условията за наемането на работа, възнаграждението и други условия на труд и във връзка с трудовото правоотношение.

3. При спазване на ограниченията, основаващи се на свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве съображения, тя включва и правото:

а) да се приемат действително направени предложения за наемане на работа;

b) на свободно движение в рамките на територията на държавите-членки за тази цел;

с) на пребиваване в държава-членка, с оглед постъпване на работа там, в съответствие с разпоредбите, регламентиращи наемането на работа на гражданите от тази държава, предвидени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби;

d) на пребиваване на територията на държава-членка, след като бъде прекратено трудовото правоотношение в тази държава, в съответствие с условията, които бъдат предвидени в приети от Комисията регламенти по прилагането на тази разпоредба.

4. Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на назначаването на работа на държавни длъжности.


Член 49

Веднага след влизане в сила на настоящия договор, Съветът, като се произнася в съответствие с визираната в член 189 b процедура и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема чрез директиви или регламенти мерките, които са необходими за осъществяване на свободата на движение на работниците и служителите, така както това е предвидено в предходния член, а именно:

а) чрез осигуряване на тясно сътрудничество между националните служби по заетостта;

b) чрез премахване на онези административни процедури и практика, както и на необходимите срокове за постъпване на работа, произтичащи от националното законодателство или от вече сключени между държави-членки споразумения, чието запазване представлява пречка за свободното движение на работниците и служителите;

с) чрез прогресивно премахване на всякакви срокове или други ограничения, съдържащи се в националното законодателство или в споразумения, вече сключени между държавите-членки, налагащи на работниците и служителите от други държави-членки условия относно свободния избор на работа, които се различават от предвидените такива за работниците и служителите от съответната държава;

d) чрез създаване на подходящ механизъм за контакти при предлагането и търсенето на работа и улесняване на постигането на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда по такъв начин, че да се избегнат сериозни заплахи за жизнения стандарт и нивото на заетост в различните региони и производства.


Член 50

Държавите-членки насърчават обмена на млади работници и служители в рамките на съвместна програма.


Член 51

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията, приема в областта на социалната сигурност, мерките, които са необходими за осигуряване на свободното движение на работниците и служителите, като установява именно система, позволяваща на работещите в различни държави-членки лица и на лицата, ползващи техните права да бъде осигурено:

а) кумулиране на вноските за всички периоди, които се вземат предвид в съответствие със законодателствата на различните държави, с оглед на придобиването и запазването на правото на престации от социалните фондове, и с оглед на изчисляването на размера на тези престации;

b) изплащането на такива престации на лица, които живеят на територията на държавите-членки.


Глава втора.
ПРАВО НА УСТАНОВЯВАНЕ

Член 52

В рамките на следващите разпоредби, ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка се премахват прогресивно. Това прогресивно премахване се прилага и по отношение на ограниченията за създаване на представителства, клонове или дъщерни фирми от граждани на всяка държава-членка, установили се на територията на друга държава-членка.

Свободата на установяване включва правото да се предприема самостоятелна дейност, както и да се създават и ръководят предприятия, а именно дружества или фирми по смисъла на алинея втора на член 58, при условията, предвидени от законите на държавата в която се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазване на разпоредбите на главата относно капиталите.


Член 53

Държавите-членки не могат да въвеждат нови ограничения върху правото на установяване на своите територии по отношение на гражданите на други държави-членки, освен ако е предвидено друго в настоящия договор.


Член 54

1. Преди края на първия етап, Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Икономическия и социален комитет и с Европейския парламент, съставя обща програма за премахването на съществуващите ограничения върху свободата на установяване в Общността. Комисията внася своето предложение в Съвета през първите две години от първия етап.

Програмата определя, за всеки вид дейност, общите условия на осъществяване на свободата на установяване, в частност нейните етапи.

2. С оглед на прилагането на тази обща програма или при отсъствие на такава програма, за да бъде завършен определен етап от осъществяването на свободата на установяване за определен вид дейност, Съветът, като се произнася в съответствие с посочената в член 189-b процедура и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема директиви.

3. Съветът и Комисията осъществяват задълженията, които са им възложени в съответствие с предходните разпоредби, а именно:

а) като отдават най-вече приоритетно значение на дейностите, при които свободата на установяване е от особено важно значение за развитието на производството и търговията;

b) като осигуряват тясно сътрудничество между компетентните органи в държавите-членки с оглед да се уточни специфичното положение в рамките на Общността на различните видове засегнати дейности;

с) посредством отмяната на онези административни процедури и практика, които произтичат било от националното законодателство, било от вече сключени между държавите-членки споразумения, чието запазване би представлявало пречка за осъществяването на свободата на установяване;

d) като осигуряват гаранции работниците и служителите от една държава-членка, които работят на територията на друга държава-членка да могат да останат на тази територия за да започнат самостоятелна дейност, когато отговарят на условията, на които те би трябвало да отговарят ако влезнеха в тази държава в момента, в който имат намерение да започнат осъществяването на такава самостоятелна дейност;

е) като предоставят възможност на гражданин на една държава-членка да придобива и ползува земи и сгради на територията на друга държава-членка, доколкото това не противоречи на принципите, предвидени в член 39, алинея 2.

f) като осъществяват постепенно премахване на ограниченията върху свободата на установяване във всеки вид дейност, както що се отнася до условията за образуване на представителства, клонове и дъщерни фирми на територията на държава-членка, така и до условията за назначаване на персонал от главното предприятие на управленски или контролни длъжности в такива представителства, клонове и дъщерни фирми;

g) посредством координирането до необходимата степен на гаранциите, които се изискват в държавите-членки от дружествата или фирмите по смисъла на алинея втора на член 58, с цел тези гаранции да станат равностойни в рамките на Общността, с оглед да се защитят на интересите както на съдружниците, така и на трети лица;

h) като се уверяват сами, че условията за установяване не се нарушават поради предоставяни от държавите-членки помощи.


Член 55

Разпоредбите на тази глава не се прилагат, що се отнася до съответната държава-членка, по отношение на дейности, които в тази държава са свързани, макар и епизодично, с изпълнението на държавни функции.

Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, да приеме разпоредбите на тази глава да не се прилагат по отношение на определени видове дейности.


Член 56

1. Разпоредбите на тази глава и мерките, взети в съответствие с нея, не засягат прилагането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които предвиждат специално третиране на чуждите граждани по причина на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве.

2. Преди края на преходния период, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема директиви, отнасящи се до съгласуването на споменатите по-горе законови, подзаконови и административни разпоредби. Все пак, след края на втория етап, Съветът, в съответствие с предвидената в член 189 b процедура, приема директиви за съгласуването на тези разпоредби, които във всяка държава-членка се уреждат от подзаконови или административни актове.


Член 57

1. С цел да улесни лицата при започване или осъществяване на самостоятелна дейност, Съветът, като се произнася в съответствие с визираната в член 189 b процедура, приема директиви, отнасящи се до взаимното признаване на дипломи, сертификати и други документи.

2. Със същата цел, Съветът приема, преди края на преходния период, директиви за съгласуване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, които се отнасят до предприемането и осъществяването на самостоятелна дейност. Съветът се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, относно директивите, чието прилагане в поне една държава-членка е свързано с изменение на съществуващите законови принципи, регламентиращи различните професии, в частта им относно обучението и условията за достъп на физически лица. В останалите случаи, Съветът се произнася съгласно визираната в член 189 b процедура.

3. Що се отнася до медицинските, пара-медицинските и фармацевтичните професии, постепенното премахване на ограниченията зависи от координирането на условията за тяхното упражняване в различните държави-членки.


Член 58

За целите на тази глава, дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава-членка, които имат уставно седалище, централно управление или основно учреждение в рамките на Общността, се третират по същия начин както и физическите лица, които са граждани на държавите-членки.

"Дружества" означава търговски или граждански дружества, включително кооперации и други юридически лица, които се регулират от публичното или частното право, с изключение на дружества с идеална цел.


Глава трета.
УСЛУГИ

Член 59

В рамките на следващите разпоредби, ограниченията относно свободата на предлагане на услуги в рамките на Общността се премахват прогресивно по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което е предназначена услугата.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да разшири обхвата на прилагане на разпоредбите на тази глава по отношение на граждани от трети държави, които предоставят услуги и които са се установили на територията на Общността.


Член 60

По смисъла на настоящия договор за услуги се считат престациите, които обикновено се предлагат срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и лица.

В частност, "услугите" включват:

а) дейности от промишлен характер;

b) дейности от търговски характер;

с) дейности от занаятчийски характер;

d) дейности на свободните професии.

Без да се вреди на разпоредбите на главата относно правото на установяване, лицата, които предлагат услуги, имат право, за да ги осъществят, временно да упражняват своята дейност в държавата, в която се предлага услугата, при същите условия, каквито съответната държава прилага спрямо своите собствени граждани.


Член 61

1. Свободното предлагане на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дела, отнасящ се до транспорта.

2. Либерализацията на банковите и застрахователните услуги, свързани с движението на капитали, се осъществява в хармония с постепенното либерализиране на движението на капитали.


Член 62

Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, държавите-членки не могат да въвеждат нови ограничения върху свободата на предлагането на услуги, която фактически е била налице при влизането в сила на настоящия договор.


Член 63

1. Преди края на първия етап, Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Икономическия и социален комитет и с Европейския парламент, съставя обща програма за премахването на съществуващите ограничения върху свободата на предлагането на услуги в Общността. Комисията внася своето предложение в Съвета в рамките на първите две години от първия етап.

Програмата предвижда общите условия и етапите, в съответствие с които всеки вид услуга ще бъде либерализирана.

2. За привеждането в действие на тази обща програма или при отсъствието на такава програма, за да се осъществи съответният етап от либерализацията на определена услуга, Съветът, по предложение на Комисията, след консултиране с Икономическия и социален комитет и с Европейски парламент, приема директиви, с единодушие до края на първия етап и с квалифицирано мнозинство след това.

3. Визираните в алинея 1 и 2 предложения и решения се отнасят, обикновено, приоритетно до услугите, имащи директна връзка с производствените разходи или до услугите, чиято либерализация спомага за улесняването на стокообмена.


Член 64

Държавите-членки обявяват своята готовност да осъществяват либерализация на услугите в степен, по-голяма от изискваната съгласно приетите в съответствие с член 63, алинея 2 директиви, ако общата им икономическа ситуация и ситуацията в съответния икономически сектор позволяват това.

За тази цел, Комисията отправя препоръки до заинтересованите държави-членки.


Член 65

Докато не бъдат отменени ограниченията върху свободното предлагане на услуги, всяка държава-членка има право да прилага тези ограничения, без да прави разлика относно гражданството или местожителството на всички лица, предлагащи услуги по смисъла на член 59, алинея 1.


Член 66

Разпоредбите на членове от 55 до 58 включително се прилагат по отношение на обхванатите от тази глава въпроси.


Глава четвърта.
КАПИТАЛИ И ПЛАЩАНИЯ

Член 73 b

1. В съответствие с разпоредбите на тази глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.

2. В съответствие с разпоредбите на тази глава, всички ограничения върху плащанията между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.


Член 73 с

1. Разпоредбите на член 73 b не засягат прилагането по отношение на трети страни на ограничения, съществуващи към 31 декември 1993 година, по силата на правото на Общността, които са приети по отношение на движението на капитали към и от трети страни и са свързани с преки инвестиции, включително и инвестиции в недвижими имоти, с установяване, с предлагане на финансови услуги или с допустимостта на ценните книжа до капиталовия пазар.

2. Като се стреми да съдействува за постигането, във възможно най-голяма степен, на свободно движение на капитали между държавите-членки и трети страни и без да се накърняват разпоредбите на останалите глави от настоящия договор, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да приеме мерки, отнасящи се до движението на капитали към или от трети страни, когато те са свързани с преки инвестиции, включително и инвестиции в недвижими имоти, с установяване, с предлагане на финансови услуги или с допустимостта на ценните книжа до капиталовия пазар. За приемането на мерки в съответствие с тази алинея се изисква единодушие, когато, що се отнася до либерализацията на движението на капитали към или от трети страни, те представляват крачка назад в правото на Общността.


Член 73 d

1. Разпоредбите на член 73 b не вредят на правото на държавите-членки:

а) да прилагат релевантните разпоредби на данъчното си законодателство, които правят разграничение между данъкоплатците, които не са поставени при еднакви условия, що се отнася до тяхното местожителство или мястото, където е инвестиран техният капитал;

b) да предприемат всички необходими мерки за да предотвратяват нарушенията на националното законодателство и подзаконови актове, в частност в областта на данъчното облагане и на ефективния контрол върху финансовите институции, или да предвидят процедури за деклариране на движението на капитали за целите на административна или статистическа информация, или пък да предприемат мерки, които се основават на свързани с обществения ред или обществената сигурност съображения.

2. Разпоредбите на тази глава не засягат приложимостта на съвместимите с настоящия договор ограничения относно правото на установяване.

3. Мерките и процедурите, предвидени в алинеи 1 и 2 не трябва да представляват произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащанията, така както то е дефинирано в член 73 b.


Член 73 e

Като изключение от член 73 b, държавите членки, които към 31 декември 1993 година имат право да прилагат изключения въз основа на правото на Общността в сила към тази дата, могат да продължат, най-късно до 31 декември 1995 година, прилагането на ограниченията върху движението на капитали, които са разрешени от съществуващи към тази дата изключения.


Член 73 f

Когато при извънредни обстоятелства движението на капитали от или към трети страни причинява или заплашва да причини сериозни трудности за функционирането на икономическия и валутен съюз, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ, може да приеме защитни мерки по отношение на трети държави за срок не по-дълъг от шест месеца, доколкото такива мерки са крайно необходими.


Член 73 g

1. Ако в предвидените в член 228А случаи е необходимо действие от страна на Общността, Съветът, в съответствие с предвидената в член 228А процедура, може да приеме по отношение на съответните трети страни необходимите спешни мерки относно движението на капитали и на плащания.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 224 и ако Съветът не е приел предвидените в алинея 1 мерки, държава-членка може, поради сериозни политически причини и по спешност, да приеме едностранни мерки срещу трета страна по отношение на движението на капитали и на плащания. Комисията и другите държави-членки трябва да бъдат информирани относно тези мерки най-късно до датата на тяхното влизане в сила.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да реши, че съответната държава-членка е длъжна да измени или отмени тези мерки. Председателят на Съвета информира Европейския парламент за взетите от Съвета решения.


Дял четвърти.
ТРАНСПОРТ

Член 74

Целите на настоящия договор, свързани с въпросите, уредени в този дял, се осъществяват от държавите-членки в рамките на обща транспортна политика.


Член 75

1. С оглед на прилагането на член 74 и като се вземат предвид специфичните особености на транспорта, Съветът, като се произнася в съответствие с предвидената в член 189-с процедура и след като се консултира с Икономическия и социален комитет приема:

а) общи правила, приложими по отношение на международния транспорт от или към територията на държава-членка или преминаващ през територията на една или повече държави-членки;

b) условия, в съответствие с които, превозвачи от други държави имат право да осъществяват превози в рамките на държава-членка;

с) мерки за подобряване на сигурността на транспорта;

d) други подходящи разпоредби.

2. Визираните в точки а) и b) разпоредби се приемат по време на преходния период.

3. Като изключение от процедурата, предвидена в алинея 1, когато прилагането на разпоредбите отнасящи се до принципите на регулиране на транспорта би засегнало сериозно жизненото равнище и заетостта в някои области както и самото функциониране на транспорта, предвид необходимостта от приспособяване към икономическото развитие, което ще бъде предизвикано от създаването на общия пазар, тези разпоредби се приемат с единодушие от Съвета, по предложение на Комисията, след консултиране с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет.


Член 76

До приемането на разпоредбите, посочени в член 75, алинея 1, никоя държава-членка не може, без единодушно одобрение на Съвета, да изменя различните разпоредби, уреждащи тази материя към датата на влизане в сила на настоящия договор, така че по техните преки или косвени последици, тези разпоредби да бъдат по-неблагоприятни за превозвачите от други държави-членки, отколкото за собствените й превозвачи.


Член 77

Помощите са съвместими с настоящия договор, ако са предизвикани от нуждата за координация на транспорта, или ако представляват компенсация за изпълнението на някои присъщи на понятието за обществени услуги задължения.


Член 78

Всички мерки, предприети в съответствие с настоящия договор по отношение на тарифите и условията за превоз трябва да вземат предвид икономическото състояние на превозвачите.


Член 79

1. По отношение на превозите в рамките на Общността, най късно до края на втория етап, трябва да бъде отменена дискриминацията, изразяваща се в прилагане от страна на някой превозвач на различни цени и условия на превоз за едни и същи стоки по един и същ маршрут, основана на държавата по произхода или на местоназначението на превозваните стоки.

2. Алинея 1 не изключва Съветът да предприеме други мерки, в съответствие с член 75, алинея 1.

3. В рамките на две години от влизането в сила на настоящия договор, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема правила за прилагането на разпоредбите на алинея 1.

Съветът може в частност да приеме разпоредби, които да позволят на институциите на Общността да бдят за спазването на предвидените в алинея 1 разпоредби и да дадат възможност на потребителите да се възползуват изцяло от тях.

4. Комисията, по собствена инициатива или по молба на държава-членка, разследва всички попадащи в обхвата на алинея 1 случаи на различно третиране, и след като се консултира със съответната държава-членка, взема, в рамките на приетите в съответствие с разпоредбите на алинея 3 правила, необходимите решения.


Член 80

1. Забранява се считано от началото на втория етап, освен ако това не е разрешено от Комисията, налагането от страна на държава-членка, във връзка с осъществявана в рамките на Общността транспортна дейност, на цени и условия, които съдържат елемент на подкрепа или на защита на интересите на едно или повече определени предприятия или производства.

2. Комисията, по своя инициатива или по молба на държава-членка, проверява визираните в алинея 1 условия и цени, като взема предвид, от една страна, именно необходимостта от съответна регионална икономическа политика, нуждите на по-слабо развитите региони и проблемите на сериозно засегнати от политическите обстоятелства региони и, от друга страна, отражението на тези цени и условия върху конкуренцията между различните видове транспорт.

След като се консултира с всяка заинтересована държава-членка, Комисията взема необходимите решения.

3. Предвидената в алинея 1 забрана не се прилага по отношение на тарифите, които са определени с оглед на създаването на конкуренция.


Член 81

Таксите или задълженията, платими при пресичането на граници, с които превозвачът бива облаган независимо от транспортните разходи, не могат да превишават една разумна граница, като се вземат предвид действителните разходи по осигуряване на преминаването.

Държавите-членки се стремят постепенно да намаляват тези разходи.

Комисията може да отправя препоръки до държавите-членки относно прилагането на този член.


Член 82

Разпоредбите на този дял не представляват пречка за прилагането на предприетите във Федерална Република Германия мерки, доколкото тези мерки са необходими за да се компенсират икономическите проблеми, предизвикани от разделянето на Германия, в икономиката на някои засегнати от това разделяне области на Федералната Република.


Член 83

Към Комисията се създава Консултативен комитет, състоящ се от експерти, определени от правителствата на държавите-членки. Комисията, когато счита че това е желателно, се консултира с комитета относно транспортни проблеми, без да се вреди на компетенциите на транспортния отдел на Икономическия и социален комитет.


Член 84

1. Разпоредбите на този дял се прилагат по отношение на железопътния и автомобилния транспорт и транспорта по вода.

2. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да реши дали, в каква степен и в съответствие с каква процедура могат да бъдат приети съответни разпоредби, отнасящи се до морския и въздушния транспорт.

Предвидените в член 75, алинеи 1 и 3 процедурни разпоредби се прилагат.


Дял пети.
ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРЕНЦИЯТА, ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ И СБЛИЖАВАНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА

Глава първа.
ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРЕНЦИЯТА

Раздел I.
ПРАВИЛА ПРИЛОЖИМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Член 85

1. Забраняват се като несъвместими с общия пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувана практика, които биха могли да повлияят на търговията между държавите-членки, и които имат за своя цел или резултат предотвратяването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар, и в частност такива, които:

а) пряко или непряко определят покупни или продажни цени или други условия на сделките;

b) ограничават или контролират производството, достъпа до пазари, технологичното развитие или инвестициите;

с) осъществяват подялба на пазари или на доставчици;

d) прилагат, по отношение на търговските партньори, различни условия при еквивалентни престации, като по този начин ги поставят при по-неблагоприятни условия на конкуренция;

е) поставят сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от страна на партньорите, които по своя характер или съгласно търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.

2. Всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с този член, са автоматично недействителни.

3. Разпоредбите на алинея 1 могат да бъдат обявени за неприложими по отношение на:

- всяко споразумение или определен вид споразумения между предприятия,

- всяко решение или определен вид решения на сдружения на предприятия,

- всяка съгласувана практика или определен вид съгласувана практика, които допринасят за подобряването на производството или разпространението на стоки, или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като запазват за потребителите справедлив дял от така получените ползи, и които:

а) не налагат на съответните предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на тези цели;

b) не дават възможност на предприятията да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.


Член 86

Забранена като несъвместима с общия пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с доминираща позиция в рамките на общия пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държави-членки.

Такава злоупотреба в частност може да се изразява в:

а) пряко или непряко налагане на покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за сключване на сделки;

b) ограничаване на производството, достъпа до пазар или технологичното развитие във вреда на потребителите;

с) прилагане, по отношение на търговските партньори на различни условия при еквивалентни престации, като по този начин ги поставят при по-неблагоприятни условия на конкуренция;

d) поставят сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от страна на партньорите, които по своя характер или съгласно търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.


Член 87

1. В рамките на три години от влизането в сила на настоящия договор, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема всички регламенти или директиви, необходими за прилагането на предвидените в член 85 и 86 принципи.

Ако тези разпоредби не са били приети в рамките на посочения срок, те се приемат от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент.

2. Визираните в алинея 1 разпоредби са предназначени в частност:

а) да гарантират спазването на визираните в член 85, алинея 1 и член 86 забрани, като предвидят глоби и санкции за неизпълнение на решение;

b) да предвидят подробни разпоредби по прилагането на член 85, алинея 3, като се вземе предвид необходимостта, от една страна, да се осигури ефективен контрол и, от друга страна, от опростяване на административния контрол в максимално възможна степен;

с) да определи, ако съществува необходимост от това, в различните отрасли от икономиката, приложното поле на членове 85 и 86;

d) да определят съответните функции на Комисията и на Съда при прилагането на разпоредбите на тази алинея;

е) да определи отношението между националните законодателства от една страна и, от друга страна, разпоредбите на този раздел, както и тези приети в изпълнение на този член.


Член 88

До влизането в сила на приетите в съответствие с член 87 разпоредби, компетентните органи в държавите-членки се произнасят относно допустимостта на споразумения, решения и съгласувана практика, както и относно злоупотребата с доминираща позиция в общия пазар, в съответствие с тяхното национално право и разпоредбите на член 85, в частност на алинея 3, и на член 86.


Член 89

1. Без да се вреди на разпоредбите на член 88, веднага след като встъпи в длъжност, Комисията подсигурява прилагането на предвидените в член 85 и 86 принципи. По молба на държава-членка или по своя собствена инициатива, и в сътрудничество с компетентните органи в държавите-членки, които й оказват съответната помощ, Комисията разследва случаите на предполагаемо нарушение на тези принципи. Ако установи, че има такова нарушение, тя предлага съответните мерки за неговото преустановяване.

2. Ако нарушението не бъде преустановено, Комисията констатира нарушаването на принципите в мотивирано решение. Тя може да публикува своето решение и да овласти държавите-членки да предприемат необходимите за прекратяването на това положение мерки, чиито условия и подробности тя определя.


Член 90

1. Държавите-членки, що се отнася до публичните предприятия или до предприятията, на които те са предоставили специални или изключителни права, нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на каквито и да било мерки, които противоречат на съдържащите се в настоящия договор разпоредби, и в частност на разпоредбите, предвидени в член 7 и в членове от 85 до 94 включително.

2. Предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес, или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в настоящия договор, и в частност на правилата относно конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не възпрепятствува фактически или юридически изпълнението на особените задачите, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противовес с интересите на Общността.

3. Комисията подсигурява прилагането на разпоредбите на този член и, когато е необходимо, отправя до държавите-членки съответните директиви или решения.


Раздел II.
ДЪМПИНГ

Член 91

1. Ако, през време на преходния период, Комисията, по молба на държава-членка или на друга заинтересована страна установи, че в Общия пазар се осъществява дъмпинг, тя отправя своите препоръки до лицето или лицата, които го осъществяват, с оглед да бъде преустановен.

Ако дъмпингът продължава, Комисията овластява засегнатата държава-членка да предприеме защитни мерки, чиито условия и подробности определя Комисията.

2. Веднага след като настоящия договор влезе в сила, стоките произхождащи от или намиращи се в свободно обръщение в една държава-членка, и които се изнасят в друга държава-членка, трябва при повторен внос да бъдат допуснати на територията на споменатата предходна държава безмитно и без по отношение на тях да бъдат налагани количествени ограничения или мерки, имащи еквивалентен ефект. Комисията приема необходимите разпоредби за прилагането на тази алинея.


Раздел III.
ПОМОЩИ ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ

Член 92

1. Освен предвидени в настоящия договор изключения, несъвместими с общия пазар, доколкото засягат търговията между държави-членки, са всички помощи, предоставяни под каквато и да е било форма от държава-членка или от ресурси на държава-членка, които нарушават или предизвикват опасност от нарушаване на конкуренцията поради поощряването на определени предприятия или производството на определени стоки.

2. Съвместими с общия пазар са:

а) помощите със социален характер, отпускани на отделни потребители, при условие, че тези помощи се предоставят без разграничение по отношение на произхода на продуктите;

b) помощите за отстраняване на вреди, причинени от природни бедствия или от други изключителни обстоятелства;

с) помощите, предоставяни на икономиката в отделни региони на Федерална Република Германия, които са засегнати от разделението на Германия, доколкото тази помощ е необходима за да се компенсират предизвиканите от това разделение икономически затруднения.

3. Могат да бъдат разглеждани като съвместими с общия пазар:

а) помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони в които жизненото равнище е необичайно ниско, или в които има сериозен недостиг на заетост;

b) помощите предназначени да насърчат осъществяването на важен проект от общоевропейски интерес или да преодолеят сериозни затруднения в икономиката на държава-членка;

с) помощите, които имат за цел да улеснят развитието на определени дейности или на определени икономически региони, доколкото тези помощи не засягат условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Все пак, помощите, предоставяни на корабостроителния сектор към 1 януари 1957 година, доколкото са предназначени да компенсират отсъствието на митническа закрила, трябва да бъдат постепенно намалени при същите условия, които се прилагат и по отношение на премахването на митата, като се спазват разпоредбите на настоящия договор, отнасящи се до общата търговска политика по отношение на трети страни;

d) помощите за развитието на културата и запазването на историческото наследство, доколкото тези помощи не засягат условията за търговия и конкуренция в Общността до степен, която противоречи на общия интерес;

е) други видове помощ, определени по решение на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията.


Член 93

1. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, държи под постоянно наблюдение всички съществуващи в тези държави системи за предоставяне на помощ. Тя предлага на последните всички подходящи мерки, които са необходими за постепенното развитие или за функционирането на общия пазар.

2. Ако Комисията, след като е призовала всички заинтересовани страни да внесат своите мнения, установи, че помощта, предоставяна от някоя държава или чрез държавни ресурси е несъвместима с Общия пазар съгласно член 92, или че тази помощ е използувана не по предназначение, тя взема решение задължаващо съответната държава-членка е да отмени или измени тази помощ в определен от Комисията срок.

Ако съответната държава не се съобрази с това решение в определения срок, Комисията или всяка друга заинтересована държава, може, като изключение от разпоредбите на членове 169 и 170, директно да сезира Съда.

По молба на държава-членка, Съветът, като се произнася с единодушие, може да реши, че помощта, която държавата предоставя или има намерение да предостави, се счита за съвместима с общия пазар, като изключение от разпоредбите на член 92 или от предвидените в член 94 регламенти, ако такова решение може да бъде оправдано с извънредни обстоятелства. Ако Комисията вече е открила по отношение на въпросната помощ предвидената в параграф първи от тази алинея процедура, фактът, че заинтересованата държава е отправила молба до Съвета води до временното прекратяване на тази процедура, докато Съветът вземе решение по въпроса.

Ако Съветът не е изразил отношението си в срок от три месеца от подаването на молбата, Комисията има право да постанови своето решение по случая.

3. Комисията следва да бъде информирана, в разумен срок, който да й даде възможност да представи своето мнение, по отношение на всякакви планове за предоставяне или изменение на помощи. Ако тя счита, че някой план е несъвместим с Общия пазар, като се позовава на член 92, тя без забавяне слага начало на предвидената в алинея 2 процедура. Съответната държава-членка няма право да привежда в действие заплануваните мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.


Член 94

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, може да приеме съответните регламенти по прилагането на членове 92 и 93, и в частност да определи условията, при които да се прилага член 93, алинея 3, както и видовете помощ, по отношение на които тази процедура не се прилага.


Глава втора.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ

Член 95

Нито една държава-членка не може да налага върху стоките от други държави-членки, пряко или косвено, каквито и да било вътрешни данъци, които надвишават наложените пряко или косвено такива върху подобните местни стоки.

Освен това, никоя държава-членка не може да налага върху стоките от други държави-членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дават възможност за непряка закрила на други производства.

Държавите-членки, не по-късно от началото на втория етап, са длъжни да отменят или коригират всички съществуващи по времето на влизането в сила на настоящия договор разпоредби, които противоречат на предходните разпоредби.


Член 96

Когато стоките се изнасят на територията на друга държава-членка, размерът на подлежащите на връщане платени данъци не може да превишава размера на налаганите върху тях вътрешни данъци, било пряко или косвено.


Член 97

Държавите-членки, които налагат данък оборот, изчисляван на базата на кумулативно и многоетапно натрупване на данъци, могат, при вътрешно данъчно облагане, което се практикува от тях върху внесените стоки или при връщане на платените данъци за изнасяните стоки, да приемат среден размер на данъка за стоки или групи от стоки, при условие, че няма нарушение на предвидените в членове 95 и 96 принципи.

Когато средните размери на възприетите от държава-членка данъци не са съобразени с тази принципи, Комисията отправя до съответната държава необходимите директиви или решения.


Член 98

В случай на налози различни от данък оборот, акцизи и други форми на косвено данъчно облагане, не може да се извършва опрощаване или връщане на събрани суми при износ в други държави-членки и не може да се налагат компенсационни такси по отношение на вноса от други държави-членки, без планираните мерки да са били предварително одобрени с квалифицирано мнозинство, от Съвета, по предложение на Комисията.


Член 99

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема разпоредби относно сближаването на законодателствата относно данъците върху оборота, акцизите и другите форми на косвено данъчно облагане, доколкото това сближаване е необходимо за да се осигури установяването и функционирането на вътрешния пазар в предвидените в член 7А срокове.


Глава трета.
СБЛИЖАВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА

Член 100

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, приема директиви относно сближаването на онези законови, подзаконови или административни разпоредби на държавите-членки, които пряко се отнасят до установяването или функционирането на общия пазар.


Член 100-а

1. Като изключение от член 100 и освен когато е предвидено друго в настоящия договор, за постигането на предвидените в член 7А цели, се прилагат следните разпоредби. Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 189 b, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държавите-членки, които имат за своя цел установяването и функционирането на вътрешния пазар.

2. Алинея 1 не се прилага по отношение на фискалните разпоредби, на разпоредбите относно движението на лица или на онези, относно правата и интересите на работещите на заплата.

3. Комисията, в предложенията си съгласно алинея 1 относно здравеопазването, сигурността, опазването на околната среда и закрилата на потребителите, взема като основа високата степен на закрила.

4. Когато, след приемане на мярка за сближаване от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, някоя държава-членка счете за необходимо да прилага национални разпоредби оправдани с важни причини от посочените в член 36 или свързани с опазването на околната среда или с условията на труд, тя ги нотифицира на Комисията.

Комисията потвърждава въпросните разпоредби, след като се увери, че те не са средство за необоснована дискриминация или за прикрито ограничаване на търговията между държавите-членки.

Като изключение от процедурата, предвидена в членове 169 и 170, Комисията както и всяка държава-членка могат да сезират директно Съда, ако считат, че друга държава-членка злоупотребява с правомощията, предвидени в този член.

5. Посочените по-горе мерки за сближаване включват, в подобаващи случаи, защитна клауза, която дава право на държавите-членки да предприемат на основание на една или повече неикономически причини, посочени в член 36, временни мерки, подлежащи на контрол от страна на Общността.


Член 100 b

1. През 1992 година, Комисията, заедно с всяка държава-членка, съставя списък на

законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които попадат в обхвата на член 100-а и не са били предмет на мерки за сближаване по силата на последния член.

Съветът, като се произнася в съответствие с разпоредбите на член 100-а, може да реши разпоредбите, които са в сила в една държава-членка да се считат за еквивалентни на онези, които се прилагат в друга държава-членка.

2. Разпоредбите на член 100 а, алинея 4, се прилагат по аналогия.

3. Комисията съставя предвидения в абзац първи на алинея 1 списък и внася съответните предложения в рамките на един разумен срок, така че да позволи на Съвета да се произнесе преди края на 1992 година.


Член 100 с

1. Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, определя третите страни, чиито граждани са задължени да притежават виза при пресичането на външните граници на държавите-членки.

2. Все пак, в случай на извънредна ситуация в трета страна, която съдържа заплаха за Общността от внезапен приток на граждани от тази страна, Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Комисията, да въведе за срок не по-дълъг от шест месеца, изискване за задължително притежаване на виза от гражданите на съответната страна. Изискването за притежаване на виза, постановено в тази алинея, може да бъде продължено в съответствие с предвидената в алинея 1 процедура.

3. След 1 януари 1996 година, Съветът постановява решенията по алинея 1 с квалифицирано мнозинство. Преди тази дата, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема разпоредби, отнасящи се до единния тип виза.

4. Във визираните от този член области, Комисията е длъжна да разглежда всяко направено от държава-членка искане, целящо тя да внесе предложение в Съвета.

5. Този член не засяга осъществяването на отговорностите, които поемат държавите-членки във връзка с поддържането на обществения ред и запазването на вътрешната сигурност.

6. Този член се прилага и по отношение на други области, ако това бъде решено в съответствие с член К.9 от разпоредбите на Договора за Европейски съюз относно сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, според правила за гласуване, които се определят в същото време.

7. Разпоредбите на конвенции в сила между държавите-членки, които се отнасят до регулирани от този член области, остават в сила, докато тяхното съдържание не бъде заменено от приети в съответствие с този член директиви или мерки.


Член 100 d

Координационният комитет, съставен от старши служители, създаден в съответствие с член К.4 от разпоредбите на Договора за Европейски съюз, съдействува, без да се накърняват разпоредбите на член 151, за подготовката на заседанията на Съвета в предвидените в член 100-с области.


Член 101

Когато Комисията установи, че различието между законовите, подзаконовите и административните разпоредби в държавите-членки нарушава условията за конкуренция в общия пазар, и че получилото се в резултат на това нарушение на конкуренцията следва да бъде прекратено, тя се консултира със заинтересованите държави-членки.

Ако тази консултация не доведе до споразумение, което да премахне въпросното нарушаване, Съветът, по предложение на Комисията, приема необходимите директиви, като се произнася с единодушие през време на първия етап и с квалифицирано мнозинство след това. Комисията и Съветът могат да приемат и други подходящи мерки, предвидени в настоящия договор.


Член 102

1. Когато има основание за опасение, че приемането или изменението законовите, подзаконовите или административните разпоредби, би могло да предизвика нарушение по смисъла на предходния член, държавата-членка, която има намерение да осъществи тази стъпка, се консултира с Комисията. След като се консултира с държавите-членки, Комисията препоръчва на заинтересованите държави мерки, които биха били подходящи за предотвратяването на това нарушение.

2. Ако държавата, която възнамерява да приеме или измени съответните актове, не се съобрази с адресираните до нея от Комисията препоръки, другите държави-членки не са длъжни, съгласно член 101, да изменят своите собствени разпоредби с оглед на преустановяване на това нарушаване. Ако държавата-членка, която е пренебрегнала препоръките на Комисията, предизвика нарушаване на конкуренцията, което има вредни последици само за нея, разпоредбите на член 101 не се прилагат.


Дял шести.
ИКОНОМИЧЕСКА И ВАЛУТНА ПОЛИТИКА

Глава първа.
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Член 102 а

Държавите-членки осъществяват своята икономическа политика с цел да допринесат за постигането на целите на Общността, така както са определени в член 2 и в контекста на общите насоки, посочени в член 103, алинея 2. Държавите-членки и Общността действуват в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика със свободна конкуренция, като поощряват ефективното разпределение на ресурсите, и в съответствие с принципите, предвидени в член 3А.


Член 103

1. Държавите-членки са длъжни да считат своята икономическа политика като част от общо дело и да осъществяват координиране в рамките на Съвета, в съответствие с разпоредбите на член 102-а.

2. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията, приема проект за общите насоки на икономическата политика на държавите-членки и на Общността и съставя адресиран до Европейския съвет доклад за своите констатации.

Европейският съвет, въз основа на този доклад на Съвета, обсъжда заключение относно общите насоки на икономическата политика на държавите-членки и на Общността.

Въз основа на това заключение, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приема препоръка, определяща тези общи насоки. Съветът информира Европейския парламент за своята препоръка.

3. С цел да осигури по-тясна координация на икономическата политика и постоянно сближаване на икономическите резултати на държавите-членки, Съветът, въз основа на доклади, внесени от Комисията, следи икономическите резултати във всяка от държавите-членки и в Общността, а също така и съвместимостта на икономическата политика с общите насоки, посочени в алинея 2 и редовно съставя цялостни оценки.

За целите на това многостранно наблюдение, държавите-членки изпращат информация на Комисията относно важните мерки, които са предприети от тях в областта на икономическа им политика и всяка друга информация, каквато смятат за необходима.

4. Когато в съответствие с процедурата, предвидена в алинея 3, се установи, че икономическата политика на държава-членка е несъвместима с общите насоки, посочени в алинея 2, или че съществува риск да бъде изложено на опасност нормалното функциониране на Икономическия и валутен съюз, Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, да отправи до съответната държава-членка необходимите препоръки. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, да реши да публикува своите препоръки.

Председателят на Съвета и Комисията докладват на Европейския парламент относно резултатите от това многостранно наблюдение. Председателят на Съвета може да бъде поканен да се яви пред компетентна комисия на Европейския парламент, ако Съветът е публикувал своите препоръки.

5. Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 189-с, може да приеме подробни разпоредби относно предвидената в алинеи 3 и 4 от този член процедура за осъществяване на многостранно наблюдение.


Член 103-а

1. Без да се вреди на други процедури, предвидени в настоящия договор, Съветът, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията, може да вземе решение относно подходящи в зависимост от икономическото положение мерки, в частност ако възникнат големи трудности при снабдяването с някои стоки.

2. Когато държава-членка изпитва трудности или е сериозно застрашена от сериозни затруднения, причинени от извънредни обстоятелства, които са извън нейния контрол, Съветът може, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията, да предостави, при определени условия, на съответната държава-членка финансова помощ от Общността. Когато сериозните затруднения са причинени от природни бедствия, Съветът приема решение с квалифицирано мнозинство. Председателят на Съвета информира Европейския парламент за взетото решение.


Член 104

1. Заеми по овърдрафт или други видове кредит, предоставяни от ЕЦБ или от централните банки на държавите-членки (наричани по-долу "Национални централни банки") в полза на институции или органи на Общността, на правителства, на регионални, местни и други органи, чиято дейност се регулира от публичното право, или на публични предприятия в държавите-членки, се забраняват; забранява се, също така, директното закупуване от тях от страна на ЕЦБ или от тази на националните централни банки, на свързани с техен дълг инструменти.

2. Алинея 1 не се прилага по отношение на обществените кредитни институции, които, в рамките на предоставянето на резерви от централните банки, се ползват с третиране от страна на националните централни банки и на ЕЦБ, еднакво с това на частните кредитни институции.


Член 104 а

1. Всяка мярка, която не е базирана на свързани с финансовата стабилност основания, и която създава привилегирован достъп до финансови институции в полза на институциите или на органите на Общността, на правителствата, на регионалните, местните или други органи, чиято дейност се регулира от публичното право, или на публичните предприятия в държавите-членки, се забранява.

2. Преди 1 януари 1994 година, Съветът, в съответствие с посочената в член 189-с процедура, е длъжен да уточни определения във връзка с прилагането на визираната в алинея 1 забрана.


Член 104 b

1. Общността не носи отговорност за изплащането или за поемането на задължения на правителствата, регионалните, местните или други органи, чиято дейност се регулира от публичното право, на публични предприятия в която и да е държава-членка, без да се вреди на предоставени за съвместното изпълнение на определен проект общи финансови гаранции. Държава-членка не може да бъде отговорна за изплащането или за поемането на задължения на правителствата, регионалните, местните или други органи, чиято дейност се регулира от публичното право или на публичните предприятия в друга държава-членка, без да се вреди на предоставени за съвместното изпълнение на определен проект общи финансови гаранции.

2. Ако това е необходимо, Съветът, като се произнася в съответствие с предвидената в член 189-с процедура, може, при необходимост, да уточни определения във връзка с прилагането на посочените в член 104 и в този член забрани.


Член 104 c

1. Държавите-членки избягват прекомерно големия бюджетен дефицит.

2. Комисията наблюдава развитието на бюджетното състояние и на държавния дълг в държавите-членки, с цел да разкрие наличието на явни грешки. В частност, тя следи за спазването на бюджетната дисциплина, въз основа на следните два критерия:

а) дали съотношението на планирания или на фактическия бюджетен дефицит спрямо брутния вътрешен продукт превишава определена стойност, освен ако:

- това съотношение е намалявало продължително и значително, като е достигнало размера, който се доближава до определената стойност;

- или ако превишаването на определената стойност е само временно и представлява изключение, като съотношението остава близко по размер до определената стойност;

b) дали съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт превишава определена стойност, освен ако това съотношение е достатъчно намаляло и се доближава до определената стойност със задоволителни темпове.

Определените стойности са посочени в Протокола относно процедурата за установяване на критерии относно понятието прекомерно голям бюджетен дефицит, приложен към настоящия договор.

3. Ако държава-членка не изпълнява изискванията на единия от двата или на двата критерия, Комисията изготвя доклад. Докладът на Комисията взема също така предвид дали бюджетният дефицит надвишава разходите за инвестиции на правителството и всички други съществени фактори, включително и средно-срочните икономическите и бюджетни перспективи пред държавата-членка.

Комисията може, също така, да изготви доклад, макар да е налице изпълнение на изискванията на критериите, ако е на мнение, че в някоя държава-членка съществува риск от предизвикване на прекомерно голям бюджетен дефицит.

4. Комитетът, предвиден в член 109-с дава мнение въз основа на доклада на Комисията.

5. Ако Комисията счита, че в държава-членка е налице или може да се получи прекомерно голям бюджетен дефицит, тя отправя мнение до Съвета.

6. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Комисията и след като е обсъдил всички съображения, които съответната държава-членка би могла да представи решава, на базата на една цялостна оценка, дали е налице прекомерно голям бюджетен дефицит.

7. Когато, съгласно алинея 6, Съветът е констатирал, че съществува прекомерно голям бюджетен дефицит, той отправя препоръки до съответната държава-членка, с оглед на преодоляване на това положение в рамките на определен срок. Тези препоръки не се публикуват, освен в случая на алинея 8.

8. Когато установи, че в отговор на неговите препоръки, в рамките на определения срок не е било предприето никакво ефективно действие, Съветът може да публикува своите препоръки.

9. Ако държавата-членка продължава да не полага усилия за осъществяването на препоръките на Съвета, Съветът може да вземе решение да призове държавата-членка да предприеме в определен срок счетените от Съвета за необходими мерки за намаляването на бюджетния дефицит, с оглед на преодоляването на това положение.

В подобен случай, Съветът може да поиска съответната държава-членка да представя, в съответствие с определен график, доклади за да се следят усилията, които тази държава-членка предприема за преодоляването на проблема.

10. Предвиденото в членове 169 и 170 право на обжалване не може да бъде упражнявано на основание на алинеи от 1 до 9 от този член.


11. Докато държава-членка не се съобразява с решение, взето в съответствие с алинея 9, Съветът може да реши да приложи или, в зависимост от конкретния случай, да засили прилагането на една или повече от следните мерки:

- да изисква съответната държава-членка да публикува определена от Съвета допълнителна информация, преди издаването на облигации и на ценни книжа;

- да покани Европейската инвестиционна банка да преразгледа своята политика за предоставяне на заеми на съответната държава-членка;

- да поиска съответната държава-членка да направи безлихвен депозит в Общността докато, по мнението на Съвета, прекомерно големия дефицит бъде преодолян;

- да налага глоби в подходящ размер.

Председателят на Съвета информира Европейския парламент относно взетите решения.

12. Съветът отменя някои или всички свои решения, предвидени в алинеи от 6 до 9 и 11, когато, според Съвета, прекомерно големият дефицит в съответната държава-членка е бил преодолян. Ако преди това Съветът е публикувал препоръки, той, веднага след отмяната на взетото в съответствие с алинея 8 решение, прави публично заявление, че прекомерно големият дефицит в съответната държава-членка вече не съществува.

13. При вземането на решенията, предвидени в алинеи от 7 до 9, 11 и 12, Съветът се произнася, по препоръка на Комисията, с мнозинство от две трети от гласовете на своите членове, разпределени в съответствие с член 148, алинея 2, като се изключат гласовете на представителя на съответната държава-членка.

14. Допълнителни разпоредби, отнасящи се до прилагането на описаната в този член процедура са предвидени в Протокола относно процедурата за определяне на понятието прекомерно голям дефицит, приложен към настоящия договор.

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и ЕЦБ, приема съответните разпоредби, които ще заменят споменатия Протокол.

При спазване на останалите разпоредби от тази алинея, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема, преди 1 януари 1994 година, подробните правила и определения по прилагането на разпоредбите на споменатия Протокол.


Глава втора.
ВАЛУТНА ПОЛИТИКА

Член 105

1. Основна задача на ЕСЦБ е да поддържа стабилността на цените. Без да се засяга осъществяването на целта за стабилност на цените, ЕСЦБ подкрепя общата икономическа политика в Общността, с оглед да допринесе за постигането на предвидените в член 2 цели на Общността. ЕСЦБ действува в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика, при свободна конкуренция, като поощрява ефективното разпределение на ресурсите и като съблюдава предвидените в член 3А принципи.

2. Основните задачи, осъществявани от ЕСЦБ, са:

- да разработва и прилага валутната политика на Общността;

- да осъществява операциите по обмена на чуждестранна валута в съответствие с разпоредбите на член 109;

- да държи и управлява официалните резерви в чужда валута на държавите-членки;

- да подпомага правилното функциониране на платежните системи.

3. Функцията по третото тире от алинея 2 не засяга правото на правителствата на държавите-членки да осъществяват и управляват оборотни средства в чуждестранна валута.

4. Осъществява се консултация с ЕЦБ:

- за всеки предложен акт на Общността, отнасящ се до областите на нейната компетентност;

- от националните органи по всички проекти за регламентиране, които се отнасят до областите на нейната компетентност, но в рамките и при условията, определени от Съвета в съответствие с предвидена в член 106, алинея 6 процедура.

ЕЦБ може да представя мнения до съответните органи и институции на Общността или до национални органи по въпроси, отнасящи се до областите на нейната компетентност.

5. ЕСЦБ допринася за правилното осъществяване на политиката, следвана от компетентните органи и отнасяща се до надзора върху кредитните институции и стабилността на финансовата система.

6. Съветът може единодушно, по предложение на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ и получи одобрението на Европейския парламент, да възложи на ЕЦБ специфични функции, отнасящи се до политиката, свързана с финансовия надзор върху кредитните институции и другите финансови институции, с изключение на предприятията, осъществяващи застрахователна дейност.


Член 105 а

1. ЕЦБ има изключителното право да разрешава емисията на банкноти в Общността. ЕЦБ и националните централни банки могат да емитират такива банкноти. Банкнотите издавани от ЕЦБ и националните централни банки могат да бъдат само онези, които имат статута на законно платежно средство в рамките на Общността.

2. Държавите-членки имат право да емитират монети след одобряване от страна на ЕЦБ на размера на емисията. Съветът може, в съответствие с предвидена в член 189-с процедура и след като се консултира с ЕЦБ, да приеме мерки за сближаването на единичната стойност и на техническите характеристики на всички монети, които са предназначени за пускане в обръщение, до степента която е необходима за да позволи тяхното безпроблемно обръщение в рамките на Общността.


Член 106

1. ЕСЦБ е съставена от ЕЦБ и националните централни банки.

2. ЕЦБ е юридическо лице.

3. ЕСЦБ се управлява от органите за вземане на решения на ЕЦБ, които са съвета на гуверньорите и управителния съвет.

4. Уставът на ЕСЦБ е включен в Протокол, приложен към настоящия договор.

5. Членове 5.1, 5.2, 5.3, 17, 18, 19.1, 22, 23, 24, 26, 32.2, 32.3, 32.4, 32.6, 33.1, буква а) и 36 от Устава на ЕСЦБ могат да бъдат изменяни от Съвета, който приема решение или с квалифицирано мнозинство по предложение на ЕЦБ и след като се консултира с Комисията, или с единодушие, по предложение на Комисията, и след като се консултира с ЕЦБ. И в двата случая е необходимо одобрително становище на Европейския парламент.

6. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство или по предложение на Комисията, след като се консултира с Европейския парламент и ЕЦБ, или по препоръка на ЕЦБ, след консултиране с Европейския парламент и Комисията, приема разпоредбите, предвидени в членове 4, 5.4, 19.2, 20, 28.1, 29.2, 30.4 и 34.3 от Устава на ЕСЦБ.


Член 107

При осъществяването на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, които са им възложени от настоящия договор и от Устава на ЕСЦБ, нито ЕЦБ, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения има право да търси или да получава указания от институции или органи на Общността, от правителство на държава-членка или от друг орган. Институциите и органите на Общността, както и правителствата на държавите-членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на ЕЦБ или на националните централни банки при изпълнението на техните задачи.


Член 108

Всяка държава-членка подсигурява, най-късно към датата на създаването на ЕСЦБ, нейното национално законодателство, включително и уставът на нейната национална централна банка, да е съвместимо с настоящия договор и с Устава на ЕСЦБ.


Член 108 а

1. С цел да осъществи задачите възложени на ЕСЦБ, ЕЦБ, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор и при условията, предвидени в Устава на ЕСЦБ:

- приема регламенти, доколкото това е необходимо, за да бъдат осъществени задачите, определени в член 3.1, първо тире, членове 19.1, 22 и 25.2 от Устава на ЕСЦБ, както и в случаи определени от посочените в член 106, алинея 6 актове на Съвета;

- постановява решения, които са необходими за осъществяването на възложените на ЕСЦБ в съответствие с настоящия договор и с Устава на ЕСЦБ задачи;

- прави препоръки и изказва мнения.

2. Регламентът има общо приложение. Той е обвързващ в своята цялост и е директно приложим във всички държави-членки.

Препоръките и мненията нямат задължителна сила.

Решението е обвързващо в своята цялост по отношение на онези, до които е адресирано.

Членове 190, 191 и 192 се прилагат по отношение на регламентите и решенията, приети от ЕЦБ.

ЕЦБ може да реши да публикува своите решения, препоръки и мнения.

3. В рамките и при условията, приети от Съвета в съответствие с предвидената в член 106, алинея 6 процедура, ЕЦБ има право да налага на предприятията глоби или парични санкции за неизпълнение на задълженията, произтичащи от нейните регламенти и решения.


Член 109

1. Като изключение от член 228, Съветът може, като се произнася с единодушие, по препоръка на ЕЦБ или на Комисията и след консултиране с ЕЦБ, в стремеж да бъде постигнат съвместим с целта за стабилност на цените консенсус, след като се консултира с Европейския парламент, в съответствие с предвидената в алинея 3 процедура относно упоменатите там преговори, да сключва формални споразумения относно системата на обменните курсове на ЕКЮ спрямо валутите на страните извън Общността. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по препоръка на ЕЦБ или на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ, в стремеж да постигне съвместим с целта за стабилност на цените консенсус, да приеме, измени или отмени централните курсове на ЕКЮ в рамките на системата за фиксиране на обменния курс. Председателят на Съвета информира Европейския парламент за приемането, изменението или отмяната на централните курсове на ЕКЮ.

2. При липсата на система на обменни курсове по отношение на една или повече валути на държави извън Общността по смисъла на алинея 1, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, било по препоръка на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ, било по препоръка на ЕЦБ, може да формулира общи насоки на политиката на обменните курсове за тези валути. Тези общи насоки не засягат основната цел на ЕСЦБ, свързана с поддържането на стабилността на цените.

3. Като изключение от член 228, когато с една или повече държави или международни организации се водят преговори от страна на Общността за споразумения, отнасящи се до валутния режим или до режима на обмяна на валута, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ, определя условията за воденето на тези преговори и за сключването на такива споразумения.

Тези споразумения осигуряват единната позиция на Общността. Комисията участвува в преговорите изцяло.

Сключените в съответствие с тази алинея споразумения са задължителни за институциите на Общността, ЕЦБ и държавите-членки.

4. При спазване на разпоредбите на алинея 1, Съветът, по предложение на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ, определя с квалифицирано мнозинство международната позиция на Общността, отнасяща се до въпроси, които са от специфично значение за икономическия и валутния съюз, а с единодушие решава как тя да бъде представлявана, в съответствие с предвиденото в членове 103 и 105 разпределение на компетенции.

5. Без да се вреди на компетентността на Общността и на споразуменията на Общността, отнасящи се до икономическия и валутен съюз, държавите-членки могат да участвуват в преговори в международни организации и да сключват международни споразумения.


Глава трета.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИНСТИТУЦИИТЕ

Член 109 а

1. Съвета на гуверньорите на ЕЦБ включва всички членове на управителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки.

2. а) Управителния съвет се състои от Председател, Заместник-председател и четирима други членове.

b) Председателят, Заместник-председателят и останалите членове на управителния съвет се назначават измежду лица с призната репутация и с дългогодишен професионален опит във валутните, или банковите проблеми, по общо съгласие на правителствата на държавите-членки на ниво държавни или правителствени ръководители, по препоръка на Съвета, след като той се е консултирал с Европейския парламент и с управителния съвет на ЕЦБ.

Техният мандат е за срок от осем години и не може да бъде подновяван. Само граждани на държавите-членки могат да бъдат членове на управителния съвет.


Член 109 b

1. Председателят на Съвета и членове на Комисията имат право да участвуват в заседанията на съвета на гуверньорите на ЕЦБ без право на глас.

Председателят на Съвета има право да внесе предложение във връзка с разискванията, адресирано до управителния съвет на ЕЦБ.

2. Председателят на ЕЦБ се поканва да участвува в заседанията на Съвета, когато той обсъжда въпроси, отнасящи се до целите и задачите на ЕСЦБ.

3. ЕЦБ изпраща годишен доклад за дейността на ЕСЦБ и за валутната политика през предходната и настоящата година на Европейския парламент, Съвета и Комисията, а също така и на Европейския съвет. Председателят на ЕЦБ представя този доклад на Съвета и на Европейския парламент, който може да проведе дебат върху доклада.

Председателят на ЕЦБ и останалите членове на управителния съвет могат, по искане на Европейския парламент или по тяхна собствена инициатива, да бъдат изслушвани от компетентните комисии на Европейския парламент.


Член 109 с

1. Създава се Валутен комитет, с консултативен характер, чиято функция е да осъществява координацията на политиката на държавите-членки, доколкото това е необходимо за функционирането на вътрешния пазар.

Той има следните задачи:

- да следи валутното и финансово положение на държавите-членки и на Общността и общата разплащателна система на държавите-членки, като докладва редовно за тях на Съвета и на Комисията;

- да дава мнения по искане на Съвета или на Комисията или по своя собствена инициатива, които да бъдат предоставяни на тези институции;

- без да се вреди на разпоредбите на член 151, да допринася за подготовката на работата на Съвета във връзка с членове 73-g, 73-f, 103, алинеи 2, 3, 4 и 5, членове 103-a, 104-a, 104-b, 104-c, член 109-e, алинея 2, член 109-f, алинея 6, членове 109-h, 109-i, член 109-j алинея 2, член 109-k, алинея 1;

- най-малко един път годишно да разглежда положението в областта на движението на капитали и свободата на плащанията, така както те произтичат от прилагането на настоящия договор и от мерките, приети от Съвета; прегледът трябва да обхваща всички мерки свързани с движението на капитали и с плащанията; Комитетът докладва на Комисията и на Съвета за резултатите от своя преглед. Държавите-членки и Комисията назначават всяка по двама членове на Валутния комитет.

2. В началото на третия етап се създава Икономически и финансов комитет. Валутният комитет, предвиден в алинея 1, прекратява съществуването си.

Икономическият и финансов комитет има следните задачи:

- да дава мнения, по искане на Съвета или на Комисията или по своя собствена инициатива, които трябва да бъдат предоставяни на тези институции;

- да следи валутното и финансовото положение на държавите-членки и на Общността, и да докладва редовно за него на Съвета и на Комисията, в частност за финансовите отношения с трети страни и международни организации;

- без да се вреди на разпоредбите на член 151 да допринася за подготовката на работата на Съвета във връзка с членове 73-f и 73-g, 103, алинеи 2, 3, 4 и 5, членове 103-a, 104-a, 104-b, 104-c , 105, алинея 6, 105-a, алинея 2, 106, алинеи 5 и 6, 109, 109-h, 109-i, алинеи 2 и 3, 109-k, алинея 2, 109-L, алинеи 4 и 5, както и да осъществява други възложени му от Съвета консултативни и подготвителни функции;

- най-малко един път годишно да разглежда положението в областта на движението на капитали и на свободата на плащанията, които произтичат от настоящия договор и от мерките, приети от Съвета; прегледът трябва да обхваща всички мерки, свързани с движението на капитали и с плащанията; Комитетът докладва на Комисията и на Съвета резултатите от своя преглед.

Държавите-членки, Комисията и ЕЦБ назначават, всяка, по не повече от двама членове на Комитета.

3. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ и посочения в този член Комитет, приема подробни разпоредби, отнасящи се до състава на Икономическия и финансов комитет. Председателят на Съвета информира Европейския парламент за това решение.

4. Освен предвидените в алинея 2 задачи, ако и докато съществуват държави-членки, които се ползват от предвидено в членове 109-k и 109-L изключение, Комитетът следи валутното и финансово положение както и общата разплащателна система на тези държави-членки и докладва редовно за тях на Съвета и на Комисията.


Член 109 d

Съветът или държава-членка могат да поискат от Комисията да приеме препоръка или предложение, в зависимост от конкретния случай, във връзка с проблеми, попадащи в обхвата на членове 103, алинея 4, 104-c, с изключение на алинея 14, членове 109, 109-j, 109-k и 109-L, алинеи 4 и 5. Комисията незабавно разглежда искането и представя заключенията си на Съвета


Глава четвърта.
ПРЕXОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 109 e

1. Вторият етап от осъществяването на Икономическия и валутен съюз започва на 1 януари 1994 година.

2. Преди тази дата:

а) всяка държава-членка:

- приема, когато е необходимо, всички подходящи мерки, за да се съобрази със забраните, предвидени в член 73-b, без да се накърняват разпоредбите на членове 73-е, 104 и 104-а, алинея 1;

- приема, ако това е необходимо, с оглед да позволи осъществяването на предвидена в точка b)оценка, многогодишни програми, които са предназначени да осигурят, и са необходимото за осъществяването на Икономическия и валутен съюз устойчиво сближаване, и най-вече в областта на стабилността на цените и на публичните финанси;

b) Съветът, въз основа на доклад на Комисията, прави оценка на осъществения напредък към валутното и икономическото сближаване, най-вече в областта на стабилността на цените и на публичните финанси, както и на осъществения напредък към окончателното привеждане в действие на правото на Общността, в частта му относно вътрешния пазар.

3. Разпоредбите на членове 104, 104-а, алинея 1, 104-b, алинея 1 и 104-c, с изключение на алинеи 1, 9, 11 и 14 се прилагат с началото на втория етап.

Разпоредбите на членове 103-a, алинея 2, 104-c, алинеи 1, 9 и 11, 105, 105-a, 107, 109, 109-a, 109-b и 109-c, алинеи 2 и 4 се прилагат с началото на третия етап.

4. През втория етап, държавите-членки се стремят да избягват прекомерно големия бюджетен дефицит.

5. През втория етап, всяка държава-членка, в зависимост от конкретния случай, поставя началото на процеса, който води до независимост на нейната централна банка, в съответствие с член 108.


Член 109 f

1. В началото на втория етап се създава и започва да изпълнява своите задължения Европейският валутен институт (по-долу наричан "ЕВИ"); той е юридическо лице и се ръководи и управлява от Съвет, който се състои от Председател и от управителите на националните централни банки, един от които е заместник-председател.

Председателят се назначава по общо съгласие между правителствата на държавите-членки на ниво държавни или правителствени ръководители, въз основа на препоръка на Комитета на гуверньорите на централните банки на държавите-членки, наричан по-долу "Комитет на гуверньорите", или на Съвета на ЕВИ, според случая, след консултиране с Европейския парламент и със Съвета. Председателят се избира измежду лица с призната репутация и професионален опит във валутните или банковите проблеми. Само граждани на държавите-членки могат да заемат поста Председател на ЕВИ. Съветът на ЕВИ назначава заместник председател.

Уставът на ЕВИ е включен в Протокол, поместен като приложение към настоящия договор.

Комитета на гуверньорите се разпуска веднага след началото на втория етап.

2. ЕВИ:

- засилва сътрудничеството между националните централни банки;

- засилва координацията на валутната политика на държавите-членки, с цел да бъде осигурена стабилност на цените;

- контролира функционирането на Европейската валутна система;

- осъществява консултации, отнасящи се до проблеми, попадащи в обхвата на компетентност на националните централни банки и засягащи стабилността на финансовите институции и пазари;

- поема осъществяването на задачите на Европейския фонд за валутно сътрудничество, който прекратява съществуването си; подробностите във връзка с това прекратяване са включени в Устава на ЕВИ;

- съдействува за използуването на ЕКЮ и ръководи нейното развитие, включително и правилното функциониране на клиринговата система на ЕКЮ.

3. В осъществяване на подготовката за третия етап, ЕВИ:

- подготвя средствата и процедурите, които са необходими за осъществяването на единна валутна политика през третия етап;

- насърчава сближаването, когато това е необходимо, правилата и практиката за събиране, съставяне и разпространяване на статистическа информация в областите, попадащи в обхвата на неговата компетентност;

- изготвя разпоредби, отнасящи се до дейността, която трябва да бъде осъществявана от националните централни банки в рамките на ЕСЦБ;

- съдействува за по-голяма ефикасност на международните плащания;

- контролира техническата подготовка на банкнотите в ЕКЮ.

Най-късно до 31 декември 1996 година, ЕВИ уточнява законодателната, организационната и свързаната с материално техническото обезпечаване рамка, която е необходима на ЕСЦБ за да изпълнява задачите си през третия етап. Тази рамка трябва да бъде внесена за утвърждаване чрез решение на ЕЦБ на датата на нейното създаване.


4. ЕВИ, с мнозинство от две трети от членовете на своя Съвет може:

- да формулира мнения или препоръки относно цялостната ориентация на валутната политика и на политиката във връзка с обмена на валута, а също така и във връзка със свързаните с тях мерки, въведени от всяка държава-членка;

- да внася мнения или препоръки в правителствата и в Съвета относно насоки в политиката, които биха могли да засегнат вътрешната или външната валутна ситуация в Общността, и в частност функционирането на Европейската валутна система;

- приема препоръки до органите, занимаващи се с валутни проблеми, отнасящи се до осъществяването на тяхната валутна политика.

5. ЕВИ може с единодушие да реши да публикува своите мнения и препоръки.

6. ЕВИ е консултиран от Съвета относно всеки акт на Общността, предложен в рамките на неговата компетентност.

В рамките и при условията, предвидени от Съвета, който постановява решения с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с ЕВИ, той е консултиран от органите на държавите-членки относно всички проекти за актове, отнасящи се до кръга на неговата компетентност.

7. Съветът може, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с ЕВИ, да възложи на ЕВИ други задачи във връзка с подготовката на третия етап.

8. Когато настоящия договор предвижда консултативни функции за ЕЦБ, препращането към ЕЦБ ще се счита като отнасящо се за ЕВИ, преди създаването на ЕЦБ.

Когато настоящия договор предвижда консултативна функция за ЕВИ, преди 1 януари 1994 година, препращането към ЕВИ ще се счита като отнасящо се до Комитета на гуверньорите.

9. През време на втория етап, терминът "ЕЦБ", използуван в членове 173, 175, 176, 177, 180 и 215 се счита като отнасящ се за ЕВИ.


Член 109 g

Съставът на валутите, участвуващи в кошницата на ЕКЮ остава непроменен.

От началото на третия етап стойността на ЕКЮ е неотменяемо фиксирана в съответствие с член 109-L, алинея 4.


Член 109 h

1. Когато държава-членка изпитва сериозни трудности или е изправена пред опасността от сериозни затруднения относно платежния й баланс, било в следствие на цялостна неуравновесеност в нейния платежен баланс, било като резултат от вида на валутата, с която тя разполага, и когато тези трудности, в частност, са в състояние да застрашат функционирането на общия пазар или последователното осъществяване на общата търговска политика, Комисията незабавно проучва положението на съответната държава и действията, които държавата е предприела или би могла да предприеме в съответствие с разпоредбите на настоящия договор и чрез всички средства, които последната има на разположение. Комисията посочва какви мерки препоръчва на съответната държава да предприеме.

Ако действието, предприето от държавата-членка и мерките, предложени от Комисията не се окажат достатъчни за преодоляването на трудностите, които са възникнали или за които съществува опасност да възникнат, Комисията, след като се консултира с Комитета, посочен в член 109-с, препоръчва на Съвета да предостави взаимна помощ и подходящите методи за това.

Комисията информира редовно Съвета за текущото състояние на нещата и за тяхното развитие.

2. Съветът, след като приеме решение с квалифицирано мнозинство, предоставя взаимна помощ; той приема директиви или решения, предвиждащи условията и подробностите за тази помощ, която може да се осъществи под следните форми:

а) съгласувани действия в рамките на друга международна организация, към която държавата-членка би могла да се обърне;

b) предприемане на мерки, които са необходими за да предотвратят проблеми в търговията, когато изпадналата в затруднение държава прилага или въвежда количествени ограничения по отношение на трети страни;

с) предоставяне на ограничени по размер кредити от други държави-членки, след като бъде постигнато съгласие по условията за тях.

3. Ако взаимната помощ, препоръчана от Комисията, не бъде предоставена от Съвета или ако предоставената взаимна помощ и мерките, които са предприети са недостатъчни, Комисията дава разрешение на изпадналата в затруднение държава да предприеме защитни мерки, условията и подробностите на които определя Комисията.

Това разрешение може да бъде оттеглено и тези условия и подробности променени от Съвета, който приема решение с квалифицирано мнозинство.

4. При условията на член 109-k, алинея 6, този член престава да се прилага от началото на третия етап.


Член 109-i

1. В случай на внезапна криза в платежния баланс и при условие, че не бъде взето веднага решение по смисъла на член 109-h, алинея 2, съответната държава-членка може, като предпазна мярка, да приеме необходимите защитни мерки. Тези мерки трябва да предизвикват възможно най-малко затруднения във функционирането на общия пазар и по своя обхват не трябва да бъдат по-широки от точно необходимото за преодоляването на внезапно възникналите трудности.

2. Комисията и останалите държави-членки трябва да бъдат уведомени относно тези предпазни мерки не по-късно от момента на влизането им в сила. Комисията може да препоръча на Съвета предоставянето на взаимна помощ при условията на член 109-h.

3. След като Комисията представи мнение и бъде осъществено консултиране с визирания в член 109-c Комитет, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да вземе решение съответната държава-членка да измени, спре или отмени посочените по-горе защитни мерки.

4. При условията на член 109-k, алинея 6, този член престава да се прилага от началото на третия етап.


Член 109 j

1. Комисията и ЕВИ докладват на Съвета за осъществения напредък при изпълнението от страна на държавите-членки на техните задължения във връзка с осъществяването на Икономическия и валутен съюз. Тези доклади включват и преглед на съвместимостта на националното законодателство във всяка държава-членка, включително и на устава на нейната национална централна банка, с членове 107 и 108 от настоящия договор и с Устава на ЕСЦБ. Тези доклади, също така, разглеждат и постиженията във връзка с осъществяването на висока степен на трайно сближаване, като отчитат постиженията на всяка държава-членка в областта на следните критерии:

- постигане на висока степен на стабилност на цените; това става ясно, когато размерът на инфлацията се приближава в най-голяма степен до онзи в трите държави с най-добри постижения по отношение на стабилността на цените;

- устойчивост на финансовото състояние на държавата; това става ясно от постигането на държавен бюджет без прекомерен дефицит, което се определя в съответствие с член 104-c, алинея 6;

- спазване на нормалните граници на отклонение, в съответствие с Механизма на обменните курсове на Европейската валутна система, в продължение на най-малко две години, без да е осъществявано девалвиране спрямо националната валута на която и да е от останалите държави-членки;

- постигнатото от страна на държавите-членки трайно сближаване и трайно участие в Механизма на обменните курсове на Европейската валутна система, което намира отражение в размера на лихвените проценти в дългосрочен аспект.

Споменатите в тази алинея четири критерия и съответните срокове, в продължение на които те трябва да бъдат спазвани, са изяснени с повече подробности в Протокол, който е приложен към настоящия договор. Докладите на Комисията и на ЕВИ вземат също предвид развитието на ЕКЮ, резултатите от интеграцията на пазарите, положението и тенденциите за развитие по отношение на текущия платежен баланс и изследванията във връзка с развитието на единичната стойност на работната сила, както и други ценови индекси.

2. Въз основа на тези доклади, Съветът, като постановява решение с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Комисията, прави оценка:

- дали всяка държава-членка изпълнява необходимите условия за въвеждането на единна валута;

- дали болшинството от държавите-членки изпълнява необходимите условия за въвеждането на единна валута и представя, във вид на препоръки, своите констатации на Съвета, заседаващ на равнище държавни и правителствени ръководители. Извършва се също и консултация с Европейският парламент, който изпраща своето мнение на Съвета, който заседава на равнище държавни и правителствени ръководители.

3. Като взема предвид посочените в алинея 1 доклади и визираното в алинея 2 мнение на Европейския парламент, Съветът, който заседава на равнище държавни и правителствени ръководители, с квалифицирано мнозинство и не по-късно от 31 декември 1996 година:

- взема решение, въз основа на визираните в алинея 2 препоръките на Съвета, дали повечето от държавите-членки отговарят на необходимите условия за въвеждане на единна валута;

- взема решение дали е уместно Общността да встъпи в третия етап,

и ако това е така,

- определя датата на началото на третия етап.

4. Ако до края на 1997 година датата на началото на третия етап не е била определена, третият етап започва на 1 януари 1999 година. Преди 1 юли 1998 година Съветът, който заседава на равнище държавни и правителствени ръководители, след повтаряне на предвидената в алинеи 1 и 2 процедура, с изключение на второто тире на алинея 2, отчитайки предвидени в алинея 1 доклади и мнението на Европейския парламент, с квалифицирано мнозинство и въз основа на визираните в алинея 2 препоръки на Съвета, потвърждава кои държави-членки изпълняват необходимите условия за въвеждане на единна валута.


Член 109 к

1. Ако е било взето решение за определяне на датата в съответствие с член 109-j, алинея 3, Съветът, въз основа на своите препоръки, посочени в член 109-j, алинея 2, с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията взема решение дали по някои от държавите-членки попадат в условията на изключение, в съответствие с разпоредбите на алинея 3 от този член и ако да, кои от тях. Тези държави-членки се посочват като "Държави-членки обект на изключение".

Ако Съветът е утвърдил съгласно член 109-j, алинея 4, държавите-членки, които отговарят на необходимите условия за въвеждане на единна валута, по отношение на онези държави-членки, които не отговарят на условията се допуска изключение, в съответствие с алинея 3 от този член. Тези държави-членки се посочват като "Държави-членки обект на изключение".

2. Поне веднъж на всеки две години или по искане на държава-членка с право на изключение, Комисията и ЕЦБ внасят доклад до Съвета, в съответствие с процедурата, предвидена в член 109-j, алинея 1. След консултиране с Европейския парламент и след обсъждане в Съвета, който заседава на равнище държавни и правителствени ръководители, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, решава кои държави-членки обект на изключение отговарят на необходимите условия, изложени в определените в член 109-j, алинея 1, критерии и отменя изключенията по отношение на тези държави-членки.

3. Предвиденото в алинея 1 изключение означава, че следните членове не се прилагат по отношение на съответните държави-членки: членове 104-c, алинеи 9 и 11, 105, алинеи 1, 2, 3 и 5, 105-a, 108-a, 109 и член 109-a, алинея 2, буква b). Изключването на тази държава-членка и нейната национална централна банка от осъществяване на правата и изпълнение на задълженията, възникващи в рамките на ЕСЦБ, е предвидено в Глава IX от Устава на ЕСЦБ.

4. В членове 105, алинеи 1, 2 и 3, 105-a, 108-a, 109 и 109-a, алинея 2, буква b) "Държави-членки" следва да се разбира като Държави-членки непопадащи в обхвата на изключение.

5. Правото на гласуване на държавите-членки обект на изключение се преустановява временно, що се отнася до онези решения на Съвета, които се приемат въз основа на членовете на настоящия договор, изброени в алинея 3. В този случай, като изключение от разпоредбите на членове 148 и 189-a, алинея 1, квалифицираното мнозинство се определя на две трети от гласовете на представителите на държавите-членки които не са обект на изключение, разпределени в съответствие с член 148, алинея 2, и единодушието на тези държави-членки е необходимо за всеки изискващ единодушие акт.

6. Членове 109-h и 109-i продължават да се прилагат по отношение на държава-членка обект на изключение.


Член 109 L

1. Веднага след като в съответствие с член 109-j, алинея 3 е било взето решение относно датата на началото на третия етап или, в случай на нужда, веднага след 1 юли 1998 година:

- Съветът приема разпоредбите, посочени в член 106, алинея 6;

- правителствата на държавите-членки които не са обект на изключение назначават, в съответствие с предвидената в член 50 от Устава на ЕСЦБ процедура, Председателя, Заместник-председателя и останалите членове на съвета на гуверньорите на ЕЦБ. Ако има държави-членки обект на изключение, броят на членовете на съвета на гуверньорите на ЕЦБ може да бъде по-малък отколкото предвидения в член 11.1 от Устава на ЕСЦБ, но при никакви обстоятелства не може да бъде по-малък от четирима.

Веднага след назначаването на съвета на гуверньорите се създават ЕСЦБ и ЕЦБ, които се подготвят за пълното поемане на своите функции, в съответствие с предвиденото в настоящия договор и в Устава на ЕСЦБ. Осъществяването на техните правомощия в пълна степен започва от първия ден на третия етап.

2. Веднага след създаването на ЕЦБ, тя, ако това е необходимо, поема функциите на ЕВИ. ЕВИ навлиза в етап на ликвидация след създаването на ЕЦБ; подробностите във връзка с ликвидацията са изложени в Устава на ЕВИ.

3. Ако и докато има държави-членки обект на изключение, без да се вреди на разпоредбите на член 106, алинея 3 от настоящия договор, като трети орган за вземане на решение на ЕЦБ се създава Общ съвет на ЕЦБ, предвиден в член 45 от Устава на ЕСЦБ.

4. В деня на влизане в сила на третия етап, Съветът, като се произнася с единодушие на държавите-членки които не са обект на изключение, по предложение на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ, приема окончателните обменни курсове, в съответствие с които техните валути ще бъдат неотменяемо фиксирани, както и неотменяемо фиксираният курс, при който техните валути ще бъдат заменени с ЕКЮ, и ЕКЮ ще стане самостоятелна валута в пълния смисъл на думата. Тази мярка сама по себе си не изменя външния обменен курс на ЕКЮ. Съветът, в съответствие със същата процедура, приема и други мерки, необходими за бързото въвеждане на ЕКЮ като единна валута на тези държави-членки.

5. Ако в съответствие с процедурата, предвидена в член 109-k, алинея 2, бъде решено да се отмени някое изключение, Съветът, като се произнася с единодушието на държавите-членки които не са обект на изключение и на заинтересованата държава-членка, по предложение на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ, приема обменния курс, при който валутата на съответната държава-членка ще бъда заменена с ЕКЮ и предприема други мерки, необходими за въвеждането на ЕКЮ като единна валута в съответната държава-членка.


Член 109 m

1. До началото на третия етап, всяка държава-членка е длъжна да счита своята валутна политика като проблем от общ интерес. Изпълнявайки това си задължение, държавите-членки отчитат опита, натрупан благодарение на сътрудничеството в рамките на Европейската валутна система(ЕВС)и на развитието на ЕКЮ, като зачитат съществуващите в тази област компетенции.

2. От началото на третия етап и докато някоя държавата-членка е обект на изключение, алинея 1 се прилага по аналогия по отношение на валутната политиката на тази държава-членка.


Дял седми.
ОБЩА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

Член 110

Чрез създаването на митнически съюз помежду си, държавите-членки имат за цел да допринесат в името на общия интерес за хармоничното развитие на световната търговия, постепенната отмяна на ограниченията върху международната търговия и за намаляването на митническите бариери.

Общата търговска политика отчита благоприятния ефект, който премахването на митата между държавите-членки може да има за увеличаване на конкурентноспособността на предприятията от тези държави.


Член 111 - отменен


Член 112

1. Без да се вреди на задълженията, поети от държавите-членки в рамките на други международни организации, държавите-членки постепенно хармонизират техните разпоредби, регламентиращи предоставянето на субсидии за износа в трети страни, доколкото това е необходимо за да се гарантира отсъствието на нарушаване на конкуренцията между предприятията в Общността.

По предложение на Комисията, Съветът приема с единодушие до края на втория етап и с квалифицирано мнозинство след това, необходимите за тази цел директиви.

2. Предходните разпоредби не се прилагат по отношение на връщането на събраните мита или такси с еквивалентен ефект, нито по отношение на връщането на косвени данъци, включително данък оборот, акцизи и други косвени данъци, с които се облагат стоките при износ от държава-членка в трета страна, доколкото размера на връщаните суми не превишава размера на налозите, налагани пряко или непряко върху изнасяните стоки.


Член 113

1. Общата търговска политика се основава на единни принципи, в частност що се отнася до промените в размера на тарифите, сключването на търговски и тарифни споразумения, постигането на единство по отношение на мерките за либерализация, експортната политика и мерките за търговска защита, като например онези, които се предприемат в случай на дъмпинг или на субсидии.

2. Комисията внася предложения в Съвета във връзка с прилагането на общата търговска политика.

3. Когато е необходимо да се водят преговори за сключване на споразумения с една или повече държави или международни организации, Комисията отправя препоръки до Съвета, който разрешава на Комисията да започне необходимите преговори.

Комисията осъществява тези преговори като провежда консултации със специален комитет, назначен от Съвета за да подпомага Комисията при осъществяването на тази задача, и в рамките на директивите, които е възможно Съветът да адресира до нея. Съответните разпоредби на член 228 се прилагат.

4. При упражняване на предоставени му от този член компетенции, Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.


Член 114 - отменен


Член 115

За да се гарантира изпълнението на предприетите, в съответствие с настоящия договор, от която и да е държава-членка мерки във връзка с търговската политика да не бъде възпрепятствано чрез отклонения на търговския поток, или когато различията между тези мерки предизвикват икономически затруднения в една или повече държави, Комисията препоръчва методите, чрез които държавите-членки пристъпват към необходимото сътрудничество. При неуспех, Комисията може да разреши на държавите-членки да предприемат необходимите защитни мерки, условията и подробностите на които тя определя.

При спешни случаи, държавите-членки отправят до Комисията молба за разрешение сами да предприемат необходимите мерки, като Комисията се произнася във възможно най-кратък срок; заинтересованите държави-членки уведомяват останалите държави-членки относно тези мерки. По всяко време Комисията може да реши, че съответната държава-членка е длъжна да измени или отмени въпросните мерки.

При избора на мерки, приоритет се отдава на онези, които причиняват възможно най-малко смущения във функционирането на общия пазар.


Член 116 - отменен


Дял осми.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И МЛАДЕЖ

Глава първа.
СОЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 117

Държавите-членки са съгласни с необходимостта да спомагат за подобряването на условията на живот и труд на работниците и служителите, нещо което ще позволи, ведно с осъществявания прогрес, и тяхното изравняване.

Те считат, че такова развитие няма да произтече единствено от функционирането на общия пазар, който ще подпомогне сближаването на социалните уредби, а също и от предвидените в настоящия договор процедури и сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби.


Член 118

Без да се нарушават останалите разпоредби на настоящия договор и в съответствие с основните му цели, Комисията има за задача да съдейства за развитието на по-тясно сътрудничество между държавите-членки в социалната област и в частност в следните области:

- заетостта;

- трудовото право и условията на труд;

- професионална квалификация и професионалното усъвършенстване;

- социалното осигуряване;

- предотвратяването на трудови злополуки и професионални заболявания;

- трудова хигиена;

- правото на сдружаване и колективните споразумения между работодатели и работници.

За тази цел Комисията действа в тесен контакт с държавите-членки, като извършва проучвания, дава мнения и организира консултации, както относно проблемите поставени на национално ниво, така и относно тези, засягащи международните организации.

Преди да изрази предвидените в този член мнения, Комисията се консултира с Икономическия и социален комитет


Член 118 а

1. Държавите-членки отдават особено внимание на насърчаването на подобренията, особено що се отнася до условията на труд, здравето и сигурността на работниците и служителите и си поставят като цел сближаването, ведно с осъществявания прогрес, на условията в тази област.

2. С оглед да се допринесе за постигането на предвидената в алинея първа цел, Съветът, като се произнася в съответствие с предвидената в член 189-с процедура и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема посредством директиви минимални изисквания, които трябва да бъдат осъществени постепенно, като взема предвид условията и техническите регламентации, които съществуват във всяка държава-членка.

Тези директиви ще избягват да налагат административни, финансови и правни изисквания, които биха попречили на създаването и развитието на малките и средни предприятия

3. Приетите по силата на този член разпоредби не могат да попречат на никоя Държава-членка да запази и установи засилени мерки за закрила на условията на труд, съвместими с настоящия договор.


Член 118 b

Комисията се стреми да развива диалога между социалните партньори на европейско равнище, което, ако двете страни смятат това за желателно, би могло да доведе до основаващи се на споразумение отношения.


Член 119

Всяка държава-членка осигурява през първия етап, а впоследствие поддържа, прилагането на принципа на равенство на трудовите възнаграждения между мъжете и жените.

За целите на този член "възнаграждение" означава минималната или обичайната средна работна заплата и всички други допълнителни облаги, платени директно или индиректно, в брой или в натура, от работодателя на работника или служителя по повод заетостта на последния.

Равенството на възнагражденията, без дискриминация основана на пола, предполага:

a) присъденото за еднакъв труд възнаграждение платено за извършена работа да бъде основано на базата на еднаква мерна единица,

b) присъденото за труд платен според времетраенето му възнаграждение да бъде идентично за еднакво работно място.


Член 120

Държавите-членки се стараят да запазят съществуващата еквивалентност на техните разпоредби относно платения отпуск.


Член 121

Съветът, като се произнася с единодушие и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, може да възложи на Комисията задачи във връзка с прилагането на общи мерки, и в частност що се отнася до социалното осигуряване на преселилите се работници и служители, предвидено в членове от 48 до 51 включително.


Член 122

Комисията включва в своя годишен доклад до Европейския парламент отделна глава във връзка с развитието на социалната сфера в Общността.

Европейският парламент може да покани Комисията да състави доклади относно специфични проблеми засягащи социалното положение.


Глава втора.
ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД

Член 123

С цел да се подобрят възможностите за заетост на работниците и служителите във вътрешния пазар и по този начин да се подпомогне повишаването на жизненото равнище, в съответствие с предвидените по-долу разпоредби, се създава Европейски социален фонд, чиято цел е да улесни наемането на работа, географската и професионалната мобилност на работниците и служителите в рамките на Общността, както и да улесни тяхната адаптация към промените в индустрията и към промените в областта на производствените системи, в частност посредством професионална квалификация и преквалификация.


Член 124

Фондът се управлява от Комисията.

При осъществяването на тази своя задача, Комисията се подпомага от Комитет, председателствуван от член на Комисията и съставен от представители на правителствата и синдикалните организации на работници и служители и работодатели.


Член 125

Съветът, в съответствие с предвидената в член 189-с процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, постановява решения по прилагането на разпоредбите относно Европейския социален фонд.


Глава трета.
ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И МЛАДЕЖ

Член 126

1. Общността допринася за развитието на качествено образование посредством поощряването на сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, посредством подкрепа и допълване на техните действия, при пълно зачитане на отговорността на държавите-членки за съдържанието на учебната програма, за организацията на образователните системи и на тяхното културно и езиково разнообразие.

2. Действията на Общността имат за цел:

- да развиват европейското измерение на образованието, в частност посредством изучаване и разпространяване на езиците на държавите-членки;

- да поощряват мобилността на студенти и преподаватели, между другото посредством поощряването на академичното признаване на дипломите и периодите на обучение;

- да развиват сътрудничеството между образователните институции;

- да развиват обмяната на информация и опит във връзка с проблеми, които са общи за образователните системи на държавите-членки;

- да поощряват развитието на обмена на младежи и на обмена на специалисти от социалната и просветна сфера;

- да поощряват развитието на неприсъственото обучение.

3. Общността и държавите-членки подпомагат сътрудничеството с трети страни и компетентни в областта на образованието международни организации, и в частност със Съвета на Европа.

4. С цел да даде своя принос за постигането на посочените в този член цели, Съветът:

- като се произнася в съответствие с предвидената в член 189-b процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема мерки за стимулирането на тези процеси, с изключение на сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки;

- като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, отправя препоръки.


Член 127

1. Общността провежда в областта на професионалната квалификация политика, която подкрепя и допълва действията на държавите-членки, като напълно зачита тяхната отговорността относно съдържанието и организацията на професионалната квалификация.

2. Действията на Общността имат за цел:

- да улесняват адаптирането към промените в индустрията, в частност посредством професионална квалификация и преквалификация;

- да подобряват първоначалната и последващата професионална квалификация, с оглед да улеснят професионалното интегриране и реинтегриране на трудовата борса;

- да улесняват достъпа до професионална квалификация и поощряват мобилността на преподавателите и учащите се, и в частност на младите хора;

- да поощряват сътрудничеството в обучението между учебни заведения или школи за професионална квалификация и фирми;

- да развиват обмена на информация и опит по въпроси, които са общи за системите на обучение в държавите-членки.

3. Общността и държавите-членки подпомагат сътрудничеството с трети страни и международни организации компетентни в областта на професионалната квалификация.

4. Съветът, в съответствие с посочената в член 189-c процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема мерки, които да съдействуват за постигането на посочените в този член цели, с изключение на сближаването на законови или подзаконови разпоредби на държавите-членки.


Дял девети.
КУЛТУРА

Член 128

1. Общността дава своя принос за разцвета на културата в държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално разнообразие и в същото време поставя на преден план общото културно наследство.

2. Действията на Общността имат за цел да поощряват сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, да подкрепят и допълват техните действия в следните области:

- подобряване и разпространяване на знанията за културата и историята на европейските народи;

- опазване и закрила на културното наследство от европейско значение;

- културен обмен с нетърговска цел;

- художествени и литературни произведения, включително и в аудиовизуалния сектор.

3. Общността и държавите-членки подкрепят сътрудничеството с трети страни и компетентни в областта на културата международни организации.

4. Общността отчита и културните аспекти на своите действия в съответствие с други разпоредби от настоящия договор.

5. С цел да допринесе за осъществяването на посочените в този член цели, Съветът:

- в съответствие с предвидената в член 189-b процедура, след като се консултира с Комитета за регионите, приема поощряващи мерки, с изключение на сближаването на законови и подзаконови разпоредби на държавите-членки. Съветът се произнася с единодушие през времетраенето на предвидената в член 189-b процедура;

- като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията, отправя препоръки.


Дял десети.
ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

Член 129

1. Общността дава своя принос за гарантирането на високо ниво на опазване на човешкото здраве посредством поощряването на сътрудничеството между държавите-членки, а ако това е необходимо, и посредством подкрепа на техните действия.

Действията на Общността са насочени към предотвратяването на болестите, в частност на бичове за общественото здраве, включително зависимостта от наркотици, като подпомага научните изследвания относно техните причини и тяхното разпространяване, а също и здравна информация и образование.

Изискванията в областта на здравеопазването представляват съставна част от другите насоки в политиката на Общността.

2. Държавите-членки, като поддържат връзка с Комисията, координират помежду си своите насоки в политиката и програми в посочените в алинея 1 в области. Комисията може, в тесен контакт с държавите-членки, да поеме всякаква полезна инициатива за поощряването на тази координация.

3. Общността и държавите-членки подпомагат сътрудничеството с трети държави и компетентните в областта на общественото здраве международни организации.

4. С цел да допринесе за постигането на предвидените в този член цели, Съветът:

- в съответствие с предвидената в член 189 b процедура и след като се консултира с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите, предприема поощряващи действия, с изключение на сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки;

- с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, отправя препоръки.


Дял единадесети.
ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Член 129-а

1. Общността дава своя принос за постигането на висока степен на закрила на потребителя посредством:

а) приети в съответствие с член 100-а мерки в рамките на осъществяването на вътрешния пазар;

b) специфични дейности, които подкрепят и допълват, следвана от държавите-членки политика за закрила на здравето, сигурността и икономическите интереси на потребителите и за предоставянето на потребителите на адекватна информация.

2. Съветът, като се произнася в съответствие с предвидена в член 189-b процедура и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, определя посочените в алинея 1, буква b), дейности.

3. Предприетите в съответствие с алинея 2 дейности не са пречка за която и да е държава-членка да запази или да въведе по-строги мерки на закрила. Тези мерки трябва да бъдат съвместими с настоящия договор. Комисията трябва да бъде уведомена за тях чрез нотификация.


Дял дванадесети.
ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ МРЕЖИ

Член 129 b

1. За да се подпомогне постигането на целите, посочени в членове 7-а и 130-а, и за да се даде възможност на гражданите на Съюза, на участниците в икономиката и на регионалните и местни общности да се възползуват изцяло от произтичащите от създаването на територия без вътрешни граници предимства, Общността дава своя принос за изграждането и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, телекомуникациите и енергийната инфраструктура.

2. Действията на Общността, предприети в рамките на една система на отворени и конкурентноспособни пазари, имат за цел поощряването на взаимовръзката и възможността за взаимното използуване на националните мрежи, а също така и на достъпа до тези мрежи. В частност, те отчитат необходимостта от свързването на островните, тези без излаз на море и периферните региони, с централните региони на Общността.


Член 129-с

1. С оглед да бъдат постигнати целите, предвидени в член 129-b, Общността:

- изготвя поредица от насоки, обхващащи целите, приоритетите и най-общите черти на мерките, предвидени в областта на трансевропейските мрежи; тези насоки определят проектите от общ интерес;

- привежда в изпълнение всякакви мерки, които биха могли да се окажат необходими за осигуряването на възможността за взаимно използуване на мрежите, и в частност за сближаване в областта на техническата стандартизация;

- може да подкрепи финансовите усилия на държавите-членки относно финансирани от държавите-членки проекти от общ интерес, които са определени в рамките на предвидените в тире първо насоки, и в частност, посредством осъществяването на проучвания относно възможностите за осъществяване на проекта, поемане на гаранции по заеми или субсидии за изплащане на лихви; Общността може, също така, да даде своя принос при финансирането, в държавите-членки, на специфични проекти в областта на транспортната инфраструктура посредством Фонда за единство, който трябва да бъде създаден най-късно до 31 декември 1993 съгласно член 130-d.

Дейностите, предприемани от Общността, отчитат и потенциалната икономическа жизнеспособност на проектите.

2. Държавите-членки, като поддържат връзка с Комисията, координират помежду си насоките в политиката на национално равнище, които могат да има важно значение за постигането на посочените в член 129-b цели. Комисията може, в тясно сътрудничество с държавите-членки, да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация.

3. Общността може да реши да сътрудничи с трети страни, с цел да поощри изпълнението на проектите от общ интерес и да осигури възможност за взаимното използуване на мрежите.


Член 129 d

Предвидените в член 129-с, алинея 1, насоки се приемат от Съвета, който се произнася в съответствие с посочената в член 189-b процедура, след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите.

Насоките и проектите от общ интерес, които се отнасят до територията на някоя държава-членка, изискват одобрението на съответната държава-членка.

Съветът, като се произнася в съответствие с предвидена в член 189-с процедура, след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите, приема другите мерки, предвидени в член 129-с, алинея 1.


Дял тринадесети.
ИНДУСТРИЯ

Член 130

1. Общността и държавите-членки гарантират съществуването на необходимите за конкурентноспособността на индустрията в Общността на условия.

За тази цел, в съответствие със системата на отворени и конкурентноспособни пазари, тяхното действие е насочено към:

- ускоряване на приспособяването на индустрията към структурните промени;

- поощряване на благоприятна за инициативността и за развитието на предприятия в рамките на Общността среда, и в частност на малките и средни предприятия;

- поощряване на благоприятна за сътрудничество между предприятията среда;

- подпомагане на по-доброто използуване на индустриалния потенциал на насоките в политиката на иновации, на научни изследвания и на технологично развитие на държавите-членки.

2. Държавите-членки се консултират взаимно, като поддържат връзка с Комисията и, когато е необходимо, координират своите действия. Комисията може да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация.

3. Общността допринася за осъществяването на предвидените в алинея 1 цели посредством политиката и дейностите, които тя следва в съответствие с останалите разпоредби на настоящия договор. Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, може да приеме специфични мерки за подкрепа на предприетите в държавите-членки действия за осъществяване на предвидените в алинея 1 цели.

Този дял не представлява основа за въвеждането, от страна на Общността, на каквато и да е мярка, която би могла да доведе до нарушаване на конкуренцията.


Дял четиринадесети.
ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО ЕДИНСТВО

Член 130-а

С оглед да подпомогне цялостното си хармонично развитие, Общността разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на икономическото и социалното единство в нея.

В частност, Общността има за цел да бъдат намалени разликите в нивото на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагоприятствуваните региони, в това число и селските райони.


Член 130 b

Държавите-членки осъществяват своята икономическа политика и я координират по такъв начин, че да постигнат целите, предвидени в член 130-а. Формулирането и прилагането на насоките в политиката и дейностите на Общността, както и осъществяването на вътрешния пазар са съобразени с предвидените в член 130-а цели и участват в тяхното осъществяване. Общността, също така, подкрепя осъществяването на тези цели чрез действията, които предприема посредством структурните фондове (Европейски фонд за ръководство и обезпечаване на селското стопанство, отдел "ръководство"; Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие), Европейската инвестиционна банка и други съществуващи финансови източници.

Комисията внася доклад в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, на всеки три години, относно осъществения напредък в реализирането на икономическото и социално единство и относно начина, по който различните средства, предвидени в този член, са допринесли за него. Този доклад, ако е необходимо, се придружава от подходящи предложения.

Ако се окажат необходими специфични действия извън рамките на тези фондове и без да се засягат мерките, определени в рамките на другите насоки в политиката на Общността, тези действия могат да бъдат постановени от Съвета, който се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета за регионите.


Член 130-с

Европейският фонд за регионално развитие е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в Общността посредством участие в развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие изостава, и в преобразуването на производството в регионите със западаща индустрия.


Член 130 d

Без да се вреди на член 130-е, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията, след като получи одобрително становище на Европейския парламент и се консултира с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите, определя задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, като това може да включва и групирането на фондовете. Съветът, като се произнася в съответствие със същата процедура, определя и приложимите спрямо фондовете общи правила, разпоредбите, необходими за гарантирането на тяхната ефективност и взаимната им координация, както и координирането им с други източници на финансиране.

Съветът, в съответствие със същата процедура, образува, преди 31 декември 1993, Фонд за единство, който предоставя финансова помощ за проекти в областта на околната среда и на трансевропейските мрежи, относно транспортната инфраструктура.


Член 130-e

Решенията по прилагането, отнасящи се до Европейския фонд за регионално развитие, се вземат от Съвета в съответствие с предвидената в член 189-с процедура, след консултиране с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите.

Що се отнася до Европейския фонд за ръководство и обезпечаване на селското стопанство, отдел "ръководство" и на Европейския социален фонд, член 43 и член 125 продължават, съответно, да се прилагат.


Дял осемнадесети.
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕXНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ

Член 130 f

1. Общността има за цел да укрепва научния и технологичен потенциал на индустрията в Общността и да съдействува за нейната по-голяма конкурентноспособност в международен аспект, като в същото време се развиват всички научни изследвания в други области, които се считат за необходими в съответствие с останалите глави от настоящия договор.

2. За тази цел тя поощрява в рамките на цялата Общност предприятията, включително малките и средните, научноизследователските центрове и университетите, при техните дейности в областта на висококачествените научни изследвания и технологично развитие; тя подкрепя усилията им да си сътрудничат помежду си, като има за цел най-вече да осигури възможност предприятията да използуват изцяло потенциала на вътрешния пазар, в частност посредством осъществяването на национални обществени поръчки, определянето на общи стандарти и премахването на правните и финансови пречки пред това сътрудничество.

3. Всички дейности на Общността в съответствие с настоящия договор, включително демонстрациите в областта на научните изследвания и технологичното развитие, се решават и осъществяват в съответствие с разпоредбите на този дял.


Член 130-g

В стремежа си за достигане на тези цели, Общността осъществява следните дейности, които допълват дейността на държавите-членки:

а) осъществяване на програми за научни изследвания, технологично развитие и начинания с демонстративна цел, като се поощрява сътрудничеството с и между предприятията, научните центрове и университетите;

b) поощряване на сътрудничеството в областта на научните изследвания, технологичното развитие и начинанията с демонстративна цел на Общността с трети страни и международни организации;

с) разпространяване и оптимизиране на резултатите от осъществяването на научните изследвания, технологичното развитие и начинанията с демонстративна цел на Общността;

d) поощряване на обучението и мобилността на занимаващите се с научни изследвания в Общността.


Член 130 h

1. Общността и държавите-членки координират своите дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие, по такъв начин, че да осигурят реципрочната съвместимост на техните насоки в националната политика и политиката на Общността.

2. В тясно сътрудничество с държавите-членки, Комисията може да предприеме всяка полезна инициатива с цел да поощри предвидената в алинея 1 координация.


Член 130 i

1. Съветът, в съответствие с предвидена в член 189-b процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема многогодишна рамкова програма, която обхваща всички дейности на Общността. През времетраенето на визираната в член 189-b процедура, Съветът се произнася с единодушие.

Рамковата програма:

- определя научноизследователските и технологични цели, които трябва да бъдат достигнати от дейностите, предвидени в член 130-g и посочва свързаните с тях приоритети;

- определя общите аспекти на тези дейности;

- определя максималния общ размер и подробни разпоредби във връзка с финансовото участие на Общността в рамковата програма, както и съответния дял за всяка от предвидените дейности.

2. Рамковата програма е адаптирана и допълвана в зависимост от развоя на ситуациите.

3. Рамковата програма се осъществява посредством специфични програми, които се разработват в ядрото на всяка една дейност. Всяка специфична програма определя подробни правила за нейното осъществяване, своята продължителност и предвижда необходимите й средствата. Общата сума на средствата, които се считат за необходими, определени в специфичните програми, не може да превишава определения, както от рамковата програма, така и за всяка една дейност цялостен максимален размер.

4. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, приема специфични програми.


Член 130 j

За прилагането на многогодишната рамкова програма Съветът:

- определя правилата за участие на предприятията, научноизследователските центрове и университетите;

- определя правилата относно разпространяването на резултатите от научните изследвания.


Член 130 k

При осъществяване на многогодишната рамкова програма могат да бъдат приети и допълнителни програми, свързани с участието само на някои държави-членки, които ги финансират, при условията на възможно участие и на Общността.

Съветът приема разпоредби относно допълнителните програми, в частност що се отнася до разпространяването на знания и на достъпа на други държави-членки.


Член 130 l

При осъществяването на многогодишната рамкова програма, Общността може да предвиди, в споразумение със заинтересованите държави-членки, участие в научноизследователски програми и програми за развитие, осъществявани от няколко държави-членки, включително и участие в създадените за изпълнението на тези програми структури.


Член 130 m

При осъществяване на многогодишната рамкова програма, Общността може да предвиди сътрудничество при осъществяването на научни изследвания, технологичното развитие и начинания с демонстративна цел с трети страни или с международни организации.

Подробните условия на това сътрудничество могат да бъдат предмет на споразумения между Общността и трети заинтересовани страни, които се договарят и сключват в съответствие с член 228.


Член 130 n

Общността може да създава смесени предприятия или всякаква друга структура, необходима за сполучливото осъществяване на научните изследвания, технологичното развитие и начинанията с демонстративна цел на Общността.


Член 130 о

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема предвидените в член 130-n разпоредби.

Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 189-c, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема предвидените в членове 130-j, 130-k и 130-L разпоредби. Приемането на допълнителни програми изисква съгласието на заинтересованите държави-членки.


Член 130 p

В началото на всяка година, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Докладът включва информация относно осъществената дейност в областта на научните изследвания и технологичното развитие и на разпространяването на резултатите през предходната година и относно работната програма за текущата година.


Член 130 q - отменен


Дял шестнадесети.
ОКОЛНА СРЕДА

Член 130 r

1. Политиката на Общността в областта на околната среда допринася за осъществяването на следните цели:

- запазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

- закрила на човешкото здраве;

- разумно и рационално използуване на природните ресурси;

- поощряване на международно ниво на мерките за справяне с регионалните и световни проблеми в областта на околната среда.

2. Политиката на Общността в областта на околната среда има за цел висока степен на закрила, като взема предвид разнородните ситуации в различните региони на Общността. Тя се основава на принципите за опазване и вземане на превантивни мерки, на принципа за коригиране на нанесените вреди на околната среда най-напред при техния източник, и на принципа, че замърсителят е задължен да плаща. Изискванията в областта на закрилата на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и провеждането на останалите насоки в политиката на Общността.

В този контекст, мерките за сближаване, които отговарят на тези изисквания включват, в подобаващи случаи, защитна клауза, даваща право на държавите-членки да приемат временни, основани на неикономически причини мерки във връзка с опазването на околната среда, подложени на процедура за контрол от страна на Общността.

3. При разработването на своята политика в областта на околната среда, Общността взема предвид:

- наличните научни и технически данни;

- състоянието на околната среда в различните области на Общността;

- предимствата и разходите при действие или при бездействие;

- икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и уравновесеното развитие на нейните региони.

4. В рамките на съответните области на тяхната компетентност, Общността и държавите-членки сътрудничат с трети страни и с компетентни международни организации. Мерките за сътрудничество с Общността могат да бъдат включвани в споразумения между Общността и трети заинтересовани страни, които се договарят и сключват в съответствие с член 228.

Предходната алинея не засяга компетентността на държавите-членки да водят преговори в рамките на международни организации и да сключват международни договори.


Член 130 s

1. Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 189-c и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, взема решение какво действие следва да бъде предприето от Общността, с оглед на постигане на посочените в член 130-r цели.

2. Като изключение от предвидената в алинея 1 процедура за вземане на решение, без да се вреди на разпоредбите на член 100-a, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема:

- разпоредби основно от фискален характер;

- мерки относно благоустройството, предназначението на земите, с изключение на обработката на отпадъци и мерките от общ характер, както и относно управлението на водните ресурси;

- мерки, които съществено влияят върху избора на държавата-членка измежду различни източници на енергия и на общата структура на нейните енергийни доставки.

Съветът може, при предвидените в предходната алинея условия, да определи включените в тази алинея проблеми, по които решенията трябва да бъдат вземани с квалифицирано мнозинство.

3. В останалите области, Съветът приема програми за действия от общ характер, предвиждащи приоритетните цели, които трябва да бъдат достигнати, като се произнася в съответствие с предвидена в член 189-b процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет.

Съветът, като се произнася при условията на алинея 1, или алинея 2, в зависимост от конкретния случай, приема мерките, които са необходими за осъществяването на тези програми.

4. Без да се вреди на определени мерки на ниво Общността, държавите-членки осигуряват финансирането и осъществяването на политиката в областта на околната среда.

5. Без да се накърнява принципът, че замърсителят е длъжен да плаща, ако основаваща се на разпоредбите на алинея 1 мярка е свързана с разходи, които изглеждат непосилно големи за съответните органи на някоя държава-членка, Съветът включва, в акта за приемане на тази мярка, подходящи разпоредби под формата на:

- временни изключения и/или

- финансова подкрепа от Фонда за единство, който ще бъде образуван най-късно до 31 декември 1993 в съответствие с член 130-d.


Член 130 t

Приетите в съответствие с член 130-s мерки на закрила не са пречка за държавите-членки да запазят съществуването или да въведат по-строги такива. Тези мерки трябва да бъдат съвместими с настоящия договор. Те се нотифицират на Комисията.


Дял седемнадесети.
СЪТРУДНИЧЕСТВО В РАЗВИТИЕТО

Член 130 u

1. Политиката на Общността в областта на сътрудничеството в развитието, която се осъществява в допълнение към насоките в политиката на държавите-членки, благоприятства за:

- трайното икономическо и социално развитие на развиващите се страни, и в частност на онези от тях, които са в най-неблагоприятно положение;

- плавната и постепенна интеграция на развиващите се страни в световната икономика;

- борба срещу бедността в развиващите се страни.

2. Политиката на Общността в тази област допринася за осъществяването на общата цел за развитие и укрепване на демокрацията и правовата държава, както и за зачитане на човешките права и основните свободи.

3. Общността и държавите-членки се съобразяват със задълженията и вземат предвид целите, които са одобрили в рамките на Обединените нации и на другите компетентни международни организации.


Член 130 v

При осъществяването на насоките в нейната политиката, които има вероятност да засегнат и развиващи се страни, Общността взема предвид посочените в член 130-u цели.


Член 130 w

1. Без да се накърняват останалите разпоредби от настоящия договор, Съветът, в съответствие с предвидената в член 189-c процедура, приема мерките, които са необходими за понататъшното осъществяване на посочените в член 130-u цели. Тези мерки могат да приемат формата на многогодишни програми.

2. Европейската инвестиционна банка дава своя принос, при условията, посочени в нейния Устав, за прилагането на визираните в алинея 1 мерки.

3. Разпоредбите на този член не засягат сътрудничеството с държавите от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския басейн, в рамките на споразумението АКТ - ЕИО.


Член 130 x

1. Общността и държавите-членки координират своите насоки в политиката, свързани със сътрудничеството в развитието и се консултират взаимно относно своите програмите за помощ, включително в рамките на международните организации и по време на международни конференции. Те могат да предприемат съвместни действия. Държавите-членки съдействат, ако това е необходимо, за осъществяването на програмите за помощ на Общността.

2. Комисията може да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на координацията, предвидена в алинея 1.


Член 130 у

В рамките на съответните области на тяхната компетентност, Общността и държавите-членки си сътрудничат с трети страни и с компетентни международни организации.

Подробните правила относно сътрудничеството на Общността могат да бъдат уточнявани в споразумения между Общността и третите заинтересовани страни, които се договарят и сключват в съответствие с член 228.

Предходният абзац не изключва компетентността на държавите-членки да водят преговори в международните инстанции и да сключват международни споразумения.


Част четвърта.
АСОЦИИРАНЕ НА ОТВЪДМОРСКИ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ

Член 131

Държавите-членки се споразумяват да асоциират към Общността неевропейските страни и територии, които имат специални отношения с Белгия, Франция, Италия, Xоландия, Обединеното Кралство и Дания. Тези страни и територии (по-долу наричани "страни и територии") са посочени в приложение IV към настоящия договор.

Целта на асоциирането е да съдействува за икономическото и социалното развитие на страните и териториите и да създаде тесни икономически връзки между тях и Общността като цяло.

В съответствие с принципите, предвидени в Преамбюла на настоящия договор, асоциирането е предназначено преди всичко да защищава интересите и просперитета на населението на тези държави и територии, с оглед да ги доведе до икономическия, социалния и културния напредък който те очакват.


Член 132

Асоциирането има упоменатите по-долу цели.

1. Държавите-членки да прилагат по отношение на своята търговия със страните и териториите същото третиране, което си предоставят една на друга в съответствие с настоящия договор.

2. Всяка страна или територия да прилага по отношение на търговията си с държавите-членки и с други страни или територии същото третиране, каквото прилага по отношение на европейската държава, с която поддържа специални отношения.

3. Държавите-членки да дават своя принос за инвестициите, които са необходими за постепенното развитие на тези страни и територии.

4. За инвестициите, които се финансират от Общността, участието в процедурите по сключване на сделките и осигуряване на доставките трябва да бъде отворено при еднакви условия за всички физически и юридически лица, които са граждани на държава-членка или на една от страните и териториите.

5. В отношенията между държавите-членки и страните и териториите, правото на установяване на граждани и дружества се регулира в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в главата, отнасяща се до правото на установяване, в отсъствие на дискриминация, при условията на всички специални разпоредби, приети в съответствие с член 136.


Член 133

1. Вноса в държавите-членки на стоки, произхождащи от страните и териториите се ползва от цялостното премахване на митата, което се въвежда прогресивно между държавите-членки съгласно разпоредбите на настоящия договор.

2. При влизане във всяка страна или територия на внос от държавите-членки или от другите страни или територии, неговото обмитяване се премахва прогресивно съгласно разпоредбите на членове 12, 13, 14, 15 и 17.

3. Все пак, страните и териториите могат да продължат да налагат митата, които отговарят на нуждите на тяхното развитие и индустриализация или, бидейки от данъчен характер, носят приходи за техния бюджет.

Посочените в предходния параграф мита въпреки всичко се намаляват постепенно до нивото на тези, които се налагат при внос на стоки от държавата-членка, с която отделната страна или територия поддържа специални отношения. Процентите и графика за предвидените в настоящия договор намаления, се прилагат по отношение на разликата между митото, налагано върху идващ от държава-членка продукт, която поддържа специални отношения със съответната страна или територия, и митото налагано върху същия продукт, когато той идва от Общността, при влизането му в страната или територията вносител.

4. Алинея 2 не се прилага по отношение на страни и територии, които по причина на специфичните международни задължения с които са обвързани, прилагат към датата на влизане в сила на настоящия договор недискриминационна митническа тарифа.

5. Въвеждането или промяната на митата, налагани върху внасяните в държавите и териториите стоки, не трябва, де юре или де факто, да води до пряка или непряка дискриминация при вноса от различните държави-членки.


Член 134

Ако размера на митата, прилагани по отношение на влизащи в съответната страна и територия стоки от трети страни, може, поради прилагането на разпоредбите на член 133, алинея 1, да предизвика смущения в търговията, които са във вреда на някоя държава-членка, последната може да поиска от Комисията да предложи на останалите държави-членки необходимите за преодоляване на това положение мерки.


Член 135

При условията на разпоредбите, отнасящи се до общественото здраве, обществената сигурност и обществения ред, свободата на движение в рамките на държавите-членки на работниците и служителите от страните и териториите, както и на работниците и служителите от държавите-членки в рамките на страните и териториите, се регулира от споразумения, които трябва да бъдат сключени впоследствие, при единодушното одобрение от страна на държавите-членки.


Член 136

За първия петгодишен период от влизането в сила на настоящия договор, подробностите и процедурата за асоцииране на страните и териториите с Общността се определят от допълнително споразумение, приложено към настоящия договор.

Преди изтичането на срока на действие на посоченото в предходната алинея споразумение, Съветът, като се произнася с единодушие, приема, въз основа на постигнатото и на включените в настоящия договор принципи, разпоредби за по-нататъшен период.


Член 136 бис

Разпоредбите на членове от 131 до 138 се прилагат по отношение на Гренландия, при условията на специфичните разпоредби относно Гренландия, съдържащи се в Протокола за специфичния правен режим относно Гренландия, приложен към настоящия договор.


Част пета.
ИНСТИТУЦИИ НА ОБЩНОСТТА

Дял първи.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИНСТИТУЦИИТЕ

Глава първа.
ИНСТИТУЦИИ

Раздел I.
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Член 137

Европейският парламент, който се състои от представители на народите на обединените в Общността държави, осъществява правомощията, възложени му от настоящия договор.


Член 138

1. Представителите, в Европейския парламент, на народите на обединените в Общността държави се избират на основата на всеобщо пряко избирателно право.

2. Броят на представителите, избирани във всяка държава-членка, е както следва:

Белгия - 25

Дания - 16

Германия - 99

Гърция - 25

Испания - 64

Франция - 87

Ирландия - 15

Италия - 87

Люксембург - 6

Xоландия - 31

Австрия - 21

Португалия - 25

Финландия - 16

Швеция - 22

Обединено Кралство - 87

3. Европейският парламент изработва проект за провеждане на избори чрез всеобщо и пряко избирателно право, в съответствие с единна процедура във всички държави-членки.

Съветът, като се произнася с единодушие, след като получи одобрително становище от Европейския парламент, който се произнася с мнозинството от съставляващите го членове, постановява разпоредбите, чието приемане ще препоръча на държавите-членки, в съответствие с предвидени в техните конституции изисквания.


Член 138 а

Политическите партии на европейско равнище са важен фактор за интеграцията в рамките на Съюза. Те допринасят за формирането на европейско съзнание и за изразяването на политическата воля на гражданите на Съюза.


Член 138 b

Доколкото това е предвидено в настоящия договор, Европейският парламент участвува в процеса на приемането на актовете на Общността като осъществява своите задължения в съответствие с процедурите, предвидени в членове 189-b и 189-c, както и със своите одобрителни становища или консултативни мнения.

Европейският парламент може, по решение на мнозинството от своите членове, да поиска от Комисията да внесе подходящо предложение по въпроси, за които той намира, че за целите на прилагането на настоящия договор, е необходимо изработване на акт на Общността.


Член 138 с

При осъществяване на своите функции, Европейският парламент може, по искане на една четвърт от своите членове, да създаде временна анкетна комисия, която да разследва, без да се засягат правомощията, предоставени от настоящия договор на други институции или органи, предполагаеми нарушения или лоша администрация при прилагането на правото на Общността, освен в случаите, когато тези факти са предмет на разглеждане пред съд и докато делото не е приключено.

Временната анкетна комисия престава да съществува след като внесе своя доклад.

Подробните правила, отнасящи се до осъществяването на правото да се предприема разследване, се определят по общо съгласие между Европейския парламент, Съвета и Комисията.


Член 138 d

Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, които имат местожителство или уставно седалище на територията на държава-членка, имат право, индивидуално или съвместно с други граждани или лица, да отправят петиция до Европейския парламент, по въпроси, които се отнасят до областите на компетентност на Общността и които ги засягат пряко.


Член 138 e

1. Европейският парламент назначава Омбудсман, който има право да получава от всеки гражданин на Съюза, от всяко физическо или юридическо лице, които имат местожителство или уставно седалище в държава-членка, жалби относно случаи на лоша администрация при действията на институциите или на органите на Общността, с изключение на Съда и Първоинстанционния съд когато са действували в качеството им на правораздавателни органи.

В съответствие със своите задължения, Омбудсманът осъществява разследвания, когато намира основания за това, било по своя собствена инициатива, било на въз основа на адресираните до него пряко или посредством член на Европейския парламент жалби, освен ако изложените факти са или са били предмет на разглеждане пред съд. Когато Омбудсманът установи, че е налице лоша администрация, той отнася случая до съответната институция, която разполага със срок от три месеца, в рамките на които да му представи своето становище. След това, Омбудсманът изпраща доклад до Европейския парламент и съответната институция. На лицето предявило жалбата се съобщава за резултата от осъщественото разследване.

Омбудсманът е длъжен да внася в Европейския парламент ежегоден доклад относно резултатите от предприетите разследвания.

2. Омбудсманът се назначава след провеждането на всеки един избор на Европейски парламент, за срока на неговия мандат. Омбудсманът може да бъде назначаван и на последващи мандати.

Омбудсманът може да бъде освободен от Съда, по искане на Европейския парламент, ако той престане да отговаря на условията за заемането на тази длъжност или ако е извършил сериозно нарушение на своите задължения.

3. Омбудсманът е напълно независим при осъществяването на своите функции. При изпълнението на своите задължения, той няма право нито да търси, нито да получава инструкции от която и да е институция. През време на своя мандат, Омбудсманът не може да упражнява каквато и да било друга професия, било срещу заплащане или не.

4. Европейският парламент приема правилата и общите условия относно упражняването на функциите на Омбудсман, след като поиска становището на Комисията и с одобрение на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство.


Член 139

Европейският парламент провежда ежегодна сесия. Той се събира, без да е необходимо да бъде свикван, във втория вторник на месец март.

Европейският парламент може да бъде свикан на извънредна сесия по искане на мнозинството от неговите членове, на Съвета или на Комисията.


Член 140

Европейският парламент избира своя Председател и ръководство измежду своите членове.

Членовете на Комисията могат да присъствуват на всички заседания и по тяхно искане се изслушват от нейно име.

Комисията отговаря писмено или устно на въпроси, зададени й от Европейския парламент или от негови членове.

Съветът се изслушва от Европейския парламент, в съответствие с условията, предвидени от Съвета в неговите процедурни правила.


Член 141

Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, Европейският парламент се произнася с абсолютното мнозинство на гласувалите.

Вътрешният правилник определя кворума.


Член 142

Европейският парламент приема свой вътрешен правилник с гласовете на мнозинството от своите членове.

Актовете на Европейския парламент се публикуват съгласно предвидените в този правилник условия.


Член 143

Европейският парламент обсъжда на открито заседание общия годишен доклад, изпратен му от Комисията.


Член 144

Ако пред него е поставен въпросът за вот на недоверие относно цялостната дейност на Комисията, Европейският парламент провежда гласуване не по-рано от три дни след поставянето на този въпрос и то само чрез явно гласуване.

Ако вотът на недоверие бъде подкрепен с мнозинството от две трети от подадените гласове и с мнозинството от членовете на Европейския парламент, членовете на Комисията са длъжни на подадат колективна оставка. Те продължават да се занимават с текущите въпроси, докато бъдат заменени в съответствие с член 158. В този случай, мандатът на членовете на Комисията, назначени за да ги заменят, изтича на датата, на която би следвало да изтече мандатът на членовете на Комисията, които са били длъжни да подадат колективна оставка.


Раздел II.
СЪВЕТ

Член 145

За да осигури постигането на предвидените в настоящия договор цели, Съветът, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор:

- осъществява координация на общата икономическа политика на държавите-членки;

- има правомощия да постановява решения;

- предоставя на Комисията, в актовете, които приема, правомощия по прилагането на разпоредбите които се съдържат там. Съветът може да наложи някои изисквания по отношение на упражняването на тези правомощия. Съветът, също така, при специфични случаи, може да си запази правото самият той пряко да упражнява изпълнителните правомощия. Посочените по-горе подробни правила трябва да съответстват с принципите и разпоредбите, предварително приети от Съвета, който се е произнесъл с единодушие, по предложение на Комисията и след като е получено становището на Европейския парламент.


Член 146

Съветът се състои от един представител на министерско равнище от всяка държава-членка, който е овластен да обвързва правителството на тази държава.

Председателският пост се заема последователно от всяка държава-членка на Съвета за срок от по шест месеца, съгласно определен с единодушие от Съвета ред.


Член 147

Съветът се събира при свикване от своя Председател, по негова собствена инициатива, по искане на един от неговите членове или на Комисията.


Член 148

1. Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, Съветът приема актове с мнозинството от своите членове.

2. Когато се изисква Съветът да приема актове с квалифицирано мнозинство, гласовете на членовете на Съвета са разпределени както следва:

Белгия - 5

Дания - 3

Германия - 10

Гърция - 5

Испания - 8

Франция - 10

Ирландия - 3

Италия - 10

Люксембург - 2

Холандия - 5

Австрия - 4

Португалия - 5

Финландия - 3

Швеция - 4

Обединеното Кралство - 10

За да бъдат приети актовете на Съвета, се изискват поне:

- 62 гласа, когато съгласно настоящия договор те трябва да бъдат приети по предложение на Комисията;

- 62 гласа, изразяващи положителния вот на поне 10 от членовете на Съвета, в други случаи.

3. Въздържането от страна на членовете, които присъствуват или са представени, не е пречка за приемането на актовете, които изискват единодушие от страна на Съвета.


Член 149 - отменен


Член 150

При гласуване, всеки член на Съвета може да действува от името на не повече от още един член.


Член 151

1. Комитет, състоящ се от постоянните представители на държавите-членки, отговаря за подготовката на работата на Съвета и за изпълнението на възложените му от Съвета задачи.

2. Съветът се подпомага от генерален секретариат, под ръководството на Генерален секретар. Генералният секретар се назначава от Съвета с единодушие.

Съветът взема решение относно организацията на Генералния секретариат.

3. Съветът приема свой вътрешен правилник.


Член 152

Съветът може да поиска от Комисията да извърши всякакви проучвания, каквито Съветът счита за уместни за осъществяването на общите цели и да му представи всякакви подходящи предложения.


Член 153

Съветът, след като вземе становището на Комисията приема разпоредбите, регулиращи дейността на предвидените в настоящия договор комитети.


Член 154

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство определя заплатите, допълнителните парични суми и пенсиите на Председателя и членовете на Комисията, на Председателя на Съда, на съдиите, съдия-докладчиците и секретаря на Съда. Той също така решава, с квалифицирано мнозинство, всички плащания на други заместващи възнаграждения.


Раздел III.
КОМИСИЯ

Член 155

С цел да осигури функционирането и развитието на общия пазар, Комисията:

- полага грижи по прилагането на разпоредбите на настоящия договор и на актовете, приети от институциите в съответствие с тях;

- дава препоръки или мнения по въпроси, включени в настоящия договор, ако той изрично предвижда това, или ако Комисията го смята за необходимо;

- има свои собствени правомощия за вземане на решения и участвува в разработването на актовете, приемани от Съвета и Европейския парламент, в съответствие с предвидените в настоящия договор условия;

- упражнява предоставените й от Съвета правомощия по прилагането на приетите от него разпоредби.


Член 156

Комисията публикува ежегодно, не по-късно от един месец преди началото на сесията на Европейския парламент, общ доклад за дейността на Общността.


Член 157

1. Комисията се състои от двадесет члена, които се избират на основание на тяхната обща компетентност, и чиято независимост не може да бъде поставяна под съмнение.

Броят на членовете на Комисията може да бъде изменян от Съвета, който взема единодушно решение.

Само граждани на държавите-членки могат да бъдат членове на Комисията.

Комисията включва поне един член от всяка държава-членка, но не може да включва повече от двама члена, които са граждани на една и съща държава-членка.

2. Членовете на Комисията, с оглед на цялостния интерес на Общността, са напълно независими при изпълнението на задълженията си. При изпълнението на тези задължения, те не трябва нито да търсят, нито да получават инструкции от което и да е правителство или друг орган. Те са длъжни да се въздържат от каквото и да е действие, несъвместимо с техните задължения. Всяка държава-членка се задължава да спазва този принцип и да не се стреми да оказва влияние върху членовете на Комисията при изпълнението на техните задължения.

Членовете на Комисията нямат право през време на своя мандат да упражняват друга професия, било срещу заплащане или не. Когато поемат длъжността, те се задължават тържествено, че както по време на мандата си, така и след неговото изтичане, ще изпълняват задълженията, произтичащи от него и в частност своето задължение да се държат почтено и с деликатност що се отнася до приемането на определени постове или облаги след като са престанали да заемат съответната длъжност. В случай на нарушаване на тези задължения Съдът, по молба на Комисията или Съвета, може да постанови, в зависимост от обстоятелствата, съответният член да бъде служебно отзован, в съответствие с разпоредбите на член 160, лишен от правото си на пенсия или съответно от други привилегии.


Член 158

1. Членовете на Комисията се назначават в съответствие с предвидената в алинея 2 процедура, за период от пет години, като при необходимост се прилага член 144.

Техният мандат може да бъде подновяван.

2. Правителствата на държавите-членки определят, по общо съгласие и след консултиране с Европейския парламент, личността, която те възнамеряват да назначат за Председател на Комисията.

Правителствата на държавите-членки, като се консултират с издигнатия за Председател кандидат, издигат кандидатурите на другите лица, които те имат намерение да назначат като членове на Комисията.

Издигнатите по този начин кандидатури за Председател и за членове на Комисията се одобряват като колектив от Европейския парламент. След одобрението от страна на Европейския парламент, Председателят и останалите членове на Комисията се назначават с общо съгласие от правителствата на държавите-членки.

3. Алинеи 1 и 2 се прилагат за първи път по отношение на Председателя и останалите членове на Комисията, чийто мандат започва на 7 януари 1995 година.

Председателят и останалите членове на Комисията, чиито мандат започва на 7 януари 1993 година, се назначават по общо съгласие на държавите-членки. Техният мандат изтича на 6 януари 1995 година.


Член 159

Извън случаите на нормално подновяване или при смърт, мандатът на член на Комисията се прекратява когато той подаде оставка или бъде служебно отзован.

Освободеното място се попълва за остатъка от мандата от нов член, който се избира по общо съгласие от правителствата на държавите-членки. Съветът може, като се произнася с единодушие, да реши, че няма нужда да бъде попълвано освободеното място.

В случай на подаване на оставка, отзоваване или смърт, Председателят се заменя за остатъка от своя мандат. Процедурата, предвидена в член 158 алинея 2, е приложима при смяна на Председателя.

Освен в случая на служебно отзоваване, предвиден в съответствие с член 160, членовете на Комисията остават на поста си докато бъдат заменени.


Член 160

Ако някой от членовете на Комисията престане да отговаря на необходимите за изпълнението на функциите си условия или сериозно ги е нарушил, по молба на Съвета или на Комисията, той може да бъде отзован от Съда.


Член 161

Комисията може да назначи един или двама заместник-председатели измежду своите членове.


Член 162

1. Съветът и Комисията се консултират взаимно и по общо съгласие определят своите методи за сътрудничество.

2. Комисията приема свой вътрешен правилник, за да гарантира, че както тя, така и нейните подразделения действуват в съответствие с разпоредбите на настоящия договор. Тя осигурява обнародването на този правилник.


Член 163

Разискванията в Комисията се приемат с мнозинството от броя на членовете й, предвидено в член 157.

Заседанието на Комисията е действително само ако на него присъствува броят на членовете, определен в нейния вътрешен правилник.


Раздел IV.
СЪД

Член 164

Съдът осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на настоящия договор.


Член 165

Съдът се състои от петнадесет съдии.

Съдът заседава в пленарно заседание. Все пак, той може да създава състави, всеки от които се състои от по трима, петима или седем съдии, за да предприемат някои подготвителни мерки или да правораздават по някои категории дела, в съответствие с приетия за тези цели правилник.

Съдът заседава на пленарно заседание, когато държава-членка или институция на Общността, която е страна по делото, поиска това.

Ако Съдът поиска това, Съветът, като се произнася с единодушие, може да увеличи броя на съдиите и да направи необходимите изменения в алинеи 2 и 3 на този член, и в алинея втора на член 167.


Член 166

Съдът се подпомага от 8 съдия-докладчици. Все пак, ще бъде назначен и девети съдия-докладчик от 1 януари 1995 до 6 октомври 2000 година.

Задължение на съдия-докладчика е, като действува напълно безпристрастно и независимо, да изразява в открито заседание мотивирано становище по делата, заведени пред Съда, с цел да подпомогне Съда при изпълнение на възложените му на основание член 164 задачи.

Ако Съдът поиска това, Съветът може, като се произнася с единодушие, да реши да увеличи броя на съдия-докладчиците и да направи необходимото адаптиране на алинея 3 на член 167.


Член 167

Съдиите и съдия-докладчиците, които се избират измежду лица, чиято независимост е извън всякакво съмнение, и които притежават изискващата се за назначаването на най-висшите съдебни длъжности в съответните им страни квалификация, или които са юристи с призната компетентност, се назначават по общо съгласие между правителствата на държавите-членки, за срок от шест години.

На всеки три години се осъществява частична подмяна на съдиите. Подменят се, последователно, по осем и по седем съдии.

На всеки три години се осъществява частична подмяна на съдия-докладчиците. Всеки път се подменят по четирима съдия-докладчици.

Съдиите и съдия-докладчиците, чиито мандат изтича, могат да бъдат назначавани отново.

Съдиите избират помежду си Председател на Съда, за срок от три години. Той може да бъде преизбиран.


Член 168

Съдът назначава свой секретар и приема определящи неговия статут правила.


Член 168-а

1. Създава се към Съда трибунал, натоварен да разглежда като първа инстанция някои категории дела, определени в съответствие с предвидените в алинея втора условия, и чийто решения подлежат на обжалване пред Съда по основани единствено на материалното право мотиви, в съответствие с предвидените в статута условия. Първоинстанционният съд не е компетентен да разглежда дела, свързани с отнесени до него съгласно член 177 преюдициални въпроси.

2. По искане на Съда и след консултации с Европейския парламент и с Комисията, Съветът, като се произнася с единодушие, определя посочените в алинея 1 видове дела, състава на Първоинстанционния съд, и приема необходимите адаптации и допълнителни разпоредби в статута на Съда. Освен ако Съветът е решил друго, разпоредбите на настоящия договор относно Съда, и в частност разпоредбите от Протокола за Статута на Съда, се прилагат и по отношение на Първоинстанционния съд.

3. Членовете на Първоинстанционния съд се избират измежду лица, чиято независимост е извън всякакво съмнение, които отговарят на изискванията за назначаване на съдебна длъжност; те се назначават по общо съгласие между правителствата на държавите-членки за срок от шест години. Членският състав се подменя частично на всеки три години. Членове, чиито мандат изтича могат да бъдат назначавани отново.

4. Първоинстанционният съд приема свои процедурни правила, съгласувани със Съда. Тези правила е необходимо да бъдат представени за единодушно одобрение от Съвета.


Член 169

Ако Комисията счете, че някоя държава-членка не е изпълнила произтичащо от настоящия договор задължение, тя представя мотивирано становище по въпроса, след като е дала възможност на съответната държава да изложи своите съображения. Ако съответната държава не се съобрази с горе-упоменатото становище в рамките на определения от Комисията срок, последната може да отнесе въпроса пред Съда.


Член 170

Държава-членка, която счита, че друга държава-членка не е изпълнила свое задължение, произтичащо от настоящия договор, може да отнесе въпроса пред Съда.

Преди държавата-членка да заведе дело срещу друга държава-членка за твърдяно нарушение на задължение, произтичащо от настоящия договор, тя отнася въпроса пред Комисията.

Комисията дава мотивирано становище, след като на всяка от заинтересованите държави е предоставена възможността да изложи собствената си позиция и своите съображения относно позицията на другата страна, както писмено, така и устно.

Ако Комисията не представи становище в рамките на три месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея, отсъствието на такова становище не е пречка въпросът да бъде отнесен пред Съда.


Член 171

1. Ако Съдът установи, че държава-членка не е изпълнила свое задължение в съответствие с настоящия договор, държавата-членка е длъжна да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда.

2. Ако Комисията счита, че съответната държава-членка не е предприела такива мерки, тя, след като даде на държавата възможност да изложи своите съображения, приема мотивирано становище, което посочва пунктовете, по които съответната държава-членка не се е съобразила с решението на Съда.

Ако държавата-членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда в рамките на срока, определен от Комисията, последната може да отнесе въпроса пред Съда. Предприемайки това, тя уточнява, в зависимост от обстоятелствата, размера на еднократната сума или на периодичната парична санкция при забава, които съответната държава-членка е длъжна да заплати.

Ако Съдът установи, че съответната държава-членка не се е съобразила с неговото решение, той може да й наложи заплащането на еднократна сума или на периодична парична санкция при забава.

Тази процедура не накърнява прилагането на член 170.


Член 172

Регламентите, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета, както и от Съвета, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор, могат да предоставят на Съда неограничена компетентност да правораздава във връзка с предвидените в тези регламенти санкции.


Член 173

Съдът осъществява контрол относно законосъобразността на актовете, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета, на актовете на Съвета, на Комисията и на ЕЦБ, без препоръките и мненията, както и на актовете на Европейския парламент, които са предназначени да произведат правни последици по отношение на трети лица.

За тази цел, той е компетентен да правораздава по дела на основание липса на компетентност, нарушаване на съществени формалности, нарушаване на настоящия договор или на всякаква разпоредба по неговото прилагане или неправомерно упражняване на правомощия, заведени от държава-членка, от Съвета или от Комисията.

Съдът е компетентен, при същите условия, да правораздава по заведени от Европейския парламент и от ЕЦБ дела, целящи защитата на техните прерогативи.

Всяко физическо или юридическо лице може да заведе, при същите условия, дело срещу отнасящо се до него решение или срещу решения, които макар и привидно приети като регламент или като адресирано до друго лице решение, го засяга лично и пряко.

Делата, предвидени в този член, трябва да бъдат заведени в рамките на два месеца от публикуването на акта, от неговата нотификация на ищеца, а при отсъствие на такова, от деня, в който последния е узнал за него, в зависимост от конкретния случай.


Член 174

Ако иска е основателен, Съдът обявява съответния акт за нищожен.

Все пак, що се отнася до регламентите, Съдът посочва, ако счита, че това е необходимо, тези от последиците на нищожния регламент, които следва да се считат за окончателни.


Член 175

Ако, в нарушение на настоящия договор, Европейският парламент, Съветът или Комисията се въздържат да се произнесат, държавите-членки и другите институции на Общността могат да сезират Съда, за да бъде установено нарушението.

Искът е допустим само ако съответната институция най-напред е била поканена да действува. Ако в рамките на два месеца от поканата, съответната институция не е определила своята позиция, искът може да бъде предявен в рамките на следващите два месеца.

Всяко физическо или юридическо лице може, при предвидените в предходната алинея условия, да сезира Съда относно пропуск на институция на Общността да адресира до него определен акт, с изключение на препоръка или мнение.

Съдът е компетентен да правораздава, при същите условия, по заведени от ЕЦБ дела, в области, отнасящи се до кръга на компетентност на последната и при дела заведени срещу ЕЦБ.


Член 176

Институцията или институциите, чиито акт е бил обявен за нищожен, или чието бездействие е било обявено за противоречащо на настоящия договор, са длъжни да предприемат необходимите мерки по изпълнението на решението на Съда.

Това задължение не засяга задължението, което би могло да произтече от прилагането на алинея втора от член 215.

Този член се прилага и по отношение на ЕЦБ.


Член 177

Съдът е компетентен да дава преюдициални заключения относно:

а) тълкуването на настоящия договор;

b) валидността и тълкуването на актовете на институциите на Общността и на ЕЦБ;

с) тълкуването на учредителните актове на органите, създадени въз основа на акт на Съвета, когато те предвиждат това.

Когато такъв въпрос бъде поставен пред съд или правораздавателен орган в държава-членка, той има право, ако счита, че такова заключение е необходимо за да бъде постановено неговото решение, да отправи искане до Съда да се произнесе по него с преюдициално заключение.

Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред съд или правораздавателен орган в държава-членка, чийто решения не подлежат на атакуване по вътрешносъдебен ред, този съд или правораздавателен орган е длъжен да сезира Съда.


Член 178

Съдът е компетентен да правораздава по спорове във връзка с обезщетения за вреди, в съответствие с предвиденото в член 215, алинея 2.


Член 179

Съдът е компетентен по всеки спор между Общността и нейни служители, в рамките и при условията, произтичащи от техния статут или от приложимите по отношение на тях разпоредби.


Член 180

Съдът, в съответствие с посочените по-долу рамки е компетентен да правораздава при спорове, отнасящи се до:

а) изпълнението от страна на държавите-членки на техните задължения, произтичащи от устава на Европейската инвестиционна банка. В тази връзка, управителният съвет на банката има правомощията, предоставени на Комисията в съответствие с член 169;

b) разисквания на съвета на гуверньорите на Европейската инвестиционна банка. В тази връзка, всяка държава-членка, Комисията и съветът на гуверньорите на банката могат да завеждат дела, при условията, предвидени в член 173;

с) разисквания на управителния съвет на Европейската инвестиционна банка. Делата срещу тези разисквания могат да бъдат завеждани само от държавите-членки или от Комисията, при условията, предвидени в член 173 и само за неспазване на предвидените в член 21, алинеи 2, 5, 6 и 7 от устава на банката формалности.

d) изпълнението от националните централни банки на задълженията, произтичащи от настоящия договор и от устава на ЕСЦБ. В тази връзка, правомощията на Съвета на ЕЦБ по отношение на националните централни банки са същите, както предоставените на Комисията по отношение на държавите-членки, в съответствие с член 169. Ако Съдът установи, че национална централна банка не е изпълнила задължение, произтичащо от настоящия договор, банката е задължена да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда.


Член 181

Съдът е компетентен да правораздава на основата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от самата Общност или за нейна сметка, независимо от това дали настоящия договор е регулиран от публичното или от частното право.


Член 182

Съдът е компетентен да правораздава по всякакъв спор между държавите-членки който е свързан с предмета на настоящия договор, ако спорът е отнесен до него въз основа на арбитражно споразумение между страните.


Член 183

Освен когато е предоставена компетентност на Съда в съответствие с настоящия договор, споровете по които Общността е страна не могат на основание на това да бъдат изключени от кръга на компетентност на националните юрисдикции.


Член 184

Независимо от изтичането на срока, предвиден в алинея пета на член 173, всяка страна може, при спор относно приет съвместно от Европейския парламент и Съвета регламент, или регламент на Съвета, на Комисията, или на ЕЦБ, да пледира наличието на основанията, посочени в алинея втора от член 173, за да обоснове пред Съда неприложимостта на този регламент.


Член 185

Исковете заведени пред Съда нямат суспензивен ефект. Но Съдът може, ако счита че обстоятелствата го изискват, да постанови отлагане на прилагането на оспорвания акт.


Член 186

По всички дела с които е сезиран, Съдът има право да предписва необходимите временни мерки.


Член 187

Решенията на Съда подлежат на изпълнение, в съответствие с условията, предвидени в член 192.


Член 188

Статутът на Съда е определен в отделен Протокол.

Съветът може, като се произнася с единодушие, по искане на Съда и след като се консултира с Комисията и с Европейския парламент, да измени разпоредбите на дял трети от статута.

Съдът приема свои процедурни правила. Те изискват единодушното одобрение на Съвета.


Глава пета.
СМЕТНА ПАЛАТА

Член 188 а

Сметната палата осъществява финансовите ревизии.


Член 188 b

1. Сметната палата се състои от петнадесет члена.

2. Членовете на Сметната палата се избират измежду лица, които участвуват или са участвували в съответните държави в органи на външния финансов контрол, или които са достатъчно квалифицирани за заемането на тази длъжност. Тяхната независимост трябва да бъде извън всякакво съмнение.

3. Членовете на Сметната палата се назначават за срок от шест години от Съвета, който постановява решение с единодушие, след като се е консултирал с Европейския парламент.

Все пак, при осъществяване на първото назначение, четирима членове на Сметната палата, избрани по жребии, се назначават само за срок от четири години.

Членовете на Сметната палата могат да бъдат назначавани за последващ мандат.

Те избират помежду си Председател на Сметната палата за срок от три години.

Председателят може да бъде преизбиран.

4. Членовете на Сметната палата упражняват своите функции при пълна независимост, в общия интерес на Общността.

При изпълнението на задълженията си те нямат право нито да търсят, нито да получават инструкции от което и да е правителство или от друг орган. Те са длъжни да се въздържат от каквото и да е действие, несъвместимо с техните задължения.

5. Членовете на Сметната палата нямат право през време на своя мандат да упражняват друга професия било срещу заплащане или не. Когато встъпват в длъжност, те се ангажират тържествено, че както по време на своя мандат, така и след това ще изпълняват произтичащите от него задължения, в частност задължението да се държат почтено и с деликатност относно приемането на някои длъжности или облаги, след като мандатът им е изтекъл.

6. Освен в случаите на замяна по нормалния ред или при смърт, задълженията на член на Сметната палата се прекратяват, когато той подаде оставка или бъде отзован от Съда, в съответствие с алинея 7. Освободеното по този начин място се заема за остатъка от мандата на съответния член.

Освен в случаи на отзоваване, членовете на Сметната палата продължават да осъществяват функциите си докато бъдат сменени.

7. Членът на Сметната палата може да бъде освободен от длъжност или да му бъде отнето правото на пенсия или на други облаги, само ако Съдът, по искане на Сметната палата установи, че той е престанал да отговаря на необходимите за заемането на тази длъжност условия или не изпълнява задълженията, произтичащи от нея.

8. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, определя условията на трудовото правоотношение с Председателя и членовете на Сметната палата и в частност техните заплати, добавки и пенсии. Със същото мнозинство той решава да бъде извършвано друго плащане вместо заплати.

9. Разпоредбите на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, които се прилагат по отношение на съдиите от Съда, се прилагат и по отношение на членовете на Сметната палата.


Член 188 с

1. Сметната палата осъществява проверка на отчетите за всички приходи и разходи на Общността. Тя също така проверява отчетите за всички приходи и разходи на органите, създадени от Общността, доколкото съответните им учредителни актове не изключват такава проверка. Сметната палата предоставя на Европейския парламент и на Съвета декларация относно надеждността на тези сметки, законосъобразността и редовността на посочените операции.

2. Сметната палата проверява законосъобразността и редовността на всички приходи и разходи и се уверява, че управлението на финансовите средства е било правилно осъществявано. При тези си действия, тя сигнализира в частност всяка нередност.

Контролът върху приходите се осъществява на основата както на констатации, така и на изплащания на приходи на Общността.

Контролът върху приходите се осъществява на основата както на констатации, така и на изплащания на приходи на Общността.

Контролът върху разходите се осъществява на основата както на поети задължения, така и на направени плащания.

Този контрол може да бъде осъществен преди приключването на отчетите за финансовата година, за която се отнасят.

3. Контролът се осъществява по документи и, ако е необходимо, на място в други институции на Общността и в държавите-членки. В държавите-членки контролът се осъществява съвместно с националните контролни органи, или ако те нямат необходимите правомощия, с компетентните национални служби. Тези органи или служби са длъжни да информират предварително Сметната палата дали имат намерение да участвуват в контрола.

Всеки необходим за осъществяване на задачите на Сметната палата документ или информация се съобщават на последната, по нейно искане, от останалите институции на Общността и от националните контролни органи, или ако те нямат необходимите правомощия, от компетентните национални служби.

4. След приключването на всяка финансова година, Сметната палата съставя годишен доклад. Той се изпраща на другите институции на Общността и се публикува, заедно с отговорите на тези институции относно констатациите на Сметната палата в "Официален вестник на Европейските Общности".

Сметната палата, също така, има право по всяко време да предоставя свои съображения, по специално под формата на специални доклади, отнасящи се до определени проблеми, и да дава мнения по искане на някоя от институциите на Общността. Тя приема годишните доклади, специалните доклади или мненията с мнозинството на своите членове.

Тя подпомага Европейския парламент и Съвета при осъществяването на техните контролни функции при изпълнението на бюджета.


Глава втора.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО НЯКОИ ИНСТИТУЦИИ

Член 189

За да осъществяват своите функции в съответствие с разпоредбите на настоящия договор, Европейският парламент съвместно със Съвета, Съветът и Комисията, приемат регламенти и директиви, вземат решения и изказват препоръки или мнения.

Регламентът има общо приложение. Той е обвързващ в своята цялост и е пряко приложим във всички държави-членки.

Директивата е обвързваща по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат за всяка държава-членка, до която е адресирана, но оставя на националните компетентни органи изборът на формите и средствата.

Решението е обвързващо в своята цялост за онези, до които е адресирано. Препоръките и мненията нямат обвързваща сила.


Член 189-а

1. Когато съгласно настоящия договор Съветът се произнася по предложение на Комисията, за приемането на акт, представляващ изменение на това предложение се изисква единодушие, при спазване на разпоредбите на член 251, алинея 4 и 5.

2. Докато Съветът не се е произнесъл, Комисията може да измени своето предложение по време на процедурите по приемането на акт на Общността.


Член 189 b

1. Когато настоящия договор се позовава на настоящия член за приемането на някой акт, прилага се следната процедура.

2. Комисията представя предложение на Европейския парламент и на Съвета.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, след като е взел становището на Европейския парламент приема обща позиция. Тази обща позиция се изпраща на Европейския парламент. Съветът информира обстойно Европейския парламент за мотивите, които са го довели до приемането на неговата обща позиция. Комисията информира обстойно Европейския парламент за нейното становище. Ако, в срок от три месеца след това изпращане, Европейския парламент:

а) одобри общата позиция, Съветът окончателно приема съответния акт в съответствие с тази обща позиция;

b) не вземе решение, Съветът приема съответния акт, в съответствие със своята обща позиция;

с) посочва с абсолютно мнозинство от общия брой на членовете си, че възнамерява да отхвърли общата позиция, той е длъжен незабавно да информира Съвета. Съветът може да свика заседание на Помирителния комитет, посочен в алинея 4, за да разясни своята позиция. Впоследствие, Европейският парламент или потвърждава с абсолютно мнозинство от общия брой на членовете си, че отхвърля общата позиция, в който случай предложеният акт не се счита за приет, или предлага изменения в съответствие с буква d) от настоящата алинея;

d) предлага, с абсолютно мнозинство от общия брой на съставляващите го членове, изменения на общата позиция, като измененият текст се изпраща на Съвета и на Комисията, която дава мнение относно тези изменения.

3. Ако в срок от три месеца след получаване на извършените от Европейския парламент поправки, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приеме всички тези поправки, той съответно изменя своята обща позиция и приема съответния акт; въпреки това, Съветът се произнася с единодушие относно поправките, които са били обект на отрицателно мнение на Комисията. Ако Съветът не приеме съответния акт, Председателят на Съвета, в съгласие с Председателя на Европейския парламент, незабавно свиква Помирителния комитет.

4. Помирителният комитет, в който заседават членовете на Съвета или техни представители и също толкова представители на Европейския парламент, има за задача да постигне споразумение относно общ проект, като се произнася с квалифицирано мнозинство на членовете на Съвета или техни представители и с мнозинството на представителите на Европейския парламент. Комисията участвува в подготвителната работа на помирителния комитет и взема всички необходими инициативи с оглед да допринесе за сближаване на позициите на Европейския парламент и на Съвета.

5. Ако в срок от шест седмици от неговото свикване, помирителният комитет одобри общия проект, Европейския парламент и Съветът разполагат със срок от шест седмици считано от датата на одобрението за да приемат съответния акт съгласно общия проект, с абсолютното мнозинство на гласувалите, що се отнася до Европейския парламент и с квалифицирано мнозинство, що се отнася до Съвета. При липса на одобрение от едната от двете институции в упоменатия срок, предложението за акт не се счита за прието.

6. Когато Помирителният комитет не одобри съвместен текст, предложеният акт не се счита за приет, освен ако Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, в рамките на шест седмици от изтичането на предоставения на Помирителния комитет срок, потвърди общата позиция, с която се е съгласил преди началото на помирителната процедура, евентуално с предложените от Европейския парламент изменения. В този случай, въпросният акт е окончателно приет, освен ако Европейският парламент, в рамките на шест седмици от датата на потвърждаването от Съвета, отхвърли текста с абсолютно мнозинство от общия брой на членовете си, в който случай предложения акт не се счита за приет.

7. Сроковете от три месеца и от шест седмици, предвидени в този член, могат да бъдат съответно продължени най-много с още един месец и две седмици, по общо съгласие на Европейския парламент и на Съвета. Тримесечният срок, предвиден в алинея 2, се счита за автоматично продължен с два месеца, когато се прилага буква с) на въпросната алинея

8. Приложното поле на посочената в този член процедура може да бъде разширено, в съответствие с процедурата, предвидена в член N, алинея 2 от Договора за Европейски съюз, въз основа на доклад, внесен от Комисията в Съвета най-късно до 1996 година.


Член 189 с

Когато договорът препраща към този член във връзка с приемането на акт се прилага следната процедура:

а) Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като получи становището на Европейския парламент, приема обща позиция.

b) Общата позиция на Съвета се съобщава на Европейския парламент. Съветът и Комисията информират изчерпателно Европейския парламент за мотивите, които са накарали Съвета да приеме общата си позиция, а също и за позицията на Комисията.

Ако в рамките на три месеца от това уведомление Европейският парламент одобри общата позиция или не вземе решение в рамките на този срок, Съветът окончателно приема съответния акт, в съответствие с общата позиция.

с) Европейският парламент може, в предвидения в буква b) тримесечен срок, с абсолютно мнозинство на членовете си да предложи изменения на общата позиция на Съвета. Европейският парламент може, също така, със същото мнозинство да отхвърли общата позиция на Съвета. Резултатът от разискванията се изпраща на Съвета и на Комисията.

Ако Европейският парламент е отхвърлил общата позиция на Съвета, от Съвета се изисква единодушие при гласуването на второ четене.

d) Комисията, в срок от един месец, преразглежда предложението, въз основа на което Съветът е приел своята обща позиция, като взема предвид измененията, предложени от Европейския парламент.

Комисията изпраща на Съвета, заедно с преразгледаното си предложение измененията на Европейския парламент, които не е приела, и изразява мнението си по тях. Съветът може да приеме тези изменение с единодушие.

е) Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приема предложението в представения преразгледан вариант от Комисията. От Съвета се изисква единодушие, за да измени преразгледаното предложение на Комисията.

f) В случаите, предвидени в букви с), d) и е), Съветът е длъжен да вземе решение в тримесечен срок. Ако в този срок не е било взето решение, предложението на Комисията не се счита за прието.

g) Сроковете, предвидени в букви b) и f) могат да бъдат удължавани най-много с един месец, по общо съгласие между Съвета и Европейския парламент.


Член 190

Регламентите, директивите и решенията, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета, както и същите актове, приети от Съвета или от Комисията, посочват мотивите, на които се основават и визират всички задължително изисквани в изпълнение на настоящия договор предложения или мнения.


Член 191

1. Регламентите, директивите и решенията, приети в съответствие с предвидената в член 189-b процедура, се подписват от Председателя на Европейския парламент и от Председателя на Съвета и се обнародват в "Официален вестник на Европейските Общности". Те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на двадесетия ден следващ този на тяхното обнародване.

2. Регламентите на Съвета и на Комисията, а също така и директивите на тези институции, които са адресирани до всички държави-членки, се обнародват в "Официален вестник на Европейските Общности". Те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на дванадесетия ден следващ този на тяхното обнародване.

3. Останалите директиви и решения се нотифицират на онези, до които са адресирани и произвеждат действие след тази нотификация.


Член 192

Решенията на Съвета или на Комисията, които налагат парични задължения на различни от държавите лица, представляват подлежащ на изпълнение акт. Принудителното изпълнение се регулира от разпоредбите на гражданския процес, които са в сила в държавата, на територията на която то се извършва. Формулата, придаваща изпълнителна сила се полага, без друг контрол освен този относно автентичността на акта, от националния орган, който правителството на всяка държава-членка ще определи за тази цел, и за който е било съобщено на Комисията и на Съда.

След като тези формалности бъдат изпълнени по молба на заинтересованата страна, последната може да пристъпи към принудително изпълнение в съответствие с националното законодателство, като отнесе въпроса пряко до компетентния орган. Изпълнението може да бъде спряно само по решение на Съда. Все пак, съдилищата в съответната държава са компетентни да се произнасят относно законосъобразността на предприетите изпълнителни мерки.


Глава трета.
ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Член 193

Създава се Икономически и социален комитет. Той има статут на консултативен орган.

Комитетът се състои от представители на различните видове икономически дейности, в частност от представители на производители, фермери, превозвачи, работници и служители, търговци, занаятчии, свободни професии и представители на обществеността.


Член 194

Броят на членовете на Икономическия и социален комитет е както следва:

Белгия 12

Дания 9

Германия 24

Гърция 12

Испания 21

Франция 24

Ирландия 9

Италия 24

Люксембург 6

Xоландия 12

Австрия 12

Португалия 12

Финландия 9

Швеция 12

Обединеното Кралство 24

Членовете на комитета се назначават за срок от четири години от Съвета, който взема решение с единодушие. Техният мандат може да бъде подновяван.

Членовете на Комитета не могат да бъдат обвързани от каквито и да е задължителни инструкции. Те са напълно независими при изпълнението на своите задължения в общ интерес на Общността.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, определя възнагражденията на членовете на Комитета.


Член 195

1. С оглед на назначаването на членовете на Комитета, всяка държава-членка представя на Съвета списък, съдържащ два пъти повече на брой кандидати отколкото са предоставените за нейни граждани мандати.

Съставянето на Комитета трябва да взема предвид необходимостта да се осигури адекватно представяне на различните видове икономическа и социална дейност.

2. Съветът се консултира с Комисията. Той може да получи мнението и на европейски организации, представляващи различни икономически и социални сектори, които са заинтересовани от дейността на Общността.


Член 196

Комитетът избира свой председател и ръководство измежду членовете си за срок от две години. Той приема свой вътрешен правилник.

Комитетът се свиква на заседание от неговия председател по искане на Съвета или на Комисията.Той, също така, може да се събира по собствена инициатива.


Член 197

Комитетът включва специализирани отделения за основните области, обхванати от настоящия договор.

В частност, той включва селскостопанско и транспортно отделение, по отношение на които се прилагат особените разпоредби, включени в дяловете относно селското стопанство и транспорта.

Функционирането на специализираните отделения се осъществява в рамките на общата компетентност на Комитета. Със специализираните отделения не могат да бъдат провеждани консултации отделно от Комитета.

В рамките на Комитета могат да бъдат учредявани под-комитети, чиято задача е да изработват проекто-становища по определени въпроси или в определени области, които да бъдат представяни по време на разискванията на Комитета.

Вътрешният правилник определя подробни правила относно състава и компетентността на специализираните отделения и под-комитетите.


Член 198

Съветът или Комисията задължително се консултират с Комитета, когато настоящия договор предвижда това. Те имат право да се консултират с Комитета във всички случаи, когато смятат това за подходящо. Комитетът може да поеме инициатива за предоставянето на становище във всички случай, когато счита това за подходящо.

Съветът или Комисията, ако считат, че е необходимо, определят на Комитета срок за внасянето на неговото становище, който срок не може да бъде по-малък от един месец от датата на която председателят е бил уведомен за това искане.

След изтичане на срока, отсъствието на становище не е пречка за предприемане на по-нататъшни действия.

Становището на Комитета и на специализираното отделение, заедно с протокола от заседанията, се изпраща на Съвета и на Комисията.


Глава четвърта.
КОМИТЕТ ЗА РЕГИОНИТЕ

Член 198-а

Създава се комитет, състоящ се от представителите на регионалните и местните органи, наричан по-долу "Комитет за регионите", който има статут на консултативен орган. Броят на членовете на Комитета за регионите е както следва:

Белгия 12

Дания 9

Германия 24

Гърция 12

Испания 21

Франция 24

Ирландия 9

Италия 24

Люксембург 6

Xоландия 12

Австрия 12

Португалия 12

Финландия 9

Швеция 12

Обединеното Кралство 24

Членовете на Комитета и еднакъв брой техни заместници се назначават, въз основа на предложения от съответните държави-членки, за срок от четири години от Съвета, който се произнася с единодушие. Техният мандат може да бъда подновяван.

Членовете на Комитета не могат да бъдат обвързани от каквито и да е задължителни инструкции. Те са напълно независими при изпълнението на своите задължения в общ интерес на Общността.


Член 198 b

Комитетът за регионите избира свой председател и ръководство измежду членовете си за срок от две години.

Той приема свой вътрешен правилник и го представя на Съвета за одобрение.

Комитетът се свиква на заседание от неговия председател, по искане на Съвета или на Комисията. Той, също така, може да се събира по собствена инициатива.


Член 198 с

Съветът или Комисията се консултират с Комитета за регионите когато настоящия договор предвижда това и във всички други случаи, при които едната от тези две институции счита това за уместно.

Съветът или Комисията, ако счита, че това е необходимо, определя на Комитета срок за внасянето на неговото становище, който срок не може да бъде по-малък от един месец от датата, на която председателят е бил уведомен за това искане. След изтичане на срока, отсъствието на становище не е пречка за предприемане на понататъшни действия.

Когато в съответствие с член 198 се осъществява консултация с Икономическия и социален комитет, Комитетът за регионите трябва да бъде информиран от Съвета или Комисията относно това, че се иска становище. Когато счита, че са налице специфични регионални интереси, Комитетът на Регионите може да даде становище по проблема.

Той може да поеме инициативата за излагането на становище в случаите, в които счита това за подходящо.

Становището на Комитета, заедно с протокола от заседанията се изпраща на Съвета и на Комисията.


Глава пета.
ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Член 198 d

Европейската инвестиционна банка е юридическо лице.

Членовете на Европейската инвестиционна банка са държавите-членки.

Уставът на Европейската инвестиционна банка е включен в протокол, приложен към настоящия договор.


Член 198 e

Задачата на Европейската инвестиционна банка е да допринася за уравновесеното и стабилно развитие на общия пазар в интерес на Общността, като оперира на капиталовия пазар и използува своите собствени ресурси. За тази цел Банката, без да се стреми да извлича печалба, предоставя заеми и гаранции, които улесняват финансирането на следните проекти във всички области на икономиката:

а) проекти за развитието на по-слабо развитите региони;

b) проекти за модернизиране или преобразуване на предприятията или за развитие на нови дейности, налагащи се от последователното създаване на общия пазар, когато тези проекти са от такъв размер или характер, че не могат да бъдат финансирани изцяло от различните източници, съществуващи в отделните държави-членки;

с) проекти от общ интерес за няколко държави-членки, които са с такъв размер или характер, че не могат да бъдат изцяло финансирани със средствата, с които отделните държави-членки разполагат.

При осъществяването на нейните задачи, Банката улеснява финансирането на инвестиционните програми, свързани с помощта от структурните фондове и други финансови инструменти на Общността.


Дял втори.
ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 199

Всички източници на приходи и разходи в Общността, включително и онези, които се отнасят до Европейския социален фонд се включват в прогнозите, които се съставят за всяка финансова година и се отразяват в бюджета.

Административните разходи на институциите, произтичащи от разпоредбите на Договора за Европейски съюз във връзка с общата политика в областта на външните отношения и сигурността и със сътрудничеството в областите на правосъдието и вътрешните работи са за сметка на бюджета. Оперативните разходи, произтичащи от осъществяването на споменатите разпоредби могат, при условията, предвидени в тях, да бъдат за сметка на бюджета.

Приходите и разходите на бюджета трябва са балансирани.


Член 200 - отменен


Член 201

Без това да вреди на другите приходи, бюджетът се финансира изцяло със собствени средства. Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема разпоредби относно системата на собствените средства на Общността, които той препоръчва на държавите-членки за приемане в съответствие с техните конституционни изисквания.


Член 201-а

С цел да се спазва бюджетната дисциплина, Комисията няма право да прави каквото и да е предложение за акт на Общността, да изменя своите предложения или да приема изпълнителни мерки, за които е вероятно да имат значителни последици върху бюджета, без да е налице гаранция, че това предложение или тези мерки могат да бъдат финансирани в рамките на собствените средства на Общността, образувани в съответствие с разпоредбите, приети от Съвета на основание на член 201.


Член 202

Разходите, посочени в бюджета, се разрешават за една финансова година, освен ако приетия въз основа на член 209 регламент предвижда друго.

В съответствие с условията, които ще се приемат на основание на член 209, всички отпуснати суми, с изключение на онези, които се отнасят до разходи за персонала, които в края на финансовата година се явяват неизразходвани, могат да бъдат отнасяни само към следващата финансова година. Отпуснатите суми се класифицират в различни глави, които обхващат съответните разходи в съответствие с техния вид или предназначение и, доколкото това е необходимо, се подразделят съобразно с приетия на основание на член 209 регламент.

Разходите на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Съда се обособяват в отделни части на бюджета, без това да вреди на специалните разпоредби относно някои общи видове разходи.


Член 203

1. Финансовата година трае от 1 януари до 31 декември.

2. Всяка институция на Общността съставя, преди 1 юли, предварителна оценка за своите разходи. Комисията обединява тези оценки в предварителен проект за бюджет. Тя прибавя към него и мнение, което може да съдържа оценки, различни от представените.

Предварителният проект за бюджет съдържа оценка за приходите и разходите.

3. Комисията внася предварителния проект за бюджет в Съвета не по-късно от 1 септември на годината предхождаща тази, през която бюджетът следва да бъде изпълняван.

Съветът се консултира с Комисията, а ако е необходимо и с други заинтересовани институции, всеки път когато има намерение да се отклони от предварителния проект за бюджет. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, изготвя проектобюджета и го изпраща на Европейския парламент.

4. Проектобюджетът се представя за разглеждане от Европейския парламент не по-късно от 5 октомври на годината, предхождаща тази, през която бюджетът трябва да бъде изпълняван.

Европейският парламент, като се произнася с мнозинството от своите членове, има право да изменя проектобюджета и, като се произнася с абсолютното мнозинство от подадените гласове, да предлага на Съвета изменения в проектобюджета, отнасящи се до разходите, които произтичат задължително от настоящия договор или от актове, приети в съответствие с него.

Ако в 45 дневен срок след внасянето му, Европейският парламент одобри бюджета, той се счита за окончателно приет. Ако в този период Европейският парламент не е изменил или предложил поправки в проектобюджета, той се счита за окончателно приет.

Ако в рамките на този срок Европейският парламент е приел изменения или предложил поправки, проектобюджетът се изпраща заедно с измененията или предложените поправки на Съвета.

5. След обсъждане на проектобюджета с Комисията, а когато това е необходимо, и с други заинтересовани институции, Съветът се произнася при следните условия:

а) Съветът може с квалифицирано мнозинство да променя които и да било от измененията, приети от Европейския парламент;

b) по отношение на предложените поправки:

- когато поправката, предложена от Европейския парламент, няма за резултат увеличаването на цялостния размер на разходите на някоя институция, което в частност се дължи на факта, че увеличението на разходите, което тя би предизвикала изрично ще бъде компенсирано от една или повече предложени поправки намаляващи съответно разходите, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да отхвърли предложената поправка. При липса на решение за нейното отхвърляне, предложената поправка се счита за приета;

- когато поправката, предложена от Европейския парламент, предизвиква увеличаване на цялостния размер на разходите на някоя институция, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да приеме предложената поправка. При липса на решение, с което предложената поправка се приема, тя се счита за отхвърлена;

- когато в съответствие с единия или с двата предшествуващи параграфа Съветът е отхвърлил предложената поправка, той може с квалифицирано мнозинство или да запази посочения в проектобюджета размер, или да определи друг размер.


Проектобюджетът се променя на основата на предложените поправки, приети от Съвета.

Ако в 15 дневен срок след поставянето на проектобюджета за разглеждане от Съвета той не е променил някое от приетите от Европейския парламент изменения, и ако предложените от него поправки са били приети, бюджетът се счита за окончателно приет. Съветът информира Европейския парламент, че той не е променил никое от измененията, и че предложените поправки са били приети.

Ако, в рамките на този срок, Съветът е променил едно или повече от приетите от Европейския парламент изменения, или ако предложените от последния поправки са били отхвърлени или променени, то така измененият проектобюджет отново се изпраща на Европейския парламент. Съветът информира Европейския парламент за резултатите от своите разисквания.

6. В 15 дневен срок от представянето на проектобюджета Европейският парламент, който трябва да бъде уведомен за предприетите действия във връзка с предложените от него поправки, може, при присъствието на мнозинството от членовете си и с мнозинство от три пети от подадените гласове, да измени или отхвърли поправките, направени от Съвета по отношение на неговите изменения и съответно да приеме бюджета. Ако в рамките на този срок Европейският парламент не се е произнесъл, бюджетът се счита за окончателно приет.

7. Когато процедурата, предвидена в този член бъде завършена, Председателят на Европейския парламент констатира, че бюджетът е окончателно приет.

8. Все пак, Европейският парламент, като се произнася с мнозинство от своите членове и при мнозинство от две трети от подадените гласове може, ако има важни причини за това, да отхвърли проектобюджета и да поиска да му бъде представен нов проект.

9. За всички разходи, различни от тези, които произтичат задължително от настоящия договор или от приети в съответствие с него актове, ежегодно се определя максимален размер на увеличение по отношение на разходите от един и същи вид за текущата година.

Комисията, след като се консултира с комитета за икономическа политика обявява какъв е размерът на този максимум, който се получава от:

- тенденцията по отношение на обема на брутния национален продукт в рамките на Общността,

- средното изменение в бюджетите на държавите-членки,

и

- тенденцията по отношение на разходите за бита през време на предходната финансова година.

Максималният размер се съобщава на всички институции на Общността преди 1 май. Те са задължени да се съобразяват с него през време на провеждането на бюджетната процедура, в съответствие с разпоредбите на параграф четвърти и пети от тази алинея.

Ако по отношение на разходите, различни от онези, които задължително произтичат от настоящия договор или от приети в съответствие с него актове, действителният размер на увеличението на проектобюджета, приет от Съвета, е повече от половината от максималния размер, Европейският парламент, като упражнява своето право да извършва поправки, увеличава общия размер на тези разходи до лимит, който не превишава половината от максимално установения размер.

Когато Европейският парламент, Съветът или Комисията считат, че дейността на Общностите изисква да бъде превишен размера, определен в съответствие с предвидените в тази алинея процедури, може да бъде определен друг размер на основата на споразумение между Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, и Европейския парламент, който се произнася с мнозинството на своите членове и с три пети от подадените гласове.


10. Всяка институция упражнява правата, предоставени й от този член, като спазва разпоредбите на настоящия договор и на приетите в съответствие с него актове, и в частност разпоредбите, които се отнасят до собствените ресурси на Общността и до баланса между приходи и разходи.


Член 204

Ако в началото на финансовата година бюджетът все още не е бил гласуван, разходите могат да бъдат осъществявани месечно по глава или по друго разделение, в съответствие с разпоредбите на приетия съгласно член 209 регламент, в границите на една дванадесета от бюджетните средства за предходната бюджетна година, без тази мярка да има за последица предоставянето на разположение на Комисията на средства, които превишават една дванадесета от средствата, предвидени в проектобюджета по време на изготвянето му.

Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство и при спазване на другите условия, предвидени в алинея 1, да разрешава разходи, които превишават една дванадесета част.

Ако решението се отнася до разход, който не произтича задължително от настоящия договор или от приети в съответствие с него актове, Съветът го изпраща незабавно на Европейския парламент; в срок от 30 дни Европейския парламент, като се произнася с мнозинството от своите членове и с подкрепата на три пети от подадените гласове, може да приеме различно решение относно частта от разходите, която превишава посочената една дванадесета, предвидена в алинея 1. Изпълнението на тази част от решението на Съвета се счита за отложено, докато Европейският парламент не вземе своето решение. Ако в посочения срок Европейският парламент не е взел решение, което се различава от решението на Съвета, тогава това последното се счита за окончателно прието.

Решенията, предвидени в алинеи втора и трета предвиждат необходимите мерки относно ресурсите по прилагането на този член.


Член 205

Комисията изпълнява бюджета в съответствие с разпоредбите на приетите съгласно член 209 регламенти на своя собствена отговорност и в рамките на предоставените средства, като се придържа към принципа за правилно финансово управление.

Регламента предвижда подробна уредба относно участието на всяка институция в изпълнението на нейните собствени разходи.

В рамките на бюджета, Комисията има право, при спазване на предвидените в регламента, приет в съответствие с член 209, ограничения и условия, да осъществява прехвърляне на средства от една глава в друга или от едно подразделение в друго.


Член 205 бис

Комисията внася ежегодно в Съвета и в Европейския парламент счетоводния отчет за предходната финансова година, отнасящ се до изпълнението на бюджета. Комисията, също така, им предоставя и финансова справка за активите и пасивите на Общността.


Член 206

1. Европейският парламент, по препоръка на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, освобождава Комисията от отговорност по изпълнението на бюджета. За тази цел, след Съвета, Европейският парламент преглежда отчета и финансовата справка, посочени в член 205 бис, годишния доклад на Сметната палата заедно с отговорите на контролираните институции, както и всички нейни съществени специални доклади.

2. Преди да освободи Комисията от отговорност или по друга причина, свързана с упражняването на нейните правомощия по изпълнението на бюджета, Европейският парламент може да поиска да изслуша Комисията, която да даде обяснения относно осъществяването на разходите или функционирането на системите за финансов контрол. Комисията предоставя всякаква необходима информация на Европейския парламент по искане на последния.

3. Комисията предприема всичко необходимо за да реагира на придружаващите решенията за освобождаване от отговорност забележки, както и на други забележки на Европейския парламент, отнасящи се до изпълнението на разходите, а също така и на коментарите, придружаващи приетите от Съвета препоръки за освобождаване от отговорност.

По искане на Европейския парламент или на Съвета, Комисията докладва относно взетите във връзка с тези забележки или коментари мерки, и в частност относно инструкциите, които са дадени на отговорните за изпълнението на бюджета служби. Тези доклади се изпращат, също така, на Сметната палата.


Член 206 бис - отменен


Член 207

Бюджетът се съставя във финансови единици, определени в съответствие с разпоредбите на приетия въз основа на член 209 регламент.

Финансовите вноски, предвидени в член 200, алинея 1, се предоставят от държавите-членки на разположение на Общността в техните национални валути.

Свободните салда от тези вноски се депозират в държавната хазна на държавите-членки или определени от тях учреждения. Докато са депозирани, тези средства запазват стойност, която е съответна на съотношението, към датата на депозита, спрямо паричната единица, посочена в алинея първа.

Тези свободни средства могат да бъдат вложени при условия, които следва да бъдат уговорени между Общността и съответната държава-членка.

Приетия в съответствие с член 209 регламент предвижда техническите условия, при които да се осъществяват финансовите операции, отнасящи се до Европейския социален фонд.


Член 208

Комисията може, при условие, че уведоми компетентните органи на съответните държави-членки, да прехвърли във валутата на една от държавите-членки авоарите които има във валута на друга държава-членка, доколкото това е необходимо за да бъдат използувани за предназначени от настоящия договор цели. Доколкото това е възможно, Комисията е длъжна да избягва осъществяването на такива прехвърляния, ако тя притежава налични или ликвидни средства във валутите, от които се нуждае.

Комисията контактува с всяка държава-членка посредством орган, определен от съответната държава. При осъществяването на финансовите операции Комисията използува услугите на емисионната банка на съответната държава-членка или на друга финансова институция, определена от тази държава.


Член 209

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и получи мнението на Сметната палата:

а) приема финансови регламенти, които в частност уточняват подробните правила, които следва да бъдат приети за изработването и изпълнението на бюджета и за представянето на счетоводните отчети;

b) определя подробните правила и процедурата, в съответствие с които бюджетните приходи, предвидени в разпоредбите относно собствените ресурси на Общността се предоставят на Комисията и определя приложимите мерки за да бъде посрещната, при нужда, необходимостта от налични средства;

с) приема разпоредбите и организира контрола на отговорността на финансовите контрольори, наредителите и счетоводителите.


Член 209-а

1. Държавите-членки предприемат същите мерки за борба с измамата, която засяга финансовите интереси на Общността, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща техните собствени финансови интереси.

2. Без да се накърняват останалите разпоредби от настоящия договор, държавите-членки координират своите действия, имащи за цел да защитят финансовите интереси на Общността срещу измама. За тази цел те организират, с помощта на Комисията, тясно и редовно сътрудничество между компетентните служби на техните администрации.


Част шеста.
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 210

Общността е юридическо лице.


Член 211

Във всяка от държавите-членки, Общността притежава най-широката правоспособност, предоставена на юридическите лица в съответствие с националните законови уредби; тя може, в частност, да придобива и да се разпорежда с движима и недвижима собственост и да бъде страна по дела. За тази цел Общността е представлявана от Комисията.


Член 212 - отменен и заменен с член 24, ал. 2 на договора за присъединяване, които гласи:

Длъжностните лица и останалите служители на Европейската Общност на Въглищата и Стоманата, Европейската Икономическа Общност и на Европейската Общност на Атомната енергия придобиват, на датата на влизане в сила на настоящия договор, качеството на длъжностни лица и други служители на Европейската общност и стават част от единната администрация на Общностите.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приема, по предложение на Комисията и след консултация с останалите заинтересовани институции, статута на длъжностните лица на Европейските Общности и приложимата по отношение на останалите служители на тези Общности регламентация.


Член 213

Комисията може, в рамките и при условията, приети от Съвета в съответствие с разпоредбите на настоящия договор, да събира всякаква информация и да осъществява всякакви проверки, които са необходими за изпълнението на възложените й задачи.


Член 214

Членовете на институциите на Общността, членовете на комитетите, както и длъжностните лица и другите служители на Общността са длъжни, дори и след като са престанали да изпълняват задълженията си, да не разкриват информация, влизаща в обхвата на професионалната тайна, в частност информация относно предприятията, техните икономически връзки или факторите за ценообразуването в тях.


Член 215

Договорната отговорност на Общността се регулира от приложимото по отношение на съответния договор право.

В областта на извъндоговорната отговорност, Общността, в съответствие с общи за държавите-членки основни принципи на правото, е длъжна да компенсира вредите, причинени от нейни институции или служители при изпълнението на техните задължения.

Предходната алинея се прилага при същите условия по отношение на вредите, причинени от ЕЦБ или от нейни служители, при изпълнението на техните задължения.

Личната отговорност на служителите спрямо Общността се регулира от разпоредбите, определящи техния статут или от приложимата по отношение на тях регламентация.


Член 216

Седалището на институциите на Общността се определя по общо съгласие между правителствата на държавите-членки.


Член 217

Разпоредбите относно лингвистичния режим на институциите на Общността, без да се засягат разпоредбите съдържащи се в правилника на Съда, се определят от Съвета, който се произнася с единодушие.


Член 218 - отменен и заменен с член 28, ал.2 от договора за присъединяване, който гласи:

На територията на държавите-членки Европейските Общности се ползват от необходимите за изпълнението на техните задачи привилегии и имунитет, при определените в приложен към настоящия договор протокол. Същото важи и за Европейската инвестиционна банка.


Член 219

Държавите-членки се задължават да не уреждат споровете, отнасящи се до тълкуването или прилагането на настоящия договор, по начини различни от тези, предвидени в настоящия договор.


Член 220

Държавите-членки започват преговори помежду си, доколкото това е необходимо, с цел да осигурят в полза на своите граждани:

- закрила на лицата, както и възможност за упражняване и защита на правата при условия, същите като онези, които са предоставени от всяка държава на нейните собствени граждани;

- премахване на двойното данъчно облагане в Общността;

- взаимното признаване на дружествата или фирмите по смисъла на член 58, алинея втора, запазване на юридическото лице в случай на преместване на седалището от една държава в друга и възможност за сливания между дружествата, които се регулират от законите на различни държави;

- опростяване на формалностите във връзка с взаимното признаване и изпълнението на съдебните и на арбитражните решения.


Член 221

В срок от три години след влизане в сила на настоящия договор, държавите-членки предоставят на гражданите на другите държави-членки национално третиране, що се отнася до участието в капитала на дружествата по смисъла на член 58, без да се вреди на прилагането на другите разпоредби от настоящия договор.


Член 222

Настоящия договор по никакъв начин не засяга разпоредбите в държавите-членки, отнасящи се до правния режима на собствеността.


Член 223

1. Разпоредбите на настоящия договор не изключват прилагането на следните разпоредби:

а) нито една държава-членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност;

b) всяка държава-членка може да предприеме необходимите за защитата на основните интереси на своята сигурност мерки, които са свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали; тези мерки не трябва да засягат неблагоприятно условията за конкуренция в Общия пазар, отнасящи се до изделията, които не са предназначени за специфични военни цели.

2. През първата година следваща влизането в сила на настоящия договор, Съветът, като се произнася с единодушие, определя списъка на изделията по отношение на които се прилагат разпоредбите на алинея 1, b).

3. Съветът може, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията, да осъществява промени в този списък.


Член 224

Държавите-членки се консултират взаимно с цел да предприемат съвместно необходимите разпоредби за да се предотврати засягането на функционирането на общия пазар от мерките, които някоя държава-членка може да бъде принудена да предприеме в случай на сериозни вътрешни смущения, засягащи поддържането на законността и реда, в случай на война, сериозно международно напрежение, което създава заплаха за война, или с цел да бъдат изпълнени задължения, които тя е поела за запазването на мира и международната сигурност.


Член 225

Ако предприетите при посочените в членове 223 и 224 обстоятелства мерки имат като резултат нарушаването на условията за конкуренция в Общия пазар, Комисията, съвместно със заинтересованата държава, проучва условията при които тези мерки могат да бъдат приспособени към разпоредбите, съдържащи се в настоящия договор.

Като изключение от процедурата, съдържаща се в членове 169 и 170, Комисията или всяка държава-членка може да отнесе въпроса пряко пред Съда, ако последната счита, че друга държава-членка използува неправомерно предвидените в членове 223 и 224 правомощия. Съдът постановява решението си на закрито заседание.


Член 226

1. През време на преходния период, в случай на трудности, които са сериозни и са в състояние да продължат по-дълго в даден отрасъл на икономиката, както и на трудности, които могат да предизвикат сериозно влошаване на икономическото положение в определен регион, съответната държава-членка може да поиска разрешение за предприемане на предпазни мерки, позволяващи възстановяване на равновесието при тази ситуация и приспособяването на съответния отрасъл към икономиката на общия пазар.

2. По молба на съответната държава-членка, Комисията, чрез спешна процедура и без забавяне, определя предпазните мерки, които тя счита за необходими, като уточнява обстоятелствата и начина по който те трябва да бъдат приложени.

3. Мерките, разрешени в съответствие с алинея 2, могат да включват и изключения от разпоредбите на настоящия договор, до такава степен и за такъв срок, които са необходими за постигането на визираните в алинея 1 цели. Приоритет се отдава на онези мерки, които в най-малка степен биха нарушили функционирането на общия пазар.


Член 227

1. Настоящия договор се прилага по отношение на Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална Република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската Република, Ирландия, Република Италия, Великото Xерцогство Люксембург, Кралство Xоландия, Република Австрия, Република Португалия, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

2. По отношение на френските отвъдморски департаменти, общите и специфичните разпоредби в настоящия договор, отнасящи се до:

- свободното движение на стоки;

- селското стопанство, с изключение на член 40, алинея 4;

- либерализацията на услугите;

- правилата за конкуренция;

- мерките на закрила, предвидени в членове 109 h, 109 i и член 226;

- институциите, се прилагат веднага след влизането в сила на настоящия договор.

Условията, при които се прилагат останалите разпоредби от настоящия договор се определят в рамките на две години от неговото влизане в сила, с решения на Съвета, който се произнася с единодушие, по предложение на Комисията.

Институциите на Общността, в рамките на предвидените в настоящия договор процедури, и в частност член 226, полагат грижа да направят възможно икономическото и социално развитие на тези райони.

3. Специалните разпоредби относно асоциирането, предвидени в част четвърта от настоящия договор, се прилагат по отношение на отвъдморските страни и територии, посочени в приложение IV от настоящия договор.

Настоящия договор не се прилага по отношение на онези отвъдморски страни и територии, които имат специални отношения с Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия, но не са включени в споменатия по-горе списък.

4. Разпоредбите на настоящия договор се прилагат по отношение на европейските територии, за чиито външни отношения е отговорна някоя от държавите-членки.

5. Като изключение от предходните алинеи:

а) настоящия договор не се прилага по отношение на Фарьорските острови;

b) настоящия договор не се прилага по отношение на зоните на суверенитет на Oбединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия в Кипър;

с) настоящия договор се прилага по отношение на Нормандските острови и Остров Мен само доколкото това е необходимо за да се осигури прилагането за тези острови на разпоредбите, които са включени в Договора за присъединяване на нови държави-членки към Европейската икономическа общност и към Европейската общност за атомна енергия, подписан на 22 януари 1972 година;

d) настоящия договор не се прилага по отношение на Аландските острови. Все пак, правителството на Финландия може, при ратифицирането на договора, да уведоми посредством декларация, депозирана до правителството на Република Италия, че настоящия договор ще се прилага по отношение на тези острови в съответствие с разпоредбите, включени в Протокол № 2 към акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и адаптациите в договорите, на които се основава Европейският съюз. Правителството на Република Италия изпраща на държавите-членки заверено копие от подобна декларация.


Член 228

1. Когато настоящият договор предвижда сключването на споразумения между Общността и една или повече държави или международни организации, Комисията представя препоръки до Съвета, който овластява Комисията да започне необходимите преговори. Комисията осъществява тези преговори като провежда консултации със специални комитети, назначени от Съвета за да я подпомагат при изпълнението на тази задача, в рамките на директивите, които Съветът може да адресира до нея.

При осъществяване на правомощията, предоставени му в съответствие с тази алинея, Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство, освен в предвидените във второто изречение на алинея 2 случаи, когато той се произнася с единодушие.

2. При спазване на правомощията, предоставени на Комисията в тази област, споразуменията се сключват от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията. Съветът се произнася с единодушие, когато споразумението обхваща област, за която се изисква единодушие при приемането на вътрешни правила, както и при споразуменията, посочени в член 238.

3. Съветът сключва споразуменията след като се консултира с Европейския парламент, освен при споразуменията, посочени в член 113, алинея 3, включително и в случаите когато споразумението обхваща област, за която е необходимо прилагането на посочената в член 189-b или в член 189-c процедура за приемане на вътрешни правила. Европейският парламент предоставя своето становище в срок, който Съветът е определил в зависимост от спешността на въпроса. При липса на становище в рамките на този срок, Съветът може да се произнесе.

Като изключение от предходната алинея, споразуменията, посочени в член 238, както и другите споразумения, създаващи специфична институционна структура посредством процедури за сътрудничество, споразуменията, които имат важни бюджетни последици за Общността и споразуменията изискващи изменение на акт, приет при прилагането на посочената в член 189-b процедура, се сключват след като бъде получено одобрително становище от Европейския парламент.

При спешни случаи, Съветът и Европейския парламент могат да съгласуват срок за представяне на одобрителното становище.

4. При сключването на споразумение, Съветът може, като изключение от разпоредбата на алинея 2, да упълномощи Комисията да одобри измененията от името на Общността, когато споразумението предвижда тяхното приемане посредством опростена процедура или от създаден в съответствие със споразумението орган; Съветът може да добави към упълномощаването определени специфични условия.

5. Когато Съветът възнамерява да сключи споразумение, което предвижда изменения на настоящия договор, те най-напред се приемат в съответствие с предвидената в член N от Договора за Европейски съюз процедура.

6. Съветът, Комисията или държава-членка може да получи становището на Съда относно съвместимостта на споразумението което се предвижда да се сключи с разпоредбите на настоящия договор. Когато становището на Съда е негативно, споразумението може да влезе в сила само при спазване на разпоредбите на член N от Договора за Европейски съюз.

7. Споразуменията, сключени при посочените в този член условия обвързват институциите на Общността и държавите-членки.


Член 228 а

Когато обща позиция или съвместно действие, приети в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейски съюз в рамките на общата политика в областта на външните отношения и сигурността, предвиждат действия на Общността за прекратяване или ограничаване, изцяло или отчасти, на икономическите връзки с една или повече трети страни, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, взема необходимите спешни мерки.


Член 229

Комисията е натоварена да осигури поддържането на необходимите връзки с органите на Организацията на Обединените Нации, с нейните специализирани институции и с Общото споразумение относно митническите тарифи и търговията.

Комисията поддържа, освен това, подобаващи връзки с всички международни организации.


Член 230

Общността установява всички подходящи форми на сътрудничество със Съвета на Европа.


Член 231

Общността установява тясно сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, чиито подробности се определят по общо съгласие.


Член 232

1. Разпоредбите на настоящия договор не изменят разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, в частност що се отнася до правата и задълженията на държавите-членки, правомощията на институциите на тази Общност и разпоредбите на настоящия договор във връзка с функционирането на общия пазар за въглища и стомана.

2. Разпоредбите на настоящия договор не изключват онези, които се съдържат в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.


Член 233

Разпоредбите на настоящия договор не изключват съществуването или осъществяването на регионалните съюзи между Белгия и Люксембург или между Белгия, Люксембург и Xоландия, доколкото целите на тези регионални съюзи не са постигнати посредством прилагането на настоящия договор.


Член 234

Правата и задълженията по споразумения, сключени преди влизане в сила на настоящия договор, между една или повече държави-членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга, не са засегнати от разпоредбите на настоящия договор.

Доколкото тези споразумения са несъвместими с настоящия договор, съответната държава-членка или държави-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия. Когато е необходимо, държавите-членки взаимно се подпомагат за постигането на тази цел и, в случай на нужда, предприемат общи действия.

При прилагането на посочените в алинея първа споразумения, държавите-членки вземат предвид факта, че предоставените по настоящия договор от всяка държава-членка преимущества образуват неразделна част от учредяването на Общността, като по този начин са неразривно свързани със създаването на общи институции, с възлагането на правомощия на тези институции и с предоставянето на същите преимущества от страна на всички останали държави-членки.


Член 235

Ако определено действие от страна на Общността се окаже необходимо за осъществяване, при функционирането на общия пазар, на някоя от целите на Общността, без настоящия договор да е предвидил необходимите за това действие правомощия, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема подходящите разпоредби.


Член 236 - отменен


Член 237 - отменен


Член 238

Общността може да сключва с една или повече държави или международни организации споразумения за асоцииране, създаващи реципрочни права и задължения, общи действия и специфични процедури.


Член 239

Протоколите, поместени като приложение към настоящия договор по общо съгласие на държавите-членки са неразделна част от него.


Член 240

Настоящия договор е сключен за неограничен срок.


СЪЗДАВАНЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ

Член 241

Съветът се събира в срок от един месец от влизането в сила на настоящия договор.


Член 242

Съветът, в рамките на три месеца от своето първо заседание, предприема необходимите мерки за създаването на Икономически и социален комитет.


Член 243

Събранието се събира в рамките на два месеца от първото заседание на Съвета, след като бъде свикано от Председателя на Съвета, с цел да избере своето ръководство и да приеме свои процедурни правила. До избора на ръководство председателствува най-възрастният член.


Член 244

Съдът започва да изпълнява задълженията си веднага след като неговите членове бъдат назначени. Неговият първи Председател се назначава за срок от три години по същия начин както и членовете му.

Съдът приема свои процедурни правила в рамките на три месеца от поемането на задълженията си.

Нито един въпрос не може да бъде отнесен пред Съда, докато не бъдат обнародвани неговите процедурни правила. Срокът, в рамките на който трябва да бъде заведено дело, започва да тече само от датата на това обнародване.

Председателят на Съда е длъжен да осъществява правомощията, предоставени му от настоящия договор, след неговото назначаване.


Член 245

Комисията започва да изпълнява своите задължения и да поема отговорностите, предоставени й в съответствие с настоящия договор веднага след като нейните членове бъдат назначени.

При поемането на своите задължения, Комисията извършва проучвания и организира контактите, необходими за осъществяването на цялостен отчет за икономическото положение на Общността.


Член 246

1. Първата финансова година започва да тече от датата на влизането в сила на настоящия договор и продължава до 31 декември на същата година. Все пак, ако настоящия договор влезе в сила през втората половина на годината, първата финансова година продължава до 31 декември на следващата година.

2. До приемането на бюджета за първата финансова година, държавите-членки могат да предоставят на Общността безлихвени аванси, които се приспадат от финансовите вноски за изпълнението на бюджета.

3. До приемането на статута на длъжностните лица и на регламентацията, приложима по отношение на останалите служители на Общността, предвидени в член 212, всяка институция е длъжна да набере персонала от който се нуждае, като за тази цел сключи срочни договори.

Всяка институция разглежда заедно със Съвета всеки въпрос, отнасящ се до броя, заплащането и разпределението на длъжностите.


Заключителни разпоредби

Член 247

Настоящия договор ще бъде ратифициран от Високо договарящите се страни, в съответствие с техните конституционни изисквания. Ратификационните документи ще бъдат депозирани при Правителството на Република Италия.

Настоящия договор влиза в сила на първия ден от месеца, следващ този, през който е депозиран ратификационният документ от последната измежду подписалите държави, която е предприела тази стъпка. Все пак, ако депозирането е осъществено по-малко от петнадесет дни преди началото на следващия месец, настоящия договор влиза в сила от първия ден на втория месец след датата на депозирането.


Член 248

Настоящия договор, съставен в един единствен оригинал на немски, френски, италиански и холандски език, като и четирите текста са еднакво достоверни, ще бъде депозиран в архивите на правителството на Република Италия, което изпраща заверено копие до всяко от правителствата на останалите държави, които са го подписали.

По силата на договорите за присъединяване, достоверни са също така и английската, датската, испанската, финландската, гръцката, ирландската, португалската и шведската версия на настоящия договор.

За удостоверяване на изложеното дотук, долуподписаните упълномощени представители положиха своите подписи долу на настоящия договор.

Подписан в Рим на двадесет и петия ден от месец март хиляда деветстотин петдесет и седма година.

П. А. СПААК

АДЕНАУЕР

ПИНО

АНТОНИО СЕНИ

БЕX

Й. ЛУНС

Ж. Ш. СНОЙ И Д' ОПЮР

XАЛЩАЙН

М. ФОР

ГАЕТАНО МАРТИНО

ЛАМБЕР ШО

Й. ЛИНТXОРСТ XОМАН


Приложение първо


СПИСЪЦИ ОТ А ДО G във връзка с членове 19 и 20 от настоящия договор

СПИСЪК А

Списък на тарифните позиции, по отношение на които размерът на митото, посочен в колона 3, трябва да бъде взет предвид при изчисляването на средното аритметично

СПИСЪК А Списък на тарифните позиции, по отношение на които размерът на митото, посочен в колона 3, трябва да бъде взет предвид при изчисляването на средното аритметично


НОМЕР СПОРЕД   МИТО (В ПРОЦЕНТИ)
БРЮКСЕЛСКАТА ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ КОЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ИМА
НОМЕНКЛАТУРА   ПРЕДВИД ЗА ФРАНЦИЯ
от 15.10 киселинни масла след рафиниране 18
15.11 глицерол и глицеролни основи:  
  сурови 6
  пречистени 10
19.04 тапиока и саго; заместители  
  на тапиока и саго, получени от картоф  
  или други продукти съдържащи скорбяла 45
от 28.28 ванадиев пентоксид 15
от 28.37 неутрален натриев сулфид 20
от 28.52 цериеви хлориди; цериеви сулфати 20
от 29.01 ароматни въглеводороди:  
  ксилени:  
  смесени изомери 20
  ортоксилен, метаксилен, параксилен 25
  стирен мономерен 20
  изопропилбензен (кюмен) 25
от 29.02 дихлорметан 20
  винилиден хлорид мономерен 25
от 29.03 толуол парасулфонил хлорид 15
от 29.15 диметил терефталат 30
от 29.22 еталенамид и неговите соли 20
от 29.23 циклични аминоалдехиди,  
  циклични аминокетони и аминокинони,  
  технитехалогенирани, сулфонирани,  
  нитрирани или нитронаситени производни,  
  както и техните соли и естери 25
от 29.25 хомовератриламин 25
29.28 диазо, азо и азокси съединения 25
от 29.31 дисулфид или хлориран бензил 25
от 29.44 антибиотици (с изключение на  
  пеницилин, стрептомицин, хлорамфеникол  
  и техните соли, както и ауреомицин) 15
от 30.02 ваксини против шап, микроорганизми  
  за тяхната изработка, антисеруми  
  и ваксини срещу свинска треска 15
от 30.03 саркомицин 18
от 31.02 минерални или химически торове,  
  азотни, смесени 20
от 31.03 минерални или химически торове, фосфатни:  
  единични:  
  суперфосфати:  
  от костено брашно 10
  други 12
  смесени 7
от 31.04 минерални или химически торове, калиеви,  
  смесени 7
от 31.05 други торове, включително смесени  
  и комплексни торове:  
  фосфорни нитрати и калиево амониеви  
  фосфати 10
  други торове, с изключение на разтворени  
  органични торове 7
  торове на таблетки, гранули или в подобно  
  изготвени форми, или в опаковки, чието  
  брутно тегло не превишава 10 килограма 15
от 32.07 естествен магнетит, ситно смлян, от вида  
  използван за пигменти, предназначени  
  изключително за пречистване на въглища 25


от 37.02 филми в касети, неосветени,  
  светлочувствителни, перфорирани:  
  за монохромни снимки (позитиви),  
  внесени в опаковки съдържащи по три броя, 20
  които не могат да се използуват  
  поотделно като основа за цветен филм  
  за цветни снимки, с дължина повече от 100 м 20
от 39.02 поливинил хлорид;  
  поливинил бутирол на парчета 30
от 39.03 целулозни естери, без нитрати и ацетати 20
  пластмаси на основата на целулозни естери 15
  (без нитрати и ацетати)  
  пластмаси от етери или други  
  химически производни на целулозата 30
от 39.06 алгинова киселина, нейни соли и естери, сухи 20
от 48.01 машинно произведена мукава и хартия:  
  амбалажна хартия и мукава 25
  друга, състояща се от два или повече пласта  
  включваща и амбалажна хартия 25
от 48.04 съставна хартия или мукава (направена  
  посредством слепване на гладки повърхности  
  със слепващи вещества), импрегнирана или  
  неимпрегнирана, независимо от това дали е  
  вътрешно подсилена или не,  
  на рула или листове 25
от 48.05 хартия и мукава, гофрирани 25
  амбалажна хартия и мукава, крепирана  
  или плисирана 25
от 48.07 амбалажна хартия и мукава,  
  намазана с лепило 25
от 51.01 прежди от синтетични (регенерирани) влакна  
  (непрекъснати), единични, непресукани или  
  пресукани при по-малко от 400 пресуквания 20
от 55.05 памучни влакна, многопластови,  
  с изключение на декоративните,  
  неизбелени, при повече от 337 500 метра  
  или повече от килограм  
  за единично влакно 20
от 57.07 влакна от кокосов орех 18
от 58.01 килими, килимчета и черги, с ресни, от  
  коприна или копринени остатъчни материали,  
  с изключение на дреб, изкуствени (синтетични)  
  влакна, влакна, попадащи под позиция 52.01,  
  метални нишки, вълна или фина животинска  
  четина 80
от 59.04 многопластови влакна от кокосов орех 18
от 71.04 диамантен прах 10
от 84.10 кутии или корпуси от стомана, с изключение  
  на неръждаема стомана, или от леки метали,  
  без техните сплави, на помпи за бутални  
  авиационни двигатели 15
от 84.11 кутии или корпуси за помпи или компресори  
  за бутални авиационни двигатели от стомана,  
  с изключение на неръждаемата, или от леки  
  метали, без техните сплави 15
от 84.37 машини за производство на обикновен или  
  фигурен тюл и дантели 10
  машини за бродиране, с изключение на  
  машините за везане (машините  
  за изработване на ажурна бродерия) 10


от 84.38 спомагателни машини за използуване заедно  
  с машините за производство на обикновен  
  или фигурен тюл и дантела:  
  механизми за повдигане на плъзгачите 10
  жакардови механизми 18
  помощни машини за използуване заедно с  
  машините за бродерия:  
  автоматични машини  
  машини за продупчване на чепкалото, дараци,  
  машини за контрол, макари за навиване на  
  прежда 10
  части и аксесоари на машини за производство  
  на обикновен и фигурен тюл, и дантели, както  
  и спомагателни машини за тези машини:  
  шибри, бобини, гребени, плъзгащи се лостове  
  и ребра за гребени на машини с гладка  
  повърхност, рамена (техните плоскости  
  и остри части), цели бобини и части  
  за рамената и бобини за кръгови машини 10
  части и аксесоари на машини за бродерия,  
  както и за помощни средства за тези машини:  
  совалки, кутии за совалки, включително и  
  техните повърхности; скоби 10
от 84.59 машини за намотаване на проводници, както  
  и изолиращи или предпазващи ленти, ленти  
  за производство на електрически бобини и  
  намотки 23
  стартери с пряко запалване или инерционни,  
  за самолети 25
от 84.63 колянови валове за бутала на двигатели за  
  самолети 10
от 85.08 моторни стартери за самолети 20
  магнитоелектрични стартери, включително и  
  магнитодинама за самолети 25
88.01 балони и дирижабли 25
от 88.03 части за балони и дирижабли 25
88.04 парашути и части и аксесоари за тях 12
88.05 катапулти и други механизми за автоматично  
  изстрелване и части за тях 15
  наземни тренажори и части за тях 20
от 90.14 инструменти за въздушна навигация 18
от 92.10 механизми и клавиатури (съдържащи  
  не по-малко от 85 клавиша) за пиана 30


СПИСЪК B

Списък на тарифните позиции, по отношение на които размерът на митата от о/щата митническа тарифа не може да превишава 3%


НОМЕР СПОРЕД  
БРЮКСЕЛСКАТА ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ
НОМЕНКЛАТУРА  
Глава 5  
05.01  
05.02  
05.03  
05.05  
05.06  
от 05.07 пера, кожи или други части от птици
  с техните пера или перушина, необработени
  (с изключение на необработен пух
  или перушина за дюшеци)
от 05.09 до  
05.12  
от 05.13 естествени гъби, сурови
Глава 13  
13.01  
13.02  
Глава 14  
от 14.01 до 14.05  
Глава 25  
25.02  
от 25.04 естествен графит, непредназначен
  за продажба на дребно
25.05  
25.06  
от 25.07 глина (без каолин) андалузит и кианит,
  калцирана или не, но без глините, попадащи
  под тарифна позиция 68.07; мулит; шамот
  и изкопаеми
от 25.08 тебешир, непредназначен
  за продажба на дребно
от 25.09 земни бои, несмесени или некалцирани;
  естествени слюдни изкопаеми
  железни окиси
25.10  
25.11  
от 25.12 кизелгури, изкопаеми слюдни брашна
  и подобни слюдни изкопаеми (например
  кизелгур, триполит или диатомит)
  с плътност 1 или по-малко, калцирани или не,
  непредназначени за продажба на дребно
от 25.13 пенза, шмиргел, естествен корунд или други
  естествени абразиви, непредназначени
  за продажба на дребно
25.14  
от 25.17 кремък; натрошен или начупен камък,
  макадам или натрошен макадам, филц
  и дребен чакъл от вид широко използуван
  за покритие на пътищата, за железопътни
  линии или за друг баласт, или за бетонни
  плочи; дребен чакъл
от 25.18 доломит, включително само и грубо натрошен
  доломит, грубо оформен на блокове
  или оформен на блокове чрез рязане
25.20  
25.21  
25.24  
25.25  
25.26  


от 25.27 естествен стеатит, включително естествен
  стеатит, който е само грубо натрошен,
  грубо оформен на блокове или оформен
  на блокове чрез рязане
25.28  
25.29  
25.31  
25.32  
Глава 26  
от 26.01 метални руди и концентрати, с изключение
  на оловни руди, цинкови руди и продукти
  в обхвата на Европейската общност
  за въглища и стомана; калцирани
  железни пирита
26.02  
от 26.03 прах и отпадъчни материали (различни
  от тези при производството на желязо
  или стомана), съдържащи метали
  или металически компоненти, с изключение
  на съдържащите цинк
Глава 27  
27.03  
от 27.04 кокс и полукокс от въглища за производство
  на електроди и кокс от торф
27.05  
27.05 (втора)  
27.06  
от 27.13 озокерит, лигнитен восък и торфен восък,
  суров
27.15  
27.17  
Глава 31  
31.01  
от 31.02 естествен натриев нитрат
Глава 40  
40.01  
40.03  
40.04  
Глава 41  
41.09  
Глава 43  
43.01  
Глава 44  
44.01  
Глава 47  
47.02  
Глава 50  
50.01  
Глава 53  
53.01  
53.02  
53.03  
53.05  
Глава 55  
от 55.02 линтери за памук, с изключение на суров
55.04  
Глава 57  
57.04  
Глава 63  
63.02  
Глава 70  
от 70.01 отпадъчно стъкло (стъклени трошки)
Глава 71  
от 71.01 перли, необработени
от 71.02 скъпоценни и полускъпоценни камъни,
  необработени
71.04  
71.11  
Глава 77  
от 77.04 берилий, необработен


СПИСЪК C

Списък на тарифните позиции, по отношение на които размерът на митото от общата митническа тарифа не може да превишава 10%


НОМЕР СПОРЕД  
БРЮКСЕЛСКАТА ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ
НОМЕНКЛАТУРА  
Глава 5  
от 05.07 пера, кожи и други части от птици, заедно
  с техните пера или перушина, с изключение
  на необработените
05.14  
Глава 13  
от 13.03 зеленчукови сокове и екстракти; агар-агар
  и други видове естествен клей и други
  концентрати, извлечени от зеленчукови
  материали
Глава 15  
от 15.04 мазнини и масла от риба и други морски
  бозайници, рафинирани или не (без китова
  мас)
15.05  
15.06  
15.09  
15.11  
15.14  
Глава 25  
от 25.09 земни бои, калцирани или смесени
от 25.15 мрамор, травертин, екозин и друг
  варовиков монументален и строителен камък с външна плътност
  2, 5 или повече, както и алабастър, обработен само чрез рязане на блокове, с ширина непревишаваща
  25 милиметра
от 25.16 гранит, порфир, базалт, пясъчник и друг монументален или строителен
  камък, обработен само чрез рязане на блокове, с
  дебелина непревишаваща 25 сантиметра
от 25.17 гранули, трошляк или стрити на прах камъни, попадащи под позиции 25.15 и 25.16
от 25.18 доломит, калцират или смесен (включително доломит намазан с катран)
25.22  
25.23  
Глава 27  
от 27.07 масла и други продукти от дестилация на въглищен катран при висока температура
  и други масла и продукти, определени в бележка 2 към настоящата глава, с изключение на феноли,
  крезоли и ксиленоли
   
27.08  
от 27.13 озокерит, лигнитен восък и торфен восък, без суровия
от 27.14 петролен битум и други продукти, получени
  след обработката на петрол и шисти
Глава 30  
от 30.01 органотерапевтични жлези или други органи,
  сушени стрити или нестрити на прах
Глава 32  
от 32.01 танинови екстракти от зеленчуков произход, с изключение на екстракти от
  австралийска акация (мимоза) и от кебрахо
32.02  
32.03  
32.04  


Глава 33  
от 33.01 етерични масла (с или без терпентин), чисти или с примеси, с изключение на
  онези от цитрусови плодове; растителни смоли
33.02  
33.03  
33.04  
Глава 38  
38.01  
38.02  
38.04  
38.05  
38.06  
от 38.07 разтворени в спирт терпентинови масла;
  терпентинен сулфат, суров; суров дипентин
38.08  
38.10  
Глава 40  
40.05  
от 40.07 текстилна нишка, покрита или непокрита с вулканизиран каучук
40.15  
Глава 41  
41.02  
от 41.03 овча и агнешка кожа, щавена и подложена на по-нататъшна обработка
от 41.04 козя и ярешка кожа, щавена и подложена на по-нататъшна обработка
41.05  
41.06  
41.07  
41.10  
Глава 43  
43.02  
Глава 44  
от 44.06 до 44.13  
44.16  
44.17  
44.18  
Глава 48  
от 48.01 вестникарска хартия, на рула
Глава 50  
50.06  
50.08  
Глава 52  
52.01  
Глава 53  
от 53.06 до 53.09  
Глава 54  
54.03  
Глава 55  
55.05  
Глава 57  
от 57.05 прежда от естествен коноп, непредназначена за продажба на дребно
от 57.06 прежда от юта, непредназначена за продажба на дребно
от 57.07 прежда от други текстилни влакна, непредназначена за продажба на дребно
от 57.08 целулозна прежда, непредназначена за продажба на дребно
Глава 68  
68.01  
68.03  
68.08  


от 68.10 строителни материали от материали съдържащи хоросан
от 68.11 строителни материали от цимент (включително цимент във вид на шлака),
  от бетон или от изкуствен камък (включително гранулиран мрамор обработен с цимент),
  заякчен или не
от 68.12 строителни материали от азбестоцимент, от целулозно фибрен цимент
  или от подобни материали
от 68.13 фабричен азбест; смеси на азбестова основа
  и смеси на основа на азбест и магнезиев карбонат
Глава 69  
69.01  
69.02  
69.04  
69.05  
Глава 70  
от 70.01 стъклена маса (без оптично стъкло)
70.02  
70.03  
70.04  
70.05  
70.06  
70.16  
Глава 71  
от 71.05 сребро, необработено
от 71.06 сребродубле, необработено
от 71.07 злато, необработено
от 71.08 злато, дубле на основа на метал,или
  сребро, необработено
от 71.09 платина или други метали от платиновата група, необработена
от 71.10 платинадубле или други метали от платиновата група, на
Глава 73  
73.04  
73.05  
от 73.07 блуми, пръти, сляби и листове от желязо и стомана (включително
  и листове покалаена ламарина), (с изключение на продуктите, попадащи в обхвата на
  Европейската общност за въглища и стомана); грубо обработени чрез стубена обработка
от 73.10 профили и пръти (включително и тел) от желязо и стомана,
  горещообработени, ковани, изтеглени, студено обработени или окончателно завършени чрез студена обработка
  студена обработка
  (включително и прецизно обработени); кухо обработени
от 73.11 ъгли, форми и части от желязо и стомана, горещо обработени,
  ковани, пресовани, студено обработени или завършени окончателно чрез студена обреботка
  обработка; листове от желязо
  и стомана, независимо от това дали са пресовани
от 73.12 вериги и ленти от желязо и стомана, горещо или студено
  обработени (с изключение на продуктите, попадащи в обхвата на Европейската
  общност за въглища и стомана)
от 73.13 листове и плоскости от желязо или стомана, горещо или
  студено обработени (с изключение на продуктите, попадащи в обхвата на Европейската общност
  за въглища и стомана)
73.14  
от 73.15 сплавна стомана и високовъглеродна стомана във формите
  споменати в позиции с номера от 73.06 до 73.14 (с изключение на продуктите попадащи в обхвата на
  Европейската общност за въглища и стомана)


Глава 74  
74.03  
74.04  
от 74.05 медно фолио, щамповано или не, нарязано на ленти,
  пробито, фиксирано или напечатано с изключение на намиращото се върху укрепващ материал.
от 74.06 меден прах (без ситен меден прах)
Глава 75  
75.02  
75.03  
от 75.05 аноди от никел за електролиза, необработени, произведени чрез леене
Глава 76  
76.02  
76.03  
от 76.04 алуминиево фолио, щамповано или не, нарязано на ленти, пробито,
  фиксирано или напечатано, с изключение на намиращото се върху укрепващ материал
от 76.05 алуминиев прах (без ситен алуминиев прах)
Глава 77  
от 77.02 обработени профили, пръти, ъгли, конструкции и части от магнезий;
   
  магнезиева жица; обработени плоскости, листа и
  ленти от магнезий; магнезиево фолио, стърготини
  и стружки с еднакъв размер магнезиев прах
  (с изключение на ситен прах)
от 77.04 обработени профили, пръти, ъгли, конструкции и части от берилий; берилиева
  жица; обработени плоскости, листа и ленти от берилий, берилиево фолио
Глава 78  
78.02  
78.03  
от 78.04 оловно фолио, щамповано или не, нарязано на лента, пробито, фиксирано или
  напечатано, с изключение на намиращото се върху укрепващ материал.
Глава 79  
79.02  
79.03  
Глава 80  
80.02  
80.03  
от 80.04 калаено фолио, щамповано или не, нарязано на ленти, пробито, фиксирано или
  напечатано, с изключение на намиращото се върху укрепващ материал.
Глава 81  
от 81.01 обработени профили, пръти, ъгли, конструкции и части от тунгстен (волфрам);
  обработени плоскости, листа и лента от тунгстен (волфрам); тунгстеново (волфрамово)
  фолио; жица и жичка от тунгстен (волфрам)
от 81.02 обработени профили, пръти, ъгли, конструкции и части от молибден; обработени
  плоскости, листа и ленти от молибден; молибденово фолио; жица и жичка от молибден;
от 81.03 обработени профили, пръти, ъгли, конструкции и части от тантал; обработени
  плоскости, листа и ленти от тантал; танталово фолио; жица и жичка от тантал.


от 81.04 обработени профили, пръти, ъгли, конструкции и части от други основни метали;
  обработени плоскости, листа и ленти от други основни метали; фолио, жици и жички от
  тези основни метали
Глава 93  
от 93.06 приклади и други дървени части за оръжия
Глава 95  
от 95.01 до 95.07 грубо оформен материал след резба, с други думи пластини, листове, пръчки, тръби и
  подобни форми, които са неполирани или обработени по друг начин
Глава 98  
   
от 98.11 грубо оформени блокове от дърво или корен, за производство на лули


СПИСЪК D

Списък на тарифните позиции, по отношение на които размерът на митото от общата митническа тарифа не може да превишава 15%


НОМЕР СПОРЕД  
БРЮКСЕЛСКАТА ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ
НОМЕНКЛАТУРА  
Глава 28 Неорганични химикали, органични и неорганични съединения на
  ценни и редки метали, на редки земни метали,
  на радиоактивни елементи и изотопи
от 28.01 халогени (без необработен йод и бром)
от 28.04 водород, редки газове и други метали и неметали
  (с изключение на селен и фосфор)
от 28.05 до 28.10  
от 28.11 арсенов триоксид (арсенова киселина)
от 28.13 до 28.22  
28.24  
от 28.26 до 28.31  
от 28.32 хлорати (без натриев хлорат и калиев хлорат и без перхлорати)
от 28.34 оксийодиди и перйодати
от 28.35 до 28.45  
от 28.47 до 28.58  


СПИСЪК E

Списък на тарифните позиции, по отношение на които размерът на митото от общата митническа тарифа не може да превишава 25%


НОМЕР СПОРЕД  
БРЮКСЕЛСКАТА ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ
НОМЕНКЛАТУРА  
Глава 29 Органични химикали
от 29.01 въглеводороди (без нафталин)
29.02  
29.03  
от 29.04 ациклични алкохоли и техните халогенирани, сулфонирани,
  нитрирани или нитронаситени производни
  (с изключение на бутилов и изобутилов алкохол)
  29.05 от 29.06 феноли (с изключение на фенол,
  крезол и ксиленол) и на фенолалкохоли
от 29.07 до 29.45  
Глава 32  
32.05  
32.06  
Глава 39  
от 39.01 до 39.06  


СПИСЪК F

Списък на тарифните позиции по отношение на които размерът на митото от общата митническа тарифа в определен по общо съгласие


НОМЕР СПОРЕД   ОБЩА МИТНИЧЕСКА
БРЮКСЕЛСКАТА ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ ТАРИФА (РАЗМЕР ВЪРXУ
НОМЕНКЛАТУРА   СТОЙНОСТТА В %)
от 01.01 живи коне за клане 11
от 01.02 живи животни, волове (без чистокръвни животни) 16
от 01.03 живи свине (без чистокръвни свине) 16
от 02.01 месо и карантия, прясна, охладена или  
  замразена:  
  от коне 16
  от волове 20
  от свине 20
02.02 заклани домашни животни (т.е. кокошки, патици, гъски,  
  тяхната карантия (без черен дроб), пресни, охладени или замразени 18
от 02.06 конско месо, солено или пушено 16
от 03.01 сладководна риба, прясна (жива или не),  
  охладена или замразена: 18
  пъстърва и други видове сьомга 16
  други 10
от 03.03 ракообразни и стриди, с черупка или не, пресни (живи  
  ракообразни в черупка, варени: раци и омари 25
  морски раци, скариди и други мекотели  
04.03 масло 24
от 04,05 яйца от птици в черупка, пресни или съхранявани:  
  от 16/ 2 до 31/8 12
от 1/9 до 15/2   15
04.06 натурален пчелен мед 30
от 05.07 птичи пера и пух, необработени 0
05.08 кости и рога, необработени, с отстранени мазнини,  
  отпадъци от тези продукти 0
от 06.03 цветя и напъпили цветя от видове подходящи за букети  
от 1/ 6 до 31/ 10    
24 от 1/ 11 до 31/ 5   20
от 07.01 зеленчуци, пресни или охладени: лук, дребен лук, чесън 12
  млади картофи:  
от 1/1 до 15/5    
15 от 16/ 5 до 30/6   21
  други  
07.04 сушени, дехидратирани, парени зеленчуци, цели, нарязани на парчета,  
  лук 20
  други 16
от 07.05 сушени бобови култури, очушкани, белени или небелени или разделени:  
  грах и фасул 10
от 08.01 банани, пресни 20
08.02 цитрусови плодове, пресни или сушени: портокали:  
от 15/ 3 до 30/9   15
  извън този период 20
  мандарини и клементини 20
  лимони 8
  грейпфрути 12
  други  
16от 08.04 грозде, прясно:  
от 1/ 11 до 14/ 7   18
от 15/7 до 31/10   22
от 08.06 ябълки, круши и дюли, пресни 8
08.07 плодове с костилки, пресни:  
  кайсии 25
  други  
от 08.12 сушени сини сливи 18
от 09.01 сурово кафе 16
от 10.01    


до 10.07 зърнени култури  
от 11.01 пшенично брашно  
12.01 маслодайни семена и маслодайни плодове,  
  цели или начупени 0
от 12.03 семена от видове използувани за засяване  
  (с изключение на семе за цвекло) 10
12.06 хмел и лупулин 12
15.15 пчелен восък и друг восък от насекоми,  
  оцветен или не:  
  суров 0
  Друг 10
15.16 растителен восък, оцветен или не:  
  суров 0
  друг 8
от 16.04 приготвена или консервирана риба: сьомгови видове 20
от 16.05 ракообразни, приготвени или консервирани 20
17.01 цвеклена захар и захар от захарна тръстика, на кристали 80
18.01 какаови зърна, цели или начупени, сурови или печени 9
18.02 какаови шушулки, обелки и остатъци 9
19.02 готови изделия от брашно, скорбяла или малцов екстракт  
  от видове използувани като детски храни или за диетични или кулинарни  
  цели, съдържащи какао в по-малко от 50 процента от теглото си  
от 20.02 кисело зеле 20
21.07 готови храни, неуточнени и невключени  
  другаде 25
22.04 гроздова мъст, ферментираща или с ферментация постигната  
  без прибавяне на алкохол 40
23.01 брашна и храни, неподходящи за консумация от човека:  
  от месо и карантия; пръжки 4
  от риба, ракообразни  
  или мекотели 5
24.01 необработен тютюн; тютюневи отпадъци 30
от 25.07 каолин, силиманит 0
от 25.15 мрамор, включително и мрамор, който е само грубо нарязан,  
  грубо оформен на блокове или нарязан на блокове с дебелина,  
  превишаваща 25 сантиметра 0
от 25.16 гранит, порфир, баласт, пясъчник и друг монументален и  
  строителен камък, включително такъв камък, който е само грубо нарязан,  
  грубо оформен чрез рязане или оформен чрез рязане с трион, с дебелина,  
  непревишаваща 25 сантиметра  
от 25.19 естествен магнезиев карбонат (магнезит), калциран или не, с изключение на  
  магнезиев оксид 0
от 25.27 талк на опаковки с нетно тегло непревишаващо един килограм 8
от 27.27 феноли, крезоли, ксиленоли, сурови 3
  петрол и шистови масла, сурови 0
от 27.14 петролен кокс 0
28.03 въглерод, въглеродни сажди, антраценови  
  сажди, ацетиленови сажди и лампови сажди 5
от 28.04 фосфор 15
селен   0
28.23 железни окиси и хидроокиси, включително земни цветове,  
  съдържащи в 70 процента или повече от теглото си желязо в съединения,  


  обозначавано като Fе2O3, 10
28.25 титанови окиси 15
от 28.32 натриеви и калиеви хлорати 10
от 29.01 ароматни въглеводороди нафталин 8
от 29.04 тетрабутилов алкохол 8
от 32.07 бял титан 15
от 33.01 етерични масла (с или без терпентин), от цитрусови плодове, чисти или смесени 12
34.04 изкуствен восък (включително и разтворим във вода восък);  
  обработен восък, неемулиран или несъдържащ разтворители 12
от 40.07 вулканизирана каучукова нишка или канап, с или без текстилно покритие 15
41.01 сурови кожи (пресни, осолени, сушени, съхранявани в солена вода, избелени  
  с вар) рязани или не, включително и овчи кожи  
с вълна   0
от 41.03 овчи и агнешки кожи, само щавени: от овце и кози от индийска хибридна порода 0
  други 6
от 41.04 кози и ярешки кожи, само щавени:  
  от индийски кози 0
  други 7
41.08 лачени кожи и метализирани кожи 12
44.14 фурнирни листове и листове от шпертплат (нарязани, разделени или обелени),  
  с дебелина непревишаваща пет милиметра, укрепени  
  или не с хартия или плат 10
44.15 шпертплат, блокове, плоскости, летви и облицовани с  
  или несъдържащи друг материал, освен дърво; инкрустирано дърво и дървени  
  маркетри 15
53.04 отпадъци от овча или от агнешка вълна  
  или от други животински косми  
  (пречистени или необработени),  
  разпорени или накъсани (включително  
  разпорени или накъсани парцали) 0
54.01 лен, суров или обработен, но не преден;  
  ленени кълчища и остатъци  
  (включително разпорени или накъсани парцали) 0
54.02 рами, сурова или обработена, но не предена,  
  дреб и остатъци от рами  
  (включително разпорени или накъсани парцали) 0
55.01 памук, неразчепкан или неразвлачен 0
от 55.02 памучни влакна, сурови 0
55.03 памучни отпадъци (включително разпорени или накъсани  
57.01 естествен коноп (Сапаbis sativa), суров или обработен, но не преден; кълчища и  
57.02 манилски коноп (абака) (Мusa textilis), суров или обработен, но не преден;  
57.03 юта, сурова или обработена, но не предена; кълчища и остатъци от юта  
74.01 мед матирана; необработена мед (пречистена или не); медни отпадъци и скрап 0
74.02 сплави, образци 0
75.01 никел, непречистен, никелова шпайза и други междинни  
80.01 необработен калай, калаени отпадъци и скрап 0
от 85.08 свещи за автомобили 18


СПИСЪК G

Списък на тарифните позиции, по отношение на които размерът на митото от общата митническа тарифа се договаря между държавите-членки


НОМЕР СПОРЕД  
БРЮКСЕЛСКАТА ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ
НОМЕНКЛАТУРА  
от 03.01 морска риба (жива или не), охладена или замразена
03.02 риба, осолена, в саламура, сушена или пушена
04.04 сирене и извара
11.02 олющени натрошени зърнени продукти и зърнени храни;
  смлени на едро или дребно,
  но необработвани повече), с
  изключение на белен, изчистен или начупен ориз; зародиш
11.07 малц, изпечен или не
от 15.01 сланина и друга топена свинска мас
15.02 нестопена мас от волове, овце и кози; лой (включително
15.03 стеарин от сланина, маслен стеарин и стеарин от лой;
от 15.04 масло от китова мас, рафинирано или не
15.07 готови зеленчукови масла, течни или твърди, сурови,
15.12 растителни или животински мазнини и масла, хидрирани,
18.03 какаова паста (в малки или големи разфасовки), обезмаслена или не
18.04 какаово масло (мазнина или масло)
18.05 какао на прах, неподсладено
18.06 шоколад и други готови изделия съдържащи какао
19.07 хляб, сухари и други обикновени тестени изделия, които
19.08 сладкиши, бисквити, кексове и друга печива, независимо
21.02 екстракти, извлеци или концентрати от кафе, чай или
22.05 вино от прясно грозде; гроздова мъст с ферментация
22.08 етилов алкохол или неутрални спиртове, с непроменени
  (включително етилов алкохол и неутрални спиртове) с каквато
  и да е било сила
22.09 спиртове (с изключение на онези попадащи под позиция номер
  субстанции (познати като "Концентрирани екстракти") за
25.01 обикновена сол (включително каменна, морска и
25.03 сяра от всякакъв вид без пречистена, сгъстена или колоидна сяра
25.30 непречистени естествени борати, техните концентрати
  непречистена естествена борна киселина, съдържаща не
от 26.01 оловни руди и цинкови руди
от 26.03 пепел и отпадъчни продукти, съдържащи цинк
27.10 петрол и шистени масла, с изключение на сурови; изделия
  не по-малко от 70 процента от теглото им
27.11 петролни газови и други газообразни въглеводороди
27.12 петролно желе
от 27.13 парафинен восък, микрокристален восък, ситен
  восък и друг вид минерален восък, оцветен или не, без
от 28.01 йод, суров и бром
28.02 сяра, пречистена или утаена; колоидна сяра
от 28.11 арсенов петокис
28.12 борен окис и борна киселина
28.33 бромиди, оксибромиди, бромати и пербромати, както и хипобромати
от 28.34 йодити и йодати


28.46 борати и перборати
от 29.04 бутилов и изобутилов алкохол (с изключение на тетрабутилов алкохол)
от 29.06 фенол, крезол и ксиленол
от 32.01 екстракти от кебрахо и акация (мимоза)
40.02 синтетичен каучук, включително синтетичен латекс
44.03 обработен дървен материал, с обелена кора или не, или
44.04 дървен материал, обработен или полуобработен на трупи,
44.05 дървен материал, нарязан по дължина, разрязан или
45.01 естествен корк, необработен, натрошен, гранулиран или стрит;
  отпадъчен корк
45.02 естествен корк на блокове, плочи, листа или ивици
  коркови тапи или запушалки)
47.01 пулп, извлечен по механичен или химически начин, от
50.02 необработена коприна (непресукана)
50.03 отпадъци от коприна (включително и пашкули, които са
50.04 копринена прежда, без прежда от дреб или от друга
50.05 прежда тъкана от копринени отпадъци, с изключение на
62.03 използувани чували и торби от юта, от вида използуван за
70.19 стъклени мъниста, перли имитация, скъпоценни или
  или декоративна стъклена кинкалерия
76.01 необработен алуминий, алуминиеви отпадъци и скрап
77.01 необработен магнезий; магнезиеви отпадъци (без
78.01 необработено олово (включително сребристо олово);
79.01 цинк непречистен; необработен цинк; цинкови отпадъци и скрап
от 81.01 тунгстен (волфрам), необработен, на прах
от 81.02 молибден, необработен
от 81.04 други основни метали, необработени
от 84.06 мотори за моторни превозни средство, летателни
от 84.08 реактивни двигатели и части и аксесоари за тях
84.45 машини за обработка на метал или метални карбиди, които
  не са машини попадащи в обхвата на номера 84.49 или 84.50
84.48 детайли и части, подходящи за употреба само и по принцип с машини,
84.63 трансмисионни компоненти за мотори и моторни превозни средства
87.06 части и аксесоари за моторни превозни средства
88.02 летателни машини, хидроплани и леки самолети; парашути
от 88.03 части за летателни машини, хидроплани и леки самолети


Приложение второ


СПИСЪК

В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 38 ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР


НОМЕР СПОРЕД  
БРЮКСЕЛСКАТА ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ
НОМЕНКЛАТУРА  
Глава 1 Живи животни
Глава 2 Месо и карантия
Глава 3 Риба, ракообразни и мекотели
Глава 4 Млечни продукти; яйца от птици; натурален пчелен мед
Глава 5  
05.04 черва, мехури и стомаси на животни (с изключение на риба),
  цели или части от тях
05.15 животински продукти неуточнени или невключени другаде;
  мъртви животни в съответствие с Глава 1 и Глава 3, неподходящи
  за човешка консумация
Глава 6 Живи дървета и други растения; луковици, корени и други
  подобни; откъснати цветя и декоративна украса
Глава 7 Зеленчуци за ядене и някои корени и грудки
Глава 8 Плодове и орехи за ядене; кори от пъпеши или
  цитрусови плодове
Глава 9 Кафе, чай и подправки, без мате (тарифна позиция номер 09.03)
Глава 10 Зърнени продукти
Глава 11 Продукти на мелничарската промишленост; малц и нишестени
  продукти; глутен; инсулин
Глава 12 Маслодайни семена и маслодайни плодове; различни видове
  зърнени храни, семена и плодове; индустриални и медицински растения;
  слама и фураж
Глава 13  
от 13.03 пектин
Глава 15  
15.01 сланина и друга топена свинска мас; мас от домашни птици
15.02 нестопена мас от волове, овце или кози; лой включително
  "от първа ръка", произведена от тези мазнини
15.03 стеарин от сланина, маслен стеарин и стеарин от лой;
  масло от сланина, от мазнина и лой, неемулирано или смесено,
  или приготвено
15.04 мазнини и масло от риба и морски бозайници, рафинирано
  или нерафинирано
15.07 готови зеленчукови масла, течни или твърди, сурови, рафинирани
  или пречистени
15.12 животински или растителни мазнини и масла, хидрирани,
  рафинирани или не, но необработвани повече
15.13 маргарин, заместители на сланина и други приготвени мазнини за ядене
15.17 отпадъчни продукти, получени от обработката на мазнини
  или на животински, или растителен восък
Глава 16 Изделия от месо, риба, ракообразни и мекотели
Глава 17  
17.01 цвеклова захар, захар от захарна тръстика, на кристали
17.02 други видове захар; захарен сироп, изкуствен мед (смесен
  или не с естествен); карамел
17.03 меласи, обезцветени или не
17.05 ароматизирани или оцветени захари, сиропи и меласи, но без
  плодови сокове, съдържащи в добавка захар в каквото и да е количество
Глава 18  
18.01 какаови зърна, цели или начупени, сурови или печени
18.02 какаови шушулки, обвивки, люспи и остатъци


Глава 20 Изделия от зеленчуци, плодове или други части от растения
Глава 22  
22.04 гроздова мъст, в процес на ферментация или в процес на задържане
  на ферментацията по друг начин, освен чрез прибавяне на алкохол
22.05 вино от прясно грозде; гроздова мъст, чиято ферментация
  е в процес на задържане чрез прибавяне на алкохол
22.07 други ферментирали напитки като например сайдер, сок от
  круши и медовина)
от 22.08 етилов алкохол или неутрални спиртове, с от
22.09 непроменени свойства, с каквато и да е сила, получени
  от селскостопански продукти, посочени в Приложение второ към договора, с
  изключение на ликьори и други спиртни напитки и сложни алкохолни
  субстанции (познати като "Концентрати") за произ
22.10 оцет и заместители на оцет
Глава 23 Остатъци и отпадъчни продукти на хранително вкусовата
  промишленост; приготвен фураж за животни
Глава 24  
24.01 непреработен тютюн, тютюневи отпадъци
Глава 45  
45.01 естествен корк, необработен, натрошен, гранулиран или смлян;
  отпадъчен корк
Глава 54  
54.01 лен, суров или обработен, но без преден; ленени кълчища
  и остатъци (включително накъсани или нарязани парцали)
Глава 57  
57.01 естествен коноп (Саппаbis sаtiva), суров или обработен,
  но не преден; кълчища и остатъци от естествен коноп (включително
  накъсани или нарязани парцали)


Приложение трето


СПИСЪК НА НЕВИДИМИТЕ СДЕЛКИ

(В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 73 Н ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР)

- Морски товарни превози, включително чартъри, пристанищни разноски, разходи за риболовни кораби и т.н.

- Речни превози, включително чартърни.

- Автомобилен транспорт: на пътници и товари, включително чартъри.

- Въздушен транспорт: на пътници и товари, включително чартъри.

Заплащане от страна на пътниците на билети за международни въздушни превози, такси за свърхбагаж, заплащане на международни товарни превози и на чартърни полети.

Постъпления от продажбата на международни въздушни билети, от такси за свърхбагаж, от международни въздушни товарни превози и от чартърни полети.

За всички видове морски транспорт: пристанищни услуги (зареждане с гориво и провизии, поддръжка, поправки, разходи за екипажите и т.н.).

За всички видове речен транспорт: пристанищни услуги (зареждане с гориво и провизии, поддръжка и малки поправки на оборудването, разходи за екипажите и т.н.).

За всички видове търговски автомобилен транспорт: гориво, масло, малки поправки, гаражни разноски, разходи за шофъорите и екипажите и т.н.

За всички видове въздушен транспорт: разходи за експлоатацията и общи допълнителни разноски, включително за поправки на самолети или на оборудване за въздушен транспорт.

- Разноски за съхранение в складове на едро и дребно, разноски за освобождаване от митницата.

- Мита и митнически такси.

- Разноски за транзит.

- Разноски за поправки и сглобяване.

Осъществяване, довършване, осъществяване на работа по договор и други услуги от същия вид.

- Поправка на кораби.

Поправка на транспортни средства, без кораби и самолети.

- Техническа помощ (помощ относно производството и разпространението на стоки и услуги във всички етапи, оказвана за ограничен срок, в съответствие със специфичната цел на тази помощ, включваща например съвет или посещение на експерти, подготовка на планове и проекти, контрол върху производството, пазарни проучвания, обучение на персонала).

- Брокерство и комисионерство.

Печалби от транзитни операции или трансбордиране.

Банкови комисионни и такси.

Разходи за представителство.

- Рекламиране във всички средства за масова информация.

- Делови пътувания.

- Участие на дъщерни дружества и клонове в административните разходи на дружеството-майка, което е разположено в друга държава и обратно.

- Предприемачество (строеж и поддръжка на сгради, пътища, мостове, пристанища и др., извършвани от специализирани фирми и като цяло на фиксирани цени, след провеждането на открит търг).

- Разлики, печалби и депозити, дължими във връзка с операции на стоковите борси, в съответствие с обичайната добросъвестна търговска практика.

- Туризъм.

- Частно пътуване (за обучение).

- Частно пътуване (за лечение).

- Частно пътуване (по семейни причини).

- Абонамент за вестници, списания, книги, музикални издания.


Вестници, списания, книги, музикални издания и плочи.

- Тиражирани филми, за търговско разпространение, документални, образователни и др.(разноски за заемане, други такси, абонаменти, разноски за възпроизвеждане, дублиране и т.н.)

- Членски внос.

- Текуща поддръжка и поправка на частна собственост в чужбина.

- Правителствени разходи (официално представителство в чужбина, вноски за международни организации).

- Такси, съдебни разноски, разноски за регистрации на патенти и търговски марки.

Искове за вреди и загуби.

Връщане на суми при разваляне на договор и връщане на направени недължимо плащания.

Глоби.

- Периодични плащания във връзка с обществения транспорт, както и с пощенски, телеграфни и телефонни услуги

- Разрешения за извършване на обмен на валута, предоставени на собствени или чужди граждани, които емигрират.

Разрешения за обмен на валута, предоставени на собствени или чужди граждани, които се завръщат в държавата на своя произход.

- Заплати и възнаграждения (на сезонни работници и на работници и служители през границата, както и на други лица, които не са граждани на съответната държава, без да се засяга правото на съответната държава да регулира условията за наемане на работа на чуждите граждани).

- Суми, заплащани на емигранти (без да се засяга правото на съответната държава да регулира имиграцията).

- Xонорари и възнаграждения.

- Дивиденти и дялове от печалби.

- Лихви по облигации, от ипотеки и др.

- Наем.

- Погашения по договори (с изключение на трансферите, които са във връзка с погашения, имащи характер или на предварително предвидени плащания, или на изплащане на натрупани неизплатени суми).

- Печалби от стопанска дейност.

- Авторски хонорари.

Патенти, промишлени образци, търговски марки и открития (прехвърляне и лицензиране на права върху патенти, промишлени образци, търговски марки и изобретения, по отношение на които се прилага или не се прилага правна закрила, както и трансфери, които възникват от такива прехвърляния или лицензиране).

- Приходи от консулска дейност.

- Пенсии и други приходи от подобен характер.

Плащания за издръжка, произтичащи от законово задължение

или от решение на съда, както и финансова помощ в случаи на затруднение.

Прехвърляния въз основа на вноски на парични средства, депозирани в една държава-членка от лица, които живеят в друга държава-членка, чиито личен доход в съответната държава не е достатъчен, за да покрие техните разноски за живот.

- Сделки и прехвърляния във връзка с пряко застраховане.

- Сделки и прехвърляния във връзка с презастраховане и обратно връщане.

- Откриване и връщане на търговски и индустриални кредити.

- Прехвърляния на малки суми в чужбина.

- Разходи за документация от всякакъв вид, заплащани за тяхна собствена сметка от страна на оторизираните дилъри, осъществявана в областта на обмена на валута.

- Спортни награди и печалби от спортни състезания.

- Наследства.

- Зестри.


Приложение четвърто


ОТВЪДМОРСКИ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР

Френска Западна Африка: Сенегал, Френски Судан, Френска Гвинея, Бряг на слоновата кост, Дахомей, Мавритания, Нигер и Горна Волта.

Френска Екваториална Африка: Средно Конго, Убанги - Шари, Чад и Габон.

Сен Пиер и Микелон, Коморски архипелаг, Мадагаскар и зависимите територии, Френска Сомалия, Нова Каледония и зависимите територии, Френските владения в Океания Южните и Антарктически територии.

Автономна Република Того.

Подопечна територия Камерун, намираща се под френско управление.

Белгийско Конго и Руанда - Урунди.

Подопечна територия Сомалия, намираща се под италианско управление.

Xоландска Нова Гвинея.

Xоландски Антили

Англо-френска територия под общо управление Нови Xебриди.

Бахамски острови.

Бермудски острови.

Бруней.

Асоциирани държави от Карибския басейн: Антигуа, Доминика, Гренада, Сент Лусия, Сент Винсент, Сент Кристофър, Нейвис, Ангуила.

Британски Xондурас.

Кайманови острови.

Фолклендски острови и зависимите територии.

Острови Гилберт и Елис.

Централни и южни острови Лайн.

Британски Соломонови острови.

Острови Туркс и Кайкос.

Британски Виргински острови.

Монсерат. Питкерн.

Остров Света Елена и зависимите територии.

Сейшелски острови.

Британска Антарктическа територия.

Британска територия в Индийския океан.

Гренландия.


Untitled Page