ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, ПОДПИСАН В РИМ НА 25 МАРТ 1957, ИЗМЕНЕН ОТ АМСТЕРДАМСКИЯ ДОГОВОР


КОНСОЛИДИРАНА ВЕРСИЯ СЛЕД ИЗМЕНЕНИЯТА ОТ АМСТЕРДАМСКИЯ ДОГОВОР ОТ 2 ОКТОМВРИ 1997, В СИЛА ОТ 1 МАЙ 1999 г.


СЪДЪРЖАНИЕ:


Преамбюл

Преамбюл

Първа част - Принципи

Втора част - Гражданство на Съюза

Трета част - Насоки в политиката на Oбщността

Дял 1 - Свободно движение на стоки

Глава 1 - Митнически съюз

Глава 2 - Забрана за количествени ограничения между Държавите - членки

Дял 2 - Селско стопанство

Дял 3 - Свободно движение на лица, услуги и капитали

Глава 1 - Работници и служители

Глава 2 - Право на установяване

Глава 3 - Услуги

Глава 4 - Капитали и плащания

Дял 4 - Визи, убежище, имиграция и други насоки в политиката, свързани със свободното движение на лицата

Дял 5 - Транспорт

Дял 6 - Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата

Глава 1 - Правила относно конкуренцията

Раздел 1 - Правила приложими по отношение на предприятията

Раздел 2 - Помощи предоставяни от Държавите

Глава 2 - Разпоредби относно данъчното облагане

Глава 3 - Сближаване на законодателствата

Дял 7 - Икономическа и валутна политика

Глава 1 - Икономическа политика

Глава 2 - Валутна политика

Глава 3 - Разпоредби относно институциите

Глава 4 - Преходни разпоредби

Дял 8 - Заетост

Дял 9 - Обща търговска политика

Дял 10 - Митническо сътрудничество

Дял 11 - Социална политика, образование, професионална квалификация и младеж

Глава 1 - Социални разпоредби

Глава 2 - Европейски социален фонд

Глава 3 - Образование, професионална квалификация и младеж

Дял 12 - Култура

Дял 13 - Обществено здраве

Дял 14 - Закрила на потребителите

Дял 15 - Трансевропейски мрежи

Дял 16 - Индустрия

Дял 17 - Икономическо и социално единство

Дял 18 - Научни изследвания и технологично развитие

Дял 19 - Околна среда

Дял 20 - Сътрудничество в развитието

Четвърта част - Асоцииране на отвъдморските страни и територии

Пета част - Институции на Общността

Дял 1 - Разпоредби относно институциите

Глава 1 - Институции

Раздел 1 - Европейски парламент

Раздел 2 - Съвет

Раздел 3 - Комисия

Раздел 4 - Съд

Раздел 5 - Сметна палата

Глава 2 - Общи разпоредби относно някои институции

Глава 3 - Икономически и социален комитет

Глава 4 - Комитет за регионите

Глава 5 - Европейска инвестиционна банка

Дял 2 - Финансови разпоредби

Шеста част - Общи и заключителни разпоредби

Заключителни разпоредби


ПРИЛОЖЕНИЯ


Приложение 1 - Списък съгласно член 32 от Договора

Приложение 2 - Страни и територии по отношение на които се прилага Част четвърта от Договора


ПРОТОКОЛИ [ ... ]




НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ,

НЕЙНО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО

ВЕЛИКАТА XЕРЦОГИНЯ НА ЛЮКСЕМБУРГ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА XОЛАНДИЯ (1),


Твърдо решени да положат основите на един все по-тесен съюз между народите на Европа,

Решени да осигурят икономически и социален прогрес на своите страни, като посредством общи действия премахнат бариерите, които разделят Европа,

Като опредeлят за основна цел на техните усилия постоянното усъвършенствуване на условията за живот и труд на техните народи,

Като признават, че премахването на съществуващите пречки изисква съгласувани действия за да се гарантира стабилно развитие, балансиран търговски обмен и лоялна конкуренция,

Загрижени да укрепват единството на техните икономики и да осигуряват тяхното хармонично развитие посредством намаляването на различията, съществуващи между различните региони и изостаналостта на по-слабо развитите области,

Като желаят да допринесат посредством обща търговска политика за постепенното премахване на ограниченията в международната търговия,

Като имат намерение да потвърдят солидарността, която свързва Европа и отвъдморските страни и като желаят да осигурят развитието на техния просперитет, в съответствие с принципите на Устава на ООН,

Решени, чрез създаването на тези условия, да укрепят запазването на мира и свободата и обръщайки се с призив към другите народи в Европа, които споделят техния идеал, да се присъединят към техните усилия,

Решиха да създадат Европейската общност и за тази цел определиха като техни пълномощни представители:


НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ:

Господин Пол Анри СПААК, Министър на външните работи,

Барон Ж. Ш. СНОЙ И Д' ОПЮР,

Генерален секретар на Министерството на икономиката,

ръководител на белгийската делегация

по време на Междуправителствената конференция;


(1) Кралство Дания, Република Гърция, Кралство Испания, Ирландия, Република Австрия, Република Португалия, Република Финландия, Кралство Швеция, и Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия са също вече членки на Европейската общност


ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ:

Доктор Конрад АДЕНАУЕР, Федерален Канцлер,

Професор доктор Валтер XАЛЩАЙН,

Държавен секретар на федералното външно министерство;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА:

Господин Кристиан ПИНО, Министър на външните работи,

Господин Морис ФОР, Заместник държавен секретар

на външните работи;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ:

Господин Антонио СЕНИ, Председател на Министерския съвет,

Професор Гаетано МАРТИНО, Министър на външните работи;

НЕЙНО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО

ВЕЛИКАТА XЕРЦОГИНЯ НА ЛЮКСЕМБУРГ:

Господин Йозеф БЕX, Председател на Министерския съвет,

Министър на външните работи,

Господин Ламбер ШО, посланик,

ръководител на делегацията на Люксембург,

на Междуправителствената конференция;

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА XОЛАНДИЯ:

Господин Йозеф ЛУНС, Министър на външните работи,

Господин И. Линтхорст XОМАН, ръководител на делегацията

на Xоландия на Междуправителствената конференция;

КОИТО, след като размениха своите пълномощия, установени за валидни и съставени в надлежна форма се съгласиха на следното:


Част първа.
ПРИНЦИПИ

Член 1 (Art. 1) (предишен член 1)

С настоящия договор Високо договарящите се страни създават помежду си ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ.


Член 2 (Art. 2) (предишен #8318#270461#2355471#0#член 2@@)

Общността има за своя задача, посредством създаването на общ пазар, на икономически и валутен съюз и посредством осъществяването на общи насоки в политиката или дейности, посочени в членове 3 и 4, да насърчава в рамките на Общността хармоничното, балансирано и трайно развитие на икономическите дейности, високата степен на заетост и социална закрила, равенството между мъжете и жените, трайния и неинфлационен растеж, високата степен на конкурентноспособност и на сближаване на резултатите от икономическата активност, високата степен на опазване и на качествено подобряване на околната среда, повишаването на жизнения стандарт и на качеството на живота, икономическото и социално сближаване, както и солидарността между държавите-членки.


Член 3 (Art. 3) (предишен #8318#270461#2355472#0#член 3@@)

1. С оглед на целите, посочени в член 2, дейностите на Общността включват, така както е предвидено в настоящия договор и в съответствие с графика, предвиден в него:

а) забраната между държавите-членки на митата и количествените ограничения върху вноса и износа на стоки, както и на всички други мерки, които имат еквивалентен ефект;

b) обща търговска политика;

с) вътрешен пазар, характеризиращ се с отмяната между държавите-членки на пречките за свободното движение на стоките, лицата, услугите и капиталите;

d) мерки, отнасящи се до влизането и движението на лица, така както е предвидено в Дял IV;

е) обща политика в областта на селското стопанство и на риболова;

f) обща политика в областта на транспорта;

g) режим, който да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар;

h) сближаване на законодателствата на държавите-членки до необходимата за функционирането на общия пазар степен;

i) стимулиране на координирането на насоките в политиката на държавите-членки в областта на заетостта с оглед на засилването на тяхната ефикасност чрез изработване на координирана стратегия в областта на заетостта;

j) политика в социалната област, включваща и Европейски социален фонд;

k) укрепване на икономическото и социалното единство;

l) политика в областта на околната среда;

m) укрепване на конкурентноспособността на индустрията на Общността;

n) подпомагане на научните изследвания и технологичното развитие;

o) насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи;

p) съдействие за постигането на високо ниво на здравеопазване;

q) съдействие в областите на образованието и професионалната квалификация и за

pазцвета на културата в държавите-членки;

r) политика в областта на сътрудничеството с цел развитие;

s) асоцииране на отвъдморски страни и територии, с оглед да бъде увеличена търговията и да се насърчава съвместно икономическото и социалното развитие;

t) съдействие за подобряване закрилата на потребителя;

u) мерки в областта на енергетиката, гражданската защита и туризма.

2. При всички упоменати в този член дейности, Общността се стреми да премахне неравенството, и да подпомага установяването на равенство, между мъжете и жените.


Член 4 (Art. 4) (предишен член 3-а)

1. С оглед на целите, посочени в член 2, дейностите на държавите-членки и на Общността ще включват, така както е предвидено в настоящия договор и в съответствие с включения в него график, установяването на икономическа политика, която се основава на тясно координиране на икономическата политика на държавите-членки на вътрешния пазар и на определянето на общи цели, и осъществявана в съответствие с принципа за открита пазарна икономика при свободна конкуренция.

2. Едновременно с изложеното по-горе, при условията на настоящия договор и в съответствие с предвидените в него график и процедури, тези дейности обхващат и едно неотменяемо фиксиране на обменните курсове, което води до установяването на единна валута, ЕКЮ, както и до определянето и осъществяването на единна валутна политика и политика на обменните курсове, като основна цел и на двете е да поддържат стабилността на цените и, без да се засяга осъществяването на тази цел, да се поддържат общите икономически насоки в политиката на Общността, в съответствие с принципа за откритата пазарна икономика при свободна конкуренция.

3. Тези дейности на държавите-членки и Общността включват съобразяването със следните ръководни принципи: стабилни цени, стабилни обществени финанси и валутни условия и стабилен платежен баланс.


Член 5 (Art. 5) (предишен член 3 b)

Общността действува в рамките на компетенциите, предоставени й от настоящия договор и с оглед на целите, предвидени в него.

В областите, които не влизат в нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия в съответствие с принципа на субзидиарността, само ако и доколкото целите на предвижданото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки, и поради тази причина, предвид обхвата и ефекта от предвижданото действие, могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността.

Действията на Общността не ще надхвърлят необходимото за постигане на целите на настоящия договор.


Член 6 (Art. 6) (предишен член 3-с)

Изискванията относно опазването на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и осъществяването на насоките в политиката и действията на Общността, визирани в член 3, в частност за да се подпомага трайното развитие.


Член 7 (Art. 7) (предишен член 4)

1. Задачите, възложени на Общността, се осъществяват от следните институции:

- ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ;

- СЪВЕТ;

- КОМИСИЯ

- СЪД;

- СМЕТНА ПАЛАТА.

Всяка от институциите действува в рамките на задачите, поверени й от настоящия договор.

2. Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и Комитет за регионите, който упражнява само консултативни функции.


Член 8 (Art. 8) (предишен член 4-а)

В съответствие с процедурите, предвидени в настоящия договор, се създава Европейска система на централните банки (по-долу посочвана като "ЕСЦБ") и Европейска централна банка (по-долу посочвана като "ЕЦБ"); те действуват в рамките на правомощията, предоставени им от настоящия договор и от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ (наричан по-долу "Устав на ЕСЦБ"), включен като приложение към настоящия договор.


Член 9 (Art. 9) (предишен член 4 b)

Създава се Европейска инвестиционна банка, която действува в рамките на компетенциите, поверени й от настоящия договор и от включения като приложение към него Устав.


Член 10 (Art. 10) (предишен член 5)

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, било общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящия договор или от актове на институциите на Общността. Те съдействуват за постигането на задачите на Общността.

Те се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите в настоящия договор.


Член 11 (Art. 11) (предишен член 5-а)

1. Държавите-членки, които възнамеряват да установят помежду си засилено сътрудничество могат да получат разрешение, като съблюдават разпоредбите на членове 43 и 44 от Договора за Европейски съюз, да прибягват до предвидените в настоящия договор институции, процедури и структури, при условие, че въпросното сътрудничество:

а) не се отнася до области от изключителната компетенция на Общността;

b) не засяга различните насоки в политиката, действия и програми на Общността;

с) не се отнася до гражданството на Съюза и не прави разграничения между поданиците на държавите-членки;

d) остава в границите на поверените на Общността от настоящия договор компетенции; и

е) не прави разграничение при търговията между държавите-членки нито възпрепятства нейното осъществяване и не нарушава условията на конкуренция помежду им.

2. Предвиденото в параграф 1 разрешение се дава от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент.

В случай, че някой член на Съвета заяви, поради важни причини свързани с националната политика, които той излага, че възнамерява да се противопостави на решение, което трябва да бъде взето с квалифицирано мнозинство, гласуване не се провежда. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, да поиска от образуван на ниво държавни или правителствени ръководители Съвет да разгледа въпроса с оглед на вземането на решение с единодушие.

Държавите-членки, които възнамеряват да установят помежду си визираното в параграф 1 засилено сътрудничество могат да отправят молба до Комисията, която може да представи на Съвета предложение в този смисъл.

Ако Комисията не представи такова предложение, тя уведомява заинтересованите държави-членки относно мотивите си.

3. Всяка държава-членка, която желае да се присъедини към установеното по силата на настоящия член сътрудничество нотифицира това свое намерение пред Съвета и Комисията, която, в срок от три месеца от датата на получаване на нотификацията, представя на Съвета своето становище. В срок от четири месеца от нотификацията, Комисията се произнася по нейното съдържание, както и относно евентуални особени разпоредби, които тя счита за необходими.

4. Необходимите по привеждането на сътрудничеството в действие актове и решения се подчиняват на съответните разпоредби от настоящия договор, освен ако не е предвидено друго от този член и от членове 43 и 44 от Договора за Европейски съюз.

5. Настоящият член не накърнява разпоредбите на протокола, който включва достиженията на Шенгенското споразумение ("acquis de Schengen") в рамките на Европейския съюз.


Член 12 (Art. 12) (предишен #8318#270461#2355475#0#член 6@@)

В областта, в която се прилага настоящия договор и без да се нарушават специфичните разпоредби съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация на основание на националността.

Съветът, като се произнася в съответствие с процедурата, предвидена в член 251, може да приеме правила, предназначени да забранят такава дискриминация.


Член 13 (Art. 13) (предишен член 6-а)

Без да се вреди на останалите разпоредби на настоящия договор и в рамките на компетенциите, които той поверява на Общността, Съветът, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, може да приеме необходимите мерки за борба с всяка дискриминация основана на пола, на расовия или етнически произход, на религията или убежденията, на недъг, възраст или ориентиране към определен пол.


Член 14 (Art. 14) (предишен #8318#270461#2355476#0#член 7@-а@)

1. Общността приема мерки с цел постепенното създаване на вътрешен пазар в срок до 31 декември 1992 година, в съответствие с разпоредбите на този член и на членове 15 и 26, 47 алинея 2, и членове 49, 80, 93 и 95, без да се накърняват останалите разпоредби от настоящия договор.

2. Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор.

3. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, определя насоките и условията, необходими за осигуряването на равномерен напредък в съответните отрасли.


Член 15 (Art. 15) (предишен #8318#270461#2355476#0#член 7@-с@)

Когато изработва своите предложения за осъществяването на целите, предвидени в член 14, Комисията взема предвид степента на усилията, които някои икономики, показващи различия в своето развитие, трябва да осъществят през времето на срока за създаване на вътрешния пазар, като тя може да предложи съответстващи разпоредби.

Ако тези разпоредби приемат формата на изключения, те могат да бъдат само временни и трябва да предизвикват възможно най-малко затруднения при функционирането на общия пазар.


Член 16 (Art. 16) (предишен член 7-d)

Без да се накърняват разпоредбите на членове 73, 86 и 87 и предвид мястото, което службите от общ икономически интерес заемат всред общите ценности на Съюза, както и тяхната роля при подпомагането на социалното и териториално единство на Съюза, Общността и държавите-членки, в границите на съответстващите им компетенции в рамките на приложното поле на настоящия договор, полагат грижи тези служби да функционират на базата на принципи и при условия, които да им позволят да изпълняват техните задачи.


Част втора.
ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА

Член 17 (Art. 17) (предишен #8318#270461#2355477#0#член 8@@)

1. Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, което е гражданин на държава-членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство.

2. Гражданите на Съюза имат правата, предоставени им от настоящия договор, и изпълняват задълженията, наложени им от него.


Член 18 (Art. 18) (предишен #8318#270461#2355477#0#член 8@-а@)

1. Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите-членки, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в договора и на приетите във връзка с неговото осъществяване разпоредби.

2. Съветът може да приема разпоредби с оглед да улесни упражняването на предвидените в алинея 1 права; освен ако е предвидено друго в настоящия договор, той се произнася съгласно визираната в член 251 процедура. Съветът се произнася с единодушие през времетраенето на тази процедура


Член 19 (Art. 19) (предишен #8318#270461#2355477#0#член 8@-b@)

1. Всеки гражданин на Съюза, живеещ в държава-членка на която не е гражданин, има право да гласува и да се кандидатира в местни избори в държава-членка на територията на която живее, при същите условия, както и гражданите на тази държава. Това право се осъществява, в съответствие с подробни разпоредби, които се приемат от Съвета с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент; тези разпоредби могат да предвиждат и изключения, когато причината за тях са специфични за някоя държава-членка проблеми.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 190, алинея 4, както и разпоредбите по прилагането му, всеки гражданин на Съюза, който живее в държава-членка, чийто гражданин не е, има правото да гласува и да се кандидатира в изборите за Европейски парламент в държавата-членка, където живее, при същите условия, както и гражданите на тази държава. Това право се осъществява, в съответствие с подробни разпоредби, които се приемат от Съвета с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент; тези разпоредби могат да предвиждат и изключения, когато причината за тях са специфични за някоя държава-членка проблеми.


Член 20 (Art. 20) (предишен #8318#270461#2355477#0#член 8@-с@)

Всеки гражданин на Съюза, намиращ се на територията на трета държава, в която държавата-членка, чийто гражданин е той няма представителство, има право, при същите условия, както гражданите на тази държава, на закрила от дипломатическите и консулските представителства на всяка една държава-членка. Държавите-членки установяват помежду си необходимите правила и започват необходимите международни преговори по осигуряването на тази закрила.


Член 21 (Art. 21) (предишен #8318#270461#2355477#0#член 8@-d@)

Всеки гражданин на Съюза има право да отправя петиция до Европейския парламент, в съответствие с член 194.

Всеки гражданин на Съюза има право да се обръща към Омбудсман, чиято длъжност е създадена в съответствие с член 195.

Всеки гражданин на Съюза може да се обръща писмено до всяка институция или до всеки орган, визирани в този член или в член 7, на упоменатите в член 134 езици и да получава редактиран на същия език отговор.


Член 22 (Art. 22) (предишен #8318#270461#2355477#0#член 8@-e@)

На всеки три години, Комисията докладва на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет относно прилагането на разпоредбите от тази част. Този доклад отчита развитието на Съюза.

На тази основа, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия договор, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, може да приеме разпоредби за допълване на правата, предвидени в тази част, които да препоръча за приемане от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.


Част трета.
НАСОКИ В ПОЛИТИКАТА НА ОБЩНОСТТА

Дял първи.
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ

Член 23 (Art. 23) (предишен #8318#270461#2355478#0#член 9@@)

1. Общността се основава на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки, и който включва забрана за митата върху вноса и износа между държавите-членки и за всички такси с еквивалентен ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни.

2. Разпоредбите на член 25 и на глава 2 от този дял се прилагат по отношение на стоките, произхождащи от държавите-членки и на стоките, произхождащи от трети страни, които са в свободна търговия в държавите-членки.


Член 24 (Art. 24) (предишен #8318#270461#2355479#0#член 10@@)

Като намиращи се в свободна търговия в някоя държава-членка се разглеждат стоките, произхождащи от трета страна, за които формалностите по вноса са били изпълнени и всички имащи еквивалентен ефект изискуеми мита или такси събрани в тази държава-членка, и ако те не са се ползували от цялостно или частично освобождаване от такива мита или такси.


Глава първа.
МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ

Член 25 (Art. 25) (предишен #8318#270461#2355481#0#член 12@@)

Забранени са между държавите-членки митата при вноса или износа, както и таксите с еквивалентен ефект. Тази забрана се прилага и по отношение на таксите с данъчен характер.


Член 26 (Art. 26) (предишен #8318#270461#2355497#0#член 28@@)

Установените от общата митническа тарифа мита се определят от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията.


Член 27 (Art. 27) (предишен член 29)

При осъществяване на задачите, възложени й в съответствие с този раздел, Комисията се ръководи от:

а) необходимостта да се стимулира търговията между държавите-членки и трети страни;

b) подобряването на условията за конкуренция, доколкото то води до подобряване на конкурентноспособността на предприятията;

с) изискванията на Общността относно доставката на суровини и полуфабрикати, като в същото време взема мерки да предотврати изопачаването на условията за конкуренция между държавите-членки по отношение на готовите изделия;

d) необходимостта да се избягнат сериозни смущения в икономиките на държавите-членки и да се осигури рационалното развитие на производството и разширяването на потреблението в Общността.


Глава втора.
ЗАБРАНА ЗА КОЛИЧЕСТВЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 28 (Art. 28) (предишен #8318#270461#2355499#0#член 30@@)

Количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи еквивалентен ефект са забранени между държавите-членки.


Член 29 (Art. 29) (предишен #8318#270461#2355503#0#член 34@@)

Количествените ограничения върху износа и всички мерки, имащи еквивалентен ефект са забранени между държавите-членки.


Член 30 (Art. 30) (предишен #8318#270461#2355505#0#член 36@@)

Разпоредбите на членове 28 и 29 не изключват забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображения за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност, за закрила на живота и здравето на хората, животните или растенията, за закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологична стойност или за закрила на индустриалната и търговската собственост. Все пак, тези забрани или ограничения не могат да представляват средство за необоснована дискриминация или прикрито ограничение върху търговията между държавите-членки.


Член 31 (Art. 31) (предишен #8318#270461#2355506#0#член 37@@)

1. Държавите-членки осъществяват постепенни промени по отношение на съществуващи държавни монополи с търговски характер, за да се гарантира, че след края на преходния период няма да съществува дискриминация между гражданите на държавите-членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват.

Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на всяка институция, посредством която държава-членка де юре или де факто, пряко или непряко контролира, определя или чувствително влияе на вноса или износа между държавите-членки. Тези разпоредби се прилагат по подобен начин и спрямо правата на монопол, които държавата е делегирала на други институции.

2. Държавите-членки се въздържат от въвеждането на всякакви нови мерки, които противоречат на принципите, предвидени в алинея 1, или които ограничават обхвата на текстове, регулиращи премахването на митата и количествените ограничения между държавите-членки.

3. В случай на монопол с търговски характер съдържащ разпоредби, предназначени да улеснят търгуването или валоризацията на селскостопански продукти, следва, при прилагането на правилата на този член, да бъдат осигурени еквивалентни гаранции, касаещи заетостта и жизнения стандарт на заинтересованите производители.


Дял втори.
СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Член 32 (Art. 32) (предишен #8318#270461#2355507#0#член 38@@)

1. Общият пазар се разпростира върху селското стопанство и търговията със селскостопански продукти. Под "селскостопански продукти" се разбира продукти от почвата, на животновъдството, риболова, както и продукти след първоначална обработка, пряко свързани с тези продукти.

2. Освен когато е предвидено друго в членове от 33 до 38 включително, предвидените за създаването на общия пазар правила се прилагат и по отношение на селскостопанските продукти.

3. Продуктите, обхванати от разпоредбите на членове от 33 до 38 включително, са посочени в Приложение 1 към настоящия договор.

4. Функционирането и развитието на общия пазар на селскостопански продукти трябва да бъдат съпроводени със създаване на обща селскостопанска политика.


Член 33 (Art. 33) (предишен член 39)

1. Целите на общата селскостопанска политика са:

а) да се увеличава селскостопанската производителност, чрез развитието на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство и максималното използуване на производствените фактори, и в частност на работната сила;

b) по този начин да се осигури справедлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, и в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата осъществяващи такава дейност;

с) да се стабилизират пазарите;

d) да се гарантира сигурността на снабдяването;

е) да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени.

2. При изработването на общата селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане се взема предвид:

а) специфичният характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и от структурните и естествени неравенства между различните селскостопански райони;

b) необходимост да се извършват постепенно подходящи промени;

с) факта, че в държавите-членки селското стопанство представлява сектор, тясно свързан с икономиката като цяло.


Член 34 (Art. 34) (предишен #8318#270461#2355509#0#член 40@@)

1. С оглед да бъдат постигнати предвидените в член 33 цели, се създава обща организация на селскостопанските пазари.

Тази организация приема една от следните форми, в зависимост от съответния продукт:

а) общи правила за конкуренция;

b) задължителна координация на организираните по различен начин национални пазари;

с) организация на европейски пазар.

2. Общата организация, създадена в съответствие с алинея 1, може да обхваща всички мерки, необходими за постигането на предвидените в член 33 цели, в частност регулирането на цените, помощите за производство и продажба на различни продукти, схемите за съхраняване и тези при отлагане на доставките, както и общи механизми за стабилизиране на вноса или износа.

Общата организация следва да се ограничава само до осъществяването на предвидените в член 33 цели и изключва дискриминацията между производители или потребители в Общността.

Една евентуална обща ценова политика трябва да се основава на общи критерии и единни методи за изчисление.

3. С оглед да се даде възможност на посочената в алинея 1 обща организация да осъществи целите си, могат да бъдат създадени един или повече фондове за насочване и за гарантиране на селскостопанското производство.


Член 35 (Art. 35) (предишен #8318#270461#2355510#0#член 41@@)

За да се даде възможност за осъществяването на целите, предвидени в член 33, в рамките на общата селскостопанска политика могат да бъдат предвидени разпоредби относно мерки като:

а) ефективно координиране на усилията в областта на професионалната квалификация, на научноизследователската дейност и на разпространението на селскостопански знания, което може да включва съвместното финансиране на проекти или институции;

b) съвместни действия за поощряване на потреблението на определени продукти.


Член 36 (Art. 36) (предишен #8318#270461#2355511#0#член 42@@)

Разпоредбите на главата, отнасяща се до правилата за конкуренция, се прилагат по отношение на производството и търговията със селскостопански продукти единствено доколкото това е решено от Съвета в рамките на разпоредбите и в съответствие с предвидената в член 37, алинеи 2 и 3 процедура, като се вземат предвид посочените в член 33 цели.

Съветът може в частност да разреши предоставянето на помощи:

а) за закрила на предприятия, изпаднали в затруднение поради структурни или природни фактори;

b) в рамките на програмите за икономическо развитие.


Член 37 (Art. 37) (предишен #8318#270461#2355512#0#член 43@@)

1. С оглед да бъдат разработени водещите насоки на общата селскостопанска политика, Комисията свиква, веднага след като настоящия договор влезе в сила, конференция на държавите-членки, с цел да бъде направено сравнение на техните насоки в селскостопанската политиката, в частност посредством изработването на баланс на техните ресурси и нужди.

2. След като вземе предвид работата на предвидената в алинея 1 конференция и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, в рамките на две години от влизането в сила на настоящия договор, Комисията внася предложения за изработването и прилагането на обща селскостопанска политика, включително за замяна на националните организации с една от формите на обща организация, предвидена в член 34, алинея 1, както и за прилагането на мерките, посочени в този дял.

Тези предложения отчитат взаимозависимостта между споменатите в този дял селскостопански проблеми.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема регламенти, директиви или взема решения, като не се изключва и възможността да отправя препоръки.

3. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство и в съответствие с алинея 2 да замени националните пазарни организации с форма на обща организация, предвидена в член 34, алинея 1 ако:

а) общата организация предлага на държавите-членки, които се противопоставят на тези мерки и които имат своя собствена организация за съответното производство, еквивалентни гаранции за заетостта и жизнения стандарт на засегнатите производители, като се вземат предвид възможните адаптации и специализацията, която ще бъде необходима с течение на времето;

b) тази организация осигурява условия за търговия в рамките на Общността аналогични с онези, които съществуват на националния пазар.

4. Ако се създаде обща организация за някои суровини, преди да е била създадена обща организация за съответните преработени продукти, тези суровини, които са предназначени за производство на преработени продукти за износ в трети страни, могат да бъдат внасяни и от страни извън Общността.


Член 38 (Art. 38) (предишен член 46)

Когато в някоя държава-членка стоката е обхваната от национална пазарна организация или от вътрешни разпоредби с еквивалентен ефект, като по този начин засягат конкурентната позиция на същото производство в друга държава-членка, тогава от страна на държавите-членки се прилагат компенсаторни такси по отношение на вноса на тази стока от държавата-членка, в която съществуват тази организация или тези разпоредби, освен ако тази държава прилага компенсаторни такси върху износа.

Комисията определя размера на тези такси съобразно необходимата степен на възстановяване на равновесието; тя, също така, има право да разреши и други мерки, чиито условия и подробности е длъжна да определи.


Дял трети.
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ЛИЦА, УСЛУГИ И КАПИТАЛИ

Глава първа.
РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

Член 39 (Art. 39) (предишен #8318#270461#2355517#0#член 48@@)

1. В рамките на Общността е осигурено свободното движение на работниците и служителите.

2. Тази свобода на движение налага премахването на всякаква дискриминация между работниците и служителите от държавите-членки относно националността, що се отнася до условията за наемане на работа, възнаграждението и други условия на труд и във връзка с трудовото правоотношение.

3. При спазване на ограниченията, основаващи се на свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве съображения, тя включва и правото:

а) да се приемат действително направени предложения за наемане на работа;

b) на свободно движение в рамките на територията на държавите-членки за тази цел;

с) на пребиваване в държава-членка, с оглед постъпване на работа там, в съответствие с разпоредбите, регламентиращи наемането на работа на гражданите от тази държава, предвидени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби;

d) на пребиваване на територията на държава-членка, след като бъде прекратено трудовото правоотношение в тази държава, в съответствие с условията, които бъдат предвидени в приети от Комисията регламенти по прилагането на тази разпоредба.

4. Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на назначаването на работа на държавни длъжности.


Член 40 (Art. 40) (предишен #8318#270461#2355518#0#член 49@@)

Съветът, като се произнася в съответствие с визираната в член 251 процедура и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема чрез директиви или регламенти мерките, които са необходими за осъществяване на свободата на движение на работниците и служителите, така както това е предвидено в член 39, а именно:

а) чрез осигуряване на тясно сътрудничество между националните служби по заетостта;

b) чрез премахване на онези административни процедури и практика, както и на необходимите срокове за постъпване на работа, произтичащи от националното законодателство или от вече сключени между държави-членки споразумения, чието запазване представлява пречка за свободното движение на работниците и служителите;

с) чрез премахване на всякакви срокове или други ограничения, съдържащи се в националното законодателство или в споразумения, вече сключени между държавите-членки, налагащи на работниците и служителите от други държави-членки условия относно свободния избор на работа, които се различават от предвидените такива за работниците и служителите от съответната държава;

d) чрез създаване на подходящ механизъм за контакти при предлагането и търсенето на работа и улесняване на постигането на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда по такъв начин, че да се избегнат сериозни заплахи за жизнения стандарт и нивото на заетост в различните региони и производства.


Член 41 (Art. 41) (предишен член 50)

Държавите-членки насърчават обмена на млади работници и служители в рамките на съвместна програма.


Член 42 (Art. 42) (предишен член 51)

Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 251 процедура, приема в областта на социалната сигурност, мерките които са необходими за осигуряване на свободното движение на работниците и служителите, като в частност установява система, позволяваща на работещите в различни държави-членки лица и на лицата, ползващи техните права, да бъде осигурено:

а) кумулиране на вноските за всички периоди, които се вземат предвид в съответствие със законодателствата на различните държави, с оглед на придобиването и запазването на правото на престации от социалните фондове, и с оглед на изчисляването на размера на тези престации;

b) изплащането на такива престации на лица, които живеят на територията на държавите-членки.

Съветът се произнася с единодушие през времетраенето на визираната в член 251 процедура.


Глава втора.
ПРАВО НА УСТАНОВЯВАНЕ

Член 43 (Art. 43) (предишен #8318#270461#2355474#0#член 5@@2)

В рамките на следващите разпоредби, ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка са забранени. Тази забрана се прилага и по отношение на ограниченията за създаване на представителства, клонове или дъщерни фирми от граждани на всяка държава-членка, установили се на територията на друга държава-членка.

Свободата на установяване включва правото да се предприема самостоятелна дейност, както и да се създават и ръководят предприятия, а именно дружества или фирми по смисъла на алинея втора на член 48, при условията, предвидени от законите на държавата в която се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазване на разпоредбите на главата относно капиталите.


Член 44 (Art. 44) (предишен #8318#270461#2355523#0#член 54@@)

1. За да осъществи свободно установяване относно определена дейност, Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 251 процедура, по предложение на Комисията и след консултиране с Икономическия и социален комитет, приема директиви.

2. Съветът и Комисията осъществяват задълженията, които са им възложени в съответствие с предходните разпоредби, а именно:

а) като отдават най-вече приоритетно значение на дейностите, при които свободата на установяване е от особено важно значение за развитието на производството и търговията;

b) като осигуряват тясно сътрудничество между компетентните органи в държавите-членки с оглед да се уточни специфичното положение в рамките на Общността на различните видове засегнати дейности;

с) посредством отмяната на онези административни процедури и практика, които произтичат било от националното законодателство, било от вече сключени между държавите-членки споразумения, чието запазване би представлявало пречка за осъществяването на свободата на установяване;

d) като осигуряват гаранции работниците и служителите от една държава-членка, които работят на територията на друга държава-членка да могат да останат на тази територия за да започнат самостоятелна дейност, когато отговарят на условията, на които те би трябвало да отговарят ако влезнеха в тази държава в момента, в който имат намерение да започнат осъществяването на такава самостоятелна дейност;

е) като предоставят възможност на гражданин на една държава-членка да придобива и ползува земи и сгради на територията на друга държава-членка, доколкото това не противоречи на принципите, предвидени в член 33, алинея 2.

f) като осъществяват постепенно премахване на ограниченията върху свободата на установяване във всеки вид дейност, както относно условията за образуване на представителства, клонове и дъщерни фирми на територията на държава-членка, така и относно условията за назначаване на персонал от главното предприятие на управленски или контролни длъжности в такива представителства, клонове и дъщерни фирми;

g) посредством координирането до необходимата степен на гаранциите, които се изискват в държавите-членки от дружествата или фирмите по смисъла на алинея втора на член 48, с цел тези гаранции да станат равностойни в рамките на Общността, с оглед да се защитят интересите както на съдружниците, така и на трети лица;

h) като се уверяват сами, че условията за установяване не се нарушават поради предоставяни от държавите-членки помощи.


Член 45 (Art. 45) (предишен член 55)

Разпоредбите на тази глава не се прилагат, що се отнася до съответната държава-членка, по отношение на дейности, които в тази държава са свързани, макар и епизодично, с изпълнението на държавни функции.

Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, да приеме разпоредбите на тази глава да не се прилагат по отношение на определени видове дейности.


Член 46 (Art. 46) (предишен #8318#270461#2355525#0#член 56@@)

1. Разпоредбите на тази глава и мерките, взети в съответствие с нея, не засягат прилагането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които предвиждат специално третиране на чуждите граждани по причина на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве.

2. Съветът, като се произнася в съответствие с визираната в член 251 процедура, приема директиви по координирането на гореизложените разпоредби.


Член 47 (Art. 47) (предишен #8318#270461#2355526#0#член 57@@)

1. С цел да улесни лицата при започване или осъществяване на самостоятелна дейност, Съветът, като се произнася в съответствие с визираната в член 251 процедура, приема директиви, отнасящи се до взаимното признаване на дипломи, сертификати и други документи.

2. Със същата цел, Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 251 процедура, приема директиви за съгласуване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, които се отнасят до предприемането и осъществяването на самостоятелна дейност. Съветът се произнася с единодушие през времетраенето на визираната в член 251 процедура относно директивите, чието прилагане в поне една държава-членка е свързано с изменение на съществуващите законови принципи, регламентиращи различните професии, в частта им относно обучението и условията за достъп на физически лица. В останалите случаи, Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

3. Що се отнася до медицинските, пара-медицинските и фармацевтичните професии, постепенното премахване на ограниченията зависи от координирането на условията за тяхното упражняване в различните държави-членки.


Член 48 (Art. 48) (предишен член 58)

За целите на тази глава, дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава-членка, които имат уставно седалище, централно управление или основно учреждение в рамките на Общността, се третират по същия начин както и физическите лица, които са граждани на държавите-членки.

"Дружества" означава търговски или граждански дружества, включително кооперации и други юридически лица, които се регулират от публичното или частното право, с изключение на дружества с идеална цел.


Глава трета.
УСЛУГИ

Член 49 (Art. 49) (предишен #8318#270461#2355528#0#член 59@@)

В рамките на следващите разпоредби, ограниченията относно свободата на предлагане на услуги в рамките на Общността са забранени по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което е предназначена услугата.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да разшири обхвата на прилагане на разпоредбите на тази глава по отношение на граждани от трети държави, които предоставят услуги и които са се установили на територията на Общността.


Член 50 (Art. 50) (предишен член 60)

По смисъла на настоящия договор за услуги се считат престациите, които обикновено се предлагат срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и лица.

В частност, "услугите" включват:

а) дейности от промишлен характер;

b) дейности от търговски характер;

с) дейности от занаятчийски характер;

d) дейности на свободните професии.

Без да се вреди на разпоредбите на главата относно правото на установяване, лицата, които предлагат услуги, имат право, за да ги осъществят, временно да упражняват своята дейност в държавата, в която се предлага услугата, при същите условия, каквито съответната държава прилага спрямо своите собствени граждани.


Член 51 (Art. 51) (предишен член 61)

1. Свободното предлагане на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дела, отнасящ се до транспорта.

2. Либерализацията на банковите и застрахователните услуги, свързани с движението на капитали, се осъществява в хармония с постепенното либерализиране на движението на капитали.


Член 52 (Art. 52) (предишен #8318#270461#2355532#0#член 63@@)

1. За да осъществи свободното предлагане на определен вид услуга, Съветът, по предложение на Комисията и след консултиране с Икономическия и социален комитет и Европейския парламент, приема директиви с квалифицирано мнозинство.

2. Визираните в алинея 1 директиви се отнасят, обикновено, приоритетно до услугите, имащи директна връзка с производствените разходи или до услугите, чиято либерализация спомага за улесняването на стокообмена.


Член 53 (Art. 53) (предишен #8318#270461#2355533#0#член 64@@)

Държавите-членки обявяват своята готовност да осъществяват либерализация на услугите в степен, по-голяма от изискваната съгласно приетите в съответствие с член 52, алинея 1 директиви, ако общата им икономическа ситуация и ситуацията в съответния икономически сектор позволяват това.

За тази цел, Комисията отправя препоръки до заинтересованите държави-членки.


Член 54 (Art. 54) (предишен #8318#270461#2355534#0#член 65@@)

Докато не бъдат отменени ограниченията върху свободното предлагане на услуги, всяка държава-членка има право прилага тези ограничения, без да прави разлика относно гражданството или местожителството на всички лица, предлагащи услуги по смисъла на член 49, алинея 1.


Член 55 (Art. 55) (предишен #8318#270461#2355535#0#член 66@@)

Разпоредбите на членове от 45 до 48 включително се прилагат по отношение на обхванатите от тази глава въпроси.


Глава четвърта.
КАПИТАЛИ И ПЛАЩАНИЯ

Член 56 (Art. 56) (предишен член 73 b)

1. В съответствие с разпоредбите на тази глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.

2. В съответствие с разпоредбите на тази глава, всички ограничения върху плащанията между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.


Член 57 (Art. 57) (предишен #8318#270461#2355542#0#член 73@ с@)

1. Разпоредбите на член 56 не засягат прилагането по отношение на трети страни на ограничения, съществуващи към 31 декември 1993 година, по силата на националното право или на правото на Общността, които са приети по отношение на движението на капитали към и от трети страни и са свързани с преки инвестиции, включително и инвестиции в недвижими имоти, с установяване, с предлагане на финансови услуги или с допустимостта на ценните книжа до капиталовия пазар.

2. Като се стреми да съдействува за постигането, във възможно най-голяма степен, на свободно движение на капитали между държавите-членки и трети страни и без да се накърняват разпоредбите на останалите глави от настоящия договор, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да приеме мерки, отнасящи се до движението на капитали към или от трети страни, когато те са свързани с преки инвестиции, включително и инвестиции в недвижими имоти, с установяване, с предлагане на финансови услуги или с допустимостта на ценните книжа до капиталовия пазар. За приемането на мерки в съответствие с тази алинея се изисква единодушие, когато, що се отнася до либерализацията на движението на капитали към или от трети страни, те представляват крачка назад в правото на Общността.


Член 58 (Art. 58) (предишен #8318#270461#2355542#0#член 73@ d@)

1. Разпоредбите на член 56 не вредят на правото на държавите-членки:

а) да прилагат релевантните разпоредби на данъчното си законодателство, които правят разграничение между данъкоплатците, които не са поставени при еднакви условия, що се отнася до тяхното местожителство или до мястото, където е инвестиран техният капитал;

b) да предприемат всички необходими мерки за да предотвратяват нарушенията на националното законодателство и подзаконови актове, в частност в областта на данъчното облагане и на ефективния контрол върху финансовите институции, или да предвидят процедури за деклариране на движението на капитали за целите на административна или статистическа информация, или пък да предприемат мерки, които се основават на свързани с обществения ред или обществената сигурност съображения.

2. Разпоредбите на тази глава не засягат приложимостта на съвместимите с настоящия договор ограничения на правото на установяване.

3. Мерките и процедурите, предвидени в алинеи 1 и 2, не трябва да представляват произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания, така както то е дефинирано в член 56.


Член 59 (Art. 59) (предишен член 73 f)

Когато при извънредни обстоятелства движението на капитали от или към трети страни причинява или заплашва да причини сериозни трудности за функционирането на икономическия и валутен съюз, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ, може да приеме защитни мерки по отношение на трети държави за срок не по-дълъг от шест месеца, доколкото такива мерки са крайно необходими.


Член 60 (Art. 60) (предишен #8318#270461#2355542#0#член 73@ g@)

1. Ако в предвидените в член 301 случаи е необходимо действие от страна на Общността, Съветът, в съответствие с предвидената в член 301 процедура, може да приеме по отношение на съответните трети страни необходимите спешни мерки относно движението на капитали и на плащания.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 297 и ако Съветът не е приел предвидените в алинея 1 мерки, държава-членка може, поради сериозни политически причини и по спешност, да приеме едностранни мерки срещу трета страна по отношение на движението на капитали и на плащания. Комисията и другите държави-членки трябва да бъдат информирани относно тези мерки най-късно до датата на тяхното влизане в сила.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да реши, че съответната държава-членка е длъжна да измени или отмени тези мерки. Председателят на Съвета информира Европейския парламент за взетите от Съвета решения.


Дял четвърти.
ВИЗИ, УБЕЖИЩЕ, ИМИГРАЦИЯ И ДРУГИ НАСОКИ В ПОЛИТИКАТА, СВЪРЗАНИ СЪС СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ЛИЦАТА

(за сравнение, вж. предишни членове 100-b до 100-d)


Член 61 (Art. 61) (предишен член 73 i)

С оглед на прогресивното създаване на зона, характеризирана със свобода, сигурност и правосъдие, Съветът приема:

а) в срок от пет години от влизането в сила на Амстердамския договор, мерки, целящи да осигурят свободното движение на лицата съгласно член 14, в отношение с директно свързани с това свободно движение придружаващи мерки, и които се отнасят до контрола на външните граници, предоставянето на убежище и имиграцията, съгласно член 62, точки 2 и 3 и член 63, точка 1-а и точка 2-а, както и мерки с цел предотвратяването и борбата с престъпността, съгласно #8318#270461#2355500#0#член 31@, точка е) от договора с Европейски съюз@;

b) други мерки в областта на предоставянето на убежище, имиграцията и на закрилата на правата на поданиците на трети страни, съгласно член 63;

с) мерки относно сътрудничеството в областта на правосъдието, свързани с гражданското право, визирани в член 65;

d) подходящи мерки с цел насърчаването и засилването на визираното в член 66 административно сътрудничество;

е) мерки относно полицейското и съдебното сътрудничество в областта на наказателното право, целящи, чрез предотвратяване на престъпността и борбата против това явление в рамките на Съюза, да постигнат висока степен на сигурност, съгласно разпоредбите на договора за Европейски съюз.


Член 62 (Art. 62) (предишен член 73 j)

Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 67 процедура, приема, в срок от пет години от влизането в сила на Амстердамския договор:

1) мерки целящи, съгласно член 14, да осигурят отсъствието на всякакъв контрол при преминаване на лицата през вътрешните граници, независимо дали става дума за граждани на Съюза или за поданици на трети страни;

2) Мерки относно преминаването през външните граници на държавите-членки определящи:

а) норми и подробни правила с които държавите-членки трябва да се съобразяват при извършване на контрола на лицата на външните граници;

d) правила относно визите за престой с максимален срок от три месеца, в частност:

i) списък на държавите извън Общността, за чиито поданици е задължителна виза при преминаване на външните граници и на тези, чиито поданици са освободени от това задължение;

ii) процедурите и условията за издаване на визи от държавите-членки;

iii) единен тип виза;

iv) правила относно единната виза;

3) Мерки, определящи условията при които поданиците на държави извън Общността могат свободно да се движат на територията на държавите членки за максимален срок от три месеца.


Член 63 (Art. 63) (предишен член 73 к)

Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 67 процедура, приема, в срок от пет години от влизането в сила на Амстердамския договор:

1) Мерки относно предоставянето на убежище, съобразени с Женевската конвенция от 28 юли 1951 година и Протокола от 31 януари 1967 година, отнасящи се до статута на бежанците, както и с други съществени договори, в следните области:

а) критерии и механизми за определяне на държавата-членка, която е отговорна за разглежданото на молбата за убежище представена в една от държавите-членки от поданик на държава извън Общността;

b) минимални норми относно приема на бежанците в държавите-членки;

с) минимални норми относно условията, на които трябва да отговарят поданиците на държави извън Общността, позволяващи им да претендират за статута на бежанец;

d) минимални норми относно процедурата по присъждане или отнемане на статута на бежанец в държавите-членки;

2) Мерки относно бежанците и преселниците, в следните области:

а) минимални норми относно обезпечаването на временна закрила в полза на преселниците от страни извън Общността, които не могат да се завърнат в страната по произхода, както и в полза на лицата, които се нуждаят от международна закрила по други причини;

b) мерки с цел осигуряване на равновесие при положените от държавите-членки усилия по приемането на бежанците и преселниците и във връзка с последиците от тяхното приемане;

3) Мерки относно миграционната политика, в следните области:

а) условия за влизане и пребиваване, както и мерки относно процедурите по издаване от страна на държавите-членки на визи и разрешения за продължително пребиваване, в това число тези, касаещи събирането на семейства;

b) нелегалната имиграция и нередовния престой, в това число и връщането в техните страни на нередовно пребиваващите лица;

4) Мерки определящи правата на нередовно пребиваващите граждани на държави извън Общността в държава-членка да пребивават в други държави-членки и условията при които те могат да упражняват това право.

Приетите от Съвета мерки съгласно точки 3 и 4 не пречат на това, една държава-членка да запази или въведе, в съответните области, съвместими с настоящия договор и с международните договори национални разпоредби.

По отношение на приетите съгласно точка 2b, точка 3а и точка 4 мерки, гореспоменатия период от пет години не се прилага.


Член 64 (Art. 64) (предишен член 73 l)

1. Настоящият договор не вреди на упражняването от страна на държавите-членки на техните отговорности относно поддържането на обществения ред и запазването на вътрешната сигурност.

2. В случай, че една или повече държави-членки бъдат изправени пред спешното разрешаване на ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на държави извън Общността и без да се вреди на разпоредбите на алинея 1, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да приеме в полза на съответната или съответните държави-членки временни мерки с максимална продължителност от шест месеца.


Член 65 (Art. 65) (предишен член 73 m)

Мерките относно сътрудничеството в областта на правосъдието, свързани с области на гражданското право с трансгранични последици, които трябва да бъдат приети съгласно член 67 в необходимата за правилното функциониране на вътрешния пазар степен, целят също така:

а) да подобрят и опростят:

- системата за трансгранично известяване, посредством съдя-изпълнител или по пощата, на съдебни и извънсъдебни актове;

- сътрудничеството в областта на събирането на доказателства;

- признаването и изпълнението на решения в областта на гражданското и търговското право, в това число и извънсъдебните решения;

b) да подпомагат сближаването и съвместимостта на приложимите в държавите-членки правила в областта на колизионното право и подсъдността;

с) да премахнат пречките за правилното протичане на гражданското производство, като при нужда подпомагат сближаването и съвместимостта на приложимите в държавите-членки правила относно гражданския процес.


Член 66 (Art. 66) (предишен член 73 n)

Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 67 процедура, приема мерки за осигуряване на сътрудничество във визираните в този дял области между компетентните служби в администрациите на държавите-членки, както и между тези служби и Комисията.


Член 67 (Art. 67) (предишен член 73 о)

1. По време на преходен период от пет години след влизането в сила на Амстердамския договор, Съветът се произнася с единодушие по предложение на Комисията или по инициатива на някоя държава-членка и след консултиране с Европейския парламент.

2. След изтичане на петгодишния период:

- съветът се произнася по предложения на Комисията; Комисията проучва всяка молба на държава-членка, визираща представянето на предложение пред Съвета;

- съветът, като се произнася с единодушие и след консултация с Европейския парламент, взема решение с оглед на прилагането на визираната в член 251 процедура по отношение на всички обхванати от настоящия договор области или само по отношение на някои от тях, както и с оглед на адаптирането на разпоредбите относно компетенциите на Съда.

3. По изключение от алинеи 1 и 2, визираните в член 62, точка 2 - b - i) и iii) мерки са, считано от влизането в сила на Амстердамския договор, приемани от Съвета с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент.

4. По изключение от алинея 2, визираните в член 62, точка 2 - b - ii) и iv) мерки са, считано от пет години след влизането в сила на Амстердамския договор, приемани от Съвета, който се произнася съгласно визираната в член 251 процедура.


Член 68 (Art. 68) (предишен член 73 р)

1. Член 234 е приложим по отношение на този дял при следните обстоятелства и условия: когато въпрос относно тълкуването на този дял или относно действителността и тълкуването на приети на базата на този дял актове от институциите на Общността е повдигнат при висящо пред национална юрисдикция производство, чиито решения не могат да бъдат обжалвани по вътрешносъдебен ред, тази юрисдикция, ако счита, че за да постанови своето решение е необходимо вземането на решение по този пункт, се обръща към Съда с молба да се произнесе по този въпрос.

2. При всички случаи, Съдът не е компетентен за да се произнесе относно приетите съгласно член 62, точка 1, мерки или решения, отнасящи се до поддържането на обществения ред и запазването на вътрешната сигурност.

3. Съветът, Комисията или държава-членка могат да се обърнат към Съда с молба да вземе решение относно въпрос, свързан с тълкуването на този дял или с приети от институциите на Общността актове, които се основават на него. Постановеното от Съда решение в отговор на подобна молба не се прилага по отношение на решенията на юрисдикциите на държавите-членки, които имат силата на присъдено нещо.


Член 69 (Art. 69) (предишен член 73 q)

Този дял се прилага при условията на разпоредбите на протокола относно позицията на Обединеното Кралство и на Ирландия и на протокола относно позицията на Дания, без да се вреди на протокола относно прилагането на някои аспекти на член 14 от договора учредяващ Европейската общност в Обединеното Кралство и в Ирландия.


Дял пети.
ТРАНСПОРТ

Член 70 (Art. 70) (предишен член 74)

Целите на настоящия договор, свързани с въпросите, уредени в този дял, се осъществяват от държавите-членки в рамките на обща транспортна политика.


Член 71 (Art. 71) (предишен #8318#270461#2355544#0#член 75@@)

1. С оглед на прилагането на член 70 и като се вземат предвид специфичните особености на транспорта, Съветът, в съответствие с предвидената в член 251 процедура и след като се консултира с Икономическия и социален комитет и Комитета за регионите приема:

а) общи правила, приложими по отношение на международния транспорт от или към територията на държава-членка или преминаващ през територията на една или повече държави-членки;

b) условия, в съответствие с които, превозвачи от други държави имат право да осъществяват превози в рамките на държава-членка;

с) мерки за подобряване на сигурността на транспорта;

d) други подходящи разпоредби.

2. Като изключение от процедурата, предвидена в алинея 1, когато прилагането на разпоредбите отнасящи се до принципите на регулиране на транспорта би засегнало сериозно жизненото равнище и заетостта в някои области както и самото функциониране на транспорта, предвид необходимостта от приспособяване към икономическото развитие, което ще бъде предизвикано от създаването на общия пазар, тези разпоредби се приемат с единодушие от Съвета, по предложение на Комисията, след консултиране с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет.


Член 72 (Art. 72) (предишен #8318#270461#2355545#0#член 76@@)

До приемането на разпоредбите, посочени в член 71, алинея 1, никоя държава-членка не може, без единодушно одобрение на Съвета, да изменя различните разпоредби, уреждащи тази материя към 01 януари 1958 или, за новоприсъединилите се държави, към датата на тяхното присъединяване, така че по техните преки или косвени последици тези разпоредби да бъдат по-неблагоприятни за превозвачите от другите държави-членки, отколкото за собствените й превозвачи.


Член 73 (Art. 73) (предишен член 77)

Помощите са съвместими с настоящия договор, ако са предизвикани от нуждата за координация на транспорта, или ако представляват компенсация за изпълнението на някои присъщи на понятието за обществени услуги задължения.


Член 74 (Art. 74) (предишен член 78)

Всички мерки, предприети в съответствие с настоящия договор по отношение на тарифите и условията за превоз трябва да вземат предвид икономическото състояние на превозвачите.


Член 75 (Art. 75) (предишен #8318#270461#2355548#0#член 79@@)

1. По отношение на превозите в рамките на Общността трябва да бъде отменена дискриминацията, изразяваща се в прилагане от страна на някой превозвач на различни цени и условия на превоз за едни и същи стоки по един и същ маршрут, основана на държавата по произхода или на местоназначението на превозваните стоки.

2. Алинея 1 не изключва Съветът да предприеме други мерки, в съответствие с член 71, алинея 1.

3. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приема, по предложение на Комисията и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, правила по прилагането на разпоредбите на алинея 1.

Съветът може в частност да приеме разпоредби, необходими за да позволят на институциите на Общността да бдят за спазването на предвидените в алинея 1 разпоредби и да дадат възможност на потребителите да се възползуват изцяло от тях.

4. Комисията, по собствена инициатива или по молба на държава-членка, разследва всички попадащи в обхвата на алинея 1 случаи на различно третиране, и след като се консултира със съответната държава-членка, взема, в рамките на приетите в съответствие с разпоредбите на алинея 3 правила, необходимите решения.


Член 76 (Art. 76) (предишен #8318#270461#2355549#0#член 80@@)

1. Забранява се, освен ако това не е разрешено от Комисията, налагането от страна на държава-членка, във връзка с осъществявана в рамките на Общността транспортна дейност, на цени и условия, които съдържат елемент на подкрепа или на защита на интересите на едно или повече определени предприятия или производства.

2. Комисията, по своя инициатива или по молба на държава-членка, проверява визираните в алинея 1 условия и цени, като взема предвид, от една страна, именно необходимостта от съответна регионална икономическа политика, нуждите на по-слабо развитите региони и проблемите на сериозно засегнати от политическите обстоятелства региони и, от друга страна, отражението на тези цени и условия върху конкуренцията между различните видове транспорт.

След като се консултира с всяка заинтересована държава-членка, Комисията взема необходимите решения.

3. Предвидената в алинея 1 забрана не се прилага по отношение на тарифите, които са определени с оглед на създаването на конкуренция.


Член 77 (Art. 77) (предишен член 81)

Таксите или задълженията, платими при пресичането на граници, с които превозвачът бива облаган независимо от транспортните разходи, не могат да превишават една разумна граница, като се вземат предвид действителните разходи по осигуряване на преминаването.

Държавите-членки се стремят постепенно да намаляват тези разходи.

Комисията може да отправя препоръки до държавите-членки относно прилагането на този член.


Член 78 (Art. 78) (предишен член 82)

Разпоредбите на този дял не представляват пречка за прилагането на предприетите във Федерална Република Германия мерки, доколкото тези мерки са необходими за да се компенсират икономическите проблеми, предизвикани от разделянето на Германия, в икономиката на някои засегнати от това разделяне области на Федералната Република.


Член 79 (Art. 79) (предишен #8318#270461#2355552#0#член 83@@)

Към Комисията се създава Консултативен комитет, състоящ се от експерти, определени от правителствата на държавите-членки. Комисията, когато счита че това е желателно, се консултира с комитета относно транспортни проблеми, без да се вреди на компетенциите на Икономическия и социален комитет.


Член 80 (Art. 80) (предишен #8318#270461#2355553#0#член 84@@)

1. Разпоредбите на този дял се прилагат по отношение на железопътния и автомобилния транспорт и транспорта по вода.

2. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да реши дали, в каква степен и в съответствие с каква процедура могат да бъдат приети съответни разпоредби, отнасящи се до морския и въздушния транспорт.

Предвидените в член 71 процедурни разпоредби се прилагат.


Дял шести.
ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРЕНЦИЯТА, ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ И СБЛИЖАВАНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА

Глава първа.
ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРЕНЦИЯТА

Раздел I.
ПРАВИЛА ПРИЛОЖИМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Член 81 (Art. 81) (предишен член 85)

1. Забраняват се като несъвместими с общия пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувана практика, които биха могли да повлияят на търговията между държавите-членки, и които имат за своя цел или резултат предотвратяването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар, и в частност такива, които:

а) пряко или непряко определят покупни или продажни цени или други условия на сделките;

b) ограничават или контролират производството, достъпа до пазари, технологичното развитие или инвестициите;

с) осъществяват подялба на пазари или на доставчици;

d) прилагат, по отношение на търговските партньори, различни условия при еквивалентни престации, като по този начин ги поставят при по-неблагоприятни условия на конкуренция;

е) поставят сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от страна на партньорите, които по своя характер или съгласно търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.

2. Всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с този член, са автоматично недействителни.

3. Разпоредбите на алинея 1 могат да бъдат обявени за неприложими по отношение на:

- всяко споразумение или определен вид споразумения между предприятия,

- всяко решение или определен вид решения на сдружения на предприятия,

- всяка съгласувана практика или определен вид съгласувана практика, които допринасят за подобряването на производството или разпространението на стоки, или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като запазват за потребителите справедлив дял от така получените ползи, и които:

а) не налагат на съответните предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на тези цели;

b) не дават възможност на предприятията да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.


Член 82 (Art. 82) (предишен член 86)

Забранена като несъвместима с общия пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с доминираща позиция в рамките на общия пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държави-членки.

Такава злоупотреба в частност може да се изразява в:

а) пряко или непряко налагане на покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за сключване на сделки;

b) ограничаване на производството, на достъпа до пазар или на технологичното развитие във вреда на потребителите;

с) прилагане, по отношение на търговските партньори на различни условия при еквивалентни престации, като по този начин ги поставят при по-неблагоприятни условия на конкуренция;

d) поставят сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от страна на партньорите, които по своя характер или съгласно търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.


Член 83 (Art. 83) (предишен #8318#270461#2355556#0#член 87@@)

1. Регламентите и директивите, необходими за прилагането на изложените в членове 81 и 82 принципи, се приемат от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент.

2. Визираните в алинея 1 разпоредби са предназначени в частност:

а) да гарантират спазването на визираните в член 81, алинея 1 и член 82 забрани, като предвидят глоби и санкции за неизпълнение на решение;

b) да предвидят подробни разпоредби по прилагането на член 81, алинея 3, като се вземе предвид необходимостта, от една страна, да се осигури ефективен контрол и, от друга страна, от опростяване на административния контрол в максимално възможна степен;

с) да определи, ако съществува необходимост от това, в различните отрасли от икономиката, приложното поле на членове 81 и 82;

d) да определят съответните функции на Комисията и на Съда при прилагането на разпоредбите на тази алинея;

е) да определи отношението между националните законодателства от една страна и, от друга страна, разпоредбите на този раздел, както и тези, приети в изпълнение на този член.


Член 84 (Art. 84) (предишен #8318#270461#2355557#0#член 88@@)

До влизането в сила на приетите в съответствие с член 83 разпоредби, компетентните органи в държавите-членки се произнасят относно допустимостта на споразумения, решения и съгласувана практика, както и относно злоупотребата с доминираща позиция в общия пазар, в съответствие с тяхното национално право и разпоредбите на член 81, в частност на алинея 3, и на член 82.


Член 85 (Art. 85) (предишен #8318#270461#2355558#0#член 89@@)

1. Без да се вреди на разпоредбите на член 84, Комисията подсигурява прилагането на предвидените в член 81 и 82 принципи. По молба на държава-членка или по своя собствена инициатива, и в сътрудничество с компетентните органи в държавите-членки, които й оказват съответната помощ, Комисията разследва случаите на предполагаемо нарушение на тези принципи. Ако установи, че има такова нарушение, тя предлага съответните мерки за неговото преустановяване.

2. Ако нарушението не бъде преустановено, Комисията констатира нарушаването на принципите в мотивирано решение. Тя може да публикува своето решение и да овласти държавите-членки да предприемат необходимите за прекратяването на това положение мерки, чиито условия и подробности тя определя.


Член 86 (Art. 86) (предишен #8318#270461#2355559#0#член 90@@)

1. Държавите-членки, що се отнася до публичните предприятия или до предприятията, на които те са предоставили специални или изключителни права, нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на каквито и да било мерки, които противоречат на съдържащите се в настоящия договор разпоредби, и в частност на разпоредбите, предвидени в член 12, и в членове от 81 до 89 включително.

2. Предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес, или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в настоящия договор, и в частност на правилата относно конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не възпрепятствува фактически или юридически изпълнението на особените задачите, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противовес с интересите на Общността.

3. Комисията подсигурява прилагането на разпоредбите на този член и, когато е необходимо, отправя до държавите-членки съответните директиви или решения.


Раздел II.
ПОМОЩИ ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ

Член 87 (Art. 87) (предишен #8318#270461#2355561#0#член 92@@)

1. Освен предвидени в настоящия договор изключения, несъвместими с общия пазар, доколкото засягат търговията между държави-членки, са всички помощи, предоставяни под каквато и да е било форма от държава-членка или от ресурси на държава-членка, които нарушават или предизвикват опасност от нарушаване на конкуренцията поради поощряването на определени предприятия или производството на определени стоки.

2. Съвместими с общия пазар са:

а) помощите със социален характер, отпускани на отделни потребители, при условие, че тези помощи се предоставят без разграничение по отношение на произхода на продуктите;

b) помощите за отстраняване на вреди, причинени от природни бедствия или от други изключителни обстоятелства;

с) помощите, предоставяни на икономиката в отделни региони на Федерална Република Германия, които са засегнати от разделението на Германия, доколкото тази помощ е необходима за да се компенсират предизвиканите от това разделение икономически затруднения.

3. Могат да бъдат разглеждани като съвместими с общия пазар:

а) помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони в които жизненото равнище е необичайно ниско, или в които има сериозен недостиг на заетост;

b) помощите предназначени да насърчат осъществяването на важен проект от общоевропейски интерес или да преодолеят сериозни затруднения в икономиката на държава-членка;

с) помощите, които имат за цел да улеснят развитието на определени дейности или на определени икономически региони, доколкото тези помощи не засягат условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес;

d) помощите за развитието на културата и запазването на историческото наследство, доколкото тези помощи не засягат условията за търговия и конкуренция в Общността до степен, която противоречи на общия интерес;

е) други видове помощ, определени по решение на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията.


Член 88 (Art. 88) (предишен #8318#270461#2355562#0#член 93@@)

1. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, държи под постоянно наблюдение всички съществуващи в тези държави системи за предоставяне на помощ. Тя предлага на последните всички подходящи мерки, които са необходими за постепенното развитие или за функционирането на общия пазар.

2. Ако Комисията, след като е призовала всички заинтересовани страни да внесат своите мнения, установи, че предоставяната от някоя държава или чрез държавни ресурси помощ е несъвместима с Общия пазар съгласно член 87, или че тази помощ е използувана не по предназначение, тя взема решение, задължаващо съответната държава-членка да отмени или измени тази помощ в определен от Комисията срок.

Ако съответната държава не се съобрази с това решение в определения срок, Комисията или всяка друга заинтересована държава, може, като изключение от разпоредбите на членове 226 и 227, директно да сезира Съда.

По молба на държава-членка, Съветът, като се произнася с единодушие, може да реши, че помощта, която държавата предоставя или има намерение да предостави, се счита за съвместима с общия пазар, като изключение от разпоредбите на член 87 или от предвидените в член 89 регламенти, ако такова решение може да бъде оправдано с извънредни обстоятелства. Ако Комисията вече е открила по отношение на въпросната помощ предвидената в параграф първи от тази алинея процедура, фактът, че заинтересованата държава е отправила молба до Съвета води до временното прекратяване на тази процедура, докато Съветът вземе решение по въпроса.

Ако Съветът не е изразил отношението си в срок от три месеца от подаването на молбата, Комисията има право да постанови своето решение по случая.

3. Комисията следва да бъде информирана, в разумен срок, който да й даде възможност да представи своето мнение, по отношение на всякакви планове за предоставяне или изменение на помощи. Ако тя счита, че някой план е несъвместим с Общия пазар, като се позовава на член 87, тя без забавяне слага начало на предвидената в алинея 2 процедура. Съответната държава-членка няма право да привежда в действие заплануваните мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.


Член 89 (Art. 89) (предишен #8318#270461#2355563#0#член 94@@)

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, може да приеме съответните регламенти по прилагането на членове 87 и 88, и в частност да определи условията, при които да се прилага член 88, алинея 3, както и видовете помощ, по отношение на които тази процедура не се прилага.


Глава втора.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ

Член 90 (Art. 90) (предишен #8318#270461#2355564#0#член 95@@)

Нито една държава-членка не може да налага върху стоките от други държави-членки, пряко или косвено, каквито и да било вътрешни данъци, които надвишават наложените пряко или косвено такива върху подобните местни стоки.

Освен това, никоя държава-членка не може да налага върху стоките от други държави-членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дават възможност за косвена закрила на други производства.


Член 91 (Art. 91) (предишен член 96)

Когато стоките се изнасят на територията на друга държава-членка, размерът на подлежащите на връщане платени данъци не може да превишава размера на налаганите върху тях вътрешни данъци, било пряко или косвено.


Член 92 (Art. 92) (предишен член 98)

В случай на налози различни от данък оборот, акцизи и други форми на косвено данъчно облагане, не може да се извършва опрощаване или връщане на събрани суми при износ в други държави-членки и не може да се налагат компенсационни такси по отношение на вноса от други държави-членки, без планираните мерки да са били предварително одобрени с квалифицирано мнозинство, от Съвета, по предложение на Комисията.


Член 93 (Art. 93) (предишен #8318#270461#2355568#0#член 99@@)

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема разпоредби относно сближаването на законодателствата относно данъците върху оборота, акцизите и другите форми на косвено данъчно облагане, доколкото това сближаване е необходимо за да се осигури установяването и функционирането на вътрешния пазар в предвидените в член 14 срокове.


Глава трета.
СБЛИЖАВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА

Член 94 (Art. 94) (предишен член 100)

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, приема директиви относно сближаването на онези законови, подзаконови или административни разпоредби на държавите-членки, които пряко се отнасят до установяването или функционирането на общия пазар.


Член 95 (Art. 95) (предишен #8318#270461#2355569#0#член 100@-а@)

1. Като изключение от член 94 и освен когато е предвидено друго в настоящия договор, за постигането на предвидените в член 14 цели, се прилагат следните разпоредби. Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държавите-членки, които имат за своя цел установяването и функционирането на вътрешния пазар.

2. Алинея 1 не се прилага по отношение на фискалните разпоредби, на разпоредбите относно движението на лица или на онези, относно правата и интересите на работещите на заплата.

3. Комисията, в предложенията си съгласно алинея 1 относно здравеопазването, сигурността, опазването на околната среда и закрилата на потребителите, взема като основа високата степен на закрила, като взема под внимание всяко ново развитие, което е основано на научни факти. В рамките на съответните им компетенции, Европейският парламент и Съветът също се стараят да постигнат тази цел.

4. Ако, след приемане от Съвета или от Комисията, на мярка за сближаване, някоя държава-членка счита за необходимо да запази прилагането на национални разпоредби оправдани с важни причини от посочените в член 30 или свързани с опазването на околната среда или с условията на труд, тя ги нотифицира на Комисията, както и причините за тяхното запазване.

5. Освен това, без да се вреди на разпоредбите на алинея 4, ако, след приемане от Съвета или от Комисията на мярка за сближаване, някоя държава-членка смята за необходимо въвеждането на национални разпоредби, основани на нови научни доказателства и касаещи опазването на околната среда или условията на труд, поради специфичен за тази държава-членка проблем, появил се след приемане на мярката за сближаване, тя нотифицира на Комисията заплануваните мерки, както и причините за тяхното приемане.

6. В срок от шест месеца след визираните в алинеи 4 и 5 нотификации, Комисията одобрява или отхвърля въпросните национални разпоредби след като е проучила дали те представляват или не оръдие за своеволна дискриминация или прикрито ограничаване на търговията между държави членки и дали те представляват или не пречка за функционирането на вътрешния пазар.

При отсъствие на решение на Комисията в този срок, визираните в алинеи 4 и 5 национални разпоредби се считат за одобрени.

Когато това е оправдано с оглед на комплексността на въпроса и при отсъствие на опасност за здравето на хората, Комисията може да уведоми чрез нотификация въпросната държава-членка, че визирания в настоящата алинея срок може да бъде продължен с нов срок от максимум шест месеца.

7. В случай, че съгласно алинея 6, някоя държава-членка е получила разрешение да запази или да въведе национални разпоредби съставляващи изключение от някоя мярка за сближаване, Комисията незабавно проучва дали е уместно да предложи адаптиране на въпросната мярка.

8. В случай, че някоя държава-членка постави особен проблем относно общественото здраве в област, която е била преди това предмет на мерки за сближаване, тя информира за това Комисията, която от своя страна незабавно проучва дали е необходимо да предложи на Съвета подходящи мерки.

9. Като изключение от процедурата, предвидена в членове 226 и 227, Комисията, както и всяка държава-членка, могат да сезират директно Съда, ако считат, че друга държава-членка злоупотребява с правомощията, предвидени в този член.

10. Посочените по-горе мерки за сближаване включват, в подобаващи случаи, защитна клауза, която дава право на държавите-членки да предприемат на основание на една или повече неикономически причини, посочени в член 30, временни мерки, подлежащи на контрол от страна на Общността.


Член 96 (Art. 96) (предишен #8318#270461#2355570#0#член 101@@)

Когато Комисията установи, че различието между законовите, подзаконовите и административните разпоредби в държавите-членки нарушава условията за конкуренция в общия пазар, и че получилото се в резултат на това нарушение на конкуренцията следва да бъде прекратено, тя се консултира със заинтересованите държави-членки.

Ако тази консултация не доведе до споразумение, което да премахне въпросното нарушаване, Съветът, по предложение на Комисията, приема необходимите директиви, като се произнася с квалифицирано мнозинство. Комисията и Съветът могат да приемат и други подходящи мерки, предвидени в настоящия договор.


Член 97 (Art. 97) (предишен #8318#270461#2355571#0#член 102@@)

1. Когато има основание за опасение, че приемането или изменението законовите, подзаконовите или административните разпоредби, би могло да предизвика нарушение по смисъла на предходния член, държавата-членка, която има намерение да осъществи тази стъпка, се консултира с Комисията. След като се консултира с държавите-членки, Комисията препоръчва на заинтересованите държави мерки, които биха били подходящи за предотвратяването на това нарушение.

2. Ако държавата, която възнамерява да приеме или измени съответните актове, не се съобрази с адресираните до нея от Комисията препоръки, другите държави-членки не са длъжни, съгласно член 96, да изменят своите собствени разпоредби с оглед на преустановяване на това нарушаване. Ако държавата-членка, която е пренебрегнала препоръките на Комисията, предизвика нарушаване на конкуренцията, което има вредни последици само за нея, разпоредбите на член 96 не се прилагат.


Дял седми.
ИКОНОМИЧЕСКА И ВАЛУТНА ПОЛИТИКА

Глава първа.
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Член 98 (Art. 98) (предишен #8318#270461#2355571#0#член 102@ а@)

Държавите-членки осъществяват своята икономическа политика с цел да допринесат за постигането на целите на Общността, така както са определени в член 2 и в контекста на общите насоки, посочени в член 99, алинея 2. Държавите-членки и Общността действуват в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика със свободна конкуренция, като поощряват ефективното разпределение на ресурсите, и в съответствие с принципите, предвидени в член 4.


Член 99 (Art. 99) (предишен #8318#270461#2355572#0#член 103@@)

1. Държавите-членки са длъжни да считат своята икономическа политика като част от общо дело и да осъществяват координиране в рамките на Съвета, в съответствие с разпоредбите на член 98.

2. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията, приема проект за общите насоки на икономическата политика на държавите-членки и на Общността и съставя адресиран до Европейския съвет доклад за своите констатации.

Европейският съвет, въз основа на този доклад на Съвета, обсъжда заключение относно общите насоки на икономическата политика на държавите-членки и на Общността.

Въз основа на това заключение, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приема препоръка, определяща тези общи насоки. Съветът информира Европейския парламент за своята препоръка.

3. С цел да осигури по-тясна координация на икономическата политика и постоянно сближаване на икономическите резултати на държавите-членки, Съветът, въз основа на доклади, внесени от Комисията, следи икономическите резултати във всяка от държавите-членки и в Общността, а също така и съвместимостта на икономическата политика с общите насоки, посочени в алинея 2 и редовно съставя цялостни оценки.

За целите на това многостранно наблюдение, държавите-членки изпращат информация на Комисията относно важните мерки, които са предприети от тях в областта на икономическа им политика и всяка друга информация, каквато смятат за необходима.

4. Когато в съответствие с процедурата, предвидена в алинея 3, се установи, че икономическата политика на държава-членка е несъвместима с общите насоки, посочени в алинея 2, или че съществува риск да бъде изложено на опасност нормалното функциониране на Икономическия и валутен съюз, Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, да отправи до съответната държава-членка необходимите препоръки. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, да реши да публикува своите препоръки.

Председателят на Съвета и Комисията докладват на Европейския парламент относно резултатите от това многостранно наблюдение. Председателят на Съвета може да бъде поканен да се яви пред компетентна комисия на Европейския парламент, ако Съветът е публикувал своите препоръки.

5. Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 252, може да приеме подробни разпоредби относно предвидената в алинеи 3 и 4 от този член процедура за осъществяване на многостранно наблюдение.


Член 100 (Art. 100) (предишен член 103-а)

1. Без да се вреди на други процедури, предвидени в настоящия договор, Съветът, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията, може да вземе решение относно подходящи в зависимост от икономическото положение мерки, в частност ако възникнат големи трудности при снабдяването с някои стоки.

2. Когато държава-членка изпитва трудности или е сериозно застрашена от сериозни затруднения, причинени от извънредни обстоятелства, които са извън нейния контрол, Съветът може, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията, да предостави, при определени условия, на съответната държава-членка финансова помощ от Общността. Когато сериозните затруднения са причинени от природни бедствия, Съветът приема решение с квалифицирано мнозинство. Председателят на Съвета информира Европейския парламент за взетото решение.


Член 101 (Art. 101) (предишен член 104)

1. Заеми по овърдрафт или други видове кредит, предоставяни от ЕЦБ или от централните банки на държавите-членки (наричани по-долу "Национални централни банки") в полза на институции или органи на Общността, на правителства, на регионални, местни и други органи, чиято дейност се регулира от публичното право, или на публични предприятия в държавите-членки, се забраняват; забранява се, също така, директното закупуване от тях от страна на ЕЦБ или от тази на националните централни банки, на свързани с техен дълг инструменти.

2. Алинея 1 не се прилага по отношение на обществените кредитни институции, които, в рамките на предоставянето на резерви от централните банки, се ползват с третиране от страна на националните централни банки и на ЕЦБ, еднакво с това на частните кредитни институции.


Член 102 (Art. 102) (предишен #8318#270461#2355573#0#член 104@ а@)

1. Всяка мярка, която не е базирана на свързани с финансовата стабилност основания, и която създава привилегирован достъп до финансови институции в полза на институциите или на органите на Общността, на правителствата, на регионалните, местните или други органи, чиято дейност се регулира от публичното право, или на публичните предприятия в държавите-членки, се забранява.

2. Преди 1 януари 1994 година, Съветът, в съответствие с посочената в член 252 процедура, е длъжен да уточни определения във връзка с прилагането на визираната в алинея 1 забрана.


Член 103 (Art. 103) (предишен #8318#270461#2355573#0#член 104@ b@)

1. Общността не носи отговорност за изплащането или за поемането на задължения на правителствата, регионалните, местните или други органи, чиято дейност се регулира от публичното право, на публични предприятия в която и да е държава-членка, без да се вреди на предоставени за съвместното изпълнение на определен проект общи финансови гаранции. Държава-членка не може да бъде отговорна за изплащането или за поемането на задължения на правителствата, регионалните, местните или други органи, чиято дейност се регулира от публичното право или на публичните предприятия в друга държава-членка, без да се вреди на предоставени за съвместното изпълнение на определен проект общи финансови гаранции.

2. Ако това е необходимо, Съветът, като се произнася в съответствие с предвидената в член 252 процедура, може, при необходимост, да уточни определения във връзка с прилагането на посочените в член 101 и в този член забрани.


Член 104 (Art. 104) (предишен #8318#270461#2355573#0#член 104@ c@)

1. Държавите-членки избягват прекомерно големия бюджетен дефицит.

2. Комисията наблюдава развитието на бюджетното състояние и на държавния дълг в държавите-членки, с цел да разкрие наличието на явни грешки. В частност, тя следи за спазването на бюджетната дисциплина, въз основа на следните два критерия:

а) дали съотношението на планирания или на фактическия бюджетен дефицит спрямо брутния вътрешен продукт превишава определена стойност, освен:

- ако това съотношение е намалявало продължително и значително, като е достигнало размера, който се доближава до определената стойност;

- или ако превишаването на определената стойност е само временно и представлява изключение, като съотношението остава близко по размер до определената стойност;

b) дали съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт превишава определена стойност, освен ако това съотношение е достатъчно намаляло и се доближава до определената стойност със задоволителни темпове.

Определените стойности са посочени в Протокола относно процедурата за установяване на критерии относно понятието прекомерно голям бюджетен дефицит, приложен към настоящия договор.

3. Ако държава-членка не изпълнява изискванията на единия от двата или на двата критерия, Комисията изготвя доклад. Докладът на Комисията взема, също така, предвид дали бюджетният дефицит надвишава разходите за инвестиции на правителството и всички други съществени фактори, включително и средно-срочните икономическите и бюджетни перспективи пред държавата-членка.

Комисията може, също така, да изготви доклад, макар да е налице изпълнение на изискванията на критериите, ако е на мнение, че в някоя държава-членка съществува риск от предизвикване на прекомерно голям бюджетен дефицит.

4. Комитетът, предвиден в член 114, дава мнение въз основа на доклада на Комисията.

5. Ако Комисията счита, че в държава-членка е налице или може да се получи прекомерно голям бюджетен дефицит, тя отправя мнение до Съвета.

6. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Комисията и след като е обсъдил всички съображения, които съответната държава-членка би могла да представи, решава, на базата на една цялостна оценка, дали е налице прекомерно голям бюджетен дефицит.

7. Когато, съгласно алинея 6, Съветът е констатирал, че съществува прекомерно голям бюджетен дефицит, той отправя препоръки до съответната държава-членка, с оглед на преодоляване на това положение в рамките на определен срок. Тези препоръки не се публикуват, освен в случая на алинея 8.

8. Когато установи, че в отговор на неговите препоръки, в рамките на определения срок не е било предприето никакво ефективно действие, Съветът може да публикува своите препоръки.

9. Ако държавата-членка продължава да не полага усилия за осъществяването на препоръките на Съвета, Съветът може да вземе решение да призове държавата-членка да предприеме в определен срок счетените от Съвета за необходими мерки за намаляването на бюджетния дефицит, с оглед на преодоляването на това положение.

В подобен случай, Съветът може да поиска съответната държава-членка да представя, в съответствие с определен график, доклади за да се следят усилията, които тази държава-членка предприема за преодоляването на проблема.

10. Предвиденото в членове 226 и 227 право на обжалване не може да бъде упражнявано на основание на алинеи от 1 до 9 от този член.

11. Докато държава-членка не се съобразява с решение, взето в съответствие с алинея 9, Съветът може да реши да приложи или, в зависимост от конкретния случай, да засили прилагането на една или повече от следните мерки:

- да изисква съответната държава-членка да публикува определена от Съвета допълнителна информация, преди издаването на облигации и на ценни книжа;

- да покани Европейската инвестиционна банка да преразгледа своята политика за предоставяне на заеми на съответната държава-членка;

- да поиска съответната държава-членка да направи безлихвен депозит в Общността докато, по мнението на Съвета, прекомерно големия дефицит бъде преодолян;

- да налага глоби в подходящ размер.

Председателят на Съвета информира Европейския парламент относно взетите решения.

12. Съветът отменя някои или всички свои решения, предвидени в алинеи от 6 до 9 и 11, когато, според Съвета, прекомерно големият дефицит в съответната държава-членка е бил преодолян. Ако преди това Съветът е публикувал препоръки, той, веднага след отмяната на взетото в съответствие с алинея 8 решение, прави публично заявление, относно това, че прекомерно големият дефицит в съответната държава-членка вече не съществува.

13. При вземането на решенията, предвидени в алинеи от 7 до 9, 11 и 12, Съветът се произнася, по препоръка на Комисията, с мнозинство от две трети от гласовете на своите членове, разпределени в съответствие с член 205, алинея 2, като се изключат гласовете на представителя на съответната държава-членка.

14. Допълнителни разпоредби, отнасящи се до прилагането на описаната в този член процедура са предвидени в Протокола относно процедурата за определяне на понятието прекомерно голям дефицит, приложен към настоящия договор.

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и ЕЦБ, приема съответните разпоредби, които ще заменят споменатия Протокол.

При спазване на останалите разпоредби от тази алинея, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема, преди 1 януари 1994 година, подробните правила и определенията по прилагането на разпоредбите на споменатия Протокол.


Глава втора.
ВАЛУТНА ПОЛИТИКА

Член 105 (Art. 105) (предишен #8318#270461#2355574#0#член 105@@)

1. Основна задача на ЕСЦБ е да поддържа стабилността на цените. Без да се засяга осъществяването на целта за стабилност на цените, ЕСЦБ подкрепя общата икономическа политика в Общността, с оглед да допринесе за постигането на предвидените в член 2 цели на Общността. ЕСЦБ действува в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика, при свободна конкуренция, като поощрява ефективното разпределение на ресурсите и като съблюдава предвидените в член 4 принципи.

2. Основните задачи, осъществявани от ЕСЦБ, са:

- да разработва и прилага валутната политика на Общността;

- да осъществява операциите по обмена на чуждестранна валута в съответствие с разпоредбите на член 111;

- да държи и управлява официалните резерви в чужда валута на държавите-членки;

- да подпомага правилното функциониране на платежните системи.

3. Функцията по третото тире от алинея 2 не засяга правото на правителствата на държавите-членки да осъществяват и управляват оборотни средства в чуждестранна валута.

4. Осъществява се консултация с ЕЦБ:

- за всеки предложен акт на Общността, отнасящ се до областите на нейната компетентност;

- от националните органи по всички проекти за регламентиране, които се отнасят до областите на нейната компетентност, но в рамките и при условията, определени от Съвета в съответствие с предвидена в член 107, алинея 6 процедура.

ЕЦБ може да представя мнения до съответните органи и институции на Общността или до национални органи по въпроси, отнасящи се до областите на нейната компетентност.

5. ЕСЦБ допринася за правилното осъществяване на политиката, следвана от компетентните органи и отнасяща се до надзора върху кредитните институции и стабилността на финансовата система.

6. Съветът може единодушно, по предложение на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ и получи одобрението на Европейския парламент, да възложи на ЕЦБ специфични функции, отнасящи се до политиката, свързана с финансовия надзор върху кредитните институции и другите финансови институции, с изключение на предприятията, осъществяващи застрахователна дейност.


Член 106 (Art. 106) (предишен #8318#270461#2355574#0#член 105@ а@)

1. ЕЦБ има изключителното право да разрешава емисията на банкноти в Общността. ЕЦБ и националните централни банки могат да емитират такива банкноти. Банкнотите издавани от ЕЦБ и националните централни банки могат да бъдат само онези, които имат статута на законно платежно средство в рамките на Общността.

2. Държавите-членки имат право да емитират монети след одобряване от страна на ЕЦБ на размера на емисията. Съветът може, в съответствие с предвидена в член 252 процедура и след като се консултира с ЕЦБ, да приеме мерки за сближаването на единичната стойност и на техническите характеристики на всички монети, които са предназначени за пускане в обръщение, до степента която е необходима за да позволи тяхното безпроблемно обръщение в рамките на Общността.


Член 107 (Art. 107) (предишен член 106)

1. ЕСЦБ е съставена от ЕЦБ и националните централни банки.

2. ЕЦБ е юридическо лице.

3. ЕСЦБ се управлява от органите за вземане на решения на ЕЦБ, които са съвета на гуверньорите и управителния съвет.

4. Уставът на ЕСЦБ е включен в Протокол, приложен към настоящия договор.

5. Членове 5.1, 5.2, 5.3, 17, 18, 19.1, 22, 23, 24, 26, 32.2, 32.3, 32.4, 32.6, 33.1, буква а) и 36 от Устава на ЕСЦБ могат да бъдат изменяни от Съвета, който приема решение или с квалифицирано мнозинство по предложение на ЕЦБ и след като се консултира с Комисията, или с единодушие, по предложение на Комисията, и след като се консултира с ЕЦБ. И в двата случая е необходимо одобрително становище на Европейския парламент.

6. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство или по предложение на Комисията, след като се консултира с Европейския парламент и ЕЦБ, или по препоръка на ЕЦБ, след консултиране с Европейския парламент и Комисията, приема разпоредбите, предвидени в членове 4, 5.4, 19.2, 20, 28.1, 29.2, 30.4 и 34.3 от Устава на ЕСЦБ.


Член 108 (Art. 108) (предишен член 107)

При осъществяването на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, които са им възложени от настоящия договор и от Устава на ЕСЦБ, нито ЕЦБ, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения има право да търси или да получава указания от институции или органи на Общността, от правителство на държава-членка или от друг орган. Институциите и органите на Общността, както и правителствата на държавите-членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на ЕЦБ или на националните централни банки при изпълнението на техните задачи.


Член 109 (Art. 109) (предишен член 108)

Всяка държава-членка подсигурява, най-късно към датата на създаването на ЕСЦБ, нейното национално законодателство, включително и уставът на нейната национална централна банка, да е съвместимо с настоящия договор и с Устава на ЕСЦБ.


Член 110 (Art. 110) (предишен #8318#270461#2355577#0#член 108@ а@ )

1. С цел да осъществи задачите възложени на ЕСЦБ, ЕЦБ, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор и при условията, предвидени в Устава на ЕСЦБ:

- приема регламенти, доколкото това е необходимо, за да бъдат осъществени задачите, определени в член 3.1, първо тире, членове 19.1, 22 и 25.2 от Устава на ЕСЦБ, както и в случаи определени от посочените в член 107, алинея 6 актове на Съвета;

- постановява решения, които са необходими за осъществяването на възложените на ЕСЦБ в съответствие с настоящия договор и с Устава на ЕСЦБ задачи;

- прави препоръки и изказва мнения.

2. Регламентът има общо приложение. Той е обвързващ в своята цялост и е директно приложим във всички държави-членки.

Препоръките и мненията нямат задължителна сила.

Решението е обвързващо в своята цялост по отношение на онези, до които е адресирано.

Членове от 253 до 256 се прилагат по отношение на регламентите и решенията, приети от ЕЦБ.

ЕЦБ може да реши да публикува своите решения, препоръки и мнения.

3. В рамките и при условията, приети от Съвета в съответствие с предвидената в член 107, алинея 6 процедура, ЕЦБ има право да налага на предприятията глоби или парични санкции за неизпълнение на задълженията, произтичащи от нейните регламенти и решения.


Член 111 (Art. 111) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@@)

1. Като изключение от член 300, Съветът може, като се произнася с единодушие, по препоръка на ЕЦБ или на Комисията и след консултиране с ЕЦБ, в стремеж да бъде постигнат съвместим с целта за стабилност на цените консенсус, след като се консултира с Европейския парламент, в съответствие с предвидената в алинея 3 процедура относно упоменатите там преговори, да сключва формални споразумения относно системата на обменните курсове на ЕКЮ спрямо валутите на страните извън Общността. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по препоръка на ЕЦБ или на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ, в стремеж да постигне съвместим с целта за стабилност на цените консенсус, да приеме, измени или отмени централните курсове на ЕКЮ в рамките на системата за фиксиране на обменния курс. Председателят на Съвета информира Европейския парламент за приемането, изменението или отмяната на централните курсове на ЕКЮ.

2. При липсата на система на обменни курсове по отношение на една или повече валути на държави извън Общността по смисъла на алинея 1, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, било по препоръка на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ, било по препоръка на ЕЦБ, може да формулира общи насоки на политиката на обменните курсове за тези валути. Тези общи насоки не засягат основната цел на ЕСЦБ, свързана с поддържането на стабилността на цените.

3. Като изключение от член 300, когато с една или повече държави или международни организации се водят преговори от страна на Общността за споразумения, отнасящи се до валутния режим или до режима на обмяна на валута, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ, определя условията за воденето на тези преговори и за сключването на такива споразумения.

Тези споразумения осигуряват единната позиция на Общността. Комисията участвува в преговорите изцяло.

Сключените в съответствие с тази алинея споразумения са задължителни за институциите на Общността, ЕЦБ и държавите-членки.

4. При спазване на разпоредбите на алинея 1, Съветът, по предложение на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ, определя с квалифицирано мнозинство международната позиция на Общността, отнасяща се до въпроси, които са от специфично значение за Икономическия и валутен съюз, а с единодушие решава как тя да бъде представлявана, в съответствие с предвиденото в членове 99 и 105 разпределение на компетенции.

5. Без да се вреди на компетентността на Общността и на споразуменията на Общността, отнасящи се до Икономическия и валутен съюз, държавите-членки могат да участвуват в преговори в международни организации и да сключват международни споразумения.


Глава трета.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИНСТИТУЦИИТЕ

Член 112 (Art. 112) (предишен член 109 а)

1. Съвета на гуверньорите на ЕЦБ включва всички членове на управителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки.

2. а) Управителния съвет се състои от Председател, Заместник-председател и четирима други членове.

b) Председателят, Заместник-председателят и останалите членове на управителния съвет се назначават измежду лица с призната репутация и с дългогодишен професионален опит във валутните, или банковите проблеми, по общо съгласие на правителствата на държавите-членки на ниво държавни или правителствени ръководители, по препоръка на Съвета, след като той се е консултирал с Европейския парламент и с управителния съвет на ЕЦБ.

Техният мандат е за срок от осем години и не може да бъде подновяван. Само граждани на държавите-членки могат да бъдат членове на управителния съвет.


Член 113 (Art. 113) (предишен член 109 b)

1. Председателят на Съвета и членове на Комисията имат право да участвуват в заседанията на съвета на гуверньорите на ЕЦБ без право на глас.

Председателят на Съвета има право да внесе предложение във връзка с разискванията, адресирано до управителния съвет на ЕЦБ.

2. Председателят на ЕЦБ се поканва да участвува в заседанията на Съвета, когато той обсъжда въпроси, отнасящи се до целите и задачите на ЕСЦБ.

3. ЕЦБ изпраща годишен доклад за дейността на ЕСЦБ и за валутната политика през предходната и настоящата година на Европейския парламент, Съвета и Комисията, а също така и на Европейския съвет. Председателят на ЕЦБ представя този доклад на Съвета и на Европейския парламент, който може да проведе дебат върху доклада.

Председателят на ЕЦБ и останалите членове на управителния съвет могат, по искане на Европейския парламент или по тяхна собствена инициатива, да бъдат изслушвани от компетентните комисии на Европейския парламент.


Член 114 (Art. 114) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ с@)

1. Създава се Валутен комитет, с консултативен характер, чиято функция е да осъществява координацията на политиката на държавите-членки, доколкото това е необходимо за функционирането на вътрешния пазар.

Той има следните задачи:

- да следи валутното и финансово положение на държавите-членки и на Общността и общата разплащателна система на държавите-членки, като докладва редовно за тях на Съвета и на Комисията;

- да дава мнения по искане на Съвета или на Комисията или по своя собствена инициатива, които да бъдат предоставяни на тези институции;

- без да се вреди на разпоредбите на член 207, да допринася за подготовката на работата на Съвета във връзка с членове 59, 60, 99, алинеи 2, 3, 4 и 5, членове 100, 102, 103, 104, член 116, алинея 2, член 117, алинея 6, членове 119, 120, член 121 алинея 2, член 122, алинея 1;

- най-малко един път годишно да разглежда положението в областта на движението на капитали и свободата на плащанията, така както те произтичат от прилагането на настоящия договор и от мерките, приети от Съвета; прегледът трябва да обхваща всички мерки свързани с движението на капитали и с плащанията; Комитетът докладва на Комисията и на Съвета за резултатите от своя преглед. Държавите-членки и Комисията назначават всяка по двама членове на Валутния комитет.

2. В началото на третия етап се създава Икономически и финансов комитет. Валутният комитет, предвиден в алинея 1, прекратява съществуването си.

Икономическият и финансов комитет има следните задачи:

- да дава мнения, по искане на Съвета или на Комисията или по своя собствена инициатива, които трябва да бъдат предоставяни на тези институции;

- да следи валутното и финансовото положение на държавите-членки и на Общността, и да докладва редовно за него на Съвета и на Комисията, в частност за финансовите отношения с трети страни и международни организации;

- без да се вреди на разпоредбите на член 207, да допринася за подготовката на работата на Съвета във връзка с членове 59 и 60, 99, алинеи 2, 3, 4 и 5, членове 100, 102, 103, 104 , 105, алинея 6, 106, алинея 2, 107, алинеи 5 и 6, 111, 119, 120, алинеи 2 и 3, 122, алинея 2, 123, алинеи 4 и 5, както и да осъществява други възложени му от Съвета консултативни и подготвителни функции;

- най-малко един път годишно да разглежда положението в областта на движението на капитали и на свободата на плащанията, които произтичат от настоящия договор и от мерките, приети от Съвета; прегледът трябва да обхваща всички мерки, свързани с движението на капитали и с плащанията; Комитетът докладва на Комисията и на Съвета резултатите от своя преглед.

Държавите-членки, Комисията и ЕЦБ назначават, всяка, по не повече от двама членове на Комитета.

3. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, след като се консултира с ЕЦБ и посочения в този член Комитет, приема подробни разпоредби, отнасящи се до състава на Икономическия и финансов комитет. Председателят на Съвета информира Европейския парламент за това решение.

4. Освен предвидените в алинея 2 задачи, ако и докато съществуват Държави-членки, които се ползват от предвидено в членове 122 и 123 изключение, Комитетът следи валутното и финансово положение, както и общата разплащателна система на тези държави-членки и докладва редовно за тях на Съвета и на Комисията.


Член 115 (Art. 115) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ d@)

Съветът или държава-членка могат да поискат от Комисията да приеме препоръка или предложение, в зависимост от конкретния случай, във връзка с проблеми, попадащи в обхвата на членове 99, алинея 4, 104, с изключение на алинея 14, членове 111, 121, 122 и 123, алинеи 4 и 5. Комисията незабавно разглежда искането и представя заключенията си на Съвета


Глава четвърта.
ПРЕXОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 116 (Art. 116) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ e@)

1. Вторият етап от осъществяването на Икономическия и валутен съюз започва на 1 януари 1994 година.

2. Преди тази дата:

а) всяка държава-членка:

- приема, когато е необходимо, всички подходящи мерки за да се съобрази със забраните, предвидени в членове 56, 101, 102 алинея 1;

- приема, ако това е необходимо, с оглед да позволи осъществяването на предвидената в точка b) оценка, многогодишни програми, които са предназначени да осигурят необходимото за осъществяването на икономическия и валутен съюз устойчиво сближаване, и най-вече в областта на стабилността на цените и на публичните финанси;

b) Съветът, въз основа на доклад на Комисията, прави оценка на осъществения напредък към валутното и икономическото сближаване, най-вече в областта на стабилността на цените и на публичните финанси, както и на осъществения напредък към окончателното привеждане в действие на правото на Общността, в частта му относно вътрешния пазар.

3. Разпоредбите на членове 101, 102, алинея 1, 103, алинея 1, и 104, с изключение на алинеи 1, 9, 11 и 14, се прилагат с началото на втория етап.

Разпоредбите на членове 100, алинея 2, 104, алинеи 1, 9 и 11, 105, 106, 108, 111, 112, 113 и 114, алинеи 2 и 4, се прилагат с началото на третия етап.

4. През втория етап, държавите-членки се стремят да избягват прекомерно големия бюджетен дефицит.

5. През втория етап, всяка държава-членка, в зависимост от конкретния случай, поставя началото на процеса, който води до независимост на нейната централна банка, в съответствие с член 109.


Член 117 (Art. 117) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ f@)

1. В началото на втория етап се създава и започва да изпълнява своите задължения Европейският валутен институт (по-долу наричан "ЕВИ"); той е юридическо лице и се ръководи и управлява от Съвет, който се състои от Председател и от управителите на националните централни банки, един от които е заместник-председател.

Председателят се назначава по общо съгласие между правителствата на държавите-членки на ниво държавни или правителствени ръководители, въз основа на препоръка на Съвета на ЕВИ, след консултиране с Европейския парламент и със Съвета. Председателят се избира измежду лица с призната репутация и професионален опит във валутните или банковите проблеми. Само граждани на държавите-членки могат да заемат поста Председател на ЕВИ. Съветът на ЕВИ назначава заместник председател.

Уставът на ЕВИ е включен в Протокол, поместен като приложение към настоящия договор.

2. ЕВИ:

- засилва сътрудничеството между националните централни банки;

- засилва координацията на валутната политика на държавите-членки, с цел да бъде осигурена стабилност на цените;

- контролира функционирането на Европейската валутна система;

- осъществява консултации, отнасящи се до проблеми, попадащи в обхвата на компетентност на националните централни банки и засягащи стабилността на финансовите институции и пазари;

- поема осъществяването на задачите на Европейския фонд за валутно сътрудничество, който прекратява съществуването си; подробностите във връзка с това прекратяване са включени в Устава на ЕВИ;

- съдействува за използуването на ЕКЮ и ръководи нейното развитие, включително и правилното функциониране на клиринговата система на ЕКЮ.

3. В осъществяване на подготовката за третия етап, ЕВИ:

- подготвя средствата и процедурите, които са необходими за осъществяването на единна валутна политика през третия етап;

- насърчава сближаването, когато това е необходимо, правилата и практиката за събиране, съставяне и разпространяване на статистическа информация в областите, попадащи в обхвата на неговата компетентност;

- изготвя разпоредби относно дейността, която трябва да бъде осъществявана от националните централни банки в рамките на ЕСЦБ;

- съдействува за по-голяма ефикасност на международните плащания;

- контролира техническата подготовка на банкнотите в ЕКЮ.

Най-късно до 31 декември 1996 година, ЕВИ уточнява законодателната, организационната и свързаната с материално техническото обезпечаване рамка, която е необходима на ЕСЦБ за да изпълнява задачите си през третия етап. Тази рамка трябва да бъде внесена за утвърждаване чрез решение на ЕЦБ на датата на нейното създаване.

4. ЕВИ, с мнозинство от две трети от членовете на своя Съвет може:

- да формулира мнения или препоръки относно цялостната ориентация на валутната политика и на политиката във връзка с обмена на валута, а също така и във връзка със свързаните с тях мерки, въведени от всяка държава-членка;

- да внася мнения или препоръки в правителствата и в Съвета относно насоки в политиката, които биха могли да засегнат вътрешната или външната валутна ситуация в Общността, и в частност функционирането на Европейската валутна система;

- приема препоръки до органите, занимаващи се с валутни проблеми, отнасящи се до осъществяването на тяхната валутна политика.

5. ЕВИ може с единодушие да реши да публикува своите мнения и препоръки.

6. ЕВИ е консултиран от Съвета относно всеки акт на Общността, предложен в рамките на неговата компетентност.

В рамките и при условията, предвидени от Съвета, който постановява решения с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с ЕВИ, той е консултиран от органите на държавите-членки относно всички проекти за актове, отнасящи се до кръга на неговата компетентност.

7. Съветът може, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с ЕВИ, да възложи на ЕВИ други задачи във връзка с подготовката на третия етап.

8. Когато настоящият договор предвижда консултативни функции за ЕЦБ, препращането към ЕЦБ ще се счита като отнасящо се за ЕВИ, преди създаването на ЕЦБ.

9. През време на втория етап, терминът "ЕЦБ", използуван в членове 230, 232, 233, 234, 237 и 238, се счита като отнасящ се за ЕВИ.


Член 118 (Art. 118) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ g@)

Съставът на валутите, участвуващи в кошницата на ЕКЮ остава непроменен.

От началото на третия етап стойността на ЕКЮ е неотменяемо фиксирана в съответствие с член 123, алинея 4.


Член 119 (Art. 119) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ h@)

1. Когато държава-членка изпитва сериозни трудности или е изправена пред опасността от сериозни затруднения относно платежния й баланс, било в следствие на цялостна неуравновесеност в нейния платежен баланс, било като резултат от вида на валутата, с която тя разполага, и когато тези трудности, в частност, са в състояние да застрашат функционирането на общия пазар или последователното осъществяване на общата търговска политика, Комисията незабавно проучва положението на съответната държава и действията, които държавата е предприела или би могла да предприеме в съответствие с разпоредбите на настоящия договор и чрез всички средства, които последната има на разположение. Комисията посочва какви мерки препоръчва на съответната държава да предприеме.

Ако действието, предприето от държавата-членка и мерките, предложени от Комисията не се окажат достатъчни за преодоляването на трудностите, които са възникнали или за които съществува опасност да възникнат, Комисията, след като се консултира с Комитета, посочен в член 114, препоръчва на Съвета да предостави взаимна помощ и подходящите методи за това.

Комисията информира редовно Съвета за текущото състояние на нещата и за тяхното развитие.

2. Съветът, след като приеме решение с квалифицирано мнозинство, предоставя взаимна помощ; той приема директиви или решения, предвиждащи условията и подробностите за тази помощ, която може да се осъществи под следните форми:

а) съгласувани действия в рамките на друга международна организация, към която държавата-членка би могла да се обърне;

b) предприемане на мерки, които са необходими за да предотвратят проблеми в търговията, когато изпадналата в затруднение държава прилага или въвежда количествени ограничения по отношение на трети страни;

с) предоставяне на ограничени по размер кредити от други държави-членки, след като бъде постигнато съгласие по условията за тях.

3. Ако взаимната помощ, препоръчана от Комисията, не бъде предоставена от Съвета или ако предоставената взаимна помощ и мерките, които са предприети са недостатъчни, Комисията дава разрешение на изпадналата в затруднение държава да предприеме защитни мерки, условията и подробностите на които определя Комисията.

Това разрешение може да бъде оттеглено и тези условия и подробности променени от Съвета, който приема решение с квалифицирано мнозинство.

4. При условията на член 122, алинея 6, този член престава да се прилага от началото на третия етап.


Член 120 (Art. 120) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@-i@)

1. В случай на внезапна криза в платежния баланс и при условие, че не бъде взето веднага решение по смисъла на член 119, алинея 2, съответната държава-членка може, като предпазна мярка, да приеме необходимите защитни мерки. Тези мерки трябва да предизвикват възможно най-малко затруднения във функционирането на общия пазар и по своя обхват не трябва да бъдат по-широки от точно необходимото за преодоляването на внезапно възникналите трудности.

2. Комисията и останалите държави-членки трябва да бъдат уведомени относно тези предпазни мерки не по-късно от момента на влизането им в сила. Комисията може да препоръча на Съвета предоставянето на взаимна помощ при условията на член 119.

3. След като Комисията представи мнение и бъде осъществено консултиране с визирания в член 114 Комитет, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да вземе решение съответната държава-членка да измени, спре или отмени посочените по-горе защитни мерки.

4. При условията на член 122, алинея 6, този член престава да се прилага от началото на третия етап.


Член 121 (Art. 121) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ j@)

1. Комисията и ЕВИ докладват на Съвета за осъществения напредък при изпълнението от страна на държавите-членки на техните задължения във връзка с осъществяването на Икономическия и валутен съюз. Тези доклади включват и преглед на съвместимостта на националното законодателство във всяка държава-членка, включително и на устава на нейната национална централна банка, с членове 108 и 109 от настоящия договор и с Устава на ЕСЦБ. Тези доклади, също така, разглеждат и постиженията във връзка с осъществяването на висока степен на трайно сближаване, като отчитат постиженията на всяка държава-членка в областта на следните критерии:

- постигане на висока степен на стабилност на цените; това става ясно, когато размерът на инфлацията се приближава в най-голяма степен до онзи в трите държави с най-добри постижения по отношение на стабилността на цените;

- устойчивост на финансовото състояние на държавата; това става ясно от постигането на държавен бюджет без прекомерен дефицит, което се определя в съответствие с член 104, алинея 6;

- спазване на нормалните граници на отклонение, в съответствие с Механизма на обменните курсове на Европейската валутна система, в продължение на най-малко две години, без да е осъществявано девалвиране спрямо националната валута на която и да е от останалите държави-членки;

- постигнатото от страна на държавите-членки трайно сближаване и трайно участие в Механизма на обменните курсове на Европейската валутна система, което намира отражение в размера на лихвените проценти в дългосрочен аспект.

Споменатите в тази алинея четири критерия и съответните срокове, в продължение на които те трябва да бъдат спазвани, са изяснени с повече подробности в Протокол, който е приложен към настоящия договор. Докладите на Комисията и на ЕВИ вземат също предвид развитието на ЕКЮ, резултатите от интеграцията на пазарите, положението и тенденциите за развитие по отношение на текущия платежен баланс и изследванията във връзка с развитието на единичната стойност на работната сила, както и други ценови индекси.

2. Въз основа на тези доклади, Съветът, като приема решение с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията, прави оценка:

- дали всяка държава-членка изпълнява необходимите условия за въвеждането на единна валута;

- дали болшинството от държавите-членки изпълнява необходимите условия за въвеждането на единна валута и представя във вид на препоръки своите констатации на Съвета, заседаващ на равнище държавни и правителствени ръководители. Извършва се също и консултация с Европейският парламент, който изпраща своето мнение на Съвета, заседаващ на равнище държавни и правителствени ръководители.

3. Като взема предвид посочените в алинея 1 доклади и визираното в алинея 2 мнение на Европейския парламент, Съветът, който заседава на равнище държавни и правителствени ръководители, с квалифицирано мнозинство и не по-късно от 31 декември 1996 година:

- взема решение, въз основа на визираните в алинея 2 препоръките на Съвета, дали повечето от държавите-членки отговарят на необходимите условия за въвеждане на единна валута;

- взема решение дали е уместно Общността да встъпи в третия етап,

и ако това е така,

- определя датата на началото на третия етап.

4. Ако до края на 1997 година датата на началото на третия етап не е била определена, третият етап започва на 1 януари 1999 година. Преди 1 юли 1998 година Съветът, който заседава на равнище държавни и правителствени ръководители, след повтаряне на предвидената в алинеи 1 и 2 процедура, с изключение на второто тире на алинея 2, отчитайки предвидените в алинея 1 доклади и мнението на Европейския парламент, с квалифицирано мнозинство и въз основа на визираните в алинея 2 препоръки на Съвета, потвърждава кои държави-членки изпълняват необходимите условия за въвеждане на единна валута.


Член 122 (Art. 122) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ к@)

1. Ако е било взето решение за определяне на датата в съответствие с член 121, алинея 3, Съветът, въз основа на своите препоръки, посочени в член 121, алинея 2, с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията, взема решение дали някои от държавите-членки попадат в условията на изключение, в съответствие с разпоредбите на алинея 3 от този член и ако да, кои от тях. Тези държави-членки се посочват като "Държави-членки обект на изключение".

Ако Съветът е утвърдил съгласно член 121, алинея 4, държавите-членки, които отговарят на необходимите условия за въвеждане на единна валута, по отношение на онези държави-членки, които не отговарят на тези условия, се допуска изключение в съответствие с алинея 3 от този член. Тези държави-членки се посочват като "Държави-членки обект на изключение".

2. Поне веднъж на всеки две години или по искане на държава-членка обект на изключение, Комисията и ЕЦБ внасят доклад до Съвета, в съответствие с процедурата, предвидена в член 121, алинея 1. След консултиране с Европейския парламент и след обсъждане в Съвета, който заседава на равнище държавни и правителствени ръководители, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, решава кои държави-членки обект на изключение отговарят на необходимите условия, изложени в определените в член 121, алинея 1, критерии и отменя изключенията по отношение на тези държави-членки.

3. Предвиденото в алинея 1 изключение означава, че следните членове не се прилагат по отношение на съответните държави-членки: членове 104, алинеи 9 и 11, 105, алинеи 1, 2, 3 и 5, 106, 110, 111 и член 112, алинея 2, буква b). Изключването на тази държава-членка и нейната национална централна банка от осъществяване на правата и изпълнение на задълженията, възникващи в рамките на ЕСЦБ, е предвидено в Глава IX от Устава на ЕСЦБ.

4. В членове 105, алинеи 1, 2 и 3, 106, 110, 111 и 112, алинея 2, буква b) "Държави-членки" следва да се разбира като Държави-членки непопадащи в обхвата на изключение.

5. Правото на гласуване на държавите-членки обект на изключение се преустановява временно, що се отнася до онези решения на Съвета, които се приемат въз основа на членовете на настоящия договор, изброени в алинея 3. В този случай, като изключение от разпоредбите на членове 205 и 250, алинея 1, квалифицираното мнозинство се определя на две трети от гласовете на представителите на държавите-членки които не са обект на изключение, разпределени в съответствие с член 205, алинея 2, и единодушието на тези държави-членки е необходимо за всеки изискващ единодушие акт.

6. Членове 119 и 120 продължават да се прилагат по отношение на държава-членка обект на изключение. Член 122 (предишен член 109 к)

1. Ако е било взето решение за определяне на датата в съответствие с член 121, алинея 3, Съветът, въз основа на своите препоръки, посочени в член 121, алинея 2, с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията, взема решение дали някои от държавите-членки попадат в условията на изключение, в съответствие с разпоредбите на алинея 3 от този член и ако да, кои от тях. Тези държави-членки се посочват като "Държави-членки обект на изключение".

Ако Съветът е утвърдил съгласно член 121, алинея 4, държавите-членки, които отговарят на необходимите условия за въвеждане на единна валута, по отношение на онези държави-членки, които не отговарят на тези условия, се допуска изключение в съответствие с алинея 3 от този член. Тези държави-членки се посочват като "Държави-членки обект на изключение".

2. Поне веднъж на всеки две години или по искане на държава-членка обект на изключение, Комисията и ЕЦБ внасят доклад до Съвета, в съответствие с процедурата, предвидена в член 121, алинея 1. След консултиране с Европейския парламент и след обсъждане в Съвета, който заседава на равнище държавни и правителствени ръководители, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, решава кои държави-членки обект на изключение отговарят на необходимите условия, изложени в определените в член 121, алинея 1, критерии и отменя изключенията по отношение на тези държави-членки.

3. Предвиденото в алинея 1 изключение означава, че следните членове не се прилагат по отношение на съответните държави-членки: членове 104, алинеи 9 и 11, 105, алинеи 1, 2, 3 и 5, 106, 110, 111 и член 112, алинея 2, буква b). Изключването на тази държава-членка и нейната национална централна банка от осъществяване на правата и изпълнение на задълженията, възникващи в рамките на ЕСЦБ, е предвидено в Глава IX от Устава на ЕСЦБ.

4. В членове 105, алинеи 1, 2 и 3, 106, 110, 111 и 112, алинея 2, буква b) "Държави-членки" следва да се разбира като Държави-членки непопадащи в обхвата на изключение.

5. Правото на гласуване на държавите-членки обект на изключение се преустановява временно, що се отнася до онези решения на Съвета, които се приемат въз основа на членовете на настоящия договор, изброени в алинея 3. В този случай, като изключение от разпоредбите на членове 205 и 250, алинея 1, квалифицираното мнозинство се определя на две трети от гласовете на представителите на държавите-членки които не са обект на изключение, разпределени в съответствие с член 205, алинея 2, и единодушието на тези държави-членки е необходимо за всеки изискващ единодушие акт.

6. Членове 119 и 120 продължават да се прилагат по отношение на държава-членка обект на изключение.


Член 123 (Art. 123) (предишен #8318#270461#2355578#0#член 109@ L@)

1. Веднага след като в съответствие с член 121, алинея 3 е било взето решение относно датата на началото на третия етап или, в случай на нужда, веднага след 1 юли 1998 година:

- Съветът приема разпоредбите, посочени в член 107, алинея 6;

- правителствата на държавите-членки които не са обект на изключение назначават, в съответствие с предвидената в член 50 от Устава на ЕСЦБ процедура, Председателя, Заместник-председателя и останалите членове на съвета на гуверньорите на ЕЦБ. Ако има държави-членки обект на изключение, броят на членовете на съвета на гуверньорите на ЕЦБ може да бъде по-малък отколкото предвидения в член 11.1 от Устава на ЕСЦБ, но при никакви обстоятелства не може да бъде по-малък от четирима.

Веднага след назначаването на съвета на гуверньорите се създават ЕСЦБ и ЕЦБ, които се подготвят за пълното поемане на своите функции, както това е описано в настоящия договор и в Устава на ЕСЦБ. Осъществяването на техните правомощия в пълна степен започва от първия ден на третия етап.

2. Веднага след създаването на ЕЦБ, тя, ако това е необходимо, поема функциите на ЕВИ. ЕВИ навлиза в етап на ликвидация след създаването на ЕЦБ; подробностите във връзка с ликвидацията са изложени в Устава на ЕВИ.

3. Ако и докато има държави-членки обект на изключение, без да се вреди на разпоредбите на член 107, алинея 3 от настоящия договор, като трети орган за вземане на решение на ЕЦБ се създава Общ съвет на ЕЦБ, предвиден в член 45 от Устава на ЕСЦБ.

4. В деня на влизане в сила на третия етап, Съветът, като се произнася с единодушие на държавите-членки които не са обект на изключение, по предложение на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ, приема окончателните обменни курсове, в съответствие с които техните валути ще бъдат неотменяемо фиксирани, както и неотменяемо фиксираният курс, при който техните валути ще бъдат заменени с ЕКЮ, и ЕКЮ ще стане самостоятелна валута в пълния смисъл на думата. Тази мярка сама по себе си не изменя външния обменен курс на ЕКЮ. Съветът, в съответствие със същата процедура, приема и други мерки, необходими за бързото въвеждане на ЕКЮ като единна валута на тези държави-членки.

5. Ако в съответствие с процедурата, предвидена в член 122, алинея 2, бъде решено да се отмени някое изключение, Съветът, като се произнася с единодушието на държавите-членки които не са обект на изключение и на заинтересованата държава-членка, по предложение на Комисията и след като се консултира с ЕЦБ, приема обменния курс, при който валутата на съответната държава-членка ще бъда заменена с ЕКЮ и предприема други мерки, необходими за въвеждането на ЕКЮ като единна валута в съответната държава-членка.


Член 124 (Art. 124) (предишен член 109 m)

1. До началото на третия етап, всяка държава-членка е длъжна да счита своята валутна политика като проблем от общ интерес. Изпълнявайки това си задължение, държавите-членки отчитат опита, натрупан благодарение на сътрудничеството в рамките на Европейската валутна система(ЕВС)и на развитието на ЕКЮ, като зачитат съществуващите в тази област компетенции.

2. От началото на третия етап и докато някоя държавата-членка е обект на изключение, алинея 1 се прилага по аналогия по отношение на валутната политиката на тази държава-членка.


Дял осми.
ЗАЕТОСТ

Член 125 (Art. 125) (предишен член 109 n)

Държавите-членки и Общността се стараят, съгласно разпоредбите на този дял, да изработят координирана стратегия за заетостта и, в частност, да способстват за увеличаването на числото на квалифицираната работна сила, обучена и поддаваща се на адаптиране, а също така и за създаването на трудови борси, годни да реагират бързо на икономическите промени, с оглед на бързо постигане на целите, изтъкнати в #8318#270461#2355471#0#член 2@ на договора за Европейски съюз@ и в член 2 на настоящия договор.


Член 126 (Art. 126) (предишен член 109 о)

1. Държавите-членки, посредством политиката на всяка една от тях в областта на заетостта, допринасят за осъществяването на упоменатите в член 125 цели, съгласно главните направления на икономическата политика на всяка Държава-членка и на Общността, приети съгласно член 99 алинея 2.

2. Държавите-членки, като се съобразяват с различния национален опит свързан с отговорностите в областта на управлението и на работната сила, разглеждат увеличаването на заетостта като въпрос от общ интерес и в рамките на Съвета съгласуват своите действия в това отношение съобразно разпоредбите на член 128.


Член 127 (Art. 127) (предишен член 109 р)

1. Общността допринася за достигането на високо ниво на заетост като насърчава сътрудничеството между Държавите-членки, като подкрепя и, при необходимост, като допълва техните дейности. Като прави това, тя се съобразява напълно с компетенциите на Държавите-членки в тази област.

2. Целта състояща се в достигане на високо ниво на заетост е взета под внимание в дефиницията и в привеждането в действие на политиката и дейността на Общността.


Член 128 (Art. 128) (предишен член 109 q)

1. Всяка година, Европейският съвет разглежда положението на заетостта в Общността и на базата на съвместен годишен доклад на Съвета и Комисията, прави заключения по този въпрос.

2. На базата на заключенията на Европейския съвет, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, с Икономическия и социален комитет, с Комитета на регионите и с Комитета по заетостта, упоменат в член 130, изготвя всяка година водещи насоки, които Държавите-членки отразяват в политиката на заетост на всяка от тях. Тези водещи насоки са съвместими с главните направления приети съгласно член 99 алинея 2.

3. Всяка Държава-членка предава на Съвета и на Комисията годишен доклад за основните мерки взети от нея за привеждане в действие на политиката на заетост, в светлината на главните направления упоменати в алинея 2.

4. На базата на докладите, упоменати в параграф 3, и след като е взето становището на Комитета по заетостта, Съветът извършва всяка година, в светлината на водещите насоки, проучване относно привеждането в действие на политиката на заетост на всяка Държава-членка. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, може, ако след проучването счита това за целесъобразно, да отправи препоръки към Държавите-членки.

5. На базата на резултатите от това проучване, Съветът и Комисията изпращат на Европейския съвет общ годишен доклад относно положението на заетостта в Общността и привеждането в действие на водещите насоки в областта на заетостта.


Член 129 (Art. 129) (предишен член 109 r)

Съветът, като се произнася съгласно процедурата упомената в член 251 и след консултация с Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, може да одобри насърчаващи сътрудничеството между Държавите-членки дейности и да подкрепи тяхната дейност в областта на заетостта посредством инициативи, целящи развитието на обмена на информация и на по-добрия опит, като извършва сравнителни анализи и дава съвети, способства за увеличаване на новаторските подходи, оценява опита, в частност, като използва пилотни проекти.

Тези мерки не съдържат сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на Държавите-членки.


Член 130 (Art. 130) (предишен член 109 s)

Съветът, след консултация с Европейския парламент, учредява Комитет по заетостта, с цел да способства за координиране между Държавите-членки на насоките в политиката в областта на заетостта и трудовата борса на всяка една от тях, който Комитет има консултативен характер. Комитетът има за задача:

- да следи развитието на положението на заетостта и на политиката на заетост във всяка от Държавите-членки

- без да се вреди на разпоредбите на член 207, да взема становище по молба на Съвета или на Комисията или по собствена инициатива и да допринася за подготвянето на обсъжданията на Съвета упоменати в член 128.

При изпълнението на своя мандат, Комитетът прави допитвания до социалните партньори.

Държавите-членки и Комисията назначават, всяка от тях, двама члена на комитета.


Дял девети.
ОБЩА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

Член 131 (Art. 131) (предишен член 110)

Чрез създаването на митнически съюз помежду си, държавите-членки имат за цел да допринесат в името на общия интерес за хармоничното развитие на световната търговия, постепенната отмяна на ограниченията върху международната търговия и за намаляването на митническите бариери.

Общата търговска политика отчита благоприятния ефект, който премахването на митата между държавите-членки може да има за увеличаване на конкурентноспособността на предприятията от тези държави.


Член 132 (Art. 132) (предишен #8318#270461#2355581#0#член 112@@ )

1. Без да се вреди на задълженията, поети от държавите-членки в рамките на други международни организации, държавите-членки постепенно хармонизират техните разпоредби, регламентиращи предоставянето на субсидии за износа в трети страни, доколкото това е необходимо за да се гарантира отсъствието на нарушаване на конкуренцията между предприятията в Общността.

По предложение на Комисията, Съветът приема с квалифицирано мнозинство необходимите за тази цел директиви.

2. Предходните разпоредби не се прилагат по отношение на връщането на събраните мита или такси с еквивалентен ефект, нито по отношение на връщането на косвени данъци, включително данък оборот, акцизи и други косвени данъци, с които се облагат стоките при износ от държава-членка в трета страна, доколкото размера на връщаните суми не превишава размера на налозите, налагани пряко или непряко върху изнасяните стоки.


Член 133 (Art. 133) (предишен #8318#270461#2355582#0#член 113@@)

1. Общата търговска политика се основава на единни принципи, в частност що се отнася до промените в размера на тарифите, сключването на търговски и тарифни споразумения, постигането на единство по отношение на мерките за либерализация, експортната политика и мерките за търговска защита, като например онези, които се предприемат в случай на дъмпинг или на субсидии.

2. Комисията внася предложения в Съвета във връзка с прилагането на общата търговска политика.

3. Когато е необходимо да се водят преговори за сключване на споразумения с една или повече държави или международни организации, Комисията отправя препоръки до Съвета, който разрешава на Комисията да започне необходимите преговори.

Комисията осъществява тези преговори като провежда консултации със специален комитет, назначен от Съвета за да подпомага Комисията при осъществяването на тази задача, и в рамките на директивите, които е възможно Съветът да адресира до нея. Съответните разпоредби на член 300 се прилагат.

4. При упражняване на предоставени му от този член компетенции, Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

5. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, може да разшири прилагането на алинеи от 1 до 4 в полза на преговорите и международните договори в областта на услугите и правата на интелектуална собственост, доколкото те не са визирани в тези алинеи.


Член 134 (Art. 134) (предишен член 115)

За да се гарантира изпълнението на предприетите, в съответствие с настоящия договор, от която и да е държава-членка мерки във връзка с търговската политика да не бъде възпрепятствано чрез отклонения на търговския поток, или когато различията между тези мерки предизвикват икономически затруднения в една или повече държави, Комисията препоръчва методите, чрез които държавите-членки пристъпват към необходимото сътрудничество. При неуспех, Комисията може да разреши на държавите-членки да предприемат необходимите защитни мерки, условията и подробностите на които тя определя.

При спешни случаи, държавите-членки отправят до Комисията молба за разрешение сами да предприемат необходимите мерки, като Комисията се произнася във възможно най-кратък срок; заинтересованите държави-членки уведомяват останалите държави-членки относно тези мерки. По всяко време Комисията може да реши, че съответната държава-членка е длъжна да измени или отмени въпросните мерки.

При избора на мерки, приоритет се отдава на онези, които причиняват възможно най-малко смущения във функционирането на общия пазар.


Дял десети.
МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 135 (Art. 135) (предишен член 116)

В рамките на приложното поле на настоящия договор, Съветът, като се произнася съгласно предвидената в член 251 процедура, приема мерки за засилване на митническото сътрудничество между държавите-членки, както и между тях и Комисията. Тези мерки нямат отношение, нито към прилагането на разпоредбите на националното наказателно право, нито към правораздавателната система в държавите-членки.


Дял единадесети.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И МЛАДЕЖ

Глава първа.
СОЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 136 (Art. 136) (предишен #8318#270461#2355586#0#член 117@@)

Общността и Държавите-членки, съзнаващи основните социални права, като тези изложени в Европейската социална харта подписана в Торино на 18 Октомври 1961 и в Хартата на Общността за Основните социални права на трудещите се от 1989, имат за цел увеличаването на заетостта, подобряването на жизнените и трудови условия, така че да дадат възможност за сближаването им и в същото време да осигурят тяхното подобрение, адекватна социална защита, социален диалог, развитие на човешките ресурси, което позволява високо и трайно ниво на заетост и провеждането на борбата против случаите на социално отхвърляне.

За тази цел, Общността и Държавите-членки привеждат в действие мерки, съобразени с различията в националния опит на Държавите-членки, в частност в областта на конвенционалните взаимоотношения, както и с необходимостта да се запази конкурентно-способността на икономиката на Общността.

Те считат, че такова развитие няма да произтече единствено от функционирането на общия пазар, който ще подпомогне сближаването на социалните уредби, а също и от предвидените в настоящия договор процедури и сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби.


Член 137 (Art. 137) (предишен член 118)

1. Предвид осъществяването на целите упоменати в член 136, Общността поддържа и допълва действията на Държавите-членки в следните области:

- подобряване, в частност, на работната среда, за да се защитят здравето и безопасността на трудещите се,

- условията на работа,

- информиране и допитване до трудещите се,

- приобщаване на отхвърлените от трудовата борса лица, без да се вреди на разпоредбите на член 150,

- равенство между мъже и жени относно шансовете им на трудовата борса и заплащането на труда им.

2. За тази цел, Съветът, чрез директиви, като има предвид условията и техническите регламентации, които съществуват във всяка Държава-членка, може да приеме минимални предписания, прилагани прогресивно. В тези директиви ще се избягва налагането на административни, финансови и правни изисквания, които биха попречили на създаването и развитието на малките и средни предприятия.

Съветът се произнася съгласно процедурата на член 251, след консултация с Икономическия и социален комитет.

Съветът, като се произнася съгласно горната процедура, може да приеме окуражаващи сътрудничеството между Държавите-членки мерки, като прибягва до инициативи, които имат за цел подобряването на познанията, развитието на обмена на информация и на по-добрия опит, увеличаването на новаторския подход и оценката на опита с цел да се води борба със социалното отхвърляне.

3. Все пак, Съветът, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, се произнася с единодушие в следните области:

- социалната осигуровка и социалната защита на трудещите се;

- защитата на трудещите се в случай на прекратяване на трудовия договор;

- представителството и колективната защита на интересите на работниците и служителите и работодателите, в това число и съвместното управление, при условията на алинея 6;

- условията на работа на поданиците на трети страни редовно пребиваващи на територията на Общността;

- финансовите участия, които целят увеличаването на заетостта и създаването на работни места, без да се вреди на разпоредбите отнасящи се до Социалния фонд.

4. Една Държава-членка може да повери на социалните партньори, по тяхна обща молба, привеждането в действие на директивите приети по силата на алинеи 2 и 3.

В този случай, тя се уверява, че най-късно на датата на която съдържанието на една директива трябва да бъде пренесено в националната правна уредба съгласно член 249, социалните партньори, чрез постигане на съгласие, са създали нужните за това разпоредби, като съответната Държава-членка трябва да приеме необходимите разпоредби, които да й позволяват да бъде постоянно в състояние да гарантира наложените от тази директива резултати.

5. Приетите по силата на този член разпоредби не могат да попречат на една Държава-членка да запази или установи по-стриктни мерки на закрила, съвместими с настоящия договор.

6. Разпоредбите на този член не се прилагат, нито по отношение на възнагражденията, нито по отношение на правото на сдружение, нито по отношение на правото на стачка, нито по отношение на правото на локаут.


Член 138 (Art. 138) (предишен член 118 А)

1. Комисията има за задача да стимулира и развива допитването до социалните партньори на ниво Общността и взема всички необходими мерки за улесняване на диалога между тях, като съблюдава да има равновесие в подкрепата й към страните.

2. За тази цел, Комисията, преди да представи предложения в областта на социалната политика, се допитва до социалните партньори за определянето на възможната насока на действията на Общността.

3. Ако след това допитване Комисията прецени, че някое действие на Общността е желателно, тя прави допитване до социалните партньори относно съдържанието на предвижданото от нея предложение. Социалните партньори, според случая, предават на Комисията мнение или препоръка.

4. По повод това допитване, социалните партньори могат да информират Комисията за тяхното желание да сложат начало на предвидената в член 139 процедура. Продължителността на процедурата не може да надхвърли девет месеца, освен ако решението за продължаване е постигнато по взаимно съгласие на социалните партньори и Комисията.


Член 139 (Art. 139) (предишен член 118 В)

1. Диалогът между социалните партньори на ниво Общността може да доведе, ако тези последните желаят това, до конвенционални отношения, в това число и споразумения.

2. Привеждането в действие на сключените на ниво Общността споразумения се осъществява или според процедурите и съответните методи на социалните партньори и Държавите-членки, или, в областите по член 137, по обща молба на договарящите се страни, чрез решение на Съвета по предложение на Комисията.

Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство, освен в случай, когато въпросното споразумение съдържа една или повече разпоредби относно някоя от упоменатите в член 137, алинея 3 области, като в този случай той се произнася с единодушие.


Член 140 (Art. 140) (предишен член 118 С)

Предвид осъществяването на целите упоменати в член 136 и без да се вреди на другите разпоредби на настоящия договор, Комисията насърчава сътрудничеството между Държавите-членки и улеснява координирането на техните действия в областите на социалната политика по тази глава, в частност по въпросите които засягат:

- заетостта;

- трудовото право и условията на работа;

- професионалното обучение и професионалното усъвършенстване;

- социалната осигуровка;

- предотвратяването на трудовите злополуки и професионалните заболявания;

- трудовата хигиена;

- правото на сдружаване и колективните споразумения между работодатели и работници.

За тази цел, Комисията действа в тесен контакт с Държавите-членки, като извършва проучвания, дава мнения и организира консултации, както относно проблемите поставени на национално ниво, така и относно тези засягащи международните организации.

Преди да изрази мненията предвидени от този член, Комисията се консултира с Икономическия и социален комитет.


Член 141 (Art. 141) (предишен член 119)

1. Всяка Държава-членка осигурява прилагането на принципа на равенство на възнагражденията между трудещите се от мъжки и женски пол за равен труд или за труд с равна стойност.

2. За прилагането на този член, под възнаграждение се разбира минималната или обичайната средна работна заплата и всички други допълнителни облаги, платени директно или индиректно, в брой или в натура, от работодателя на работника или служителя по повод заетостта на последния.

Равенството на възнагражденията, без дискриминация основана на пола, предполага:

a) присъденото за еднакъв труд възнаграждение платено за извършена работа да бъде основано на базата на еднаква мерна единица,

b) присъденото за труд платен според времетраенето му възнаграждение да бъде идентично за еднакво работно място.

3. Съветът, като се произнася според процедурата упомената в член 251 и след консултация с Икономическия и социален комитет, приема мерки, които целят да осигурят прилагането на принципа на равенство на шансовете и на равенство на възнаграждението между жените и мъжете в областите на заетостта и труда, в това число и на принципа на равенство на възнаграждението за равен труд или за труд с равна стойност.

4. За конкретното гарантиране в професионалния живот на пълно равенство между мъже и жени, принципът на равенство на възнаграждението не пречи една Държава-членка да запази или приеме мерки, предвиждащи специфични облаги предназначени да улеснят извършването на професионална дейност от по-слабо представения пол или да предотвратят или компенсират неизгодно положение в професионалната кариера.


Член 142 (Art. 142) (предишен член 119 А)

Държавите-членки се стараят да запазят съществуващата еквивалентност на техните разпоредби относно платения отпуск.


Член 143 (Art. 143) (предишен член 120)

Всяка година Комисията представя доклад върху развитието в осъществяването на целите упоменати в член 136, в това число и демографската обстановка в Общността. Тя предава този доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет.

Европейският парламент може да покани Комисията да подготви доклади относно специфични проблеми засягащи социалното положение.


Член 144 (Art. 144) (предишен член 121)

Съветът, като се произнася с единодушие и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, може да възложи на Комисията задачи във връзка с прилагането на общи мерки, и в частност що се отнася до социалното осигуряване на преселилите се работници и служители, предвидено в членове от 39 до 42 включително.


Член 145 (Art. 145) (предишен член 122)

Комисията включва в своя годишен доклад до Европейския парламент отделна глава във връзка с развитието на социалната сфера в Общността.

Европейският парламент може да покани Комисията да състави доклади относно специфични проблеми засягащи социалното положение.


Глава втора.
ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД

Член 146 (Art. 146) (предишен член 123)

С цел да се подобрят възможностите за заетост на работниците и служителите във вътрешния пазар и по този начин да се подпомогне повишаването на жизненото равнище, в съответствие с предвидените по-долу разпоредби, се създава Европейски социален фонд, чиято цел е да улесни наемането на работа, географската и професионалната мобилност на работниците и служителите в рамките на Общността, както и да улесни тяхната адаптация към промените в индустрията и към промените в областта на производствените системи, в частност посредством професионална квалификация и преквалификация.


Член 147 (Art. 147) (предишен член 124)

Фондът се управлява от Комисията.

При осъществяването на тази своя задача, Комисията се подпомага от Комитет, председателствуван от член на Комисията и съставен от представители на правителствата и синдикалните организации на работници и служители и работодатели.


Член 148 (Art. 148) (предишен #8318#270461#2355594#0#член 125@@)

Съветът, в съответствие с предвидената в член 251 процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, постановява решения по прилагането на разпоредбите относно Европейския социален фонд.


Глава трета.
ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И МЛАДЕЖ

Член 149 (Art. 149) (предишен #8318#270461#2355595#0#член 126@@)

1. Общността допринася за развитието на качествено образование посредством поощряването на сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, посредством подкрепа и допълване на техните действия, при пълно зачитане на отговорността на държавите-членки за съдържанието на учебната програма, за организацията на образователните системи и на тяхното културно и езиково разнообразие.

2. Действията на Общността имат за цел:

- да развиват европейското измерение на образованието, в частност посредством изучаване и разпространяване на езиците на държавите-членки;

- да поощряват мобилността на студенти и преподаватели, между другото посредством поощряването на академичното признаване на дипломите и периодите на обучение;

- да развиват сътрудничеството между образователните институции;

- да развиват обмяната на информация и опит във връзка с проблеми, които са общи за образователните системи на държавите-членки;

- да поощряват развитието на обмена на младежи и на обмена на специалисти от социалната и просветна сфера;

- да поощряват развитието на неприсъственото обучение.

3. Общността и държавите-членки подпомагат сътрудничеството с трети страни и компетентни в областта на образованието международни организации, и в частност със Съвета на Европа.

4. С цел да даде своя принос за постигането на посочените в този член цели, Съветът:

- като се произнася в съответствие с предвидената в член 251 процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите, приема мерки за стимулирането на тези процеси, с изключение на сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки;

- като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, отправя препоръки.


Член 150 (Art. 150) (предишен #8318#270461#2355596#0#член 127@@)

1. Общността провежда в областта на професионалната квалификация политика, която подкрепя и допълва действията на държавите-членки, като напълно зачита тяхната отговорността относно съдържанието и организацията на професионалната квалификация.

2. Действията на Общността имат за цел:

- да улесняват адаптирането към промените в индустрията, в частност посредством професионална квалификация и преквалификация;

- да подобряват първоначалната и последващата професионална квалификация, с оглед да улеснят професионалното интегриране на трудовата борса;

- да улесняват достъпа до професионална квалификация и поощряват мобилността на преподавателите и учащите се, и в частност на младите хора;

- да поощряват сътрудничеството в обучението между учебни заведения или школи за професионална квалификация и фирми;

- да развиват обмена на информация и опит по въпроси, които са общи за системите на обучение в държавите-членки.

3. Общността и държавите-членки подпомагат сътрудничеството с трети страни и международни организации компетентни в областта на професионалната квалификация.

4. Съветът, в съответствие с посочената в член 251 процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет и Комитета за регионите, приема мерки, които да съдействуват за постигането на посочените в този член цели, с изключение на сближаването на законови или подзаконови разпоредби на държавите-членки.


Дял дванадесети.
КУЛТУРА

Член 151 (Art. 151) (предишен #8318#270461#2355597#0#член 128@@)

1. Общността дава своя принос за разцвета на културата в държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално разнообразие и в същото време поставя на преден план общото културно наследство.

2. Действията на Общността имат за цел да поощряват сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, да подкрепят и допълват техните действия в следните области:

- подобряване и разпространяване на знанията за културата и историята на европейските народи;

- опазване и закрила на културното наследство от европейско значение;

- културен обмен с нетърговска цел;

- художествени и литературни произведения, включително и в аудиовизуалния сектор.

3. Общността и държавите-членки подкрепят сътрудничеството с трети страни и компетентни в областта на културата международни организации, и в частност със Съвета на Европа.

4. Общността отчита културните аспекти на своите действия в съответствие с други разпоредби от настоящия договор, в частност с цел да зачита и поощрява разнообразността на културата на държавите-членки.

5. С цел да допринесе за осъществяването на посочените в този член цели, Съветът:

- в съответствие с предвидената в член 251 процедура, след като се консултира с Комитета за регионите, приема поощряващи мерки, с изключение на сближаването на законови и подзаконови разпоредби на държавите-членки. Съветът се произнася с единодушие през времетраенето на предвидената в член 251 процедура;

- като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията, отправя препоръки.


Дял тринадесети.
ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

Член 152 (Art. 152) (предишен #8318#270461#2355598#0#член 129@@)

1. При определянето и осъществяването на всички насоки в политиката и действия на Общността се гарантира високо ниво на опазване на здравето на хората.

Действията на Общността, които допълват националната политика, са насочени към подобряване на общественото здраве, предотвратяване на болестите, на аномалиите при хората и на опасностите за общественото здраве. Тези действия включват, също така, и борбата против бичовете за общественото здраве, като подпомагат изследванията относно техните причини, предаване и предотвратяване, както и здравната култура и информация.

Общността допълва предприеманите от държавите-членки действия, с оглед на намаляване на вредните за здравето последици от наркотиците, в това число и посредством информация и превантивни мерки.

2. Общността поощрява сътрудничеството между държавите-членки във визираните от този член области и, при необходимост, подкрепя техните действия.

Държавите-членки, като поддържат връзка с Комисията, координират помежду си своите насоки в политиката и програми в посочените в алинея 1 области. Комисията може, в тесен контакт с държавите-членки, да поеме всякаква полезна инициатива за поощряването на тази координация.

3. Общността и държавите-членки подпомагат сътрудничеството с трети държави и компетентните в областта на общественото здраве международни организации.

4. За да допринесе за постигането на предвидените в този член цели, Съветът, като се произнася в съответствие с предвидена в член 251 процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите, приема:

а) мерки, определящи високи норми на сигурност и качество на човешките органи и органични материи, на кръвта и производните й продукти; тези мерки не могат да попречат на държавите-членки да запазят или въведат по-стриктни предпазни мерки;

b) по изключение от член 37, мерки от ветеринарната и фитосанитарната област, които имат за пряка цел опазването на общественото здраве;

с) поощряващи действия, които целят опазването и подобряването на общественото здраве, с изключение на всякакво сближаване на законови и подзаконови разпоредби на държавите-членки.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може, също така, да отправи препоръки относно изложените в този член цели.

5. Действията на Общността в областта на опазването на общественото здраве са изцяло съобразени с отговорностите, които държавите-членки носят относно организацията и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. В частност, визираните в алинея 4, точка а), мерки не вредят на националните разпоредби относно даряването на органи и кръв или на тяхното използване за медицински цели.


Дял четиринадесети.
ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Член 153 (Art. 153) (предишен #8318#270461#2355598#0#член 129@-а@)

1. С цел да подкрепя интересите на потребителите и да осигури висока степен на закрила на потребителите, Общността дава своя принос за опазването на общественото здраве, на сигурността и на икономическите интереси на потребителите, както и за развитието на тяхното право да бъдат информирани, на образованост и на сдружаване с цел защита на техните интереси.

2. Изискванията относно закрилата на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на останалите насоки в политиката и действия на Общността.

3. Общността дава своя принос за осъществяването на визираните в алинея 1 цели посредством:

а) мерки, приети в съответствие с член 95, в рамките на осъществяването на вътрешния пазар;

b) мерки, които подкрепят и допълват следваната от държавите-членки политика, и които осигуряват нейната дълготрайност.

4. Съветът, като се произнася в съответствие с предвидена в член 251 процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема посочените в алинея 3, буква b), мерки.

5. Предприетите в съответствие с алинея 4 мерки не са пречка за която и да е държава-членка да запази или да въведе по-строги мерки на закрила. Тези мерки трябва да бъдат съвместими с настоящия договор. Комисията трябва да бъде уведомена за тях чрез нотификация.


Дял петнадесети.
ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ МРЕЖИ

Член 154 (Art. 154) (предишен #8318#270461#2355598#0#член 129@ b@)

1. За да се подпомогне постигането на целите, посочени в членове 14 и 158, и за да се даде възможност на гражданите на Съюза, на участниците в икономиката и на регионалните и местни общности да се възползуват изцяло от произтичащите от създаването на територия без вътрешни граници предимства, Общността дава своя принос за изграждането и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, телекомуникациите и енергийната инфраструктура.

2. Действията на Общността, предприети в рамките на една система на отворени и конкурентноспособни пазари, имат за цел поощряването на взаимовръзката и възможността за взаимното използуване на националните мрежи, а също така и на достъпа до тези мрежи. В частност, те отчитат необходимостта от свързването на островните, тези без излаз на море и периферните региони, с централните региони на Общността.


Член 155 (Art. 155) (предишен #8318#270461#2355598#0#член 129@-с@)

1. С оглед да бъдат постигнати целите, предвидени в член 154, Общността:

- изготвя поредица от насоки, обхващащи целите, приоритетите и най-общите черти на мерките, предвидени в областта на трансевропейските мрежи; тези насоки определят проектите от общ интерес;

- привежда в изпълнение всякакви мерки, които биха могли да се окажат необходими за осигуряването на възможността за взаимно използуване на мрежите, и в частност за сближаване в областта на техническата стандартизация;

- може да подкрепи проекти от общ интерес поддържани от държавите-членки, които са определени в рамките на предвидените в тире първо насоки, и в частност, посредством осъществяването на проучвания относно възможностите за осъществяване на проекта, поемане на гаранции по заеми или субсидии за изплащане на лихви; Общността може, също така, да даде своя принос при финансирането, в държавите-членки, на специфични проекти в областта на транспортната инфраструктура посредством Фонда за единство, създаден съгласно член 161.

Дейностите, предприемани от Общността, отчитат и потенциалната икономическа жизнеспособност на проектите.

2. Държавите-членки, като поддържат връзка с Комисията, координират помежду си насоките в политиката на национално равнище, които могат да има важно значение за постигането на посочените в член 154 цели. Комисията може, в тясно сътрудничество с държавите-членки, да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация.

3. Общността може да реши да сътрудничи с трети страни, с цел да поощри изпълнението на проектите от общ интерес и да осигури възможност за взаимното използуване на мрежите.


Член 156 (Art. 156) (предишен #8318#270461#2355598#0#член 129@ d@)

Предвидените в член 155, алинея 1, насоки и други мерки се приемат от Съвета, който се произнася в съответствие с посочената в член 251 процедура, след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите.

Насоките и проектите от общ интерес, които се отнасят до територията на някоя държава-членка, изискват одобрението на съответната държава-членка.


Дял шестнадесети.
ИНДУСТРИЯ

Член 157 (Art. 157) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@@)

1. Общността и държавите-членки гарантират съществуването на необходимите за конкурентноспособността на индустрията в Общността условия.

За тази цел, в съответствие със системата на отворени и конкурентноспособни пазари, тяхното действие е насочено към:

- ускоряване на приспособяването на индустрията към структурните промени;

- поощряване на благоприятна за инициативността и за развитието на предприятия в рамките на Общността среда, и в частност на малките и средни предприятия;

- поощряване на благоприятна за сътрудничество между предприятията среда;

- подпомагане на по-доброто използуване на индустриалния потенциал на насоките в политиката на иновации, на научни изследвания и на технологично развитие на държавите-членки.

2. Държавите-членки се консултират взаимно, като поддържат връзка с Комисията и, когато е необходимо, координират своите действия. Комисията може да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на тази координация.

3. Общността допринася за осъществяването на предвидените в алинея 1 цели посредством политиката и дейностите, които тя следва в съответствие с останалите разпоредби на настоящия договор. Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, може да приеме специфични мерки за подкрепа на предприетите в държавите-членки действия за осъществяване на предвидените в алинея 1 цели.

Този дял не представлява основа за въвеждането, от страна на Общността, на каквато и да е мярка, която би могла да доведе до нарушаване на конкуренцията.


Дял седемнадесети.
ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО ЕДИНСТВО

Член 158 (Art. 158) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@-а@)

С оглед да подпомогне цялостното си хармонично развитие, Общността разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на икономическото и социалното единство в нея.

В частност, Общността има за цел да бъдат намалени разликите в нивото на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагоприятствуваните региони или острови, в това число и селските райони.


Член 159 (Art. 159) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ b@)

Държавите-членки осъществяват своята икономическа политика и я координират по такъв начин, че да постигнат целите, предвидени в член 158. Формулирането и прилагането на насоките в политиката и дейностите на Общността, както и осъществяването на вътрешния пазар са съобразени с предвидените в член 158 цели и участват в тяхното осъществяване. Общността, също така, подкрепя осъществяването на тези цели чрез действията, които предприема посредством структурните фондове (Европейски фонд за ръководство и обезпечаване на селското стопанство, отдел "ръководство"; Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие), Европейската инвестиционна банка и други съществуващи финансови източници.

Комисията внася доклад в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, на всеки три години, относно осъществения напредък в реализирането на икономическото и социално единство и относно начина, по който различните средства, предвидени в този член, са допринесли за него. Този доклад, ако е необходимо, се придружава от подходящи предложения.

Ако се окажат необходими специфични действия извън рамките на тези фондове и без да се засягат мерките, определени в рамките на другите насоки в политиката на Общността, тези действия могат да бъдат постановени от Съвета, който се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета за регионите.


Член 160 (Art. 160) (предишен член 130-с)

Европейският фонд за регионално развитие е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в Общността посредством участие в развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие изостава, и в преобразуването на производството в регионите със западаща индустрия.


Член 161 (Art. 161) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ d@)

Без да се вреди на член 162, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията, след като получи одобрително становище на Европейския парламент и се консултира с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите, определя задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, като това може да включва и групирането на фондовете. Съветът, като се произнася в съответствие със същата процедура, определя и приложимите спрямо фондовете общи правила, разпоредбите, необходими за гарантирането на тяхната ефективност и взаимната им координация, както и координирането им с други източници на финансиране.

Съветът, в съответствие със същата процедура, образува Фонд за единство, който предоставя финансова помощ за проекти в областта на околната среда и на трансевропейските мрежи, относно транспортната инфраструктура.


Член 162 (Art. 162) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@-e@)

Решенията по прилагането, отнасящи се до Европейския фонд за регионално развитие, се вземат от Съвета в съответствие с предвидената в член 251 процедура, след консултиране с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите.

Що се отнася до Европейския фонд за ръководство и обезпечаване на селското стопанство, отдел "ръководство" и на Европейския социален фонд, член 37 и член 148 продължават, съответно, да се прилагат.


Дял осемнадесети.
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕXНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ

Член 163 (Art. 163) (предишен член 130 f)

1. Общността има за цел да укрепва научния и технологичен потенциал на индустрията в Общността и да съдействува за нейната по-голяма конкурентноспособност в международен аспект, като в същото време се развиват всички научни изследвания в други области, които се считат за необходими в съответствие с останалите глави от настоящия договор.

2. За тази цел тя поощрява в рамките на цялата Общност предприятията, включително малките и средните, научноизследователските центрове и университетите, при техните дейности в областта на висококачествените научни изследвания и технологично развитие; тя подкрепя усилията им да си сътрудничат помежду си, като има за цел най-вече да осигури възможност предприятията да използуват изцяло потенциала на вътрешния пазар, в частност посредством осъществяването на национални обществени поръчки, определянето на общи стандарти и премахването на правните и финансови пречки пред това сътрудничество.

3. Всички дейности на Общността в съответствие с настоящия договор, включително демонстрациите в областта на научните изследвания и технологичното развитие, се решават и осъществяват в съответствие с разпоредбите на този дял.


Член 164 (Art. 164) (предишен член 130-g)

В стремежа си за достигане на тези цели, Общността осъществява следните дейности, които допълват дейността на държавите-членки:

а) осъществяване на програми за научни изследвания, технологично развитие и начинания с демонстративна цел, като се поощрява сътрудничеството с и между предприятията, научните центрове и университетите;

b) поощряване на сътрудничеството в областта на научните изследвания, технологичното развитие и начинанията с демонстративна цел на Общността с трети страни и международни организации;

с) разпространяване и оптимизиране на резултатите от осъществяването на научните изследвания, технологичното развитие и начинанията с демонстративна цел на Общността;

d) поощряване на обучението и мобилността на занимаващите се с научни изследвания в Общността.


Член 165 (Art. 165) (предишен член 130 h)

1. Общността и държавите-членки координират своите дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие, по такъв начин, че да осигурят реципрочната съвместимост на техните насоки в националната политика и политиката на Общността.

2. В тясно сътрудничество с държавите-членки, Комисията може да предприеме всяка полезна инициатива с цел да поощри предвидената в алинея 1 координация.


Член 166 (Art. 166) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ i@)

1. Съветът, в съответствие с предвидена в член 251 процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема многогодишна рамкова програма, която обхваща всички дейности на Общността.

Рамковата програма:

- определя научноизследователските и технологични цели, които трябва да бъдат достигнати от предвидените в член 164 дейности и посочва свързаните с тях приоритети;

- определя общите аспекти на тези дейности;

- определя максималния общ размер и подробни разпоредби във връзка с финансовото участие на Общността в рамковата програма, както и съответния дял за всяка от предвидените дейности.

2. Рамковата програма е адаптирана и допълвана в зависимост от развоя на ситуациите.

3. Рамковата програма се осъществява посредством специфични програми, които се разработват в ядрото на всяка една дейност. Всяка специфична програма определя подробни правила за нейното осъществяване, своята продължителност и предвижда необходимите й средства. Общата сума на средствата, които се считат за необходими, определени в специфичните програми, не може да превишава определения, както от рамковата програма, така и за всяка една дейност цялостен максимален размер.

4. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, приема специфични програми.


Член 167 (Art. 167) (предишен член 130 j)

За прилагането на многогодишната рамкова програма Съветът:

- определя правилата за участие на предприятията, научноизследователските центрове и университетите;

- определя правилата относно разпространяването на резултатите от научните изследвания.


Член 168 (Art. 168) (предишен член 130 k)

При осъществяване на многогодишната рамкова програма могат да бъдат приети и допълнителни програми, свързани с участието само на някои държави-членки, които ги финансират, при условията на възможно участие и на Общността.

Съветът приема разпоредби относно допълнителните програми, в частност що се отнася до разпространяването на знания и на достъпа на други държави-членки.


Член 169 (Art. 169) (предишен член 130 L)

При осъществяването на многогодишната рамкова програма, Общността може да предвиди, в споразумение със заинтересованите държави-членки, участие в научноизследователски програми и програми за развитие, осъществявани от няколко държави-членки, включително и участие в създадените за изпълнението на тези програми структури.


Член 170 (Art. 170) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ m@)

При осъществяване на многогодишната рамкова програма, Общността може да предвиди сътрудничество при осъществяването на научни изследвания, технологичното развитие и начинания с демонстративна цел с трети страни или с международни организации.

Подробните условия на това сътрудничество могат да бъдат предмет на споразумения между Общността и трети заинтересовани страни, които се договарят и сключват в съответствие с член 300.


Член 171 (Art. 171) (предишен член 130 n)

Общността може да създава смесени предприятия или всякаква друга структура, необходима за сполучливото осъществяване на научните изследвания, технологичното развитие и начинанията с демонстративна цел на Общността.


Член 172 (Art. 172) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ о@)

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, след като се консултира с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема предвидените в член 171 разпоредби.

Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251, след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема предвиденитe в членове 167, 168 и 169 разпоредби. Приемането на допълнителни програми изисква съгласието на заинтересованите държави-членки.


Член 173 (Art. 173) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ p@)

В началото на всяка година, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Докладът включва информация относно осъществената дейност в областта на научните изследвания и технологичното развитие и на разпространяването на резултатите през предходната година и относно работната програма за текущата година.


Дял деветнадесети.
ОКОЛНА СРЕДА

Член 174 (Art. 174) (предишен член 130 r)

1. Политиката на Общността в областта на околната среда допринася за осъществяването на следните цели:

- запазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

- закрила на човешкото здраве;

- разумно и рационално използуване на природните ресурси;

- поощряване на международно ниво на мерките за справяне с регионалните и световни проблеми в областта на околната среда.

2. Политиката на Общността в областта на околната среда има за цел висока степен на закрила, като взема предвид разнородните ситуации в различните региони на Общността. Тя се основава на принципите за опазване и вземане на превантивни мерки, на принципа за коригиране на нанесените вреди на околната среда най-напред при техния източник, и на принципа, че замърсителят е задължен да плаща.

В този контекст, мерките за сближаване, които отговарят на изискванията в областта на опазването на околната среда включват, в подобаващи случаи, защитна клауза, даваща право на държавите-членки да приемат временни, основани на неикономически причини мерки във връзка с опазването на околната среда, подложени на процедура за контрол от страна на Общността.

3. При разработването на своята политика в областта на околната среда, Общността взема предвид:

- наличните научни и технически данни;

- състоянието на околната среда в различните области на Общността;

- предимствата и разходите при действие или при бездействие;

- икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и уравновесеното развитие на нейните региони.

4. В рамките на съответните области на тяхната компетентност, Общността и държавите-членки сътрудничат с трети страни и с компетентни международни организации. Мерките за сътрудничество с Общността могат да бъдат включвани в споразумения между Общността и трети заинтересовани страни, които се договарят и сключват в съответствие с член 300.

Предходната алинея не засяга компетентността на държавите-членки да водят преговори в рамките на международни организации и да сключват международни договори.


Член 175 (Art. 175) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ s@)

1. Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251, след като се консултира с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите, взема решение какво действие следва да бъде предприето от Общността, с оглед на постигане на посочените в член 174 цели.

2. Като изключение от предвидената в алинея 1 процедура за вземане на решение, без да се вреди на разпоредбите на член 95, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета за регионите, приема:

- разпоредби основно от фискален характер;

- мерки относно благоустройството, предназначението на земите, с изключение на обработката на отпадъци и мерките от общ характер, както и относно управлението на водните ресурси;

- мерки, които съществено влияят върху избора на държавата-членка измежду различни източници на енергия и на общата структура на нейните енергийни доставки.

Съветът може, при предвидените в предходната алинея условия, да определи включените в тази алинея проблеми по които решенията трябва да бъдат вземани с квалифицирано мнозинство.

3. В останалите области, Съветът приема програми за действия от общ характер, предвиждащи приоритетните цели които трябва да бъдат достигнати, като се произнася в съответствие с предвидена в член 251 процедура, след като се консултира с Икономическия и социален комитет и с Комитета за регионите.

Съветът, като се произнася при условията на алинея 1, или алинея 2, в зависимост от конкретния случай, приема мерките, които са необходими за осъществяването на тези програми.

4. Без да се вреди на определени мерки на ниво Общността, държавите-членки осигуряват финансирането и осъществяването на политиката в областта на околната среда.

5. Без да се накърнява принципът, че замърсителят е длъжен да плаща, ако основаваща се на разпоредбите на алинея 1 мярка е свързана с разходи, които изглеждат непосилно големи за съответните органи на някоя държава-членка, Съветът включва, в акта за приемане на тази мярка, подходящи разпоредби под формата на:

- временни изключения и/или

- финансова подкрепа от Фонда за единство, образуван в съответствие с член 161.


Член 176 (Art. 176) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ t@)

Приетите в съответствие с член 175 мерки на закрила не са пречка за държавите-членки да запазят съществуването или да въведат по-строги такива. Тези мерки трябва да бъдат съвместими с настоящия договор. Те се нотифицират на Комисията.


Дял двадесети.
СЪТРУДНИЧЕСТВО В РАЗВИТИЕТО

Член 177 (Art. 177) (предишен член 130 u)

1. Политиката на Общността в областта на сътрудничеството в развитието, която се осъществява в допълнение към насоките в политиката на държавите-членки, благоприятства за:

- трайното икономическо и социално развитие на развиващите се страни, и в частност на онези от тях, които са в най-неблагоприятно положение;

- плавната и постепенна интеграция на развиващите се страни в световната икономика;

- борба срещу бедността в развиващите се страни.

2. Политиката на Общността в тази област допринася за осъществяването на общата цел за развитие и укрепване на демокрацията и правовата държава, както и за зачитане на човешките права и основните свободи.

3. Общността и държавите-членки се съобразяват със задълженията и вземат предвид целите, които са одобрили в рамките на Обединените нации и на другите компетентни международни организации.


Член 178 (Art. 178) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ v@)

При осъществяването на насоките в нейната политиката, които има вероятност да засегнат и развиващи се страни, Общността взема предвид посочените в член 177 цели.


Член 179 (Art. 179) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ w@)

1. Без да се накърняват останалите разпоредби от настоящия договор, Съветът, в съответствие с предвидената в член 251 процедура, приема мерките, които са необходими за понататъшното осъществяване на посочени в член 177 цели. Тези мерки могат да приемат формата на многогодишни програми.

2. Европейската инвестиционна банка дава своя принос, при условията, посочени в нейния Устав, за прилагането на визираните в алинея 1 мерки.

3. Разпоредбите на този член не засягат сътрудничеството с държавите от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския басейн, в рамките на споразумението АКТ - ЕО.


Член 180 (Art. 180) (предишен #8318#270461#2355599#0#член 130@ x@)

1. Общността и държавите-членки координират своите насоки в политиката, свързани със сътрудничеството в развитието и се консултират взаимно относно своите програмите за помощ, включително в рамките на международните организации и по време на международни конференции. Те могат да предприемат съвместни действия. Държавите-членки съдействат, ако това е необходимо, за осъществяването на програмите за помощ на Общността.

2. Комисията може да предприема всякакви полезни инициативи за насърчаване на координацията, предвидена в алинея 1.


Член 181 (Art. 181) (предишен член 130 у)

В рамките на съответните области на тяхната компетентност, Общността и държавите-членки си сътрудничат с трети страни и с компетентни международни организации.

Подробните правила относно сътрудничеството на Общността могат да бъдат уточнявани в споразумения между Общността и третите заинтересовани страни, които се договарят и сключват в съответствие с член 300.

Предходният абзац не изключва компетентността на държавите-членки да водят преговори в международните инстанции и да сключват международни споразумения.


Част четвърта.
АСОЦИИРАНЕ НА ОТВЪДМОРСКИ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ

Член 182 (Art. 182) (предишен #8318#270461#2355600#0#член 131@@)

Държавите-членки се споразумяват да асоциират към Общността неевропейските страни и територии, които имат специални отношения с Дания, Франция, Xоландия и Обединеното Кралство. Тези страни и територии (по-долу наричани "страни и територии") са посочени в приложение II към настоящия договор.

Целта на асоциирането е да съдействува за икономическото и социалното развитие на страните и териториите и да създаде тесни икономически връзки между тях и Общността като цяло.

В съответствие с принципите, предвидени в Преамбюла на настоящия договор, асоциирането е предназначено преди всичко да защищава интересите и просперитета на населението на тези държави и територии, с оглед да ги доведе до икономическия, социалния и културния напредък който те очакват.


Член 183 (Art. 183) (предишен #8318#270461#2355601#0#член 132@@)

Асоциирането има упоменатите по-долу цели.

1. Държавите-членки да прилагат по отношение на своята търговия със страните и териториите същото третиране, което си предоставят една на друга в съответствие с настоящия договор.

2. Всяка страна или територия да прилага по отношение на търговията си с държавите-членки и с други страни или територии същото третиране, каквото прилага по отношение на европейската държава, с която поддържа специални отношения.

3. Държавите-членки да дават своя принос за инвестициите, които са необходими за постепенното развитие на тези страни и територии.

4. За инвестициите, които се финансират от Общността, участието в процедурите по сключване на сделките и осигуряване на доставките трябва да бъде отворено при еднакви условия за всички физически и юридически лица, които са граждани на държава-членка или на една от страните и териториите.

5. В отношенията между държавите-членки и страните и териториите, правото на установяване на граждани и дружества се регулира в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в главата, отнасяща се до правото на установяване, в отсъствие на дискриминация, при условията на всички специални разпоредби, приети в съответствие с член 187.


Член 184 (Art. 184) (предишен #8318#270461#2355602#0#член 133@@)

1. Вноса в държавите-членки на стоки, произхождащи от страните и териториите се ползва от забраната за обмитяване, която е в сила между държавите-членки съгласно разпоредбите на настоящия договор.

2. При влизане във всяка страна или територия на внос от държавите-членки или от другите страни или територии, неговото обмитяване се забранява съгласно разпоредбите на член 25.

3. Все пак, страните и териториите могат да продължат да налагат митата, които отговарят на нуждите на тяхното развитие и индустриализация или, бидейки от данъчен характер, носят приходи за техния бюджет.

Визираните в горната алинея мита не могат да надвишават митата, с които се облага вноса от държава-членка с която всяка страна или територия поддържа специални отношения.

4. Алинея 2 не се прилага по отношение на страни и територии, които по причина на специфичните международни задължения с които са обвързани, прилагат недискриминационна митническа тарифа.

5. Въвеждането или промяната на митата, налагани върху внасяните в страните и териториите стоки, не трябва, де юре или де факто, да води до пряка или непряка дискриминация при вноса от различните държави-членки.


Член 185 (Art. 185) (предишен #8318#270461#2355603#0#член 134@@)

Ако размера на митата, прилагани по отношение на влизащи в съответната страна и територия стоки от трети страни, може, поради прилагането на разпоредбите на член 184, алинея 1, да предизвика смущения в търговията, които са във вреда на някоя държава-членка, последната може да поиска от Комисията да предложи на останалите държави-членки необходимите за преодоляване на това положение мерки.


Член 186 (Art. 186) (предишен #8318#270461#2355604#0#член 135@@ )

При условията на разпоредбите, отнасящи се до общественото здраве, обществената сигурност и обществения ред, свободата на движение в рамките на държавите-членки на работниците и служителите от страните и териториите, както и на работниците и служителите от държавите-членки в рамките на страните и териториите, се регулира от споразумения, които трябва да бъдат сключени впоследствие, при единодушното одобрение от страна на държавите-членки.


Член 187 (Art. 187) (предишен #8318#270461#2355605#0#член 136@@ )

Съветът, като се произнася с единодушие, приема, въз основа на постигнатото в рамките на асоциацията между страните и териториите и Общността и въз основа на включените в настоящия договор принципи, разпоредби относно подробните правила и процедурата за асоцииране между страните и териториите и Общността.


Член 188 (Art. 188) (предишен #8318#270461#2355605#0#член 136@ бис@)

Разпоредбите на членове от 182 до 187 се прилагат по отношение на Гренландия, при условията на специфичните разпоредби относно Гренландия, съдържащи се в Протокола за специфичния правен режим относно Гренландия, приложен към настоящия договор.


Част пета.
ИНСТИТУЦИИ НА ОБЩНОСТТА

Дял първи.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИНСТИТУЦИИТЕ

Глава първа.
ИНСТИТУЦИИ

Раздел I.
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Член 189 (Art. 189) (предишен член 137)

Европейският парламент, който се състои от представители на народите на обединените в Общността държави, осъществява правомощията, възложени му от настоящия договор.


Член 190 (Art. 190) (предишен #8318#270461#2355607#0#член 138@@)

1. Представителите, в Европейския парламент, на народите на обединените в Общността държави се избират на основата на всеобщо пряко избирателно право.

2. Броят на представителите, избирани във всяка държава-членка, е както следва:

Белгия - 25

Дания - 16

Германия - 99

Гърция - 25

Испания - 64

Франция - 87

Ирландия - 15

Италия - 87

Люксембург - 6

Xоландия - 31

Австрия - 21

Португалия - 25

Финландия - 16

Швеция - 22

Обединено Кралство - 87

В случай на изменение на тази алинея, броят на избраните във всяка държава-членка представители трябва да осигурява адекватно представяне на народите на обединените в Общността държави.

3. Представителите се избират за период от пет години.

4. Европейският парламент изработва проект за провеждане на избори чрез всеобщо и пряко избирателно право, в съответствие с единна процедура във всички държави-членки или съгласно общи за всички държави-членки принципи.

Съветът, като се произнася с единодушие, след като получи одобрително становище от Европейския парламент, който се произнася с мнозинството от съставляващите го членове, постановява разпоредбите, чието приемане ще препоръча на държавите-членки, в съответствие с предвидени в техните конституции изисквания.

5. Европейският парламент определя статута и общите условия относно упражняването на функциите от страна на неговите членове, след като е взел становището на Комисията и след одобрение от Съвета, който се произнася с единодушие.


Член 191 (Art. 191) (предишен член 138 а)

Политическите партии на европейско равнище са важен фактор за интеграцията в рамките на Съюза. Те допринасят за формирането на европейско съзнание и за изразяването на политическата воля на гражданите на Съюза.


Член 192 (Art. 192) (предишен #8318#270461#2355607#0#член 138@ b@)

Доколкото това е предвидено в настоящия договор, Европейският парламент участвува в процеса на приемането на актовете на Общността като осъществява своите задължения в съответствие с процедурите, предвидени в членове 251 и 252, както и със своите одобрителни становища или консултативни мнения.

Европейският парламент може, по решение на мнозинството от своите членове, да поиска от Комисията да внесе подходящо предложение по въпроси, за които той намира, че за целите на прилагането на настоящия договор, е необходимо изработване на акт на Общността.


Член 193 (Art. 193) (предишен член 138 с)

При осъществяване на своите функции, Европейският парламент може, по искане на една четвърт от своите членове, да създаде временна анкетна комисия, която да разследва, без да се засягат правомощията, предоставени от настоящия договор на други институции или органи, предполагаеми нарушения или лоша администрация при прилагането на правото на Общността, освен в случаите, когато тези факти са предмет на разглеждане пред съд и докато делото не е приключено.

Временната анкетна комисия престава да съществува след като внесе своя доклад.

Подробните правила, отнасящи се до осъществяването на правото да се предприема разследване, се определят по общо съгласие между Европейския парламент, Съвета и Комисията.


Член 194 (Art. 194) (предишен член 138 d)

Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, които имат местожителство или уставно седалище на територията на държава-членка, имат право, индивидуално или съвместно с други граждани или лица, да отправят петиция до Европейския парламент, по въпроси, които се отнасят до областите на компетентност на Общността и които ги засягат пряко.


Член 195 (Art. 195) (предишен #8318#270461#2355607#0#член 138@ e@)

1. Европейският парламент назначава Омбудсман, който има право да получава от всеки гражданин на Съюза, от всяко физическо или юридическо лице, които имат местожителство или уставно седалище в държава-членка, жалби относно случаи на лоша администрация при действията на институциите или на органите на Общността, с изключение на Съда и Първоинстанционния съд когато са действували в качеството им на правораздавателни органи.

В съответствие със своите задължения, Омбудсманът осъществява разследвания, когато намира основания за това, било по своя собствена инициатива, било въз основа на адресираните до него пряко или посредством член на Европейския парламент жалби, освен ако изложените факти са или са били предмет на разглеждане пред съд. Когато Омбудсманът установи, че е налице лоша администрация, той отнася случая до съответната институция, която разполага със срок от три месеца, в рамките на които да му представи своето становище. След това, Омбудсманът изпраща доклад до Европейския парламент и до съответната институция.

На лицето предявило жалбата се съобщава за резултата от осъщественото разследване. Омбудсманът е длъжен да внася в Европейския парламент ежегоден доклад относно резултатите от предприетите разследвания.

2. Омбудсманът се назначава след провеждането на всеки един избор на Европейски парламент, за срока на неговия мандат. Омбудсманът може да бъде назначаван и на последващи мандати.

Омбудсманът може да бъде освободен от Съда, по искане на Европейския парламент, ако той престане да отговаря на условията за заемането на тази длъжност или ако е извършил сериозно нарушение на своите задължения.

3. Омбудсманът е напълно независим при осъществяването на своите функции. При изпълнението на своите задължения, той няма право нито да търси, нито да получава инструкции от която и да е институция. През време на своя мандат, Омбудсманът не може да упражнява каквато и да било друга професия, било срещу заплащане или не.

4. Европейският парламент приема правилата и общите условия относно упражняването на функциите на Омбудсман, след като поиска становището на Комисията и с одобрение на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство.


Член 196 (Art. 196) (предишен член 139)

Европейският парламент провежда ежегодна сесия. Той се събира, без да е необходимо да бъде свикван, във втория вторник на месец март.

Европейският парламент може да бъде свикан на извънредна сесия по искане на мнозинството от неговите членове, на Съвета или на Комисията.


Член 197 (Art. 197) (предишен член 140)

Европейският парламент избира своя Председател и ръководство измежду своите членове.

Членовете на Комисията могат да присъствуват на всички заседания и по тяхно искане се изслушват от нейно име.

Комисията отговаря писмено или устно на въпроси, зададени й от Европейския парламент или от негови членове.

Съветът се изслушва от Европейския парламент, в съответствие с условията, предвидени от Съвета в неговите процедурни правила.


Член 198 (Art. 198) (предишен член 141)

Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, Европейският парламент се произнася с абсолютното мнозинство на гласувалите.

Вътрешният правилник определя кворума.


Член 199 (Art. 199) (предишен член 142)

Европейският парламент приема свой вътрешен правилник с гласовете на мнозинството от своите членове.

Актовете на Европейския парламент се публикуват съгласно предвидените в този правилник условия.


Член 200 (Art. 200) (предишен член 143)

Европейският парламент обсъжда на открито заседание общия годишен доклад, изпратен му от Комисията.


Член 201 (Art. 201) (предишен #8318#270461#2355613#0#член 144@@)

Ако пред него е поставен въпросът за вот на недоверие относно цялостната дейност на Комисията, Европейският парламент провежда гласуване не по-рано от три дни след поставянето на този въпрос и то само чрез явно гласуване.

Ако вотът на недоверие бъде подкрепен с мнозинството от две трети от подадените гласове и с мнозинството от членовете на Европейския парламент, членовете на Комисията са длъжни на подадат колективна оставка. Те продължават да се занимават с текущите въпроси, докато бъдат заменени в съответствие с член 214. В този случай, мандатът на членовете на Комисията, назначени за да ги заменят, изтича на датата, на която би следвало да изтече мандатът на членовете на Комисията, които са били длъжни да подадат колективна оставка.


Раздел II.
СЪВЕТ

Член 202 (Art. 202) (предишен член 145)

За да осигури постигането на предвидените в настоящия договор цели, Съветът, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор:

- осъществява координация на общата икономическа политика на държавите-членки;

- има правомощия да постановява решения;

- предоставя на Комисията, в актовете, които приема, правомощия по прилагането на разпоредбите които се съдържат там. Съветът може да наложи някои изисквания по отношение на упражняването на тези правомощия. Съветът, също така, при специфични случаи, може да си запази правото самият той пряко да упражнява изпълнителните правомощия. Посочените по-горе подробни правила трябва да съответстват с принципите и разпоредбите, предварително приети от Съвета, който се е произнесъл с единодушие, по предложение на Комисията и след като е получено становището на Европейския парламент.


Член 203 (Art. 203) (предишен член 146)

Съветът се състои от един представител на министерско равнище от всяка държава-членка, който е овластен да обвързва правителството на тази държава.

Председателският пост се заема последователно от всяка държава-членка на Съвета за срок от по шест месеца, съгласно определен с единодушие от Съвета ред.


Член 204 (Art. 204) (предишен член 147)

Съветът се събира при свикване от своя Председател, по негова собствена инициатива, по искане на един от неговите членове или на Комисията.


Член 205 (Art. 205) (предишен член 148)

1. Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, Съветът приема актове с мнозинството от своите членове.

2. Когато се изисква Съветът да приема актове с квалифицирано мнозинство, гласовете на членовете на Съвета са разпределени както следва:

Белгия - 5

Дания - 3

Германия - 10

Гърция - 5

Испания - 8

Франция - 10

Ирландия - 3

Италия - 10

Люксембург - 2

Xоландия - 5

Австрия - 4

Португалия - 5

Финландия - 3

Швеция - 4

Обединеното Кралство - 10

За да бъдат приети актовете на Съвета, се изискват поне:

- 62 гласа, когато съгласно настоящия договор те трябва да бъдат приети по предложение на Комисията;

- 62 гласа, изразяващи положителния вот на поне 10 от членовете на Съвета, в други случаи.

3. Въздържането от страна на членовете, които присъствуват или са представени, не е пречка за приемането на актовете, които изискват единодушие от страна на Съвета.


Член 206 (Art. 206) (предишен член 150)

При гласуване, всеки член на Съвета може да действува от името на не повече от още един член.


Член 207 (Art. 207) (предишен #8318#270461#2355620#0#член 151@@)

1. Комитет, състоящ се от постоянните представители на държавите-членки, отговаря за подготовката на работата на Съвета и за изпълнението на възложените му от Съвета задачи. Комитетът може да взема решения от процедурно естество, в рамките на предвидените от вътрешния правилник на Съвета случаи.

2. Съветът се подпомага от генерален секретариат, под ръководството на Генерален секретар, Висш представител по въпросите на общата политика на външните отношения и сигурността, подпомаган от натоварен с управлението на генералния секретариат заместник генерален секретар. Генералният секретар и заместник генералният секретар се назначават от Съвета с единодушие.

Съветът взема решение относно организацията на Генералния секретариат.

3. Съветът приема свой вътрешен правилник.

За нуждите на прилагането на член 255, алинея 3, Съветът изготвя условията при които обществеността може да има достъп до документацията на Съвета, които условия са изложени в този правилник. За нуждите на тази алинея, Съветът определя случаите в които следва да се счита, че той действа в качеството си на законодател с оглед да бъде осигурен по-добър достъп до документацията, като в същото време не се нарушава ефикасността на процедурите по приемането на решения. При всички случаи, когато Съветът действа в качеството си на законодател, резултатите от гласуванията и техните мотиви, както и отбелязаните в протоколите декларации, са публично оповестени.


Член 208 (Art. 208) (предишен член 152)

Съветът може да поиска от Комисията да извърши всякакви проучвания, каквито Съветът счита за уместни за осъществяването на общите цели и да му представи всякакви подходящи предложения.


Член 209 (Art. 209) (предишен член 153)

Съветът, след като вземе становището на Комисията приема разпоредбите, регулиращи дейността на предвидените в настоящия договор комитети.


Член 210 (Art. 210) (предишен член 154)

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство определя заплатите, допълнителните парични суми и пенсиите на Председателя и членовете на Комисията, на Председателя на Съда, на съдиите, съдия-докладчиците и секретаря на Съда. Той също така решава, с квалифицирано мнозинство, всички плащания на други заместващи възнаграждения.


Раздел III.
КОМИСИЯ

Член 211 (Art. 211) (предишен член 155)

С цел да осигури функционирането и развитието на общия пазар, Комисията:

- полага грижи по прилагането на разпоредбите на настоящия договор и на актовете, приети от институциите в съответствие с тях;

- дава препоръки или мнения по въпроси, включени в настоящия договор, ако той изрично предвижда това, или ако Комисията го смята за необходимо;

- има свои собствени правомощия за вземане на решения и участвува в разработването на актовете, приемани от Съвета и Европейския парламент, в съответствие с предвидените в настоящия договор условия;

- упражнява предоставените й от Съвета правомощия по прилагането на приетите от него разпоредби.


Член 212 (Art. 212) (предишен #8318#270461#2355625#0#член 156@@)

Комисията публикува ежегодно, не по-късно от един месец преди началото на сесията на Европейския парламент, общ доклад за дейността на Общността.


Член 213 (Art. 213) (предишен #8318#270461#2355626#0#член 157@@)

1. Комисията се състои от двадесет члена, които се избират на основание на тяхната обща компетентност, и чиято независимост не може да бъде поставяна под съмнение.

Броят на членовете на Комисията може да бъде изменян от Съвета, който взема единодушно решение.

Само граждани на държавите-членки могат да бъдат членове на Комисията.

Комисията включва поне един член от всяка държава-членка, но не може да включва повече от двама члена, които са граждани на една и съща държава-членка.

2. Членовете на Комисията, с оглед на цялостния интерес на Общността, са напълно независими при изпълнението на задълженията си. При изпълнението на тези задължения, те не трябва нито да търсят, нито да получават инструкции от което и да е правителство или друг орган. Те са длъжни да се въздържат от каквото и да е действие, несъвместимо с техните задължения. Всяка държава-членка се задължава да спазва този принцип и да не се стреми да оказва влияние върху членовете на Комисията при изпълнението на техните задължения.

Членовете на Комисията нямат право през време на своя мандат да упражняват друга професия, било срещу заплащане или не. Когато поемат длъжността, те се задължават тържествено, че както по време на мандата си, така и след неговото изтичане, ще изпълняват задълженията, произтичащи от него и в частност своето задължение да се държат почтено и с деликатност що се отнася до приемането на определени постове или облаги след като са престанали да заемат съответната длъжност. В случай на нарушаване на тези задължения Съдът, по молба на Комисията или Съвета, може да постанови, в зависимост от обстоятелствата, съответният член да бъде служебно отзован, в съответствие с разпоредбите на член 216, лишен от правото си на пенсия или съответно от други привилегии.


Член 214 (Art. 214) (предишен #8318#270461#2355627#0#член 158@@)

1. Членовете на Комисията се назначават в съответствие с предвидената в алинея 2 процедура, за период от пет години, като при необходимост се прилага член 201.

Техният мандат може да бъде подновяван.

2. Правителствата на държавите-членки определят по общо съгласие личността, която те възнамеряват да назначат за Председател на Комисията; посоченият кандидат следва да бъде одобрен от Европейския парламент.

Правителствата на държавите-членки, в общо съгласие с издигнатия кандидат за Председател, издигат кандидатурите на другите лица, които те имат намерение да назначат като членове на Комисията.

Издигнатите по този начин кандидатури за Председател и за членове на Комисията се одобряват като колектив от Европейския парламент. След одобрението от страна на Европейския парламент, Председателят и останалите членове на Комисията се назначават с общо съгласие от правителствата на държавите-членки.


Член 215 (Art. 215) (предишен #8318#270461#2355628#0#член 159@@)

Извън случаите на нормално подновяване или при смърт, мандатът на член на Комисията се прекратява когато той подаде оставка или бъде служебно отзован.

Освободеното място се попълва за остатъка от мандата от нов член, който се избира по общо съгласие от правителствата на държавите-членки. Съветът може, като се произнася с единодушие, да реши, че няма нужда да бъде попълвано освободеното място.

В случай на подаване на оставка, отзоваване или смърт, Председателят се заменя за остатъка от своя мандат. Процедурата, предвидена в член 214 алинея 2, е приложима при смяна на Председателя.

Освен в случая на служебно отзоваване, предвиден в съответствие с член 216, членовете на Комисията остават на поста си докато бъдат заменени.


Член 216 (Art. 216) (предишен член 160)

Ако някой от членовете на Комисията престане да отговаря на необходимите за изпълнението на функциите си условия или сериозно ги е нарушил, по молба на Съвета или на Комисията, той може да бъде отзован от Съда.


Член 217 (Art. 217) (предишен член 161)

Комисията може да назначи един или двама заместник-председатели измежду своите членове.


Член 218 (Art. 218) (предишен член 162)

1. Съветът и Комисията се консултират взаимно и по общо съгласие определят своите методи за сътрудничество.

2. Комисията приема свой вътрешен правилник, за да гарантира, че както тя, така и нейните подразделения действуват в съответствие с разпоредбите на настоящия договор. Тя осигурява обнародването на този правилник.


Член 219 (Art. 219) (предишен #8318#270461#2355632#0#член 163@@)

Комисията изпълнява своите задължения в съответствие с политическите насоки, определени от нейния председател.

Разискванията в Комисията се приемат с мнозинството от броя на членовете й, предвидено в член 213.

Заседанието на Комисията е действително само ако на него присъствува броят на членовете, определен в нейния вътрешен правилник.


Раздел IV.
СЪД

Член 220 (Art. 220) (предишен член 164)

Съдът осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на настоящия договор.


Член 221 (Art. 221) (предишен #8318#270461#2355634#0#член 165@@ )

Съдът се състои от петнадесет съдии.

Съдът заседава в пленарно заседание. Все пак, той може да създава състави, всеки от които се състои от по трима или петима съдии, за да предприемат някои подготвителни мерки или да правораздават по някои категории дела, в съответствие с приетия за тези цели правилник.

Съдът заседава на пленарно заседание, когато държава-членка или институция на Общността, която е страна по делото, поиска това.

Ако Съдът поиска това, Съветът, като се произнася с единодушие, може да увеличи броя на съдиите и да направи необходимите изменения в алинеи 2 и 3 на този член, и в алинея втора на член 223.


Член 222 (Art. 222) (предишен #8318#270461#2355635#0#член 166@@)

Съдът се подпомага от 8 съдия-докладчици. Все пак, ще бъде назначен и девети съдия-докладчик от 1 януари 1995 до 6 октомври 2000 година.

Задължение на съдия-докладчика е, като действува напълно безпристрастно и независимо, да изразява в открито заседание мотивирано становище по делата, заведени пред Съда, с цел да подпомогне Съда при изпълнение на възложените му на основание член 220 задачи.

Ако Съдът поиска това, Съветът може, като се произнася с единодушие, да реши да увеличи броя на съдия-докладчиците и да направи необходимото адаптиране на алинея 3 на член 223.


Член 223 (Art. 223) (предишен член 167)

Съдиите и съдия-докладчиците, които се избират измежду лица, чиято независимост е извън всякакво съмнение, и които притежават изискващата се за назначаването на най-висшите съдебни длъжности в съответните им страни квалификация, или които са юристи с призната компетентност, се назначават по общо съгласие между правителствата на държавите-членки, за срок от шест години.

На всеки три години се осъществява частична подмяна на съдиите. Подменят се, последователно, по осем и по седем съдии.

На всеки три години се осъществява частична подмяна на съдия-докладчиците. Всеки път се подменят по четирима съдия-докладчици.

Съдиите и съдия-докладчиците, чиито мандат изтича, могат да бъдат назначавани отново.

Съдиите избират помежду си Председател на Съда, за срок от три години. Той може да бъде преизбиран.


Член 224 (Art. 224) (предишен член 168)

Съдът назначава свой секретар и приема определящи неговия статут правила.


Член 225 (Art. 225) (предишен #8318#270461#2355637#0#член 168@-а@)

1. Създава се към Съда трибунал, натоварен да разглежда като първа инстанция някои категории дела, определени в съответствие с предвидените в алинея втора условия, и чийто решения подлежат на обжалване пред Съда по основани единствено на материалното право мотиви, в съответствие с предвидените в статута условия. Първоинстанционният съд не е компетентен да разглежда дела, свързани с отнесени до него съгласно член 234 преюдициални въпроси.

2. По искане на Съда и след консултации с Европейския парламент и с Комисията, Съветът, като се произнася с единодушие, определя посочените в алинея 1 видове дела, състава на Първоинстанционния съд, и приема необходимите адаптации и допълнителни разпоредби в статута на Съда. Освен ако Съветът е решил друго, разпоредбите на настоящия договор относно Съда, и в частност разпоредбите от Протокола за Статута на Съда, се прилагат и по отношение на Първоинстанционния съд.

3. Членовете на Първоинстанционния съд се избират измежду лица, чиято независимост е извън всякакво съмнение, които отговарят на изискванията за назначаване на съдебна длъжност; те се назначават по общо съгласие между правителствата на държавите-членки за срок от шест години. Членският състав се подменя частично на всеки три години. Членове, чиито мандат изтича могат да бъдат назначавани отново.

4. Първоинстанционният съд приема свои процедурни правила, съгласувани със Съда. Тези правила е необходимо да бъдат представени за единодушно одобрение от Съвета.


Член 226 (Art. 226) (предишен член 169)

Ако Комисията счете, че някоя държава-членка не е изпълнила произтичащо от настоящия договор задължение, тя представя мотивирано становище по въпроса, след като е дала възможност на съответната държава да изложи своите съображения. Ако съответната държава не се съобрази с горе-упоменатото становище в рамките на определения от Комисията срок, последната може да отнесе въпроса пред Съда.


Член 227 (Art. 227) (предишен член 170)

Държава-членка, която счита, че друга държава-членка не е изпълнила свое задължение, произтичащо от настоящия договор, може да отнесе въпроса пред Съда.

Преди държавата-членка да заведе дело срещу друга държава-членка за твърдяно нарушение на задължение, произтичащо от настоящия договор, тя отнася въпроса пред Комисията.

Комисията дава мотивирано становище, след като на всяка от заинтересованите държави е предоставена възможността да изложи собствената си позиция и своите съображения относно позицията на другата страна, както писмено, така и устно.

Ако Комисията не представи становище в рамките на три месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея, отсъствието на такова становище не е пречка въпросът да бъде отнесен пред Съда.


Член 228 (Art. 228) (предишен член 171)

1. Ако Съдът установи, че държава-членка не е изпълнила свое задължение в съответствие с настоящия договор, държавата-членка е длъжна да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда.

2. Ако Комисията счита, че съответната държава-членка не е предприела такива мерки, тя, след като даде на държавата възможност да изложи своите съображения, приема мотивирано становище, което посочва пунктовете, по които съответната държава-членка не се е съобразила с решението на Съда.

Ако държавата-членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда в рамките на срока, определен от Комисията, последната може да отнесе въпроса пред Съда. Предприемайки това, тя уточнява, в зависимост от обстоятелствата, размера на еднократната сума или на периодичната парична санкция при забава, които съответната държава-членка е длъжна да заплати.

Ако Съдът установи, че съответната държава-членка не се е съобразила с неговото решение, той може да й наложи заплащането на еднократна сума или на периодична парична санкция при забава.

Тази процедура не накърнява прилагането на член 227.


Член 229 (Art. 229) (предишен член 172)

Регламентите, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета, както и от Съвета, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор, могат да предоставят на Съда неограничена компетентност да правораздава във връзка с предвидените в тези регламенти санкции.


Член 230 (Art. 230) (предишен #8318#270461#2355642#0#член 173@@)

Съдът осъществява контрол относно законосъобразността на актовете, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета, на актовете на Съвета, на Комисията и на ЕЦБ, без препоръките и мненията, както и на актовете на Европейския парламент, които са предназначени да произведат правни последици по отношение на трети лица.

За тази цел, той е компетентен да правораздава по дела на основание липса на компетентност, нарушаване на съществени формалности, нарушаване на настоящия договор или на всякаква разпоредба по неговото прилагане или неправомерно упражняване на правомощия, заведени от държава-членка, от Съвета или от Комисията.

Съдът е компетентен, при същите условия, да правораздава по заведени от Европейския парламент, от Сметната палата и от ЕЦБ дела, целящи защитата на техните прерогативи.

Всяко физическо или юридическо лице може да заведе, при същите условия, дело срещу отнасящо се до него решение или срещу решения, които макар и привидно приети като регламент или като адресирано до друго лице решение, го засяга лично и пряко.

Делата, предвидени в този член, трябва да бъдат заведени в рамките на два месеца от публикуването на акта, от неговата нотификация на ищеца, а при отсъствие на такова, от деня, в който последния е узнал за него, в зависимост от конкретния случай.


Член 231 (Art. 231) (предишен член 174)

Ако иска е основателен, Съдът обявява съответния акт за нищожен.

Все пак, що се отнася до регламентите, Съдът посочва, ако счита, че това е необходимо, тези от последиците на нищожния регламент, които следва да се считат за окончателни.


Член 232 (Art. 232) (предишен член 175)

Ако, в нарушение на настоящия договор, Европейският парламент, Съветът или Комисията се въздържат да се произнесат, държавите-членки и другите институции на Общността могат да сезират Съда, за да бъде установено нарушението.

Искът е допустим само ако съответната институция най-напред е била поканена да действува. Ако в рамките на два месеца от поканата, съответната институция не е определила своята позиция, искът може да бъде предявен в рамките на следващите два месеца.

Всяко физическо или юридическо лице може, при предвидените в предходната алинея условия, да сезира Съда относно пропуск на институция на Общността да адресира до него определен акт, с изключение на препоръка или мнение.

Съдът е компетентен да правораздава, при същите условия, по заведени от ЕЦБ дела, в области, отнасящи се до кръга на компетентност на последната и при дела заведени срещу ЕЦБ.


Член 233 (Art. 233) (предишен #8318#270461#2355645#0#член 176@@)

Институцията или институциите, чиито акт е бил обявен за нищожен, или чието бездействие е било обявено за противоречащо на настоящия договор, са длъжни да предприемат необходимите мерки по изпълнението на решението на Съда.

Това задължение не засяга задължението, което би могло да произтече от прилагането на алинея втора от член 288.

Този член се прилага и по отношение на ЕЦБ.


Член 234 (Art. 234) (предишен член 177)

Съдът е компетентен да дава преюдициални заключения относно:

а) тълкуването на настоящия договор;

b) валидността и тълкуването на актовете на институциите на Общността и на ЕЦБ;

с) тълкуването на учредителните актове на органите, създадени въз основа на акт на Съвета, когато те предвиждат това.

Когато такъв въпрос бъде поставен пред съд или правораздавателен орган в държава-членка, той има право, ако счита, че такова заключение е необходимо за да бъде постановено неговото решение, да отправи искане до Съда да се произнесе по него с преюдициално заключение.

Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред съд или правораздавателен орган в държава-членка, чийто решения не подлежат на атакуване по вътрешносъдебен ред, този съд или правораздавателен орган е длъжен да сезира Съда.


Член 235 (Art. 235) (предишен #8318#270461#2355647#0#член 178@@)

Съдът е компетентен да правораздава по спорове във връзка с обезщетения за вреди, в съответствие с предвиденото в член 288, алинея 2.


Член 236 (Art. 236) (предишен член 179)

Съдът е компетентен по всеки спор между Общността и нейни служители, в рамките и при условията, произтичащи от техния статут или от приложимите по отношение на тях разпоредби.


Член 237 (Art. 237) (предишен #8318#270461#2355649#0#член 180@@)

Съдът, в съответствие с посочените по-долу рамки е компетентен да правораздава при спорове, отнасящи се до:

а) изпълнението от страна на държавите-членки на техните задължения, произтичащи от устава на Европейската инвестиционна банка. В тази връзка, управителният съвет на банката има правомощията, предоставени на Комисията в съответствие с член 226;

b) разисквания на съвета на гуверньорите на Европейската инвестиционна банка. В тази връзка, всяка държава-членка, Комисията и съветът на гуверньорите на банката могат да завеждат дела, при условията, предвидени в член 230;

с) разисквания на управителния съвет на Европейската инвестиционна банка. Делата срещу тези разисквания могат да бъдат завеждани само от държавите-членки или от Комисията, при условията, предвидени в член 230 и само за неспазване на предвидените в член 21, алинеи 2, 5, 6 и 7 от устава на банката формалности.

d) изпълнението от националните централни банки на задълженията, произтичащи от настоящия договор и от устава на ЕСЦБ. В тази връзка, правомощията на Съвета на ЕЦБ по отношение на националните централни банки са същите, както предоставените на Комисията по отношение на държавите-членки, в съответствие с член 226. Ако Съдът установи, че национална централна банка не е изпълнила задължение, произтичащо от настоящия договор, банката е задължена да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда.


Член 238 (Art. 238) (предишен член 181)

Съдът е компетентен да правораздава на основата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от самата Общност или за нейна сметка, независимо от това дали настоящия договор е регулиран от публичното или от частното право.


Член 239 (Art. 239) (предишен член 182)

Съдът е компетентен да правораздава по всякакъв спор между държавите-членки който е свързан с предмета на настоящия договор, ако спорът е отнесен до него въз основа на арбитражно споразумение между страните.


Член 240 (Art. 240) (предишен член 183)

Освен когато е предоставена компетентност на Съда в съответствие с настоящия договор, споровете по които Общността е страна не могат на основание на това да бъдат изключени от кръга на компетентност на националните юрисдикции.


Член 241 (Art. 241) (предишен #8318#270461#2355653#0#член 184@@)

Независимо от изтичането на срока, предвиден в алинея пета на член 230, всяка страна може, при спор относно приет съвместно от Европейския парламент и Съвета регламент, или регламент на Съвета, на Комисията, или на ЕЦБ, да пледира наличието на основанията, посочени в алинея втора от член 230, за да обоснове пред Съда неприложимостта на този регламент.


Член 242 (Art. 242) (предишен член 185)

Исковете заведени пред Съда нямат суспензивен ефект. Но Съдът може, ако счита че обстоятелствата го изискват, да постанови отлагане на прилагането на оспорвания акт.


Член 243 (Art. 243) (предишен член 186)

По всички дела с които е сезиран, Съдът има право да предписва необходимите временни мерки.


Член 244 (Art. 244) (предишен #8318#270461#2355487#0#член 18@@7)

Решенията на Съда подлежат на изпълнение, в съответствие с условията, предвидени в член 256.


Член 245 (Art. 245) (предишен член 188)

Статутът на Съда е определен в отделен Протокол.

Съветът може, като се произнася с единодушие, по искане на Съда и след като се консултира с Комисията и с Европейския парламент, да измени разпоредбите на дял трети от статута.

Съдът приема свои процедурни правила. Те изискват единодушното одобрение на Съвета.


Глава пета.
СМЕТНА ПАЛАТА

Член 246 (Art. 246) (предишен член 188 а )

Сметната палата осъществява финансовите ревизии.


Член 247 (Art. 247) (предишен #8318#270461#2355657#0#член 188@ b@)

1. Сметната палата се състои от петнадесет члена.

2. Членовете на Сметната палата се избират измежду лица, които участвуват или са участвували в съответните държави в органи на външния финансов контрол, или които са достатъчно квалифицирани за заемането на тази длъжност. Тяхната независимост трябва да бъде извън всякакво съмнение.

3. Членовете на Сметната палата се назначават за срок от шест години от Съвета, който приема решение с единодушие, след като се е консултирал с Европейския парламент.

Членовете на Сметната палата могат да бъдат назначавани за последващ мандат.

Те избират помежду си Председател на Сметната палата за срок от три години.

Председателят може да бъде преизбиран.

4. Членовете на Сметната палата упражняват своите функции при пълна независимост, в общия интерес на Общността.

При изпълнението на задълженията си те нямат право нито да търсят, нито да получават инструкции от което и да е правителство или от друг орган. Те са длъжни да се въздържат от каквото и да е действие, несъвместимо с техните задължения.

5. Членовете на Сметната палата нямат право през време на своя мандат да упражняват друга професия било срещу заплащане или не. Когато встъпват в длъжност, те се ангажират тържествено, че както по време на своя мандат, така и след това ще изпълняват произтичащите от него задължения, в частност задължението да се държат почтено и с деликатност относно приемането на някои длъжности или облаги, след като мандатът им е изтекъл.

6. Освен в случаите на замяна по нормалния ред или при смърт, задълженията на член на Сметната палата се прекратяват, когато той подаде оставка или бъде отзован от Съда, в съответствие с алинея 7. Освободеното по този начин място се заема за остатъка от мандата на съответния член.

Освен в случаи на отзоваване, членовете на Сметната палата продължават да осъществяват функциите си докато бъдат сменени.

7. Членът на Сметната палата може да бъде освободен от длъжност или да му бъде отнето правото на пенсия или на други облаги, само ако Съдът, по искане на Сметната палата установи, че той е престанал да отговаря на необходимите за заемането на тази длъжност условия или не изпълнява задълженията, произтичащи от нея.

8. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, определя условията на трудовото правоотношение с Председателя и членовете на Сметната палата и в частност техните заплати, добавки и пенсии. Със същото мнозинство той решава да бъде извършвано друго плащане вместо заплати.

9. Разпоредбите на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, които се прилагат по отношение на съдиите от Съда, се прилагат и по отношение на членовете на Сметната палата.


Член 248 (Art. 248) (предишен #8318#270461#2355657#0#член 188@ с@)

1. Сметната палата осъществява проверка на отчетите за всички приходи и разходи на Общността. Тя също така проверява отчетите за всички приходи и разходи на органите, създадени от Общността, доколкото съответните им учредителни актове не изключват такава проверка. Сметната палата предоставя на Европейския парламент и на Съвета декларация относно надеждността на тези сметки, законосъобразността и редовността на посочените операции, която се публикува в "Официален вестник на Европейските общности".

2. Сметната палата проверява законосъобразността и редовността на всички приходи и разходи и се уверява, че управлението на финансовите средства е било правилно осъществявано. При тези си действия, тя сигнализира в частност всяка нередност.

Контролът върху приходите се осъществява на основата както на констатации, така и на изплащания на приходи на Общността.

Контролът върху разходите се осъществява на основата както на поети задължения, така и на направени плащания.

Този контрол може да бъде осъществен преди приключването на отчетите за финансовата година, за която се отнасят.

3. Контролът се осъществява по документи и, ако е необходимо, на място в други институции на Общността, в всяко учреждение, управляващо приходи или разходи от името на Общността и в държавите-членки, в това число и всяко физическо или юридическо лице, което се явява бенефициент по плащания от бюджета. В държавите-членки контролът се осъществява съвместно с националните контролни органи, или ако те нямат необходимите правомощия, с компетентните национални служби. Сметната палата и националните контролни органи на държавите-членки осъществяват характеризиращо се с взаимно доверие сътрудничество, което да съблюдава тяхната независимост. Тези органи или служби са длъжни да информират предварително Сметната палата дали имат намерение да участвуват в контрола.

Всеки необходим за осъществяване на задачите на Сметната палата документ или информация се съобщават на последната, по нейно искане, от останалите институции на Общността, от учрежденията, управляващи приходи и разходи от името на Общността, от физическите или юридическите лица, които се явяват бенефициенти по плащания от бюджета и от националните контролни органи, или ако те нямат необходимите правомощия, от компетентните национални служби.

Що се отнася до извършваното от страна на Европейската инвестиционна банка управление на приходи и разходи на Общността, правото на достъп на Сметната палата до притежаваната от Банката информация е регламентирано със сключено между Сметната палата, Европейската инвестиционна банка и Комисията споразумение. При отсъствието на споразумение, Сметната палата има все пак достъп до информацията, която е необходима за извършване на контрола на управляваните от Банката приходи и разходи на Общността.

4. След приключването на всяка финансова година, Сметната палата съставя годишен доклад. Той се изпраща на другите институции на Общността и се публикува, заедно с отговорите на тези институции относно констатациите на Сметната палата в "Официален вестник на Европейските Общности".

Сметната палата, също така, има право по всяко време да излага свои съображения, по специално под формата на специални доклади, отнасящи се до определени проблеми, и да дава мнения по искане на някоя от институциите на Общността. Тя приема годишните доклади, специалните доклади или мненията с мнозинството на своите членове.

Тя подпомага Европейския парламент и Съвета при осъществяването на техните контролни функции при изпълнението на бюджета.


Глава втора.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО НЯКОИ ИНСТИТУЦИИ

Член 249 (Art. 249) (предишен член 189)

За да осъществяват своите функции в съответствие с разпоредбите на настоящия договор, Европейският парламент съвместно със Съвета, Съветът и Комисията, приемат регламенти и директиви, вземат решения и изказват препоръки или мнения.

Регламентът има общо приложение. Той е обвързващ в своята цялост и е пряко приложим във всички държави-членки.

Директивата е обвързваща по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат за всяка държава-членка, до която е адресирана, но оставя на националните компетентни органи изборът на формите и средствата.

Решението е обвързващо в своята цялост за онези, до които е адресирано. Препоръките и мненията нямат обвързваща сила.


Член 250 (Art. 250) (предишен #8318#270461#2355658#0#член 189@-а@)

1. Когато съгласно настоящия договор Съветът се произнася по предложение на Комисията, за приемането на акт, представляващ изменение на това предложение се изисква единодушие, при спазване на разпоредбите на член 251, алинея 4 и 5.

2. Докато Съветът не се е произнесъл, Комисията може да измени своето предложение по време на процедурите по приемането на акт на Общността.


Член 251 (Art. 251) (предишен #8318#270461#2355658#0#член 189@ b@)

1. Когато настоящият договор се позовава на настоящия член за приемането на някой акт, прилага се следната процедура.

2. Комисията представя предложение на Европейския парламент и на Съвета.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, след като е взел становището на Европейския парламент:

- ако одобри всички поправки фигуриращи в становището на Европейския парламент, може да приеме така поправеното предложение за акт;

- ако Европейският парламент не предложи никаква поправка, може да приеме предложението за акт;

- в останалите случаи, приема обща позиция и я предава на Европейския парламент.

Съветът информира обстойно Европейския парламент за мотивите довели го до приемането на неговата обща позиция. Комисията информира обстойно Европейския парламент за нейната позиция.

Ако, в срок от три месеца след това предаване, Европейския парламент:

а) одобри общата позиция или не се е произнесъл, счита се че съответния акт е приет съгласно тази обща позиция;

b) отхвърли общата позиция с абсолютното мнозинство на членовете които го съставят, предложението за акт не се счита за прието;

с) предложи, с абсолютно мнозинство на членовете които го съставят, поправки в общата позиция, така поправения текст се предава на Съвета и на Комисията, които изразяват становище по повод поправките.

3. Ако в срок от три месеца след получаване на извършените от Европейския парламент поправки, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приеме всички тези поправки, съответния акт се счита за приет под формата на така поправената обща позиция; въпреки това, Съветът се произнася с единодушие относно поправките, които са били обект на отрицателно мнение на Комисията. Ако Съветът не одобри всички поправки, председателят на Съвета, в съгласие с председателят на Европейския парламент, свиква помирителния комитет в срок от шест седмици.

4. Помирителният комитет, в който заседават членовете на Съвета или техни представители и също толкова представители на Европейския парламент, има за задача да постигне споразумение относно общ проект, като се произнася с квалифицирано мнозинство на членовете на Съвета или техни представители и с мнозинството на представителите на Европейския парламент. Комисията участвува в подготвителната работа на помирителния комитет и взема всички необходими инициативи с оглед да допринесе за сближаване на позициите на Европейския парламент и на Съвета. За да изпълни своята задача, помирителният комитет разглежда общата позиция на базата на поправките, предложени от Европейския парламент.

5. Ако в срок от шест седмици от неговото свикване, помирителният комитет одобри общия проект, Европейския парламент и Съветът разполагат всеки със срок от шест седмици считано от датата на одобрението за да приемат съответния акт съгласно общия проект, с абсолютното мнозинство на гласувалите, що се отнася до Европейския парламент и с квалифицирано мнозинство, що се отнася до Съвета. При липса на одобрение от едната или от другата от двете институции в упоменатия срок, предложението за акт не се счита за прието.

6. Когато помирителният комитет не одобри общия проект предложението за акт не се счита за прието.

7. Сроковете от три месеца и от шест седмици, упоменати в този член, се продължават, максимално, съответно с един месец и с две седмици по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.


Член 252 (Art. 252) (предишен член 189 с)

Когато договорът препраща към този член във връзка с приемането на акт се прилага следната процедура:

а) Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след като получи становището на Европейския парламент, приема обща позиция.

b) Общата позиция на Съвета се съобщава на Европейския парламент. Съветът и Комисията информират изчерпателно Европейския парламент за мотивите, които са накарали Съвета да приеме общата си позиция, а също и за позицията на Комисията.

Ако в рамките на три месеца от това уведомление Европейският парламент одобри общата позиция или не вземе решение в рамките на този срок, Съветът окончателно приема съответния акт, в съответствие с общата позиция.

с) Европейският парламент може, в предвидения в буква b) тримесечен срок, с абсолютно мнозинство на членовете си да предложи изменения на общата позиция на Съвета. Европейският парламент може, също така, със същото мнозинство да отхвърли общата позиция на Съвета. Резултатът от разискванията се изпраща на Съвета и на Комисията.

Ако Европейският парламент е отхвърлил общата позиция на Съвета, от Съвета се изисква единодушие при гласуването на второ четене.

d) Комисията, в срок от един месец, преразглежда предложението, въз основа на което Съветът е приел своята обща позиция, като взема предвид измененията, предложени от Европейския парламент.

Комисията изпраща на Съвета, заедно с преразгледаното си предложение измененията на Европейския парламент, които не е приела, и изразява мнението си по тях. Съветът може да приеме тези изменение с единодушие.

е) Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приема предложението в представения преразгледан вариант от Комисията. От Съвета се изисква единодушие, за да измени преразгледаното предложение на Комисията.

f) В случаите, предвидени в букви с), d) и е), Съветът е длъжен да вземе решение в тримесечен срок. Ако в този срок не е било взето решение, предложението на Комисията не се счита за прието.

g) Сроковете, предвидени в букви b) и f) могат да бъдат удължавани най-много с един месец, по общо съгласие между Съвета и Европейския парламент.


Член 253 (Art. 253) (предишен член 190)

Регламентите, директивите и решенията, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета, както и същите актове, приети от Съвета или от Комисията, посочват мотивите, на които се основават и визират всички задължително изисквани в изпълнение на настоящия договор предложения или мнения.


Член 254 (Art. 254) (предишен #8318#270461#2355660#0#член 191@@)

1. Регламентите, директивите и решенията, приети в съответствие с предвидената в член 251 процедура, се подписват от Председателя на Европейския парламент и от Председателя на Съвета и се обнародват в "Официален вестник на Европейските Общности". Те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на двадесетия ден следващ този на тяхното обнародване.

2. Регламентите на Съвета и на Комисията, а също така и директивите на тези институции, които са адресирани до всички държави-членки, се обнародват в "Официален вестник на Европейските Общности". Те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на дванадесетия ден следващ този на тяхното обнародване.

3. Останалите директиви и решения се нотифицират на онези, до които са адресирани и произвеждат действие след тази нотификация.


Член 255 (Art. 255) (предишен член 191-а)

1. Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, което живее или има своето седалище в някоя държава-членка има право на достъп до документацията на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, при спазване на принципите и условията, които ще бъдат определени съгласно алинеи 2 и 3.

2. Общите принципи и ограниченията, които по свързани с обществен или частен интерес съображения регулират упражняването на това право на достъп до документацията, се определят от Съвета, който се произнася съгласно визираната в член 251 процедура, в двугодишен срок от влизането в сила на Амстердамският договор.

3. Всяка от горепосочените институции изработва свой вътрешен правилник, съдържащ особените разпоредби относно правото на достъп до нейната документация.


Член 256 (Art. 256) (предишен член 192)

Решенията на Съвета или на Комисията, които налагат парични задължения на различни от държавите лица, представляват подлежащ на изпълнение акт. Принудителното изпълнение се регулира от разпоредбите на гражданския процес, които са в сила в държавата, на територията на която то се извършва. Формулата, придаваща изпълнителна сила се полага, без друг контрол освен този относно автентичността на акта, от националния орган, който правителството на всяка държава-членка ще определи за тази цел, и за който е било съобщено на Комисията и на Съда.

След като тези формалности бъдат изпълнени по молба на заинтересованата страна, последната може да пристъпи към принудително изпълнение в съответствие с националното законодателство, като отнесе въпроса пряко до компетентния орган. Изпълнението може да бъде спряно само по решение на Съда. Все пак, съдилищата в съответната държава са компетентни да се произнасят относно законосъобразността на предприетите изпълнителни мерки.


Глава трета.
ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Член 257 (Art. 257) (предишен член 193)

Създава се Икономически и социален комитет. Той има статут на консултативен орган.

Комитетът се състои от представители на различните видове икономически дейности, в частност от представители на производители, фермери, превозвачи, работници и служители, търговци, занаятчии, свободни професии и представители на обществеността.


Член 258 (Art. 258) (предишен член 194)

Броят на членовете на Икономическия и социален комитет е както следва:

Белгия 12

Дания 9

Германия 24

Гърция 12

Испания 21

Франция 24

Ирландия 9

Италия 24

Люксембург 6

Xоландия 12

Австрия 12

Португалия 12

Финландия 9

Швеция 12

Обединеното Кралство 24

Членовете на комитета се назначават за срок от четири години от Съвета, който взема решение с единодушие. Техният мандат може да бъде подновяван.

Членовете на Комитета не могат да бъдат обвързани от каквито и да е задължителни инструкции. Те са напълно независими при изпълнението на своите задължения в общ интерес на Общността.

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, определя възнагражденията на членовете на Комитета.


Член 259 (Art. 259) (предишен член 195)

1. С оглед на назначаването на членовете на Комитета, всяка държава-членка представя на Съвета списък, съдържащ два пъти повече на брой кандидати отколкото са предоставените за нейни граждани мандати.

Съставянето на Комитета трябва да взема предвид необходимостта да се осигури адекватно представяне на различните видове икономическа и социална дейност.

2. Съветът се консултира с Комисията. Той може да получи мнението и на европейски организации, представляващи различни икономически и социални сектори, които са заинтересовани от дейността на Общността.


Член 260 (Art. 260) (предишен член 196)

Комитетът избира свой председател и ръководство измежду членовете си за срок от две години. Той приема свой вътрешен правилник.

Комитетът се свиква на заседание от неговия председател по искане на Съвета или на Комисията.Той, също така, може да се събира по собствена инициатива.


Член 261 (Art. 261) (предишен #8318#270461#2355666#0#член 197@@)

Комитетът включва специализирани отделения за основните области, обхванати от настоящия договор.

Функционирането на специализираните отделения се осъществява в рамките на общата компетентност на Комитета. Със специализираните отделения не могат да бъдат провеждани консултации отделно от Комитета.

В рамките на Комитета могат да бъдат учредявани под-комитети, чиято задача е да изработват проекто-становища по определени въпроси или в определени области, които да бъдат представяни по време на разискванията на Комитета.

Вътрешният правилник определя подробни правила относно състава и компетентността на специализираните отделения и под-комитетите.


Член 262 (Art. 262) (предишен #8318#270461#2355667#0#член 198@@)

Съветът или Комисията задължително се консултират с Комитета, когато настоящия договор предвижда това. Те имат право да се консултират с Комитета във всички случаи, когато смятат това за подходящо. Комитетът може да поеме инициатива за предоставянето на становище във всички случай, когато счита това за подходящо.

Съветът или Комисията, ако считат, че е необходимо, определят на Комитета срок за внасянето на неговото становище, който срок не може да бъде по-малък от един месец от датата на която председателят е бил уведомен за това искане.

След изтичане на срока, отсъствието на становище не е пречка за предприемане на по-нататъшни действия.

Становището на Комитета и на специализираното отделение, заедно с протокола от заседанията, се изпраща на Съвета и на Комисията.

Комитета може да бъде консултиран от Европейския парламент.


Глава четвърта.
КОМИТЕТ ЗА РЕГИОНИТЕ

Член 263 (Art. 263) (предишен #8318#270461#2355667#0#член 198@-а@)

Създава се комитет, състоящ се от представителите на регионалните и местните органи, наричан по-долу "Комитет за регионите", който има статут на консултативен орган. Броят на членовете на Комитета за регионите е както следва:

Белгия 12

Дания 9

Германия 24

Гърция 12

Испания 21

Франция 24

Ирландия 9

Италия 24

Люксембург 6

Xоландия 12

Австрия 12

Португалия 12

Финландия 9

Швеция 12

Обединеното Кралство 24

Членовете на Комитета и еднакъв брой техни заместници се назначават, въз основа на предложения от съответните държави-членки, за срок от четири години от Съвета, който се произнася с единодушие. Техният мандат може да бъда подновяван. Те не могат да бъдат едновременно и членове на Европейския парламент.

Членовете на Комитета не могат да бъдат обвързани от каквито и да е задължителни инструкции. Те са напълно независими при изпълнението на своите задължения в общ интерес на Общността.


Член 264 (Art. 264) (предишен #8318#270461#2355667#0#член 198@ b@)

Комитетът за регионите избира свой председател и ръководство измежду членовете си за срок от две години.

Той приема свой вътрешен правилник.

Комитетът се свиква на заседание от неговия председател, по искане на Съвета или на Комисията. Той, също така, може да се събира по собствена инициатива.


Член 265 (Art. 265) (предишен #8318#270461#2355667#0#член 198@ с@)

Съветът или Комисията се консултират с Комитета за регионите когато настоящия договор предвижда това и във всички други случаи, в частност когато те се отнасят до трансграничното сътрудничество, при които едната от тези две институции счита това за уместно.

Съветът или Комисията, ако счита, че това е необходимо, определя на Комитета срок за внасянето на неговото становище, който срок не може да бъде по-малък от един месец от датата на която председателят е бил уведомен за това искане. След изтичането на срока, отсъствието на становище не е пречка за предприемане на по-нататъшни действия.

Когато в съответствие с член 262 се осъществява консултация с Икономическия и социален комитет, Комитетът за регионите трябва да бъде информиран от Съвета или Комисията относно това, че се иска становище. Когато счита, че са налице специфични регионални интереси, Комитетът на Регионите може да даде становище по проблема.

Комитета за регионите може да бъде консултиран от Европейския парламент.

Той може да поеме инициативата за излагането на становище в случаите, в които счита това за подходящо.

Становището на Комитета, заедно с протокола от заседанията се изпраща на Съвета и на Комисията.


Глава пета.
ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Член 266 (Art. 266) (предишен член 198 d)

Европейската инвестиционна банка е юридическо лице.

Членовете на Европейската инвестиционна банка са държавите-членки.

Уставът на Европейската инвестиционна банка е включен в протокол, приложен към настоящия договор.


Член 267 (Art. 267) (предишен член 198 e)

Задачата на Европейската инвестиционна банка е да допринася за уравновесеното и стабилно развитие на общия пазар в интерес на Общността, като оперира на капиталовия пазар и използува своите собствени ресурси. За тази цел Банката, без да се стреми да извлича печалба, предоставя заеми и гаранции, които улесняват финансирането на следните проекти във всички области на икономиката:

а) проекти за развитието на по-слабо развитите региони;

b) проекти за модернизиране или преобразуване на предприятията или за развитие на нови дейности, налагащи се от последователното създаване на общия пазар, когато тези проекти са от такъв размер или характер, че не могат да бъдат финансирани изцяло от различните източници, съществуващи в отделните държави-членки;

с) проекти от общ интерес за няколко държави-членки, които са с такъв размер или характер, че не могат да бъдат изцяло финансирани със средствата, с които отделните държави-членки разполагат.

При осъществяването на нейните задачи, Банката улеснява финансирането на инвестиционните програми, свързани с помощта от структурните фондове и други финансови инструменти на Общността.


Дял втори.
ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 268 (Art. 268) (предишен член 199)

Всички източници на приходи и разходи в Общността, включително и онези, които се отнасят до Европейския социален фонд се включват в прогнозите, които се съставят за всяка финансова година и се отразяват в бюджета.

Административните разходи на институциите, произтичащи от разпоредбите на Договора за Европейски съюз във връзка с общата политика в областта на външните отношения и сигурността и със сътрудничеството в областите на правосъдието и вътрешните работи са за сметка на бюджета. Оперативните разходи, произтичащи от осъществяването на споменатите разпоредби могат, при условията, предвидени в тях, да бъдат за сметка на бюджета.

Приходите и разходите на бюджета трябва са балансирани.


Член 269 (Art. 269) (предишен член 201)

Без това да вреди на другите приходи, бюджетът се финансира изцяло със собствени средства. Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема разпоредби относно системата на собствените средства на Общността, които той препоръчва на държавите-членки за приемане в съответствие с техните конституционни изисквания.


Член 270 (Art. 270) (предишен #8318#270461#2355670#0#член 201@-а@)

С цел да се спазва бюджетната дисциплина, Комисията няма право да прави каквото и да е предложение за акт на Общността, да изменя своите предложения или да приема изпълнителни мерки, за които е вероятно да имат значителни последици върху бюджета, без да е налице гаранция, че това предложение или тези мерки могат да бъдат финансирани в рамките на собствените средства на Общността, образувани в съответствие с разпоредбите, приети от Съвета на основание на член 269.


Член 271 (Art. 271) (предишен #8318#270461#2355671#0#член 202@@)

Разходите, посочени в бюджета, се разрешават за една финансова година, освен ако приетия въз основа на член 279 регламент предвижда друго.

В съответствие с условията, които ще се приемат на основание на член 279, всички отпуснати суми, с изключение на онези, които се отнасят до разходи за персонала, които в края на финансовата година се явяват неизразходвани, могат да бъдат отнасяни само към следващата финансова година. Отпуснатите суми се класифицират в различни глави, които обхващат съответните разходи в съответствие с техния вид или предназначение и, доколкото това е необходимо, се подразделят съобразно с приетия на основание на член 279 регламент.

Разходите на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Съда се обособяват в отделни части на бюджета, без това да вреди на специалните разпоредби относно някои общи видове разходи.


Член 272 (Art. 272) (предишен член 203)

1. Финансовата година трае от 1 януари до 31 декември.

2. Всяка институция на Общността съставя, преди 1 юли, предварителна оценка за своите разходи. Комисията обединява тези оценки в предварителен проект за бюджет. Тя прибавя към него и мнение, което може да съдържа оценки, различни от представените.

Предварителният проект за бюджет съдържа оценка за приходите и разходите.

3. Комисията внася предварителния проект за бюджет в Съвета не по-късно от 1 септември на годината предхождаща тази, през която бюджетът следва да бъде изпълняван.

Съветът се консултира с Комисията, а ако е необходимо и с други заинтересовани институции, всеки път когато има намерение да се отклони от предварителния проект за бюджет. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, изготвя проектобюджета и го изпраща на Европейския парламент.

4. Проектобюджетът се представя за разглеждане от Европейския парламент не по-късно от 5 октомври на годината, предхождаща тази, през която бюджетът трябва да бъде изпълняван.

Европейският парламент, като се произнася с мнозинството от своите членове, има право да изменя проектобюджета и, като се произнася с абсолютното мнозинство от подадените гласове, да предлага на Съвета изменения в проектобюджета, отнасящи се до разходите, които произтичат задължително от настоящия договор или от актове, приети в съответствие с него.

Ако в 45 дневен срок след внасянето му, Европейският парламент одобри бюджета, той се счита за окончателно приет. Ако в този период Европейският парламент не е изменил или предложил поправки в проектобюджета, той се счита за окончателно приет.

Ако в рамките на този срок Европейският парламент е приел изменения или предложил поправки, проектобюджетът се изпраща заедно с измененията или предложените поправки на Съвета.

5. След обсъждане на проектобюджета с Комисията, а когато това е необходимо, и с други заинтересовани институции, Съветът се произнася при следните условия:

а) Съветът може с квалифицирано мнозинство да променя които и да било от измененията, приети от Европейския парламент;

b) по отношение на предложените поправки:

- когато поправката, предложена от Европейския парламент, няма за резултат увеличаването на цялостния размер на разходите на някоя институция, което в частност се дължи на факта, че увеличението на разходите, което тя би предизвикала изрично ще бъде компенсирано от една или повече предложени поправки намаляващи съответно разходите, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да отхвърли предложената поправка. При липса на решение за нейното отхвърляне, предложената поправка се счита за приета;

- когато поправката, предложена от Европейския парламент, предизвиква увеличаване на цялостния размер на разходите на някоя институция, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да приеме предложената поправка. При липса на решение, с което предложената поправка се приема, тя се счита за отхвърлена;

- когато в съответствие с единия или с двата предшествуващи параграфа Съветът е отхвърлил предложената поправка, той може с квалифицирано мнозинство или да запази посочения в проектобюджета размер, или да определи друг размер.

Проектобюджетът се променя на основата на предложените поправки, приети от Съвета.

Ако в 15 дневен срок след поставянето на проектобюджета за разглеждане от Съвета той не е променил някое от приетите от Европейския парламент изменения, и ако предложените от него поправки са били приети, бюджетът се счита за окончателно приет. Съветът информира Европейския парламент, че той не е променил никое от измененията, и че предложените поправки са били приети.

Ако, в рамките на този срок, Съветът е променил едно или повече от приетите от Европейския парламент изменения, или ако предложените от последния поправки са били отхвърлени или променени, то така измененият проектобюджет отново се изпраща на Европейския парламент. Съветът информира Европейския парламент за резултатите от своите разисквания.

6. В 15 дневен срок от представянето на проектобюджета Европейският парламент, който трябва да бъде уведомен за предприетите действия във връзка с предложените от него поправки, може, при присъствието на мнозинството от членовете си и с мнозинство от три пети от подадените гласове, да измени или отхвърли поправките, направени от Съвета по отношение на неговите изменения и съответно да приеме бюджета. Ако в рамките на този срок Европейският парламент не се е произнесъл, бюджетът се счита за окончателно приет.

7. Когато процедурата, предвидена в този член бъде завършена, Председателят на Европейския парламент констатира, че бюджетът е окончателно приет.

8. Все пак, Европейският парламент, като се произнася с мнозинство от своите членове и при мнозинство от две трети от подадените гласове може, ако има важни причини за това, да отхвърли проектобюджета и да поиска да му бъде представен нов проект.

9. За всички разходи, различни от тези, които произтичат задължително от настоящия договор или от приети в съответствие с него актове, ежегодно се определя максимален размер на увеличение по отношение на разходите от един и същи вид за текущата година.

Комисията, след като се консултира с комитета за икономическа политика обявява какъв е размерът на този максимум, който се получава от:

- тенденцията по отношение на обема на брутния национален продукт в рамките на Общността,

- средното изменение в бюджетите на държавите-членки,

и

- тенденцията по отношение на разходите за бита през време на предходната финансова година.

Максималният размер се съобщава на всички институции на Общността преди 1 май. Те са задължени да се съобразяват с него през време на провеждането на бюджетната процедура, в съответствие с разпоредбите на параграф четвърти и пети от тази алинея.

Ако по отношение на разходите, различни от онези, които задължително произтичат от настоящия договор или от приети в съответствие с него актове, действителният размер на увеличението на проектобюджета, приет от Съвета, е повече от половината от максималния размер, Европейският парламент, като упражнява своето право да извършва поправки, увеличава общия размер на тези разходи до лимит, който не превишава половината от максимално установения размер.

Когато Европейският парламент, Съветът или Комисията считат, че дейността на Общностите изисква да бъде превишен размера, определен в съответствие с предвидените в тази алинея процедури, може да бъде определен друг размер на основата на споразумение между Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, и Европейския парламент, който се произнася с мнозинството на своите членове и с три пети от подадените гласове.

10. Всяка институция упражнява правата, предоставени й от този член, като спазва разпоредбите на настоящия договор и на приетите в съответствие с него актове, и в частност разпоредбите, които се отнасят до собствените ресурси на Общността и до баланса между приходи и разходи.


Член 273 (Art. 273) (предишен #8318#270461#2355673#0#член 204@@)

Ако в началото на финансовата година бюджетът все още не е бил гласуван, разходите могат да бъдат осъществявани месечно по глава или по друго разделение, в съответствие с разпоредбите на приетия съгласно член 279 регламент, в границите на една дванадесета от бюджетните средства за предходната бюджетна година, без тази мярка да има за последица предоставянето на разположение на Комисията на средства, които превишават една дванадесета от средствата, предвидени в проектобюджета по време на изготвянето му.

Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство и при спазване на другите условия, предвидени в алинея 1, да разрешава разходи, които превишават една дванадесета част.

Ако решението се отнася до разход, който не произтича задължително от настоящия договор или от приети в съответствие с него актове, Съветът го изпраща незабавно на Европейския парламент; в срок от 30 дни Европейския парламент, като се произнася с мнозинството от своите членове и с подкрепата на три пети от подадените гласове, може да приеме различно решение относно частта от разходите, която превишава посочената една дванадесета, предвидена в алинея 1. Изпълнението на тази част от решението на Съвета се счита за отложено, докато Европейският парламент не вземе своето решение. Ако в посочения срок Европейският парламент не е взел решение, което се различава от решението на Съвета, тогава това последното се счита за окончателно прието.

Решенията, предвидени в алинеи втора и трета предвиждат необходимите мерки относно ресурсите по прилагането на този член.


Член 274 (Art. 274) (предишен #8318#270461#2355674#0#член 205@@)

Комисията изпълнява бюджета в съответствие с разпоредбите на приетите съгласно член 279 регламенти на своя собствена отговорност и в рамките на предоставените средства, като се придържа към принципа за правилно финансово управление. Държавите-членки сътрудничат с Комисията за да гарантират, че предоставените средства ще бъдат използвани съгласно принципа за правилно финансово управление.

Регламента предвижда подробна уредба относно участието на всяка институция в изпълнението на нейните собствени разходи.

В рамките на бюджета, Комисията има право, при спазване на предвидените в регламента, приет в съответствие с член 279, ограничения и условия, да осъществява прехвърляне на средства от една глава в друга или от едно подразделение в друго.


Член 275 (Art. 275) (предишен член 205-а)

Комисията внася ежегодно в Съвета и в Европейския парламент счетоводния отчет за предходната финансова година, отнасящ се до изпълнението на бюджета. Комисията, също така, им предоставя и финансова справка за активите и пасивите на Общността.


Член 276 (Art. 276) (предишен #8318#270461#2355675#0#член 206@@)

1. Европейският парламент, по препоръка на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, освобождава Комисията от отговорност по изпълнението на бюджета. За тази цел, след Съвета, Европейският парламент преглежда отчета и финансовата справка, посочени в член 275, годишния доклад на Сметната палата заедно с отговорите на контролираните институции на направените от Сметната палата забележки, визираната в член 248, алинея 1, втори параграф декларация за надеждност, както и всички съществени специални доклади на Сметната палата.

2. Преди да освободи Комисията от отговорност или по друга причина, свързана с упражняването на нейните правомощия по изпълнението на бюджета, Европейският парламент може да поиска да изслуша Комисията, която да даде обяснения относно осъществяването на разходите или функционирането на системите за финансов контрол. Комисията предоставя всякаква необходима информация на Европейския парламент по искане на последния.

3. Комисията предприема всичко необходимо за да реагира на придружаващите решенията за освобождаване от отговорност забележки, както и на други забележки на Европейския парламент, отнасящи се до изпълнението на разходите, а също така и на коментарите, придружаващи приетите от Съвета препоръки за освобождаване от отговорност.

По искане на Европейския парламент или на Съвета, Комисията докладва относно взетите във връзка с тези забележки или коментари мерки, и в частност относно инструкциите, които са дадени на отговорните за изпълнението на бюджета служби. Тези доклади се изпращат, също така, на Сметната палата.


Член 277 (Art. 277) (предишен #8318#270461#2355676#0#член 207@@)

Бюджетът се съставя във финансови единици, определени в съответствие с разпоредбите на приетия въз основа на член 279 регламент.


Член 278 (Art. 278) (предишен член 208)

Комисията може, при условие, че уведоми компетентните органи на съответните държави-членки, да прехвърли във валутата на една от държавите-членки авоарите които има във валута на друга държава-членка, доколкото това е необходимо за да бъдат използувани за предназначени от настоящия договор цели. Доколкото това е възможно, Комисията е длъжна да избягва осъществяването на такива прехвърляния, ако тя притежава налични или ликвидни средства във валутите, от които се нуждае.

Комисията контактува с всяка държава-членка посредством орган, определен от съответната държава. При осъществяването на финансовите операции Комисията използува услугите на емисионната банка на съответната държава-членка или на друга финансова институция, определена от тази държава.


Член 279 (Art. 279) (предишен член 209)

Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент и получи мнението на Сметната палата:

а) приема финансови регламенти, които в частност уточняват подробните правила, които следва да бъдат приети за изработването и изпълнението на бюджета и за представянето на счетоводните отчети;

b) определя подробните правила и процедурата, в съответствие с които бюджетните приходи, предвидени в разпоредбите относно собствените ресурси на Общността се предоставят на Комисията и определя приложимите мерки за да бъде посрещната, при нужда, необходимостта от налични средства;

с) приема разпоредбите и организира контрола на отговорността на финансовите контрольори, наредителите и счетоводителите.


Член 280 (Art. 280) (предишен #8318#270461#2355678#0#член 209@-а@)

1. Общността и държавите-членки провеждат борба срещу измамата и всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Общността, посредством приети съгласно този член мерки, които трябва да имат разубеждаващ ефект и предлагат ефикасна защита в държавите-членки.

2. Държавите-членки предприемат същите мерки за борба с измамата, която засяга финансовите интереси на Общността, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща техните собствени финансови интереси.

3. Без да се накърняват останалите разпоредби от настоящия договор, държавите-членки координират своите действия, имащи за цел да защитят финансовите интереси на Общността срещу измама. За тази цел те организират, заедно с Комисията, тясно и редовно сътрудничество между компетентните органи.

4. Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 251 процедура, приема, след консултация със Сметната палата, необходимите мерки в областта на предотвратяването на накърняващата финансовите интереси на Общността измама и на борбата срещу тази измама, с оглед на осигуряване на ефикасна и еквивалентна защита в държавите-членки. Тези мерки не засягат нито прилагането на международното наказателно право, нито правораздаването в държавите-членки.

Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, изпраща ежегодно на Европейския парламент и на Съвета доклад относно приетите по прилагането на този член мерки.


Част шеста.
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 281 (Art. 281) (предишен член 210)

Общността е юридическо лице.


Член 282 (Art. 282) (предишен член 211)

Във всяка от държавите-членки, Общността притежава най-широката правоспособност, предоставена на юридическите лица в съответствие с националните законови уредби; тя може, в частност, да придобива и да се разпорежда с движима и недвижима собственост и да бъде страна по дела. За тази цел Общността е представлявана от Комисията.


Член 283 (Art. 283) (предишен #8318#270461#2355681#0#член 212@@)

Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приема, по предложение на Комисията и след консултация с останалите заинтересовани институции, статута на длъжностните лица на Европейските Общности и приложимата по отношение на останалите служители на тези Общности регламентация.


Член 284 (Art. 284) (предишен член 213)

Комисията може, в рамките и при условията, приети от Съвета в съответствие с разпоредбите на настоящия договор, да събира всякаква информация и да осъществява всякакви проверки, които са необходими за изпълнението на възложените й задачи.


Член 285 (Art. 285) (предишен член 213-а)

1. Без да се вреди на член 5 от протокола относно статута на ЕСЦБ и на ЕЦБ, Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 251 процедура, приема мерки с оглед на изготвянето на различни видове статистика, когато това е необходимо за осъществяването на дейността на Общността.

2. Изготвянето на съответната статистика се осъществява като се спазват принципите за безпристрастност, надеждност, обективност, научна независимост, ефикасност спрямо разходите и поверителен характер на статистическата информация; то не трябва да води до прекомерни разходи за участниците в икономическите дейности.


Член 286 (Art. 286) (предишен член 213-b)

1. От 1 януари 1999, актовете на Общността относно закрилата на физическите лица по отношение на обработването на данни от личен характер и на свободното движение на тези данни са приложими по отношение на институциите и органите на Общността, учредени от или на базата на настоящия договор.

2. Преди посочената в алинея 1 дата, Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 251 процедура, създава независим контролен орган, натоварен да наблюдава прилагането на споменатите актове на Общността по отношение на институциите и органите на Общността, и приема, в случай на нужда, всички други необходими разпоредби.


Член 287 (Art. 287) (предишен член 214)

Членовете на институциите на Общността, членовете на комитетите, както и длъжностните лица и другите служители на Общността са длъжни, дори и след като са престанали да изпълняват задълженията си, да не разкриват информация, влизаща в обхвата на професионалната тайна, в частност информация относно предприятията, техните икономически връзки или факторите за ценообразуването в тях.


Член 288 (Art. 288) (предишен член 215)

Договорната отговорност на Общността се регулира от приложимото по отношение на съответния договор право.

В областта на извъндоговорната отговорност, Общността, в съответствие с общи за държавите-членки основни принципи на правото, е длъжна да компенсира вредите, причинени от нейни институции или служители при изпълнението на техните задължения.

Предходната алинея се прилага при същите условия по отношение на вредите, причинени от ЕЦБ или от нейни служители, при изпълнението на техните задължения.

Личната отговорност на служителите спрямо Общността се регулира от разпоредбите, определящи техния статут или от приложимата по отношение на тях регламентация.


Член 289 (Art. 289) (предишен член 216)

Седалището на институциите на Общността се определя по общо съгласие между правителствата на държавите-членки.


Член 290 (Art. 290) (предишен член 217)

Разпоредбите относно лингвистичния режим на институциите на Общността, без да се засягат разпоредбите съдържащи се в правилника на Съда, се определят от Съвета, който се произнася с единодушие.


Член 291 (Art. 291) (предишен #8318#270461#2355687#0#член 218@@)

На територията на държавите-членки Общността се ползва от необходимите за изпълнението на нейните задачи привилегии и имунитет, при определените в протокола от 8 април 1965 относно привилегиите и имунитета на Европейските Общности условия. Същото важи и за Европейската централна банка, Европейския валутен институт и Европейската инвестиционна банка.


Член 292 (Art. 292) (предишен член 219)

Държавите-членки се задължават да не уреждат споровете, отнасящи се до тълкуването или прилагането на настоящия договор, по начини различни от тези, предвидени в настоящия договор.


Член 293 (Art. 293) (предишен #8318#270461#2355689#0#член 220@@)

Държавите-членки започват преговори помежду си, доколкото това е необходимо, с цел да осигурят в полза на своите граждани:

- закрила на лицата, както и възможност за упражняване и защита на правата при условия, същите като онези, които са предоставени от всяка държава на нейните собствени граждани;

- премахване на двойното данъчно облагане в Общността;

- взаимното признаване на дружествата или фирмите по смисъла на член 48, алинея втора, запазване на юридическото лице в случай на преместване на седалището от една държава в друга и възможност за сливания между дружествата, които се регулират от законите на различни държави;

- опростяване на формалностите във връзка с взаимното признаване и изпълнението на съдебните и на арбитражните решения.


Член 294 (Art. 294) (предишен #8318#270461#2355690#0#член 221@@)

Държавите-членки предоставят на гражданите на другите държави-членки национално

третиране, що се отнася до участието в капитала на дружествата по смисъла на член 48, без да се вреди на прилагането на другите разпоредби от настоящия договор.


Член 295 (Art. 295) (предишен член 222)

Настоящия договор по никакъв начин не засяга разпоредбите в държавите-членки, отнасящи се до правния режим на собствеността.


Член 296 (Art. 296) (предишен #8318#270461#2355692#0#член 223@@)

1. Разпоредбите на настоящия договор не изключват прилагането на следните разпоредби:

а) нито една държава-членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност;

b) всяка държава-членка може да предприеме необходимите за защитата на основните интереси на своята сигурност мерки, които са свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали; тези мерки не трябва да засягат неблагоприятно условията за конкуренция в Общия пазар, отнасящи се до изделията, които не са предназначени за специфични военни цели.

2. Съветът може, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията, да осъществява промени в списъка, който той е определил на 15 април 1958, на изделията по отношение на които се прилагат разпоредбите на алинея 1, b).


Член 297 (Art. 297) (предишен член 224)

Държавите-членки се консултират взаимно с цел да предприемат съвместно необходимите разпоредби за да се предотврати засягането на функционирането на общия пазар от мерките, които някоя държава-членка може да бъде принудена да предприеме в случай на сериозни вътрешни смущения, засягащи поддържането на законността и реда, в случай на война, сериозно международно напрежение, което създава заплаха за война, или с цел да бъдат изпълнени задължения, които тя е поела за запазването на мира и международната сигурност.


Член 298 (Art. 298) (предишен #8318#270461#2355694#0#член 225@@)

Ако предприетите при посочените в членове 296 и 297 обстоятелства мерки имат като резултат нарушаването на условията за конкуренция в Общия пазар, Комисията, съвместно със заинтересованата държава, проучва условията при които тези мерки могат да бъдат приспособени към разпоредбите, съдържащи се в настоящия договор.

Като изключение от процедурата, съдържаща се в членове 226 и 227, Комисията или всяка държава-членка може да отнесе въпроса пряко пред Съда, ако последната счита, че друга държава-членка използува неправомерно предвидените в членове 296 и 297 правомощия. Съдът постановява решението си на закрито заседание.


Член 299 (Art. 299) (предишен #8318#270461#2355696#0#член 227@@)

1. Настоящият договор се прилага по отношение на Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална Република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската Република, Ирландия, Република Италия, Великото Xерцогство Люксембург, Кралство Xоландия, Република Австрия, Република Португалия, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

2. Разпоредбите на настоящия договор се прилагат по отношение на френските отвъдморски департаменти, на Азорите, Мадейра и Канарските острови.

Все пак, предвид структурната икономическа и социална ситуация на френските отвъдморски департаменти, на Азорите, Мадейра и Канарските острови, която е утежнена поради тяхната отдалеченост, факта, че са острови, малката им повърхност, сложните релеф и климат, тяхната икономическа зависимост по отношение на малък брой стоки, фактори, чиято постоянност и комбиниране вредят сериозно на тяхното развитие, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема специфични мерки, целящи, в частност, да определят условията на прилагане на настоящия договор по отношение на тези региони, в това число и общите насоки в политиката.

Съветът, приемайки визираните във втора алинея мерки, взема предвид области като митническата и търговска политика, данъчната политика, свободните зони, политиката в областта на селското стопанство и риболова, условията на снабдяване със суровини и със потребителски стоки от първа необходимост, държавните помощи и условията на достъп до структурните фондове и хоризонталните програми на Общността.

Съветът приема визираните във втора алинея мерки като взема предвид специфичните характеристики и пречки на крайно отдалечените региони, без това да вреди на целостта и споеността на правния ред на Общността, в това число вътрешния пазар и общите насоки в политиката.

3. Специалните разпоредби относно асоциирането, предвидени в част четвърта от настоящия договор, се прилагат по отношение на отвъдморските страни и територии, посочени в приложение второ от настоящия договор.

Настоящият договор не се прилага по отношение на онези отвъдморски страни и територии, които имат специални отношения с Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия, но не са включени в споменатия по-горе списък.

4. Разпоредбите на настоящия договор се прилагат по отношение на европейските територии, за чиито външни отношения е отговорна някоя от държавите-членки.

5. Разпоредбите на настоящия договор се прилагат по отношение на Аландските острови съгласно разпоредбите на протокол 2 от акта относно условията на присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция.

6. Като изключение от предходните алинеи:

а) настоящият договор не се прилага по отношение на Фарьорските острови;

b) настоящият договор не се прилага по отношение на зоните на суверенитет на Oбединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия в Кипър;

с) настоящият договор се прилага по отношение на Нормандските острови и Остров Мен само доколкото това е необходимо, за да се осигури прилагането за тези острови на разпоредбите, които са включени в Договора за присъединяване на нови държави-членки към Европейската икономическа общност и към Европейската общност за атомна енергия, подписан на 22 януари 1972 година;


Член 300 (Art. 300) (предишен #8318#270461#2355697#0#член 228@@)

1. Когато настоящият договор предвижда сключването на споразумения между Общността и една или повече държави или международни организации, Комисията представя препоръки до Съвета, който овластява Комисията да започне необходимите преговори. Комисията осъществява тези преговори като провежда консултации със специални комитети, назначени от Съвета за да я подпомагат при изпълнението на тази задача, в рамките на директивите, които Съветът може да адресира до нея.

При осъществяване на правомощията, предоставени му в съответствие с тази алинея, Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство, освен в предвидените във второто изречение на алинея 2 случаи, когато той се произнася с единодушие.

2. При спазване на правомощията предоставени на Комисията в тази област, подписването, което може да бъде придружено от решение за временно прилагане преди влизането в сила, както и сключването на споразуменията се решават от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. Съветът се произнася с единодушие, когато споразумението обхваща област, за която се изисква единодушие при приемането на вътрешни правила, както и при споразуменията, посочени в член 310.

По изключение от разпоредбите на алинея 3, същата процедура се прилага при вземане на решение за преустановяване на прилагането на някое споразумение, както и при установяване на позиция, която ще бъде взета от името на Общността в случай на инстанция, създадена по силата на основано на член 310 споразумение, когато тази инстанция има възможност да постановява решения с правни последици, с изключение на решенията, които допълват или изменят институциите по споразумението.

Европейският парламент е незабавно и пълно информиран за всяко взето по силата на тази алинея решение, което се отнася до временното прилагане или преустановяване на прилагането на споразумения или до установяването на позиция на Общността пред създадена от основано на член 310 споразумение инстанция.

3. Съветът сключва споразуменията след като се консултира с Европейския парламент, освен при споразуменията, посочени в член 133, алинея 3, включително и в случаите когато споразумението обхваща област, за която е необходимо прилагането на посочената в член 251 или в член 252 процедура за приемането на вътрешни правила. Европейският парламент предоставя своето становище в срок, който Съветът е определил в зависимост от спешността на въпроса. При липса на становище в рамките на този срок, Съветът може да се произнесе.

Като изключение от предходната алинея, споразуменията, посочени в член 310, както и другите споразумения, създаващи специфична институционна структура посредством процедури за сътрудничество, споразуменията, които имат важни бюджетни последици за Общността и споразуменията изискващи изменение на акт, приет при прилагането на посочената в член 251 процедура, се сключват след като бъде получено одобрително становище от Европейския парламент.

При спешни случаи, Съветът и Европейския парламент могат да съгласуват срок за представяне на одобрителното становище.

4. При сключването на споразумение, Съветът може, като изключение от разпоредбата на алинея 2, да упълномощи Комисията да одобри измененията от името на Общността, когато споразумението предвижда тяхното приемане посредством опростена процедура или от създаден в съответствие със споразумението орган; Съветът може да добави към упълномощаването определени специфични условия.

5. Когато Съветът възнамерява да сключи споразумение, което предвижда изменения на настоящия договор, те най-напред се приемат в съответствие с предвидената в #8318#270461#2355517#0#член 48@ от Договора за Европейски съюз@ процедура.

6. Съветът, Комисията или държава-членка може да получи становището на Съда относно съвместимостта на споразумението което се предвижда да се сключи с разпоредбите на настоящия договор. Когато становището на Съда е негативно, споразумението може да влезе в сила само при спазване на разпоредбите на член 48 от Договора за Европейски съюз.

7. Споразуменията, сключени при посочените в този член условия обвързват институциите на Общността и държавите-членки.


Член 301 (Art. 301) (предишен #8318#270461#2355697#0#член 228@ а@ )

Когато обща позиция или съвместно действие, приети в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейски съюз в рамките на общата политика в областта на външните отношения и сигурността, предвиждат действия на Общността за прекратяване или ограничаване, изцяло или отчасти, на икономическите връзки с една или повече трети страни, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, взема необходимите спешни мерки.


Член 302 (Art. 302) (предишен #8318#270461#2355698#0#член 229@@)

Комисията е натоварена да осигури поддържането на необходимите връзки с органите на Организацията на Обединените Нации и с нейните специализирани институции.

Комисията поддържа, освен това, подобаващи връзки с всички международни организации.


Член 303 (Art. 303) (предишен член 230)

Общността установява всички подходящи форми на сътрудничество със Съвета на Европа.


Член 304 (Art. 304) (предишен член 231)

Общността установява тясно сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, чиито подробности се определят по общо съгласие.


Член 305 (Art. 305) (предишен член 232)

1. Разпоредбите на настоящия договор не изменят разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, в частност що се отнася до правата и задълженията на държавите-членки, правомощията на институциите на тази Общност и разпоредбите на настоящия договор във връзка с функционирането на общия пазар за въглища и стомана.

2. Разпоредбите на настоящия договор не изключват онези, които се съдържат в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.


Член 306 (Art. 306) (предишен член 233)

Разпоредбите на настоящия договор не изключват съществуването или осъществяването на регионалните съюзи между Белгия и Люксембург или между Белгия, Люксембург и Xоландия, доколкото целите на тези регионални съюзи не са постигнати посредством прилагането на настоящия договор.


Член 307 (Art. 307) (предишен #8318#270461#2355703#0#член 234@@)

Правата и задълженията по споразумения, сключени преди 1 януари 1958, между една или повече държави-членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга, не са засегнати от разпоредбите на настоящия договор.

Доколкото тези споразумения са несъвместими с настоящия договор, съответната държава-членка или държави-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия. Когато е необходимо, държавите-членки взаимно се подпомагат за постигането на тази цел и, в случай на нужда, предприемат общи действия.

При прилагането на посочените в алинея първа споразумения, държавите-членки вземат предвид факта, че предоставените по настоящия договор от всяка държава-членка преимущества образуват неразделна част от учредяването на Общността, като по този начин са неразривно свързани със създаването на общи институции, с възлагането на правомощия на тези институции и с предоставянето на същите преимущества от страна на всички останали държави-членки.


Член 308 (Art. 308) (предишен член 235)

Ако определено действие от страна на Общността се окаже необходимо за осъществяване, при функционирането на общия пазар, на някоя от целите на Общността, без настоящия договор да е предвидил необходимите за това действие правомощия, Съветът, като се произнася с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема подходящите разпоредби.


Член 309 (Art. 309) (предишен член 236)

1. В случай на решение, съгласно #8318#270461#2355476#0#член 7, алинея 2@ от Договора за Европейски съюз@, за суспендиране на правото на глас на представителя на правителството на някоя държава-членка, правото на глас е също така суспендирано и по отношение на настоящия договор.

2. Освен това, когато съществуването на сериозно и постоянно нарушение от страна на някоя държава-членка на изложените в #8318#270461#2355475#0#член 6, алинея 1@ от Договора за Европейски съюз@ принципи е било установено съгласно член 7, алинея 1 от същия договор, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да вземе решение за суспендиране на някои от правата, произтичащи от прилагането на настоящия договор по отношение на въпросната държава-членка. При това си действие, Съветът взема предвид евентуалните последици от подобно суспендиране по отношение на правата и задълженията на физическите и юридическите лица.

При всяко положение, задълженията по силата на настоящия договор на въпросната държава-членка остават в сила за тази държава.

3. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може в последствие да вземе решение за изменение на приетите съгласно алинея 2 мерки или да ги прекрати в отговор на промяна в ситуацията, която е предизвикала налагането на тези мерки.

4. Когато взема визираните в алинеи 2 и 3 решения, Съветът се произнася без да държи сметка за гласа на представителя на правителството на въпросната държава-членка. По изключение на член 205, алинея 2, квалифицираното мнозинство е същото съотношение на разпределените гласове на съответните членове на Съвета като определеното в член 205, алинея 2 такова.

Настоящата алинея се прилага, също така, и в случай на суспендиране на правото на глас по силата на алинея 1. В такъв случай се изисква единодушно решение, без гласа на представителя на правителството на съответната държава-членка.


Член 310 (Art. 310) (предишен член 238)

Общността може да сключва с една или повече държави или международни организации споразумения за асоцииране, създаващи реципрочни права и задължения, общи действия и специфични процедури.


Член 311 (Art. 311) (предишен член 239)

Протоколите, поместени като приложение към настоящия договор по общо съгласие на държавите-членки са неразделна част от него.


Член 312 (Art. 312) (предишен член 240)

Настоящия договор е сключен за неограничен срок.


Заключителни разпоредби

Член 313 (Art. 313) (предишен #8318#270461#2355716#0#член 247@@)

Настоящия договор ще бъде ратифициран от Високо договарящите се страни, в съответствие с техните конституционни изисквания. Ратификационните документи ще бъдат депозирани при Правителството на Република Италия.

Настоящия договор влиза в сила на първия ден от месеца, следващ този, през който е депозиран ратификационният документ от последната измежду подписалите държави, която е предприела тази стъпка. Все пак, ако депозирането е осъществено по-малко от петнадесет дни преди началото на следващия месец, настоящия договор влиза в сила от първия ден на втория месец след датата на депозирането.


Член 314 (Art. 314) (предишен член 248)

Настоящия договор, съставен в един единствен оригинал на немски, френски, италиански и холандски език, като и четирите текста са еднакво достоверни, ще бъде депозиран в архивите на правителството на Република Италия, което изпраща заверено копие до всяко от правителствата на останалите държави, които са го подписали.

По силата на договорите за присъединяване, достоверни са също така и английската, датската, испанската, финландската, гръцката, ирландската, португалската и шведската версия на настоящия договор.

За удостоверяване на изложеното дотук долуподписаните упълномощени представители положиха своите подписи долу на настоящия договор.

Подписан в Рим на двадесет и петия ден от месец март хиляда деветстотин петдесет и седма година.

П. А. СПААК

АДЕНАУЕР

ПИНО

АНТОНИО СЕНИ

БЕX

Й. ЛУНС

Ж. Ш. СНОЙ И Д' ОПЮР

XАЛЩАЙН

М. ФОР

ГАЕТАНО МАРТИНО

ЛАМБЕР ШО

Й. ЛИНТXОРСТ XОМАН


ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЯ


Приложение първо


СПИСЪК

В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 32 ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР



1. НОМЕР СПОРЕД БРЮКСЕЛСКАТА НОМЕНКЛАТУРА 2. ОПИСАНИЕ НА СТОКИТЕ


Глава 1 Живи животни

Глава 2 Месо и карантия

Глава 3 Риба, ракообразни и мекотели

Глава 4 Млечни продукти; яйца от птици; натурален пчелен мед

Глава 5

05.04 черва, мехури и стомаси на животни (с изключение на риба), цели или части

от тях

05.15 животински продукти неуточнени или невключени другаде; мъртви животни в съответствие с Глава 1 и Глава 3, неподходящи за човешка консумация

Глава 6 Живи дървета и други растения;

Глава 7 Зеленчуци за ядене и някои корени и грудки

Глава 8 Плодове и орехи за ядене; кори от пъпеши или цитрусови плодове

Глава 9 Кафе, чай и подправки, без мате (тарифна позиция номер 09.03)

Глава 10 Зърнени продукти

Глава 11 Продукти на мелничарската промишленост; малц; нишестени продукти; глутен; инулин

Глава 12 Маслодайни семена и маслодайни плодове; различни видове зърнени храни,

семена и плодове; индустриални и медицински растения; слама и фураж

Глава 13

от 13.03 пектин

Глава 15

15.01 сланина и друга топена свинска мас; мас от домашни птици

15.02 нестопена мас от волове, овце или кози; лой включително "от първа ръка";

15.03 стеарин от сланина, маслен стеарин и стеарин от лой; масло от сланина, от

мазнина и лой, неемулирано, без примеси или без приготовление

15.04 мазнини и масло от риба и морски бозайници, дори и рафинирани

15.07 готови зеленчукови масла, течни или твърди, сурови, рафинирани или

пречистени

15.12 животински или растителни мазнини и масла, хидрирани, дори рафинирани, но необработвани

15.13 маргарин, заместители на сланина и други приготвени мазнини за ядене

15.17 отпадъчни продукти, получени от обработката на мазнини или на животински,

или растителен восък

Глава 16 Изделия от месо, риба, ракообразни и мекотели

Глава 17

17.01 цвеклова захар, захар от захарна тръстика, на кристали

17.02 други видове захар; захарен сироп, изкуствен мед (смесен или не с естествен); карамел

17.03 меласи, обезцветени или не

17.05* ароматизирани или оцветени захари, сиропи и меласи (включително и ванилови и ванилирани захари), но без плодови сокове, съдържащи в добавка захар в каквото и да е количество

Глава 18

18.01 какаови зърна, цели или начупени, сурови или печени

18.02 какаови шушулки, обвивки, люспи и остатъци

Глава 20 Изделия от зеленчуци, растения за супа, плодове или други растения или части от растения

Глава 22

22.04 гроздова мъст, в процес на ферментация или в процес на задържане на

ферментацията по друг начин, освен чрез прибавяне на алкохол


22.05 вино от прясно грозде; гроздова мъст, чиято ферментация е в процес на

задържане чрез прибавяне на алкохол (в това число мъст)

22.07 сайдер, сок от круши, медовина и други ферментирали напитки

предишна 22.08*

предишна 22.09* етилов алкохол с или без непроменени свойства, с каквато и да е сила, получен от селскостопански продукти, посочени в Приложение първо от договора, с изключение на ракии, ликьори и други спиртни напитки и сложни алкохолни субстанции (познати като "концентрати") за производство на напитки

22.10*хранителни оцет и заместители на оцет

Глава 23 Остатъци и отпадъчни продукти на хранително вкусовата промишленост;

приготвени храни за животни

Глава 24

24.01 непреработен тютюн, тютюневи отпадъци

Глава 45

45.01 естествен корк, необработен, натрошен, гранулиран или смлян; отпадъчен корк

Глава 54

54.01 лен, суров или обработен, но без преден; ленени кълчища и остатъци

(включително накъсани или нарязани парцали)

Глава 57

57.01 естествен коноп (Саппаbis sаtiva), суров или обработен, но не преден; кълчища и остатъци от естествен коноп (включително накъсани или нарязани парцали)


*Позиция, прибавена съгласно член 1 на Регламент 7-а на Съвета на Европейската икономическа общност от 18 септември 1959 (ОВЕО бр.7 от 30.01.19, стр.71/61)


Приложение второ

ОТВЪДМОРСКИ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР


Гренландия,

Нова Каледония и зависимите територии,

Френска Полинезия,

Френските владения в Южните и Антарктически територии,

Островите Уалис и Футуна,

Мейот,

Сен Пиер и Микелон,

Аруба,

Xоландски Антили,

Бонер,

Кюрасо,

Саба,

Сент Евстатиус,

Сент Маартен,

Ангуила,

Каймановите острови,

Фолклендски острови,

Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови,

Бермудски острови,

Монсерат,

Питкерн,

Остров Света Елена и зависимите територии,

Британската Антарктическа територия,

Британските територии в Индийския океан,

Острови Туркс и Кайкос,

Британските Виргински острови,

Бермудите.


Untitled Page