ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ, ПОДПИСАН В МААСТРИХТ НА 7 ФЕВРУАРИ 1992


Съдържание:

I. Текст на договора


Преамбюл

Дял първи - Общи разпоредби

Дял втори - Разпоредби за изменение на Договора за създаване на Европейската икономическа общност с цел създаването на Европейската общност

Дял трети - Разпоредби за изменение на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана

Дял четвърти - Разпоредби за изменение на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия

Дял пети - Разпоредби относно общата политика в областта на външните отношения и сигурността

Дял шести - Разпоредби относно полицейското и съдебното сътрудничество в областта на наказателното право

Дял седми - Разпоредби относно засиленото сътрудничество

Дял осми Заключителни разпоредби

II. Протоколи [...]


НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРЛАНДИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ,

НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ НА ЛЮКСЕМБУРГ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ХОЛАНДИЯ,

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОРТУГАЛИЯ,

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО

КРАЛСТВО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ:


Решени да поставят началото на нов етап в процеса на европейската интеграция, започнат със създаването на Европейските общности,

Като напомнят историческото значение на края на разделението на европейския континент и необходимостта да се създаде стабилна основа за изграждането на бъдеща Европа,

Като потвърждават своята привързаност към принципите на свободата, демокрацията и зачитането на правата на човека и основните свободи, както и на правовата държава,

Като желаят да задълбочат солидарността между своите народи, при зачитане на тяхната история, култура и традиции,

Като желаят да засилят демократичността и ефикасността при функционирането на институциите, така че да им дадат възможност по-успешно да осъществяват, в рамките на единна институционална структура, възложените им задачи,

Решени да постигнат укрепването и сближаването на своите икономики и да създадат икономически и валутен съюз, включващ, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор, единна и стабилна валута,

Твърдо решени да развиват икономическия и социален прогрес в полза на своите народи, като се придържат към принципа на трайното развитие и в рамките на вътрешния пазар и на засилване на единството и на опазването на околната среда, както и да осъществяват насоките в политиката, които гарантират успореден напредък в икономическата интеграция и в останалите области,

Решени да създадат общо гражданство за гражданите на своите държави,

Решени да осъществят прилагането на обща политика в областта на външните отношения и сигурността, включително и възможното формиране на обща политика на отбрана, съгласно разпоредбите на член 17, като по този начин бъде укрепена европейската идентичност и независимост, с цел да се съдействува за мира, сигурността и прогреса в Европа и в света,

Решени да улесняват свободното движение на лица, като в същото време осигуряват сигурността и безопасността на техните народи, чрез създаване на зона, характеризирана със свобода, сигурност и правосъдие, съгласно разпоредбите на настоящия договор,

Решени да продължат процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се приемат колкото е възможно по-близко до гражданите, в съответствие с принципа на субзидиарността,

В перспективата да бъдат предприети по-нататъшни стъпки за напредъка на европейската интеграция,

РЕШИХА ДА СЪЗДАДАТ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ, като за тази цел определиха за свои пълномощни представители:


НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ:

Марк ЕЙСКЕНС, Министър на външните работи,

Филип МЕЙСТАДТ, Министър на финансите;

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ:

Уффе ЕЛЕМАНЙЕНСЕН, Министър на външните работи,

Андерс ФОГРАСМУСЕН, Министър на икономиката;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА

ГЕРМАНИЯ:

Xанс-Дитрих ГЕНШЕР, федерален министър на външните работи,

Теодор ВАЙГЕЛ, федерален министър на финансите;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ:

Андониос САМАРАС, Министър на външните работи,

Ефтимос XРИСТОДУЛУ, Министър на икономиката,

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ:

Франсиско ФЕРНАНДЕС ОРДОНЯС, Министър на външните работи,

Карлос СОЛЧАГА КАТАЛАН, Министър на икономиката и финансите;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА:

Ролан ДЮМА, Министър на външните работи,

Пиер БЕРЕГОВОА, Министър на икономиката, финансите и бюджета;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРЛАНДИЯ:

Джерард КОЛИНС, Министър на външните работи,

Бърти ОXЪРН, Министър на финансите;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ:

Джани ДЕ МИКЕЛИС, Министър на външните работи,

Гуидо КАРЛИ, Министър на държавното съкровище;

НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ

НА ЛЮКСЕМБУРГ:

Жак Ф. ПООС, Заместник министър-председател, Министър на външните работи,

Жан-Клод ЮНКЕР, Министър на финансите;

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ХОЛАНДИЯ:

Xанс ВАН ДЕН БРУК, Министър на външните работи,

Вилем КОК, Министър на финансите;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОРТУГАЛИЯ:

ЖОАО ДЕ ДЕУШ ПИНЕЙРУ, Министър на външните работи,

Жорже БРАГА ДЕ МАСЕДО, Министър на финансите;

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО

КРАЛСТВО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ:

Многоуважаемият Дъглас XЪРД, Държавен секретар на външните работи и Общността на нациите,

Уважаемият Франсис МОД, финансов секретар на държавното съкровище.

Които, след като размениха своите пълномощия, установени за валидни и съставени в надлежна форма, се споразумяха за следното:


Дял първи.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1 (Art. 1) (предишен член А)

С настоящия договор, Високо договарящите се страни създават по между си ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ, оттук нататък наричан "Съюз".

Настоящия договор отбелязва нов етап в процеса на създаването на един все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-стриктното спазване на принципа на открит достъп и колкото е възможно по-близко до гражданите.

Съюзът се основава на Европейските общности, допълнени от насоките в политиката и формите на сътрудничество, създадени от настоящия договор. Неговата задача е да организира, при демонстриране на единство и солидарност, отношенията между държавите-членки и техните народи.


Член 2 (Art. 2) (предишен член В)

Съюзът си поставя следните задачи:

- да съдействува за икономическия и социален прогрес, за висока степен на заетост и да постигне балансирано и устойчиво развитие, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаване на икономически и валутен съюз и, в последствие, на единна валута, в съответствие с разпоредбите на настоящия договор;

- да изтъква своята идентичност на международната сцена, в частност посредством осъществяване на обща политика в областта на външните отношения и сигурността, включително и чрез постепенното установяване на обща отбранителна политика, която би могла да доведе до обща отбрана, съгласно разпоредбите на член 17;

- да засили защитата на правата и интересите на гражданите на своите държави посредством въвеждането на гражданство на Съюза;

- да запази и развива Съюза в качеството му на зона, характеризирана със свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на която е осигурено свободното движение на лицата, ведно с прилагането на подобаващи мерки в областта на контрола на външните граници, предоставянето на убежище, имиграцията, както и предотвратяването на престъпността и борбата против нея;

- да запази изцяло достиженията на Общността ("acquis communautaire") и да ги развива, с оглед да се проучи в каква степен въведените от настоящия договор насоки в политиката и форми на сътрудничество би следвало да бъдат преразгледани с цел да се осигури ефикасност на механизмите и институциите на Общността.

Целите на Съюза трябва да бъдат постигнати в съответствие с предвиденото в настоящия договор, при предвидените в него условия и срокове, като се зачита принципът на субзидиарността, така както е определен от член 5 от Договора за създаване на Европейската общност.


Член 3 (Art. 3) (предишен член С)

Съюзът притежава единен институционен механизъм, който осигурява съвместимостта и приемствеността при дейностите, осъществявани с цел да бъдат постигнати неговите цели, като зачита и развива достиженията на Общността ("acquis communautaire").

Съюзът, в частност, подсигурява единство във всички свои действия на международно ниво в рамките на насоките в политиката в областта на своите външни отношения, сигурността, икономиката и развитието. Съветът и Комисията са отговорни за осигуряването на това единство и си сътрудничат за постигането на тази цел. Те осигуряват осъществяването на споменатите насоки в политиката, като всяка институция действа в съответствие с нейните правомощия.


Член 4 (Art. 4) (предишен член D)

Европейският съвет осигурява на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки.

Европейският съвет включва държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, както и Председателя на Комисията.

Те се подпомагат от министрите на външните работи на държавите-членки и от член на Комисията. Европейският съвет заседава най-малко два пъти годишно, под председателството на държавния или правителствения ръководител на държавата-членка, която осъществява Председателството на Съвета.

Европейският съвет представя на Европейския парламент доклад след всяка от своите срещи, както и ежегоден писмен доклад относно осъществения от Съюза напредък.


Член 5 (Art. 5) (предишен член Е)

Европейският парламент, Съветът, Комисията, Съдът и Сметната палата осъществяват своите правомощия при условията и с оглед на целите, предвидени, от една страна, в разпоредбите на Договорите за създаване на Европейските общности и на последващите договори и актове, които ги изменят и допълват и, от друга страна, в останалите разпоредби от настоящия договор.


Член 6 (Art. 6) (предишен член F)

1. Съюзът се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на правовата държава, които представляват общи за държавите-членки принципи.

2. Съюзът зачита основните права, така както те са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 година, и така както те произтичат от общите за държавите-членки конституционни традиции, в качеството им на общи принципи на правото на Общността.

3. Съюзът зачита националната идентичност на своите държавите-членки.

4. Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигането на своите цели и осъществяването на своите насоки в политиката.


Член 7 (Art. 7) (предишен член F.1)

1. Съветът, свикан на ниво държавни или правителствени ръководители, като се произнася с единодушие, по предложение на една трета от държавите-членки или на Комисията и след одобрително становище на Европейския парламент, може да констатира съществуването на сериозно и постоянно нарушаване от някоя държава-членка на изложените в член 6, алинея 1, принципи, след като е поканил правителството на тази държава-членка да представи всички забележки в съответната област, които тя счита за нужно.

2. Когато тази констатация е налице, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може да вземе решение за суспендиране на някои от правата, произтичащи от прилагането на настоящия договор по отношение на въпросната държава-членка, в това число и правата на глас на представителя на правителството на тази държава-членка в Съвета. При това си действие, Съветът взема предвид евентуалните последици от подобно суспендиране по отношение на правата и задълженията на физическите и юридическите лица.

При всяко положение, задълженията по силата на настоящия договор на въпросната държава-членка остават в сила за тази държава.

3. Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, може в последствие да вземе решение за изменение на приетите съгласно алинея 2 мерки или да ги прекрати в отговор на промяна в ситуацията, която е предизвикала налагането на тези мерки.

4. За целите на този член, Съветът се произнася без да държи сметка за гласа на представителя на правителството на въпросната държава-членка. Броят на въздържалите се от гласуване присъстващи или представлявани членове не пречи на приемането на визираните в алинея 1 решения. Квалифицираното мнозинство е същото съотношение на разпределените гласове на съответните членове на Съвета като съотношението, определено в член 205, алинея 2, от Договора за създаване на Европейската общност.

Настоящата алинея се прилага, също така, и в случай на суспендиране на правото на глас по силата на алинея 2.

5. За целите на този член, Европейския парламент се произнася с мнозинството от две трети от подадените гласове, представляващи мнозинство от неговите членове.


Дял втори.
РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ, С ОГЛЕД СЪЗДАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

Член 8 (Art. 8) (предишен член G)

.....................................................................................................................


Дял трети.
РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА

Член 9 (Art. 9) (предишен член Н)

.....................................................................................................................


Дял четвърти.
РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ

Член 10 (Art. 10) (предишен член I)

.....................................................................................................................


Дял пети.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ВЪНШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СИГУРНОСТТА

Член 11 (Art. 11) (предишен член J.1)

1. Съюзът определя и осъществява общата политика в областта на външните отношения и сигурността, която обхваща всички области на външните отношения и сигурността и чиито цели са:

- да защитава общите ценности, фундаменталните интереси и независимостта и целостта на Съюза, съгласно принципите на Устава на ООН;

- да укрепва сигурността на Съюза във всички нейни форми;

- да запазва мира и укрепва международната сигурност, в съответствие с принципите на Устава на ООН, а също така и с принципите на Заключителния акт от Xелзинки и целите на Парижката Xарта, в това число тези относно външните граници;

- да развива международното сътрудничество;

- да развива и консолидира демокрацията, правовата държава, както и зачитането на правата на човека и основните свободи.

2. В духа на лоялност и взаимна солидарност, държавите-членки активно и безусловно подкрепят политиката на Съюза в областта на външните отношения и сигурността.

Държавите-членки действат съгласувано с оглед на укрепването и развитието на тяхната взаимна политическа солидарност. Те се въздържат от всякакво противоречащо на интересите на Съюза действие, или което може да навреди на неговата ефикасност в качеството му на обединителна сила във външните отношения.

Съветът подсигурява съблюдаването на тези принципи.


Член 12 (Art. 12) (предишен член J.2)

Съюзът осъществява изложените в член 11 цели:

- като определя обща стратегия;

- като предприема общи действия;

- като възприема общи позиции;

- и като укрепва системното сътрудничество между държавите-членки при провеждането на тяхната политика.


Член 13 (Art. 13) (предишен член J.3)

1. Европейският съвет определя принципите и основните насоки на общата политика в областта на външните отношения и сигурността, в това число и въпросите, които могат да засегнат областта на отбраната.

2. Европейския съвет взема решения относно общата стратегия, която ще бъде осъществена от Съюза в областите, в които държавите-членки имат важни общи интереси.

Общата стратегия уточнява своите цели, продължителност и средствата, които Съюза и държавите-членки следва да предоставят.

3. Съветът взема решенията, необходими за определянето и осъществяването на общата политика в областта на външните отношения и сигурността, въз основа на общите насоки, приети от Европейския съвет.

Съветът препоръчва на Европейския съвет обща стратегия и привежда в действие последната, в частност като предприема общи действия и възприема обща позиция.

Съветът осигурява единството, приемствеността и ефикасността на действията на Съюза.


Член 14 (Art. 14) (предишен член J.4)

1. Съветът взема решения за общи действия. Последните се отнасят за определени ситуации при които е необходимо извършването на оперативно действие от страна на Съюза. Общите действия определят своите цели, обхват, средствата, които следва да се предоставят на Съюза, условията за тяхното провеждане и, ако е необходимо, тяхната продължителност.

2. В случай на промяна на обстоятелствата с подчертани последици относно въпрос, които е обект на общи действия, Съветът преразглежда принципите и целите на съответните действия и приема необходимите решения. Общите действия се провеждат докато Съветът не се е произнесъл.

3. Общите действия задължават държавите-членки по отношение на позициите, които те възприемат, както и при провеждането на техните действия.

4. Съветът може да поиска от Комисията да му представи всякакво подходящо предложение относно общата политика в областта на външните отношения и сигурността с оглед на провеждането на общи действия.

5. Съветът трябва да бъде уведомяван за всяко изразяване на позиция или национално действие, което се предвижда в изпълнение на общи действия, в срокове, които да му позволят, при необходимост, провеждането на предварително съгласуване. Задължението за предварително уведомление не се прилага по отношение на мерките, които представляват прилагането на решенията на Съвета на национално равнище.

6. В случай на свързана с промяната в ситуацията крайна необходимост и при отсъствие на решение на Съвета, държавите-членки могат да приемат по спешност мерките, които се налагат, като държат сметка за общите цели на съвместните действия. Държавата-членка, която е предприела такива мерки незабавно уведомява Съвета за това.

В случай на сериозни затруднения по прилагането на общите действия, някоя от държавите-членки сезира Съвета, който разисква проблема и търси подходящото решение. То не може да противоречи на целите на въпросните действия, нито да вреди на тяхната ефикасност.


Член 15 (Art. 15) (предишен член J.5)

Съветът взема решения относно възприемането на общи позиции. Последните определят позицията на Съюза относно специфичен въпрос от географско или тематично естество. Държавите-членки подсигуряват съобразността на техните насоки в националната политика с общите позиции.


Член 16 (Art. 16) (предишен член J.6)

В рамките на Съвета, държавите-членки се информират взаимно и съгласуват действията си по всеки въпрос относно общата политика в областта на външните отношения и сигурността, който е от общ интерес, с оглед да осигурят влиянието на Съюза да бъде упражнявано по най-ефикасния начин посредством техните еднозначни действия.


Член 17 (Art. 17) (предишен член J.7)

1. Общата политика в областта на външните отношения и сигурността включва всички въпроси, които се отнасят до сигурността на Съюза, включително и постепенното

формиране на обща отбранителна политика, съгласно алинея 2, която би могла да доведе до обща отбрана, ако Европейският съвет вземе такова решение. В такъв случай, той отправя към държавите-членки препоръка за приемане, съгласно съответните им конституционни изисквания, на решение в този смисъл.

Западноевропейският Съюз (ЗЕС) е неделима част от развитието на Съюза и му осигурява оперативни възможности, в частност в рамките на алинея 2. Той подпомага Съюза при определянето на различните аспекти на общата политиката в областта на външните отношения и сигурността, които се отнасят до отбраната, така както са определени в този член. Следователно, Съюзът насърчава установяването на по-тесни институционални връзки с ЗЕС с оглед на евентуалното приобщаване на ЗЕС към Съюза, ако Европейският съвет вземе такова решение. В такъв случай, той отправя към държавите-членки препоръка за приемане, съгласно съответните им конституционни изисквания, на решение в този смисъл.

Политиката на Съюза, в съответствие с този член, не засяга специфичния характер на отбранителната политика и на политиката за сигурност и отбрана на определени държави-членки, съобразява се с произтичащите от Северноатлантическия пакт задължения на някои държави-членки, които считат, че тяхната обща отбрана е осъществена в рамките на Организацията на Северноатлантическия пакт и е съвместима с общата политика на сигурност и отбрана, създадена в рамките на този механизъм.

Постепенното формиране на общата отбранителна политика е подкрепено, доколкото държавите-членки считат това за необходимо, от сътрудничество между тях в областта на въоръжаването.

2. Визираните в този член въпроси включват хуманитарни и евакуационни задачи, задачи по запазването на мира и задачи на въоръжените сили с цел решаване на ситуации на криза, в това число и задачите за възстановяване на мира.

3. Съюзът ще прибягва до споразуменията в рамките на ЗЕС за изработването и прилагането на решенията и действията на Съюза, които са свързани с областта на отбраната.

Компетенциите на Европейския съвет за определяне на насоки съгласно член 13 са също така валидни и по отношение на ЗЕС, що се отнася до въпросите по които Съюза прибягва до споразуменията в рамките на ЗЕС.

Всеки път когато Съюза прибягва до ЗЕС с цел последния да изработи и приложи решенията на Съюза относно визираните в алинея 2 задачи, всички държави-членки на Съюза имат право да участват изцяло в осъществяването на тези задачи. Съветът, в съгласие с институциите на ЗЕС, приема практическите правила, необходими за да позволят на всички съдействащи за изпълнението на въпросните задачи държави-членки да участват изцяло и на равна основа в планирането и вземането на решения в рамките на ЗЕС.

Решенията, които имат последици в областта на отбраната, за която става дума в тази алинея, се вземат без да се накърняват визираните в алинея 1, трети абзац, насоки в политиката и задължения.

4. Разпоредбите на този член не изключват развитието на по-тясно сътрудничество между две или повече държави-членки на двустранно ниво, в рамките на ЗЕС и на Атлантическия съюз, при условие, че това сътрудничество не противоречи нито е пречка за предвиденото в този член такова.

5. С цел да се подпомага осъществяването на определените в този член цели, разпоредбите на последния ще бъдат преразгледани съгласно член 48.


Член 18 (Art. 19) (предишен член J.5)

1. Председателството представлява Съюза по въпроси, които попадат в обхвата на общата политика в областта на външните отношения и сигурността.

2. Председателството е отговорно за прилагането на взетите по силата на настоящия договор решения; в това си качество, то изразява, по принцип, позицията на Съюза в международните организации и на международни конференции.

3. Председателството се подпомага от Генералния секретар на Съюза, които изпълнява функциите на Висш представител за общата политика в областта на външните отношения и сигурността.

4. Комисията участва изцяло в осъществяването на визираните в алинеи 1 и 2 задължения. При осъществяването на неговите функции, председателството се подпомага, при нужда, от държавата-членка, която ще поеме следващото председателство.

5. Съветът може, всеки път когато счете това за необходимо, да назначи специален представител, който да изпълнява задачи, свързани с особени въпроси от политическо естество.


Член 19 (Art. 19) (предишен член J.9)

Държавите-членки координират своите действия в рамките на международните организации и при провеждането на международни конференции.

Там те отстояват общите позиции.

В рамките на международните организации и при провеждането на международни конференции, в които не участват всички държави-членки, тези които участват отстояват общите позиции.

2. Без да се накърняват разпоредбите на алинея 1 и на член 14, алинея 3, държавите-членки, представени в международни организации или на международни конференции, в които не участвуват всички държави-членки, информират последните по всеки въпрос от общ интерес.

Държавите-членки, които също така са и членки на Съвета за сигурност на ООН, ще съгласуват действията си и ще държат всички останали държави напълно информирани. Държавите-членки, които са постоянни членки на Съвета за сигурност подсигуряват, при изпълнението на техните функции, защита на позициите и интересите на Съюза, без да се изключват техните отговорности, произтичащи от разпоредбите на Устава на ООН.


Член 20 (Art. 20) (предишен член J.10)

Дипломатическите и консулските представителства на държавите-членки и делегациите на Комисията в трети държави и международни организации, както и техните представителства в международни организации, си сътрудничат с оглед да осигурят спазването и осъществяването на общите позиции и общите мерки, приети от Съвета.

Те усилват сътрудничеството си посредством обмен на информация, осъществяване на съвместни оценки и съдействие за прилагането на посочените в член 20 от Договора за създаване на Европейската общност разпоредби.


Член 21 (Art. 21) (предишен член J.11)

Председателството осъществява консултации с Европейския парламент относно основните аспекти и избора на главните насоки на общата политика в областта на външните отношения и сигурността и подсигурява надлежното зачитане на становищата на Европейския парламент. Европейският парламент е редовно информиран от председателството и от Комисията относно развитието на общата политика на Съюза в областта на външните отношения и сигурността.

Европейският парламент може да отправя въпроси или препоръки към Съвета. Той провежда ежегоден дебат относно напредъка при осъществяването на общата политика в областта на външните отношения и сигурността.


Член 22 (Art. 22) (предишен член J.12)

1. Всяка държава-членка или Комисията може да отнесе до Съвета всеки въпрос, отнасящ се до общата политика в областта на външните отношения и сигурността и да внася предложения в Съвета.

2. В случаите, при които се изисква бързо вземане на решение, председателството, по своя собствена инициатива, по искане на Комисията или на държава-членка, свиква, в рамките на четиридесет и осем часа, а при спешност, и в рамките на по-кратък срок, извънредно заседание на Съвета.


Член 23 (Art. 23) (предишен член J.12)

Решенията, които влизат в обхвата на този дял се вземат от Съвета, който се произнася с единодушие. Броя на въздържалите се при гласуването присъстващи или представлявани членове не пречи на приемането на тези решения.

Всеки въздържал се от гласуване член на Съвета може, съгласно този абзац, да добави към вота си на въздържане формална декларация. В такъв случай, той не е задължен да прилага решението, но приема, че решението задължава Съюза. В дух на взаимна солидарност, съответната държава-членка се въздържа от предприемането на всякакво действие в противоречие с действията на Съюза които се основават на това решение или да възпрепятства последното, а останалите държави-членки зачитат нейната позиция. Ако членовете на Съвета, които добавят такава декларация към вота си на въздържане, представляват повече от една трета от разпределените съгласно член 205, алинея 2, от Договора за създаване на Европейската общност гласове, решението не се приема.

2. По изключение от алинея 1, Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство:

- когато, на базата на обща стратегия, приема общи действия и общи позиции или взема всякакво друго решение;

- когато приема всякакво решение за осъществяване на общо действие или на обща позиция.

В случай, че някой член на Съвета заяви, поради важни причини свързани с националната политика, които той излага, че възнамерява да се противопостави на решение, което трябва да бъде взето с квалифицирано мнозинство, гласуване не се провежда. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, да поиска Европейския съвет да разгледа въпроса с оглед на вземане на решение с единодушие.

Гласовете на членовете на Съвета се разпределят съгласно член 205, алинея 2, от Договора за създаване на Европейската общност. За да бъдат приети, решенията трябва да съберат най-малко шестдесет и два гласа, изразяващи положителния вот на най-малко десет от неговите членове.

Този член не се прилага по отношение решенията, които имат последици във военната област или в областта на отбраната.

По процедурните въпроси, Съветът се произнася с мнозинството на своите членове.


Член 24 (Art. 24) (предишен член J.14)

Когато е необходимо да се сключи споразумение с една или повече държави или международни организации в изпълнение на настоящия договор, Съветът, като се произнася с единодушие, може да упълномощи председателството, подпомагано, в случай на нужда, от Комисията, да започне преговори в този смисъл. Такива споразумения се сключват от Съвета, който се произнася с единодушие, по препоръка на председателството. Нито едно споразумение не може да обвърже държава-членка, чиито представител в Съвета заявява, че трябва да се съобрази със своите конституционни разпоредби; останалите членове на Съвета могат да се уговорят споразумението да бъде временно приложимо по отношение на тях.

Разпоредбите на този член са също така приложими и по отношение на обхванатите в дял VI области.


Член 25 (Art. 25) (предишен член J.15)

Без да се накърняват разпоредбите на член 207 на Договора за създаване на Европейската общност, политически комитет проследява международното положение в областите, отнасящи се до общата политика на външните отношения и сигурността и допринася за формирането на политически насоки като изразява становища пред Съвета, по негова молба или по собствена инициатива. Той, също така, наблюдава осъществяването на уговорените политически насоки, без да накърнява компетенциите на председателството на Комисията.


Член 26 (Art. 26) (предишен член J.16)

Генералният секретар на Съвета, Висш представител за общата политика в областта на външните отношения и сигурността, подпомага Съвета по въпросите, отнасящи се до общата политика в областта на външните отношения и сигурността, като, в частност, допринася за формулирането, изработването и осъществяването на решенията за провеждане на политика и, при необходимост, като действа от името на Съвета и по молба на председателството при провеждането на политическия диалог с трети лица.


Член 27 (Art. 27) (предишен член J.17)

Комисията участва изцяло в осъществяването на задачите в областта на общата политика на външните отношения и сигурността.


Член 28 (Art. 28) (предишен член J.18)

1. Разпоредбите на членове 189, 190, 196 до 199, 203, 204, 206 до 209, 213 до 219, 255 и 290 от Договора за създаване на Европейската общност се прилагат по отношение на разпоредбите, отнасящи се до визираните в този дял области.

2. Административните разходи, произтичащи за институциите съгласно визираните в този дял разпоредби, са за сметка на бюджета на Европейските общности.

3. Оперативните разходи, произтичащи от прилагането на гореспоменатите разпоредби, са също така за сметка на бюджета на Европейските общности, с изключение на разходите по операции, които имат последици във военната област или в областта на отбраната и на случаите, когато Съвета е решил с единодушие друго.

Когато определени разходи не са отнесени за сметка на бюджета на Европейските общности, те следва да бъдат отнесени за сметка на държавите-членки в пропорции съобразно брутния вътрешен продукт, освен ако Съветът, като се произнася с единодушие, не реши друго. Що се отнася до операции, които имат последици във военната област или в областта на отбраната, държавите-членки чиито представители в Съвета са направили формална декларация по смисъла на член 23, алинея 1, не са задължени да участват в тяхното финансиране.

4. Бюджетната процедура, определена в Договора за създаване на Европейската общност, се прилага за разходите, отнесени за сметка на бюджета на Европейските общности.


Дял шести.
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПОЛИЦЕЙСКОТО И СЪДЕБНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО

Член 29 (Art. 29) (предишен член К.1)

Без да се накърняват компетенциите на Европейската общност, целта на Съюза е да осигури на своите граждани високо ниво на закрила в зона, характеризирана със свобода, сигурност и правосъдие, като за тази цел изготвя съвместни действия между държавите-членки при полицейското и съдебно сътрудничество в областта на наказателното право, като предотвратява расизма и ксенофобията и като се бори против тези феномени.

Тази цел следва да бъде постигната посредством предотвратяването на организираната и другите видове престъпност и борбата срещу този феномен, в частност тероризма , търговията с хора и престъпленията против децата, нарко- и трафика на оръжие, корупцията и измамата, благодарение на :

- по-тясно сътрудничество между силите на реда, митническите власти и другите компетентни органи в държавите-членки, едновременно директно и посредством Европейското полицейско бюро (Европол), съгласно членове 30 и 32;

- по-тясно сътрудничество между съдебните власти и другите компетентни органи на държавите-членки, съгласно член 31, точки а) до d), и член 32;

- сближаването, доколкото е необходимо, на правилата в наказателното право на държавите-членки, съгласно член 31, точка е).


Член 30 (Art. 30) (предишен член К.2)

1. Съвместните действия в областта на полицейското сътрудничество покриват между другото:

а) оперативното сътрудничество между компетентните органи, в това число полицейските управления, митническите служби и другите специализирани репресивни служби на държавите-членки, в областта на предотвратяването и разкриването на наказателни нарушения и разследванията в тази област;

b) събирането, съхраняването, обработването, анализа и обмена на нужната информация, в това число притежаваната от репресивните служби информация относно сигнализирането за съмнителни финансови сделки, в частност посредством Европол, като се спазват съответните разпоредби относно защитата на данни от личен характер;

с) съвместните сътрудничество и инициативи в областта на обучението, обмена на служители за свръзка, командировките, използването на оборудване и научната дейност в областта на криминалистиката;

d) съвместната преценка на специфичните начини на разследване за разкриване на тежките форми на организирана престъпност.

2. Съветът насърчава сътрудничеството посредством Европол и, в частност, през първите пет години от влизането в сила на Амстердамския договор:

а) дава възможност на Европол да улеснява и подкрепя подготовката и да насърчава координирането и осъществяването на специфичните разследвания, водени от компетентните органи на държавите-членки, в това число оперативните действия на съвместни екипи, включващи с цел подкрепа представители на Европол;

b) приема мерки, предназначени да позволяват на Европол да изисква от компетентните органи на държавите-членки да провеждат и координират в определени случаи техните следствени действия и развива специализирани компетенции, които да бъдат предоставяни на разположение на държавите-членки с цел да им помогнат при разследванията срещу организираната престъпност;

с) подпомага установяването на контакти между магистратите и следователите, специализирани в областта на борбата против организираната престъпност и които работят в тясно сътрудничество с Европол;

d) създава мрежа за издирване, документация и статистика относно трансграничната престъпност.


Член 31 (Art. 31) (предишен член К.3)

Съвместните действия при съдебното сътрудничество в областта на наказателното право целят между другото:

а) да улеснят и ускорят сътрудничеството между компетентните по отношение на процедурата и изпълнението на решенията министерства и съдебни или еквивалентните на тях органи на държавите-членки;

b) да улеснят екстрадирането между държави-членки;

c) да осигурят, доколкото това е необходимо за подобряването на гореспоменатото сътрудничество, съвместимостта на приложимите в държавите-членки правила;

d) да предотвратят колизията на компетенции между държавите-членки;

e) постепенно да приемат мерки, определящи минимални правила относно състава на наказателните нарушения и относно приложимите в областта на организираната престъпност, тероризма и наркотрафика наказания.


Член 32 (Art. 32) (предишен член К.4)

Съветът определя условията и рамките в които визираните в членове 30 и 31 компетентни органи могат да се намесват на територията на друга държава-членка във връзка и със съгласието на органите на последната.


Член 33 (Art. 33) (предишен член К.5)

Този дял не засяга изпълнението на отговорностите на държавите-членки относно поддържането на обществения ред и запазването на вътрешна сигурност.


Член 34 (Art. 34) (предишен член К.6)

1. В упоменатите в този дял области, държавите-членки взаимно се информират и консултират в рамките на Съвета с цел да координират своите действия. За тази цел, те установяват сътрудничество между компетентните служби на своите администрации.

2. Съветът, под формата и съгласно съответните процедури, предвидени в този дял, приема мерки и подпомага сътрудничеството с оглед да допринесе за постигането на целите на Съюза. За тази цел, той може, като се произнася с единодушие по инициатива на всяка една държава-членка или на Комисията:

а) да определя общи позиции относно подхода на Съюза по определен въпрос;

b) да постановява рамкови решения с оглед на сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки. Рамковите решения са задължителни за държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като в същото време оставят на националните инстанции компетентност относно съответните форма и начини. Те не могат да имат директен ефект.

с) да постановява решения относно всякаква друга цел, отговаряща на целите на този дял, с изключение на всякакво сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки. Тези решения за задължителни и не могат да имат директен ефект; Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, приема необходимите за осъществяването на тези решения на ниво Съюза мерки.

d) да изготвя конвенции и да препоръчва тяхното приемане от държавите-членки в съответствие с техните конституционни разпоредби. Държавите-членки слагат начало на приложимите процедури в определения от Съвета срок.

Освен в случаи на включени в тях разпоредби с друг смисъл, тези конвенции, след като са били приети от поне половината от държавите-членки, влизат в сила в държавите-членки, които са ги приели. Мерките по прилагането на тези конвенции се приемат в Съвета с мнозинството от две трети от Договарящите се Страни.

3. При разискванията на Съвета за които се изисква квалифицирано мнозинство, гласовете на членовете са разпределени съгласно член 205, алинея 2, от Договора за създаване на Европейската общност; разискванията се приемат ако са събрали най-малко шестдесет и два гласа, изразяващи положителния вот на най-малко десет от неговите членове.

4. По процедурните въпроси, разискванията на Съвета се приемат с мнозинството на неговите членове.


Член 35 (Art. 35) (предишен член К.7)

1. Съдът на Европейската Общност е компетентен, при спазване на определените в този член условия, в областта на преюдициалните заключения относно действителността и тълкуването на рамковите решения и решенията, относно тълкуването на установените по силата на този дял двустранни конвенции, както и относно действителността и тълкуването на мерките по тяхното прилагане.

2. Всяка държава-членка може, чрез направена в момента на подписването на Амстердамския договор декларация, или по всяко друго време след гореспоменатото подписване, да приеме компетентността на Съда да се произнася с преюдициални заключения при предвидените в алинея 1 условия.

3. Държава-членка, която прави декларация по смисъла на член 2 посочва:

а) или, че всяка юрисдикция на тази държава, чиито решения не могат да бъдат обжалвани по вътрешносъдебен ред има възможността да поиска от Съда да даде приюдициално заключение по въпрос повдигнат по висящо пред нея дело и който се отнася до действителността на някой от визираните в алинея 1 актове, в случай, че тази юрисдикция счита, че за да постанови своето решение е необходимо решение по този въпрос,

b) или, че всяка юрисдикция на тази държава има възможността да поиска от Съда да даде приюдициално заключение по въпрос повдигнат по висящо пред нея дело и който се отнася до действителността на някой от визираните в алинея 1 актове, в случай, че тази юрисдикция счита, че за да постанови своето решение е необходимо решение по този въпрос.

4. Всяка държава-членка независимо дали е или не е направила декларация по смисъла на алинея 2, има правото да представи пред Съда писмени становища или забележки относно делата, с които той е сезиран съгласно алинея 1.

5. Съдът не е компетентен по отношение на контрола на редовността или пропорционалността на операциите, провеждани от полицията или другите репресивни служби на някоя държава-членка, нито да се произнася относно изпълнението на задълженията на държавите-членки в областта на поддържането на обществения ред и запазването на вътрешната сигурност.

6. Съдът е компетентен относно контрола на законосъобразността на рамковите решения и решенията, когато от страна на някоя държава-членка или от страна на Комисията е подадена жалба за некомпетентност, за нарушаване на съществени формалности, за нарушаване на настоящия договор или на всички правила относно неговото прилагане или за неправомерно упражняване на правомощия. Предвидените в тази алинея жалби трябва да бъдат подадени в срок от два месеца от публикуването на акта.

7. Съдът е компетентен относно всеки спор между държави-членки, засягащ тълкуването или прилагането на приетите съгласно член 34, алинея 2, актове, в случай, че този спор не е бил уреден в рамките на Съвета в срок от шест месеца след неговото сезиране от един от неговите членове. Съдът е, също така, компетентен относно всеки спор между държавите-членки и Комисията, засягащ тълкуването или прилагането на установените съгласно член 34, алинея 2, точка d), конвенции.


Член 36 (Art. 36) (предишен член К.8)

1. Създава се Координационен комитет, състоящ се от старши служители. Освен неговата координационна роля, комитета има за задача:

- да представя мнения пред Съвета, по негово искане или по своя собствена инициатива;

- да допринася, без да се накърняват разпоредбите на член 207 от Договора за създаване на Европейската общност, за подготовката на работата на Съвета в посочените в член 29 области.

2. Комисията участва изцяло в работата в посочените в този дял области.


Член 37 (Art. 37) (предишен член К.9)

В международните организации и на международните конференции, в които участвуват, държавите-членки отстояват приетите в съответствие с този дял общи позиции.

Членове 18 и 19 се прилагат, при необходимост, по отношение на влизащите в обхвата на този дял въпроси.


Член 38 (Art. 38) (предишен член К.10)

Визираните в член 24 споразумения може да се отнасят до влизащи в обхвата на този дял области.


Член 39 (Art. 39) (предишен член К.11)

1. Преди приемането на визирана в член 34, алинея 2, точки b), c) и d), мярка, Съветът се консултира с Европейския парламент. Последният предава своето становище в срок, който може да бъде определен от Съвета и който не може да бъде по-кратък от три месеца. В отсъствие на становище в определения срок, Съветът може да се произнесе.

2. Председателството и Комисията информират редовно Европейския парламент за действията, провеждани във влизащите в обхвата на този дял области.

3. Европейският парламент може да отправя към Съвета въпроси или препоръки. Той провежда ежегоден дебат относно осъществения напредък във визираните в този дял области.


Член 40 (Art. 40) (предишен член К.12)

1. Държавите-членки, които възнамеряват да установят помежду си засилено сътрудничество могат да получат разрешение, като съблюдават разпоредбите на членове 43 и 44, да прибягват до предвидените в договорите институции, процедури и структури, при условие, че въпросното сътрудничество:

а) зачита компетенциите на Европейските общности, както и определените от настоящия договор цели;

b) има за цел да позволи на Съюза да достигне по-бързо качествата на зона, характеризирана със свобода, сигурност и правосъдие.

2. Предвиденото в алинея 1 разрешение се дава от Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство, по молба на съответните държави-членки, като в същото време Комисията е била поканена да изложи своето становище. Молбата се изпраща, също така, и на Европейския парламент.

В случай, че някой член на Съвета заяви, поради важни причини свързани с националната политика, които той излага, че възнамерява да се противопостави на решение, което трябва да бъде взето с квалифицирано мнозинство, гласуване не се провежда. Съветът може, като се произнася с квалифицирано мнозинство, да поиска от Европейския съвет да разгледа въпроса с оглед на вземането на решение с единодушие.

Гласовете на членовете на Съвета са разпределени съгласно член 205, алинея 2, от Договора за създаване на Европейската общност. За да бъдат приети, решенията трябва да съберат най-малко шестдесет и два гласа, изразяващи положителния вот на най-малко десет от неговите членове.

3. Всяка държава-членка, която желае да участва в установеното по силата на настоящия член сътрудничество нотифицира това свое намерение пред Съвета и Комисията, която, в срок от три месеца от датата на получаване на нотификацията, представя на Съвета своето становище към което, евентуално, е добавена препоръка относно особени разпоредби, които тя счита за необходими за да може съответната държава-членка да участва във въпросното сътрудничество. В срок от четири месеца от нотификацията, Съвета се произнася относно молбата, както и относно евентуални особени разпоредби, които той счита за необходими. Решението се счита за прието, освен ако, като се произнася с квалифицирано мнозинство, Съветът не реши да го отложи; в такъв случай, Съветът посочва мотивите за своето решение и определя срок за неговото преразглеждане. За целите на тази алинея, Съветът се произнася при предвидените в член 44 условия.

4. Разпоредбите на членове от 29 до 41 се прилагат по отношение на предвиденото в този член засилено сътрудничество, освен ако не е предвидено друго от последния и от членове 43 и 44 от Договора за Европейски съюз.

Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, отнасящи се до компетентността на Съда на Европейските общности и до упражняването на тази компетентност, се прилагат по отношение на алинеи 1, 2 и 3.

5. Настоящият член не накърнява разпоредбите на протокола, който включва достиженията на Шенгенското споразумение ("acquis de Schengen") в рамките на Европейския съюз.


Член 41 (Art. 41) (предишен член К.13)

1. Разпоредбите на членове 189, 190, 195 ,196 до 199, 203, 204, 205, алинея 3, 206 до 209, 213 до 219, 255 и 290 от Договора за създаване на Европейската общност се прилагат по отношение на разпоредбите, отнасящи се до визираните в този дял области.

2. Административните разходи, произтичащи за институциите съгласно разпоредбите относно визираните в този дял области, са за сметка на бюджета на Европейските общности.

3. Оперативните разходи, произтичащи от прилагането на гореспоменатите разпоредби, са също така за сметка на бюджета на Европейските общности, освен ако Съветът, като се произнася с единодушие, е решил друго. Когато определени разходи не са отнесени за сметка на бюджета на Европейските общности, те следва да бъдат отнесени за сметка на държавите-членки в пропорции съобразно брутния вътрешен продукт, освен ако Съветът, като се произнася с единодушие, не реши друго.

4. Бюджетната процедура, определена в Договора за създаване на Европейската общност, се прилага за разходите, отнесени за сметка на бюджета на Европейските общности.


Член 42 (Art. 42) (предишен член К.14)

Съветът, като се произнася с единодушие, по инициатива на Комисията или на някоя държава-членка и след консултиране с Европейския парламент, може да реши действията във визираните в член 29 области да бъдат отнесени към обхвата на дял IV на Договора за създаване на Европейската общност и, същевременно, да определи съответните условия на гласуване. Той препоръчва приемането на това решение от държавите-членки съгласно техните конституционни разпоредби.


Дял седми.
(предишен дял шест - А) РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЗАСИЛЕНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 43 (Art. 43) (предишен член К.15)

1. Държавите-членки, които възнамеряват да установят помежду си засилено сътрудничество могат да прибягват до институциите, процедурите и структурите, предвидени в настоящия договор и в Договора за създаване на Европейската общност, при условие, че предвижданото сътрудничество:

а) има за задача да подпомага осъществяването на целите на Съюза и да запазва и обслужва неговите интереси;

b) зачита принципите на гореспоменатите договори и единната институционална рамка на Съюза;

c) е използвано като крайна мярка, когато целите на гореспоменатите договори не биха могли да бъдат постигнати чрез прилагането на предвидените в тях съответни процедури;

d) засяга по-голямата част от държавите-членки;

e) не засяга нито достиженията на Общността ("acquis communautaire"), нито предприетите съгласно останалите разпоредби на гореспоменатите договори мерки;

f) не засяга компетенциите, правата, задълженията и интересите на държавите-членки които не участват в него;

g) е отворено за достъп от страна на всички държави-членки и да им позволява по всяко време да се присъединят към подобно сътрудничество, при условие, че спазват първоначалното решение, както и взетите в тази рамка решения;

h) зачита допълнителните специфични критерии, определени съответно в член 11 от Договора за създаване на Европейската общност и в член 40 от настоящия договор, в зависимост от засегнатата област, и е разрешено от Съвета, съгласно предвидените в тези договори процедури.

2. Държавите-членки прилагат, доколкото това се отнася за тях, актовете и решенията, приети във връзка с осъществяването на сътрудничеството в което те участват. Държавите-членки, които не участват в това сътрудничество, не възпрепятстват осъществяването му от страна на държавите-членки участващи в него.


Член 44 (Art. 44) (предишен член К.16)

1. За целите на приемането на актовете и решенията, необходими за осъществяването на визираното в член 43 сътрудничество, се прилагат съответните институционални разпоредби на настоящия договор и на Договора за създаване на Европейската общност. Все пак, ако в разискванията могат да участват всички членове на Съвета, то участие в приемането на решенията вземат единствено тези, които представляват участващите в засиленото сътрудничество държави-членки. Квалифицираното мнозинство представлява същото съотношение на разпределените гласове на съответните членове на Съвета като определеното такова в член 205, алинея 2, от Договора за създаване на Европейската общност. Единодушието се образува единствено от гласовете на съответните членове на Съвета.

2. Разходите произтичащи от осъществяването на сътрудничеството, различни от административните разходи на институциите, се отнасят за сметка на държавите-членки, които участват в него, освен ако Съветът не реши друго с единодушие.


Член 45 (Art. 45) (предишен член К.17)

Съветът и Комисията редовно информират Европейския парламент относно развитието на установеното съгласно този дял засилено сътрудничество.


Дял осми.
(предишен дял седми) ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 46 (Art. 46) (предишен член L)

Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, отнасящи се до правомощията на Съда на Европейските общности и до осъществяването на тези правомощия, се прилагат само спрямо следните разпоредби от настоящия договор:

а) разпоредбите за изменение на Договора за създаване на Европейската икономическа общност с оглед създаването на Европейската общност, на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия;

b) разпоредбите на дял VI, при предвидените в член 35 условия;

с) разпоредбите на дял VIII, при условията, предвидени в член 11 от Договора за създаване на Европейската общност и член 40 от настоящия договор;

d) член 6, алинея 2, що се отнася да действията на институциите, доколкото Съдът е компетентен по силата на Договора за създаване на Европейската общност и настоящия договор;

e) членове 46 до 53.


Член 47 (Art. 47) (предишен член М)

При спазване на разпоредбите за изменение на Договора за създаване на Европейската икономическа общност с цел създаването на Европейската общност, на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и на настоящите заключителни разпоредби, нито една разпоредба на настоящия договор не засяга Договорите за създаване на Европейските общности или последващите договори и актове, които ги изменят или допълват.


Член 48 (Art. 48) (предишен член N)

Правителството на всяка държава-членка, или Комисията, имат право да внасят в Съвета предложения за изменение на договорите, на които се основава Съюза.

Ако Съветът, след като се консултира с Европейския парламент и, когато е необходимо, с Комисията, изкаже положително мнение относно свикването на конференция на представители на правителствата на държавите-членки, конференцията се свиква от Председателя на Съвета с оглед на приемането по общо съгласие на измененията, които ще се направят в тези договори. В случай на институционални промени във валутната област, Европейската централна банка трябва, също така, да бъде консултирана.

Поправките влизат в сила, след като бъдат ратифицирани от всички държави-членки, в съответствие с техните конституционни разпоредби.


Член 49 (Art. 49) (предишен член О)

Всяка европейска държава, която зачита изложените в член 6, алинея 1 принципи, може да кандидатствува за член на Съюза. Тя трябва да отправи своята молба до Съвета, който се произнася с единодушие, след като се консултира с Комисията и след като получи одобрително становище от Европейския парламент, който се произнася с абсолютното мнозинство от броя на членовете си.

Условията за приемане и измененията които това приемане налага в договорите, на които се основава Съюза, трябва да бъдат включени в споразумение между държавите-членки и подалата молба за членство държава. Това споразумение трябва да бъде внесено за ратификация от всички държави-членки, в съответствие с техните конституционни разпоредби.


Член 50 (Art. 50) (предишен член Р)

1. Отменят се членове от 2 до 7 и от 10 до 19 от Договора за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските Общности, подписан в Брюксел на 8 април 1965 година.

2. Отменят се член 2, член 3, алинея 2, и Дял III от Единния европейски акт, подписан в Люксембург на 17 февруари 1986 година и в Xага на 28 февруари 1986 година.


Член 51 (Art. 51) (предишен член Q)

Настоящия договор се сключва за неограничен срок.


Член 52 (Art. 52) (предишен член R)

1. Настоящия договор трябва да бъде ратифициран от Високо договарящите се страни, в съответствие с техните конституционни разпоредби. Ратификационните документи се депозират в правителството на Република Италия.

2. Настоящия договор влиза в сила на 1 януари 1993 година, при условие че всички ратификационни документи са били депозирани или, ако това условие не е изпълнено, на първия ден от месеца, следващ този, през който е бил депозиран ратификационният документ от последната подписала държава-членка, която е извършила тази формалност.


Член 53 (Art. 53) (предишен член S)

Настоящия договор, съставен в единствен оригинал.на датски, холандски, английски, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, португалски и испански езици, като текстовете на всеки от тези езици са еднакво достоверни, трябва да бъде депозиран в архивите на правителството на Република Италия, което ще изпрати заверено копие до всяко от правителствата на другите подписали държави.

По силата на договора за присъединяване от 1994, достоверни са, също така, и версиите на настоящия договор на фински и шведски език.

За да удостоверят изложеното дотук, долуподписаните пълномощни представители положиха подписите си долу на настоящия договор.

Подписан в Маастрихт на седмия ден от месец февруари, хиляда деветстотин деветдесет и втора година.

МаркЕЙСКЕНС

Филип МЕЙСТАДТ

Уфе ЕЛЕМАНЙЕНСЕН

Андерс ФОГ РАСМУСЕН

XансДитрих ГЕНШЕР

Теодор ВАЙГЕЛ

Андониос САМАРАС

Ефтимос XРИСТОДУЛУ

Франсиско ФЕРНАНДЕС ОРДОНЯС

Карлос СОЛЧАГА КАТАЛАН

Ролан ДЮМА

Пиер БЕРЕГОВОА

Джерард КОЛИНС

Бърти ОXЪРН

Джани ДЕ МИКЕЛИС

Гуидо КАРЛИ Жак Ф. ПООС

Жан Клод ЮНКЕР

Xанс ВАН ДЕН БРУК

Вилем КОК

Жоао де Деуш ПИНЕЙРУ

Жорже БРАГА ДЕ МАСЕДО

Дъглас XЪРД

Франсис МОД


Untitled Page